Зала за тренировки.

В залата за тренировки цареше тишина. Стоях срещу огледалото и се упражнявах с първоначални танцови упражнения. Мразех, когато Темин се окаже прав. Последните няколко дни се бях заел повече с опити за композиране на нови песни, мързелът относно физически дейности си беше казал думата. Но въпреки това се чувствах изморен. Вероятно чистачките никак не са били доволни да чистят всички топки хартия от пода на едното студио. Бях се заредил с цял пакет листи за принтер, върху които впоследствие бяха надраскани най – различни опити за сътворяване на песни, които по – късно безмилостно бяха намачкани на топки, и захвърлени в кошчето и около него. Очевидно имах нужда от нова муза и не можех да я намеря.
За разлика от тези минали дни, днес трябваше да мина сутринта през фитнеса в компанията, след което имах да се упражнявам в залите за тренировки. Темин с неохота пожертва малкото си свободни часове, за да тренира с мен. Извоювахме си едната зала за тренировки и увиснахме там още по обед. Мързелът ми си оказа влиянието и по – скоро си почивах, отколкото да се упражнявам и в крайна сметка оставих отново всичко за последния момент. Новите хореографии нямаше да минат никак добре за мен. Очевидно...
Отново бях оставил всичко за последния момент, до утре трябваше да знам определените неща, в крайна сметка щях да си ги донаучавам сам, защото Темин си замина. Стоях прав пред огледалото и сякаш се изтезавах дори на началните танцови упражнения, с които започнах. Трябваше някак да успея да си събера мислите и взема в ръце,преди мениджъра да ми се развика отново. Потренирах и спрях да си почина. Стоварих се като чувал на мекия дивна в неопределена форма, който ми се стори мек като облак. Предполагам бях доста уморен от цялата нощ писане на текстове. Беше късно, така че не трябваше да се бавя много, а и имах още за трениране. Излегнах се, заглеждайки се в съобщението от Оню, и излежавайки се ненадейно съм заспал. Винаги, когато тренирах, обичах светлината в залата да е приглушена. Когато бях с момчетата не ми минаваше номера, защото Темин и хореографите държаха да е добре осветено, за да се виждаме добре. Тази приглушена светлина доста ми помагаше да си спя като пън.Дивана, който ми дойде някак тесен ме накара да се свия като скарида, прикривайки лицето си, но заради умората всичко това ми се струваше удобно. А и по принцип от малък бях свикнал да заемам странни пози, докато спя.
Сънувах си нормален, сюрреалистичен сън, свързан със някакви плажове и партита с русалки, когато усетих, че някой се опитва да ме разбуди. В просъница се опитах да издам някаква човешка реч, но нямам представа дали ми се е получила. Опитите на нахалника продължиха с леко побутване, в което заспалият ми ум разпозна Кий.
-Ъх, Ки Бум, остави ме...-измърморих, протегнах ръката си и я увих около врата му, след което го издърпах както повечето пъти, в които се мъчеше да ме събуди. Обичах да тормозя момчетата,когато се опитваха да ме събудят. Усетих го как се простря върху мен, за пореден път победен от моята велика сила. Нещо беше отслабнал, беше прекалено лек. Ох, само ако и Оню ми Джин ки ми цъфнеше сега...
За няколко секунди ми дойде наум, че не съм си в дорма и отворих очи. Нечия дълга коса беше разпръсната върху мен. Нечия дълга коса, която моите съмембъри със сигурност нямаха. Стреснах се и пуснах момичето, осъзнавайки че е такова.
-Ааааа....извинявай, извинявай, извинявай...-втурнах се да се извинявам, докато тя се изправяше и се съвземаше от терора, който вероятно и бях нанесъл.
-Джу Хьон, добре ли си? – престраши се да попитам, вече разпознал лидерката на Red Velvet.

Лека ,сдържана усмивка все още цъфтеше на устните на лидерката дори и когато отново го подпутна. Нямаше идея ,кой може би беше ,можеше да всеки един от Super Junior ,EXO или SHINee  ,даже може би беше някой от трейнитата рукита на компанията. Нямаше значение ,кой е ,Джу Хьон нямаше да го остави да спи на тази неудобен диван. Човека трябваше да се прибере удома си на топло. Лично на нея ,от както е в тази компания ..сигурно от две или три години ,не й се задържа въобще. Само като се сетеше колко се трудила в другите зали и какво е преживяла й се отщяваше да стои измежду стаите на тази компания. Не ,че я мразеше ,просто някои спомени за нея бяха неприятни. Точно понеже знаеше колко е по-добре да си удова от колкото на това място ,тя проължаваше да ръчка леко заспалия. Точно когато беше отворила уста да каже нещо за да успее да го разбуди по-бързо. Тъкмо през главата й минаха какви ли не мисли от сорта на какво ли е преживял днеска той ,колко ли  е уморен ,добре ли е  когато мъжът простнат на дивана пред нея не се размърда изведнъж и измърмори нещо ,което тя така и не успя да осъзнае. Не успя да го разбере ,дори поради простата причина ,че здравата му ръка се обви около врата й и я дръпна надолу . Джу Хьон загуби равовесие и падна тромаво, точно отгоре му. Дъхът беше секнал някъде в гърлото й от изненадата ,която направо сви коремът й. Когато имаше перфектната възможност да види мъжът ,русокосата едва не възкликна високо. Във момента лежеше върху Ким Джонгхьон. Позата в която се намираха въобще не беше удобна ,камо ли прилична за обществено място като залата за тренировки в която се намираха. Със разхлопано от притеснение сърце ,Джу Хьон просто не знаеше как да реагира. Очевидно Джонгхьон спеше твърде дълбоко за да осъзнае какво се случваше. И това което стана обикновенно го изживяваше главаната героиня на някоя корейска драма. Само че ,често точно във този момент или някой щеше да влезе през вратата и да ги спипа или щеше да  настъпи идени дълъг и неловък момент във който двамата ще се гледат . Нито един от двата варианта не я устройваше. Бузите й отдавна сигурно бяха пламнали в някой розов нюанс . Ако я видеше вокалът на Шайни щеше да си извади погрешни  изводи. Изведнъж хватката около врата й се отпуса и тя някак си измежду падналите си пред лицето кичури коса видя ,че Джонгхьон вече беше отворил очи. Е явно предстоеше неловкият момент. Моментално той започна да се извинява и напълно я освободи от ръцете си ,  а Айрин само това чакаше. Отметна косата от лицето си тръгна да става.
-Ъхъх...добре съм,добре съм!- каза с адски нервен глас ,който едва владееше. Тя тръгна да се изправя ,но без да иска успя да наръга Ким право във корема със лакътя си. За да предотврати някаква травма ,която пре спокойто можеше да му нанасе  с колестия си остър лакът ,тя тромаво отново се приземи на него на него. Боже колко смущаваша ситуация само! Бузите й не в розово ,ами във червено сигурно светеха.Принципно Джу Хьон бе много стиснителен и обран човек. Във екстремни ситуации като тази тя просто усещаше да е напът да излезе от кожа си от притеснение. Макар и на години този нейн недостатък беше пуснал дълбоки корени в съзнанието й. Често се питаше ,как ,аджеба е стигнала до тук и отговора все още не пристигаше. Сама не се разибраше и това показваше колко е зле положението при нея. Като цяло тя беше просто непоправима.
-Омо ,с..съжалявам!- не беше останал и помен от спокойният й тих и умерен глас ;неговото място беше заел един разтерперан попит с притеснение и нервност тон. По най-бързият начин тя успя да намери упора със краката си и за няма и секунда вече стърчеше до дивана и приглаждаше дрехите и косата си. Дори не смееше да погледне певецът.

За момент се стреснах в просъница да не съм объркал момичето, благодарение на тази светлина и факта, че всички са руси, можех спокойно да се изложа и повече. Но в крайна сметка си беше тя. Ако ситуацията не беше толкова сконфузена и не бяхме на толкова „опасно“ място, всичко това би трябвало да ми хареса. Имах си красиво момиче върху себе си, при това бяхме сами в залата.
Какво??? Хайде сега, всеки би и го признал, че е готина!
Тя успя да изкара всички подобни мисли от главата ми, сръгвайки ме с лакът в корема. Успях да сдържа лек, болезнен стон, поемайки си въздух. Дръж се като мъж, Джонгхьоне. Вероятно от притеснение да не ме нарани Айрийн за втори път се оказа простряна върху мен, а аз не можах да направя нищо, освен да я зяпам леко глупаво. Добре че не се виждаше много добре на приглушената светлина.
-Няма нищо! – успях да издокарам отговора по възможно най – нормален начин.
На всичкото отгоре, ситуацията тайно ми харесваше и дори не и помогнах да се изправи. Едва ли можеше да помисли сега за това, защото виждах притеснението и. Знаех какъв е характерът и, подобна случка нямаше как да исе отрази по – различно. Момичето вече беше на крака и оправяше дрехите си. Възползвах се от момента да се огледам щателно, стреснат, че някой може да ни наблюдава. Ако ни бяха хванали в неподходящия момент, сигурно щяха да ни убият мениджърите.
Аз от своя страна все още стоях излегнат, подпрян на лактите си. Побързах да се изправя и да седна нормално на дивана. Подпрях лакти на коленете си и прокарах ръка през разчорлената си коса. То е ясно, че аз трябваше да кажа нещо, иначе можеше да ни е неудобно с дни. Трябваше да разведря някак обстановката и да я накарам да забрави. Като се познавам, най –много да влоша нещата. Вдигнах за момент поглед към нея, разбирайки че все още не ме поглежда.
-Колко стана часа? – попитах възможно най – глупавия въпрос. Едновременно с това започнах да търся телефона си, който беше захвърлен някъде на другия край на дивана. И който между другото беше останал без батерия и се беше изключил. Най – много момчетата да са звънели и да са се чудили къде съм се покрил. Нямах представа колко време съм спал. Обходих с поглед стените, сещайки се че някъде трябваше да има закачен часовник. Успях да видя, че е към 21 и нещо. Чудесно, бях си поспал и никаква работа не бях свършил. Напук на това все още се чувствах психически изморен.
-Какво те задържа толкова късно тук? – попитах Джу Хьон. Едва ли идваше по – това време, за да използва залата. Чисто мъчение щеше да си бъде да започне да танцува сега.

"Няма нищо"
Това бяха точните думи на Джонгхьон , веднага след като Айрин успя да му сръга така корема и после да върне във същото си положение. Какъв срам я беше обзел точно в този момент. Никога досега ...ама никога не е била във такава ситуация. Особено със колега. Айде със близките си обичаше да ги мачка ,но мъж от калибъра на Ким Джонгхьон ,никога не е бил в списъка й за смакване ,камо ли за излагане пред него. Всъщност Джу Хьон го смяташе да приятел и за страхотен човек ,но да лежи най-спокойно върху него. Това вече беше недопустимо.  Докато лидерката стърчеше до дивана и се чудеше къде да се дене ,съвсем отчетливо чу ,че мъжът се изправяше. Тя му хвърли иден бързичък поглед после се наведе за да оправи маратонката си. За Бога дори не знаеше защо си оправяше обувката!? Все още й беше супер неловко ,освен това трябваше някак да скрие розовите си бузи . В такива момент заобичваше дългата си коса още повече.  Вокалът на Шайни попита колко е часа и русокосата по инстинкт вдигна дясната си ръка за да погледне часа. Наложи й се да свали бързо защото нямаше часовник. Добре ,че поне носеше телефона си със себе си и ,слава Богу имаше достатъчно батерия.  Айрин си отдъхна и се зарадва ,че няма да се притеснява за още нещо. Обикновенно ,поради своята отнесеност ,сменя вече 3 телефона на година защото просто  забравяше някъде са и не може да го открие после.
-Какво те задържа толкова късно тук?- въпроса на Джонгхьон почти веднага успя да откъсне погледа й от телефона . Тя го погледа и й отне само един момент да отговори:
-Фризьорът.- каза тя и усети в собествения си глас едно смирено недоволство. И на нея й се искаше да не я задържа толкова.- Утре имаме участие и ... - тя хвана част от косата си и после продължи :- ... трябва да съм готова.
Джу Хьон погледна бързо към екрана на телефона си. Шофьора още не се беше обадил ,че приближава ,така ,че за да не стане още по-неловка ситуацията , тя мушна айфона си във задния джоб . Просто щеше да остане още малко ,за да завърже някакв разговор ,която евентуално да заличи смущаващото начало на срещата им.
-А ти ? Заспал си ? Нямаше ли го треньора ви ?- върна въпроса Айрин и седна на гладкия под на около метър и половина от дивана върху който все още седеше мъжът. Обичаше да седи на земята ,но това вече си беше друга тема на разговор. Треньорите във SM  бяха наистина структни. Затова и наистина се изненадваше ,че Джонгхьон е могъл да заспи по време на тренировка. Една лампичка проблясна в главата й - какви са тези късни тренировки. Колкото и голяма работохолица да са всички служители във SM  едва ли някой щеше да принуди звезда да седи до толкова късно. Особено след делата със EXO  ,всичко започна със тях. От тогава ,цялата компания трепереше и отношението към зведите се беше променило коренно.  Втора лампичка светна във Айрин- да не би да се беше случило нещо ?
-Оппа.- тръгна тя отново и добави нови въпроси- Добре ли си ? Да не е станало нещо ?

Русокоската си седна на пода, което ме накара да се почувствам не на място, седейки на дивана. Не беше никак мъжкарско...но реших, че няма да е много благоразумно да и се нахвърлям пак и да я карам да сяда до мен. Щеше да е странно. И колко жалко...отдалечи се. Сега до две минути щеше да си тръгне, нали? Примирих се със съдбата си, че избяга на прилично разстояние, но вероятно щях да и подосаждам. Колкото и тъпи мисли да имам често, съм приятелски настроен винаги.
Оказа се, че фризьорът я е задържал. Това ме накара да се загледам в косата и - явно и бяха боядисали косата отново руса.
- Явно всички харесват този ви имидж. А на теб харесва ли ти? - попитах я. Често задавах директни въпроси, без да се замисля. Често на нас не ни харесваше какво правят с нас стилистите, фризьорите или гримьорите, но бяхме принудени да се съгласим, защото гоним дадена концепция. Колкото и да бях уверен в себе си, поради факта че отдавна не съм руки и с момчетата не сме отскоро в музикалните среди...не се имах за достатъчно велика звезда, че да предявявам някакви такива претенции. За такива дребнавости можеха да се хващат Боа и Юно и Чангмин. Аз имах още доста работа. Виждах как вървят нещата в компанията...всичко беше тъжно. Но това, което най - много исках беше моята група да не пострада. То това всеки го иска за групата си, но не можех да си представя, че мога да се разделя с когото и да било от тях. Съвсем егоистично не исках Shinee да пострада, и макар да не съм лидер щях да продължавам да се грижа за тях. Както и те за мен.
През това време прекарах пръсти през своята коса, която напоследък сменяше най - различни нюанси на русото, беше на кичури и на какво ли не. Вероятно скоро и аз щях да имам среща с фризьора, със сигурност нямаше да ме оставят с толкова никаква, кичуреста коса за промоциите. Вероятно щях да продължавам и аз да съм рус. Само да не продължаваха да казват, че копирам Джеджунг хьонг, защото започваше да става много досадно.
Хубавият глас на госпожицата ми върна въпроса, който аз я бях попитал. Въздъхнах.
- Ами да, заспах без да искам. Не, днес нямахме танцови репетиции. Аз трябваше да си наваксвам сам. - реших да и спестя глупавите си проблеми, дори "проблеми" беше силно казано. Но от своя страна тя ме попита дали не е станало нещо.
- Нищо чак толкова притеснително. - усмихнах се насреща и, леко зарадван, че се интересуваше. Дори да беше от любезност го оценявах.
- Просто след излизането на "Base" всички ми повтарят, че с вокалния напредък съм занемарил танцовите си умения и физическата си поддръжка. Според хореографите, макар че новите ни танци са лесни, аз съм изоставал. А мен отделно ме домързява напоследък, често съм още по - уморен и с това им помогам да ми повтарят, че изоставам. - засмях се. Не бях говорил за това с другите, може би затова толкова се разприказвах пред Айрин.
- Ще си потренирам повечко и ще се оправи всичко. Извинявай, че ти досаждам с това. При вас как върви? - групата им беше една доста приятна и свежа глътка въздух за цялата компания. Бяха сладки и някак позитивни на фона на всичките ни проблеми.