Преди месец, Сеул.

Сторм никога не беше виждал кой знае каква трудност в ранното ставане или липсата на какъвто и да е било сън, но останалите съвсем очевидно не споделяха подобно мнение. Е, когато станеше въпрос за посещение на най-различни момичета, Себастиян изглеждаше напълно способен да изкара и цял месец без сън, но върнеше ли се от "разходките" си прекарваше солидно време, наваксвайки пропуснатата почивка. Суки ... е, Суки си беше пеперудстваща коала по всички критерии и сама избираше кога ѝ се спи или не, сякаш бе способна с някаква магическа пръчица да накара собствената си умора да ѝ се подчинява. За Икки, нещата обаче стояха по доста по-различен начин. Тъмнокоското явно обожаваше да прекарва късната вечер буден, а ранното утре - в заспало състояние. На Сторм по принцип не му пречеше как си разпределят свободното време другите, стига да бяха в добро състояние после за тренировките. Не им се караше ... много, пък и имаше нещо толкова невинно и добро в Икки, че Те Хюн не можеше да се държи зле с него. Ограничаваше се до някой друг мрачен поглед и забележка, но не прекаляваше.
Нещо ново за него.
Младежът въздъхна и взе чашата от бюрото си, оставяйки купчина надраскани листи. Беше писал разни неща снощи, но сега му се струваха безсмислени и ги бе задраскал най-безцеремонно. Над десет листа с ноти бяха отишли в кофата за боклук до бюрото му, а останалите тепърва щяха да се насочат натам. Не че му пречеше, де. Имаше си по-важни неща на главата от някакви си нескопосани песни. Чашата му с топло мляко вече беше преполовена, което значеше, че наближава онзи момент, в който щеше да се заеме с някоя от много задачи, които винаги си отбелязваше да свърши през съответния ден. Взе я в ръка и се насочи към кухнята, където се надяваше да намери поне Суки, но и нея я нямаше там. Чу вратата да се хлопва, а от антрето се разнесе наситен мъжки парфюм, което значеше, че Себастиян се е измъкнал на косъм. Това накара Сторм да свие вежди като градоносен облак, насочвайки се към стаята на единствения останал обитател на апартамента.
Горкия Икки ...
Лидерът почука силно, след което без дори да дочака отговор отвори вратата, за да завари момчето все още гледайки го сънено.
- Къде е коалата? - попита почти незаинтересовано Сторм, сякаш просто да отчете някакви вокални прояви. Продължаваше да нарича Суки така и вече всички бяха свикнали, че няма да се откаже от този прякор при никакви обстоятелства. Веднъж в началото едва не изяде една чиния в главата, защото госпожицата му се беше ядосала, но това не го отказа. - И Себастиян? Къде са толкова рано? Не помнят ли, че имаме ангажимент?
Без "добро утро", без нищо. Просто попита. Не му беше особено важно къде точно са онези двамата, а защо не са тук. Днес, както Икки вероятно вече се досещаше, беше денят, в който трябваше да излязат и направят проверка на гардеробите си. Онези двамата бяха изчезнали, което значеше, че остават те. Според вижданията на лидера се очертаваше натоварен ден с обикаляния по доста магазини, избиране на различни неща и доста движение от мол на мол, докато нещо му грабне окото. А после идваше срещата с режисьора на първия им клип, което беше може би най-важното. И Суки и Себастиян ги нямаше? Дано да се появяха поне пред режисьора, иначе рискуваха да си навлекат гнева на Сторм върху хубавите главички.
Нещо, което никога не водеше до нищо добро.

Ох. Икки пак беше събуден. Отново от Сторм. Като че ли името му подчертаваше характера. Но като изключим почти винаги лошото настроение, Сторм беше добра компания.
-Къде е Коалата? - Те Хюн имаше навика да нарича Суки така. - И Себастиян? Къде са толкова рано? Не помнят ли, че имаме ангажимент?
Да. Имаха ангажимент. Трябваше да обикалят магазини. Ик обожаваше да обикаля магазини. Прозя се тежко и отговори леко сънено.
- Хм.. Себи сигурно пак е по момичета.. Суки.. Не я знам. - Икки усети, че са останали само те двамата в къщата. Значи.. Щяха само те да ходят на шопинг? Само се надяваше Сторм да не си свлече гнева от Суки и Себи върху него.. Е, нямаше да му е за пръв път. А и Ики винаги би понесъл всичко за приятел.
След като се изми, облече и приготви, той отиде в кухнята, където завари Сторм да си пие кафето. Ик мразеше кафе. Обичаше мляко с какао, но и това рядко пиеше. Извади от шкафа един от бурканите си с нутела, изяде една лъжичка и го върна. Беше започнал да се ограничава и от нутелата, за да поддържа форма. Погледна към Сторм, който все още беше начумерен. Събра малко кураж и плахо попита:
- Та... Сега къде ще ходим? - гласът му лекичко потрепери, почти незабележимо. Той уважаваше много лидера си и не гледаше много да му се бърка. Макар и Те Хюн да му правеше рядко забележки, Ик винаги го слушаше и се опитваше да се поправи. Той даваше всичко от себе си, за да издигне групата по-нависоко. Винаги гледаше да помага на Суки, Себи и Сторм (многомногомногомного рядко, защото той като че ли се нервеше когато се опитват да му се месят).

Как да му се разсърди при това толкова човешко и добросърдечно държание?! Сторм не беше свикнал хората около него да нямат скрити мотиви или пък поне да не са лицемери и от както бе срещнал Икки, се чувстваше супер странно в компанията му. Едновременно искаше да му се накара, че е толкова добър и в същото време не можеше. За отрицателен срок европеецът бе направил онова, което доста хора бяха опитвали, но не бяха успявали – а именно да си спечели благоволението на Те Хюн. И макар че изглеждаше сякаш постоянно е недоволен и го тормози, тъмнокосият лидер нямаше намерението да вгорчава живота на момчето – напротив, вярваше, че така само го насърчава, давайки му стил чрез градивната си критика.
Разбира се, дали Икки разбираше нещата по този начин, бе отделен въпрос.
Сторм се измъкна от стаята на другия и се насочи към кухнята, където да си направи сутрешната доза кафе. Беше малко, но силно – за да избистри главата му напълно след безсънната нощ. Нямаше нужда да се преоблича, защото вече бе избрал дрехите си за навън и чакаше само Икки да се появи. Естествено, той не закъсня и когато измарширува в кухнята, буквално веднага се насочи към „скривалището“ си, от което си взимаха тайно и не чак толкова тайно и Суки и Себастиян. Сторм беше единственото изключение в таза къща, което не се поддаваше на чара на течния шоколад и никой не го бе виждал да докосва такъв, независимо от марката.
Поклати глава, оставяйки чашата в мивката, когато чу въпроса на Икки. Чудеше се от къде да започнат и честно казано имаше усещането, че моловете са пълни с все същите боклуци, които всички носеха тези дни. Искаше да избере нещо отличаващо се, нещо различно и тъй като знаеше това-онова, реши, че е редно най-накрая да заведе чужденеца на място, където можеше да види корейци в „естествения им хабитат“. Ставаше въпрос, разбира се, за пазара Dongdaemun. Едно от местата, където човек можеше да срещне всичко и всички, да се пазари без да му мигне окото, за каквото си поиска и да се натъкне на такива дизайнерски находки, че просто нямаше накъде.
- Пазарът Dongdaemun. Трябва да си чувал за него? – Сторм се насочи към антрето, - Предупреждавам те да стоиш близо до мен. Обикновено хората там се държат радушно с чужденци, но като нищо може да се загубиш. Мястото е огромно.
И си беше така. Много малко хора го знаеха, но най-големите и известни бутици също опираха до този пазар, когато трябваше да заредят стока. Е, Те Хюн беше наясно и то беше достатъчно. Той се зае с обличането на някакво сако и обуването, надявайки се Икки да не се мотае много. Не беше в най-доброто си настроение и можеше като нищо да се превърне в градоносен облак за през целия ден, съсипвайки цялото удоволствие от пазара.

- Пазарът Dongdaemun. Трябва да си чувал за него? – отговори Сторм, след като поклати глава и си остави чашата в мивката. Да, Ик беше чувал за пазара. До колкото знаеше, беше огромен. Той кимна леко. Надяваше се с шопинг Сторм да се поотпусне малко. Не очакваше от лидера да грейне в широка усмивка, но се надяваше настроението му да се пооправи.
Както вече беше споменато, Ики обожава да пазарува. Това винаги повдигаше настроението му и се надяваше лидера да е по същия начин. Най обичаше да посещава магазини за кецове, но надали щеше да му се отвори възможност. А и той си имаше хубави кецове, които той обожаваше и пазеше като очите си. Само това можеше да го докара до истерия - любимите му обувки да изчезнат.
Ик затвори буркана с вкусния шоколад, след което го вкара обратно в шкафа. Мушна лъжичката в мивката и се прозя леко. Взе си малката чантичка на адидас (не гледаше да е някакво фешънче с маркови дрехи и аксесоари, но чантичката си му беше много удобна) и погледна Те Хюн.
- Предупреждавам те да стоиш близо до мен. Обикновено хората там се държат радушно с чужденци, но като нищо може да се загубиш. Мястото е огромно. - допълни Сторм и се насочи към антрето. Да, Ик може би щеше да се загуби, затова си самообеща да не се дели много от Сторм, но да не му и досажда.
Икки отиде при Те Хюн, погледна се набързо в огледалото и си обу любимите кецове. Сторм като че ли се подсмихна на кецовете (е да, кой няма да се подсмихне на кецове с крилца) и се приготви. Постояха половин минута на едно място. Ик се зачуди какво чака.
- Ъм.. Да тръгваме? - попита леко плахо той.

Ох.
Добре. Щеше да се справи някак. Изглеждаше сякаш Икки има намерението да е достатъчно послушен, за да го следва неотлъчно, което значеше, че няма да имат много проблеми, докато стигнат до пазара. Преди това, разбира се, трябваше да сменят доста превозни средства, но Сторм смяташе, че е по-добре за другото момче да свикне с движението в Сеул. Метрото можеше да е доста коварен противник, когато не знаеш коя от всичките линии е твоята. Веднъж, още когато беше малък и за първи път се качи на метро, на Те Хюн му се случи така, че пропусна спирката си и слезе една след това и после му се наложи да ходи цял един час, за да стигне до мястото, където трябва.
Досадна работа.
Тъмнокосият кимна към придружителя си, измъквайки ключовете от вратата и му посочи стълбището. Предпочиташе него, защото винаги даваше възможност на човек да изразходи ненужните калории, които случайно е натрупал. Разбира се, Икки можеше да избере асансьора, за да слязат три етажа надолу и Сторм нямаше да има нищо против. На този етап, поне. Той обаче си тръгна надолу без да гледа дали го следват. Отвори вратата на входа и се запъти с ритмична крачка към близката метро-станция. Умът му беше като равно море – нито една мисловна вълничка не нарушаваше пълното спокойствие, което цареше там. Гневът от преди малко започна бавно да изчезва като буря, която вятърът на тишината е изгонил към вътрешността на морската шир.
Изглежда Икки нямаше да стане жертва в случая.
Тъмнокосият повървя още няколко минути в мълчание, докато не стигнаха до входа на метрото. Насочи се към вътрешността и спря пред машината за билети, където избра опцията за два.
- Имаш ли нещо на ум за визията си на сцената? – Те Хюн попита изведнъж и след като взе билетите подаде едното на момчето, - Ако имаш някакви предпочитания или идеи, можеш да ми кажеш. Дори да важат за цялата група, ще те изслушам. Би било хубаво да обменяме идеи, за да може да изберем най-доброто за всички.
Колкото и да не искаше да признае, другите хора също имаха въображение. Другите хора също имаха някакви добри представи какво може да се хареса на публиката и в същото време да е стилно издържано, така че Сторм трябваше да се съгласи, че е редно да изслушва мнението им. Дори да го взима под внимание. В момента наоколо бе само Икки, затова го попита. Ако другите бяха дошли, може би и те щяха да бъдат удостоени с тази чест, но ги нямаше.
Те Хюн чекира билетчето си и продължи напред. Обърна се към другия младеж и показа стълбите водещи към линия 2, след което тръгна към ескалатора, надявайки се, че Икки няма да изостава много. Предполагаше, че метрото трябва да дойде след пет-десет минути максимум, което значеше, че щяха да имат достатъчно време да стигнат до долу.

- Имаш ли нещо на ум за визията си на сцената? – Те Хюн разцепи гробната тишина. Икки леко се стресна, беше се замислил какво да си купи. Усети, че Сторм е замислил нещо. Помисли малко, след което отговори.
- Да, имам. - кратко, но сигурно отговори Ик.
- Ако имаш някакви предпочитания или идеи, можеш да ми кажеш. Дори да важат за цялата група, ще те изслушам. Би било хубаво да обменяме идеи, за да може да изберем най-доброто за всички. - продължи Сторм. За цялата група? Да, добра идея беше. Но трябваше облеклото на един да съвпада с това на другите. Иначе щяха да са шарени и различни като Nyan cat. Трудно щеше да се избере, тъй като трябваше да се хареса облеклото на един, а другите 3ма да го одобрят. Трудно, но не невъзможно.
- Облеклата на другите са си по техен вкус, но най-добре ще е всички да ги одобрим. - отвърна Икки.
Те Хюн си чекира билетчето. Ик стори същото и бързо го последва. Сторм му показа стълбите, водещи към линия 2. Тръгнаха по ескалатора - Ик и Сторм бяха като малко кученце и стопанина му. Но Икки не се оплакваше, нито негодуваше - той уважаваше лидера и го слушаше с 2 уши, а не като Суки и Себи - влиза през едното, излиза през другото. Пък и беше леко развълнуван.
Той рядко се возеше в метро, но му беше приятно. За разлика от автобусите, там имаше климатици и беше приятно. Те Хюн, както винаги безизразен, си стоеше леко замислен. Икки се чудеше къде ще спрат - страх го бе да не изпуснат спирката. Но Сторм знаеше перфектно и слязоха където трябва.

Докато пътуваха, Сторм потъна в мълчание. В ума му се разиграваха няколко вероятни сценария какъв да бъде първият им клип. Повечето хора щяха да го скастрят, че мисли за такива работи дори преди дебюта им, но нямаше как да не хвърля поне от половината си време в тази насока. Предстоеше им концерт, който тъмнокосият се надяваше, че ще мине гладко, предстоеше и трябваше също да се реши какво ще носят тогава. Знаеше, че не е негова работа и си има гримьори, гардеробиери и стилисти, които да свършат и тази работа, но Те Хюн не можеше да си представи да няма поне частичен контрол над тези неща. Всъщност, през повечето време освен проблемите с танците, най-голямото му затруднение беше фактът, че не може да налага мнението си за всичко. Останалите от групата даваха идеи, хората от компанията даваха идеи, околните даваха идеи, дори и тези звезди, които бяха пробили на пазара и имаха досег с него му даваха идеи. Да не говорим, че през повечето време неговото мнение трябваше да се съгласува с това на останалите.
Гадост.
Наричаше го синдромът "lack of control" и не виждаше начин как да го излекува. Може би с течение на времето нещата щяха да се подобрят, но Сторм понякога изпитваше нуждата да направи някого на пух и прах, защото работите не стават точно така, както иска. За жалост, не можеше да си позволи такива изяви и затова оставяше нещата както са си, продължавайки настойчиво да дава мнението си винаги, независимо дали е търсено или не.
Щом излязоха от метро станцията, Те Хюн уверено поведе момчето след себе си, насочвайки се към едни от големите маркети тук, който беше на девет етажа. Човек спокойно можеше да прекара цял месец тук без да посети всички магазини и да види какво точно има. Наоколо тълпата беше направо безбройна и хора носещи чували по-големи от тях се виждаха на всеки ъгъл. Сторм се прокашля и ги посочи на събеседника си, обяснявайки му:
- Тези хора са специално наети да съберат, колкото се може повече стока и да я доставят на по-големите маркети в центъра. Доста от студентите в Сеул се хващат на такава работа, защото обикновено се върши в малките часове на нощта, но се случва и през деня да ги видиш.
Продължиха напред, преминавайки между много магазини за платове, дребни аксесоари и всякакви такива неща. Продавачите буквално преследваха тях и останалите клиенти, хвалейки стоката си, но лидерът не се спираше. Веднъж му се наложи буквално да изкопчи Икки от ръцете на една аджума, която не искаше да го остави да си тръгне без да му продаде яка от норка.
Луда история.
Тъмнокосият най-накрая се спря пред един ред магазини за обувки и се обърна към другото момче, връщайки се на думите си от преди малко:
- Разбира се ... - думите му бяха изречени бавно, почти провлачено, - ако бяха тук със сигурност щях да попитам и тях. Но аз не ги виждам наоколо. А ти?
Не че щеше да каже на Себастиян или Суки какво да облекат, *макар че ако трябваше да бъде честен, щеше да предпочете някоя къса рокличка за последната*, просто искаше да отбележи пред Икки, че в момента мнението му ще бъде отбелязано, защото само той е имал достатъчно благоразумие да присъства. Но осъзна, че идеите му отиват в доста неправилна посока на този етап и побърза да се върне в реалността, където не ставаше въпрос за разни къси дрехи в черно за предпочитане ... да речем. Изумен как въобще е стигнал до подобна идея, Сторм изведнъж стана доста приказлив, докато се оглеждаха наоколо и буквално замъкна, кхъм - да, замъкна, горкичкия Икки в един магазин за обувки и се зае да разглежда някакви кецове. Продавачът естествено се домъкна от някъде и започна да убеждава двамата, че има хитовете на сезона, след което започна да измъква модел след модел, за да го докаже.