//Токио//Къщата на Сънгри

by Гост Пон Сеп 10, 2012 8:57 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

by Гост Пон Сеп 10, 2012 9:34 pm

Пътуването до Токио бе доста изморително, но бе далеч по - приятно от тъпкането в пътническата класа, което цареше до преди четири - пет години. От едната страна го затискаше Джи - Йонг, показвайки му снимки на кученца, които бе качил на лаптопът си, а от другата страна Сюнхюн, който дори и хъркаше. За щастие, не бе попадал в такова положение от много време, като изключим когато Йонг - Бе оповръща целият самолет преди две години.
Може би, ако изключим странният пристъп на Бом, всичко вървеше наред. Пристъп? Еми, да, започна да трепери и да търси царевица. Всъщност можеше да се сметне за забавно ако не бе пробвала да изяде ръката на Сънгри. Може би това бе единственото по което си приличаха двамата с Таби- и двамата обожаваха храна и правеха какво ли не за нея.
И двамата направиха всичко възможно, за да намерят прословутата царевица. Сънгри даже на няколко пъти и натика фъстъци в устата, само и само да храносмила нещо, но тя я изплю по най - брутален начин. По някое време, след дакто мъжът се събуди от унесът си, който продължи към пет минути максимум, Бом си бе сложила кислородната маска и продължаваше да трепери.
Колкото повече се приближаваха до летището, толкова повече се успокояваше Бом. Странно как за полет два часа бе скъсала нервите на целият екипаж, а да не говорим, че лажеше и по тези на Сънгри (при положение, че е живял със Сюнхюн доста време и бе доста трудно да го ядосаш)
Щом вече имаше евентуално от къде да й намерят така любимата храна, на нея вече не й се ядеше.
Щеше да посети новата си къща за трети път. Последният бе преди няколко месеца, за да се увери, че всичко си е на мястото. Сега официално щеше да започне да пребивава тук, а Бом бе толкова мила да го изпрати. Причината за преместването му бе разпада на Биг Банг или по - точно факта, че Грийн крадяха всички добри изпълнители. Бяха посегнали и на предателите Джи - Йонг и Йонг- Бе . Не искаше и да чува за тях. Не стига, че от преди това също не бяха първи дружки, но се оказаха и дволичници. Джи - Юда и Йонг - Брут. Сънгри се местеше в Токио защото...еми японците го харесваха повече от корейците, а те се смятаха за по - важни от всички фенове от YG.
Японците бяха над всичко за YG. Щеше да се мотае там по цял ден, да изнася концерти, фенсрещи, предавания, по някое време Таби и Десънг щаха да се включат...
Къщата се бе получила доста добре и бе много горд, показвайки всяка стая на Бом. И тя изглеждаше доволна.... Беше си хубава, не може да се отрече, твърде скъпа за най не обичаният от шефът (като изключим Десънг)
И все пак нещо липсваше. Не бе като вкъщи. Липсваше досадният боботещ глас на Таби, който постоянно превключва каналите, пискливият смях на Десънг, сгушил се до него на диванът, Йонг - Бе, който прави поредното уморително упражнение в стаята си и Джи - Йонг който отново недоволства и пищи, че някоя песен не му се получава. Сега нямаше как да се появи с програмата от вестника и да каже някой интересен филм на най - възрастният, нито как загрижено да препоръча на Теянг да спре с тренировката, за да няма мускулна треска, нито как да седне до Джи и... просто да стои там докато той си върши магията. ... бе изгубил това преди много време, още преди Япония. Стаята на Теянг бе заключена, Десънг не бе на диванът, а най - възрастните не живееха там от година. Въздъхна тежко. Ето какво липсваше- Джи - Йонг. Той бе подредил всяко кътче от тяхната къща, имаше го във всяко цветенце, всяка завеса. Щеше да е хубаво да обзаведе и неговата къща, но колкото пъти и да му бе звънял Сънгри, той затваряше.
- Харесва ли ти...- измърмори

by **Park Bom** Вто Сеп 11, 2012 1:17 pm

Япония. Гаджето `и се местеше в Япония. Все още не можеше да повярва. BIGBANG се бяха разпаднали точно като нейната група. Джи-Йонг се беше преместил и той в Green ent. Йонг-Бе също беше напуснал. Не знаеше причината. Беше питала, но никой не `и беше отговорил...Не искаше Сънгри да заминава. Нямаше да го вижда толкова често. Щеше да `и липсва. Не знаеше за него, но Бом беше много тъжна от това заминаване. Затова реши да го изпрати.

Полетът не беше от най-любимите `и. Не знаеше какво `и стана. Държеше се като побъркана, която търси царевица. Изведнъж много `и се дояде и получи нещо като пристъп, само защото нямаше царевица за нея. Прилоша `и. Никога не `и се беше случвало такова нещо. Когато пристигнаха `и и намериха царевица, на нея вече не `и се ядеше. Чувстваше се засрамена от това, което беше направила в самолета. Буквално беше скъсала нервите на всички, дори и на Сънгри.
- Извинявай за това в самолета. - каза тя.
***
Стигнаха пред новата къща. Къщата, в която от тук нататък щеше да живее гаджето `и. Усмихна се тъжно. Влезе вътре. Сънгри започна да `и показва стаите. Бяха много хубави. Обзаведени стилно. Личеше си че къщата е скъпа и изискана.
- Да, харесва ми. - отговори Бом.
Върнаха се в хола. Бом не знаеше какво да прави. Чувстваше се странно. Беше `и напълно непознато мястото. Понеже наистина не знаеше какво да направи или да каже, започна да разглежда детайлите в хола.

by Гост Вто Сеп 11, 2012 5:17 pm

- Да, харесва ми .Ето, че отново се започна. Започваше наистина да се стресира. Какво му ставаше ? Защо не можеше да проведе един разговор като хората с приятелката си ? Как изобщо бяха тръгнали ?Настани се на диванът, докато Бом продължаваше да разглежда наляво - надясно. Тишината бе повече от убийствена, а най - ужасното бе че тя цареше през цялото време, когато един от двамата се откажеше да прави глупави опити, за да продължи разговорът.
- Нуна....- о, нещата са сериозни- Искаш ли да поговорим за малко ?
Бом изглеждаше леко стресната щом се настани до Сънгри в скована поза. Големите й очи бяха по - ококорени от всякога, а на Сънгри тепърва щяха да му се появят проблеми с воденето на разговор.
- Ъм, нуна...- беше се отучил да казва " хьонг " и " нуна " покрай неонките, които не знаеха що за животно дори е " оппа "- ...сигурно и ти го виждаш и разбираш, че..ъм.. между нас не върви много...
Преглътна тежко, а Бом продължаваше да зяпа още по - ужасяващо. Сигурно си мислеше, че ще я скъса насред Япония и ще я накара да плува обратно до Сеул.
- Ъ, нене, не те късам. Просто, просто се чудя какво е това, което липсва. Нещо голямо. Доверие ?... Не знам. Всякаш тъкмо сме се запознали и от училище са ни накарали да работим по общ проект. Какво е, нуна? Помогни ми да рабера ...
Винаги наричаше момичето " Боми " и никога не използваше " нуна ", но ето, че името й засядаше в гърлото му.
Какво бе ? Сюнхюн ? Той ли пак ?... Мислила си е че ако името им е еднакво и те са?... Защото Бом не го харесва колкото Сънгри нея ? Или пък й бе неудобно, бе я срам... Проблемът на по - малкият бе пределно ясен ---
- Бом, да не си девственна?- стресна се щом думите излязоха от устните му, не по негова воля
Щеше да е странно да не е правила секс. Все пак е била... някаква на Таби. Той не оставяше нещата така, точно като Сънгри. Или... или, да, отново се връщаме на тази тема: няма му доверие. От колко време излизаха ? Месец ? Два ?

by **Park Bom** Вто Сеп 11, 2012 10:08 pm

Сънгри никога не наричаше Бом "нуна". Винаги `и казваше по име. Тя беше свикнала с това и сега, когато той я нарече "нуна" и каза, че искат да говорят, тя се стресна. Погледна го с широко отворени очи и се настани до него на дивана. Слушаше много внимателно какво `и говореше. С всяка негова дума, очите `и се разширяваха. Очакваше всеки момент да каже, че къса с нея насред Япония. Бом не искаше да става така. Тя много го харесваше и не искаше да се разделят. Не знаеше за неговите чувства, но знаеше нейните със сигурност.
- Ъ, нене, не те късам. Просто, просто се чудя какво е това, което липсва. Нещо голямо. Доверие ?... Не знам. Всякаш тъкмо сме се запознали и от училище са ни накарали да работим по общ проект. Какво е, нуна? Помогни ми да разбера ...
Тя се успокои. Въздъхна и за миг затвори очите си. Нямаше да се разделят. Радваше се много от този факт. Но другите му думи я озадачиха. Защо подхващаше темата точно сега? Бом признаваше, че той беше прав. Липсваше нещо...

Какво по дяволите? Певицата не очакваше да `и зададе подобен въпрос. Не знаеше защо дори я пита.
- Не, не съм девствена. - отговори тихо.
Въздъхна. Настани се по-удобно на дивана и се загледа в ръцете си. Точно в този момент не беше сигурна какво да му каже. Знаеше какъв е проблема, но просто не знаеше как да го каже. Вече излизаха от доста време или поне за нея два месеца си бяха доста време.
- Виж... - започна тя. - Имала съм много момчета, с които съм излизала сериозно. Първоначално си мислиш, че всичко е прекрасно и ще си остане така до края. Но по-късно разбираш, че всъщност не е така, както го мислиш. Момчето те зарязва, без да каже защо. Стоиш и мислиш дали проблема е в теб или просто момчето си е играло с теб толкова дълго време. С времето свикнах да нямам голямо доверие на мъжете. Особено на тези, с които излизам.
Когато свърши да говори, все още гледаше надолу. Не смееше да вдигне поглед и да види реакцията му.

by Sponsored content

//Токио//Къщата на Сънгри

//Токио//Къщата на Сънгри

Re: //Токио//Къщата на Сънгри

Re: //Токио//Къщата на Сънгри

Re: //Токио//Къщата на Сънгри

Re: //Токио//Къщата на Сънгри

Re: //Токио//Къщата на Сънгри