Преди месец в бар "Mr He"

Нов бар... Хьон Джунг просто задължително трябваше да го посети.Макар че не беше толкова лъскав и модерен той все пак отправи натам.Пред клуба нямаше много хора,НО що влезе можеше да види само на 10см от себе си.Беше меко казано препълнен.Лидерът се отправи към бара.Нямаше абсолютно никакви места.Той се огледа.Наблизо имаше една маса с едно момиче.Беше сама.Хьон Джунг реши да се направи на нахален и се запъти натам.Обаче беше изпреварен от един пияница.Момчето беше жестоко пияно.То залитна и едвам не събори масата.
-Извинявай,маце.Може ли да седна до теб...кукло?-високо говореше пияния.Момичето видимо се притесни от тоя.Беше отворила уста да каже нещо но Хьон Джунг я изправари.
-Извинявай, че закъснях скъпа ,просто бебето ни не заспа,а и апартамента ни от сватбада ни е много разхвърлян,затова го почистих.-високо го каза така че пияния да го чуе.Получи се!Пияния измънка нещо и клатушкайки се отдаличи.

Момичето му се усмихна
- Мерси, че ми помогна да се отърва от него. - каза тя и посочи отдалечаващото се момче.
Сипа си в чашата малко соджу и му посочи стола пред себе си. Разбрал жеста `и, той седна на масата.
- Аз съм Зингер. - представи се тя.
-Аз съм Хьон Джунг.Приятно ми е.-протегна ръката си към нея и се здрависаха.
-Знаеш ли,...Зингер ми е познато...дане би да си от онази момичешка група Secret?
-Точно така!-потвърди го усмихнато тя.-Значи си я чувал?
-Да.-усмихна и се Джунг.После се огледа и махна на едни от сервитьорите.Той веднага дотича.
-Една бира.-поръча си.Служителя кимна и се отдалечи.
-И какво прави едно хубаво момиче сама в бар?-попита Хьон Джунг докато отпиваше от бирата си която беше дошла бързо.

- Ами, нямаше с кой да дойда. - призна тя. -Честно казано е малко скучно да си сам, но ето че ти дойде.
Усмихна му се и отпи от суджуто
- Та, ти защо си сам тази вечер? - попита го тя.
-Защото в момента няма с кой да излизам...момчета си киснат в къщи и сигорно гледат порно.-усмихнато й отговори.
Момичето също е усмихна.Хьон Джунг отпи от бирата си и се загледа в дамата отсреща.Зингер наистина беше боста хубава.Не беше от онея момичета дето само зада отидат до тоалетната се гримират като клоуни.Лидерът не харесваше такива момичета.
Зингер очевивидно се притесни от втренчения поглед на мъжът защото извърна глава надясно.
-Ъъъ извинявай...замислих се...таа ще ми разказеш ли нещо интересно за теб?-беше станал доста любопитен

Втренченият му поглед малко я притесни, затова извърна глава настрани. Самият той не беше забелязал, че я гледа втренчено, защото `и се извини.
- Няма проблем. - каза тя.
- Нещо интересно за мен? Не съм най-интересния човек на света. Така че няма да чуеш много неща. - сипа си соджу и глътна съдържанието на екс. - Хм... Истинското ми име е Джънг Хана. Но не го използвам. Смятат ме за една от най-добрите рапъри в Сеул. Не се доверявам на почти никого. Само на себе си и на хората, които са спечелили доверието ми. Та, другите неща не са за казване на непознат.
Усмихна му се. Сипа си останалото от бутилката в чашата и отново изпи на екс съдържанието. Ако продължаваше така, можеше да се напие, но Зингер не осъзнаваше това, защото бе твърде заета да изучава човека пред нея.
- Ами ти? Разкажи ми нещо за себе си?
Понеже не можеше да отгатне какъв е той като човек, трябваше той да `и каже. Защото наистина `и стана интересно. Беше чувала от едни хора, че е добър и мил човек, но от други хора беше чувала лоши неща за него. Не знаеше на кого да вярва, затова сега питаше лично него.

П.П. - Извинявай, че е малко.

- Нещо интересно за мен? Не съм най-интересния човек на света. Така че няма да чуеш много неща. - тя си сипа соджу и глътна съдържанието на екс. - Хм... Истинското ми име е Джънг Хана. Но не го използвам. Смятат ме за една от най-добрите рапъри в Сеул. Не се доверявам на почти никого. Само на себе си и на хората, които са спечелили доверието ми. Та, другите неща не са за казване на непознат.-отговори набързо тя и му се усмихна . Сипа си останалото от бутилката в чашата и отново изпи на екс съдържанието.
- Ами ти? Разкажи ми нещо за себе си?-любопитно попита тя.
Мъжът отново се загледа в нея...беше по-интересна от колкото си представяше.
-Първо искам да кажа...имаш много хубаво име.-отбеляза той.-ИИи какво да ти кажа.Аз съм лидер на SS501 също така лице на групата ни.Снимам се във различни филми.Обичам да съм актьор.Винаги ми е доставяло удоволствие.Обожавам да пея!От малък знаех че ще бъда певец.-замлъкна лидерът и се върна назат във времето.Спомни си първия път когато успя да изпее любимата си детска песничка със съпровот от пияно.Този спомен накара мъжът да се ухили...

П.С.-Няма проблем!

По едно време лидерът усети нечия ръка върху своята.Това веднага го върна в реалноста. Хьон Джунг погледна певицата срещу себе си.Тя се ухили.
- Сигурно имаш доста хубави спомени като малък.-каза и отмести ръката си.Лидерът и отвърна на усмивката й.
-Да...-отпи доста голяма глътка от бирата си.-А ти на колко години си?-още беше любопитен.
-На колко ти изглеждам?-отново му се усмихна момичето.
-На 20...-предположи лидерът.
-На 22...-ухили му се тя.-Иначе беше близо.
За момент и двамата самълчаха усмихнати.
-Искашли да излезем...тук е малко задушно?-предложи изведнъж Хьон Джунг и зачака отговор.

- Ти си ми оппа, нали? - попита тя.
Той кимна.На въпроса дали иска да излезат навън певицата се съгласи.
Излязоха навън. Беше тъмно и нямаше никой пред бара. Въздухът беше чист.Момичето се облегна на стената пред клуба
- Тук е по-добре. - каза тихо тя.
-Така е!-съгласи се лидерът и мушна ръце в джобовете си.По едно време Зингер отвори уста да каже нещо,но беше прекъсната от телефона на мъжъ.
-Сори...-извини й се Хьон Джунг и се отдалечи на двайсетина метра зада разговаря.Беше Хьонг Джун,макнето на SS501.Той беше леко подпийнал.Говореше му колко го обичал,че го желаел и още глупости...
-Слушай момченце,веднага престани с тъпотиите си,остави алкохола и си лягай!!-строго му нареди и затвори телефона.Лидерът си пое дълбоко въздух ,обърна се назат и тръгна към клуба.Там къде преди се беше облегнала Зингер нямаше никой...
-"Къде отиде...?"-помисли си лидерът и бързо тръгна напред.Застана на входа на заведението и се огледа.Зингер я нямаше...Докато се оглеждаше наляво и надясно чу нечии гласове в тъмната улица до клубът.
-Момиченцееее...кажи сега къде е твоят съпруг?!Няма го налиии?!...-разпозна гласът на оново пияно момче отпреди малко.
-Остави ме!!-беше гласът на Зингер.Хьон Джунг моментално се затича натам.
Зингер беше затисната от тялото на пияницата който хищно я мачкаше.
-Пусни ме!-проплака тя и се опита да го удари.Успя.Лидерът не дочака нито секунда повече затова стовари мощния си юмрук върху главата на момчето.То падна в краката на шокираната рапърка.
-Хайде!!-изсъска Хьон Джун и я дърпна за ръката.Двамата затичаха напред обаче онзи пияница успя да хване лидерът за яката на якето и да го дръпне назат.Въпреки съпротивата си мъжът понесе силен удар по лицето си от пияницата.Без да му дава шанс отново да го нападне Хьон Джун отново заби юмукът си лицето на нападателят.Той остана зашеметен.
-Хайде!!-повтори лидерът и отново дръпна шокираната Зингер за ръката.Двамата тичаха напред докато не се одалечиха достатъчно от заведението.
-Чакай...чакай...-изморено каза мъжът, седна на една близка пейка и притисна длан в раната под окото си.Страшно го болеше.Лидерът простена и избърса кръвта стичаща се от носът си.

Зингер не се беше успокоила.Сълзи още се стичаха по лицето й.Тя се обърна да погледне мъжът и ахна.
- Съжалявам. - тихичко каза тя. - Заради мен сега те боли. Аз... трябваше да бъда по внимателна...
Обърна лицето му към нея, за да може да погледне раните му по отблизо. Докосна раната му под окото. Той простена от болка.
- Извинявай...- каза тя.
-Нищо ми няма!-излъга я лидерът.-А ти как си, онзи нарани ли те?-попита я Хьон Джунг загледан в леката синина на скулите й.
Тя поклати глава.
-Трябва да отидем в болницата!-каза по едно време Зингер и се изправи от пейката.
-Стой тука!Никъде няма да ходим.-спря я мъжът.-И без това нищо ми няма!-говореше ядно Хьон Джунг и все още се двуеше дали да не отдиде да довърши оново леке!
Лидърт рязко се изправи и се запъти по посока на заведението.
-Къде отваш?-подвикна за гърбът му Зингер.
-Да убия онзи боклук!!-изсъска мъжът със задавен от злоба глас.
Рапаръката го настигна и го дръпна за ръката.
-Моля ти се,оппа успокой се!Никъде няма да ходиш!Хайде-задърпа го назат момичето.Осъзнавайки колко тъпо се държи Хьон Джунг остави Зингър да го дърпа.Отново седнаха на пейката.
-Отивам до аптеката!-каза рапъката и се изправи.
-Идвам с теб!-стана раниният.
-Не!Аз ще изтичам да купя лекарства,а ти ме чакай тук.-властно отговори момичето и леко го бутна на пейката.
Хьон Джунг набюдаваше отдалечаващата се Зингър с леко уплашен поглед.
-"Ами ако отново някой я нападне?!..."-стресна се лидерът и тръгна след нея.
Тя влезе в аптеката.Мъжът се облегана на витрината и я зачака.Рапърката се забави.Когато най- сетне излезе беше с пълна торбичка медикаменти.
-Оххх!-стресна се като съзря Хьон Джунг.

- Никога ли не слушаш какво ти се говори? - попита тя.
-Никога...-потвърди той.
Двамата се отправиха отново към пейката.Хьон Джунг се стани удобно и започна да рови в пликчето.Извади памукът и кислородната вода.
-Ще ми помогнеш ли?-попита Зингер.Тя кимна и взе нещата от ръцете му.Напои памучето с киселинната течност и погледна лидерът.
-Ще боли!-предсказа му.
Хьон Джунг и направи знак с очи да продължава.Рапърката си пое дълбоко въздух и се приближи към лицето на мъжът.Лидерът стисна очи и зачака болката.Момичето леко притисна памучето в раната под окото му.
-Ааааа!!!!-изсъска от болка и заби ръка в пейката.Стесната певицата моментално отскокна назат.-АахХХХ!!!-мъчеше се раненият.
-Чакай още малко остана!Само малко.-успокояваше го рапърката докато ровеше в торбичката.Изкара някакъв мехлем.
-Дай да ти сложа от това...-отново се приближи към лидерът и обхвана лицето му.
Хьон Джунг за момент забрави за болката и загледан в топлите и притеснени очи на Зингер не усети кога тя му сложи от кремът.След като приключи с нанасянето на мехлемът рапърката подаде на мъжът някакво малко запечатано пръволъгълниче пълно с някаква мека студена течност.
-От това ще спадне оттокът.-обясни тя.Лидерът притисна нещото под окото си.Беше доста по-приятно.За пръв път не го болеше толкова много.
-Благодаря!-тихо каза той.Момичето едвам се усмихна.
Рапъката седна до Хьон Джунг.
-Обърни се.-каза му.Той я послуша.Тя отново обхвана лицето му и притисна влажното памуче под носът му.След като приключи с чистенето на кръвта тя му подаде някакво хапче.
-Обезболяващо...-отговори на въпросителния поглед на лидът.Мъжът бързо го глътна и се облегна назат.
-По добре ли си?-попита тихичко момичето.
-Мъхмммм.-измрънка той.
-Аззз...така и не ти благодарих,че отново ме спаси...-беше навела глава.Хьон Джунг разтри приятелски гърбът й.

Седяха на пейката и от няколко минути нищо не си разговаряха.
- Тук ли ще стоим? - попита накрая тя. - Можем да отидем на топло.
Обгърна се с ръце, за да се стопли.
Хьонг Джунг свали коженото си яке и го метна на раменете на момичето.
-Можем да отдем на някой ресторант...да вечеряме...ако искаш ?-предложи лидерът и се изправи .-Хайде... знам много хубаво заведение-тихо е,спокойно е и е много хубаво.- мъжът не изчака отговорът на Зингер.
-Мм добре...-отговори му рапърката и се стана.
Двамата вървяха в тъмнината към мястото.За голямо щастие на Хьонг Джунг то беше почти празно.Настаниха на една отдалечена маса.Седнаха един срещо друг.
-Какво ще поръчате?-попита сервитьорката.
-Аа... един ремен и шише соджу.-поръча си той.
Хьонг Джунг обожаваше рамен!От както се помни всяка вечер са яли рамен.Баба му го правеше просто уникален.Още щом прочете името му в менюто устата на мъжът се напълни със слюнка.Поръча си соджу защото искаше да се згрее.
-А за вас?-момичето се обърна към Зингер.Лидърт забеля кък сервитьорката хвърляше странни погледи ту на него ту на Джънг Хана.Той се сети ,че оглежда раните им...
-За мен същото рамен.-каза й рапърката.
Служителката кимна в погледът и отлично се четеше съмнение....Еми да всеки нормален човек би се осъмнил ако пребит мъж си поръчваше алкохол.
Хьонг Джунг се облегна назад и погледна стоящата пред него Зингер.
-Студено ли ти е?-попита я.