Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

by **Lee Sun Hi** Нед Мар 10, 2013 3:41 pm

Работа, работа, работа ...
И Сън Хи вече не знаеше какво да направи. Беше толкова уморена, а Фарнческа както винаги ги караше да работят до късно. Сестрана на Джонг Ун, братовчед и Сандър останаха последни и тренираха поредната хореография. Щом чак Рейта започна да се нерви и да откача, значи наистина са прекалили.
- Вече е 23.30, предлагам да си ходим, защото ще заспя докато танцувам, онази ако ще да ме корми утре! - изказа се Сандър.
- Напълно съм съгласна с теб, донгсенг! - подкрепи го Хевън.
Тримата отидоха на паркинга. Мъжките са качиха в колата и предложиха да откарат и Сън Хи, но тя им отказа, защото са в другата посока.
- Е, нуна, нищо, че си в другата посока, няма да ми свърши горивото .. - изсумтя Парк.
- Казах не! Вървете и се пазете, момчета! - усмихна им се Хевън и им помаха за довиждане.
Момичето закрачи по улиците на Сеул, които все още не бяха пусти. Имаше хора, които се разхождаха, приятели, които отиваха на купон и какво ли още не. Краката на малката вече не издържаха и реши да мине напряко през една от най-тъмните и опасни улици на града. Беше известна с едни от най-бруталните си изнасилвания, но Сън Хи си мислеше, че това е просто мит и най-смело навлезе в нея. След 15-20 крачки забеляза група мъжки същества. Щом премина покрай тях те започнаха да й подсвиркват, но не направиха нищо друго. Ето, че това се оказа мит.
Една ръка я докосна по рамото. И се обърна и видя един пиян, дрогиран или просто прекалено мръсен човек. Сърцето й слезе в петите.
- Какво правиш тук, сладурче? Много е късно да се разхождаш сама .. - усмихна й се мазно той.
- Не е твоя работа! - каза троснато Хевън и се обърна с гръб към него като закрачи по пътя си.
Този обаче нямаше намерение да я остави и я хвана за ръката като я стисна силно и обърна певицата с лице към него.
- Не ми дръж такъв тон, че от това което ще ти се случи няма да посмееш да се обадиш повече! - каза й той.
Малката сестричка на Джонг Ун се изплаши и не успя да обели и думичка. Ръчичката й пулсираше от болка, но дори и за миг не й мина през съзнанието да се оплаче. Онзи се възползва от беззащитността на Хевън и я опря на близкият довар на една изоставена къща.
- ОСТАВИ МЕ! - писна Сън Хи, а очите й се напълниха със сълзи.
- Много ще ни е хубаво ... не се тревожи. - каза непознатия и започна да я целува по врата.
- МАХНИ СЕ ОТ МЕН, КРЕТЕН!! - тя продължи да вика, а от очите й вече закапаха сълзи. Опитваше се да го избута, но беше прекалено слаба.

by **Hyorin.** Нед Мар 10, 2013 4:16 pm

Беше един прекрасен ден за макнето на Block B.Беше в добро настроение още от сутринта.Господин Примадона тоест Дже Хьо оплакваше съдбата си на закуска и всички ги слушаха...слушаха го!ДАаа!Скоро им се наложи да тръгват към компанията за да може да се изпотят малко.Ех са колкото и да им беше неприятно никой от тях не искаше да загубва форма.
-We all live in a yellow submarine
Yellow submarine, yellow submarine
We all live in a yellow submarine
Yellow submarine, yellow submarine!-пееше си макнето и си джиткаше на някаква игра на айфона си.С неговия дълбок глас песента се получи много яко.Дали пък не трябваха да се организират от студиото да направят един кавър.Щеше да се получи яко.
Новата мениджърка на колегата Дже Хьо се оказа костелив орех...не му се връзваше на тъпните и гледаше да си свърши работата.Но за бога това беше Дже Хьо?!Ех горката мацка!Хем беше красива и печена,а пък нашия човек щеше да я съсипе.Джи Хун искаше да приключат колкото се може по-бързо за да може да се прибере и да си хване сериала (xD).За съжаление надеждите на рапъра се оказаха напразни.Тренираха зял ден после се прибраха късно.Естествено драмата му беше свършила...какъв гаден късмет!
Доброто настроение на Джи Хун за малко да увехне.Добер че беше вкусната вечеря.
-Хьонг?-обърна се към Теил.-Искаш ли нещо от магазина ще отида да купа плодове,че утре за закусна няма да има за всички.
-Не само плодове ни трябват...гледай да не се бавиш!
-Окей.-весело каза макнето и след пет минути вече беше пред блока им.Реши да отиде до далечния денонощен супер маркет ...беше доста далечко но то искаше да се разхожда.Чистия вечерен въздух на Сеул беше много убодярващ
Рапъра със слушалки в ушите вървеше към целта си.Маркета беше празен като пустиня.Е може би защото беше почти 24ч....
След като беше готов с покупката си Пи Оу реши да мине по прекия път за домът им.Скоро вървеше по една осветена уличка.Миришеше гадно.Той сбърчи нос и продължи.Постоянно му се струваше че му се мяркат някакви сенки...дали пък не бяха духове?Момчето свали слушалките от ушаците си се ослуша.Веднага дочу писъци на жена.Рапарът наостри още повече уши и след като се ориентира от къде идват писъците вече бързаше натам.
До стената на една постройка някакъв клошар беше притиснал една беззащитна женица.
- МАХНИ СЕ ОТ МЕН, КРЕТЕН!!- викаше тя.
Без да губи много време Пи Оу отвори торбата с портокали и започна да ги мята един по едни по пияницата.
-Ей тъпако...какво правиш с момичето бе?-каза го високи ,а гласът му беше дълбок и плътен.Понеже беше доста високичък сигурно изглеждаше на доста заплашително.Простака се дръпна от момичето и след като им тегли една дълга псувня се отправи надолу по улицата.
-Добре че си тръгна защото тъкмо бях приготвил пъпеша!!Айшш!-викна след него Пи Оу.Погледна към дамата.Тя стоеше все още до стената и дишаше тежко.От тъмнината рапъра не успя да фокусира лицето й.
-Аджума...добре ли сте?-попита Джи Хун и бавно се приближи до нея.

П.С-Олях се малко! :lol:

by **Lee Sun Hi** Нед Мар 10, 2013 4:53 pm

Във въздуха се разнесе миризма на портокали. Някой ги бомбандираше с оранжевия цитрусов плод. Сън Хи се молеше това да не е поредният луд на тази улица и да не след като изгони този миризлив чичко той да реши да се възползва от Хевън.
-Ей тъпако...какво правиш с момичето бе? - чу се нечий дълбок глас. В съзнанието на момичето се зароди портрет на някой мафиот. Тръпки я побиха от това което се зароди в главата й.
Онзи след като го чу пусна Хевън и си закрачи към тях си като не пропусна да поздрави родата им.
- Да ти се връща, копеле, нещастно! - изсумтя под носа си тя и избърса сълзите от лицето си.
- Добре че си тръгна защото тъкмо бях приготвил пъпеша!!Айшш! - чу се спасителят й. Определено, ако беше в друго положение би се изсмяла на това.
Момичето все още дишаше тежко и държеше ръката си. Наистина болката беше много силна, но в тази тъмница не можеше да види дали й има нещо по-сериозно. Косата закриваше лицето й, а спасителят й явно искаше да я види и се доближи до нея.
- Аджума...добре ли сте? - като чу това й прилоша.
- КАКВА АДЖУМА БЕ?! ДА НЕ СЪМ НА 40, ЧЕ ДА МИ ВИКАШ ТАКА ... - викна тя, като си изправи главата, за да може лицето й да се види. Момичето бързо съжали за това, което каза и отново склони главата си.
На нея също й беше любопитно как изглежда мъжкото същество до нея, но беше тъмно и не можеше да го види добре. Леко погледна насртани и забеляза, че наблизо има лампа. Хвана ръката на мъжкият и притича към осветлителното тяло. Той не се съпротивляваше. Когато стигна крайната си цел тя се обърна към него, ама той беше с качулка и не виждаше много от него, но си личеше, че е младо парче.
- Видя ли?! Не съм аджума! - каза гордо тя. - ... И благодаря ти, че се намеси, ако не беше ти не знам какво щях да правя. - момичето извърна леко глава и прехапа устната си. Беше наистина благодарна на този човек, защото той я спаси от обезчестяването й.

by **Hyorin.** Нед Мар 10, 2013 5:15 pm

- КАКВА АДЖУМА БЕ?! ДА НЕ СЪМ НА 40, ЧЕ ДА МИ ВИКАШ ТАКА ... - викна тя.Пи Оу отстъпи една крачка назад и направи учуден фейс.Таз пък!От къде на къде...как си позволяваше това същество?
Женската вдигна глава и дългата коса разкри лицето й...но все още беше тъмно и нищо не се виждаше.Рапърът отвори уста да каже нещо но женския индивид го хвана под ръка и го дръпна на някъде.Сигурно щеше да го изнасили...а дано...женката си я биваше.Какъв задник имаше само!Джи Хун не се съпротивляваше и се остави жената да го влачи.
Двамата застанаха под една лампа.Тя се обърна към него.Беше нисичко момче
- Видя ли?! Не съм аджума! -каза гордо .. И благодаря ти, че се намеси, ако не беше ти не знам какво щях да правя. -момичето извърна глава настрани.
Пи Оу с любопитство следеше всяко едно движение.
-Знаеш ли,че тази улица е известна с многобройните си изнасилвания и похищения върху красиви момичета като теб...би ли била така добра да ми обясниш защо се разхождаш сам самичка..Има много наркомани наоколо...-Джи Хун започна да се приближава бавно към нея.Изговаряше всяка една дума отчетливо и целеше да я поизплаши още малко.-Пияници,дилъри,клошари, ...-започна да изрежда той и се усмихваше подло.-Честно да ти кажа...аз..-направи драматична пауза-Аз..не съм като тях!-каза последно весело и се дръпна от нея.-Аз съм твоя спасител!И сега си ми длъжница.
Пи Оу се засмя после бръкна в една от торбите.Извади една ябълка и я подаде на момичето.
-Заповядай!Между другото аз съм Джи Хун,но предпочитам да ми казват Пи Оу!-представи се той и захапа една от ябълките.

by **Lee Sun Hi** Нед Мар 10, 2013 5:43 pm

-Знаеш ли,че тази улица е известна с многобройните си изнасилвания и похищения върху красиви момичета като теб...били била така добра да ми обясниш защо се разхождаш сам самичка..Има много наркомани наоколо... Пияници,дилъри,клошари, ...Честно да ти кажа...аз - той замълча драматично, а Сън Хи се почуди как да му открадне пъпеша и да го забие в главата му, ако се окаже като онази миризливка от преди малко.
- Аз..не съм като тях!Аз съм твоя спасител!И сега си ми длъжница. - допълни той и се засмя.
Момичето леко си отдъхна и наблюдаваше с какво прави човекът, който я спаси. Извади една ябълка и я хвърли на Сън Хи, а тя от своя страна започна да я оглежда.
-Заповядай!Между другото аз съм Джи Хун,но предпочитам да ми казват Пи Оу! - представи се той и започна да яде от ябълката си.
- Тук съм защо пътя е по-пряк ... А ако си сложил отрова в това, да знаеш, че няма да разбереш името ми. - тъй като беше доста гладна отхапа от плода, но уви нищо не се случи. Отхапа още веднъж и след като преглътна се представи.
- И Сън Хи, приятно ми е! Може да ме наричаш и Хевън. ... С какво се занимаваш? Имам предвид, ако си безработен вземи се наеми като охрана на някой плодов магазин ще го опазиш, сигурна съм! - засмя се леко тя.
След като мъжкия обясни с какво се занимава, тя го центрира със следващия си въпрос. Все пак не всеки ден се намираше човек, който да те спаси от накъркан индивид в една тъмна и изоставена уличка.
- Каза, че съм ти длъжница ... Какво мога да направя за теб? Да ти сготвя, да те черпя нещо .. Само кажи какво искаш и ще се постарая да стане! - Сън Хи както винаги даде няколко наивни предложения. Винаги се е държала като дете и сега не пропуска тази възможност.

П.С. - Сори, че е кратко ;хх

by **Hyorin.** Нед Мар 10, 2013 6:24 pm

- Тук съм защо пътя е по-пряк ... А ако си сложил отрова в това, да знаеш, че няма да разбереш името ми.-момичето отхапа от плода.Очевидно чакаше да се простне на асфалта в гърчави болки разади „отровата” в ябълката.Но в не нямаше нищо.Най-обикновена червена ябълка!Много се параноираше.Да ли пък нямаше някакъв проблем с главата?
Момичето отхапа още веднъж от ябълката после се представи.
- И Сън Хи, приятно ми е! Може да ме наричаш и Хевън. ... С какво се занимаваш? Имам предвид, ако си безработен вземи се наеми като охрана на някой плодов магазин ще го опазиш, сигурна съм!
Джи Хун се засмя малко.Красавицата пред него също се изхили.
-Ами аз съм продавач на чорапи на близки пазар!-може би тя не знаеше кой той затова реши да се избързика така с нея.Нямаше да се срещнат повече така че какво ако си направи едни бъзик.
- Каза, че съм ти длъжница ... Какво мога да направя за теб? Да ти сготвя, да те черпя нещо .. Само кажи какво искаш и ще се постарая да стане!-отново започна тя.
Пи Оу отново отхапа една голяма хапка от ябълката и започна да говори с пълна уста.
-Бъзиках се..какво ще каже да те изпратя?Онзи боклук може да те причака после да те хване и може мен да ме няма да те спасявам..-говореше и говореше.Макнето си беше такова.Предпочиташе да си говори с човека отколкото да стоят в едно неловко мълчание.
За отрицателно време рапърът беше изял ябълката и я метна в близки контейнер.Дали пък да не хапне една мандарина...?
„Не,не,не...по-добре не...Сън Хи ще си помисли че съм пресенце!”-той се засмя при тази мисъл.После изпука врата си ,свали си качулката и погледна мацето
-Е...на къде живееш.Или ако искаш да седнем на някоя пейка да си поговорим..аз не бързам.Искаш ли мандарина ?О портокалите!-сети се.Обърна се и видя 10-те оранжеви топки да се търкалят на пет метра от тях.Еее язък.Пи Оу харесваше портокалите

by **Lee Sun Hi** Нед Мар 10, 2013 6:58 pm

-Бъзиках се..какво ще каже да те изпратя?Онзи боклук може да те причака после да те хване и може мен да ме няма да те спасявам.. - първо беше шега после стана да те изпратя до вас. Сън Хи съвсем се оплете, но се съгласи.
- Съгласна съм да ме изпратиш до нас! - каза тя.
Той изхвърли огризката си от ябълката, а Хевън беше на половината на своята. Що за уста имаше този човек? Определено голяма, приличаща на прахосмукачка.
-Е...на къде живееш.Или ако искаш да седнем на някоя пейка да си поговорим..аз не бързам.Искаш ли мандарина ?О портокалите! - предложи той и след това извърна поглед към плодовете на земята.
- Знаеш ли какво? Ще отидем до магазина за портокали, който АЗ ще платя и след това ще седнем някъде, ако все още искаш де.. - тя се усмихна и добави. - Нямаш право на мнение! - тя се обърна с гръб и тръгна по посока на магазина. Обърна се отново и забеляза, че Джи Хун седи като изтокан и не мърда. - Хайде де, нямам цяла нощ! - тогава той се отлепи от мястото си и двамата закрачиха към супермаркета.
Влязоха вътре и Хевън моментално се отправи към щанда с портокалите. Натовари една торба, която излезе около 2 килограма, взе и две ябълки и се отправи към касите. През цялото време мъжкият я следваше като куче.
Сън Хи заплати стоките и ги връчи в ръцете на Пи Оу.
- Та-да-дам, това е загубеното количество плодове, а сега все още ли ти се седи с мен на една пейка? - попита тя на излизане от магазина.
Той потвърди, че все още иска и двамата се настаниха на една пейка, която беше близо до супермаркета. Тя въздъхна тежко и погледан към небето. Имаше облачета, но определено нямаше да завали някой дъжд.
- Сериозно ли продаваш чорапи? - Сън Хи се сети за казаното от него и реши да се увери, че той говори истината.

by **Hyorin.** Нед Мар 10, 2013 7:17 pm

- Знаеш ли какво? Ще отидем до магазина за портокали, който АЗ ще платя и след това ще седнем някъде, ако все още искаш де.. -каза Сън Хи и се усмихна- Нямаш право на мнение! -тя фръцна готиния си задник и потегли напред.
Джи Хун все още стоеше като изтокан и оглеждаше тялото на непознатото момиче.
- Хайде де, нямам цяла нощ! - повика го тя.Той се отърси от транса си , настига Сън Хи и двамата тръгнаха към супермаркета.
Скоро стигнаха .Влязоха вътре и Хевън моментално се отправи към щанда с портокалите. Натовари една торба, която излезе около 2 килограма, взе и две ябълки и се отправи към касите. През цялото време Пи Оу я следваше като послушно кученце.
Сън Хи заплати стоките и ги връчи в ръцете на Джи Хун
- Та-да-дам, това е загубеното количество плодове, а сега все още ли ти се седи с мен на една пейка? - попита тя на излизане от магазина.
-Естествено!-отговори Пи Оу.
Хевън и рапъра се настаниха на една пейка близо до магазина.
- Сериозно ли продаваш чорапи? -попита Сън Хи.
Момчето се засмя.
-Нее..просто исках да се избъзикам с теб!Истината е ,че в аз...-натърти на местоимението-аз съм рапъра и макнето на известната група Block B.Със сигурност си я чувала.Искаш ли автограф?-той се засмя със дълбокия си глас.
Пи Оу се обърна към Сън Хи се загледа в лицето й.
-Знаеш ли Сън Хи...много си ми позната.Имам чувството че съм те виждал някъде...От къде си?От Сеул ли си?Може да си ми била съседка..или нещо подобно.Не се плаши,но наистина си ми страшно позната.

by **Lee Sun Hi** Нед Мар 10, 2013 7:53 pm

-Нее..просто исках да се избъзикам с теб!Истината е ,че в аз съм рапъра и макнето на известната група Block B.Със сигурност си я чувала.Искаш ли автограф? - той се засмя, ама на нея хич не й беше смешно, защо дори не знаеше за какво става дума.
"Знаех си, ме не продава чорапи!" - помисли си Сън Хи.
- Имам една новина за теб ... и представа си нямам кой си нито пък кои са Block B. - призна си Хевън.
Момичето не слушаше к-поп, по-точно не слушаше различно от Super Junior, въпреки опитите на Джи Хий да я накара да го прослуша. Сега като се замисли направи връзка между групата и гаджето на Саманта. Ами, да! Джи Хо беше лидер на тази група, но ако Зико чуе от някъде, че дори не е чувала тяхна песен щеше да я удуши с червата й.
-Знаеш ли Сън Хи...много си ми позната.Имам чувството че съм те виждал някъде...От къде си?От Сеул ли си?Може да си ми била съседка..или нещо подобно.Не се плаши,но наистина си ми страшно позната. - очите на мъжът се втренчиха в лицето й. На Хевън й стана неудобно и бузките й станаха червени, като листо на червена роза.
- Ами аз също съм рапър и вокал на една от новодебютиралите смесени групи, може да си ме виждал по телевизията или да сме се засичали на някое предаване. А иначе не съм от южна Корея, израснала съм в Япония и по-точно в Осака, но когато бях на 10, поради инцидент се преместихме тук. - поясни момичето, а той все още я гледаше така втренчено.
- Спомни ли си от къде съм ти позната? - на нея също й стана любопитно дали пък случайно не се познават от някъде.
Тя също втренчи очи в него и го позагледа. Може пък тя да се сети от къде го познава.
"Тези очи .. виждала съм ги някъде. Чак да ми се забият в съзнанието, значи са били важни за мен ... ХАЙДЕ СЪН ХИ СЕТИ СЕ!!" - Хевън започна да си мисли разни неща и да си играе на главоблъсканица със себе си, за да се сети от къде го познава този индивид.

by **Hyorin.** Нед Мар 10, 2013 9:17 pm

- Ами аз също съм рапър и вокал на една от новодебютиралите смесени групи, може да си ме виждал по телевизията или да сме се засичали на някое предаване. А иначе не съм от южна Корея, израснала съм в Япония и по-точно в Осака, но когато бях на 10, поради инцидент се преместихме тук.-обясняваше Сън Хи,а Пи Оу продължаваше да я гледа втренчено.
В русата главица на Джи Хун започнаха да се въртят мисли и събити което може би щяха да му напомнят от къде му е толкова позната.Мислеше,мислеше,мислеше!!!
- Спомни ли си от къде съм ти позната? –полюбопитства момичето.
Макнето на Блок Би поклати отрицателно глава.Той остави торбите с плодове облегна лакти на коленете си и разтри брадичката си.По филмите всеки път щом някой започне да мисли и да се гали брадичката или да суче мустаци то в следващата минута се сещаше това което се чудеше.Дано и този път да стане!
Джи Хун усети втренчения поглед на Сън Хи.
-Не мога да се сетя!-предаде се накрая той.Въздъхна после се облегна назад.-Чакай малко...Осака ли каза?Щом ти си живяла там...възможно ли е да сме се засекли там..Аз ходих със семейството си когато бях малък..много отдавна..
Сън Хи кимаше положително и се опитваше да проследи логиката на рапъра.
- Останахме там около една седмица.Беше красиво..-Пи Оу продължаваше да се връща назад във времето.-Отседнахме в къщата на едни хора което даваха стаи под наем.Беше красива къща...Домакинята беше много добра женица.Тя си имаше момиченце на моята възраст и с нея си играхме в големия двор...
Русият стоеше и гледаше с празен поглед пред себе си.
-С други момичета не съм се срещал в Осака...не познавах никой..Странното при това момиче беше ,че въпреки че не можехме да се се разберем..в смисъл аз тогава знаех само корейски,а тя говореше на японски...та момичето ме прие и си играхме и се смяхме...Чакай малко...Сън Хи-то се обърна към нея.
Тя на свой ред ококори очи.
-Сън Хи..ти ..ти ли си момичето за което говоря?-попита я Джи Хун.-Сега се сетих...това момиче имаше нещо на гърба си..белег или рана..-продължи да си размишлява макнето.Накрая отново се обърна към Сън Хи със чакащ любопитен поглед.

by **Lee Sun Hi** Нед Мар 10, 2013 9:59 pm

Той се предаде. Не можеше да се сети от къде я познава, а Сън Хи продължаваше да се мъчи. Можеше да запомни цял тон учебници по медицина, но не можеше да се сети нещо от живота си. Е, браво!
-Чакай малко...Осака ли каза?Щом ти си живяла там...възможно ли е да сме се засекли там..Аз ходих със семейството си когато бях малък..много отдавна..
- Точно това казах! - кимна му тя и се опитваше да разбере до какъв точно извод се опитваше да стигне Джи Хун.
- Останахме там около една седмица.Беше красиво..Отседнахме в къщата на едни хора което даваха стаи под наем.Беше красива къща...Домакинята беше много добра женица.Тя си имаше момиченце на моята възраст и с нея си играхме в големия двор... - тогава Сън Хи се сети точно кой седеше пред нея, но го остави да се доизкаже.
-С други момичета не съм се срещал в Осака...не познавах никой..Странното при това момиче беше ,че въпреки че не можехме да се се разберем..в смисъл аз тогава знаех само корейски,а тя говореше на японски...та момичето ме прие и си играхме и се смяхме...Чакай малко...
Сън Хи ококори очите си и го погледна. Нима имаше нещо друго, което не помни?
-Сън Хи..ти ..ти ли си момичето за което говоря? Сега се сетих...това момиче имаше нещо на гърба си..белег или рана..
- Ами нали се нахули в банята ми без да почукаш и тогава сигурно си го видял .. - изхили се Хевън. - Много добре те помня, бяхме на 8, когато дойдохте в нас, а от тогава се промениха много неща Джи Хун. Много имам да ти разказвам .. - натъжи се Сън Хи. - И се надявам, че вече ще ме разбираш. - усмихна му се тя.
- От къде да започна, ами да. Две години след вашето посещение майка ми почина и с баща ми се преместихме тук. Бях на 13 когато съвсем случайно открих едни документи и разбрах, че съм осиновена. Търсих истинските си родители много време и преди година се запознах с тях. Това е моята семейна драма накратко ... твоят живот как върви? - усмихна му се леко Сън Хи.

by **Hyorin.** Пон Мар 11, 2013 2:56 pm

- Ами нали се нахули в банята ми без да почукаш и тогава сигурно си го видял .. -Сън Хи се изхили докато Пи Оу гледаше и мигаше на парцали.Беше в почти пълен шок...е не може би шок по скоро дълбока изненада!
- Много добре те помня, бяхме на 8, когато дойдохте в нас, а от тогава се промениха много неща Джи Хун. Много имам да ти разказвам ..-продължи тя малко тъжно.Джи Хун започна да се мъчи да върне времето назад и да си спомни какво точно се беше случило в Осака.Нима нова малко,на моменти тихо като цвете момиченце беше Сън Хи.Не че тя в момента не беше сладка..напротив сега беше много привлекателна...
- И се надявам, че вече ще ме разбираш. - чу да казва Хевън.Рапърат се обърна изцяло към нея готов да я слуша внимателно.Беше любопитен как вървеше живота `й.
- От къде да започна, ами да. Две години след вашето посещение майка ми почина и с баща ми се преместихме тук. Бях на 13 когато съвсем случайно открих едни документи и разбрах, че съм осиновена. Търсих истинските си родители много време и преди година се запознах с тях. Това е моята семейна драма накратко ... твоят живот как върви? -
Макнето внимателно следеше дума по дума разказа на момичето.Остана дълбоко впечатлен..от една страна му стана супер тъпо от това което е разбрала Сън Хи.Горкото!
-Аз пък успях да сбъдна мечтата си!Преди малко ти казах че съм макнето и рапър на Block B!-похвали се Пи Оу.-Първия път когато кандидатствах... тоест на официалното прослушване за групата се провалих,но се стегнах и след като подобрих вокалните и танцовите си умения и отслабнах нещата потръгнаха!Иначе всичко е наред при мен..щастлив съм!Но искам да знам не за твоите драматични истории,а за твоя щастлив живот..Къде живееш?С кой?Приятели,гадже..деца ..не дай си боже!...А с какво се занимаваш в момента?Да пукна на място ако не си модел ..с това лице и тяло...!

by **Lee Sun Hi** Пон Мар 11, 2013 8:07 pm

-Аз пък успях да сбъдна мечтата си! Преди малко ти казах че съм макнето и рапър на Block B! Първия път когато кандидатствах... тоест на официалното прослушване за групата се провалих,но се стегнах и след като подобрих вокалните и танцовите си умения и отслабнах нещата потръгнаха! – Сън Хи му се усмихна. Страшно много се радваше, че поне на него му е потръгнало в живота. Не, че на нея не й е, но никога не е успявала чак с такава лекота.
- Иначе всичко е наред при мен..щастлив съм!Но искам да знам не за твоите драматични истории,а за твоя щастлив живот..Къде живееш?С кой?Приятели,гадже..деца ..не дай си боже! – Хевън се засмя с тънкото си гласче. Все още беше млада за това.
-А с какво се занимаваш в момента?Да пукна на място ако не си модел ..с това лице и тяло...! - момичето се изчерви и леко заби поглед надолу. Не беше свикнала да й говорят толкова мили неща и то момчета. Чувстваше се хем приятно, хем странно, хем се притесни. Не можеше да го опише.
- Деца все още нямам! – успокои го тя. – Както и казах член съм на смесената група на Green Ent., но преди това бях трейни в S.M. Ent и никога не съм била модел. Приятел си нямам и живея където ми падне по простата причина, че намерих истинските си родители и понякога спя при тях, понякога при приятелки, а друг път при останалите от групата. Сега ти си наред! Кой знае колко мацки се навъртат около теб … хубав и известен, а повечето момичета само това чакат! – Сън Хи се усмихна и погледна напред. Нощта беше наистина красива и от всякъде миришеше на свежест. (Извън поста: тва е баси простащината дето го написах :lol:

)
- Ааа, забравих! Уча медицина, а сега може ти да говориш. - усмихна му се Сън Хи и настрой ушите си за слушане на разказите на Джи Хун.
„Някога и аз исках да съм близо до теб, но и сега няма да откажа!“ – каза си Хевън, като си спомни за това колко влюбена беше в него, ако въобще това можеше да се нарече любов. Та тя беше само едно дете, но хората са казали, че детската любов е най-чиста и истинска.

by **Hyorin.** Вто Мар 12, 2013 7:50 pm

- Деца все още нямам! – успокои го тя. – Както и казах член съм на смесената група на Green Ent., но преди това бях трейни в S.M. Ent и никога не съм била модел. Приятел си нямам и живея където ми падне по простата причина, че намерих истинските си родители и понякога спя при тях, понякога при приятелки, а друг път при останалите от групата. Сега ти си наред! Кой знае колко мацки се навъртат около теб … хубав и известен, а повечето момичета само това чакат! – говореше Сън Хи.Тя се усмихна и погледна напред.
Пи Оу видимо се успокои щом разбра че няма деца и гадже...А за това че не беше модел...едвам не му увисна чейнето.Нямаше какво да лъже Сън Хи наистина беше доста красиво момиче.Дано го осъзнаваше и да престане с нощните си разходки из тъмните ,затънтени улици на Сеул.
-Честно да ти кажа..нямам много време за "мацки"-призна Джи Хун и се усмихна.-С групата претъпяхме доста трудни ситуации и в момента даже с в една доста неприятна ..и аз искам да се съсредоточа върху бъдещето ни с момчетата..защото все пак ние избрахме този път и няма да сме Block B ако не продължим гордо напред.Но това естествено не означава че не се оглеждам за любовта.Тя може да е точно пред мен и аз искам да я хвана!Мисля че го заслужавам.
-Искаш ли да ти покажа снимки на моите братчета!-каза изведнъж Пи Оу и преди да Сън Хи да е казала нещо той изкара айфона си започна да търси снимки на Блокбитата.
-Ето виж!-първо намери снимка на Джи Хо.Намести се близо до младата певица и постави телефона между тях двамата.Главицити им бяха почти долепени.Макнето за малко се изчерви ,но после върна вниманието си на снимката.
-Виж тази...и тази...тази е много яка ..хаха никога няма да забравя този фейс!-коментираше рапърът докато разглеждаха снимките на момчетата от Блок Би.

by **Lee Sun Hi** Вто Мар 12, 2013 9:07 pm

-Честно да ти кажа..нямам много време за "мацки" - Сън Хи се усъмни в думите му. Беше си привлекателен, нямаше място за спор, но аджаба що няма женска до него..?! Определено нямаше логика в думите му. Ако тя беше една от фенките му със сигурност щеше да му се лепне.
-С групата претъпяхме доста трудни ситуации и в момента даже с в една доста неприятна ..и аз искам да се съсредоточа върху бъдещето ни с момчетата..защото все пак ние избрахме този път и няма да сме Block B ако не продължим гордо напред.Но това естествено не означава че не се оглеждам за любовта.Тя може да е точно пред мен и аз искам да я хвана!Мисля че го заслужавам. - по думите му си пролича, че той държи на групата си много.
- Как така пред теб ...? Тук ли? Сега? - опули се Сън Хи, която не знаеше как да приеме чутото преди няколко секунди, но Джи Хун продължи с речите си и не й отговори... може пък да не я е чул.
-Искаш ли да ти покажа снимки на моите братчета! - Хевън се усмихна и поклати глава в знак, че иска.
Той започна да върти снимките, а Хевън не спря да се смее на повечето от тях.
- Яяя, тук със Зико ли си? .. Ами да същия олигофрен! - Сън Хи сама пита и сама си отговоря, лайк а луда, ама на нея м момента не й дремеше много.
- Джи Хо го познавам, защото е гадже на Саманта, която е моя много добра приятелка и ти навярно я знаеш, една такава сексава с развален корейски от Ню Йорк .. да не се чудиш от къде го знам тоя. - уточни малката сестричка на Джонг Ун.
- Това ти ли си? .. СЛАДУР! - засмя се тя и леко го щипна по бузката. - Честно да ти кажа помня те едно такова мъничко с бузки, а сега бузките ги няма и ... - тя просто замълча, защото не успя да събере смелост да каже останалото което й е на сърцето.
Ето тази част но характера си тя искаше да промени. Мразеше когато стане така и нещата да останат недоизказани.

by **Hyorin.** Сря Мар 13, 2013 5:07 pm

- Яяя, тук със Зико ли си? .. Ами да същия олигофрен! -Сън хи явно доста се кефеше ...снимката наистина беше върховна ама чак пък толкоз..
Джи Хун с едното око гледаше снимките ,а с другото постоянно следеше момичето.Смехът й беше много заразителен и звънлив като камбанка.
- Джи Хо го познавам, защото е гадже на Саманта, която е моя много добра приятелка и ти навярно я знаеш, една такава сексава с развален корейски от Ню Йорк .. да не се чудиш от къде го знам тоя. - каза певицата.
Знаеше за Саманта беше сладурана ,не я познаваше изцяло но знаеше от Джи Хо че е добро човече..а щом Джи Хо казваше това значи е истина!
- Това ти ли си? .. СЛАДУР! -каза тя и отново се засмя...Леле този смях!!
В следващият момент Пи Оу усети топлите `й пръсти върху бузата си.Тя го щипна после отмести ръката си.Той от своя страна постави длан на мястото което беше докоснато от Сън Хи ,а на лицето му изникна срамежлива усмивка.
- Честно да ти кажа помня те едно такова мъничко с бузки, а сега бузките ги няма и ... -тя не довърши мисълта си и просто замълча.
Макнето реши че щом не тя мисли че не трябва да разбира по-нататък значи тя така е преценила и то реши да уважи нейната преценка и не полюбопитства.
-И какво казваше за групата...къде сте в коя компания...доволна ли си?Щастлива ли си?Имаш ли си приятели там...Успя ли да сбъднеш мечтите си?-редеше въпрос след въпрос рапърът.Надяваше се да не я стреснал със настойчивостта си..той целеше само да я опознае..какво лошо има!Освен това момчето си беше такова по природа...бъбривко!
-Знаеш ли Хевън..искаш ли да ти пусна една наша песен?-естествено макнето не дочака отговора на момичето затова веднага изкара слушалките от джоба си намери Nillilli Mambo,подаде едната слушалка на Сън Хи ,а другата я напъха в ухото си.Докато я слушаха от време на време се поклащаше или п скоро замазваше някоя движение..и припваше на своята част само че тихичко.След като песента свърши Джи Хун загледан в слушалките говореше на дамата
-Съжалявам Сън хи ако те притискам ,но искам да те опозная...Толкова време не сме се виждали , а и искам за в бъдеще да поддържаме връзка..ако ти нямаш нищо против..

by **Lee Sun Hi** Сря Мар 13, 2013 8:11 pm

-И какво казваше за групата...къде сте в коя компания...доволна ли си?Щастлива ли си?Имаш ли си приятели там...Успя ли да сбъднеш мечтите си? - момичето се опитваше да запомни всичките му въпроси.
- Групата ни е смесена и се казва C3C4 в Green Ent. Членовете са Юри, Скай, Антъни, Сандър, Рейта и аз. Щастлива е много силна дума, но може да се каже, че съм. Приятели имам и много лоша шефка имам .. - въздъхна силно тя. - Най-голямата ми мечта беше да се срещна със семейството си и да се запозная с тях, тя се сбъдна следователно, да, мечтите ми се сбъднаха! - Сън Хи се постара да отговори на всеки един въпрос, но и тя не беше сигурна, че е отговорила на всичко.
-Знаеш ли Хевън..искаш ли да ти пусна една наша песен? - попита той.
Определено не дочака отговора й. Подаде й едната слушалка и сложи другата в ухото си. Пусна една песничка, която тя беше чувала някъде, но не я знаеше. Заразителната й мелодия ги караше да се поклащат в ритъма на песента. беше й много приятно в компанията му. Джи Хун я караше да забрави всичките си проблеми да се отдаде изцяло на течението и да се забавлява.
-Съжалявам Сън Хи ако те притискам ,но искам да те опозная...Толкова време не сме се виждали , а и искам за в бъдеще да поддържаме връзка..ако ти нямаш нищо против.. - попита той, след като свърши песента.
- Що за тъп въпрос?! - беше първоначалната й реакция.
- Така де, разбира се, че искам! Не всеки ден срещаш стари познати! - тя взе телефонът от ръцете му и написа номера си. - Ето това е номера ми. Ако имаш нужда от нещо, звъни! .. Дори и за едно кафе да е! - усмихна му се тя и му върна телефона.
Отново погледна нагоре и видя как една падаща звезда остави дирята си в небето.
- Видя ли, видя ли?! Падна звезда ... - тя започна да се радва като малко дете на близалка, но и най-малкото винаги я е карало да се усмихва. Гласчето й наруши тишината в тъмната нощ, която бе паднала над Сеул.
Както си му е по обичай тя си пожела нещо, но няма да го споделим, защото поверието гласи, че ако се каже няма да се сбъдне, нали?!

by **Hyorin.** Чет Мар 14, 2013 2:04 pm

- Що за тъп въпрос?! -попита бързо Сън Хи.ПиОу естествено в началото се изненада от рязката ` реакция но после бързо се ошашави.
- Така де, разбира се, че искам! Не всеки ден срещаш стари познати! -тя взе телефона от ръцете му. -Ето това е номера ми. Ако имаш нужда от нещо, звъни! .. Дори и за едно кафе да е! -тя се усмихна му върна тела.
Джи Хун заби поглед в цифричките на екрана.Записа я "Сън Хи ;3".
- Видя ли, видя ли?! Падна звезда ... -гласчето на певицата малко стресна момчето и то вдигна глава към нея.Тя гледаше небето и се усмихваше точно като малко дете.Тази гледка накара рапъра също да се ухили и да погледне към небето.
Както си беше обичаят Джи Хун си намисли желание и стисна палци да се сбъдне.Той все още силно вярваше че падащите звезди сбъдваха дори най-съкровеното желание на човек.
Постояха малко мълчаливи и загледани в небето.Тишината беше прекъсната от звъненето на телефона на Сън Хи.Тя подскочи и тръгна да го търси.
-Спокойно,спокойно аз ти кликнах за да може и ти да ми се обаждаш ...може да ми звъниш винаги когато има нужда от помощ ..или каквото и да е било!-бързо обясни Пи Оу.
-А така ли...окей!-отговори тя но все пак извади телефона си и може би както Джи Хун записа номера му в указателя.
Момчето търпеливо я изчака ,а докато чакаше започна да си свирка тихо с уста и да върти телефона си в ръцете си.Точно тогава се чуха силните мъжки гласове на няколко метра зад тях..По скоро любопитен от колкото стреснат рапърът се обърна зад тях за да види кой тъпанар викаше така в 12ч.вечерта.
Каква изненада това беше онзи пияния клошар който беше хванал Сън Хи одеве.Очевидно беше викна още пияни приятели ...викаха нещо за някакви портокали.
-По дяволите!-изсъска Пи Оу и се обърна към шашнатото момиче.-Сън Хи...да бягаме!-изкомандва той и се огледа за алтернативен път за бягство.Но на където `й да тръгнеха все щяха да ги видят.
Хевън тъкмо се беше изправила и се беше приготвила да тича ,но Пи Оу хвана за ръката.Тя се обърна,а той колкото се може по-внимателно я дръпна.
-Легни,легни тука!-говореше Джи Хун.Той опъна краката си на пейката и помогна на приятелката си да се намести до него.Накрая двамата вече бях под прикритието на дървената облегалка на пейката.Двамцата така се бяха набутали че нямаше мърдане.Буквално бяха прилепени.Макнето държеше едната си ръка около тялото на Сън Хи а другата държеше свита в юмрук готов да се отбранява ако тея пияници тръгнаха срещу тях.Никой от тях не посмя да си поеме въздух,а стояха и се ослушваха.Накърканите мъже бяха точно зад тях на няколко метра от пейката.Очевидно бяха полкова пияни че едвам говореха .Един нормален човек щеше да забележи скритите Сън Хи и Джи Хун но тези тъпаци не ги усетиха и залитайки и пеейки някаква народна песен се отдалечиха от скривалището на певците.Когато храпливите им гласове се отдалечиха Джи Хун предпазливо помръдна после бавно вдигна глава..гледа се,изправи се в седнало положение,но все още беше нащрек ако тези изникнеха от някъде.
-Няма...-тъкмо казваше когато рязко обърна глава към Сън Хи,но тя тъкмо се беше изправила и последва една неволна целувчица между тях.

by **Lee Sun Hi** Съб Мар 16, 2013 11:46 am

Тя не отлепи поглед от небето в очакване на още една звезда, но вместо това получи обаждане. Цялата подскочи и започна да търси телефона си. Може би майка й я търсеше, за да разбере къде е или нещо такова.
-Спокойно,спокойно аз ти кликнах за да може и ти да ми се обаждаш ...може да ми звъниш винаги когато има нужда от помощ ..или каквото и да е било! - с тези думи Сън Хи се успокой и си седна пак на мястото.
-А така ли...окей! - след това си извади телефона и запамети Пи Оу като "патето", все пак тя го наричаше така като малък заради патешките му физиономии.
Тишината беше нарушена от няколко пиянски смяха. Сън Хи изтръпна пи мисълта, че това може да е онзи. Щом чу, че тези си говорят и за портокали вече нямаше съмнение - това беше онзи и си беше докарал малка компания.
-По дяволите! Сън Хи...да бягаме! - обърна се той шашнато към нея. Ами той беше мъжкият тук и следователно би трябвало да знае какво трябва да се направи в такава ситуация. Хевън колкото и да беше от хората, който запазват самоконтрол в такава ситуация определено не можеше.
- Добре, да бягаме, ама на къде ..? - момичето се огледа, но не откри път през, който да се покрият най-добре. Тя стана от пейката и беше в готовност да тича, но Джи Хун я хвана за ръката. Явно плана се промени.
Той легна от вътрешната страна на пейката. Ама какво правеше?! Сега не беше време за почивка, не му ли стана ясно?
-Легни,легни тука! - крякна той. Ама сериозно ли?
Тъй като нямаше голям избор, Сън Хи се настани до него. Тясната пейка беше създадена, за да се сяда на нея, а не да се ляга и за това Хевън едва не се озова на земята, но Джи Хун обви ръката си около талията й и така се спаси от летене.
Пияниците се доближиха до пейката и за изненада на Сън Хи те дори не ги забелязаха. Един нормален човек би ги забелязал, но определено група пияници не би! Започвайки да си пеят една народна песен Гласовете им започнаха да се отдалечават от пейката. Джи Хун леко се изправи, а Хевън директно стана от пейката. Пи Оу се намести и застана с гръб към нея, а тя отново се настани на пейката.
-Няма... - той започна да казва нещо не се завъртя рязко към нея и устните им се допряха. Сън Хи остана шокирана и не посмя да помръдне. Ококорените й очи дори за секунда не се закриха от клепачите й. Сякаш през нея мина електричество. Да си остане тайна, ама Хевън за няколко секунди попадна в капана на любовта. Същност то не е от няколко секунди, а е от момента в който видя Джи Хун за пръв път в къщата им в Осака.
- Аз ... съжалявам! - по незнайни причини тя се извини, но вътрешно въобще не съжаляваше за случилото се преди няколко секунди.

by **Hyorin.** Чет Мар 21, 2013 3:01 pm

- Аз ... съжалявам! - започна Сън Хи с притеснен гласец.Двамата се дръпнаха един от друг и настана неловко мълчание.Хевън очевидно беше зацепила,а Пи Оу стоеше като истукан и се правеше на спокоен.Вътрешно той буквално умираше от кеф...защо ли?Може би защото целувката му хареса.Да хареса му!Може би щеше да поиска още една но щеше да е адски невъзпитано.Със Хи току що се бяха видели...Може би по-късно!(хД)
Но какво по дяволите беше това чувство!Джи Хун се чувстваше толкова весел и едвам се сдържаше да не се разхили като олигофрен.При спомена от преди няколко секунди макнето умираше от кеф!Да не би...да не би беше започнал да харесва Сън Хи?!
Беше възможно...всъщност беше вярно!
-Не съжалявай ...тоест аз не съжалявам.Имам предвид..уфф не че не исках да го направя... просто сори,сори,сори!-притеснено заговори рапарът.Той се протегна и изпъшка високо
-Аа,Сън Хи,виж!Там има храна!-изведнъж каза и посочи уличните павилиончета с готвена храна.Бяха близо до супермаркета където преди малко купиха плодове.-Сигурно си гладна...искаш ли да те черпя?-певеца се изправи.
Хевън се съгласи и двамата тръгнаха към храната.Ммм как хубаво миришеше чак от далече се долавяше миризмата на печено месо.Джи Хун не трябваше да яде точно сега защото беше посред нощ..но само и само за да остане със приятелката си щеше ако трябва да се напука като пресенце.
-Добър вечер,аджума...какви са ти специалитетите?-попита високо Пи Оу за да може жената да го чуе.
-Дак Галби,Булдак и Самгюлсал-отговори старата продавачка.-Ако си поръчате едно от тях ще получите едно шише соджу!-засмяно каза тя.
Пи Оу се усмихна в отговор и погледна към Сън Хи.
-Искаш ли да седнем тук?-попита я съвсем възпитано...може би по-скоро искаше да отидат в някой ресторант ...точно заради това я попита.Може да не харесваше уличната храна и предпочиташе онези натруфени ресторанти с онези зализани постоянно ухилени сервитьори които ти лазят по нервите.Дано тя не беше от тези момичета.
Джи Хун беше отраснал с храна от такива малки магазинчета ,обожаваше тази ястия-винаги топли,уникално вкусни и естествено направени с любов старание от някоя стара жена запазила традициите на Корея.Обществото беше полудяло по тия МакДоналдс и KFC и разни подобни.Не че не бяха вкусни,но един бог знае каква химия забъркват в тея буламачи.Лично Джи Хун предпочиташе триста пъти традиционната корейска храна!

by **Lee Sun Hi** Пет Мар 22, 2013 2:39 pm

Двамата мълчаха, Сън Хи направо си изгуби граматиката. Не знаеше какво да каже или да направи. Да си остане между нас, ама това си беше първата целувка на Сън Хи. Тя много пъти се е влюбвала, но никога не е разкривала чувствата си най-вече от страх сърцето й да не бъде разбито. Тя самата знае много добре, че сама няма да може да се справи със себе си, ако човекът срещу нея я отреже.
-Не съжалявай ...тоест аз не съжалявам.Имам предвид..уфф не че не исках да го направя... просто сори,сори,сори! - започна той, а Хевън съвсем се оплете в думите му. Едва го разбра, но важното е че поне схвана същественото.
-Аа,Сън Хи,виж!Там има храна!Сигурно си гладна...искаш ли да те черпя? - изправи се Джи Хун, а Хевън само леко поклати главата си в знак на съгласие.
Двете гълъбчета се изправиха и се запътиха към мястото с храната. Пи Оу попита жената какви са специалитетите й. Тя му отговори и също така добави, че ще има и шише соджу и се засмя. Оставаше сега да се напукат и да не могат да станат от масата цял месец. Сън Хи не можеше да държи на пиене и от две чашки, че понякога и по-малко вече беше готова да се влачи по земята, а на другия ден да не може да стане от главоболие. Много тежко пиянство имаше това чаве!
-Искаш ли да седнем тук? - попита той, а тя без да се замисли му отговори.
- Разбира се! - усмихна се леко тя.
В момента беше гладна като вълк и нямаше да откаже нищо, което се яде. За нея нямаше голямо значение къде и какво яде. Имаше проблеми само с Мак Донълдс и другите подобни хамбургери, защото лесно й се лупваха и заради тях трябва да гладува доста време, за да си върне нормалното телосложение.
Двамата обсъждаха какво да си вземат и в крайна сметка решиха да вземат и от трите по една порция. Жената ги сложи и Сън Хи посегна към едната чиния, за да я занесе до една от масичките, но в този момент Джи Хун реши да вземе същата чиния и така ръката му се озова върху тази на Хевън. Тя стреснато дръпна горният си крайник, но реши да замаже положението.
- Ъм ... аз ще ги занесе, а ти оправи сметката става ли? - той се съгласи и момичето взе две от чиниите и ги отнесе към една от масичките. Върна се да вземе и другата ..
- Много хубаво изглеждате заедно. - каза жената на Джи Хун. Хевън тъкмо носеше трета чиния, когато това достигна до ушите й. Тя не успя да я изтърве и я остави също до другите.

by **Hyorin.** Пон Апр 22, 2013 3:18 pm

- Разбира се!-каза усмихнато Сън Хи.Рапърът се зарадва видимо ,обърна се към жената й и каза ,че ще седнат тук.Тя както всяка обикновенна лелка се засмя и се зае да разбърква вкусната храна.
Пи Оу се обърна към приятелката си и двамата заобсъждаха да мислят какво да си поръчат и в крайна сметка стигнаха до решението да си вземат от специалитетите по една порция от всеки.Жената бързо ги приготви в чиниите и и постави на желязния плот.Тъмнокосата веднага посегна към тях,но точно в този момент Джи Хун съще беше готов да вземе поръчката им и изведнъж ръката му се озова върху тази на Сън Хи.Тя веднага дръпна дланата си сякаш ток беше минал през слабото й тяло.
- Ъм ... аз ще ги занесе, а ти оправи сметката става ли?-каза набързо тя ,а момчето кимна и изправи гърба си.Хевън взе двете чинии и ги отнесе на една от масичките.
Господинчото отиде до готвачаката и й се усмихна.
- Много хубаво изглеждате заедно.-каза изведнъж продавачката..Нешия тъкмо вадеше парите от джоба си когато чу това изказване.За момент гледаше объркано,но после се засмя.
-Истината е че ,аз я обича и искам да живеем задено,но тя все още не знае!-заговорнически прошепна той.Жената отвори уста да каже нещо ,но Пи Оу я прекъсна.
-Лелчеее,какво ти дължа?-попита по детски той,ако не беше дълбокият му глас щеше да е сладко но..-Заповядай те!Не-не-не-не задръжте рестото.Благодаря ви.-той засмяно се поклони и тръгна с приборите към чакащата Сън Хи.Той постави железните пръчици пред нея и се настани на стола срещу нея.
-Обикновено не ям толкова късно ,но си струва щом съм със приятелката от миналото.Бон апетит!-каза бързо и започна да яде.
Храната беше уникална...Подправките,соса,месото всичко беше уникално!Това му напомни за семейните вечери .Баба му и майка му готвеха всякакви ястия и всеки път изненадваха баща му и него самият и като цяло цялата фамилия.Хъмм трябваше да покани някой път Сън Хи да опита гозите им.Те щяха да се зарадват на госпожицата.
-Соджуто..забравихте соджуто!-каза женицата и се дотътри до масата им.Постави шешенцето и двете малки чашки до него на масата.
-Аа лелче..ама не ..благодара ти!-започна момчето,но готвачката се засмя и демонстративно им обърна гръб.Смеше се дълго и после отново застана зад котлоните и започна усмиханато да разбърква храната.
Пи Оу повдигна рамене и и посегна към тъмно-зеленото шише с алкохол.Наля си в чашакта и понечи да отпие.
-Да ти сипя ли?Не пиеш ли?-попита момичето пред себе си.

by Sponsored content

Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите

Re: Преди 2 дена, улицата на изнасилвачите