Някъде в болница Sejong

by **Sojung** Нед Дек 21, 2014 9:32 pm

Дните минаваха прекалено бавно. По принцип Соджунг обичаше празниците. Обичаше целият декември, а скоро наближаваше и Коледа. Миналата година всичко беше перфектно, докато сега...
Беше сам самичка в тази болница. Затворена още от септември. Бяха обещали, че ще я пуснат за празниците, така че и оставаха още няколко дни. Рядко се виждаше с приятелите си, дори с Ашли и макнето. На повечето им бе казано, че е по - добре да си почива, а ни много от тях бяха заети. Макар заетостта си, Хоя прекараше доста време при нея в началото. Сега се опиташе да държи него и Рейн настрана от болницата. Не и беше приятно да се натъжават заради нея, и дамата си имаха животи и планове. А както винаги тя беше тази, която носеше неприятности и депресия. Почти се беше научила да мисли, че Ън Би и Рисе са на по - добро място, но това не я успокояваше.
Чудеше се дали розовите и очила не са напълно счупени вече и дали ще мое да ги поправи. Чувстваше се добре, когато си говори със Сонгджонг, макар и само по телефона. Но не можеше да го държи постоянно на телефона. Искаше да се оправят и трите и всичко да продължи. Заради Ън Би и Рисе, заради феновете и заради близките си. Може би и заради самите себе си. Опита се да се усмихне и хапна поредната хапка болнична храна. Гадеше и се вече от буламачите, които готвеха тук. Отново беше намалила яденето си, но я наблюдаваха зорко заради скорошната анорексия. Но не беше от нея, беше от ужасната, блудкава и безвкусна храна която всички пациенти ненавиждаха. Не, не и се ядеше. Изкашля се, и се изправи от леглото. Слои маската на лицето си и наметна едно яке. Искаше да се поразходи, независимо дали по до болка познатите болнични коридори или в градината. Измъкна се тихо. Вече бе минало време, откакто и казваха да не излиза, вече не го правеха, но не и се искаше да среща сестрите. Състоянието и не беше вече сериозно, заради което беше щастлива.
На единият балкон беше празно и студено. Харесваше и, че няма хора. Чувстваше се като саката около хората.Като че ли мразеше да и виждат лицето, затова носеше маска с розово коте върху нея. Напоследък почти беше забравила любимия си цвят, макар всичките и вещи да си оставаха розови. След няколко минути на Соджунг и стана студено и реши да се върне в стаята си. Влезе с въздишка и за момент погледна през прозореца. Беше започнал да вали сняг. Единственото материално доказателство за изминалото време. Седна на леглото , свивайки се в розовата си дебела пижама, и сваляйки маската върху врата си. Чак тогава забеляза, че някой бе сменил чинията с храната и с нещо.....доста по - добро. Ухаеше добре, приличаше на храна и сякаш не беше виждала подобно нещо от поне една седмица, когато вуйчо и и донесе някаква домашна храна.
- Какво..? - възкликна и се огледа. Да не би дядо Коледа да беше подранил? Подобна детинска мисъл я накара съвсем леко да се усмихне.