Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

by **Hoya.** Пет Ное 01, 2013 6:28 pm

Хо Уон лежеше в леглото си и си мислеше за това колко прекрасен е света навън. Птички, тревички, цветенца, дръвчета, котенца, кученца, небе, слънце и всичко, което го заобикаля. С изключение на другите идиоти, с които беше в група. Те не му бяха никак прекрасни в утрините, когато се събуждаше между 6 и 7 сутринта. Особено дядо Гю. Той най-вече! Направо не можеше да го гледа и му идеше да го обезглави, да го нареже целия на лентички, кубчета, кръгчета и да го изхвърли в някоя морга, така, нарязан. Да нямат нужда да установяват причината за смъртта, хората. И без това имат достатъчно работа със зачестилите се убийства в Сеул.
Някой почука на вратата на стаята му. Хоя се зави през глава и тихо се прокашля. Както си и знаеше, беше ДонгУ.
- Хайде, Хо Уон. Вдигай се. Трябва да ходим в Woolim. Заради теб ще закъснеем! - започна да нарежда като бабичката от третия етаж, динозавърът на INFINITE.
Че и за капак му дръпна завивката. Да му е студено. Нарочно!!! Е, това преля чашата в съзнанието на И. Стрелна го с един поглед, който ако беше лазерен, щеше да препече ДонгУ и от двете страни като изгорял сандвич, забравен в тостера.
- За кой път да ви кажа, че днес ще дойда по-късно? Вчера мениджърът ме нарита да ходя в болницата, за да ми правят кръвни изследвания. Вие може да ги минахте тези неща, ама аз не съм. Нямах време - извъртя очи рапърът. Изду бузи и с леко нежелание издиша задържения въздух. - Хайде, сега, отиди и обясни на лидера на японски, китайски или азербайджански, какъвто език там разбира, че ще ви предоставя величието си по-късно.
ДонгУ го изгледа все едно му е откраднал овесената каша. Стисна устни, врътна се и се изнесе. Хоя се седна на леглото и огледа стаята. Всичко беше идеално подредено, както винаги. Заклати краката си напред-назад. Придърпа големите си бели пухени чехли със зайчета на тях. Ритна ги и двата. Единият излетя и се приземи елегантно върху бюрото. Другия, обаче, не успя да го нацели и вместо чехъла, ритна килима. Е, нищо. Поне единият успя да го запрати нанякъде.
След дълго моткане, най-накрая се вдигна от леглото и се добра до гардероба. Изкара си дрешки. Щеше да се въздържи от така любимият му лилав цвят. Няма да ходи на купон, а в болница. Тоест, можеше да се черноса като за погребение. Нямаше много черни дрехи, та за това се поизсветли малко. Щом се облече се огледа като Агент 007 да види дали момчетата са се изнесли. Нямаше никакви признаци на живот. Значи, можеше да се натъпче с някой сандвич. Речено сторено. Пет минути по-късно дъвчеше сандвича с бекон, докато заключваше входната врата на дорма.
Докато крачеше към болницата, която бе в непосредствена близост с блока, в който INFINITE живееха, ядеше. Мрачни мисли също минаваха през главата му. Каква ли глупост щеше да стане този път? Последния път, в който му взимаха кръв, го изкараха болен от левкимия. В крайна сметка откриха грешката и му се извиниха подобаващо. Някаква стажантка беше направила грешката и заради това я изритаха. На нейно място дойде някаква друга.
В момента, в който се намери пред входа на болницата, напъха закуската си цялата в устата. Задъвка нервно, помоли се на Шисъс и... влезе! От толкова много бяло го заболя главата. Все едно беше в Рая и белосани серафинчета и ангели се реят наоколо. Така сравняваше той докторите и медицинските сестри, които минаваха забързани наоколо. Преглътна тежко. Беше го малко страх, честно казано. Ако СоДжунг беше тук, щеше да го спука от бъзици. Но какво да се прави? Такъв си е. И тя също си има своите страхове, но той не я подиграваше.
Знаеше къде точно трябва да отиде и се запъти към въпросното отделение на болница "Седжонг". Точно стигна там, когато видя лекарят да излиза. Ченето му за малко да удари пода.
- Тъй като имам работа, влезте вътре и почакайте. Ще пратя някого да ви вземе кръв - обясни мъжът с прошарена коса и бяла престилка.
- Омо.. добре.. - гласеше отговорът на рапъра на INFINITE.
Хо Уон мигна няколко пъти объркано, но последва инструкциите му и влезе. Седна на маслинено зелената кушетка. И зачака. Свали якето си. Тежко въздъхна. Кой знае каква фльорца щяха да му пратят сега и кой знае с каква диагноза щеше да излезе. Заради тези неща го беше страх от изследванията, на които трябваше да се подлагат всяка година абсолютно всички айдъли.

by **Lee Sun Hi** Пет Ное 01, 2013 10:27 pm

От едва две години учеше медицина, а вече я караха да ходи на практика. Беше доста рано, но разни лаборатории позволяваха и на първокурсници да взимат кръв от хората. Пази Боже от такива нещо. Сън Хи също не беше сигурна в това, че ще се справи. Никога до сега не беше взимала кръв от каквото й да било същество, но беше сигурна, че хората в болницата ще я научат.
Облече черен клин, бяла блуза и едни боти. Навън не беше много топло за това сложи едно яке и шал и излезе навън. Стопира първото такси, което видя. Макар и да беше изкарала шофьорските курсове от първия път, но все още не можеше да шофира, защото няма кола.
След около двадесет минути се озова пред болница "Седжонг", в която се намираше въпросната лаборатория. Видя, че около рецепцията се бяха насъдили още студенти. Ау, страхотно. Поне нямаше да е сама. Отиде до тях и се заприказва с едно момиче, което познаваше от преди това. Една сестра излезе с километричния списък и започна да изрежда кой къде отива. Не, че не знаеха, просто трябваше да им кажат етажите и кабинетите.
- ..... И Сън Хи на третия етаж в лабораторията... - се чу по едно време.
"Направо страхотно!" - помисли си момичето. Всички бяха на много по интересни места като спешното отделение, кардиологията, родилното и дори ако щете моргата, а тя в шибаната лаборатория щеше да взима кръв на пациенти.
Въздъхна тежко и се отправи към третия етаж. Изкачи стълбите, а точно срещу тях беше въпросната стая. Сън Хи почука и влезе.
- Коя си ти? - сопна й се един непознат мъж.
- И Сън Хи, изпратиха ме при вас на практика. - каза тихо момичето.
- Ти..? - той я огледа от горе до долу и си личеше, че е доста учуден. - Облечи една престилка от онези.
Сън Хи му кимна и взе една престилка от тези, които й посочи мъжът. Съблече якето си и облече бялата манта. В това време в стаята влезе друг доктор.
- Ааа дошла е. Хайде отивай да взимаш кръв! - изкомандва той. - Пациента е в съседната стая.
- Ама .. - Сън Хи се облещи насреща му. Този добре ли беше? Тя и идея си нямаше какво да прави.
- Хайде, хайде отивай! - подкани я другия и едва ли не я изгони от стаята.
Сън Хи нямаше друг избор и излезе от кабинета им. Въздъхна и се отправи към съседната стая. Щеше да вземе кръв за пръв път. Беше виждала как става, но не беше сигурна в себе си.
Отвори рязко вратата на съседния кабинет и гледката, която се разкри пред нея беше умопомрачителна. От течението, което се образува тениската на пациента се вдигна. Стегнатото му тяло се показа и лека руменина мина по бузите на Сън Хи. Не можеше да отрече, че пациента й е хубав.
Затвори вратата след себе си и се поклони на човека, който лежеше на кушетката.
- Аз съм И Сън Хи и ще ви взема кръв днес. - усмихна се тя.
Отиде до плота със спринцовките и започна да се оглежда. Беше супер разхвърлено за болничен шкаф. Докато търсеше това което й трябва се замисли колко е глупава. За какво му се представи? Нито щеше да я запомни, нито пък го интересуваше как се казва. Не всъщност беше добре да знае името на бъдещия си убиец. Сън Хи изобщо не се чувстваше сигурна във възможностите си и в момента в главата й се въртяха най-различни сценарии за това как би могла да умори човека пред нея.

by **Hoya.** Съб Ное 02, 2013 12:56 am

Дали сега щеше да стои цял ден тук и да чака някой да благоволи да го навести? Много вероятно беше онзи да забрави да изпрати някого. Защо пък не? Нали е лекар, все пак. Може да си позволи този невероятен лукс. Но заради некъдърността на някои хора, Сънг Гю щеше да му се скара и недай си Боже, да му даде вечерята на Сънгьол! Ааа, не! Ако трябваше сам щеше да си вземе кръв, ама вечерята на Гъми беър - НЕ! Това нещо ще се случи само в сънищата на вокалистчетата! Вечерята на Хо Уон никога, ама никога не се пипа! Дори да си най-гладния човек на света.
Тъпите му безгранични мисли бяха спрени заради отварянето на вратата. Образува се течение, при което блузата на Хоя се вдигна леко. Леко, но достатъчно, за да предостави една красива гледка като за "Добре дошъл" на новодошлия. Че и от женски пол беше. Еми, още по-добра рекламка за негова милост И Хо Уон. Може да държеше потенциална фенка или бъдеща фенка! А защо не и от старата школа?
Вратата се затвори, а заедно с това и течението си замина. Ех, защо, бе? Та той тъкмо се изкефи на това колко по фейбълъс е от Мьонг Су в този момент и мацката му развали кефа. Тц. Безсрамница! За следващия път да знаеш да не прекъсваш нищо! На какво ви учат вас - днешната младеж?! На нищо!!! Такива моменти не се развалят. Значи това е един голям трол.
- Аз съм И Сън Хи и ще ви взема кръв днес.
Тя се приближи до шкафа и започна да бърника нещо в него. Явно вадеше иглите. Ох... моментът настъпи. Хоя преглътна тежко-тежко.
- Имате хубаво име - изкоментира той.
Мда, името й наистина беше хубаво. Следователно можеше да си направи труда да го запомни и ако Сън Хи нямаше гадже, щеше да я потърси, за да я изведе на среща.
- Аз съм И Хо Уон, по прякор Хоя - представи се на свой ред.
Часът на истината окончателно настъпи. Лекарката се приближи с голямата спринцовка, затегна му мускула с онежи въжета, така че кръвоснабдяването да спре и заби иглата в прегъвката му. Обаче, стана нещо, което накара мъжкият И да подскочи и изписка като момиченце.
Ами... май му спука вената.
- От колко време работите тук, дявол да го вземе?! - изрева Хоя, докато притискаше свободната си ръка в лявата.

by **Lee Sun Hi** Съб Ное 02, 2013 2:26 pm

Мъжът отбеляза, че има хубаво име. Момичето леко се усмихна и извади спринцовката от опаковката й.
- Аз съм И Хо Уон, по прякор Хоя - той също се представи.
Сън Хи вече беше готова с нещата и отиде до пациента си. Въздъхна тежко и извади един колан, за да пристегне мускула му. Да не говорим, че за този мускул би му завидял цял Сеул. Това още повече накара Сън Хи да се притесни в компанията на момчето. Забрави да го накара да помпи с ръката. Ами така става като мисли за други работи. Мина мястото, където щеше да го убоде със спирт и заби иглата внимателно. Започна да вади кръв, но нещо я накара да потрепне. След което успя да му спука вената. Дръпна иглата, защото Хоя изписка и тя се стресна още повече.
Сестрата на Йесънг не можа да го погледне в очите. Срамуваше се от това, което направи преди малко. Още повече се срамуваше от това, че смееше да твърди, че от нея ще стане хирург, че това е мечтата й. Сега в главата й се въртяха мислите, че от нея няма да излезе доктор. С тези две леви ръце и с това притеснение най-добре за нея щеше да си е да си седи у дома, да си гледа децата и да готви на мъжа си.
Пациента я попита от колко време работи тук преди дори тя да успее да му се извини за стореното.
- От две или три минути, не повече. Тук съм на стаж. - тя едва отговори на въпроса му. - Съжалявам..
В очите й напираха сълзи. Скри ги като наведе главата си и косата й падна пред лицето. Всъщност тя не беше виновна, защото никой не и обясни как точно става номера с взимането на кръвта. Едва ли щеше да му спука вената, ако й бяха показали.
- Ще стане синьо петно и ще мине до няколко дни. - каза му Сън Хи без да го поглежда в очите.
Не беше кой знае каква трагедия, но на човека едва ли ще му е приятно да ходи с къс ръкав и да вижда това синьо петно известно време. И на всичкото отгоре щеше да запомни името й и 100 на 100 щеше да разказва на приятелите си колко заблудена е тая и ако имат избор да не я посещават.

by **Hoya.** Съб Ное 02, 2013 7:16 pm

Отговорът на Сън Хи го накара да се стресира още повече. От две-три минути е тук на стаж и са я вкарали да взима кръв от пациентите?! Тези хора въобще бяха ли й обяснили как става този номер и че изисква максимално съсредоточаване, за да не стане някой гаф като сега? Трябваше на всяка цена да говори с главният лекар, който отговаря за тези неща. Кой го знае в кой край на градинката се е наврял за по цигарка и кафенце. Тцтц.. И това ми било лекар, моля ви!
- Съжалявам.. - промълви стажантката.
Хо Уон стисна устни, за да не изцепи нещо, което не трябва. Не обичаше да пусава и го правеше изключително рядко. В този момент, обаче, едва се държеше да не започне да ръси бисерите си в този кабинет и точно пред нея. По-добре да се хвърлеше от 20-тия етаж на някой от небостъргачите, отколкото да каже някоя ругатня. Близнаците от TATSY май не му въздействаха особено добре. Най-добре ще да е да се да се събира с тях вместо да му идват такива тъпи идеи в такива напрегнати ситуации. Да си седи на задника при дядо Гю, УХьон, ДонгУ, Сънгьол, Мьонг Су и Сонгджонг вместо да ходи да си развява фустата, която няма, при онези двамата.
Забеляза, че в очите на момичето напират сълзи. Стана му гадно, за дето избухна така изневиделица. Е, то неговото не беше точно избухване, можеше и по-лошо да е, ама надали й е станало супер приятно от това. Рапърът се почувства гузен заради грубият си въпрос от по-рано, както и за сълзите в очите на момичето.
- Ще стане синьо петно и ще мине до няколко дни.
Е, това го знаеше. Не за първи път му пукаха вена. Следващият път май щеше да отиде в друга болница или просто щеше да настоява главният да му вземе кръв, а не някой стажант или медицинска сестра. На тях вече им нямаше доверие. Вярно, че трябваше да се учат, ама поне да им покажат как се взима кръв и след това да използват пациентите за опитни зайчета.
- Спокойно. Нищо толкова сериозно не е станало. Ще ми мине. Не съм умрял... все още... - опита се да звучи уверено, но не му се получи особено добре. - Само не плачи, моля те!
Вече се зачуди какво да каже, за да я успокои. Изглеждаше така все едно всеки момент ще се разплаче. И... го направи. Сълзите се стекоха по двете й страни, а сърцето на Хоя се сви. Не обичаше, когато жените плачеха. Чувстваше се слаб в такива моменти. И не само той. Всички мъже се чувствам слаби пред плачещи жени. Единствената плачеща представителка на женския пол, с която можеше да се оправя без проблем, беше сестра му.
Но и не можеше да стои като последния темерут отстрани и да я гледа как сипе сълзи наляво-надясно. Щеше да е изключително неджентълменско и тъпо от негова страна. Ще го помисли за поредният простак, който само се подиграва с жените. А той поставяше тези цветя на пиадестал!
Приближи се до нея, хвана лицето й с големите си лапи. С палците си изтри капещата водичка и я погледна право в очите.
- Нищо лошо не си направила! Те са виновни като не са те научили както трябва! - гласът му беше супер сериозен.

by **Lee Sun Hi** Чет Ное 07, 2013 4:42 pm

В момента й идеше да потъне в дън земя. Тя беше срам за професията. Ако след този инцидент зареже следването, нямаше да е учудващо. Сън Хи си беше такава. Най-малкото нещо можеше да я накара да се откаже да се бори и да изведе нещата до край. Единственото, за което се беше борила и успя да се пребори наистина трудно беше откриването на истинското й семейство, но с много усилия и няколко години успя и дори те я приеха.
- Спокойно. Нищо толкова сериозно не е станало. Ще ми мине. Не съм умрял... все още... Само не плачи, моля те!
Това обаче беше достатъчно на момичето да позволи на сълзите си да излязат. Не искаше да бъде такава глупачка в очите на другите. Искаше да се хареса на другите хора, но почти винаги ставаше обратното. Може би просто трябваше да се остави на течението и да не се съпротивлява.
След секунди усети топлина на лицето си. Повдигна леко главата си и се озова лице в лице с Хоя, а неговите ръце бяха виновниците за тази топлина, която усети стажантката. Палците му изтриха водичката, която беше излязла от двете й очи, а бузите й добиха лек розов цвят.
По някаква незнайна причина сърцето на Сън Хи се разхлопа и всеки момент щеше да изскочи от гърдите й, коремът й се сви на малка топка. Някакво странно чувство я обзе. Нещо, което до сега не беше изпитвала. Когато той я погледна в очите, тя извърна погледа си надолу. Не можеше да го погледне заради случилото се.
- Нищо лошо не си направила! Те са виновни като не са те научили както трябва! - тонът му беше сериозен.
- Не е така. - веднага го засече Сън Хи. Тя знаеше, че е сгрешила и никой не можеше да я накара да мисли обратното. - Можех да ти кажа, че съм на стаж и ако искаш щеше да отидеш другаде. Много съжалявам, ако има начин по който да ти се реванширам .. -винаги се извиняваше по сто пъти, щом направи някоя глупост и този случай не беше изключение.
"Ама нали вечно трябва да се доказвам .." - изсумтя тя наум.
Очакваше реакция от Хо Уон. Може пък да се възползва от това и да поиска нещо от нея. Не можеше да проникне в съзнанието му и да разбере какво точно му се върти в главата.

by **Hoya.** Пет Ное 08, 2013 4:55 pm

Ако не беше чак такъв идиот и беше внимавал в часовете по Психология, може би, щеше да знае как точно да постъпи със Сън Хи. Как да я успокои и как никога повече да не й дава повод да плаче заради такива неща. Така като я гледаше, съдеше, че тя е интроверт меланхолик. Тоест, лесно изпада в депресии заради едното нищо и може във всеки един момент да сложи край на живота си. Хо Уон не искаше това да се случва. Следователно трябваше да се остави на интуицията да го води. Май... май трябаше да проведе един разговор със сестра си по отношение на женската психика. Или с майка си. По-добре със Со Джунг. Майка им веднага щеше да го застреля с въпроса дали си има приятелка, а сестра му първо щеше да му разясни тази елементарна психология и след това да го попита. За това предпочиташе разговорите с нея.
- Не е така - веднага го центрира стажантката.
Хоя повдигна въпросително едната си вежда, след което сви скептично устни. Какво искаше да каже тя с тези думи?
- Можех да ти кажа, че съм на стаж и ако искаш щеше да отидеш другаде. Много съжалявам, ако има начин по който да ти се реванширам ..
Е, да, наистина можеше да му каже, но той не я винеше. Те като не са я научили, Сън Хи какво можеше да направи? Не можеш да се научиш сам как да забиваш игла и да взимаш кръв. Плюс това, трябва да си много прецизен и точен, да внимаваш да не се разсейваш, за да не трепнеш и да стане някоя беля. Не им е лесно нито на докторите, нито на стажантите. Медицината е доста прецизна наука, която изисква години. Младите студенти може и да започнат да оперират, когато косите им побелеят. Но до тогава трябва много да си блъскат главите и да учат до припадък.
Рапърът на INFINITE въздъхна тежко и махна ръцете си от лицето й. Погледна за кратко надолу, след което върна погледа си върху нея. Отново я огледа от горе до долу.
- Всъщност, можеш да ми се реваншираш по един начин.. - и тъкмо да добави "да излезеш на среща с мен", когато на вратата се почука.
Появи се една гологлава главица с тяло, облечено в бяла престилка. Медицинското лице извика Сън Хи и тя излезе като с поглед му обеща, че ще се върне. Е, явно щеше да се наложи да я почака.
Явно бяха до вратата, защото Хо Уон чуваше, гласовете им. В главата му се заформи една много тъпа идея. Заподслушва кога ще са към края на разговора и когато дойде това време се премести по средата на кабинета. Легна си удобно на земята, затвори очи и се престори на припаднал. Е, сега оставаше само да се моли на Шисъс тя да се сети да му направи дишане уста в уста. И ако това не е гений, моля ви!

by **Lee Sun Hi** Съб Ное 09, 2013 6:00 pm

Както й предполагаше Сън Хи, Хоя имаше идея как тя да му се реваншира. Тъкмо да го каже, когато един идиот влезе в стаята и извика стажантката. Тя направи знак на Хоя, че ще се върне след малко и излезе.
Застанаха до вратата и този и подаде едни листи.
- Трябва да ми се разпишеш. - каза просто той.
- Това за какво е? - попита Сън Хи. Нямаше намерения да се подписва на документи със съмнително съдържание.
- Че си се явила на стаж. Забравили са да ти дадат да се разпишеш още на вода. - обясни мъжът.
- О, ясно. - Сън Хи поклати глава в знак на разбиране и взе химикала от ръката му. Огледа документите и се разписа на посочените места от доктора. - Това ли е?
- Да, това е. Благодаря ти! - отговори й мъжът. - Може да се връщаш на работа, а аз отивам да търся другите.
Сън Хи му кимна и натисна дръжката на вратата, но вместо Хоя видя една празна стая. Отмести погледа си надолу и видя, че Хо Уон е на пода при това в безсъзнание. В първия момент не съзнаваше какво става.
Бързо се спусна до не помръдващото тяло на момчето. Леко го разтресе, но не получи отговор.
- Хей, стани веднага, не е смешно! - повиши тон Сън Хи, докато го ръчкаше и се опитваше да го накара да стане.
Хоя обаче не помръдваше. Не си личеше да се преструва и тогава Сън Хи разбра, че нещо с него не е наред. Стори й се, че не диша. Това я хвърли в тотален шок. Не знаеше какво да направи. Започна със сърдечен масаж, но я беше страх да го натисне за това премина към резервния си вариант, а именно дишане уста в уста.
Набързо сложи косата зад ушите си и си пое дълбоко въздух. Беше го правила и преди за това не се притесняваше чак толкова много. Стисна носа на Хоя, отвори му устата и веднъж вкара въздух в белите му дробове. Отдели се от него, но той продължаваше да не помръдва. Сън Хи отново стисна носа му, доближи се до устата му и вкара въздух отново в дробовете му. Тъкмо щеше да се отдели от него когато стана нещо ..

by **Hoya.** Нед Ное 10, 2013 4:39 pm

Замисли се за простащината си. Защо винаги му идваха толкова "велики" идеи щом си харесаше момиче? Разбира се, това си е цял идиот да бъдеш идиот и гений в едно. Не им е лесно на такива хора. Вместо да се прави на припаднал, можеше най-спокойно да си настани задника на кушетката, да я изчака и щом влезе да я попита дали иска да излезе на среща с него. Но не. Той трябваше да го прави по трудния начин и да подлуди населението на Южна Корея. Но с това най-много да получи един много як отказ, който да го съсипе отвсякъде и да не си хареса момиче още 20 години. Що пък не? Колко му е да го направи. А и до колкото беше видял, Сън Хи е срамежлив човек, което правеше нещата още по-сложни и вероятността да му откаже е 90%. Останалите 10% са някаква надежда за прием. Надяваше се да не му откаже и да приеме да излезе с идиот кръстен И Хо Уон, който рапира в група INFINITE и се подвизава със стейдж името Хоя. По-скоро би предпочела са излезе с изгладняла полярна мечка отколкото с него. Тази мисъл съвсем го съсипа.
- Хайде, Хо Уон.. ще се справиш! - вдъхна си увереност докато лежеше.
Вратата се отвори и Сън Хи влезе с цялата си прелест. Рапърът застина. Очите му бяха затворени и дори не смееше да диша, за да не го хванат в крачка. Добър актьор е. Няма какво да спорим по този въпрос.
Чу как тя изтича до него и леко го разтресе. Хо Уон не даде признак на живот.
- Хей, стани веднага, не е смешно! - заръчка го Сън Хи, но той продължи да бъде добър артист.
Някой трябва да му даде награда "Грами" 2013 за най-добро изпълнение на годината! На дали някой друг ще си е направил труда така да привлече жена само, за да я целуне и да я помоли за среща. Хоя можеше и по-далеч да стигне, но не искаше чак до там да я вкарва в шок и по погрешка да се озове я в моргата, я на операционната маса.
Блянът му се превърна в истина. Стажантката запуши носа му, отвори устата му и вкара въздух в белите му дробове. Но Хоя не помръдна. За това тя извърши процедурата още веднъж. Време е за действие. Какво правиш глупако?!? - изрева на ум мъжът и преди госпожицата да се е отделила от него, вкара устата си в действие. Захапа леко долната й устна, при което успя да вкара езика си в действие. Ръцете му се положиха върху кръста й и я вдигна, така че да седне отгоре му.
А сега да се моля на Шисъс да си свърши работата и да ме уреди - отново си помисли и задълбочи целувката. Тя можеше и да му се дърпа, ама на инато магаре зодия Овен, "не" НЕ се казва!

by **Lee Sun Hi** Пон Ное 11, 2013 8:33 pm

Как беше възможно да е толкова наивна на моменти? Как успя да падне в капана на един невероятно красив мъж? Толкова ли не й стигна мозъка, за да разбере, че този се шегува много яко с нея? Явно не!
Хоя захапа долната й устна. С цялата си наглост я хвана за кръста и я сложи отгоре му. Очите на момичето щяха да изскочат от очните й. Как можеше един човек да е толкова нагъл, че да иска да се натиска със стажантка, която му е взела кръв? Обществото е извратено до доказване на противното! Сън Хи беше като перце в ръцете му. И да искаше не можеше да избяга от големите му лапи.
Въпреки това сестрата на Йесънг започна да се бунтува и да се опитва да се измъкне от ръцете му. Лесно се предаваше, но поне винаги опитваше. И този път не беше изключение.
Колкото и да се опитваше да докаже обратното целувката й хареса. Или по-скоро това да му се дърпа, а той да изучава устата й с палавия си език. О, хайде, де! На всяко момиче би му харесало нещо подобно. Пък и нека сме честни. Хо Уон изобщо не беше за изхвърляне. Хубаво тяло, добър целувач, изкусен лъжец (извън поста: ЛоЛ xDD) и за капак беше и много красив. Общо-взето е мъжът мечта. Пък, ако може да пере, готви, чисти и глади щеше да си го вземе вкъщи без да се замисли. Такива мъже винаги са били мечта за една жена, която от време на време я мързи.
Сън Хи леко се отпусна в ръцете му. Вече не беше толкова буйна както преди няколко секунди, а след като им свърши въздуха се махна от него, седна на земята и му обърна демонстративно гръб. Не, че нещо, но това, че целувката й хареса я изплаши и то много. До сега не беше изпитвала такова чувство.
- Какво си мислиш, че правиш? - попита го сестрата на Йесънг без да се обръща с лице към него.
Бузите й се зачервиха, а погледа й се заби в земята. Това странно чувство, което се зароди в нея я съсипваше. Имаше чувството, че сърцето й ще изскочи от мястото си, а в стомаха й все едно пърхат милиони пеперуди. Това ли е то любовта..? И наистина ли беше възможно човек да се влюби просто с един поглед? Или както е в случая с една целувка..

by **Hoya.** Вто Ное 12, 2013 9:11 am

Е, то бива, бива идиотизъм, ама неговото чак трябва да го обявят за незаконно. И все пак, не им е лесно на тези хора. Колко трябваше да е извратен, за да се натиска със стажантка по медицина, която му е взела кръв и му е спукала вената? Отговорът е един - МНОГО! Е, сега, не беше като Мьонг Су, но можеше да стигне и много по-далеч. Стига да поискаше...
Целувката беше в разгара си, а нашия понамести Сън Хи още по-удобно отгоре си. За всеки случай не отваряше очи, за да не стане някоя простотия. Знаеше какви ще са последствията след това - шамари и крещене, но сам си го направи. С достойнство щеше да ги изяде. Поне щеше да е направил това, което му иска душицата. В такива случаи разумът няма място за мнение. Слушат се единствено желанията на сърцето.
Преди не беше виждал такава жена. Красива, умна, срамежлива.. Може би, точно заради това тази го привлече. Та той харесваше точно такива представителки на женския пол. Вече мислеше, че никога няма да срещне такава, но ето, че се случи - при това в болницата по много уникален начин. Но така се случило. Важното е, че съдбата ги срещна и сега съдбата ще си свърши работата по сватосването. Няма да ходи да се търси сватосник!
Хо Уон усети как Сън Хи се отпуска в ръцете му. Още малко и въздухът им щеше да свърши. А щом това стана, тя се махна от него и му обърна демонстративно гръб. Разбираше я.. Но това го изненада. Смяташе, че ще минат през предварително начертания сценарии в главата му. Е, нищо. Това още повече му се хареса. Значи не беше толкова войнствена.
- Какво си мислиш, че правиш? - попита го. И с правото си.
Рапърът се изправи от земята и се почеса там, където не го сърби. Нямаше оправдание за действията си. Реши да пристъпи към това, което правеше, когато сестричката му плачеше - гушваше я. Това и направи със Сън Хи. Гушна я в гръб, при което отново седна.
- Мога да пера, чистя, готвя и въобще да върша всякаква домакинска работа. Така че няма да съжаляваш ако ме вземеш - каза И. Прекалено много излишна информация. - А това беше част от се реванширането ти за дето ми спука вената. Следващата част е среща.

by **Lee Sun Hi** Пет Ное 15, 2013 5:13 pm

Толкова странно ли беше, че тази целувка й хареса? Изобщо не познаваше човека насреща си, но може би това беше най-вълнуващата част от всичко, което се случваше в момента. Най-интересните връзки се зараждат между хора, които не се познават изобщо. Поне така беше по драмите, които е гледала. Колежките й който си имаха приятели се познаваха от доста време с половинките си. Поне такива бяха наблюденията й. Може пък при нея нещата да се развият по друг начин. Чакай малко, кой изобщо каза, че ще се развиват? Може пък този само да иска да я изпробва и да направи всичко възможно да я вкара в леглото си. О, това нямаше да стане толкова лесно.
Усети, че две ръце я обграждат. Хо Уон беше решил да я утешава с прегръдка, ами нека да бъдем честни - действаше. Сън Хи се радваше и на най-малкия жест. Не й беше нужно нещо голямо, за да се усмихне или за да бъде щастлива.
- Мога да пера, чистя, готвя и въобще да върша всякаква домакинска работа. Така че няма да съжаляваш ако ме вземеш - той все едно й прочете мислите. Сън Хи със сигурност щеше да пита Джонг Хюн дали случайно този не е член на клуба на врачките, който члена на SHINee участваше доста активно. Преди тя ходеше при Ким, за да разбере бъдещето си и в повечето случай оставаше доволна от това, което й казваше, защото винаги познаваше. На този определено трябваше да му дадат орден на врачките или оскар, или каквито са им там наградите.
- А това беше част от се реванширането ти за дето ми спука вената. - обясни набързо той. "И аз си помислих, че може да стане нещо. Глупачка! Не разбра ли, че ще си останеш сама?" - каза си наум стажантката.
- Следващата част е среща. - след като чу това Сън Хи си върна думите назад и погледна Хоя въпросително.Не успя да повярва на ушите си. Както се казва "Гледам и не вярвам на ушите си."
- С-среща? - каза едва момичето и се ококори насреща му. До сега никой не я беше канил на среща. Дори когато произнесе думата й звучеше супер странно.

by **Hoya.** Пон Ное 18, 2013 8:53 am

Хоя се усмихна. Бе достигнал част от желанието си. Ей, пак се уреди. Не, не, не. Чакайте малко. Всъщност, все още не се е уредил. Та той чакаше все още отговорът на Сън Хи. Тя не беше приела... поне не още. Е, Хо Уон се надяваше с цялата си душа и биещо отляво в гърдите сърце да го направи. Първо, защото много си я хареса от първия момент, в който я видя и второ, защото точно такъв тип момичета харесваше - срамежливи. А колкото до петното от спукана вена.. не му пукаше особено много. Най-вече щом е от нея.
- С-среща?
Стажантката се беше извърнала към него и го гледаше с недоумение. Явно не можеше да повярва на това. Ами, такъв си е той. Обича нещата да стават по трудния начин. Можеше просто да я помоли да му се реваншира като излязат на среща, но нееее. Задължително трябваше да го направи със 101 филма. Определено трябва да стане сценарист, актьор и режисьор. С тези страхотни актьорски умения заедно с невероятните идеи, които вади е само за там. Стигна до извода, че си е сбъркал професията и по пътя към актьорството случайно е завил към айдълството. Ей, значи! Поне се поправи. Вече е и актьор. Но въпреки всичко, си остава абсолютно същия първокласен идиот с орден първа степен за идиотизъм.
- Да. Среща! - потвърди рапърът и пак я притисна до себе си. - И много бих се радвал ако приемеш. И също ще се радвам ако между нас... стане нещо повече - и ето, че ги навя и нася.
Момичето го гледаше като паднала от небето, а той си дрънкотеше простотии. Трябва му някой, който тактично да го цапва зад врата, за да му напомня да не ги върши толкова уникални.
Но едно тъничко гласче пищеше в главата му и му казваше, че И Сън Хи ще приеме предложението му. Именно това не му даваше мира и го караше да се превръща в идиот. До там ли беше стигнал? Да прави циркове заради жена? Щом е така.... приемаме предизвикателството!

by **Lee Sun Hi** Съб Ное 23, 2013 2:11 pm

Мъжът, който ставаше за актьор я беше помолил да излязат на среща. Сън Хи не знаеше как да реагира на това. Нямаше голям опит в любовния живот и това в момента й играеше лоша шега. Не можеше ли и тя да е като другите? Винаги е завиждала на хората, които не се срамуват от нищо и най-вече не се страхуват да покажат чувствата си.
- Да. Среща! И много бих се радвал ако приемеш. И също ще се радвам ако между нас... стане нещо повече - отговори й мъжкия индивид.
Нещо повече..?! Сън Хи не знаеше да вярва ли на чутото.
Че Рин й беше казала, че ако попадне в подобна ситуация е най-добре да приеме. От опит глава не боли. Нещо такова е станало между брат й и нея, но никой не беше казал подробности. И двамата мъчат все едно крият строго секретна тайна.
- Аз ще .. - момичето започна доста несигурно. - Ще изляза на среща с теб. - каза му категорично. След това отново леко сведе главата си и се усмихна смутено. Отново се притесни.
И все пак реши да послуша Че Рин и съзнанието си, което неспирно и повтаряше "приеми, приеми, прием, приеми .."
Ако от това излезе нещо нямаше да има по-щастлив човек от нея на Земята. Имаше нужда някой да й казва, че я обича, да си говори с него по цяла вечер по телефона, а защо не и през терасата. Да правят най-различни други лудости при това заедно. Най-вероятно точно това липсваше в живота на Сън Хи. Разнообразието не беше налице. Всеки ден от вкъщи в университета, от университета - вкъщи и от време на време на практика или до апартамента на Джонг Ун, за да види как е Мин Ах.
- А кога ще е тази среща? - Сън Хи най-сетне се осмели да нещо, а не само да отговаря на въпросите му. Имаше напредък в общуването с други хора. Малко, по-малко срамът изчезваше от нея.

by **Hoya.** Вто Ное 26, 2013 10:24 am

На кой Бог остана да се моли? Шисъс, Крисъс, вуйчо Рейн?! Всичките ги мина по три-четири пъти. Остана само на онзи дето всички го спрягат за истински, ама той нищо нямаше да направи по въпроса и да му помогне. Гадина..
- Аз ще .. - гласът й беше несигурен. Следователно нямаше опит, но той имаше.
Хо Уон щеше да даде всичко от себе си, за да може Сън Хи да запомни тази среща и да се случи нещо повече. Рапърът на INFINITE доста често се хващаше напоследък, че мисли за това колко е самотен. Да, имаше родителите си, сестра си и вуйчо си, както и момчетата от групата, но... искаше момиче до себе си. Вярваше в любовта от пръв поглед и това тук доказваше, че тя съществува. Искаше да си има някого, на когото може да сподели всичките си мъки и болежки. Някой, когото може да гушне и всякакви подобни. Просто искаше момиче до себе си, което да го обича. Имаше неимуверно голяма нужда от любов, защото такава му липсваше. Можеше да дава и да получава. Знаеше го перфектно. За нещастие момичетата, с които преди е бил, не можеха да разпръсват любовта си и именно това проваляше връзката им. Надяваше се с нея да е много по-различно.
- Ще изляза на среща с теб.
Гласът й вече беше по-сигурен и убедителен. А как смутено се усмихна.. Всичко в него се преобърна на 360 градуса. Вече знаеше едно - умираше си да вижда това лице и тази усмивка! Като наркотик му идваше направо.
- А кога ще е тази среща?
Е, този въпрос направо го удари. Не беше мислил кога да е, но знаеше, че тази вечер е свободен. Надяваше се и тя да е.
- Какво ще кажеш за тази вечер? Ако искаш и целия ден ще ти посветя! - говореше напълно сериозно. Ако не се вяснеше в Woolim, значи щеше да е свободен. Но следователно това означаваше и двойно повече работа.
Сън Хи се възпротиви за целия ден и се съгласи да е вечерта. Това му дойде добре дошло. Значи хем нямаше да се претоварва в следващите дни, хем тази вечер щеше да си изкара страхотно с това невероятно момиче.
- В такъв случай до довечера! Ще те взема в седем от тук! И бъдни точна до стотната - Хоя се усмихна и можеше да я целуне по бузката или да я прегърне, но не искаше да прибързва, за да не я изплаши и тя да си помисли, че единствената му цел е да я вкара в леглото си. Далеч не беше така. А и вече достатъчно бе прибързал..
Рапърът излезе от кабинета с леко сърце. По същия начин напусна и болницата.

~~~~

Хо Уон караше по улиците на Сеул с черното си BMW X5. Не се фукаше с автомобила, който караше за разлика от някои хора. Да, возилото бе хубаво, но далеч не бе нещо, с което да се фукаш наляво-надясно. А и това беше един от редките случаи, в които го караше. Нямаше много такива възможностти за нещастие.
В 7 без 10 вече се намираше пред болницата. Спря автомобила, изключи двигателя и излезе, подпирайки се на капака от страната към входа. Сън Хи не знаеше кой е автомобила му, а и не й беше казал, че ще идва с него. Взе това решение съвсем спонтанно.

by **Lee Sun Hi** Нед Дек 01, 2013 4:38 pm

- Какво ще кажеш за тази вечер? Ако искаш и целия ден ще ти посветя!
Тази вечер щеше да свърши към шест и половина и след това беше свободна. Цял ден определено беше много. Щеше да й неудобно да отнема толкова много от свободното му време. Няколко часа щяха да са напълно достатъчни.
- Тази вечер звучи добре - усмихна му се тя. - А цял ден е много. И двамата имаме работа .. предполагам.
Не знаеше дори като какъв работи, но довечера щеше да го разпита.
- В такъв случай до довечера! Ще те взема в седем от тук! И бъдни точна до стотната - усмихна й се леко той.
- До довечера - тя също му се усмихна.
След като той напусна кабинета тя остави пробата, която беше взела от него и я остави на предназначеното за това място. После някой друг щеше да се погрижи за получаването на резултати.

~~~

Целият й ден мина в тази лаборатория. Най-сетне стана 6.30 и вече беше свободна. Понеже нямаше време да се прибира до тях, да се преоблече, да си направи прическа и подобни си взе чантата и се отправи към една от тоалетните. Добре, че си носеше разни семпли гримове в чантата. Очерта очите си леко с черен молив, сложи си спирала и един гланц. Усмихна се на отражението си, облече якето си излезе навън. Огледа се и го видя подпрян на едно BMW X5. Тя също много искаше такава кола, но все още спестяваше за нея. А не можеше да поиска от брат си на заем, защото той щеше да я отреже на секундата. Йесънг беше против това малката му сестричка да кара кола, но момичето имаше голямо желание и нямаше да се предаде без бой. Ако се наложеше дори щеше да се скара с него.
- Точна съм! - каза му тя след като погледна часовника си, а той показваше точно 19.00.
- Къде ще ходим? - попита с любопитство Сън Хи и леко му се усмихна.

by **Hoya.** Сря Дек 04, 2013 10:18 am

Хо Уон бе от търпеливите хора. Търпението му бе просто неизчерпаемо. Много рядко се случваше да стигне до там, че то да се изчерпа и да се вбеси на n-та степен. Само заради един човек беше стигнал до там - бившето гадже на сестра му - онзи Кангнам от M.I.B. От отвратителните хора, най-отвратителния точно. Държеше се със сестра му като с изкупителна жертва. Рапърът не можеше да направи нищо, Ясуо бе по-възрастен от него. Това беше и единствения случай, в който той се чувстваше нищожен и незначителен. Поне Рейн успя да се разправи с него и Соджунг махна розовите си очила. Най-накрая осъзна какъв е Кангнам.
Хоя погледна към часовника на ръката си. Имаше още две минути докато стане 19.00 часа. Надяваше се тя да бъде точна, както я беше помолил. Оценяваше точността на хората.
Не след дълго, Сън Хи излезе от болницата. Хо Уон се усмихна.
- Точна съм!
- За което се радвам много - каза той, след което се отблъсна от капака на автомобила си.
- Къде ще ходим? - попита Сън Хи.
Ами... малко, така, случайно, го хвана леко неподготвен. Разбира се, беше мислил по въпроса къде да я заведе, но е можа да измисли нищо. Искаше да бъде екстравагантно, нетипично. Да не бъде като другите. Да я изненада приятно. Наистина искаше да я изненада и се стараеше много. Но от към идеи тази вечер явно го раздаваше бедно. Казано е, че най-добрите идеи идват спонтанно.
През мозъкът му минаха най-различни идеи, но нито една не му допадна. Остана единствено едно място - Love-lock wall. Като се замислеше, май, не беше чак толкова лоша идеята. Корейците рядко водят приятелките си там на първа среща. Така че той реши да я заведе там. Значи, все пак, можеше да се сети за нещо нетипично.
- Ще видиш! - той й смигна, след което отвори вратата, за да може Сън Хи да влезе в автомобила.
Тя се качи, след което господин И мина от другата страна и седна на шофьорското място. Запали и потеглиха към мястото, което беше намислил. На задната седалка имаше букет от сини рози. Тези цветя бяха доста редки и той се беше поохарчил, но за нея си струваше.
- Как мина деня ти след като си тръгнах? - попита я рапърът.
Оставаше още малко докато стигнат до Лъв-лок уал. Нямаше катинарче, за съжаление, но все от някъде щеше да намери. А и там имаше разни магазини, от които можеше да купи.

by **Lee Sun Hi** Съб Дек 07, 2013 1:26 pm

Трябваше да не го пита този въпрос. Съжали за това, но беше прекалено късно. Думите се бяха изплъзнали от устата й. Щеше да е по-интересно, ако не знаеше къде отива. Сън Хи не беше от претенциозните и дори да отидат на някое мизерно място, както биха се изразили доста момичета, щеше да е много щастлива, защото не е сама. Компанията на Хо Уон й беше доста приятна.
- Ще видиш!
Сън Хи му кимна. Радваше се, че не й каза.
Той отвори вратата, за да може тя да се качи в автомобила. Нямаше намерение да мръзне навън за това по най-бързия начин се шмугна на топло в колата му.
- Как мина деня ти след като си тръгнах? - попита той след като се качи в автомобила си. Вече бяха по една от улиците на Сеул и се предвижваха към някое място.
- Скучно. Цял ден бях в онази лаборатория. Докторът благоволи да се появи малко след като ти излезе и повече никаква кръв не съм взимала. - като се сети за случилото й дойде да потъне в дън земя.
- А твоя ден как премина? Боли ли те ръката? - попита тя и го погледна, а той си гледаше пътя втренчено. Така и трябваше да бъде.
Все пак истинския шофьор не трябва да се разсейва от нищо и никой. За него пътя е на първо място, а веднага след него и околните келеши, които могат да изскочат от всеки ъгъл и без да искаш да станеш част от някоя катастрофа.
Стана й любопитно с какво се занимава. Той знаеше, че те учи медицина, но тя не знаеше какво работи или учи той.
Колата спря на напълно непознато за нея място. До сега не беше идвала тук, а вече живееше около 10 години в Сеул. Хора, които са родени тук не знаеха някои места, а какво остава за нея, която е прекарала детството си в съвсем друга държава. Скоро трябваше да отиде и да посети Япония. Не го беше правила от страшно много време. Със сигурност града, в който е израснала се е променил до непознаваемост. Беше замислила в края на годината да отиде там и да се наслади на невероятната зима, която се наблюдава в Осака.
- Къде сме? - попита Сън Хи след което слезе от колата и започна да се оглежда и да изучава това място.

by **Hoya.** Нед Дек 08, 2013 8:51 pm

- Скучно. Цял ден бях в онази лаборатория. Докторът благоволи да се появи малко след като ти излезе и повече никаква кръв не съм взимала.
Хо Уон се изсмя. И по-добре, че не беше взимала кръв от други. Тях кой знае пък какво щеше да ги направи. Първо някой трябваше да й покаже как да го прави и след това да я пускат да практикува "новопридобитите умения" върху пациентите. За това не обичаше да посещава болницата - заради некомпетентните лекари, медицински сестри, санитари и стажанти. За части от секундата можеха да се изкарят хипер болен, а ти да си в отлично здраве. Но също така и страхът от детските години си казваше тежката дума.
Като малък боледуваше доста често. Майка му се страхуваше за него и го мъкнеше през ден по болници за изследвания и всякакви такива неща. Докато един ден не го изкараха с левкимия. Това беше голям удар за цялото семейство. На татко му оставаше малко да се пропие, а на майка му да се хвърли от покривът на някоя от високите сеулски сгради. За щастие после му направиха други изследвания и стигнаха до извода, че нищо му няма. И наистина му нямаше нищо! Щом сега стоеше пред вас жив, здрав, прав и корав.
- А твоя ден как премина? Боли ли те ръката?
Рапърът не отговори веднага. Гледаше втренчено пътя си и внимаваше да не стане някоя злопулука. Не му се искаше да изгуби Сън Хи поради невнимание. Искаше това момиче. Чувстваше я безкрайно специална, адреналинът му се покачваше в присъствието й.
- Моят ден премина... не особено интересно. Колкото до ръката, не ме боли много. Не е болка за умиране. Няма нужда да го мислиш - той се обърна за малко към нея, колкото да й смигне. Веднага след това върна погледа си върху шофьорската лента.
Най-накрая стигнаха до крайната дестинация. Хо Уон бавно спря колата и изключи двигателя. Той излезе от колата. Сън Хи също слезе. Заключи BMW-то си, след което прибра ключовете в един от джобовете на дънките си.
Стажантката попита къде са. Хоя се почеса там, където не го сърби.
- Нарича се Love-lock wall. Тук двойките идват, пишат някакви желания на листчета и ги заключват с катинарче. Нарича се "заключване на любовта" - разясни и остана като попарен.
Съвсем забрави за букета!
- Един момент - рапърът се удари по челото, отиде пак до колата, отключи и взе букетът със сини рози от задната седалка. Заключи отново, връщайки се при нея.
Скри сините цветя зад себе си.
- Трябва да ти кажа някои неща за мен - само драматичната музика липсваше в този момент. - Както вече казах, казвам се И Хо Уон, на кратко Хоя. Роден съм на 28-ми март 1990-та година. Рапър и танцьор съм на групата INFINITE. Членове са още шест идиота. Имам майка, баща, сестра, вуйчо, баба и дядо. Сестра ми е Соджунг от Ladies' Code, а вуйчо ми е самият Би Рейн - след като представи себе си и цялото си родословие, изкара букета иззад себе си. Подаде й го. - А това е за теб. Най-красивите и редки цветя за най-чистият и нежен ангел.
Определено го биваше в ласкателствата.

by **Lee Sun Hi** Чет Дек 19, 2013 7:16 pm

Докато се оглеждаше като крадец, той й обясняваше къде точно се намират. Мястото се нарича Love-lock wall. Сън Хи го беше чувала, но дори не знаеше къде се намира и за какво служи. Благодарение на Хо Уон разбра, че тук идват влюбени двойки, за да закачат катинарче с пожелания. Това малко я изненада. Какво правиха те тук при положение, че се познаваха едва от няколко часа. Тя започна да се съмнява, че той иска от нея само тялото й за една, най-много две вечери и след това да я прати да си ходи.
Той се сети нещо и отиде то колата си. Докато Сън Хи оглеждаше района отново и отново, той се върна. Криеше нещо зад себе си. Момичето реши, че не трябва да е нахално и не се опита да види какво има зад гърба си.
- Трябва да ти кажа някои неща за мен. Както вече казах, казвам се И Хо Уон, на кратко Хоя. Роден съм на 28-ми март 1990-та година. Рапър и танцьор съм на групата INFINITE. Членове са още шест идиота. Имам майка, баща, сестра, вуйчо, баба и дядо. Сестра ми е Соджунг от Ladies' Code, а вуйчо ми е самият Би Рейн
Сън Хи го изслуша внимателно. Значи и той като нея беше в бизнеса на известните звезди. Групата, в която беше член отдавна се разпадна, но тя все още беше в компанията и помагаше с новите трейнита. А колкото до роднините му явно и той произлизаше от известно семейство. Чичо ти да е самия Би Рейн си беше чист късмет и щастие!
- А това е за теб. Най-красивите и редки цветя за най-чистият и нежен ангел.
- Благодаря. - усмихна се момичето.
Тя взе букета от ръцете му. Тези думи я накараха да се изчерви. Рядко някой й говореше такива неща. Направо да си кажем, че никой не й е говорил така. Това я накара да се усъмни сериозно в намеренията на Хоя. Дали наистина бяха толкова добри? Май този наистина искаше да я накара да си легне с него. О, не беше познал. Сън Хи сега щеше да се държи доста по-хладно с него. Сега реши и тя да си направи реклама като неговата. Все пак искаше да му покаже, че не само той има връзки.
- Аз съм родена на 30-ти декември 1992. Работя в Green Ent., а преди това бях трейни в S.M Ent. Имам две майки, двама бащи, нищо, че с едните не говоря, по-голяма сестра и по-голям брат, който е Йесънг от Super Junior. Имам и племенница - Мин Ах, която е на 2 месеца. Много е сладка. - само при спомена за мъничето тя се усмихна. Обожаваше го това дете. - От 13 години съм в Сеул и все още не съм го разучила като хората.
Последното го каза за информация, ама после се усети, че не трябваше да го прави. Сега можеше да я заведе където му скимне и ако тя не знаеше мястото да направи с нея каквото си поиска. При тази мисъл тя преглътна тежко. Молеше се да не й се налага да вика за помощ тази вечер.

by **Hoya.** Сря Дек 25, 2013 2:21 pm

Сън Хи взе букета от ръцете му като тихо му благодари. Това накара Хоя да се усмихне широко като пълен идиот, какъвто всъщност е по принцип. Както обичаше да казва: "Аз съм натурален идиот с душа на добродушко". Това си го беше измислил, когато беше на 10 години. Помагаше на Соджунг с урокът й по История, когато тази идеална фраза излезе в главата му. А и го описваше напълно. И Хо Уон наистина беше... добър. Сърцето му и душата му бяха чисти. Тази черта я имаше откъм страна на майка си. Вуйчо му Рейн беше същият. А и обожаваха деца. После не били от един род. Я, помислете пак. Рапърът на INFINITE си мечтаеше за цяла дузина малки дечица, които да са негово собствено производство. Надяваше се възможно най-скоро да открие майка им и да изпревари вуйчо си с дечицата. Нещо напоследък, дъртият много го изпреварваше. Чак не можеше да е истина. Бива ли такова нещо?! Со Джунг още доста време имаше докато се сдобие с едно бебенце. Надяваше се никой да не направи тази глупост и да забремени сестра му на такава крехка възраст. Плюс това, Хоя доста изоставаше от графика. Всичките му съученици и състуденти вече бяха майки и бащи. А той, за да преследва кариерата на звезда, не си беше доставил това уникално удоволствие да дундурка мъничко червейче, увито в пелени.
- Аз съм родена на 30-ти декември 1992. Работя в Green Ent., а преди това бях трейни в S.M Ent. Имам две майки, двама бащи, нищо, че с едните не говоря, по-голяма сестра и по-голям брат, който е Йесънг от Super Junior. Имам и племенница - Мин Ах, която е на 2 месеца. Много е сладка.
Ооо, значи има честта да дундурка племенница. Хоя щеше да си чака доста време до този момент, но все някога щеше да настъпи. Рано или късно.
- От 13 години съм в Сеул и все още не съм го разучила като хората.
О, ами в такъв случай нямаше да я мъкне по места, които не знае. Най-добре щеше да направи ако я попита къде е ходила, за да не стане така, че я е замъкнал на място, което й е тъмна Индия.
- О, имаш страхотен брат! - изкоментира рапърът. - И е толкова яко, че имаш племенница. Обожавам бебета и малки деца.
Хо Уон се доближи до нея. Взе свободната й ръка и отново се усмихна.
- Искаш ли да се разходим? Тъкмо ще разучиш това място. Много е красиво. А и е близо до моста над река Хан - той погледна към часовника си на другата ръка. - След половин час ще пуснат светлините над водата. Искаш ли да отидем да гледаме? Наистина е много красиво!
Без да дочака отговор от нея, той я задърпа към алеята. Искаше да я опознае. Да разбере какво харесва и какво не. Какъв вид медицина точно ще специализира. И всякакви такива неща. Интересуваше се от нея. Да, не беше най-голямата красавица, но той не гледаше външаната красота. Тя е нещо временно, което под влиянието на времето повяхва. Това, което е вътре беше важно за него.
- Какви са интересите ти, Сън Хи-ах? Какво харесваш, какво не харесваш? Защо избра да следваш медицина? Разкажи ми за себе си. А как така имаш две майки и двама бащи?

by **Lee Sun Hi** Съб Дек 28, 2013 11:17 pm

Той отберяза, че има страхотен брат. Сън Хи поклати глава в знак на съгласие. Брат й беше повече от невероятен. Нищо, че от време на време много обичаше да проваля плановете й и да я защитава от всичко и всички. Съвсем мъничко прекаляваше с това. Сън Хи също можеше да се пази сама. Не беше бебе като Мин Ах и не се нуждаеше от много големи грижи.
- И е толкова яко, че имаш племенница. Обожавам бебета и малки деца. - това я накара да се усмихне.
Всички обичат малките деца. Те са най-невинните същества на тази планета. Не са виновни за грешките на родителите си и дедите си. След време всяко едно от тях поема по пътя на живота.
- Искаш ли да се разходим? Тъкмо ще разучиш това място. Много е красиво. А и е близо до моста над река Хан. След половин час ще пуснат светлините над водата. Искаш ли да отидем да гледаме? Наистина е много красиво!
Хо Уон дори не й остави време да реагира. Задърпа я по алеята. Не, че не искаше - напротив. Обожаваше река Хан и мостовете, които бяха над нея.
- Какви са интересите ти, Сън Хи-ах? Какво харесваш, какво не харесваш? Защо избра да следваш медицина? Разкажи ми за себе си. А как така имаш две майки и двама бащи?
- Обичам да чета, да пея, да се разхождам сред природа, обичам кучета, коктки, костенурки и деца - пое си въздух и продължи. - Реших да следвам медицина, защото искам да помагам на хората в техните трудни моменти. Когато човек е болен от някоя страшна болест разбира колко е ценен живота. Ако можеш да му го върнеш това те прави щастлив и никакви пари не могат да заменят това чувство.
Следващият му въпрос малко я притесни, но реши да му каже за семейната си история, която все едно беше извадена от някой филм.
- Сега ще има да ти разказвам много за семейството си. Готов ли си да ме слушаш? - попита Сън Хи.
Хо Уон потвърди, че е готов. И идея си нямаше какво ще му поднесе малката сестра на Йесънг. Вече бяха на моста. Щеше да му разказва докато се разхождат.
- Имало едно време - тя започна все едно разказва приказка. - едно семейство, което си имало две деца. Едно голямо момче, това е брат ми и едно по-малко момиче - сестра ми. Те очаквали третото си дете - мен. Вечерта на 30 декември през 1992 съм проплакала в сеулсаката болница. Уж всичко ми е било наред, но на другия ден са им съобщили, че съм починала. Може да си представиш как са посрещнали новата година. Всъщност както виждаш не съм починала. На докторите им е било платено много добре, за да кажат това на родителите ми. След няколко дни съм се озовала в Япония с името И Сън Хи и като цяло с нова самоличност. Когато бях на шест, жената, която смятах за своя майка падна по стълбите. Беше бременна с малкото ми братче, но за съжаление и двамата починаха. След инцидента баща ми ме отведе в Сеул. Не можеше да седи повече там и всичко да му напомня на тях. За няколко месеца научих корейския и не ми се налагаше да повтарям годината. Някак си успях да я изкарам с доста добри оценки. Минаха се доста години когато намерих документа, може да се нарече дори касова бележка, с която са сключили покупката ми. Тогава се реших да открия истинското си семейство. След две години ходене по мъките най-сетне успях. Мина се доста време преди да кажа на брат си и сестра си, че аз съм онова мъниче, което смятат за мъртво. Станах трейни в S.M и така един ден ми се отвори възможност в един заседнал асансьор да им кажа истината за себе си. За щастие те веднага ме приеха, после се запознах с истинските си родители и ето така се сдобих с две майки и двама бащи. Мисля, че това е всичко - тя спря да върви за момент и го погледна.
Наистина изглеждаше доста объркан след това, което чу.

by **Hoya.** Пет Яну 10, 2014 9:45 am

Наистина му беше адски интересно какво обича да прави през свободното си време момиче като нея. Досега не беше срещал такова рядко цвете в градината. Искаше да я опознае и по възможност... да спечели сърцето й. Надяваше се само да няма други, които са я харесали. Не че нямаше да направи всичко възможно, за да я спечели, но така нещата се усложняваха ненужно. Хо Уон не беше научен да отстъпва, така че нямаше да отстъпи докато не получи това, което иска. Като типичен представител на зодията си!
- Обичам да чета, да пея, да се разхождам сред природа, обичам кучета, коктки, костенурки и деца. Реших да следвам медицина, защото искам да помагам на хората в техните трудни моменти. Когато човек е болен от някоя страшна болест разбира колко е ценен живота. Ако можеш да му го върнеш това те прави щастлив и никакви пари не могат да заменят това чувство.
Рапърът на INFINITE я изслуша внимателно. Намери общ интрес даже - животните и децата. Това му хареса. Вече даже беше образувал идея в главата си за втората среща... ако въобще стигнеше до нея. Хоя се надяваше с цялата си душа и тяло да стигнат до там. И до трета, и четвърта, пета, шеста... Е, нямаше да могат да се виждат много често заради ангажиментите и концертите на групата му, но щеше да даде всичко от себе си, за да процъфти тази връзка и да не свърши с гръм и трясък.
- Сега ще има да ти разказвам много за семейството си. Готов ли си да ме слушаш?
Дали е готов? Беше повече от готов. За това й кимна важно с едното око.
- Готов съм да те слушам, разбира се - усмихна се съвсем леко, наостряйки уши, за да не изпусне нещо от това, което тя му разказва.
Наистина му беше интересно как така има две майки и две бащи??? Да не би да е осиновена или нещо такова? Само това звучеше като напълно логично обяснение.
- Имало едно време - тя започна все едно разказва приказка. - едно семейство, което си имало две деца. Едно голямо момче, това е брат ми и едно по-малко момиче - сестра ми. Те очаквали третото си дете - мен. Вечерта на 30 декември през 1992 съм проплакала в сеулсаката болница. Уж всичко ми е било наред, но на другия ден са им съобщили, че съм починала. Може да си представиш как са посрещнали новата година. Всъщност както виждаш не съм починала. На докторите им е било платено много добре, за да кажат това на родителите ми. След няколко дни съм се озовала в Япония с името И Сън Хи и като цяло с нова самоличност. Когато бях на шест, жената, която смятах за своя майка падна по стълбите. Беше бременна с малкото ми братче, но за съжаление и двамата починаха. След инцидента баща ми ме отведе в Сеул. Не можеше да седи повече там и всичко да му напомня на тях. За няколко месеца научих корейския и не ми се налагаше да повтарям годината. Някак си успях да я изкарам с доста добри оценки. Минаха се доста години когато намерих документа, може да се нарече дори касова бележка, с която са сключили покупката ми. Тогава се реших да открия истинското си семейство. След две години ходене по мъките най-сетне успях. Мина се доста време преди да кажа на брат си и сестра си, че аз съм онова мъниче, което смятат за мъртво. Станах трейни в S.M и така един ден ми се отвори възможност в един заседнал асансьор да им кажа истината за себе си. За щастие те веднага ме приеха, после се запознах с истинските си родители и ето така се сдобих с две майки и двама бащи. Мисля, че това е всичко.
Всичко, което тя му каза, го накара да се шокира. Мозъкът му не го можеше да го побере и асимилира. Как можеше въобще на съществуват толкова много корумпирани доктори??? Това беше и една от причината почти да не стъпва на място като болницата, но със своята професия, му се налагаше веднъж в месеца да го прави, за да го изследват за какво ли не. Да не би случайно да се окаже болен.
Певецът спря, а тя продължи малко на пред, след което и тя спря хода си напълно. Погледна го. Той също я погледна, но изглеждаше супер объркан и шокиран.
- Това е... ужасно. Аз.. наистина не знам какво да кажа. Безчестно, ужасно и ми свърши речника. Загубих ума и дума с това, което ми каза, Сън Хи - Хо Уон отиде до нея, въздъхвайки.
Вече се намираха на моста над река Хан. Погледна часовника си. Още малко оставаше и щяха да пуснат светлините. Красотата на Сеул щеше да засвети с пълния си блясък. За това членът на INFINITE отиде до парапета и се облегна, гледайки право към изкуствения водопад. Подкани госпожица И:
- Хайде, Сън Хи. След малко ще пуснат светлините - отправи й един поглед изпълнен с очакване. А тя.. Тя сякаш се поколеба дали да го направи и да отиде до него.

by **Lee Sun Hi** Съб Яну 18, 2014 5:27 pm

На лицето на Хоя беше изписано учудване. До сега на всеки един, който беше чул разказа на сестрата на Йесънг оставаше с отворена уста. Никой не можеше да повярва, че нещо такова се е случило на момичето, никой не искаше даповярва, че съществуват такива доктори и такива хора, които са готови да дадат пари за да развалят щастието на едно семейство при положение, че има хиляди и хиляди деца по домовете за сираци в Сеул и не само.
Сън Хи умишлено не му каза, че има и друг брат брат, който е част от неговата група. До сега не се беше запознала с тях и нямаше намерение да го прави. Надяваше се и Хоя да не направи някаква връзка с нея и дядо им Гю както го наричаха. Стигаше й, че Йесънг я изнуди да се запознае с момчетата от Super Junior.
- Това е... ужасно. Аз.. наистина не знам какво да кажа. Безчестно, ужасно и ми свърши речника. Загубих ума и дума с това, което ми каза, Сън Хи - той се приближи до нея, а тя го погледна с недоверие, но бързо заби поглед в земята.
- Хайде, Сън Хи. След малко ще пуснат светлините - подкани я той.
Момичето се спря за момент и го погледна. Почуди се дали в момента най-правилното решение не е да хукне да бяга. Огледа се, но около тях нямаше жива душа. Въпреки това тя се престраши и застана до него на парапета. Със сигурност й личеше, че е притесна.
Светлините се включиха и гледката стана приказна. Сън Хи леко се усмихна докато гледаше светлините, но и това не успя да измести притеснението, което я беше обзело. Трудно се доверяваше на хората и тя никога не го е крила.
- Много е хубаво тук! - възкликна тя.
Между двамата имаше някаква странна химия или поне така си мислеше Сън Хи. Чувстваше се сигурна около него, но от друга страна лошите мисли в главата й не я напускаха дори за момент и не й позволяваха да се пусне по течението. В крайна сметка можеше и да съжалява, но пък можеше и да се окаже, че това нейно чувство е било правилно.
- Сега какъв е планът? - попита го тя след като измина известно време. Нямаше нищо против да гледа реката, но той като един кавалер би трябвало да е подготвил и други неща, които да правят.
Надяваше се да не каже нещо от сорта на "ще те правя моя" или "ще ти покажа в нас", защото тогава щеше да загази много яко и дори братята й нямаше да могат да й помогнат в тази ситуация.

by **Hoya.** Нед Яну 19, 2014 6:45 pm

Въпреки колебанието си, тя застана до него на парапета на моста. Интересно, но нямаше друга жива душа. Бяха единствено те двамата. Беше толкова романтично, че всеки момент Хо Уон можеше да пусне някоя сълза от гордост. Винаги е мечтаел да води приятелките си по романтични срещи. Мястото да не е претъпкано с хора, за да могат спокойно да разговарят. Предпочиташе да говорят вместо да се натискат. Един ден ако се омъжеше, 100 на 100 щеше да бъде мъж под чехъл. Слушаше жените и това е. За него тяхното мнение беше над всичко. Ценеше ги и не ги виждаше като сексуални обекти. Дори не страдаше често от сексуален глад. Е, мъж е, има си и такива периоди, но те бяха изключително редки. Даже по едно време майка му мислеше, че е гей, защото не водеше момичета в къщи и не излизаше по срещи. Но той просто си беше такъв. Още повече улегна като характер след като Со Джунг се беше разболяла от анорексия. А покрай вуйчо си и баща си се научи да уважава и цени жените. Ако мъж удари жена, то това значи, че той не е мъж, а страхливец. Трябва да те е страх ако го направиш. Колкото до жените... те не трябва да позволяват на мъжете да ги мачкат. Както майка му казваше: "Единственият мъж, на когото ще падна на колене, е синът ми, за да му завържа обувките".
- Много е хубаво тук!
- Нали? Обожавам да идвам тук. Особено нощно време. Действа адски успокоително, а и ми помага да си почина след дълга тренировка. - каза с усмивка той. Беше му адски приятно да бъде точно тук с нея. Изпълваше се със странно спокойствие, което не го беше навестявало с години. Някои жени действат като наркотик.
Хоя затвори очите си за един кратък момент, за да се наслади напълно на лекия пролетен бриз, който го лъхаше.
- Сега какъв е планът? - гласът на момичето го стресна.
Дотолкова се беше унесъл в това да не мисли за нищо, че беше забравил къде се намира и защо е тук. Рядко беше толкова нереално спокоен. Адреналинът не бушуваше във вените му, не се тревожеше за никого, нямаше ги другите от INFINITE, които да квичат сякаш ги колят.. С една дума - идеално.
- Хм.. мислех да отидем до Love-lock wall, но се отказах от идеята. Това ще стане по-нататък евентуално ако имаме повече от две срещи... Карала ли си кънки? - незнайно защо, в съзнанието му изникна ледената пързалка. Изглеждаше му страшно романтично да кара кънки с приятелката си и искаше да изпробва това нещо на практика.

by Sponsored content

Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"