Улицата на изнасилвачите

by **Park Luna** Вто Ное 20, 2012 3:24 pm

Никое същество от женски пол не стъпваше на тази улица. Тази уличка се славеше с най-бруталните и извратени изнасилвачи, които я кръстосваха и търсеха жертви.

by **Hoya.** Сря Ное 21, 2012 2:09 pm

"- По ангелите, ГаЮн, къде си?" - мислеше си госпожица Куон докато вървеше по улиците на един от крайните квартали.
Преди час вокалът на 4Minute й се беше обадил, за да я прибере. Звучеше супер откачено и несвързано. Явно беше пияна. И защо точно макнето натовари с тази задача? ГаЮн доста добре знаеше, че СоХюн има да учи за изпитите, които й предстояха след не по-малко от две седмици. Нямаше много време, а и от това с каква оценка ще си ги вземе, й зависеше договорът с CUBE.
- ГА ЮН!!! - извика малката, но никой не й отговори. - Къде си, бе, онни?!
Стъпките й отекваха по пустите улици на Сеулския квартал. Вече беше станало тъмно и уличните лампи светеха. По-рано, през деня, беше валяло и всичко беше мокро. Светлината, която хвърляха лампите, се отразяваше в локвите. Всичко изглеждаше страшно и зловещо. Студени тръпки минаха през тялото на макнето на 4Minute. Извади телефона си и набра мис Хо, но госпожицата не благоволи да си вдигне телефона.
- Оправяй се сама! - каза ядно на себе си СоХюн.
- И защо да се оправяМ сам? - отговори й един груб и дрезгав глас. Куон леко подскочи. Чу стъпки зад себе си.
Бавно се обърна. Там, в тъмното, на сигурно, далеч от светлината на лампите стоеше мъжка фигура. Качулка закриваше лицето му, но не й извратената усмивка, която се беше появила там.
- Как..?! Кога съм влязла в тази улица? - сърцето й прескочи два удара. Кога беше успяла да стигне до улицата на изнасилвачите?
- Наблюдавам те от 10-на минути, госпожице. Изглеждаш.. ммм.. доста пикантно и възбуждащо. - мазната му усмивка стана още по-голяма. Рапърката внимателно го огледа. Погледът й се спря върху леко надигналия се малък изнасилвач.
Погнусена даде няколко крачки назад. Искаше да се махне, колкото се може по-бързо от тук! Не искаше да й се случи това, което се беше случило на сума ти други корейски дечица в тази улица. Мъжът се приближи към нея. СоХюн продължи назад, докато гърбът й опря в нещо мокро и определено мръсно. Беше стигнала до някаква проклета стена. Мъжкото отново се подсмихна и се притисна в нея.
- НЕ! - изпищя госпожицата. - М-м-махни се от ме-е-ен...
В очите й пробляснаха сълзи. Защо беше тръгнала да търси ГаЮн, а не си беше останала на топло в дорма на 4Minute?

by **Danah** Сря Ное 21, 2012 6:52 pm

Момчетата от U-kiss решиха заедно да вечерят в ресторант като културни хора, ама не им се получи много, много. Макнето на групата обърна чинията, за щастие тя не попадна на пода, а Илай взе, че се оригна доста звучно, чак задави жената на съседната маса, а нашия Кисоп толкова много му се спеше, че чак падна под масата. След една невероятна вечеря със сравнително малко инциденти, момчетата излязоха пред ресторанта и седнаха на една спирка. Започнаха да пускат по някой друг лаф и да се смеят като луди.
- Знаете ли какво? - изведнъж кресна ЕйДжей и накара стоящия до него Кевин да се хване за ухото.
- Не. - отговори просто Илай.
- Значи предлагам следното нещо. Всеки от нас да тръгне в различна посока и да видим кой най-бързо ще стигне до дорма, съгласни? - попита ЕйДжей.
Колкото и откачена да беше идеята му всички бяха съгласни с него. Щом се разбраха кой от къде ще мине момчетата се приготвиха и дадоха пълна пара. Кевин не бързаше много, защото знаеше, че той няма да е първи. Докато си вървеше по улицата известна с многото изнасилвания станали на нея чу женски писък. Вокалът го последва и не след дълго видя как един кретен е приклещил едно момиче до стената мъчейки се да я изнасили. Кевин включи краката си в действие и по най-бързия начин отиде до тях. Хвана идиота за яката и така го фрасна в стената, че на стената останаха следи от кръвта му. Онзи обаче не се предаваше и се изправи. Грозната му мутра беше станала още по-грозна от срещата му със стената. Чак да ти е гнусно да го гледаш. Опита се да цапардоса Кевин, но вместо това вокалът отново го повали на земята. Наведе се над него и го хвана за яката.
- Слушаш ли ме внимателно?! Ако още веднъж те видя да се навърташ около някое момиче няма да се срещнеш със стената, а направо с ковчега, ясен ли съм?! - изнасилвача само кимна. Кевин го остави да си върви и отиде до момичето.
- Добре ли си? - той си подаде ръката, за да й помогне, но тя не я пое. - Спокойно, нищо няма да ти направя!

by **Hoya.** Сря Ное 21, 2012 7:47 pm

Онзи тръгна да си разкопчава панталоните. Макнето реши да се възползва от
- Ти май искаш нещото ти да стане на шушулка, а? - попита подигравателно СоХюн. Изнасилвачът я погледна накриво.
- По грубия начин ли искаш да стане? - попита я с мазния си и дрезгав глас.
- Ако ме пуснеш може и по грубия начин. - смигна му Куон.
- Сама си го изпроси! - той се разбърза с разкопчаването на дънките и ги смъкна. Това, което момичето видя не й хареса особено много. Тя зашари погледа си зад него. Търсеше нещо, което да й помогне да избяга.
- Хей, виж там! - той се обърна, а тя хукна. Онзи обаче имаше бързи рефлекси и хукна моменталически след нея. Настигна я и я бутна на една от стените.
Бутането му беше доста грубо. Рапърката си одраска едното рамо и прехапа устни от болка. Изнасилвачът започна да я блъска в стената, с което разрани одрасканото място. Накрая СоХюн не издържа на болката и изпищя. От очите й се застекоха сълзи.
В този момент от единия ъгъл изскочиха Ангел и Мосей. Шегувам се, изскочи мъжко същество, което я спаси.. или пък беше друж изнасилвач, който си я е набелязал. Е, тогава щеше да стане 'гати мелето, 'гати чудото.
Второто мъжко хваща изнасилвачът и буквално, ама буквално му разби главата в стената. Куон се ококори и си затвори очите. Не можеше да гледа, просто не можеше. До нея достигаха звукът от удари, виковете на единия от тях.
- Слушаш ли ме внимателно?! Ако още веднъж те видя да се навърташ около някое момиче няма да се срещнеш със стената, а направо с ковчега, ясен ли съм?!
СоХюн най-накрая реши да си отвори очите. Този, който беше дошъл предималко, беше маааалко попребил мъжа, който й се беше нахвърлил. Мислено му благодари.
Мъжкото същество, което преби онзи мръсник се приближи до нея и й подаде ръката си. Макнето го изгледа недоверчиво и не я хвана.
- Спокойно, нищо няма да ти направя!
Тя го погледна право в очите. Очите му показваха нещо, което досега не беше срещала. Показваше доверие. Пое ръката му и се отдръпна от стената. 101% бялото й яке беше станало на нищо. ДжиХюн щеше да й се кара, но какво от това..? Тя нямаше да разбере какво се е случило.
- Ам.. благодаря ти. - едвам каза рапърката и му се поклони. - Спаси ми.. ъ.. целомъдрието. Признавам, звучи супер странно.
За един момент госпожицата започна да бълва глупости. Поне, че се сети да спре, защото щяха да последват нови и нови, и нови и да отегчи мъжкият.
- Куон Со Хюн-имнида. - пак се поклони и се усмихна леко.

by **Danah** Сря Ное 21, 2012 9:13 pm

- Ам.. благодаря ти. - едвам каза рапърката и му се поклони. - Спаси ми.. ъ.. целомъдрието. Признавам, звучи супер странно. - момичето започна да говори разни странни работи.
На Кевин му беше пределно ясно, че не й е лесно. Все пак преди секунди един селяндур щеше да я изнасили, а сега се намира в компанията на един напълно непознат, който един Господ го знае от къде е паднал и сега сигурно си имаше едно на ум покрай русия.
- Куон Со Хюн-имнида.
WTF ...?? Беше първото което мина през главата на Кевин. То хвана ръчичката на момичето и я дръпна три крачки наляво, за да може светлината от уличното осветление да освети лицето й. Определено не го беше очаквал. Пред него стоеше макнето на 4Minute.
- СоХюн? - попита той, а момичето леко се усмихна и поклати главата си в знак на съгласие. - Толкова съм разсеян .. Сънг Хюн в цялата си прелест. - представи се той и си лепна една мазна усмивка.
- Скоро не ми се беше случвало да срещна някоя звезда случайно. - отбеляза Кевин като се почеса по главата.
- Всъщност ти какво правиш тук, при това сама. Не те ли хвана страх, че може да стане нещо такова? Представи си ако не бях решил аз да поема този маршрут, а онзи заплес Илай беше тръгнала насам. Щеше да си обезчестена! - започна да остроумничи мъжкото.
- А сега искаш ли да те изпратя до вас? - Кевин предложи услугите си, но момичето изглеждаше доста объркано и нежелание се четеше в очите й. - Ако искаш стой тук, няма проблем, но после да не плачеш много като дойде някой друг, също така е напълно възможно онзи да се върне! - каза й Сънг Хюн

by **Hoya.** Сря Ное 21, 2012 10:09 pm

Спасителят й я дръпна към лампата. Светлината осведи и двамата. СоХюн остана като гръмната. Нима пред нея.. такова.. ъ.. стоеше самият Кевин?! Леко пребледня. Изгуби ума и дума. Този какво правеше тук?! Както си беше нежен и прекрасен щеше да бъде лечна плячка за някой гей-изнасилвач.
- СоХюн? - момичето кимна и се усмихна. - Толкова съм разсеян .. Сънг Хюн в цялата си прелест.
След като си каза името, той се усмихна с една голяма и мазна усмивка. Това я накара да се разсмее, но се сдържа. Кевин отбеляза, че скоро не е виждал звездички случайно. Същото се отнасяше и за самата нея. Всеки ден виждаше другите четири мембърки на 4Minute, момчетата от BEAST & BTOB, както и Джина.
- Всъщност ти какво правиш тук, при това сама?Не те ли хвана страх, че може да стане нещо такова? Представи си ако не бях решил аз да поема този маршрут, а онзи заплес Илай беше тръгнала насам. Щеше да си обезчестена! - започна да се надува СънгХюн. Куон го погледна объркано. Той беше прав, но ГаЮн.. Така и не я беше открила. Нейната, най-вероятно, пияна онни.
- Ами.. - тъкмо щеше да започне да дърдори, когато вокалът на U-kiss я спря.
- А сега искаш ли да те изпратя до вас? - предложи и той. СоХюн леко се намръщи. Не искаше да се прибира без ГаЮн. - Ако искаш стой тук, няма проблем, но после да не плачеш много като дойде някой друг, също така е напълно възможно онзи да се върне!
Това я стресна. Госпожицата се ококори и се притисна леко в СънгХюн. Не искаше да бъде изнасилена или нещо от сорта. Беше си решила, че първия й път ще е през първата й брачна нощ и толкова! Никой и нищо не можеше да промени мнението й. Нямаше да се остави на някакви мерзавци да я обезчестят.
- Е, ще тръгваме ли? - попита тя с лека усмивка. - Ще мина и без намерената ГаЮн. Може и при Мин Хюк да е, кой знае. А какво търсех тук ли? ГаЮн-онни ми звънна да я прибера, спомена само, че е в крайните квартали, но къде точно - един бог знае. И аз тръгнах да си прибера оннито и не знам как съм се довлякла до тук.
СоХюн въздъхна и заби поглед в мократа земя. Допреди 5 минути беше в опасност, а сега беше спасена. Трябваше да благодари на Бога, че й е пратил Кевин на помощ.
Двамата тръгнаха към изхода на улицата. Макнето пъхна ръчичките си в джобовете на якето. Беше студеничко, дъховете им излизаха на гъсти пари. СънгХюн само със присъствието си я караше да изтръпва. Куон го погледна бегло. Той си гледаше пътя.
- Новият ви албум е страхотен! Много го харесвам. - похвали ги тя, но си беше истина. Албумът им "Strop Girl" беше повече от страхотен, беше невероятен! - Ох, не ми идват интересни теми за разговори..

by **Danah** Чет Ное 22, 2012 2:54 pm

След предложението на Кевин, момичето се вкопчи в него. Той съвсем леко се усмихна и погледна СоХюн.
- Е, ще тръгваме ли? Ще мина и без намерената ГаЮн. Може и при Мин Хюк да е, кой знае. А какво търсех тук ли? ГаЮн-онни ми звънна да я прибера, спомена само, че е в крайните квартали, но къде точно - един бог знае. И аз тръгнах да си прибера оннито и не знам как съм се довлякла до тук. - обясни му тя.
Кевин направи първата крачка, СоХюн го последва. Вървяха си бавно и спокойно, рамо до рамо. Беше много студено, но нейното присъствие го накара да се стопли. Кевин си гледаше право напред, но с периферията си гледаше само нея. Ако има камък на пътя той няма да го види, защото очите му гледат друго. Дори забеляза, че тя му хвърли един лек поглед което накара Сънг Хюн да се зарадва, но той не го показа. Трябваше да е сериозен ... Кевин?! Сериозен?! Страшен виц, нали?! Само при тази мисъл той едва не се изхили като пълен идиот.
- Новият ви албум е страхотен! Много го харесвам.
- Благодаря! - каза той с едва сдържащ смеха си от идиотското си поведение. - Съжалявам, просто се сетих нещо смешно.
- Ох, не ми идват интересни теми за разговори.. - отбеляза СоХюн.
- И на мен .. - каза Кевин, но тогава му хрумна нещо по-интересно от обикновена тема за разговор. - Искаш ли да седнем на тротоара и да гледаме звездите?
Момичето го погледна доста объркано, а Сънг Хюн се почеса зад врата и си сложи една нелепа усмивка.
- Също така може да легнем на пътя в някоя не чак толкова натоварена уличка и така да гледаме звездите.
Като ще е гарга да е рошава! Кевин си каза всичките налудничави предложения, а момичето имаше право да му забие едно шамарче. Погледа й беше доста объркан и кой знае какво си мислеше в този момент за него.

by **Hoya.** Чет Ное 22, 2012 3:32 pm

СънгХюн отговори, че и на него не му идвало нищо наум. Еми.. така е, когато едвам се познаваш със събеседника си. Мислите, че 4Minute & U-Kiss са близки ли? Ооо, много сте далеч от истината. Не бяха никак близки. Е, говореха си отвреме-навреме, когато се засечаха по предавания като "Strong Heart", "Music Bank", но нищо повече.
- Искаш ли да седнем на тротоара и да гледаме звездите? -предложи той. СоХюн спря и го погледна объркано. Моля?
Кевин се усмихна и се почеса зад врата. На дали го сърбеше толкова много.
- Също така може да легнем на пътя в някоя не чак толкова натоварена уличка и така да гледаме звездите.
Ей, това беше! Куон му хвърли един притеснен поглед. Нали щеше да я изпраща? Какво стана..? Но пък и предложението му не беше лошо. Хареса й.
- Ами, даа.. може. - не след дълго каза макнето. Отмести един кичур от косата си и се усмихна. - Но първо да намерим някоя спокойна улица, на която няма да има страшни неща.
Само при мисълта за изнасилвача от по-рано я побиха тръпки. Тя леко размърда рамената си и остра болка я прониза в раненото. Леко стисна очи от болка.
- Е? Ще търсим ли? - погледна го тя. Вокалът на U-Kiss кимна и двамата тръгнаха да издирват някоя спокойна улица, на която никой да не ги притеснява.
Момичето беше няколко крачки по-напред от СънгХюн. Той нещо се влачеше, а тя не обичаше бавното темпо.
- Хайде де, размърдай се малко. Нямаме цяла нощ на разположение. - засмя се макнето и изтича още напред. Ама по-добре да не го беше направила.
Пред нея изскочи доберман. Голям, грозен, черен на кафеви петна, или кафяв на черни петна, определено гладен доберман.
- Добро кученце, доброоо - започна Куон, но животното не чакаше втора покана. Подгони я. - СЪНГ ХЮН-ОППА, СТОЙ НА МЯСТО КАТО КУКЛА!!!
Едвам извика. Изтича покрай него, а доберманът продължаваше да я гони. Сигурно обиколиха половината квартал докато животното се умори и се просна до някаква кола, за да спи. Довлачи се някак си до Кевин и въздъхна уморено.
- Днес хич не ми върви, ама хич! Първо в училище досадният господин по математика, който щеше да ми отнесе главата с триъгълника, после ДжиЮн с нейната нова мания - каратето. След това онзи изнасилвач, а сега "доброто" кученце... - СоХюн поклати тъжно главица. Кевин пък направи нещо, което макнето на 4minute не беше очаквало. Хвана я за ръка и я задърпа към някаква улица.
Доста дълго избираха мястото, на което да седнат, но накрая го избраха. Беше пред един блок с добро слънчево осветление, спокойно, без признаци за лоши кучета и котета. Двамата си тупнаха дупетата на бордюра и се зазяпаха в черното като катран небе. По едно време по небосклона се появи падаща звезда.
- Видя ли? Видя ли? Видя ли? - подскочи весело Куон Со Хюн. - Леле! Досега не бях виждала такова нещо!
Тя си пожела нещо - да си вземе изпитите с отлична оценка и да не се налага папа Кюб да й прекратява договора. Добре де, излъгахме. Пожела си някой, който да я обича. Да я обича истински! По-точно си пожела вокалът на U-Kiss.
- Пожела ли си нещо? - попита с любопитство тя.

by **Danah** Съб Ное 24, 2012 5:58 pm

- Ами, даа.. може. Но първо да намерим някоя спокойна улица, на която няма да има страшни неща.
Сънг Хюн се съгласи с нея и двамата започнаха да кръстосват по уличките в района. Момичето се движеше по-напред, но Кевин не бързаше за никъде. Мислеше си от къде му дойде налудничавата за идея. Тогава се сети, че в един американски филм правеха точно това и едва не ги сгази камион. Сънг Хюн за пореден път се изненада от себе си, но въпреки това замълча пред момичето, за да не я плаши.
- Хайде де, размърдай се малко. Нямаме цяла нощ на разположение. - момичето накара Кевин да се върне в реалността.
- Добре, де. - изсумтя мъжкото. Хич не обичаше да бърза.
Изведнъж пред нея се появи огромно, грозно куче. Не знаеше каква порода е, защото той не можеше да различава отделните породи. Знаеше само какво беше кучето на ДонХо. Момичето започна да бяга, а мастията я гонеше.
- СЪНГ ХЮН-ОППА, СТОЙ НА МЯСТО КАТО КУКЛА!!! - каза тя.
Кевин реши да послуша съвета й и остана на място. Тя мина покрай него,а кучето дори не се спря, за да го подуши, а продължаваше с пълна пара след макнето на 4Minute.
Най-сетне кучето се успокой и легна до една кола. СоХюн едва се добра до него и със задъхан глас му каза:
- Днес хич не ми върви, ама хич! Първо в училище досадният господин по математика, който щеше да ми отнесе главата с триъгълника, после ДжиЮн с нейната нова мания - каратето. След това онзи изнасилвач, а сега "доброто" кученце...
Кевин нямаше намерение да я слуша как се оплаква за това я хвана за ръчичка и я поведе към една съседна уличка за която се сети. Седнаха пред един блок, който беше на светло, но не чак толкова, защото все пак нямаше да могат да видят звездите, ако им свети в очите.
Тъкмо седнаха на тротоара и падна една звезда. Сънг Хюн знаеше, че тази нощ ще има метеоритен дъжд и за това не беше много изненадан, но Куон започна да подскача до него и не спря да пита дали той е видял явлението.
- Видях го! - отвърна й той с усмивка.
- Пожела ли си нещо? - попита макнето.
- Пожелах си. Искаш ли да разбереш какво е желанието ми? - попита закачливо Кевин. Момичето му каза, че иска, то просто нямаше смисъл да пита. Отговорът беше ясен.
- Пожелах си теб!

by **Hoya.** Съб Ное 24, 2012 9:30 pm

- Пожелах си. Искаш ли да разбереш какво е желанието ми? - въпросът му беше много закачлив.
- Да, искам. - отговори усмихнато Куон.
- Пожелах си теб! - отговорът му беше твърд и сериозен.
- Ав~ сладко. - беше първоначалния й коментар.
Дааа, момичето първоначално не зацепи какво точно е казал батко й Кевин понеже беше заета да гледа други падащи звезди. А и доберманът от по-рано премина покрай нея. СоХюн го изпрати с поглед, като внимаваше да не шава много-много, за да не я подгони отново. Беше прекалено уморена и съсипана, за да прави още една обиколка на този шантав квартал. Искаше вкъщи на топло!
- Я почакай... я повтори какво си си пожелал. - най-накрая се осъзна рапърката. Ако имаше вода в устата си, щеше да я изплюе.
Това... това беше пълна лудост! Той си е пожелал НЕЯ?! Нея?! Сериозно ли бе човек? Намерил си и ти кого да желаеш, Кевине. СоХюн си беше дете, чисто дете! Плюшени играчки, бонбони, шоколад, обичайните простотии, които вълнуваха децата. И гледаше все още анимации! Всъщност, кой нормален човек не гледаше анимации? Само извратеняците де, ама то това е друг въпрос.
Като ударена с мокър парцал се просна на бордюра до него. Устата й беше леко отворена и гледаше някъде в пространството. Тялом може да беше до него, но душевно летеше някъде из нощното небе. Може би отиваше при кучето. По-добре да я беше изяло, от колкото сега да се чуди какво да каже на Сънг Хюн.
Кевин й върна въпроса и с това върна и нея на земята.
- Ъ... не мисля, че има значение. - каза простичко тя.
Куон извърна главата си на другата страна. С това искаше да прикрие изчервяването си. Сърцето й тупкаше бясно в гърдите й. Какво, по 4NIA ставаше? Не можеше просто ей така, като с магическа пръчка, да бъде привлечена от това кукло-човешко, нали? Какво? Мислете, че У Кевин не прилича на кукла ли? Ами, тогава елате и се убедете сами! Извивките му бяха толкова перфектни, дотолкова, че въобще не беше възможно да е човек.
Вокалът на U-KISS настоя да разбере какво си е пожелала и тя. Е, щом настоява - нека разбере.
Макнето стана и направи знак и на Сънг Хюн да стане. Направи няколко крачки към него. Чак сега разбра колко по-ниска е от него. Еми, да.. Къде са 1.64, къде са 1.80. Чак й се дорева при мисълта.
Куон се огледа внимателно и дръпна СънгХюн за яката надолу. Устните им се докоснаха. Сякаш електричество мина през тялото й. Мъжкият пък от своя страна я притисна до себе си. Целувката ставаше все по-дива, докато кислородът и на двамата не свърши.
- Пожелах си теб, оппа. - прошепна в ухото му рапърката. - Доволен?

by **Danah** Вто Дек 11, 2012 12:58 pm

- Ав~ сладко. - отговори момичето.
У се усмихна и едва не се изхили. Очевидно тя не чу много добре какво точно излезе от устата на Кевин. Гледаше си небето все едно не го е виждала никога преди. И изведнъж ...
- Я почакай... я повтори какво си си пожелал.
Тя се просна на бордюра до него, но не беше там. Гледаше го, но не го виждаше. Все едно Кевин беше прозрачен и СоХюн гледаше в пространството.
- Пожелах се теб! - повтори У по-силно и ясно.- А ти какво си пожела? - върна й въпроса брата на Зико.
- Ъ... не мисля, че има значение.
Явно си беше пожелала нещо от сорта на щастие, здраве, пари или нещо материално, което не искаше да сподели с него. Обаче наш Кевин никога не се предава! Едно нещо научи от Джи Хо и то е "Ако искаш нещо настоявай до последно да го получиш!" има и още нещо, ама не е за пред малки деца!
- Хайде де, кажи ми! - замоли се У.- Моля, моля, моля, моля ... - започна той със своите сладки физиономии.
Тя явно се изнерви и стана. Кевин си помисли, че ще си тръгне, но тя му направи знак да да се изправи. Сънг Хюн стана и застана точно пред нея. Бяха доста интересна гледка - той с неговите 1.80 и тя с нейните около 1.65. Ама такива си бяха семейство У. Толкова са високи, че чак може да ти свалят звезди от небето. Имайте в предвид, че нашата кукличка е най-ниския, а чичо му е 1.98 .. ниско, нали?
СоХюн го дръпна за яката и устните им се вплетоха в целувка. Кевин долепи момичето да себе си, а целувката ставаше все по-страстна и по-дива. Накрая въздуха в белите ми дробове свърши и те се отделиха един от друг.
- Пожелах си теб, оппа. Доволен?
- И то много! - отговори Кевин.
Това което стана преди няколко секунди не му стигаше .. искаше още! За това реши, че ще си го получи и отново целуна момичето. Този път я целуна нежно. Тъкмо бяха по средата когато се чу ебахти бруталния смях. Кевни се стресна и се отдели от СоХюн. Обърна се и видя как една луда, чието лице не можеше да види се смееше, ама едва дишаше от смях. Или беше пияна, или си беше взела кока, хашиш, това онова.
- Тая ... не е добре! - подшушна У на СоХюн.

by **Hoya.** Вто Дек 18, 2012 8:15 pm

Хах, имаше си тя да не е доволен след като е разбрал какво си е пожелала. По устните на макнето се плъзна лека усмивчица и се загледа в устните на Кевин. Искаше да усети отново вкуса им, но щеше да стане прекалено. Тъкмо щеше да направи физиономия стил "цупя се", когато Сънг Хюн се надвеси над нея и я целуна. Нежна, романтична целувка. Ама този представител от мъжки пол още малко, някоя сколиоза щеше да хване заради нея. Не тя беше виновна, че се е родила като нисичко сладурче, нали?
Бяха по средата на целувката, когато отстрани се чу ебахти бруталния смях. У се отдръпна от нея и двамата отправиха погледите си към хилещето се същество. Това същество изглеждаше прекалено познато, както и смехът му. Естествено, това беше нейната пияна онни - Хе Га Юн. Ама така се хилеше, че едвам дишаше. Още малко, щеше да се просне на земята и да умре от истеричен смях.
- Тая ... не е добре!
Куон изгледа странно вокала на U-KISS и отметна леко косата си назад. Отново погледна към хилещата се като психо ГаЮн.
- Това е ГаЮн.. - прошепна тихо СоХюн. Намръщи се леко и направи няколко крачки по посока вокалът на 4minute.
Тя продължаваше да се хили. Гласът й разцепваше перфектната тишина в квартала. Зад ГаЮн се появи някакъв мъжки силует, който с всяка крачка се уголемяваше все повече и повече. Рапърката се загледа в приближаващата сянка и също започна да приглася на Хе. След около 30 секунди двете се хилеха в дует точно като психично нестабилни избягали от "Курило", или "Веселата болница" или Психиатрична клиника "Свети Иван Рилски", на който както му хареса. Трети глас също започна да им подглася и от ъгъла излезе Би-Бомб в целия си блясък и великолепие.
Вече нямаше място, което тримата глупаци да не са ударили в изблика си на уникален смях. Още малко и щяха да изпопадат на земята и да се въргалят, хилейки се. Очите им сълзяха и се бяха хванали за коремите, но устите им така и не се затвориха.. 5 минути.. 10 минути.. 15 минути.. Тези тримцата не се сетиха да спрат и това е!
След известно време усети как някой я дръпва настрани. СоХюн се извърна с лице към него, все още хилеща се като побъркана. Беше Кевин. В мига, в който се озова с лице към него, си свали усмивката и спря смеха си. Избърса очите си и се опита да си поеме дъх като нормалните хора. След като най-сетне го направи, удостой У с кют фейс~ А през това време смеховете на МинХюк и ГаЮн заглъхнаха. Куон се стресна да не е станало нещо и пак се извърна. Не беше станало нищо друго, освен че двойката се отдалечи.
- 101% съм те уплашила яко... - измрънка рапърката и сведе глава. - Просто не сдържам смеха си, когато онни започне да се хили.

П.С. - Какво, по Кевинчовците, пиша?! хДД

by **Danah** Съб Апр 13, 2013 5:35 pm

Момичето проясни, че това е ГаЮн. Кевин се загледа по подробно в приближаващия ги индивид и с изненада откри, че това наистина е тя. Явно всяка звезда си има нужда от своите 30 минути свобода, но това беше извън рамките на нормалното според У.
Куон се доближи до Хе и двете започнаха да се смеят в тандем, а от тъмната уличка се зададе мъжки силует. Отначало Кевин не го позна и беше готов да се бие, защото той сигурно беше привлечен от смеха на двете момичета, който беше точно като на самотни пияни женски. Щом се приближи У забеляза, че това е Мин Хюк от групата на която брат му е лидер. Той също започна да им приглася и триото огласи тихата квартална уличка. Кевин ги наблюдаваше отстрани и се чудеше какво да направи. Около 15-20 минути минаха в мислене, а те не спряха да се смеят. У не издържа и отиде до макнето на 4minute и я дръпна настрани от онези двамата. Щом тя го съзря направи една сладка физиономия. Гласовете на двете гълъбчета отшумяваха, защото те се отдалечаваха. Да се надяваме, че ще се справят с тротоарите и колите, предвид в какво състояние са.
- 101% съм те уплашила яко... Просто не сдържам смеха си, когато онни започне да се хили.
- Само малко ме изплаши .. - излъга У. - Поне се посмяхте както трябва. - "или по-точно както луди" - помисли си той наум.
Той доста се стресна от това което видя и най-вече се тревожеше да не им стане нещо. Смехът е нещо полезно, но това тяхното беше извън всякакви граници. Дори да бяха излезли преди няколко дена от Раднево, пак нямаше да е нормално.
- Сега какво ще правим? - реши да смени темата Кевин.

by **Cheng Xiao** Вто Авг 06, 2013 11:50 pm

Беше доволна от факта, че е взела ризата под носа му. Но и същевременно беше бясна, че не можа да изхаби кредитната си карта до лимита й. Срам и позор! Как можа?! Точно днес, точно на нея?! Е, нищо. Щеше да помоли папа FNC пак да й отпусне време за пазар и да ограби "Гучи". Е, не буквално, де. Щеше да изкупи доста от стоката му. С касиерките беше първа дружка и щяха да й покажат новите колекции. И тях щеше да купи, не се безпокойте. Нямаше да остави нищо за онзи!
Ама тоя как можеше да говори такива неща за майка й? Нито я познаваше, нито нищо. Първо да види своята и тогава да говори за нейната.
Джуниел се помота още малко из модната улица. Успокои се и забрави за преживяното в любимия си магазин. Вече с чиста съвест можеше да се прибира. Сериозно се беше стъмнило.
Певицата погледна часовника на телефона си. Нито беше късно, нито беше рано. Но пак беше тъмно. За това реши да се прибере. И това щеше да стане по-бързо през един от крайните квартали. Живееше близо до него, така че нямаше да има проблем. Или пък щеше да има и да се прибере по-късно. Определено днешният й късмет е отлетял някъде другаде. Абе, живот и здраве да е, пък останалото го оставете.
Дива и щастлива, Чой крачеше по тъмните и запустели улички на квартала. Тук-таме някоя лампа светеше за разкош ( на това място електричеството си беше лукс ), но светлината беше толкова слаба, че едвам се забелязваше. Беше сложила слушалките в ушите си и потопена в собствените си мисли, не забеляза кога е навлязла в улицата, която всички момичета отбягват. Особено нощно време.
Тръгна да излиза, но не се получи. Пресрещна я мъжки индивид. Не можеше да го огледа, защото беше тъмно. Мдааа... днес определено не й беше ден. За всеки случай изпищя. Току-виж някой я чул и дошъл да й помогне.... или да помогне на "алфа мъжкаря".

by **Tao.** Сря Авг 07, 2013 12:22 am

След като се помота в Гучи звънна на Сухо, за да го пита къде се намират. Той не му обясни много добре, но Тао тръгна по посока на обясненията на лидера. Може и да успее да стигне преди да са си тръгнали, знае ли човек?
След време не осъзна как точно е попаднал в една от най-тъмните улици на Сеул. В крайна сметка стигна до извода, че се е изгубил, но щеше да намери изход дори и това да значеше да крачи цяла вечер в търсене на изхода. Докато си крачеше най-спокойно чу женски писък наблизо. Сигурно някой плъх стресира поредното момиче. Ама защо тогава изписка втори път?
Джи Тао реши, че трябва да я провери тази работа и се отправи по посока на писъка. След минута в тъмното видя как двама са обградили едно момиче, което беше доста ниско. Днес определено само на ниски му върви. Двамата взеха много да си позволяват и очевидно искаха да изнасилят момичето.
Хуанг тихо, по терлички се изниза до тях. Тези взеха, че не го забелязаха. Явно ставаше за заместник на Джеймс Бонд.
- Махнете се от нея моментално. - каза той с възможно най-страшния си глас. Чак сам се хареса.
- Ти па какво ще ми направиш? - изхили се единия.
Джи Тао без да дава обяснения му приложи една хватка и го събори на земята. Онзи извика доста силно, но на кой му пука. Втория обаче се оказа по-отворен и цапардоса Хуанг в лицето. Е с това си изпроси адския бой. Тао се спря след около минута, а онзи не можеше да стане от земята.
- Още нещо да имате да ми казвате? - попита Тао отново с глас, изваден от дълбините на ада.
- Не ни убивай, моля те!
- БАТЕ, МОЛИМ ТЕ, НЕДЕЙ! - единия беше изпаднал в страшна паника.
- Чупка! - заповяда им Тао.
Онези едва, едва станаха и се изнизаха пълзейки. Ха, така им се пада! Такива като тях не заслужават да живеят.
- Добре ли си? - той се приближи до момичето и тогава забеляза, че това е онази с която се сдърпа в Гучи, но сега това не беше най-важното.

by **Cheng Xiao** Сря Авг 07, 2013 12:41 am

След като изпищя, мъжкият реши, че не му харесва и я удари. Едната буза на Джуни се зачерви в алено червено. Като роза. За първи път някой я удряше. Собствените й родители никога не са й посягали, а някакъв, защото решил, че така му харесва, ще го прави!
Уж беше зов за помощ, а пък дотърча един още по-съмнителен от първия. Е, сега стана интересно. Единият й дръпна горнището и го метна някъде. Най-вероятно в някое още по-гадно и мръсно кътче на тази прокълната улица, опетнена от хилядите девойки. Другият пък я дръпна за ръката и я бутна на земята пред него. Джун Хи изписка втори път, с което изяде още един шамар. Тези взеха много да си позволяват. Но какво можеше да направи тя? Беше едвам 48 килограма, не беше дългокрака, не знаеше бойни изкуства или нещо подобно.. С една дума, беше безпомощна. Мразеше да се чувства така, но шанс.
- Махнете се от нея моментално.
Някой с много страшен глас се появи. Да не би пък това да беше трети с хубава професия, който да я иска за себе си? Моля, специална оферта. Само тази вечер можете да получите Чой Джун Хи печена в тава на фурна с гарнитура от моркови, грах, царевица и картофено пюре.
- Ти па какво ще ми направиш? - изхили се единия.
Новодошлият без много, много да се обяснява го събори на земята. Певицата се окопити и се изправи. Отдалечи се на известно разстояние и гледаше мълчаливо. Поне Гучи успя да оцелее!
Събореният извика и остана на земята. Другият реши, че е много интересен и го фрасна в лицето. Ето ви супер мазало!
Няколко минути момичето не можа да разбере какво се случва. Всичко се разви супер бързо.
- Още нещо да имате да ми казвате?
- Не ни убивай, моля те! - молеше се този дето лежеше на земята.
- БАТЕ, МОЛИМ ТЕ, НЕДЕЙ! - умоляваше "интересния". Лицето му беше станало интересно. Някак си.... несиметрично. Може би заради счупения нос.
- Чупка! - заповяда този, който им разказа играта.
С доста мъки двамата изнасилвачи се изнизаха от мястото. Бяха жалка гледка. А допреди малко колко силни и вилни бяха, да не говорим.
- Добре ли си?
Джун Хи се стресна.
- Аз.. да.. - отвърна тя.
Гласът й беше познат. И успя да се сети от къде. Беше Тао. Ето, отново! Късметът й беше хвръкнал при някой друг.
Очите й се напълниха със сълзи. Изтри ги с ръка, но те решиха да не я слушат и си потекоха.

by **Tao.** Сря Авг 07, 2013 1:35 am

Тя доста несигурно му отвърна, че е добре. В следващия момент Хуанг се почувства като в Канада на Ниагара. Момичето пред него заплака. Джи Тао не знаеше какво да направи. Хем не му беше много приятна, заради случилото се в Гучи, хем му беше гадно за нея. Все пак някакви кретени да ти се лепнат и да се опитат да те насилят не е лесно за приемане. В тази криза имаше глад за всичко - пари, храна дори и секс.
И понеже Джи Тао е изключително обичливо дете направи нещо нормално за него. Прегърна момичета чието име дори не знаеше, но и сякаш не му пукаше. След време я пусна от обятията си и се сети, че заряза торбата си с покупките на тротоара. На бегом отиде да я вземе. За щастие никой не я беше пипнал и не беше пострадала от мелето, което се разигра. Пресвети Шисъсе да се свети името ти! Добре, че те има в такива моменти. Той се върна при непознатото чаве с мир. Само бялото знаме му липсваше.
- Предлагам да забравим случилото се в Гучи. Аз съм Хуанг Джи Тао, панда макнето на EXO-M. - представи се той на корейски. Колкото и да искаше да й го каже на родния китайски, той трябваше да се упражнява с корейския, защото иначе от S.M ще го обезкостят.
Лампата над тях реши да светне. Явно крушката се беше разхлабила, ама никой не се е сетил да я завие. Тао не беше Крис или Чаньол, за да свърши тази работа така, че никой да не се надява на него! Усети нещо да му пари на устната. Пипна се и после погледна пръста си. Оказа се, че не е останал без поражения. Втория кретен беше успял да му пукне устната. Значи боя, който му хвърли беше малко. Трябвало е да го накара да целуне близката стена, а след това да омете мръсната улица с него.

by **Cheng Xiao** Сря Авг 07, 2013 9:10 am

Не беше от ревлите, които плачат за щяло и нещяло. Но, О, за Бога, кое момиче не би се разплакало след като е било почти изнасилено? Някой? Всички? Супер.
Тя продължи да плаче. А, когато Джуниел плачеше, ставаше както трябва! Поне един час нямаше да се успокои. Юна от AOA често казваше, че това нейното да реве по един-два-три часа си е талант. Така си е. Да не се лъжем, не всеки го може.
Тао направи нещо, което я вкара в дълбока... изненада. Точно от него не го беше очаквала. Всъщност, кое момче не би прегърнало плачещо момиче? Никое. Всеки ще го направи. Като цяло, момчетата не обичат да им реват.
Джун Хи се почувства по-добре, когато той я прегърна. Някак си, това й вдъхна увереност. Почувства се защитена. А това, че му стигаше до гърдите нямаше значение. Не че не си е яла зеленчуците. Родителите й не бяха най-високите.
След известно време мъжкият я пусна и се стрелна на някъде. Певицата го изпрати с поглед казващ "WTF?!". Забеляза, че взима нещо от един от тротоарите. А, когато се приближи, видя, че това е торба. При това не от къде да е, а от "Gucci". Поражението се приема.
- Предлагам да забравим случилото се в Гучи. Аз съм Хуанг Джи Тао, панда макнето на EXO-M.

Представи се на корейски. Личеше си, че му беше доста трудно, но ако не го практикува няма да се научи.
- Да.. ще е най-добре. Аз съм Чой Джун Хи, но съм по-добре позната като Джуниел. Соло съм във FNC.
Тя също се представи на корейски, а лампата над тях реши да светне. Леле, дайте да й поискаме автограф! Една лампа за свяст да има и тя да светне, когато вече не ти трябва. Ето това е.
Светлината й помогна да огледа по-добре спасителя си. Но нещо й привлече вниманието преди огледа. Това бяха устните му. По-точно долната. Беше пукната. Реши като в знак на благодарност да се погрижи за тази "рана".
Хвана си и тя торбата от магазина.
- Идваш с мен в най-близката аптека! - каза Джуни и го задърпа извън улицата. Бързо излязоха от долнопробния квартал ( даже аптека нямаше ) и влязоха в друг краен, но с по-добри условия за живот.
Момичето остави Тао да я чака отвън и влезе във фармацевтичния магазин. Купи памук и риванол. Излезе и пак застана до него.
- Не живея на близо, иначе щях да те заведа в къщи... Та, някакви предложения?

by **Tao.** Сря Авг 07, 2013 1:22 pm

- Да.. ще е най-добре. Аз съм Чой Джун Хи, но съм по-добре позната като Джуниел. Соло съм във FNC. - представи се тя.
Значи и тя беше звезда като него и знаеше какво е да те гони група пощурели фенки. Нея по-скоро я гонят фенове, а не фенки. Джи Тао се опита да се сети коя е, но не успя. Не му беше позната пък и той не знаеше много звезди.
- Идваш с мен в най-близката аптека!
Тя го задърпа нанякъде и след време излязоха от този долнопробен квартал. Това място беше позната на китайското чедо. Тук беше идвал доста често с останалите от групата преди да дебютират като EXO. Момичето влезе в една аптека, а Тао със скъпоценната си торба я изчака навън. Не след дълго тя се върна с разни медикаменти в ръка.
- Не живея на близо, иначе щях да те заведа в къщи... Та, някакви предложения? - попита тя.
Тао се почеса зад врата и се замисли. И те не живееха на близо, кафенетата по това време на нощта бяха затворени. Тогава се сети за един караоке бар, който им беше на около пет минути път.
- Наблизо има един караоке бар. Мисля, че там ще е най-добре да отидем. Какво ще кажеш?
Момичето се съгласи на предложението му пък и нямаше голям избор. Иначе трябваше да гонят автобуси или таксита, за да се доберат до дорма на EXO или до нейния и общо взето процедурата се усложняваше.
Хуанг Джи Тао тръгна пред нея, за да може да стигнат до този караоке бар. Възможно е и тя да го знае, но трябваше да бъде джентълмен. Беше научен да е такъв.

by **Takuya Terada** Нед Окт 27, 2013 5:05 pm

Че Йон бързо и жизнерадостно крачеше из една от крайните улици на Сеул, която не се носеше с никак добра слава в целия град. Разбира се, кой вярваше на подобни неща? Във всеки случай, не и тя.. освен това, госпожица Ким бе на мнение, че каквото и да стане, ще успее да се защити и сама.
Улицата беше тъмна, нямаше газови лампи, както из цялата столица, или може би имаше някакво осветление, но не работеше. За пръв път минаваше от тук, не знаеше абсолютно нищо. Тя обаче бе надарена със способността да се ориентира в тъмното. Лоша шега и играеше фактът, че тук нямаше абсолютно никаква светлина.. това не бе добре.
Чу се някакъв шум. Че Йон бързо се обърна назад, но не видя нищо.
"Хм. Явно съм настъпила някой клон.." - помисли си тя. Нещо обаче я тревожеше доста. Бе убедена, че не е това, но продължаваше да си го повтаря, за да си повярва и да се поуспокои.
Същият шум от стъпки на приближаващ се човек се чу. Тя отново се обърна назад и в сенките успя да долови силуета на висок човек. От това, което виждаше, той имаше пясъчноруса коса и доста дрипави дрехи. Отвори чантата си и извади малка кутийка кибрит, запалвайки една клечка. Да. Беше права. Изглежда, имаше защо това място да се слави с толкова лошо име.
Че Йон пристъпи крачка назад, отдалечавайки се от непознатия, който скъси дистанцията между тях веднага след това. Каза нещо, но корейката не се интересуваше много от проклетите му слова. Бе заета да мисли какво ще прави.
Затича се. Не знаеше накъде. Искаше само да избяга някъде. Бе уплашена, което бе странно за нея.
Уви, задънена улица .. след минути онзи я настигна, приклещвайки я до стената. Явно закон номер четири на Нютон е правилен..
Че Йон се опита да извика, но единственото нещо, което излезе от устата и бе някакъв едва доловим гърлен звук. Звучеше ужасно. Напомняше на гарван.
След секунди отново събра сили да го направи, като от устата и се изтръгна едва - едва думата "Помощ". Явно я бяха чули, защото от някъде се чуваше познат глас, който крещеше името и.

by **Ravi.** Нед Окт 27, 2013 5:20 pm

Рави бавно вървеше по тихите улички на Сеул. Не се плашеше от мрака и от евентуални нападатели. Тук често можеше да се срещне някой луд готов да ти пререже гърлото или бог знае какво. Разбира се Рави се правеше на безстрашен и не му пукаше, че в момента се подлагаше на опасност.
Продължаваше да върви бавно и тъкмо минаваше покрай една глуха уличка когато чу женски вик за помощ. Момчето се заслуша, за да разбере от къде идваше този вик. Идваше точно от уличката срещу него. Рави си пое дълбоко дъх и тихо навлезе в уличката. Колкото повече навлизаше толкова повече мрака се сгъстяваше. Извади телефона си от джоба на якето си и освети мястото. Стигна почти до дъното на уличката когато съзря двата силуета. Висок едър мъж беше притиснал слабото момиче към стената и всеки момент щеше да й направи нещо. Рави се заоглежда и се зачуди с какво да привлече вниманието на онзи и да помогне на момичето да се измъкне. Накрая взе един голям камък и метна по него.
- Хей, кухия, остави момичето преди да съм те наритал. Какво искаш от нея?

by **Takuya Terada** Нед Окт 27, 2013 6:18 pm

В тъмното едва - едва се разпознаваше силует на втори човек, приближаващ се към Че Йон и изнасилвача и. Чудесно. Страхотно. Невероятно. Явно щяха да се сбият кой да и направи нещо пръв.
"Перфектно. Накъде повече." - помисли си тя. Човекът, приближаващ се, направи нещо, което тотално шокира рапърката. Хвърли камък по бездомника.
- Хей, кухия, остави момичето преди да съм те наритал. Какво искаш от нея? - попита очевидно ядосан приближилият се мъж. Гласът и звучеше познат. Много познат. В момента обаче нямаше време да мисли кой е. Важното е, че имаше кой да я спаси от лапите на този. Беше я гнус от него. И може би не толкова гнус, колкото страх от бездомника. Непознатият се обърна, а тя използва момента да запали клечка кибрит, за да освети малко пред себе си. Явно Рави бе дошъл да я измъква от тук. Той бе един от бившите и, който имаше достатъчно здрав разум, за да не я третира като.. като животно, само защото вече не са заедно.
- С - сигурен ли си в това, което правиш? Пази се.. - тихо прошепна Че Йон по - скоро на себе си, отколкото на момчето. Не знаеше дали я е чул. Загледа се в него. Бързо изтича до Рави. Откакто той се появи, за да разсее това нещо, което я бе приклещило до стената, не беше толкова притеснена за себе си, колкото за него. Все още значеше нещо за Че Йон. Чувствата вече ги нямаше, но все пак, бяха си останали изключително добри приятели.
Мисловната и тирада бе прекъсната от вик. В гласът на този човек личаха гняв, разочарование и.. Че Йон не можеше да определи нищо останало.
- Махни се от тук, ако искаш и двамата да останете живи!
- Хах, и кой го казва?! - както винаги, самоувереността и бе на преден план. - Накарай ме.
Рави я погледна с недоверие, а тя само му намигна.
- Довери ми се. - прошепна тихо тя.

by **Ravi.** Нед Окт 27, 2013 6:32 pm

Той огледа момичето. Беше му позната, но заради тъмнината не можеше да я огледа добре. Нямаше значение. Сега беше по-важно да й помогне и двамата да избягат преди онзи да е решил да им направи нещо.
Момичето дотича до него и тогава Рави я разпозна. Че Йон?! Какво за бога правеше тя тук? Както и да е. Сега не му беше нито времето, ни то мястото да мисли за това.
Рави познаваше добре момичето и знаеше, че всеки момент тя щеше да избухне и да започне да налага непознатия с думи, които едва ли ще му се харесат и можеха да им навлекат още проблеми. Ето, че и те не се забавиха.
Изнасилвача както предположи Рави тръгна срещу тях. Той избута Че Йон зад себе си, но тя му каза да му се довери.
"Да бе. Да ти се доверя. Ако можеше нещо да направиш, до сега нямаше да си в това състояние."
Рави я хвана за ръка и я поведе със себе си. Двамата тичаха по тихите улички, а възрастният мъж ги преследваше. Най-накрая намериха една доста тясна уличка и Рави вкара момичето там като и той се долепи плътно към нея, за да я крие и пази. След като се обеди, че онзи ги е отминал се отдели от момичето и й се усмихна.
- Добре ли си? Нали не пострада никъде?

by **Takuya Terada** Нед Окт 27, 2013 7:29 pm

Рави внезапно издърпа момичето нанякъде. Двамата заедно тичаха из тъмните улици на Сеул, в които сега цареше пълна тишина. До известна степен, това успокояваше Че Йон, но от друга страна, я караше да се тревожи много. Момчето се спря внезапно, след което тя направи същото. Момичето се загледа внимателно в мястото, на което бяха. Бе доста тясна уличка, на която човешки крак надали е стъпвал досега. Рави застана плътно пред рапърката, закривайки я. Заслуша се внимателно дали онзи извратеняк все още е тук и когато се увери, че го нямаше, малко се отдалечи от певицата, усмихвайки и се.
- Добре ли си? Нали не пострада никъде? - попита я. Това бе нещото, което Че Йон харесваше много у него. Винаги се интересуваше от това как е.
- Добре съм.. благодаря ти. - кратко и ясно отговори момичето. Произнасяше думите изключително бавно, което наистина не бе характерно за нея. Тя също му се усмихна, като извади телефона си от джоба на тесните си дънки. На дисплея се изписа точния час. Бе едва седем и половина вечерта, а бе непрогледен мрак..
- Станало е вече късно.. аз трябва да се прибирам. - каза Че Йон, като в гласа и все още се усещаше нотката на уплаха. - Благодаря ти. - тя приятелски прегърна Рави и се обърна. Той я хвана за ръката, което я накара да се спре и да го погледне.

by **Takuya Terada** Нед Ное 17, 2013 6:57 pm

Измори се. Всъщност, това далеч не бе присъщо за нея, но ето, стана. Принципно бе доста добре тренирана, като за таекуондистка с черен колан, четвърти дан, се предполага, че не трябва да се изморява, но.. Стигна до добре познатата и стена, при която едва не се размина с девствеността си, добре, че Рави тогава бе наблизо, но сега отиваше там и изобщо не я бъркаше какво може да и направят онези противни бездомници там. Принципно нямаше нищо против бездомните и бедни хора, но точно тези я отвращаваха. Седна, облягайки се на студения цимент, след което избухна в плач. Усети, че някой приближава и не си направи труда да поглежда кой е. Сигурно беше някой шизофреник, дошъл да я избави от жалките и мъки.
- Убий ме. - тихо прошепна тя на себе си. - Давай.
Извади кърпичка от джоба си, с която изтри размазалата и се спирала и напиращите сълзи, след което фокусира погледа си върху човека. Щом успя да разбере кой е, отмести поглед от него. - Върви си, моля те.
След тези и думи, тя се изправи и погледна нагоре. Луната осветяваше идеално всичко. Нямаше намерение да откъсва погледа си от нея, беше толкова загадъчна и красива. Днес беше пълнолуние. Не бе наблюдавала луната и звездите от най - малко дванадесет години, но въпреки това, продължаваше да им се възхищава. Замисли се за доброто старо време, когато бе още хлапе и с приятелките и се излежаваха на тревата по цяла нощ, само и само за да гледат звездите и да коментират кои съзвездия са успели да различат. Когато родителите им не ги търсеха, защото знаеха къде са, когато техните все още бяха заедно. Нямаше мобилен телефон и въпреки това, майка и и баща и винаги знаеха къде е. Доброто старо време, когато животът и беше лесен и най - големият и проблем беше, че не си е научила урока или е изпуснала да си напише задачките по математика. Когато казваше на Хьори "Искам да ти споделя нещо, но не казвай на никого", а когато кажеше "Не съм си написала домашното", тя и се смееше, а малката гледаше странно своята Онни.
Гласът на Хонгбин я измъкна от размислите и и я накара да погледне към него.

by Sponsored content

Улицата на изнасилвачите

Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите

Re: Улицата на изнасилвачите