Re: Улицата на изнасилвачите

by Гост Нед Ное 17, 2013 7:15 pm

Той я гонеше ли, гонеше и най-накрая тя стигна до стената накрая на улицата. Облегна се на нея и започна да плаче. Хонгбин стигна там и я наблюдаваше как плаче. Дори и на него му стана тъжно и пусна няколко сълзи.
-Върви си, моля те!-каза му тя и продължи да плаче.
Тя потъна в мислите си и се сети за доброто старо време..
-Спри да плачеш! Ще ти обясня всичко!
Хонгбин се разплака.
-Господи, нека не я загубя.-каза си той тихичко.
Момичето продължаваше да плаче. Той се притесни и по едно време за Мина. Все пак тя му беше като сестра..Той се замисли за бъдещето..дали Че Йон щеше да си намери ново гадже и той да остане сам ? Дали тя щеше да почне да го мрази..? Дали тя щеше да посегне към живота си ? Той се замисли толкова дълбоко...

by **Takuya Terada** Нед Ное 17, 2013 7:47 pm

-Спри да плачеш. Ще ти обясня всичко..
След тези си думи, момчето също се разплака. Нея не я интересуваше особено, бе свикнала с това хората да се правят, че се интересуват от това как е и дали изобщо е жива. Истината беше, че никой не я харесваше и светът бе пълен с глупави двуличници, които са с теб в добро и в лошо... или иначе казано, в добро се правят, че се радват за теб, а в лошо са срещу теб, упрекват те и те питат "Как можа да направиш подобно нещо?!" и всякакви такива.
- Господи, нека не я загубя... - каза момчето на себе си, но въпреки това, тя го чу.
Всъщност, смисълът на това да си говориш сам, беше никой да не знае какво мислиш, и въпреки това, да има на кой да го кажеш, дори да е на образа в огледалото.
"Еми, да си мислил, съжалявам." - помисли си тя.
- Няма значение. Вече нищо няма значение. Ясно?
След тези си думи, тя тръгна нанякъде. Изобщо не я интересуваше къде, просто искаше да е сама и Хонгбин да не я следи. Не се интересуваше от никакви глупави обяснения вече четвърта година. Обърна се назад само за да види дали той я следва или се е отказал от глупавото желание да си я върне и да и обясни всичко по възможно най - идиотския и клиширан начин, за който съвременен тийнейджър можеше да се сети. Той беше на няколко крачки от нея.
- Не ме следвай. - твърдо рече тя. - Знаеш, че мога да простя всичко, освен изневяра.
Момчето скъси дистанцията между тях, хващайки нежно ръката и, така, както преди я държеше. Когато тя още му вярваше, че я обича ...
По рефлекс, издърпа ръката си и изтича на няколко метра напред, като седна на студения тротоар, след което отново избухна в плач.
"Защо.." - помисли си.
Очакваше го от всички, но не и от него. Имаше нещо, което просто и подсказваше, че той е идеален. Но все пак, нямаше намерение да бъде с него след онова, което бе видяла. Извади кутийка кибрит от джоба си, след което запали една клечка, наслаждавайки се на пламъка. След секунди, се освети мъжка фигура. Нямаше намерение да поглежда пак към него, затова просто духна лекичко, изгасявайки пламъка, когато усети, че той седна до нея..

by Гост Нед Ное 17, 2013 8:06 pm

- Няма значение. Вече нищо няма значение. Ясно?-каза Че Йон.
Хонгбин се разстрои още повече...Тя тръгна напред. Момчето нямаше да се откаже да я следи в никакъв случай. Тя седна на един тротоар, след което запали една клечка кибрит и наблюдаваше пламъка й...Бин се появи и седна близко до нея.
-Виж..остави ме да се изкажа и не ме прекъсвай.-каза той и извади телефона си.
Че Йон най - вероятно се чудеше за какво вади точно телефона си.
Почна да ровичка из снимките в галерията му и изнамери няколко с Мина откакто са били деца.
-Виж.-каза й той.-Тя е моята най-добра приятелка от детството. Помагаше ми във всякакви моменти. Толкова пакости сме правили с нея, че направо не е истина. С нея израснах..не я бях виждал от много време. Аз се сетих за нея и й се обадих да се срещнем. Тогава решихме да отидем до ледената пързалка и тя започна да кара бавно по леда към стремежа си да дойде при мен, но просто изведнъж и се замая главата и падна върху мен. Притесних се за нея първоначално..но после се оказа, че не е нищо сериозно. Или поне така си мисля. След това видях теб и ето ни тук...Просто си разбрала нещата погрешно. Той хвана ръцете й, придърпа я към себе си и я целуна страстно в продължение на доста време.

by **Takuya Terada** Нед Ное 17, 2013 8:37 pm

- Виж... остави ме да се изкажа и не ме прекъсвай. - каза той, след което извади телефона си от джоба на тъмносините си дънки.
"Чудно, ще си пише SMS - и, сякаш си нямам друга работа, да го гледам.. да." - мисълта бързо пробягна през главата и.
Насочи погледа си към едно от дърветата отсреща, като се замисли отново. Замисли се какво толкова искаше да каже той. Не се интересуваше, просто искаше да чуе поредното оправдание и дали щеше да е нещо по - различно от това, което е чувала вече. Очертанията на всичко около нея както обикновено ставаше, когато се замислеше, се размазваха. Премига няколко пъти, когато чу звънкия глас на момчето.
- Виж.. - продължи мисълта си Хонгбин. - Тя е моята най-добра приятелка от детството. Помагаше ми във всякакви моменти. Толкова пакости сме правили с нея, че направо не е истина. С нея израснах. Не я бях виждал от много време. Аз се сетих за нея и и се обадих да се срещнем. Тогава решихме да отидем до ледената пързалка и тя започна да кара бавно по леда към стремежа си да дойде при мен, но просто изведнъж и се замая главата и падна върху мен. Притесних се за нея първоначално... но после се оказа, че не е нищо сериозно. Или поне така си мисля. След това видях теб и ето ни тук... просто си разбрала нещата погрешно.
След тези му думи, той нежно и внимателно хвана ръцете на момичето, като я придърпа към себе си, прегърна я и сля устните им в страстна целувка, която продължи доста дълго време.
В главата на момичето настъпи пълен хаос. От една страна нямаше никакво намерение да се отдръпва. Обичаше, когато той я целуваше така. Обичаше всичко в него. Не знаеше защо, но бе готова да му прости, колкото и да не и се искаше.
- Нека приемем, че е така.
"Нека приемем.. или по - скоро, нека е така." - помисли си тя.
Принципно, би играла лошата до последно, карайки го да съжалява за това, което е направил дълго време, но просто не можеше. Тя имаше нужда от него. Беше единствения на света за нея и бе готова на всичко, за да бъде с него. Отново се загледа в една точка - дървото, след което отново се чу гласът на Бин.

by Гост Нед Ное 17, 2013 9:02 pm

..Че Йон не се отдръпна от целувката.
-Нека ми прости..-мислеше си Бин.
-Нека приемем, че е така.-каза му Че Йон.
Лицето на момчето направо светна.
-Хайде да се махаме оттук..Не искам да прекарвам и минутка повече в тая улица.-каза той на гаджето си.
Тя кимна.
-Искаш ли да отидем в нас ? Ще пийнем по чай или кафе и ще си легнем.
Хонгбин я хвана за ръката и двамата почнаха да бягат докато се измъкнат от тази гадна улица..където просто хората се криеха и наблюдаваха всичко, което се случва. Никога не знаеш дали някой може да изскочи от някъде и да те заплаши с нещо.

by **Takuya Terada** Пон Ное 18, 2013 7:17 am

- Хайде да се махаме от тук. Не искам да прекарвам и минутка повече в тая улица! - каза момчето. Че Йон само кимна, без да казва нищо.
"Нямам нищо против. Мястото навява лоши спомени..." - мисълта мина през главата и и в ума и се разигра станалото преди няколко седмици. Нямаше желание да се връща повече на това отвратително и гадно място или поне докато се чувстваше обичана от човека, от който искаше това.
- Искаш ли да отидем в нас? Ще пийнем по чай или кафе и ще си легнем. - предложи момчето.
След това, той хвана нежно ръката и, след което започна да тича. Тя направи същото, за да не изостава. Трябваше да намерят изхода от тази проклета мръсна улица. Явно и Бин бе толкова разсеян и неориентиран, колкото беше и младата корейка, защото знаеше как да влезе на подобно място, но и хабер си нямаше от това как да се измъкне от там.
- Съгласна съм. Имам сериозна нужда от сън. - каза Че Йон тихо и бавно, което всъщност, не бе присъщо за нея. Бе човек, който говореше доста бързо според някои хора, но едно не беше спорно - ако искаше, можеше да говори по - високо от който и да е било друг на този свят.
След не особено много тичане, успяха да се измъкнат от онова гнусно място, тънещо в зловещ мрак. Под зловещ, наистина трябваше да се подразбира зловещ. Този мрак плашеше Че Йон, което бе нещо изключително необичайно. Истината е, че тя бе човек, който мразеше дните, бяха твърде светли. Възхищаваше се на нощите, които бяха тъмни и единствената светлина, която се излъчваше, бе тази на ярко светещата в сребристо месечина и малките звезди, украсяващи небосвода.
Загледа се в една от уличните лампи. Радваше се на светлината за пръв път от години. Но когато се измъкваш от подобно място и съжаляваш, че си ходил там, нормално е да се любуваш на всеки лъч светлина, който можеш да видиш.
След няколко минути, двамата отново се хванаха за ръце и заедно се запътиха към дома на Хонгбин, където щяха да прекарат нощта заедно.

by **Songmi.** Чет Дек 19, 2013 8:16 pm

Беше 7 часа и аз отново закъснявах... Не знам какво стана и защо се забавих толкова, но беше факт, че сега закъснявах и щеше да ми се наложи да тичам, ако искам да се добера на време... Всъщност знаех какво стана, онези така наречени мои съквартиранти от групата само ми се прекчаха и ми ходеха в краката, затова сега съм така!
Ох, защо не си хванах такси или не бях викнала шофьора да ме закара. Как може чак сега да се сещам ,че можех да го направя това, поне щях да стигна горе-долу навреме, въпреки че със задръстванията по това време на денонощието май бях взела правилното решение да тръгна пеша.
Бях изминала повече от половината пък като бях в едни улички в крайните квартали спрях се и се огледах. Единият ми вариант беше да мина по дългия път, който добре познавах и нямах проблем. Другият беше да мина през едни малко осветени улички, но пък беше доста по пряко. Погледнах нервно часовника си, да определено щяха да са малките улички, пък и какво толкова страшно може да има на тях.
Тръгнах по една доста неуверено. Хайде де, какво страшно може да има. Поех си дълбоко въздух и след това продължих пътя си по-уверено. В началото нямах никакви проблеми и съвсем се отпуснах докато не чух нечии стъпки зад себе си. Реших да не се обръщам и само ускорих леко крачка.
-Ей, малката! Спри се! - чух да вика човекът зад мен. По гласът му личеше ,че е на годините на баща ми. Какво може да иска подобен човек от мен. Не се спрях и продължих да вървя. Чух как онзи забърза крачка, което ме накара да започна да тичам, въпреки че на токчета беше доста трудно. Изведнъж усетих как онзи ме хвана и ме дръпна за косата , от което полетях назад и той ме хвана.
-Казах ти да спреш! - каза човека в лицето ми. Мирише на бъчва и мръсотия. Опитах се да се измъкна от него, но не се получи. Чудих се какво да правя... Беше ме хванал през рамената и ми говореше някакви странни неща. Захапах го силно за ръката и същевременно го настъпах по крака с токчето. Добре ,че бях решила да си обуя токчета! Онзи се изпищя от болка и използвах момента да избягам от него. Изведнъж видях срещу мен друг човек и първоначално се зарадвах. Ето някой , който можеше да ми помогне, но после видях, че и той няма много приличен вид. Спрях се на средата на улицата и не знаех какво да правя. И да пищя и да не пищя тук няма кой да ме чуе... В следващия момент нещо ме удари по главата и се строполих на земята в безсъзнание.

by **Jeongmin.** Пет Дек 20, 2013 3:57 pm

Поредният ден, в който Йонгдже беше зает. Много хубаво. Нямаше ли ден за почивка?! А най - чудното беше, че едва ли щеше да си взима отпуск скоро.
Погледна големия часовник, който стоеше на стената в стаята му. Я ПАК!? Имаше само петнадесет минути да се замъкне в TS, или щяха да му четат конско буквално половин час, докато не го отегчат до такава степен, че да трябва да го будят с кофа вода, при това леденостудена. Случваше се и това..
По възможно най - бързия начин излезе от дома на Бьонг Хун и започна да крачи бързо, защото нямаше кой знае колко много време за размотаване.
- О.. - каза на глас, когато го осени идеалната идея да мине през една от по - кратките улички на Сеул, за която се носеха зловещи слухове и всеки знаеше за това, че там се въртяха всякакви хора, които нямаха особена връзка с главния компютър, както се казваше, но.. дали щяха да го убият или шефовете щяха да му изнасят лекция за това как нито веднъж не се появил на работа на време и карал момчетата да го чакат, разлика за него нямаше, или поне не особена.
Огледа се и пресече улицата, след което сви вляво, за да поеме по по - краткия път, водещ право към звукозаписната компания.
След няколко минути, долови дрезгавия глас на някакъв мъж, може би пиян главорез, който бе приклещил момиче. Извади джобно фенерче и освети всичко, когато го видя. Беше приклещил момиче, което му изглеждаше много много познато. Може да се бяха засичали из коридорите на TS, ако работеше там изобщо, или да я беше виждал по телевизията.. както и да е, имаше по - важна работа от това да мисли кое бе момичето там.
Взе един камък и го хвърли по мъжа.. или не съвсем. Момичето падна в безсъзнание.
- Ах, проклет да е този мой мерник.. - изсъска Йонгдже, след което изтича при нея и я погледна. Да.., беше Сонгми, как не се сети?! Ами ако я беше убил..
"Не! Не, не, не.." - помисли си. Не можеше да се случва. Взе я на ръце и я изнесе от въпросната улица, като имаше намерение да я заведе в болница "Седжонг", а после щеше да и обяснява какво прави там и да мисли начин да втълпи на момчетата защо е закъснял, в случай, че решеха да се проявят като любопитковци, което нямаше да го изненада, познаваше ги твърде добре.

by Sponsored content