След девет часа;; Сеул, Южна Корея

by **Tao.** Сря Сеп 04, 2013 2:25 am

Едно, две, три, четири ..
Колкото и овце да броеше не можеше да заспи. Крачето от време на време се опитваше да го наболява и това беше главната причина за неспокойствието му. Хърканията на Бекхьон както винаги огласяха дорма на EXO. Що за човек беше този? Както Бьон би казал "най-добрия"!
Слънцето се показа над хоризонта и накара Тао да кихне. Детето стана и някак си успя да се добере до леглото на Ким Джун Мьон. Започна да подбутва Мънито, за да се събуди. Макнето на EXO-M имаше зор и то доста голям. Беше гладен като вълк.
- Мамоо .. - избъзика го той. - Гладен съм.
- Заминавай при баща си! - каза му сънено Сухо.
- Тати вчера ми купи капак, за да не го будя повече. - изсумтя Тао.
За щастие на макнето, Кьонг Су стана и отиде да прави нещо за ядене. Ако не беше той до сега EXO да са заприличали на анорексици. Това момче имаше божествени ръце, с които готвеше уникално.
Бутна една синя купичка с рамен пред Тао, а той най-щастливо започна да яде. В стаята влязоха Чаньол, Бекхьон и Лей, който очевидно се бяха излюпили доста скоро, защото все още бяха подути от сън.
- Някой ще дойде ли с мен днес в болницата, за да ме прегледат? - попита макнето с пълна уста.
Четиримата в стаята се спогледаха. Чаньол вдигна ръце и каза, че е зает днес. Бекхьон каза, че ще ходи за очна линия. Било спешно, ама то за него винаги е спешно. Останаха И Шинг и ДиОу. Еднорогът каза, че той ще го придружи. Тао се усмихна и продължи с яденето си. Един за свят да се намери и да му помогне, пуу!
След като приключи той отиде да се преоблече. Суичър, дънки, кецове - обичайните неща. И Шинг отвори вратата, а Тао излезе внимателно, като се подпираше на белите стени на коридора. Качиха се в асансьора, но после пред тях застана препятствие - стълбите. Не бяха много, но на Тао му беше трудно да се придвижва по тях. И Шинг го хвана от едната страна и му помогна да ги мине без проблем. Черният ван, който се грижеше за транспорта на EXO, беше паркиран отпред. Двете звезди се качиха вътре и се поздравиха с шофьора. Тао зяпаше нещо на телефона си, а Лей се беше загледал през прозореца. След известно време колата спря на поредния светофар. Явно днес улучваха само червени светлини.
- Хьонг, може ли да те питам нещо? - попита Тао.
След като получи разрешение от Лей той тръгна да задава въпроса си.
- Значи имам един проблем и той е, че не мога да си намеря риза за ...
Тао не успя да довърши, защото вана им беше отнесен. Не от какво да е, а от тир. Голямата машина буташе колата пред себе си с доста бясна скорост и дори успя да я преобърне няколко пъти. Хуанг в първия момент не знаеше какво да прави - айфона или живота си да спасява, но бързо се сети, че ако му беше писано да умре днес, няма да умре след години, нали? Тао усещаше, че на няколко места по тялото му има ужасна пареща болка, а в следващия момент всичко пред очите му стана черно.

by **Lay** Сря Сеп 04, 2013 9:42 am

Как му липскавеше Китай...Така искаше да се види със семейството си.Дори се отвори възможност за една кратка почивка ,но И Шинг остана задари Крис.Не знам изглежда лидера не беше много на кеф особено след нещата със Джин Ах.Горкия У Фан беше в такова състояние все едно той ще ражда.Та ето как поредната почивка на денс машината пропадна отново.
Вечерта в Дорма на Ексо мина без проблемно.Храна ,телевизия и трупове по леглата.От умора половината парчета от групата едва ли не не мръднаха цяла вечер.
-ЪЪЪЪЪЪАААААХХХХХХ!!!-шумна прозявка накара Лей да вдигне рязко главата си.Детето се огледа и опита да фокусира погледа си на виновника.Чаньол ще си платиш!Благодарение на приятеля си китайското чедо не успя да заспи пак.А.На всичкото отгоре господин Бьон реши че иска да се гушне до него.Той се преимири ,но щом онова почна да хърка се отказа от идеята да поспи още.Да не говорим че поредната шумна прозявка даже разсъни танцьора.И ето как Лей,Чаньо и Бекона цъфнаха във кухнята.Тримцата се търкаха ,чесаха,прозяваха но това гоето ги разсъни беше вкусната храна която беше приготвена.
- Някой ще дойде ли с мен днес в болницата, за да ме прегледат?-попита с пълна уста макнето на Ексо Ем.
Повдигайки рамене Еднорога каза ,че той ще дойде с него.Щом щеше да е със Тао щеше да има малко тишина.
Помагайки на раненото момче двамата влязоха във големия черен бус който беше предназначен за целия отбор Ексо.Те се качиха заеха местата си ,закопчаха си коланите и ванът потегли в посока болницата.И Шинг заби поглед през прозореца.Главичката му беше празна.За нищо дори не мислеше.Харесваше това състоние в което изпадаше.Беше толкова спокойно и приятно.Дори понякога не чуваше какво му говореха приятелите той просто гледаше и си почиваше.Като нищо щеше да заспи по едно време но Тао привлече вниманието му.
- Значи имам един проблем и той е, че не мога да си намеря риза за ...-дори не довърши защото ванът буквало беше отнесен он нещо голямо.И Шинг покри лице с ръце докато голямото мобилно средство се премяташе.На няколко пъти щеше да скъса колана и да излети някъде,но изведнъж всичко спря.Тишината беше злокобна.Единствено се чуваше скърцането на метал и нечии стонове.С усилия Лей отвори очи и фокусира погледа си.По-дяволите лежеше на тавана.Шибания колан беше разкъсан и весеше от новия таван.С доста усилия китаеца повика Тао.Нямаше отговор.На всякъде имаше стакла ,а целия ван беше смачкан като кенче от кола.И Шинг опита да вдигне главата си ,но тя беше твърде тежка.
-Тао!
Викна отново.Щом обърна главата си на ляво видя тялото на приятеля си лежащо безжизнено.Тътреки се и пъшкаки от адската болка която беше навсякъде по тялото му.Но със силната воля и сила присъща за И Шинг ,той успя да до достигне ръката на макнето и я стисна силно.В същия момент денс машината попадна във черните води.

by **The Black Queen** Сря Сеп 04, 2013 1:59 pm

Днес беше ден за отмъщение. МУХАХАХА! Дяволът в сестрите Ким се беше навдигнал до 10 на n-та степен. Ким Чан Ми и Ким Чо А замисляха поредния си зъл план, за да стъжнят живота на лидера на групата, в която бяха. Двете си разпределиха задачите за злокобния план по-равно.
- Аз ще отида да купя пироните, бонбоните и силикона за плочки, а ти гледай да го изгониш от дорма им както и другите 3 кокошки. Ще се постарая до час да съм свършила. - каза гордо Блеки и закрачи към коридора, за да обуе кецовете си.
Излезе и се запъти в издирването на железария. Любимата й я бяха затворили за това щеше да търси някоя нова и по-възможност продавача да е болен от някоя заразна болест. Щеше да го накара да оближе пироните, да ги сложи в 3-4 торбичики и после да ги изсипе на леглото на онова гейче. Мда, Блек го мразеше от дъното на душата си и дори не го прикриваше.
Мислите й за лидерът на W.A.J.A бяха прекъснати от силен трясък. Когато погледна на светофара стана катастрофа. Един тир тътреше черен ван. Личеше си, че удара е предназначен за някого и този в голямата машина има за цел да убие тези във вана. Тц, тц, луди хора. На няколко метра от нея онзи спря да го тътри и даде назад. Блек погледна бусчето, за да види малко кръв, но вместо това видя нещо, което никога не би искала да види. Номерът беше абсолютно същия като този на вана на EXO. Ами, ако брат й беше там? Или пък Лей?
Чан Ми буквално прелетя през тълпата, отиде до колата и се наведе. Видя, че там са шофьора, Тао и ... И Шинг. Сърцето й спря за миг. Защо точно той беше там? Нищо не беше направил на никого. Беше най-милото и добро същество на тази земя. Сега тя заслужаваше да е там, а не тези двамата. Сълзи се стичаха по лицето й. Изправи се леко и се обърна към тълпата, която беше отишла доста назад.
- Дръпнете се, госпожице. Колата може да се взриви всеки момент. - каза й един непознат.
Този сериозно ли я караше да направи това? Чан Ми го изгледа злобно през сълзи и пак се обърна към колата. Предната част на вана се беше запалила. Трябваше бързо да изведе Тао, шофьора и И Шинг, но сама просто нямаше как да го направи. С малкото си телце тя се шмугна в колата. Успя да откопчае колана на Тао и започна да го дърпа навън. За щастие двама дойдоха да й помогнат. Нямаше никакво време да чака пожарни и каквото и да било. И Шинг беше доста по-навътре. Отново като змия пропълзя до него. Той също като Тао беше в безсъзнание. Тя положи главата си на гърдите му и чу, че сърцето му бие. Това от части я накара да се успокои. Протегна тъничката си ръка между пространството и направи опит да откопчае колана му. Беше заял, но след кратка борба успя да го пребори. Чуха се сирени. Линейка и пожарна приближаваха мястото. Блек се опита да премести Лей, но не успя. Беше затиснат прекалено много. Тогава някой я дръпна за краката и успя да я извади. Над нея имаше екип от бърза помощ.
- Нищо й няма на другата пострадалата. - каза екипа. Хвани единия, удари другия ..
- Идиоти! Не аз съм пострадалата, а той. - Блек посочи колата и се дръпна, за да извадят И Шинг.
Имаше още един екип, който вече беше качил Тао в линейката и отпраши към болницата. Шофьорът го извадиха и за щастие той беше най-добре от всички. Дори не беше изпаднал в безсъзнание както двете звездички. Най-сетне извадиха и И Шинг, качиха го на носилка и после в линейката. Блек като позната също успя да се намърда при него в линейката. Докторите му пуснаха система и го оставиха, защото не знаят дали нещо не му е счупено и не искат да му навредят повече. Чан Ми седна до него и хвана ръката му. През целия път до болницата тя не го пусна. Не беше тайна, че сестрата на Джун Мьон имаше някакви по-специални чувства към Лей. То дори си беше повече от очевидно.
След като влязаха в болницата накараха Блек да остане пред реанимацията. Тя отиде на рецепцията, за да попита къде е другия пострадал. Те й казаха, че трябва да чака отпред и щели да й кажат по-късно как са. Също така й дадоха една малка торбичка. Надникна вътре и видя два телефона и едно портмоне. Телефонът на Лей беше с пукнат екран, но този на Тао все едно не беше докоснат. Макнето определено щеше да е щастливо. Чан Ми седна на един от столовете пред залата, в която вкараха Лей и Тао зачака за новини.

by Sponsored content

След девет часа;; Сеул, Южна Корея

След девет часа;; Сеул, Южна Корея

Re: След девет часа;; Сеул, Южна Корея

Re: След девет часа;; Сеул, Южна Корея

Re: След девет часа;; Сеул, Южна Корея