Re: Алеята

by CL Пон Апр 16, 2012 8:16 pm

- Всъщност и Ки Бум-хьонг я харесва, но не иска да разбие сърцето на Съни.-След като чух тези думи от Темин просто изръсих едно"Знаех си". Само МинХо ме чу и просто леко се засмя.
С голямо любопитство наблюдавах Кий и Луна.Тя не спираше да плаче, а той просто стоеше `и и говореше.
Клю-клю Агенцията ли?Ооо, този прякор ми харесваше.Макар и да не ми харесваше, че са го лепнали на ЙеСънг-оппа.Тези хора бяха супер забавни.Идеше ми да се хиля на всяка тяхна простотия, но щях да изглеждам, като откачалка, току-що излязла от лудницата.
- Та, така де.. Такива са драмите в SM Family!-След като го каза това Оню ме погледна.
-Ти ако знаеш какви драми се развиват в YG Family...Направо цели латино-американски сериали.-Всички ме погледнаха, Темин веднага попита:
-Е разкажи де.Няма да ти вадим думите с ченгел от устата.-Определено бих му лепнала прякора Клю-клю Агенцията номер 2.
-Темин официално те наричам Клю-клю Агенцията 2.-МинХо да не чете мисли?!И той като Луна познава какво ми се върти в главата.
Чудех се как да отбегна въпроса на Темин.
-Мисля, че сега не е време да обсъждаме какво се случва в YG Family,а какво се случва между тези двамата.
Тогава те станаха от пейката и се запътиха към нас.След като ни погледнаха всички се ухилихме.Сигурно изглеждахме, като група идиоти нямаща си работа.

by **Park Luna** Пон Апр 16, 2012 8:26 pm

Станахме от пейката и тръгнахме към останалите. Те се ухилиха като идиоти, а аз се изхилих.
- Оппа, обещай, че повече няма да издаваш тайните ми!
- Добре, няма! - усмихна ми се ЙеСънг.
Тогава телефонът ми засвири.. Така се изчервих.. Та телефонът ми звънеше с "Sherlock"..
- Ъмм.. извинете ме. - на екранът беше изписано името на LeeTeuk. Уфф, какво ли искаше пък той?
Натиснах зелената слушалка.
- Ало? Кажи Teuk-оппа.
Така няколко минути минаха в някакво разгорещено обясняване..
- Сериозно?! Та това е върховно!!! Да, естествено! - затворих ухилена като прясна репичка посред зима.
- Какво ти каза LeeTeuk-хьонг? - попита ме Клю Клю Агенция №2.
- Че SHINee, Super Junior, F(x) и SNSD ще правят обща песен!!!
- НЕЕХ?! - шестте момчета останах като гръмнати. - ТА ТОВА Е СТРАХОТНО!!!
- .. И че ще закъснеем за партито по случей завръщането на Кангин.. YwY - мрачно допълних и се обърнах към онни.
- Онни, май ще трябва да те оставяме, защото ще закъснеем! - прегърнах Чае Рин.
- Чао, Чае Рин-нуна! - каза ухилено Темин. И другите казаха "чао" и бягайки, за да не истървем първото такси, което видяхме тръгнахме към SM.

by Гост Пет Май 18, 2012 5:01 pm

Добре... Шансът да умре ако момчетата разберът бе нищожен. Шансът собственото му себеуважение да умре ако момчетата научат бе сигурен.
Еми, да. Често казано, не вървеше да кажеш, че мразиш някой, а после да излизате, нали? Щяха да му го натякват постоянно. Вече чуваше как Йонг-Бае му опява, че просто не е честно да псуваш някого, а после да му смениш статуса. За Сюнгхюн не бе сигурен как ще отреагира. Бе излизал със Бом, но.... не, това не бе излизане изобщо. Червенокосата го преследваше постоянно, а той се криеше, защото със сигурност не искаше да стане баща на нейните деца. Така, че нямаше да е много вбесен. Даесънг щеше да е твърде пиян, за да разбере, а Джи-Йонг... дупка в плана. Взимаше нещата с гаджетата на Сънгри твърде навътре. Не спираше да хленчи от денят в който разбереше, до денят в който скъсат, че щяла да му съсипе кариерата, да го отвлича от музиката и какви ли не още катаклизми от които земята би пострадала доста тежко. Бе направо ужасен. Прибягваше до мерки като конфискуване на телефонът и заключване в студиото. Никога нямаше да забрави онази ужасна вечер, която прекара залостен в студиото. Постоянно имаше чувството, че сенките се движат и искат да го изядът. Бе на прага на нервен срив когато Даесънг се появи в малката стаичка. Добре, че си бе шматка и бе забравил шапката си в студиото. Когато се прибраха Сънгри трепереше, обяснявайки им за всичките чудовища, които вилнеят там и как не трябва никога повече да записват в онова студио. А Джи-Йонг най-спокойно каза " О, Панда, имаш такава фантазия.... " Идиот....
Не, нямаше да им казва. Точка. Животът му се съсипваше заради гаднярският лидер. Извади телефонът от джоба на дънките си и погледна часът. Да му се невиди, къде беше ? Прибра го обратно и през тъмните очила срещна погледа на едно малко момиченце. Бе на четиринадесет - петнадесет години, леко пълничка, с черна, дълга коса, хваната на плитки, дънкова поличка, бял чорапокащник, кецове и тениска. И го зяпаше. Най-откровенно. С огромни очи и сладолед в дясната си ръка. Бързо отмести поглед. Сега му трябваше само цвърчаща фенка. Направи няколко крачки, точно за да види как висока фигура се приближава тичайки.
Ух, как би трябвало да я нарича? Нуна или просто Бом... ? Много объркана ситуация. Съвсем скоро момичето бе пред него с червени бузи и дишаща тежко.
- Закъсня...- измърмори целувайки я съвсем внимателно, защото бе обеден, че малкото момиченце все още зяпа- Тичала ли си? Или те прекъсвам на средата на джогинг сесия?

by **Park Bom** Пет Май 18, 2012 6:25 pm

Бом имаше среща със Сеунгри. И закъсняваше.

Беше станала рано сутринта, защото имаше тренировка във фитнеса с треньора им, който щеше да я убие, ако закъснее още веднъж за тренировки. Не беше идвала при него един месец и беше доста загазила. Затова сутринта отиде навреме и прекара три часа там. Под зоркия поглед на треньора им, защото госпожицата не обичаше да тренира и обичаше да си взема доста чести почивки и понякога да избягва за малко от тренировка...След като беше свършила с тренировката, се беше прибрала отново в апартамента си. Да си почине. но тогава `и беше звъннал Сеунгри да `и каже, че е свободен и че иска да се видят. Това означаваше, че певицата имаше среща с него само след един час.
Докато се оправяше се замисли. Все още не можеше да повярва, че гаджето `и е Сеунгри. Беше започнала да го харесва преди няколко месеца. Той беше човека, който най-малко гадно се държеше с нея. Те излизаха заедно от известно време, но Бом все още не беше казала на момичетата. Не знаеше как ще реагират, затова не им беше казала. Бом Беше сигурна, че и Сеунгри не е казал на неговата група, затова срещите им бяха нещо като тайни. Никой не знаеше за тях.

Тичаше задъхана към алеята в парка. Не беше забелязала как е минало времето, затова беше излязла доста късно от апартамента и сега тичаше към срещата им. Беше `и малко трудно, защото си беше обула обувки на токчета, които `и пречеха да тича много бързо...Отдалеч видя Сеунгри да стои по средата на алеята и едно малко момиченце да го гледа. Усмихна се и се затича натам. Стигна задъхана със зачервени бузи. Отвърна на леката му целувка.
- Извинявай, че закъснях. - извинително се усмихна тя. - Дълго ли ме чака?

by Гост Пет Май 18, 2012 6:57 pm

[b]- Извинявай, че закъснях. - усмихна се Бом и бе просто невъзможно да не забележиш колко сладичка бе с чипото носле, месестите червени устнички и тъмните очички - Дълго ли ме чака?
Имаше ли значение изобщо? Кой можеше да се сърди на такова бонбонесто същество. Джи-Йонг, да... той бе успял да им тегли майната както подобава. Голям скандалджия беше. Добре, че поне живееше сам и вече не им се налагаше да се карат за прането и яденето.
- Ъ, ненене, естествено, че не.... - ухили се Сънгри и хвана внимателно мъничката й ръка
" Час. Час не бе много. Изобщо.... Мхм... Само...само час. Нито повече. Два пъти полувин час. 60 минути... Много секунди. ГОД ДЕЙМ ИТ". Ако някой от групата бе закъснял само с петнадесет минути щеше да му го натяква цял ден (Понеже нямаше правото да им крещи. Ако някой от YG разбереше веднага щяха да му сложат черна точка, а не можеше да си го позволи. Така, че просто си мърмореше и се сърдеше през две секунди.)
Обърна се съвсем леко, все още стискайки ръчичката й, и с периферното си зрение погледна към момичето. Продължаваше да зяпа. Не искаше да е лош с деца, особенно фенове, въпреки, че бяха много досадни през повечето време. Не, даже през цялото време. Така, че реши, че е много по-добре да се разкарат.
- Хайде да ти намерим царевица.- ухили се и с бърза крачка задърпа Бом надолу по алеята
Тегли я към минута докато не бе сигурен, че вече не бяха под проницателният погледн на момичето, който крещеше "I`m judging you". УАТ ЕВЗ, МАЛЪК ДЯВООЛ!!
Щом се успокои за животът си вече вървеше бавно, рамо до рамо с Бом.
- Там... Мислех да отидем на кино после. Ако не си уморена от тичане, тоест. Което води до въпросаааа.... Къде беше? Мхм, аз съм от ревнивите гаджета.- изкиска се Сънгри
С този смях показваше, че не е до толкова ревнив, но... добре де, такъв си беше. И колкото и да се правеше, наистина се интересуваше къде е била. Той бе от гаджетата, които бяха между сладки и досадни. Звънеше им по цял ден, " за да чуе гласът им ", но всъщност това си бе тест. Но нали казват " Проверката е висша форма на доверие "... или каквото там казваха. Но пък правеше превъзходни вечери, обичаше дълги разходки в парка, залези и какво ли не още. Ужасна страна на Сънгри бе издадена по националната телевизия " Ти си маниааааак ". Тъп Джй-Йонг.... Но пък си бе вярно.... доста притискаше момичетата за...къх, такива неща. А най-гадната страна бе че е влюбен в най-добрият си приятел. Само като си помислеше му идваше да се самоубие. Не бе гей, харесваше всичките си приятелки, ужасно много му допадаше и Боми, но просто...просто лидерът не излизаше от мислите му. Искаше да се отърве от образът му в главата си, но бе невъзможно. Е, Бом го разкарваше поне за малко.[/b]

by **Park Bom** Пет Май 18, 2012 7:25 pm

- Лъжеш. - измърмори Бом.
Забеляза по начина по който `и отговори, че лъже. Естествено, че бе много. Не знаеше точно с колко е закъсняла, но бе сигурна, че е е закъсняла някъде с половин или един час. Знаеше, че той не обичаше да чака някой дълго време, затова си каза, че повече няма да закъснява, когато имаха среща...

Зарадва се когато `и каза, че отиват за царевица. Обичаше царевица или по точно обожаваше царевица. Това бе едно от любимите `и неща за ядене. Можеше да яде цял ден без да спре, но не можеше, защото щеше да надебелее и всичкия `и труд за перфектна фигура да изчезне. По принцип на Бом `и беше забранено да я яде. Но като се замисли малко, реши, че нищо няма да `и стане...Сеунгри я задърпа напред. Бом се стресна от внезапното тръгване. Огледа се и забеляза, че момиченцето още ги гледаше и разбра защо бяха тръгнали така внезапно. Трябваше да подтичва след него, докато той я влачеше за ръката. "Ох, хайде пак ще трябва да тичам" - помисли си тя. След една минути намали темпото и Бом вече можеше да си ходи спокойно, рамо до рамо с него.
- Да, можем да отидем на кино. - каза Бом.
Засмя се. Сеунгри `и изглеждаше толкова сладък, когато говореше така. Харесваше `и, че се интересува къде е била и какво е правела. Много хора просто щяха да подминат този въпрос и въобще да не го зададат, но той не го направи. Той го зададе.
- Бях на тренировки във фитнес залата с Хланг Са Бу. - отговори тя. - А сега хайде да отидем за царевица.
Сега тя беше тази, която го дърпаше към бутката за царевица, която се намираше в края на алеята. Стигнаха и Бом взе две големи чашки с царевица. Едната подаде на Сеунгри, а другата задържа за себе си. Лапна една лъжичка и го погледна.
- Ти какво правеше преди да се срещнем? - попита любопитно тя.
Беше `и интересно. Много.

by Гост Пет Май 18, 2012 10:15 pm

- Да, можем да отидем на кино.
О, сууупер. Да, не беше много джентълменски да развива сюжети в главата си но ... такъв си бе. Нямаше как да избяга от природата си. Бе проверил предварително за възможно най-тъпият филм, който не е за деца и реши, че трябва да е той. Така гласеше наръчникът.
- Бях на тренировки във фитнес залата с Хланг Са Бу. - продължаваше да бърбори - А сега хайде да отидем за царевица.
Съвсем скоро се оказа теглен към една от многото бутки за царевица, които бяха плъзнали из цял Сеул. Дори и не я чу какво бе поръчала само му се стори, че плати повече от колкото трябва. Както и да е, не бе културно да се спори пред дами за пари. Просто мълчиш и плащаш. Оказа се че и на него му се налагаше да яде царевица и заради това паричките бяха двойни. Обичаше царевица, но предпочиташе да не яде на публични места.
- Ти какво правеше преди да се срещнем?- попита Бом поемайки поредната лъжичка царевица
Оооо, до края на деня щеше да получи диябет със сигурност. Бе толкова сладичка и гушкавичка.
- Емии... нищо интересно.- призна по-скоро отбягвайки разказа с цялата му точност и гнусотия неподходяща за уши на крехко момиче- Даесънг хюнг... пак имахме проблеми с него. Така, че станахме рано и с Сюнг..къх... тоест, ъм, сутринта отидох да го прибера от дома на едно момиче. Беше ужасно. Трябваше да подпиша цял кашон плакати придържайки заспалият Дае с една ръка. Мммм..... Йонг-Бае искаше да ме води на църква (за да ме полеят хубавичко със светена вода) обаче аз се дърпах. После трябваше да мина да оставя едни неща на Neon.M за концерта. Още не са решили коя песен ще пеем. Lollipop, която е с вас или нашата си.
Въздъхна тежко и леко се стресна като видя, че Бом вече подчти бе приключила с царевицата си. Нямаше да яде своята, щеше да я остави за нея.
- А-ам.... В-вие сте се лепнали за Мистъри, нали?- изсмя се лекичко- Джи каза, че ще ги заколи ако се мислят за важни. Хм.... предпочитания за филм?
Побърза да отмести темата. Не искаше да създава неприятности на Джи-Йонг и да пуска слухове, че мрази новите.

by **Park Bom** Нед Май 20, 2012 5:30 pm

Бом слушаше внимателно какво `и разказваше той. Все още не можеше да повярва защо Даесънг се държеше така и се пропиваше. Ако беше преди време, когато си говори и бяха в добри отношения, щеше да му се накара, защото му беше нуна. Но сега не можеше, затова стоеше настрана и не им се бъркаше. Стана `и смешно, когато `и каза, че Йонг-Бае искал да го води на църква...

Вече изяла царевицата си, хвърли кофичката в близката кофа за боклук. Беше се заситила а и не искаше да яде повече, защото и без това после трябваше да ходи на много по-дълги тренировки във фитнеса.
- Да, ние помагаме на Мистъри с каквото можем. - каза Бом.
Мразеше това разделение на групички между тях. Не `и харесваше, че BIGBANG се интересуваха само от Neon.M и само с тях дружаха и се държаха добре. Според нея нямаше нищо да им стане, ако се държаха мило и с другата нова група, но нямаше какво да направи, затова тя се занимаваше с новата смесена група и не обръщаше внимание на взаимоотношенията на другите. Мистъри бяха много добри певци и певици. Самите хора в групата бяха много мили и добри и Бом ги харесваше. И то много. Най-много харесваше гласа на Суки. Той беше необикновен като нейния.

Бом се усмихна и повдигна рамене.
- Нямам конкретни предпочитания за филм. - отговори тя.

П.П. - Извинявай, че е малко.

by Гост Пон Май 21, 2012 8:55 pm

- Да, ние помагаме на Мистъри с каквото може.- призна Бом
Сънгри се засмя съвсем тихичко, почувствал се странно как думите й го изнервиха. Джи-Йонг бе виновен и за това. Бе накарал цялата група да намрази хлапенца, които дори не познаваха. За бога, дори не бяха чували имената им.
- Джи-Ди вече ги е провъзгласил за сатани.- изкиска се - Но пък Neon.M са доста мили момичета. Биха се харесали на всеки. Аз лично вече ги обожавам. Момчетата постоянно се мъкнем след тях, а те... те не са ни фенки. Това е готиното. Приемат ни просто като батковци, които ни помагат. Не са слушали кей-поп преди това. Много е готино да говориш с някого и той да не пищи за автограф.
Изсмя се леко, а след това Бом продължи.
- Нямам конкретни предпочитания за филм.
О, всички казваха така. А после плачеха, че искат на романтичен филм, а не на екшън. Кой ненормален мъж ще поиска да гледа някоя бозичка по свое желание ? НИКОЙ ! Какво изобщо им харесваше на жените от този жанр ? Напомняше им че истинската любов не съществува, а и да я имаше- никога нямаше да им се падне на тях. Със всеки филм се обеждаваха, че ще си умрът сами, а гаджетата им не струват. И все пак обожаваха тези холивудски бозички. Е, поне не му се налагаше да гледа мюзикъл.
Подаде й своята непипната чаша и Бом лакомо я пое. През това време внимателно обгърна раменете й с ръка и започна да се прави на " небрежен ".
- Хей...ъм, от седмица и нещо излизаме, нали? Защото... ъм, не съм сигурен от кога се започваше броенето.- изхили се
Момичето бе твърде заето да смила още топлата царевица за това Сънгри реши да продължи след " нехайното " споменаване на дати.
- Хей, ако имаш още място в коремчето, може да вземем суши и да отидем в къщи. Йонг-Бае е пак на църква със Шуджи и Минт, те още не са се научили да му отказват, а Дае със сигурност го няма. Ще сме самички.
Още една ослепителна усмивка, за да не бъде забелязана подмисълта. Но все пак трябваше да има лек намек, че може би всички е трябвало да послушат Джи-Йонг за какъв всъщност е Сънгри, и долепи устни до бузата й.

by **Park Bom** Пон Май 21, 2012 9:27 pm

"Не биваше да казвам това" - помисли си Бом. Разбра, че е го изнервила с думите си. Не искаше да става така, но това си беше истина. Докато слушаше какво говореше той, си мислеше как щеше да му изнесе една лекция някой ден за взаимоотношенията между хората, които са под една компания, като едно семейство.

Не искаше да яде неговата царевица, но просто не можеше да устои на вида `и и на миризмата, която излизаше от чашката.
- Защо ми я даде да я ям? - попита тя. - Сега ще взема да надебелея и ти няма повече да ме харесваш.
Но тя все пак си продължи да яде царевицата... Сеунгри обгърна раменете `и с ръка. Бом се засмя тихо, така че той да не я чуе. Беше `и много забавно като се опитваше да `и прави намеци. Мислеше си, че тя няма да ги забележи, но ставаше точно обратното.
-Хей...ъм, от седмица и нещо излизаме, нали? Защото... ъм, не съм сигурен от кога се започваше броенето.- изхили се.
- Не съм броила дните. - каза тя.
Изхвърли чашата от втората царевица. Скръсти ръце и се загледа някъде напред. Междувременно слушаше какво `и говореше той. По едно време обърна погледа си към него и го видя да `и се усмихва с ослепителната си усмивка. Целуна я по бузата. Бом се усмихна.
- Съгласна съм с предложението ти. - каза момичето.
Хвана го за ръката. Целуната го бузата и го погледна с големите си очички.
- Е, ще тръгваме ли?

by **The Black Queen** Сря Юни 13, 2012 9:45 pm

СВОБОДЕН ДЕН!!! От толкова много време го чакаше. Заедно със сестра й се съсипваха от тренировки. Макар че бяха едва на седем ги третираха като двадесет годишни трейнита.
Щом се събуди видя, че Сон Йон не беше покрай нея. Облече се набързо слезе по стълбите на къщата им и забеляза баща си. Поиска му пари и той естествено й даде. Преброй парите. Не й стигаха, но нямаше как да поиска от него за това отиде в кухнята. Майка й също й даде пари и момичето вече си събра нужната сума за един купон, но тя щеше да ги изхарчи за захарен памук, близалки, сладоледи и какви ли още не лакомства.
Реши да се разходи по алеята в парка. Тогава забеляза, че на една пейка стой едно парче от JYJ. Това си беше златната мина за Блеки. Щеше да постави следващата звезда на мястото й. При това звезда която не е от нейният лейбъл. Плановете се зародиха в главичката на детето. Отиде да си вземе една вода, която щеше да й помогне в номера и се отправи към Джеджонг.
Уж неволно се спъна в камък, който беше на една ръка разстояние от нея оля мъжът с водата си. Стана така все едно се е напикал при това по следата на алеята. Сон Йо се изправи и веднага очите и се навлажниха.
- Аз ... наистина съжалявам господине. - По лицето на детето се стекоха сълзи. Не какви да е сълзи, а фалшиви. Да тя се преструваше. Беше си достойна за ОСКАР актриса. Нямаше човек на тази планета, който да надиграе сестрите Парк в каквото и да било! - Моля ви простете ми. - Мъжът се изправи и детето само чакаше да й се развика за да го нарита качествено.

by Гост Сря Юни 13, 2012 10:11 pm

Джеджонг си седеше мирно и спокойно на една пейка в парка и си гледаше напред а хората дори не го и забелязваха.Затвори очи за миг и изведнж усети нещо мокро да се стича между краката му.О боеж мой да не са му израснали женски органи и да не може да ги контролира... не не беше взможно но за всеки случай погледна надолу. Не всичко си беше там.Тогава чу един лигав и дразнещ глас обърна се по посока на гласа и видя някаква малка мърла която се опитваше да му изиграе номер.Тъкмо си беше купил тези дънки не беше честно.Погледна момичето ядосано и стисна ръцете си в юмруци нямаше даз се остави на някакво си момиченце на сигурно 5 или 6 годинки .
-Въобще не се опитвай да ме метнеш актьор съм до болка са ми познати тези ноемра лъжата се е изписала на лцието ти .-Каза той и се усмихна мналката тярбваше да знае кога е победена във собствената си игра.Джедожнг разпознаваше лъжата и когато някой игре някаква роля или по зле лошо изиграбна роля .А нейната не беше много добра.

by **The Black Queen** Чет Юни 14, 2012 10:58 am

-Въобще не се опитвай да ме метнеш актьор съм до болка са ми познати тези ноемра лъжата се е изписала на лцието ти .
Сега вече щеше да си пати от тези негови думи. Лапичката на детето веднага светна и започна да действа.
- Ами като си актьор се справи с това... - Детето пое дълбоко въздух и започна да се смее на висок глас, но плана й не проработи. Едва трима четирима ги погледнаха, а тя целеше съвсем друго. Е явно се налагаше да си повика малко.
- Ей, вижте го! Този се е ... - Детето не успя да довърши понеже беше хванато от хищните ръце на Джеджонг. Той запуши устата й с ръката си. Сон Йо не се предаде и се помъчи да му избяга, но не успя. Той я вдигна и сега вече нямаше контакт със земята.
Нямаше как да се измъкне от него понеже имаше здрава ръка. Блек се вбеси още повече й се опита да го ритне, но и това не стана.
Беше му бясна и с нетърпение очакваше момента в който ще я пусне... ако въобще я пусне или може би ще я тръшне в някоя локва или в тревата при бълхите и кърлежите.

by Гост Пет Юни 15, 2012 12:14 am

Лек ветрец задиха една игрива усмивка се появи лицето на красавеца и погледна със нескрита ненавист момичето мразеше я .Не искаше да я мята в локви щеше да стане за смях така че просто я пусна и седна на пейката като се загледан нанякъде.Когато момцихето посегна да го удари ДжеДжонг се усмихна и ръката на момичето се удари във дървото на пейката.
-Не си познала малката по-силен съм от теб.-Каза той и се засмя като й смигна игриво.О да в момента се държеше като кучка но не му пукаше много много.
-Малката и двамата знаеме че си изгубила в тазио игра така че защо не си отидеш у вас и не поплачеш на рамото на мама или не поискаш пари от тати и не отидеш да си купиш нова кукла.-Каза той саркастично и замахна с ръка като се излегна сега сигурно щеше да последва плач или крещене а може би и двете на не му пукаше точно сега.Ако това изчадие неземно посегнеше към него щеше да й счупи малките ръчички.

by **The Black Queen** Съб Юни 16, 2012 2:02 am

Той най-сетне я пусна, но тя реши да си го върне като го удари, но уви ръката й се срещна с дървената пейка.
-Не си познала малката по-силен съм от теб.- Детето още повече се изнерви на Джеджонг. -Малката и двамата знаеме че си изгубила в тазио игра така че защо не си отидеш у вас и не поплачеш на рамото на мама или не поискаш пари от тати и не отидеш да си купиш нова кукла.- Кукла ли? Малката вече беше стигнала 10-та степен на изнервеност. Щяха да хвърчат глави.
- Добре отивам си вкъщи! - Тя отиде на някъде и по-точно да си вземе сладолед. Не за нея, а за главата на ДжеДжонг.
С бавни стъпки пристъпи към него, а той беше обърнат с гръб и говореше по телефона си. Сон Йо се поогледа и видя група момичета да доближават. Реши че по-добро от излагацията пред жени НЯМА. Нищо неподозиращия мъж просто си разговаряше и изведнъж ... ПЛЯС! Косата му беше в ягодов сладолед. Той изтърва телефона си.
- Сега ти защо не отидеш да си вземеш една кърпичка или направо цял пакет и да си поплачеш при стилистката ти и може да добавиш "Едно момиче, което скоро ще обира награди ме направи на нищо, а е едва на седем години." - Малката просто му обърна гръб и си продължи по пътя.

by **Sander.** Сря Сеп 05, 2012 5:58 pm

Не оставаше много до дебюта им. Сандър както всяка сутрин стана и излезе навън, за да тича. Това перфектно тяло имаше нужда от поддръжка. Нито Антъни, нито Рейта, нито който и да било от Грийн не можеше да се гордее с тяло като това на Парк. Всяка една танцьорка, стилистка или общо казано целия Грийн искаше Сандър в леглото си, но той не се поддаваше. Не искаше да става курвар само заради някакви си уличници. Вярно ходеше уж да ги сваля, но ги оставяше с разбити надежди.
Излезе от тях и първата глътка въздух го надъха за спорт. Сложи слушалките в ушите и с неговите гигантски крачки стигна до парка за 4 минути и 43 секунди ... има си хронометри за тази работа!
Започна да тича на песента на Cross Gene - La-di da-di и премина на Block B - Halo. В главата на Сандър се зароди идеята, че ще стане по-добър и от Зико. Ами, да! Къде беше онова грозното /ПРОСТИ МИ ПРЕСВЕТИ ДЖИ ХО!! ТТ.ТТ/ и къде щеше да е Парк. Сандър се умисли и се блъсна в някакво момиче. Виновникът беше той, но къде ти да си признае?!
- Къде гледаш? Кьорава ли си или тъпа? Като кон с капаци си! - развика й се той. Момичето се сащиса, но Парк не показа ни най-малко, че съжалява за думите си. Той дори изглеждаше много доволен, че е наругал жена по-голяма от него, но определено по-ниска!

by Yoona. Сря Сеп 05, 2012 6:33 pm

Дааа!! Най-сетне беше дошъл и почивният ми ден!Много се радвах, че ще мога да отделя един само за мен и нищо друго, като се има в предвид, че не съм почивала от седмица сигурно.По списъка, който си бях направила, сутринта трябваше да потичам.Така и направих.Обух бял клин и една сива дълга блуза, която стигаше до средата на бедрото ми.Имаше надпис "Sexy Girl".Обух на бързо маратонките си и излязох навън.Хладният сутрешен въздух обля кожата ми и ме охлади.Започнах със първата точка от списъка ми.Докато тичах по една от алеите забелязах един млад мъжки индивид.Определено не беше за изпускане, но не си падах точно по такива.Той изглежда се беше замислил за нещо и погледа му хвърчеше настрани.Бях се загледала в него и изведнъж осъзнах, че беше променил посоката си точно срещу мен.Той не реагира и ме блъсна.Очаквах да се извини или нещо подобно, а то ми кресна.
- Къде гледаш? Кьорава ли си или тъпа? Като кон с капаци си!
Аз го погледнах объркано.Определено не беше за изхвърляно, но не можех да позволя някой да ми вика незаслужено!!
- Ей ти как се осмеляваш!?Да не би случайно да не си пил хапчетата за психиката!?.. безмозъчна рибооо!!- аз му се изсмях в лицето, за първи път май се държах така, но ми харесваше чувството.Той седеше пред мен объркано, явно не го е очаквал!

by **Sander.** Сря Сеп 05, 2012 7:29 pm

- Ей ти как се осмеляваш!?Да не би случайно да не си пил хапчетата за психиката!?.. безмозъчна рибооо!!
Парк разпозна някого в това прекалено сладникаво лице. Това беше онази от онези ... ох, каква беше? Така и не успя да се сети, но също така не се беше усетил, че погледа му се е променил на объркан. Сандър бързо трябваше да се вземе в ръце и да се осъзнае. Това не беше онзи студен и вечно намръщен племенник на PSY. На негово място се появи объркан хлапак, който всеки можеше да надвие. Та това е една женска, макар и по-голяма от него. "Стегни се Парк Сандър!" - помисли си той. Веднага лицето му стана отново толкова студено. Мозъкът му си дойде на мястото и нападна неговата нуна, отново!
- Аз ли как се осмелявам? Ако не си блееш в краката, ами гледаш напред нямаше да ти кажа нищо ... и риба ще викаш на ония идиот от Super Junior! - ДонБе ли беше, ДонГе, ДонХе, ДонТире ... Сандър не успя да се сети името на члена на онази група с многото мафиоти. То толкова много, че чак онази патка от BIGBANG с многото IQ нямаше да може да ги научи. Какво толкова им харесваха? Парк не намираше логика да се петнадесетумиш /идва от двоумиш хД/ между 15 човека. Колкото по-малко толкова по-бързо се научават и по-лесно се избира биас ... само да са хубави де! Да не са грозни като тези от 2NE1 и F(x). И в двете групи има по един хермафродит ... пф, идиотки! Да живеят мацките от After School!

by Yoona. Чет Сеп 06, 2012 12:41 pm

- Аз ли как се осмелявам? Ако не си блееш в краката, ами гледаш напред нямаше да ти кажа нищо ... и риба ще викаш на ония идиот от Super Junior! - ДонБе ли беше, ДонГе, ДонХе, ДонТире ...
Аз постоях малко така и го загледах... как можеше да има толкова гадни хора!?Представям си ако ще става певец.. сигурно няма да си намери обожателки с този противен селски характер., но път кой знае... има всякакви хора, той беше доказателството за това.
- Пхахаха... толкова ли ти е малко мозъчето, че не можеш да се сетиш едно просто име!?Явно да... и само да те светна за ситуацията, не че не достатъчно светло, но твоя поглед се рееше по небесата!!- да определено й харесваше да е по-лоша хД .. Знаеш ли какво??Ти си малък, гаден, ТРОМАВ - натъртих аз - Самонадеян, безмозъчен, мутирал козел !!
Аз постоях така очаквайки следващата му атака, а той продължи да ме гледа студено... накрая реших просто да се откажа.
- Ма какво се занимавам аз!?Няма смисъл да комуникирам с извънземни чудовища!! - завъртях се и седнах на отсрещната пейка, а той се обърна и ме проследи с поглед.

by **Sander.** Съб Сеп 08, 2012 9:38 pm

- Пхахаха... толкова ли ти е малко мозъчето, че не можеш да се сетиш едно просто име!?Явно да... и само да те светна за ситуацията, не че не достатъчно светло, но твоя поглед се рееше по небесата!!.. Знаеш ли какво??Ти си малък, гаден, ТРОМАВ ... Самонадеян, безмозъчен, мутирал козел !!
Защо се сети за НЕЯ? Защо само ТЯ му се въртеше в главата от изминалата една година и шест месеца. Той се бореше със спомените за НЕЯ, но така и не успя да я преодолее. Беше единствената жена, която го караше да се чувства обичан, а накрая тя го засипа с един куп обидни думи сред, който и козел. Просто така един ден ТЯ се появи и му наговори куп глупости и си замина .. Просто го остави.
- Ма какво се занимавам аз!?Няма смисъл да комуникирам с извънземни чудовища!!
Той проследи непознатата с поглед. Осъзна, че в очите му има сълзи, само ТЯ можеше да го накара да заплаче. Само НЕЙНИТЕ целувки можеха да го накарат да спре да се държи така. Сандър трябваше да си го излее на някой, за пръв път се реши да говори пред някого за това. Отиде до русата, а тя го гледаше объркано.
- Защо ме нарече козел? Знаеш ли колко боли тази дума? Боли не защото ми я каза в лицето, а защото ТЯ ме пропъди с нея! - за пръв път той говореше за своята голяма любов. Може би това беше най-доброто решение, а именно да сподели с непознат.

by Yoona. Съб Сеп 08, 2012 10:34 pm

- Защо ме нарече козел? Знаеш ли колко боли тази дума? Боли не защото ми я каза в лицето, а защото ТЯ ме пропъди с нея!
Той застана пред мен и ме гледаше.Аз надигнах още малко главата си и погледнах очите му... бяха насълзени.Не можех да разбера.Как толкова бързо смени настроението си.Нещо не ми се връзваше.Той ми изглеждаше лош и твърде самонадеян човек, а сега.. сега дори не мога да си го представя така.
- Извинявай...а-аз съжалявам.... По принцип не съм такава.Просто ти много ме ядоса.- аз замълчах и сведох глава.Той обърна своята на дясно и продължи да гледа тъжно в едно камъче на земята.
Станах и го прегърнах силно.Притиснах лицето си силно в гърдите му.Усетих също така и парфюма му.Беше невероятен, за момент не ми се искаше да се отделям от него, но не сетох, че съм по-голяма от него, не, че ми личеше де... нали съм ниска.След това се отдръпнах.Той ме гледаше на разбиращо действията ми.Прочетох въпроса в очите му, който беше: "Защо ме прегърна"
Той отвори устата си тъкмо да ме пита, но аз го изпреварих с отговора си.
- Прегърнах те, защото това ми е нещо като обичай... когато някой е тъжен да го прегърна и да го изслушам, за мен не е важно, че си непознат.- усмихнах се мило, с сладката си усмивка.- Ако искаш да споделиш нещо с мен, винаги ще те изслушам.. сигурна съм, че ще ти олекне.- направих му място на пейката, за а седне до мен и очаквах реакцията му... сигурно ще си помисли, че го свалям и ще ми се изсмее.

by **Sander.** Пон Сеп 10, 2012 8:34 pm

- Извинявай...а-аз съжалявам.... По принцип не съм такава.Просто ти много ме ядоса.
Истината беше, че момичето насреща не беше виновно за това, че той е позволил ТЯ да си тръгне, ако в онзи ден се беше опълчил, сега може би щяха да се разхождат отново заедно в парка и дори да носят годежни пръстени.Сандър погледна земята и видя едно камъче, самотно като него. Може би и то щеше да си намери някой ден сродно камъче с което да си приличат, но мислите му за камъни бяха прекъснати от жената на която той дори не знае името. Тя го притисна силно към себе си и това стана прегръдка - силна и чувствена! След като непознатата го пусна той искаше да зададе един въпрос, но тя прочете мислите му.
- Прегърнах те, защото това ми е нещо като обичай... когато някой е тъжен да го прегърна и да го изслушам, за мен не е важно, че си непознат. Ако искаш да споделиш нещо с мен, винаги ще те изслушам.. сигурна съм, че ще ти олекне.
- Не ми знаеш името, не е ли странно? - преди тя да успее да отговори, момчето се представи. - Парк Сандър, приятно ми е! - той се усмихна, но каква усмивка можеше да направи в този момент освен фалшива?!
Тя също се представи и тогава трейнито попита нещо ... нещо много странно и лично. Искаше да разбере къде му е грешката и най-доброто решение може би е да сподели с някой от парка и после просто да се сбогуват и да не се видят повече, както става в повечето случаи.
- Влюбвала ли си се някога истински? - той отправи погледа си право към очите на Съни.

by Yoona. Сря Сеп 12, 2012 7:16 pm

- Не ми знаеш името, не е ли странно?
Когато той ми го каза така звучеше наистина странно.Почудих се какво да му отговоря, но той ме изпревари.
- Сандър, приятно ми е!
- Аз съм Съни и на мен ми е приятно.
Усмихна ми се, но ясно личеше, че това е преправена усмивка... фалшива.Аз също се усмихнах мило.. настъпи съвсем кратко мълчание и той изведнъж ме пита нещо, което никога не съм очаквала.
- Влюбвала ли си се някога истински?
Погледна ме в очите, а аз не знаех какво да му кажа.Не бях сигурна дали съм се влюбвала.... истински.Все още обмислях отговора си, а той продължи да ме гледа настоятелно.Извъртях погледа си настрани и продължих да мисля.Можеше да го излъжа, защото това беше едно от слабите ми места, но все пак реших да му кажа истината.
- Да влюбвала съм се.... само веднъж.- погледнах тъжно към дръвчетата.Клоните им се полюшвана, не засягайки нищо и никого.Просто бяха мърдани от лекият ветрец.Той понечи да каже нещо, но този път не можех да отгатна какво е то...прекъснах го:
- Ами ти... влюбвал ли си се някога истински??И защо сега те боли толкова от тази дума??- любопитството ми надделя.

by **Sander.** Пет Сеп 14, 2012 4:11 pm

- Да влюбвала съм се.... само веднъж.- след известно мълчание, Сандър получи така очаквания отговор.
Вятърът го накара да настръхне. Шумът от клоните на дърветата го пренесе в негов свят ... без болка, без страдание, без любов. Замислено гледаше дървото насреща и следеше как клоните му се огъват.
- Ами ти... влюбвал ли си се някога истински??И защо сега те боли толкова от тази дума??
Въпроса на Съни го върна в реалността. Той я погледна, пое си дълбоко въздух и заговори.
- Само веднъж! Един единствен път съм се чувствал истинско щастлив. Само ТЯ ме караше да настръхвам при всяко едно докосване, но един ден просто ме заряза с един куп обидни думи. Просто от ей така ... - не успя да довърши. ТЯ ... та ТЯ стоеше на отсрещната пейка, но имаше нещо странно в нея. Не беше сама, а с бебе в ръцете. Това накара Сандър да се замисли, дали родителите й не са я оженили насила. Целия стана бял като платно. Русата до него го буташе и го питаше нещо, но той не я чуваше. Сякаш трамвай бе минал през него. Стоеше и я гледаше как се забавлява със сина си. Да, определено беше момче! Със синьо облечено и синя количка ... няма шанс да е момиче. Тя беше направила някой мъж щастливец! Всичко в Сандър се преобърна, а вината в него се усили. Ако в онзи проклет ден той не я беше пуснал сега можеше да да очакват тяхно собствено дете.
- Това, там е ТЯ! - най-сетне промълви той. За пръв път от година и половина, той виждаше лицето й.

by Yoona. Пет Сеп 14, 2012 7:21 pm

- Само веднъж! Един единствен път съм се чувствал истинско щастлив. Само ТЯ ме караше да настръхвам при всяко едно докосване, но един ден просто ме заряза с един куп обидни думи. Просто от ей така ...
Веднага видях болката в очите му.Усетих я.Беше толкова силна, че сигурно нямаше да може да се скрие с години.Очите му гледаха на някъде... явно се беше замислил и размишляваше над много неща.Не знаех какво да му кажа.Той беше приковал погледа си в едно момиче на отсрещната пейка.Тя държеше момченце.Не ми направи голямо впечатление, освен с това, че беше още много, много млада за да има деца.Аз отново се завъртях към него, а той продължаваше все така да я наблюдава.
- Да не би да си се държал лошо с нея, че да те остави така??- побутнах го аз, но той не реагираше или може би наистина се е държал лошо с нея и затова го е зарязала, а сега не иска да си признае, защото го е срам.
- Ей.. защо не отговаряш!? Ехооо!!- не ми обръщаше никакво внимание.
- Коя е тя?- зададох отново въпроса си аз, но вече дори не очаквах отговор.
- Това, там е ТЯ!
Бях шокирана, че ми отговори, но още повече, че тя е ето там.На отсрещната пейка без да обръща и капчица внимание на него.Не знаех какво се е случило преди, но ми дойде невероятна идея в главата.
- Защо просто не отидеш при нея и не си изясните нещата.Щом те е зарязала така е трябвало да има причина!!- аз го гледах настойчиво, а той най-сетне обърна погледа си върху мен и ме гледаше шокирано.Явно не е очаквал да го посъветвам това.
- Все още я обичаш нали?- аз се усмихнах мило, знаейки какъв е отговорът му.
Той сведе главата си и просто кимна за да потвърди.
- Ами тогава какво чакаш!?- засмях се аз.Станах и го дръпнах.- Хайде!!Отивай!
Той тръгна неуверено, а аз от зад го бутнах силно.Най-сетне се престраши и се запъти към нея.Тя все още не реагираше.Сандър се обърна към и сякаш питаше "Сигурна ли си, че няма да ме отхвърли пак!?"
Аз се засмях.Повдигнах палеца си му намигнах.Той също се усмихна, но си личеше, че този път усмивката му е истинска.Стигна пред пейката, а момичето чак сега повдигна погледа си.

by Sponsored content