~След два дни в Сеул~

by **Yuji** Нед Апр 28, 2013 5:06 pm

Дръпнах рязко завесата и слънцето блесна точно насреща ми.
- Аууу че е хубаво навън...- казах тихо
Хубаво е, ако обичаш такова слънце. Аз не му бях голяма фенка, но така се изразих.
Цял ден стоях в дорма и ми омръзна. И на всичкото отгоре бях сама. Ядох, гледах телевизия, четох фенфик, в който бях участничка... и беше на лесбийска тематика. Май няма да ми се отрази зле да си намеря гадже. От мъжки пол ако може. И да спра да чета такива фенфикове.
Облякох си една червена блуза с емблемата на Батман отпред, прилепнали дънки и някакви улекотени подобия на кубинки, които обувах за пръв път. Както винаги правеха звездите си сложих слънчеви очила, но това беше защото наистина имаше слънце навън. По телевизора тъкмо даваха прогнозата, и казаха, че ще вали, но аз ги игнорирах мислейки си " как ще завали като слънцето навън е толкова ярко?". Изключих телевизора и изскочих навън. От яденето на сладко имах доста енергия. Диетологът ми нямаше много работа с мен, защото бързият ми метаболизъм не ми позволяваше да напълнея много. Минах за млечен шейк и седнах на една от многото пейки около огромния център. Започнах да си пия бавно и се загледах как персонала на отсрещната сладкарница си прибира масите. Имаше голям навес отгоре и вероятно там не печеше. И аз не се оплаквах, над мен имаше дърво.
Блях си някъде половин час, когато започна да вали. Започна съвсем леко, но след малко се превърна в същински порой. Даже небето притъмня. Идеше ми да се бия по главата. Другия път ще вярвам на прогнозата. Изтичах бързо пред витрината на вече затворилата сладкарница. Наистина беше добро прикритие. Капките се удряха безпощадно по навеса горе, а аз си свалих очилата. Наоколо вече нямаше много хора, а аз чак сега погледнах настрани и забелязах, че не съм сама. Мъжката фигура също ме погледна и аз го разпознах. Йонг хла. Познавахме се доста бегло. Благодарение на макнето ни. Още като се запознахме се издъних и приличах на глупачка. Докато тръгвах към него да се запознаваме се спънах и се омацах със сладоледа си. След това бяхме само на "здравей-здрасти".
Сега не можех да не го поздравя. Приближих няколко крачки.
- Ъм...здравей - усмихнах се
- Отдавна не сме се виждали. Как си?
Друг път не бях се старала да завързвам разговор, защото се притеснявах, че ме мисли за идиотка и за спъната в краката.

by Гост Нед Апр 28, 2013 6:10 pm

В най-слънчевият и прекрасен ден от няколко дни насам, той, както и групата му, беше в почивка. Свободният им ден, в който можеха да правят каквото си поискат и да ходят където си поискат, като гледат да не се забъркват в неприятности, естествено.
В този хубав ден той стана рано, защото слънцето го събуди, което беше пекнало още от седем сутринта. След като стана, направи закуска за четирима, защото знаеше, че другите ще ги мързи да си правят закуски и въобще да ядът нещо, а и защото беше лидер и това беше нещо като негово задължение.. Сготви яйца, палачинки, извади от хладилника кимбап-а от вчера вечерта. Извади шоколад и сладко за палачинките и подреди масата, защото имаше намерението да закусва с другите... Но това негово намерение се провали, защото когато отиде в стаята на ДжонХюн, с когото делеше една стая, той въобще не му обърна внимание и продължи да спи, а когато отиде в стаята на другите двама, те му заявиха да ги остави на мира поне днес, защото щели да спят до много късно. Йонг Хла уважи желанието им и седна да закусва сам.
След като се наяде остави храната на масата. Беше му скучно, затова реши да се упражни на една от китарите си, но се отказа, защото щеше да събуди другите. Помота се известно време из апартамента и накрая реши да отиде пеш до компанията, за да се разходи. Облече се и излезе. Слънцето все още грееше много силно и на него му беше топло дори с тениската, с която беше излязъл.
Докато вървеше, изведнъж заваля дъжд. Момчето не можеше да повярва, че от хубаво слънчево време, заваля силен дъжд. Не искаше да се намокри, затова се скри под навеса на една сладкарница. До него дойде едно момиче, което му се стори доста познато, но реши да не я притеснява. Но когато тя се обърна той веднага я позна, тя него също. Момичето беше СоЙонг от SNSD. Бяха се запознали, когато беше в предаването "We Got Married" с макнето им. Тогава тя се беше оцапала със сладолед и оттогава си казваха само едно "здрасти", защото си личеше, че я е срам, заради тази случка, макар че той не виждаше нищо срамно в това. На всеки се случваше.
- Ъм.. здравей. - каза тя и се усмихна. - Отдавна не сме се виждали. Как си?
Да, все още `и беше неловко, което я правеше да изглежда сладка, според него.
- Здрасти. - поздрави я той. - Добре съм. Ти как си?

by **Yuji** Нед Апр 28, 2013 7:06 pm

Той също ме поздрави и върна въпроса ми. Не веднъж бяхме подложили Сохюн на кръстосан разпит за него и тя няколко пъти ни повтори че той е мил и добър.
- И аз съм добре. Малко се ядосвам, че не си взех чадър...
Всъщност не бързах за никъде и нямах работа. Сега си напрегнах мозъка с какво да продължа разговора ни. Оставаше сега и за темерут да ме помисли и всичко щеше да е върха.
- Май дъжда не е изненадал само мен. Нещо важно ли имаш да свършиш? - попитах с усмивка, за да не прозвучи сякаш го подлагам на разпит.
- Мисля, че скоро ще спре. На облак е! - казах, защото понякога не ми беше лесно да мълча.

by Гост Нед Апр 28, 2013 8:29 pm

- И аз съм добре. Малко се ядосвам, че не си взех чадър...
Да, човек винаги трябва да е подготвен с всичко, защото никога не се знае какво може да стане, особено с времето. От много слънчево, може да завали дъжд, като в техния случай, но и можеше и обратното. Той също не беше преценил и беше излязъл само по тениска, без да си вземе връхна дреха или чадър. И двамата бяха в едно положение, без чадър или яке с качулка на дъжда. Което означаваше, че сигурно ще си почакат дълго докато спре под навеса на вече затворила сладкарница.
- Май дъжда не е изненадал само мен. Нещо важно ли имаш да свършиш? - попита усмихната тя.
Важна ли? Никаква важна работа нямаше, а и го бяха оставали сам. Това му беше проблема. Защото ако имаше какво да прави и да се занимава, нямаше да се оплаква въобще. Но като нямаше какво друго да правеше?
- Не, нямам важна работа. - отговори той и също се усмихна. - Просто няма какво да правя и реших да се разходя пеша до агенцията си.
Не мина и секунда и тя отново проговори.
- Мисля, че скоро ще спре. На облак е!
Той кимна. На някои можеше да им стане досадно от постоянното говорене, но на него не. Той не обичаше тишината много. Обичаше, когато е с някого да говорят, а не да мълчат и да се чудят какво да кажат. Това беше едно от нещата, които харесваше в момичето.
- А ти къде отиваш? - попита той.

by **Yuji** Нед Апр 28, 2013 8:45 pm

Надявах се само да не му стана досадна. След като го бях гледала в "You're beautiful" си бях изградила някакъв сдържан и приятен образ за него. Сега ми се искаше да го опозная, за да разбера лично неговия образ, а не характера на един от най - известните му герои.
Мъжът отговори на въпроса ми и явно беше като мен. Кимна на другото казано от мен и ме попита аз къде отивам.
- И аз като теб нямах какво да правя. Дори ме оставиха сама и реших малко да се поразходя. Но заваля - почесах се по врата, макар да не ме сърби.
Започна да става малко хладно. Бях доста зиморничава. Една от отрицателните страни на това да нямаш много сланинки по тялото ти е, че много лесно и става студено. Когато тръгнах ми беше топло дори по редно късия ми ръкав. Пъхнах ръце в джобовете и се свих леко. Когато се правех, че не ми е студено, го игнорирах и не усещах толкова студа.
- Как е в работата? Замисляте ли нещо с групата? - попитах, след което се сетих за нещо и се ококорих ентусиазирано.
- Някоя нова драма? - хилнах се. Може би щеше да ми каже, че не трябва да издава.
Имаше слухове, че ще участва в "Heirs". Тайничко си имах регистрация в mydramalist и го бяха добавили към каста, но после го махнаха. Усетих се, че въпросите ми може би са малко нахални. Но с приказки се разсейвах от студа. Надявах се да не се изнерви, че го разпитвам. Ако не валеше дъжд, може би щях да го поканя да отидем някъде. А сега...просто е принуден да стои с мен. Зяпнах го. Как изобщо да не го зяпаш? Още като бяха в WGM бъзиках Seohyun, че и завиждам за мъжа. То не беше само бъзик ама все пак...

by Гост Пон Апр 29, 2013 10:35 pm

- И аз като теб нямах какво да правя. Дори ме оставиха сама и реших малко да се поразходя. Но заваля.
Започваше да става хладно, заради дъжда. Той беше свикнал на студено и не обръщаше много внимание на студа, но момичето до него явно не беше свикнало. Йонг Хуа забеляза, че леко се свива от студа, но в този случай той нищо не можеше да направи дори и да иска. Не си носеше якето, затова нямаше какво да `и даде, за да се стопли..
- Как е в работата? Замисляте ли нещо с групата? - попита тя.
Не успя да отговори, защото тя зададе нов въпрос.
- Някоя нова драма?
Суйонг изглеждаше някак ентусиазирана и явно `и беше любопитно, затова нямаше как да не `и отговори искрено и на двата въпроса, въпреки, че това с драмата не трябваше да го разказва на всеки, въпреки, че повечето фенове и известни вече знаеха.
- Работата е добра. Продължаваме да ходим по концерти и да се забавляваме. - каза той. - Щях да участвам в една драма, сигурно вече знаеш коя, но се отказах, защото доста неща за героя ми, който щях да играя не ми допаднаха, а и някои неща от сценария също, затова реших да се оттегля.
Усмихна се и се огледа. Все още валеше, но той се опитваше да намери затворено място, където е по-топло, за да не `и е студено. Но не се справяше много добре, за сега.
- Как са другите от групата ти? - попита той, докато оглеждаше наоколо.

by **Yuji** Пон Апр 29, 2013 11:13 pm

По принцип много мразех да мъкна излишен багаж като горнища в топло време...и ето че сега това ми играе лоша шега. Но ако трябва да бъдем честни, не е някакъв велик студ, така че лесно се търпи, стига да не мислиш за него.
Мъжът ми отговори, за пореден път се почувствах като нахалитет, но му бях благодарна, че не ме отряза по бързата процедура.
Хубаво бе, че се забавляват. Работата без поне малко забавление е мъка. И да, знаех коя драма има предвид, точно нея гледах в драма листа. Каста на драмата беше добър, но честно казано ми се иска да видя Йонг Хуа в главна мъжка роля също като в Heartstrings.
- Добре са - усмихнах се. Е, някои си имаха наистина сериозни проблеми, но реших , че не аз съм човекът, който ще говори за тях. Не ми е присъщо.
- Мисля че започнахме да посвикваме с наличния си състав.
Видях го, че се оглежда и проследих погледа му на няколко пъти.
- Търсиш ли нещо? - попитах
Добре...ама аз наистина съм много досадна. Но пък бих се радвала да му помогна да намери търсеното. Пристъпих напред и си показах муцуната под дъжда. Съвсем малко беше намаляло. И небето вече не бе толкова тъмно.

by Гост Пон Май 06, 2013 9:09 pm

- Добре са. - усмихна се тя.
Това беше хубаво. Не се беше виждал или чувал с нито една от тях след като свърши предаването. Имаше доста работа и концерти, затова нямаше време да ги види или да им се обади. Тогава дори нямаше време дори за себе си и семейството си. Но въпреки това през цялото време беше с групата си и се забавляваше по време на работа, затова не беше толкова голям проблем.
- Мисля че започнахме да посвикваме с наличния си състав.
Да, знаеше че една от тях беше напуснала, макар че може и да са повече от една. Не знаеше защо, въпреки, че вече беше говорил с това момиче, а и не беше негова работа, затова не смяташе да пита. Всеки имаше право да решава какво ще прави с живота си. Лично той не би напуснал компанията си, но това беше лично негово мнение. Мнение, което щеше да запази за себе си.
- Търсиш ли нещо? - попита го тя.
Момчето я погледна. Явно беше забелязала, че се оглежда.
- Търся място, където да сме на топло, защото забелязах, че ти е студено. - отговори той.
...Най-накрая забеляза една беседка, която се намираше в една малка градинка на известно разстояние от тях. Дъждът беше понамалял малко, затова щяха да успеят да отидат там без много да се намокрят.
- Искаш ли да отидем на онази беседка? - попита той и `и посочи мястото. - По-добре е от това да седим прави тук.

by **Yuji** Нед Май 12, 2013 11:11 pm

Изненадах се, че мисли за мен. Но пък чувството беше приятно. По принцип не съм свикнала мъжките наоколо да се държат добре с мен. Проблема ми е, че не попадам на добри мъжки.
- Няма нужда да се притесняваш за мен, не е толкова студено....- казах, но той вече беше открил една беседка и ме попита дали искам там. Със сигурност беше по - добре отколкото да стоим прави. И беше по на завет.
- Искам. - усмихнах се и тръгнахме натам. По - точно аз се изстрелях. Не тичах, но вървях бързо. Какъв късмет, че не съм на токчета. Троснах се на пейката в беседката.
- Определено тук е по - добре. - казах и си пипнах косата. Пак беше мокра. Пуснах я от шнолата и се разнесе аромат на плодчета. Поразроших се и погледнах към него. И неговата коса беше мокра и някои кичури стърчаха по тази причина.
- Мерси за загрижеността. - обичах да благодаря на хората. Понякога дори няма за какво и ме мислят за странна, но навик. В този случай имаше за какво, защото аз си блеех и нямаше да видя беседката.
Обърнах се назад, облегнах се и се загледах как пада дъжда.
- Много обичам дъжд...но когато съм на закрито. А всъщност навън е много по - красиво. - казах, макар че едва ли го интересуваха моите тъпи приказки свързани с времето. Вече не беше чак толкова мрачно. Обичам и когато е мрачно, но тогава е малко страшно. Както си се усмихвах, загледана изведнъж изгърмя силно и наблизо и аз подскочих, дори изпищях леко. Явно грешах, като мислех че това е свършило. Пак седнах като хората напред прокарах ръка през косата си.
- Извинявам се. Това определено не го очаквах...

by Гост Вто Май 14, 2013 4:02 pm

- Искам. - усмихна се тя.
Двамата тръгнаха натам, но той изостана, защото момичето ходеше прекалено бързо, затова стигна преди него. Той вървеше нормално и малко след нея пристигна. Седна на беседката. Тя не беше от най-големите, всъщност беше малка. Двамата седяха един до друг и нямаше повече място.
- Определено тук е по-добре.
Да, така си беше. Затова беше избрал да седнат тук, отколкото да стоят прави и да чакат да отмине дъжда.. Видя как пуска мократа коса от опашката и пипна своята. Тя също беше мокра и беше сигурен, че стърчеше малко. Но нямаше как сам да си я оправи, косата му беше къса и трудно се привеждаше в нормален вид. Което най-много не харесваше в косата си. Когато групата му имаше концерт, отнемаше поне половин час за косата му, за да я оформят с четки и сешоар. което беше странно, защото той беше момче. Но се успокояваше с това, че има момчета, които се гласят повече от него..
Тя му благодари за загрижеността.
- Пак заповядай. - усмихна `и се той.
Певицата заговори за това, колко харесва дъжда, когато тя е на закрито. Той също го харесваше, но да е през лятото, защото тогава е топъл и не му пречи, дори и да го мокри...Изведнъж наблизо изгърмя силно. Момичето се стресна и подскочи.
- Извинявам се. Това определено не го очаквах...
- Няма проблем. - каза той.
Сложи ръката си зад нея, като пръстите му съвсем леко докосваха рамото `и. Щеше да я предпази следващия път, ако я хване страх отново. Все пак беше джентълмен...Йонг Хла се загледа в мократа `и коса.
- Внимавай да не настинеш с тази мокра коса. - каза `и той.

by **Yuji** Сря Май 15, 2013 12:19 am

Още веднъж се убедих в това, че Йонг Хуа е мил и добре възпитан. Колкото и простотии да направя за по - малко от час, той нито ще ми се смее и ще приема извиненията ми. Не ми трябват лоши момчета, дайте ми един такъв, и ще го обичам вечно! Шегувам се разбира се. Не си избираме ние в кого да се влюбим!
Малко след като му се извиних, той подпря ръката си зад гърба ми и усетих връхчетата на пръстите му върху рамото си, защото там деколтето падаше надолу и беше голо. Усетих топлина, със сигурност неговите ръце бяха много по - топли от моите.
След това мъжът се загледа косата ми, и ме предупреди да внимавам да не настина. Кимнах с усмивка.
- Ще внимавам, мерси! Точно сега не е време за настинка. - аз също се загледах в него.
- Но...твоята също е влажна и то повече от моята...- надявах се той самият да не се разболее. Нищо, че мъжете са по - силния пол времето доста захладня, той е по къс ръкав и косата му е мокра. Не знам защо, но се притеснявах.
Понеже леко се притеснявам, почти не помръдвах, за да не си помисли, че му се натискам. Срамежливо момиче съм, какво да се прави. Не обръщайте внимание на изпълненията ми на "Sway". Трябваха ми доста репетиции, за да свикна и да не се държа като глупачка. Но пък бързо уча, затова така или иначе успях.
Като оставим настрана целия ми срам и притеснение, ми харесваше топлината, затова уж случайно се помръднах по - към дланта му. Побързах да замажа:
- Та...какво смяташ да правиш, след като спре дъжда? - усмихнах се и присвих очи. Всъщност...ако имаме късмет дъжда да спре скоро!

by Гост Пон Май 20, 2013 6:08 pm

Тя също явно се беше притеснила за него, защото му каза, че косата му
била по-влажна от нейната. Това го зарадва. Харесваше му, когато някой
се притеснява за него.. Той отново докосна косата си. Да, беше доста
влажна и надали щеше да изсъхне скоро, ако не спреше дъжда и не грейнеше
слънце. Но той трудно се разболяваше и имаше голям имунитет към
настинките, затова нищо нямаше да му стане. Но не беше сигурен за нея и
все още леко се притесняваше, въпреки че тя му каза, че ще внимава. Все
пак Суйонг беше момиче, а момичетата бяха по-чувствителни към всичко и
лесно се разболяваха.
- Нищо ми няма. - каза той. - Много трудно се разболявам.
Макар, че той не беше помръднал дори и сантиметър, по някакъв начин дланта му
се беше оказала по близо до гърба `и. Йонг Хуа разбра как се беше случило това и се усмихна. Нямаше нищо против, затова не каза нищо и се направи, че не е почувствал и видял нищо, за да не се чувства тя неудобно.
- Та...какво смяташ да правиш, след като спре дъжда?
Момчето се замисли.. Честно казано нямаше никакви задължения или места, на които трябваше да ходи.
- Нищо конкретно. - отговори той.
Нямаше нищо против да остане с нея. От доста време насам беше започнал да я
харесва. Харесваше всичко в нея. Още от времето, когато снимаше предаването, му беше направило впечатление характера `и и красотата `и. Искаше да я опознае добре. Но не знаеше как точно да `и каже, че иска да остане с нея, за да не я помисли за някой перверзник, който не иска да се отдели от нея.
- Нямам нищо против да остана тук или да отида някъде другаде... с теб. - каза той, като последното го каза тихо и притеснено.

by **Yuji** Нед Юни 09, 2013 11:02 am

Това, че трудно се разболява леко ме успокои. За себе си не бях много сигурна. Имам малко слаба имунна система, но пък си познавам организма идеално. Дори да усетя леки признаци на настинка, знам с какво да я атакувам и ще се махне още преди да съм започнала да кашлям. Следователно всичко е наред. А и все пак сме лято вече, макар някой дни температурите да са доста странни. След въпроса си малко се притесних. Не знаех какво ще ми отговори. Вече ми беше пределно ясно, че няма да е груб или нещо от сорта. Но пък може да си помисли нещо лошо.
Суйонг, спри да се притесняваш за такива неща! Просто ще го поканиш приятелски да остане с теб и да ти прави компания, в това няма нищо лошо. Дори е по - добре от това да си заминеш ей така. Първоначално кимнах на отговора му, но след като довърши се зарадвах доста. От такова малко нещо ми идеше да подскачам от радост. Обърнах глава на другата страна хилнах се като репичка и се опитвах да прикрия радостта си. Усмивката ми секна. Дали пък не го правеше, за да не ме обиди? Надявам се не. Последното го каза тихо, но и аз не знам как да го тълкувам. Все едно. По - важното е дъжда да спре и да измисля къде да отидем.
- Радвам се. И ти благодаря! - казах с усмивка.
- Вероятно дъжда скоро ще спре, защото облака започна да отминава. Има ли място, където ти се ходи?
Позамислих се за някои предложения. Може да го улесня.
- Може да отидем в някое кафене и да пием нещо топличко. Добре ще ни се отрази.

by Гост Вто Сеп 03, 2013 9:16 pm

- Радвам се. И ти благодаря! - каза тя.
Стана му хубаво, като тя каза, че се радва да е с него. Тя беше мило момиче и може би го беше казала от учтивост, но от една страна знаеше, че наистина го мисли, макар че не беше сигурен от къде го знае. Оценяваше това, че е благодарна, но според него не беше нужно да го казва. Нямаше за какво да е благодарна или може би имаше...Той просто обичаше да е в нейна компания и нямаше нищо против да си прекарва времето с нея. От много отдавна искаше да останат и да отидат само двамата някъде, но никога не му се отдаваше тази възможност, за жалост. Но ето, че му се отдаде и затова нямаше да се държи като другите мъже и да я изостави на пейката, просто защото така иска. Той беше джентълмен и всички го знаеха. Надяваше се и тя да го знае и да не смята, че е като другите.
- Вероятно дъждът скоро ще спре, защото облака започна да отминава. Има ли място, където ти се ходи? - попита тя.
Той нямаше претенции. Можеше и искаше да отиде навсякъде с нея. Дори и да му предложеше да отидат в някое училище, където според него никога нямаше да се върне, защото въобще не го харесваше, щеше да отиде, защото щеше да бъде с нея.
- Може да отидем в някое кафене и да пием нещо топличко. Добре ще ни се отрази. - предложи Суйонг.
Идеята му хареса.. Погледна към небето и след това пред тях и забеляза, че дъждът беше намалял, само капеше леко. Това не им пречеше да отидат някъде. Затова стана и `и подаде ръка, за да стане от пейката.
- Ако искаш да вървим. - каза той. - Има едно много хубаво кафене наблизо.

П.П. - Извинявай за огромното закъснение.

by **Yuji** Съб Сеп 07, 2013 6:02 am

След като се позамисли, Йонг Хуа се съгласи. Преди да се усетя, той беше вече станал и ми подаваше ръка. Приех помощта разбира се, защото оценявах жеста. Малко мъже в днешно време действаха като джентълмени и когато намериш такъв, определено трябва да действаш като дама. Току виж ти излязъл късмета...
Е, нямах намерение да действам на този принцип, разбира се. Не съм такава. Вярвам в това, че ако наистина се влюбя в някой, той може да е най - милият, или човекът с най - ужасен характер. Дори най - лошите хора в света някой ги обича. Сигурна съм в това.
Нямах намерение да мисля повече на тази тема. Не смятах да игнорирам компанията на Йонг Хуа, който определено знаеше какво да направи, за да се чувствам добре, с глупости. След като излязохме от беседката, не знаех накъде отиваме, но пък вървях наравно с него. Май се сещах за кафенето, което имаше в предвид, но не бях сигурна и го оставих той да ме заведе където иска. По пътя не се сдържах да мълча и му надувах главата отново с глупости. Как времето е непостоянно, а това не е никак хубаво...как работата може да бъде и добра и лоша, как ми се спи и още куп глупости. Имах навика да се притеснявам кой какво си мисли. Сега, в един от малкото моменти, в които си бях затворила устата се чудех дали ако му надувам главата няма да ме сметне за досадна, а ако пък мълча няма да ме сметне за сноб. Един съвет си давам винаги в такива моменти - бъди себе си. Ако с човекът ще си допаднете занапред, той ще те приеме такъв, какъвто си. Ако не...ами не.
Йонг Хуа беше доста красив на външен вид и забелязвах как момичетата, които срещаме го оглеждат. Хмм, ами признавам си, че се почувствах доста добре, че съм с него. Почувствах се някак...по - специална. А досега рядко ме карат да се чувствам специална. Макар, че не е направил нищо съществено по въпроса, аз отново му бях благодарна. Интересно иначе как никоя жена не се спря да му иска автограф или да се снимат. Тцтц, може да ги е страх от ръста ми и да се чудят каква съм му. От друга страна и мен никой не спря. Не че се оплаквам.
След малко стигнахме пред кафенето, за което той говореше.
- О, винаги съм искала да дойда тук! - казах доволно. Влязохме и седнахме на една от по - крайните маси в единия ъгъл. Когато сервитьорката дойде, аз си поръчах голяма чаша горещ шоколад. Нещо не ми се пиеше кафе или чай. А и горещия шоколад беше повече и по - сладък. Какво повече мога да искам?
На всичкото отгоре бях започнала малко да огладнявам, но нямаше за нищо на света да отбележа това скоро. Не знам защо, но малко се притеснявам от него.
Преди да ни донесат поръчките, сервитьорката дойде и ни донесе две от онези яките бисквитки с късметчета. Обожавах ги и се хилнах като малко дете, но после сподавих радостта си, за да не ме помиси Йонг Хуа за бебе. Докато се чудех коя от двете бисквитки да си взема се сетих нещо, което забравих да му кажа по пътя.
- Може да ти прозвучи странно, но се радвам, че имаме шанса да се опознаем сега - усмихнах се мило
- Макнето ни говори прекрасни неща за теб. Ако стана досадна на моменти, не се притеснявай да ми кажеш...- бях леко така срамежлива на моменти, но предпочитах хората да ми казват, ако започна да говоря много. Най - накрая взех едната бисквитка от чинийката и я разчупих. Измъкнах доволно късметчето и го разгънах.
- Я да видим........а.....любов..- казах изненадано. Честно казано само веднъж ми се беше паднала, при това доста отдавна. Постоянно ми се падаха здраве, късмет, пари и разни цитатчета или фрази. На тези неща също бях много доволна, просто сега се изненадах.
- На теб какво ти се падна? - Попитах с усмивка след малко, докато още анализирах интересното си късметче. Още преди сервитьорката да се появи с нещата ни, аз бях започнала да надушвам аромата на горещ шоколад. Аромат, който обожавам.

by Гост Пон Сеп 09, 2013 9:25 pm

Тя прие предложената му ръка и стана от пейката. Изглеждаше малко изненадана. Разбираше я. Не всички мъже бяха като него и надали тези около нея правеха така. Макар че познаваше почти всички от нейната компания и те бяха добри като него, но явно на нея не `и се случваше много често. Ако зависеше от него, от сега нататък щеше да `и се случва доста често.
Пътят не беше много дълъг. Кафенето беше известно и доста хора идваха в него. Понякога даже няма места и трябва да чакаш, ако искаш да седнеш там. Доста хора правеха това, защото то беше много удобно и уютно, няма как да не го посетиш поне един път.. По пътя тя говореше, което беше добре, защото щеше да е много неловко, ако си мълчаха. Да, тя му говореше за времето, работата и още куп неща, но това не му пречеше. Другите щяха да го сметнат за досадно и скучно, но той го сметна за симпатично и като част от това, че се държи като себе си, а не се прави на някой друг.
След известно време пристигнаха. За тяхна радост имаше няколко празни маси.
- О, винаги съм искала да дойда тук!
По някаква случайност беше уцелил кафенето и по някакъв начин я беше зарадвал. Усмихна се и влязоха вътре. Седнаха на една от масите в ъгъла. Сервитьорката веднага дойде. Суьонг си поръча горещ шоколад.
- За мен един плодов чай. - каза той и сервитьорката си отиде.
Преди да им дойде поръчката, сервитьорката им донесе бисквитки с късметчета. Не ги беше опитвал до сега, но повече му беше любопитно какво ще пише в тях..
- Може да ти прозвучи странно, но се радвам, че имаме шанса да се опознаем сега. - Усмихна му се мило.
Той `и отвърна на усмивката. Не се съмняваше, че макнето им е говорило хубави неща за него.
- Аз също се радвам. - каза той. - Честно казано от отдавна искам да се видим двамата... насаме.
Суйонг взе една от курабиите и се оказа, че на късметчето `и пише "Любов". Интересно... Той отвори своето и нещото, което пишеше беше още по интересно. Той я погледна и прочете на глас:
- " Днес ще срещнеш любовта си".
Той вече беше осъзнал какво означава това, но не знаеше дали тя е разбрала. Подсмихна се тихо. Поръчката им дойде. Джънг Хуа отпи от чая. Обожаваше чай, особено през зимата, но нямаше нищо против да пие и през лятото.. Облегна се назад в стола и се загледа в момичето пред него...

by **Yuji** Вто Окт 08, 2013 8:04 pm

Честно казано не приех моето късметче насериозно. Беше ми интересно на него какво му се е паднало. Защото видях нещо доста интересно във лицето му, когато го прочете. Не можех да определя какво. Той прочете на глас, и аз повдигнах вежда. През ума ми минаха разни мисли. Всяко момиче, имащо пред себе си красив и приятен младеж като него, който да прочете на късметче, че ще срещне любовта си днес...ами всяка би си помислила, че това е тя. Усетих как се зачервих малко, дано не го усети. Макар че съм сигурна, че ще забележи. Изглежда като човек, който забелязва малките детайли и анализира всичко. Като корейския Шерлок Холмс. Тцтц, добре че не може и да чете мисли. Много съм глупава на моменти.
- Ами...май трябва да си доста внимателен днес...да не я изпуснеш..- изкисках се като глупачка, защото не знаех много какво да кажа. Дано не ме помисли за идиотка. Глупаво ли е да си мисля, че това може да съм аз? А той напреди каза, че е искал да останем насаме..
Усетих как започвам да се изчервявам още повече и награбих чашата с горещия шоколад. Чак сега се усетих, че са ми я донесли. Отпих една голяма глътка, след което и аз го погледнах и се опитах да се усмихна нормално.
- Дали може да им се вярва на тези късметчета? - попитах шеговито.
- Всмисъл...ти би ли се обвързал, при цялата тази работа? Феновете, задълженията, пътуванията... - попитах го малко по - сериозно и се загледах в масата. Нямах никакви скрити цели в момента, просто исках да чуя какво мисли той. Нямаше да е лошо да се сдобия и с някое мъжко мнение, на някой по - сериозен. Иначе на мнението на досадните плейбойчета го знам...По мои наблюдения, Йонг Хуа е далеч от тях. А моите наблюдения почти винаги са верни.

by Гост Пон Окт 14, 2013 5:29 pm

Момичето пред него повдигна вежда. Да, той също се беше учудил от начало, но после осъзна, че положението му допада, въпреки че беше доста съмнително това с почти еднаквите късметчета. Реши да не му мисли много, много, а просто да се радва на съвпадението. Но дали тя също се радваше?.
- Ами... май трябва да си доста внимателен днес... да не я изпуснеш. - каза тя.
Определено щеше да е внимателен. Никак не му се искаше да изпусне момичето, което беше близо до него в този момент и което надали щеше да види скоро, ако го направеше. Честно казано не се притесняваше от това, че ще я изпусне, защото не беше като другите момчета, които се отказваха лесно. Йонг Хуа беше от хората, които биха направили всичко, за да постигнат или получат това, което искат, но не с лошо, ами напротив, по най-милия и учтив начин. И смяташе да направи така и в този случай.
Наблюдаваше я без нищо да казва как се изчервява. Тя сигурно се надяваше той да не види, но той веднага забеляза. Но не го показа, за да не `и стане неудобно. Не искаше да се чувства некомфортно и неудобно с него..
- Дали може да им се вярва на тези късметчета? - попита шеговито тя. - В смисъл... ти би ли се обвързал, при цялата тази работа? Феновете, задълженията, пътуванията...
Отпи от чая си, преди да отговори на въпроса `и.
- Разбира се че може да им се вярва. - усмихна `и се той. - И да, бих се обвързал, тези неща, които ги изброи не ми пречат, ако наистина харесвам това момиче.
Тя гледаше надолу към масата, затова не можеше да види погледа му, който гледаше само нея.

by **Yuji** Съб Ное 02, 2013 12:21 am

Отговора му ми хареса. Много ми е интересно как някой като него, всмисъл хем красив, хем умен и мил, е останал свободен. Повечето такива мъже са обвързани, дори имат преследвачки. Вдигнах поглед и забелязах, че ме гледа. В началото се притесних и го изместих, но след това го върнах и го погледнах, след което се усмихнах.
- Е, със сигурност фенките ти няма да са доволни! - подметнах.
Всички имат този тип фенове, които определят айдълите си като предмети. Почти винаги са момичета. Женската половина от звездите също имаме фенбойс, но те като че ли не се вманиачават чак толкова. По - малко са. Но загрижените фенове и фенки биха разбрали, че и ние заслужаваме да бъдем щастливи. И че няма начин да познаваме всичките си фенове, или да бъдем със всичките си фенове. Невъзможно е.
- А щом го казваш, значи и аз ще вярвам на късметчето си! - хванах го и го целунах лекичко. Навих го грижливо и щях да си го прибера по - късно. Понякога съм доста сантиментална. Дано не отегча Йонг Хуа с леко детинското си поведение.
- Определено ми харесва как мислиш. Много малко мъже биха го направили. Повечето предпочитат тайни връзки, или просто да си се срещат без да е официално. Страх ги е да не си загубят феновете или да си прецакат кариерата. - нацупих се леко. И аз бих дала всичко от себе си да бъда с дадения човек, стига този, който харесвам да изпитва същото. Вече съм напълно убедена кой харесвам. Мда, като малките деца. Харесвам го и толкова. Ще седя, ще му се усмихвам, ще приказвам глупости и безмислици. Защото като се изчервя приказвам глупости. Ако свикна с компанията му, вероятно малко по - малко ще отшуми това. Всъщност със сигурност. Йонг Хуа вече си спечели още една фенка. Не че не ми допадаше и по - рано, просто не го осъзнавах. Като се прибера сигурно ще слушам само CNblue. Защото са готини и имат готин вокал. И е талантлив.
- Много харесвам песните ви! - изцепих накрая. Трябваше да го похваля, не знам защо. Самият им стил..беше супер. Това, че не танцуваха, а наблягаха на вокалите и музикалните си инструменти ми се струваше страхотно. А и е нещо по - различно от това, на което всички ние в поп средите сме свикнали.

by Гост Нед Ное 03, 2013 6:20 pm

Вече се чувстваше спокоен като виждаше, че тя започва да се чувства комфортно в негова компания. Само това, че вече го гледаше без постоянно да свежда глава, му стигаше. Той искаше тя съвсем да се отпусне и да не се притеснява за нищо, но знаеше, че всичко става постепенно.
- Е, със сигурност фенките ти няма да са доволни!
Беше права. Дори и някои фенки, които го уважаваха и се радваха, когато се случи нещо хубаво в живота му, да приемат връзката му с даденото момиче беше сигурен че други няма да го направят. Този втори тип фенки си мислят, че някой ден могат да са заедно с него, но всеки знаеше, че това никога няма да стане. Той обичаше феновете си и се грижеше за тях. Даже уважаваше някои за това, което правеха за него. Но когато виждаше лоши коментари за човек, близък за него, от втория тип фенове, не се чувстваше добре. А истинските фенове не биха допуснали това.. Честно казано, ако наистина харесваше някой и искаше да е с него, щеше да бъде, без да го интересува какво мислят другите. Щастието на феновете му беше важно, но неговото беше малко по-важно.
- А щом го казваш, значи и аз ще вярвам на късметчето си!
Суйонг нави късметчето грижовно. Беше добре, че се мислеше да си го запази, защото можеше съвсем скоро да се случи написаното на него.
- Определено ми харесва как мислиш. Много малко мъже биха го направили. Повечето предпочитат тайни връзки, или просто да си се срещат без да е официално. Страх ги е да не си загубят феновете или да си прецакат кариерата.- каза тя и се нацупи.
При гледката на нацупеното и лице се усмихна. Беше сладка, не можеше да го отрече.
- Никога не бих запазил връзката си в тайна. - каза честно той.
Момичето сподели, че много харесва песните им. Зарадва се. Групата му не беше като обичайните групи и не всички хора ги харесваха. Макар че имаха доста фенове, някои им бяха фенове само заради това как изглеждат. Най се радваше, когато някой ги харесваше заради музиката, която правят.
- Радвам се. Вече си имаме една много красива фенка, която заслужава изключително внимание. - отпи от чая, който беше почти изстинал. - Вашите песни също са хубави, макар че ги харесвам главно за това, че ти пееш в тях.
Намигна `и и отпи още една глътка от чая, за да не се налага да го пие студен накрая.

by Sponsored content

~След два дни в Сеул~

~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~

Re: ~След два дни в Сеул~