Сеул, след около два или три часа

by **Nastya.** Нед Мар 16, 2014 3:38 pm

- Манами, ти си странна. - каза си, след като се погледна в огледалото. Наистина изглеждаше много странно, но си се харесваше. А сега щеше да се харесва още повече, ако изнудеше батко си да остане при нея.
Установи, че телефонът и все още е в ръцете и. Метна джаджата нанякъде с надеждата да не стане на сол, макар да се съмняваше, че ще се счупи в близко бъдеще. Колкото и да не му личеше, това телефонче беше здраво!
Откъсна поглед от себе си и огледа помещението, в което се намираше. Беше любимата и стая от всички, но въпреки това бе склонна да я предостави на батко си, стига само наистина да се изкушеше от офертата с плакатите, черепите, смъртта, черното и всичко, което харесваше. Колкото и странно да звучеше, Мана също харесваше това, което и той. Нищо, че на външен вид двамата бяха като двете страни на една монета, вътрешно наистина бяха еднакви.. или поне си приличаха. Таши беше по - мил от сестра си и не чак толкова особен, превзет, лигав, странно обличащ се, с мисли, че е детектив и всякакви такива, но бяха една кръв и все по нещо си приличаха. А кръвта вода не става!
Огледа внимателно колекцията си с шапки и избра една лилава, която идеално си пасваше с облеклото и. Имаше планове да облече нещо черно, за да не я гледа брат и накриво, че отново му се разхожда, облечена като "по - женствена версия на Хизаки". Ама Хизаки не беше женствен!..
Хлапето завъртя очи с досада, след което излезе на бегом от сградата си, заключвайки. Сега оставаше само да се домъкне до парка и да открие батко си, който я беше упътил чудесно - "намира се до едно дърво в парка". И все пак, можеше да коства на Манами цял ден, но щеше да го намери, гушне и замъкне до Бъбъл тий, както му бе обещала.
Запленена от мелодията на новата песен на ViViD, насмалко да бъде блъсната от една кола. Ама какво? Спазваше си правилата за движение, минаваше по пешеходна пътека, следователно тя беше с предимство. Наум нарече "загубеняк" шофьора и спокойно продължи по пътя си.
След не особено много ходене, най - сетне стигна парка и внимателно се огледа, присвивайки очи. Не успя да види батко си, затова продължи да ходи по пътечката, върху която имаше бели бетонни плочки.
Оглеждаше се внимателно, когато пред погледа и попадна едно облечено в черно момче. Затича се. Не можеше да сбърка точно него с тълпата, но все пак трябваше да се убеди, че е той и да не се получава неловка ситуация.
Когато стигна до въпросния индивид, погледна го в лицето и вече бе сигурна на сто процента, че е батко и. Без да се замисля, метна се на врата му, гушна го и му каза:
- Защо не ме уведоми, че си тук още, когато пристигна? Е, добре де, това няма значение, важното е, че си тук, липсваше ми!
Хвана го за ръка и без дори да го е питала накъде иска да идат, го замъкна нанякъде. Честно казано сега хич не я интересуваше къде щяха да ходят, стига само да прекарваше време с брат си, който не бе виждала, откакто бе заминала за Сеул.

by **Suga** Нед Мар 16, 2014 4:15 pm

Каташи затвори телефона и го прибра. Знаеше, че сестра му ще дойде в парка независимо, че ѝ беше казал, че ще се оправи. Познаваше я много добре. И въпреки това как щеше да го намери до едно дърво, сякаш в парка имаше само едно. Започна да се разхожда като се оглеждаше за розово човече. Нервно тъпчеше невинната трева, а хората около него го гледаха с изумление, все едно не бяха виждали черен висок младеж със странна прическа и още по-странен грим. Въпреки, че в Сеул беше приятно и топло времето, на него изобщо не му пукаше, той винаги си ходи облечен така независимо дали вали дъжд, сняг, дали е слънчево, мъгливо и пр. Ако майка му беше тук, щеше да стои на 10 метра от него и да се прави, че не го познава. Такава си беше срамуваше се от собственото си дете, а бащата да му чете лекции за морал и външност. Да го накара да се преоблече като някое надуто и превзето богаташко отроче, каквото всъщност беше, но не се чувстваше като такова. Да му мацнат прекрасната коса с боклук наречен "гел" и да го залижат на една страна като все едно език на крава е минала през главата му. Неприятно е да знаеш, че семейството ти те мрази само защото си различен, но на Ката не му пукаше. Е поне знаеше, че един човек от проклетата фамилия Хироюки го обичаше такъв какъвто е и нямаше намерение да го променя - сестра му. Въпреки различията на визия, характер, те бяха едно цяло, една кръв и винаги са си помагали.Ши забеляза едно розово момиче и веднага разбра, че това е сестра му. Тя се хвърли на гушата му, като почна да го прегръща и да го разпитва обичайните въпроси. Защо това не ѝ беше казал, че е пристигнал. Първо искаше да види как ще го посрещне Корея и дали госпожа Азуми няма да ѝ каже предварително и бог знае какви неща да ѝ наговори, че тя изобщо да не иска и да чуе за него.Но тъй като беше много радостна остави въпросите си за после. Хвана ръката му и го задърпа на някъде. Сигурно към прословутото Бъбъл тий. Докато се разхождаха, той започна да я разпитва и да ѝ говори:
- Казах ти веднага след като се сдобих с телефон. - Отговори той смеейки се.- Наложи ми се да продам всичките си джаджи, за да си купя билет до Корея, не знам дали знаеш, че семейството ти ме изгони. Но това сега няма значение. Ти как си? Виждам запазила си стила си и чувството си за хумор. Имаш ли приятели, гаджета, проблеми?
Японеца се радваше на сестра си, защото много му липсваше. Пишеха си смс чат-пат или едноминутни разговори, но друго си беше да я види и отново да я прегърне. Въпреки, че имаше всичко и Ши ѝ завиждаше, я обичаше най-много от проклетото си т. нар. семейство.

by **Nastya.** Нед Мар 16, 2014 6:37 pm

Манами крачеше бързо, а брат и се влачеше зад нея, очевидно я оставяше тя да води. Вероятно той не познаваше града, а пък и корейският му бе зле. Знаеше не повече от седем думи или изрази, затова бе хубаво, че имаше човек, който можеше да му оправя работата в такъв момент.
Тишината, настанила се между двамата японци бе разрушена от гласа на Ши:
- Казах ти веднага след като се сдобих с телефон. Наложи ми се да продам всичките си джаджи, за да си купя билет до Корея, не знам дали знаеш, че семейството ти ме изгони. Но това сега няма значение. Ти как си? Виждам запазила си стила си и чувството си за хумор. Имаш ли приятели, гаджета, проблеми?
Семейството на Мана? Това звучеше странно. Той и беше брат. Нейното семейство беше и негово, макар и родителите му да не го зачитаха като техен син. И въпреки мнението им, розовокосата щеше да обича брат си. Колкото и да вярваше на други хора, само на него можеше да има пълно доверие. Знаеше, че само той не би издал нито една нейна тайна, а и тя нямаше да предаде него.
Въпреки, че ведрият типичен тийнейджърски стил на Манами и готик стила на Каташи нямаха абсолютно нищо общо, а и стиловете музика, които слушаха не бяха еднакви, двамата щяха да бъдат едно, каквото и да става. Нищо не можеше да настрои единия срещу другия.
Вярно, че това, което слушаха беше сходно, тъй като брат и слушаше само рок и метъл, а тя друго, освен японския рок не признаваше, това не влияеше на стила и на обличане. Тя пак си се обличаше като странното лилаворозово пони, както се наричаше, но..
Отвеяна от мисли за идола си - Рено от ViViD, Манами едва не се спъна в един клон, който по странна причина се бе озовал на земята. Ужас. Разсеяно хлапе.
- Добре съм!! - каза спокойно с леко насмешлив тон, както обикновено си говореше. Показа знака за мир и продължи да върви, следвана от батко си.
Поне Бъбъл тий се намираше близо до парка.
След около петминутно крачене по възможно най - бързия начин от Мана и много викове от рода на "спри", "забави темпото" и всякакви такива, изтръгнати от устата на брат и, влязоха там, където момичето бе решило, че ще отидат.
Седнаха на една от масите в ъгъла и зачакаха някой да ги обслужи, а момичето се възползва от момента, за да го попита:
- Защо каза "семейството ти"? "Семейството ми" не ми е такова, ако ти не го зачиташ и за свое. - усмихна се тъжно. - Нашите може и да се спонсорират и да получавам това, което искам, но нали осъзнаваш, че по този начин само ме карат да се разлигавя?
Изведнъж млъкна, очаквайки отговор. Такъв обаче не получи, затова продължи да говори:
- Отново те питам, искаш ли да живееш с мен? Това обаче ще остане в тайна, поне засега. Просто може би е по - добре за теб..
Най - младата от фамилията Хироюки далеч не мислеше за факта, че можеше да и спрат издръжката, да я изнудят да се върне в Япония пак и всякакви такива, интересуваше се от това брат и да бъде добре. За него би било най - добре при всички обстоятелства, ако техните не знаеха къде е, или поне щеше да е така за момента.

by **Suga** Пон Мар 17, 2014 5:51 pm

Манами направо тичешком вървеше. Това обаче не бе в стила на Каташи и той няколко пъти ѝ каза да намали темпото, за да не пострада. Както очакваше понито се спъна и за малко щеше да обели сладкото си носле."Ах, сестри, никога не слушат" си помисли Ши.
- Добре ли си? Побърза да попита той, въпреки да знаеше, че нищо ѝ няма беше свикнала да пада и става, а той след нея да върви и да я ѝ помага. Беше си желязно хлапе. След като получи затвърждаващ отговор от страна на сестра си се успокои и пак ѝ каза:
- Нами, моля те намали темпото! Аз съм с тежки кубинки и още по-тежки гривни, да тичам след теб просто няма как да стане, а да пострадаш не желая. На кой изобщо говори? Тя си продължи без изобщо да обърне внимание на думите на батко си, направо си го игнорира. След петминутно зяене по сестра си, Каташи се умори. Видя, че най-накрая тя спря пред някаква сграда, предполагаше, че това е Бъбъл тий? Тя влезе и Ши след нея. Заведе го на възможно най-крайното място, забравено от бога и седна. Закачаха да ги обслужат. Мана гледаше нервно към сервитьорите, които се разхождаха из масите, а тяхната сякаш изобщо не забелязват. "Ами да, като е най-крайната" си помисли Ши и се засмя с ехидна усмивка, която бе прекъсната от въпроса на сестра му, която накара дъхът му да секне.
-Защо каза "семейството ти"? "Семейството ми" не ми е такова, ако ти не го зачиташ и за свое...Нашите може и да се спонсорират и да получавам това, което искам, но нали осъзнаваш, че по този начин само ме карат да се разлигавя?
Таши погледна някак неразбираемо. Първоначално не искаше да отговаря, защото тази тема му беше от противна, по-противна. Мислеше, че това би била достатъчна причина да ги нарече "нейното семейство". Въздиша тежко и отговори на този така риторичен въпрос.
- Мани, нарекох ги семейството ТИ, не защото ти изпълняват всички капризи, а защото така се държат. Изгонването от родния дом, в който съм живял вече 22 години без да ми дадат абсолютно нищо, с думите "Махай се от тук и да не сме те видели", а и да бяха ми дали нищо нямаше да взема, какво ти говори? Щастлив съм и съм благодарен на господ, че поне си имам едно розово пони, което въпреки различията ме обича и се жертва за мен. Каташи се опита да се държи, да бъде силен и да не изпитва никакви емоции, но всъщност душата му крещеше и псуваше на почивки проклетите му родители. Той се облегна на стола и въздишка се отдели от тялото му. Сервитьорка дойде и запита какво искаме. Манами поръча на корейски и Ши не можа да разбере какво точно поръча.
- Трябва да науча този корейски, за в бъдеще ако това ще е моя дом, трябва да знам да го говоря, да знам всичко за Южна Корея, за да не приличам на глупак! - Засмя се той, след като отпраши сервитьорката.
-Отново те питам, искаш ли да живееш с мен? Това обаче ще остане в тайна, поне засега. Просто може би е по - добре за теб..Ши знаеше, че ако 'баща' му разбере, най-вероятно ще спре да поддържа контакт с нея и ще я отпише от семейството си. Той не искаше това и въпреки, че нямаше къде да живее, предпочиташе улицата и студените пейки, от това Нами да е нещастна и да има проблеми със семейство Хироюки. Беше на път да каже "не" през съзнанието му минаха мисли и картинки, които не му харесаха. Само момиче в тази голяма къща, доколкото беше разбрал и в този не по-малко опасен град като Сеул, където се навъртаха всякакви откачалки, шизофреници, крадци, убийци и т.н. Не би понесал нещо да се случи със сестра му и поради този факт мислеше да приеме.
- Сестричке, при други обстоятелства не бих приел, не за мен, колкото за теб. Познаваш г-н Хироюки и знаеш, че думата му е закон, но не мога да те оставя сама в този град...Затова.. - замълча и си пое дълбоко въздух. - Приемам, но имам 2 главни условия. Първото е да не казваш на абсолютно никой, че живееш с мен, дори и на приятели. Второто е да не споменаваш пред мен думата "семейство" или нещо свързано с дома ни в Япония. За мен всички те са мъртви и 5 метра погребани. Семейство завинаги оставаме само двамата. Аз нямам майка, нито баща и никога не съм имал. Ако си съгласна, приемам, ако не - ще си опъна палатка пред къщата ти и ще те пазя като полицейско куче. - засмя се той. Докато чакаше решението на сестра си, дойде сервитьорката и донесе в поднос две чаши с нещо си и ги остави на масата.

by **Nastya.** Вто Мар 18, 2014 4:42 pm

Момичето видя, че за момент батко и се замисли и го погледна странно в очакване на отговор.

- Сестричке, при други обстоятелства не бих приел, не за мен, колкото за теб. Познаваш господин Хироюки и знаеш, че думата му е закон, но не мога да те оставя сама в този град.. затова.. - след тези си думи, за момент Ши замълча, пое си дълбоко въздух и отново заговори. Каза, че е съгласен, но има две условия - момичето да не споменава нищо, свързано със семейство, домът им в Япония или нещо от този сорт. За него тези неща не съществуват, мъртви са. Семейство са само те - Каташи и Манами. Момчето никога не е имало родители. Ако е съгласна с изискванията му, тя ще остане при него. Ако не - просто ще си опъне палатка пред дома и.
Последва смях от негова страна, което допълнително натъжи Мана. Направи опит да се усмихне, но изглеждаше някак си тъжно.
Много ясно, че нямаше да споменава за това на никого. Ако не друго, то поне можеше да си държи устата затворена.
След момент забеляза, че сервитьорката вече е донесла напитките им. Усмихна се топло и и кимна, а момичето, което не изглеждаше на повече от двадесет и три направи същото, след което отиде да обслужва останалите.
Нами сниши глас и рече:
- Не се безпокой. Ще знаем само аз и ти.
Отклони поглед от брат си, отпивайки голяма глътка от тайванската напитка, като отново продължи да говори:
- Щом така искаш, за да останеш при мен, ще си мълча.
След това му каза, че вече е пълнолетна, нека да не го забравя. Съвсем скоро, може би в близката година, вече щеше да е дебютирала с голяма звукозаписна компания, да печели много пари и да ги издържа. Рече му също, че менторът и там е много мило момиче, но все пак щеше да си мълчи за факта, че живеят под един покрив.
Странно защо се подчиняваше на всяко нещо, казано от батко и, а тайничко се тръшкаше на техните, когато я накараха да върши нещо.
Отново отпи голяма глътка от сладката напитка, като изгледа батко и, изразявайки с погледа си очакване и може би надежда, че японецът ще се съгласи да живее с нея.
Изведнъж в главата и изникна идеята, че може би батко и ще поиска да работят заедно? Той можеше да свири чудесно на китара и въпреки, че момичето вероятно се готвеше да бъде соло изпълнителка, нищо не им пречеше да бъдат дует. Може би биха били страхотни. Замечта се.

by **Suga** Вто Мар 18, 2014 11:20 pm

Ши внимателно изгледа сестра си и проследи всяко нейно действие след думите му. Тя отпи от напитката си и му каза, че може да бъде спокоен и че няма да издаде на никого, ч живеят заедно. Каташи се усмихна, а после надигна чашата и отпи. Определено му хареса, но предпочиташе силното японско кафе без захар, просто чисто. Погледна към сестра си и каза:
- Тогава съм съгласен да живея при теб. Не се притеснявай с ремонта, не ми е толкова важно. Мога да спя и в розова стая. - засмя се шеговито той. Въпреки, че не харесваше розовото като цвят, но на сестра му ѝ отиваше, придаваше ѝ по-детски и невинен вид, различаваше я от останалата паплач, която дразнеше Ката. "Не стига, че ще ѝ се натреса и ще ѝ разваля спокойствието, пък и стая да ми ремонтира". Всъщност му беше все едно важното е да е до сестра си, пък може и на пода да спи. След като се разсея от мисли, отпи още от напитката си и се облегна на стола. Мани му напомни, че вече е пълнолетна. Т.Е. по заобиколен начин му каза "гледай си работата, аз мога да се оправям и сама, не са ми нужни пазачи". Което от една страна натъжи батко ѝ, защото той не искаше да каже, че ѝ няма доверие и че все още не е достатъчно голяма, че да се грижи за себе си. Просто за него беше още малкото му сестриче, подскачащо около къщата и което си дружеше с всички деца, независимо от това какви са. Знаеше много добре, че тя вече е голямо и умно розово момиче, но лошо ли е батко ѝ да я наглежда от време на време?
- Знам, че си пълнолетна, голямото ми дете. - добави шеговито той. Обичаше да я нарича дете, въпреки че не беше, а тя пък се мръщеше и казваше "Не съм дете". Нами го погледна сърдито сигурно заради думата "дете" изплямпа нещо под носа си и скръсти ръце. С Мана имаха много общи черти и една от тях беше сърцето. Мана може и да е лигаво, леко лудо и шантаво дете, но имаше добро сърце. Ката пък беше обратното на нея тих, затворен, ШАНТАВ, но не по-малко добър от нея. Бяха си деца с различни вкусове и различни стилове, но все пак едно цяло. Ши много пъти си мислеше, че Юроюки не са му истинско семейство и най-вероятно е осиновен, а истинското му семейство неизвестно, но Мана си беше негова сестра по всичко.
- Е дете, искаш ли да ме разведеш из Сеул, след като си изпиеш напитката и се нарадваш на мястото. Може да ме запознаеш с приятелите си, обещавам да не ти се бъркам. - усмихна ѝ се и надигна за пореден път чашата и изпи течността. После остави чашата на масата и зачака Нами да си изпие и нейното и да тръгват. Интересно му беше да види прословутия Сеул, за който бе чувал, че бил пълен с к-поп звезди от надути-по-надути. Сестра му също работеше в подобна атмосфера или се бъркаше.
- Нами, ти в к-поп сферата ли си навлязла? - това е то любопитството, веднъж влезе ли няма начин да излезе без да бъде задоволено.

by **Nastya.** Сря Мар 19, 2014 5:46 pm

- Знам, че си пълнолетна, голямото ми дете. - шеговито рече Каташи, а сестра му се намръщи. Мразеше да я третират като дете. Вече не беше дете! И все пак, брат и си запазваше правото да я нарича така. Но ако някой друг го направеше, това нямаше да свърши добре.. за тях. Винаги Мана щеше да намери изход от която и да е било ситуация.
Момичето скръсти ръце недоволно, каза тихичко, че не е хлапе и отново погледна брат си.
- Е, дете, искаш ли да ме разведеш из Сеул, след като си изпиеш напитката и се нарадваш на мястото? Може да ме запознаеш с приятелите си, обещавам да не ти се бъркам. - след това момчето се усмихна, но усмивката му изглеждаше някак странна, или поне Мана така я виждаше. Истината беше, че в много случаи тя виждаше, чуваше и казваше това, което искаше. Но точно сега не искаше да вижда това. - Нами, ти в кейпоп сферата ли си навлязла?
Въпросът изненада момиченцето, тя му беше казала, че скоро се готви за дебют, заради това просто кимна. Имаше желание да радва хората така, както нея я радваха любимите и visual kei банди. Поне имаше възможността да се вижда с любимите си изпълнители и с идола и се бяха виждали четири пъти в Япония и три извън страната. На Манами и стана интересно дали той получава страхова невроза всеки път, когато види розоволилаво човече, пищящо от метри "RENO SAMA, AISHITERU YO!!!! ~~" така, сякаш искаше да го проглуши.
За момент обмисли дали да си премълчи за малката операция, която претърпяха очите и, когато дойде в Корея. Не, че разликата се забелязваше кой знае колко, но все пак нямаше намерение да казва на батко си тази подробност. Някои неща трябваше да си останат тайна.
- Да, скоро ще дебютирам. Ако искаш, мога да се постарая да те вкарам в музикалния бизнес. Имаш талант, така че няма да е трудно. А и има още японци в компанията, може да се запознаете.
Усмихна се и му кимна леко, надяваше се той да приеме. За да изглежда по - убедителна, направи една от онези усмивки, които бяха типични за Десънг или Тифани, но и при нея се получаваха отлично.
Изпи останалото от тайванското питие наведнъж, като плати и изведе брат си от сградата, питайки го:
- Къде искаш да идем първо?

by **Suga** Нед Мар 23, 2014 3:46 pm

След въпроса на Ши, Мана се изненада. Явно очакваше брат ѝ да знае всичко свързано с корейския ѝ начин на живот. Да, говореха си, но не всеки ден и не на тази тема. Родителите му изобщо не говореха с него по този въпрос или по някои друг и затова нямаше как да знае. Нами просто му кимна. Каташи не харесваше корейската музика, защото главно се пееше за любов, е не е като рока да не се пееше за това, във всяка песен се пееше малко или много за любов, но не по този лигав и превзет начин като корейците. Не си представяше розовото си сестриче в компанията на тийнейджърки от класата на кифлите, хванала микрофон и пее за любовта. А и вероятно не искаше, но пък имаше вяра в сестра си и не би я спрял, ако това наистина желае. Ши се усмихна сам на себе си, а и вероятно и на сестра си.
- Да, скоро ще дебютирам. Ако искаш, мога да се постарая да те вкарам в музикалния бизнес. Имаш талант, така че няма да е трудно. А и има още японци в компанията, може да се запознаете.
След тези нейни думи Ши остана като гръмнат на мястото си. Как той да стане един от тях, вярно обича китарата и са големи приятели с нея, но да свири на публично място.... не да вземе да изложи сестра си и японските уроди да го намразят още повече? Каташи беше твърде объркан от предложението, той бавно отвори устата и едно голямо "Не" щеше да се изстреля от нея.
- Благодаря ти, Нами, но не смятам, че съм за там. Музиката и китарата ми са ми вечни приятели, но да изляза на сцената, не мога. Хваща ме сценична треска и ще окепази нещата. По-добре съм си така, но ще се радвам на твоя успех и винаги ще имаш моята японска подкрепа. - Каза той и ѝ се усмихна. Манами изпи остатъка от прословутото Бъбъл тий. Сетне плати и двамата излязоха.
- Къде искаш да идем първо? - го запита тя.
Ши помисли малко, помисли и реши, че задължително трябва да види дома ѝ и да прецени дали е 'достоен’ за неговия вкус.
- Искам да видя къде смяташ да живея? Т.е. в къщата ти. - Усмихна се той, а сестра му кимна и го поведе на някъде. Минаха през центъра и Ката видя колко оживен и различен е Сеул. Навсякъде се разхождаха хора, облечени в различните шарки на дъгата. Като чели само той беше различен и се отличаваше със своята биеща на очи черна визия. На него не му пукаше и продължи да разглежда шарените човешки същества, минаващи покрай тях.
- Тук наистина се чувствам като черната овца в буквалния смисъл на думата. - изсмя се Ши и погледна към сестра си, която също се засмя. Продължиха пътя си, а погледът на Таши отново бе насочен към разноцветните индивиди, обикалящи центъра.

by Sponsored content

Сеул, след около два или три часа

Сеул, след около два или три часа

Re: Сеул, след около два или три часа

Re: Сеул, след около два или три часа

Re: Сеул, след около два или три часа

Re: Сеул, след около два или три часа

Re: Сеул, след около два или три часа

Re: Сеул, след около два или три часа

Re: Сеул, след около два или три часа

Re: Сеул, след около два или три часа