Re: Алеята

by **Sander.** Пет Сеп 14, 2012 8:08 pm

- Защо просто не отидеш при нея и не си изясните нещата.Щом те е зарязала така е трябвало да има причина!!
ARE YOU CRAZY, BITCH?!
Той изгледа момичето срещу по възможно най-объркания начин. Той с такива мъки се опитваше да я забрави, да я изтръгне от сърцето си, да я изтрие от спомените си, а тя изведнъж му сервира, че той трябва да отиде и да разбере истината. Ами ако от нея боли, ако боли прекалено много? Може би не беше добра идея да ходи при на отсрещната пейка.
- Все още я обичаш нали? - той сведе глава и после я поклати, показвайки ясно, че все още има чувства към нея.
- Ами тогава какво чакаш!? - тя се изправи и го задърпа.
Продължи да го стимулира да върви напред. За пръв път Сандър можеше да каже, че има човек, който да го търпи и да види неговото истинско "аз". Тя продължи да го бута, но накрая той пое инициатива и тръгна сам. Първите няколко крачки бяха като родилни мъки, но после са обърна към русата за подкрепа. Погледа му казваше "Сигурна ли си, че няма да ме отхвърли пак!?". Тя повдигна палеца си нагоре и това даде зелена светлина на Парк. Той се обърна и продължи право към НЕЯ с по-голяма увереност. Сърцето му заби лудо, а дишането му се очести. Тя остави мъника в количката и започна да я бута. Сандър продължи да крачи и накрая се оказа точно пред нея. Тя не го беше забелязала, но в един момент погледите им се срещнаха ....
Отново видя тези очи, отново усети какво е да обичаш, отново целия настръхна, ... добре, че беше с яке! Незнайно как усмивка пробяга през лицето му. Студеното му лице винаги се разтапяше когато я види макар че сега нещата стояха различно ... тя имаше дете! Най-накрая той наруши тишината.
- Здравей ... - каза несигурно Сандър. - Как си, как върви живота?

by **Ah Yeon ♡** Съб Сеп 22, 2012 5:55 pm

Со Хий все още се въргаляше в леглото си.Днес въобще не и се ставаше, но беше решила да отдели този ден единствено за нея и малкият и син.
Тъй като момичето живееше само ѝ се налагаше сама да плаща всичките сметки за водата, за тока и т.н.Тя рядко взимаше почивните си дни, за да може да изкарва повече.
Няколко слънчеви личи се промъкнаха пред дупчицата на пердетата и раздразни очите ѝ като ги освети.Со Хий сбръчка недоволно нослето си и леко отвори очи.След това се изправи и сънено се протегна.
След няколко минути вече се беше облякла и отиде да погледне детето си.То все още спеше и изглеждаше невероятно невинно.
Со Хий реши все още да не го буди и отиде да приготви нещо за закуска.На нея тя си препече филийки с масло, а на малкия му разтвори сухо мляко.
След като той се събуди и вече и двамата се бяха нахранили, следваше първа стъпка от плана им за деня - дълга разходка.Тя облече съна си и двамата излязоха.
Първо минаха покрай супер маркета и Со Хий си взе шоколад.След това продължиха разходката си към парка.
Там се разхождаха доста дълго и изглежда малкият ....... вече се бе уморил, а и не само той.Двамата седнаха на една пейка и тя започна да си играе с него.Не след дълго момченцето се прозя и затвори очите си.Чернокосата го взе на ръце и започна да го люлее.
Тя не забеляза човека, който беше застанал пред нея.Со Хий надигна глава и погледа и се срещна с не кой да е, а самият Сандър!!!
- Здравей ... Как си, как върви живота?
Тя беше шокирана... вече бе минала година и половина от последната им среща.Не знаеше какво да му отговори, не знаеше какво да направи...
- А-ами... д-д-добре. - глава и потреперваше и едвам намираше сили да говори.- Всичко е страхотно!- излъга тя.
Не можеше да му каже истината, не можеше да признае през какво преминава в момента.Не искаше да го тревожи и да му навлича неприятности.
Тя му направи знак да седне до нея, като се отмести малко надясно.Той разбра това и побърза да седне.Имаше кратко мълчание, когато Со Хий го науши, а дори не знаеше какво да каже.
- Амм... т-ти как си?- неувереността и притеснението се долавяха от километри и Сандър веднага усети това.

by **Sander.** Съб Сеп 22, 2012 7:18 pm

- А-ами... д-д-добре. Всичко е страхотно!
Познаваше я по-добре от колкото тя самата себе си. Макар и да беше минало толкова много време тя си бе същата. Сега се притесни от присъствието на Сандър. Ами не е лесно да видиш човек, който си отрязал по толкова жесток начин макар и преди доста време. Тя му направи знак да седне и той се настани до нея. Ароматът й се беше променил. Сега ухаеше на бебе, на нещо чисто, на нещо свято ...
Той хвърли един поглед насреща и за негово учудване Съни не беше там. Ами сега? Дори забрави да й вземе номера. Какъв глупак само, а? Трябваше да направи нещо за тази жена. Тя му помогна толкова много, а той можеше поне един букет цветя да й прати.
Изведнъж мислите му гласящи "Как може да съм толкова прост ..." бяха прекъснати от Со Хий. Само как се беше променила. Беше станала още по-сладка от преди, а пък, ако трябва де сме честни и Сандър беше направил няколко мускулчета.
- Амм... т-ти как си?
- Аз ли?- това беше официално най-тъпия въпрос задаван от Сандър! И двамата бяха притеснени, но това просто изби рибата! И преди да даде шанс на Со Хий да го затапи той отговори. - Добре съм! Скоро ще можеш да ме гледаш по телевизията! Ще дебютирам в една смесена група на Green Ent. - той си лепна една мазна усмивка .... точно в негов стил!
Изведнъж нещо се размърда под завивките на количката. Една ръчичка започна да се навдига нагоре. Бебока се беше събудил, а незнайно защо Сандър гледаше само към него. Най-накрая съзря лицето му. Тогава забеляза, че малкото е одрало кожата на Со Хий. Всичко в него се срина!
Имаше надежда, макар и мъничка, че гледа това дете, за да изкара пари, за да учи или нещо такова...
Той погледна Со Хий и тогава погледите им се засякоха за няколко секунди. Той усети пеперудки в стомаха си. Пак онова чувство, пак се влюбваше, пак ....
Усети, че това е грешно, но дори си помисли, че ако тя иска може да припознае детето и да бъдат заедно ... отново!
- Амм ... няма ли да го вземеш? - тя го погледна объркано. - Ами това такова ... размърда се .... Бебето се размърда! - едвам сглоби думите си. Тя го погледна, а в очите й беше изписан смях. Едва сдържаше смеха си. Еми какво да се направи?! Не всички разбираха от бебета, я!

by **Ah Yeon ♡** Нед Сеп 23, 2012 12:34 pm

- Аз ли?- за първи път тя чу толкова глупав въпрос от устата на Сандър.На все пак те бяха само двамата, е не съвсем...- Добре съм! Скоро ще можеш да ме гледаш по телевизията! Ще дебютирам в една смесена група на Green Ent.
Той се усмихна с една мазна усмивка, типичната за него усмивка.
Седяха още малко и се гледаха.Со Хий чувстваше голяма болка напираща в сърцето ѝ.Болеше я за него.Искаше отново да се буди в прегръдките му, отново той да я дарява със страстна целувка сутрин.Отново да се разхождат хванати за ръце и да отгледат малкия Шин Де... заедно.Но това никога нямаше да се случи, не трябваше да се случва.Ако се разбереше истината кариерата му на певец сигурно щеше да се срине, дори под земята.Тя си помисли, че ако му каже такова нещо той ще и се изсмее в лицето.Навярно сигурно си е намерил по-хубава и по-богата приятелка от нея.Някоя известна, която я дават по телевизията.Со Хий не можеше да се мери с такова момиче.
От тези си мисли я заболя още повече... няколко сълзи се опитваха да се покажат, но момичето нямаше да имам даде да излязат на бях свят.
Изведнъж малкият се събуди се показа изпод завивките.Сандър го погледна и лицето му придоби отчаян вид.Може би беше очаквал нещо.
- Амм ... няма ли да го вземеш? - тя го погледна объркано. - Ами това такова ... размърда се .... Бебето се размърда!
Хий за момент забрави за сълзите си и голям смях напираше да излезе.Толкова беше сладък, когато не разбираше нещо.
Тя се обърна и извади малкият от количката.Бебето я погледна и се засмя звънливо, а майка у го последва.
В този момент на лицето на Сандър се появи усмивка, но очите му показваха голямата болка, която изпитваше.Той свали погледа си от тях и погледна към земята.
Изведнъж момченцето се обърна към Сандър и се засмя още по-силно.То протегна ръчичките си, искайки да го прегърне.Сандър погледна объркано, не разбираше ситуацията явно.Ръцете му потрепериха.
- Шин Де, може баткото да не иска да те гушне!!- тя погледна сина в очите си, а той спря смеха си.
В този момент Сандър протегна ръце и го взе.

by **Sander.** Нед Сеп 23, 2012 5:32 pm

Тя го извади от количката, а малкото се засмя. Гласчето му огласи всичко наоколо. Беше толкова живо, толкова чисто, толкова невинно ....
Со Хий също се засмя и тогава сърцето на Сандър се сви от мъка и си спомни как двамата стояха до късно навън и се смяха истински. Заби погледа си в земята. Не можеше да отрече - тя му липсва, но сега не може да са заедно, сега и двамата имат пречки. Той гонеше кариера, а тя гледаше детето си и може би имаше съпруг, който много обича.
Малкото се обърна към Парк и се засмя още по силно, все едно пред него стоеше баща му. Дребосъкът протегна ръцете си към Сандър. Нима току-що то искаше да бъде взето от един идиот? Или може би иска нещо друго? Ръката му потрепна, но не направи нищо.
- Шин Де, може баткото да не иска да те гушне!!
Тогава онзи уникален смях затихна. Саднър се почуства гузно, че заради него едно дете е спряло да се смее и направи нещо неочаквано, дори той самият не знаеше как въобще му хрумна да го направи. Протегна ръцете си и след миг малкото беше в ръцете му. Незнайно защо детето му беше толкова скъпо. Чувстваше нещо странно и необяснимо.
Той дори не знаеше как се държат бебета, а сега едно беше при него. Детето беше опряло главичката си на рамото на Парк и също така можеше да вижда майка си. Известно време постояха така, а Сандър се чудеше колко ли глупаво изглеждаше отстрани.
Нещо тревожеше Со Хий. В очите й имаше мъка, която се мъчеше да премахне с усмивка. Много въпроси се зародиха в главата му. Спомни си за Съни, която му каза, че ако не я пита няма как да разбере истината. Чак сега осъзна колко права е била.
- Съпруга ти е най-щастливият човек на света!- отбеляза Сандър. Искаше да научи повече, но не можеше да я пита директно.
Сега просто очакваше тя да каже нещо, но тя замълча. Дори да беше казала едно "Да така е!" щеше да потвърди това което той си мислеше, но тя просто мълчеше. Сандър реши да се опита да изкопчи още нещо.
- На колко е Шин Де? - без да се усети той беше запомнил името на малкото чаве. Определено имаше нещо, но какво?

by **Ah Yeon ♡** Пет Сеп 28, 2012 11:14 pm

- Съпруга ти е най-щастливият човек на света!
Не очаквах нещо подобно, н и такъв въпрос.Малко ме заболя, че не помни какво точно се случи на последната ни среща.Ако беше запомнил, сега нямаше да ми каже нещо толкова глупаво и ...и...и... явно вече е преодолял любовта си към, която твърдеше, че няма да угасне никога.Усещах, че сърцето ми ще се пръсне.
- На колко е Шин Де?
- На осем месеца е.- казах аз, но гласът ми прозвуча много тъжен и отчаян.
Сандър веднага ме погледна неразбиращо и съм сигурна, че в главата му се зародиха много въпроси.
- Сигурно е гладен!- казах аз.- Затова се събуди така неочаквано!- засмях се.
Наведох се до количката и започнах да ровя из нещата вътре.
След няколко секунди оттам извадих едно бурканче с пюре.Взех синя лъжичка и се обърнах към Сандър.
Той беше приковал погледа си в мен и и ме гледаше.
Почувствах се малко неловко, но се опитах да пренебрегна погледа му.
След малко явно той се усети и погледна момченцето, което държеше.
- Сложи го да седне в теб!- казах му аз, а той веднага кимна и изпълни нареждането.
Намести малкия в скута си, а аз отворих бурканчето.Започнах да давам по малки лъжички на Шин Де и по едно време усетих отново погледа на Сандър.Обаче сега той следеше малкото бебче, което сладко, сладко си похапваше.Какво ли си мислеше в този момент!?

by **Sander.** Съб Окт 06, 2012 9:44 pm

Малкото беше на осем месеца. Сандър не беше добър в математиката, но веднага изчисли, че тя е заченала около раздялата им. Може би не го е обичала така както той нея. Сега сърцето му се късаше от болка. Той беше като скала, но сега беше различно.
- Сигурно е гладен! Затова се събуди така неочаквано!
Смехът и беше музика за ушите. Сандър с интерес наблюдаваше какво прави СоХий. Тя извади едно бурканче, очевидно съдържанието беше някаква каша и една лъжичка. Малкото не спря да шава из ръцете му. Колко време я беше зяпал и той не знаеше, но руменината която беше изписана по бузите й го подсети да отмести погледа си към Шин Де.
- Сложи го да седне в теб!
Сандър изпълни заповедта на СоХий. Тя отвори бурканчето, а мъникът започна да яде като невидял. Как може толкова малко дете да отворя толкова голяма уста. През цялото време той го гледаше и се чудеше какво ли е да си баща? Сандър се замисли колко лош баща има и също така се надяваше поне СоХий да не е попаднала на такъв мъж. Телефона му зазвъня. С едната си ръка Парк държеше Шин Де, а с другата извади телефона си от джоба на дънките си. На екрана беше изписано "Психично болен номер 1" т.е. баща му. Сандър само извъртя очи и не му вдигна. След като спря да звъни той прибра телефона си обратно в джоба си и хвана мъника с двете ръце. Яяя, ама то кога свари да омете бурканчето? Рейта сега 100 на 100 щеше да каже, че прилича на Парк. Все пак рапърът се тъпчеше винаги като невидял и то много бързо.
- Искаш ли да се разходим? - попита Парк.
Со Хий се съгласи. Сандър остави мъника в количката, двамата станаха от пейката и СоХий започна да бута количката нанякъде. Някакво мълчание настана между тях. Започна да става доста неловко, но изведнъж Шин Де започна да плаче. Со Хий се спря на секундата и го взе в ръцете си. Потупа го малко и изведнъж малкия повърна. Не беше голямо количество върнатото, но всичкото се озова на блузата на СоХий.

by **Ah Yeon ♡** Вто Окт 23, 2012 11:23 pm

- Искаш ли да се разходим?
Аз се съгласих и той върна момченцето ми ... или да кажа момченцето ни в количката.
Аз започнах да я бутам на някъде, а Сандър ме последва.Дори не знаех къде отиваме.
Беше настанало мълчание между нас, а в такива моменти човек започва да си мисли за разни неща, нали?
Аз се сетих за времето преди Шин Де да се беше появил.Тогава със Сандър бяхме неразделни... точно като влюбени тинейджъри, които са се отдали буквално един на друг и живеят за любовта помежду си.Всъщност ние си бяхме тинейджъри.Влюбени и загубени...
Честно да си призная... липсва ми всичко свързано с мъжа, който в момента седи до мен и не ме е прегърнал.... не ме е притиснал силно в гърдите си, галейки главата ми и казвайки ми, че всичко ще бъде наред и, че ще сме винаги заедно.
Липсва ми чувството сутрин да лежа в прегръдките му и да спим до късно заедно, заради вечерта, която сме се отдали за пореден път един на друг.
Но точно заради последната такава вечер, любовта ни рухна... точно в този момент вече не трябваше да бъдем заедно, не ни бе писано да сме заедно, а толкова копнеех за това..
Мислите ми бяха прекъснати от плачещото момченце в количката.
Това привлече вниманието и на двама ни.Аз отидох и взех Шин Де на ръце и започнах да го тупам нежно по гърба.... и изведнъж той повърна!!
Най-много мразех това.. въпреки, че това беше моето бебенце.. това беше най омразното ми нещо - някой да повърне върху мен!!!
Сандър ме погледна... знаеше, че това е най-омразното ми нещо на света и явно очакваше всеки момент да избухна.
- ПАРК САНДЪР!!!ВИЖ КАКВО НАПРАВИ СИНА ТИ!!! - лицето ми беше почервеняло от ярост, но изведнъж се сетих какво казах и побързах да сложа едната си ръка пред устните.

by **Sander.** Пет Окт 26, 2012 10:58 pm

В погледа на Со Хий се четеше ярост. Преди много мразеше нещо което е повърнато и по погледа й се четеше, че все още не го е заобичала. Очакваше се да започне за вика, а Сандър започна да се чуди как да я успокоява.
- ПАРК САНДЪР!!!ВИЖ КАКВО НАПРАВИ СИНА ТИ!!!
Да както се очакваше се развика ...
- Успокой се! Сина ми е доб... КАКВО КАЗА??? - Сандър в първия момент не осъзна какво му бе казала Сънг. - ИСТИНА ЛИ Е ТОВА КОЕТО КАЗА? - Парк започна да вика и дори гълъбите в парка се вдигнаха високо, високо във въздуха.
Со Хий мълчеше. Просто и стоеше и мълчеше. Тишината вбеси Сандър, никога не е обичал да има такова мълчание, но това значеше, че е вярно. Винаги когато Со Хий мълчи означава, че е казала истината. Очите й бяха пълни със сълзи, а сърцето на Парк се късаше от мъка. Той все още я обичаше и макар да се опитваше да го скрие от другите от себе си не можеше. Пое дълбоко въздух, но усещаше как трябва да си изкара яда някъде. Дървото близо до тях се оказа много добра мишена. Отиде до него и се подпря с едната ръка, а с другата го удари с всичка сила. Ръката много го заболя, но не го показа. Доста започна да му щипе, защото най-вероятно кървеше, но не му пукаше сега нещо друго беше важно ...
Та той най-вероятно е баща .. на 18. Това дори и по филмите не го беше гледал, а сега се случваше в неговия живот. Как ли щяха да реагират родителите му? Особено баща му направо ще го заколи! Чичо му пък щеше да го подкрепи, ако медите разберат ще го разкатаят, а Рейта щеше ... абе на кой му пука какво щеше да си помисли Казуки?!
Сандър започна да диша учестено. Пое дълбоко въздух и погледна Со Хий право в очите.
- Защо скри от мен? ЗАЩО? - попита Парк.
Сега повече от всичко на света искаше да разбере отговора на този въпрос.

by **Ah Yeon ♡** Съб Окт 27, 2012 12:05 pm

- Успокой се! Сина ми е доб... КАКВО КАЗА???... ИСТИНА ЛИ Е ТОВА КОЕТО КАЗА?
Той започна да вика, а аз само мълчах... толкова се беше разбеснял, че отиде до едно дърво и с цялата си сила го удари.
Виждаше се, че поне малко го боли... а аз... как можах да съм толкова тъпа!?Как можах да се изпусна по този отвратителен начин!?Как!?
Щеше да е най-добре да се бях направила, че не го познавам...
или да се правя, че не го виждам, а най-добре щеше да е...
АКО ВЪОБЩЕ НЕ СЕ БЯХМЕ СРЕЩАЛИ!!!
Сега е толкова ядосан, че сигурни иска да ни убие, мен и Шин Де!!
- Защо скри от мен? ЗАЩО?..
Аз не казах нищо отново.Оставих Шин Де в количката клекнах като зарових главата си в коленете.След това измънках със сълзи в очите:
- З-защото н-не исках да ти навредя с него.- казах едвам през хлиповете си.
- Защото знаех как ще реагираш ти, как ще реагират репортерите, родителите ти и шефа ти!!
Вече събрах малко смелост и се изправих, като го погледнах в очите, а сълзите ми все още се сипеха надолу.
- Защото ако ти бях казала, щях да проваля кариерата ти и аз щях да съм виновна, за най-големия п-провал в-в-в ж-ж-ивота ти!!! ЗАТОВА!!- извиках с всичка сила, а той просто седеше и ме гледаше...

П.С. Извинявай, че е кратко ^^"

by **Sander.** Съб Окт 27, 2012 5:33 pm

Остави малкото в количката, а тя клекна като присви главата си в коленете си. В очите й имаше сълзи и виновник за тях беше Сандър. Ако поне малко беше внимавал преди около година сега тя нямаше да бута количка из парковете и нямаше да плаче заради него.
- З-защото н-не исках да ти навредя с него. Защото знаех как ще реагираш ти, как ще реагират репортерите, родителите ти и шефа ти!!
Как да му навреди с него? Едно дете никога не би навредило на никого, но е друг въпрос, че родителите му са виновни за неговата нещастна съдба. Парк беше толкова виновен колкото и Сънг. Единия не се е пазил, а другия не е казал за последствията. Сандър гледаше как от очите на Со Хий се сипят сълзи, а малкият Шин Де просто стоеше в количката и мълчеше. Гледаше объркано ту към майка си, ту към до скоро непознатия.
- Защото ако ти бях казала, щях да проваля кариерата ти и аз щях да съм виновна, за най-големия п-провал в-в-в ж-ж-ивота ти!!! ЗАТОВА!!
Беше права, но въпреки това трябваше да му каже. Всичко в Сандър крещеше да й прости, но малка част от него беше непреклонна и тя бе виновна за следващите му действия.
- Знаеш ли какво? Прави каквото знаеш! Щом си решила, че така е по-добре продължавай по същия начин, няма да ти преча! - каза Парк и се обърна с гръб към нея. - Сбогом! - изрече той.
С големите си крачки бързо се отдалечи от Со Хий и Шин Де, но не го свърташе на едно място. Искаше да сподели с някого и за това набра първия човек на който можеше да се довери, а именно Рейта.

by **Jia** Съб Мар 02, 2013 3:02 pm

Събудих се много рано сутринта от силно затръшване на входната врата. Скокнах веднага от леглото и изтичах през коридора да видя какво става. За малко да забия муцуна някъде, защото на плочките в коридора има излята водя и аз се подхлъзнах. След като се събудих набързо от лекичкия шок, изтичах до всекидневната. Видях там Фей, която приличаше на маймуна. Тръшна се на дивана и се подготви да заспива. Изръмжах и с бойни крачки отидох до дивана и се надвесих над нея.
- Какво по дяволите правиш? - казах язвително
- Къде си била цяла нощ? - сама си отговорих на въпроса, когато силна миризма на алкохол ме лъхна право в носа. В мен избухна гняв, защото днес имахме много важни записи. Как щеше да се справи в такова състояние?
- Разкарай се...- каза тя и размаха ръка нагоре, като ме цапна в носа. Хванах и ръката и ядно я избутах настрани. Мърморих още няколко минутки за това колко работа имаме тези дни, а тя се държи детински.
- Ти си най - голяма, дръж се като такава!!!- развиках се, като дори забравих да и покажа уважение. Фей стана със замах от леглото, като разбира се се олюля.
- Точно ти нямаш право да ме съдиш. Кой ни създаваше проблеми преди време? Правеше се на жертва, а пукаше ли ти за нас - не! - блъсна ме с два пръста
- Не ми се мяркай пред очите...- изгледа ме накриво и се запъти към стаята ни. Май днес щеше да има отмяна на ангажиментите. Обърнах се и видях, че Мин и Сузи стоят на вратата на кухнята и ме гледат леко обвинително. Вероятно защото знаех, че сега най - голямата минава през труден период. Почувствах се обидена, но и виновна. Преоблякох се и излязох. Първо отидох в компанията и започнах да тренирам танца на една от бъдещите ни песни. Обмислях да се разходя в парка, но не толкова рано. След няколко часа бях готова. Взех си душ и отидох в парка. Започнах да се разхождам бавно по алеята, като придържах закопчалката на раницата си за едно рамо. Много умно от моя страна да не забележа, че сутринта в бързането съм взела развалената. На пейките нямаше чак толкова много народ. Минах покрай една пейка, на която имаше самотен мъжки индивид. Прокарах ленив и леко тъжен поглед по него. Установих, че ми е познат външно и дори се сетих кой е. Заради отвлеченото ми внимание изпуснах дръжката на раницата ми и тя се свлече на земята. Това май привлече вниманието му и аз се почувствах адски глупаво. Клекнах за раницата си, като отбегнах погледа му, защото се почувствах засрамена.

by **Lauren.** Сря Мар 06, 2013 9:08 pm

Утрото беше съпровождано от прекрасна миризма. Някой правеше закуска в апартамента на BEAST. Лидерът бавно и славно се измъкна от леглото. Мина през банята като си изми лицето и зъбите и се отправи към кухнята. Останалите петима бяха станали.
- Добро утро, лидер! - поздрави го ГиКуанг.
- Както винаги последен! - отбеляза макнето им и се усмихна.
- Ти нещо против мен ли ...? - погледна го лошо Ду Джун.
- Ааа, не, не! - засмя се той.
- АЙДЕ ЯЖ НАРОДЕ! - извряка Йособ.
Мъжкит есъщества се наредиха на масата и започнаха да ядат от вкусотиите на Йанг. Това същество можеше да готви превъзходно за разлика от Юн, който не се справяше толкова добре в кухнята.
- Аз отивам при Джи Хюн. - каза им Йособ след като се нахраниха.
- Да я поздравиш от нас. - заръча лидерът.
Наистина отначало беше против СоЮ и Йособ да излизат, но след време се примири с този факт и реши да го приеме. Все пак това беше решението на един от петимата му братя и той обичаше да ги вижда щастливи и за това се примири с нея, но винаги ще има едно наум за Джи Хюн, макар че тя вече показа, че е много повече от нормална.
- Аз също ще се разходя. - той се облече и излезе.
Започна да се разхожда по алеята на парка. След време се измори и седна на една от пейките. Оглеждаше природата. Определено му харесваше да седи навън и да се любува на всичко около него.
Някакво момиче си изтърва раницата пред него. Той я погледна, но в очите й се четеше доста страдание. Ду Джун реши да й помогне. Стана от пейката и отиде до нея.
- Госпожице, добре ли сте? Ако желаете може да седнете при мен .. - предложи й той.

by **Jia** Чет Мар 07, 2013 7:40 pm

Загледана право в земята, видях само обувките на този, който се приближи до мен. Той ме попита дали съм добре и ме покани да седна при него. Вдигнах поглед и се усмихнах.
- Благодаря Ви. Нищо ми няма - не ми се искаше да си помисли, че е попаднал на някое депресирано момиченце и да се откаже от предложението си. Изправих се, заедно с предателската раница.
- Мерси за поканата. - усмихнах се още веднъж. Изненадах се, че успявам да се усмихвам, след като не бях в много цветущо настроение. Но при мен доста често просто един разговор можеше да ми помогне.
- Аз съм Менг Джия, приятно ми е - подадох му ръка. Поне можехме да се запознаем официално, макар аз да знаех кой е.
Дори имаше период през лятото, в който не спирах да слушам и гледам Beautiful Night. Но пък не знаех, че лидера на Beast е толкова красив на живо. Бяхме се засичали на някой изпълнение и предавания, но кой да гледа? - махнах погледа си от лицето му, преди да започна да изглеждам мащабно глупаво. Странно...по принцип не се притеснявах от мъжки, или от това какво ще си помислят те за мен. Може би беше от нотката на тъга от настроението ми? Макар че и за нея май позабравих в момента.

by **Lauren.** Съб Мар 16, 2013 3:36 pm

Непознатата красавица му благодари и отбеляза, че й няма нищо. Ду Джун поклати разбиращо глава, но си личеше, че нещо не е наред с нея. Нещо й тежеше и то много, но едва ли щеше да тръгне да споделя с непознати.
Тя се представи и подаде ръката си. Сега се сети от къде я познава. Тя беше един от членовете на групата Miss A.
- Юн Ду Джун, приятно ми е! - той пое ръката й и се усмихна леко.
Той забеляза, че момичето го гледа, но явно това се дължеше на това, че го е разпознала от някой клип, предаване или там нещо друго.
Двамата се настаниха на пейката и не обелиха и дума. Лидерът на B2ST се чудеше какво да попита дамата, но все не можеше да измисли подходящ въпрос и изплющя възможно най-тъпото нещо, което успя да измисли.
- Е, как си Джия? .. Ядеш ли чесън? - момичето го изгледа все едно е паднал от Марс. - Получи се! - изхили се той, а Менг сигурно вече замисляше как да изчезне от пейката без да бъде хваната от Юн.
- Преди да ме помислиш за някой луд, нека ти обясня, че това е съвет от един от операторите на Ирис ... задаваш тъп въпрос и получаваш внимание. - той продължаваше да седи ухилен, а тя го зяпаше и зяпаше и сигурно се чудеше как може да е толкова прост или по-точно как можеше да има такова идиотско държание.

by **Jia** Съб Мар 23, 2013 8:24 pm

Мъжът също се представи и си стиснахме ръцете. Сега започнах да обмислям дали няма да си помисли нещо лошо, защото само стискане на ръце без покланяне може да значи неуважение. С леко закъснение се поклоних едва забележимо, след което се усмихнах леко глупаво.
Идваше ми да спомена, че вече знам кой е но и сам би могъл да се досети това.
Настана неловко мълчание, в което не знаех къде да гледам. Не можех пак да го зяпна като отегчен пубер телефона или монитора си.
Мислех какво да кажа, за да наруша мълчанието. Искаше ми се той да ме запомни, след като си кажем чао, а това нямаше как да стане чрез мълчание. А и сигурно вече бе решил, че съм скучна.
Ду Джун ме спаси от измислянето, като пое инициативата. Само че това, което ме пита малко ме изненада.Дали ям чесън? Изгледах го изненадано, а той се хилна и каза, че се е получило. След малко ми обясни действията си. Стоях още няколко секунди загледана в него, след което се засмях и сложих ръка на устата си. Той успя да ме разсмее. Прекрасно.
- По принцип съм добре. Просто днес не ми е ден. - спрях да се хиля и само лека усмивка остана, докато говорен. След като отговорих на първия му въпрос, продължих с втория.
- Ами....да....ям чесън. -признах си и се зачервих малко
- Само че гледам да е рядко, защото после половин шише вода за уста не ми стига, за да оправя дъха си.
Браво, Джия....
Имах някой навици, които ме различаваха от повечето момичета. Яденето на чесън, пиенето на бира, гледането на футбол и Формула 1....ами да. Стига да не използвах тези неща и други, за да отдалеча готин тип с чувство за хумор от себе си.
- Явно си фен на Ирис. Голеда ли вече първите епизоди на втори сезон? - не много подходяща тема, но карай.
Не знаех дали е тъп и моя въпрос, но се надявах да привлече вниманието му.
- Обичаш ли сирене? - попитах идиотски накрая. Някъде бях гледала или чела този идиотски въпрос точно в момент, в който някой се опитваше да поддържа разговор с другия.

by **Lauren.** Вто Апр 02, 2013 2:12 pm

Момичето янво не го позна, но това беше голям плюс. Той можеше да не се преструва на този, който не е или да се прави на разглезена халю звезда, а просто да бъде себе си. Такова нещо не му се беше случвала от доста време.
- Да, много ми харесва Ирис. Вторият сезон е много по-завладяващ от първия, а ефектите в боевете са просто невероятни. - изказа мнението си той.
Като знаеше колко тренировки са нужни за тези сцени нямаше как да не ги похвали. Случвало му се е по цели нощи да не спи, за да може да гони престъпниците в драмата. Така му се пада като се съгласи с онзи, който му предложи договора.
Момичето го попита дали обича сирене. Явно реши да му прави конкуренция за по-глуповат въпрос. Нямаше проблеми! Дуджун си падаше шегаджия и доста трудно се засягаше от чуждото мнение.
- Ям сирене! Топено, синьо, козе, краве, овче и там каквито други сирена има по света. Не отказвам нищо. - ухили се Юн.
- Може ли да те попитам какво правиш тук? .. Знам, че е доста нагло от моя страна, но не изглеждаш добре. Ако мога да ти помогна с нещо .. - погледна я в очите той.

by **Jia** Пон Апр 22, 2013 6:42 pm

Той отговори на въпроса ми и аз се разкимах енергично, докато не се сетих, че самия той участва там.
Моментално, ама съвсем високоскоростно се почувствах като пълна идиотка. Какво по дяволите има в празната ми глава, че да не се сетя за това? Мамка му...сега какво ще си помисли за мен?
Несъзнателно се изпъчих и обърнах леко глава на другата страна, за да не се види зачервеното ми лице.
Това е то... да се заблееш по някой, с който едва сега се заговаряте и да забравиш, че звезди като Дуджун и И Джун участват. Поставих леко чело на дланта си, след което се обърнах, като започна да ми говори. Още веднъж ме накара да се изкискам леко. Характера му изглежда беше точно от тези, които най - обичам а с моя късмет най - рядко срещам.
- И аз така - признах си тихо. Специално сирене често ядях.
След последното, което каза, той ме погледна в очите и аз няколко секунди задържах погледа си върху неговите. След това сведох очи надолу и започнах:
- Не е нагло, всъщност благодаря. Мило е...- спрях за момент, чудейки се как да подбера думите си.
- От сутринта досега бях в компанията и репетирах един нов танц. Просто за да избягам от дорма. И по същата причина не се прибрах там, а дойдох тук. Не знам дали знаеш колко пагубни могат да бъдат скарванията в една група. От това ме е страх. - вдигнах отново поглед към него.
- Накратко...скарах се с една от другите мембърки и мисля, че другите ме обвиняват...и да. Съжалявам, че те занимавам с тези неща.
Заиграх се с една от гривните си. Ако не исках да ме помисли за садната глупачка с емовски наклонности, трябваше да направя нещо. Като за начало се усмихнах широко.
- Ти...би ли искал да останеш с мен известно време? Обещавам, че няма да драматизирам, нито да рева!
Истината е, че шегите му ме разсмиват, а присъствието - успокоява.

by **Sojin.** Нед Сеп 01, 2013 5:00 pm

Никак не им е лесно на идиотите. Особено щом са от женски пол.
Целият й ден вървеше накриво. Успа се. Не можа да си намери пресата за коса. Изгори се с водата от рамена. Добре, че не беше сериозно и стигна това да го намаже с мехлем. Но да продължим с преживелиците. За малко щеше да наводни кухнята на апартамента, в който живееше с Ейли. После пък съседа идва да пита нещо и тя му се яви по пижама състояща се от къси панталонки и потниче над пъпа. Още малко и кръв от носа му щеше да потече. За капак шефът на компанията я наказа.. Какво по-хубаво от това?
И целият този кръг се беше случил в рамките от осем сутринта до един след обяд. За толкова кратък период от време толкова много неща. След като босът я наказа, тя отиде в спешното за всеки случай. Там чака цели 2 часа, за да я приемат. Толкова много народ имаше, от които повечето бяха възрастни хора. Пак я намазаха и си тръгна.
Никога досега не беше писала в дневник. Но напоследък все повече изпитваше нуждата от това да излее всичко, което държи в себе си. Защо да не говореше с другите момичета? Не искаше. Затова си купи дневник. Щеше да пише всичко на хартия.
Тръгна към Олимпик Парк. Толкова много влюбени двойки бяха накацали по пейките, че чак лошо й стана. За Бога, тя ли беше единствения темерут без човек от противоположния пол до себе си? Явно да.. Колко отчайващо.
Най-накрая Соджин откри една свободна пейка и се настани до нея. Извади дебелата синя тетрадка also knowing as дневник и химикал. На първо време, трябваше да се запознаят с Дневник-оппа.
Лидерката на Girl's Day писателства-писателства и накрая удари едно "Ще ти пиша пак". Затвори тетрадката и я прибра в чантата си. Стана от пейката, тръгвайки натам, на където я отведат крачката. А крачката я отведоха до поредния инцидент за деня. По-зле от това не можеше да стане. Нали?

by Гост Нед Сеп 01, 2013 11:52 pm

Днес ще бъде един чудесен ден!
Дам, това беше изречението, което нашият прекраен, неустоим, сладък, уникален и бла-бла-бла младеж си казваше всяка сутрин седейки пред огледалото в банята.
Както всяка сутрин СънгМин бе събуден от алармата на телефона си.С бавна и флегматична крачка Минито едвам се домъкна до тоалетната и се подпря на мивката.Пусна студената вода и изплиска хубаво лицето си, та да се ободри малко.А така, не може цял ден да си заспал, нали?!
И така, както всяка сутрин се погледна в огледалото.Колкото и да не му се искаше да се усмихне - го направи.
- Днес ще бъде един чудесен ден! - усмивката му направо стигаше до ушите.
Въпреки това от вътре щеше да избие всичко живо.Мразеше да става рано.
След като свърши сутрешните си задължения в банята, като да си измие зъбите и прочие се дотътри до кухнята, където бяха насядали малка част от мембърите на СуДжу.
- СънгМин-ши, днес трябва да се премерим да видим дали сме свалили килограмите! - усмихна се щастливо КангИн.
- Надявам се последните две седмици прекарани в глад и тренировки да са дали положителен резултат.. - въздъхна измъчено сладура ни и се приближи към кантара.
КангИн стъпи върху малката машинка и цифрите, които показа тя бяха задоволителни.Беше свалил почти четири килограма.СънгМин се надяваше да подоен резултат.
Певецът стъпи върху кантара и стисна палци.Когато видя цифрите изписани под краката му направо не можа да повярва.Искаше му се да се гръмне!!1
Не беше свалил нито един килограм, а напротив.. БЕШЕ КАЧИЛ 2?!?!КАК ПО ДЯВОЛИТЕ?!!?
Джуките му паднаха до земята.
- Веднага марш да тичаш!! - провикна се Шиуон и го избута през вратата.- Тичай по стълбите надолу и обратно.
Сънгмин кимна и се зае.Цял ден тичаше, като 2 спря да пие вода.Беше изцеден почти.Останлите го бяха заключили и не му позволиха да влезе вътре цял ден.Накрая го пуснаха да си почине за половинчас и го изритаха отново навън.Само, че този път да тича по алеята.
И така горкото Мини нямаше къде да ходи и айде - ще тича, какво да прави.
Вече почти на края на силите си, се влачеше с конско бавно тичане по алеята и изведнъж... пред него се изпречи някакво създание, което СънгМин не можа да види.
Единственото, което помнеше преди всичко около него да потъмнее, беше, че падна върху нещо меко, което прегърна и заспа.

by **Sojin.** Пон Сеп 02, 2013 12:13 am

Докато разбере какво се случи, вече беше на земята. Неее, само не отново. Шисъсе, Крисъсе, Рейн.. защо я наказвате така?! Какво ви е направила Пак Со Джин, че сега й го връщате по толкова ужасен начин? Беше работила упорито, тренираше до припадък, грижеше се за Мин А, Юра и Хье Ри. Грижеше се и за себе си. Тогава, по маймуните, с какво се беше провинила до толкова?!
Значи, намираше се на невероятния асфалт на една от алеите на Олимпик Парк с мъжки индивид отгоре си. Ама не беше само до тук. Съществото от противоположен пол я прегърна и.. И, моля ви се, откърти на секундата. Ако беше права, ченето й щеше да удари земята, очите да стигнат до другия край на Сеул, а езикът й да направи червен килим за филмови звезди.
Соджин хвана лицето на чернокосия заспал индивид и внимателно го огледа. Изглеждаше й познат.. докато не й щракна в съзнанието. Сънг Мин от Super Junior. Но какво толкова беше станало, че чак заспа?
Лидерката на Girl's Day въздъхна. Не можеше да вдигне туловището му от себе си. Беше прекалено тежък. В такъв случай имаше две други опции - да го остави така или да го събуди. Предпочете второто, защото не й се седеше на земята с И върху себе си.
- Сънгмин... Сънгмин-ши? - започна да говори тя. Стисна бузите му с ръчичките си и започна да ги дърпа и мачка. - Ставай, Сънгмин-ши! - абсолютно никаква реакция. - СТАВАЙ, ЛЕНИВЕЦО!!!! ТОВА ДА НЕ ТИ Е ЛЕДЕНА ЕПОХА ЧЕТИРИ?!?!?
Най-накрая не издържа и кресна като за световно. В допълнение дръпна бузите му толкова силно, че сигурно са се разтеглили още повече.
Но пък поне имаше ефект.
Той се събуди от дългия си летен сън. Но все още беше отгоре й.
Лицето на Со Джин стана цялото червено и затвори леко очи. Пое си дълбоко въздух, след което отвори двете опасно-блещукащи звездички.
- Би ли бил така добър да се вдигнеш от мен? Не си от най-леките..

by Гост Пон Сеп 02, 2013 12:38 am

Ааах.. поле изпълнено цялтото с мирис на цветя.Най-различни.Рози, кокичета, люляци, виолетки и всякакви непознати тревни индивиди на господин И красяха фона пред очите му.Всичко беше толкова шарено и спокойно.
Вокалът вдиша силно въздуха.Аах, нараво да се разтопиш.Дробовете му се изпълниха в диханието на малките растения.
Той бавно издиша и вдигна главата си нагоре.
Нежните лъчи на слънцето огряха светлата му кожа, сякаш го галеха.
Момчето без да се замисля се хвърли върху меката трева.Всучко беше прекрасно.Малки пчелички жужаха около него, а слънцето го напичаше.
Изведнъж СънгМин си помисли, че може да е умрял и да е в рая.Хм, както и да е, нека да се наслади на прекрасното чувство, което изпълваше цялото му тяло в момента, преди отново да започне да мисли за проблемите си и натрупаните килограми.
Беше отпуснал цялтото си тяло и релаксираше, когато изведнъж, чу някой да вика името му.
- Сънгмин... Сънгмин-ши.. - гласа беше толкова омаен, че певецът нямаше как да не се надигне и да не провери от къде идваше.- Ставааай, Сънгмин-ши.
СънМин се изправи и със танчувална стъпка започна да се носи към гласа.Сякаш летеше, сякаш беше като на луната и подскачаше по повърхността, но вместо лунната повърхност под него имаше омайни разнообразни цветчета.
Изведнъж пред погледа му се мерна, някаква уникална мадама.Тя носеще тънка и прозрачна, разголена, малка рокличка и го привикваше с пръста си.
Вокалът се приближи с усмивка и когато вече беше близо до нея се хвърли в обятията ѝ, но изведнъж... тя се превърна в малък и гаден кантар, а СънгМин седеше върху него.
Малката машинка започна да превърта и да показва безкрайнотта.Чакай малко, той не беше толкова тежък, че да счупи кантара, нали?!!?!
Изведнъж кантара започна да нараства и да нараства и се опита да погълне минито и точно, когато щеше да попадне в голямата и бездъъна бездна в устата на кантара..
- СТАВАЙ, ЛЕНИВЕЦО!!!! ТОВА ДА НЕ ТИ Е ЛЕДЕНА ЕПОХА ЧЕТИРИ?!?!?
Вокалът се ъбуди от кошмара, който беше сънувал в този кратък период от време и се огледа с торбички под очите.
- Би ли бил така добър да се вдигнеш от мен? Не си от най-леките..
Той погледна надолу и видя съблазнителна млада дама.Със съблазнителни цици, хехе.
Сънгмин ги хвана и започна да ги стиска и да си играе с тях.
- Хмм.. определено стават.Напоени са и са доста меки... Дам определено стават. - след това ги пусна и отново си легна отгоре ѝ опитвайки се да се върне на онази полянка, но този път без оная глупава машина която явно беше развалена.

by **Sojin.** Пон Сеп 02, 2013 3:26 am

Гърдите й леко се надигаха при всяко едно вдишване. В допълнение, че беше притеснена, си беше направо комично. Ако някой не ги знае какви са, би казал: "Гледай ги тези! Срам нямат! Има си време и място за задоволяване на сексуалния глад!"
В този момент й идеше да се самоизяде заедно с парцалите и главата. Ама ако нямаш глава не можеш да си известен и ще те върнат още на входа. Така че, оставяме главата и ще ядем само парцалите. Поне народа ще види нещо хубаво - дълги крака, добре оформени дупе и гърди, плоско коремче и хубаво лице. Какво по-добро от това? Няма да гледат онези дебели задници от Америка, яяя! Не е особено красиво това, което американците показват. Но всичката тази вредна храна се лепи навсякъде. Така че скъпи деца, яжте плодове и зеленчуци, както и много ориз, за да имате хубави тела и да се чувствате комфортно в кожата си.
Никога не си беше представяла първата си среща с някого от Super Junior по този... начин? Представяше си концерт, вечеря. След това можеше и да отвлече някой от тях. Ехе ли, ве.
Усети как Сънгмин я изпива с погледа си. А след това усети и още нещо. А именно,ръцете му върху гърдите си. Започна да ги мачка и да си играе с тях. Соджин изпадна в шок.
- Хмм.. определено стават.Напоени са и са доста меки... Дам определено стават.
Направо я застреля с думите си. Певицата не можеше да повярва на очите и ушите си. Сякаш мълния мина през нея, а той пак си легна отгоре й.
- Я СИ ВДИГАЙ ЗАДНИКА ОТ МЕН!!!! - отново кресна лидерката. - Ако ще лежиш на мекичко, поне да не е на земята, а на някоя пейка.
Госпожица Пак се опита да го избута, но безуспешно. Беше доста по-тежък от нея. Нормално все пак е мъж.
- Стани, деее.. - проплака безпомощно Соджин. - Само стани! После прави каквото искаш с.. мен? Да кажем, с мен.
Предложението й явно го заинтригува, защото благоволи да си вдигне туловището от нейното.
Двамата се изправиха. Жената го огледа от горе до долу, скръсти ръце пред гърдите си и тихо изсумтя. И Сънг Мин. Не можеше да повярва, че вокалът на Super Junior е такъв перверзник.
Беше чувала,че повечето в S.M Entertainment са големи перверзници. Но таеше някаква тайна надежда, че точно сладурът на 13-члената мъжка група не е такъв. Явно беше живяла в дълбока заблуда. До този момент. Каква ирония.

by Гост Пон Сеп 02, 2013 10:42 pm

СънгМин не можеше да отдели главата си от меката повърхност на която лежеше.По дяволите беше толкова удобно, а главата така му тежеше от умората.Даже не само главата.. цялото тяло му беше изтръпнало и го болеже.Едва ли не, не можеше да помръдне.
В момента не го интересуваше дали има някой около тях, дали ги гледаха.За Бога та той дори все още не знаеше, кое беше това момиче.Честно закано дори не му пукаше особено.Важното в момента беше, че имаше хубави големи и меки гърди, които да му служат за удобна възглавница, върху която да постави красивата си тиквица.
Сънгмин отново започна лека-полека да се унася в сладки сънища отново изпълнени с полянки, птички, пчелички пеперудки и цветя, когато удобното му легло отново кресна.Айш, тази жена щеше да му продъни тъпанчетата.
- Я СИ ВДИГАЙ ЗАДНИКА ОТ МЕН!!!!Ако ще лежиш на мекичко, поне да не е на земята, а на някоя пейка.
Тъй като вокалът не реагира на крясъците ѝ, тя започна да се бунтува и да се опитва да го събори от нея.Ама тутуй, нямаше как да го направи, особено с с тези 2 кила, които беше качил отгоре.
- Стани, деее.. - проплака безпомощно. - Само стани! После прави каквото искаш с.. мен? Да кажем, с мен.
Това нейно продложение определено го заинтиргува и сладурът се надигна леко над нея.
- Добре, тогава веднага седни на пейката да си легна там! - нареди той удегчен от живота.Ах, тези килограми не му излизаха от главата..
СънгМин успя да я огледа добре и я разпозна.Беше СоДжин от Гърлс дей.Тя седна на пейката, а той си намести удобно главата на бедрата ѝ.
През главата му минаха мръсни мисли и започна да планува как да ги осъществи.

by **Sojin.** Вто Сеп 03, 2013 12:11 am

I believe I can fly I can touch the sky.
С тези думи от песента към "Титаник" можеше да опише как се чувства. Волна и свободна като птичка през лятото. Едно си е да лежиш на зелена полянка пълна с лютичета, птички и зайчета, друго е да си по гръб на асфалт и върху теб да стои поне 70-килограмов алфа мъжкар. Е, може и да не е 70 килограма, ама си беше тежичък. Особено щом тежиш едва 47 килограма.
Соджин изпука врата си и се загледа в далечината. Или по-точно в него. Беше й супер уморено, макар и да не й личеше особено много с тези крясъци. Просто ситуацията ги наложи. Разтърка слепоочията си и зачака да чуе какво е желанието на негова светлост И Сънг Мин.
Най-накрая сладурът на Super Junior отвори устата си, за да нареди какво да прави лидерката на Girl's Day. Очакваше с нетърпение да чуе какво ще си пожелае. Какво ли можеше да е? Свалки, опипване, това-онова, нещо интересно? Ех. Но се оказа друго. И по-добре, че не беше нито едно от тези, които минаха през хубавата главица на госпожица Пак. Колко успокоително. Моля ви, още веднъж!
- Добре, тогава веднага седни на пейката да си легна там!
Жената погледна към близката пейка отегчено. Сви леко устните си и се настани дам. Броени секунди след нея, вокалът на мъжката група също седна и си легна най-спокойно като постави главата си на бедрата й. Соджин се изчерви леко и се облегна назад. Очите на сладурчето се затвориха и той май пак откърти. Е, браво на човека. За сега държеше първо място на чарта "ТОП 3 хора, които заспиват най-бързо от познатите ми". Певицата нямаше думи направо.
Леко потри бедрата си едно в друго и отмести един кичур коса зад ухото си.
- Какво толкова е станало, че си като застрелян заек?

by Sponsored content