Къщата на семейство Seo

by **Yano** Нед Фев 02, 2014 12:06 pm

Къщата на семейство Со. Намира се в близост до улица Чондамдонг.
Spoiler:

by **JB.** Сря Фев 26, 2014 7:35 pm

Изпълнението ни сцената беше страхотно.Макар че от дебюта ни беше минало доста време ние с момчетата продължавахме да работим със същата страст и трепет.За мен и Джин Йонг или как го наричаха Марк и Джаксън ,Джунър не беше толкова вълнуващо ,но за останалите това беше като свъдваща се мечта.Но все пак беше приятно.Обичах момчетата.Особено БамБам ,това дете..беше просто твърде сладко,колкото и да го бъзикахме ,че не е сладък ,той просто беше такъв!Това беше факт ,който всички отлично знаехеме ,но отказвахме да си признаем поради причината ,че ние никога не сме били и никога нямаше да сме като него.Той беше уникален.Същото можех да кажа и са Джаксън и Марк.В последно време полагах неимуверни усилия да съм като тях.Упражнявах се с премятанията и успях!Да паднах си на тиквата поне един милион пъти,но все пак успях!В крайна сметка меракът ми мина бързо и предпочетох да съм себе си ,защото знаех аз просто съм уникален какъвто съм си.
Заснемахме пордения епизот от реалити шоуго ни.Дадохме всичко от себе си и да,определено се уморихме.Поне аз.Ех тази старост.Вече беше късно вечерта и заедно с момчетата се добрахме едва-едва дорма ни.Наистина имахме нужда от почивка и съвсем скоро щх да говоря за това с началниците.Виждах ,че съмембърите ми ,колкото и да се правеха просто бяха пред срив.За съжаление успях да уредя само един свободен ден.Пак беше нещо...
За пореден път се приготвях да излизам сам.Вече почти бях забравил онзи инциден с онази лудата ми фенка ,но дори и след него дни не успях да се отпусна.Приготвях се наспокойствие в стаята в апартамента ни.Слушах и си тананиках новия албум на Сънми.Допадаше ми.
-Хора,аз излизам!Сбогом.-провикнах се макар че знаех ,че спщите красавици нямаше да ме чуят посмъртно. Заподскачах по стълбите надолу и продължавах да шептя някаква песничка забила се в красивата ми главица.Днес не бях ангажирал служебната кола с господин Пак затова си бях приготвил картата за градския транспорт.Имах доста път до къщата на Санг Ун,или както повечето го знаеха Яно,макнето пинчер на TOPP DOGG .Бяхме наистина добри приятели и определено още бяхме и ще сме и занапред.
Щом слязох от автобуса устремено влзох в супермаркета .Така и така щях да му се натреся така ,че нямаше да е лошо да го успокоя със нещо сладко.Мислех си за сладолед с орео!А може би трябдаше да му взема нещо от старбъкс или пък бабъл тий. При последната дума съзнанието ми се напълни със спомени. Тръснах глава раздразнено и прогоних мислите си. Леко подозрителен напазрувах и бълно излязох от магазина защото имах лошото предучвствие ,че онази ще се появи от някъде и пак щеше да ме окъпе с нещо.С мляко примерно.Точно затова притичах бързо през щанда с млечните продукти и се оглеждах като избягал затворник.
Ето ,че вече се тътрех по спокойната улица на която се намираше къщата на приятеля ми.След няма две минути вече бях пред нея.ИЗпуках си вратлето ,а на лицето ми се появи мистериозна усмивка.Въведох кода за отключването за вратата на електроното й табло.Дам ,Яно ми имаше доверие~ Изкачих стълбите и вече бях пред входната врата.Разтворих торбата за да се уверя ,че всички лакомства си бяха на мястото си.
Изкисках се и натиснах звънеца и зачаках.Почудих се дали да се скрия ,но размислих..Странно.Натиснах бутончето отново и отново и после пак!Къде беше това момче?!Можех да вляза пред задната врата ,но си оставих само с идеята.Въздъхнах и натиснах продължително звънеца.Изведнъж чух тътрещи се стъпки отвътре и веднага се ухилих очаквайки Санг Ун но...
Усмивката ми моментално замръзна.Усетих как краката ми от самосебе си се размърдаха и отстъпих назад една крачка.Торбата щеше да се изплъзне от скованите ми пръсти. Ето че най-накаря успях да реагирам ,като ококоря очите си.Вдигнах ръката си като сочих право напред.
-ТИ!-беше единственото ,което излезе от леко разтворените ми от шок устни.

by **Stella~** Сря Фев 26, 2014 8:41 pm

Денят ми беше прекрасен направо чудесен, то такива бяха повечето ми дни напоследък. Е като изключим срещата ми с онзи принц. Гледах много да не се сещам за нея… дори устоях на изкушението да тръгна да се ровя кой е и защо се мисли за толкова голяма работа. Точно така не ми трябваше да знам нищо за него. Беше си ми по-добре, пък и силно се съмнявах някога да ми се наложи да го срещна отново. Какъв беше шанса? Мда това беше доста добре като се замисля.
След срещата с онзи принц се преместих да живея при братовчед ми. Техните бяха страшно мили с мен и се чувствах направо страхотно у тях. Със Санг Ун само се лигавехме и се тъпчехме със сладко. Все пак имахме да си наваксваме години. На няколко пъти се изкушавах да му разкажа всичко за срещата ми с к-поп звездата, но се отказвах. Ами ако се окажеха приятели или нещо такова? По-добре не… Групата на братовчед ми всъщност ми допадна, но все още не слушах к-поп с малки изключения, ама много малки…
Днес всички излязоха по задачи или на работа и останах сама в къщата. Реших, че нищо не ми се прави и ще мързелувам цял ден. Даже си седях по супер удобната ми пижамка на Хелоу Кити! Да обожавах всичко с котето. Беше толкова сладко! Всеки си има мании. След едно-часовият разговор с майка ми, в който се наложи да повторя хиляда пъти, че се храня добре и не съм отслабнала и не, не преследвам някой известен кореец, успях да и затворя и се отпуснах на леглото. Тази жена щеше да ме подлуди, въпреки че беше на толкова километри пак успяваше да ме ядоса с нейното разпитване. Реших да се разнообразя като проверя дали е излязла най сетне новата песен на TVXQ добре де, не слушах к-поп, ама тези двамата ми харесваха и то много. Отворих лаптопа си и веднага я намерих. Пуснах си я и първия път само седях и гледах клипа и им се радвах, да определено ми допадаше. Вторият път я бях увеличила и вече подскачах из стаята и си пеех. Добре, определено денят ми вървеше доста добре. След петия-шестия път реших да отида да намеря нещо сладко за ядене в кухнята.
ЗА огромно съжаление след като щателно прерових всички шкафове не намерих нищо. Явно с братовчедчето бяхме изяли всичко. Точно го набирах да му кажа да вземе нещо, когато се позвъни на вратата или поне така ми се стори. Музиката все още беше увеличена. Затътрих се към стаята си да я спра. Онзи започна да звъни на пожар. Ех… леле… не може да почака малко. Спрях музиката и с бавна крачка тръгнах към входната врата.
-Да? –казах равнодушно и вдигнах поглед от телефона си, за да видя кой е. Ококорих се и изпуснах телефона си. Той изглеждаше не по-малко шокиран от мен. Пуснах вратата и седях и го зяпах, даже не се усетих, че телефона ми лежи на земята между нас.
-Какво…какво правиш тук?!-попитах объркано като не можех да отделя поглед от него. Какво правеше тук този? Защо беше дошъл? Как ме е намерил…
Изведнъж се осъзнах , трябваше да се правя, че не ми пука, че се е появил. Ама чакай малко как е влязъл долу? От къде знае кода? Да не би... уфф.
Наведох се с кисела физиономия да вдигна телефона си. Развали ми хубавия ден, чудесно просто.
-Заради теб си изпуснах телефона-казах раздразнено като го вдигах.

by **JB.** Сря Фев 26, 2014 9:09 pm

Не това не се случваше.Аз все още спях.Това не беше възможно.Най-лудата ми фенка се намираше ,по някаква шантава пижама в дома на най-добрия ми приятел!Може би беше скрита камера...не може съдбата така да се бъзика с мен.Първо инцидента в Бабъл Тий кафето ,после в тоалетната ,а сега и тук?Какво в името на всичко прекрасно в мен се случваше!?Не можех да повярвам.За секунди усетих ,че дори не можех да премигна.Бях жестоко изненадан и бих казал даже в шок.О ,просто чудесно.Сега щях да й взема кординатите и да я съдя!Това си беше жива психологическа травма и за всичко беше виновна само тя!
-Какво…какво правиш тук?!-успя да изпелтечи докато огледално на мен се взираше напред.Признавам я,беше добра актриса ама тези номера нямаше да ги пробута на мен.Шашнатата й физиономия въобще не ме трогна.Знаех ,че всичко е нагласено.Тя определено беше някаква психопатка!Трябваше да се махам от тук,но пък ...може би тя щеше да ме проследи!Намираше се в дома на най-добрия ми приятел!А утре къде щеше да е ???У БАБА МИ?! Не нямаше да го позволя!Все още не се бях оттървал ,от ужасяващите спомени ,които ТЯ ми беше нанесла онзи ден в кафето.При мисълта за тях изтръпвах.От срам не споменах на нико за случката.А и какво щх да обясня?Ами някаква луда ме окъпа със сок и после за малко да ме учисти в близката тоелетна.Това успях да го преглътна ,но ...но.тя беше пипала безцената ми коса!!Как смееше ,та тя не беше дори достойна да ме гледа ,камо ли да подоксва съкровището ми. Все повече съжалявах ,че това лудо момиче всъщност се доближаваше до идеала ми за жена.Ако не беше този храплив език и държание щеше да е ..чакайте,КАКМО ПО -ДЯВОЛИТЕ СИ МИСЛЯ?Тя не беше за мен.Тя беше ..беше..о,не...
Стоях като статуя и не можех да успокоя шокираното ми изражение.Дори ръката и пръста ми ,които я сочеха бяха замръзнали.
-А-АЗ какво правя тук?!-съвзех се й и рекох с невярващ тон.-Ти какво правиш тук??-върнах й въпроса докато размърдвах скованото си тяло. Нямах намерение да слушам обясненията й защото бях вглъбен в собствените си мисли.И точно тогава се ме тресна мисълта..
-Къде е Санг Уон?Какво си му направила!-високо попитах докато я избутвах от прага и най-нахално влетях в къщата.Призовах силно името на приятеля ми ,но къщата осатна глуха.Обърнах се отново шокирано към нея
-....Убила си го?О,ГОСПОДИ!-креснах насреща й.Отново всичко заглъхна.Бързо напарвих две крачки и застанах пред нея,хванах,крехките й рамеца и ги разтресох силно.-Кажи ми че си пощадила Санг Уон,кажи мии~-мрънках и продължавах да я треса напред-назад.
И точно тогава ,когато погледа ми слезе от лицето й ,то попадна на..пижамата й която ..беше твърде къса и краката й бяха на показ.Да не говорим за потника която ми се струваше ,че прозира.Веднага се осъзнах и се отръпнах от нея завъртайки се в профил.Беше ми неловко да я гледам така облечена.Прочистих гърло.Е вече бях свършил със драмата,но все още бях неприятно развълнуван.

by **Stella~** Чет Фев 27, 2014 12:10 am

Като се изправих с телефона си в ръка Джей някой си все още седеше като статуя и не мърдаше. Добре и аз бях шокирана от появата му тук и определено ме плашеше и да още не проумявах какво прави тук? Защо трябва да е тук? Защо все на мен?! Трябваше ли да се появява и защо…уф… как може този нарцистичен принц да се появи сега и то у братовчед ми? Той беше толкова ужасен , държа се гадно с мен и накрая… накрая ме целуна!!! Кой му беше дал да го прави! Тъпак! Меко казано му бях бясна все още и сега се появи тук и ми прецака хубавия ден. Как може?
Вместо да ми отговори той ми върна въпроса. Как какво правя малоумнико … живея тук, не аз съм влязла с взлом. Аз съм си вече вкъщи. Точно обмислях как ще му трясна вратата в хубавото личице, когато идиота ме избута и нахълта вкъщи.
-Ей… -разписках се, а той даже не ме отрази и започна да вика братовчед ми. Ококорих се още повече и не смеех да мръдна. Чакай малко…. Този превзет принц познава братовчедчето ми?! Ама не може… как така. От шок седях до вратата където ме беше бутнал и само го зяпах ококорено. Изведнъж той се врътна към мен и ме изгледа доста странно. Почна да ми говори разни глупости да не съм убила братовчед си. Ама този сериозно има психично отклонение! Преди да се усетя той дойде до мен и ме разтресе силно като ми крещеше насреща.
-Ти луд ли си бе?! – извиках се – Пусни ме ненормалник такъв! –разписках се още по-силно. Изведнъж той ме пусна и се дръпна като се обърна на страни. Бях му бясна! Направо… не можех да изразя с думи колко ядосана бях в момента.
Отидох до него бавно и застанах точно пред него.
-Ти…- преди да се усетя му зашлевих шамар. Е не толкова силен колкото ми се искаше, пощадих го леко, но все пак си беше шамар. – Първо… АЗ ЖИВЕЯ ТУК! – казах го силно и ясно да му се набие в хубавата главица. Сигурна бях, че всеки момент ще се разписка за шамара, ама не ми пукаше. Това беше за всичко, за грубото държане, за нахълтването му сега ,за разтрисането и за… и да … за проклетата целувка, която тогава наистина ми хареса. Не, не, не… не ми хареса.
-Второ – казах по-тихо- Санг Уон е жив и е навън с групата някъде, преди да попиташ, защото знам, че ще го направиш, понеже си твърде любопитен, той ми е братовчед. – заявих и скръстих сърдито ръце като обърнах поглед на другата страна. Тогава осъзнах, че аз съм по пижама… само по пижама и то къса пред този…този … този… Ококорих се отново и се изчервих от срам и погледнах към него.
-Ей сега се връщам- изписках и изтичах към стаята си. Намерих някакъв халат и го облякох, не ми прикриваше много краката, ама пак беше по-добре от нищо. Опитах се да се успокоя и червенината да се махне от лицето ми. Олелее ужас... и този ме видя само по пижама. Стела... как може да си толкова тъпа!
Щом се успокоих достатъчно се върнах при принца.
-А сега ти обяснявай какво правиш тук? - попитах го уж ядосано, но истината беше, че още ме беше много срам. А и той сигурно искаше да си ми го върна за шамара. Ама си го заслужи!

by **JB.** Чет Фев 27, 2014 8:07 pm

Не мислех ,че някога въобще ще я срещна.Точно нея.Знаех ,че това първия път беше просто нещастната ,гадна съдба ,но сега..за втори път??Сериозно?С какво го бях заслужил? Религиозен съм и не съм пропуснал или прекрачил никой обичай или традиция.В стаята ми имаше Библия така ,че явно греха за който ме наказваше вселената не...казво си мислех за Бога. Чувствата ми към това момиче бяха смесени.Хем я ненавиждах и наистина не можех да понасям защото нещо в нея ме дразнеше ,хем я намирах за красива и сладка и обикновена и напълно ...напълно ПОЛУДЯВАХ!Тя не беше красива нененененененене .Им Дже Бум,стегни се!!СТЕГНИ СЕ!Не я гледай ,не я гледай в големите ,красиви очи ,не гледай нежнато й лице...
Изцъклих очи щом казуса в ума ми сви корема ми.Не биваше да мисля така.Беше нередно.Тя ми беше враг! Опитах да овладея ненормалните си извращения ,които се вихреха в ума ми.това обаче което ме освести от тях ,не беше страха ми от лудото ми съзнание,нито тръпките ,които ме побиха ,а шамара който шибна бузата ми. Очите ми се разшириха за пореден път от изненада.Поставих ръка на отпечатъците от пръстите й.Тя...тя,т ме зашлеви!
– Първо… АЗ ЖИВЕЯ ТУК! -врекна насреща ми.Стоях и я гледах отгоре и не смеех да премигна или да преглътна.Предпочитам да ме беше заляла с нещо ,да ме бутне ,да ме целуне дари ,но тя опредлено прекрачи границата ми.Това беше!
-Второ .Санг Уон е жив и е навън с групата някъде, преди да попиташ, защото знам, че ще го направиш, понеже си твърде любопитен, той ми е братовчед. -заяви все още с авторитален ,ядосан тон момичето и даже зае поза.Отби поглед ,но аз продължих да я зяпам.Все още бях в шок.
-Ей сега се връщам.-чух я да казва и в следващия момент тя изприпка от стаята.Стоях като статуя посредата на коридора .Свалих замръзналата ми ръка от лицето си и погледнах надолу. Нямах никакъв план в главата ,но нямах никакво намерение да я оставя.Тя ми удари шамар.Каквото повикало такова се обадило.
-А сега ти обяснявай какво правиш тук? -ето ,че най-сетне госпожицата се върна.Извърнах главата си докато я гледах остро.Уау,обичах ,когато бях в роля.Обичах и точно тази роля. Нарочно тряснах торбата с покупките ми на земята и се обърнах изцяло към нея. Очите ми горяха ,а устните ми бяха свити на тънка линия.
-Коя..Коя си ти ,че да ти се обясявам,хъх?-попитах с арогантен глас ,като пристъпвах към нея.Обичах тази игра и винаги съм бил победител.-И кой ти дава правата да ме удряш?Прекали този път!ЯХ!-повиших значително тон.-Не съм влизал в взлом ,ти ми отвори!!Санг Уон е моят най-добър приятел и за това съм тук!
Направих още няколко крачки към нея.Вече бяхме опасно близко един от друг.
-Сега трябва да ти върна шамара..или ти..трябва да ми върнеш целувката!-казах злобно и нарочно се направих ,че се опитвам да задържа дяволитата ми усмивката скрита..Знаех отлично че нямаше да избере целувката ,така че нямаше какво да губя.Хах,вече надушвах победата!Беше толкова лесно този път.

by **Stella~** Пон Мар 03, 2014 2:09 am

Когато се върнах в стаята Джей някой си не беше мръднал от мястото си и изглеждаше все така изненадан. Май шамара ми не му се отрази никак добре, явно бях първата, която се държи така с него. Ама не ми пукаше… всъщност на част от мен и идеше да изтича да го пита добре ли е? Да се извини… но държах тази си част здраво! Нямаше да се извиня за нищо на света! Ако не се беше държал като ненормалник, нямаше да го ударя! Ако се беше дължал нормално с мен, нямаше да си заслужи шамара. Без причина не бих удари никой!
Може и да беше стъписан, но определено изглеждаше бесен. Ужас… какво ли можеше да очаквам сега от него? Малко ме притесняваше това, но се постарах да не ми проличи много.
Онзи изведнъж се съвзе, трясна торбата и започна да ми говори арогантно. Ама този за какъв се имаше?! Как пък ще ми говори така в дима ми, е технически дома на братовчед ми, но да все пак.
Принца взе, че ми повиши тон чак! Седях и го гледах гадно със скръстени ръце. Да не си мислеше, че с някакво си викане ще ме изплаши. Новата информация, която получих ме остави като попарена! Как така е най-добрият приятел на братовчед ми?! Невъзможно! Братовчедчето ми не дружеше с такива идиоти. Колкото и да беше хубав все пак си остава идиот!
Опитах всячески да прикрия шока си от тази новина. Той направи още няколко крачки към мен и беше съвсем близо. Едвам прикривах смущението си вече, но все още успявах успешно да го направя. Защо ми се навираше толкова? Опитваше се да ме притесни ли? Не го ли беше страх, че мога пак да го ударя? Всъщност не бих… не мога да го обясня, но колкото и да ме дразнеше не исках да го удрям пак.
В момента адски се радвах, че не разказах на братовчед си за дразнещия Джей някой си, щеше да е доста неловко, ако бях. Нямаше шанс обаче да се разбирам с този. В никакъв случай! Дори заради Санг Уон.
Тъпака изведнъж ми постави ултиматум и уж се опита да си прикрие усмивката.
-Ама за какъв се мислиш да ми поставяш такива ултиматуми?!- казах ядосано, като се опитвах да прикрия новата доза шок. Не исках да ме удря! Той сериозно ли обмисляше варианта да удари момиче? Не, не исках и да го целувам… е може би малко… но НЕ! Обаче нещо в изражението му ми подсказваше, че и той не очаква това от мен. Май си мисли, чре ще избягам с писъци от него. Да, ама не…
-Е щом това са условията ти… -казах и сложих ръцете си на кръста и го изгледах сериозно…- Давай да видим..- казах, но преди той да реагира се вдигнах на пръсти и го целунах. Съвсем леко и бързо. Не ми се искаше да свършва всъщност, но успях да се осъзная и се дръпнах.
-Значи сме квит! Доволен ли си?- ухилих се на среща му и след това го изгледах студено, все едно нищо не е станало. Вътрешно не знаех къде се намирам… бях целуна Джей някой си и това много ме радваше , н осе борех всячески с това чувство, не трябваше да се радвам, не трябваше просто…
-О, храна ли си донесъл, нещо сладко ли виждам…- казах уж небрежно като погледнах торбата на земята. Трябваше да се махна от него, да съм близо до него не беше добре за мен. Или пак щях да искам да го ударя или по-лошо ….
Наведох се към торбата и се заех да разгледам какво е донесъл. Изглежда наистина добре познаваше братовчед ми и имаше от любимите ни неща. Е това беше добре за мен.

by **JB.** Сря Мар 05, 2014 2:57 pm

Вече тотално се бях отнесъл.Знаех ,че съм победил и всъщност го подушвах още от одеве.Просто сега чувството щеше да е по-сладко.Ех,обичах победите.
-Ама за какъв се мислиш да ми поставяш такива ултиматуми?!-айде пак се почваше.Тетатрално завъртях очи и стиснах устните си силно.Наистина ме дразнеше това момиче!Да не би да си мислиши ,че като врекне насреща на някой и нещата щяха да станат както тя кажеше!Ами колко жалко ,че щеше да й разбие фантазиите.Защото това беше реални живот,намираше се в Южна Корея и в момента стоеше пред Им Дже Бум!
-Е щом това са условията ти… -чух я да казва и се приготвих да я погледна с пренебрежение.Добре ,де нямаше да я удрам.Имах си ценности и нмаше да се провалям като мъж,какъвто бях.Един истински достоен мъж не би псегнал на по-нежно създнание особено като жените.Ноооо за съжаление това пред мен въобще не беше нежно и добро.Къде ли се криеха дволските й рогца всъщност?
Дори не се бях замислил чак толкова ,но когато усетих изведнъж устните й върху моите имах чувството ,че не ме беше целунала ,ами ми беше забила втори шамар.Тя-тя-тя-тя...тя ме целуна!?Но ултиматума беше само капан за да я тресна и аз едно хубаво...
-Значи сме квит! Доволен ли си?-попита ме и не само беше весела еми беше напаво доволна.Че и се хилеше насреща ми.Аз от своя страна стоях като гърмян заек и и я гледах с празни очи.Главата ми също беше станала куха.Премигнах няколко пъти и бавно започнах да се освествам.Все още не бях в състояние да говоря нормално или поне да мисля ...Защо се чувствах така,беше странно?!
Госпожицата ми наговори още неща за които аз останах глух.И точно тогава нещо ми прищрака.С едно бързо движение грабвах торбата ,към която тя се беше прицелила и най-демонстративно се запътих към кухнята.Извадих лъжица от шкафа с приборите и все така нацупено се настаних на маста.Строполих торбата с локмства и веднага затършувах вътре.Извадих кутията със сладолед с бисквити и яростно се заех да го отварям.Щом постигнах целта си след секунди вече най-свински нагъвах от сладоледа,който се беше разтекал доста.Нищо пак беше вкусен.
В кухнята влезе и тя.Направих се ,че не я виждам и продължи с пълна уста да се плюскам от кутията.Добре че бях взел голяма.Не знаех какво ме прифваща ,но ако не си изкарах всико на нещо ,някой щеше да пострада.Изведнъж кутията изчезна от ръцете ми.
-Искам и аз!-каза тя и също започна да гребе от вкусния сладолед.Погледанах я безизразно .Устата ми все още беше пълна с разтавщи се в не сладолед.Не ми се говореше..викаше ми се.
Протегнах ръка и си дръпнах кутията обратно при мен.Приведох се над нея и продължих да унищожавам вуксното съдържание.

by **Stella~** Вто Мар 18, 2014 8:56 pm

Май господинчото остана доста втрещен от постъпката ми. Честно казано и аз бях малко, ама все пак нали той ми каза да си избера. Какво очакваше? Да кажа „ Давай, удари ме…“ …а да бе, нямаше как да стане, а и все пак беше една целувка какво толкова. Всъщност… беше 2ра целувка… По-добре да не мисля за това…
Едва стигнах до торбата, когато той все, че се размърда и ми я дръпна от ръцете без дори да каже нещо. Ама я… исках да видя какво има и да си взема да ям нещо.
Тръгнах след него в опити да се докопам до торбата. Учудващо беше, че той се чувстваше като у дома си и знаеше коя стая къде се намира и без проблем стигна до кухнята. Даже си извади лъжица от шкафа! Ама… аз бърках все още кое къде седи, а принца знаеше! Как така?! Колко ли време прекарваше с братовчед ми и колко ли бяха близки?
Седях и го зяпах все още сащисана, а той си отвори ядосано сладоледа и започна да яде. Всъщност за какво беше ядосан? Откакто се появи за първи път беше тооолкова тихо. Сега като не говореше и си цупеше изглеждаше сладък… Ох, честно няма ли кой да ми забие шамар?! Какви са тия мисли?! Той е префърцунена к-поп звезда… мисли се за по-велик от всички останали… трябва да стоя далеч от него, колкото се може по-далеч. Но… пък искам сладолед от любимия ми е…
Без много да се чудя се настаних до него на един от високите столове с лъжица в ръка, готова да атакувам сладоледа. Преди той да се усети дръпнах кутията пред мен като само му съобщих, че и аз искам и загребах голяма лъжица сладолед. Точно загребвах втора когато кутията изчезна. Господинчото все още с безизразно лице продължи да я опустошава без дори да ми каже дума.
-Като прасенце си…-вметнах през смях и се опитах да се наведа през него да достигна кутията. Всъщност не казах това с лоши мисли, просто така се тъпчеше, като малко прасенце, по сладък начин. Той така се бе привел над нея, че ми беше трудно да я издърпам. Ама и тоя… не може ли да дели?! Момиче съм , искам и аз сладолед.
-Хайде де...-казах раздразнено, но той даже не ме отрази. Не разбирах какво му стана от преди малко. Да, хубаво е, че млъкна и не се държи нагло, но това беше доооста странно за него. Може би бях под нивото му, за да ми говори? Да бе, да си гледа работата! Лигльо… не ми пука, защо мълчи. Исках да го разпитам за братовчед ми, откога се познават и такива, но явно нямаше да се получи, като го гледах какъв е вкиснат. Е после можеше да попитам Санг Уон.
Тъй като съм нахална донякъде и ми се ядеше от проклетия сладолед, се надигнах на стола и се пресегнах пресегнах през него да си взема. Усещах как само още малко да се наведа и ще падна, но за сега успешно се държах и достигнах до кутията.
-Стига си се цупил, искам сладолед- казах вече и аз леко раздразнено и се опитах да загреба от кутията.

by **JB.** Съб Мар 22, 2014 10:57 am

-Като прасенце си…-съвсем отчетливо чух думите й ,но предпочетох да се съсредоточа върху сладоледа.Предпочитах 10000000000 пъти студения вкусен лед отколко нея!Много ме дразнеше ,бе ,чак не беше реално!Набина по който говореше,как се държеше ,лицето ,движенята й просто ме подлудваха!По-принцип съм спокоен човек,особено след ,като ми се налага да се грижа за онези говеда от групата ,но само минутка с нея и ми идва или да се гръмна или нея да гръбна!Опредлено харесвах момичета и ги намирах за абсолютно перфектни независимо какви са ,колко тежат,красиви ли са ,но НЕЯ ...тя..Да ,тя беше красива и с буен характер ,който е запомнящ се но просто не беше мой стил.На мен ми трябваше някоя спокона и уравновесена,някоя миличка и сладичка .Пък това момиче е всичко което не искам в половинката си!Как беше възможно всъщност.Може би беше съдба ? Не вярвам природата да се избъзикала толкова жестоко с нея.
-Стига си се цупил, искам сладолед-продължаваше да ми говори докато аз все още се цупех приведен над кутията.Усити че тя се приближаваше към мен ,но запазих самообладание и просто се парвех ,че не я забелязвам!Нямаше да й дам от сладоледа и това си е!Тетрално забих лъжицата в сладоледа чак до дъното .Погледнах за кратко нагоре ,колкото само да покажа ,че ми е все все тя и докато свеждах поглед нарочно изпуфтях и завъртях очи.Това щеше да я издразни,бях сигурен.
-Няма пък!-изгрухтях надуто и без да си преценявам силата с едно движение завъртях забодената лъжица и почти разтопения сладолед плисна нагоре.Усещах че ме беше накапало точно по лицето и когато отново вдигнах поглед към момичето видях ,че както че се беше привела да си вземе ,но беше замръзнала защото...и тя беше уцелена със сладоледа.
Гледах я с изцъклени очи когато както обикновенно избухнах във висок смях.
-ААААААААХАХХАХХАХХАХАХАХ,НИ МОА ,НИ МОАААА.-смеех се със все гърно и се държах за корема.От рязките ми движения стола под гъза ми се разлюля и аз тупнах на земята ,но продължавах да се хиля като истерик. Започнах да пляскам с ръце докато се треса от смях и едвам се изправих.Хванх барплота за упра и не спирах да й се смея.
-Не мога да дишам,ааахахаха,не,не,не хахахах.Трябва да си видиш фейса точно в момента.ХАХАХА~ЧАкай да те снимам,нимоа просто.-говорех задъхано и продължавах да се кикскам високо. Изкарах телефона си от джоба и бързо я заснех. Може би беше добра идея да се дъжа по-мило с нея само защото е братовчедка на Санг Уон ,но в ммента нямах никакво намерение да я жаля.Нямаше да й се размине и това си е.Не ,не мразех ,просто ..и аз не знам какво ми се случва.Усещах непреудолима нужда да я дразня.Това ми доставяше удоволствие. В момента обаче ме притесни факта ,че сега тя беше на ход,не че ме е страх нещо най-много да ме задуши в някоя прегръдка или пък да ме залее пак с нещо или пък най-лошото....отново да ме целуне.Изтръпнах при тази мисъл и се успокоих със смеховете.
-Е,сега си ти на ход,но те предупреждавам.Залееш ли ме с нещо или пък ме целунеш ще се съблеча пред теб!Зклевам се.-заплаших я през лукава усмивка.

by **Stella~** Вто Апр 01, 2014 8:11 pm

Ох, този Джей някой си много ме дразнеше на моменти. Като сега! Не знам какво толкова се нацупи, ама и не ми пукаше, исках сладолед. Как ли го понасяше братовчед ми? Много ми е интересно дали и с него така се цупеше за нещо. Всъщност сигурно не… Той определено не беше като мъжките индивиди, с които се бях сблъсквала досега. Беше доста по…. Разлигавен? Така е.. нали е звезда… ето затова не ми харесват к-поп звездите...като изключим Чангмин и Юно те има за какво да се надуват! Та да... все още обмислях варианта да се държа добре с него заради Санг Уон, но това едва ли щеше да стане, пък и той ме предизвикваше... не е като аз да съм виновна, нали така? Е може би...имам малко вина, ама както и да е.
Господинчото продължи да се държи като малко прасенце и даже изгрухтя докато ми отказваше да ми даде сладоледа. Беше доста смешен така. Гледах намусената му физиономия раздразнено като ме погледна за секунда.
В следващия момент усетих сладолед по лицето си и замръзнах на място. Ама тоя… да не би…
-Тъпак ! Уцели ми се със сладолед! – викнах ядосано, но Джей някой си не ме чу, защото представяте ли си беше зает да ми се подиграва и смее. Ама, че идиот! Как? Аргххх....Защо? Защо трябваше да се оказва приятел на братовчед ми и да идва у нас? ЗАЩОО?
За мое щастие той падна на земята, но продължи да се хили и изведнъж извади телефона си и ме снима! АМА ЧЕ…. ЩЕ ВИДИ ТОЙ!
Вече имах чувството, че ще напие от смях. Толкова ли му беше забавно? А? Тъпак! Огледах се наоколо след като чух предизвикателството му и видях лукавата му усмивка. Нещо в нея ме предизвика да действам без много много да мисля даже. Няма да му се размине безнаказано.Щял да се съблече… да бе да. Ей сега... голямата заплаха.
Преди да помисля какво правя даже загребах цяла шепа от полутечния сладолед и му я лепнах в ухилената физиономия. Както се смееше той замръзна на място и гледаше все едно го ударих с тухла четворка. Изражението му просто ме уби и изпаднах аз на свой ред в истеричен смях и паднах на земята до него.
-АХАХАХАХ много си сладък Джей какъвто там беше….- продължих да му се смея. – Имаш малко сладолед.. –опитах се да кажа сериозно и взех малко сладолед от бузата му и пак избухнах в истеричен смях. Сладоледа по лицето му не беше никак малко.
Той ме предизвика аз отвърнах. Какво? Мислеше си, че като ми каже, че ще се съблече ще ме откаже от това да му отвърна? Да бе… не съм толкова глупава, че да му повярвам.
Дори заради Санг Уон не можех да се държа по-мило с него сега, просто той сам си го търсеше! Ако не беше го направил дори да е случайно нямаше и аз да го замеря. Пък и господинчото ме снима, аз него не съм… все още. Жалко, че моя е някъде на барплота. Как можах да го оставя като влязох тук. Видях, че все още държи телефона си и преди да се усети се пресегнах и дръпнах неговия. Преди да има време да реагира му се ухилих насреща с телефона.
-Усмихни се – казах весело и го снимах. – Еее, ама каква е тая физиономия? – попитах го уж сериозно и продължих да се смея.

by **JB.** Пет Апр 04, 2014 9:36 pm

Стоях напълно безмълвен със затворени очи.Представях си някаква полянка със цветенца,слънчице някаква рекика ,Бамби пасеше не далеч от мен.Спокойстви и Мир.Спокойстие.Дишане.Тишина.Мииииииииир.
Усещах как сладоледа се стичаше по красивото ми лице.Току що ,госпожицата ми размаза сладолед по лицето?!Определено бях без коментар.Бях напълно изключил и дори не я удостаявах с грам поглед или внимание.Бях се съсредоточил върху вътрешния мир ,защото заклевам се в собвсевените си деця щях да отскубна косата на момичето пред мен!Не ми пукаше ,че беше женка !ЗА ВТОРИ ПЪТ ЗАСТРАШАВАШЕ КРАСОТАТА МИ.Ненененененен,нямаше да й се размине и този път!Беше свършено с нея.Усещах вкуса на злобата в устата си.не ми пукаше ,колко красива да беше или сладка ,но ейшшшш,бях твърде ядосан в момента за да мисля върху подмамващата външност.Тя беше същински дявол ,бе да му се невиди!
-АХАХАХАХ много си сладък Джей какъвто там беше….Имаш малко сладолед..
Мир...Покой...Спокойствиееее.Дишай Дже Бум,просто дишай.Пръстите на ръцете ми започнаха да изтиват защото цялата топлина беше преминала в лицето ми.Когато се ядосвах ставах червен като домат!Стисках здраво устни и имах чувството ,че ще си счупя челюстите от здравата си захапка.Не беше истина ,колко ядосан бях в момента.
-Усмихни се .Еее, ама каква е тая физиономия–гласът на тъмнокосата отново прекъсна медитацията ми.Поемах си дълбоко въздух в опити поне да преглътна малко от гнева ,който ме тресеше. Но вече беше късно.С бързо движение застанах на колене и я сграбчих за китките привличайки я леко към мен.Загледах я с пламнали очи .Нямах намерение да я псувам или обиждам или удрям.Все още държейки ръцете й притиснах лице към дългатай косата и си избърсах най-безцеремонно.Триейки остатъците от сладоледа прокарах тиквата си по рамото й.Накаря направо хванах материята с която се беше загърнала и се избърсах.
Дръпнах се рязко от нея и се изправих.Отидох до мивката и взех кърпата.
-Косатата ти смърди ужасно!-заядливо й казах докато си бързах лицето.
-Сега ,драга ми позволи да ти помогна да се избършеш,цялата си в сладолед!-говорих й "миличко" докато отново застанах до нея и като я награбих и я метнах на рамото си .Игнорирах протестите й и тръгнах на посоки в къщата.Къде беше проклетата баня?!Предположих ,че ще е на втория етаж ,така че на там и се запътих.
-Сори ,маце ,можеше да ме ритнеш,ухапеш ,но да нацапаш лицето миии ,леле,сега ще видиш ти.-говорих й докато изкачвах стъбите.
Ритнах една врата и тя се оказа точно това което ми трябваше.Банята.Огледах с и видях ,че в дъното имаше вана.А в ъгъла в дясно от мен имаше и душ-кабина.Подсмихнах се злобно и я отворих.Пуснах водата без да ми пука каква беше и свалих момичето от рамото си.Натиках я под стурята ,а от устините ми се изтръгна победният ми зъл смях.БАМ!Още една точка за Джей Би.Юухууу~

by **Stella~** Нед Апр 06, 2014 12:43 am

Господин принцът май не очакваше така да му отвърна или въобще да му отвърна и все още седеше без да помръдне. Толкова ми беше смешен, че вече усещах болки в корема от смях. Лошото беше, че сега беше негов ред и като го знам ще е очаквай неочакваното и какъвто е мрънльо тъпкано ще ми го върне. Но все пак физиономията му сега беше… безценна и аз я запечатах е на неговия телефон, но все пак я имаше вече някъде. Дано успея да я прехвърля на моя педи да успее да я изтрие. Представям си само… ще си го сложа за десктоп и на телефона и на лаптопа… ааах перфектно и ще мога така да му се смея винаги като му видя физиономията, ще ми оправя настроението. Колко прекрасно!
От плануване забравих да внимавам и господинчото гаден си обърса лицето в косата ми! В моята чиста и прекрасна коса той си избърса сладоледа. АМА АМАН ОТ ТОЯ! ЗНАЕ ЛИ КАК СЕ МИЕ СЛАДОЛЕД ОТ КОСА!!! НЕНОРМАЛНИК… дишай Стела… не го убивай веднага… дишай той това цели да те ядоса… а не ще го удуша тоя… Но нямах време дори да обмисля как ще го удуша, защото тъпака ми заяви, че косата ми смърди и ме вдигна като ме метна на рамото.
-Какво си позволяваш гаден… - разквичах се от рамото му. Като се опитвах да го ритна и същевременно го удрях по гърба с ръце. Той само ми се подсмихваше и спомена нещо за лицето си. Какво пък му е толкова специално на лицето? Той започна…
- И какво от това… пусни ме веднага! Чу ли ме?! Веднага!!! –виках ядосано, но той като че нямаше намерение да ме пусне все още. Обикаляше из къщата и търсеше нещо.
В следващия момент той нахлу направо в банята и вече предусещах какво мисли да прави. Само да посмее честно не ми пука, че е приятел на братовчед ми, просто лошо му се пише и то много лошо.
Чух да отваря душ-кабината и в следващия момент ме натика отдолу под … студената вода. Вдигнах поглед към него и го изгледах толкова злобно, а той ми се изхили на среща. Водата беше доста студена и чак ме побиха тръпки от нея… ако утре съм болна…Вече се усещах подгизнала от всякъде.
-Ей… -казах някакво супер мило, защото вече обмислях плана за отмъщение. Обърнах се с гръб и бързо спях водата и отвързах халата си. Макар да беше къс и не толкова дебел, все пак си беше хавлиен беше доста добре се накиснал с вода. Знаех 2те слаби места на Джей някой си и сега щяха да пострадат. Обърнах се и уж предизвикателно почнах да го събличам и преди той да се усети му метнах на лицето мокрото нещо. След това се засилих и го прегърнах силно като сложих ръце на главата му и разтърках леко, за да се намокри и драгоценната му коса и да му се развали прическата. Ха сега беше мокър и той!Е или поне лицето и коста му и част от блузата... стига му. Не беше кой знае колко гениално, защото останах само по мокра пижама… ама кой да се сети за това по-рано...
-Толкова ми се искаше ми се да споделя душа с теб…. –казах супер сериозно и се засмях и избягах от банята, за да си облека нещо, защото все пак ме беше срам да стоя по мокра пижама пред него. Чух го нещо да мрънка на излизане и точно се радвах на постижението си като се хлъзнах на мокрите си чехли и се озовах по задник на земята.
-Ау...-пропищях от болка, защото бая се ударих...Чудно просто… Сега няма да успея да се измънка на време…

by **JB.** Нед Апр 06, 2014 2:55 pm

-Ей…-гласът й ме измъкна от мислите ми.Мислено празнувах новата си победа срещу нея.Може би беше добра идея да се поразкърша в победен танц пред самата нея ,но от падането от стола преди малко ,ме болеше кръста ,а и след всичките тези танци последното нещо ,което исках да правя по време на почивката си е да танцувам или пея.
В крайна сметка реших да я удостая с погледа и какво да видя!?Тя взе че почна да съблича мокрия си халат.Ококорих очи от шок и изненада.Да ,гледал съм порно ,но сега...наживо...сега?Тя да не се опитваше да ме прелъсти?Отстъпих милимунда назад .Сега щеше да ме награби нали?Все още бях млааад за да ме изнасилват!Защо ,защо аз!?! Поех си рязко въздух ,когато мокрия парцал, който вече беше съблякла от изненадващия си стриптийз .Ето ,че този подгизнал пешкир летеше към лицето ми.Чу се едно "ПЛЯС" и това нещо удари красивото ми личице.В същия момент усетих хиищните й ръце около врата ми.Нямах време да викам за помощ.Никога през живота си не съм и предоплагал ,че ще бъда изнасилен!При това от луда жена!Мъж да бъде изнасилен?О ,я стига!
Момичето започна да мачка косата ми и заради действията ме полазиха тръпки и игличи по цялото тяло.Беше чак болезнено.
-Толкова ми се искаше ми се да споделя душа с теб…. -изкиска ми се най-мазно тъмнокосата и изкочи от душ-кабината. Не знам, но усетих устните ми да се мърдат и каза нещо...което не помня.Ужас вече ме хващаше критическа заради това момиче!
-Ау....чух писъкът й и успешно успях да извърна главата си към лепналата се на пода женска.Какво по...?
-Пха!-изпуфтях пренебрежително и я заобиколих ,тръгнах на някъде.Нямаше да й помагам ,ми!Сега по- важно ми беше да намеря сухи дрешки.Запътих се към стаята на Санг Уон.Доста отдавна не съм идвал и ми се губеше нещо.Не можех да се ориентирам.Докато все още се колебаех в коридора се обърнах при звуците които издаваше братовчедка му.Боже тая беше като същинска бабичка.Явно доста зле се беше ударила защото беше леко приведена.Не че ми пукше,но докато я наблюдавах усетих как главата ми отново се изпразни и единственото ,което беше вътре в нея беше образа на това момиче.Разтърсих глава и рамена и отново я погледнах.Вървеше на някъде явно стаята си.Проследих я с поглед ,но се отказах щом затовори вратата сллед себе си.
Някак си успях да намер стаята на прителя ми и затършувах за някакви дрехи ,които да ми станат.Той беше с няколко номера по-малйк от мен,но в момента растеше и на всичкото отгоре тренираше ,така че нищо чудно да се напомпа повече от мен.Намерих някаква тенсика и я надянах.Събрах си мокрите партакеши и излязох .Най-гордо се запътих към стаята където се беше затворила ,братовечдка му.Почуках и после без да чакам разтових вратата със замах.
-Имате ли сушилн-...О, ГОСПОДИ ТИ СИ ГОЛА!-врякнах и покрих очите си с ръце.Последва и нейния писък и аз без да чакам да хвърли някоя нощна лампа или направо цяло нощно шкафче ,тряснах вратата и затътрих бързо към долния етаж.За малко да се претъркуля по тълбите даже.Гледайки в простарнството пред себе си влязох във кухнята за да почистя свинщината ,която направихме.
-Дже Бум ...Дже Бум..-бих си едни шамар защото отново мислите за голото момиче навлязоха в главата ми.Не знам колко време бях стоял така ,но продължих да търкам едно петно сигурно вече 10 минути.Празния ми поглед беше просто...умрял.Всичко в мен беше просто пречупено.

by **Stella~** Пон Апр 07, 2014 4:38 pm

Едвам се вдигнах от земята, а онзи само ме подмина и пак почна да обикаля стаите. Добрах се до моята стая с леко куцане. Пак не беше толкова зле положението, ама все пак ме болеше и не малко. Ох, заради тоя кретен се пребих даже … А той …той ми се присмя… Какъв късмет имам?! Не мога повече честно.. не знам на къде може да стане по-зле.
Щом влязох в стаята си веднага се насочих към гардероба да си избера някакви дрехи. Нямах търпение да махна тая мокра пижама от себе си вече. Дръпнах първата блуза и панталон, който видях и ги метнах на леглото. Ха, поне господинчото нямаше с какво да се облече. Най-много да вземе блуза на Санг Уон ,ама той беше по-мъничък от него и си го представям само с блузка до пъпа. Избухнах в смях като си представих тая гледка. Е нямаше да е чак така, но не беше лошо човек да си помечтая малко нали?
Съблякох си долнището и точно съблякох и мократа блуза, която метнах на земята, когато някой влезе в стаята. За мое щастие бях само по …бельо. Чух гласа на Джей някой си и после го видях. Замръзнах на място както и той. Точно за секунда го изгледах шокирано след това започнах да пищя и хванах най-близкото нещо и го запратих по вече затворената врата… Седях и гледах ядосано няколко секунди към вратата все едно очаквах да се върне, което разбира се нямаше да стане, беше по-умен от това.
Облякох си дрехите по най-бързия начин и ми идеше да скоча и да го намери и да,… не знам какво да му направя. Седнах на леглото за няколко секунди уж да се успокоя, но една мисъл не ме оставяше на мира. Той… Джей някой си … туко що ме видя… по бельо… почти гола… аз… и си мислех, че няма как да стане по-лошо… Усетих как почвам да се изчервявам, защото ме хвана и срам от случката. Бясна му бях и то много , но ме беше и срам….
Как сега щях да изляза от тая стая и да го погледна? Даже нямаше да мога да му се развикам, защото щеше да ме хване срам. Той… как можа?! Така ли се влиза в женска стая… о не … срам не срам, ще си го получи тоя малоумник! Усетих как пак се ядосвам и без много да му мисля изхвърчах от стаята. Взех стълбите на две на три и се спрях пред кухнята. Поех си дълбоко въздух и влязох с гръм и трясък.
Господинчото беше клекнал на пода и „чистеше“ … Какво ми се прави сега на съвестен и чисти?! Не, няма да му се размине.
-О, сега се правим,че чистим така ли? – казах престорено спокойно, но преди да има време да се обърне и да ме види, което щеше да е лошо за мен, защото щях да се изчервя и да почна да пелтеча глупости, се засилих към него и го бутнах на земята. Той очевидно не го очакваше и се строполи на пода.
-Перверзник такъв! –викнах ядосано. Дали Санг Уон щеше да разбере за тази случка? Въобще за днешното посещение на Джей какъвто и да беше там? Аз лично не исках да му казвам нищо и ако този перверзник има малко мозък и той не би му казал.

by **JB.** Чет Апр 10, 2014 7:50 pm

.
.
.
.
.
.
Празните ми почти заспали очи продължаваха да стоят забити ,концентрирани върху някаква невидима за моето съзнание точка.Просто стоях напълно вдървен и беземоционален.Не знам какво се случваше с мен.Това момиче ,тов момиче ме изкарваше извън кожата ми.Не го разбиха,акъла ми не ми го побираше ,как това беше възможно.Едно момиче.Момиче?!Винаги съм бил скиптичен към любовта защото от всичките ми връзки никоя не е била достатъчно пълноценна за да ми донесе щастие.И то едни връзки...колкото и да се правих на мачо и сваляч,голата истина беше ,че аз съм имал точно една сериозна връзка от общо три.Да,не ви лъжа!Аз и гаджета...това може да се види само от Великден на Великден.Просто нито аз съм бил китка росна нито пък момичетата ми.Честно казано ,все още се чувя на себе си за постъпките си в миналото.Едно от тези момичетата беше наиситна специално за мен.В момента обаче се тревожих за чувствата ,които се зараждаха в мен .Беше адски странно при положение ,че дори не се бях запознавал официано с братовчедката на най-добрия ми приятел.
Докато стоях и все още търках едно и също петно от вече доста време и правих опити да се съвзема ,защото тези странни мисли ,които ме обезамах отново ме навеждаха на мисълта ,че съм си изтървал някъде акъла.
"Хаха ,може би ,тя ти го е взела!"-изсмя ми се едно гласче в главата ми и аз бързо изтрелях едно "ЦУС" и се осъзнах от траса си.Въздъхнах и успях да размърдам погледа си когато усетих присъствие в стаята.
-О, сега се правим,че чистим така ли? -чух гласът й точно зад мен и тъкмо да се обърна да я погледна ,когато усетих как му бутна.Изсипах се на пода на сигурно метър разтояние.Баси ква сила имаше това човече!
-Перверзник такъв!-викна момичето и аз най-сетне успях да се обърна главата си и да я погледна в очите.Ще кажеше как нямам срам да я гледам...ами да нямах!Но определено този път бях прекалил.Не трябваше така да постъпвам,но това си беше чиста случайност!Да се беше обличала по-бързо!
-Виж..с-съжалявам.Джонгмал миане!-заизвинявах се докато се призправях.Стисках парцала в ръцете си.Сега след като изрекох тези думи вече ме досрамя и не можах да задържа погледа си върху нейни.Направих една предпазлива крачка към нея и несъзнателно прехапах устни.Въздъхнах тежко и обърнах лицето си към нея.
-Айде ,удари ме!Имаш точно 30 секунди да ме пребиеш!-изтрелях и стиснах очи в очакване на ударите.След милисекунди обаче веднага ги отворих.-Само моля те не по лицето!-каза й гледайки я с молещи очи.

by **Stella~** Пет Апр 18, 2014 12:20 am

Джей някой си даже не се съпротивляваше и тупна на земята и ме остави да му викам. Леле… това беше ново. Май и той се чувства неудобно? Дали? Аз си мислих… че ще ме подиграва или нещо такова. Така де просто това очаквах предвид поведението му досега.
Той започна да ми се извинява, докато се изправяше. И това беше ново. Да чуя Джей някой си да се извинява.. просто… не, не мога да го осъзная даже. Вдигнах поглед към него, но веднага съжалих за това. Просто не можех да го гледам все още… Изправих се след него, погледнах за секунда към него, но и той избягваше упорито погледа ми. Значи поне и двамата се чувстваме неудобно…
-Айде ,удари ме!Имаш точно 30 секунди да ме пребиеш! –чух го да казва и това ме изненада още повече. Обърнах се към него и го зяпнах. А той застана в очакване ,след което добави да не му удрям лицето….
Ама той какво?! За побойница ли ме мисли? Леле... това също не го очаквах, честно казано.
-Какво?- казах изненадано и продължавах да го гледа изненадано. –Ти да не би туко-що да ми предложи да те набия?! – повторих думите му, като още се опитвах да ги осъзная .Седях и го гледах невярващо... Ох, този… как ще ме има за такава?! Да ядосана му бях и да беше ми гадно, ама чак да се нахвърля да го бия. Честно казано само заради самото му изказване ми идеше да го набия, но нямаше. Малко ми стана смешно как застана да си пази драгоценното лице.
Всъщност и да го набия каква е ползата… да ядосана съм, ама ме и срам. Той ме видя… дали някога ще забравя тази случка? Искаше ми се спомена веднага да изчезне, да не се е случвало... ама беше...уф... и все пак не бих го набила, а и съм момиче...
-Глупаче –ударих го съвсем леко по главата и това изплъзна ми се преди да усетя. Исках да кажа „Глупак“, защо го казах умалително? Оф… май като паднах си ударих и главата! Идеше ми сега и чака шамар да си забия, ама по-силно отколкото него одеве. Сега ще си помисли, че му се размина… а не беше така.Или беше? Просто… просто… как може да ме мисли за побойничка?! Не, че не правех и аз някой неща като да у се нахвърля от вратата… ама сега… не съм чак такава… мисля…надявам се.
Джей май се изненада от поведението ми и съвсем несигурно гледаше. Все едно всеки момент щях да променя мнението си и да му скоча на главата и да го бия. Ама аз съм добро момиче!
Преди да направя някоя друга глупост или да кажа пак нещо, което не трябва се дръпнах от него и отидох до плота. Мълчаливо изхвърлих кутията от сладоледа и забързах плота. Опитвах се всячески да не поглеждам към него и се съсредоточих върху „работата“. Лошото беше, че плота се изчисти бързо и след това се обърнах несигурно към него. Още ме беше адски много срам от него, щом даже не можех да измисля за какво да се заяда с него.

by **JB.** Сря Апр 23, 2014 4:17 pm

Може би тя намаше да ми налети на бой нали?Смисъл тя е момиче..Но за съжаление бях попаднал на странен вид момиче от което можех да очаквам абсолютно всико така ,чее.Не ми оставаше нищо друго освен да чакам и да се надявам ,че няма да посегне на лицето ми.Само не и него ,моля те Господи!
-Какво?-беше следващото което последва.Леко се учудих защото очаквах в готовност ръката й да се стовари някъде върху мен.Отворих едното си око и надникнах нагоре.Нямаше ли да ме бие или какво?
-Ти да не би туко-що да ми предложи да те набия?!
За момент се обърках.Това го бях казал дане би да не беше чула за шанса ,която получаваше?Премигнах няколко пъти все още леко объркан.Може би в кайна сметка нямаше да ме набие.Или може би това беше някоя техника ,да ме залъгва и като се зарадвам ,че ще бъда невредим и тогава БАМ -да ми забие ножа в гърба.Хипотетично казано!Въпреки и хубавите мисли ,които щръкаха в главата ми ,все пак още бях напрегнат.Тя беше хитра не може ей така да ме остави да ми се размине.Още от както се срещнахме си го връщахме,прехвърляхме си топката един на друг.Сега на всичкото отгоре аз я предоставях ,а тя..Ейш,това беше много странно момиче!
-Глупаче.-ръката й лупна леко по все още сведената ми глава.Ококорих очите си ,които не смеех да вдигна от одеве.Ама какво се случваше?Усмелих се и вдигнах вежди докато я поглеждах предпазливо.Само това.Ами къде беше крушето и къчът ,която очаквах?
Хванах несигурно движение от нейна страна и веднага се наежих.Ето ги и ударите ,които чаках .Бях затвори очи за секунда и когато ги отворих тя вече не стоеше пред мен.Беше започнала да се занимава с нещо на плота.Утф..?!
Най-сетне отпуснах напрегналите си рамене и чух колко високо въздъхнах.Чак се притесних защото това изпъшкване от моя страна беше единственото ,което се чуваше в загръгналата стая.Тишината беше неловка. Почесах зад ухото и се заех да оглеждам ненужно стаята, клатейки крака. Все пак обаче отидох до плота до който тя стърчеше и с един отскок настнах задника си върху него.Спомени изведнъж се върнаха в главата ми и се изхилих най-спокойно
-Ама ние сме егати комбинацията.-казах през усмивка и отново се засмях замислено все още виждайки случките ни в главата си.Бих казал ,че сме уникална комбнация ,но точно сега в тази неловка ситуация не ми се искаше тя да става още повече такава.
Въздъхнах дъбоко и скочих на краката си ,извътях се и застанах до нея.
-Им Дже Бум,но предпочитам Джей Би.Този път го запомни.-представих се най-сетне.
Не се сдържах и на лицето ми се изписа нова усмивка.

by **Stella~** Чет Май 08, 2014 10:52 pm

Джей някой си все още беше несигурен. Май наистина очакваше да му се нахвърля, а аз просто му казах „Глупаче“. Ох, от къде ми дойде и на мен тази доброта?! Поне да му бях казала глупак и да го бях шляпнала по-силно по главата. Обърнах се пак към плота, но с периферното си зрение го наблюдавах.
Забелязах как се почеша по главата и в следващия момент се метна до мен на плота. За да избегна погледа му придърпах торбата към ме. Уж с интерес гледах какво има вътре.
-Ама ние сме егати комбинацията. –чух го да казва и да се смее спокойно. Това беше доста странно и се обърнах с объркано изражение към него. Всъщност тази усмивка му отиваше и малко ме караше и аз да се усмихна, но не го направих, а само сведох глава. Ох, какво ми ставаше пък сега?
Деня беше дълъг или поне така ми се струва и май си ударих главата като паднах от това ще да е . Това е причината за глупавото ми поведение.
Принцът с лекота скочи от плота и застана до мен. Обърнах се към плота отново, за да не срещам пак погледа му.
-Им Дже Бум,но предпочитам Джей Би.Този път го запомни.- ъъъ… какво се случваше сега? Как изведнъж бяхме в приятелски отношения?
Обърнах се още по-изненадана от преди към него. Той стоеше с една миличка усмивка и ме гледаше развеселено. Леле… това не го очаквах. Изглеждаше толкова миличко и добро същество. Чак не можех да си представя, че това беше същия принц , който ми се правеше на важен в кафенето или с когото едва не се сбихме преди малко.
Опитах се да прогоня тези мисли и едва едва отвърнах на усмивката му.
-Ъ… да супер комбинация сме, не знам как се намерихме. – казах тихо като забих поглед в пантофките си. Не знам даже и аз защо го направих?!
-Аз съм Стела имам и корейско име, но почти никога не го ползвам… -допълних тихо и вдигнах отново глава като почти се усмихнах.
Значи това била липстващата буква… Би, Джей Би, е добре щях да го запомня този път. Дже Бум също ми харесваше, не знам защо предпочиташе другото.
-Защо предпочиташ Джей Би? –попитах го веднага, защото не исках да настъпи неловко мълчание след като си кажем имената. Той все още стоеше мило усмихнат срещу мен, сякаш бяхме първи приятели. Все още бях леко шокирано, но някаква част от мен много и допадаше да вижда това мило и засмяно лице и искаше да му отвърне по същия начин. Това малко ме притесняваше.
-Взел ли си от онези солетки, яките? –попитах го изведнъж и пак придърпах торбата да проверя. Исках поне за малко да не гледам усмихната му физиономия. Караше ме и аз да се усмихвам… Не знам дали исках все още.

by **JB.** Пон Май 19, 2014 6:31 pm

Стоях....като някакъв пълен малоумник-ухилен насреща й.Дори не знаех на какво точно се дължеше тази моя усмивка.Дали на факта ,че обожавах името си или че успяхме да издържим няколко минути без да се скараме илииии ,че нещо в очите на това момиче ме караше да се усмихвам.Не знам наистина на какво се дължеше ,но знаех ,че усмивката ми беше красива така че я задържах на лицето си.
-Ъ… да супер комбинация сме, не знам как се намерихме. -отвърна ми тихичко тя гледайки надолу.Ама чакай сега.Допреди малко щеше да му унищожи и пребие и зарови някъде ,а сега се стесняваше защотооо..?? Не знам какво се случваше с нас двамата ,но трябваше да приключи бързо защото почваше да става неловко.Затова и усетих как бузите ми изтръпнаха заради насилената ми усмивка ,която болезнено се опитваше да се стопи от лицето ми.
-Аз съм Стела имам и корейско име, но почти никога не го ползвам…-най-накрая ми се представи и ме хвърли в трета глуха.Как може такова хубаво момиче,такова хубаво име пък такъм чепат характер и нрав?!В какъв свят живеем ,Господи!!
Забелязах лек проблсък върху устните й.Дане би ..да ми се усмихна?!ЛОООЛ.Изведнъж усетих ,че нямам нужда да дишам просто стоях и я зяпах като последния глупак на тази планета.Усмивката ми която стоеше сякаш като зашита върху лицето ми изведнъж се съживи и отново й се подсмихвах.
-Защо предпочиташ Джей Би?...Взел ли си от онези солетки, яките? -първия въпрос макар и глупав ме свари леко неподготвен.Не обичах много,много да се обяснвам затова облизах устините си и тихо изпуснах въздуха ,който бях държал от сигурно вече мината или повече.
-Ами..всъщност не знам.От както ме подготвяха в компанията имаше едни таблици които ,как да обясня..ъъъ.-почесах се неловко зад врата където не ме сърбеше.-Ами изписваха се само първите букми от трите ни имена в другата колонка ЕГН и т.н.И от там мисля.Дже Бум..Джей Би.-завърших философията си ,която с триста зара и мънкания разказах.
-Ами да взех солетки понеже не само ти обичаш,братЧдед ти също ги хрупа много често.Изжда ги направо с пакетчето.-засмях се на групавата си шега и отново замлъкнах когато ме удари!
-Чакай а ти защо си Стела?Не използваш корейско име?-опитах невярващо после напарвих някакъв жест с ръце -Ама,душа тук си в Корея ,няма как да изпозваш примерно гръдско име или патагонско?Какво ти е корейското?Кажи ми го защото Стела не ме кефи.-изпуснах се за пореден път и притворих очи правейки някаква странна физиономия .Щом ги отворих погледнах към момичето с извинителен поглед.Е ако очакваше ,че с една усмивчица ще ме промени ,то значи жестоко се лъжеше!

by **Stella~** Чет Май 22, 2014 10:01 pm

Джей Би.. брей запомних му името, е не че е трудно де… ама вече го знам. Странно ще е да му викам Джей Би, а не Джей някой си, нещо ми харесваше така да му викам. Ама дори да не е посмял да си мечтае, че ще спра да му викам принц. Държи се като такъв, така че за мен си остава принц, е поне за сега.
Той седеше до мен на плота и през цялото време се усмихваше. По едно време май беше доста фалшиво. Чудех се не го ли болят бузите, бая време прекара в тая поза, или пък вече просто не може да си затвори устата, защото му са се схванали бузите. АХАХАХАХАХАХХАХАХ …. Ох, добре де няма да му се присмивам. Малко ме притесняваше честно казано. Подсмихнах се леко и след това се заслушах в обясненията му за името му.
Е беше логично, но явно беше свикнал така и щом така предпочиташе, така да бъде, Джей Би.
За мое щастие, каза, че е взел от яките солети и направо си наврях главата в торбата да ги извадя. Колко изискано Стела… голяма си дама… ама на кого му пука. Вметна, че братовчед ми ядял много от тях, ето още нещо по което си приличахме с него. Опустушавахме големи количества сладко.
-Да, знам, с него си приличаме по много неща- казах през смях и отворих пакетчето и си взех солетка, след това ги подадох към принца. Можеше и той да иска, знам ли го.
Докато си хрупах солетката той ме попита за името ми. И ми каза, че Стела не го кефи. КАКВО?! Щях да се задавя със солетата. Бях свикнала в Щатите да ми се смеят на корейското име и да не го разбират, затова не го ползвах. А и Стела ми харесваше много! Той седеше и ме гледаше с някакъв извинителен поглед и някаква усмивка пак.
-Не е учтиво да казваш, че нечие име не те кефи –казах и го пернах по рамото. Тц тц… - Корейското ми име е Со Джин като толкова те интересува, но почти никой не ми вика така. Израснала съм в Америка. – казах с примирен глас и си взех нова солетка.
-Джей Би, може ли да ти кажа нещо? –казах изведнъж със съвсем тихичко гласче- Не се престаравай с усмивките, че ме е страх за теб да не ти се схване лицето – казах изведнъж и едвам си прикрих смеха.- Не, че не ти е хубава усмивката! –побързах да добавя, за да не се разсърди. Сега уж се разбирахме все пак. И все пак май не заслужава този комплимент, не че не му е хубава усмивката, напротив, ама все пак... Зaбих бързо поглед в плота пак, все едно там има нещо интересно
Взех си пак солетка , толкова ми бяха вкусни не можех да се спра като се доберях до такива. Изведнъж ме осени идея.
-Ей, Джей Би –показа му солетката и една дяволита усмивка се появи на лицето ми. –Теб карали ли са те да ядеш такава солетка с някой в някое предаване? – попитах като се опитвах да не се разсмея. Онзи ден братовчед ми ми показваше някакви корейски предавания и караха да ядат такива по двойки. Ама имаше и момче с момче. Сигурно им е супер неудобно. Дали принца го е правил? Дали се е червил пред камера? Каквото и да ми кажеше знам, че в момента, в който се добера до компютър щях лично да проверя. Все щеше да има клипче, ако му се беше налагало.

by **JB.** Нед Май 25, 2014 9:45 pm

Стела..отвори едно от пакечетчетата със прословутите солетки.Набюдавах я и еднисвеното което правих е да премигвам за да си плакна очите от време на време.
-Не е учтиво да казваш, че нечие име не те кефи-скара ми след изпуснати й от мен коментар отностно името й.Е добре заслужих си го този път,но тя и ме зашлеви по рамото.Щъм вече не усещах ръката й до кожата си.Поставих своята длан на удареното място.Само аз ли имах приятното чувство че там все още й беше ръката.Разтърсих глава за да премахна вече налудничевите ми мисли.
Корейското ми име е Со Джин като толкова те интересува, но почти никой не ми вика така. Израснала съм в Америка.-каза по спокойно Стела и загриза нова солета.Закимах в съгласие ,но отново дори не разбрах защо.Не исках втори шамар,обаче!
-Джей Би, може ли да ти кажа нещо?-щом повика името ми веднага откликнах и вече бях напълно съвзет.Пречистих гърло и погледнах с готовност.Какво ли щеше да ми каже?Може би че и моето име е скапано и не я кефи и че ще продължи да ми вика ,Джей- Някой -Си.Колко мило от нейна страна.Разбира се обаче последва коментар отностно усмивката ми.Добре въобще не я разбирах!В един момент ми се усмихва и ме гледа спокойно в следващия ме удря ,а сега ми се подиграва?С какво точно го заслужих?!Добре де все със нещо съм го заслужил.На жените все ние мъжете им бяхме виновни.
-Ей, Джей Би .-почти с неженалие отвърнах на погледа й .Сега какво?Сигурно и че очите са ми били грозни.-Теб карали ли са те да ядеш такава солетка с някой в някое предаване?-попита Стела и размаха една от солетите пред лицето си .Въпроса й определено ме свари неподготвен за което леко повдигнах въпроси.Ама тя..имаше ли представа какво говореше?Предложение ли ми правеше?Явно наистина нямаше грам хабер заради какво точно бяха толкова популярни тези солети.Но нещо в дяволития й тон и усмивчица ме мотивира.Едното ъгълче на устните ми се изви и пристъпих към нея.Тази игра се играеше от двама и аз определено обичах да играя още повече да печеля.
-Не са.-признах си ,посегнах и си взех от пакетчето.-Нищо обаче не ми пречи да опитам.-повдигнах рамене и мушнах солетката между устните си и я задържах там докато се подмихвах повдигайки вежди за да я предизвикам още повече.Пристъпих още повече,доближих до нея и се наведох.
Точно тогава ,гледайки я от толкова близко разбраах причината поради която се отнасях така,заради която се усмихвах така спокойно и заради която се чувствах така особено в нейната компания.Харесвах я.Харесвах тази дразнеща ,силна ,отмъстителна , бойна и ужасяващо красива жена!
Вече беше късно и не ми пукаше.Нямаше да отстъпя и продължих да я гледам леко развеселено.Сега беше нейн ред да решава.Приемаше ли моето предизвикателство или щеше да се оттегли.Но и във двата случая аз щях да се намеся.Защото решеше ли да бяга аз нямаше да пусна.Беше отвратително ...но да ,наистина я харесвах .Твърде много което вече плашеше мен самия.

by **Stella~** Пет Май 30, 2014 10:03 pm

Принцът дори не реагира като го ударих по рамото, просто си сложи ръката там и дори думичка не каза. Странно… Очаквах да се размрънка или нещо подобно, да каже, че и рамото му е свещено и не трябва да се удря като лицето му … Но пък като казах корейското си име само кимна. Явно не искаше да си докара още „бой“ затова внимаваше какво говори. Чак ми беше странно толкова време да не казва нищо.
Май малко ми се ядоса на коментара за усмивката. Ама какво иска?! Казах , че е хубава дори. Нима не оценява и комплимента. Ама е и той… аз за него се притеснявам, е не точно , но все пак. Няма право да се цупи като детенце.
Най-сетне ми проговори след въпроса ми за солетката. Не бил участвал, ех жалко… как ми се искаше да го гледам… Точно потънах в тъжни мисли когато чух какво допълни и вдигнах учудено поглед. В този момент той взе една солетка и си я лапна. Зяпнах го в почуда.
-Какво..?-едвам казах, то почти не се чу даже. Джей Би седеше ме гледаше с някакъв лукав поглед и солетка между устните си и се приближаваше до мен. Ама … ама аз .. нямах това предвид. Просто… просто наистина го питах дали е участвал…
-Ама.. аз не съм… нямах,.. аз …това – започнах да пелтеча. Не можех да вържа едно смислено изречение. А той стоеше на сантиметри от мен подканящ ме да се включа в играта му. А дали исках? Ами… исках и то много. Просто ми беше любопитно да разбера, толкова ли е трудно? Пък и май малко не бях схванала смисъла.
Седях и се червях като домат чудейки се какво да направя, а Джей Би не се мръдваше. Какво пък можеше да стане? Поех си дълбоко въздух и се опитах да си върна самоувереността. Не знам просто какво ми стана в първия момент.Джей Би може би го направи нарочно знаеше, че ще ме хване неподготвена и сигурно искаше да ми се присмее. Пък и той сигурно си мислеше, че ще се откажа. Хмм да го видим сега как ще реагира.
-Е да пробваме. Щом толкова настояваш, нямам нищо против – казах и опитах да се усмихна. Лапнах солетката от другия край и погледнах предизвикателно принца. Ха, да го видим сега! Да, определено беше маааалко странно. Не правеха ли подобни неща влюбените? Да си споделят картофче? Или като в Лейди и Скитника със спагетките? А това беше сладко... Защо ли ги караха да го правят това по предавания?
Всъщност какво следваше сега? Джей Би почти не се замисли и отгризна от своя края. Стараейки се да не се изчервя отново направих същото. Ох.. ужас това нещо със солетите наистина било гадно… Просто седяхме и се гледахме в очите и .. КАК МОЖЕ ЧОВЕК ДА МИСЛИ НОРМАЛНО В ТАКАВА СИТУАЦИЯ… направо исках да се скрия някъде, но лошото сега беше, че нямаше къде.

by **JB.** Съб Юни 14, 2014 7:34 pm

-Ама.. аз не съм… нямах,.. аз …това -запелтечи Стела докато аз от своя страна не откъснах поглед от нейния.Очевидно беше обаче че в момента тя не смееше да ме погледа.Не разбирах жените сериозно .Нали току що ме предизвика ,пък мигове по -късно ме гледаше невинно и плакнеше очи с моята красота.Разбира се забелязаха руменината на бузите й и това ме накара да повдигна вежди. Тая 100% имаше раздвуение на личноста.Преди малко беше готова да ме удуши ,сега ми мига като агънце насреща ми.
-Е да пробваме. Щом толкова настояваш, нямам нищо против -каза в крайна сметка Стела и зхапа края на солетката която й предоставях. Беше толкова близо, че усещах парфюма й.Беше гаден.Не обичах ванилия.Едвам се сдъражах да не направя отвратена физиономия насреща й. За секунди ми се стори че видях пламъче в очите й ,но то бързо угасна когато предприех първата хапка от сладката солета,скъсявайки разтоянието помежду ни.Тя направи същото и вече бяхме настина близко.Опасно близки.Аромата от противния й парфюм наистина замая главата ми.Damn.Все пак събрах сили и отхапах за втори път ,докато продължавах да се оглеждам в очите й.Боже наистина съм хубав.Но тези очи..тези големи очи .Дори и собственото ми отражение не успя да ме удържи от мисли за красотата на Со Джин.
Оттърсих се от нелепите си блянове и веднага след като тя гризна ,аз я последвах.Върховете на носовете ни се докоснаха.Погъделичка ме нежно.Стела направи своя ход ,приближавайки се още повече,с който ме отказа от идеята че това е само игра.Исках да я целуна.Но целувка с вкус на шоколад??Всъщност..беше яко като се замислиш.
Гъделът в носа ми стана непоносим и въпреки опитите ми да го успокоя и да се съсредоточа върху заветния ми ход ,съвсем съзнателно усещах че ще кихна.Закревам се ,че този парфюм щях да го заровя някъде!Даже още сега и без това бях у тях.
Со Джин ме чакаше.Чакаше да завърша тази напръв поглед безобидна игра ,явно беше че иска и тя да ме целуне,но нямаше да е сега защото...
-А-А-АПЧИХУУУУУУУУУУУУУУУУ!-изцепих се високо щом се дръпнах рязко от нея и целия подскочих от кихането.Ехото в къщата утихна и чак тогава вдигнах очи към нея.Изражението на лицето й беше просто безценно.Погнусата в очите й и леко отворената й уста говореха много.Между устните й все още стърчеше късче от солетата.
-Оплюх ли те...?Извинявай.-каза свъсено докато се оглеждах за нещо което да дам за да се обърше.Пред погледа ми попаднаха онези кутийки с кухнеска хартия.Пресегнах се и взех парче ,след което вдигнах към лицето й и гледайки я напълно безсрамно обърсах лигите си от лицето й.
Очите й ме следяха остро ,но това все още не ме притесняваше.Когато отвори уста да каже нещо ,най-вероятно колко съм тъп ,я прекъснах като се наведох и бързо докоснах устните й с моите,открадвайки последния остатък от шоколадовата солета.
-Това ли очакваше да направя?-попитах с мазна усмивка,докато преглъщах.

by **Stella~** Чет Юни 19, 2014 11:32 pm

Това нещо със солетката… беше странно…адски странно… как можах да го питам… Ако не си бях отваряла голямата уста, за да му се присмивам, нямаше да му дойде идеята да пробва именно с мен, и нямаше сега да се намира на сантиметри от лицето ми, гледайки ме съсредоточено. Нямах как да избягам от погледа му, а и аз нямаше как да гледам другаде освен в очите му… Джей Би….защо?
Това не разбирах, толкова ме дразнеше, уж се заяждаше, а в следващия момент ми предлага да пробваме това чудо със солетата. Убедена съм, че той е знаел, че ще бъде така и ще изглежда така и … че няма да мога да мисля, защото лицето му е на сантиметри от моето и усещам какво ще последва накрая... Все още обаче не съм убедена, че това ми харесва.
Продължихме малко по-малко да се приближаваме, дори докоснахме носовете си. Отгризнах за пореден и последен път и оставаше само той да направи хода си. Това определено не беше невинна проба на играта… Част от мен искаше да се дръпне и да избяга, но друга част упорито стоеше. И аз не знам защо, нямаше какво да му се доказвам… може би исках целувката? Май и в това не бях много убедена… но докато премисля знаех, че е късно за каквото и да е било…
Подготвях се за хода му когато той… кихна… кихна в лицето ми…. ТОЙ КИХНА В ЛИЦЕТО МИ! Седях закована на място без да мога да мръдна осъзнавайки, че имам лиги по лицето си… Принцът туко що реши да ми се изкиха в лицето…
-Оплюх ли те...?Извинявай.-чух го да казва и буквално бях готова да го погледна на кръв, но той взе хартия и започна да ми бърше лицето.
Исках да му кажа нещо, но тогава той се наведе и взе последното парченце солета като съвсем леко докосна устни с моите. За секунда седях още по-изненадана и не знаех какво да направя…
-ИИИИИИЛ! –изписках се като се опомних… - Ама си и ти… ДЖЕЙ БИ!!! – разкрещях му се като издърпах парчето кухненска хартия от ръка му и избърсах пак лицето си. Е можеше да е доволен от едно ,казах му името както искаше…
-Не мога да повярвам, че ми се изкиха в лицето! – казах му ядно и го замерих с парчето кухненска хартия. Да си държи лигите при него...
-Това е толкова… ил… -казах все още ядосана. Това никога не ми се беше случвало и не съм и очаквала. Така де някой да ти се изкиха в лицето не е никак приятно.
Исках да се почувства виновен или поне да му личи, а не пак да ми се размята с тая хубава усмивка. Ох… как ме дразнеше, не е истина честно! Нямаше туко така да му се размине пак и с мазна усмивка да се отърве!
-И не не съм очаквала да направиш онова за твое сведение! - смотолевих бързо като се приближавах към него като го сочех с пръст и даже го боднах в гърдите, но направих и грешката да го погледна в очите. Това винаги ми убиваше самоувереността спрямо него. Нямах идея защо, но не трябваше да става така в никакъв случай. Опитах се пак да се се съсредоточа и да го изгледам злобно.

by Sponsored content

Къщата на семейство Seo

Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo

Re: Къщата на семейство Seo