Re: Март месец, 2013 ;; болница "Sejong"

by **Lee Sun Hi** Вто Фев 04, 2014 4:45 pm

Светлините я накараха едва, едва да се усмихне. Човечеството може да създаде какво ли не. От такива красиви гледки до мощни ядрени оръжия, които могат да взривят половината планета, ако не и цялата. И Сън Хи се радваше на най-малките неща. Не беше от онези капризни момичета, които искат звездите и луната, за да се почустват щастливи, а тя просто искаше да бъде обичана истински. Хоя може би е нейният принц на бял кон, а може да е просто един принц без кон, който щеше да я научи повече на това как да се отнася към мъжете.
С въпроса си го стресна. Той тъкмо се беше унесъл и дори беше затворил очи. На Сън Хи чак й стана неудобно, че е нарушила спокойствието му.
- Хм.. мислех да отидем до Love-lock wall, но се отказах от идеята. Това ще стане по-нататък евентуално ако имаме повече от две срещи... Карала ли си кънки? - попита той.
Сън Хи поклати глава в знак на отрицание.
- Не - отговори простичко тя. - Това ли смяташ да правим? - навдигна си леко главата, за да го погледне.
След като получи потвърждение от съмембъра на брат си тя отново погледна към реката. Щеше да е много интересно да се научи да кара кънки. Надяваше се да не се разбие на леда и после да трябва да я събират с лопата и метличка. Едва на краката си стоеше, а какво остава за кънки. Поседяха известно време на моста, но Сън Хи започна да не я свърта на едно място.
- Ще тръгваме ли? - попита плахо тя.
Хо Уон потвърди, а Сън Хи го изчака търпеливо да тръгне. Двамата вървяха бавно без да си кажат и думичка. В ръцете на И беше красивият букет, които по-рано Хоя й подари и не откъсваше очи от него. Беше наистина много хубав и оценяваше труда му да я впечатли на първата им среща.
Бързо се добраха до колата му, което я подсети отново, че тя си няма собствена кола, нда. Все още спестяваше за мечтаното возило. Беше се заинатила, че сама ще се справи, но сега идеята да вземе заем от някой от братята си или от Че Рин не й се струваше чак толкова лоша.

by **Hoya.** Съб Фев 08, 2014 1:05 pm

Гледаше я. Толкова красива, нежна и крехка... Наистина, никога досега не беше виждал такава жена. Чувстваше се точно като влюбен идиот. Със сигурност в следващите няколко дена щеше да бъде разконцентриран и с крила на гърба. Щеше да си хвърчи из дорма и Woolim, да не чува какво му приказва Сонггю.. Абе, изобщо да не бъде на планетата Земя. Тренировките им бяха истинско мъчение. Главно, защото всеки си правеше каквото си иска. Лидерът правеше нещастни опити да вътворява ред ама кой го слуша? Рядко се случваше всичките седем да слушат. Тогава тренировките им вървяха най-добре.
Сън Хи поклати отрицателно глава.
- Не - отговори му тя. - Това ли смяташ да правим?
- Да, това си мислех - почеса се там, където не го сърби. Усмихна й се смутено.
Щом не можеше да кара кънки, с най-голямо удоволствие щеше да я научи. Той самият не беше кой знае колко добър с кънките, но се справяше прилично. Щеше да я държи и пази, за да не се убие. От личен опит знаеше колко боли да си счупиш нещо или да си разтегнеш някое сухожилие. После сума ти висене пред спешното, за да те приемат. А пък докато ти направят снимката, докато видят къде е счупеното и докато те гипсират - минали сто часа. Щеше да направи дори и невъзможното, за да не й се случи нещо. После родителите й какво щяха да кажат? Веднъж излезе на среща и се върна изпочупена. И Хо Уон щяха да линчуват за капак.
- Ще тръгваме ли?
Не знаеше колко време бяха стояли на моста, за да гледат красивата игра на различните цветове от прожекторите. Изглежда й беше омръзнало вече. Не я винеше.
- Разбира се, щом искаш - Хоя се отблъсна от парапета.
Двамата вървяха бавно по алеята към автомобила му. Не си казаха и думичка. Това напрегнато мълчание, което беше настанало между тях, го изнервяше. Радваше се, че букетът й харесва. Наистина се беше постарал много, докато го избираше. Дори не поиска съвет от сестра си. Трябваше сам да се научи да впечатлява жените. Първият му опит проработи много добре. Повече, обаче, го биваше в сладките приказки, на които всички жени се радваха.
Най-накрая се добраха до черният му автомобил. Отключи го, след което се качиха вътре. Сложиха си коланите. Е, Хо Уон вече най-спокойно можеше да настъпе газта и да потеглят към ледената пързалка.
Десет минути по-късно паркира на паркинга пред зимната пързалка.
- Пристигнахме - обяви рапърът.
Слязоха, той заключи колата и тръгнаха към входа. Там ги посрещнаха две служителки, които им дадоха кънки. Обуха се и се спуснаха по леда. Или по точно само Хоя се спусна. Сън Хи беше доста неуверена. За това членът на INFINITE отиде до нея и я хвана за ръцете.
- Няма да те пусна! - смигна й с голяма усмивка.

by **Lee Sun Hi** Пет Мар 14, 2014 5:33 pm

Не искаше да се разбива на леда, но щеше да се престраши и да отиде с него. После, ако се наложеше да я наместват можеше да го съди, но сама знаеше, че няма да го направи. Не беше от тези злобни хора.
Двамата се качиха в автомобила му и си сложиха коланите. Безопасността преди всичко! Щом потегли момичето се загледа в светлините на града. Беше наистина красив. Обичаше да го наблюдава през прозореца на апартамента си. Действаше й успокоително.
- Пристигнахме - гласът му я накара отново да върне погледа си в колата и леко да се усмихне.
Слязоха от автомобила им, а Сън Хи остави букета на предната седалка. Нямаше да го мъкне и на пързалката, разбира се. Двамата бяха посрещнати от две служителки, които им дадоха по чифт кънки. Сън Хи има доста универсален крак и бързо успяха да намерят нейният номер - 37. Щом ги обуха отидоха на леда. Сън Хи само гледаше как Хо Уон се спуска, но тя не посмя да го направи. Стоеше си на мястото и се подпираше на бялото ограждение. Хоя видя, че тя се чувства несигурна и отиде до нея като я хвана за ръцете.
- Няма да те пусна! - смигна й той. Лека руменина мина през лицето на момичето.
Тя реши да му се довери и стъпи по-уверено на леда. Плъзна единият си крак, а после другия. Почувства се по-сигурна в себе си. Хоя й вдъхваше кураж.
Сън Хи стана доста уверена за доста кратко време. Дори сама се учуди, че е изведнъж стана толкова уверена. И като типичен представител на зодията си реши, че сама може да се справи с това предизвикателство. И Сън Хи понякога можеше да бъде доста ината, но най-лошото й качество е, че си вярва, че може да се справи с абсолютно всичко независимо дали някога го е правила или се сблъсква за пръв път с него.
- Мисля, че ще се справя от тук нататък - каза тя на Хоя и дори му пусна ръцете, за да докаже, че ще се оправи и без негова помощ.
Направи няколко крачки уверено напред, но тогава усети как краката й стават нестабилни. Тръгна да пада на хлъзгавата повърхност, но нещо й попречи да го направи. И по-точно не нещо, а някой. Дам, Хоя беше точно зад нея и успя да й попречи да падне.

by Sponsored content