Re: Клуб "Midnight"

by **-Lullaby-** Вто Сеп 10, 2013 9:14 pm

Джеджунг каза, че е чувал държавата. Почувствах се добре, защото повечето дори не се сещаха за името. Българите по света наистина се чувстваме отритнати понякога. Много хора смятат държавата ни за изостанала, за смотана. Нас ни смятат за простаци и използвачи. Има и доза истина в това. Много пъти съм виждала чужденци как се държат и българите какво правят като отидат в дадена страна. Ние наистина не сме чак толкова добре възпитани. Да не говорим пък за многото цигани, които са заляли България. Все пак има някой неща, които изобщо не ми липсват. Тук поне няма цигани. Хората по улиците имат поне малко повече уважение един към друг. Не всички разбира се, но поне някои. Но има и неща, които ми липсват. Аз съм сантиментална личност и доста често си плача сама от проста носталгия. Емоционална съм, и то доста, но нямам друг избор честно казано. Сега не му е времето да мисля за това.
Хиро ме изкара от мислите, като ме помоли да му кажа нещо на моя език. Усмихнах се широко. Честно казано и аз на негово място бих попитала същото.
- Изобщо не е клиширано.- казах весело. То хубаво се радвам на такива въпроси, но истината е, че никога не мога да измислям какво да им кажа. Хилнах се с глупава си усмивка и му отговорих подобаващо:
- Може да звучи клиширано....но "Здравей" значи здравей - казах и се усмихнах
- Ако те интересува нещо по - специално, ме питай. Извинявай, като ми зададат такъв въпрос никога не мога да измисля точно какво да кажа.
Би било тъпо да му изрецитирам цяло стихотворение на Вазов или Ботев, нали? Макар че нашите стихотворения са много хубави и в училище нямах нищо против, когато имахме да ги учим наизуст. Дори ми харесваше и още си ги помня. Поне някои от тях.
- Ако искаш дори стихотворения мога да рецитирам..- казах повече със шеговитост. Тцтц, вече минах на етапа, в който ръся глупости. Това го правя и без алкохол. Аз трудно мълча. Когато ме е срам или мълча като идиот, или говоря много. По - често е второто. На някой хора вероятно съм им доста досадна, но приятелите ми харесват тази моя черта. Казват, че било забавно и съм била ръсела бисери. Предполагам няма нищо лошо в това.
За моя изненада, той каза, че съм добре дошла. Отвърнах му на усмивката. Разбира се нямаше да тръгна да ходя у тях, мен ме е срам. Трудно ми е да съм нахална и толкова. А и вероятно живее с някой. Може дори приятелка да си има и да не го разгласява публично. Той е хубав и талантлив и има много фенки, които не биха харесали новината. Помня, когато аз самата съм ревнувала адски много биасите си. Но като че ли някак надраснах това. Сега си ги обичам заради всичко, което вършат, не заради външния им вид. Не че това не допълва, но все пак...Бих се радвала биасите ми да са щастливи, а любовта понякога е щастие. И те са хора. Винаги мисля така, когато си представям, че някой мой оппа си хваща гадже или направо се жени. О, виждам, че Теянг оппа харесва Юна. Но той вече ми е повече приятел, отколкото биас. Затова се радвам за него и му стискам палци.
Мъжът ми отговори закачливо и аз само се усмихнах. Поръча цяло шише уиски. Аз хубаво се пъчих така, че мога да пия...но не съм пила скоро и най - много да стане лошо сега. Ох боже, Емили...как може да си толкова брутално тъпа? Сега или трябва да излезеш глупачката или да се напиеш като свиня и да направиш още по - лошо впечатление. Ако пък откажа ще взема да го обидя...
Ех...как може точно пред някой като Джеджунг да изпадна в такова положение? Прекрасно просто. Браво на мен. Мразя се, и то често. Той вече беше налял. Направо беше напълнил чашите и вдигаше своята за наздравица. Протегнах бавно ръка, взех своята и чукнахме чашите си една в друга. "Наздраве" казах тихо и направих опит да се усмихна. Изпих една доста голяма глътка. Не се сдържах да не направя физиономия. Личеше си, че не е като коктейла ми. Това е чисто уиски, все пак. Взе че ми хареса, и за кратко време изцуцурках цялата чаша. Все още се държах и само главата ми се въртеше. Дано само не правя глупости...
- Видя ли? - попитах доволно
- Какво ще кажеш? Може да звучи доста странно, но по нашите земи жените са по - издръжливи на пиене, отколкото другаде. - похвалих ни. Вероятно вече си личеше, че говоря глупости. Всъщност последно се бях научила макар и пияна, да се сдържам и да говоря по - нормално. Собственоръчно си налях отново в чашата.
- А ти как се справяш? При теб сигурно не е много лесно с толкова слава и ангажименти. - реших да продължа разговора
- Нямам търпение за завръщането ви! Много ми харесват последните ви солови проекти. И твоя и на Джунсу. - наистина е така. А за клипа на Mine да не говорим. Няма да си призная действително колко пъти съм го гледала. И едва ли съм само аз. Хиро е уникален там. Не само като глас и звучене, но и външността му...

by **Hero Jaejoong** Съб Сеп 14, 2013 2:10 pm

Тя ме успокои, че не е клиширано и ми каза как е "здравей". Засмях се. Реших да не пробвам да го повторя. Мислех си, че ще каже нещо по - лесно за произношение. А това в действителност ми звучеше малко сложничко. Не си признах, само стоях и се усмихвах. През това време Лала се избъзика, че може дори да ми изрецитира нещо. Наистина е забавна.
- Ами ако искаш, аз нямам против. И без това едва ли ще ми се отдаде друга възможност да чуя българска поезия направо на оригиналния език. - честно казано офертата и започна да ми звучи примамливо. Само да не накара и мен после да рецитирам, било то на корейски...не ми е от най - силните страни. Заради всички текстове на песни, които съм заучавал през годините, също така запомнянето и композирането на музика, хореографии и т.н не са ми останали спомени относно назубрени стихотворения. А не исках да изглеждам все едно не съм сядал да уча.
След като донесоха бутилката с марково уиски и сипах и на двама ни доста солидно количество, видях че тя малко се позамисли. Подсмихнах се леко. Да не би малката госпожица да се изплаши? Вгледах се любопитно, очаквайки реакцията и. Може би и аз прекалих малко с избора и количеството. Но тя сама ме предизвика, аз съм такъв, че не отказвам предизвикателства. И все пак издръжлива, неиздръжлива, тя си остава момиче. При това не ми прилича на битова алкохоличка. Една осемнадесетгодишна не би могла да пие като смок, нали? От своя страна и аз съм издръжлив, но за азиатците казват, че не сме много издръжливи на алкохол и май са прави. Аз не се напивам лесно, но вероятно не съм като европейците и американците. Честно казано не ми се иска да участвам в надпиване в такава компания.
Приеми го Джеджунг - току що обрече горкото момиче на напиване. Сам се насади, после ще му мислиш. Наистина щях да поема отговорността да се погрижа за нея и да я изпратя до тях. Ако съм в достатъчно трезво състояние, разбира се.
Все пак момичето взе чашата си и ги ударихме леко една в друга. Първоначално опитах малко и оставих чашата на масата. Докато анализирах вкуса и си мислех, че това ще си остане любимата ми марка, тя правеше разни физиономии. Щях да видя колко ще издържи, след като каза, че е голяма пиячка. Даже съм особено любопитен сега. Докато аз се бавех и си представях как тя няма да изпие и една чашка, тя за съвсем отрицателно време пресуши съдържанието на чашата си. Попита ме дали съм видял и също така какво мисля. Допълни и че по нейните земи жените били по - издръжливи. Така като я гледам от азиатките наистина са по - издръжливи. По принцип истинските дами не пият като мъже, но точно сега това момиче продължаваше да привлича вниманието ми към себе си. Дамите вероятно са прекалено еднотипни. Тя е интересна и изненадваща. Побързах да изпия своето уиски на екс. Не смятах да и се оставям. Тя вече си беше наляла, затова поставих своята чаша до нейната и тя наля и на мен.
- Ами браво на теб. След първата чашка ми изглеждаш добре все още..- да видим за колко време. Тя и моята глава започна да се върти заради това, че пих на екс.
- Права си, не е лесно, но пък ми харесва това, което върша. Има моменти, в които ми се иска да имам спокоен живот, но те са малко.
Усмихнах се, когато похвали соловите ни албуми и и благодарих.
- Нека не си говорим за работа, сега май е време за забавление. Благодаря ти, че ми се доверяваш и пиеш с мен. - това не знам защо го казах. Може би защото повечето момичета биха предпочели да се приберат, след онова, което и се случи.
До няколко минути изпих и втората си чаша. Бутилката ни беше драстично намаляла, а главата ми се замайваше все повече и беше започнало да ми става топло.
- Топло ми е, искаш ли да поизлезем малко? - попитах я и се надявах да се съгласи.

by **-Lullaby-** Чет Сеп 26, 2013 3:26 pm

Надявах се сега Джеджунг да не си мисли, че съм го обидила или напсувала на български, защото ме гледаше леко странно. Възможно е пък да е заради самата дума. Като се замисля относно корейския, думата "здравей" може би звучи малко трудна за произношение. Убедих се в това, след като не каза нищо по въпроса. След като пуснах шегата с рецитирането, той ми каза, че ако искам мога да кажа нещо и че няма да му се отдаде друг такъв случай.
- Имаме доста хубави стихотворения. Повечето са свързани с борби за свобода и ми навяват тъга, но и също така ме карат да се чувствам горда. - усмихнах се. Надявах се да не съм му досадна като споделям такива неща. На мен и ми било интересно, ако някой ми разказва така.
- И все пак май няма да е сега - казах срамежливо
- Мързи ме малко....- да, вече определено бях започнала да говоря направо без да се замислям. Не е хубаво да казваш на някой, ако те мързи за нещо. Аз наистина съм доста мързеливо момиче, но това не значи, че хората трябва да го разберат.Баба ми винаги ме е хокала, когато и кажа "мързи ме". Казва ми, че така се излагам, и макар да си мисля, че изглеждам готина така, всъщност хората си изграждат погрешно впечатление за мен. Може би е права.
Хареса ми изненадания му поглед след като изпих чашата бързо. Той каза, че все още изглеждам добре и бе побързал да изпие и неговата. Ех, остава да го превърнем в състезание по надпиване. От такива не излиза нищо добро, повярвайте ми. И аз като се знам, няма да издържа чак толкова много. Не се бях подготвила за такова нещо и през деня ядох много малко. Това ще е главния фактор, поради който съвсем ще ме хване след малко. Освен това смесих алкохол, а на мен не ми се отразява добре като смеся. Добре че поне не пия ракия, защото от нея бих издивяла съвсем.
Хиро ми отговори кратко на въпроса, след това предложи да не си говорим за работа, а да се забавляваме. Прав е. Колко съм глупава! Естествено, че ще му е писнало, остава и аз да му говоря за работа. Всъщност го бях казала, за да не останем без тема на разговор. Но сега като покачим градуса едва ли ще останем без такава. Това, което ме изненада беше, че ми благодари. Изгледах го изненадано, след което се усмихнах объркано.
- Ти все пак ме спаси....може би от смъртна опасност. Не можем да знаем на какво е способен онзи мъж. You're my hero! - след завършека се усмихнах идиотски. Помислих си, че ако добавя стейдж името му към изречението, ще прозвучи забавно, но сега пък май прозвуча странно. Кой знае какво ще си помисли за мен...
Подпрях челото си на ръката и се опитах да се опомня и да не говоря тъпотии, за да не се уплаши от мен.
И двамата изпихме уискито от чашите си долу горе по едно и също време. Главата ми ставаше все по - замаяна и дори започна онова чувство на изтръпване на ченето. При мен това значи нова фаза.
Докато преполовявах на екс нова чаша с уиски, Хиро ме попита дали искам да излезем. Честно казано и на мен ми беше станало доста топло. Освен това ще е хубаво да стана да се поразтъпча, защото иначе после няма да мога да контролирам крайниците си и ще се свлека на земята.
- Разбира се, много добра идея..- казах с усмивка и тръгнах да се изправям. Направих го бавно, за да не взема да падна от сега. Последиците от алкохола ги усещах и по тялото си. Чувствах се много по - лека и ми беше дошла силата. Но все пак се подпирах на масата, защото главата ми се замайваше. Излязохме заедно пред заведението. Този път имаше повече хора отпред. Някой идваха, за да влязат в клуба, а други просто минаваха по улицата. Решихме да отидем от другата страна на заведението. За наше щастие там нямаше никой. Нямаше да е особено приятно ако точно в момента ни нападнат фенките му. Май и на двамата ни личи, че сме подпийнали. Навън духаше леко хладен вятър, и на два пъти не можах да сдържа потреперването си. Докато крачех лекичко, залитнах и с усилие се облегнах на едната стена. Загледах се в мъжът, след малко той се обърна към мен и ме погледна малко изненадано. Вече от алкохола не се притеснявах толкова и не отместих погледа си. А за изчервяване - вече вероятно бях червена като рак от алкохола.
- Приличаш на аниме герой. Обожавам аниме герои..-усмихнах се глупаво и понеже не ме свърташе на едно място се движех нанякъде. Мърдах я крак, я ръка...правех по някоя крачка, подпирах се за всеки случай на стената и от време на време поглеждах към небето, за да оглеждам звездите. Винаги съм обичала да го правя. Нощното небе е едно от най - красивите неща в този живот.
- Джеждунг, обичаш ли да гледаш звездите? - попитах го замечтано
- Или само аз съм лудата, която доста често виси по нощите на терасата? - не се бъзиках. Правя го доста често и по доста време. Затова доста често виждам падащите звезди и си пожелавам неща. Най - голямата ми мечта вече се сбъдна. От малка си мечтаех за слава и ето ме тук. В една от най - процъфтяващите индустрии. Може би все пак звездите са ми помогнали. Свалих погледа си от небето и го преместих отново върху мъжът. И той беше красив като звездите на небето. Дори сега от алкохола ми се виждаше още по - хубав. Преместих погледа си, преди да ме е хванал, че го зяпам или да ми е дошла още някоя простотия в главата като онази за аниме героя. Е то по принцип едва ли ще се изненада, че някоя от женски пол не може да отдели очи от него, но все пак....по принцип не ми харесва да съм точно като другите. Предпочитам да се различавам.

by **Hero Jaejoong** Пет Окт 11, 2013 12:32 am

Тя се замисли над собственото си предложение, след което ми разказа малко за литературата им. Каза, че повечето стихове били посветени на борбите за свобода. Не бях много запознат с историята им, затова можех да заключа малко от това. Честно казано ми беше интересно да слушам за чужди култури и се надявах да ми разкаже още интересни неща. За каквото и да се сети. Освен това ми харесва гласът и, начина на говорене и акцента, който има. Много е приятен. Лала се засрами и каза, че точно сега я мързи да рецитира. Усмихнах се леко. Държанието и беше доста сладко на моменти. Мъжката ми солидарност заминава на кино като кажа това, но....ами с нея си изкарвам по - приятно от колкото с момчетата. Това е доста интересно, но пък факт.
След като ми напомни, че и помогнах в началото на вечерта, тя ми каза нещо, което ме накара да се почувствам странно. Дори май и мен ме хвана срам. Не бях чак толкова добър по английски но схванах какво ми казва и доста добре беше вмъкнала стейдж името ми. Усмихнах се леко притеснено и сведох поглед. Вярно,че се старая да се държа джентълменски, но никога не съм си се представял като супергероят, който помага на момичета в беда. След секунди отново като погледнах към нея май се беше притеснила доста. Тц, ама и аз понякога не знам как да се държа. А уж претендирах, че ме бива в това.
Преди да ипредложа да излезем малко навън вече бяхме издрънкали не знам колко чаши. Шишето с уиски вече беше поти празно. Ако не мога да стана или не мога да вървя след малко...няма да е много приятно.
Момичето се съгласи, и както тя, така и аз се изправих бавно, за да не взема да се олюлея и да се гътна. Усещах, че не съм съвсем наред, но успявах да се правя че съм добре. Излязохме и навън беше станало значително по - хладно. Вътре си беше задушно. Минахме от задната страна на заведението, за да не но намерят фенове, а и защото там е някак си по - спокойно.
Лала се клатушкаше наляво - надясно, накрая се облегна на стената. Аз през това време си извадих цигара и запалих. дръпнах силно, след което вдигнах поглед и с изненада забелязах, че ме наблюдава. Май алкохола и действаше добре и не се притесняваше толкова. Забелязах, че преди не можеше да издържи на визуален контакт с мен. И аз я загледах, след което ми изтърси, че приличам на аниме герои. Не се сдържах и се засмях леко.
- И аз ги обичам. И не си първата, която ми го казва....вероятно е заради очите..- килнах глава наляво, след което се загледах настрани и продължих да пуша. Напоследък не пушех често. Това е хубаво. Когато върнах отново погледа си върху нея, тя се беше зазяпала върху звездите. Попита ме дали обичам да ги гледам. Несъзнателно се усмихнах пак.
- Може да се каже. Вероятно ще се повторя за не знам кой път, ако кажа, че рядко ми остава много време, и вечер ми се спи..но доста често поглеждам поне за малко към звездите. Нощите са много красиво нещо.
и двамата се бяхме загледали в небето. Забелязах една падаща звезда.
- Виж, падаща звезда! - казах и посочих накъде да гледа. Трябваше да бъде бърза, ако иска да я види.
- Пожелай си нещо...- вероятно звучах тъпо, мъжете на моята възраст не се осланят на падащи звезди и желания. Но няма лошо да бъдеш и такъв понякога. Може би...щях и аз да си пожелая нещо. Просто така...заради доброто настроение. Направих го набързо и се усмихнах. Продължих да си пуша цигарата, когато забелязах, че тя трепери. Май и е студено.
- Когато искаш да се върнем вътре ми кажи. Не искам да стоиш на студено заради мен.
Не знам какво ме прихвана, но се приближих и я гушнах леко с едната си ръка. Явно и на мен алкохола не ми идеше добре. Притиснах я до себе си, за да не и е хладно. Вече е тъмно и вятъра не прощава, макар че днес не беше толкова студено. А и имах някакви подозрения, че тя няма да иска да влезем, докато не си изпуша цигарата. Може би е некоректно, но не я пуснах, докато не си изхвърлих фаса. А и тя май не се съпротивляваше, а и не трепереше толкова.
- Хайде да се връщаме...- усмихнах се и я пуснах.

by **-Lullaby-** Нед Окт 27, 2013 9:14 pm

Не можах да идентифицирам рекацията му, след като казах онова. Просто се усмихна и погледна надолу.
Когато бяхме навън вече бях забравила за това. Обожавам това чувство, когато си на градус. Не си прекалено пиян, не ти е лошо. Особено ако е през това време на годината. Усещам студа навън, но и на мен ми е достатъчно топло, за да се почувствам жива. Това, че треперех не значеше, че ми е толкова студено. Просто на моменти усещах, че съм навън, духа вече доста студен вятър, а аз съм по къси гащи. По принцип не съм много зиморничава, но сега нямаше как да не ми стане леко студено.
След това, което каза се замислих. Може би наистина е заради очите. Прекалено са красиви. Всъщност на мен доста често очите на азиатците са ми много красиви. Но тези на Джеджунг са наистина много хубави. Пак стоях и го зяпах. Всяка би го направила, особено ако е пияна. Онези лудите фенки дори биха го нападнали. Добре че не съм луда фенка.
Хареса ми отговора му. И аз харесвах нощта и я смятах за красива. Замислих се дали ако и аз стана толкова известна колкото него някой ден....дали ще имам толкова малко време...за да не мога да си гледам звездите.
Хиро забеляза падаща звезда и ми посочи накъде да гледам. Добре че бях достатъчно бърза, за да я видя преди да изчезне. Ухилих се широко, а той каза да си пожелая желание.
- Добре, но си пожелай и ти! - заявих, като останах загледана нагоре. Затворих очи и си пожелах нещо малко. От известно време насам си пожелавах малки желания на звездите. Нека те изпълняват малките желания, а аз да си изпълнявам големите. На тази земя съм, за да сбъдна мечтите си. Поне така мисля в този период от живота си. Малко егоистично, нали? Но аз съм на 18. Все още мисля единствено за себе си и за семейството си.
Още веднъж потръпнах, когато вятърът се усили. Хиро явно забеляза това, защото ме предупреди да му кажа, когато искам да влезем. Все още не исках, тук ми беше добре. Вътре е дандания, топло е, а и тъкмо малко ми почина главата. Кимнах му само. И без това имаше още доста от цигарата си, нека си пуши. Аз не пуша и се гордея от това. Интересно ми е как си запазва нежния глас с тия цигари. Доста му отива да пуши, но не е полезно. Вече ми писна да изнасям лекции на хората около мен защо не е хубаво да пушиш. Така и така не ме слушат. Бях се загледала насреща, дърпах ръкавите си по - надолу, за да ми скрият пръстите и се размърдвах леко. Навик, когато ти е хладно. Тогава Джеджунг дойде и ме гушна с едната си ръка. Явно не му харесваше да ме гледа как потръпвам от време на време. Несъмнено се изненадах доста и за момент спрях всякакво движение и застинах на място. Той ме притисна по - близо и продължи да си пуши. Не започнах да се съпротивлявам. По дяволите, дори ми беше приятно. На коя не би и било. Вече не потръпвах толкова често, нищо че факта с голите ми крака не се променяше. Просто от лекото притеснение ми стана топло. Пак бях зачервена по бузите, бях сигурна в това. Благодарение на въздействието на алкохола притеснението ми отново отмина бързо и се облегнах на него. Да, определено е приятно така. Понякога ме нападаха натрапчиви мисли, че повечето момичета от групата ми си имаха разни любовни истории, или дори вече сериозни гаджета, само наша Емили си стои така. Поне в последно време. Дори два-три пъти бях набеждавана, че все още мисля за онзи, който харесвах 5 години и нищо не стана. Добре де, понякога си мисля за него, но това са просто спомени. Аз знам, че го оставих в България, че сега не знам какво става с него. Надявам се поне да е щастлив. Човекът едва ли знае, че съм известна в Корея. Та той има различни интереси от това. Дали ме е забравил? Дали поне веднъж се е зачудил къде съм отишла и защо не се виждам? Все тая. Бях се усетила, че съм затворила очи. Все пак ми беше доста удобно как то се бях облегнала на него. За щастие не бях заспала, а просто потънала в мисли. Все още не бе дошло времето да ми се спи. Хиро почти бе приключил с цигарата си. Усмихнах се несъзнателно. Имах навика да се привързвам лесно към някой. Иначе пък трудно си падах по някой. Рядко ми се налагаше да се оставя да изпадна в положение, подобно на сегашното. Надявах се сега да не си падна по него, защото това ще е зле за мен. Знам си мястото, знам си и шанса. Той е по - голям, по - известен и наистина красив и очевидно мил. Не можех да кажа със сигурност, но му имах доверие. След малко той хвърли фаса си, пусна ме и ме подкани да влизаме. Мда, всичко хубаво има край. Ако утре си спомням нещо, със сигурност ще се чувствам адски тъпо заради този си начин на мислене. Какво се жалвам толкова? Влязохме бавно вътре. Още с влизането ми стана топло и запретнах ръкави. Много мразех така. Настанихме се отново на масата си.
- Ако някой ни е барал бутилката ще го осакатя..- казах не много силно и се заех да проверявам дали някой не е пил. Нямам доверие на никой наоколо. Не забелязах нещо такова. Налях и на двама ни отново. Явно все пак се бях съвзела малко навън, защото усещах, че мога да пия още доста. Е, това предчувствие винаги е лъжливо. Чукнах отново чашата си в неговата, след което погълнах течността на един дъх. Вече не ми правеше абсолютно никакво впечатление. Не усещах почти никакво парене в гърлото си. Налях си още едно и после пак и после пак. Той от своя страна правеше същото. След не знам колко чашки залегнах на масата и не можех сама да определя за какво мисля. Ако си отворя устата сега или няма да мога да говоря като хората или ще кажа някакви несвързани глупости. Вдигнах очи, искаше ми се да видя в какво състояние е той. Вместо това погледа ми се спря на бутилките пред мен. Не беше само тази от уискито, която вече беше идеално празна...имаше и друга до нея. Не можех да прочета какво пише.
- Това....кога сме го поръчали?? - попитах супер провлaчено и колкото и да се стараех на няколко пъти преплетох езика си.

by **Hero Jaejoong** Вто Окт 29, 2013 5:51 pm

Не ми харесваше факта, че не знам какво си мисли. Правех това с добри намерения, но след случката тази вечер с онзи може би в момента стоеше мирна насила, колкото да не реша да и направя нещо. Надявах се да не мисли по този начин. Единствено исках да не и е студено. А и по някаква странна причина ми харесваше...близостта. Глупак съм, и то голям...
По принцип не ми е разрешена такава близост с жени. Дори аз не си я позволявам, защото съм се съсредоточил върху кариерата си. Но дали имаше някакъв шанс да се влюбя в това момиче? Дори не можех да предположа какво ме кара да мисля така в момента. Тя е красива, мила и забавна. Умна е, просто малко притеснителна и предполагам, че е талантлива. Със сигурност не се познавахме достатъчно добре, но ми допадаше. Наистина се различаваше от всички наоколо и то не само по външния вид. Реших да не мисля за това. Може би след като я изпратя няма да се видим повече. Разбира се нямах намерение да я оставя да се прибира сама. Достатъчно ми бе да знам, че е пийнала дори малко алкохол. А със собствените си очи видях, че не беше малко. Както и аз , но това е друг въпрос.
Явно все пак накрая я пуснах и влязохме вътре. Когато седнахме, тя пусна доста интересен коментар и аз се засмях. Сипа си още малко, след което аз направих същото. За не много време пресушихме напълно шишето. Вече със сигурност не можех да мисля трезво и си го знаех. Единият от приятелите ми на съседната маса мина покрай нас. Съобщи ми, че си заминават, и че оставят една бутилка джин при нас. Нямали какво да я правят. Самата бутилка беше почти цяла, съвсем малко бяха пили от нея. Казахме си чао и те си тръгнаха. Ние с Лала продължихме и с джина без да се жалим. В един момент тя вдигна глава и попита кога сме го поръчали. Преплиташе език и звучеше много сладко.
- Приятелите ми си тръгнаха и ни го оставиха, не помниш ли? - в моя глас също звучеше леко преплитане, но се държах.
- Последните две чаши от него ги изпи за части от секундата.. - сключих вежди и я погледнах втренчено. Нея наистина я биваше в пиенето. Повечето момичета, които познавам не могат така. Дори мъжете трудно издържат.
- Всички жени по твоите родни краища могат да пият така? - попитах я
Интересни теми за разговор намирам и аз. Вече не си усещах главата. Чудех се как все още говоря свързано. Облегнах се назад, протегнах се и взех бътилката. Пийнах две големи глътки направо от нея. Аз също се отпуснах. Правех си планове да изпратя нея, но сега дори мен някой трябва да изпрати. Прекрасно се справи, Джеджунг...няма що. И най - лошото - в момента не ми пукаше. Все някакъв начин ще се намери, нали? Само дано някъде не ме снимат в това състояние. Дори наоколо може да дебнат папараци. Последното нещо, което искам е да ме хващат пиян. Дори някой скандал може да се разрази. Да напишат, че насила съм напил Лала или нещо такова. Мразя тези скандали, затова и ги отбягвам.
Последва трета голяма глътка направо от бутилката. Приплъзнах се по - близо до момичето. Отново се беше излегнала назад.
- Спиш ли? - побутнах я.
- Недей да заспиваш, после трябва да успееш да ми кажеш къде живееш, за да те оставя у вас спокоен! - Един джентълмен никога не би оставил дама незащитена. Не мога да я оставя нито тук, нито някъде навън. Или трябва да я закарам до тях, или до у нас, където до утре да изтрезнее. Просто трябва да е на сигурно. Особено тя...която ми беше доста приятна и не исках да пострада. Не и трябваше нищо такова, след онзи, с който се сблъска тази вечер.
Махнах няколко кичура коса от лицето и я побутнах отново.

by **-Lullaby-** Съб Ное 02, 2013 2:37 pm

След като си зададох въпроса си сипах отново, вече без да ми пука какво точно пия. Джеджунг ми напомни нещо, което не помнех.
- Наистина ли съм пила от него? - попитах, залитайки дори като бях седнала.
- Какво е всъщност? - приведох се да го разчета, но не можех. Беше прекалено размазано дори името, пък да не говорим за надписите под него. Този път прекалих, и си го усещах. А аз като прекаля става още по - зле - понякога повръщам. Днес не бях яла много и нямаше какво да върна, но това не ми пречи да се пеня като куче хванала бях. Всъщност точно това става, когато не си ял много и прекалиш с алкохола.
Той ме попита дали всички жени по моите краища пият така. Сама се изненадах как успях да чуя въпроса му, след като вече ми се спеше.
- Не. - казах и зацепих. Щях да казвам още нещо, но забравих какво беше то, затова млъкнах.
Според нещата, които бях чела корейците и като цяло азиатците, не са толкова издръжливи на пиене колкото нас. Руснаците си имат водка, шотландците - уиски, гърците - узо, японците - саке, корейците - соджу, а ние българите...ние си имаме ракия. Преди няколко години имах компания, с която се напивахме почти всяка седмица и на мен ми се носеше слава относно ракията. Тцтц, бяхме млади и глупави, не е било хубаво да се напиваме така на тия години. Но какво да се прави..поне си спомням някои хубави моменти.
Както обмислях разни простотии, се облегнах назад и задрямах. Напълно забравих, че Джеджунг е до мен, и че съм в заведение. Ох, сега да ми дойдат едни папараци...така хубаво ще разваля имиджа на Neon.M, че не ми се мисли. Всъщност в момента не мога и да мисля. На всичкото отгоре, взех, че засънувах дори. Не можех да определя колко време беше минало, когато осъзнах, че някой се опитва да ме събуди. Побутна ме и започна да ми говори. Хммм сладък мъжки глас. Тъкмо отварях очи, когато премахна малко коса от лицето ми. Ококорих се веднага. Опитах се да кажа нещо, преплетох език и не успях. Загубих ума и дума направо, като видях красивото лице на Хиро. Очевидно бях забравила, че съм именно с него тук.
- Много ми се спи - казах тихо и се облегнах на него. Беше се доближил и си държеше шишето. Явно е решил да си пие направо от бутилката. Взех я с усилие и изпих жадно няколко големи глътки. Той обаче ми я взе от ръцете, което беше доста умно от негова страна. Едва ли ми трябваше още. Вече бях пияна като мотика. За каква ли щеше да ме помисли не знам. Една от най - ужасните гледки, които може да види един мъж е пияна жена. Дано не съм чак толкова зле, колкото изглеждат другите жени по принцип. Положих огромни усилия да не си затворя очите. Вероятно бях много нахална, както се бях облегнала на него, но вече нямах сили и да стана.

by **Hero Jaejoong** Нед Дек 01, 2013 6:48 pm

След опитите ми да я събудя успях, но не за дълго. Нямаше смисъл да стоим повече тук и да се мъчи. Крайно време е да се прибираме и двамата. Аз самият не си усещах нито краката, нито тялото, а и на мен ми се спеше.
Лала едва успя да ми каже, че много и се спи, облегна се на мен и заспа пак. Оставих я така, близостта и не ми пречеше, дори ми беше доста приятно. Крайно време е вече да го осъзная. По едно време успя да намери сили и да дърпа шишето, но аз не и го дадох. Дори сега ме е страх да не получи алкохолно натравяне, пък ако пийне още, не знам.
Както са казали хората, приятел в нужда се познава. Извадих с мъка телефона си от джоба. Без да се осъзная бях увил едната си ръка около Емили, а тя си беше заспала спокойно. Е, имаше малко време да поспи. Ама малко. Преплитайки пръстите си, успях да набера номера на Yoochun. Добре че си го имах на бързо избиране. Даде сигнал свободно, а аз се молех да си е вкъщи и да ми вдигне. Камък ми падна от сърцето, като ми отговори с досада.
- Мики....хващай си колата и идвай в клуб Миднайт. Пиян съм до козирката и не мога да се прибера...- казах бавно в телефона. Той нещо започна да философства и да ми се смее.
- Не се смей, а идвай! - казах, като се опитах да прозвуча заповеднически, но явно е било смешно, защото той започна да се хили още по - силно. В крайна сметка склони, и каза че до 5 минути ще дойде. Прибрах телефона си пак в джоба и се заех да събуждам спящата красавица. Като че ли 5 минути са прекалено малко за това начинание, затова по - добре да се заемам веднага.
- Емили? - разтърсих я. Леко и нежно, разбира се. Никакви признаци на живот.
- Хайде де, събуди се! - правех какво ли не, всъщност нямах много какво да направя.
- Емили, купих ракия. - прибягнах най - сетне до крайните мерки. Тя някак си отвори очи, като в погледа и се виждаше, че не знае къде се намира. В този момент телефона ми презвъня. Това значеше, че Ючун е навън и чака. Изправих се, изправих и нея. Аз и бях опора, ама на мен кой щеше да ми бъде опора? Та и аз съм пиян доста. С големи усилия успяхме да направим няколко крачки без да паднем на средата на пътеката към изхода. Вратата се отвори, и вътре влезе приятеля ми. Не мога да опиша колко се радвам да го видя в този момент. Помахах му и той тръгна към нас...

by **Micky Yoochun** Чет Дек 19, 2013 11:05 pm

Бях решил да се отдам на спокойна вечер, след дълъг работен ден. Джеджунг бе излязъл с приятелчетата си, които по принцип не харесвам особено, брат му не си беше вкъщи, а Джунсу от няколко дни имаше ангажименти извън Сеул. Както винаги, аз трябваше да храня многото кучета на братята Ким, защото тях ги нямаше и няма как да оставя горките животни гладни. Ама за какво са им толкова много кучета? Разбирам мания, мания, ама можеха да си вземат едно-две. Всичките сме заети и доста често ни няма по цял ден...
Излегнах се на дивана, взех си биричка и фъстъци и си пуснах някакъв екшън филм на ДВД-то, имах приготвени още 3 екшъна. Май за мен представата за приятна почивна вечер представляваше да се наливаш с бира и да гледаш филми, за разлика от Джеджунг и Химчан. Точно когато беше започнало голямото гонене с коли и престрелки, телефона ми звънна. Изненадах се. Какво може да иска Джеджунг по това време? В крайна сметка излезе, че е пиян като кирка и не може да се прибере. Посмях му се по телефона, подигравах го за заваленото му говорене и в крайна сметка ми се наложи да си вдигна стегнатия задник от дивана и да тръгна към клуба му. Само дано не ме караше да закарвам и някое от приятелчетата му, които мразя. Те по принцип си се водят едни други след препиване...
Малко трудно, но все пак намерих въпросния клуб. Паркирах отстрани, запътих се към входа и влязох. Имаше доста хора и ми се наложи да се поогледам. Забелязах Дже да ми маха насред тълпата. Присвих очи...беше с някаква момиче. Ама как така се е добарал до момиче? по - точно то как се е добарало до него? Той ги избягва, когато е в компания и само дава автографи ако се наложи. Тръгнах към тя и бях доста объркан. Май тя беше по - пияна от него.
-Джеджунг, ти на колко си? - изкрещях му, за да може да ме чуе. Смеех му се, че е пиян, но не вярвах, че е напил чак така.
- Как можеш да се напиеш чак толкова, и то по средата на столично заведение? - игнорирах мацето, и без това беше като мъртва. То и той едва стоеше, като добавим това, че беше опора и на нея. Присвих очи и стиснах устни насреща му. Не бива да се излага така, медиите са навсякъде. Достатъчно пияни снимки си качва по профилите. Добре че аз нямам такова нещо.
- Хайде да тръгваме! Ако можеш да вървиш изобщо....Коя е тя? - попитах и посочих с брадичка към момичето.

by **Hero Jaejoong** Чет Дек 19, 2013 11:31 pm

Той дойде и започна да ми се кара. Направих му физиономия, защото беше започнала да ме боли главата, а с неговото викане ме болеше още повече.
- Стига си се карал де, не бъди толкова сериозен. - измрънках, като се стараех да не се олюлявам много. В Емили нямаше и следа от разум, в момента си спеше и само на моменти си отваряше очите, но беше очевидно, че не знае къде се намира.
- Ти трябва наистина да се поотпуснеш на моменти. Кое му е лошото? Звезди сме, ама и ние сме хора. Мисля, че следващия път и ти трябва да дойдеш да пийнеш с нас. Фъстъци ли си ял? Подушвам те. Сигурно просто си си гледал филм и си се тъпкал с фъстъци. Много си странен. - потупах го по рамото. Изведнъж от алкохола ми беше дошла муза да говоря. Приятелят ми ме гледаше все едно съм откачен, като същевременно попита коя е тя. Погледнах към нея, пак беше заспала.
- Ами не я познаваш бе, брат! - заявих му, като се олюлях напред.
- Запознахме се днес. Ама е много хубава нали? - попитах и се приближих напред
- Мисля, че я харесвам, много е мила и сладка. - ухилих се много глупаво и му се изсмях.
Обърнах се към нея и направих няколко опита да я събудя, но те бяха неуспешни. Отвори си очите веднъж, и това, което каза не беше на корейски. По пътя на логиката е на майчиният и език, защото не го бях чувал. А приличаше на руско. Пак умни заключения правя, като съм на пияна глава.
- Нека я закараме у нас, защото не знам къде живее, а няма как да я оставя някъде. - заявих, и потеглих бавно напред. Нямах нужда от Ючун, за да ми помага. И аз можех. Исках да му докажа, че не съм толкова пиян в момента и мога да нося себе си, плюс товар. Ще види той.
- Идваш ли, бе? - обърнах се и попитах. Всъщност даже не знаех къде е паркирал колата.

by **Micky Yoochun** Чет Дек 19, 2013 11:51 pm

Пиян Джеджунг беше една от най - смешните и идиотски гледки. Всъщност и за гледане и за слушане. След цялата тирада, която изнесе ми се прииска просто да не бях казвал нищо. Да млъкна сега и утре като изтрезнее, като го заболи кухата глава, да му опявам като дърта баба. Заслужаваше го. И да, ще го направя.
- Ще си говорим утре. - усмихнах се заплашително, след което отново стиснах устни.
- Ами разбира се, че не я познавам, нали затова те попитах..-казах, уморен от идиотщините му. Следващото, което каза, ме вцепени от ужас. Харесвал я...
Опулих му се насреща, известно време не казах нищо и той си тръгна спокойно и залитайки, след което дори ме подкани. Аз още стоях като статуя на едно място и зяпах в една точка. Оживих се, отидох при него и го хванах за ръката.
- Луд ли си? Срещнал си я днес. Не е хубаво да се възползваш от състоянието и, за да правиш каквото и да било с нея! - казах му достатъчно силно, за да чуе. Всъщност това едва ли щеше да стане. По принцип Джеджунг не беше такъв тип мъж. Постоянно повтаря, че бил джентълмен. Затова разтърсих глава. Другата възможност беше още по - плашеща.
- Не помниш ли? Ние.Не.Можем.Да.Имаме.Връзки. - натъртих всяка една дума и го изгледах втренчено. Ако наистина хареса това момиче, може да застраши кариерата си, както и нашата с Джунсу.
- В S.M ни притискаха за други неща, но тук знаеш единственото ни правило...- казах тихо. Погледнах го още веднъж. Сега каквото и да му говоря, няма да го възприеме сериозно. Затова въздъхнах, хванах го подръка и потеглихме бавно.
- Хайде да си ходим вкъщи. Ще я закараме у нас, защото и аз не бих я оставил.
Вярвах, че ще успее да си държи момичето. Утре със сигурност щях да му помеля на главата и да разбера, дали това е наистина сериозно. Защото не бива. Излязохме от претъпкания бар изненадващо незабелязани и се отправихме към колата ми.

by Sponsored content