The Dream Of Da-Yee & G Dragon

Нощ, изпълнена с тишина и предусещане, се беше спуснала над сечището в края или в началото на гората. Никой не знаеше къде точно се намира това място, то сякаш бе проектирано да се появява като такова само в тези часове, в които умората надделява, тялото се отпуска и умът отлита, в търсене на тези няколко свободни часа, когато ще се допре до другия, тъй жадуван от цялото му същество, ум. Нямаше нищо цивилизовано тук, само една голяма, осветена от няколко звездици зелена полянка, обгърната от всички страни с дървета, на които никой не можеше да види края. На това неземно, несъществуващо в реалността място, се случваше това, което в реалността не можеше. Тук, само тук, двете души, които нямаха тела, можеха да дойдат и да се видят. Момент, предвкусван и желан през целия ден и от двете същества, неизказан и въпреки това вълнуващ, очакващ слънцето да залезе и двете свободни души да се намерят една друга, всяка копнееща за другата. В тази безлунна нощ, когато дори нощните птици бяха замлъкнали в очакване на срещата, една бледа, неземна фигура, обгърната от тъмнината и бялото си наметало, вървеше, едва докосвайки тревата с босите си нозе. Вятърът, лек полъх, развяваше края на наметалото й при всяка една нейна стъпка и качулката, нежно стелеща се над лицето й, леко помръдваше, разкривайки малка част от лицето на непознатата. Фигурата се приближи и седна по средата на неземната поляна с очи, макар и покрити от качулката, вперени в очакване на появата му. Както всяка вечер тя знаеше, че той ще дойде, макар да не изрекоха нито едно гласно обещание за следваща среща, всяка нощ по негласно споразумение, те се срещаха. Всичко изречено, промълвено, прошепнато, оставаше тук. Тук те можеха да бъдат просто две души, откъснати от настоящето, жадуващи една за друга.

Да-Йе наблюдаваше идването му. Бе сигурна, че ще дойде така както знаеше, че той бе мистерия.Мистерия, която момичето искаше да разбули...но дали тогава той щеше да запази това очарование, този магнетизъм, който всячески я привличаше към неговата личност, или всичко това щеше да изчезне веднъж щом го опознаеше? Този страх от неизвестното я плашеше. Не искаше да загуби това чувство, което изпитваше винаги в негово присъствие. Как можеше да й стане безразлично този трепет дълбоко в нея, настръхването на всяка нейна пора, очакваща идването му. Проблемът за самоличността бе същия и за другата страна. Виждаше, че тя също не му е безразлична, но нямаше ли, ако се разкрие да му стане безразлична? Като кукла, чиято същост е била изсмукана..тя остава просто празна черупка - никому ненужна. Макар да се бяха срещнали вече няколко пъти, през тези кратки срещи никога не ставаше дума за техните имена или нещо друго, което би им помогнало да се познаят в реалността. Говореха, а сякаш не казваха нищо съществено. Да-Йе усещаше, че тази вечер нама да бъде така. Страхът я бе сковал в очакване на това, което щеше да се случи - сбъднаването на най-лошите й помисли.
Качулатата фигура въздъхна. Всички тези вътрешни тревоги останаха незабелязани и скрити, благодарение на качулката и нощта, все така добре прикриващи ги. Трябваше да бъде смела - независимо какви щяха да са последствията.
- Приятно ми е, аз съм Да-Йе - Глъсът дойде изпод качулката, съвсем тих и мелодичен, но достатъчно, че да бе чут от момчето. Звучеше сигурен, без колебливи нотки в него, макар вътрешно Да-Йе да бе по-несигурна от всякога досега. Дори името му й звучеше познато...Колко странно бе, че никой от двамата не се чувстваше странно да бъдат тук, в един и същ сън. Сякаш се бяха срещнали случайно...Една обикновена среща, да, но не. Това не бе нищо обичайно, нормално, нищо което ще се случи в ежедневието. Дали не бе Съдба?