Преди две седмици, Книжарница " Rose "

Тишина...спокойствие точно от това се нуждаше Кристал сега, а най-подходящо място беше любимата и книжарница " Rose ".Макар че само на 17 години Кристал страдаше от жесток стрес.По цял ден музика...танци , интервюта , сесии постоянно ходене напред назат...без грам почивка.Нито можеше да се храни както трябва...понякога се налагаше да пропуска обяд...после беше твърде изморена зада яде и направо си лягаше.Това беше много лошо и без това беше достатъчно слаба не й трябваше да сваля още килограми.Новата диета направо изпиваше силиците й.Зада избягне припадъците които вече бяха част от ежедневито й тя започна да приема витамини и разни лекарства зада подържа приема си на витамини и протеини .Това й помогна....Засега.Чисто и просто тя имаше спешна нужда от почивка.Майка й преди два дена направи скандал на мениджърът й и той разреши пет дневна отпуска.Кристал не чакаше втора покана затова още щом шефът й й каза да си ходи.Тя си събра партакешите и веднага си замина.Първия ден от почивката f(x)-ската го проспа.На втория ден реши да отиде в книжарницата да си вземе някоя друга книжка за четене.Книжарницата за нейно щастие се намираше близо до домът й.
Тази сутри тя се събуди към 10.15 оправи се за десет минути и бързо излезе.По пътя Кристал мина през едно магазинче и си взе пресен портокалов сок за закуска.Книжарницата като по чудо беше пуста тук- таме се мяркаха хора.Со Джунг тихо се приближи към рафтовете с модерна литература.Взе си първата книга която и се стори интересна.Разтвори я.Прочете две страници от началото.Малко беше скучна.После се огледа наляво и надясно...нямаше никой който да я гледа затова тя се настани на земята и се облегна назад.Скръсти краката си и зачете от книгата.Мина доста време сигорно околу час ,час и полувина.Кристал вдигна погледа си и предпазливо се отледа.Все още нямаше никой.Тя отново се вгледа в книгата.По едно време и се зави свят.Виждаше размазано буквите.Остави книгата на земята и закри лицето си с ръце.Дълго стоя така даже по едно време задряма.После се сепна.Отпи от сока си и отново закри лицето си.Даже затвори очи и заспа...спеше си най-спокойно докато не чу една книга да пада близо до нея.Со Джунг отново се сепна и се гледа.

Пред нея стоеше Джи Йонг вперил поглед в нея.В ръцете си държеше въпросната книга която я беше събудила.
- О...изненада !?- ухили се - В прочием не сме ли си говорили нещо за спането на обществени места?...Е, може би трябва.-Со Джунг отби поглед настрани и потърка сънените си очи.Постави си ръка пред устата и се прозя тихо и прилично.Все пак беше възпитана.
- Джи Йонг...?Какво правиш тук?Мислех, че днес ще си почиваш у вас?-попита го тя все още сънена и изненадана от появата му тук.
-Почивах си...просто излязох малко де си проветря главата.- усмихнато отговори той докато се настаняваше на земята до нея -Та не ми отговори на въпроса...защо спиш тук?
-Аз просто леко дремех.-опита се да се оправдае.
-Да да и затова ли хъркаше?-избъзика я той.Со Джунг не обърна към него и леко го бутна по рамото.
-Аз не хъркам!-Джи Йонг се изсмя дали на физиономията й или на жалкия и опит да го излъже.
-А ти...как си?-подхвана момичето.GD леко поклати глава.Со Дунг веднага разбра,че малко е напрегнат и моментално изостави темата.-Ще ми кажеш ли колко е часът?-Момчето дръпна ръкава си нагоре и погледна часовника си.
-Минава 12.00 часът.-Кристал кимна и посегна към чантата си където държеше лекарствата си.
-А ти добре ли си?-прекъсна я Джи Йонг.Ръката й застина тъкмо като намери хапчетата си.
-Добре съм.- излъга зада не го притеснява с глупостите си.Зада не се усъмни тя отприщи една от най-хубавите си изкуствени усмивки.После извади ръкато си от чантата празна...Беше решила докато той не гледа да си изпие лекарствата тайно.
-Ще поставиш ли тази книга горе на рафта?-нарочно попита Со Джунг зада се разсее и да може да измъкне хапчетата си.
-Мда...-каза GD и стана.Кристал му подеде книгата си.Той я взе и се обърна с гръб към нея.Момичето моментално бръкна в чантата и извади пласмасовото шишенче с хапчета.От напрежение ръцете и трепереха.Тъкмо беше почти отворила капачката докато не изпусна шишенцето.Белите хапчета се разсипаха по тъмния килим.Со Джунг подскочи от което и се зави свят,но тя бързо се съвзе и започна да ги събира.Дори не беше усетила кога Джи Йонг се беше обърнал и я гледаше леко объркано.
-Со Джунг...?Какво е това?-попита ясно той.Кристал дори не го погледна ,а продължи да събира хапчетата.-Со Джунг!?...Това дрога ли е?-Отново без реакция от страна на Кристал.

Тъмнокосата събра и последното хапче, вдигайки поглед към Джи:
- Ъъъ, не...- измърмори- Просто...ъм...активни витамини.
Мъжът сбръчка нос, кръстосвайки ръце пред гърдите си. Со - Джунг се изправи и отново се настани на предишното си място.
- Лъжеш ли ме ? - момичето поклати глава- От витамините се дебелее, нали знаеш ?... Никой няма да ти ги предпише. Какво за бога пиеш?.. Еми да, знаех си аз че трябва да се срещна с родителите ти. Сега е наложително.-строго говореше Джи Йонг.Со Джунг седеше с наведена глава .Толкова я беше срам.Все пак извади две от хапчетата,почисти ги,изкара сокът от чантата си и бързо ги преглътна и отново продължи да мълчи със сведена глава.
-Со Джунг...ще ми кажеш ли какво става?-попита я мъжът и зачака отговор.
-Аз...това са лекарства не е дрога...-тихо отговори тъмнокосата.
-Лекарства за какво?-продължи той.
-Незнам...доктора ги е дал на майка ми на нея е казал.
-Как така приемаш лекарства като не знаеш за какво са?!- повиши тон Джи Йонг.
-Те са нещо като витамини.-най-накрая вдигна глава Кристал и го прогледна право в очите.Очите му бяха строги.Отвори уста да каже нещо,но беше прекъснат от телефона на Со Джунг.Тя бръкна в чантата си и го изкара.Беше майка й.
-Да мамо.-каза.
-Со Джунг,миличка къде си, как си?-гласът на майка й леко трепереше.
-В библиотека съм със Джи Йонг.
-Пили си хапчетата?
-Пих ги.-Майка и за момент замълча.
-Аз се връщам от лекаря....-несигорно започна тая.-...И...
-Резултатите са излязли...-сети се момичето и отново сведе глава.
-Какви резултати?-изведнъж попита Джи Йонг.
-Да.-потвърди майка й.-Со Джунг миличка имаш лека анемия...-Кристал не се изненада...дори не рейгира.
-Добре...-просто отговори.-Аз може малко да се забавя,като си дойда в къщи ще поговорим.-затвори й,прибра телефона си в чантата и се облегна назад.

- Ще ми отговориш ли днес ?-бързо попита Джи-Йонг
- Имам лека анемия...- отвърна накрая тя
Той продължаваше да я гледа със същият празен поглед. Сви рамене след няколко секунди и добави :
- Просто ще ядеш повече сливи ...-после добави- Ъъъ... ще се оправиш. Ако искаш може да те закарам ...и да се запозная с родителите ти.
-Първо искам да проверя нещо...-изправи се Со Джунг и трътна към една близка служителка.Макнето забеляза и объркания поглед на GD.Затова отправи поглед пълен със спокойствие казващ "Спокойно,знам какво правя",но това май не го успокои.
-Извинете,къде се намира литературната медицина?-попита мило служителката.
-Виждатели онези рафтове там...на около 10 метра от нас?-посочи жената напред.
-Да
-Там се намират книгите които ви трябват.-довърши тя
-Благодаря!-бързо отговори Кристал,обърна се към Джи-Йонг и леко го дръпна за ръкава.Той веднага я последва.Стигнаха до посочените рафтове.Со-Джунг затърси с поглед между книгите.Забави се.
-Книга за анемията ли търсиш?-налучка лидерът.
-Да...-отговори му тя после забеляза че и той започна да търси.
-А...А...А...А-мърмореше си макнето докато прокарваше пръст по книгите.Търсеха близо 15мин.
-Анемия...-чу накрая да произнася Джи-Йонг.Со-Джунг моментално се обърна към него.Той държеше тънка бежава книга с надпис "Анемията и всичко за нея"Тя се доближи до него и започна да чете от ръцете му.
-Ела да седнем...-бързо седна на един свободен стол.Лидерът ходеше бавно докато четеше от книжката,настани се до нея и постави книгата между тях.
-Симптоми...-прочете мъжът.-Умора,недостиг на въздух ,замайване
главоболие,бледа кожа,болка в гърдите,хладни ръце и стъпала...
-Първите четири без недостига на въздух ги имам.-отбеляза Со-Джунг.-Отвори на лечение!-нетърпеливо добави тя.
-Лечение.-прочете GD-Хранене и хранителни добавки, прием на желязо,витамин C,фолиева киселина...
Кристал се замисли и за момент вече не го слушаше