Къщата на Sungjong & Hyeri

by **Park Luna** Нед Дек 29, 2013 1:28 pm

Местоположение: Някъде извън града о.о
Екстра: Вещици, върколаци, вампири, градинка с котки

[You must be registered and logged in to see this link.]

by Гост Нед Дек 29, 2013 7:33 pm

Добре.. как стигна до тук?!? Как въобще успя да се натири в това скапано предаване, в което трябва да се прави на мила и щастлива халю звезда с нормална сексуална ориентация? Единственото му успокоение беше, че сестра му също щеше да участва. Пу... Поне щеше да има един близък човек до себе си и може би, нямаше да му е толкова скапано настроението. Надяваше се и бъдещата му "съпруга" да е някоя готина. Всъщност, вероятността да му се падне готино парче бе едно на милион. Тоест, почти нулева. Сега се скапа още повече. Имаше много по-важна работа от това да стои в една стая с женско същество, което досега не е виждал, чувал, пък камо ли честта да познава. Не знаеше защо хората намират това предаване за очарователно. Режисьорите, продуцентите и сценаристите си играеха с чувствата на участниците. Сонгджонг беше гледал предишните сезони на "We Got Married" и не бе никак очарован от това, което му предоставиха като материал за гледане. Чиста гавра. Игра с чувствата. Е, поне някои бяха късметлии. Като T.O.P и Тифани, например. Влюбиха се в предаването, а няколко месеца след края му минаха под венчилото като нищо. Наистина хубаво и приятно. При тях им се беше получило, но други на дали щяха да имат същото щастие като тяхното. Факт си е, че от WGM излизат най-много айдъл двойки, но И бе твърдо против това скапано предаване. А сега сам щеше да участва! И таз добра... Нямаше думи просто. Как можа мениджърът да го допусне?
- Хьонг... шегуваш ли се с мен?! - почти проплака макнето на INFINITE докато разглеждаше бебешко розавото флаерче на "We Got Married".
- Не се шегувам, Сонг Джонг. По сериозен съм от всякога - отсече твърдо мениджърът.
- Защо аз? Защо не ДонгУ, Сънгьол.. или пък Мьонг Су?!
- Стига си се бунтувал. Решено е. А и феновете от отдавна искат да те видят в истинската ти среда.
- Аз да не съм им опитно зайче? А и някакъв си дом с непозната изобщо не е истинската ми среда... - лемън кенди изпуфтя, стана и се върна в тренировъчната зала.
Нямаше думи просто. Имаше толкова по-добри възможности, а точно него да натирят. Айдълите ли се бяха свършили, че прибягаха до негово величие И Сонг Джонг? Можеха най-спокойно да пъхнат брат му! Е, поне КаЪн щеше да има същата участ като неговата. Щяха да бъдат квит. Можеха и някоя среща да си устроят да се видят. От отдавна не се бяха виждали без друго.
Уреченият ден настъпи и макнето на INFINITE вече пътуваше към един от крайните квартали. Носеше си багажа, който се състоеше от различни дрехи, филми на ужасите ( за къде е лемън кенди без тях?! ), храни за всеки случай и разбира се, дядо Гю - любимото му плюшено мече, което редовно пребиваше щом другите членове на групата го вбесяваха. Вместо на тях, си го изкарваше на плюшката. Добре, че се беше светнъл още при дебюта да го направи. По природа си беше нервен състезател.
Ванът спря. Момчето се огледа внимателно. Къщата беше като извадена от анимация на ужасите. Направо от "Corpse Bridge" или "The nightmare before Christmas", или "Caroline". Идеално. Това определено повдигна духа му. Значи, нямаше да бъде толкова лошо. Най-вероятно наоколо витаеха истории за вещици, вампири, върколаци, духове и всякакви такива. В такъв случай, за Сонгджонг е цяло удоволствие да участва в предаването. Щеше да му хареса! Стана ясно още от сега. И вече хич не му пукаше за това коя ще му е жена. Само да не е някоя уникална фльорца, която е страшна лигла. Ако беше такава - ходом марш наобратно!
- Това... определено ще ми хареса! - хилна се като пълен идиот. Мениджърът до него видимо се зарадва, че нещо толкова малко е повдигнало духа на лемън кенди бой.
Сонгджонг тъкмо слезе от автомобила, когато друг ван паркира зад тях. Е, явно и съпругата му пристигна. Камерите се залепиха за тях на момента.

by Hyeri Нед Дек 29, 2013 7:56 pm

Нямаше да забрви реакцията на братята си когато разбраха ,че ще участва в не кое да е шоу ,а We Got Married !!Да,макнето на Girl’s Day се набута във We Got Married !Сякаш мечтите й се сбъднаха!Всеки идол в последно време даваше всичко за да участва във него.Това да имаш един цял екип от оператори зад гъза си и повече от 40 епизода на които ще се поваваш само ти!Е добре де.Това не бяха единствените причини поради който Хьори искаше да участва...Ъъ.Добре де може би те бяха основни,но и се искаше да стане малко по-популярна.Е явно това бяха причините.Плюс щеше да живее с някой сексав,готин мъжки.Имаше предчувствие ,че съпругът й ще с тези качества.Всичко беше уредено от компанията и се очакваше в следващите дни снимиките да започнат.Подписването на документите беше като сън.Дори не помнеше къде ще живее .Със цел беше помолила да не казват й казват кой ще е съпруга й.Искаше да се изненада ,а и нали така и така знаеше ,че за нея специално ще е някой готин пич.Момичатата от Гърлс Дей също бяха очаровани,но и притесенени.След онези неща със Тони.А и ...Со Джин, Мина и Юра бяха много грижовни.За макнето те бяха повече като сестри.Толкова ги обичаше.
Колата мощно се друсаше.Любопитна Хьери се лепна на прозореца и се огледа.Не й беше познато.Но нямаше за какво да се притеснява.Мениджъра нямаше да позволи нещо да й се случи после той най-много ще си пати.
-О-оопа?Ама..?-изпелтечи младото момиче докато гледа с ококорени очи.Висока ,страховита ,приличаща на западналия почивен дворец на Граф Дракула се изписяваше над хълма.Не може да бъде!.Мислеше ,че ще е в някоя луксозна вила на брега на морето, а сега?
-Това е ....тотално страхотно!Обожавам такива неща!Имаше същата в едни страшен филм!Омооооо~ -възхищаваше се макнето докакато бързешката излизаше от колата.Очите й сияеха от щастие. Сестрата на Хонг Бин и И Джун беше странна птица.Обожаваше такива страшни неща.Обожаваше да гледа страшни филми,а и нарочно ги гледаше за да дразни Юра и Со Джин които ненавиждаха тази жанр филмчета.
-Оппа,оппа,оппа!-бързо говореше тя докато нетърпеливо тресеше крака и чакаше да й сложат микрофона.Мениджъра на групата й вече й беше свикнал така ,че въобще не се изненадваше от начина по който тя му говореше.Щом той дойде до нея започна да й обяснава.Макнето закима енергично и дори не го слушаше.Беше запленена от величествеността на тази крепост!Докато гримьорките за последно оправяха нещо по лицето й,макнето усети нечий чужд и стряскащ допир до краката си.Щом погледа надолу какво да види!Катранено черна котка се въргаляше между обувките й.Тя се наведе и я взе.Беше толкова мекичко~Веднага я гушна.И точно тогава ,всички оператори които я бяха наобиколили й предоставиха възможността да види не само къщата ,а и онова модерно облечено момче стоящо недалеч от тях също заобиколен от оператори.Не може да бъде!Та това беше макнето на INFINITE Сонг Джонг!Хьери преглътна със трудност и пристъпи срамежливо.Беше забила поглед във вече мъркащата котка в ръцете й.Когато вече беше достатъчно близо до съпруга си се усмели да вдигне поглед.
-Ами..здравей!-супер ,гласът й поне не беше нервен.Със Сонг Джонг не веднъж са се засичали по разни предавания така че на практика се познаваха ,а и да не се познаваха лично ...кой нямаше да разпознае точно него! Госпожицата се усмихна и отби погледа си от момчето и го заби върху къщата.Изведнъж един от прозорците се отвори с трясък и от там се развя едно бяло перде.
Дори сценаристите бяха изненадани от това!
-ЛОЛ~~-отново се рзвълнува момичето и погледа засмяно към макнето на INFINITE .-Вече обожавам тази къща!

by Гост Пон Дек 30, 2013 1:21 pm

Един мъж се приближи до него и му постави микрофона на блузата. Сонгджонг въздъхна тежко. Е, мъчението се започваше. И жена му вече беше тук. По план схема той трябваше да е пристигнал първи, но нещата не се развиха както трябваше. Е, нищо. Понякога се случваше и мъжете да закъсняват. Макнето на INFINITE не помнеше случай, в който да е пристигнал първи за среща. Значи при него си беше редовно. За разлика от брат си, малкият беше голяма примадона. Даже по-голяма и от сестра си. Обичаше да се конти, да си чисти личицето, да си оправя косичката. Понякога се случваше и по два часа да се чуди какво да облече. На това му се казва fashionista... или в случая мъжка примадона. КаЪн чак му се чудеше как може толкова време да се зяпа в огледалото, за да изглежда перфектен. Не е тайна, че си е природно самовлюбен, но понякога това излизаше извън всякакви граници. Чак на отражението си отсреща започваше да приказва.
Някакво момиче, държащо черна лъскава котка пристъпваше срамежливо към него. Макнето се видя в чудо. Срамежлива ли му бяха сложили?! На такава уникална къща ще й ходи една ненормална стопанка. Не срамежлива мадамка, която се чуди къде да си навре очната линия, червилото, спиралата, ружа, пудрата и другите простотии. Прилоша му чак. Но все още не беше видял коя е... Тук му беше грешката. Че си правеше изводите преди да разбере що за човек стои пред него. И най-важното - коя е тя.
-Ами..здравей! - поздрави момичето.
Сонгджонг най-накрая видя коя е екранната му съпруга. Хьери от Girl's Day. Настроението му сега още повече се вдигна! С нея не веднъж се бяха засичали по концерти и разни предавания. А сега съдбата ги събра и в "We Got Married". Доколкото знаеше, и тя харесваше филмите на ужасите. Следователно, щяха да си прекарат супер. Горе-долу, имаха сходни интересни и съжителството с нея нямаше да се окаже трудно... поне да се надяваме.
Певецът само се усмихна без да поздравява. Мразеше да го прави. Мразеше и формалните запознанства. Предпочиташе да е мега драматичното. Нещо като запознанството му с Емили от Neon.M примерно. Беше интересно.
Хьери смени местоположението на погледа си. Сега вместо към него, гледаше към къщата. То, кой не би гледал към нея? Беше страхотна! За това и той отправи очите си към новия си дом. Буквално се влюби в постройката още в първия момент, в който я видя. Както се казва - любов от пръв поглед. Обмисляше даже да я купи след като свършат със снимките. Щеше да си живее на прекрасно.
Изведнъж един от прозорците се отвори с трясък. Пердето на стаята се развя като знаме, брулено от ветровете. Добре, това започна все повече да му харесва.
-ЛОЛ~~ Вече обожавам тази къща!
Сонгджонг усещаше отново погледа й върху себе си. Добре. Това започна доста да го смущава. Мразеше така да го гледат. Е, вярно си е, че беше хубав, известен и всякакви такива, но е смущаващо понякога. Лемън кенди просто мразеше да го запят ей, така. За това и той я погледна. Поне ако ще се зяпат, да го правят и двамата в тандем.
- Не само ти, Хье Ри! - неговият глас също беше развълнуван. - Радвам се, че съм с теб. Определено ще ни бъде забавно!
Момчето изпука пръстите на ръцете си. Вече нямаше търпение да влезе вътре, за да разгадае всички тайни на тази прекрасна къща.
- Предлагам да влизаме, за да разгледаме цялата тази прекрасност, която седи величествено пред нас - лемън кенди се приближи до Хьери.
Погали котето по лъската черна козина и го почеса зад ушичките, след което го взе от ръцете й. Животното измърка, извъртя се по някакъв кибер странен начин и скочи от хватката му. Котките не му бяха особено големи фенове, но на него не му пукаше особено. По интересното беше, че котката се настани на пейката до къщата, легна и започна да ги изпива със сапфирено зелените си очи. Все едно ги урочасваше или нещо такова.

by Hyeri Пон Дек 30, 2013 3:30 pm

Ето че се оказа права!Знаеше си!Имаше предчувствие ,че екраният й съпруг ще е някой доста популярен пич.Беше уцелила право в десетката.Сега благодарние на него може и тя щеше да се прочуе още малко.Не й харсвеваше ,че я знаят като пиклата лепнала се на Тони.Въобще не беше така,но хората до последно вярваха ,че тя умишлено е тръгнала с него.Била златотърсачка!Глупости.Просто Хьери наистина хареса този мъж.Първата й истинска любов даже може да се каже.Жалко ,че никой не повярва на това.Ох,ето че пак беше почнала да мисли за него.Трябваше да спре вече.Всичко беше окончателно свършило и беше крайно време тя да се осъзне.
Единственото което я притесняваше бяха разните слухове ,които се носеха за макнето на INFINITE.Казваха ,че е самовлюбено момче,че имал голямо самочвуствие,че ,че...доста се говореше за него въсщност.И това объркваше женсокото макне защото не знаеше къде свършавеше лъжата и къде започваше иситината.Хубавото на ситуацията беше ,че съвсем скоро щеше да разбере що за човек е И Сонг Джонг.Той определено беше доста привлекателен ,но външността му дали мъжеше.Външно приличаше на добро ,съпричастно същество.Щеше много да се разочарова ,ако се окаже надут задник ,като половината от идолите в последно време.Аман от тези бастуни бе!
- Не само ти, Хье Ри!Радвам се, че съм с теб. Определено ще ни бъде забавно!
Госпожицата продължи да се усмихва,макар че за секунда усмивката й трепна.Нещо във очите му...предвещаваше- мрак.Дори и зад видимата му маска ,Хьери видя нещо остро в дълбоките му тъмни очи.Това ли беше истинският Сонгджонг?Ако да, значи иделно си пасваше с тази старховита обстановка ,в която щяха да живеят.Не.Момичето не се страхуваше от нищо още по-малко от него ,но нещо в момчето пред себе си я караше да се смущава,сякаш той беше онзи персонаж от филмите в които в началато е човека мечта и на края БУМ ,освобождава скрития злодея в себе си.Може би в крайна сметка ,това беше едно глупаво чувство породено от злокобната къща.
Тинеджъракта се осъзна и тръсна глава.Не трябваше да изпада в такива дълбоки мисли и в същото врме да зяпа втренчно,хората ще речат ,че е нещо й хлопа дъската.
- Предлагам да влизаме, за да разгледаме цялата тази прекрасност, която седи величествено пред нас .-тя насочи вниманието си към предложението на Сонгджонг. Кимна му с лека усмивка и отново огледа къщата.Беше доста висока.Дали беше безопасна?Ако не...ЯКО!!~ С периферното си зрение видя как той се приближи към нея.Добре де не към нея ,ами по-скоро към котката в ръцете й.Погали животинчето и после я прихвана за да я вземе.Хье веднага му я остъпи и щом ръцете й бяха вече свободни ,тя ги скри зад гърба си където спокойно можеше да преплита нервно пръсти.
-Да влизаме!!-каза весело въпреки притеснението си.Тя погледа към най-близката камера и стисна юмрюук близо до лицето си покзавайки „Hwaiting „
Младата двойка пристъпи към входаната врата.Някои от операторите също ги последваха ,макар че камерите вътре сигурно бяха инсталирани.Сонгджонг хвана дръжката и скоро вратата се открехна издавайки онзи готин звук както на по филмите.Госпожицата настръхна и нетърпеливо се опитваше да види нещо пред отвора,но певеца беше доста висок и й се наложи да се надигне на пръсти за да надникне през рамото му.Вътре беше пълен мрак!Момчето отвори изцяло врата и също се огледа.Всички вкюлчително екипа пазеха тишина сякаш се очакваше нещо грандиозно.Един от операторите се шмугна в къщата и се зае да снима лицата на съпрузите,които най –сетне прекрачиха прага.
-Ихаа...-прошепна Хьери оглеждайки се.Скоро щеше да свикне с тъмнината.Останалите оператори също влязоха и затвориха врата.Или всъщност ...тя се затвори сама?
В продължение на няколко минути оглеждаха наоколо.
-Оппа искаш ли да играем на криеница?Ще е адски забавно ,ако ей така случайно се натъкнем на стая с мумии или стая със порцеланови кукли!Хайде,ти броиш!-след това Хьери бързешката се качи по едни стълби и задено с един от опeраторите потъна в тъмнината на къщата.

by Гост Вто Дек 31, 2013 12:15 pm

-Да влизаме!!
Гласът й беше прекалено весел. Мъжкото макне имаше нужда от време, за да свикне с тази прекалена веселост. Принципно, момчето беше доста заето с концерти, тренировки на танците и вокалите, фотосесии и забавлението честичко му отбягваше. Може да се каже, че направо нямаше детство след като започна да тренира в Woolim, за да стане част от една от най-успешните групи в момента - INFINITE. Надяваше се това предаване и Хьери да му помогнат да възвърне щастието, мира и радостта в душата си. Сонгджонг силно се надяваше това да се случи, защото точно в момента имаше най-голяма нужда от тези три неща. Чувстваше се по-зле и от немския канибал след като го тикнали в затвора. Това щастие, което показваше на ен-срещите и на сцената беше фалшиво. А той искаше да бъде истинско. Каквото и да правеше, не можеше да изкара истинското си щастие отгоре. То излизаше само, когато беше със семейството си и с другите от групата. Целият му проблем идваше от там, че не можеше да свикне с различните хора. Макнето на INFINITE се нуждаеше от време, за да привикне със заобикалящото го, а когато хората всеки път се сменят - това посмъртно нямаше да стане. Именно за това се надяваше съпругата му да му помогне да изкара щастието отгоре.
Преди да застане пред вратата, Сонгджонг погледна към една от камерите, ухили се и вдигна двете си ръце нагоре, свивайки юмруци. "Hwaiting!" След това застана пред прекрасната врата на удивителната къща, хвана дръжката й и отвори бавно. Само драматичната задушевна музичка липсваше в този момент за фон. Бавно я натисна надолу, след което избута вратата, за да се отвори. Чу се онова скърцане, което е типично за всяка стара постройка. Е, мъжкият И вече се чувстваше като у дома си на 100%, че може и на повече от това. Вътре беше пълен мрак. Даже му се стори, че чу плясък от криле на прилепи. Настъпилата тишина допълваше драматичността на момента. Все едно двете макнета в момента снимаха филм на ужасите, а не сладникаво предаване в бебешко розово.
Лемън кенди прекрачи прага с уверена стъпка, при което един от операторите се шмугна като маймуна вътре, за да снима лицата на съпрузите.
Хьери нададе едно тихо "ихааа", а операторите затвориха вратата. Или тя сама се затвори? Абе, важното е, че се затвори. Но тишината продължаваше да тегне наоколо мъчително.
-Оппа искаш ли да играем на криеница?Ще е адски забавно ,ако ей така случайно се натъкнем на стая с мумии или стая със порцеланови кукли!Хайде,ти броиш!
Тя.... сериозно ли му предлагаше това? Макнето на INFINITE зяпна, а тя се скри заедно с един от операторите по стълбите. Но все пак, трябваше да играе.
- Броя до 20! След това тръгвам да те търся! - викна Сонгджонг, така че и мъртвите да го чуят. - 1...2...3...4...5...6...7... - започна да брои момчето. - ...19...20! Тръгвам да те търся! - оповести, след което пое по дългите извити стълби.
На стената до стълбата имаше най-различни окачени картини. Едни показваха прелестни пейзажи, други пък разни семейства ( може би, собственици??? ), разни котки.. Когато стигна до следващия етаж, последната картина изобразяваше млада вампирка държаща кама в ръцете си. Лемън кенди й се полюбува, но бързо се осъзна. Трябваше да открие екранната си съпруга. Влезе в няколко подред стаи, които все бяха спални. Накрая стигна до последната стая. Вратата й беше леко открехната. Сонгджонг я отвори изцяло и влезе със стил. Навсякъде, където и да се огледаш, имаше единствено порцеланови кукли. Бяха облечени с ренесансови рокли, всичките до една.
- Пфф... Все едно участвам в ужасна версия на "Китайска кукла" - изнедоволничи момчето. Отиде до прозореца, за да види накъде гледа. След това щеше да продължи издирването на госпожа И. Или поне възнамеряваше да го продължи преди някой да направи неуспешен опит да го стресне. Противно на очакванията, той дори не трепна. Извърна се в профил. Само периферното му зрение му стигаше, за да разбере, че е членката на Girl's Day.
- Мислех, че аз трябва да те открия, а не ти мен - леденият му глас допълни зловещата атмосфера.

by Hyeri Сря Яну 01, 2014 5:11 pm

Докато тичаше нагре по стълбите ,Хьери с усмивка на лице ту се извръщаше към момчето ,ту гледаше в краката си.Беше й толкова забавно и може би скоро екипът и съпруга й щяха да станат горди свидетели на високия й всеизвестен смях.За разлика от противния стържещ ушите смях на Юра ,макнето имаше звънлив и висок .Често заради него момичешката група избухваше в кикот.Оннитата й винаги са харесвали смеха й!Нямаха избор!
- Броя до 20! След това тръгвам да те търся! –чу да вика Сонгджонг.Е явно нямаше много време.Късокоска барабар със смелия оператор ,който я последва тромаво притичаха по един коридор.Тя се огледа.От долния етаж ,долитаха отброените секунди.Трябваше да побърза!Без да губи време госпожицата притича и се качи на третия етаж и се шмугна във първата стая.Сърцето й биеше силно,не можеше да си поеме въздух от вълнение ,но въпреки всичко замръзна и запази мъртвешка тишина.Облегнала се на вратата ,ХьеРи стоеше със затворени очи и успокояваше дишането си.Щом ги отвори откри ,че се намира в стята чийто прозорец преди малко се беше отворил .Старото ,бяло перде все още се извиваше под власта на лекия ветрец.Момичето пристъпи тихо напред.Стаята ...тя беше напълно празна.Четири голи стени и един прозорец.Без да се вкарва във филми тя тихомълком отиде до прозореца и го затвори внимателно.

Хьери...

Повика я някой.Гласът беше заглушен,сякаш от ехо.Така пресекнал ,сякаш без сили достигна до ушите й.Веднага се извърна и огледа стаята.Оператора беше замръзнал на мястото си,което беше до вратата и също беше наостил уплашено уши.Значи и той го беше чул.Хье свъси вежди и отново огледа всеки ъгъл от празната стая.Нямаше никакви отвори или шахти от където да долети този глас.
„Може би е бил Сонгджонг,иска да ме уплаши!”- успокой се на ум ,тя плесна тихо с ръце и тръгна към вратата.Направи знак на служителя да пази тишина и хвана дръжката.Тъкмо щеше да се обърне към вратата ,когато тчно зад рамото на оператора ,в един от ъглите в стаята се появи едно черно петно,сянка.Очите й се рашириха и тя за секунда отвори вратата и се измъна навън.Без да й пука ,че ще се издаде тя слезе бързешката по стълбите и се озова на втория етаж.Огледа коридора.Една от всичките врати беше отворена.Вътре се чуваха отчетливи стъпки на човек.Съкърцащите дъски допринасяха ,Хьери да трепне леко с раменца.Преглъщайки и прекалено уплашена за да продължава да играе ,тя бавно пристъпи към вратата.Надникна вътре и видя Сонгджонг.Видимо успокоение се изписа на лицето й ,докато не беше брутално изместена от неудомление
- Мислех, че аз трябва да те открия, а не ти мен.-каза авторитетно мъжкото макне.Сега не само очите му ,а и гласът му бяше станал студен.Тийнеджърката пристъпи в стаята и веднага отби погледа си от ледения на Сонгджонг и попадна на порцелановите кукли,които бяха навсякъде.Тя се приближи и се наведе да ги разгледа.Бяха толкова изящни.Красиви.Нежния порцелан от който бяха направени лицата им беше толкова примамлив.Ето защо и момичето посегна и погали бузата на близката женска кукла.Всичките бяха много красиви ,но една й беше направила впечатление от първия погледа.Беше едно момче.Със тъмна ,гъста ,средно дълга коса,бяло изписано лице и някак малка тъжна усмивка,ако тези напръв поглед свити розови устни можеха да се наречат усмивка.В очите на женското макне обаче те беха усмивка.Куклата беше облечена с доста сладки дрешки,но пак мъжки.Останалите кукли бяха все женски със дълги прекрасни рокли.
С тиха въздишка Хьери се изправи и с куклата в ръце се обърна към макнето на INFINITE.Отиде до него и му я подаде.
-Прилича на теб ,оппа,не мислиш ли?-каза му щом той пое куклата от ръцете й.Тя се подсмихна леко и му обърна гръб .Отново отиде до куклите.Искаше да ги докосне една по една.Бяха толкова много и красиви.Мечтата на едно малко момиче е на има стая пълни с тях.
-А ето тази прилича на мен!-каза през усмивка Хьери и му показа една много-много -много по приятна версия на Чъки.

by Гост Вто Яну 14, 2014 10:36 pm

Факт е, че не е от най-приветливите и учтиви айдъли в цялата к-поп индустрия. Мразеше формалностите от дъното на душата си. Камерите също ги подминаваше като пътни знаци. Не му беше приятно да следят всяка негова крачка, както правеха сега. Но трябваше да го преживее. Налагаше се. В момента стоеше в това предаване и се жертваше в името на цялата група. Можеше да се хване на бас, че хьонговците му стоят в момента зад телевизорите, с пакет пуканки в ръце и се хилят като умопобъркани на макнето. Ще ги види Сонгджонг тях, когато и тях натирят в "We got married". Не беше никак смешно, особено щом си мрачен и тъмен субект. В интерес на истината, доста малко айдъли се държаха така. Повечето бяха някакви уникални слънца, винаги приветливи и усмихнати. Можете на момента най-спокойно да направите асоциация точно с неговата екранна съпруга. По характери ли ги уреждаха двойките за предаването? Да не би да смятаха, че митът "противоположностите се привличат" е верен? Хаха... Горчив смях се надигна в гърлото на макнето на INFINITE при тази нескопосана мисъл. Нямаше начин точно ТОЙ да хареса Хьери. Е, красива е по външност, това й го признаваше, но той просто не можеше да хареса напълно момиче. Имаше нужда от това тя да има нещо странно в характера си - я някакво психологическо изкривяване, извратени интереси или нещо от сорта. Не понасяше нормалното!!! Самият той не е нормален. Перфектното и нормалното омръзват бързо и са скучни. Малкият брат на Кисоп се гордееше с това, че е изключително много различен от булшинството. Открояваше се ярко. Даже прекалено ярко. Но Мьонг Су все още засенчваше изгряващото слънчице на Сонг Джонг. Това го нараняваше, но въпреки това не показваше на другите чувствата си. Не искаше да ги занимава, а и какво ги интересува? Пукаше им за малкият само, когато се нуждаеха от нещо.
Макнето на Girl's Day пристъпи в стаята като веднага се залепи за порцелановите кукли, които буквално бяха навсякъде. Всичките до една със застинали изражения на лицата, показващи изкуствени чувства. Напълно изобразяваха вътрешното АЗ на И Сонг Джонг - второто дете на семейство И и душевността на Сонгджонг - макнето на INFINITE. Момчето усети как тръпки полазват по тялото му, затова отново се загледа навън. Не искаше да ги гледа. Имаше чувството, че проникват вътре в него със студените си безизразни очи, имитиращи любов, щастие и мир. Това фалшиво чувство, което трябваше да бъде засадено в порцелановите кукли, изключително рядко изплуваше на повърхността в тийнейджъра. Рядко се държеше приятелски и добре. Но това беше, защото не срещаше абсолютно никъде разбиране. Имаше нужда да споделя, да говори, да крещи, да плаче.. неща, които ставаха единствено, когато беше в компанията на най-добрата си приятелка - Со Джунг от Ladies' Code. С нея се познаваха още от бебета и не можеше да крие абсолютно нищо от нея. Със сестра си не можеше да споделя така, както можеше със Со Джунг. Покрай нея можеше да се отпусне напълно. Тогава се преобразяваше напълно. Никой не можеше да каже, че това е Той - студеният, мрачен и раздразнителен Сонгджонг.
Госпожица И успя да привлече вниманието му чак, когато се приближи до него и му подаде някаква порцеланова кукла, но от мъжки пол. Той я взе в ръцете си.
-Прилича на теб ,оппа,не мислиш ли? - тя се подсмихна, след което му обърна гръб.
Оппа...?! Кой й беше дал позволение да го нарича "оппа"?! Дори КаЪн не го наричаше така. Мразеше да го наричат така. Раздразнение се надигна в тялото на макнето, карайки долната му устна да се разтрепери за кратко. Тръсна глава и погледна към куклата. Да... наистина си приличаха поразително много. Същата мрачна физиономия и неприкрито раздразнение в погледа. Свити презрително устни. Едно към едно. Като две капки боза.
-А ето тази прилича на мен!
Късокоска заразмахва някаква кукла пред лицето му.
- Шегуваш ли се с мен? - изръмжа тихо, но достатъчно, за да го чуе ясно. В гласът му прекалено очетливо се долови раздразнението.
Бутна куклата-копие-на-Сонгджонг в ръцете й. Сви устните си в перфектна черта. Изгледа я студено и сякаш с леко... отвращение. Мразеше лиглите и момиченцата на мама и тате.
- С какво право въобще ме наричаш "оппа"?! Не съм ти дал позволение! Имам си име, за Бога, и е за твое добро да го използваш! - почти не извика той в пристъпа си на бяс.
Стисна юмруци, издиша тежко, след което се завъртя на обувките си. Мразеше, мразеше, мразеше това проклето предаване, операторите, гримьорите, стилистите, фризьорите, лиглите, розовите неща, но къщата.. тя май беше единственото нещо, което му харесваше тук.
Тежките му стъпки отекваха като ехо в цялата къща. Вървеше забързано нагоре по стълбите. Картините по стената се сменяха така бясно, както той вървеше. Нямаше намерение нито за минута да спира, пък камо ли да се връща, за да се извинява на някаква си там, хваната от поредната кичозна групичка.

by Hyeri Съб Яну 18, 2014 10:11 pm

Факт е ,че И Хьери беше напръв поглед лигава и фалшива.В днешно време това държание предвещаваше ,че е кифла със самочувствие до небесата ,че е и отгоре.Но не сякаш тя не беше такава.Беше просто твърде оптимистична и й избиваше на разни лигавни,смехове и най-вече държание.Сигурно хората винаги са оставали с погрешно впечатление за нея,но тя просто беше такава.Мечтите й се бяха сбъднали,беше сред истински прители и семейството й беше неотлъчно зад нея.Защо да не бъде щастлива,а и след всичко което беше преживяла ,да не би да не го заслужаваше?Не й пукаше ,просто искаше и всъщност имаше нужда просто да се усмихва и да бъде себе си.Не можеше да си позволи лукса и да се самозабрави и да стане надувка ,като всички останали.Това дори нямаше да й отива .Или пък да е някаква ледена кралица ,без капка топлина в сърцето си.Не искаше да я оценяват по външния вид!Искаше просто хората да се промент и да започнат да виждат истината,истинското в хората.Поне осъзнаваше ,че проблема не беше в нея.Просто хората бяха слепи за човещината.Особено в последно време ,на-вече това ужасно ново поколение което се развиваше върху купчина маски и лъжи и...всичко това беше толкова ужасно.
- Шегуваш ли се с мен?-гласът на Сонгджонг почти я сепна от натежалите й мисли.Не го очакваше.Не беше сторила нищо лошо,нали?Или може би не трябваше да си играе с куклите.Да опеределено беше това затова тя побърза да скрие кукличката зад гърба си и го погледа с големите си очи.Момчето тикна грубо своето така наречено копие ,пред нея и я принуди да го хване за да не падне на земята.Тогава красивото му лице щеше да се пропука ,не биваше това да се допуска.Щом върна погледа си върху очите му Хьери буквално изтръпна.Не можеше да повярва как в тези големи очи се сипеше толкова злоба и лед и даже отвращение. Женското макне не можеше да откъсне своите почти ужасени очички от неговите.За момент й беше трудно да преглътне и да си поеме въздух.Не обичаше когато някой я обиняваше .Умираше от страх.И най-много мразеше когато някой я гледаше с толкова ледени обиняващи очи.Имаше чувството че ще се разциври ...
-С какво право въобще ме наричаш "оппа"?! Не съм ти дал позволение! Имам си име, за Бога, и е за твое добро да го използваш! –едва ли не извика макнето на INFINITE в лицето йй .Хьери имаше чувството ,че не можеше да премигне от шок.Всичките тези думи буквално минаха като ураган в главицата й и я опразниха .Беше безмълвна. След всичко което изрече той ,тя просто сведе главата си.Да,той беше прав. Следващото което достигна до съзнанието й беше затварянето на вратата.Стъпките на певеца отекваха и се отдалечаваха. Госпожицата не помръдна от мястото си,но най-сетне успя да преглътне .Болеше я гърлото. Обърна се към един от операторите и се насили да се усмихна едва-едва.Извини се и после отново застана над куклите .Постави двете й любими кукли една до друга и въздъхна.Какво трябваше да направи сега?Да догони Сонгджонг и отново да го вбеси. Оппа?Наистина ли се ядоса заради това.Хьери обичаше д нарича глемите момчета оппа.И то едни момчета.На мениджъра и екипа на продуцентите ,всичките за нея бяха оппа.Наричаше ги така защото беше израстнала заедно с двамата си братя и нямаше минута в която да не ги е нарекла така и сръчкала.За нея това не беше просто думичка.Обичаше братята си,но обстоятелствата се пормениха...те се промениха.Беше й забранено да говори,за тях ,с тях да ,се вижда.Нейните оппас вече не бяха същите.Сега когато се виждаше с тях ,и ги погледнеше думата „оппа” просто не излизаше от устата й,сякаш не беше уместно и забранено.
Но сега не можеше да остави това така.Щеше да се извини защото знаеше ,че ако не го направи по-късно щеше да е просто...късно.
-Той..той къде отиде?-попита плахо и погледна към служителите.Те й посочиха и тръгнаха ,а тя след тях.Водеха я към стълбите.В тихата къща се чуваше едниствено скърцането на дъските от стъпките й.Скоро ,момичето се извърна към екипа зад гъза й и ги помоли да не я следват.Поиска почивка и те макар и намръщени закимаха и една по една камерите се изключваха.Хьери си пое въздух и пристъпи нагоре по стълбите.Дали беше редно да го следва?Ами ако той наистина я мразеше.Нова въздишка се откъсна от устнитете й. Тишината беше твърде задушаваща .
-Сонгджонг?-тихо го повика,но единствено ехото й отговори.Нямаше следа от него.Хьери се спря и огледа мрачния коридор.Стори й се ,че в близката стая се чуха стъпки забързани стъпки
-Сонджонг аз искам само да ти се извиня!-побърза тя и хвана дръжката на вратата и я отвори .Това което я стъписа не беше ужасната параноя ,която я обзе митновено ами интериора на стаята.Беше пълно с огледала.Навсякъде.И на всякъде се виждаше нейната глава която надничаше от вратата.Певицата можеше да се закълне ,че чу някой да върви вътре.Може би Сонгджонг се беше скрил някъде или...може би не.Въпреки ужасяващо чувство което я обземаше всъщност я предопреждаваше ,че не бива да влиза да затръщне тъпата врата и да се махне от тук ,но макнето смело пристъпи прага и се огледа.Заедно с това нейно движение още поне 50 Хьерита го повториха.Такива стаи имаше само на по филмите.Обикновенно в някое от огледалата имаше прикован дух ,който подмамваше жертвите си.Но сега в огледалата беше само Хьери.
-Уаааа~-беше първата й реакция.Късокосата се придвижи до средата на стаята и се завъртя няколко пъти.Усмихна се след което се огледа внимателно в близкото огледало.Намигна на отражението си и се подсмихна.Усмивката й се стопи когато отражението й не помръдна.Хьери в огледалото стоеше неподвижно и я гледаше с безизразните й очи и не беше само една.Всички Хьерита в огледалата бяха така.Вторачили се право в истинската .Усмивката се стопи по бързо от купче лед в пустинята по обяд.Това не се случваше. Момичето се завъртя и се ужасяваше все повече.Всички нейни копия не помръдваха.
-Нененене.-мърмореше дрезгаво заради пресъхналото й гърло.Дланите й моментално покриха очите й тя наведе главата си надолу абстрахирайки се от налудничевите погледи на всичките й отражения.Трябваше незабавно да се разкара от тук ,но краката й сякаш бяха приковни.

by Sponsored content

Къщата на Sungjong & Hyeri

Къщата на Sungjong & Hyeri

Re: Къщата на Sungjong & Hyeri

Re: Къщата на Sungjong & Hyeri

Re: Къщата на Sungjong & Hyeri

Re: Къщата на Sungjong & Hyeri

Re: Къщата на Sungjong & Hyeri

Re: Къщата на Sungjong & Hyeri

Re: Къщата на Sungjong & Hyeri

Re: Къщата на Sungjong & Hyeri

Re: Къщата на Sungjong & Hyeri