Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 86 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 86 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 143, на Нед Окт 13, 2024 7:49 pm
Къщата на Ън Джи
2 posters
Страница 1 от 1
Къщата на Ън Джи
by Bang Minah Вто Сеп 11, 2012 11:15 pm
Къщата отвън
Спалнята на Ън Джи
Спалнята на баща й
Спалнята на сестра й (която обаче стои заключена след смъртта й)
Всекидневната
Кухня+трапезария
Баня
Спалнята на Ън Джи
Спалнята на баща й
Спалнята на сестра й (която обаче стои заключена след смъртта й)
Всекидневната
Кухня+трапезария
Баня
Bang Minah- Loen Ent.
- БФФ : Daehyun., Chen., HongBin, Hyosung
Половинка : Sehun. - friends with benefits
Брой мнения : 1966
Join date : 07.09.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Chanyeol. Нед Ное 18, 2012 6:15 pm
- Ъ, благодаря? - дъхът на Ън Джи излизаше на гъсти пари.
- Няма за какво. - отвърна тихо Ишинг.
Госпожицата гледаше в земята, сякаш отбягваше погледът му. От това леко го заболя. Все още беше втренчен в нея, тя беше като магьосница. Беше омагьосала сърцето му.
- Е, в коя посока си? - попита певецът. Чак тогава тя вдигна глава. Лей й се усмихна мило и застана отлявата й страна. Сложи ръката си през рамото й. - Тръгваме ли, госпожице Чонг, или размислихте и решихте да пренощуваме в този прекрасен, пълен с наркомани през нощта, парк?
Ън Джи го изгледа леко изплашено, а Ишинг започна да се смее.
- Спокойно. През нощта паркът е по-спокоен и от ленивците в джунглите.
Двамата закрачиха през улиците на Сеул към къщата, в която живееше момичето. Докато вървяха Лей й разказваше смешни истории с него и другите мембъри на EXO. Най-смешни бяха случките по време на репетициите с Крис и Чен. Тогава започваха да се лигавят и да правят танците по-женствени. И наистина им се отдаваше! Тао ги гледаше сякаш са извънземни от Марс, Лухан и Шиумин пък се заливаха от смях. Честно казано, чувството за хумор на Кунг-Фу Пандата малко липсваше.
Вървяха доста дълго време. Кварталът, в който Чонг Ън Джи живееше беше доста далеч от мястото, на което се бяха срещнали. Важното беше, че накрая стигнала, нали така? Застанаха пред входната врата и Ън отключи. Влезе вътре и понече да заключи вратата. Лей си сложи крака на вратата преди момичето да я тръшне под носа му.
- Искам да се уверя, че в къщата няма крадец или убиец, или изнасилвач! - човекът само си търсеше повод да остане у тях де, ама сега.. това не е важно.
- Няма за какво. - отвърна тихо Ишинг.
Госпожицата гледаше в земята, сякаш отбягваше погледът му. От това леко го заболя. Все още беше втренчен в нея, тя беше като магьосница. Беше омагьосала сърцето му.
- Е, в коя посока си? - попита певецът. Чак тогава тя вдигна глава. Лей й се усмихна мило и застана отлявата й страна. Сложи ръката си през рамото й. - Тръгваме ли, госпожице Чонг, или размислихте и решихте да пренощуваме в този прекрасен, пълен с наркомани през нощта, парк?
Ън Джи го изгледа леко изплашено, а Ишинг започна да се смее.
- Спокойно. През нощта паркът е по-спокоен и от ленивците в джунглите.
Двамата закрачиха през улиците на Сеул към къщата, в която живееше момичето. Докато вървяха Лей й разказваше смешни истории с него и другите мембъри на EXO. Най-смешни бяха случките по време на репетициите с Крис и Чен. Тогава започваха да се лигавят и да правят танците по-женствени. И наистина им се отдаваше! Тао ги гледаше сякаш са извънземни от Марс, Лухан и Шиумин пък се заливаха от смях. Честно казано, чувството за хумор на Кунг-Фу Пандата малко липсваше.
Вървяха доста дълго време. Кварталът, в който Чонг Ън Джи живееше беше доста далеч от мястото, на което се бяха срещнали. Важното беше, че накрая стигнала, нали така? Застанаха пред входната врата и Ън отключи. Влезе вътре и понече да заключи вратата. Лей си сложи крака на вратата преди момичето да я тръшне под носа му.
- Искам да се уверя, че в къщата няма крадец или убиец, или изнасилвач! - човекът само си търсеше повод да остане у тях де, ама сега.. това не е важно.
Chanyeol.- SM Ent.
- БФФ : Daehyun.
Половинка : Lauren. <3
Брой мнения : 282
Join date : 13.06.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Bang Minah Нед Ное 18, 2012 11:53 pm
Без да се усети, от устните на Ън Джи излезе неудържим пристъп на смях, който огласи цялото антре.
Възелът, затегнал се в стомаха й, образувайки топка от нерви и притеснение, се разплете и спокойствието се разнесе в душата й. Беше странно как дори с едно изречение, Ишинг бе успял да върне искрения смях у нея, който бе запълно забравен... досега. Със своето съществуване той връщаше живота в очите й - бавно, но сигурно.
Дали Ън Джи щеше да се научи да живее отново? Можеше ли да събуди истинската си същност, която бе приспала дълбоко? Само времето щеше да покаже - стрелките на часовника, обикалящи елегантно цифрите, определяха бъдещето на хората. Само то знаеше какво крие тъмния път пред нас и можеше да го освети.
Ън Джи искрено се надяваше скоро да се сдобие с правото да надникне в бъдещето си, за да открие отговора на въпроса "Мога ли да живея отново?".
Но в настоящия момент такива екзистенциални мисли бяха любезно изритани благодарение на завладяващите очи на Лей, които изучаваха лицето й, пораждайки редица от спазми и неравномерни тупкания на сърцето й, което за миг умираше само за да възкръсне отново като феникс.
Изведнъж въздухът бе станал твърде гъст, недостатъчен... момичето се задъха, прекалено хипнотизирана от висшето същество пред нея, за да успее да функционира.
Чак когато острата болка, която не беше напускала глезена й, напомни за себе си по особено груб начин, Ън Джи осъзна, че просто стои неподвижно, втренчена в Лей, изпивайки всяка част от него с поглед. О, каква глупачка беше! Да оставиш своя спасител да чака от външната страна на къщата - колко недодялано!
С вцепенени крайници момичето се отмести, за да направи път на Ишинг, приветствайки го в своя рай и ад от спомени, музика и лекарства (е, последното може да си го спестим).
- Знаеш ли, май стана доста късно. Може да останеш тук за през нощта ии.. ии.. да, ако искаш. Не че те притискам - няма да извадя пистолет и да те убия, ако откажеш. Аз просто... - момичето най-накрая успя да натисне спирачката на колата от глупости, които бе изредила.
Добре, звучеше като нестабилна девойка на ръба на нервен срив... което всъщност си беше доста вярно. Беше на път да се побърка, защото в момента не контролираше ситуацията - не знаеше какво се бе случило и как онези думи бяха излезли от устните й. Сякаш сега бе някъде извън тялото си и не можеше да направи нищо.
Тухла, права лопата, отрова за мишки? Кое щеше да е по-ефективно, за да забрави случилото се? Ън Джи нямаше отговор на този въпрос.
Това, което знаеше в момента, бе, че след като бе хвърлила бомбата, трябваше да почисти бъркотията.
С дълбоки вдишвания и издишвания, успокои бедното си забързано сърце и с голяма усмивка поведе Лей към всекидневната. Вярно, че диванът не беше особено удобен, но не можеше да го пусне в стаята си, нито пък в тази на баща си, нито пък... голяма буца заседна в гърлото й, щом мислите й стигнаха до спалнята на сестра й. Мъглявите спомени, състоящи се от чаени партита, игри на кукли и сплитане на коси, покосиха съзнанието й мигновено, образувайки поточета, загнездили се в очите й.
Трябваше да бъде силна и да преглътне тъгата. Погледът й се спря върху нежните черти на Лей и всичко изчезна - скръбта, болката, която я бяха завладяли. Вече имаше само едно - перфектното му лице.
- Амии тук ще спиш? - твърдението излезе по-скоро като въпрос, но на Ън Джи не й пукаше. И без това се бе изложила предостатъчно.
Вече се намираха във всекидневната и оглеждаха кремавия диван. Това, което заинтригува погледа на момичето, бе олекотената завивка на флорални мотиви, грижливо нагъната в края.
Побърза да я вземе в ръцете си, като я постави по протежението на кожената дамаска.
- Надявам се да не ти е твърде неудобно. - виновно изломоти Ън Джи, кръвта, нахлула в лицето й от срам. - Е, лека нощ. И благодаря за всичко. - искрената и слънчева усмивка отново се покатери на лицето й.
Искаше Ишинг да се наспи добре, затова не биваше да го притеснява повече.
С бързи стъпки извървя разстоянието между всекидневната и извитото стълбище, водещо до втория етаж.
Първото, което трябваше да направи ( и направи), бе да влезе в банята с облекчена усмивка. Беше време.
Треперещите й ръце се плъзнаха по бялата вратичка на тоалетката и пред погледа й се разкри част от личния й малък рай - цяло рафтче с оранжеви флакони, пълни с антидепресанти и болкоуспокоителни. Кое от двете да избере?
Хмм, и двете. Сърцето й ликуваше, щом пръстите й уловиха две флакончета. Вече държеше малките си приятели в дланта си - едно розово и едно оранжево - единствените цветове в живота й... досега.
Бавно пое хапчетата, които бяха съпроводени от чаша вода.
Сега вече бе готова да си легне, тъй като изтощението бавно я завладяваше, докато болката в глезена отшумяваше.
С тихи стъпки се изниза към стаята си, внимавайки да не събуди спящия ангел на долния етаж.
Щом влезе и усети собствения си аромат, Ън Джи не искаше нищо друго, освен да потъне в мекото си легло и да се загуби в страната на сънищата.
В полузаспало положение облече синята си пижама на облачета и се приготви за така желания сън.
След миг усети меката прегръдка на обичаното легло, което вече шепнеше приспивни песни в ухото й.
П.С. Май стана доста дълго. (rofl)
Възелът, затегнал се в стомаха й, образувайки топка от нерви и притеснение, се разплете и спокойствието се разнесе в душата й. Беше странно как дори с едно изречение, Ишинг бе успял да върне искрения смях у нея, който бе запълно забравен... досега. Със своето съществуване той връщаше живота в очите й - бавно, но сигурно.
Дали Ън Джи щеше да се научи да живее отново? Можеше ли да събуди истинската си същност, която бе приспала дълбоко? Само времето щеше да покаже - стрелките на часовника, обикалящи елегантно цифрите, определяха бъдещето на хората. Само то знаеше какво крие тъмния път пред нас и можеше да го освети.
Ън Джи искрено се надяваше скоро да се сдобие с правото да надникне в бъдещето си, за да открие отговора на въпроса "Мога ли да живея отново?".
Но в настоящия момент такива екзистенциални мисли бяха любезно изритани благодарение на завладяващите очи на Лей, които изучаваха лицето й, пораждайки редица от спазми и неравномерни тупкания на сърцето й, което за миг умираше само за да възкръсне отново като феникс.
Изведнъж въздухът бе станал твърде гъст, недостатъчен... момичето се задъха, прекалено хипнотизирана от висшето същество пред нея, за да успее да функционира.
Чак когато острата болка, която не беше напускала глезена й, напомни за себе си по особено груб начин, Ън Джи осъзна, че просто стои неподвижно, втренчена в Лей, изпивайки всяка част от него с поглед. О, каква глупачка беше! Да оставиш своя спасител да чака от външната страна на къщата - колко недодялано!
С вцепенени крайници момичето се отмести, за да направи път на Ишинг, приветствайки го в своя рай и ад от спомени, музика и лекарства (е, последното може да си го спестим).
- Знаеш ли, май стана доста късно. Може да останеш тук за през нощта ии.. ии.. да, ако искаш. Не че те притискам - няма да извадя пистолет и да те убия, ако откажеш. Аз просто... - момичето най-накрая успя да натисне спирачката на колата от глупости, които бе изредила.
Добре, звучеше като нестабилна девойка на ръба на нервен срив... което всъщност си беше доста вярно. Беше на път да се побърка, защото в момента не контролираше ситуацията - не знаеше какво се бе случило и как онези думи бяха излезли от устните й. Сякаш сега бе някъде извън тялото си и не можеше да направи нищо.
Тухла, права лопата, отрова за мишки? Кое щеше да е по-ефективно, за да забрави случилото се? Ън Джи нямаше отговор на този въпрос.
Това, което знаеше в момента, бе, че след като бе хвърлила бомбата, трябваше да почисти бъркотията.
С дълбоки вдишвания и издишвания, успокои бедното си забързано сърце и с голяма усмивка поведе Лей към всекидневната. Вярно, че диванът не беше особено удобен, но не можеше да го пусне в стаята си, нито пък в тази на баща си, нито пък... голяма буца заседна в гърлото й, щом мислите й стигнаха до спалнята на сестра й. Мъглявите спомени, състоящи се от чаени партита, игри на кукли и сплитане на коси, покосиха съзнанието й мигновено, образувайки поточета, загнездили се в очите й.
Трябваше да бъде силна и да преглътне тъгата. Погледът й се спря върху нежните черти на Лей и всичко изчезна - скръбта, болката, която я бяха завладяли. Вече имаше само едно - перфектното му лице.
- Амии тук ще спиш? - твърдението излезе по-скоро като въпрос, но на Ън Джи не й пукаше. И без това се бе изложила предостатъчно.
Вече се намираха във всекидневната и оглеждаха кремавия диван. Това, което заинтригува погледа на момичето, бе олекотената завивка на флорални мотиви, грижливо нагъната в края.
Побърза да я вземе в ръцете си, като я постави по протежението на кожената дамаска.
- Надявам се да не ти е твърде неудобно. - виновно изломоти Ън Джи, кръвта, нахлула в лицето й от срам. - Е, лека нощ. И благодаря за всичко. - искрената и слънчева усмивка отново се покатери на лицето й.
Искаше Ишинг да се наспи добре, затова не биваше да го притеснява повече.
С бързи стъпки извървя разстоянието между всекидневната и извитото стълбище, водещо до втория етаж.
Първото, което трябваше да направи ( и направи), бе да влезе в банята с облекчена усмивка. Беше време.
Треперещите й ръце се плъзнаха по бялата вратичка на тоалетката и пред погледа й се разкри част от личния й малък рай - цяло рафтче с оранжеви флакони, пълни с антидепресанти и болкоуспокоителни. Кое от двете да избере?
Хмм, и двете. Сърцето й ликуваше, щом пръстите й уловиха две флакончета. Вече държеше малките си приятели в дланта си - едно розово и едно оранжево - единствените цветове в живота й... досега.
Бавно пое хапчетата, които бяха съпроводени от чаша вода.
Сега вече бе готова да си легне, тъй като изтощението бавно я завладяваше, докато болката в глезена отшумяваше.
С тихи стъпки се изниза към стаята си, внимавайки да не събуди спящия ангел на долния етаж.
Щом влезе и усети собствения си аромат, Ън Джи не искаше нищо друго, освен да потъне в мекото си легло и да се загуби в страната на сънищата.
В полузаспало положение облече синята си пижама на облачета и се приготви за така желания сън.
След миг усети меката прегръдка на обичаното легло, което вече шепнеше приспивни песни в ухото й.
П.С. Май стана доста дълго. (rofl)
Bang Minah- Loen Ent.
- БФФ : Daehyun., Chen., HongBin, Hyosung
Половинка : Sehun. - friends with benefits
Брой мнения : 1966
Join date : 07.09.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Chanyeol. Съб Ное 24, 2012 9:51 am
- Спокойно, ще се оправя. - отвърна Ишинг и се прозя. Плъзна погледа си по дивана. Изглеждаше удобен, но щеше да му е по-удобно на някое легло.
Същинска принцеса! И легло искаше.. Не стига, че Ън Джи го приютяваше за през нощта, ами и започваше да обмисля как да си изпроси едно спане до нея. ЛоЛ, Лей, китаецо, какво ти става?
Момичето му благодари, пожела му лека нощ и тръгна да се качва по извитата стълба. Певецът се протегна и седна на дивана. Прозя се и заогледа хола. Реши да огледа и кухнята. Надяваше се, че Ън Джи нямаше да има нищо против ако си хапнеше нещо, нали? Не беше ял нищо от сутринта.
Китаецът влезе в кухнята и пусна осветлението. Съвсем, ама съвсем нормална кухня с мивка, сушилня, пералня и естествено! хладилник. Жанг го отвори, но се разочарова. Беше.. беше forever alone. Т.е. празен. Коремът му изкурка.
- Коремче, дръж се! Все ще ти намерим нещичко. - Лей си успокои стомаха и тръгна да оглежда шкафовете.
Накрая все пак намери някаква зърнена закуска. Хапна малко от шоколадовите топчета и вече доволен легна на дивана. Положи хубавата си EXO-ва главица на облегалката+една възглавничка и се унесе в сладък сън... докато лампата на хола не му раздразни очите.
- КОЙ СИ ТИ И КАКВО ПРАВИШ ТУК?!? - разнесе се мощен мъжки глас. Ишинг подскочи.
По средата на хола пред него стоеше мъж на средна възраст с кафява коса, тук-таме се виждаха бели косми. Беше облечен като за бизнес среща.
- ПОПИТАХ НЕЩО!!!!
- А-а-а-а... - заекна Жанг. - Аз съм приятел на дъщеря Ви.
- Лъжеш! Дъщеря ми няма приятели. Най-малко пък момчета.
- Ама, казвам Ви истината, господин Чонг. - опули се насреща му певецът. - Аз съм й приятел!
- Да не си някой извратеняк?! - погледна го със съмнение бащата на Ън Джи.
- Как можахте въобще да си го помислите?!
В този момент се разнесе шум от стълбите. Ън Джи слизаше.
- Ън Джи, стой горе! Аз ще се оправя с този первезник! - нареди баща й. Пусна куфарчето си на земята и заплашително се приближи към Лей.
"- Оо, не, в какво се забърках?" - помисли си тъжно Ишинг. Само след броени минути, щеше да се сбогува с красивото си носле или с някой крайник. О, пресвети ДуДжун и 5-та апостоли.
Същинска принцеса! И легло искаше.. Не стига, че Ън Джи го приютяваше за през нощта, ами и започваше да обмисля как да си изпроси едно спане до нея. ЛоЛ, Лей, китаецо, какво ти става?
Момичето му благодари, пожела му лека нощ и тръгна да се качва по извитата стълба. Певецът се протегна и седна на дивана. Прозя се и заогледа хола. Реши да огледа и кухнята. Надяваше се, че Ън Джи нямаше да има нищо против ако си хапнеше нещо, нали? Не беше ял нищо от сутринта.
Китаецът влезе в кухнята и пусна осветлението. Съвсем, ама съвсем нормална кухня с мивка, сушилня, пералня и естествено! хладилник. Жанг го отвори, но се разочарова. Беше.. беше forever alone. Т.е. празен. Коремът му изкурка.
- Коремче, дръж се! Все ще ти намерим нещичко. - Лей си успокои стомаха и тръгна да оглежда шкафовете.
Накрая все пак намери някаква зърнена закуска. Хапна малко от шоколадовите топчета и вече доволен легна на дивана. Положи хубавата си EXO-ва главица на облегалката+една възглавничка и се унесе в сладък сън... докато лампата на хола не му раздразни очите.
- КОЙ СИ ТИ И КАКВО ПРАВИШ ТУК?!? - разнесе се мощен мъжки глас. Ишинг подскочи.
По средата на хола пред него стоеше мъж на средна възраст с кафява коса, тук-таме се виждаха бели косми. Беше облечен като за бизнес среща.
- ПОПИТАХ НЕЩО!!!!
- А-а-а-а... - заекна Жанг. - Аз съм приятел на дъщеря Ви.
- Лъжеш! Дъщеря ми няма приятели. Най-малко пък момчета.
- Ама, казвам Ви истината, господин Чонг. - опули се насреща му певецът. - Аз съм й приятел!
- Да не си някой извратеняк?! - погледна го със съмнение бащата на Ън Джи.
- Как можахте въобще да си го помислите?!
В този момент се разнесе шум от стълбите. Ън Джи слизаше.
- Ън Джи, стой горе! Аз ще се оправя с този первезник! - нареди баща й. Пусна куфарчето си на земята и заплашително се приближи към Лей.
"- Оо, не, в какво се забърках?" - помисли си тъжно Ишинг. Само след броени минути, щеше да се сбогува с красивото си носле или с някой крайник. О, пресвети ДуДжун и 5-та апостоли.
Chanyeol.- SM Ent.
- БФФ : Daehyun.
Половинка : Lauren. <3
Брой мнения : 282
Join date : 13.06.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Bang Minah Пет Дек 07, 2012 9:16 pm
- ТАТКО! СПРИ, МОЛЯ ТЕ! - треперещият глас на Ън Джи, достигнал няколко октави, закънтя в антрето, последван от бързите й, леко тромави стъпки по извитите стълби.
Не можеше да допусне Лей да изпита болка и то по нейна вина. Защо бе забравила, че баща й се връщаше тази вечер?
Мамка му! Яд и страх закипяха в кръвта на Ън Джи, карайки крайниците й да се движат колкото се може по-бързо.
- Татко, това е недоразумение. Моля те, не го наранявай. Той наистина ми е приятел. Не си ли виждал прекрасното му лице на плакатите в стая... - малко останалият здрав разум в главата й спря думите й някъде в гърлото, образувайки възел, който заплашваше да я задуши.
Не биваше да става така. Защо не можеше да си мълчи? Не й ли стигаше унижението през цялата вечер, та си търсеше още??
Ън Джи сведе засрамено глава, за да скрие поруменелите си бузи от погледа на Лей, който вероятно вътрешно умираше от смях заради поредната побъркана почитателка.
- Не ме интересува какъв е. Искам го вън от дома си. ВЕДНАГА! - кресна бащата на Ън Джи, мислено убивайки момчето с поглед, който говореше, че ако иска да оцелее, трябва да бяга колкото се може по-далеч.
За щастие(или пък не), Лей се подчини и тихо се изниза от дома, оставяйки след себе си опияняващия си аромат, както и огромна празнина в Ън Джи.
От една страна, момичето се радваше, че него вече го няма, защото нямаше да може да го погледне в очите след всичко, което се бе изляло от устните й. Тези предателски устни, които не знаеха кога да си мълчат.
Но от друга, Ън Джи искаше да усеща Лей до себе си, да го докосне и да потъне в арома му, завладяващ сетивата й и пренасящ я в друга реалност.
- Ън Джи, трябва да тръгвам. - строгият глас на баща й достигна до слуха й я извади от страната Лей, където всичко беше бистри поточета, дъги, еднорози и леприкони.
- Но татко, ти току се прибра. Не трябва ли поне да...
-Да, но получих обаждане точно преди да вляза у дома. Ще пътувам до САЩ. Знаеш какво да правиш, докато ме няма. Не забравяй да се храниш, да си вземаш лекарствата ии... - леко прокашляне прекъсна речта му, което значеше, че следва заръката за момчета в къщата - не искам никакви момчета тук. Учудвам се как въобще онзи се е озовал тук. Както и да е. Довиждане, Ън Джи. - след като приключи с тирадата, баща й безцеременно и студено се врътна и запристъпва към входната врата.
Ън Джи отново бе сама. Беше свикнала, разбира се, но сега усещаше нещо болезнено в гърдите си. Досега болката там бе притъпена благодарение на годините самота и страдание, в които момичето се давеше тайно, но сега болеше ужасно. Раната, нанесена там, която бе станала част от нея и бавно зарастваше, се бе отворила отново и кървеше.
По гръбнака на Ън Джи се спуснаха студени тръпки, а сподавенето й вдишване накара сълзите, които бе сдържала досега, да се отронват една по една, оставяйки влажни следи по бузите й.
С бързи стъпки момичето взе стълбището и се запъти към стаята си, макар и да болеше, а сълзите не спираха.
За нейна почуда, щом влезе, не видя само топлото легло, което чакаше да бъде неин пристан и да поеме сълзите й. До прозореца Ън Джи видя силует, който познаваше много добре.
Не можеше да допусне Лей да изпита болка и то по нейна вина. Защо бе забравила, че баща й се връщаше тази вечер?
Мамка му! Яд и страх закипяха в кръвта на Ън Джи, карайки крайниците й да се движат колкото се може по-бързо.
- Татко, това е недоразумение. Моля те, не го наранявай. Той наистина ми е приятел. Не си ли виждал прекрасното му лице на плакатите в стая... - малко останалият здрав разум в главата й спря думите й някъде в гърлото, образувайки възел, който заплашваше да я задуши.
Не биваше да става така. Защо не можеше да си мълчи? Не й ли стигаше унижението през цялата вечер, та си търсеше още??
Ън Джи сведе засрамено глава, за да скрие поруменелите си бузи от погледа на Лей, който вероятно вътрешно умираше от смях заради поредната побъркана почитателка.
- Не ме интересува какъв е. Искам го вън от дома си. ВЕДНАГА! - кресна бащата на Ън Джи, мислено убивайки момчето с поглед, който говореше, че ако иска да оцелее, трябва да бяга колкото се може по-далеч.
За щастие(или пък не), Лей се подчини и тихо се изниза от дома, оставяйки след себе си опияняващия си аромат, както и огромна празнина в Ън Джи.
От една страна, момичето се радваше, че него вече го няма, защото нямаше да може да го погледне в очите след всичко, което се бе изляло от устните й. Тези предателски устни, които не знаеха кога да си мълчат.
Но от друга, Ън Джи искаше да усеща Лей до себе си, да го докосне и да потъне в арома му, завладяващ сетивата й и пренасящ я в друга реалност.
- Ън Джи, трябва да тръгвам. - строгият глас на баща й достигна до слуха й я извади от страната Лей, където всичко беше бистри поточета, дъги, еднорози и леприкони.
- Но татко, ти току се прибра. Не трябва ли поне да...
-Да, но получих обаждане точно преди да вляза у дома. Ще пътувам до САЩ. Знаеш какво да правиш, докато ме няма. Не забравяй да се храниш, да си вземаш лекарствата ии... - леко прокашляне прекъсна речта му, което значеше, че следва заръката за момчета в къщата - не искам никакви момчета тук. Учудвам се как въобще онзи се е озовал тук. Както и да е. Довиждане, Ън Джи. - след като приключи с тирадата, баща й безцеременно и студено се врътна и запристъпва към входната врата.
Ън Джи отново бе сама. Беше свикнала, разбира се, но сега усещаше нещо болезнено в гърдите си. Досега болката там бе притъпена благодарение на годините самота и страдание, в които момичето се давеше тайно, но сега болеше ужасно. Раната, нанесена там, която бе станала част от нея и бавно зарастваше, се бе отворила отново и кървеше.
По гръбнака на Ън Джи се спуснаха студени тръпки, а сподавенето й вдишване накара сълзите, които бе сдържала досега, да се отронват една по една, оставяйки влажни следи по бузите й.
С бързи стъпки момичето взе стълбището и се запъти към стаята си, макар и да болеше, а сълзите не спираха.
За нейна почуда, щом влезе, не видя само топлото легло, което чакаше да бъде неин пристан и да поеме сълзите й. До прозореца Ън Джи видя силует, който познаваше много добре.
Bang Minah- Loen Ent.
- БФФ : Daehyun., Chen., HongBin, Hyosung
Половинка : Sehun. - friends with benefits
Брой мнения : 1966
Join date : 07.09.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Chanyeol. Вто Дек 11, 2012 7:28 pm
Господин Чонг и Ън Джи проведоха кратък разговор относно присъствието на Ишинг в хола на дома им. Момичето говореше спокойно, докато баща й говореше с глас изпълнен с яд, бесотлък. Определено мислено убиваше китайското чаве. Мир на праха му!
- Не ме интересува какъв е. Искам го вън от дома си. ВЕДНАГА! - изкрещя разярено господинът. Е, ще не ще, трябваше да се подчини.
Еднорогът наведе глава, отвори входната врата и излезе на студа. Леко се намръщи и пъхна ръце в джобовете на якето си. Заоглежда двете страни на къщата внимателно, преценявайки от коя страна е стаята на Ън Джи. Нямаше да са откаже пък! Щеше да направи напук на господин Чонг и да се върне в топлата и уютна къща. Прекалено много го мързеше да си занесе задника до дорма на EXO, така че.. а и мисълта да остане за една вечер в къщата на една от фенките му, го караше адреналинът му да се вихри до небесата. Самата мисъл за това беше доста възбуждаща.
С горда походка нашият еднорог тръгна наляво, където според него, се намираше стаята на г-ца Чонг. За негов късмет имаше дърво. Супер! Нямаше да се налага да си прави труда да намира стълба. Китаецът се покачи на дървото и започна бавно, но сигурно да се промъква. Отвори някак прозореца и се вмъкна в стаята й. Беше пуснала осветлението, това беше добре. Нямаше да се отрепе в тъмното.
Чу затихващи гласове и тръшване на врата. Баща й беше тръгнал отново. И това се нарича късмет! Определено Ишинг беше роден под знака на късмета - Еднорогът. Певецът прокара поглед през четирите стени на стаята. Цялата беше облепена с плакати на EXO PLANET и снимки на 12-те мембъра. Погледна и бюрото. Там имаше няколко розови рамки с пухчета с негови снимки. Добре, това определено малко го стресна. Застана до все още отворения и пак се зазяпа в плакатите по стените, твърдо решен да не поглежда отново към снимките на бюрото.
Не след дълго вратата се отвори. Чернокосата замръзна на място. Явно не беше очаквала Лей в стаята си.
- Ni hao - поздрави я на китайски и помаха с ръка. - Надявам се да не съм ти липсвал и въпреки забраната на баща ти, да пренощувам тук, защото просто супер много ме мързи да ходя до другия край на града. Обещавам, че няма да преча. Единствената "пречка" ще е на сутринта да направиш закуска за еднорози.
- Не ме интересува какъв е. Искам го вън от дома си. ВЕДНАГА! - изкрещя разярено господинът. Е, ще не ще, трябваше да се подчини.
Еднорогът наведе глава, отвори входната врата и излезе на студа. Леко се намръщи и пъхна ръце в джобовете на якето си. Заоглежда двете страни на къщата внимателно, преценявайки от коя страна е стаята на Ън Джи. Нямаше да са откаже пък! Щеше да направи напук на господин Чонг и да се върне в топлата и уютна къща. Прекалено много го мързеше да си занесе задника до дорма на EXO, така че.. а и мисълта да остане за една вечер в къщата на една от фенките му, го караше адреналинът му да се вихри до небесата. Самата мисъл за това беше доста възбуждаща.
С горда походка нашият еднорог тръгна наляво, където според него, се намираше стаята на г-ца Чонг. За негов късмет имаше дърво. Супер! Нямаше да се налага да си прави труда да намира стълба. Китаецът се покачи на дървото и започна бавно, но сигурно да се промъква. Отвори някак прозореца и се вмъкна в стаята й. Беше пуснала осветлението, това беше добре. Нямаше да се отрепе в тъмното.
Чу затихващи гласове и тръшване на врата. Баща й беше тръгнал отново. И това се нарича късмет! Определено Ишинг беше роден под знака на късмета - Еднорогът. Певецът прокара поглед през четирите стени на стаята. Цялата беше облепена с плакати на EXO PLANET и снимки на 12-те мембъра. Погледна и бюрото. Там имаше няколко розови рамки с пухчета с негови снимки. Добре, това определено малко го стресна. Застана до все още отворения и пак се зазяпа в плакатите по стените, твърдо решен да не поглежда отново към снимките на бюрото.
Не след дълго вратата се отвори. Чернокосата замръзна на място. Явно не беше очаквала Лей в стаята си.
- Ni hao - поздрави я на китайски и помаха с ръка. - Надявам се да не съм ти липсвал и въпреки забраната на баща ти, да пренощувам тук, защото просто супер много ме мързи да ходя до другия край на града. Обещавам, че няма да преча. Единствената "пречка" ще е на сутринта да направиш закуска за еднорози.
Chanyeol.- SM Ent.
- БФФ : Daehyun.
Половинка : Lauren. <3
Брой мнения : 282
Join date : 13.06.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Bang Minah Сря Дек 12, 2012 11:02 pm
Ън Джи не смееше да мръдне и сантиметър от страх, че с едно грешно движение от нейна страна, Ишинг щеше да изчезне... като мираж.
Истината беше, че за момичето той бе мираж, блян дори. През ум не й беше минавало, че един ден може да бъде толкова близо до него, да усети кожата му под пръстите си, да погледне в онези запленителни очи, крадящи дъха й...
А ето че в този момент Лей беше в нейната стая и се държеше толкова топло и приятелски, напълно стопил неловката преграда между двамата. С какво бе заслужила такова щастие?
- Аз... аз... - запелтечи Ън Джи, преглъщайки последните сълзи, опитвайки се да намери правилните думи в главата си. Това си беше непосилна задача, имайки предвид навлажнените й очи, приковани в перфектно изваяното лице на Ишинг.
Побърза да премести погледа си някъде другаде и с ужас се опомни, че се намираха в нейната стая, която бе изцяло покрита с плакати на ЕХО, а на розовото бюро се мъдреха спокойно няколко снимки на самия Лей. Дали ги беше видял? Ако да, защо не бе избягал с крясъци и обиди към Ън Джи от типа на "откачалка" и всички епитети, които баща й често използваше?
Момичето прехапа устни и стискайки юмруци се втурна към бюрото в жалък опит да скрие издайните снимки, обръщайки рамките с опакото нагоре.
- Ъ, както виждаш, съм ви фенка... но спокойно, няма да ти направя нищо! - размаха ръце пред себе си Ън Джи, издавайки нещо като лек смях, който обаче излезе като сподавено скимтене.
Защо Лей трябваше да й причинява това? Неговата перфектна особа я връхлиташе като ураган, напълно разрушавайки едва крепящата се Ън Джи, пръсваше парченцата без дори да се замисли колко болезнено бе. Но разбира се, как би могъл да го знае, след като не правеше нищо, освен да бъде в стаята на момичето, перфектен както винаги?
-Искаш да пренощуваш тук... тук като... в тази стая? Трябваше да те попитам преди, извинявай. Ъмм, аз ще отида на дивана тогава. - изстреля Ън Джи ни в клин, ни в ръкав, но поне бе отговорила след кой знае колко време. Може би Ишинг щеше да си помисли, че е бавноразвиваща се и щеше да я напусне... както всеки друг.
Изведнъж сърцето на момичето запрепуска бясно сякаш и то не искаше да остане и секунда повече заклещено в тялото на Ън Джи. Светът започна леко да се върти, а кръвта бързо се отдръпна от лицето й.
Грешка №4584758145145: Смесване на антидепресанти и болкоуспокоителни. Ужасна комбинация!
П.С. Какво изобщо пиша?!?!?!?!
Истината беше, че за момичето той бе мираж, блян дори. През ум не й беше минавало, че един ден може да бъде толкова близо до него, да усети кожата му под пръстите си, да погледне в онези запленителни очи, крадящи дъха й...
А ето че в този момент Лей беше в нейната стая и се държеше толкова топло и приятелски, напълно стопил неловката преграда между двамата. С какво бе заслужила такова щастие?
- Аз... аз... - запелтечи Ън Джи, преглъщайки последните сълзи, опитвайки се да намери правилните думи в главата си. Това си беше непосилна задача, имайки предвид навлажнените й очи, приковани в перфектно изваяното лице на Ишинг.
Побърза да премести погледа си някъде другаде и с ужас се опомни, че се намираха в нейната стая, която бе изцяло покрита с плакати на ЕХО, а на розовото бюро се мъдреха спокойно няколко снимки на самия Лей. Дали ги беше видял? Ако да, защо не бе избягал с крясъци и обиди към Ън Джи от типа на "откачалка" и всички епитети, които баща й често използваше?
Момичето прехапа устни и стискайки юмруци се втурна към бюрото в жалък опит да скрие издайните снимки, обръщайки рамките с опакото нагоре.
- Ъ, както виждаш, съм ви фенка... но спокойно, няма да ти направя нищо! - размаха ръце пред себе си Ън Джи, издавайки нещо като лек смях, който обаче излезе като сподавено скимтене.
Защо Лей трябваше да й причинява това? Неговата перфектна особа я връхлиташе като ураган, напълно разрушавайки едва крепящата се Ън Джи, пръсваше парченцата без дори да се замисли колко болезнено бе. Но разбира се, как би могъл да го знае, след като не правеше нищо, освен да бъде в стаята на момичето, перфектен както винаги?
-Искаш да пренощуваш тук... тук като... в тази стая? Трябваше да те попитам преди, извинявай. Ъмм, аз ще отида на дивана тогава. - изстреля Ън Джи ни в клин, ни в ръкав, но поне бе отговорила след кой знае колко време. Може би Ишинг щеше да си помисли, че е бавноразвиваща се и щеше да я напусне... както всеки друг.
Изведнъж сърцето на момичето запрепуска бясно сякаш и то не искаше да остане и секунда повече заклещено в тялото на Ън Джи. Светът започна леко да се върти, а кръвта бързо се отдръпна от лицето й.
Грешка №4584758145145: Смесване на антидепресанти и болкоуспокоителни. Ужасна комбинация!
П.С. Какво изобщо пиша?!?!?!?!
Bang Minah- Loen Ent.
- БФФ : Daehyun., Chen., HongBin, Hyosung
Половинка : Sehun. - friends with benefits
Брой мнения : 1966
Join date : 07.09.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Chanyeol. Съб Дек 29, 2012 5:49 pm
Не искаше тя да ходи да спи на неудобния диван в хола! Искаше да спинкат заедно на хубавото и удобно легло в стаята й. Изведнъж Ън Джи пребледня. Заприлича на призрак.
- Хей, Ън Джи-ши, добре ли си? Много си бледа.. - тъкмо го каза и тя се свлече на пода. И Шинг се видя в чудо и изтича моментално до нея.
Тя... беше толкова красива. Дори, когато беше припаднала. Еднорогът усети как кръвта нахлува в бузите му. Беше се изчервил. Надвеси се леко над нея и я помилва.
- Позволи ми да нахлуя в живота ти и да те обичам, моля те - прошепна тихо в ухото й и я вдигна на ръце. Извървя всичките 8 крачки до мекото легло и я остави там. Отмести няколко кичури от лицето й и седна до нея.
Загледа се в плакатите и снимките по стените. Определено им беше голяма фенка, само дето не беше тотално обсебена от тях. Усети как сърцето му леко се свива и наведе глава. Погледна към Чонг и легна до нея. Сложи едната си ръка под нея и я гушна. Целуна я по челото. Усети как момичето леко се раздвижва и отвори очите си. Определено се шашна яко.
- Listen girl - choahae, baby girl - saranghae - изпя Еднорогът и й се ухили. - Ще ме допуснеш ли до себе си, Ън Джи?
П.С - Супер много съжалявам, че е толкова кратко, но музата ми беше до тук
Също така се извинявам и за забавянето, но ми бяха спряли интернета.
- Хей, Ън Джи-ши, добре ли си? Много си бледа.. - тъкмо го каза и тя се свлече на пода. И Шинг се видя в чудо и изтича моментално до нея.
Тя... беше толкова красива. Дори, когато беше припаднала. Еднорогът усети как кръвта нахлува в бузите му. Беше се изчервил. Надвеси се леко над нея и я помилва.
- Позволи ми да нахлуя в живота ти и да те обичам, моля те - прошепна тихо в ухото й и я вдигна на ръце. Извървя всичките 8 крачки до мекото легло и я остави там. Отмести няколко кичури от лицето й и седна до нея.
Загледа се в плакатите и снимките по стените. Определено им беше голяма фенка, само дето не беше тотално обсебена от тях. Усети как сърцето му леко се свива и наведе глава. Погледна към Чонг и легна до нея. Сложи едната си ръка под нея и я гушна. Целуна я по челото. Усети как момичето леко се раздвижва и отвори очите си. Определено се шашна яко.
- Listen girl - choahae, baby girl - saranghae - изпя Еднорогът и й се ухили. - Ще ме допуснеш ли до себе си, Ън Джи?
П.С - Супер много съжалявам, че е толкова кратко, но музата ми беше до тук
Също така се извинявам и за забавянето, но ми бяха спряли интернета.
Chanyeol.- SM Ent.
- БФФ : Daehyun.
Половинка : Lauren. <3
Брой мнения : 282
Join date : 13.06.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Bang Minah Нед Дек 30, 2012 8:34 pm
Правилно ли бе чула? Може би бе ударила главата си при падането.
Да, това щеше да е. Защо иначе да чува ангелския глас на Лей, гъделичкащ слуха й като перце? И онзи въпрос... не, нямаше как да е истина. Всичко бе просто плод или на голямото й въображение, или на мозъчното сътресение. Сътресение ще да е!
Но защо тогава Ишинг я държеше в обятията си сякаш искаше да я защити от всичко, което може да я сполети? Защо Ън Джи усещаше изпитателния му поглед върху себе си сякаш очакваше отговор на въпроса, чието съществуване все още бе неизвестно? Защо? Защо?
Момичето нервно прехапа долната си устна, твърде засрамено да отвърне на погледа на Лей. Побърза да се освободи от защитническата прегръдка на Лей, като скочи от леглото и увеличи дистанцията. Честно казано искаше единствено да зарови глава в гърдите му, да чува сърцето му в синхрон с нейното и да се загуби в онези така пленителни очи.
Ън Джи определено бе заклета романтичка - нещо, което можеше да й навреди доста. След като всичко казано от Лей бе реалност, а не просто въображението на момичето, то изводът бе само един:
- Шегуваш се, нали? - тонът й, който бе по-скоро шепот, бе напоен с болка и огорчение.
Разбира се, че се шегуваше. Защо би казал нещо такова на момиче, с което току що се бяха запознали? Да не говорим, че ставаше дума за Ън Джи-странното и неразбрано момиче, за което хората винаги забравяха. Защо някой (особено пък самият Лей) би искал да стане част от живота й? Нямаше смисъл.
- Защо би искал това? Повярвай ми, не ти трябва някой като мен. Аз съм просто невидимата и незначима Ън Джи с трагично минало, никакво настояще и неясно бъдеще. Ън Джи, която няма нищо друго освен смелите си мечти и разбитото си сърце. Това е, аз съм никоя. Сега предполагам, че просто ще си тръгнеш както всички... - момичето завърши тирадата си, борейки се за глътка въздух. Болката, закотвила се в гърлото й заедно с парещите сълзи, отронващи се една след друга, я задушаваха. Дори не знаеше защо бе казала всичко това. Това не беше тя - поне не Ън Джи сред хора.
Да, това щеше да е. Защо иначе да чува ангелския глас на Лей, гъделичкащ слуха й като перце? И онзи въпрос... не, нямаше как да е истина. Всичко бе просто плод или на голямото й въображение, или на мозъчното сътресение. Сътресение ще да е!
Но защо тогава Ишинг я държеше в обятията си сякаш искаше да я защити от всичко, което може да я сполети? Защо Ън Джи усещаше изпитателния му поглед върху себе си сякаш очакваше отговор на въпроса, чието съществуване все още бе неизвестно? Защо? Защо?
Момичето нервно прехапа долната си устна, твърде засрамено да отвърне на погледа на Лей. Побърза да се освободи от защитническата прегръдка на Лей, като скочи от леглото и увеличи дистанцията. Честно казано искаше единствено да зарови глава в гърдите му, да чува сърцето му в синхрон с нейното и да се загуби в онези така пленителни очи.
Ън Джи определено бе заклета романтичка - нещо, което можеше да й навреди доста. След като всичко казано от Лей бе реалност, а не просто въображението на момичето, то изводът бе само един:
- Шегуваш се, нали? - тонът й, който бе по-скоро шепот, бе напоен с болка и огорчение.
Разбира се, че се шегуваше. Защо би казал нещо такова на момиче, с което току що се бяха запознали? Да не говорим, че ставаше дума за Ън Джи-странното и неразбрано момиче, за което хората винаги забравяха. Защо някой (особено пък самият Лей) би искал да стане част от живота й? Нямаше смисъл.
- Защо би искал това? Повярвай ми, не ти трябва някой като мен. Аз съм просто невидимата и незначима Ън Джи с трагично минало, никакво настояще и неясно бъдеще. Ън Джи, която няма нищо друго освен смелите си мечти и разбитото си сърце. Това е, аз съм никоя. Сега предполагам, че просто ще си тръгнеш както всички... - момичето завърши тирадата си, борейки се за глътка въздух. Болката, закотвила се в гърлото й заедно с парещите сълзи, отронващи се една след друга, я задушаваха. Дори не знаеше защо бе казала всичко това. Това не беше тя - поне не Ън Джи сред хора.
Bang Minah- Loen Ent.
- БФФ : Daehyun., Chen., HongBin, Hyosung
Половинка : Sehun. - friends with benefits
Брой мнения : 1966
Join date : 07.09.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Chanyeol. Чет Яну 10, 2013 4:46 pm
Ишинг я гледаше без да трепне и за миг. Думите й силно го нараниха и затвори очи за момент.
- Първо, не се шегувам! Второ, защото го искам! Трето, защото се влюбих като еднорог в теб! - притисна леко устни топлото й чело. - И четвърто, знаеш ли как ми разби сърцето? Прекалено си жестока с хората, Ън Джи. Мисля че трябва да отвориш сърцето си за света и да спреш да живееш в света на депресията и претоварването.
След тази естрада, Лей се отдръпна от нея и стана от мекото легло. Може да беше само 03:30, но Еднорогът на EXO просто не можеше повече да се задържи тук. Думите на г-ца Чонг прекалено много го нараниха. Екшънът с господин Чонг също му дойде в повече. Включително и катеренето по дървото под прозореца на момичето.
Певецът се доближи до бонбоненото розавото бюро и вдигна рамките. Мина с ръка покрай мекия пух. Загледа се в снимките и се отдръпна от бюрото към следващата си дестинация - стените до леглото. Погледът му спираше и внимателно изучаваше всяка снимка на всеки един от мембърите. Почувства се странно. Да стои в къщата на момичето, в което се влюби, а тя да е фенка на групата, в която е мембър. Замисли си се какви би били реакциите на другите момчета ако бяха на негово място. Определено щяха да се разкрещят и да избягат, бягайки през глава. Реакциите им щяха да бъдат напълно разбираеми за феновете.
- Hao xiang, shen me dou bu dong de hai zi yi yang, chun zhen
chong sheng, na ge mei li de shun jian
Shuang yan, bi shang you zheng kai hai pa zhe yi qie zhi shi meng
liu lian, wo jiu zhen cheng zhan zai ni mian qian, ke wang de dao ni shi xian - заизлиза от устните и гърлото на Ишинг. Погледна към Ън Джи и въздъхна тежко, след което седна на ръба на леглото й.
П.С - Мисля че ще се сетиш коя е песента
- Първо, не се шегувам! Второ, защото го искам! Трето, защото се влюбих като еднорог в теб! - притисна леко устни топлото й чело. - И четвърто, знаеш ли как ми разби сърцето? Прекалено си жестока с хората, Ън Джи. Мисля че трябва да отвориш сърцето си за света и да спреш да живееш в света на депресията и претоварването.
След тази естрада, Лей се отдръпна от нея и стана от мекото легло. Може да беше само 03:30, но Еднорогът на EXO просто не можеше повече да се задържи тук. Думите на г-ца Чонг прекалено много го нараниха. Екшънът с господин Чонг също му дойде в повече. Включително и катеренето по дървото под прозореца на момичето.
Певецът се доближи до бонбоненото розавото бюро и вдигна рамките. Мина с ръка покрай мекия пух. Загледа се в снимките и се отдръпна от бюрото към следващата си дестинация - стените до леглото. Погледът му спираше и внимателно изучаваше всяка снимка на всеки един от мембърите. Почувства се странно. Да стои в къщата на момичето, в което се влюби, а тя да е фенка на групата, в която е мембър. Замисли си се какви би били реакциите на другите момчета ако бяха на негово място. Определено щяха да се разкрещят и да избягат, бягайки през глава. Реакциите им щяха да бъдат напълно разбираеми за феновете.
- Hao xiang, shen me dou bu dong de hai zi yi yang, chun zhen
chong sheng, na ge mei li de shun jian
Shuang yan, bi shang you zheng kai hai pa zhe yi qie zhi shi meng
liu lian, wo jiu zhen cheng zhan zai ni mian qian, ke wang de dao ni shi xian - заизлиза от устните и гърлото на Ишинг. Погледна към Ън Джи и въздъхна тежко, след което седна на ръба на леглото й.
П.С - Мисля че ще се сетиш коя е песента
Chanyeol.- SM Ent.
- БФФ : Daehyun.
Половинка : Lauren. <3
Брой мнения : 282
Join date : 13.06.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Bang Minah Чет Яну 10, 2013 9:59 pm
Ън Джи стоеше като препарирана, неспособна да мръдне от хилядите чувства, бушуващи в нея, заливащи цялото й същество. Болеше, но нямаше значение - болката си заслужаваше, защото бе хванала ръката на щастието и радостта и ги водеше у дома - живота на момичето.
Сърцето й препускаше бясно, изведнъж твърде голямо за гърдите, сякаш се опитваше да стигне до Лей и да умре в топлите му длани. Устните му, оставили гъделичкащата си диря на челото й, отключиха стаята с мечти и надежди, които Ън Джи така умело бе заключила дълбоко в душата си, покривайки пътя с прахта на самотата и тъгата.
Но вече бе различно - желанието за живот се бе върнало, запалвайки две игриви искрици в шоколадовите очи на момичето. Искаше да поеме ръката на Ишинг в своята и заедно да вървят по пътя на живота, осветен от меката лунна светлина, която ги бе събрала. Искаше заедно да прескочат трънливите храсти, дълбоките ями, които можеха да ги разделят...
Ън Джи никога не си беше представяла, че някога би мислила това, нито пък, че би изпитала това ново чувство, пораждащо се в сърцето й - чувството на сигурност и топлина; на спокойствие и съвършенство; на любов и страст.
С искрящи очи и лека усмивка гледаше как момчето, което вече бе гравирало своята особа върху Ън Джи, преминаваше през стаята й, спирайки се на снимките и плакатите на ЕХО сякаш си вземаше сбогом.
Това ли беше? Току що бе отворил вратата към сърцето на момичето и щеше да си тръгне безцеремонно, оставяйки я напълно уязвима и беззащитна, рухнала под напора на силния вятър, който носеше външният свят? Това ли щеше да стане?
Ън Джи понечи да проговори, но думите заседнаха в гърлото й, щом чу медения глас на Лей да оглася стаята. Този сладък и нежен глас, излизащ някъде от Рая, обсипан с пухкави облачета, които допринасяха за въздействието върху момичето, което стоеше и слушаше в захлас.
Имаше чувството, че може да полети на мига, но един чифт омайващи очи и тежка въздишка бързо я свалиха обратно.
Лей наистина изглеждаше наранен от думите на девойката. Може би трябваше просто да си мълчи? Защо трябваше да се поддаде на лабилната си психика и да разруши всичко?
Ън Джи прехапа сухите си устни, за които бе сигурна, че скоро ще прокървят, сведе глава, за да скрие руменината по бузите си зад косата и бавно и виновно отиде към другия край на леглото.
Покатери се и се озова точно зад гърба на Ишинг, вече усещаше аромата му, топлината му... толкова близо. Нетърпеливо обви ръце около врата му, поставяйки брадичка върху рамото на момчето.
Топлината, която то излъчваше, спокойствието и уюта, стигаха до нея с пълна сила, завладявайки съзнанието й.
- Съжалявам. Моля те, не си тръгвай. - с треперещ глас промълви Ън Джи в ухото на Лей, стискайки в юмруци плата на блузата му, отказвайки да го пусне.
П.С. Тази песен цял ден ме преследва?!?! ОМГ... Като си пуснах плейлиста на Шафъл и се появи тя, после започнах да си я пея и не мога да си я избия от главата, а сега и това... *умира*
П.С.2 Съжалявам, ако е доста cheesy~ I'm a cheesy hoe >.< *крие се в храстите* Ауч, бодли! >.<
Сърцето й препускаше бясно, изведнъж твърде голямо за гърдите, сякаш се опитваше да стигне до Лей и да умре в топлите му длани. Устните му, оставили гъделичкащата си диря на челото й, отключиха стаята с мечти и надежди, които Ън Джи така умело бе заключила дълбоко в душата си, покривайки пътя с прахта на самотата и тъгата.
Но вече бе различно - желанието за живот се бе върнало, запалвайки две игриви искрици в шоколадовите очи на момичето. Искаше да поеме ръката на Ишинг в своята и заедно да вървят по пътя на живота, осветен от меката лунна светлина, която ги бе събрала. Искаше заедно да прескочат трънливите храсти, дълбоките ями, които можеха да ги разделят...
Ън Джи никога не си беше представяла, че някога би мислила това, нито пък, че би изпитала това ново чувство, пораждащо се в сърцето й - чувството на сигурност и топлина; на спокойствие и съвършенство; на любов и страст.
С искрящи очи и лека усмивка гледаше как момчето, което вече бе гравирало своята особа върху Ън Джи, преминаваше през стаята й, спирайки се на снимките и плакатите на ЕХО сякаш си вземаше сбогом.
Това ли беше? Току що бе отворил вратата към сърцето на момичето и щеше да си тръгне безцеремонно, оставяйки я напълно уязвима и беззащитна, рухнала под напора на силния вятър, който носеше външният свят? Това ли щеше да стане?
Ън Джи понечи да проговори, но думите заседнаха в гърлото й, щом чу медения глас на Лей да оглася стаята. Този сладък и нежен глас, излизащ някъде от Рая, обсипан с пухкави облачета, които допринасяха за въздействието върху момичето, което стоеше и слушаше в захлас.
Имаше чувството, че може да полети на мига, но един чифт омайващи очи и тежка въздишка бързо я свалиха обратно.
Лей наистина изглеждаше наранен от думите на девойката. Може би трябваше просто да си мълчи? Защо трябваше да се поддаде на лабилната си психика и да разруши всичко?
Ън Джи прехапа сухите си устни, за които бе сигурна, че скоро ще прокървят, сведе глава, за да скрие руменината по бузите си зад косата и бавно и виновно отиде към другия край на леглото.
Покатери се и се озова точно зад гърба на Ишинг, вече усещаше аромата му, топлината му... толкова близо. Нетърпеливо обви ръце около врата му, поставяйки брадичка върху рамото на момчето.
Топлината, която то излъчваше, спокойствието и уюта, стигаха до нея с пълна сила, завладявайки съзнанието й.
- Съжалявам. Моля те, не си тръгвай. - с треперещ глас промълви Ън Джи в ухото на Лей, стискайки в юмруци плата на блузата му, отказвайки да го пусне.
П.С. Тази песен цял ден ме преследва?!?! ОМГ... Като си пуснах плейлиста на Шафъл и се появи тя, после започнах да си я пея и не мога да си я избия от главата, а сега и това... *умира*
П.С.2 Съжалявам, ако е доста cheesy~ I'm a cheesy hoe >.< *крие се в храстите* Ауч, бодли! >.<
Bang Minah- Loen Ent.
- БФФ : Daehyun., Chen., HongBin, Hyosung
Половинка : Sehun. - friends with benefits
Брой мнения : 1966
Join date : 07.09.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Chanyeol. Нед Яну 20, 2013 12:35 pm
Китаецът погледна ръцете, които стискаха платта на блузата му, а след това и собственичката им.
- Защо отблъскваш хората, Ън Джи? - попита глухо той, все едно не е чул молбата й. Наблюдаваше треперещите шоколадови очи на момичето стиснало блузата му. Отново от гърдите му се изтръгна въздишка. - Искам да бъда твоят ангел, но ти не ми позволяваш да го направя.
Очите на Лей се напълниха със сълзи. Едно изключително рядко явление при момчетата еднорози. Мястото в гръдния кош, в което се намираше сърдечния му оргън, се видя твърде голямо за сърцето му. То се беше свило на топка, немощно и страдащо, за да продължи да изпомпва кръвта, която покриваше цялото му тяло. Отвори уста, започвайки да говори отново. Гласът му трепереше.
- И аз съм бил нараняван, и аз съм страдал, но това, което изпитваш ти... Аз не го разбирам. Искам да ми позволиш да премина бариерата, която си изградила между себе си и външния свят и да стигна до тук. - При тези свои думи, Ишинг долепи ръката си на лявата й гръд, където се намираше сърцето й. То биеше. Силно, устремено.
Певецът махна ръката си и отново сведе глава. От очите му се застекоха две рекички. Двете се бореха за наградата - коя първа ще стигне до белия чаршаф, покриващ леглото на Чонг. В този момент, Жанг Ишинг приличаше на малко дете. Малко дете, което е откраднало бонбоните за Вси Светии и са го напердашили за това. Отстрани изглеждаше точно толкова слаб и беззащитен, колкото дете, откраднало сладките.
- Защо отблъскваш хората, Ън Джи? - попита глухо той, все едно не е чул молбата й. Наблюдаваше треперещите шоколадови очи на момичето стиснало блузата му. Отново от гърдите му се изтръгна въздишка. - Искам да бъда твоят ангел, но ти не ми позволяваш да го направя.
Очите на Лей се напълниха със сълзи. Едно изключително рядко явление при момчетата еднорози. Мястото в гръдния кош, в което се намираше сърдечния му оргън, се видя твърде голямо за сърцето му. То се беше свило на топка, немощно и страдащо, за да продължи да изпомпва кръвта, която покриваше цялото му тяло. Отвори уста, започвайки да говори отново. Гласът му трепереше.
- И аз съм бил нараняван, и аз съм страдал, но това, което изпитваш ти... Аз не го разбирам. Искам да ми позволиш да премина бариерата, която си изградила между себе си и външния свят и да стигна до тук. - При тези свои думи, Ишинг долепи ръката си на лявата й гръд, където се намираше сърцето й. То биеше. Силно, устремено.
Певецът махна ръката си и отново сведе глава. От очите му се застекоха две рекички. Двете се бореха за наградата - коя първа ще стигне до белия чаршаф, покриващ леглото на Чонг. В този момент, Жанг Ишинг приличаше на малко дете. Малко дете, което е откраднало бонбоните за Вси Светии и са го напердашили за това. Отстрани изглеждаше точно толкова слаб и беззащитен, колкото дете, откраднало сладките.
Chanyeol.- SM Ent.
- БФФ : Daehyun.
Половинка : Lauren. <3
Брой мнения : 282
Join date : 13.06.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Bang Minah Нед Яну 20, 2013 4:54 pm
Това не биваше да става! Нейният покровител не биваше да рони горчиви сълзи... и то по нейна вина!
Той трябваше да е щастлив и да се усмихва с невероятните си трапчинки, които от доста време бяха завладяли Ън Джи. Цялото щастие трябваше да му се изсипе на главата и да го залее като вълна цунами, давейки го в усмивки и радост...
Всичко друго, но не и да плаче. Сълзите му бяха като отрова, която бързо плъзваше в кръвта на момичето и я убиваше.
Сърцето й за миг умря, покосено от гледката, след което възкръсна, биейки в болезнен ритъм сякаш за да я накаже за стореното.
Тя беше виновна - острите й думи бяха порязали нежния Лей и кръвта в лицето на бистрите сълзи бяха доказателството.
Може би грешеше - може би момчето наистина искаше да я опознае и да бъде близо до нея, да бъде неин личен защитник и рицар на бял кон. Нещо напълно немислимо и извън пределите на каквато и да е логика, но факт.
Ън Джи не знаеше какво да прави - бе уплашена, вцепенена и ужасена.
Със свито сърце и треперещо като есенен лист тяло тя стана от леглото и коленичи срещу Лей, вдигайки поглед към него, за да изучи лицето му.
Диханието й се закотви в гърлото, давейки я при гледката - ангелските черти се бяха превърнали в болезнена гримаса, забиваща хиляди кинжали в тялото на Ън Джи.
Как можеше да поправи нещата? Едно "Извинявай" щеше ли да е достатъчно, за да затвори раната, която тя бе нанесла?
Момичето пое топлите ръце на Лей в своите собствени, целувайки ги нежно, усещайки нечии сълзи да тупват - дали това бяха сълзите на момчето или нейните бе трудно да се каже. Бистрите капчици, ронещи се от очите на двамата, се сливаха сякаш да заклеймят любовта, която сега започваше.
- Глупчо! - чукна го леко по главата Ън Джи, тихо кикотейки се. - Не знаеш ли, че отдавна си достигнал до сърцето ми? Без да знаеш, отвори вратата към него, влезе най-спокойно и се настани вътре, пълнейки стаята с любов. Реагирах така, защото наистина не разбирах защо би се интересувал от мен, а и съм свикнала любовта да е едностранна. Беше изненадващо. Но ти... ти променяш всичко. Не знам как, нито защо - знам само, че ми спаси живота. - на един дъх призна Ън Джи, като не отлепяше поглед от лицето на Лей.
Може би информацията му бе дошла в повече, не бе дала отговор на същинския въпрос, но сега не беше времето да го товари с трагедията на живота си, нали?
Важното бе, че Лей бе до нея.
- Сега, моля те, не плачи повече. - отрони тихо момичето, изтривайки с палец падащите сълзи, желаейки да не ги вижда никога повече. - Не ми харесва, когато плачеш! - нацупи се накрая тя и се изправи, след което избърса своите собствени сълзи. - Без повече плач! А сега, мисля, че е крайно време да лягаме, нали? - демонстративно се прозя Ън Джи с широка усмивка, а после се засили и тупна по ширина на леглото, потъвайки в него.
Затвори очи и потупа мястото до себе си, приканвайки Лей да се присъедини.
Не искаше да спи сама - не можеше. За да заспи, трябваше да усеща топлината на момичето около себе си, да вкусва аромата му и да докосва лицето му.
Лей се бе превърнал в част от Ън Джи, без която тя не можеше да живее.
Той трябваше да е щастлив и да се усмихва с невероятните си трапчинки, които от доста време бяха завладяли Ън Джи. Цялото щастие трябваше да му се изсипе на главата и да го залее като вълна цунами, давейки го в усмивки и радост...
Всичко друго, но не и да плаче. Сълзите му бяха като отрова, която бързо плъзваше в кръвта на момичето и я убиваше.
Сърцето й за миг умря, покосено от гледката, след което възкръсна, биейки в болезнен ритъм сякаш за да я накаже за стореното.
Тя беше виновна - острите й думи бяха порязали нежния Лей и кръвта в лицето на бистрите сълзи бяха доказателството.
Може би грешеше - може би момчето наистина искаше да я опознае и да бъде близо до нея, да бъде неин личен защитник и рицар на бял кон. Нещо напълно немислимо и извън пределите на каквато и да е логика, но факт.
Ън Джи не знаеше какво да прави - бе уплашена, вцепенена и ужасена.
Със свито сърце и треперещо като есенен лист тяло тя стана от леглото и коленичи срещу Лей, вдигайки поглед към него, за да изучи лицето му.
Диханието й се закотви в гърлото, давейки я при гледката - ангелските черти се бяха превърнали в болезнена гримаса, забиваща хиляди кинжали в тялото на Ън Джи.
Как можеше да поправи нещата? Едно "Извинявай" щеше ли да е достатъчно, за да затвори раната, която тя бе нанесла?
Момичето пое топлите ръце на Лей в своите собствени, целувайки ги нежно, усещайки нечии сълзи да тупват - дали това бяха сълзите на момчето или нейните бе трудно да се каже. Бистрите капчици, ронещи се от очите на двамата, се сливаха сякаш да заклеймят любовта, която сега започваше.
- Глупчо! - чукна го леко по главата Ън Джи, тихо кикотейки се. - Не знаеш ли, че отдавна си достигнал до сърцето ми? Без да знаеш, отвори вратата към него, влезе най-спокойно и се настани вътре, пълнейки стаята с любов. Реагирах така, защото наистина не разбирах защо би се интересувал от мен, а и съм свикнала любовта да е едностранна. Беше изненадващо. Но ти... ти променяш всичко. Не знам как, нито защо - знам само, че ми спаси живота. - на един дъх призна Ън Джи, като не отлепяше поглед от лицето на Лей.
Може би информацията му бе дошла в повече, не бе дала отговор на същинския въпрос, но сега не беше времето да го товари с трагедията на живота си, нали?
Важното бе, че Лей бе до нея.
- Сега, моля те, не плачи повече. - отрони тихо момичето, изтривайки с палец падащите сълзи, желаейки да не ги вижда никога повече. - Не ми харесва, когато плачеш! - нацупи се накрая тя и се изправи, след което избърса своите собствени сълзи. - Без повече плач! А сега, мисля, че е крайно време да лягаме, нали? - демонстративно се прозя Ън Джи с широка усмивка, а после се засили и тупна по ширина на леглото, потъвайки в него.
Затвори очи и потупа мястото до себе си, приканвайки Лей да се присъедини.
Не искаше да спи сама - не можеше. За да заспи, трябваше да усеща топлината на момичето около себе си, да вкусва аромата му и да докосва лицето му.
Лей се бе превърнал в част от Ън Джи, без която тя не можеше да живее.
Bang Minah- Loen Ent.
- БФФ : Daehyun., Chen., HongBin, Hyosung
Половинка : Sehun. - friends with benefits
Брой мнения : 1966
Join date : 07.09.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Chanyeol. Пет Мар 15, 2013 2:32 pm
Ън Джи започна тихо да се кикоти. Ишинг вдигна глава и я погледна. В шоколадовите й очи се криеха малки искрици, които сияеха на фона на лунната светлина.
Любовта... Любовта и при него винаги е била едностранна. Беше се влюбвал, беше признавал, но никога на него не му бяха признавали. А сега... Сега просто изведнъж всичко се промени. Животът му се преобърна на 180 градуса, лицето му стана червено, все едно се е изгорил.
- Без повече плач! А сега, мисля, че е крайно време да лягаме, нали?
Щом момичето тупна мястото до себе си, Лей се също се усмихна. Ън Джи демонстративно се прозя. Той също се включи към прозявката и се тупна до нея. Сложи лявата си ръка като възглавничка за момичето, притисна я до себе си и заспа. Малкото сладко бебе, което вече порастна, заспа. Гушнало своята любов, с която се запозна преди няколко часа и преживяха доста за тези кратки няколко часа.
- Обичам те... - избълнува той насън, оставяйки се на розовите сънища да го завладеят напълно.
Розаво, червено, големи сърца, малки сърца, меченца, дяволчета, ангелчета. Това сънуваше той, отнесен от вихъра на сладката любов и сладострастието ( въобще, има ли такава дума...? .-. )
Сутринта настъпи прекалено бързо, за да е истина. Да, определено Еднорогът имаше проблеми със ставането. Особено, когато е спал само някакви си 4 часа. Прокле наум будилникът на Ън Джи и остана в заспало състояние, за разлика от девойката до него. Но въпреки това, трябваше да стане и да се прибере в дорма. А след това да си занесе хубавия задник ( да, наистина е хубав ;33 ) в S.M за поредната тренировка.
- Добро утро, шоколадово момиче - ухили й се насреща Лей, когато все пак реши, че трябва да си повдигне леко, така, дупето от леглото.
Шоколадово момиче. Точно така щеше да нарича от днес нататък Чонг. Шоколадово, заради дългите й шоколадовокафеви коси, заради млечнокафевите й очи, заради марципана в устните й. А момиче, защото тя беше момиче, все пак. Няма да е момче, яяя.
Китаецът изкара телефона си от задния джоб на дънките си и го отключи. ОХ МАЙ ГАШ! Имаше 20 пропуснати от Крис, 16 от Чен, 14 от Тао, 10 от Шиумин и 5 от Ру Хан. Ега ти търсения човек се оказа, но все пак, момчетата бяха неговото второ семейство и се притесняваха за него. Нито се обади, нито каза къде отива... Сега щеше да изяде едно хубаво конско от папа У Фан и да си легне в леглото без закуска.
Любовта... Любовта и при него винаги е била едностранна. Беше се влюбвал, беше признавал, но никога на него не му бяха признавали. А сега... Сега просто изведнъж всичко се промени. Животът му се преобърна на 180 градуса, лицето му стана червено, все едно се е изгорил.
- Без повече плач! А сега, мисля, че е крайно време да лягаме, нали?
Щом момичето тупна мястото до себе си, Лей се също се усмихна. Ън Джи демонстративно се прозя. Той също се включи към прозявката и се тупна до нея. Сложи лявата си ръка като възглавничка за момичето, притисна я до себе си и заспа. Малкото сладко бебе, което вече порастна, заспа. Гушнало своята любов, с която се запозна преди няколко часа и преживяха доста за тези кратки няколко часа.
- Обичам те... - избълнува той насън, оставяйки се на розовите сънища да го завладеят напълно.
Розаво, червено, големи сърца, малки сърца, меченца, дяволчета, ангелчета. Това сънуваше той, отнесен от вихъра на сладката любов и сладострастието ( въобще, има ли такава дума...? .-. )
Сутринта настъпи прекалено бързо, за да е истина. Да, определено Еднорогът имаше проблеми със ставането. Особено, когато е спал само някакви си 4 часа. Прокле наум будилникът на Ън Джи и остана в заспало състояние, за разлика от девойката до него. Но въпреки това, трябваше да стане и да се прибере в дорма. А след това да си занесе хубавия задник ( да, наистина е хубав ;33 ) в S.M за поредната тренировка.
- Добро утро, шоколадово момиче - ухили й се насреща Лей, когато все пак реши, че трябва да си повдигне леко, така, дупето от леглото.
Шоколадово момиче. Точно така щеше да нарича от днес нататък Чонг. Шоколадово, заради дългите й шоколадовокафеви коси, заради млечнокафевите й очи, заради марципана в устните й. А момиче, защото тя беше момиче, все пак. Няма да е момче, яяя.
Китаецът изкара телефона си от задния джоб на дънките си и го отключи. ОХ МАЙ ГАШ! Имаше 20 пропуснати от Крис, 16 от Чен, 14 от Тао, 10 от Шиумин и 5 от Ру Хан. Ега ти търсения човек се оказа, но все пак, момчетата бяха неговото второ семейство и се притесняваха за него. Нито се обади, нито каза къде отива... Сега щеше да изяде едно хубаво конско от папа У Фан и да си легне в леглото без закуска.
Chanyeol.- SM Ent.
- БФФ : Daehyun.
Половинка : Lauren. <3
Брой мнения : 282
Join date : 13.06.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Bang Minah Пет Мар 15, 2013 5:38 pm
Умряла ли беше? В Рая ли бе попаднала? Само така можеше да се обясни фактът (а може би просто привидението), че Лей бе в стаята й - бе останал за през нощта, обвил топлите си нежни ръце около Ън Джи, държейки я в обятията си сякаш, за да я защити от всяко зло, което можеше да я сполети.
Но ако беше мъртва и това бе Раят, защо усещаше как полудялото й сърце блъскаше в гърдите, заплашвайки да счупи гръдния й кош? Защо кръвта пареше във вените?
Позната болка атакува глезена й, убеждавайки я, че случващото се е истина, че Лей е до нея, от плът и кръв, а не е само плод на въображението й.
Ън Джи се подпря на лакти, опитвайки се да се изтласка от леглото, което така отчаяно се опитваше да я задържи със своята примамлива мекота. Но момичето не можеше да си позволи това - не когато имаше много по-важни дела за вършене, като например, да бъде с Лей. Той бе нейната мечта, а тя бе научена да не се отказва от мечтите си.
Леко накуцвайки, Ън Джи се приближи до момчето, обгръщайки кръста му с ръце, надниквайки през рамото му какво толкова се суетеше с телефона.
- О, Боже! - ужасено отскочи Ън Джи, поглеждайки екрана на мобилното устройство - толкова пропуснати обаждания от членовете на групата му. - На никого ли не каза къде отиваш? Ишинг, сигурно са се поболели от притеснение къде си. Защо поне не им се обади? - натъжи се момичето, цупейки устни.
Чувстваше се толкова виновна - най-вероятно заради нейния егоизъм ангелът щеше да страда. Дали щяха да го нахокат? Ън Джи не искаше дори да си представя как някой крещи на Лей- на това нежно създание, паднало от Небесата.
- Моля те, не си тръгвай още. - с треперещ глас промълви Ън Джи, притискайки се силно към Лей сякаш се опитваше да го задържи, за да не изчезне като привидение.
Точно като миналата вечер момичето искаше да усеща Ишинг до себе си, да вкусва аромата му и да поглъща присъствието му.
- Нека поне направя закуска. Не искам да гладуваш. - натъжи се брюнетката, все още не пускайки Лей от прегръдката си.
Щеше да направи най-хубавите палачинки за своя ангел, щеше да добави огромни количества любов и нежност, ласки, близост, обещания... да, щяха да бъдат перфектните палачинки!
Но за да ги направи, трябваше първо да се отдели от Лей. Неохотно пусна ръцете си да паднат и с широка усмивка се запъти към вратата.
- Моля те, почакай малко. Не си отивай! - нежно се обърна към Ишинг за последен път преди да затвори вратата след себе си.
С бързи крачки се отправи към кухнята на долния етаж, опитвайки се да игнорира пулсиращата болка в глезена, която се усилваше с всяко стъпване.
Но нищо от това нямаше значение - единственото важно нещо бе Лей - невероятното създание, наместило се в сърцето на Ън Джи, вдъхвайки й сили за нов живот.
П.С. Сори, че не е особено дълго и доста безинтересно ТТ.ТТ загубила съм тренинг >.<
Но ако беше мъртва и това бе Раят, защо усещаше как полудялото й сърце блъскаше в гърдите, заплашвайки да счупи гръдния й кош? Защо кръвта пареше във вените?
Позната болка атакува глезена й, убеждавайки я, че случващото се е истина, че Лей е до нея, от плът и кръв, а не е само плод на въображението й.
Ън Джи се подпря на лакти, опитвайки се да се изтласка от леглото, което така отчаяно се опитваше да я задържи със своята примамлива мекота. Но момичето не можеше да си позволи това - не когато имаше много по-важни дела за вършене, като например, да бъде с Лей. Той бе нейната мечта, а тя бе научена да не се отказва от мечтите си.
Леко накуцвайки, Ън Джи се приближи до момчето, обгръщайки кръста му с ръце, надниквайки през рамото му какво толкова се суетеше с телефона.
- О, Боже! - ужасено отскочи Ън Джи, поглеждайки екрана на мобилното устройство - толкова пропуснати обаждания от членовете на групата му. - На никого ли не каза къде отиваш? Ишинг, сигурно са се поболели от притеснение къде си. Защо поне не им се обади? - натъжи се момичето, цупейки устни.
Чувстваше се толкова виновна - най-вероятно заради нейния егоизъм ангелът щеше да страда. Дали щяха да го нахокат? Ън Джи не искаше дори да си представя как някой крещи на Лей- на това нежно създание, паднало от Небесата.
- Моля те, не си тръгвай още. - с треперещ глас промълви Ън Джи, притискайки се силно към Лей сякаш се опитваше да го задържи, за да не изчезне като привидение.
Точно като миналата вечер момичето искаше да усеща Ишинг до себе си, да вкусва аромата му и да поглъща присъствието му.
- Нека поне направя закуска. Не искам да гладуваш. - натъжи се брюнетката, все още не пускайки Лей от прегръдката си.
Щеше да направи най-хубавите палачинки за своя ангел, щеше да добави огромни количества любов и нежност, ласки, близост, обещания... да, щяха да бъдат перфектните палачинки!
Но за да ги направи, трябваше първо да се отдели от Лей. Неохотно пусна ръцете си да паднат и с широка усмивка се запъти към вратата.
- Моля те, почакай малко. Не си отивай! - нежно се обърна към Ишинг за последен път преди да затвори вратата след себе си.
С бързи крачки се отправи към кухнята на долния етаж, опитвайки се да игнорира пулсиращата болка в глезена, която се усилваше с всяко стъпване.
Но нищо от това нямаше значение - единственото важно нещо бе Лей - невероятното създание, наместило се в сърцето на Ън Джи, вдъхвайки й сили за нов живот.
П.С. Сори, че не е особено дълго и доста безинтересно ТТ.ТТ загубила съм тренинг >.<
Bang Minah- Loen Ent.
- БФФ : Daehyun., Chen., HongBin, Hyosung
Половинка : Sehun. - friends with benefits
Брой мнения : 1966
Join date : 07.09.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Chanyeol. Пет Мар 22, 2013 9:54 pm
Ън Джи с бързи крачки се отправи надолу към кухнята. И Шинг я последва също доста бързо и малко преди да влязът в кухнята, той я вдигна на ръце.
- Ще закусвам с теб и след това тръгвам, защото У Фан ще ме взриви. В буквалния смисъл - усмихна се Еднорога и я пусна пред печката. - Искам палачинки!
Певецът затърси из шкафовете тигана за палачинките и не след дълго го намери. Изкара го и й го подаде. Усмихна се още по-широко и от хладилника изкара нужните продукти за сместа. Щяха да станат най-прекрасните палачинки, защото щяха да ги направят заедно.
Може да беше от мъжки пол, но мразеше, когато съществата от женски пол правеха нещо за него. Той трябваше да помага. Задължително! Без да приема откази. За това изкара и една купа, в която счупи яйцата. Остави останалата част на Ън Джи, за да загрее тигана и да сложи малко олио.
- Ще станат много хубави палачинки! И накрая ще ги намажем с шоколад или с мед и ще си ги хапнем сладко, сладко. След това ще излезем заедно, ще те изпратя до компанията ти и ще се прибера в дорма, където У Фан и Мин Сок ще ми се накарат, но на мен няма да ми пука, защото знам защо не съм се прибрал, а именно - заради Чонг Ън Джи. The only one in my Unicorn world.
Той гугуткаше и гугуткаше любовно, а тя нямаше друг изход освен да го слуша.
След известно време, палачинките най-сетне станаха. Разпределиха си по две и седнаха да папат. Намазаха ги обилно с шоколад и Лей оформи сърчице на своите. Показа ги на Чонг.
- Обичам те като палачинките и еднорозите - и я целуна по бузата.
П.С - Изложих се тотално .-.
- Ще закусвам с теб и след това тръгвам, защото У Фан ще ме взриви. В буквалния смисъл - усмихна се Еднорога и я пусна пред печката. - Искам палачинки!
Певецът затърси из шкафовете тигана за палачинките и не след дълго го намери. Изкара го и й го подаде. Усмихна се още по-широко и от хладилника изкара нужните продукти за сместа. Щяха да станат най-прекрасните палачинки, защото щяха да ги направят заедно.
Може да беше от мъжки пол, но мразеше, когато съществата от женски пол правеха нещо за него. Той трябваше да помага. Задължително! Без да приема откази. За това изкара и една купа, в която счупи яйцата. Остави останалата част на Ън Джи, за да загрее тигана и да сложи малко олио.
- Ще станат много хубави палачинки! И накрая ще ги намажем с шоколад или с мед и ще си ги хапнем сладко, сладко. След това ще излезем заедно, ще те изпратя до компанията ти и ще се прибера в дорма, където У Фан и Мин Сок ще ми се накарат, но на мен няма да ми пука, защото знам защо не съм се прибрал, а именно - заради Чонг Ън Джи. The only one in my Unicorn world.
Той гугуткаше и гугуткаше любовно, а тя нямаше друг изход освен да го слуша.
След известно време, палачинките най-сетне станаха. Разпределиха си по две и седнаха да папат. Намазаха ги обилно с шоколад и Лей оформи сърчице на своите. Показа ги на Чонг.
- Обичам те като палачинките и еднорозите - и я целуна по бузата.
П.С - Изложих се тотално .-.
Chanyeol.- SM Ent.
- БФФ : Daehyun.
Половинка : Lauren. <3
Брой мнения : 282
Join date : 13.06.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Bang Minah Съб Мар 23, 2013 1:14 am
Чувствата на Ън Джи експлодираха, разливайки любов по цялото й тяло.
Беше неизбежно, ирационално, но също така сладко и желано - нещо, което озарява устните ти с усмивка, очите - с игриви пламъчета, а съзнанието - с желание за живот.
Истината беше, че Ишинг бе сламката, за която Ън Джи се бе хванала толкова отчаяно, на прага на силите си. Той я беше спасил от удавяне в бурния океан на собствените й сълзи, разочарования и скръб, чиито вълни се разбиваха в изнемощялото й тяло, оставяйки белези.
Но миналото си е минало - отдавна написана страница, мастилото по която вече бе изсъхнало, дори започнало да избледнява, защото нови листи от настоящето се пишеха от любовта на Лей.
Лей. Лей. Лей - това бе единственото име, което звънеше като радостна камбанка в ушите и сърцето на Ън Джи. Неговите трапчинки, нежния му глас, онези настоятелни и пронизващи очи, онзи отличителен аромат - как можеше да избяга от тях? Не можеше... а и не искаше, защото те събуждаха отдавна заспалото малко момиченце, което вярва в чудеса и приема света за приветливо място, където тя принадлежеше.
С удивен и топъл поглед Ън Джи се обърна към Ишинг, изпивайки перфектните му черти. Не можеше да разбере с какво бе заслужила това райско създание, нито пък защо току що от устните му се отрони "Обичам те".
Сърцето й подскочи, изпращайки огромен спазъм в корема, който обаче не успя да убие хилядите пеперуди, пърхащи там.
- И... - Ън Джи се опитваше да намери подходящите думи в главата си, но заради пълната любовна мъгла, не можеше - аз те обичам. Повече отколкото можеш да си представиш. - завърши тя, успяла да изпари и последните капчици страх.
Стана уверено от стола и се намести в скута на Ишинг, заравяйки глава в ключицата му с ръце, увити около врата му.
- Обичам те! Обичам те! - не спираше да шепне Ън Джи срещу кожата на момчето, вдишвайки аромата му.
Зарови пръсти в меката му коса и леко се дръпна назад, за да се наслаждава изцяло на произведението на изкуството, наречено Ишинг... и то отблизо.
Никога нямаше да се наслади достатъчно на това лице, което караше сърцето й да повтаря името му като молитва, което внасяше светлина - по-скоро цяло слънце в живота й.
Прекъсвайки очеизваждащото си зяпане, Ън Джи се обърна към масата, взе приборите в ръце и започна да реже на малки хапчици палачинките на Ишинг (нямаше да изяжда своите я). С вилицата бодна едно парче, напоено с шоколад и го насочи към устата на момчето, искайки да го нахрани като малко дете, защото в нейните очи той беше това - малко детенце, за което искаше да се грижи.
За нещастие, не можа да прецени силата на обръщане - засили се твърде много, столът поддаде на тежестта и на двамата, и следващото, което усети Ън Джи, бе стегнатото и топло тяло на Лей под себе си.
Леко повдигна глава, осъзнавайки, че вече бяха на пода - кестенявите й коси, разпръснати около Ишинг, а лицето му - толкова близо, усещаше как сладкият му дъх гъделичка кожата й, усещаше неравномерното тупкане на сърцето му под себе си, както и учестеното повдигане на гърдите му.
Погледите им се срещнаха, заключвайки се така, че никой от двамата да не извърне глава. Ишинг беше на милиметри от Ън Джи - онези устни също. Устните, за които тя бе бленувала толкова - какъв ли вкус имаха?
Ън Джи не можеше да се контролира повече - желанието я накара да се наведе съвсем леко, долепяйки устните си с негови.
Бяха толкова сладки и приятни - като шоколадови облачета, които вкусваш и не искаш да забравиш никога. Те вземаха дъха ти и се запечатваха дълбоко, карайки те да искаш още и още. Бяха като сладък наркотик, който те опианява, но никога не се насищаш, защото чувството, което изпитваш, е божествено и магично. Пращеше те в друга Вселена, където всичко бе захарен памук, бонбони, близалки, а в случая на Ън Джи - и еднорози.
Беше неизбежно, ирационално, но също така сладко и желано - нещо, което озарява устните ти с усмивка, очите - с игриви пламъчета, а съзнанието - с желание за живот.
Истината беше, че Ишинг бе сламката, за която Ън Джи се бе хванала толкова отчаяно, на прага на силите си. Той я беше спасил от удавяне в бурния океан на собствените й сълзи, разочарования и скръб, чиито вълни се разбиваха в изнемощялото й тяло, оставяйки белези.
Но миналото си е минало - отдавна написана страница, мастилото по която вече бе изсъхнало, дори започнало да избледнява, защото нови листи от настоящето се пишеха от любовта на Лей.
Лей. Лей. Лей - това бе единственото име, което звънеше като радостна камбанка в ушите и сърцето на Ън Джи. Неговите трапчинки, нежния му глас, онези настоятелни и пронизващи очи, онзи отличителен аромат - как можеше да избяга от тях? Не можеше... а и не искаше, защото те събуждаха отдавна заспалото малко момиченце, което вярва в чудеса и приема света за приветливо място, където тя принадлежеше.
С удивен и топъл поглед Ън Джи се обърна към Ишинг, изпивайки перфектните му черти. Не можеше да разбере с какво бе заслужила това райско създание, нито пък защо току що от устните му се отрони "Обичам те".
Сърцето й подскочи, изпращайки огромен спазъм в корема, който обаче не успя да убие хилядите пеперуди, пърхащи там.
- И... - Ън Джи се опитваше да намери подходящите думи в главата си, но заради пълната любовна мъгла, не можеше - аз те обичам. Повече отколкото можеш да си представиш. - завърши тя, успяла да изпари и последните капчици страх.
Стана уверено от стола и се намести в скута на Ишинг, заравяйки глава в ключицата му с ръце, увити около врата му.
- Обичам те! Обичам те! - не спираше да шепне Ън Джи срещу кожата на момчето, вдишвайки аромата му.
Зарови пръсти в меката му коса и леко се дръпна назад, за да се наслаждава изцяло на произведението на изкуството, наречено Ишинг... и то отблизо.
Никога нямаше да се наслади достатъчно на това лице, което караше сърцето й да повтаря името му като молитва, което внасяше светлина - по-скоро цяло слънце в живота й.
Прекъсвайки очеизваждащото си зяпане, Ън Джи се обърна към масата, взе приборите в ръце и започна да реже на малки хапчици палачинките на Ишинг (нямаше да изяжда своите я). С вилицата бодна едно парче, напоено с шоколад и го насочи към устата на момчето, искайки да го нахрани като малко дете, защото в нейните очи той беше това - малко детенце, за което искаше да се грижи.
За нещастие, не можа да прецени силата на обръщане - засили се твърде много, столът поддаде на тежестта и на двамата, и следващото, което усети Ън Джи, бе стегнатото и топло тяло на Лей под себе си.
Леко повдигна глава, осъзнавайки, че вече бяха на пода - кестенявите й коси, разпръснати около Ишинг, а лицето му - толкова близо, усещаше как сладкият му дъх гъделичка кожата й, усещаше неравномерното тупкане на сърцето му под себе си, както и учестеното повдигане на гърдите му.
Погледите им се срещнаха, заключвайки се така, че никой от двамата да не извърне глава. Ишинг беше на милиметри от Ън Джи - онези устни също. Устните, за които тя бе бленувала толкова - какъв ли вкус имаха?
Ън Джи не можеше да се контролира повече - желанието я накара да се наведе съвсем леко, долепяйки устните си с негови.
Бяха толкова сладки и приятни - като шоколадови облачета, които вкусваш и не искаш да забравиш никога. Те вземаха дъха ти и се запечатваха дълбоко, карайки те да искаш още и още. Бяха като сладък наркотик, който те опианява, но никога не се насищаш, защото чувството, което изпитваш, е божествено и магично. Пращеше те в друга Вселена, където всичко бе захарен памук, бонбони, близалки, а в случая на Ън Джи - и еднорози.
Bang Minah- Loen Ent.
- БФФ : Daehyun., Chen., HongBin, Hyosung
Половинка : Sehun. - friends with benefits
Брой мнения : 1966
Join date : 07.09.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Chanyeol. Чет Мар 28, 2013 2:42 pm
Устните на Ън Джи... толкова близо, но същевременно и толкова далеч. Ишинг искаше да опита от вкуса им, да усети меките й устни върху своите... Too much dreams, bro ( ^_* ). Ама от мечта, то взе че стана реалност.
Ън Джи се наведе над него и долепи устни върху неговите. Лей само това и чакаше. Сега започна същинското опознаване между двамата, хехе. По-нататък може и да се стигне до по-сериозни действия, но това беше едва началото, следователно има време. Има време за всичко. Китаецът нямаше намерения да я изоставя в бъдещите 634865416578894564 години. От сега започна да крои планове за бъдещето. Та, ето го и плана:
1. Гаджета ;
2. Дебютът на госпожица Чонг ;
3. Пак гаджета ;
4. Три-четири години от дебюта й ;
5. Той й предлага брак ;
6. Годеж ;
7. Сватба ;
8. Меден месец ;
9. Един куп деца ;
10. Продължаване на кариерата ;
11. Слизане от сцената ;
12. Заедно завинаги ;
Да, това беше уникалинастичният план на Жанг Ишинг. Децата им щяха да бъдат две или три. Две момченца близначета и едно момиченце. Като момиченцето е по-голямо от близначетата с 2-3 годинки. Иии да, Лей обичаше децата. Винаги са му били голяма слабост. Също така, много съжаляваше за това, че не може да си има брат или сестра.
Целувките приключиха със звъна на телефона му. Да познаем кой е от три пъти. Разбира се, папа Ру Хан.
- Ън Джи, може ли да станеш от мен. Трябва да вдигна... - еднорогът прехапа устни и се изправи. Натисна зелената слушалка.
- Ишинг къде си? Знаеш ли как ни притесняваш? - започна сладурът на EXO-M.
- В дома на Ън Джи съм! - заяви гордо певецът.
- Тази коя е....?
- Приятелката му - Лей очевидно се подразни от тъпия въпрос на по-големия от него.
- Ти имаш приятелка?! От кога?! - това очевидно беше макнето.
- От снощи... - измрънка немощно Жанг. - Сега ако нямате нищо против ще си довърша закуската и направо ще се видим в S.M.
С тези думи, китаецът затвори телефона и го прибра в джоба си. Погледна Ън Джи, усмихна й се, вдигна стола и си настани дупето на него. Трябваше да побърза, за да не предизвика свети У Фан. А той е много страшен, когато е предизвикан или ядосан! Всъщност, няма разлика...
Десет минути по-късно Ън Джи го изпращаше на вратата. Еднорогът я целуна разсеяно по устните и й се ухили. Беше взел и номера й!
- Довечера ще ти звънна, Ън Джи - обеща той и потегли. На края на стълбите пред вратата се обърна й и помаха, след което се качи в таксито, което си беше извикал.
Ън Джи се наведе над него и долепи устни върху неговите. Лей само това и чакаше. Сега започна същинското опознаване между двамата, хехе. По-нататък може и да се стигне до по-сериозни действия, но това беше едва началото, следователно има време. Има време за всичко. Китаецът нямаше намерения да я изоставя в бъдещите 634865416578894564 години. От сега започна да крои планове за бъдещето. Та, ето го и плана:
1. Гаджета ;
2. Дебютът на госпожица Чонг ;
3. Пак гаджета ;
4. Три-четири години от дебюта й ;
5. Той й предлага брак ;
6. Годеж ;
7. Сватба ;
8. Меден месец ;
9. Един куп деца ;
10. Продължаване на кариерата ;
11. Слизане от сцената ;
12. Заедно завинаги ;
Да, това беше уникалинастичният план на Жанг Ишинг. Децата им щяха да бъдат две или три. Две момченца близначета и едно момиченце. Като момиченцето е по-голямо от близначетата с 2-3 годинки. Иии да, Лей обичаше децата. Винаги са му били голяма слабост. Също така, много съжаляваше за това, че не може да си има брат или сестра.
Целувките приключиха със звъна на телефона му. Да познаем кой е от три пъти. Разбира се, папа Ру Хан.
- Ън Джи, може ли да станеш от мен. Трябва да вдигна... - еднорогът прехапа устни и се изправи. Натисна зелената слушалка.
- Ишинг къде си? Знаеш ли как ни притесняваш? - започна сладурът на EXO-M.
- В дома на Ън Джи съм! - заяви гордо певецът.
- Тази коя е....?
- Приятелката му - Лей очевидно се подразни от тъпия въпрос на по-големия от него.
- Ти имаш приятелка?! От кога?! - това очевидно беше макнето.
- От снощи... - измрънка немощно Жанг. - Сега ако нямате нищо против ще си довърша закуската и направо ще се видим в S.M.
С тези думи, китаецът затвори телефона и го прибра в джоба си. Погледна Ън Джи, усмихна й се, вдигна стола и си настани дупето на него. Трябваше да побърза, за да не предизвика свети У Фан. А той е много страшен, когато е предизвикан или ядосан! Всъщност, няма разлика...
Десет минути по-късно Ън Джи го изпращаше на вратата. Еднорогът я целуна разсеяно по устните и й се ухили. Беше взел и номера й!
- Довечера ще ти звънна, Ън Джи - обеща той и потегли. На края на стълбите пред вратата се обърна й и помаха, след което се качи в таксито, което си беше извикал.
Chanyeol.- SM Ent.
- БФФ : Daehyun.
Половинка : Lauren. <3
Брой мнения : 282
Join date : 13.06.2012
Re: Къщата на Ън Джи
by Гост Чет Авг 08, 2013 12:56 am
Албуми, тренировки, концерти, фен срещи, предавания...
Откакто се стараех толкова за всичко това, животът ми представляваше един не особено лесен график, изцяло задължителен за спазване. Почти безпрекословното следване на този график, често ме навеждаше на въпроса кога ли останалите знаменитости като мен, намираха време да се забъркват в нелепи скандали касаещи любовни триъгълници, четириъгълници и още други невъзможни за проследяване фигури. Разбира се, лично аз с цялото си налично безразличие, подминавах като крайпътна табелка всичките тези латиноамерикански истории, затваряйки си очите и доволно четейки комикси с пица в ръка, в някой затънтен караоке бар. Рядко имах дори тази възможност - да отделя малко време само за себе си, без други досадни задължения и индивиди да се мяркаха наоколо. Да, обичам да пея, обичам да знам, че има хора, които ме подкрепят, пък било то и само заради факта, че съм корейски идол, но... Но все пак няма начин цялата тази публичност да не ти дойде в повече. Липсата на лично пространство да дишам понякога е по-осезаема и от аромата на рамен след изтощителен концерт. Дори и зад сцената, непрестанни спътници биват останалите членове на групата и един дразнещ човек, който само те тласка към следващото и следващото мероприятие, дори осмелявайки се да те прекъсне, докато се храниш. За последното, нека подчертаем, едва се изцеждаше време и често там, където се намирах, се чуваше настойчиво и припряно къркорене на стомах. Дори стомаси, в множествено число. Партньорите ми в работата споделяха същата черна съдба като мен, и тъй като в това отношение се разбирахме най-добре, успявахме чрез взаимна подкрепа да се приберем живи в квартирата, докато не се проснем на дюшека на пода и не изгубим съзнание. Да, онези, които смятаха, че всички в корейската индустрия живееха като холивудски звезди и имаха имоти на Хаваите и бляскави колици, жестоко се заблуждаваха. Това да си звезда в Южна Корея си беше като да си мъченик в ада. Изтощителните тренировки и смазващата конкуренция бяха само най-явните доказателства за това. До преди седмица живях на място, където често играх на гоненица с хлебарките и, въпреки че бе от части забавно, не исках да живея на място, където и прозорците - единственият източник на въздух - вечно заяждат. Затова работих до припадък, отдавайки се напълно на тренировки и други задължения, за да успея да се изнеса. Дори вече знаех точното място, на което исках да живея. В моя роден дом. Наскоро научих, че къщата все още съществува и е съвсем годна за живот на едно човешко същество, при което изкушението внезапно ме подгони и не устоях на мисълта отново да заживея в къщата, в която бяха прекарани най-щастливите дни в живота ми. За миг в съзнанието ми изникна потенциалното блаженство, което щеше да изпитвам, седейки на малко кресло на терасата, с любимата си манхуа в ръка, пиейки бананово мляко.
И докато не таях особено напразни надежди с мисълта, че представите на хората са твърде хубави, а реалността - съвсем противоположна, се оказа, че бях събрал достатъчно пари да изпълня заканата си. В първият момент и сам не си повярвах, кой би помислил, че физически и психически човек може да издържи подобно количество работа, работа и пак работа... Но в крайна сметка всичко бе добре, когато свършваше добре. И ето, че заветният ден за ме настъпи. Щях да изпълня малката си мечта да се върна там, в бащината къща. Бях развълнуван също толкова, колкото и в моментите, когато бях на сцената пред хилядите фенове, разпръснати като океан на хоризонта. Само в тези моменти не чувствах нищо, което би могло да помрачи щастието ми. Нямаше я смазващата умора, нямаше ги депресиращо песимистичните мисли за реалността. Сякаш просто живеех да настоящия момент. Безценно.
- Страхотно. - измърморих отвеяно, омагьосан от лунните лъчи в навечерието на нощта. Бях застанал в началото на пътеката, която водеше към къщата, и можех само да се наслаждавам на прекрасната гледа пред себе си. Бе дори по-хубава, от вече избледнелите ми спомени. Личеше си от километри, че сегашният собственик добре я поддържаше. И като заговорихме затова... Погледнато от страната на закона, пребиваването и дори нанасянето ми в тази къща бе изцяло незаконно и забранено, тъй като трябваше да има изрично съгласие и подпис от собственика в момента, но... Както винаги нещата трябваше да се объркат все някак, иначе нямаше да е свързано с моя живот, но в случая просто сметнах, че вината не е моя и на своя глава реших да действам съвсем заобикаляйки прословутите правилници. Сега, в този момент, вече пристъпвах с два куфара в ръка към заветната си цел, а на лицето ми бе изписана бегла самодоволна усмивка, като тази на дете, изяло цяла кутия сладолед само.
Дубликатът на ключа, който бе направил, отново нелегално разбира се, вече отключваше голямата входна врата и съвсем скоро вече бях прекрачил прага. Нещо, което стотици пъти си представях, че правя. Изпитах същото удовлетворение за ме изпълва, но същевременно с това, щом тръгнах да се разхождам из стаите, вече бях с леко смесени чувства...
- Що за десени са това? - измърморих с открито изумление, сякаш бях очаквал да вляза в къщата на семейство Адамс - да усетя нещо старинно и очите ми да се успокоят с тъмни и пастелни, за някой дори мрачни нюанси. Но всъщност абсолютно нито едно от очакванията ми не бе изпълнено. Отвътре къщата приличаше на дом на някоя кукла Барби, но дори в магазините за играчки не се срещаха подобни бонбонени цветове и мебели. Все още обикаляйки със същото изумление, не можех да кажа какво точно мания бе налегнала собственика, че да превърне дома си в това. Вариантите бяха само два: или аз бях извънземно същество, или мястото, на което се намирах, бе сън, изкаран от някоя захаросана приказка. Та и така, дори след като се настаних, не успях да разнищя дилемата., тъй като доказателствената част ми убягваше. Нямаше гаранция, че все пак не сънувам, или че не идвам от някоя друга планета. Мда, вероятно ми че дошло в повече гостуването на концерти на някои групи със "спешъл сили", или пък филмите за зомбита и призраци.
Замисляйки се над нещата, както мразех да правя, се преситих, че все пак този дом бе стопанисван от млада девойка, която вероятно все още не бе спукала розовия балон, в който момичетата често си витаеха още от раждането си. Но дотук бях и с всякакви предположения и догадки, исках просто най-сетне да остана съвсем, изцяло, напълно насаме със себе си и най-накрая да дочета оставащите ми чаптъри от Noblesse. Колкото до незаконното ми пребиваване тук, нямаше да е вечно така - веднага, щом собственичката се появеше, щях да се споразумея с нея и любезно да я отпратя, да захаросва нечий друг дом. Естествено, за да не изневеря на стила си, засега избрах да остана в най-симпатичната стая, а тя се явяваше всекидневната. За разлика от другите, далеч не ме така плашеща, и вече можеше да се нарече уютна. Включих нощната лампа и отворих единия си куфар, не този с дрехите, а с джунджуриите. За завидно кратко време успях да всея пълен хаос наоколо и в рамките само на няколко минути, стаята гъмжеше от разностранни вещи, някои от които със неизяснен произход. Бе ми отнело точно седмица, за да пресея и подбера "най-необходимото" в тези два куфара. Сега обаче, единственото, което търсех, бе любимата си манхуа. Все трябваше да е някъде тук... Може би все пак нямаше да се размина без още една безсънна нощ, този път прекарана в подреждане на багаж. Айшш, как мразех да подреждам.
- Добре, за днес толкова. - отсякох с едно твърдо кимане на глава, смятайки, че за днес съм подреждал достатъчно. А това, което реално бях свършил, е за разпилея вещите от куфара си по пода, и да намеря манхуата си. Търпението ми се изчерпваше дотук и вече се намирах в медитиращата си поза, която представляваше легнало положение и един крак, качен почти на близката стена. След известно време главата ми плавно потъна в произволно избраната възглавница с картинка на котка, а четивото остана между отпуснатите ми пръсти, продължавайки да напомня за себе си, някъде в тишината.
Откакто се стараех толкова за всичко това, животът ми представляваше един не особено лесен график, изцяло задължителен за спазване. Почти безпрекословното следване на този график, често ме навеждаше на въпроса кога ли останалите знаменитости като мен, намираха време да се забъркват в нелепи скандали касаещи любовни триъгълници, четириъгълници и още други невъзможни за проследяване фигури. Разбира се, лично аз с цялото си налично безразличие, подминавах като крайпътна табелка всичките тези латиноамерикански истории, затваряйки си очите и доволно четейки комикси с пица в ръка, в някой затънтен караоке бар. Рядко имах дори тази възможност - да отделя малко време само за себе си, без други досадни задължения и индивиди да се мяркаха наоколо. Да, обичам да пея, обичам да знам, че има хора, които ме подкрепят, пък било то и само заради факта, че съм корейски идол, но... Но все пак няма начин цялата тази публичност да не ти дойде в повече. Липсата на лично пространство да дишам понякога е по-осезаема и от аромата на рамен след изтощителен концерт. Дори и зад сцената, непрестанни спътници биват останалите членове на групата и един дразнещ човек, който само те тласка към следващото и следващото мероприятие, дори осмелявайки се да те прекъсне, докато се храниш. За последното, нека подчертаем, едва се изцеждаше време и често там, където се намирах, се чуваше настойчиво и припряно къркорене на стомах. Дори стомаси, в множествено число. Партньорите ми в работата споделяха същата черна съдба като мен, и тъй като в това отношение се разбирахме най-добре, успявахме чрез взаимна подкрепа да се приберем живи в квартирата, докато не се проснем на дюшека на пода и не изгубим съзнание. Да, онези, които смятаха, че всички в корейската индустрия живееха като холивудски звезди и имаха имоти на Хаваите и бляскави колици, жестоко се заблуждаваха. Това да си звезда в Южна Корея си беше като да си мъченик в ада. Изтощителните тренировки и смазващата конкуренция бяха само най-явните доказателства за това. До преди седмица живях на място, където често играх на гоненица с хлебарките и, въпреки че бе от части забавно, не исках да живея на място, където и прозорците - единственият източник на въздух - вечно заяждат. Затова работих до припадък, отдавайки се напълно на тренировки и други задължения, за да успея да се изнеса. Дори вече знаех точното място, на което исках да живея. В моя роден дом. Наскоро научих, че къщата все още съществува и е съвсем годна за живот на едно човешко същество, при което изкушението внезапно ме подгони и не устоях на мисълта отново да заживея в къщата, в която бяха прекарани най-щастливите дни в живота ми. За миг в съзнанието ми изникна потенциалното блаженство, което щеше да изпитвам, седейки на малко кресло на терасата, с любимата си манхуа в ръка, пиейки бананово мляко.
И докато не таях особено напразни надежди с мисълта, че представите на хората са твърде хубави, а реалността - съвсем противоположна, се оказа, че бях събрал достатъчно пари да изпълня заканата си. В първият момент и сам не си повярвах, кой би помислил, че физически и психически човек може да издържи подобно количество работа, работа и пак работа... Но в крайна сметка всичко бе добре, когато свършваше добре. И ето, че заветният ден за ме настъпи. Щях да изпълня малката си мечта да се върна там, в бащината къща. Бях развълнуван също толкова, колкото и в моментите, когато бях на сцената пред хилядите фенове, разпръснати като океан на хоризонта. Само в тези моменти не чувствах нищо, което би могло да помрачи щастието ми. Нямаше я смазващата умора, нямаше ги депресиращо песимистичните мисли за реалността. Сякаш просто живеех да настоящия момент. Безценно.
- Страхотно. - измърморих отвеяно, омагьосан от лунните лъчи в навечерието на нощта. Бях застанал в началото на пътеката, която водеше към къщата, и можех само да се наслаждавам на прекрасната гледа пред себе си. Бе дори по-хубава, от вече избледнелите ми спомени. Личеше си от километри, че сегашният собственик добре я поддържаше. И като заговорихме затова... Погледнато от страната на закона, пребиваването и дори нанасянето ми в тази къща бе изцяло незаконно и забранено, тъй като трябваше да има изрично съгласие и подпис от собственика в момента, но... Както винаги нещата трябваше да се объркат все някак, иначе нямаше да е свързано с моя живот, но в случая просто сметнах, че вината не е моя и на своя глава реших да действам съвсем заобикаляйки прословутите правилници. Сега, в този момент, вече пристъпвах с два куфара в ръка към заветната си цел, а на лицето ми бе изписана бегла самодоволна усмивка, като тази на дете, изяло цяла кутия сладолед само.
Дубликатът на ключа, който бе направил, отново нелегално разбира се, вече отключваше голямата входна врата и съвсем скоро вече бях прекрачил прага. Нещо, което стотици пъти си представях, че правя. Изпитах същото удовлетворение за ме изпълва, но същевременно с това, щом тръгнах да се разхождам из стаите, вече бях с леко смесени чувства...
- Що за десени са това? - измърморих с открито изумление, сякаш бях очаквал да вляза в къщата на семейство Адамс - да усетя нещо старинно и очите ми да се успокоят с тъмни и пастелни, за някой дори мрачни нюанси. Но всъщност абсолютно нито едно от очакванията ми не бе изпълнено. Отвътре къщата приличаше на дом на някоя кукла Барби, но дори в магазините за играчки не се срещаха подобни бонбонени цветове и мебели. Все още обикаляйки със същото изумление, не можех да кажа какво точно мания бе налегнала собственика, че да превърне дома си в това. Вариантите бяха само два: или аз бях извънземно същество, или мястото, на което се намирах, бе сън, изкаран от някоя захаросана приказка. Та и така, дори след като се настаних, не успях да разнищя дилемата., тъй като доказателствената част ми убягваше. Нямаше гаранция, че все пак не сънувам, или че не идвам от някоя друга планета. Мда, вероятно ми че дошло в повече гостуването на концерти на някои групи със "спешъл сили", или пък филмите за зомбита и призраци.
Замисляйки се над нещата, както мразех да правя, се преситих, че все пак този дом бе стопанисван от млада девойка, която вероятно все още не бе спукала розовия балон, в който момичетата често си витаеха още от раждането си. Но дотук бях и с всякакви предположения и догадки, исках просто най-сетне да остана съвсем, изцяло, напълно насаме със себе си и най-накрая да дочета оставащите ми чаптъри от Noblesse. Колкото до незаконното ми пребиваване тук, нямаше да е вечно така - веднага, щом собственичката се появеше, щях да се споразумея с нея и любезно да я отпратя, да захаросва нечий друг дом. Естествено, за да не изневеря на стила си, засега избрах да остана в най-симпатичната стая, а тя се явяваше всекидневната. За разлика от другите, далеч не ме така плашеща, и вече можеше да се нарече уютна. Включих нощната лампа и отворих единия си куфар, не този с дрехите, а с джунджуриите. За завидно кратко време успях да всея пълен хаос наоколо и в рамките само на няколко минути, стаята гъмжеше от разностранни вещи, някои от които със неизяснен произход. Бе ми отнело точно седмица, за да пресея и подбера "най-необходимото" в тези два куфара. Сега обаче, единственото, което търсех, бе любимата си манхуа. Все трябваше да е някъде тук... Може би все пак нямаше да се размина без още една безсънна нощ, този път прекарана в подреждане на багаж. Айшш, как мразех да подреждам.
- Добре, за днес толкова. - отсякох с едно твърдо кимане на глава, смятайки, че за днес съм подреждал достатъчно. А това, което реално бях свършил, е за разпилея вещите от куфара си по пода, и да намеря манхуата си. Търпението ми се изчерпваше дотук и вече се намирах в медитиращата си поза, която представляваше легнало положение и един крак, качен почти на близката стена. След известно време главата ми плавно потъна в произволно избраната възглавница с картинка на котка, а четивото остана между отпуснатите ми пръсти, продължавайки да напомня за себе си, някъде в тишината.
Гост- Гост
Similar topics» Къщата на YoSeob~ and IU
» Къщата на Ren. & Su Ah // S2
» Къщата на Tao & Lee Sun Hi // S2
» Къщата на Daehyun. and Ara. // S2
» Къщата на Sander & Nam Ji Hee
» Къщата на Ren. & Su Ah // S2
» Къщата на Tao & Lee Sun Hi // S2
» Къщата на Daehyun. and Ara. // S2
» Къщата на Sander & Nam Ji Hee
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Talk shit with the prettiest lips. Blow a kiss. Kick a hole in your speaker, and then split
» It's all about you
» @skycriessometimes
» Търся си бивши
» Приятели на форума, станете приятел.
» Ashley's Wardrobe
» H&M
» Money+Fashion+Fame= Namekawa Rin