След месец, болница Sejong.

by Гост Нед Апр 14, 2013 8:39 pm

Колко време беше минало от както Хьок Дже й беше казал за болестта си? Дни, седмици, месеци...? Все едно беше вчера денят, в който тя му се обади, за да го пита как е. Помнеше ясно и отчетливо думите му: "Болен съм от недребноклетъчен карцином на белия дроб...И всичко това заради цигарите..". Цигарите... точно те бяха докарали брат й до това състояние. А графикът му го натоварваше още и още. Промоции, фенмитинги, We got married, записвания. За бога, не виждаха ли, че И Хьок Дже не беше добре?
Днес беше денят на операцията му. Щяха да махнат онзи гаден тумор и да го спасят. При тези мисли, Ха И вътрешно беше тип "PARTY HARD", но външно плачеше. Плачеше, защото имаше вариант брат й да не издържи по време на операцията и да гушне лалето. Рискът за това беше 50/50.
Единствено Ха И от цялото семейство беше тук, защото единствено тя знаеше за болестта. С нея беше и Ким Хьо Йон, мембърка на Girls' Generation и гадже на Хьок Дже. И Хи през цялото време я наблюдаваше внимателно. Не можеше да признае на никого, но най-вече на себе си, че я харесваше. Беше много симпатична, мила, готина. Но най-вече беше човек. Не се беше самозабравила като много други звезди в халю бизнеса. Евалата!
- Онни, оппа ще се оправи, нали? - изтри сълзите от очите си Ха И и я погледна.
Преди танцьорката да е отговорила, един лекар излезе от отделението, в което се намираше рапърът на Super Junior.
- Влезте, но за малко. След два часа ще го вкараме в операционната. Не го карайте да се вълнува. Трябва да е спокоен.
С тези думи, мъжът в бяло се отдалечи. Певицата преглътна тежко буцата заседнала в гърлото й. Отправи кратък поглед към Хьо Йон и тръгна напред към отделението. Мина през вратата и се озова в коридор с много врати и номера. С шарещите си наляво-надясно очи търсеше стая №1896. В нея се намираше ЪнХьок. Най-накрая я намери и двете продължиха натам. Най-накрая се озоваха пред нея. Ха И понеже да отвори, но се спря. Не можеше. Нямаше сила, за да го направи. В ума й отново нахлу гласът на брат й: "Горд съм с теб!Горд съм че си толкова силна, а не си като...". Продължението? Продължението е "като мен". Тя не беше силна. Даже напротив. Беше слаба, прекалено слаба. Но той беше горд с нея, а тя се гордееше с него. Не разбираше защо трябва да крият роднинската си връзка. Денят, в който Super Junior дебютираха, рапърът й беше казал да не казва на никого, че й е брат. И тя го направи. Ако не й го беше казал, И Хи щеше да се фука наляво и надясно, че брат й е не кой да е, а ЪнХьок. Идеалът на толкова много тинейджърки.
Момичето не усети кога отвори вратата. Осъзна се чак, когато вече беше в стаята и зяпаше безизразно полираният прозорец на болничната стая.

by **Hongbin.** Нед Апр 14, 2013 9:37 pm

Колко бавно минаваше времето...Минаха седмици от както И Хюк Дже разбра за болестта която му причиниха цигарите.
Недребноклетъчния белодробен карцином...Една наистина опасна и в някои случеи смъртоностна диагноза.Хюки пушеше от вече 6-години.Всеки ден редовно по поне една кутия ...най-много!Може би това звучи много малко но си беше наистина много.Освен това дробовете на мъжът бяха под ежедневно напрежение.Концертите и записите натоварваха допълнително дихателните органи на Хюк и в крайна сметка ...дробовете му дадоха фира.
Ким ХьоЙон...ако не беше тя да го насърчи да се прегледа.Естествено чувството на момичето се оказа вярно.Резултатите показаха ужасяващата даденост.
Имаше надежда!Докторите казаха че малко са закъснели ,но пак има надежда за живот.Ракът не беше от Трети стадий което означаваше ,че има шанс да оцелее след операцията.ЪнХюк беше обнадежден...за пръв път в живота си се чувстваше толкова силен.Искаше да се изправи пред това предизвикателство.Това беше едно наистина ужасяващо последствие от цигарите.Той го заслужаваше защото не беше послушал близките си и да ги спре навреме.Беше твърдоглав и наивен!Прекалено уверен в себе си!
Денят беше настъпил...Днес беше деня в който И Хюк Дже щеше да застане пред своя собствен съд.
ЪнХюк лежеше в болничното легло и спокойно отброяваше всяка една минута която все повече го доближаваше до съдът.
-Всичко е подготвено господин И.Документите са изрядни остава ви само да чакате.-говореше доктора.
Хюк го погледна с горчива усмивка.
-Готов съм.
Мъжът го загледа тъжно.
-Операцията ще отнеме три часа и след няколко седмици след като се възстановите ще започнем лъчетерапията която ще унищожи всички малки тумори клетки.Терапията ще е в рамките на 3седмици.Пет пъти в седмицата Ви очакваме за 20мин.сеанс.
-Готов съм.-повтори рапърът.
Докторът се усмихна насърчително и излезе от стаята.
Очите на Хюки започнаха да щипят от напиращите сълзи.Той не признаваше,но истината беше че го беше страх...Беше го много страх.То запя една народна песен която баба му ме беше пяла.Обичаше я страшно много и я ценеше адски за съжаление тя почина преди две години.Едвам го преживяха.Баща му беше съсипан.ЪнХюк взе телефона от бялото шкафче и набра номера на баща му.Говореше с него 10мин.Горкият се разплака по телефона и му каза че идват с майка му в болницата.
-Може да закъснеете ,аппа..Обичам ви!-каза тъжно ръпътър и му затвори.Баща му и майка му не знаеха за болестта му но точно в този момент отчаяно искаше да са до него.Сора също не знаеше но не искаше да притесняваше своята нуна.Тя си имаше работа в банката и не искаше да я разстройва допълнително.Освен това тя рано или късно щеше да разбере.
По едно време вратата на стаята се отвори.Хюк извърна поглед .Беше И Хи сестра му заедно със Хьони.И двете изглеждаха сякаш тях щяха да оперират ,а не него.Всеки момент щяха да се сринат.
Хюк Дже им се усмихна леко.
-Значи все пак сте останали?-попита ги.Момичета кимнаха с влажни очи.-Моля ви не искам да плачете..Сълзите няма да ме оправят.Усмихнете се..от това имам нужда.Искам да видя усмивките на моите любими момичета.-говореше бавно и тихо.
Сестра му започна да хлипа и закри лице в шепи.
-Ела.-повика я Хюк и протегна ръка към нея.Тя бавно се придвижи и се гушна в него.От устните `й се откъсна едно глухо „Обичам те”Хюки погали меката ` й коса.
-Хьони.-повика и нея.Нейната маска всеки момент щеше да се пропука..още малко и щеше да заплаче силно.Той се усмихна и също протегна ръка към нея.Танцьоракта си пое едвам въздух и загледа към тавана за да прикрие вече насълзените си красиви очи.
Русокосата също се сгуши от другата страна на Хюк Дже.Рапърът от своя страна се усмихна през сълзи.
-Казах ви да не плачете.-гласът му излезе много дрезгав затова той едвам прочисти гърло това му донесе силна болка в гърдите.Тази болка предизвика суха кашлица.Отслабналото тяло на Хюки се разтресе.

by Гост Нед Апр 14, 2013 10:46 pm

По време на снимките на "We Got Married" беше забелязала, че вече гаджето `и Хюк Дже, един от членовете на Super Junior, с когото бяха "женени" в предаването, че той не се чувства добре. От време на време му се случваше да кашля много лошо, което въобще не беше добре, защото не бе нормална кашлица. Силата му отслабваше, а и снимането на предаването и ангажиментите си с групата още повече го изтощаваха. Беше спрял да пуши, откакто двамата участваха в предаването и откакто отново се събраха, но тя беше почти сто процента сигурна, че се чувства така, заради вредните цигари. Момичето го беше посъветвала да се изследва. И той го беше направил. Беше много шокирана и `и беше станало много мъчно и тъжно, когато той `и каза, че има недребноклетъчен белодробен карцином. Опасна болест, която за радост можеше да се премахне като го оперират.
Денят на операцията, за която Хьо беше много разтревожена, беше дошъл. Тя, заедно с малката му талантлива сестра И Хи, която наскоро беше дебютирала и вече имаше три известни песни, седяха пред отделението, където беше настанен Хюк Дже. Ким беше много разтревожена, защото имаше 50/50 процента да не преживее операцията. Искаше `и да заплаче, но когато видя, че И Хи плаче и `и е много тъжно, заради брат `и, си каза, че трябва да е силна заради нея и заради приятеля си.
- Онни, оппа ще се оправи, нали? - попита я И Хи.
Но Хьони не успя да `и отговори, защото от отделението излезе един лекар. Той им каза, че могат да влязат за малко, но да не го карат да се вълнува, защото ще го оперират след два часа. Мъжът се отдалечи и остави двете момичета сами. Момичето отправи кратък поглед към Хьо и след това тръгна към стаята му. По-голямата я последва.
Двете намериха стаята на Хюк Дже. Хьойон остави момичето да влезе, когато реши...След известно време отвори вратата и влезе вътре. Ким я последва, като затвори вратата след себе си.
- Значи все пак сте останали? - попита той.
Двете кимнаха.
- Моля ви не искам да плачете.. Сълзите няма да ме оправят. Усмихнете се.. от това имам нужда. Искам да видя усмивките на моите любими момичета. - той говореше бавно и тихо.
И Хи заплака и закри лицето си с ръце. Той я повика и тя отиде при него, като се сгуши в обятията му. Повика също и нея. Русокосата едва си пое дъх и погледна към тавана, за да попречи на сълзите `и да потекат.. Отиде при него и се сгуши от другата му страна.
- Казах ви да не плачете.
Той се закашля и слабото му тяло се разтресе. Хьони се уплаши и леко се отдръпна от него, като го погледна разтревожено.
- Няма да напускаш, чу ли? - каза тя и една сълза се стече по бузата `и.
С ръка избърса сълзите му. Наведе се към него и го целуна по бузата.
- Обичам те. - прошепна тя.
Досега не беше казвала това на никого...

by Гост Пон Апр 15, 2013 7:03 pm

-Значи все пак сте останали?
Двете едновременно кимнаха. Ха И избърса сълзите си.
- Моля ви не искам да плачете..Сълзите няма да ме оправят.Усмихнете се..от това имам нужда.Искам да видя усмивките на моите любими момичета.
Думите му не й помогнаха особено много. Даже напротив. Певицата отново започна да хлипа още по-бурно от предималко. Закри лицето си в шепи, а сълзите й не се даваха без бой. Сипеха се безмилостно...
-Ела.
Повика я рапърът. И Хи бавно се доближи до брат си и се сгуши като малка пандичка в него.
Пандичката... И Ха И винаги е била малката "пандичка" на рапъра на Super Junior. Той я наричаше така още от както се помнеше, заради кръговете под очите.
- Обичам те, оппа - с мъка се отдели от гърлото й и продължи да се гушка в него.
Хьок Дже извика и приятелката си. Хьо Йон също се сгуши в него.
-Казах ви да не плачете.
Гласът му беше много дрезгав. Мъжът едвам прочисти гърлото си, но това само го накара да се разкашля. Ха И се отдръпна леко от него. Слабото му тяло се тресеше. Личеше си, че го боли много. Не стига, че беше слаб до безобразие заради онези от S.M, ами и сега още повече щеше да отслабне. А не! Когато батко й се прибереше в къщи, с майка им щяха да го тъпчат докато си върне нормалното телосложение. И нямаше да им пука за плочките му. После пак може да си ги направи.
В следващия момент, бебето на YG стана свидетелка на нещо супер-мега-гега-хипер романтично. Танцьорката на Girls' Generation каза на Ън Хьок, че го обича. Awww~ Но това само припомни на И Хи, че двете трябва да си поговорят относно бати Хьок Дже. Ако имаше някой, който познаваше И Хьок Дже по-добре от собствената му майка и дори от него, то това беше най-малкото дете на семейство И. Познаваше го като пръстите на едната си ръка. Знаеше във всеки един момент какво му е.
Малката седна на ръба на леглото му. Загледа се в многото системи свързани с тялото на мъжа. Мразеше ги... А винаги, когато го погледнеше, започваше да я боли. Изпитваше болката му, все едно бяха близнаци. Той винаги е бил до нея, тя също. Освен брат, той й беше и баща. Когато се роди най-малката, баща им тъкмо беше започнал работа на ново място и нямаше никакво време за семейството си. Ън Хьок заместваше татко им. Именно той я научи на всичко, на което може да те научи родителя от мъжки пол.
- Аз.. ще ви оставя за малко.. - преглътна тежко мъника и излезе от стаята. Двамата имаха нужда от това да са заедно, а тя не биваше да се меси във връзката им.

by **Hongbin.** Пон Апр 15, 2013 9:13 pm

Хьойон и Ха И почти едновременно се отдръпнаха от него.След като успя да овладее нормалното си дишане Хюки ги погледна нежно.
- Няма да напускаш, чу ли?-каза Хьо.Погледа `й беше разтревожен и разстроен.Една сълза се стече по красивото `й лице.След като я избърса се наведе към Хюк и го целуна по бузата.
-Обичам те.-прошепна тя.
В първият момент Хюк Дже реши че му се причува..Какво каза тя?”Обичам те”...ехото от тези заветни думи все още кънтеше силно в главата на мъжът.Това го накара да се усмихна нежно.Пресегна се и хвана ръката на Хьони.Опита се да я стисне внимателно ,но нямаше сила затова само преплете пръсти с нейните.Системите включени директно във винете на китката му се размърдаха и го заболя.Беше неприятно,но рапърът премълча.
ЪнХюк очакваше ,че няма да го боли толкова ,но грешеше.Не го болеше ръката нито дробовете...болеше го сърцето.Страдаше защото любимите му хора страдаха заради него..не може да го понесе.Точно Ха И...точно тя не трябваше да страда не и сега.Макар и за крехката си възраст тя успяваше да ходи на училище да тича по концерти да ходи наляво-надясно то било в Ню Йорк,Сидни,Ел Ей,Япония и даже и в Китай ..и сега благодарение на Хюки щеше да се съсипе.Мамка му и съдбата.
- Аз.. ще ви оставя за малко.. –каза едвам сестра му и бързо излезе от стаята.Мъжът я проследи с объркан поглед.Какво `й ставаше?
Вратата на болничната стая се затвори.Хюк и Хьо останаха сами.Нашия въздъхна и с усилие стисна ръката на русокосата за да `й привлече вниманието.Погледна я в изморените `й кафяви очи.Усмихна `й се.
-Обичам те!-каза той и `й намигна.Тя едвам се усмихна.
Мълчаха.Но не им трябваха думи за да се разберат.
„Не искам да умирам,ХьоЙон..не искам да те оставям не искам да оставям Ха И,Сора ,тате и мама!Искам да живея..”-викаше на ум Хюки ,а очите му се пълнеха с горчиви сълзи.Не искаше да го казва на глас защото не искаше момичето да разбере какви мисли му се въртят в главата.И тя може би щеше да се разстрои.
Мъжът събра сили и посегна да прегърне приятелка си.Системата на лявата му ръка го възпря.
-Прегърни ме.-помоли я.Тя веднага го послуша.Сгуши се в обятията му.Хюк Дже вдиша от аромата на косата `й.
-Обещавам ти че ще се върна!...Ще се върна при Ха И,ше се върна при семейството си...ще се върна при теб!Чакай ме,Хьони.Аз няма да се бавя...само едни три часа.Ще се справя..ще се оживея!-шепнеше маймунаката на Су Джу.Певицата кимаше с глава очевидно търсейки думи което да искаше..но отговор на тази проповед нямаше.
-Обичам те!-повтори Хюк.После дръпна главата си назад за да погледне лицето на момичето.Лицето `й беше влажно.Той изтри с палци сълзичките `й.Наведе се към нея и я целуна нежно устните `й.От една романтична целувчица тя се превърна в страстна ласка.Искаше да запомни тези меки устни.
След като приключиха.Хюк Дже разроши косата на гаджето си и се усмихна с онази своя усмивка която тя толкова харесваше.
-Ще повикаш ли Ха И?-помоли я ЪнХюк.Тя се съгласи и извика сестричката му.
-Казах на татко и мама.-информира я с леко дрезгав глас.-Казаха,ми че идват.Радвам се че всички хора на които държа ще са до мен.-усмихна се –Чувствам се щастлив..въпреки ситуацията.-той въздъхна ,а усмивчицата му явно се стопи от отслабналото му бяло лице.

by Гост Вто Апр 16, 2013 4:17 pm

Хюк Дже хвана ръката на рапърката и преплете пръсти с нейните. Преди, когато `и беше държал ръката, я беше чувствала по силна и здрава, но сега тя бе толкова лека и отслабнала. Ставаше `и много мъчно да го гледа така, затова наум се помоли той задължително да издържи операцията, защото не знаеше какво ще прави без него.
- Аз.. ще ви оставя за малко.. - каза И Хи.
Младото момиче излезе от стаята. Хьо не искаше тя да остава сама, защото видимо се нуждаеше от подкрепа, но в същото време `и беше благодарна за това, че ги оставя малко насаме преди операцията. И Хи бе много добра сестра и не пречеше на връзката им. Хьойон много я харесваше, затова се надяваше и тя да я харесва и приема като гадже на брат `и и да могат да имат добри взаимоотношения.
Той стисна ръката `и. Тя го погледна, а той `и се усмихна.
- Обичам те! - каза той и `и намигна.
Хьони едва му се усмихна. Беше `и прекалено тъжно, за да се усмихне. Знаеше, че тъжните лица и сълзите няма да му помогнат, но просто не можеше да се усмихне, както по принцип му се усмихваше, в тази ситуация. Ако можеше, щеше да плаче, но не можеше, защото трябваше да е силна и заради двамата.
- Прегърни ме. - помоли я той, защото системата го възпираше той да я прегърне.
Тя веднага го послуша и се сгуши в него. Шепнейки, Хюк Дже `и обеща да се върне при нея и при семейството си след три часовата операция и `и каза да го чака. Хьони кимаше с глава. Естествено, че щеше да го чака. Дори ако се наложеше, цял живот щеше да го чака. Нямаше да го пусне така лесно, дори и някой да я накараше.
- Обичам те! - отново повтори той.
Отдръпнаха се един от друг. Нейното лице беше влажно, заради сълзите, които бяха потекли от очите `и, въпреки нейното несъгласие да плаче. Той ги избърса с палците си. Наведе се напред и нежно я целуна по устните. Нежната им целувка се превърна в страстна. Все пак щеше да го чака цели три часа. А това за нея бяха много...
Целувката им приключи и той разроши косата `и и се усмихна с усмивката, която тя много харесваше. Помоли я да извика сестра му. Хьо се съгласи. Стана от леглото и отиде до вратата. Отвори я и завари певицата пред нея.
- Брат ти те вика. - каза тя.
Двете влязоха в стаята. Той `и каза, че е казал на родителите им и че е щастлив, заради тях, въпреки ситуацията. Но двете момичета не изглеждаха щастливи, защото не знаеха какво ще стане по време на операцията.
- Още колко остава до операцията? - попита Ким.
Напрежението не `и действаше добре...

by Гост Пет Апр 19, 2013 4:26 pm

След като вратата се затвори зад нея, Ха И се облегна на стената. Една голяма и бодлива буца се беше наместила в гърлото й. Пречеше й да диша и същевременно спираше пороя от сълзи. За това младото момиче в този момент беше благодарна на тази буца. Не искаше да плаче. Изведнъж цялото й тяло се разтресе. Студени тръпки минаха през нея и я обля студена пот. Очите й се навлажниха. Не отново...
Това, което не искаше да се случва, се случи. Сълзите отново запариха по пухкавото й лице. И Хи си избърса с ръка, но това не помогна. Те най-нагло продължиха да се сипят, оставяйки влажни следи. Трябваше да спре да реве като малко момиченце. Не искаше никой от персонала на болницата или пък някой друг, да я вижда така. Обичаше до болка брат си и би направила всичко за него. И точно заради това повече нямаше да плаче. Защото той не иска неговите любими момичета да плачат. Със сълзи нищо няма да стане. Те нямаше да му помогнат.
Изведнъж вратата на болничната стая рязко се отвори.
- Брат ти те вика.
Това беше Хьо Йон. Малката изтри сълзите си и влезе вътре, след което вратата се затвори отново. Пак седна на ръба на леглото и заби поглед в полирания под.
-Казах на татко и мама. - информира я той. Най-малката И само леко кимна. -Казаха,ми че идват.Радвам се че всички хора на които държа ще са до мен.Чувствам се щастлив..въпреки ситуацията.
"Щастлив..." - помисли си ядосано-тъжно Ха И. С едната си ръчичка изтри последната влажна следа от лицето си и погледна Хьок Дже.
- Обещай ми, че всичко ще е наред и ще се излекуваш. Ако те няма, кой ще ме пази от момчетата? С кого ще споделям всичко? - заговори тихо соло певицата. Единственият, на когото можеше да се довери беше той. Сора изобщо не я грееше какво става със сестра й, а родителите... На тях също можеше да се довери, но не беше същото. Просто не беше.
Доста хора можеха да й завиждат, защото тя беше богата, но не на парични средства. Тя беше богата, защото имаше брат. Най-голямото богатство, за което може да мечтае едно човече.

п.с. - извинете за забавянето ><

by **Hongbin.** Нед Апр 21, 2013 2:44 pm

Ха И отново седна на ръба на болничното легло и заби тъжния си поглед в полирания под.
- Обещай ми, че всичко ще е наред и ще се излекуваш. Ако те няма, кой ще ме пази от момчетата? С кого ще споделям всичко?-започна тихо момичето.Хюк се усмихна леко.
-Разбира се че всичко ще е наред!Аз..аз ще се справя!Не говори така ..оппа ще се върне!Освен това ХьоЙон е тук..споделяй и с нея.Тя винаги ще те подкрепи...както подкрепяше мен.-мъжът извърна погледа си към Хьо и тя кимна .
ЪнХюк реши да млъкне по простата причина,че нямаше сили и второ не искаше да разтройва повече момичета.В коридора пред вратата на болничната стая се чуха силни гласове.Дане би вече беше време?!Хюки се вдърви от уплаха,а апарата който измерваше пулса му за секунда спря да писука после отново започна да отмерва пулса му само че този път той беше зачестен.Беше малко неприятно,че всички чуваха сърцето му,но това беше най- малкия му проблем.
Гласовете станаха по- силни .Някой говореше много високо и изнервено.Добре бе това беше болница кой идиот щеше да вика?!Дръжката на вратата помръдна.
-Господине...господине...-говореше някой.
И в същия момент в стаята влязоха баща и майката на Хюк Дже.Издивелият от болка поглед на възрастния човек шареше наоколо.Спря се на лицето на Хюк.Щом улови очите му баща му стисна зъби ,а устата му се сви на тънка линия.
-Детето ми!-проплака майка му и се втурна към леглото.Хвана ръката му и я стисна.Лицето й беше цялото мокро от сълзи.-Детето ми...айго детето ме...Хюк Дже?!-ридаеше тя и притискаше дланата на ръпърът до лицето си.Мъжът с треперещ и влажен поглед погледна родната си майка.
-Омма..омма.-прошепна тихо.Той се пресегна и обви ръце около талията на жената.Тя притисна главата му до гърдите си и го милваше по косата докато плачеше.В този момент идеята семейството му да се събера му се стори много гадна.През цялото време до орепацията щяха да плачат.
-Какво си причини сине..какво причини на мен..ааа-плачеше мака му.
-Дук -Бун!-прогърмя глъсът на баща му.Тя не му обърна внимание и продължи да хълца над главата на сина си.
След като майка му се успокои малко...в момента само плачеше тихо поне не викаше както обиковенно.Тя седна на ръбъ на леглото точно зад сестра му и хвана ръката й.
Баща му стоеше като горда статуя насред стаята.Хюк Дже не смееше да го погледна в очите.
-Хюк Дже.-каза той ,а гласът му трепереше.-Не мога да повярвам ,че толкова лесно си се предал!Нали беше силен?!-започна да говори по-високо.-Нали щеше да се справиш?Кога щеше да ми кажеш,на мен ..товоя баща?!Защо ме унижаваш да разбирам от някакъв доктор че синът ми пуши от 6години и ще го оперират от рак на белите дробове?!Не те е срам..Много съм разачарован от теб!Много.-макар че плачеше,и се притесняваше за синът си той викаше тези неща.Той уморено се подпря на стената и се хвана за сърцето.
-Синът ми..моят син..-говореше той.
Кашлица отново разтърси тялото на Хюк Дже.Той постави ръка пред устата си и продъжи да кашля.Трябаше всички да се махнат от тук..веднага!
-Съжалявам.-каза с пресепнал глас.Майка му все още бършеше сълзите си и стискаше ръката на Ха И.Хьони стоеше като попарена на стола до леглото гледаше право надолу.
-Помниш ли когато..-започна майка му хълцайки.
-Замълчи.-прекъснаха я едновременно мъжът ` и и Хюки.
В болничната стая се чуваше едниствено вече успокоеното писукане на апарата отмерващ ударите на сърцето на ръпъра.
Изведнъж бащата на Хюк Дже бавно се приближи към него.Мъжът вдигна уморен поглед към бащините очи.
-Никога няма да ти простя ако не се зъвърнеш жив и здрав!Ти...ще се справиш!..Горд съм с теб Хюк Дже не го забравай!Винаги може да разчиташ на мен..защо не ми се довери?Знаеш ли какво ми причини,сине?..Въпреки всичко..въпреки всичко какво ти кажа..каквото направя,каквото ти направши...аз винаги ще те подкрапям и ще те обичам!Просто ...ми се..довери!-говореше развълнувано баща му.От очите на ЪнХюк се стичаха солени рекички.Баща му почти никога не му беше говорил така..Той винаги беше строг,но и в същото време страшно грижовен.
-И аз те обичам аппа!-каза дрезгаво Хюки и стисна ръката му с колкото сила имаше.И в този момент видя нещо което накара душата му да трепне.В строгите очи на баща му блеснаха сълзи.
Твърде скоро в стаята влязоха няколко доктори.
-Господин И операционната и екипът са вече готови.-информира ги.
Всички в стоята си поеха рязко въздух.
-Време е.-каза Хюк Дже и се усмихна на всички.Майка му отново ревна, а заради нея и Ха И също.Непробиваемото лице на баща му остана вкаменено,но очите му бяха пълни със сълзи.Той се обръна към сина си и разтри мъжки рамото му.Майка му отново се завтече и го прегърна.Започна да говори нещо неразбираемо.Толко силно плачеше ,че нищо не и се разбираше.Сестра му разтресена от плач също го прегърна.Каза му че го обича.Той я целуна по челото.Хьони беше напът да се срине.Хюк Дже я хвана за меката ръка и също я дръпна .Прегърна я и тихо проепна в ухото й.-Обичам те.
От някъде изникнах сестри с маски на лица.Две от тях хванаха болничното легло,друга подхвана системите и започнаха да бутат леглото към вратата.По пътя нагласиха леглото така че Хюки да е легнал.Той от своя стана беше хванал силаната ръка на баща си и го караше да върви заедно с леглоно напред в белия коридор.Чуваше плачът на майка си и сестра си .Видя как Хьойон се беше облегнала на една стена и притискаше ръка към устата си.Плачеше.
-Господине остъпете ,моля.-каза една от сестрите и избутаха внимателно бащата.
Преди Хюк Дже да изчезне в операционното отделение той вдигна и двете си ръце във въздуха така че всички да го видят...и напарви формата на сърце с пръстите си.Усмихна се за да може близките му да видят усмивката му.Вратата на отделението се затвори след леглото и той вече не виждаше семейство си.

~В операционната~

Силната светилна заслепи очите на Хюк Дже .Упойката вече се разпространяваше във вените му и на него все повече му се доспиваше.От устните му се откъсна тиха молитва
-Господи, помогни ми в този тежък час да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си на служене на Любовта, на изпълнението на Твоята Воля.
Амин.

by Гост Пет Апр 26, 2013 3:50 pm

Ха И седна на ръба на болничното легло и му каза нещо, което Хьойон не чу, защото си мислеше за операцията. Единствено чу неговия отговор, защото нейното име се спомена.
- Разбира се че всичко ще е наред! Аз..аз ще се оправя!Не говори така.. оппа ще се върне! Освен това ХьоЙон е тук..споделяй и с нея. Тя винаги ще те подкрепи...както подкрепяше мен.
Той погледна към нея и тя кимна. Естествено, че сестра му можеше да споделя с нея за всичко. Никога нямаше да `и откаже помощ, ако я помолеше нещо и винаги щеше да я изслушва. Щеше да бъде до нея, когато брат `и не можеше и в моменти като този. Никога нямаше да я остави сама, както нямаше да остави и Хюк Дже сам.
Чуха се гласове в коридора. Бяха доста силни и изнервени. Ким успя да разпознае гласа на доктора. Сърцето `и се сви и се приготви в стаята да влязат докторите, за да го вземат за операцията. Но вместо това в стаята влязоха майката и бащата на гаджето `и. Погледа на баща му, изпълнен с болка зашари из стаята и се спря на сина му. Майка му веднага се втурна към него, плачейки. Хьо се отдръпна и седна на стола до леглото, за да ги остави, защото това беше семеен момент за тях...Майка му продължаваше да плаче за сина си, въпреки че `и казваха да спре. Ким я разбираше. Всяка една майка би направила същото...
Когато бащата започна да говори, момичето някак си се стресна, макар че нямаше причина за това. Досега не беше срещала родителите му и `и беше неловко, заедно с всичките чувства около операцията. Затова тя стоеше като попарена в стола и гледаше в земята. Не смееше да вдигне очи...
Скоро в стаята влязоха няколко доктори. Всички си поеха дъх.
- Време е. - каза Хюк Дже и ги погледна.
След като се сбогува със семейството си, я хвана за ръката и я дръпна към себе си, като `и прошепна "Обичам те". Тя не можа да му отвърне, защото лекарите дръпнаха леглото към отворената врата. Хьо се отдръпна и се облегна на една стена и заплака.. Врата се затвори. Всички в стаята плачеха. Хьойон реши да се вземе в ръце, за да е упора за другите. Избърса сълзите си и пристъпи към родителите му.
- Добър ден. Казвам се Хьойон и съм приятелката на Хюк Дже. - каза тя и се поклони подобаващо. - Моля ви се. Успокойте се малко. Знам, че ви е много тежко, но трябва да сте силни, заради сина си... Ако искате да излезем отпред и там да почакаме..
Момичето не знаеше какво друго да каже, затова просто изчака, за да види тяхната реакция.

by Гост Пон Апр 29, 2013 5:29 pm

-Разбира се че всичко ще е наред!Аз..аз ще се справя!Не говори така ..оппа ще се върне!Освен това ХьоЙон е тук..споделяй и с нея.Тя винаги ще те подкрепи...както подкрепяше мен.
Глупак! Хьо Йон не беше брат й! Ха И погледна батко си лошо и сви леко устни. Винаги, когато беше ядосана свиваше устните си. Идеше й да го удари, но се сдържа, защото се чуха гласове в коридора. Бяха доста силни и изнервени. Нима вече беше станало време? Певицата забрави, че му се беше ядосала и леко притвори уста. Но в този момент разпозна гласа на баща си. Вратата рязко се отвори и в болничната стая влязоха майка им, баща им и доктора. Татко им беше ядосан и изнервен. Погледът му шареше из стаята. Първо се спря върху приятелката на Хьок Дже, след това върху най-малката му дъщеря и накрая върху Ън Хьок.
-Детето ми! - викна майка им и се разплака. Брат й обви ръце около жената, а баща им я сряза.
Защо татко И винаги беше толкова строг и стриктен? Никога не позволяваше на публични места да изразяват емоциите си. Ха И си го обичаше, но мразеше тази негова част от характера.
-Никога няма да ти простя ако не се зъвърнеш жив и здрав!Ти...ще се справиш!..Горд съм с теб Хюк Дже не го забравай!Винаги може да разчиташ на мен..защо не ми се довери?Знаеш ли какво ми причини,сине?..Въпреки всичко..въпреки всичко какво ти кажа..каквото направя,каквото ти направши...аз винаги ще те подкрапям и ще те обичам!Просто ...ми се..довери! - долови да казва баща им. В очите му блестяха две малки сълзи, които той изтри с ръка.
Нима пристъпи това свое правило и отстъпи път на емоциите? И Хи не можеше да повярва. Буквално. Но в този момент докторът влезе в стаята.
-Господин И операционната и екипът са вече готови.
Всички в стаята си поеха дълбоко дъх. Хьок Дже каза, че е време. Майка им се разплака, а Ха И няколко секунди след нея. След минута откараха батко й към операционната.
- Оппа... - промълви едвам най-малката И.
Малко преди да се скрие в операционната зала направи с ръце сърчице. Това още повече я разплака, а Хьок Дже напук на всичко се усмихна. Как можеше да е толкова оптимистично настроен?!
Вратата на стаята се затвори. Всички плачеха, без възрастния господин И. Ха И не можеше да си поеме въздух от плач. С майка си се бяха прегърнали и плачеха.
- Добър ден. Казвам се Хьойон и съм приятелката на Хюк Дже. Моля ви се. Успокойте се малко. Знам, че ви е много тежко, но трябва да сте силни, заради сина си... Ако искате да излезем отпред и там да почакаме..
- Синът ни често говори за теб, Хьойон - каза баща им. - Приятно ми е. Аз съм И Канг Хун, баща на Хьок Дже, а това е И Дук Бук, майка му.
Баща им винаги е харесвал приятелките на брат й, за разлика от приятелите на двете му дъщери. Е, на Ха И Зело й беше първото гадже, но Сора вече беше за женене, а не харесваше нито един от младежите, с които се срещаше.
- Нека излезем - предложи малката и четиримата излязоха в предверието. - Онни, бих искала по-късно да поговорим за оппа...
Все още й беше трудно да приеме факта, че тя може да стане госпожа И. Напълно щеше да я признае, след като поговори с нея.

by **Hongbin.** Пет Май 10, 2013 4:05 pm

Пиип...пиип...пиип...пиип
Единственото което чуваше беше писукането на системата която измерваше пулса му...

Пиип..пиип...пиип...
Щом имаше пулс да не би...дане би беше жив?

Пиип...пиип...пиип...
Дори в тези писукания на апарата можеше да се усети радостта която изпита Хюк Дже.Щеше да жив отново!Щеше да отново да види слънчевата светлина ,луната...щеше отново да си поема въздух ..щеше отново да живее.

ЪнХюк лежеше неподвижно повече от три часа.Операцията беше успешна и И младши щеше да се завърне нормален при семейството си.Щеше да види майка си, да прегърне сестрите си...щеше да види баща си.Това се превърна във негова мечта докато беше заспал.Може би даже ги беше сънувал защото често чуваше гласовете им да го викат.
Но дали това не беше само сън?Дане би той да лежеше все още на операционната под ослепителната лампа, безжизнено...?!
Мамо...татко..Ха И...Сора...Хьони?!
Никой не отговори...

Пиип...пиип...пиип..
Отброяваше системата.

Господи,къде съм??Защо не мога да мръдна...Мамо...помогни ми!
Хюк Дже едвам усети нещо на лицето си.Приличаше на топла ласка от женска ръка или по скоро беше гореща сълза..

Пиип...пиип...пиип
"Никога няма да ти простя ако не се завърнеш жив и здрав!Ти...ще се справиш!..Горд съм с теб Хюк Дже не го забравай!Винаги може да разчиташ на мен..защо не ми се довери?Знаеш ли какво ми причини,сине?..Въпреки всичко..въпреки всичко какво ти кажа..каквото направя,каквото ти направиш...аз винаги ще те подкрапям и ще те обичам!Просто ...ми се..довери!"

Тате?!Аз съм тук?Не ме ли виждаш?!

" Обичам те!"

Хьони...ето ме!Къде си?

Пиип...пиип...пиип
"Обещай ми, че всичко ще е наред и ще се излекуваш. Ако те няма, кой ще ме пази от момчетата? С кого ще споделям всичко?...Обичам те,оппа."

Ха И!Тука съм!

Пиип...пиип...пиип
"Детето ми..!"

Омма...!

И точно тогава И Хюк Дже отвори бавно очи.

by Гост Нед Май 12, 2013 9:43 pm

Бащата на Хюк Дже и каза, че той бил говорил много за нея, след което представи себе си и жена си.. Изглеждаха мили и добри хора и сигурно бяха такива, щом имаха такъв прекрасен син и такава прекрасна дъщеря, нямаше как те двамата да не са същите. Щеше да се радва, ако я приемат като приятелката на сина си, а не я мразят. Досега `и се беше случвало родители на един нейн приятел да не я харесват, затова се надяваше те да я харесат.
- И на мен ми е приятно да се запознаем. - каза тя тихо.
Ситуацията не беше много за запознанства, но нямаше как да не се запознаят.
- Нека излезем - предложи Ха И и четиримата излязоха от стаята, като отидоха в предверието. - Онни, бих искала по-късно да поговорим за оппа...
Хьойон кимна. Разбираше я. Тя също не би приела приятелката на по-големия си брат без да е поговорила с нея.
- Разбира се миличка. - каза тя и `и се усмихна, доколкото можа. - Ще поговорим.
Тримата седнаха на столчетата в предверието, само Хьо остана права. В ситуацията, в която се намираха, не можеше да седи, дори и да иска. не я свърташе на едно място. Операцията щеше да е дълга, не знаеше как всички щяха да издържат до края...

*След три часа*

Ким Хьойон вече не издържаше. Беше седнала на земята пред столовете, защото започваше да става досадна, когато вървеше напред, назад. Имаше чувството, че на хората им се е завило свят от нейното ходене..Хьо въздъхна и тръгна да затваря очи, защото вече не знаеше какво да мисли за операцията, когато един лекар дойде при тях.
- Имам добри новини. - каза той. - Операцията мина успешно, пациентът е в интензивното. Можете да отидете да го видите, но внимателно. Не го напрягайте много.
След тези думи той си отиде. Хьо бързо стана от земята и погледна родителите му и сестра му с очакване.
- Ще отиваме ли?
Нямаше търпение да го види.

by Гост Вто Май 14, 2013 4:57 pm

- Разбира се миличка. - каза тя и `и се усмихна, доколкото можа. - Ще поговорим.
Ха И също се усмихна, колкото може. Сълзите все още напираха в очите й. Тя леко ги разтри и се обърна към майка си. Тя все още плачеше, а баща й я окуражаваше. Да загубиш дете... Това беше най-големият ужас на госпожа И. Ако ЪнХьок умреше, тя щеше да се съсипе тотално. Щеше да погребе още едно от децата си.
Преди да се роди най-голямото им дете, Сора, родителите им имали и други деца. Но те или умирали при раждането си, или при някаква бебешка болест. Едвам-едвам успели да спасят Сора. Направили всичко възможно да запасят детенцето си, и след дълго време прекарано по болници и доктори, успели. След това се опитали още веднъж с надеждата да бъде момче. И се родило момче - Хьок Дже. Опитали още един път и отново за момче, но се пръкнало на бял свят момиче. Това било последният им опит, защото открили болест на майка им и й махнали яйчниците при раждането на Ха И.
Семейство И бяха седнали на столовете и се чудеха накъде да гледат. Гаджето на брат й стоеше права. Бебето на YG обмисляше какво да каже на Хьойон. А това наистина си беше трудно. Не я биваше особено много в сериозните разговори...

*след три часа*

Вече не можеше да издържи. Нещо я душеше. Не й даваше възможност да си поеме въздух. Това беше притеснението. Малката тръскаше глава и пухтеше. Но пак не помагаше. Това, което й помогна бяха думите на хирурга, който излезе от операционната на Хьок Дже. Тъкмо сваляше ръкавиците и маската си, когато дойде.
- Имам добри новини. - каза той. - Операцията мина успешно, пациентът е в интензивното. Можете да отидете да го видите, но внимателно. Не го напрягайте много.
След като го каза, се поклони и отиде на някъде. Четиримата бяха щастливи. Майка им най-накрая живна, след 3-4 часа притеснение, а баща им се въздържаше от това да показва емоции.
- Ще отиваме ли?
- Да, разбира се - отвърна баща й и тръгнаха към болничната му стая.
Той... Той спеше. Все още го държеше упойката. ИХай спря до вратата. Родителите й и Хьойон вече бяха до него, а тя стоеше все още на вратата. Отново притеснението започна да я души. Хьок Дже спеше, а в нейното съзнание беше мъртъв... Защо?
Точно тогава, рапърът на Super Junior бавно отвори очи.
- ОППА! - викна певицата и изтича до леглото му. Седна и го прегърна.

by **Hongbin.** Сря Май 22, 2013 8:07 pm

Светлината заслепи очите на Хюк Дже и той бързо премигна няколко пъти.Незнайно защо беше адски уморе и клепачите му се затваряха моментално,но той се бореше защото повече не искаше да заспива и да преживява това преди малко.
Погледа му все още беше замъглен и му отне поне минута за да вижда перфектно и да различава отлично любимите си хора които го бяха наобиколили.
Танцьора чу гласът на сестра си и следващото което усети беше познатия мирис на ИХай.Той се опита да се усмихне но сисстемата натикана в гърлото му не му позволи.Освен в уста имаше и трабички в носа.Ммм беше неприятно.
Мъжът опита да каже нещо но не можа.Затова се пресегна и хвана ръката на малката си сестричка.
Колкото и да се правеше на мъж,колкото и да се бореше И Хюк Дже не сдържа сълзите си.Горещите рекички се стичаха по лицете му ,а той гледаше ту семейството си ту любимата си.Не му пукаше че реве като бебе,важното сега беше че беше жив!Щеше отново да живее пълноценно.Толкова се радваше от този факт.Беше невъзможно да се опише колко беше щастлив в момента,може би не му личеше,но проклетите системи освен е помагаха ,а и му пречеха.Трябваше да лежи непълно неподвижно.
Дали хората които бичаше и ги свързваше само любов разбираха какво иска да каже съмо с поглед.
„Обичам те”-каза в мислите си и погледна младото момиче.
След като погали внимателно ръката му малката И продума.
-Обичам те ,оппа.
Щом чу това веждите на рапърът трепнаха от изненада.Очите му леко се свиха в една мълчалива и невидима усмивка.
Хюки погледа към майка си после погледа му се премести на баща му и на края върху Хьони.
„Обичам ви”-говореше погледа му.
Погледа му се задържа малко върху този на Хьойон.Той й намигна после уморено започна да мига.

by Гост Вто Юни 11, 2013 5:12 pm

Отидоха в стаята, в която го бяха настанили. Момичето не очакваше да се събуди веднага след тежката операция. Тя, заедно с родителите му отидоха до него, но сестра му остана до вратата. Както и очакваше, той все още спеше. Въпреки, че беше преминал през една тежка операция и все още не беше много добре, за нея той беше най-красивото същество на земята. Можеше да стои и да го гледа с часове как спи. Но въпреки това искаше веднага да се събуди, защото `и липсваше гласът му и начина, по който я гледаше...
В момента, в който тя поиска той да се събуди, той го направи. Отвори бавно очите си. Не ги погледна веднага, защото може би не виждаше добре в началото, все пак беше стоял доста дълго под влиянието на упойката.. И Хи изтича при него и го прегърна. Вече Хьо можеше да се усмихне. Той беше добре и беше с хората, които обичаше. Това включваше и нея, което я радваше най-много.
Хюк Дже се разплака. Сълзите се стичаха по бузите му. Тя му се усмихваше мило, когато погледнеше към нея. Искаше да го успокои и да му каже, че вече е добре, но реши да остави първо семейството му да е до него.. Когато той ги гледаше, погледът му им показваше, че ги обича. Тя също много го обичаше, много. Когато останеха насаме щеше да му го каже, дори няколко пъти.
Погледът му се премести към нея и той `и намигна. Тя му се усмихна и се приближи към него. Хвана леко ръката му, защото се страхуваше да не би случайно да го заболи. И тя много искаше да е до него, както и родителите му, но според нея беше най-добре да го оставят да си почине, защото изглеждаше все още уморен.
- Май ще е най-добре да го оставим да си почине. - каза Хьо. - Вие също сигурно сте изморени.
Разбира се, беше загрижена и за семейството му.

П.П. - Извинявам се за закъснението.

by Sponsored content

След месец, болница Sejong.

След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.

Re: След месец, болница Sejong.