Книжарница " Rose "

by **Park Luna** Сря Мар 14, 2012 9:35 pm

- Ще се видим утре! - помахах на другите от F(x) и излязох от компанията. - Най-сетне малко свобода.
Огледах улицата и видях на отсрещния ъгъл новата книжарница "Rose". От няколко месеца насам я правеха и най-сетне я бяха отворили. Пресякох улицата и влязох в книжарницата.
- Момичета, това е Луна Парк от F(x)!!!! - бойния вик на една от многото ни фенки ме порази като мълния. След секунди бях затрупана от фенове чакащи за автограф или снимка.
- Да, естествено. Заповядай. Как се казваш? За Ким Хе Мин... Кимчиии.. - само имена, "кимчи" или "заповядай" се чуваха от устата ми докато феновете свършиха. Тръгнах към една от редиците с романи и загледах объркано заглавията.
Толкова много книги.. Грабнах набързо няколко романа, колкото да имам занимавка у дома и се отправих към касата.
- 300 000 вона. - рече намръщено жената на касата.
Е, поне тя не ме познаваше. Отдъхнах си и извадих от чантата си портмонето. Надявах се да имам точно 300 000 вона, но уви.. Заогледах химикалките и тефтерчетата. Грабнах пет химикалки и тефтерчета и ги сложих до книгите.
- Вече са 350 000 вона. - подадох й парите, тя ми сложи нещата в торба и излязох.
Прекарването между книгите ми се отрази горе-долу добре, а сега се нуждаех от приятна компания и ритъм, и знаех къде да го намеря - в музикалния магазин!

by Гост Пет Апр 20, 2012 10:26 pm

- From head to toe you're covered luxury. So dazzling, how could anyone dare to touch you.. - пеейки си Boom Boom на Super Junior влязох в книжарницата.
От векове не бях излизала сама.. Или излизах с Джесика, Юри, Йона и Тифани или с Луна. Е, имах нужда от малко свобода.
Въздъхнах и в следващия момент се намусих.. Бяха минали 4 дена от връщането на Кангин и аз успях, както винаги да се скарам със Сънгмин заради глупости и естествено Кангин ми се разсърди.
Разтърсих глава и се заразхождах из лавиците с книги. Грабнах една от многото и седнах по турски на пода. Зараслиствах страниците на книгата. На корицата пишеше "Роза през зимата", а отдолу беше нарисувано момиче с червена рокля, черно наметало държащо червена роза. Около нея беше побеляло.
Зачетох се и усетих вибрацията на телефона ми. Прозях се и го извадих от чантата си. Беше СМС от Кий, който гласеше "Късаме!".. Ама.. ама.. ама... Той сериозно ли?!
Стоях седнала на пода с леко отворена уста гледаща невярващо текста на съобщението.. Не, това не можеше да бъде истина!! Той не можеше да къса с мен!!!
Няколко сълзи се притъркулиха по лицето ми.. Избърсах ги с ръка, но те бяха последвани от още, които се сипеха по тъмните листове на книгата, която бях взела.
Една от консултантките дойде при мен, за да ми каже да не плача върху книгата. Отместих я настрани и заплаках..
Не знам колко дълго бях плакала, но вече не можех повече. Спрях да сипя сълзи по пода на книжарницата и вдигнах поглед. Пред мен стояха два крака, които се надигаха нагоре. Вдигнах още главата си и тогава краката се залюляха и паднаха от дясната ми страна.
Станах от пода, изтърсих дънките си и изтичах при момичето.
- Хей, добре ли си? Нали не се удари лошо? - попитах набързо. Тя бавно надигна главата си и ме погледна.. Стори ми се, че под очилата стой моя колежка, но от YG.. И бях права! Това беше Парк Бом!!

by **Park Bom** Пет Апр 20, 2012 10:57 pm

Наместих очилата си и тръгнах по тротоара. Имах три часа преди тренировката ни да започне. Нямах никаква представа къде са момичетата. Сутринта, когато се събудих тях ги нямаше. Не им бях звъняла след това, защото знаех, че ще се видим на тренировки. От доста време нямах време да остана сама, заради новия албум и всички тези концерти и други задължения. Сега имах тази възможност и определено трябваше да се възползвам от нея.
Вървях към книжарница "ROSE". От много отдавна не си бях купувала никакви книги. Нямах време, а и не бях в настроение, зарида нещата, които научих. Но сега вече бях загърбила всичко. Стара връзка и неприятности и гледах напред. Макар, че в момента нямам никакво време, се оглеждам за някой, с който мога да имам нормална връзка. Някой, който няма да ме разочарова...
Влязох вътре. Помещението беше голямо, просторно и уютно. Беше топло. Можех да стоя с часове вътре без да ми омръзне. Не знаех точно каква книга да си купя, затова просто обикалях полиците. Имаше толкова много книги. Не знаех коя да си избера. Любимите ми книги бяха тъжните романи, но не бях в настроение за това, затова се запътих към рафтовете с "по-весели" книги. Вървях и разглеждах книгите...Изведнъж краката ми се удариха в нещо и аз паднах на земята. Вдигнах глава, за да видя в какво съм се спънала. Пред мен стоеше едно момиче. Веднага я познах. Беше Съни. Моя колежка, но от друга компания.
-Хей, добре ли си? Нали не се удари лошо? - попита ме тя.
Станах от земята.
-Да, добре съм. Не се притеснявай. - казах.
Вдигнах двете книги, които бях съборила, когато паднах и ги сложих на мястото им.
-Здравей, Съни. - поздравих я аз. - Радвам се че се срещаме.

by Гост Пет Апр 20, 2012 11:09 pm

Успокоих се. Тя меше добре.
- Здравей Парк Бом. Радвам се, че се срещаме! - усмихнах й се. - Луна доста ми е разказвала за теб.
Вдигнах "Роза през зимата" и върнах романа на мястото му.
- Как е работата в YG? Доколкото чувам от Сън Йонг, която често комуникира с Джи Йонг върви доста напрегнато! С новия ви японски албум и всичките тези концерти.. - тя кимна. Значи беше доста напрегнато.
Видях, че портмонето й беше паднало на пода и го вдигнах. Подадох й го и тя го взе, но от портмонето падна снимка на нея и Таби.
- Още ли ходите? - попитах я с усмивка и й връчих снимката. Бом сведе поглед и поклати отрицателно глава. - Скъсахте ли? Кога, защо, той ли е направил нещо?!?
Започнах да задавам въпроси като идиот.. Въздъхнах и се цапнах с ръка по главата.
- Джи Йонг ли ти е казал нещо?!? Този идиот... - свих юмруци. Ненавиждах лидерът на BigBang. Беше истински кучи син!!! - Добре, ненавижда ви, мрази ви, но защо ви говори всичките тези глупости?
Тя стоеше на едно място като паралилизирана. Раздрусах я. Парк Бом ме погледна объркано.
- Разбирам, че ви ненавижда и мрази, но защо ви говори всичките тези глупости? - повторих въпросът си аз. Седнах на пода и й направих знак да седне до мен. Червенокосата 2NE1-ка седна до мен и отвори уста, за да започне да говори.. Затаих дъх в очакване на това, което тя ще каже..

by **Park Bom** Пет Апр 20, 2012 11:37 pm

Кимнах. Да, беше доста напрегнато. Но от друга страна беше `и забавно. Всички концерти и пътувания до Япония. Беше голямо предизвикателство за нас и ние се справяхме доста добре с него. Бях горда със себе си.
Поех портмонето от ръцете `и. Не бях забелязала, че е паднало на земята. когато го взех от него изпадна една снимка. Беше на мен и Таби. Бях забравила, че е още там. Взех я и я напъхах в джоба на якето си. Щях да я сложа на място, на което никога нямаше да я намеря. Съни ме попита дали още ходим. Аз поклатих глава. Тя изведнъж ме попита как може Джи Йонг да ни говори така. Стоях като парализирана. Нямах никаква представа, че тя знае за това. Мислех, че само хората в YG знаеха. Но явно не беше така...Тя ме разтърси и аз се окопитих и я погледнах.
-Ами...-започнах, но не знаех как да продължа.
Съни ми направи знак да седна до нея на земята. Седнах до нея по турски. Стиснах портмонето в ръката си.
-Честно казано не знам. До преди няколко месеца всичко беше перфектно. Взаимоотношенията между нас и BIGBANG бяха много добри. Бяхме като едно семейство. Но това семейство се разпадна. Джи Йонг започна да ни мрази. До преди няколко дена не знаех защо, но разбрах. Не искам да ти казвам, защото не знам дали ще му повярваш на нещата, заради, които ни мрази или не. Другите момчета също не се държат добре с нас, заради лидера си. За нас, 2NE1 беше голяма изненада. - въздъхнах. - Но какво да се прави. Хората се променят, било то в по-добро или по-лошо.
Осъзнах, че една сълза беше се търкулнала надолу по бузата ми. веднага я изтрих. Нямаше да плача. Вече си бях наумила да загърбя всичко и да започна отначало.

by Гост Съб Апр 21, 2012 3:57 pm

- Съжалявам.. - най-накрая успях да кажа нещо. - Съжалявам, че те попитах.. Беше доста дръзко от моя страна! Съжалявам Бом-онни.- станах и се поклоних по навик. - Съжалявам, съжалявам, съжалявам! Съжалявам също и да чуя, че с Таби сте скъсали..
Въздъхнах и пак седнах до нея.
- Кий скъса с мен.. С СМС!! Не можеше ли да ми се обади и да ми каже или да се срещнем някъде и да ми каже "Късаме", а трябваше точно чрез СМС. - облегнах се на библиотечката.
Тя видимо се изненада от това.
- Просто една дума "Късаме" с три удивителни..
Очите ми отново се навлажниха и извърнах глава настрани изтривайки началото на рекичката от сълзи, която щеше да последва. Преглътнах тежко.. В гърлото ми беше заседнала огромна буца, която явно нямаше намерение скоро да мърда от там.
"- One love, one kiss, my heart.. Last love, last kiss, last dream.." - помислих си наум и отново погледнах Бом.
- Иначе, как е да имаш малко свободно време за себе си? Аз отдавна не съм излизала сама. Винаги съм с Джес, Юри, Йона и Тифани, или с някой друг.
От радиото, което звучеше в книжарницата зазвуча "Scream" и се усмихнах. Обичах тази песен и започнах да гоня текста наум.
- Кангин се върна от Казармата. И ми се сърди, защото се скарах със Сънгмин заради текстът на новата ни песен и Кангин ми се разсърди, защото се скарах със Сънгмин.. - толкова объркано го обясних, че нямаше накъде повече..

by **Park Bom** Съб Апр 21, 2012 4:14 pm

Тя ми се извини и дори ми се поклони. Засмях се.
-Не е нужно да се извиняваш. - казах. - И без това трябваше да го споделя с някого.
Опънах краката си, защото се бяха схванали, докато седях по турски на земята в книжарницата. Съни започна да ми разказва, че с Кий са скъсали. Доста се изненадах. Те бяха заедно от доста време. Учудих се как така може да е скъсал с нея само чрез един СМС. Нейната ситуация беше по-тъжна същевременно гадна и от моята. Слушах я внимателно какво ми говореше...
-Иначе, как е да имаш малко свободно време за себе си? - попита ме тя.
Усмихнах се.
- Прекрасно. От доста време не съм имала тази възможност. - отговорих. - От доста дни насам мечтаех да изляза някъде сама без момичетата или някой от YG.
Зазвуча песента ни "Scream". Тя беше излязла наскоро, но вече беше доста популярна. Радвах се. Много харесвах тази песен и много се трудих за нея. Отначало ми беше доста трудно, защото не разбирах много какво се пее в нея, но после се оправих и всичко стана прекрасно.
Съни много оплетено ми разказа, че Кангин се е върнал от Казармата и какво се е случило след това, но аз я разбрах.
- Сигурна съм че няма да ти се сърди дълго време. - казах `и аз и се усмихнах.

by Гост Нед Апр 22, 2012 11:55 am

- Сигурна съм че няма да ти се сърди дълго време.- каза ми тя и се усмихна.
И аз на това се надявах.
- Последния път, когато Кангин ми се разсърди ми се сърди 2 месеца.. И винаги, когато се карам със Сънгмин той ми се сърди. Просто със Сънгмин не можем да стоим в една стая заедно без да се скараме за глупости.
Въздъхнах и си изпънах краката напред. Загледах се в кецовете си и в тези на Бом. Нейните бяха черни с разни многоцветни заврантулки, а моите бели с лилави черепчета.
- Яки кецове! - тя се засмя. - Какви книги предпочиташ да четеш? Аз обичам да чета фентъзи, любовни романчета и криминалета. - загледах се в рафта и взех една от тях. Корицата на книгата беше тъмнозелена като море. "Дивата котка" пишеше на корицата с много красиво завъртяни букви.
Сложих я в ръцете на Бом.
- Задължително трябва да я прочетеш! - намигнах. На устата и се показа едвам забележима усмивка и отново я скри.
Реших да завъртя разговора около някои нови групи..
- Чу ли дебютът на Nu'est от LOEN Entertaiment? Наистина са страхотни! Имат голямо бъдеще, сигурна съм! Иии от EXO кои предпочиташ? "K" или"M"? Аз лично предпочитам EXO-M. Не знам защо, но звученето на EXO-K ми е много грубо, макар, че момчетата от двете подгрупи са до един страхотни.

by **Park Bom** Нед Апр 22, 2012 9:30 pm

Засмях се.
-Мерси.
Взех книгата, която ми даде. Погледнах заглавието, което гласеше "Дивата котка". Обикновено не четях такъв тип книги, но в момента не бях в настроение за любимия си жанр, затова я сложих в скута си, с мисълта като си тръгвам да си я купя.
-Обичам тъжните романи. - отговорих. - Сигурно ще ти се стори странно, но обичам да чета такива истории и романи.
Съни започна да говори за новите групи. Тогава се сетих за нашата нова момичешка група в YG. Момичетата бяха много талантливи и бяха много красиви. Вече бях станала нещо като ментор на едната от тях. Помагах им с всичко с което можех.
-Харесвам и двете подгрупи. - казах.
И двете ми допадаха. Правеха добри песни, а и самите момчета бяха доста красиви. Мислех някой ден, когато съм свободна да намина на някой от концертите им и да се запозная с тях. можеха да се окажат добра компания.
-Кога ви е следващия концерт? - попитах внезапно.
Внезапно ми се прииска да отида на концерт на SNSD. Отдавна не бях ходила на техни концерти...

П.П.- Извинявай, че е толкова малко.

by Гост Нед Апр 22, 2012 9:41 pm

Тя ме попита кога е следващия ни концерт... Загледах се в тавана сякаш там се крие отговора.
- Шефът ни е много зает около заминаването на членовете на Super Junior в Казармата. Не му е до уреждане на концерти.. Мисля, че след като изпрати YeSung и LeeTeuk ще направи наш концерт. Може би, лятото.. Не знам!
Боми изглеждаше изненадана от това, че SuJu заминават за Казармата.
- Да, заминават. На всички в SM Family им е кофти, че заминават. И не си пускам Тъки, Кюхюн и Донгхе! - скръстих ръце пред гърдите си, но.. сякаш заминаването зависеше от мен. Нямах никаква власт върху това. Просто момчетата си бяха избрали кога заминават и това е.
Хората в книжарницата ни гледаха така сякаш сме извънземни кацнали от Марс. Добре, че бяхме и двете дегизирани отлично. Завъртях отново разговора около концерта.
- Когато ще правим концерт ще ти пратя билет по Луна или някой друг от SM. Ако искаш ще взема билети и за другите от 2NE1 и Se7en. Е, трябва да ги питаш де..
Когато казах името на Севън се изчервих.. Усетих го! Та той ми беше bias!!! Той беше част от ТОП 3 my favourite k-pop boys и все още не бях имала шанса да се запозная с това момче.. Еееех, живот..
След като се откъснах от мислите си за Севън видях, че Парк Бом беше зареяла поглед някъде в пространството. Проследих погледът и. Той беше отправен към високо момче, облечено с тъмносини дънки, синя тениска ( виждаше се изпод горницата му ) и горница. Слушалките бяха в ушите му. Момчето със сигурност не беше на повече от 26-27. И разглеждаше книгите на испански ( Либрос де еспанйол! )

by **Park Bom** Нед Апр 22, 2012 10:02 pm

Изненадах се от това, че Super Junior заминават в казармата. Досега не се беше случвало момчета от някой група да решат нещо такова. Засмях се, когато каза, че не ги пуска. Беше като малко момиченце, което не искаше да си даде плюшената играчка.
Хората ни гледаха странно. Е, наистина си беше странно. Седяхме на земята, опънали крака и си говорихме, без да четем никакви книги или поне да ги разглеждаме.
-Да, можеш да изпратиш и за другите билети. - казах. - сигурна съм че ще се зарадват и ще дойдат.
Забелязах, че когато каза името на Севън се изчерви. Усмихнах се.
-Знаеш ли какво? - тя ме погледна въпросително. - Искаш ли да те запозная с Севън? Някой ден можеш да дойдеш до YG и да те запозная.
Докато чаках да видя реакцията `и се загледах в едно момче с тъмносини дънки, синя тениска и слушалки в ушите. Беше с гръб към нас и не го виждах добре, но ми се струваше познат...
Осъзнах се че доста дълго се бях загледала в него, затова отново се обърнах към Съни, която все още не беше казала нищо.

by Гост Пон Апр 23, 2012 2:23 pm

Гледах я като цапната с мокър парцал.. Това със Севън ми дойде като гръм от ясно небе..
- Аууу!!! Наистина ли? - замигах на парцали. - Това е страхотно! Бом-онни, ти наистина си страхотна!! И естествено, ще пратя билети за всички от YG.
На ум ми дойде един много тъп въпрос, но скоро нямаше да ме напусне, така че трябваше да питам.. Беше свързан с Япония, а щом станеше въпрос за нещо свързано с Япония веднага включвах на японски език.
- Докато беше в Япония видя ли Ямапи? Или Казуя-кун? Или Юсуке? Или въобще някой от KAT-TUN или някой актьор?
Тя ме погледна объркано.. Явно не разбираше японски. Плеснах се по челото.. Мразех този свой навик щом станеше въпрос за Япония да превключвам на езика на страната на изгряващото слънце.
- Питам, дали докато беше в Япония си се срещнала с някой от KAT-TUN или с някой актьор! – превключих на корейски.
Тя се засмя и затърси нещо из чантата и джобовете си. Извади IPhone-а си и дойде малко по към мен. Натисна на галерията и там се показаха снимките и.
Дойде ми като гръм от ясно небе!!! Беше се снимала с Каменаши Казуя!!! При това и с бански!!!
- Завиждам!!! Завиждам~!!! Снимала си се Каменаши Казуя!!! - заподскачах около нея като зайче.
И както си подскачах телефонът и звънна. По навик погледнах дисплея. Звънеше Казуя-кун!!
Очичките ми блеснаха.
- Имаш си обожател, а? - засмях се аз, а тя засрамено вдигна.

by **Park Bom** Пон Апр 23, 2012 4:45 pm

Съни се зарадва на новината, че ще я запозная с Севън...Въпросът, който ми зададе беше на японски и затова не я разбрах. Не знаех много добре японски. Само знаех как да се представям и как да кажа някоя и друга дума. Трябваше повече да се упражнявам, но все нямах време. Обикновено момичетата ми превеждаха. Погледнах я объркано. Тя зададе същия въпрос, но на корейски. Сега вече я разбрах. Вместо да `и отговоря, извадих Iphone-а си `и показах снимката си с Каменаши Казуя. Бях имала възможността да се запозная с него на една ваканция в Япония. Бях на плажа и тогава се срещнахме и се снимах с него. Тогава също не знаех японски, затова той беше така добър да говори с мен на английски език.
Момичето много се зарадва и започна да подскача около мен. Докато подскачаше, телефонът ми звънна. Беше той. Казуя-кун. Вдигнах телефона леко засрамена.
*разговора по телефона на английски език*
- Здрасти-поздравих го.
- Здрасти. - каза той.- Звъннах да те чуя как си.
- Добре съм, благодаря че попита.
- Кога пак ще идваш в Япония?
- Не знам все още, но когато разбера ще ти звънна.
- Добре е да го направиш, защото искам да те видя.
- Добре, ще ти звънна.
- Надявам се. - каза той. - Чао, пак ще ти се обадя.
- Чао.
*Край на разговора*
Затворих. Погледнах към Съни. Тя ме гледаше любопитно. Аз просто се усмихнах и вдигнах рамене.

by Гост Пон Апр 23, 2012 5:07 pm

За разлика от нея аз имах проблеми с английския.. Смутих се докато Бом и Казуя разговаряха, защото не разбирах какво тя казваше. От време на време долавях по някоя позната дума, но..
- За какво говорихте? - попитах тихо, надявайки се да не ме е чула, но тя ме чу.. - Не разбирам английски, както ти не разбираш японски..
Въздъхнах.. Беше ме срам от този факт, но колкото и да учех просто не можех!!
Говорех като майчиния си език японски, китайски, тайландски и испански, но английския..
Захапах нервно долната си устна от напрежение, но Бом само се засмя. Отдъхнах си и в книжарницата зазвуча "The Boys".
Затананиках си.
- B-bring the boys out. - изчаках няколко секунди да започне моята част и почнах с пеенето. - Keunyang bol suga eop-seo nan. Budijhigo kkaejyeodo myeoch beonigo i-reona.
Погледите на близко стоящите хора се отправиха право към нас и.. фен писъци!!!
Как мразех това.. Изкарах от чантата си маркер, винаги носех със себе си, за такива случай и се приготвих да се усмихвам миличко и да позирам...

by **Park Bom** Пон Апр 23, 2012 5:16 pm

Засмях се.
- Той просто ме попита как съм и кога пак ще идвам в Япония, защото искал да ме види. - отговорих.
В книжарницата зазвуча една от песните на SNSD. Съни започна да си тананика. Харесвах гласа `и. Беше много добър.За мен винаги беше удоволствие да я слушам...Когато запя няколко фенки извикаха от радост и се втурнаха към нея. Тя извади един маркер и започна да раздава автографи. Радвах се че мен не ме разпознаха. Обикновено обичах да радвам феновете си и да раздавам автографи, но днес просто не бях в настроение.
Погледнах към Съни. Засмях се. Тя едва смогваше да напише автографа си на листовете, които `и подаваха. Тя ме погледна и аз отново се засмях.
- Късмет. - казах `и тихо, за да ме чуе само тя.
Докато чаках да свърши, взех книгата от скута си. Разтворих я на първата страница и започнах да я чета, като от време на време вдигах глава от книгата и поглеждах към Съни, която продължаваше да дава автографи.

by Гост Пон Апр 23, 2012 5:34 pm

Ръката ми умаля от раздаване на афтографи. Устата ми също ме заболя от усмихване за снимките. Най-накрая фенките свършиха. Погледах Бом, която четеше книгата, която и бях дала по-рано и седнах до нея.
Изпънах краката си и замасажирах ръката си. Тогава от чантата ми се чу едно такова.. мъжествено пъшкане.. Пъшкането на Джун де.. Телефонът ми звънеше с MBLAQ - Y, което ме караше да се червя, когато бях сред колеги. Момичетата ми бяха свикнали, но другите..
И ето.. Изчервих се. За втори път днес!
На екрана беше изписано името на Донгхе. Въздъхнах.. Какво ли искаше пък той?
Натиснах зелената слушалка и сложих телефона до ухото си.
*разговорът*
- Ало? Кажи Хе-оппа, какво има?
- Сон Кю, къде си?
- В книжарница "Rose". Защо?
- С кой?
- С Парк Бом. Защо?
- Защо си с нея?
- Защото се срещнахме. Защо?
- Вярно ли с Кий сте скъсали?
- Да. Защо са тези въпроси?!?
- Амии.. питам, за да знам дали с момчетата да идваме да ти даваме едно рамо да поплачеш, но след като тя е там, окей. Може ли говоря с нея?.
- Една минута.
*извън разговора*
Свалих телефона от ухото си и погледнах Бом. Тя също ме погледна.
- Познаваш ли се с момчетата от SuJu? - тя поклати отрицателно глава. Един от тях иска да говори с теб.. Не знам за какво..
По лицето и се изписа изненада. Остави книгата в скута ми и внимателно пое мобилния ми.

by **Park Bom** Пон Апр 23, 2012 6:08 pm

Погледнах я объркано, когато ми каза, че един от Super Junior иска да говори с мен. Не познавах никой от тях, а и никога не съм си мислела, че някой от тях ще иска да говори с мен. Взех телефона от ръката `и.
*разговора*
-Ало.- казах.
-Здрасти Парк Бом-ши. - поздрави ме той. - Аз съм Донгхе от Suju.
-Здравей.
-От отдавна искам да се запозная с теб. - каза той.
Изненадах се.
-Аз също исках да се запозная с вас.
-Макар, че само говорим по телефона, много се радвам, че се запознахме.
-Аз също. - казах, защото не знаех какво друго да кажа.
Настъпи за момент неловко мълчание. После той каза:
-Ще дойда на следващия ви концерт, за да се запознаем лично.
-Ще се радвам. - казах.
-Добре, сега трябва да затварям, но се надявам да се чуем пак.
-Разбира се. - отговорих. - Чао.
*Край на разговора*
Затворих телефона и го подадох на Съни.
-Затвори. - усмихнах се.
Тя ме гледаше с интерес. Погледнах надолу и усетих, че леко се изчервявам, което не беше типично за мен...

by Гост Пон Апр 23, 2012 6:40 pm

Като дърта клюкарка от село стоях близо до ухото на Бом-онни, за да чуя за какво си говорят, но не чух абсолютно нищо.
Тя ми подаде телефона и аз го върнах обратно в чантата.
Спряха музиката и говорителят на местното радио започна да говори. Приготвих се за прозяване докато казва обедните новини.
- Здравейте. С вас е И Чой Хе и това са обедните новини. Започваме с една потресаваща новина. Северна Корея се готви да нападне Южна Корея заради президентът ни - Ли Мюн Бак. Молим до 2-ри май, всички момчета и мъже над 23 до 40 годишна възраст, да се явят в Министерството и президентството при Президента и военачалника. Това включва и всички певци и актьори! - и нашия продължи да си говори за други по маловажни неща.
Северна Корея отново се канеше да нападне родината ни.. И всички момчета заминаваха за армията, за да бранят родината ни. Дори и да не им е дошло още времето, те пак трябваше да заминат. А ако не се върнеха живи.. Не ми се мислеше какво може да стане с тях на бойното поле!
Всеки месец, най-малко по 3 пъти радиата и телевизията съобщаваха такива неща, но щом този път викаха съществата от мъжки пол в президентството, това означаваше, че нещата бяха сериозни.
Стоях като препарирана на едно място и гледах в пространството.От двете ми потекоха две малки рекички.
- Не.. Онни, това не може да се случва!!! - извиках аз и я прегърнах.

by **Park Bom** Пон Апр 23, 2012 7:41 pm

Новините наистина бяха потресаващи. Въпреки, че тази новина не беше нещо ново за тях, все още я шокираше.
-Не.. Онни, това не може да се случва!!!- извика тя и ме прегърна.
Тогава си припомних, че тя ми каза, че момчетата заминавали за казармата. Прегърнах я по силно, защото знаех, че тя доста се тревожеше за тях и в момента имаше нужда от приятел.
-Спокойно. - казах.- Всичко ще е наред.
Пуснах я и се изправих. Хванах `и ръката и я накарах да стане от земята. Накарах я да изтрие сълзите си.
-Сега отиваме на едно друго място. Ще се ободрим и ще забравим за малко тъжните новини и моменти. - казах решително. - Ще се забавляваме.
И на двете ни трябваше нещо такова. Взех книгата от земята и отидохме до касата. Купих я и излязохме от там. Извадих телефона си и погледнах часа. Имах още два свободни часа преди репетиция. Щеше да ни стигне времето. Усмихнах се и забързахме към увеселителния парк.

П.П. - Ако искаш пиши направо там.

by Сторм. Чет Май 24, 2012 2:11 am

Това момиче ...
Айшш!!!
Всеки път, когато се сетеше за случилото се преди няколко часа, в съзнанието на Сторм изникваха точно тези две фрази. Все още не можеше да се отърси от случилото се по-рано днес в залата за тренировки и беше прекарал целия ден, търсейки занимание, което да го накара да отърве милия си ум от спомените. Разбира се, безуспешно. През почти цялото време пред очите му се разиграваше случката между него и Минт и Те Хюн несъзнателно беше започнал да съжалява, че е реагирал така остро.
Чакайте ...
Той, Сторм, да съжалява?
Не му се беше случвало скоро. И все пак ... не трябваше да я плаши така, нито да се държи толкова грубо. Можеше просто да си излезе и да остави нещата както са. Все пак бяха от различни групи - щяха да се виждат сравнително рядко. Пък и чуваше слухове, че Neon.M. (ето, вече наричаше групата по име, а не ги "присъждаше" на някого) не ги обичат много. Не можеше да разбере защо хората въобще се интересуват кой с кого се има в тази компания, още повече, че те дори не се познаваха много добре. Беше виждал по коридорите всяка една от тях, разбира се, но нито бяха разговаряли повече, нито пък излизали или нещо подобно. За младия господин Канг това значеше, че няма достатъчно информация и впечатления, за да изпитва каквито и да е било емоции към тях. В момента му стояха в графа "безразлични", както всички останали, освен колегите му от Мистъри, всъщност. И все пак разни хора продължаваха да им приписват някакви странни отношения. Е, не можеше да говори от името на другите, но поне за своите хора беше беше сигурен, че нямат нищо против момичетата от Neon.M.
Както и да е.
Може би беше редно да се извини някак си, че се е държал като пълен луд, но без да му се налага да го прави очи в очи. Нямаше номера на Минт, но можеше да е изобретателен и да намери друг начин. Книгите в ръцете му се увеличиха с още една, когато Те Хюн премина покрай секцията с чужда научно-фантастична литература. Всъщност беше дошъл в книжарницата на първо време, защото тук се успокояваше. Докато избираше стари заглавия, които да препрочете и нови, които евентуално да погледне; докато слушаше музика и си записваше някоя друга нота в джобния тефтер всичко останало избледняваше на заден план. Проблемите. Грижите. Съжаленията. Всичко. Макар че ... не съвсем. Междувременно, измежду заетите с горепосочените процеси мисли, в съзнанието му протичаха и сложи процеси, които се опитваха да изчислят как да направят извинението възможно и не толкова унизително. Беше мислил да отиде до компанията да вземе номера на Минт от шефовете, но беше ... хм, противоречеше с гордостта и разбиранията му. Оставаше да накара някого да отиде и да предаде посланието. Което беше детска глупост. Те Хюн въздъхна тежко, продължавайки напред към касата, когато ги видя.
Картичките.
И вече беше решено. Приближи се към тях, чудейки се какво да избере. Пръстите му преминаха през доста красиви хартиени късчета, повечето от които щяха да свършат работа, но нито едно не му допадна. Искаше нещо по-изчистено и семпло. Щеше да се извини чрез една от тези картички, все пак. Нищо, че щеше да я остави в компанията и щеше да помоли някой да я даде на Минт, но поне щеше да е лично извинение, което не е лице в лице и не накърнява егото му. Те Хюн кимна доволно на идеята си, продължавайки да разглежда графата с онези картички, върху които пишеше "извинявай". Нямаше представа от колко време е там, но по едно време чу тихо прокашляне зад себе си, което го накара да се обърне и да застане като вцепенен.
О, не.

by **Mint~** Пон Юни 04, 2012 10:11 pm

Случката с онова момче, Сторм, не излизаше от главата й. Само като си помислеше- и след миг вече бе цялата потънала в руменина. Чувстваше се толкова унизена. Искаше... искаше да се скрие в дън земя. Как може да се излага толкова ? Вече чуваше присмивките на цялата компания- " Онази психопатката, лудата, рошавата, маниачката, лиглата, много важната. Хей, хора, да накараме Минт да ни изнесе реч за моралът ! "
О, боже, горкото момче. Сигурно се бе почувствало ужасно. Нищо чудно се изхвърча така. Беше се държала адски тъпо. Държеше някакви речи на напълно непознат. Горкичкият...
Дори и не бе забелязала факта, че я бе притиснал така. Не бе нищо ново. Бяха я пребивали милиони пъти след училище, защото е казала верният отговор, докато госпожата е питала някоя куха лейка, а тя мълчала триста часа. Твърде често се прибираше с насинено око от всички тези заправии. А родителите й... хм, те откриваха начини да я обвинят за побоят. Изкарваха я не жертвата, а истинският злодей.
Така, че... не бе нещо ново да поеме цялата вина върху себе си. Вече бе свикнала. Оставаше й само да се черви като домат при мисълта за Сторм. Можеше да се обади на полицията, но... имаше ли това право ? О, хел, ноу.
Не успя да научи и хореографията много добре. Бе твърде замислена какви методи за отбягване на Мистъри може да измисли- аварийният изход ? Еми да, използваше го в училище. Другите вървяха през главният вход, но Минт не искаше да я блъскат и да й се смеят, за това тичаше на горе по аварийните стълби.
Или може би не бе виновна. Да, може би. Какво толкова бе направила ? Бе му казала истината. Нейн проблем ли е че лидерчето не я приемаше ? Че си живееше в неговият свят в който хората ценяха какъв си всъщност ? Боже... Живее на Земята, би трябвало да е забелязал, че няма значение дали си дявол или ангел.
Не бе казала на другите от Ниън-Ем за случката. Не бяха толкова добри приятелки. Сигурно щяха да се изхилят и да кажат " Уоу, Мишел, това ли са ти начините за сваляне на мъже ? ". Не, по принцип ги замеряше с леприкони и дъги, но като нямаше наблизо реши да му дръпне една реч как би трябвало да изгуби личността си. Дори никоя от тях не забеляза, че е твърде мълчалива и става червена на всеки три секунди.
Книги. Винаги е намирала утеха в тях. Независимо дали скучни, забавни или драми, фантастика, романи- историите на другите я отдалечаваха от нейните собствени. Някои я дразнеха, други я натъжаваха, трети я забавляваха, но всички те я разсейваха.
Вампирите бяха идиоти. Тези не са й интересни. Е, все пак си бе бебенце- трябваше й тийн литература. Не искаше да се хвърля на трудно разбираеми произведения само и само, за да я признаят за много умна. Трябваше да проумееш написаното. Е, не проумяваше тъпните на Стефани Майър също, за това си търсеше по-лесни четива без големи исторически дати.
И точно докато прехвърляше поредната книга на 125 страница *бе чувала, че там се разбира дали е интересно*- оу фък. Забеляза позната главица да се прокрадва иззад лавиците. Разтвори книгата и скри лицето си зад нея, колкото да се подават само очите й. Наблюдаваше внимателно Сторм- как оглеждаше книгите, как тук таме записваше нещо. Проучване ли правеше ?
С крачка на " Пинко Розовата Пантера " и под звука на Тъп-Та-Тъп-Та-Тъп-Та-Тъп-Та-ТЪЪЪЪЪЪЪП-Тарарарааъъъп го проследи до картичките. Не, нямаше картичка " О, шефе, моля те, заколи Ниън ем! ТЕ СА ПСИХОПАТКИ ! "... Ако имаше тя самата щеше да я купи, да я подпише анонимно и да добави " P.S- Остави Минт жива, тя е симпатяга "
Приближи се зад него и се прокашля тихичко.
- О, Drama Queen, каква непринудена среща.- ухили се широко
Какво й ставаше ? До преди секунда потъваше в земята от срам само като се сетеше за него, а сега й дойде цялото самочувствие на земята.
- Картичка ли търсим ? Мама, тати... шеф ?- повдигна вежда
Всъщност... въпреки, че я бе притиснал така... надяваше се че не го е нагрубила много.

by Гост Пон Яну 28, 2013 2:58 pm

Денят беше студен, ала слънчев. Макар че човек не можеше да върви по улицата без носът му да замръзне, поне имаше някаква красива топла светлина, която сякаш вдъхваше живот. Им Су А бе стигнала своето топло място не много отдавна - едно от местата, които трябваше да посети, бе книжарницата. Днес имаше свободен ден и ангажименти липсваха. Отначало мислеше да си почине вкъщи, ала след като видя слънцето навън, реши да свърши някои неща. Спокойно можеше да използва деня за да излезе навън и да купи каквото й трябваше.
Търсенето в книжарницата й бе отнело известно време, но все пак се бе справила. След някое и друго допитване до продавачите, Су А бе намерила секцията, която й беше нужна. Хм... Дори имаха точно онази книга, която съучениците й бяха препоръчали. Колко лесно я бе намерила! Само че...
- Кхъм... извинявайте... - Су А прочисти гърло и се обърна към някакво момче, стоящо точно до нея. То разсеяно разглеждаше някаква тънка книга и почти не я чуваше. Носеше такива дрехи, че лицето му почти не се виждаше.
- Извинете... - повтори тя. Той извърна глава към нея и я загледа очакващо. - Може ли.. да ми помогнете с тази книга?
Девойката посочи един от рафтовете над главата си. Оказа се, че наистина ме можеше да я стигне сама. Колкото и да опитваше, оказваше се прекалено ниска. Момчето, което бе заговорила, бе достатъчно високо. Пък и бе единствения достатъчно наблизо, когото можеше да помоли за помощ.
- Не мога да я стигна...

by **Ren.** Пон Яну 28, 2013 4:51 pm

Денят ми започна рано. Станах първи като по чудо, направих кафета, закуски, бля бля и седнах пред компютъра. Скоро щях да започна курсове по курмуване, затова си бях наумил скоро да отида до някоя книжарница и да си избера няколко книги по темата. Предпочитах да съм подготвен още преди да започна курсовете. Реших, че днес съм в настроение за това и след няколко часа се преоблякох и излязох. Избрах си да не бия толкова на очи с облеклото си и облякох едни сиви дънки, черно горнище и черни кецове. По горнището и по кецовете имаше розово, но не беше толкова много.
От толкова много време не бях излизал ей така сам. Чак ми беше странно сега. Реших да не си слагам слушалки, а просто да си вървя. Половин час съжалявах, че реших да се правя на много кален и облякох горнище вместо яке. Стигнах до книжарницата, и ми костваха много усилия да не се спра при художествената литература. Много ми се четеше нещо а новите книги бяха изкушаващи.
Най - накрая се спрях при книгите за кoрмуване и взех един наръчник. Вглабих се в прелистването му цели няколко минути. Благодарение на това едва чух гласа на момиче, стоящо близо до мен. Понеже бях с качулка и бретон на очите не можах да я видя много добре, но разбрах коя книга ме моли да и смъкна. Направих една крачка и се пресегнах. Взех книгата и и я подадох. Благодарение на дългите ми ръце дори не ми се наложи да се изправям на пръсти.
- Заповядай! - казах с весел тон
Малко преди да отстъпя назад една друга, по - дебела книга, която стоеше до тази падна и ме цапардоса по главата. Удара беше по - силен, отколкото изглеждаше и за момент ме накара да забравя къде се намирам. Направих доста голям цирк, защото залитнах назад и се ударих в дървената лавица, след което се свлякох на земята. В полуосъзнато състояние започнах да потърквам главата си и да примигвам на парцали, като едва търпях ки4урите коса в очите си.

by Гост Пон Яну 28, 2013 5:30 pm

Су А се усмихна на учтивата реакция на момчето и все книгата си.
- Благодаря... - Тя тръгна да се покланя, ала в следващия момент случващото се я прекъсна. - О...
Момчето се свлече на земята и объркано започна да потрива удареното място на главата си. Някаква дебела книга бе паднала, докато той се протягаше за да помогне на Су А, и се бе приземила върху него, карайки го да залитне. По инерция, Су А приклекна до него веднага, стресната, че може да се е ударил прекалено силно.
- Боже... Добре ли сте? - Тя го оглеждаше добре, макар че не смееше да се приближи прекалено много. - Наистина съжалявам, силно ли се ударихте?
Тя бе вдигнала онази дебела книга и я бе сложила на някакъв случаен рафт за да не й пречи. В същото време стискаше своята здраво и се взираше притеснено в седящия на пода младеж. Той нервно махна кичурите коса от очите си и се заоглежда също толкова объркано. Като че ли се съвземаше, помисли си Су А, тъй като момчето успя да я погледне и, може би, да я фокусира правилно.
Девойката се загледа любопитно в лицето му. Струваше й се познато, макар че не можеше да се сети веднага. Не осъзнаваше колко вторачено гледа, докато не видя как чуждите очи вероятно се питаха какво, за бога, се случваше наоколо.
- Съжалявам - повтори тя. - Надявам се, че сте добре...
Хм.. може би... Разбира се! Ето къде го бе виждала.
- Случайно... - тя примигна няколко пъти и прочисти гърлото си. - Вие сте член на N'UEST, нали? Ъм...
За жалост, не можеше да си спомни името му. Беше слушала някои песни и една-две от тях й бяха харесали. Дори танцуваше понякога на тях.

by Sponsored content

Книжарница " Rose "

Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "

Re: Книжарница " Rose "