Re: Miss A Dorm + Kim Bum & Sungjong

by **Fei** Пон Юли 01, 2013 4:15 pm

Джун се изкиска и след това каза, че не било нищо интересно. Е на всеки се случва да се замисли за неща свързано с работа. След това той се изправи и каза, че ще си хора.
-Благодаря и вие сте добре дошли тук и другият път да доведеш Мир- засмях се. С Ким Бом го изпратихме до вратата и тогава Джун ми каза да го потърся, ако имам нужда от нещо… Странно.
-Ами… добре. Ще знам, че мога да разчитам на теб-казах неуверено и се усмихнах леко. Доста странно прозвуча това, но сега не ми се мислеше повече за такива неща. След това затворих вратата и се врътнах и за малко да се блъсна в най-добрият ми приятел. Той ме гледаше подозрително и ме попита за думите на Джун.
-От къде да знам какво беше това? И аз се изненадах – отговорих му и той се усмихна и ми разроши косата. Не обичах да прави така.
-Ееей- изписках недоволно и се опитах да си оправя косата. През това време той заяви, че си ляга.
-Добре ,сладки сънища и се надявам да няма повече спешни случаи- засмях се. Ким Бом се отправи към стаята си , а аз се чудех какво да правя. Накрая реших да си отида в стаята и да гледам някой филм.Отидох в стаята си, плюснах се на леглото и си пуснах телевизора, дано има нещо интересно за гледане.

by **Jun.K** Нед Юли 28, 2013 12:59 am

Дълго време отлагах едно специално нещо, което исках да направя. Ден след ден си казва "утре ще е по - подходящо...нека го оставя за утре". Но най - накрая реших да спра да се скатавам. Бях си определил деня, в който да поканя моята приятелка Фей да излезем. Всъщност имах нещо повече на ум, но тя ще разбере за него по - късно.
За да не е без предупреждение, реших да и звънна, но телефонът и беше изключен или извън обхват. Ами още по - добре. Ще и се изтърся на вратата и ще я изненадам. Дори да не иска, аз знам как да я убедя да излезе. Дори съм си подготвил график как да премине вечерта. Добре де, не е точно готов, ама смятам, че ще успея в действие. Сега важното е да я накарам да излезе. Вероятно ще отидем някъде да ядем, може после на кино и т.н. Велик съм бе.
Качих се в колата си и потеглих към дорма им. Благодарение на моята скъпа приятелка Джия имам информация къде се намира новата им къща. Онзи Хьон Джунг е пуснал къртица в къщата им, вероятно за да знае всичко. Но аз пък имам Джия, която май е на моя страна. Имаше шансове, Хьон Джунг. Но ги пропиля. Не смятам да се отдръпвам повече.
Спрях колата си пред хубавата им къщичка и се качих по стълбите. Бях си облечен нормално, не исках да се чуди какво ми става и защо съм облечен като пуяк. Позвъних на звънеца и зачаках. Дано Фей си е вкъщи и дано тя ми отвори. След малко видях, че имам късмет, защото точно тя ми отвори и ме погледна изненадано. Нацупих се леко.
- Не се ли радваш да ме видиш? - намъкнах се и я прегърнах. Бях си сложил специалния парфюм.
- Обличай се, ще излизаме. - съобщих. Не и оставих време да ми отговори:
- Не можеш да се измъкнеш, не сме се виждали от хилядолетие. Между другото, мерси, че днес ме подмина в компанията като пътен знак. - изсмях се леко идиотски.

by **Fei** Нед Юли 28, 2013 1:48 am

Денят ми не беше нищо особено. Последните няколко дни бях доста разсеяна. Имахме малко работа в компанията и с момичетата бяхме там, след това се прибрахме и аз реших да прекарам деня в усамотение. Затворих се в стаята, като казах на другите, че май ще спя, за да не ме търсят. Облякох си удобни дрехи за вкъщи и се излегнах на леглото. Пуснах си драмата, която в момента гледах. След известно време реших, че искам нещо за ядене и се отправих към кухнята. Точно се чудех какво да ям, когато се позвъни на вратата. Очевидно никой нямаше намерение да отвори, затова с бавна крачка се насочи натам. Отворих вратата и видях един от най-добрите си приятели. Какво правеше тук по това време? Не, че беше късно, но той обикновено ми звънеше преди да дойде. Той се нацупи на изненаданата ми физиономия и след това ме прегърна. Ммм беше си сложил от онзи парфюм, който толкова харесвах. Нямах време да кажа каквото и да е било той ми заяви, че ще излизаме. Ама това от къде дойде? И ме обвини, че не съм го видяла днес. Ама той е бил в компанията? Май наистина съм като кон с капаци тези дни.
-Ами малко съм разсеяна извинявай- успях най-сетне да кажа нещо. Нямаше как да му откажа да излезем, а и беше прав не се бяхме виждали доста отдавна и май аз бях виновна затова.
-Добре, добре, настанявай се , отивам само да облека нещо по-нормално и идвам. – казах примирено и като погледнах към размъкнатата тениска и къси панталонки, с които бях облечена. Определено не бях в най-добрия си вид. С бързи крачки се отправих към стаята си. Ама той не каза даже къде ще ходим, какво ли да си облека? Отворих гардероба си, избрах някакви дрехи, вкарах бързо косата си в ред, защото беше в потресаващо състояние и след малко бях готова. Върнах се при него в хола.
-Виж колко съм бърза, трябва награда да ми дадат- засмях се като седнах до него на дивана. – Е къде ще ходим? –попитах го и се усмихнах. Май да прекарам малко време с него нямаше да ми се отрази никак зле. С него винаги ми беше приятно и си изкарвах добре.

by **Jun.K** Нед Юли 28, 2013 3:31 pm

Знаех си, че няма как да ми откаже и се усмихнах широко, като ми каза да се настанявам. Трудно е да ми се откаже, защото съм нахален и вероятно щях да я преследвам цяла вечер, ако ми беше отказала.
Седнах си на диванчето и не можех да не отбележа с един дълъг поглед колко добре изглежда с тези гащета и тениска. Малко все едно кучета са ги дърпали, ама на нея пак и стоят добре. Погледнах си часовника. " Я да видим сега колко ще се забави"- казах си и се заоглеждах. Тук беше доста приятно. Интересно ми е кога смятаха да ме поканят и да ми покажат новото си жилище. Фей не се забави чак толкова много и след малко се появи, като не пропусна да се изфука колко бърза била. Да, в сравнение с другите жени е по - бърза, но аз съм много по - бърз.
- Ще ти дадат, спокойно..- казах през смях, докато се настаняваше на дивана. Попита ме къде ще ходим. Изгледах я с присвити очи.
- Да ти кажа ли? - попитах закачливо. Всъщност нямах и аз точна представа, но може би ще я заведа на вечеря.
- Какво ще кажеш, да отидем в някой ресторант, да ядем и след това да се разхождаме? - повдигнах вежди два пъти и си сложих тъпа усмивка. Това по принцип караше хората да се смеят. Всъщност можех да измисля много места, на които да отидем.
- Видях доста интересни стоки с панди в един магазин наблизо може да посетим и него по някое време. - казах уж нехайно, но всъщност очичките ми светеха. Добре, че бях погледнал някъде надолу. Тъкмо взехме заплати, така че можем да се поотпуснем малко. А и като знам у нас...Текьон трябва да пазарува тази седмица, така че съм спокоен. Мога да се поохарча малко.
- Хайде, хайде! - скочих изведнъж и я хванах за ръката. Повлякох я след мен към изхода, като едновременно с това не ми млъкваше устата:
- Не трябва да се мотаме, за да не се оплакваш после, че пак сме се прибрали късно. Освен това приятелките ти се държат като майки и ще вземат да те питат къде си била. Напомни ми да им вземем по нещо хубаво от магазина за сувенири. - явно днес бях в страхотно настроение. Само когато съм така или просто, когато съм сред приятели мога да говоря по много. А с Фей не се бяхме виждали и затова съвсем не мога да се удържа. Излязохме и я изчаках да заключи, като продължавах:
- Вероятно имаш много да ми разказваш. Ново дормче, а? При това доста хубаво. То е по - хубаво от нашето. Не знам как сте прилъгали шефа да ви отпусне толкова мангизи. Разбрах и че не сте сами...- мда, тактично щях да я разпитам за къртицата на Хьон Джунг.
След секунди вече пътувахме към колата.

by **Fei** Нед Юли 28, 2013 4:26 pm

Усмихнах се отново доволно, като ми каза, че ще ми дадат награда.
-Даа, кажи ми…- засмях се и се обърнах към него. Беше ми любопитно къде ще ме води. Той предложи накратко какво можем да правим. Звучеше добре, доста по-добре от първоначалния ми план за прекарване на вечерта. Засмях се когато си повдигна веждите и се усмихна. Винаги ми беше забавно като го прави.
-Звучи добре- казах с усмивка, а той допълни, че видял магазин с панди. Широка усмивка се изписа на лицето ми. Добре, че гледаше на другаде и не забеляза. Добре де не бях като него и пандите, но много обичах тези животинки. Толкова бяха сладки и да определено ги свързвах с него винаги. Щом погледнех някоя от плюшените си панди се сещах за него.
-Знаеш как да ме накараш да изляза навън- засмях се. Значи май ще прекарам една хубава вечер без гадни мисли и без за стотен път през последните дни да анализирам срещата с Хьон Джунг. Както се бях замислила малко ме стресна като скочи и ме хвана за ръката и ме помъкна към вратата.
-Добре, няма да се оплаквам обещавам. Колкото до останалите дори не им се обадих, че излизам…- казах, но беше твърде късно. Бяхме пред вратата вече. Е може да им се обадя или еми… те си мислят, че съм в стаята си, няма да разберат даже, че ме няма. Всъщност даже не бях сигурна дали има някой вкъщи. Спряхме се да заключа вратата и след това се отправихме към колата му. Колко хубаво беше, че той не се обясняваше в любов на колата си.
-Ами не особено много да ти кажа. Знаеш живота ми е скучен. –засмях се. –Колкото до новия дорм не знам и аз как стана, но съм доволна, доста по-добре е от стария. Да, не сме сами, Ким Бом живее с нас и макнето на Инфинит може би ще се нанесе за известно време и той. Извинявай, че не ти се обадих толкова време…- казах виновно. Толкова ми беше спокойно и забавно с него, наистина трябваше да му се обадя по-рано. С цялата драма и глупости просто не знам и аз защо. Просто може би не исках да го замесвам във всичкото това. Но тази вечер нямаше да мисля за такива неща, щях да си прекарам добре.
-Ти как си? Как са момчетата?- попитах го докато пътувахме.

by Гост Сря Юли 31, 2013 4:48 pm

Добре, де. Това с местенето се забави с няколко дни. Първо трябваше да изнасят всички мебели. После основно почистване. Оказа се, че Хоя и Сънгьол са си криели боксерките зад гардероба. Сваляли ги, мятали ги зад гардероба и после "Сонггю, нямаме долни гащи!". Иди ги разбери.. Общо взето, за два-три дни успяха да си изнесат величията от апартамента. Нямаше и помен, че INFINITE са живели там.
Сонгджонг чакаше таксито. Беше с три куфара, в които беше сложил дрехите и обувките, и два сака, които съхраняваха личните му вещи - книги, аксесоари, плюшени играчки, фотоапарати и т.н. Не му беше лек багажа и за това нямаше да се носи до дорма на Miss A пеша.
Таксито пристигна с няколко минути закъснение. Шофьорът-аджуши му помогна да сложи багажа си в багажника.
След като влязоха в автомобила, макнето на Infinite даде улицата и номера й. Суджи го беше инструктирала да не казва в чия къща ще ходи, а само да даде адреса. Мерки за съображение, а и на къщата им не пишеше "Miss A's dorm".
Последваха няколко кратки разговори относно времето и някои къмбеци на женски групи. Настъпи невероятна тишина и автомобилът спря на посочения адрес. Беше се свечерило и личеше, че няма никой у дома. С помощта на аджушито, И си свали багажа и онзи отпраши с мръсна газ. Сонгджонг се вгледа и забеляза, че една от стаите свети. Явно все пак имаше надежда за посрещане с топла и мазна баничка и чаша какао. Огромна димяща чаша какао. В съзнанието на макнето излезе димящата чаша, неусещайки как устата му се пълни със слюнка. Преглътна тежко и натоварен с два сака на раменете и влачещ три куфара, стигна до входната врата. Натисна звънеца и се чу онова "дин-дон". При едно позвъняване, този дразнещ звук се чуваше пет пъти. Като латерна помисли си раздразнено Сонгджонг и го натисна отново.

by **Peniel** Сря Юли 31, 2013 5:19 pm

Сценарии, сценарии, сценарии...
Вместо да си хвана интересната книга, която ме чака от месец аз пак съм забил нос в сценарий. "Да мислим положително" - казах си и се усмихнах на себе си. Имам късмет с тази роля. Не трябва да се оплаквам.
В къщата беше много тихо, затова научаването на сценария вървеше с пълна сила. Бях се излегнал по корем на леглото си и така се бях улисал, че не забелязах как вече беше започнало да притъмнява, и едва виждах текста. Светнах лампата и си продължих. По едно време се звънна. Поослушах се. Май пак нямаше никой в къщата и трябва аз да се смъкна да видя кой е. Може да е пак някой от кандидатите на момичетата, които често идват. Или пък макнето на Инфинит, което скоро трябваше да дойде. Излязох тичешком и прелетях набързо, докато стигна до долу. Отворих вратата, и се оказа, че бях прав за второто. Усмихнах се с красивата си и бяла усмивка.
- Здравей! Заповядай и добре дошъл. - поканих го. Сега ми беше криво, че не знаехме точно кога ще пристигне, за да му направим готино посрещане.
- Нека ти помогна с багажа. - взех два от куфарите и го изчаках да влезе и той. Интересно как точно на мен ми се падна да го посрещна в дорма на Miss A. Не че ме бърка, разбира се. Радвам се дори. Оставих куфарите му на земята и се обърнах към него.
- Искаш ли нещо за ядене или пиене? Или първо да пренесем багажа ти и да си видиш стаята? - не си свалях усмивката, исках да се почувства наистина добре дошъл.

by Гост Сря Юли 31, 2013 5:34 pm

Сонгджонг тъкмо възнамеряваше да седне на един от куфарите си, когато вратата се отвори. Беше Ким Санг Бом, онзи, актьора. Честно казано, беше му фен. Харесваше му начина, по който играеше ролите си в драмите. А от Сузито знаеше, че не отдавна се е пренесъл да живее при тях. Поне щеше да има мъжка компания и нямаше да бъде заобиколен от толкова много жени.
Мъжкият го приветства и му се ухили. Ама така се ухили, че и белите му зъби лъснаха. Джонг наричаше този тип усмивки "олигофренски". Сънгьол често се усмихваше така и наистина изглеждаше олигофренско.
- Да, благодаря.. - измрънка макнето на Infinite, след което се пренесе бавно в антрето.
Ким Бом беше взел два от куфарите, така че на него му бяха останали в ръцете саковете и единия куфар. Хм.. беше доста по-леко така.
Сонгджонг огледа внимателно антрето на временния си дом. Радваше се, че Miss A го бяха приютили. Знаеше, че животът с тях ще бъде доста по-лек, отколкото с хьонг-овците от групата му. Постоянно блъскане пред банята, в кухнята, някой взел кеца на другия, потника.. Абе, пълен сеир!
Проследи с поглед движението, с което актьорът остави багажа му на земята. Все още не си сваляше усмивката.
- Искаш ли нещо за ядене или пиене? Или първо да пренесем багажа ти и да си видиш стаята?
- Предпочитам първо да отидем в стаята ми, за да си оставя багажа. След това може нещо за ядене и пиене - отвърна Сонг и пак се огледа.
На върха на езика му беше да попита за момичетата, но се съобрази. За да му отвори Ким Бом, значи госпожиците не си бяха в къщи. И таз добра.
Двамата се качиха на горния етаж на къщата под ръка с наистина огромния багаж на Итфинит-чето. По-възрастният отвори една от вратите и влезе в помещението. Когато И мина покрай вратата забеляза, написаният с черен маркер върху онези лепкащите се листчета, надпис "Sungjong's room". Лелеее..
Вече бяха в стаята му. Малкият включи осветлението. Беше приятна. И най-важното беше, че нямаше да я дели с никого! PARTY HARD WITH PARTY PEOPLE!!!
- Благодаря за помощта - каза той докато слагаше саковете върху леглото си. Намести трите куфара като аптекарски шишета под прозореца и погледна актьора. Нали може да те наричам "хьонг"? И имам още един въпрос. Къде е соджуто?

by **Peniel** Сря Юли 31, 2013 6:14 pm

Той предпочете първо да отидем в стаята му. Взех куфарите отново и тръгнах напред. Лесно можех да намеря стаята му, защото беше надписана. Моята, когато се нанесох също беше надписана. Не съм го слагал аз. Това е само женска работа. Или пък може би ги е било страх ако се случи както сега дали ще мога да му намеря стаята или ще заприличам на идиот. Все едно, не това е важно сега.
Не бях влизал в стаята му досега, беше уютна.
Сонг джонг ми благодари за помощта, след което попита дали може да ме нарича "хьонг".
-Пак заповядай. Разбира се, че можеш. - отговорих му аз
След това попита къде е соджуто. В началото погледа ми беше малко изненадан, но след секунди се усмихнах заговорнически.
- С теб май - наистина ще се разберем - казах и повдигнах вежда.
- Фей-нуна има запаси, които не вади пред мен. Но подозирам, че са в едни шкафове в кунята...-споделих мислите си.
- Ела да ги намерим! - подканих го и излязохме. Освен това едва ли му беше до разопаковане на багаж точно сега. Слязохме в кухнята и застанах до него, като поставих ръце на хълбоците си. Огледахме се. Вдигнах ръка и посочих шкафовете пред нас.
- Там някъде са! - заявих и отидох там. Отворих единия шкаф и започнах да ровя. Имаше само пакети със корнфлейкс и кутии с чай. И няколко люти чипса, които очевидно никой не харесва. Затворих и се прехвърлих на другия. Подправки и някакви неща, които не разбирам. Вероятно са на Фей странните подправки, затова затворих шкафа и реших да не разбутвам много. Да не взема да повредя нещо ценно. НА третия шкаф вече имах късмет. Със задоволство открих бутилки соджу, и дори саке и вино. Това вино ще е по - хубаво ако е в хладилника, да стане хладничко. Извадих едната бутилка соджу и я поставих на плота.
- Победа...- казах триумфално и намерих чашки. Налях и на двама, подпрях се на плота и го изчаках да дойде. Вероятно искаше да знае къде са момичетата. Колко съм невъзпитан...
- Момичетата ги няма. - казах
- Фей излезе с някого, Джия е по горите, а Сузи и Мин не ги знам къде са. - съобщих с усмивка
- Как мина изнасянето от дорма?

by Гост Сря Юли 31, 2013 6:41 pm

Санг Бом отвърна, че може да го нарича "хьонг". Перфектно. Пак щеше да има кого да "хьонготства". Нямаше само да "нуносва". Пак беше донгсенг на половината къщя, но поне макнето на Miss A беше с една година по-малко.
А относно въпроса му относно соджуто, той го погледна доста объркано.
Изведнъж ъгълчетата на устните му се повдигнаха заговорнически нагоре. Повдигна веждата си и каза, че май наистина сме щели да се разберем. Хм. Може би. Едва от пет минути беше тук, не можеха да си правят изводите от сега.
Фей имала запаси от алкохол, които не вадела пред него. Чудо, чудо! Ама как може такова нещо?! Да не вади соджу пред велик актьор като Ким Санг Бом! Тц-тц-тц. Имал подозрения, че били в някой от шкафовете в кухнята. Най-вероятно бяха там, нямаше къде другаде да пъхне алкохол.
Другият мъжки представител го подкани и двамата излязоха. Отправиха се към кухнята.
Когато стигнаха до крайната дестинация, по-възрастния застана на "Ф". Двамата огледаха внимателно терена, а хьонг-ът вдигна едната си ръка и посочи шкафовете с думите, че соджуто е там някъде.
Санг Бом започна да тършува из шкафовете. Сонгджонг даде няколко крачки назад. Все още беше, един вид, "непознат" и не беше учтиво да тършува. След два-три дни и той щеше да го прави без да се притеснява. За това остави мръсната работа на другия мъжки.
В първият заподозрян имаше пакети със зърнени закуски, чайове и разни люти чипсове, които никой не беше докосвал. Е, явно пакетите чакаха него. С голямо удоволствие щеше да си ги хапне.
Във вторият се съхраняваха подправките. Имаше всякакви на вид в най-различни кутии, бурканчета, чинийки, etc. И всяко си имаше надпис какво е.
Третият беше буквално "Сусам, отвори се!" Там беше алкохолът! Няколко бутилки соджу, та дори и саке и вино! Странно. Виното защо беше там, а не в хладилника? Не е хубаво да се пие топло.
Ким извади една от бутилките с корейския алкохол и го постави на плота. Намери и две чашки. Победа за мъжкия пол! Той наля, а макнето на Infinite се приближи до плота. Взе едната чашка, колкото напръстник. Момичетата ги нямало... Да, Сонг беше забелязал. Иначе нямаше да е толкова тихо и нямаше да намерят алкохола. Фей била излязла с някого, Джия била по-горите, а Мин и Сузи били в неизвестност. Перфектно направо...
Попита как е минало изнасянето от дорма.
- Трудно. Щях да дойда още преди три дни, но трябваше да изнесем мебелите и да изчистим. В крайна сметка, другите вършиха работата, аз само се правех, че помагам. Благодаря, че попита. Наздраве!
Чукнаха чашките си, след което надигна своята и изпи съдържанието й на един дъх.
- Надявам се, че не съм прекъснал някоя твоя важна работа с пристигането си. Съжалявам, ако съм направил нещо такова - и се поклони.

by **Peniel** Вто Авг 06, 2013 4:33 pm

Той се приближи и все едната чашка. През това време ми отговори, че е щял да дойде по - рано, но му се наложило да остане, защото изнасяли мебели. Значи това е било станало...ние доста се позачудихме защо се бави.
- На здраве! - отвърнах, чукнахме чашите си и погълнах течността до дъно. Направил лека гримаса, защото в последно време почти не бях близвал алкохол, и почти бях отвикнал от парещото чувство.
Обикновено се наквасвам като селска свиня само с Хьон Джунг, а с него пак не сме се виждали скоро.
Сонгджонг ми привлече вниманието, като се извини, ако е прекъснал някоя моя важна работа. Усмихнах се
- Няма такова нещо. И без това бях забил нос в едни сценарии и ми беше скучно. А това, че се появи, е много добре за нас. Не знаехме, кога точно ще дойдеш и гледахме все някой да остава в къщата, за да не ни чакаш пред вратата. - усмихнах му се пак. Харесва ми, че няма да съм единствения мъжки индивид. Леко така съм срамежлив и ми е странно да съм сам с толкова момичета, сега той като е тук ще ми е по - добре.
- Ще ти липсва ли живота с групата ти? - попитах с интерес.
- Винаги съм се чудил какво е да работиш и да живееш с други хора. Макар че и на снимачната площадка доста често е голям сеир...-изсмях се
- По още едно? - попитах като вдигнах празната си чаша.

by Гост Вто Авг 06, 2013 5:01 pm

Актьорът отвърна, че не му е прекъснал нищо важно. Бил забил нос в някакъв сценарии и му било скучно. Значи макнето го беше извадило от стадии "Скучно ми е. Дай да направя някоя простотия". Сонгджонг се подсмихна едва забележимо.
Ким Бом обясни, че това, че се е появил било много добре за тях. Не знаели кога щял да дойде и гледали някой да остава, за да не ги чака пред вратата като изгубено севернокорейче.
Е, поне бяха двама мъжки представители. Нямаше само единия да бие бубите, да сменя изгорелите крушки и да сваля чашите от високите чаши. Miss A не бяха от най-високите, така че би трябвало да разберете за какво става въпрос.
Той попита Сонгджонг дали ще му липсва живота с групата. И си пое дълбоко въздух.
- Честно казано, мъките няма да са големи. Голяма група сме и е трудно съжителството. Много често се изпокарваме кой да влезе първи в банята. Най-често аз побеждавам.
Санг Бом спомена, че винаги се е чудил какво е да работиш и живееш с други хора. На снимачната площадка било доста често голям сеир. Изсмя се.
- В началото е трудно, но с времето се свиква. Ако си живял в малко семейство е доста странно, но ако си от голямо, знаеш какво е и не ти прави впечатление.
След тази реч, Сонгджонг се загледа в чашата си. Беше празна, но няколко капки от соджуто все още лежаха на дъното. Погледът му попадна върху бар столовете. Настани си задника на единия.
- Напълни - отвърна певецът и подаде покорно чашата си.
По някаква необяснима причина, се усмихна, когато видя, че е пълна. Изпи отново съдържанието на един дъх.
Нататък стана "още едно, ама само още едно, последно, предпоследно". В крайна сметка, оставиха шишето наполовина празно. Фей доста щеше да се ядоса ако види, че едно от соджутата е опразнено до шушка.

by **Hwasa** Съб Сеп 28, 2013 5:35 pm

Хьон Джунг. Фей.
Бях решила да видя Фей-онни. Това, може би, беше единственото хубаво и нормално гадже на инатото магаре, което имам за брат - Хьон Джунг. Харесвах я. Беше идеална за него. А и нещата си бяха доста сериозни. И това се потвърди, когато той говори за брак с татко. Но повярва на руморите, че с Джун излизали. Голям, голям, голям, супер, дупер, мега, гига, хипер идиот! Когато разбрах какво е направил, ми идеше да го хвана и да обера праха на къщата с него. Дори нямаше да му платя за това, че е послужил за заместител на прахосмукачката!
Повечето по-малки сестри не си дават братята на никого. Но аз не съм като тях. Даже искам по-скоро онзи да си намира съпруга и да ме прави леля. Ама съпругата му така да го подкове, че най-накрая братчето ми да си седне на плоския задник.
Бях направила няколко опита да ги събера отново. Разбира се, неуспешни. После реших да спра да се бутам между шамарите.
- Къде отиваш, госпожичке? - попита ме Юри, която незнайно защо, беше цъфнала в антрето до мен.
Изпратих й отегчен поглед. После отново го преместих върху връзките на токовете си с шипове.
- При Фей-онни - най-накрая й отговорих.
Изправих се, грабнах си величието и с цялата си наглост излязох навън. Знаех, че оннитата ми от EvoL не са никак щастливи от това, че ходя при Miss A. Но и да стоиш само при групата си не е живот. Особено щом всички са по-големи от теб и гледат как да те тормозят и да ти възложат повече домашна работа. Алооо, аз да не работя като хигиенистка случайно? Никаква милост и туй-то.
От милият ми по-голям брат бях разбрала, че с Фей, Джия, Мин Йонг и Су Джи живеят две момчета. От които единият бил Санг Бом. Другият макнето на Infinite. Ами, няма лошо. Тъкмо ще има кой да бие насекомите. В нашия дорм, това бях аз, защото единствено моя милост нямаше страх от тези гадинки. Като малка си бях направила ферма за отглеждане на хлебарки. Но когато майка ми я откри, моментално я изхвърли. Уби Джеймс, Джеки, Емили, Лизи и цялото им семейство.
Мислите ме завъртяха около Ким Санг Бом. Детската ми любов. Също така, и първата несподелена. После се появи ХонгБин. Връзката ни беше сладка и хубава. Поне докато не се появи онази Че Йон и не ми го отмъкна. Е, не казах нищо и не направих нищо. Останахме си в добри отношения с Бини. След това се появи Мин Хьок. Отново любовта беше несподелена. Накрая ми омръзна да правя намеци и да се опитвам да му привлека вниманието. Така мислите и чувствата ми се върнаха към Ким Бом.
Най-накрая стигнах до новия им дорм. Не бях взела нищо, но нямаше да ми се разсърдят. Изведнъж ме обхвана неувереност. Нещо изключително странно и нереално за мен. Аз, Мис Безстрашна-Самоуверена-Силна изведнъж се чувствах като тригодишно, на което са му взели бонбоните.
Неуверено позвъних. Само трябваше да ми отворят...
- Йон Джу е! - провикнах се за всеки случай.

by **Peniel** Вто Окт 01, 2013 3:29 pm

Няма нищо по - хубаво от завръщане вкъщи, след много натоварени снимки. Като цяло дните ми бяха адски натоварени. Едва се върнах от Китай, след представянето на "Detective Dee : The Prequel", и хайде веднага на вълна музика, защото с момчетата не бяхме довършили албума си. Има още работа по него, но се надявам скоро да е готов. Наистина много се вълнувам. Медиите гръмнаха, след като разбраха за нас и май всички ни очакват с нетърпение. И как не, като погледнеш кой е лидера ни..
Имах малко проблеми с танците, не съм свикнал напълно, но мисля, че напредвам добре. Ще се постарая максимално.
Наспах се добре днес, имах възможност да си почина поне малко, късно довечера имаме някакви фотосесии с групата, вероятно от онзи тип - нощ, на фона на блестящия град.
Взех си един много дълъг душ, след което си омотах кърпата около кръста и излязох. Голямата къща за пореден път беше притихнала. Бях проверил, и нямаше никого. Заети хора. Някой дни се случва изобщо да не сварим да си видим муцуните един на друг. Всеки по задълженията си. Или пък друго...момичетата май започнаха да се задяват с гаджета. Това обяснява честото висене на Джун Кей пред вратата. Сонг Джонг сигурно и той е забърсал някоя. Аз пък си се занимава с ролите си, сега вече и с танци, репетиции, пеене и т.н. И ако излизам, вероятно ще е с Хьон Джунг. И той необвързан, какво да се прави...Имах малка надежда, че отново ще се съберат с нуна, но не...А и даже да си сляп, ще забележиш, Джун Кей е готов да и хване луната, да я завърже за конец и да и я поднесе като светещ, красив балон. А приятелят ми...неговият нов нрав съвсем няма да му позволи да бъде щастлив, поне не с нея. Тъкмо бях в стаята си и измъквах дрехи, когато чух звънеца. Има възможност това да бъде Шин, бяхме се разбрали да се видим и да упражняваме рапърски умения, но той го отложи, защото му излязла работа. Този мързеливец, сигурно се е напил и е заспал, никаква работа не върши. Да не би да си размислил, Шин? Можеше да бъде и дежурния Джун Кей. Захвърлих ризата, която бях подхванал и слязох долу. Тцтц.. с това стълбище и тези огромни помещения, сигурно на хората им се изчаква чакалото, докато слезем да отворим. Отключих шумно и отворих със замах вратата. Изненадах, защото там беше не кой да е, а сестрата на Хьон Джунг. Малко ми стана неудобно, че и излязох в такъв вид. И все пак гледах да не го показвам.
- Здравей! - след това веднага извадих широката си, лъскава усмивка.
Имаше нещо, което доста ме притесняваше. Преди години, Йон Джу беше просто малката сестра на Хьон Джунг, засичахме се понякога, държах се мило и т.н. Обаче напоследък беше станала доста....красива. Не е като да съм 100 години по - стар от нея, просто винаги съм я чувствал като дете, а изведнъж някак...порасна. След като дебютираха се натъквах на нея доста често, по телевизията, в интернет и т.н и честно казано ми привличаше вниманието. Опитвах се да игнорирвам всичко това.
- При Фей ли идваш? - май тя беше най - очевидния избор.
- Сега ги няма, но ако искаш може да влезеш, вероятно е да се върне скоро. - продължих да се усмихвам.
И не забравяй, Санг Бом - това е сестрата на Хьон Джунг. И не бъди кретен.

by **Hwasa** Вто Окт 01, 2013 9:54 pm

Чаках някой да ми отвори прекрасната врата в продължение на 3 минути. А и отвътре не се чуваха никакви шумове. Следователно нямаше никого вътре. Мда. Определено трябваше да се обадя преди да дойда. Леко, така, си бях изгубила времето. Всъщност, какво от това? Бях се разходила от единия до другия край на квартала. А и треньорът се оплакваше, че съм напълняла. Бях свалила някой и друг грам. Нищо лошо.
Тъкмо щях да се извърна, за да си ходя, когато най-накрая някой благоволи да отключи. Както се казва, вратата се отвори със стил. И със замах. От изненада щях да падна назад по дупе на тротоара. А пред мен стоеше с цялото си сексапилно великолепие Санг Бом. При това само по една кърпа завита около разните му там разнополови неща. Че и за капак мокър.
В устата ми най-спокойно можеше да заживее муха. Добре, че се усетих набързо. Иначе лошо ми се пишеше. Вътрешно всичко в мен пищеше, квичеше, мъркаше. Мини heart attack.
Той ми се ухили. Така само както той може.
- З-з-здравей.. - с триста мъки казах.
Човек току-така не може да се осъзнае от такъв прелестен шок. Очите ми останах в него и... до там. Йон Джу, стегни се! За нищо на света не показвай, че усещаш нещо друго вместо приятелство.
- Трябваше да се обадя преди да дойда. В мен е грешката - започнах, а гласът ми трепереше. - Дано онни скоро се прибере.
Нахълтах в къщата все едно влизам у нас си. Навън беше захладняло, а аз не си бях взела яке. Ех, ех.. Нямаше да се науча да си нося горни дрехи за спешни случаи. Поне в къщата беше с нормална температура и ръцете ми бързо се стоплиха. Събух токовете и се извърнах. Ким Бом стоеше зад мен и сякаш блееше. Типично за него. Все пак, говорим за бест френда на брат ми.
- Извинявай за безпокойствието - поклоних му се и затърсих очите му. Изпитвах странна нужда да го гледам в очите. Беше ми... приятно.
Най-накрая ги засякох. Онази приятна и топла вълна за пореден път ме лисна право в лицето. Усетих как кръвта ми се влива в бузките ми, а удвои ударите си. Защо този мъж ми действаше по този начин?
- Така ли ще стоиш или ще се облечеш? - наруших настъпилото мълчание между двама ни. Отместих погледа си настрани и започнах да изучавам територията.
Обърнах му гръб, защото ако продължах да го зяпам най-нахално, най-много да припадна по средата на коридора. И той да се побърка. За това по-добре да открия хола и да си седна на плоския задник.

by **Peniel** Сря Окт 02, 2013 9:31 pm

Освен мен и тя изглеждаше изненадана. Или все още не беше разбрала, че живея при момичетата, или не биваше да и се пускам така по хавлийка. Може дори да не и е приятно. Не всички жени обичат разголени мъже, нека бъдем честни.
Малко и аз бях на тръни така. По драмите е едно, сега друго. Пък и честно казано аз се чувствам много по - добре пред камера, отколкото в разни ситуации в живота. Там всичко е много по - лесно. Съдбата на героя ти също е написана, и ти я знаеш. А своята собствена не си я знаеш.
Момичето влезе, а аз затворих след нас. Бях се отплеснал в някакви мисли. Опитвах се да се правя на не много заинтересован.
Докато си блеех, и гледах дали е почистено наоколо, тя ми се извини за безпокойството. След бързото оглеждане, осъзнах че всичко е наред. Хубаво е да живееш с четири жени. Всичко блести. Погледнах към нея и погледите ни се засякоха. Усмихнах се пак, трудно ми беше да не се усмихвам, по дяволите...аз обожавам да се усмихвам. А май и на хората им харесва да се усмихвам.
- Не се притеснявай! - беше ми на устата да кажа "радвам се да те видя", ама се спрях за момент. Това, че Йон Джу ми допада по някакъв начин ме караше да се замислям преди всичко, което направя. Случайно па да не се издъня...
Да не си помисли нещо грешно? То пък дали ще е грешно? Ох...прекалено е объркващо. Просто продължих да прикривам чувството на задоволство от това, че е тук и все пак казах с усмивка.
- Радвам се да те видя. Не безпокоиш никой, като идваш тук. Всъщност в момента няма никой тук. - може би не се интересуваше, но аз да кажа. Пак си блеех някъде, мислейки си какво мога да направя, ако взема че съвсем си падна по нея. Или ще стане страшно, или комично. Сложих едната си ръка на кръста, с другата се почесах по гърдите, и тя тактично ми напомни, че трябва да се облека. Явно се бях отсрамил доста бързо. С този навик да си потъвам в мислите...
- О, разбира се! Първо ще се подсуша. - казах и се усмихнах
- Хола е нататък, помисли си дали ти се яде или пие нещо. Ей сега се връщам! - беше се обърнала с гръб и и минах под носа, за да и покажа накъде е хола, след това тръгнах по стълбите. Бях се изпъчил и пристъпвах тежко, а по стълбите ме беше страх да не се хлъзна, защото не знаех дали ме гледа. Все едно. Избърсах се с още една хавлия набързо, облякох едни свободни тъмно сини дънки и черно бялата карирана риза със вдигнати ръкави. Появих се в хола все още закопчавайки досадните малки копчета на ризата.. Къщата ни е голяма, но е доста топличка. А и аз не съм зиморничав. Усмихнах се отново широко и се изстъпих пред нея.
- Съжалявам за забавянето..-вярно, че не беше дошла при мен, но нямаше да я оставя да скучае сама.
- Искаш ли нещо? - обичах да посрещам гости и още повече да им давам да ядат и да пият. Забавно е.

by **Hwasa** Чет Окт 03, 2013 1:38 am

Санг Бом съобщи, че отива да се оправя, след което ме инструктира накъде е хола. Заръча ми и да си помисля дали ми се яде или пие нещо. Ббях с гръб към него. Най-вероятно жестикулираше. Нямаше как да го видя. Добре, че той се усети, мина до мен и ми показа. След това тръгна към стълбите.
Наведох глава. Бузките ми пареха заради притока на кръв в тях. Усещах го. Разбира се, не се сдържах и погледнах към стълбището. Приятелчето на брат ми стъпваше доста тежко за размерите си.
Разтърсих глава. Доста... странни мисли започнаха да ми се въртят в главата. Беше грешно! По-добре да открия възможно най-скоро хола и да седна преди наистина да съм изчистила безплатно пода на дорма на Miss A. Но с тези огромни помещения определено нямаше да е лесна задача. Да не говорим, че изобщо не му бях чула упътването. Значи е време за приключения. А и тъкмо ще разбера кое къде е и друг път като идвам няма да се губя като последния идиот на Земята.
Огледах се, хванах си величието и влязох в стаята срещу мен. Оказа се, че от първия път съм уцелила хола. Чудо невиждано! Някой моменталически да звънне на "Гинес" и да им съобщи, че за първи път не съм се мотала като кукувица сто часа.
Добрах се до дивана и се настаних царски. Доста добре са се установили. Явно папа JYP бая се е изръсил за къщата, но определено си струва. При мен нямаше вероятност Cho PD да даде някоя и друга стотинка за ремонт пък какво остава за ново жилище. Не че живеем зле. Даже наскоро се преместихме в по-хубав дорм в по-спокоен квартал, но пералното помещение плаче за основен ремонт от-до.
Ким Бом се върна с целия си блясък и великолепие. Да не забравяме огромната усмивка, която беше изкарал на показ. Обожавах усмивката му. Всичко в мен се преобръщаше щом белите му зъби излизаха на бял свят. Както и на още хиляди момичета. Не бях единствената, която го харесваше и това ми беше ясно като бял ден. Не съм като онези заблудени момиченца. Много хора ценяха точно това в мен - че съм от малкото, които се отличават от голямата тълпа умопобъркани женски. Можех да се владея, когато пред мен изскочи някой, на когото съм фен. За разлика от други..
- Няма проблем - отвърнах му.
Не се беше забавил. При това никак. В сравнение с някои, беше направо като Соник по време.
- Имате ли фанта лимон? - изплющях директно въпроса с желанието си.
Неизвестен факт за феновете на EvoL е, че съм маниячка на тема фанта лимон. Това можех да го пия 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 30-31 дни в месеца и 365 дни в годината. Единствено семейството ми и всички приближени по някакъв начин до него, го знаеха. Включително и бестито на Хьон Джунг.
С поглед си просех от любимото газирано. Какво можех да направя след като ми беше слабост? Фанта не е виновна, че е толкова невероятна, прекрасна и вкусна. Трябва възможно най-скоро да открия начин да се снимам в реклама на Фанта. Няма как да се мина просто!
- Хьон Джунг-оппа ми обеща, че четиримата ще ми изпеете дебютната ви песен. Казвам ти, за да го имаш в предвид - усмихнах му се сладко. - Много хубава къща, между другото. Също така, съм впечатлена от актьорската ти игра в "Goddess of Fire". Отново си the best! Да си кажа честно, не можах да се отлепя от телевизора докато я даваха драмата. Со Хий ми се скара чак. Но си струваше цялото висене пред него!
Знаех как да го хваля. А и си имаше за какво. За разлика от него, винаги спуквах бившия лидер на SS501 от критики.. като една добра по-малка сестричка.

by **Peniel** Нед Окт 06, 2013 11:56 am

Тя поиска Фанта Лимон. Хмм, предполагах, че може да е това. Козирувах и с два пръста и се отправих към кухнята, която беше в непосредствена близост. За щастие Джия пиеше всякакви газирани боклуци, от най - големия до най - малкия, наливаше се с тях и не и пукаше, че ги дават за вредни. Разбира се и аз пия понякога, в този свят и този живот няма как да се опазиш напълно. Всичко около нас е вредно. Извадих една Фанта лимон от хладилника, и реших да си взема кенче бира, за да и правя компания. Тцтц, със сигурност вече ни е запомнила как с Хьон Джунг няма да сме ние, ако не седнем на по бира. Ето това е единственото от газираните боклуци, което не ми пука да пия. Бирата също ти прави шкембе, даже повече от другите, ама да не забравяме и положителната и качества да пречиства черните дробове. Естествено, че мога да и намеря и плюсове, щом я пия..
Върнах се при нея, сложих две рекламни подложки на "Tuborg" , както и чашата и за фантата, плюс моето кенче върху тях.
- Заповядай. - казах и се настаних се в непосредствена близост до нея, даже доста близко, без да показвам каквито и да било приятни и неприятни емоции. Беше ми приятно, разбира се, но се правех на "дръж ми шапката".
- Само внимавай, че винаги тикат безалкохолните в хладилника, и е студена. Пий бавно, за да не те боли гърло. - не е като да я инструктирам както когато беше по - малка, просто отбелязвах. Аз така мога да говоря и на най - добрия си приятел. Който между другото сега би ме погледнал с поглед, казващ "ти сериозно ли?". Бях свикнал понякога наистина да и давам съвети за нещо, имаше преиод през който прекарвах наистина много време с Хьон Джунг и двамата само тормозехме горкото момиче. Той и казваше да направи онова, аз и казвах да не яде сладолед през зимата, да се облече по - топличко, да внимава като ходи еди си къде. Хьон Джунг дори се чувстваше добре от това. Явно ме беше научил. Сега ми беше леко криво, че съм се държал така. Правех го за нейно добро, но вероятно и е било леко неприятно да се изтъпят насреща и любимият и брат, и някакъв там, хванат от гората и двамата да и казват какво е хубаво и какво не е хубаво да правиш. Но и аз съм бил млад...и аз не съм обмислял всичко както сега.
Тя ми заговори, а аз си отворих кенчето и се обърнах към нея. Каза думи, заради които не можех да си сдържа усмивката. Понякога ми се ще да имам по - голяма усмивка, защото сега ми идеше да си разкъсам крайчетата на устните, толкова широко се бях усмихнал.
- Благодаря ти наистина! - казах и се позамислих над обещанието на Хьон Джунг
- Надявам се да чуеш и другите ни песни. Мисля, че се справихме добре. Брат ти работи наистина много усърдно и сега разбирам, защо преди беше такъв чудесен лидер. Но и сегашния ни не си поплюва, мисля че ще се радваме на добри успехи именно заради него . - Тя похвали мен, а моят характер не ми позволяваше да не намеся още някой. Реших все пак да не преувеличавам, като включвам и макнето ни. Едва ли и беше толкова интересно, а тези неща можеше да ги чуе и от брат си. Дори може би вече ги беше чула. Тя не хвалеше често Хьон Джунг, но всички си знаем, че си го обичаше и тайничко се гордееше с него доста. И аз така, все пак ми е бфф. Той ми помогна доста, за да вляза в музикалния бизнес.
- Аз мога да ти изпея моите части на припева още сега - казах и се усмихнах. Но мисля, че без момчетата няма да е толкова въздействащо. - точно на дебютната песен нямах чак толкова части, но пък беше първата, която записахме и е обяснимо. Предпочитах първо да се запозная с работния процес. А и това, че ме сложиха на припева си е хубаво.
- Радвам се, че харесваш ролите ми. А ти мислиш ли да се пробваш в някое актьорско начинание? - погледнах я любопитно. Обичах да задавам този въпрос на звездите, които още не са го направили. Тя беше още млада и имаше много време за кариера.
- Току виж си партнираме някой път! - на мен актьорството си ми е ценното, дори сега да съм започнал да се навъртам в музикалните среди, то е ясно, че никога няма да спра да снимам драми и филми.
Аз също много харесвах песните на групата и, бяха толкова енергични! А самият им стил също беше интересен. Надявах се скоро да имат завръщане.

by **Hwasa** Пон Окт 07, 2013 8:59 pm

Погледът ми веднага се насочи върху чашата със светло жълтата газирана течност. Ако не бях в неговата компания, а с момичетата, щях да започна да пищя, да се радвам и да ги прегръщам и целувам. Не можех да започна да се държа като петгодишно. Все пак, това е Ким Санг Бом. А и какво щеше да си помисли ако започнех да го прегръщам и целувам?
- Разбира се, че ще пия бавно. Трябва да си пазя гласа - кимнах важно-важно.
Взех чашата от масичката. Отпих глътка. Хм. Не беше чак толкова студено, че чак зъбите ми да се вкочанят. Корава съм като бик. Лесно не мога да се разболея, така че можех да мина и без поученията му. Но все пак реших да го послушам. Да му направя удоволствието.
Докато хвалех негово величество Ким Бом, той си отвори кенчето с бирата. Другият пък като идвам тук ще помоля за бира. От доста време не съм пила. Нямаше да му позволя да ми каже нищо. Вече съм пълнолетна, мога да правя каквото ми душа иска. Този януари 20 ще закръглям. Редно е да ми позволяват да пия алкохол, да ходя на свобода по купони и да си живея живота както аз смятам за добре. Както казваше Хьон Джунг на мама и татко докато учеше - "С моите камъни по моята глава!". И разговорът за оценките спираше до там. Странно. Изведнъж тези времена ми залипсваха ужасно много. Добрата стара носталгия отново се обади подобаващо.
- Разбира се, че ще чуя и другите песни! Няма да се мина. Само оппа да ме снабди с копие от албума ви или да си забрави лаптопа включен, за да ги чуя - усмихнах се и кимнах с двете си оченца. - Хьон Джунг наистина беше добър лидер. Жалко, че SS501 се разделиха. Но сега поне няма да има бремето на лидер върху плещите си. Време му е и на Рейн.
Имам собствено мнение за живота и околните, което доста се различава от това на повечето хора. За мен животът е като филма "Игрите на глада" - бъди хищник, за да не се превърнеш в жертва. И с точно с този девиз сега се подвизавах на сцената. Така си спечелих и мястото в средите на известните. Може EvoL да не сме от най-известните халю звезди в момента, но сме много по-добри от някои отдавна дебютирали групи. Плюс това, рапът ни, моят и на Джуси, е много по-добър от повечето рапърки. И вокалите ни са на ниво. А лидерката може да се съревновава с Хьо Йон от Girls' Generation! Да не забравяме факта, че сме женските версии на Block B. Не, аз в момента въобще не хваля групата, в която съм членка.
Отново отпих от фантата си. Отметнах леко косата си назад.
- Когато се съберете четиримата - тогава ще ми я изпеете - усмихнах му се сладко.
Усмивката ми не е като неговата, за което съжалявам. Искам и аз да се усмихвам непрестанно като него. И да заслепявам с нея. Но напоследък нямам много поводи за усмивки. По-скоро са за сълзи.
Актьорско майсторство. Досега не се бях замисляла за това. Когато видях брат си в първата му драма и прекрасната му игра, си обещах, че ще стана известна актриса. Желанието беше заменено от това да бъда певица. Но и двете могат да се комбинират. Все пак, имам такъв мултифункционален брат. Защо и аз да не стана мултифункционална сестра?
Да си партнирам с него. Защо пък не? Сега вече сериозно можех да мисля надълго и нашироко за актьорска кариера. Трябва да се консултирам с Хьон Джунг.
- След като излезе първата драма на брат ми, бях решена да стана актриса. Отказах се, защото това желание беше изместено от желанието да бъда певица. Сега като го каза, ще го обмисля. Току виж някой ден се засечем на някоя актьорска площадка - отново поднесох чашата към устата си.
Изпих фантата от нея на един дъх. На върха на езика ми беше един въпрос, който ме тормозеше от доста време. Ако трябва да бъдем точни - от както разбрах, че Мин Хьок си пада по секси момичета. Пардон. Жени.
Каква бях аз?
- Оппа - започнах. Поех си дълбоко въздух. Стана ми малко неудобно. - Какво е мнението ти за мен? Как изглеждам в очите ти? Виждаш ли ме като жена?
Имах нужда от отговори на тези толкова важни за мен въпроси. Не можех да ги получа от брат си. За него винаги ще съм малката Йон Джу. Сестричката, която трябва да пази от всичко и всички. От света. Трябваше ми мнение на представител от противоположния пол, за когото не съм малкото момиченце, което носи косата си на кок, бие се с момчетата и прави всичко наопаки.

by **Peniel** Сря Окт 23, 2013 4:57 pm

Усмихнах се и кимнах като каза, че ще пие бавно, защото трябва да си пази гласа. Практична е. Аз съм правил глупостта да не си пазя гласа и здравето. Веднъж се бях наливал със студена кока кола и точно за снимките на два от епизодите на BOF бях яко пресипнал. За щастие точно на тези епизоди нямах чак толкова много реплики и с много корекции не ми пролича гласа. А и да бъдем честни, най - важното в ролята ми беше да усмихвам и да "заслепявам" и на Ким Джун ролята беше подобна. Хьон Джунг и Мино бяха в по - различна ситуация. Със сигурност и четиримата си харесвахме ролите на бляскави и известни богаташчета. А и тези роли ни донесоха голяма част от известността ни днес. И на четиримата.
Тя обеща да чуе и другите песни.
- Ама той още не ти ли ги е пуснал? - попитах със възмущение. Ах, този Хьон Джунг. Кой го знае накъде се е запилял, а дори едно СиДи не може да даде на сестра си.
- Ще му напомня относно това - усмихнах се.
В това, което казваше имаше много истина. Доста често все още му е гадно без първоначалната му група. Слуховете, че той е напуснал заради соловата си кариера не са чак толкова верни. Той искаше солова кариера, но и обичаше групата си. Но минало - заминало. Важното е, че си поддържат връзка и не са се забравили.
- Ами честно казано...Хьон Джунг е нещо като заместник лидер. И той се грижи за доста неща, просто тактично поставя решенията на Рейн над своите. Май са нещо като доброто и лошото ченге. Хьон Джунг е по - сериозен и по - стриктен...- това нямаше много нужда да и го казвам. Познава си брата и странния му, на моменти гаден характер, който не винаги мога да разбера.
Продължавах да отпивам от бирата си. Тя бе нещо, заради което си струва да имаш шкембе. Не че щях да се оставя да стигна до там, разбира се. Това би навредило и на имиджа ми и на кариерата. Да, такива малки неща са напълно достатъчни да ти скапят кариерата на звезда.
Тцтц, аз наистина съм като другите мъже. Стоя си до момиче, което ми допада, а си мисля за това колко важно място заема бирата в живота ми. Спрях да мисля за това, защото тя ми разказа как като гледала за пръв път брат си в драма, пожелала да стане актриса. След време обаче това било сменено от желанието да бъде певица, и ето я сега. Усмихнах се широко.
- За щастие двете професии да доста близки в нашите среди. Ето аз не съм очаквал да стана и певец, но ето ме в група с трима доста талантливи мъже.
Докато отново си пиех от бирата, тя ми зададе въпрос, който ме изненада. Възрастта ли я караше да мисли върху това?
- Разбира се, че те виждам. Красотата ти може да засенчи доста жени, които изглеждат като момиченца. - заявих. Не съм преминавал в сипене на много комплименти, за да не си помисли, че я баламосвам. Имах доста по - положително мнение за нея, отколкото вероятно си мисли. Допадаше ми и то доста. Но един глас все още продължава да ми казва, че е сестра на най - добрия ми приятел и не знам как той би реагирал. Поне се радвах, че Хьон Джунг не я задушава чак толкова много със загрижеността си. Имаше си граница, която не си позволяваше да прескача. Макар на мен да ми казва доста неща относно това как трябвало да го слуша за всичко, защото бил по - голям, трябвало одобрението му за всеки един с който се вижда и така нататък. Доста често като започне да мърмори относно нея ми става смешно, защото това е една от малкото причини, в които големият, лош Хьон Джунг показва загриженост.
- Какво те кара да мислиш по този въпрос? - усмихнах се приятелски.
- Мъжете не ти ли правят достатъчно комплименти, или просто ги е страх от Хьон Джунг? - виждал съм нейни фенове. А и също така не мога да си представя, че мъжете не изпитват интерес към нея, та тя е истинска красавица. Вероятно всичко е от възрастта, както си мислех и преди малко.

by **Hwasa** Пет Ное 01, 2013 10:02 am

С какъв акъл въобще го попитах? Щеше да ми отговори със задоволителни отговори, както правят всички, които са минали 20-те и нагоре. Явно се налагаше да се консултира с Яно от Topp Dogg. На него поне можеше да разчитаза честен отговор. Но всеки човек има своето мнение за другите. Тоест, другото макне може да й отговори съвсем друго от това, което Санг Бом й отговори. Хаха... Мда. Явно щеше да й се наложи да събира мнения от този и онзи с изключение на Хьон Джунг. Лол.
Съмембърките й я взимаха за малко детенце. Постоянно я глезеха, тормозеха и всякакви такива. Не я възприемаха като голямо момиче, което знае или не знае какво иска от живота. Отдавна бе минала пубертета, но някои неща продължаваха да я преследват от пубертетските години - хлътването например. И нуждата от хорското мнение. Ако брат й научеше за това, повече нямаше да й купува Фанта Лимон, когато се прибира в къщи при родителите им. Sad, but true. Значи трябваше да се спре с тези глупости! Заради Фантата! И сладоледа!
Отговорът му не ме учуди особено много. Да, бях много по-красива от повечето жени, които приличат на момиченца. Притежавам естествена красота, която за съжаление повечето нямат и я "придобиват" с пластични операции. С гордост мога да кажа, че съм я наследила от майка си. Дори и без грим, пак сме красиви.
Красотата е нещо повърхностно, което с времето отминава. Наясно съм с това и знам, че няма цял живот да съм красавица. Но ще задържа това си качество поне докато съм на сцената. Отвътре също съм красива. Да, често не си сдържах нервите, но извинете ме, все още не съм чукнала закръглените двадесет и съм буйна тийнейджърка. Никога не слушах, когато бях по-малка. Цялото семейство се вдигаха на крак, когато не се прибирах до рано сутринта. Дори веднъж се случи така, че се стигна полиция да викат, когато не ме откриха на никое от местата, на което е вероятно да съм. В крайна сметка ме откриха в гората заедно с няколко съученици. Правихме си пикник, така да кажем. За съжаление се наложи да се прибера по-рано от придвиденото, защото татко беше бесен. И ме наказаха!!! Дори брат ми не се застъпи за мен, след като беше правил и той такива неща като тийнейджър. Please. Та той е вече възрастен, моля ви.
- Мъжете никога не ми правят комплименти.. Е, да, феновете ми правят, но знаеш какво е тяхното. Не можеш да им вярваш винаги - кръстосах нервно краката си. Винаги така правя, когато съм под напрежение. - Определено е от възрастта. Някои неща не съм ги натраснала, все още. Като нуждата от мнение, за да си изградя самочувствието, например. Хаха - смехът ми също беше нервен.
Погледът ми попадна върху празната чаша от Фанта. Той сериозно ли си мислеше, че с една, една и никаква чашка, ще ми стигне фантата?! Шишето ми трябва на мене!
Погледнах го и направих физиономия ала "Ти не ме ли познаваш?"
- Дай насам цялото шише с Фанта лимон! Не ми се лигави с чаши - този път бях сериозна, при което гласът ми става по-дрезгав. След малко може и на дерп-рап гласа си да мина, който не е много за предпочитане. Изглеждам страшна и все едно някой дявол говори от дълбините на Ада по телефона.
С ПиОу сме просто уникални. Феновете ни наричаха "Maknaes with derp voices" докато Block B не напуснаха компанията. Е, нищо. С Яно също се разбираме, а и неговият глас е горе-долу такъв.
- Я кажи при теб какво става. Няма ли някое женско същество, което да ти е предизвикало интереса? Или с толкова много момичета, нямаш нужда?
Голямото братче не ми даваше много сведения за живота на най-добрия си приятел. Е, в такъв случай си ги набавях сама, когато се видим с Ким Бом, но това бе изключително рядко. Супер много се радвах на тези моменти.

by **Peniel** Пон Дек 02, 2013 4:35 pm

Ух добре, че съм актьор. Така мога да продължа да си придавам образа на загрижения оппа, най - добрия приятел на нейния оппа. Иначе с моя характер вероятно щях да се червя. Като малък бях доста притеснителен, добре че с времето се поотраках. Иначе че съм мило човече, и сега съм си мило човече. Стига да не ме ядосат както трябва.
Много пъти съм обмислял какво би казал Хьон Джунг за това. Всъщност това е всичко, за което си мисля, когато се сетя за това. Все пак той ми е най - добър приятел от много време. А не знам дали симпатиите ми към нея не са просто някакъв каприз. Но се съмнявам. Аз нямам такива капризи. Сериозен съм в чувствата си винаги, именно за това измина време след връзката ми със Съни, и ето че още не съм обвързан. Просто кратките връзки са глупави. По - добре да се съсредоточиш върху изграждането на кариерата си или някакви други отношения, отколкото да си губиш времето в мимолетни връзки с обречен край. Ясно ми е, че доста хора в днешно време не биха се съгласили с мен, но аз и не го очаквам от тях. Именно за това доста често внимавам, преди да си падна по някоя. И досега успявах, но именно момичето до мен ми се струваше по - различна. Дори ме беше малко страх от нея. Страх, че този път няма да мога да си опазя чувствата, а не искам да съжаляваме после и двамата. Тук вече не става въпрос за Хьон Джунг. Просто...не знам дали е правилно.
Погледнах я с лека изненада в погледа. Честно ли не и правят комплименти? Не знаех дали да се радвам, или да им се чудя на акълите. Ако беше казала, че и правят комплименти на лягане и на ставане, вероятно в мен щеше да се пробуди някакво човъркащо чувство на ревност, за което щях да се мъмря на ум.
- Понякога дори да пораснем, пак имаме нужда от мнението на хората. - казах, след което се замислих
- Но не е хубаво да се влияем прекалено много. И на мен не ми харесва да чувам лоши отзиви за себе си, но просто няма никой на този свят, който да е само харесван. А ти...мисля, че скоро ще отмине този период. - усмихнах се
След малко, тя ми нареди да и дам цялото шише с Фантата. Реално погледнато никога не съм разбирал какво и харесва толкова. Но все пак всеки си има вкус. И на мен понякога ми се чудят как може да обожавам синьо сирене, но то е деликатес, как да не го обожаваш? Хубаво мислех да ям синьо сирене преди да дойде. Добре, че не го направих. Щях да и усмърдя живота, както правя с мембърките на Мис Ей. Кимнах и отидох за шишето. Върнах се за секунди.
- Позволи ми да ти налея. - рекох, а тя вдигна чашата си. Наведох някак си шишето и то се оказа не добре затворено....и така стана белята. Капачката се изтърколи нанякъде, а аз излях половината съдържание на почти пълната бутилка върху момичето. Очите ми се разшириха, и веднага отстъпих.
- О, Господи...съжалявам. Не знам как....- Ето това беше нещо, което вече да притесни дори актьорите. Идеше ми да се ударя по главата. Донесох една кърпа и и я подадох.
- Не може да стоиш така. Трябва да съблечеш това! - отбелязах, и след това чак се осъзнах как е прозвучало. Зачервих се и се направих на ударен и че гледам на другата страна.
Осъзнах се, че и ме беше попитала как върви с жените при мен. Не и отговорих, заради инцидента. Пък и какво да и кажа.
- Н-не ме интересува броя всъщност - казах с неловка усмивка.
- Може...може да се каже, че има...но не знам...много е сложно честно казано. - не можех да обясня, че е сестрата на най - добрия ми приятел, нали?
- Наистина трябва да махнеш това...- казах смирено
- Ела в стаята ми, ще ти дам да облечеш нещо мое....

by **Hwasa** Пет Дек 20, 2013 11:12 am

Санг Бом замина в кухнята, за да вземе шешето с Фанта Лимон. Най-покорно останах на мястото си и зачаках. Не че имах какво друго да направя, де. Не съм си в нас, следователно не мога да си позволявам волности. Загледах се в празната чаша пред мен, в която нямаше и помен от съдържанието, което преди десетина минути я препълваше. Не е като да не съм Фанта маниячка. Самата аз не мога да си обясня защо толкова обичам тази газирана напитка. Любовта ми датираше още от както се помня. Всички ми се чудеха защо съм толкова вманиачена в нея, а фактически и аз не знаех. Или поне все още не знаех. Имах чувството, че кръвта в тялото ми всъщност е Фанта Лимон. Действаше ми като дрогата. Не можех и ден без нея!
Актьорът се върна заедно с двулитровото шише. Очите ми светнаха като светофари на червено. Ах, любов прекрасна!
- Позволявам ти - отвърнах, побутвайки леко чашата към него.
Той наведе шишето и.... почти цялото съдържание се изля отгоре ми. Превърнах се във Фанта Лимон! Мечтата ми се сбъдна! Аз съм едно голяяяяямо шише с любимата ми напитка! Oh, yeah! I'm so cool, I'm so cool, party like a superstar!
Извиненията ме заляха като огромно цунами. Погледнах го ала "Ти в ред ли си? Виж ме! Аз съм Фанта Лимон!", след което се огледах. Бях започнала и да лепна. Вече не ми харесва да бъда цялата олята. Направих недоволна физиономия. Аха, ей сега да започна да се тръшкам, когато Ким Бом ми отговори на въпроса относно жените. Интересно коя ли е дамата, заслужила вниманието му..
- Да, наистина ще трябва. Лепна цялата - в гласът ми се долови съвсем леко раздразнение. Мразех лепнещи неща, най-вече дъвки. И всичко се дължеше на прекрасните ми съученици от началното училище, които постоянно ми залепваха косата с дъвки, близалки.
Да облека нещо негово.. Потреперах при мисълта. Той сериозно ли ми предлагаше това? Живее в къща заедно с четири момичета и ми предлага неговите дрехи? Но не можех да се противя. После щях да му върна дрехите по брат ми.
Последвах го на горния етаж, стараейки се да не докосвам нито себе си, нитонего, нито нещо около мен. Влязохме в стаята му. Хм.. хубаво местенце. Уютно и топло! Санг Бом извади от гардероба си няколко ризи, след което ми подаде едната. В нея можеха да се поберат още четири като мен. Несигурно взех дрехата от ръцете му.
- Би ли се обърнал или излязъл, за да се облека? Не мисля, че изгаряш от желание да ме гледаш по дънки и сутиен.

by **Peniel** Съб Яну 11, 2014 7:05 pm

Даже започнах да се изчервявам. Блузата и полепна по нея, а реално погледнато тя е момичето, което и харесвам и няма как да не се позагледам. Е не се загледах! Аз съм мъж с воля. Ама се почувствах неудобно, мислейки си.
Ама и тя как нацели момента да ме пита за момичета? Добре, че съм актьор, иначе с моя характер най - много да припадна. Ама наистина ме притеснява какво би казал Хьон Джунг ако разбере за това. В последно време, тоест откакто се промени, е като някаква бомба със закъснител и направо да те е страх да му кажеш разни неща. А това, да не можеш да споделиш на най - добрия си приятел, че си влюбен е голяма драма. Затова споделих на Шин, но той не ми помогна особено. Като анимационен герой е. Или дете. Май трябва да кажа на Фей нуна, но пък не искам да я карам отново да си мисли за него. Сега е щастлива, не искам да и напомням за всичко това. Въздъхнах болезнено, поради мислите си. Не е лесно да си мен.
Вече бяхме в стаята ми и тършувах в гардероба си, все така вглъбен в мисли. За секунди извадих няколко ризи, след което ги огледах. Добре, че си бях подредил гардероба вчера, иначе сега щях да ровя половин час и щях да стана за смях. Без да мисля изобщо за ризите и подадох едната и прибрах другите.
Тя ми напомни да се обърна или изляза, за което също бях изключил. Представях си как Хьон Джунг хвърля пиратки по мен или ме прегазва с колата си.
- Ъ..какво? - понеже се бях замислил, в първия момент не загрях, но след като повдигна показно ризата, схванах.
- А, да....обличай се спокойно. - казах замислено и се обърнах на другата страна. Скръстих ръце и се загледах някъде по отсрещната стена. Едно дългокрако си лазеше спокойно. Добре, че не е стоножка. Ако момичетата разберат, че такова нещо се подвизава в къщата ще вдигнат олелия до небето за едно нищо и никакво стокрако. Много хубаво, че забравих как се нарича. Не ме интересува. Игнорирах го и се върнах на мислите за Хьон Джунг. Да, мнението му е много важно за мен. Както и мнението на сестра му, естествено. Ох, защо не мога да се посъветвам с никой? Най - добрия ми приятел - брат и е! Най - добрата ми приятелка - бивша на брат и е и не искам да и помрачавам щастието сега. Тази, която се намира при мен сега, когато имам нужда да споделя - е самата тя! Прекрасно. Тя се прокашля и се обърнах. Изглеждаше доста добре в моята риза. О, харесвам момичета в мъжки ризи. Всъщност всички мъже харесват това. Боже, превръщам се в мръсник. Не, не съм, просто съм объркан. Тя ме гледаше недоумяващо, явно си пролича, че от няколко минути насам, разсъдъка ми сякаш не е на земята. Трябва да се държа като мъж. Щом не мога да кажа на околните, тогава...може би...трябва да поговоря с тази, която харесвам.
- Има нещо...което искам да споделя на някого, но все не мога - признах си, като половин минута преди това не знаех как да го формулирам.
- Е, споделих на Шин, но той като че ли не ми даде никакъв съвет. Много е гадно. Искаше ми се да кажа на брат ти, той винаги ми дава съвети. Но сега нямам смелост - въздъхнах и притворих очи.
- Ти би ли ме изслушала? - отворих очи и я погледнах. Сега сигурно си мисли "кой знае с какви простотии ще ме занимава тоя"

by **Hwasa** Съб Яну 25, 2014 10:57 pm

Санг Бом се беше замислил и в първия момент не успя да разбере какво съм му казала. Въздъхнах и вдигнах показно ризата му. Трябваше да се преоблека, а... не исках много-много да ме гледа. Всъщност, не знаех дали исках или не исках. Първо, че той не знае за чувствата ми и не знам как би приел факта, че го харесвам. Най-добрият му приятел е брат ми, а доколкото познавам Хьон Джунг, той ще реагира по следния начин - ще го прегази със самолет по магистралата, след това ще му изкопае гроба, ще изкара вътрешностите му, ще го зарови и накрая ще му дари органите в някоя болница. Второ, че съм нормално момиче и всяка една от женски пол би реагирала така.
Той се обърна с гръб към мен. Чувствах се наистина адски странно. Просто... той и аз в една стая. При това аз олята цялата с Фанта Лимон и на път да се преоблече. С негова риза!!! Всеки мъж харесва жени облечени с мъжки ризи и съм убедена, че той не е изключние. Просто е толкова срамежлив, че няма да покаже, че му харесва. Ама какво си мисля и аз?! В ума си вече го наричам свое гадже, а за него сигурно съм просто досадната малка сестра на най-добрия му приятел, която е мъжкарана, вманиачена във Фанта Лимон и опитваща се да се прави на сладка. Какво да ви кажа? Аз съм просто пълен аут в любовта и това е. Даже не знам дали съм харесвала истински Хонг Бин и Хан Сол?! Абе, аз нищо не знам. Това е.
Съблякох черната си тениска. Останах изтъпанчена по средата на стаята му само по дънки и сутиен. Ако беше Хансол тук, досега да ме е бутнал на леглото и да сме минали цялата Кама Сутра. Знаех с какво се захващам още в началото на връзката си с него и... донякъде не съжалявам, че тръгнахме. За Бога, защо мисля за бившото си гадже при условие, че в момента съм с Ким Бом? Идиотка, идиотка, идиотка... Избих мислите си набързо от хубавата си главица и облякох ризата му. Закопчах я, стараейки се да не го направя на криво.
- Оппа - повиках го в знак, че съм готова, но той не ми обърна внимание. Продължи да стои с гръб към мен. - Оппа?
Пак се беше замислил. Почаках известно време, но пак нищо. Накрая се прокашлях. Е, ето че имаше ефект! Той се обърна!
Санг Бом започна да ме оглежда отдолу нагоре, отгоре надолу. Оглеждаше ме... Погледнах го объркано и недоумяващо. Никога не го е правел? Или му харесваше гледката, или ме псуваше наум за дето помолих за Фанта Лимон. Вътрешно ревях. Буквално.
Тогава мъжът, когото харесвам, започна да говори. Стоях срещу него и го слушах. Иска да сподели. Е, тогава некаго направи. На драго сърце бих го изслушала. Особено щом иска да каже нещо на мен. На мен!!!
Лепнах си една супер нелепа и олигофренска усмивка на лицето си. Почувствах се направо специална.
- Разбира се, че ще те изслушам, оппа - поклатих глава в знак на съгласие, приближих се до него и го дръпнах, за да седнем на леглото. - Е? Казвай! Какво има? Да не си ограбил банка? Или пък кръвната банка на някоя болница? Знам, че си вампир оппа! Не го крий - започнах да се смея на собствените си тъпи предположения. Ама, така е като си пълен идиот.
Плъзнах поглед по него за нещо съмнително, но не забелязах нищо. Тогава огледах себе си. А това, което видях ме вкара в тих шок. Сутиенът ми прозираше под ризата. Ама какво се учудвам? Ризата е бяла, а сутиенът ми е тъмнолилав... Още едно доказателство, че съм професионален идиот!

by Sponsored content