След месец, Сеул

by **G Dragon ♥** Пон Май 07, 2012 9:35 pm

Лидерът би трябвало да се грижи за " момченцата си ". Преди знаеше кога и къде точно е всеки един от Биг Банг. А сега... не се бе чувал с нито един от тях след концерта в Япония, което си бе доста време. Знаеше, че Теянг не се чувстваше много добре по време на шоуто и всички много се притесняваха за него, но до там. Дори и не се сети да му звънне за да го попита как е. Знаеше, че Даесънг има много проблеми тези дни, главно с алкохолът, нещо много нетипично за него, но дори и не се пробваше да помогне. Бе разбрал от Сюнгхюн, че Сънгри е решил да поеме по същият път. Всъщност, той бе тръгнал по него преди Даесънг, но той навакса много тези дни. Не го и интересуваше, напротив, искаше да стои настрани от най - малкият. А Чой... Хм, за него изобщо не му пукаше. Изобщо. Бе му безличен. Всякаш от много време не бе част от Биг Банг, а само се явяваше на концерти и снимки. Това започна преди доста време. Даже дори вече не се забелязваше.
Джи - Йонг бе решил да поеме инициятивата в свои ръце. Нямаше да чака обаждане от Десънг, нямаше да чака Таеянг да му позвъни на вратата, нито Сънгри да го чака в някое кино.
Просто щеше да им се натресе, както правеше преди.
Купи малко плодове, зеленчуци, сьомга за Теянг, защото я приготвяше страхотно, кашу, защото винаги бе свършило, сладолед и понеже мързелът винаги идваше в малко повече взе готово суши. Не им звънна предварително, винаги си бяха в къщи (освен по нощите по последна информация от вестниците).
Влезе като удома си. Всъщност, някога това бе собственият му дом. Някога... Събу обувките си, в едната ръка придъжайки хартиеният плик с плодовете, рибата и зеленчуците, а в другата гордо бе вирнал черната плоска кутия с пласмасов капак. Затича се към кухнята остави ги бързо върху барплота, и по чорапи зашляпа обратно към коридорът, закачайки якето си.
- Хораааа.... Тук ли сте?- провикна се
Никой не му отговори. Сигурно се бяха скарали пак, а когато това ставаше всички се заключваха по стаите си, пускаха си музика и не чуваха нищо.
Зае се да разтваря пликовете. Обичаше домакинската работа, за разлика от всяка друга такава. Първо натика портокалите в кристалната купа, която върна отново обратно в хола, после остави бананите в металният панер, зеленчуците сложи в хладилникът, в последният рафт, а рибата във фризерът. тя си беше за тях. Щяха да си я сготвят някой друг път. Преди да остави кашуто се отправи към стаята на Десънг. Почука на вратата, но не получи отговор.
- Влизам...- извика натискайки дръжката
Посрещна го само мрачна, разхвърляна стая, в която някога цареше безупречен ред. Върна се безмълвно в кухнята прибирайки сладоледът в камерата. Остана само кашуто...

by Гост Вто Май 08, 2012 9:00 pm

Сънгри чу познат за него глас и на мига очите му светнаха, сякаш е спал цял живот и сега е пълен с енергия. Дали грешеше? Дали това наистина беше гласът на човекът, който той обичаше истински? Да. Става въпрос са Джи–йонг. Той му липсваше до болка и maknae-то не знаеше дали щеше да успее да издържи поне още малко без неговото присъствие. Да, имаше си приятелка – Парк Бом, но това не го задоволяваше. Той не обичаше никой толкова колкото своя лидер. Беше влюбен в него, но не искаше да си признае пред себе си – камо ли пред него.
Щом чу как звънкият му глас се разнася из общежитието им, сърцето му подскочи. Дали щеше да го види най-накрая? Без повече да се ослушва и да се оглежда, Сюнгхюн скокна от леглото си и отвори вратата на стаята, забелязвайки ДжиДи в кухнята. Беше си същият. Същата сладка физиономия, която караше всяко момиче да се разтапя още щом го види, същата копринено мека коса и същата заслепяваща дори най-искрящия диамант усмивка.
- ДЖИ-ЙОНГ! – викна той и с бърза крачка застана пред него. Не можеше да повярва на очите си. Да, бяха се видяли преди едва месец, но това беше МНОГО време. Винаги е много време, когато си влюбен. - Не сме се виждали от доста време, как сме? – той се опита да запази самообладание и да се направи на „непукист с високо самочувствие“, какъвто бяха свикнали да го виждат околните. Не искаше да се превръща в досадна съпруга, която постоянно се кара на мъжа си, че е бил извън тях за много време, нали?

by **G Dragon ♥** Вто Май 08, 2012 9:27 pm

О, о, чудесно! Точно му бе до Сънгри. Всъщност, тайно се надяваше да не бъде тук. И то не защото го мразеше, напротив. Притесняваше се, че това, което изпитва бе изключително неправилон, а всеки път щом го зърнеше дори и за миг то придобиваше все по-голяма сила. Бе като в училище същевременно- все едно е смотаната ученичка, влюбена в най-готиното момче. Знаеше, че изглежда ужасно, че се държи тъпо и изобщо не искаше да влиза в неговият периметър, за да не се излага допълнително. Бе й напълно достатъчно да го гледа от страни.
Не знаеше дали тази дълга раздяла бе за добро. Всеки ден си мислеше за Сънгри, но то бе същото като да го вижда постоянно. Поне като си стоеше в къщи не рискуваше да бъде разбит. " Това би имало страхотни маркетингови последици " - би казал шеговито по-големият Сюнгхюн, а Даесънг щеше да добави " Колкото по-зарязан, толкова по-хубава песен ". По-зарязан!? Дъ фък? В тази къща го ценяха само като пишеща машина. Няма нищо лошо да му се счупи някое копче- щеше да пише още по-добре.
Дълго време бе пробвал да напише някоя песен за Сънгри. Нали така си споделяше мъката все пак? Никога не му се получаваше. Не защото не долавяше мелодията, не защото не откриваше рима. Просто, защото ставаше твърде ясно за кого е, а не би си позволил такова нещо. Успя да напише няколко текста, но ги запази за себе си. Мелодиите бяха изключително красиви, но и тях скри. Ревнуваше ги. Не искаше тези думи да излизат от устните на никой друг, не искаше нотите да бъдат изпълнени от някой случаен. Те си бяха негови.
Пристъп на паника. Бе забравил преди доста време как би трябвало да се държи със Сънгри.
" Споко... Йонг-Бае ще ме спаси "- помисли си
- Ъмм...къде е Йонг-Бае?- осъзна твърде късно, че това бе адски грубо, дори и не го поздрави
Първоначално Сънгри изгледжаше смутен, но после просто повдигна рамене и отговори:
- Навън...с Дае.
- А ти...сам ли си?- подаде глава зад ъгъла, очаквайки от там да изскочи полугола мадама
- Мммдам...
О, страхотно! Няма що. Днес просто му бе ден. Само кола не го бе блъскала и никой не го е отвличал, за да е пълно шоуто. Обърна се отново към шкафовете прибирайки и ядките.
- М...тоест ще има повече за нас, а?- пробва да се усмихне, но крайчеца на устните му заигра нервно и се отказа- Взех суши.... и сладолед. Обичаше ягоди, нали?
Разбира се! Това му бе любимият. Що за въпрос !? Принуди се да отиде в друг магазин, защото в първият нямаше такъв вкус сладолед.
- Хола, а?- измрънка

by Гост Вто Май 08, 2012 9:41 pm

Още щом Сънгри го поздрави, ДжиДи изглеждаше .. не смразен, по-скоро объркан. Чудеше се какво да прави и най-накрая измърмори нещо от сорта на „къде е Йонг Бае?“... сериозно? ЙОНГ БАЕ? Maknae-то не можеше да се чувства по-разочарован. „Не ти ли липсвах, нещо?!“ - си помисли той и продължи да гледа тъпо.
- Мдам. Сам съм – отговори на втория въпрос на Джи-Йонг и самодоволна усмивка се появи на лицето му. Не само заради това - все пак беше донесъл ягоди~
Ех, само ако лидера знаеше за чувствата му.. щеше да му направи толкова много неща. Дали все още беше девствен? На дали. И все пак, ако ГД все още беше девствен – нямаше да бъде след изпълненията, които се въртяха в главата на Пандата. но.. красавецът пред него изглеждаше някак безнадежден в този момент. Опитваше се да се усмихне, но просто не му се получаваше. Да не би да беше тъжен, за дето се вижда с „приятелчето“ си след толкова време?
Винаги съм се чудил... дали поне до някаква степен е възможно и той да изпитва същото? Дори и да е съвсем малко, дали има такъв вариант? Дали Драгън-ши някога би ме помислил за нещо повече от най-добър приятел? Е, най-вероятно не трябва да бера напразни надежди, защото не. Не е.. възможно.
Мислите фучаха из главата на горкия Сънгри, който стоеше като треснат и съвсем забрави за човека пред себе си, докато не беше приятно събуден от топлия му глас.
- Хола, а? – дам, определено ДжиДи си го биваше в мрънкането и се опитваше да мрънка във всяка една секунда, в която настъпеше мълчание. Поне така донякъде разваляше неловкото настроение.
- Какво си се намръщил – да не би вече да не ме зачиташ в живота ти? – попита малкия смутено, очаквайки поредното влачене на думи и премрънкване от страна на лидера.
Но това нямаше как да го ядоса. За него всичко беше перфектно, за него той беше перфектен дори когато плачеше – а казват, че хората не са хубави, когато плачат.

by **G Dragon ♥** Вто Май 08, 2012 10:35 pm

Още малко му оставаше да тупне на земята. Не се бе чувствал толкова неловко в компанията на Сънгри до сега. Може би защото ги нямаше другите и не можеше да си отвлича вниманието с тях. Чуваше бързият ритъм на сърцето си право в ушите. Всякаш всеки момент щеше да се изтръгне от гърдите на Джи-Йонг. И едвам успяваше да си поеме дъх. Задушаваше се, за това поемаше големи глъдки въздух, издишвайки ги бързо.
Сънгри не трябваше да разбира за това как се чувства. Никога. Никога. Никога. Никога. Нямаше да го позволи каквото и да му струва. А сега се чувстваше подчти разкрит. Сигурно дори се бе изчервил, нещо, което не му се бе случвало в последните три години.
Пробва да възпроизведе дълбок лежерен смях.
- О, глупавичкият ми той...- изхили се Джи-Йонг протягайки несигурно ръка към бузата на Сънгри- Разбира се че те зачитам! Че как иначе?
Потупа нехайно страната му, като за секунда се получи доста неловко- зачуди се дали да не задържи ръката си, но после се отказа. Щяха да последват желания за още неща и щеше да стане ужасна история.
Взе сладоледът си и измъкна две лъжици продължавайки да сказва уж " нехайно "- " Миличкият, помислил си че хюнг не го обича вече. Това е смешно. Забранявам на който и да е от вас четиримата да си го мисли. Хех, да не го зачитам в живота си. Хехехе...глупостиглупостиглупости... Че той се върти около теб, Панда... Как може дори и да си го помислиш? Кой ти купи сладолед? Ако не те исках щях ли да ти купя сладолед? О, не не мисля! "
Затътри се към хола където скочи на дивана, настанявайки се удобно. Сънгри го последва сядайки на дивана до него.
- Все пак трябва да ви обичам. Нали сте в групата ми...- ооо, грубооо, отново
Отвори капакът на кутията и я сложи в краката си. Въздъхна тежко.... Само веднъж със Сънгри, толкова ли много искаше? Само веднъж? А защо се чувстваше толкова длъжен към другите момчета? Няма пък. Превключваше рязко на " Съблазняяяв моуд ". Можеше да е стрейт, тогава просто щеше да си помисли, че лидерът тотално е полудял. Нищо нямаше да загуби.
Подаде лъжицата на намръщеният Сънгри и се усмихна.
- Обичаш такъв сладолед, нали? Така си мисля...
Maknae-то просто кимна и си взе лъжичка сладолед. Да, звучеше като фенка, но...о, как искаше да е този тъп сладолед.
И тогава уж неволно изпусна своята лъжичка. Сънгри понечи да се изправи и да отиде за друга, но Джи- Йонг го спря. Показалецът се спусна в пласмасовата прозрачна кутия разкриваща бялото, покрито с ягодов сироп, лакомство, а след това бавно, милиметър по милиметър в устата на лидерът. О, боже, вкусът бе ужасен, но даваше вид, че много му харесва. Изстена тихичко, уж доволно, и последва същата процедура, но наобратно. Забеляза малко сладолед на върхът на следният си пръст и побърза лакомо да го прибере с език. След това бързо се извърна към Сънгри със широка усмивка. Не можеше да разчете изражението му- приятно изненадано, или ужасено изненадано.
- Харесва ли ти?... Мога да ти кажа от къде го взех...- измърмори- Нали знаеш пазарчето до апартамента ми. Та там до перилните препарати, малко по-надолу има сладкарница и се оказа, че там продавали сладолед.

by Гост Нед Май 13, 2012 3:15 am

За пръв път, Сънгри усещаше неловка нотка в гласа на ДжиЙонг и това до голяма степен го правеше доволен. В стаята беше настъпило мълчание, и за разлика от тъпия съсредоточен-в-една-точка поглед на макне-то, погледа на лидера беше къде, къде по-различен и някак притеснен. Чернокосия бързо отмести поглед и погледна ГД, който се беше изчервил. Моля? Изчервил? Той? И то покрай.. уот дъ екшуъл фък, бе? Едно хубаво чувство се появи в корема на момчето докато гледаше червеното лице на най-добрия си приятел (или поне такъв се водеше). Най вероятно сега и той се беше превърнал в нещо подобно на домат, което го притесни за малко, но после се утеши, казвайки си, че не е единствен.
Изведнъж, той започна да говори random неща, които вероятно и сам не разбираше и това накара Сюнгхюн да зяпне с още по-тъп от предишния поглед. Мърмореше всякакви неща от сорта на „да не си си и помислил, че вече не те зачитам *insert неловко неразбираемо смеене here* х-хе, миличкия ми той~“
„Миличкият, помислил си че хюнг не го обича вече.“ ... „Хехехе...глупостиглупостиглупости... Че той се върти около теб, Панда... Как може дори и да си го помислиш?“
Искаше му се дори за миг тези неща да бяха истина, но не в приятелски смисъл, ами във вие-знаете-какъв-~~демеклекотакаобратен~~-смисъл. Но това не беше възможно, нали? *саркастичен като на лидера смях*
Той се беше изгубил в дълбоки мисли и дори не забеляза как се остави на „големия батко“ да го нахрани със сладоледа, който беше купил. Продължи да си мечтае и да се чуди какво щеше да е ако светът приемаше гейовете с малко по-широко разтворени ръце, може би вече щяха да си имат бебета? Да. Беше напълно възможно, от сто километра си личеше, че и двамата изпитват едни и същи чувства, но нито единия не искаше да забележи, че е така.
И следващото нещо, което виждаше той беше.. Айгоо, ама какво правеше тая шматка ДжиЙонг? Той действително облиза гадния сладолед от средния си пръст и изстена. Не, не какво правеше, какво се ОПИТВАШЕ да направи?
- Д-да, м-може да намина някой път. - каза той все още поразен от малкото шоу, което му беше спретнал ДжиДи. А той горкичкия - дори не можеше да разбере колко по-странен изглеждаше в очите на Сънгри след тази изява.

by **G Dragon ♥** Чет Май 17, 2012 9:50 pm

Не...дъ фък... какво прави ?! Дае щеше да го убие само да го зърнеше за секунда от някъде. Да, Дае, който и муха не бе убивал през живота си. Таеянг, е той със сигурност щеше да разкости лидерът без изобщо да се замисли. А Таби? Той ли? Щеше да дояде сладоледа, това щеше да направи... Бе свикнал с изключително странни и неловки моменти около къщата постоянно. И то не само да откриеш чорап в чинията си.
Изкашля се неловко и се отдръпна по-надалече. Трябваше да спре веднага. Това бе ужасно. Отново се изкашля и вдигна поглед към умопомраченият Сънгри.
- Яж, де...- нареди скълмил вежи- За теб съм го купил.
Скръсти ядосано ръце докато се наблюдаваше как по-младото момче насилствено поглъща лъжичка сладолед с не особенно приятна гримаса. А уж обичаше сладолед... боже, искаше му се да разбира някой от тази къща, да му се невиди! Една храна не харесваха за повече от три седмици.
Да, бе станало доста неловко и то със съвсем лека злобна нотка. Извади телефона си и погледна пропуснатото съобщение. Чу телефона си но не му обърна внимание докато носеше покупките нагоре по стълбите. SMS-ът бе от Минт. Приятно момиче. Много при това... Но гадното бе че е твърде малка. Едва на шеснадесет, а да я покани на среща си бе незаконно където и да е. Да не говорим, че не би приела. Те си бяха като братче и сестриче. Не, не бе същото като със Сънгри. С нея нямаше вероятност да затъне до уши в... къх... неприятни емоции от които ти изникват пеперудки в стомахчето-
- Ъм... - измрънка докато натискаше копчетата- Шуджи.... По-добре стой на страна от нея. Ще те пребия само ако докоснеш някоя от тях. Приятелски съвет.
Не, това не бе съвет. Нито заплаха. Беше " Оооо, моля те, моля те моля те моля теее, гледай само мен "

by Sponsored content

След месец, Сеул

След месец, Сеул

Re: След месец, Сеул

Re: След месец, Сеул

Re: След месец, Сеул

Re: След месец, Сеул

Re: След месец, Сеул

Re: След месец, Сеул

Re: След месец, Сеул