Къщата на Ren. & Su Ah // S2

Су А нервно преплиташе пръсти в скута си, возейки се в колата със затъмнени стъкла. Не знаеше защо се притесняваше толкова. Обикновено запознанствата с нови хора не я плашеха изобщо. Както казваше баща й, тя беше социална личност. Една от причините да живее по този начин бе именно желанието й за контакт и споделяне с хората. Ала незнайно защо притеснението й не беше изчезнало още от началото на пътуването й.
В началото бе просто вълнение. Всичко това беше ново и неочаквано за нея. Но колкото и озадачаващо да бе, тя се радваше, че й се отдава такава възможност за развитие на имиджа. Ако още повече хора знаеха името и лицето й и го свързваха все с хубави неща, баща й щеше да се гордее още повече. Но със стъпването й на борда на самолета, девойката започна да се притеснява. Ами ако не се справеше? Та тя никога не е била част от подобно нещо, ако не знаеше какво да прави? Това.. със "съпружеския живот" и всичко останало малко я притесняваше. Да... навярно самият формат беше проблемът. Су А винаги бе била срамежлива и затворена личност, що се отнасяше до подобни въпроси. Разбира се, всичко това бе само игра и никаква част от този "брак" с незнайно-кого щеше да бъде истина, ала тя все пак се стесняваше само когато си помислеше за предстоящото. Щеше да се наложи да дели един покрив с мъж, при това под зоркия поглед на толкова зрители. Единствения мъж, с когото беше живяла, беше баща й. При това сега щеше да се наложи да се преструват на ... женени? Момичето не бе имало дори сериозно гадже през живота си, макар и да не беше малка. Камо ли измислен съпруг. Определено срамежливостта й щеше да е преобладаващото чувство през цялото време. Още повече я притесняваше фактът, че не знаеше кого ще посрещне в къщата, към която пътуваше. Не канеха ли в повечето случаи много известни звезди в това предаване? Ами ако се случеше да живее с някого прекалено... прочут? Някой идол, който момичетата боготворяха? Щеше ли да се справи с коментарите по свой адрес, ако засегнеше нечии интереси погрешка?
Да, Су А определено имаше доста притеснения в момента. Единственото й спасение беше умението й да ги прикрива. Ако се беше научила на нещо от баща си и краткия си, но зает живот, то това беше професионализъм. Тя беше крехка и срамежлива, и нямаше особено емоционален личен живот, но беше свикнала на строга стриктност и професионализъм, нетипични за възрастта й. Затова трябваше просто да се стегне и да посрещне онова, което я очакваше. Можеше само да се надява, че щеше да бъде нещо хубаво, колкото и да я плашеше.
След пътуването, Су А вече бе успяла външно да овладее всичките си страхове и да посрещне с усмивка камерите и чуждите погледи, които я очакваха. Къщата, която завари, бе много по-хубава от очакваното. Беше почти в неин стил. Тя помъкна куфарите си към мястото, където очевидно трябваше да се срещне с бъдещия си... нека го наречем, партньор за предаването. Както винаги, беше взела прекалено много багаж и всичко й тежеше ужасно. Както и да е, опитваше се да изглежда така, сякаш нищо не й пречи по никакъв начин. Пред къщата имаше някого. Су А се напрегна, но продължи пътя си, докато не стигна до момчето, което чакаше пред вратите, сякаш не искаше да влиза сам. Той явно чу подрънкването на саковете й и тракането на нейните токчета, тъй като рязко се обърна, затаявайки дъх. Това...
Девойката издиша рязко, зяпайки странно в чуждото лице. Това не беше ли... Колко познато й беше това лице! Не можеше да повярва. Наистина ли дни преди да съберат двата в подобно предаване, тя случайно се бяха запознали в обикновена градска книжарница?
- З.. Здравей! - каза тя, усмихвайки се изненадано. - Рен... нали?
Надяваше се да е запомнила името му, въпреки че помнеше лицето му. За миг тя се сети за историята, която той й бе разказал, как той и групата му били съвсем новоизгряващи и колко развълнуван бил относно всичко това... Може би щеше да е малко по-лесно, щом не бяха решили да я "съберат" с някоя к-поп легенда или нещо подобно.
- Аз съм Су А - представи се тя отново, за всеки случай. - Какво... съвпадение....

За малко притеснението на Су А се беше изпарило. Олекна й от факта, че познаваше момчето и че нямаше да й се налага да преминава през неловки запознанства и прочее. Успокои се и от това, че той я разпозна веднага и се зарадва на присъствието си.
Макар че точно в този момент изведнъж тя отново се притесни. Малко. В миг осъзна каква беше идеята на цялото предаване и за това беше "виновен" изцяло Рен. Когато той й се усмихна и й заяви, че "се радва, че му се е паднала тя", Су А се изчерви неволно. Много добре знаеше, че не го има предвид буквално, тъй като цялата история щеше да бъде измислица, но въпреки това... Въпреки това тя се отнасяше наистина стеснително към всякакви подобни изказвания или идеи. Разбира се, без да иска. Надяваше се той да не беше забелязал реакцията й и просто го последва.
- Благодаря - каза тя, покланяйки се леко, когато момчето взе част от багажа й. Не го очакваше, затова доста се изненада. Често момчета се отнасяха прекалено мило с нея, но тя никога не свикваше с това.
Двамата влязоха заедно в къщата и Су А започна да върви след Рен, разглеждайки широките помещения. Той изглеждаше като малко момче, стоящо пред лунапарк и на девойката й беше доста интересно да наблюдава реакциите му.
- Определено освен хубаво, е и доста объркано - съгласи се тя, след като се засмя на репликата му с некоординираността. Разходиха се из няколко стаи, когато Су А се сети за нещо изключително важно.
- Ъм... - тя опита за започне темата без да се изчерви отново. - Къде... Къде ли ще спим?
Тя знаеше, че участниците на такива предавания могат да ходят по домовете си през нощта, но те все пак се намираха на остров. А тя не виждаше как ще се прибира до вкъщи всяка вечер и ще лети и пътува толкова на другата сутрин. Надяваше се в една толкова голяма къща все да има поне две спални...

Всичко се случи прекалено бързо, за да успее да реагира. Или поне така й се струваше. Принципно тя винаги би казала нещо по въпроса. Може би щеше да му предложи да ползва леглото вместо нея или поне да го попита какво би могла да направи, за да накара и него да се чувства удобно. Все пак, щяха да прекарват дните си известно време заедно. А хората в една двойка трябваше да си угаждат взаимно, нали? Така знаеше тя. Не че имаше кой знае какъв опит, това беше и причината да бъде толкова стеснителна.
Но, както и да е, Рен беше много по-бърз от нея в този случай. Преди тя да се усети, той вече носеше куфарите й и почти я настаняваше, сякаш бе длъжен да го прави. Су А се заигра с пръстите си, чувствайки се леко гузно от цялата ситуация. Макар че нямаше да е по-добре, ако тя спеше на диваните, нали? Сигурно щеше да изглежда адски странно от страна и на двамата. А и честно казано надали щеше да й е особено удобно. Ами, ако можеше да го смени за малко по някое време, щеше да е най-добре...
- Ей сега се махам - той прекъсна мислите й, като се усмихна насреща й, опитвайки да си почине на леглото след цялата тежест, която бе домъкнал до стаята.
- Не, не - възрази набързо Су А, махайки му с ръка, сякаш да накара думите се да звучат достатъчно убедително. - Тоест... Кхъм, недей, почини си. Сигурно се измори, не беше нужно да ми помагаш толкова. Благодаря...
Тя му се усмихна на свой ред, след което за миг се загледа в пода, чудейки се какво може да направи. Все пак, дори да изглеждаше като такава понякога, тя не беше принцеса и не обичаше да кара хората да се грижат само за нея, без да им се отплати.
- А! - тя вдигна поглед отново към Рен, изведнъж подсещайки се за нещо, което можеше да помогне. - Сигурно си гладен. Ще отида да видя какво има в кухнята, мога да направя нещо за да хапнем...
Беше някак странно да възприема мястото като "техния дом", макар и само за известно време. Навярно беше заради това, че всичко това й беше ново. Единственото, което си беше старо и което тя бе научила за всичките си години, беше способността да се сдържа и да върши всичко със старание и упоритост. Затова не смяташе да се отказва от тези неща дори в предаване, те бяха станали част от нея.
Су А се запъти към кухнята, въпреки че насмалко да се обърка и да се изпогуби из къщата. За щастие както всичко останало, хладилникът също беше "оборудван" с доста от нужните им неща. Не бяха много, но бяха напълно достатъчни за двама души.
- Хм... дали ще има нещо за... - тя промърмори на себе си, разглеждайки продуктите. - лесно правене... тенджан?