Re: Клуб "Midnight"

by CL Пон Май 14, 2012 2:14 pm

- Онни, ще те женим ли? Може ли аз да съм кръстница на СънгРин-четата? ХьоРин ще ги изроди, а аз ще ги кръстя!
-Разбира се онни.-И си лепнах една огромна усмивка.
Изведнъж нещо проблесна.Помислих, че вече ми се привижда, все пак съм на...от петата бира спрях да ги броя.Но отново проблесна и този път се обърнах.Видях момичета, които ни снимаха.Толкова ли бяха тъпи да изключат поне светкавицата, че да не ги хванем?!?!
Луна направо откачи!Щом ги видя хвана единия апарат от едното момиче и го направи на сол, а те от своя страна я дръпнаха за да седне.Тези за какви се имаха?
- Ама... ама... какво става?
ХьоРин беше, като ударена от мълния.И аз бях така, но не го показвах до такава степен.
-Абе вие нормални ли сте?-Попитах ги аз, а едната ми отговори:
-Напълно онни...Знаеш ли колко пари се изкарват с тези снимки?
Какво?!?Онни, ли?И сериозно ли са паднали толкова ниско за да си изкарат парите?Така ми се искаше да и забия един шамар, че да падне и повече да не може да стане, но се въздържах понеже имаш много хора.След това и мен ме дръпнаха и ме тръшнаха до Луна.Какво по дяволите ставаше тук?Бях много бясна и се изправих за да им се развикам, но една от тях отново ме блъсна и аз седнах.Понеже не обичах да ми казват какво да правя аз пак се изправих, но този път не успяха да ме съборят.
ХьоРин стоеше и гледаше, като ударена от тиган и както си гледаше и нея я бутнаха.А аз докато я гледам отново се озовах на сепарето.
-Само искаме няколко снимки.-Каза същата, която ме нарече онни.Извади си друг апарат и го приготви за да ни заснеме.
Хиляди мисли ми минаха през главата и най-вече какво ще правя, като разбере шефа ми...

by **YeSung** Вто Май 15, 2012 8:03 am

- Честито, Джонг Уон-хьонг! - тупнаха ме по гърба ЕунХюк, ДжонгХюн ( които все още се гледаха като котараци биещи се за котка ), МинО и Кий.
- Тази вечер аз черпя! - казах в отговор и започна най-великото пиене на 21 век. Е, след това, което направи КиБум за началото на връзката му със Сън Йонг.
- И сега с ЧаеРин-нуна ще се криете ли? - попита МинО.
- За съжаление да. Ако шефът разбере съм аут оф гейм. А ти, ЕунХюк, да внимаваш какво говориш!
- Дааа, спокойно, ще си мълча! - измърмори той след поредната чаша уиски.
- Наблюдавам те!
Погледнах към момичетата, които седяха на едно от многото сепарета и също пиеха. Видях, че проблеснаха светкавици.. Какво ставаше там?
Станах от бар-стола и се приближих. Някакви момичета ги снимаха, а Луна, както винаги изтеряса и счупи фотоапарата на едната.
ХьоРин беше в недоумение какво става и двете момичета бутнаха и трите на сепарето и защракаха.
Отново отидох до бара.
- КиБум, ЕунХюк, ДжонгХюн, МинО, я елате за малко с мен при момичетата! - те се спогледаха и дойдоха с мен. - Според вас какво става тук?
На КиБум му причерня пред очите, а за ДжонгХюн и ЕунХюк..
- Ей, вие, дето снимате! - провикна се ЕунХюк, че да го чуят. - Какво ще кажете да изчезнете преди да ви се случи нещо по-лошо от счупен фотоапарат?
- ЕунХюк-оппаааааа!! - пропя едната и му се лепна като бисквита.
- Паразит! - викна МинО и я отлепи от Хюк.
- Охоооо, ама това са Кий, ДжонгХюн, ЙеСънг, МинО и ЕунХюк! - пропя другото момиче и защрака като невидяла.
Щракнах с пръсти и охраната на клуба дойде.
- Изхвърлете ги и никога повече не ги пускайте в клуба! - охраната ми кимна и ги завлякоха навън. Другият фотоапарат остана в краката на Кий и той го вдигна.

by **Park Luna** Вто Май 15, 2012 8:55 am

Тези момичета сякаш пощуряха.. Казваха "онни" на ЧаеРин и даже я бутнаха, че да се настани до мен. А след това бутнаха и ХьоРин до мен. Абе, тези за какви се мислеха, че да ни снимат?!?
- Знаеш ли колко пари се изкарват с тези снимки? - каза едната. Е, не, вече тотално ми прищрака! Станах, за да й кажа две приказки, но дойдоха момчетата.
- Ей, вие, дето снимате! Какво ще кажете да изчезнете преди да ви се случи нещо по-лошо от счупен фотоапарат? - викна ЕунХюк. Ау, един спасител!
- Изхвърлете ги и никога повече не ги пускайте в клуба! - каза вбесено ЙеСънг. Още един спасител!
Дойде охраната и изхвърлиха буквално двете натрапници. Фотоапаратът на онази, която остана със здравия фотоапарат остана в краката на Кий и той го вдигна.
Все още гледах лошо подир момичетата. Много мразех да ме снимат, когато съм някъде.. Особено щом алкохолът ми е размътил главата. Прозях се, а краката вече не ме държаха права. Седнах на диванчето и отворих поредната бутилка. Надигнах и след минута я оставих на масичката наполовина пълна.
- Защо, по дяволите, ни снимаха?!? Толкова ниско ли са паднали, че по такъв долен начин да печелят пари?!?!?!? - бях бясна. Ударих с ръка по масата и чашите и бутилките подскочиха.
- Луна, успокой се! - КиБум седна до мен и ме гушна.

by ???? Сря Май 16, 2012 9:06 pm

От къде изобщо се взеха тези деца? Ама наистина деца.. и кой ги беше пуснал?? Продължавах да гледам като ударена.
-Абе вие нормални ли сте?
Да това определено беше най - уместният въпрос. Погледнах Чае Рин със съгласие.
- Напълно онни...Знаеш ли колко пари се изкарват с тези снимки?
- Сериозно ли?? Наистина ли? - измрънках си под носа.
Как може децата да се занимават с това? Как изобщо? Та те нямаха ли родители, които да ги възпитават? Тъй като в моето семейство дисциплината беше на едно от първите места, ми стана доста чудно. Докато си размишлявах, бутнаха Луна и Чае Рин.
- Ама.. ей вие дребните!! - ядосах се този път. В този момент бутнаха и мен, но Чае Рин се изправи. После и ние с Луна станахме.
- Само искаме няколко снимки.
Малки пикли.. помислих си, но никога не бих го изрекла на глас. Та човек не може ли да има лично пространство?
В този момент чух някой силно да се провиква.
- Ей, вие, дето снимате! Какво ще кажете да изчезнете преди да ви се случи нещо по-лошо от счупен фотоапарат?
- Оппа... - отново си измрънках. Сега щеше да стане по - зле, защото нямаше как да пропуснат да му се лепнат.
- Изхвърлете ги и никога повече не ги пускайте в клуба! - викна нерво и Йе Сънг.
Зарадвах се, че те идват, макар че бяха много застрашени от нападение. Точно това се случи.
- ЕунХюк-оппаааааа!!
както изписка онова лапе, така и му се лепна.
- Охоооо, ама това са Кий, ДжонгХюн, ЙеСънг, МинО и ЕунХюк!
Леле.. още една.. В този момент дойде охраната. Най - накрая! Как изобщо са ги пуснали?!
- Защо, по дяволите, ни снимаха?!? Толкова ниско ли са паднали, че по такъв долен начин да печелят пари?!?!?!?
- Съгласна съм.. хайде сега по - добре да се разведрим...
- Луна, успокой се! Кий гушна Луна. Бяха толкова сладки. Сега трябваше и Йе Сънг оппа да дойде при Чае Рин!

by CL Сря Май 16, 2012 10:06 pm

- Изхвърлете ги и никога повече не ги пускайте в клуба!
ЙеСънг беше толкова е сладък, когато е ядосан.И без да се усетя бях ухилена до уши.Моя спасител!Момиченцата веднага се лепнаха за Кий, ДжонгХюн, ЙеСънг, МинО и ЕунХюк.Най-сетне и охраната се появи за да ги изхвърли.Тази същата, която не ми поиска документи за самоличност.Личеше си от километри, че не са добри в работата си.
Луна беше меко казано бясна на тези хлапачки.Кий седна до нея и я прегърна за да я успокой.Ама тези двамата бяха наистина много сладки заедно.Определено децата им щяха да са перфектни!Особено ако бяха сладки, като Луна и с чара на КиБум.
Толкова се бях размечтала за техните деца дори си мислих как да ги кръстя...все пак ще съм кръстницата. Изведнъж ми причерня пред очите.Зави ми се свят и какви ли още не.Щом се почувствах по-добре, станах за да изляза навън и да се разходя.
-Аз ще изляза за малко до пет минути се връщам.-Щом го изрекох се забързах към изхода.Исках да подишам чист въздух.Алкохола ми дойде в повече и имах нужда да избистря мислите си.Всичко ми се въртеше.
Излязох отпред за щастие беше доста късно и имаше само някакви откачалки,който явно бяха дрогирани, а не пияни.Бяха по зле от трупове. Реших да седна на една от пейките, който бяха точно срещу клуба за да си почина.Беше си хладничко, но точно това ми трябваше за да изтрезнея поне малко.Забих поглед в черните си обувки и подпрях главата си на ръцете си.Беше толкова тихо и прекрасно само една възглавница ми липсва и щях да заспя на тази пейка.

by **YeSung** Чет Май 17, 2012 8:29 am

-Аз ще изляза за малко до пет минути се връщам. - каза ЧаеРин и излезе.
- Окей.. - отвърнах с лека усмивка и се прозях. Момчетата се настанихме до Луна и ХьоРин. ЕунХюк и ДжонгХюн веднага се лепнаха между ХьоРин, която се изчерви.
Почнах да се смея несъзнателно, а момичето от SISTAR ме изгледа обвинително.
- Не аз съм им казала да ти се лепват като Орео. - отговорих й и се изплезих. В ушите ми закънтя "Shady Girl" на SISTAR.
Погледнах ХьоРин.
- Ставай и отивай да ни пееш! - засмях се аз и плеснах с ръце. Погледнах отгоре висящия часовник. Два през нощта без десет минути. СиЕл беше излязла преди 20 минути. Станах от сепарето и излязох.
Видях я, че седи на пейката пред клуба и беше в полузаспало състояние. Усмихнах се и седнах до нея.
- Сложи си главата на рамото ми и заспивай. - прошепнах й в ухото. Тя ме послуша, сложи си главата на рамото ми и задряма. Огледах се наоколо. На около 20 метра от няс се намираха някакви откачалки, повече друсани от колкото пияни.
За да не заспя и аз започнах да си пея нещо между "Зайченцето бяло" и "Който зеленчуци не яде", от което повече ми идеше да се изхиля от колкото да го пея, но се държах да не почна да се смея, за да не събудя лидерката ми.

by **Park Luna** Чет Май 17, 2012 9:03 am

ЧаеРин-онни излезе навън, за да подиша чист въздух. Пуснаха "Shady Girl" и Джонг Уон накара ХьоРин да стане и да пее.
С известен мързел стана и започна да пее песента. Аз, Кий, МинО, ДжонгХюн и ЕунХюк и пригласяхме от време на време и пляскахме в такт с ритъма. ЙеСънг се изниза навън при момичето си.
Сега оставаше и ХьоРин да се уреди с някой от двамата идиота и всичко щеше да е перфектно!
Станах от сепарето и почнах да пея с ХьоРин. Опитът се получи, чудо невиждано, но за съжаление хванах края на песента. Почнах да се смея и купонът продължи с Block B - NalinA. Тези момчета ме изумяваха с всяка своя песен. Бяха уникални и никой не можеше да ме убеди в обратното.
От както чух за тях от СиЕл-онни постоянно ги слушах! Бяха жестоки, а B-Bomb беше уникален, но не повече от КиБум-оппа!
Хъм.. ЧаеРин и Джонг Уон доста се забавиха.. Е, няма да ходя да ги търся. Щом Чае Рин-онни е с него няма за какво да се безпокоя.
В клуба настана паника. Всички момичета пищяха нещо от сорта на "Харииии, Нииииийл, Луииииииииис, Лиаааааааааа и Зеееееееейн!".. WTF?!?! Да не говореха за Уан Дирейкшъните, чийто фенки искаха да убиват момчетата от BigBang, за дето им взели наградата?
- What the hell.. Какво става там? - промърморих и потеглих напред. За съжаление това бях Уан Дирейкшън и какво за бога правеха тук, the fuck?!
Върнах се с бесен поглед.
- Какво по ангелите правят тези тук? - попита ДжонгХюн. Вдигнах рамене, че не знам и се настаних до тях скръствайки ръце пред гърдите си. Знаех обаче едно, тяхното посещение нямаше да свърши добре за нас..

by ???? Чет Май 17, 2012 6:44 pm

Размина се това с истеричните фенки. Всичко се успокои. Седяхме си по местата и се забавлявахме. ЕунХюк и ДжонгХюн седяха от двете ми страни. Чувствах се много неудобно, като се сещах как се бяхме държали с ДжонгХюн по - рано.
- Аз ще изляза за малко до пет минути се връщам.
Беше Чае Рин. Аз я погледнах и се усмихнах. Сигурно и беше станало лошо от алкохола... Обаче като се замисля, трябваше да внимава, защото не се знаеше кой е навън. В това време чух нещо познато. Леле!! Та това беше Shady Girl! Нашата песен?! Пускат песен на SISTAR??
- Ставай и отивай да ни пееш! - каза Йе Сънг. Аз се засмях, а той след малко излезе. Явно отиваше при Чае Рин.
Станах и запях. В първия момент се чувствах странно, но после се отпуснах. Пеенето беше едно от най - важните неща в живота ми. Не бях особена красавица, но нещото, което със сигурност можех е да пея. След малко към мен се присъедини Луна. Пееше страхотно. Тя беше първата, която започнах да харесвам от f(x) - имаше страхотен глас. Трябваше по . често да го показва.
Shady Girl свърши. Изведнъж пуснаха NalinA!!
- Обожавам песента - изкрещях. Не знам кой ме чу - беше толкова шумно.
Всички танцувахме. Личеше си, че и Луна страшно харесва песента.
Танцувахме, танцувахме... Мина доста време.. Чае Рин и Йе Сънг не се връщаха... явно им беше хубаво. Погледнах през прозореца и ги видях. Колко бяха сладки!
както всичко си течеше нормално изведнъж настана паника, сякаш имаше пожар. В първия момент и това си помислих.
- Пожар лии??
Не.. не беше пожар, защото точно след секунди се чуваше:
- Харииии, Нииииийл, Луииииииииис, Лиаааааааааа и Зеееееееейн!
Не бях в особено течение със сегашните американски изпълнители, но OMFG това бяха онези пикльовци от One Direction. Бяха грозни, гейски и не можеха да пея. Не смятах да споделя това с другите. Може и да ги харесваха.
- What the hell.. Какво става там? - попита учудено Луна.
- Онни.. харесваш ли ги? - изсмях се аз. Очаквах отговорът да бъде - НЕ.
- Какво по ангелите правят тези тук? - попита и ДжонгХюн.
Луна вдигна рамене.
- Това не е на добре. - отвърнах аз.
В този момент петимата дойдоха към нас. Приближаваха се, бяха на няколко крачки от мястото ни, дойдоха точно до нас.. казаха ни " Hello " .
- Какво по дяво... - не успях да довърша изречението си. Бях толкова изненадана, но за жалост не приятно.
Момчетата продължаваха да се усмихват глупашки. Ама как изобщо са дошли тук? познават ли ни? Явно бяха решили да купонясваме заедно? WTF?

by CL Чет Май 17, 2012 8:04 pm

Както си зяпах краката погледнах към вратата на дискотеката.Тя се отвори и от там излезе ЙеСънг-оппа.Ухилих се, като пълен идиот, а след това се прозях.Той дойде и седна до мен.
- Сложи си главата на рамото ми и заспивай.
Прошепна ми той в ухото и аз не почаках втора покана.Сложих си главата на рамото му и щом вдишах аромата му се унесох в сладък сън.
Не знам колко съм спала, но страшни викове се чуха от дискотеката.Стреснах се и започнах да се оглеждам, като бандит.Помислих си че има папараци наоколо.Погледнах към оппа въпросително.
-Оппа какво става тук?-Заслушах се по внимателно и се чуваше, че хората скандират имена.Луис, Зейн...я чакай.Погледнах, като че ли ме бяха ударили с тиган по главата.-Това да не са Азербайджанеца, гранатата, кошницата, гръмналия бойлер и четката за клузет/Благодарности на Зара/ от Уан Дирекшън?-ЙеСънг ме погледна все едно съм го цапнала с тухла четворка по главата.
-Чакай превеждам...значи Азербайджанеца е Зейн понеже е мюсюлманин, Гранатата е онзи русия понеже все едно са му пуснали граната в устата и са му избили зъбите с нея, Кошницата е Лиам, защото косата му е стой все едно не се е сресвал 100 години,Гръмналия бойлер е Хари просто все едно са гръмнали бойлер в косата му, а Четката за клузет е Луис.Не ти ли изглежда все едно са го изкарали от кенефа?-ЙеСънг се спука от смях.Аз също се засмях с него.Не се сдържах и го целунах.
-Хайде да влизаме да видим какво става вътре.-Той тръгна след мен, но не каза нищо понеже беше зает да се хили.Щом влязохме се ококорих при гледката.Тези пет приспособления които имаха място само в казана при нашите хора.Веднага се затичах натам.
И петимата ме погледнаха странно.Поздравиха ме на английски.Реших да им се скарам естествено на английски, че да ме разберат.
-Здравейте по-точно добър вечер.Абе вие нормални ли сте?Какво си мислите, че правите?Защо карате хората да крещят?Знаете ли колко сладко се спи върху рамото на оппа?От къде ще знаете, я!-Петимата ме погледнаха в още по-голямо недоумение.Сигурна съм, че разбраха всичко, защото бях мега добра в английския.-Тези са много зле!-Измърморих аз на корейски, а те все още ме зяпаха и не знаеха какво да кажат.

by **YeSung** Чет Май 17, 2012 8:29 pm

От дискотеката се чуха страшни викове сякаш пожар е станал. ЧаеРин подскочи, а от сградата се чуха английски имена.
-Това да не са Азербайджанеца, гранатата, кошницата, гръмналия бойлер и четката за клузет от Уан Дирекшън? - кимнах мълчаливо и я изгледах като треснат с лопата.
-Чакай превеждам...значи Азербайджанеца е Зейн понеже е мюсюлманин, Гранатата е онзи русия понеже все едно са му пуснали граната в устата и са му избили зъбите с нея, Кошницата е Лиам, защото косата му е стой все едно не се е сресвал 100 години,Гръмналия бойлер е Хари просто все едно са гръмнали бойлер в косата му, а Четката за клузет е Луис.Не ти ли изглежда все едно са го изкарали от кенефа? - не издържах и започнах да се хиля като последния олигофрен. Чак ме заболя корема и сълзи се стичаха по лицето ми от хилене.
Тя ми предложи да влезем вътре и я последвах без да кажа нищо, защото бях зает да се смея истерично и тогава ми дойде като гръм от ясно небе..
Петимата бяха наредени до нашите хора. Поздравиха ни с по едно Hello, на което отвърнах само с фейс тип "Смърфове"=
-Здравейте по-точно добър вечер.Абе вие нормални ли сте?Какво си мислите, че правите?Защо карате хората да крещят?Знаете ли колко сладко се спи върху рамото на оппа?От къде ще знаете, я! - започна да се кара СиЕл.
По лицата на момчетата от Уан Дирейкшън се изпиза недоумление. Явно не бяха очаквали такова посрещане.
Те я зазяпаха, а аз ги погледнах сърдито.
- Не я зяпайте сякаш е извънземно! Тук извънземните сте вие, англичанчета! Даже не можете да пеете и не знаете какво е КАЧЕСТВЕНА - натъртих на "качествена" и се покашлях - музика! Не можете да танцувате като хората и сте чалнати в главите. Абе, въобще какво правите тук? - подхванах на английски.
- Тук сме заради световното си турне. - каза Кошницата.
- И решихме да пообиколим Самоул и да се запознаем с някои от местните звезди. - продължи Гръмналият бойлер.
- Първо, градът не се казва Самоул, а Сеул! Второ ние не сме местни звезди! Световноизвестни сме и имаме повече фенове от вас по цял свят! - реши да се включи в диалога Кий, който стана предизвикателно.
Сън Йонг, която беше седнала измрънка нещо и дръпна КиБум за ризата и той седна до нея.
- Това гаджето ти ли е? - попита Афганистанеца момчето от SHINee.
- Да, защо? - отвърна на въпроса му с въпрос раздразнено Кий.
- Прилича на циганка заради мургавата й кожа, а русите й коси са по-ужасни и от изпепелено дърво! - рече с доволна усмивка Зейн.
Долната устна на Луна затрепери бясно, а на КиБум му причерня. И двамата станаха от сепарето и тупнаха с ръце по масата.
- Ей, ти, с кафявата коса! - каза Гранатата на ХьоРин и тя се обърна. - Кога за последно ходи на зъболекар?
ЕунХюк и ДжонгХюн, които до сега си седяха спокойно също станаха от местата си.
Тези момчета вече сериозно прекалиха..

by **Park Luna** Пет Май 18, 2012 8:40 am

Били тук за световно турне.. Ебаси вица, бро!
Първо, градът не се казва Самоул, а Сеул! Второ ние не сме местни звезди! Световноизвестни сме и имаме повече фенове от вас по цял свят! - каза Кий бясно.
Моя светлост измърмори нещо и дръпнах КиБум, за да седне. Той седна до мен и ме гушна.
- Това гаджето ти ли е? - попита го Зейн.
- Да, защо?
- Прилича на циганка заради мургавата й кожа, а русите й коси са по-ужасни и от изпепелено дърво![/color] - завърши доволно Азербайджанеца.
Долната ми устна започна да трепери от бесотлък. Кий също се ядоса, двамата станахме и ударихме с ръце по масата.
- Първо, аз не съм циганка за разлика от теб! Просто имам индийски корени от пра-пра-пра-пра-дядо ми! Второ, с руса коса съм заради визията ми от "Hot Summer"! - изкрещях и ритнах масата така, че тя да се удари в коленете на Уан Дирейкшън-а. Той присви очи от болка.
- Ей, ти, с кафявата коса! Кога за последно ходи на зъболекар? - подвикна русия.
ЕунХюк и ДжонгХюн станаха от сепарето.
- Просиш си боя, момченце.. - каза мрачно Хюк.
- Искаш да умреш ли? - вметна Хюн.
- Хей, Хари, кой ни излъга, че корейките били красиви? - попита Луи.
- Ммм.. техните фенове! - рече след "дълго" размишляване макне-то им и Уан Дирейкшън избухнаха в смях.
В следващия момент се видя как Нийл остана без два зъба и без тестиси, понеже ЕунХюк го удари с юмрук, а ДжонгХюн го нокаутира между краката.
Зейн все още си оплакваше крачката.
- Ти, да, ти, с русата коса. - подвикна Луис на Чае Рин. - Пластична операция ли имаш?
В този момент сякаш в мен гръмна бушон. Взех в ръце две възглавници, пиближих се до него и започнах да го бия с възглавниците докато целия не стана на пух и прах. МУА-ХА-ХА-ХА!!!!
- Ето ти достойно посрещане, пикльо! Знаеш ли коя въобще е тя и кои сме ние?!?!?!? - когато бях ядосана говорех така сякаш пея скриймо, а тогава гласът ми беше доста страшен..
Той преглътна сухо..
- Не.. нито знам коя е тя, нито знам кои сте вие.
- МИ ТОГАВА ЗАЩО ГОВОРИШ ТАКИВА ГЛУПОСТИ, БЕ?!?!? - кресна моя F(x)-ка светлост. - Ние да не сме американски и английски звезди, които са вманиачени в себе си, в ботокса, в анорексията и т.н.?! Различаваме се от вас с Е-С-Т-Е-С-Т-В-Е-Н-О-С-Т и за това имаме повече фенове от вас!
Петте момчета ме изгледаха стреснато и "подвиха" опашки, но Хари реши да не си затваря устата.
- Вашите момчета са много грозни! Баща ви явно е забравил да си изкара пишката от майките ви!
- Ти нещо за КиБум-оппа ли каза недорасло леке такова?!?!?!? - в този момент ми кипна тотално.

by ???? Пет Май 18, 2012 7:31 pm

- Здравейте по-точно добър вечер.Абе вие нормални ли сте?Какво си мислите, че правите?Защо карате хората да крещят?Знаете ли колко сладко се спи върху рамото на оппа?От къде ще знаете, я! - Точно същото помислих и аз. Какво изобщо правеха малките гейове тук в Корея?!
Недоумението по лицата им беше знак, че са очаквали съвсем друго. Сигурно да започнем да пищим истерично и да викаме: " О, БОЖЕ МОЙ - ТОВА СА ТЕ!! ТОЛКОВА СА СЛАДКИ! " Не, не и не! Това никога не бих казала.
- Не я зяпайте сякаш е извънземно! Тук извънземните сте вие, англичанчета! Даже не можете да пеете и не знаете какво е КАЧЕСТВЕНА музика! Не можете да танцувате като хората и сте чалнати в главите. Абе, въобще какво правите тук?
Последните думи на Йе Сънг оппа бяха на английски. Само и моят английски да беше по - добър, бих им изредила всичко, което имам да казвам.
- Това гаджето ти ли е? - попита едно от лапетата - Прилича на циганка заради мургавата й кожа, а русите й коси са по-ужасни и от изпепелено дърво!
- Какво?! - не се сдържах. Какво си позволяваше това дребно лике??
Луна започна да му дава обяснения.
- Онни, остави го! Той не заслужава да му обясняваш.. виж го само какъв е.. какъв е... - и си замълчах.
- Ей, ти, с кафявата коса! Кога за последно ходи на зъболекар?
В първият момент не знаех, че става въпрос за мен, но после схванах усетих, че бях единствената с кафява коса. ДжонгХюн и ЕунХюк станаха и започнаха да се заканват на One Dorection.
Точно те ли ме питат кога последно съм ходила на зъболекар? Дето в устите са като бит кон. Или пък Хари? С тея криви очи.. ама както и да е... не падам на тяхното ниво, за да ги обиждам....
- Хей, Хари, кой ни излъга, че корейките били красиви? - Явно е бил някой с вкус!! Помислих си го, но реших да не го казвам.
- Ти, да, ти, с русата коса. Пластична операция ли имаш?
Явно в този момент нервите на луна стигнаха краен предел. Тя взе две възглавници и започна до го бие. Това заслужаваше! След това тя му се развика, като му обясняваше кои сме и какво ни отличава от тях. Но какво да му говориш на това дребното... то кухо и едва ли нещо ще му влезе в грозната главичка.
- Вашите момчета са много грозни! Баща ви явно е забравил да си изкара пишката от майките ви!
Това беше! това беше моят краен предел. Бях от търпеливите, но сега! Както си стоях и наблюдавах, взех една пълна бутилка с бира от масата. Хванах я с всичка сила я тряснах на пода. Тя се счупи, издаде адски шум, съдържанието и се разплиска наоколо, а парченцата стъкло се разпръснаха на всички посоки.
Погледнах петте англичанчета с такава омраза, сякаш бяхме няколко изгладнели кучета, биещи се за последния кокал.
- Вижте какво!! Какво си мислите, че говорите? А?! Изпяхте две песни и си мислите, че света е ваш?? От къде т`ва самочувствие? Пеете ли - не, танцувате ли - ни, хубави ли сте - не! Ами тогава от къде?! Ако искате феновете да ви познаят на следващия концерт по - добре се махайте оттук! Занесете си грозните гейски физиономии в хотелчето.. и по - добре.. не излизайте оттам! Ще ви пречукам, ако още веднъж обидите някой от приятелите ми или родителите ни, или нашата националност... няма да е добре за имиджа ви да разберат, че сте расисти! - Вдигнах поглед към тях. Физиономиите им се бяха изкривили.. толкова тъпи бяха станали, че не исках дори да ги гледам. - Айде вънкаа де!! - изнервих се. В крак бутнах стъклата към тях. В това време охраната дойде към нас.

by CL Съб Май 19, 2012 9:16 am

- Това гаджето ти ли е? - попита Азербайджанеца. - Прилича на циганка заради мургавата й кожа, а русите й коси са по-ужасни и от изпепелено дърво!
Всичко отвътре ми кипна, но Кий и Луна се изправиха и тропнаха на масата. Значи аз трябваше да си стоя на мястото и да не правя нищо.
- Ей, ти, с кафявата коса! Кога за последно ходи на зъболекар?
СЕРИОЗНО ЛИ!?!Този не си ли вижда зъбите?Все едно са избити от граната, а говори за хора, които са с идеални зъби.ДжонгХюн и ЕунХюк моментално скочиха и взеха да се разправят с тези боклуци.
- Ти, да, ти, с русата коса. Пластична операция ли имаш?
-Ти гледай да не се прибереш все едно излизаш от операционната!!!-След това запретнах ръкавите си и бях готова да го натупам...
Точно четката за клузет ли ми казва такива работи?!?Луна веднага започна да го налага с възглавници.Не след дълго и петимата бяха в пера.След "разговора" им с онни едва ли ще се променят понеже бяха МЕГА глупави!!!Онзи гръмнал бойлер започна да обижда и момчетата.В периферията си видях ХьоРин, която ги гледаше с поглед казващ "Някакви последни думи?"направи ги на НИЩО и те естествено я гледаха,като ударени от тиган.
- Айде вънкаа де!!
Тя им напомни, че точно сега е времето да си взимат багажа и да се разкарат от тук.Охраната се доближи до нас и един от тях ни попита дали има проблем.
-Не няма!-Казах го преди някой от онези да вземе да се оплаква.
-А те защо изглеждат така?-Попита ме едни от охранителите.
-Просто се забавляваме.-След като го казах се върнаха на местата си.
-На вас не ви ли казаха нещо?!?-Погледнах към "звездите" и им посочих вратата.-Айде де по-бързо.-Движеха се по-бавно и от баба ми.
-Пак ще се срещнем...-кошницата се опита да ни заплаши, но това по скоро звучеше, че е уплашен.
-Нямам търпение!-Провикнах се аз, а те изчезваха в далечината.Гледах ги и се наслаждавах на този миг.

by **YeSung** Съб Май 19, 2012 1:21 pm

Тези Уан Дирейкшъни бяха истински лекета.. Бляк.
Изпратих ги с ядосан поглед и скръстих ръце пред гърдите си поклащайки неодопрително глава. Пфф..
Всички се споглмеждахме гордо-гордо. Все пак ги бяхме изритали от клуба по най-наглия начин!
Отидох до бара и взех една бутилка уиски, две бутилки водка и няколко бутилки бира и натоварен с всичкото това се отправих към масата ни. Оставих ги на масата и всеки взе това, което му се пиеше. Наляха си и изпиха съдаржанията на един дъх. Аз пък направо вдигнах едното шише с водка и започнах да пия. Когато се прибера със сигуност щях да съм полу-мъртъв..
- КиБум, направи гъз място! - измърмори моя светлост и той ми направи място. Настаних се между Сън Йонг и Чае Рин. ( естествено Кий беше от другата страна на Луна ) Прегърнах с една ръка лидерката и я целунах.
Из дискотеката закънтя B.A.P - Power . Рапът им наистина беше адски добър и всяка тяхна следваща песен се превръщаше в ТОТАЛЕН, ама наистина ТОТАЛЕН хит!
"-Жестоки са, но ние, Super Junior си оставаме на върха на класацията! Та все пак ние сме Кралете!" - при тази ми мисъл направих самодоволна смайл и ми идеше да извикам МУА-ХА-ХА-ХА, но се сдържах.
Изведнъж на Луна и стана нещо. Хвана се за корема и извика от болка. Наведе се надолу притискайки ръце към коремчето си. Кий, ХьоРин и Чае Рин веднага скокнаха притеснени. ДжонгХюн и ЕунХюк бяха твърде заети да спорят за нещо.

by **Park Luna** Съб Май 19, 2012 1:52 pm

Йес! Разкарахме ги! МУА-ХА-ХА-ХА!!! Те си тръгнаха с подвити опашки. С другите се спогледахме гордо-гордо и се настанихме на сепарето. ЙеСънг отпраши да донесе алкохол.
Върна се натоварен със сумати шишета. Всеки си наля това, което му се пиеше и изгълтахме съъдржанието на чашите ни на един дъх.
Джонг Уон седна между мен и Чае Рин. Прегърна я с една ръка, а аз се усмихнах. Радвам се за тях!
От другата ми страна седеше Кий, който мълчаливо изпразваше течноста в едно от шишетата с водка.
Засмях се, но тогава нещо ме преряза в долната част на корема.
- АААА! Боли-и-и-и.. - викнах и се наведох напред слагайки ръце на корема си.
Момичетата и КиБум скокнаха стреснати. Присвих очи от болка, още малко щях да ревна. Толкова ме болеше.. Хванах се за масата и я избутах напред, при което паднах на пода. Свих се на топка на студените плочки. Солените сълзи бавно се спуснаха по лицето ми. Работата явно беше сериозна.
ХьоРин и Чае Рин клекнаха до мен.
- Болии.. Много болиии.. - казах безпомощно. Русокосата ми помогна да седна на плочките и сложих глава на рамото на брюнетката. Сълзите продължиха да се стичат по двете ми страни. Още повече притиснах ръцете си до корема си.
- Да не си бременна? - хвърли бомбата ЕунХюк.
- След като ми мине ще те убия със собствените си ръце.. - рекох едвам. Зави ми се свят.
Главата ми безпомощно падна в скута на ХьоРин..

by ???? Нед Май 20, 2012 6:06 pm

Даа... разкарахме ги! Всички бяхме доволни от стореното, затова се настанихме по местата и започнахме отново да се наливаме. Йе Сънг седна до Черин и я прегърна, а Кий стоеше до Луна. ДжонгХюн и ЕунХюк бяха от двете ми страни и хем се радвам, хем ми беше странно.
Сипвах си от всичко по малко, ако така може да се каже, и после изпивах алкохола на един дъх. Всичко си вървеше нормално, но изведнъж....
- АААА! Боли-и-и-и.. - Луна извика толкова силно, че се стреснах и изпуснах чашата си. В първият момент реших, че ми се причува и тя не е тази, която вика, но после видях как се навежда и слага ръце на корема си. Очите и се присвиха от болка. Избута масата и се сви на пода. Видях как сълзи течаха от очите и.
- Болии.. Много болиии.. - тя продължаваше. ЧеРин и помогна да седне отново на мястото си.
Виждах колко много я боли... не знаех как да реагирам или какво да си помисля...
- Да не си бременна? - попита ЕунХюк.
Погледнах го с идиотски поглед, казващ, а пък ти да не си луд. После се замислих... ами ако наистина беше бременна? Да бе.. това не може да е възможно...
- След като ми мине ще те убия със собствените си ръце - това беше отговорът на Луна. В този момент главата и безпомощно падна в скута ми.
- Луна! Луна! Добре ли си?! - започнах да викам, но тя не ми отвърна.
- Ами сега?? - погледнах със страх в очите към ЧеРин, Кий, Йесънг, ДжонгХюн и ЕунХюк. - Какво ще правим?
В техните очи също се четеше страхът.
- Да я заведем в болницата! - думите изведнъж изкочиха от устата ми. - Съгласни ли сте? Мисля, че така е най - добре.. защото ако не се свести... Луна.. Луна... - пак извиках, но тя продължаваше да лежи.

by **Hero Jaejoong** Вто Юли 23, 2013 2:43 pm

След дълги работни седмици, най - сетне си позволих да си почина. Целия ден го прекарах в дорма, и накрая реших да поизляза. От доста време не бях ходил в някой клуб, още малко и приятелите ми щяха да ме забравят. Оставих Ючун да спи на дивана и се преоблякох. Нямаше смисъл да го будя, и той е изморен. А и май не харесва много другите ми приятели. Няма смисъл отново да го въвличам в това. Оправях си косата и едновременно с това се заглеждах в телевизора, даваха "Big Brother:All stars". Имаше доста мои познати там, включително скъпоценния ми малък брат. Затова ми беше доста интересно.
Един от приятелите мина да ме вземе с колата и хилейки се тръгнахме към клуба, който бяха избрали. Дано да няма много хора, защото и сами може да се досетите какво се случва с един айдъл на такова място. Но пък не мога да се крия, нали? Слязохме от колата и влязохме в някакъв клуб, в който не бях идвал до сега. А си мислех, че съм обиколил всичко наоколо. Вътре беше приятно, настанихме се на една маса и след малко си поръчахме по няколко чашки. А си взех някакъв коктейл и отделно уиски. То е ясно, че като сме дошли няма да си тръгнем трезви. Тази вечер нямаше много хора за щастие. Тези, които бяха тук не ми обръщаха внимание. Някакво момиче влезе и седна на съседната маса. Само забелязах с периферното си зрение, не и обърнах внимание, защото бях зает да слушам някаква просташка история. Изпих едната чашка на екс и се разсмях. По едно време влезе още някой и седна на съседната маса при момичето. Изглеждаше ми съмнителен, но отново върнах вниманието си на моите си неща. Вероятно са приятели, а аз трябва да спра да се меся така. Всъщност не съм се намесил, но на мен нямаше да ми е приятно някой от съседната маса да ме наблюдава. Улисах се в разговори и не забелязах как онзи човек стана и започна да дърпа момичето към изхода. Хората, които бяха наоколо не ги виждаха, а нещо и пречеше да вика. Докато успея да стана, той вече я беше измъкнал извън клуба. Излязох и аз и го хванах за рамото.
- Мисля, че не иска да дойде с теб! - казах му. Беше човек на поне 45-50 години, не много приятен на външен вид. Момичето пък изглеждаше на много по - малко. Добре, че все още не съм пиян, защото тогава нямаше да бъда така мил. Как може да се държи така с дама? Отвърна ми да се разкарам, и използва цветущ речник след това, стисна момичето силно за ръката и отново я задърпа. Въздъхнах отегчено и стиснах зъби. Отново го хванах за рамото и го обърнах към себе си. Забих му един точно в лицето и той залитна назад и я пусна. Опомни се и ме погледна на кръв. Направих една заплашителна крачка към него и той се изплаши. Качи се в колата си, която беше паркирана наблизо и избяга.
- Добре ли си? - почувствах се длъжен да попитам момичето.

by **-Lullaby-** Вто Юли 23, 2013 5:57 pm

Вероятно за добро, напоследък интересът около нашата група се засили още повече. Бях много щастлива от това. Имах няколко самостоятелни интервюта за списания, и все още се разкарвах усмихната до ушите по улицата.
Чувствах се леко уморена и ме гонеше мързел. Но на мен винаги ми е мързеливо.
Бях още по - щастлива от новината, че една моя приятелка е пристигнала в Корея и ще можем да се видим. Подскачах от радост по улицата, хората ме взеха за луда и един папарак ме засне, но на кой му пука?
Каза ми да се срещнем в някакъв клуб. Знаех къде се намира и бях минавала покрай него, но никога не бях стъпвала вътре. За пореден път споменавам, че не ми е в кръвта да ходя на такива места. Сега нямам избор, но и от един път нищо няма да ми стане. Приготвих се и след около половин час бях пред клуба. Влязох вътре, беше много готино. Нямаше много хора, което е идеално за мен. Седнах на една маса, до мен имаше мъжка компанийка. Засрамих се и седнах почти с гръб към тях. Поръчах си коктейл, наречен "Тигрова лапа". Не съм го чувала досега, но не е много тежък. След около десетина минути получих sms, че няма да може да дойде, изникнала и някаква работа. Добре, ще го отложим. Реших да си доизпия тихичко коктейла и да се прибирам. До мен довтаса някакъв аджуши, който ме попита дали може да седне при мен. Не ми се искаше особено, но нали съм мила по душа и се съгласих. Започна да ми разказва за проблемите си. Бил лесно влюбчив, но все попадал на неподходящата жена, дори ми каза, че ме харесва. За любовта нямало възраст и така нататък. Не знаех какво да му отговоря, затова само мълчах и кимах на моменти. Най - после ме покани у тях, колата му била паркирана навън. Излъгах го, че съм заета, но той започна да ме увещава. Казах му "дoвиждане" и понечих да стана. Той ме хвана за ръката, стана и той, прегърна ме силно изотзад и така ми запуши устата, за да не викам. Справи се добре, вероятно отстрани изглеждаме все едно доброволно сме излезли и двамата. Пред бара нямаше никой, той започна да ме мъкне към колата си. Сърцето ми биеше лудо,сега разбрах по трудния начин колко слаба физически съм всъщност. Точно като си мислех, че съм загубена и ще свърша убита и захвърлена в някоя канавка, чух друг мъжки глас. С изненада установих, че се опитва да ме защити. След като моят "похитител" не му обърна внимание, онзи го цапна и аджуши ме пусна и избяга. Бях се разтреперила и ми идеше да ревна. Едва се сдържах, но мъжът се приближи до мен и трябваше да се сдържам. По инстинкт се отдръпнах назад като се приближи. Не, трябва все пак той ме спаси, но...
- Добре съм...вече - заекнах дори. Вдигнах уплашен поглед и замръзнах на място. Как да не разпознаеш една от най - големите азиатски звезди? Уплашеното ми сърце се разтуптя още повече и не знаех какво да правя.
- А-а-аз....благодаря...- успях да кажа едва едва

by **Hero Jaejoong** Сря Юли 24, 2013 3:55 pm

Когато се приближих, тя понечи да се дръпне назад. Разбрах намека и останах на мястото си. Не мога да я виня. Това, което преживя вероятно е голям шок. Освен това не може да бъде сигурна дали аз не съм дори по - опасен от него, все пак не ме познава.
Каза ми, че вече е добре, а аз се усмихнах. Виждах, че не е добре, защото още трепереше и едва сдържаше сълзите си. Загледах се в лицето и. Наистина беше много млада. Тя също ме погледна и очевидно ме разпозна. Последвалата реакция беше забавна. Повечето момичета, които ме разпознават пищят, крещят, скачат, тичат към мен...но много малко замръзват като статуи и не знаят какво да кажат.
Момичето ми благодари с голямо усилие.
- Няма нужда да ми благодариш. Не бих оставил дама в беда. - казах и се усмихнах пак. Лицето и със сигурност ми беше познато. Различава се от околните и не е трудно да я запомниш.
- Хей, ти не участваше ли в Биг Брадър? - запитах я. Все още трепери, не ми се иска да оставя да си тръгне по този начин. Иска ми се поне веднъж да видя усмивката и.
- Казвам се Ким Джеджунг, приятно ми е. Искаш ли да се върнем в клуба? Сега си с мен, няма от какво да те е страх.
Осъзнах, че по принцип нямам навика да нахалствам така на някой, но наистина ми се искаше да и повдигна малко настроението. Изглеждаше ми интересно момиче и бих се радвал да я опозная. Като за начало поне да разбера името и. Пъхнах ръце в джобовете си и се усмихнах, докато чакам отговора и.

by **-Lullaby-** Чет Юли 25, 2013 7:22 pm

Да..."малко" се притеснявам в момента. Като оставим настрана това, че е известен, той е и красив и има хубав глас. И стила му на обличане ми допада. Никога не съм го обожествявала като моите любимци MBLAQ, но и аз съм му гледала снимки и клипчета, и аз съм фенгърлствала за негова сметка....
Хиро ми каза,че няма нужда да му благодаря, и че би го направил за всяка дама в беда. Ау...кавалер. Малко останаха на този свят. Както и малко дами. Честно казано винаги съм си мислела, че след като е харесан и известен, значи е надут. Не знам защо имах това чувство, но не ми изглежда такъв засега.
След това ме попита дали не съм участвала в Биг Брадър. Погледнах го изненадано. О, Боже. Той ме е запомнил. Както винаги издайническата червенина се разля по бузите ми.
- Да...участвах. - казах тихо. По принцип говоря много повече, сега звуча като сноб. Може би ако се поотпусна малко ще стана и разговорлива. Но за какво му е на него да разговаря с мен? Представи се, макар че аз много добре знаех кой е. И той знаеше, че знам кой е.
- Казвам се Емили. Но Съм по известна със стейдж нейма си - Лълабай. За по - лесно може да ме наричате Лала. - постарах се да пусна широката си усмивка в действие. Станалото - станало, вече отмина и то благодарение на него. Аз съм оптимист.
Той ме покани да се върнем в клуба и каза, че след като съм с него няма от какво да ме е страх. Почувствах, че пак ми е неудобно. Забелязах, че е със цяла групичка мъже, ако смята да ме води при тях, няма да се представя в много добра светлина. Само ще мълча и ще стоя с наведена глава. Освен това не е прилично да се съгласявам на предложения, ама как да откажеш точно на Джеджунг. Имах чувството, че очите ми са залепнали като магнит за красивото му лице. И не само моите. Всяко нормално момиче би било така.
- Аз...много бих се радвала. Но вие не сте ли с приятелите си? Аз само ще ви преча. Не искам да ви натоварвам вечерта с глупости. - хилнах се тъпо и прибрах един непослушен кичур зад ухото си. Бях си вързала косата на опашка, но това не пречеше на разни кичурчета да се изплъзват.

by **Hero Jaejoong** Пет Юли 26, 2013 2:58 pm

Наблюдавах момичето с нестихващо любопитство. Тя потвърди, че е участвала. Имах чувството, че няма да ми говори много, и не ми изглеждаше толкова разговорлива. След като ми се представи обаче, се усмихна и бях още по - заинтригуван. Повечето момичета биха ревнали и биха избягали след такава случка, но тя изглеждаше като хората с онзи веселяшки характер. Обожавам да се намирам сред такива хора.
- Лала...- казах - Това е яко...-усмихнах се. Името и също беше красиво.
Май щях да я наричам Лала, мързи ме да си кривя езика всеки път с онова, а ми изглежда, че предпочита стейдж нейма пред името си.
Тя май се почувства неудобно като я поканих. В този момент и аз малко се стреснах, кой знае за какъв ще ме помисли сега. Но наистина нямам задни мисли, просто предпочитам да се опитам да я развеселя, отколкото да я пусна да си ходи в лошо настроение след тази случка. Явно беше забелязала приятелите ми, и сигурно не и се ходеше при тях.
- Повечето със сигурност вече са пияни, така че нямаме работа при тях. - казах с развеселена нотка. Май вече не ми беше до напиване. Някой друг път ще си пийна с тях.
- Ще се настаним на твоята маса, няма да ни закачат. - уверих я
Моите приятели не са чак толкова големи простаци, само се лигавят на моменти, но и аз на нейно място не бих искал при тях.
-Можеш да ми говориш на ти. - сетих се да спомена накрая. Чувствах се като старец, като ми говореше на вие. Поне разбрах, че е възпитана, това ми е напълно достатъчно. Подканих я с усмивка и влязохме обратно в клуба. Както на излизане, така и сега никой не ни обърна внимание. Моите приятели и още една маса си правеха съревнование при кой ще е по - шумно. Отидох при тях, взех си каквото ми беше останало от питиетата и ги преместих на масата на Лала. Някой от тях ме погледнаха изненадано и след като се настаних при момичето, чух някои да подсвиркват, даже единия се разпляска. Хвърлих им един предупредителен поглед, след това се обърнах към нея и ги игнорирах. Подпрях се на ръката си и се загледах в нея.
- Разкажи ми нещо за себе си. На колко си? С какво се занимаваш? - имах още доста въпроси, тя със сигурност беше интересна.

by **-Lullaby-** Вто Авг 06, 2013 3:00 pm

Явно беше намислил да ходим не при приятелите му, а на другата маса. Щом е така...няма проблем за мен. И без това не успях да си доизпия "Тигровата лапа".
Джеджунг ми каза, че мога да му говоря на ти. Кимнах малко несигурно, поне щях да се опитам.
Влязохме вътре и седнах на моето си място. Коктейлът ми още си стоеше недоизпит. Мъжът отиде на предишната си маса, за да си вземе питиетата. Приятелите му вече бяха на градус, и се стараех по всевъзможен начин да се скатая, за да не забележат, че идва при мен. Но не стана...
След като се настани и той започна някаква глъчка. Обърнах главата си на другата страна и се направих на незаинтересована. Хиро също ги игнорира и ми зададе няколко въпроса. Обърнах се с усмивка към него. Помоли ме и да разкажа нещо за себе си. Аз мога да разкажа, но не се знае дали ще му е интересно. Със сигурност имам малко по - скучен живот от неговия и може да не му хване интереса, но все пак щом иска...
- На 18 съм. Певица съм, от групата Neon.M. - усмихнах се. Даам, никога не пропускам да направя реклама на хубавата ни група. Макар че на южнокорейската сцена, със сигурност се различаваме. И сами се сещате защо.
- Какво да ти кажа за себе си? Хмм...ами обожавам бухали, харесвам книгите,анимета, комикси..Честно казано харесвам много неща. И не мразя много. За мразенето може би...буболечки и всякакви гадини. Изпитвам панически страх от тях. Вероятно съм смешна отстрани, но за мен наистина е голям шок, като ги видя - изсмях се. Дано не го бях отегчила. Не знаех наистина какво точно иска да чуе за мен. Харесвах още много откачени неща, но няма смисъл веднъж да ме види и да ме помисли за луда, нали?
Аз от своя страна не го попитах на колко е години и с какво се занимава, защото е пределно ясно, че знам!
- Моля, разкажи ми и ти нещо за себе си. Чела съм доста в интернет и списанията, но не знам дали да им вярвам напълни...-усмихнах се накриво. Друго си е да го прочетеш написано от някой журналист и направо да го чуеш от устата на самия Джеджунг. Дано не си личи, че още съм развълнувана.

by **Hero Jaejoong** Нед Авг 25, 2013 7:40 pm

Оказа се още по - разговорлива отколкото очаквах и това ми допадна. Не ми харесваше, когато не можех да завържа разговор с даден обект от срещуположния пол. Разбира се в такъв случай аз щях да говоря повечко, но ми харесва повече, когато на мен ми говорят. Много ме бива за слушател. Дори доста често давам полезни съвети.
Изслушах какво ми казва, като дори се усмихнах два пъти.
- О, значи сме колеги? - казах с изненада. Честно казано не знаех нищо за групата и, но съвсем скоро щях да поправя това. Щом ми привлече вниманието сега, определено щях да се радвам да разбера и как се справя на сцената.
Каза ми какво харесва, какво мрази и така нататък. Както и предполагах, наистина бе доста млада. Това ме накара да изстрелям и следващите си думи:
- Говориш доста добре корейски. Но тук ли си родена? Ако не, откъде си? - надявах се да не и пречат въпросите ми, по принцип един мъж не трябва така да разпитва дамата, но бях наистина любопитен.
Лала ме помоли и аз да разкажа за себе си, макар че тя била чела разни неща. Засмях се и изпих едното останало шотче. Вече отдавна бях свикнал да не се трогвам чак толкова, като ми покажат, че са чели за мен, че ме разпознават...Но сега направо ми се стопли сърцето. Може би това се дължи на приятния външен вид на момичето. И аз съм мъж, не съм безгрешен. А и от доста време си стоя самотен, а не ми харесва този факт. Както казва Ючун "пропиляваме младостта си". Но пък имаме ли избор? Славата си има цена и ние я плащаме. Вероятно това момиче тук е в същото положение. Или съвсем скоро ще бъде. Определено и това да бъде звезда, и ако все още не е достатъчно известна, скоро ще бъде. Но пък и тя и групата и може да са известни, това че аз не съм запознат е съвсем друг въпрос. От доста време прекарвам много от времето си в Япония и работя постоянно. Нямам достатъчно време за да следя корейския лайфстайл. Започнах да чертая някакви мислени линийки по масата и се сетих, че имам да и разказвам за себе си.
- За мен...ами едва ли е много по - различно от това, което си чела - засмях се
- Обичам кучета, като цяло всякакви животни, но най - много кучета.
- С малкия ми брат имаме доста вкъщи, затова и честно казано рядко хората искат да идват у нас. Едрите породи ги плашат. Обичам да излизам с приятели, както сега, макар вече да не ми остава много време за това. Но пък за щастие обичам и работата си, което ми позволява да си я върша без да се оплаквам и да мисля за недостатъците. - спрях за момент и се позамислих какво мразя.
- За разлика от теб мразя повече неща. И "мразя" в реалния смисъл. Мразя смъртния си враг, мразя нахалните хора, както и мижитурките като този, който те нападна. Мразя да ме карат да се обличам като жена и мразя да ме шипват с мъже. Не съм гей, не съм женска и не съм майка на никой - това прозвуча доста твърдо, затова побързах да се засмея. Но наистина тези неща са много дразнещи. Направо ми кипва като видя някъде на някоя картинка надпис "Jae - umma".
- Toва е май. Ако те интересува нещо друго може да ме попиташ.
Изпих си и другия шот текила. Вече бях започнал да усещам някакво замайване в главата. Така кат огледах момичето също напредваше с коктейла си, но не и личеше изобщо да е пила някакъв алкохол. Вероятно просто има слабо съдържание. Не отричам факта, че някой жени са по - издръжливи и от мен, но тя не изглежда такава.
- Защо не ми разкажеш нещо повече за кариерата ти и групата ти? - проговорих пак като беше настъпило мълчанието. Харесваше ми да разговарям с други звезди, при това ако са някакви по - нови. Поне можех да им давам някакви съвети ако се наложи и да се връщам назад към моите спомени. Забавно е, макар за мен и момчетата от настоящата ми група да е малко болезнено. Но няма как иначе...

by **-Lullaby-** Сря Сеп 04, 2013 1:36 pm

Изглеждаше изненадан от това, че сме колеги. Кимнах леко. Може би не приличам на звезда...поне не тукашна. Очевидно...
Преди да заговори за себе си, той ми зададе и други въпроси. Опитвах се да не се червя. Не знаех по какъв начин да приемам въпросите му. Възможно ли е точно той да е заинтригуван от личността ми? На пръв поглед е невъзможно. Особено ако си с моя характер. Той не сваляше очи от мен, и заради това през повечето време зяпах на друга страна. Как ми се иска да бях малко по...начетена. Започнах малко по малко да нагъвам повечко от коктейла. По принцип алкохола помага да се отпусна. От едно такова коктейлче е немислимо да се напия, но може би поне малко ще ми повдигне градуса. Колкото да не се чудя накъде да гледам и дали нямам нещо смешно по себе си, щом той ме гледа.
Доста често получавах въпроси от рода на този откъде точно съм. И със сигурност не само аз, а всички момичета от Neon.M. Как ми се искаше някоя от тях да е наоколо сега. Когато са наоколо се чувствам по - уверена. И аз не знам защо така, вероятно с тях съм свикнала и с тях ми е спокойно. Затова на сцената и на каквито и да било публични изяви се чувствам спокойна и не ме наляга сценична треска. То оставаше и сценична треска да имах...
- Не, не съм родена тук. - прокашлях се и се усмихнах. Нямаше как да не се усмихна, след като той го правеше. Обичам, когато хората се усмихват и аз им отвръщам. Особено пък ако усмихващия се е такъв красавец.
- От България съм, намира се на Балканския полуостров - уточних дори. доста често ми се случваше хората да не знаят къде се намира. А върха беше, когато объркват езика ми с руски. Руски, ама йок.
- Не съм от чак толкова много време тук, но вече свикнах с езика. Бях започнала да си го уча още преди да дойда, защото бях кпоп фен. - усмихнах се. Една от първите кпоп песни, които бях чула беше на пълния състав на TVXQ. Дори идолът пред мен беше първият, който ми привлече погледа. Разбира се нямах намерение да изпадам в такива подробности. Току виж решил, че се подмазвам. Не че има за какво да се подмазвам, той заслужава и комплименти и фенска обич и всичко.
Джеджунг си изпи шотчетата. Май не пиеше нещо особено слабо, от тук не можех да го определя. Аз също почти бях изпила своя коктейл. Не усещах никаква промяна, за разлика от мен той беше леко позачервен. То вероятно и аз съм червена, но не от алкохола, а от притеснение. Нищо. По - добре да си мисли, че е от алкохола.
Хиро ми разказа за това какво обича и какво мрази. Разбирах го за това. И аз съм срещала много материал на темата yunjae. Може би фенките трябва да помислят малко и за чувствата на идолите си, когато правят такива неща. Все пак идолите не са безчувствени кукли. Това, че ние понякога се кефих на яой, на тях може да им накърнява достойнството. Но пък фенщината е нещо непоправимо, а аз и да искам не мога да променя света. Просто не съм съпричастна с тях и толкова.
- И аз обичам животни! - светнаха ми очите след като го каза.
- Също така не бих отказала посещение при вас, щом имате и големи породи. - изстрелях набързо, но след това млъкнах и се обърнах на другата страна. Браво бе. Сега кой знае за каква нахалница ще ме помисли. Обърнах се пак към него и се засмях, за да си помисли, че е било шега. Дже каза, че ако ме интересува нещо мога да го попитам и аз кимнах с усмивка. Беше много мил.
Отново се върна на мен, като ме помоли да му разкажа повече за кариерата и за груата ми.
- Нашата група е под опеката на YG Ent. Момичетата са много красиви и талантливи, ако гледаш изпълнение, ще може да прецениш и сам. - той сам ми даде възможност да ни правя реклама и аз го направих с удоволствие, разбира се.
- Предизвикваме доста противоречиви отзиви, но може да се каже, че хората ни харесват. Заедно с другите звезди, които се преместиха в Green Ent там отиде и макнето ни и ми липсва. - за момент се нацупих, но после пак се усмихнах към него. Доизпих остатъка от коктейла и забелязах, че и на него не му е останало нищо. Хилнах се като глупачка, моята запазена марка и му казах:
- Е, господине...май вие разбирате повече от алкохол. Какво ще препоръчате? - явно бях решила тази вечер да му отпусна края. Едва ли щях да си намеря по - подходяща компания от Хиро за това. След като ми помогна му имах доверие, да се надяваме и че няма да му се наложи да ме мъкне до къщи после. Ще гледам да не стигам чак до там.
- Да знаете, че съм доста издръжлива на алкохол! - нямаше как да не се похваля. Не знам дали е за хвалене, но повечето момичета на моята възраст не бяха толкова издръжливи. Това е защото те не са тренирали с домашна селска сливова ракия! А аз съм..кекеке...

by **Hero Jaejoong** Нед Сеп 08, 2013 3:19 pm

С интерес разбрах, че не е родена тук и е от България. Бях чувал тази държава, значех, че е в Европейския съюз и не е толкова голяма. Честно казано съм долу горе добре по география, и не срещам проблеми при идентифицирането на дадена страна. Е, освен тези в Африка, там ми е малко трудно.
- Чувал съм държавата. - отбелязах, защото очевидно очакваше да не знам. Вероятно повечето хора тук са така. Някъде бях чел, че българските жени са доста красиви, сега имам шанса да се убедя с очите си. Хубаво е да имаш естествена красота. И това го казвам във век, в който пластичната хирургия започва царуването си в тукашните държави, както и по повечето свят. За добро или лошо е така. Никога не съм бил против, щом помага на хората да се чувстват по - добре.
А браво на нея, че е успяла да научи езика ни. Някъде бях чел, че на повечето хора им е трудно да научат азиатските езици. Все пак доста се различава от техните. Едно е аз като бях тръгнал да уча японския, и не ми беше трудно...по простата причина, че съм свикнал да пиша с йероглифи. А те не са. Но пък вижте, на нас понякога ни е труден английския. А за нейния не знам. И руския ми изглежда трудничък, а пък те нали би трябвало да са близки?
- Сигурно ще прозвуча клиширано, ако те помоля да ми кажеш нещо на твоя език? - изсмях се. Ох, как преспокойно може да ме напсува на езика си и аз дори няма да разбера. Винаги съм се притеснявал от това, ако говоря с някой чужденец. Ако ме напсува и ми каже, че е нещо друго и аз се усмихвам и се кефя, със сигурност ще изглеждам като тъпак. Но пък и не ми пука особено. А пък и тя едва ли би го направила.
Лала каза, че също обича животни. Усмихнах се и се позамислих. Изглежда мила и добра, не се и съмнявам, че ги харесва. От доста години насам малко по - трудно срещам честни и добри хора, надявах се първото ми впечатление за нея не е грешно. Вероятно бих се радвал след този път да се видим пак. Тя изглежда мила и забавна и в нейната компания ми е приятно. Няма лошо да завързваш нови приятелства, нали? Ние известните малко трудно можем да се доверим на потенциални приятели, но в случая не ме е преследвала, аз ...я последвах донякъде. Срещата ни е случайна. Следователно няма смисъл да се притеснявам, че е някоя откачена стоукърка или опасна фенка.
Вероятно защото изтърсих, че никой не иска да идва у нас заради големите породи, момичето каза, че тя не би отказала. От това очевидно и стана неудобно и се изчерви. Тя и досега си се червеше. Не знаех дали е от мен или от алкохола, затова гледах да не обръщам внимание. Надявах се да се поотпусне още малко и без това беше започнала.
- Разбира се, добре дошла си - казах с усмивка.
Разказа ми накратко за групата. Стори ми се интересно. Със сигурност са по - различни от обичайните корейски момичешки банди. Сигурно имат доста фенове. Изгледах я изненадано как набързо изсмука остатъка от коктейла си. Явно алкохола и помагаше да се отпусне. Не знаех дали това ще свърши добре, но поне нямаше да е стеснителна.
Хареса ми доста, като ми остави изора да поръчам и на двамата и каза, че е доста издръжлива.
- Това предизвикателство ли е, госпожице? - казах със същия тон и се усмихнах. Ами добре, щом ми отправя такива предизвикателства да му мисли после. Но ми даде добра възможност да я почерпя. Викнах сервитьор и му поръчах уиски. После направо остави бутилката при нас. Налях и на двама ни в чашите повече, отколкото сипват по принцип.
- Хубаво. Да те видим колко си издръжлива! - казах и вдигнах чашата си за наздравица.

by Sponsored content