Mei Li's house ; след три дни

by **♕ T.O.P ♕** Сря Яну 08, 2014 10:01 pm

Добре. Това вече ставаше малко.. подразбирайте много прекалено. Чан Ли с притеснение и може би гняв четеше съобщенията, които и беше писал онзи шизофреник преди празниците и се хващаше за главата, задавайки си въпроса как може някой да е толкова груб или по - точно слабоумен, за да и пише подобно нещо. Нея я беше срам да каже на най - добрите си приятелки, че е в цикъл, та камо ли да им се предложи така.. накъде отива светът. Пф.
Още по - хубавото, което се случи - в Китай нямаше международно покритие на телефона, а когато се прибра видя, че имаше съобщение, което гласеше "Весела Коледа" пак от същия индивид.
"Я въй. Накара ме да се почувствам важна." - помисли си Сонг и се изсмя звучно.
Канеше се доста да поразпитва Мей Ли дали е мяркала някъде въпросния и ако да - къде, какво, що, говорили ли са си и всякакви такива простотии, докато е била в Тайджоу, а и не само. Нямаше да е лошо и от Виктория да изкопчи малко информация, но се познават от наистина кратко време и просто не можеше да цъфне пред нея с думите "Някакъв непознат, който очевадно няма връзка с главния компютър ми звъни и ми пише нонстоп разни глупости, а даже не знам кой е. Случайно да го познаваш?". Звучеше твърде откачено.
Седна по турски на леглото си и отново прочете съобщенията, които си бяха разменили, опитвайки се да разпознае кой е, защото познаваше приятелите си, пишещи по този начин отлично и не веднъж бе ставала жертва на базиците им. Тя също имаше навика да звъни на непознати или на хора, които не харесваше много с някакви думички, ама не чак такива. Нещо от рода на "Ало, продавате ли космодиск" или "Ало, имате ли рози", а когато отговорът беше отрицателен, казваше им да си посадят и затваряше телефона, всякакви такива малоумни неща, но не би им казала нищо такова. Близките и китайчета също не биха го направили, родителите им ги бяха възпитали прекалено добре. Може би китайците бяха по - добри от корейците, макар другите да казваха, че са еднакви и често използваха израза "копи - пейст". Разликата беше фрапираща, по демоните. Китайските и познати можеше и да си правеха невинни майтапи един с друг, ама думата "невинни" беше важна, ключова.
Облегна се на каменната стена и зачака съквартирантката си да се прибере от работа, за да започне с кръстосания разпит, както го наричаше майка и. Не след дълго, вратата щеше да се отвори и госпожица Сонг щеше да побърза да излезе от стаята, за да посрещне сладкарката, да я попита как е минал денят и, иска ли да хапнат китайско в близкия ресторант и докато ядат да започнат да обсъждат непознатия.
Не и се наложи да чака доста време, когато чу човешки стъпки и буквално изхвърча от убежището си, захвърляйки телефона си някъде, без да я интересува ще се счупи ли или не. И без това, имаше нужда от нов.
- Здрасти. - учтиво каза и помогна на другата китайка с чантите, в които носеше разни продукти, явно за да направят нещо бързо за вечеря. Остави ги в кухнята, след което Мей Ли направи същото. По - ниското момиче пристъпи към същинската част. - Можеш ли да ми опишеш външния вид на онзи, който те е питал за мен? Говорили ли сте си нещо? Не е докосвал Тао или Кьо - Джонг, нали?.. Отсъствах твърде дълго и трябва да знам какво се случва, нищо, че нещата са станали преди около две седмици.. а изобщо ако сте си говорили нещо, разказвай ако можеш, трябва да разбера максимално много, да науча кой е..

by **Mei Li** Чет Яну 09, 2014 11:04 am

Мей Ли бързо се въртеше на един крак и не спираше.Усилената музика кънтеше чак в мозъка й заглушавайки каквито и да е сигнали то разумни мисли ,като например да спре или да се махне и повече да не търпи противните викове на старата балерина.Госпожа Пак безмилостно не жалеше своите ученички и ги обучаваше докато самите те не можеха да стъпят на крака.Мей все още се въртеше правейки желаното движение.Мразеше тази жена.Правеше всичко възможно за да им вгорчи живота.Този на Хуанг си беше достатъчно вгорчен ,но този дявол в пола все успваше да допринесе.Като започем с таксите всеки месец.Не донесеш ли.Оут си.За да се върнеш трябда да лазиш по лакти в краката й за да склони.На китайката вече и се беше случвало .Все още помнеше онази ужасна усмивка ,която се изрисува на лицето на Пак.Все още помнеше онзи присмех в очите й.Не можеше да я понася и не разбираше ,как може толкова зло да се събере във прокисналата й злоба душа.
-Мей Ли!Отново!-пореден висок вик се откъсна от гърлото й.-Отново!-допълни все още с висок глас. Момичето се приготви ,пое си въздух стисна почти насълзените си очи ,застана на палци и се завъртя.Въртя се ,въртя се докато не й се зави свят и не се строполи на земята.Тя не посмя да вдигне поглед.Влажните й очи бяха забити в ръцете й.
-Губиш....моето и своето си време в безумни опити да танцуваш балет!!Това балет ли е?!
Думите на жената бавно и болезнено отекваха в главата й.Не можеше да издържи повече.Психически тая я беше смазала.
-Кой те е излъгал ,че имаш талат,момиченце??Кой е този слепец?!-не се уморяваше Пак и продължаваше да наваля на висок глас.Останалите балерини гледаха със съжаление горката Мей Ли,която все още трепереше на пода.В такива моменти й се искаше да си бъде в Китай,далеч от всички проблеми ,от всички и най-вече от този дявол.

Ми Йон вървеше като труп нагоре по стълбите.В ушите й още кънтяха думите на онази.В това състояние ,китайката дори не можеше да си спомни кога беше отишла до сладкарницата си за да вземе някой от сладкишите ,кога беше минала през пазара за да купи водорасли за топлата супа която искаше да направи.Чувстваше се болна.Някак отпаднала ,а тази супа винаги й беше помагала.Може би трябваше да я поръча от китайския ресторант в който с Чан Ли бяха вип клиенти ,но нямаше достатъчно пари.По всякакъв начин се ограничаваше за да може да си плаща сметките навреме.Веднъж беше стояла седмица без ток и от тогава си вземаше поука.Сега обаче беше зима и услоията за живот щяха да са минимални.
Тя мушна ключа в бравата и го завъртя.О значи Чан Ли се беше върнала.Беше ходила до Китай за празницити .Милото ,беше се затъжило за роднините.Само ако можеше и Мей да отиде до семейството си...
- Здрасти.-чу гласа на приятелката си.Хуанг мигновено забрави всичките си тревоги.Радваше се да я види.Беше й липсвала .Мислеше ,че ще прекара Коледата с нея ,но..е може би следващата.
Чан Ли веднага взе едната торба от ръцете на високата и ги пренесе в кухнята.Мей я последва.
- Можеш ли да ми опишеш външния вид на онзи, който те е питал за мен? Говорили ли сте си нещо? Не е докосвал Тао или Кьо - Джонг, нали?.. Отсъствах твърде дълго и трябва да знам какво се случва, нищо, че нещата са станали преди около две седмици.. а изобщо ако сте си говорили нещо, разказвай ако можеш, трябва да разбера максимално много, да науча кой е..
Сестрата на Тао я изслуша с широко отворени от сериозност очи.Пак ли този шизофреник бе?!Да му се невиди и тъпите сасенги,бе!Пу
-Уаа,Ли-Ли много бързо говориш.-каза през една едвам уформена усмивка,която бързо се стопи.-Ще ти разкажа всичко,спокойно.-говореше докато изваждаше нещата от торбите.В краката й вече се въртеше кучето й Шрек. Мей Ли дръпна едния стол на масата и изчака съквартирантка си да седне срещу нея преди да почне с речта.
-Значи нали помниш ,когато ти се обадих онзи ден?Тоя беше на улицата пред нас.Сякаш чакаше или...де да знам следеше някой.В първия момент не ми се стори подозрителен,но после като видях дяволската му усмивка и ,че тръгна към мен...а аз бях точно на вратата ,вземах пощата и тоя върви към мен.Настръхнах.Веднага взех нещата от пощата и тръгнах към магазина до входа.Бях си мушнала ключовете навътре в раницата и ако почнех да ги ровя ,онзи щеше да ме хване..Иии тръгвам аз към магазина и тоя изкочи точно пред мен.Очите му бяха много черни.В него има дявол сигурна съм!И ми каза „Извинявай Чан Ли тук ли е?” ,аз седя и го гледа.Бях в шок.Ти сама ми каза ,че не познаваш много хора. Казах му че няма. „А да знаете къде мога да я намеря и примерно кога ще си дойде?” каза той с дрезгав глас.Аз му казах че нищо не знам и се опитах да го заобиколя ,но той ме хвана за ръката. „Бихте ли й предали тогава,че Коледа наближава и че задължително ще си получи подаръка" И след това ми се подсмихна мазно и си тръгна!
Чан Ли гледаше с широко отворени очи.Настъпи сериозно мълчание.
-Кхъм,успях да го снимам ,когато пак дойде дни след срещата ни.-Мей Ли изкара телефона и показа снимката

by **♕ T.O.P ♕** Чет Яну 09, 2014 5:07 pm

Чан Ли разказа бързо, на един дъх всичко, което имаше да казва на събеседничката си. Тя гледаше много сериозно, а след като Сонг довърши това, което имаше да казва, започна да говори:
- Уааа, Ли - Ли, много бързо говориш.. - широката и може би не искрена усмивка, която грееше на лицето и, изчезна моментално. Не изглеждаше много добре, но нямаше да я пита сега за това. Не искаше да удари болното и място, що бе речено, ако беше зле с причина, разбира се. -Ще ти разкажа всичко, спокойно. - рече, вадейки от големите торби всякакви неща за хранене. По - високата дръпна един стол от масата, за да може Сонг да седне срещу нея и да и обясни всичко, свързано с непознатия, който явно нонстоп щеше да върви по задника на Чан Ли, така както е тръгнало. - Значи нали помниш, когато ти се обадих онзи ден? - по - малката кимна. - Тоя беше на улицата пред нас. Сякаш чакаше или.. де да знам, следеше някой. В първия момент не ми се стори подозрителен, но после като видях дяволската му усмивка и че тръгна към мен.. а аз бях точно на вратата, вземах пощата и тоя върви към мен. Настръхнах. Веднага взех нещата от пощата и тръгнах към магазина до входа. Бях си мушнала ключовете навътре в раницата и ако почнех да ги ровя, онзи щеше да ме хване.. Ии.. тръгвам аз към магазина и тоя изкочи точно пред мен. Очите му бяха много черни. В него има дявол сигурна съм! И ми каза "Извинявай, Чан Ли тук ли е?", аз седя и го гледам. Бях в шок. Ти сама ми каза, че не познаваш много хора. Казах му че те няма. "А да знаете къде мога да я намеря и примерно кога ще си дойде?" каза той с дрезгав глас. Аз му казах че нищо не знам и се опитах да го заобиколя, но той ме хвана за ръката. "Бихте ли й предали тогава,че Коледа наближава и че задължително ще си получи подаръка"? И след това ми се подсмихна мазно и си тръгна.. - очите на младата певица се разшириха и погледът и стана още по - сериозен. Може би си имаше работа с опасен човек?.. Не знаеше, знаеше само едно - беше я страх от това, което можеше да и направи. Въздържа се от коментар. - Кхъм, успях да го снимам, когато пак дойде дни след срещата ни.
Мей Ли извади телефона си и показа на другата китайка снимката, която бе направила. Изглеждаше и болезнено познат, но откъде? Там е работата.. може би го бе виждала по телевизията или.. не, идолите не изглеждаха такива. А може би бяха? Не знаеше.
- Едно е сигурно. Изглежда ми плашещ. - рече и взе телефона от ръката на Хуанг, за да го огледа по - добре. Да, беше го виждала. Много, много пъти, но не знаеше къде. Може би я следеше още откакто бе дошла в Корея, а защо не и от преди това?.. Може би и той като доста от хората, които слушаха протежетата на Франческа Грийн харесваха музиката и гласа и, но мразеха у нея факта, че не е от тук? Нищо не и беше известно, още се чувстваше не като в друга държава, а като на друга планета, измерение, век, година.. не беше в свои води, както се казваше. - Сигурна си, че това е той, така ли?
Надали сестрата на Тао би я излъгала, бе по - вероятно да се припознае и заради това питаше, но и имаше пълното доверие и заради това и казваше всичко, което ставаше около нея.

by **Mei Li** Пон Яну 13, 2014 11:26 am

Не можеше да повярва как може на този свят да има толкова луди хора.Например този мъж.Какъв беше този?Някакъв злодей?Но Чан Ли?Точно нея ли избра за жертва?Та тя беше най-доброто и нежно момиче на което някога Мей Ли беше познавала!Тя никога не би казала нищо на никой.Беше толкова спокойна и уравновесена ,че такъв идиот да я изкара извън нерви.Това беше наглост и този в скоро време щеше да си плати,защото добри хора като госпожица Сонг не заслужваха това.Този мъж...изглеждаше наиситна плашещ,сякаш даже тялото и аурата му казваха да се страхуваш.Може би беше някакъв социопат ,който си търсеше нещо интересно.Може би беше даже луд!
Мей Ли стоеше мирно на стола си и гледаше приятелката си срещу себе си.Изучаваше лицето й докато тя гледаше снимката.Както винаги Чан не показа каквато и да е било емоция,но балерината знаеше ,че вътрешно и тя беше притесена заради този .
- Едно е сигурно. Изглежда ми плашещ. -изкоментира замислено момичето докато гледаше снимката на телефона.Да ,тоз младеж определно беше изкрал двете китайки извън релси с тея обаждния и преследвания.Макар и че ни признаваше Ми Йонг също беше уплашена ,но не искаше допълнитлно да притеснява Сонг.В момента тя имаше нужда от здраво рамо на което да се подпре.Щеше да е силна заради нея,независимо какво правеше този кретен.
-Сигурна си, че това е той, така ли?-попита я Ли-Ли и най-сетне откъсна очи от екрана и от снимката. Хуанг закима енергично докато се облягаше надзад на дървения стол и скръсти ръце пред гърдите си.Имаха достатъчно за да кажат на полицията ,но все още на знаеха истинската самоличност на този.Една снимка нямаше да им помогне кой знае колко.При това на нея не се виждаше почти нищо ,че да го разобличат.Беше във профил и не беше достатъчно.
Настъпи отново тежка тишина.Чан Ли все още гледаше замислено в телефона на балерината ,докато тя гледаше парво в нея.Търсеше следа от видимо притеснение ,но така и не я откриваше.Сонг не винаги имаше такива показателни емоции.Точно тогава на вратата се почука или по скоро се затряска защото удрати бяха доста силни.Момичетата подскочиха и се спогледаха.Е това минаваше вскакви граници!
Без да мисли много много Мей стана ,грабна ножа който се върталяше във мивката и тръгна смело натам.Зад гръба си чу другата китайка да казва нещо ,но високата не й объна никакво внимание,беше толкова ядосана на този паразид ,че нищо не можеше да я спре.
Тя отвори с замах врата и ...откри че там няма никой.Който и да е бил вече беше избягал.
-Ха,страхливец!-викна Хуанг и тръгна да се прибира когато бяло лисче прикова погледа й.Тя го вдигна от изтривалката за обувки където беше оставено.
-Ъъъ,Чан Ли...-повика съквартирантката си глухо докато разтваряше хартия.Думите изписани вътре я втрещиха.

"Не можеш да се криеш вечно,слънце аз винаги ще те намирам и нищо не може да ме спре"

-Господи...-изломоти с окорени очи.

by **♕ T.O.P ♕** Пон Яну 13, 2014 9:50 pm

На вратата започна да се блъска яростно и силно, а двете китайки разтревожено се спогледаха. Някой да не би случайно да искаше да срути хубавия дом на Мей Ли?! Такова блъскане и удряне.. напомняше на Сонг, когато беше бясна и затръшваше вратите след себе си, за което често си просеше навикване от майка и или баща и. Батко и не смееше да и каже нищо, защото "момиченцето на бате" си беше "момиченцето на бате" - кучешка муцунка можеше да оправи всичко. Можеше и да се дразнеха наистина много и да не минава ден, без да се закачат един с друг, но така показваха колко се обичаха. По - високата грабна някакъв нож от мивката и тръгна към вратата.
- Сигурна ли си?..
Единственото, което получи в отговор бе пълен игнор. В главата и изникна мисълта колко много мръсни съдове имаше в мивката.. скоро някоя трябваше да се хване и да ги измие. В мивката всичко беше с краката нагоре, що е речено. Певицата не си и направи труда да я последва, само я проследи с поглед, за да види какво ли ще стане, кой ли ще им излезе насреща и всякакви такива неща. Въпреки това, зае бойна позиция, каквато принципно я караше брат и да заеме по време на тренировката и по Тай - Чи, докато още се учеше да се бие с него. Винаги, във всеки един момент беше готова да използва наученото от брат си върху някой, който се опитваше да навреди на близките и хора и имаше смелост да убие онзи, който я преследваше, нея и Мей Ли, но нямаше желание. Засега. Въпреки, че тя далеч не бе убийца, беше прекалено добричка, можеше и да се превърне в такава за броени секунди.
Забеляза как Мей Ли отвори вратата, но там нямаше абсолютно никой. Да не би случайно онзи да беше избягал от страх при мисълта, че Чан Ли можеше да му нарита прекрасния задник? Е, лошо няма. Спечелиш ли им страха, печелиш им и уважението.. е, не винаги, но принципно така ставаше. В този случай, и двете момичета се бояха от него, но не го уважаваха, ама никак.
- Ха, страхливец! - високо каза по - голямата сестра на Тао, след което Чан Ли се изсмя при мисълта, че може би е права за онова, което си помисли преди минута. Забеляза, че балерината се наведе и взе някакъв лист хартия, разгъвайки го. Това уби всякаква следа от усмивка по лицето на Сонг. - Ъъъ, Чан Ли.. господи..
Когато чу името си, затича се към сладкарката така, че нищо чудно ако се блъснеше в някоя стена, да остави отпечатък за спомен. Взе бележката от ръцете и най - нахално и я прочете набързо. Очите и се разшириха от ужас, а от устата и излезе възможно най - дългата и злобна псувня, която някой някога е изричал, най - вероятно. Падаше си добро момиче и не псуваше, ама сега не можеше да си държи хубавата устичка затворена. Скъса проклетия лист на парчета, хвърляйки ги накъдето и падне. Правеше боклук в къщата на приятелката си, но после щеше да чисти, не беше много на кеф, за да го прави сега. На акъла и дойде чудесната идея да му звънне и да му вдигне един хубав телефонен сеир, защото беше убедена на двеста процента, че нямаше да си направи смотания труд да си домъкне задника до дома им, но първо трябваше да се консултира с Мей Ли.
- Да го направя ли? - тя само повдигна едната си кафява вежда в отговор. - Да го извикам ли, за да го видя дали е толкова смел на живо..? Ако изобщо дойде де..
Е, не и звучеше като гениалната идея, на която се надяваше, но и по - зле можеше да е.

by Sponsored content

Mei Li's house ; след три дни

Mei Li's house ; след три дни

Re: Mei Li's house ; след три дни

Re: Mei Li's house ; след три дни

Re: Mei Li's house ; след три дни

Re: Mei Li's house ; след три дни

Re: Mei Li's house ; след три дни