Преди две седмици, Сеул

by **Hansol.** Съб Авг 30, 2014 11:08 pm

Излежаваше се в леглото си, гледаше тавана и … тъпееше. Да, това беше точната дума, която описваше състоянието му в момента. Останалите момчета се занимаваха кой с каквото намери, а Хансол просто лежеше и се опитваше да намери някакво петно на идеално белият таван в стаята, която дели с още три момчета – Шин Джи Хо, Джон Хо Джун и Шин Юн Чол. Обаче и тримата си бяха взели очите нанякъде.
Хансол се обърна по корем. Или по-правилната дума беше по теракот…? Беше време да огледа и възглавницата си. Изпуфтя силно и погледна телефона си –0 съобщения откъдето и да го погледне. Дори батерията му беше пълна и не изписваше онова досадно нещо „Моля свържете със зарядното устройство“. Щеше да полудее от скука. Дори Хьеджонг е прекалено заета, за да се занимава с него и да си говорят по телефона. Е, не я винеше. Много добре знаеше как стоят нещата при един айдъл. Тренировка, тренировка и пак тренировка. Тук-там някой друг ден за почивка в пренатовареният график, който се изготвяше от компанията им.
Стана от леглото и тогава забеляза, че Хо Джун спи като заклан. Оказа се, че не бил съвсем сам в стаята, но това не променя нещата. Измъкна се на пръсти като агент 007 – със стил и отиде в кухнята. Наля си чаша студена вода и я изпи на един дъх. Отвори хладилника, а от там извади един голям шоколад и започна да го яде. Не му оставаше голям избор.
- Едно парченце на мама – и лапна едно – едно парченце за тати – и още едно се озова в устата му. – Хайде и едно за Мин Джун – хьонг – и третото се озова в устата му. – Друго за Хьеджонг, следващото пък за Джи Хо..
От скука започна да нарича парченцата от лакомството за най-близките си хора. Чу шум и щом повдигна глава видя, че не е съвсем в стаята. Дали Донг Сънг му беше чул простащините? Не му пукаше особено много в момента.
- Хьонг, моля те кажи, че ти е скучно – Гон дори не успя да отреагира, защото Хансол започна да говори отново - Искаш ли да излезем някъде? Или пък ела седни тук да си говорим. А, какво ще кажеш? Може да играем на нещо. Бьонг Джу заспа ли? Защото Хо Джун вече сигурно сънува трети сън.
Думите му се сипеха като водопад от върха на някоя скала – бурно и неспирно. Имаше прекалено много енергия за изразходване и все някак си трябваше да я изкара. Дали ще говори, дали ще танцува, или ще прави други неща, Хансол рядко си седеше мирно и кротичко.
- Хьонг искаш ли шоколад? – усмихна му си сладко Хансол и подаде блокчето с лакомството към по-големия.

by **Gohn.** Нед Авг 31, 2014 12:07 am

Скука в степен от 1 до 10 биеше рекорда със заветното 13. Тринадесет, колкото и бяха общо момчетата в Топп Догг. Фаталното число 13 за тях се оказваше по успешно от всякога. Само за година бяха успели да съберат над милион фенове от всякакъв пол и възраст, по целия свят. Това радваше Донг Сънг изключително много, защото показваше, че непрестанното им бъщене денонощно в залата за репетиции и безсънните нощи не са били напразни.
Ден, като ден, ще кажат хората, но за Гон не бе точно такъв. Днес бе ден за малко отдих. Повечето момчета се бяха изнесли още рано-рано от дорма, а другите още проспиваха деня си. Гон погледна към леглото на Би Джу. Русия померан отново говореше на сън и изреждаше имената на момиче, с които най-вероятно се е забивал през последните дни.
Изниза се тихичко от стаята и заобикаля дорма. Умираше си от скука, а нямаше къде да отиде. Толкова ли бе задръстен, че дори освен останалите мембъри от групата други приятели нямаше? Беше много топло и за това тръгна към кухнята за нещо разхлаждащо, но се спря точно пред вратата когато чу мърморене. Не можеше да сбърка този глас. Беше Хансол, който отново бе забил глава в хладилника и набиваше шоколад. Така и не доумяваше как може това момче по цял ден и нощ да се тъпче с шоколад и да не му се отразяваше никъде. Той е шоколадовото чедо на природата. Буркан "Нутела" и ставаш най-добрия му приятел. Точно така Гон го спечели като приятел. Всеки от тях си имаше слабо място и на Хансол беше шоколада. И Гон си имаше своето, а то е гласа му. Имаше уникален глас, с който се гордееше и ако се случеше нещо с него... Дори не искаше да си го помисля.
Прокашля се, за да привлече вниманието на Хансол, който моментално насочи поглед към него, а гледката накара Гон да се изсмее. Хансол задрънка нещо, което по-голямото момче не успя да разбере и за това му даде знак с ръка да млъкне.
- Поеми си дъх.
Погледна към шоколада, който Хансол му бе подал.
- Като гледам то не е останало много за мен.
Подаде му една кърпичка.
- Шоколадов Хансол, почисти се преди да си станал новата любима на пчелите.

by **Hansol.** Нед Авг 31, 2014 2:22 pm

Хансол беше разперил ръката си към Донг Сънг и очакваше и той да си вземе шоколад. В неговата глава нямаше човек, който да не обича да си похапва от това сладко изкушение. Майка му цял живот му се е чудила и със сигурност ще продължи да го прави, как един мъж на 21 години може да се дължи като 5 годишно дете. Всъщност Ким Хан Сол може и да беше роден през далечната 1993, но мозъкът му беше далеч по-бавно развиващ се от времето.
По големият го съветва да си поеме дъх. Хансол точно това направи. Вдиша дълбоко въздух и го издиша бавно.
Гон след като изкоментира, че няма много шоколад за него го съветва да се избърше и дори му подаде кърпичка. Wizard-а я взе и се избърса внимателно около устата си. След това хвърли кърпичката в коша, който не беше далеч от тях. Видя, че на пръста си имаше малко шоколад. Бутна го в устата си и го осмука добре. Нямаше да го измие, я!
- А, има 3 парченца, хьонг! Ще ти дам едно! – ухили се Ким и отчупи едното и го насочи към устата на Гон. – Хайде отвори уста. Достатъчно голям си, ще минеш и без самолетче. Хайде ... ааааааа – Хансол дори му демонстрира как да си отвори устата, за да пъхне парченцето вътре.
Стори му се, че чу шум и се огледа набързо. Не видя някой друг да идва за негово огромно, не направо гигантско съжаление и стигна до извода, че е от улицата.
- Хьонг, преди малко те питах … скучно ли ти е? Защото аз УМИРАМ от скука! – каза му Хансол, като наблегна на думата „умирам“. – Ако искаш може да излезем да се разходим наблизо или … да седим тук и да играем на нещо, или да правим нещо друго. Приемам всичко само да не съм сам! – нацупи се по-малкия и продължи да дърдори. На Гон сигурно вече му е дотегнало, но Хансол не беше от хората, които се съобразяват с това. – Нали и ти нямаш работа като другите?
Родителите му бяха на някаква почивка на другия край на полуострова по случай годишнина от сватбата му. Не можеше да отиде при тях колкото и да му се искаше. И те са хора, и те имат нужда от спокойствие. Брат му беше с годеницата си. И там не можеше да отиде. Пък и да отиде какво ще прави? Ще им свети ли? Нем, не става. Единствената надежда му беше човекът, който седи пред него. ако и Донг Сънг имаше работа не му оставаше нищо друго освен да отиде в компанията и да тренира. Със сигурност щеше да втрещи хората, които в почивен ден са извикани извънредно.

by **Gohn.** Нед Авг 31, 2014 3:27 pm

Гледаше момчето насреща си и му се чудеше, дали някога щеше да порасне.
Взе шоколада от него и го набута в устата си.
- Доволен?
Изслуша неволите на по-малкия и се засмя гръмко.
- Сам? погледни колко момичета, а и момчета въздишат и примират за теб. Всяка би си дала душата за минутка с теб, а ти ми казваш, че няма с кой да убиваш времето.
Върна нормалното си дишане, изправи се в цял ръст и щръкна със своите 183 см. над Хансол.
- Добре. Ще ти правя компания. И без това и аз няма какво да правя. Мислех да почета в стаята си, но Би Джу пак говори на сън. Някоя вечер ще се принудя да спя на дивана. Та какво ти се прави?

by **Hansol.** Пон Сеп 01, 2014 1:06 am

По-големият от него взе парченцето шоколад. Хансол се надяваше, че оценява жеста, който направи. Даде му ЦЯЛО едно парче от лакомството си. Може би защото в хладилника имаше още 5-6 и изобщо не му се свидеше.
Гон беше повече от прав. Макар и да се смееше, Хансол го взе на сериозно. Доста дами, пък и господа въздишаха по него, но той нямаше за какво да си говори с тях. Може би..
- Сега докато напиша съобщението, че докато се съберат феновете … много сложно ми идва! – въздъхна Ким. - Пък и после ще има сърдити, защото не съм го обявил по-рано.
Донг Сънг се съгласи да му прави компания и това накара Хансол да се усмихне широко и да покаже белите си зъбки навън.
- Хьонг, то не пречи да четеш и тук.
Наистина не пречеше, но Хансол щеше да му пречи. Едва ли щеше да млъкне за повече от 2 минути, за да може Гон да прочете дори половин страница от книгата, която чете. Би го попитал какво е заглавието й и автора й, но нямаше никакъв смисъл. Нито щеше да я прочете, нито да ги помни утре.
- Аз имам идея за Бьонг Джу – каза му Хансол със сериозен тон. – Ела да седнем в хола и ще ти кажа.
По-малкият се втурна към хола, а малко след него дойде и Гон. Двамата седнаха на големия дивана и Хансол отново започна.
- Идеята ми е да го заведем на хипноза – вие да не би да очаквахте нещо умно от него? – Трябва да разберем какво го мъчи. Понякога се държи много странно, забелязал ли си? Според мен е заради момиче, ама .. не съм много сигурен. Там ще си изпее всичко. И евентуално да премахнем стреса от него и да спре да бълнува.
По-велика идея надали някой е очаквал. Ако Би-Джу го чуеше щеше да го гони от тук до Пусан и обратно. Или пък да се съгласи? Кой го знае?! Хансол не беше много добре, но и Бьонг Джу не му отстъпваше по нищо. В тази група с пълна сила важи правилото „Всеки луд с номера си, а някой с цяла програма“.

by **Gohn.** Пон Сеп 01, 2014 2:50 am

- Да ти имам и гениалните идеи. Първо. Само си покажи носа навън и десетина момичета ще ти се хвърлят на врата. Второ. Успех да измъкнеш Би джу от леглото. Така се е оплел в чаршафите, че...
Рязко млъкна.
- Момиче ли каза? Нашето пуделче и момиче? Едно единствено момиче? Не мога да го повярвам, дори Аз съм си добре без момиче.
Подхили се и кръстоса крака. Замисли се какво ли прави малката му сестричка, но бързо си я изби от ума. Тук и стените чуваха и виждаха всичко, дори това в главата ти.
Радваше се, че Дасом и момчетата не се познаваха иначе щеше да си има много главоболи около това да я опази от тези разгонени псета, с които живееше.
- Та гениалната ти главица реши ли какво ще правим?

by **Hansol.** Пет Сеп 05, 2014 2:32 pm

- Да ти имам и гениалните идеи. Първо. Само си покажи носа навън и десетина момичета ще ти се хвърлят на врата. Второ. Успех да измъкнеш Би джу от леглото. Така се е оплел в чаршафите, че...
Хансол се засмя само като си представи как Би-Джу се е загънал с чаршафа през глава, краката му са отвън и за капак хърка. Надяваше се Джениси и А-том да не са в стаята, защото щяха да сънуват кошмари после.
- Момиче ли каза? Нашето пуделче и момиче? Едно единствено момиче? Не мога да го повярвам, дори Аз съм си добре без момиче.
Момчето се нацупи. Биваше ли неговият хьонг да говори такива неща? Как така ще е добре без момиче? Та женските създания бяха смисъла на живота на Хансол и той не можеше да си представи да живее без тях.
- Та гениалната ти главица реши ли какво ще правим?
- Ще клюкарим! Та само да ти кажа, че грешиш. Жените са нещо от което всеки има нужда – изкоментира Хансол. – Дори и ти. Няма ли някоя с която така да разпускаш от време на време?
Хансол си имаше Хьеджонг и много се интересуваше за това дали и другите момчета не са си намерили приятелки. Все пак не искаше да се заглеждат по неговото момиче. Никой не можеше да отрече, че тя беше много повече от привлекателна, но и всеки знаеше, че някой опита ли да я приближи ще има среща с Ким Хан Сол, което изобщо не беше лека задача, защото колкото и невинен да изглеждаше, полудее ли – стой далеч от него.
- А пък Бьонг Джу се заглежда по бившата на Джи Хо, ама гледай да не се изтървеш някъде. Прави се, че нищо не знаеш. Този рано или късно сам ще си каже каквото му е на сърце, но все още си мисли, че не съм забелязал как гледа подире й. И ти говоря за тази бивша, която живее под нас. Сещаш ли се?
Дори бабичките от третия етаж могат да му завидят на наличната информация в момента. Кой друг пи предположил, че Би-Джу се заглежда по съседката си от долния – И Хьери, която е член на женската група Girls’ day.

by **Gohn.** Пет Сеп 05, 2014 7:00 pm

- Но при мен жени няма.
Смотолеви набързо.
- Не разбирам къде греша. Какъв ми е проблема, та не мога да си намеря приятелка? Да имаш някакви гениялни идеи?
Тактично бе пропуснал темата за любовния живот на по-младия му колега. Не му влизаше в работата кой с коя ходи, стига сестричката му да не бъде замешана. Познаваше достатъчно момчетата, за да знае какви идиоти са и за нищо на света не би й позволил да излиза, с който и да било от групата. Може би Санг До и Пи Гун бяха що-годе по-нормални, но другите си бяха женкари. Дори макнетата, които се правеха на невинни.
- Трябва да си намеря приятелка. Още малко и ще започн да се съмнявам в сексуалните си наклонности.
Вдиша и издиша тежко и се отпусна на дивана.
- Да излезем някъде? Ти реши къде. Днес е твоя ден и се оставям изцяло на теб. Ако искаш ме води в стриптийз клуб, публичен дом... А бе където искаш.

by **Hansol.** Съб Сеп 13, 2014 4:27 pm

Гон пропусна темата за мацето на Би-Джу. Хансол леко се намуси, но бързо възстанови нормалното състояние на лицето си.
Донгсънг му сподели, че няма момиче до него. Попита го дали има някакви идеи. Хансол се замисли за момент. Причините поради, които си няма момиче може да са от 1 до 100.
- Хьонг, първо ти си зает човек и може това да е основната причина.
Макар и рядко, Хансол беше прав. Момчетата имаха много натоварен график и понякога не си показваха носа на публични места. Само от вкъщи на работа и от работата директно вкъщи, защото не могат да мръднат повече. Тук там си разхождат кучешките израстъци, за да посетят някое предаване и това се явява единственото им разнообразие. По-малкият и идея си нямаше как успя да си хване Хьеджонг, но беше наистина щастлив от този факт. Макар, че понякога съдбата не беше на тяхна страна и не се виждаха и чуваха с дни, те устояха на това и продължават да са заедно.
Донгсънг го извади от мислите му с това, че трябва да си намери приятелка. Хансол му кимна ентусиазирано.
- Според мен не си гей. Просто си прекалено отчаян от факта, че си нямаш приятелка – започна да философства Хансол. – Мислиш си, че проблема е в теб и си прав. Просто не си тръгнал да си търсиш момиче.
По-големият му предложи да излязат някъде.
- Мислех си да те оставя в някой пенсионерски клуб – ухили се Хансол. – Отивай да се обличаш. След 5 минути те чакам на вратата.
Хансол стана от дивана и също се втурна към стаята си. За 2 минути влезе в едни дънки и си облече една тениска и по същия бърз начин отиде в коридора. Започна да се обува, а след като приключи с това се огледа в огледалото. Може да беше обвързан, но на всеки мъж му харесва да го заглеждат, а това нямаше да се случи, ако не изглежда добре. Щом се увери, че е перфектен се отлепи от отражението си и се огледа за Донгсънг.

by Sponsored content

Преди две седмици, Сеул

Преди две седмици, Сеул

Re: Преди две седмици, Сеул

Re: Преди две седмици, Сеул

Re: Преди две седмици, Сеул

Re: Преди две седмици, Сеул

Re: Преди две седмици, Сеул

Re: Преди две седмици, Сеул

Re: Преди две седмици, Сеул

Re: Преди две седмици, Сеул

Re: Преди две седмици, Сеул