Апартаментът на Hyuna

- Луцифер, ти си кретен! - крещеше онова малко нещо в главата му, което май се наричаше вътрешен глас. Да, точно така. Вътрешен глас, който беше прав. Наистина, беше безсмислено. Ала заради Йонгдже, сега Йонгджин беше направил хипер голямата простотия със съобщенията към Хьона. Щеше да и се обяснява в любов вероятно, колко тъпо. Той за нея не беше нищо, просто поредния, с когото си играеше, и той си играеше с нея. Но в неговата игра имаше нещо различно, имаше нещо от порядъка на чувства, на положителни емоции, каквито не бе изпитвал от години. Сякаш само при мисълта за нея беше способен да се усмихне, а когато я види да се разтопи като шоколадов сладолед в краката и. Тя беше способна да го управлява без глас, да поставя съществуването му на карта и да го подчинява на своята воля само с едно изречение.
Но когато се сетеше, че тя не беше същото за него, всички тези позитивни мисли, които го атакуваха право в главата - за него, нея, за тях, изведнъж.. просто се превръщаха в един грозен облак прах, замърсяващ всичко около Луцифер. Разбираше какво е. Да изпитваш такова привличане към него, ала Хьона вероятно не даваше и пет пари за него, той беше готов да се обзаложи, че тя още не го беше срязала само, защото още имаше какво да извлече от мъжа. Може би Дже беше прав да я мрази толкова, но пък... Джин не го правеше, не можеше просто. Само един поглед към нея му беше предостатъчен, за да осъзнае какво е тя за него. В Ким имаше нещо различно, което в никоя друга нямаше. Но пък за сметка на това Ю не беше уникален.. не и за нея.
Вярно, имаше още десетки, които му се лепяха като дъвки и правеха всичко само за минута от скъпоценното му внимание, но той изобщо не ги отразяваше, той си принадлежеше на Хьона. Някаква част от него вече беше дадена на тази жена и той нямаше необходимите сили, за да си я върне.
Кълбо от нерви се оформи точно под стомаха му, когато чу, че вратата се отваря и домашния любимец на Хьона директно се втурна към нея. След минута - две тя се появи в хола при Луцифер, махна си слушалките, след което му каза, че слуша каквото той искаше да и казва. Проклятие!
Всъщност той не беше планирал точно с какви думи ще и го казва, ала щеше да е бързо, и със сигурност без завъртулки.. или той поне на това се надяваше.
- По - добре седни, ако не искаш да паднеш от шок! - след което тя изпълни "искането" му, той се изправи, направи няколко големи крачки към нея, хвана нежно ръката и и я целуна, но този път не грубо или безизразно, както обикновено го правеше, в този случай даде път на бурните си емоции, които Йонгдже сякаш само с две думи бе накарал да се събудят, след което осъзна какво е направил, дръпна се и се изчерви целия, отклонявайки поглед. - Аз.. ам... исках да ти... ох, забрави! - рече колебливо, след което отново за момент спря погледа си на Хьона и пусна ръката и.

Пред него отдалечаващият се силует на Хьона бавно избледняваше на фона на всичко останало в стаята, след което тя се върна с кучето си, което водеше на каишка. Поне си личеше, че животното я караше да се чувства по - добре. Нещо, което явно Йонгджин не може.
Той се почувства някак странно, защото рядко тя водеше кученцето си така.
След секунда тя заговори:
- Слушай, Ю Йонгджин, имаш един час да си събереш багажа и да напуснеш дома и живота ми! Не искам да те виждам повече! За една година ти не можа да ме опознаеш, което е адски жалко. Не смей да ми говориш за обич, защото съм сигурна, че ти самият не знаеш значението на тази дума!
Думите и я простреляха като сребърни стрели право в гърдите, но този път не беше като останалите, в които Хьона го беше нагрубявала. Беше му говорила милиони пъти по - обидни неща, но тогава той можеше да ги възприеме. Ала сега тя знаеше какъв ад беше в съзнанието му и въпреки това не желаеше да възприеме случващото се с него.
"За една година ти не можа да ме опознаеш, което е адски жалко." - тези думи отново и отново се появяваха в ума му и всеки път, когато отново можеше да долови гласа на жената в ума си, изричаща ги в безкраен канон, разбираше, че може би все пак е била права. Въпреки, че Луцифер си мислеше, че знае каква е, мислеше си, че поне малко се е докоснал до истинската Хьона, която не беше гадна и студена, каквато всички я описват, за каквато тя самата се представяше, истинската тя беше готина, забавна, умна, ала.. вероятно това е просто поредната пречупена мисъл на Ю, която се убеди, че вероятно не е реална. Може би реалната Ким Хьона беше една безчувствена кукла, способна да омайва със своята външност и да отблъсква с безсърдечността си, но може би тя поне за едни кратки и почти недоловими моменти се променяше пред Луцифер. Или всичко бе лъжа? Да, точно така. Лъжа. Която колкото и да искаше да направи реалност, никога нямаше да успее. Защото тя си беше тя.
Гласът и разсея бурния поток от мисли в мозъка на мъжа. Тя му каза като приключи със събирането на вехториите му да заключи и да остави ключа при портиера, а след това тя ще си го вземе от там обратно. След което с кученцето, което до преди малко беше в обятията и, излязоха от апартамента, оставяйки Йонг Джин сам. Той веднага се насочи към стаята на майката на Хьона, която той използваше като своя вече, отвори гардероба и извади всички тениски и дънки, напоени с аромата на дамата, след което ги напъха в черен куфар, като видимо не знаеше дали е повече ядосан или тъжен. Но пък сам си беше виновен. Ако не беше толкова глупав, сега това нямаше да се случва, нали така? Ако вътрешният му глас, неговата интуиция, сърцето му не го подвеждаха по този подъл начин, поне този път, защото той не беше от хората, които не знаят какво искат. Знаеше какво иска - Хьона, но веднъж щом тя бе сложила края, знаеше, че така ще бъде. А пък и какво толкова - просто момиче - това повтаряше подсъзнанието му, но сам не си вярваше на словата. Ала пък се надяваше проклетото усещане да му мине, защото стомахът му се преобръщаше само като се сетеше за думите и от преди малко.
Остана насаме със себе си, докато слагаше и последната дреха вътре, след което хвана дръжката на куфара и тръгна към изхода, след което затвори вратата на апартамента и от външната страна, като преди това бе взел ключовете и и вече вратата бе заключена, а той по стълбите се отправяше към изхода на блока, в който повече нямаше и да стъпи.
- Заповядайте. - каза той, подавайки на портиера ключовете, на които стоеше червен ключодържател, след което въздъхна и направи поредната крачка напред, отправяйки се право към семейния дом на Ю. И по - хубаво даже, Йонгдже и баба му бяха започнали да му липсват, макар и точно сега да не беше подходящият момент да му попада пред погледа.
"Викай съседката, спешно е." - написа SMS до брат си, но го изтри, без да натисне "изпрати", като направи погнусена гримаса. Ах, съседката.