След няколко дни

Денят беше хубав - нито много топъл,нито много студен.Не ми се очертаваха ангажименти поне до вечерта, затова му ударих една дълга тренировка вкъщи. Няколко серии упражнения, защото след казармата трябваше да се поддържам добре. Всъщност винаги съм го правил, това беше като част от съществуването ми. Трябваше да се поддържа имидж...
След тренировката си взех душ, ядох и реших, че не ми се стои затворен. Обадих се на един мой приятел и с него отидохме малко да изграем билярд, и след това играхме карти на по соджу в една кръчма. Като цяло любими мъжки занимания, поне не се навих на предложението му да идем на казино. Зарекъл съм се в скоро време да не се набутвам в подобни каши. Не искам повече скандали. А и обикновено нямам късмет точно на такива места.
Някъде на границата между следобеда и вечерта, с него се разделихме и всеки тръгна по пътя си. Уж щях да се прибирам, но минах заобиколно, и не се усетих как съм се оказал до старата си компания - JYP. Минах точно покрай нея, като известно време се взирах в сградата и през главата ми минаваха спомени. Хубавии не толкова хубави. Доста път извървях и доста още ще извървя.
Изглеждаше доста притихнала, но точно тогава от входа излезе едно момиче, след няколко крачки се оказахме близко един до друг и аз я разпознах. Беше Мин от Мис Ей. Тяхната група беше дебютирала няколко години след като аз се махнах, но пък се познавахме. Или поне аз я познавам.
- Здравей. - казах, когато тя вдигна поглед към мен. Обичах да се срещам със старите си познати. Все пак толкова време не ги бях виждал...
- Как си? Приключи ли работа или просто почивка? - усмихнах се. Сега остава да не се сети кой съм и да се пита защо някакъв чичка я заговаря.

Събудих се много рано . Днес с групата имахме дълга репетиция , която включваше много танци и пеене за един концерт на живо . Както обикновено си направих кафе с много сметана и хапнах бисквитки на бързо . Мразех да ям толкова рано сутрин . Направих си душ и започнах да се приготвям . Сплетох косата си на плитка , както обичах , и тръгнах към JYP .
Репетицията беше наистина изтощителна . Танците ми дойдоха в повече , но пък и с момичетата много се смяхме . Бяхме много близки и винаги се забавлявахме заедно . Беше вече към 6 , когато репетицията свърши . Доволна от свършената работа и изморена от всичките тези танци събрах нещата си и тръгнах . Когато слязох долу на входа , забелязах познато лице . Той ме поздрави , но аз все още не се сещах кой беше това .
-Здравей - отвърнах мило аз. Огледах го , като се опитах да позная кой е . Ами да това беше Рейн . Усмихнах се доволно от  това , че го познах , като си надявах да не е забелязал това .Преди беше в същата компания като солов изпълнител . Наистина добър е .
-Точно свърших репетиции . Ами ти как си ? - попитах аз като се дръпнах от входа , защото препречвах пътя - Отдавна не сме се виждали . Чувствах се малко странно , не знаех какво да му кажа или какво да го попитам .
-Хей , искаш ли да седнем някъде , защото наистина не си
чувствам краката - предложих аз - Но ако не искаш , няма проблем - бързо добавих аз , като се почувствах неловко .

Мин мило ме поздрави, и каза, че тъкмо е свършила репетиции, след което ме покани да седнем някъде, защото не си чувствала краката.
- Разбира се! Иначе съм добре, благодаря - явно денят и и тренировката не са били леки. Познавам добре това чувство, макар че при мен отдавна не беше проблем. На един етап просто се свиква с умората. Дори да искаш не ти дава мира да се скатаваш или да не работиш. Или поне аз съм така.
- Искаш ли ей там? - посочих малкото подобие на парк от другата страна на улицата. Имаше приемливо количество хора, имаше пейки,както и дървета, правещи сянка. Аз самият обичах този парк, докато бях в компанията, макар че сега го бяха ремонтирали и беше станал още по - хубав. След като тръгнахме бавно натам и се приближихме,дори се усещаха най - различни аромати - на пуканки, понички, рибни кексчета както и други традиционни корейски неща.Тцтц в какво са го превърнали. Но пак е добре. Харесахме си една пейка под голямо дърво и седнахме там. Около нас нямаше много хора, което е добре дошло, за да не ни се скупчат фенове на главите.
- Е, как върви животът в компанията? - попитах с усмивка. Знаех, че моите момчета от Mblaq са в доста близки отношения с Мин и групата и и това ме радваше.
- Тормозите ли шефа, или само той вас? - засмях се широко

-Благодаря ти , много ! - казах с облекчение аз . Бях свикнала на тежките репетиции , но след тях ми трябваше легло . Бяха много изтощтителни.
-Супер - съгласих се с голям ентусиазъм . Паркът беше много приятен . Често с другите от групата ходихме там , за да поседим на чист въздух или просто да се отървем за малко от компанията . Не е като да не харесвах работата си . Напротив беше като сбъдната мечта . Просто като всяка работа и тази изискваше много труд . Нищо , че повечето хора си мислят , че животът на звездите е толкова лесен и че те постоянно се забавляват . Седнахме на една пейка близо до дръвчета , но отдалечена от другите хора .
- Страхотно е , наистина - усмихнах се широко - Както знаеш репетициите са тежки , но все пак се чувствам много добре , откакто съм в компанията - признах аз и се облегнах на пейката , за да ми отпочине гърбът .
-Мисля , че е взаимно - избухнах в смях , като покрих с ръка устата си , за да не привличам много хорски погледи .
-Какво се случва с теб ?  - попитах аз с любопитство .Бях доста разсеяна и не помнех нищо в последно време . Надявах се да не прозвучи грубо въпросът ми .
До колкото си спомнях май имаше нещо общо с MBLAQ , но не можех да се сетя какво точно беше . Опитвах се да се сетя , но този път нямах голям успех.

- Аха, значи сте постигнали хармонията...- изсмях се тихо, след като момичето си призна, че и те дразнят шефа си. И аз съм го правил. Неизбежно е. Честно казано прекалено послушните звезди никога не стигат до върха. Вече знам какво е и да си да кажем...от другата страна. След като открих J.Tune Camp и станах шефче на хлапетата от Mblaq и Two X, разбрах колко е забавно да тормозиш подчинените си, но също така трябва да се грижиш за тях. Да им показваш какво е най - добре да правят, ако са наскоро дебютирали и да ги напътстваш постоянно. Дори да се научат сами да чертаят пътя си, ти си оставаш действащо звено и ако се появят проблеми да се стараеш да ги поправиш. Все пак да си на такава позиция не значи само да даваш заповеди.
Мин каза, че макар тежките тренировки, се чувствала добре откакто е в компанията.
- Радвам се за това - казах с усмивка. Щом се чувства така, значи наистина е родена за идол.
От нейна страна последва въпроса, какво се случва с мен.
- Имам концерти, както и няколко пътувания към Америка. - много обичах да ходя в Америка. Дори ходих до Белия Дом. Кой е като мен?
- Освен това подготвям завръщане и още дооформяме подробностите около договора с Cube.
Май нямаше друго чак толкова интересно около мен. Честно казано не знам как сега е спокойно, откакто излязох от казармата не са спирали да ме следят журналисти и папараци. Хубаво е да знаеш, че хората не са те забравили.
- Друго интересно при мен няма, а при теб? И ти ли си без гадже? - може би беше скучно да говорим само за работа. Напоследък младите хора, които срещах бяха все самотни. Затова се престраших да питам и нея. Все пак на техните години е хубаво да имаш, защото иначе...все едно си си пропилял младостта.

-Това е страхотно - ахнах от възхищение . Рейн беше се справил с толкова много неща . Сега се сетих , че той беше ''шефчето'' на MBLAQ . Вече разбирам защо те се справят толкова добре . Рейн има огромен опит и отлично се справя с всяка една ситуация.
-Благородно ти завиждам ! - усмихнах се широко . Мечтаех за такова световно ниво . Исках всички да ме знаят . Да обиколя света . За щастие все още съм млада и имам време да успея да осъществя тези мечти . Кой знае , може би и аз ще посетя Белия Дом някой ден .
-Всъщност да - усмивката падна от лицето ми при отговарянето на въпроса на Рейн . Никак не обичах да ме питат това . Сякаш хората винаги знаеха какъв въпрос да ти зададат , че да ти стане неудобно . Бях самотна от доста време . Това не ми пречеше на работата . Щастлива съм , но ще съм много по-доволна , ако има някой до мен .
- Явно и ти си без половинка - добавих аз , като погледнах малко тъжния му поглед - Как така такъв преуспял мъж като теб е без гадже ? - засмях се аз . Надявах се да не го е приел като сарказъм . Понякога бях доста комична и глуповата .Кръстосах краката си се загледах в хората разхождащи се в парка , в децата , които си играеха и се гонеха , в майките с количките .
-Понякога сядам тук сама и се заглеждам . Гледам другите хора . Замислям се какво би било , ако бях просто едно нормално момиче . Какъв би бил животът ми   - казах аз , продължавайки да оглеждам хората - Съжалявам , просто се замислих.

Мин изглеждаше леко възхитена след казаното от мен. Това ме накара да се усмихна. Надявах се моите успехи, както и на другите колеги на моята възраст да мотивират младите звезди да работят още по - усърдно. Развлекателните среди не са никак лесни, и много често виждам как хората стигат донякъде и се отказват. Това не е никак хубаво, защото много от тях са талантливи.
-Благородно ти завиждам ! - каза тя, а аз се засмях.
- След няколко години аз ще те гледам и ще ти завиждам, като израснете с групата ти и покорите и други континенти. - казах без следа от ирония. Момичетата са доста талантливи, и знам, че ако продължават да работят усилено, ще постигнат още доста успехи в кариерите си.
Както и предполагах, тя беше без гадже и изглеждаше тъжна от факта. И аз бях минал през това и знаех как се чувства. Но ние трудно можем да имаме нормална връзка. Феновете трудно приемат потенциалната половинка на идолите си. Освен това не можеш да имаш много доверие дори на половинката си.
Мин налучка, че и аз съм без половинка.
- Мхм. Имах доскоро, но си отворих очите. трябва много да внимаваш, защото много често дори не те обичам,а обичат славата ти, и това което може да им донесе тя. - тъжно, но истина. Мин беше достатъчно навътре в нещата, за да разбере отрицателните страни. Всички, които искат да са ни приятели може би го правят само защото сме известни. Или тези, които ни казват, че ни обичат може да не ни обичат по начина, по който очакваме.
След малко момичето заговори отново. Сподели, че понякога сяда тук и се замисля какво би било, ако си е останала нормално момиче. И аз съм го правил това.
- Аз знам. Щеше да наблюдаваш известните личности по телевизията и щеше да се чудиш какво би било ако станеш звезда. - усмихнах се вяло. Може би с годините все пак някаква мъдрост се беше прокраднала в голямата ми глава. Напоследък имах нужда да давам съвети, да почувам младите и да говоря като дядка. Надявах се да не ми се сърдят заради това.
- Ще ти призная, че и аз съм се замислял много пъти какво би било, ако сега си бях сред нормалното забързано население. Повечето мъже на моята възраст вече са задомени и с деца, а аз едва ли ще съм така скоро. Но нали знаеш, всяко нещо си има цена. Аз обичам работата си, тя ми носи положителните емоции.

-Надявам се да познаеш ! Ако се случи да знаеш , че е заради теб - засмях се . Дано Рейн да беше по някаква случайност медиум и наистина това да ми се случи след време , но за това трябваше много работа и амбиции.
-Да , познато ми е . Това е един от минусите на това да си известен . Трудно е да имаш нормална връзка и толкова хубава кариера - продължих мисълта му аз . Приятно ми беше да разговарям с него . Не беше много по-възрастен от мен , но беше видял и преживял достатъчно , за да дава съвети на по-младите от него .
-Надявам се един ден и аз да съм така . Искам да изпитам това прекрасно чувство наречено любов , но и да продължавам да съм на сцена - заговорих замечтано аз . Не бях толкова стара , но това не ми пречеше да мечтая за семейство . Преди мислех , че основната ми цел в живота е това да обикалям света и да пея с другите момичета , но осъзнавам , че това далеч не е най-важното . Ако нямаш подкрепата от приятелите си и от семейството си няма накъде да отидеш . Приятно ми беше с Рейн . Говореше много получително и това ми харесваше .
- Момчетата от MBLAQ се справят много добре . Вършиш си работата страхотно - не пропуснах да го похваля , но той го заслужаваше . Дано не беше го разбрал като подмазване . В този момент се появи едно момиченце , което явно щеше да иска автограф от Рейн , но дойде и помоли мен . Изненадана , аз взех химикалката и се подписах .
-Мислех , че идва при теб - засмях се аз , след като момиченцето си тръгна .

Хубави мечти имаше това момиче. Повечето млади звезди, които срещах мечтаеха само за повече слава и пари. Понякога имам чувството, че стават съвсем безчувствени. Аз самият като започнах да се качвам по стълбичката на славата, не се интересувах от чувства или любов. Дори приятелите си бях забравил по едно време. В главата ми се въртеше единствено мисълта как да стана по - добър. Това беше фикс идея. Не се гордея с това, но се радвам, че се поправих. Славата наистина може да те направи доста безчувствен. Затова много се радвах като виждам, че не всички са засегнати от негативните и качества.
- Няма да е само заради мен - усмихнах се
- Аз ще ви стискам палци, но вие ще сте тези, които сте работили усърдно.
След няколко секунди Мин похвали моите момчета. Усмихнах се широко отново. Явно наистина се справят страхотно, откакто са дебютирали чувам само поздрави за тях.
- Благодаря ти!
Едно момиченце се приближи и и поиска автограф. След като се обърна и си тръгна, тя сподели, че е мислела, че идва при мен. Свих рамене.
- Вероятно в момента си по - известна от мен сред децата на нейната възраст. - казах. Децата имат интернет, това е вярно, но и това, че бях в казармата си казва думата.
- Когато си починеш малко искаш ли да обиколим наоколо и да потърсим нещо за ядене или пиене? - не исках да я карам да става от сега, след като беше умаляла.