Re: Книжарница " Rose "

by **Ren.** Пон Яну 28, 2013 6:02 pm

Изглежда тя се притесни, за което само можех да и бъда благодарен. Тя два пъти ми се извини, като единия път ме попита дали съм добре. Продължавах да примигвам и накрая премахнах бретона от лицето си и я погледнах.
Сигурен съм, че съм я виждал, бях много добър в запомнянето на лица. Тъкмо по това време тя ме попита дали не съм член на NU'EST. Почувствах се добре от това, че ме разпозна. Изправих се и най - сетне се обърнах към нея, защото беше невъзпитано да мълча.
- Добре съм, благодаря. - усмихнах се
- Не се притеснявайте, не сте виновна.
Вдигнах наръчника, който си бях изтървал и побързах да отговоря на въпроса и.
- Да. - явно не можеше да си спомни името, но това не беше проблем, реших да я улесня.
- Чой Мин Ки, можете да ме наричате Рен ако искате. Макне на NU'EST - протегнах ръка, за да се здрависаме. Няма нищо лошо в едно ново запознанство. Определено имах късмет днес. Винаги се радвах на нови запознанства. Отново се загледах в лицето и и реших просто да попитам.
- Вашето лице също ми е познато. Да не сте модел или танцьорка? Или може би актриса?
Надявах се тя да не бърза за някъде и да не ставах досаден.

by Гост Пон Яну 28, 2013 7:32 pm

Рен... Точно така. Сега си спомни, че някой го бе споменавал многократно. Вероятно някоя от съученичките й, не помнеше.
- О.. да, приятно ми е - тя се усмихна, отвръщайки на поздрава. - Аз съм Им Су А.
Той се загледа в нея, карайки я за секунда да извърне погледа си настрани.
- Вашето лице също ми е познато - Рече той. - Да не сте модел или танцьорка? Или може би актриса?
Думите му накараха Су А да се изчерви и да сведе глава надолу. Бяха така внезапни и спокойно изречени, че хванаха момичето неподготвено. Наистина бе имала много участия и беше една от най-добрите в компанията си, ала не се смяташе за чак толкова известна. Все пак... Рен беше наистина популярен, откакто дебютира с групата си. А това, че някой като него я разпознаваше просто така, накара Су А да поруменее. Не знаеше защо се бе притеснила така изведнъж. Може б и защото просто бе неочаквано... Да, сигурно заради това.
- О... Да, танцьорка съм. Работя в LOEN - тя се представи както подобава и продължи да се усмихва. Кхъм... не харесваше особено неловкото мълчание. Може би такова нямаше, ала начинът, по който момчето гледаше към нея, караше Су А да се размърдва неудобно от мястото си.
- Какво.. правите тук? - тя затъкна кичур коса зад ухото си. - Доста е оживено. Ако ви видят, феновете няма да ви оставят на мира. Като гледам, търсите нещо много важно...
Тя кимна усмихнато към книгата в ръката му. Честно казано, просто опитваше да завърже разговор. Мислеше си само за това дали той не се бе ударил прекалено силно, както и колко бе невероятно, че някой като него я бе разпознал. (Дори не беше от нейната компания) Но някак си нямаше да е много забавно, ако въртеше само тези две теми. Затова подхвана нещо друго. Така и така бяха тук, а и нямаше никого точно в тази част от книжарницата, повечето хора се бяха събрали на някаква промоция на нов бестселър на главния вход.
Чой Мин Ки изглеждаше доста мил. Су А очакваше от него поне да й се развика, задето по нейна вина се бе ударил. Или поне да я отбягва от страх не ги видят заедно и да не го разпознаят. Обаче той стоеше пред нея и не бягаше никъде. Поне за сега, разбира се.

by **Ren.** Пон Яну 28, 2013 8:30 pm

Представи се и аз кимнах. Усещах лека болка в тиквата, но нищо повече. Все пак тази случка ми даде повод да се запозная с младата дама.
Мисля, че тя се изненада от факта, че съм я разпознал. Да бях, макар че не се сещах нищо повече за нея.
Имах няколко изградени имиджа. Единия беше на сладурче, а другия на надута лигла. И двата си имаха почитатели. Но всъщност мразех да се правя на такъв. Обичах да се усмихвам, да се правя на идиот и да се лигавя. Накрая разбрах, че е танцьорка в LOEN. Кимнах. Значи все пак не съм се объркал.
Момичето ме попита какво правя тук и предположи, че търся нещо важно, и ако ме видят феновете, няма да ме оставят на мира.
- Всъщност не е чак толкова важно.
Побързах да се похваля.
- Скоро започвам шофьорски курсове, и искам да започна подготовката за листовките от сега. А колкото до феновете... не ме притеснява това. Мечтая си да тичат след мен от малък.
Да, определено си личеше, че съм новобранец на звездния небосклон. Може би това ми мислене щеше да се промени скоро.
Показах и наръчника.
- Нищо интересно. Моля, говори ми на ти.
Както си говорехме на вие, се чувствах все едно сме старци.
- А ти какво си търсиш? - попитах любопитно.

by Гост Пон Яну 28, 2013 8:49 pm

Су А се засмя на репликата му за феновете. Не й звучеше прекалено надуто, изобщо даже. Това си беше повече от нормално за една звезда. Все пак, нали искаха точно това всички? Всъщност, звучеше й... сладко, от една страна.
Колкото до останалото... шофьорски курсове, а? Колко... човешко и обикновено нещо. Също както нейното ходене на училище, всъщност. Тези неща бяха хубави. Караха те да се чувстваш нормално и когато ти писваше от всичко, то поне те те правеха част от тълпата. Като се замислеше, на нея също й трябваха курсове. Баща й не й беше споменавал наскоро за това. Или беше забравил, или просто не искаше дъщеря му да щъка сама където си поиска, с кола. Каквото и да беше, сигурно си имаше причина, която Су А щеше да уважи.
Този Рен... явно феновете му наистина го познаваха. Беше също толкова мил и очарователен, колкото го и описваха. Не знаеше дали не го прави само заради имиджа си, но това нямаше огромно значение в момента. Важното беше, че се държи така добре.
- О, аз ли? - тя погледна книгата в ръката си отново. - О, кхъм.. трябваше ми малко помощ за един изпит в училище. Да... все още ходя на училище и ми се налага да уча от време на време, хах... И при мен нищо интересно.
Тя прокара ръка през косата си и отново прочисти гърло. Чой Мин Ки все още я гледаше. Тъй като беше по-висок от нея, се беше привел леко надолу.
- Не предпочитате.. Не предпочиташ ли - поправи се тя. - Да се забавляваш през свободните си дни, вместо да учиш.. Ами групата?

by **Ren.** Пон Яну 28, 2013 9:22 pm

Стоях и гледах момичето, докато чаках отговор. Някъде около нас се чуха гласове и аз се обърнах, но не дойдоха при нас. Ако ни видеха със Су А, определено и те щяха да я разпознаят и може би щеше да започне да се пише по въпроса. Но и на нас ни е позволено да се запознаваме с нови хора и да си имаме приятели, нали? Да идват колкото папараци искат!
Позамислих се дали да не поканя момичето да се поразтъпчем нанякъде, но можехме да поостанем още тук, освен ако нямаше друга работа. След като си изберях някоя книга от тези, за които бях дошъл, задължително щях да прегледам и литературата, защото ми бяха интересни.
Тя отговори, че трябва да се подготвя за един изпит. Явно ходеше на училище. След секунда тя го потвърди. Сигурно имаше и други ангажименти и не и беше много лесно да балансира нещата. Отговорих на втория и въпрос:
- Аз за разлика от теб не ходя на училище, но имаме частни уроци, защото 99 процента от групата ми сме на едни години - засмях се
- Това значи, че така или иначе аз пак уча. Забавлението ми се състои в това да се лигавя с момчетата, защото за друго нямаме време.
Позамислих се малко за взаимоотношенията между нас. Имах голям късмет, че попаднах в група именно с тези хора.
- Аз съм голям късметлия, защото отношенията в групата ни са наистина добри. Не е нагласено за пред феновете. - не можах да сдържа искрената си усмивка.
- А ти познаваш ли други звезди? След като съм те виждал, значи също си популярна. Имаш ли си биaси и кои са те? - не можах да сдържа този си въпрос

by Гост Чет Окт 03, 2013 9:27 pm

Поредният ден. Поредният скучен ден. Беше се отегчила на n-та степен. Събуждане в 5:30 сутринта, танцови и вокални тренировки в Woolim, след това танцови в CCM. Общо взето, така й минаваха дните, когато не промотираха. Промоциите бяха най-интересни! Среща с нови хора, ходене насам-натам. Не виждаше никого от CCM. Най-вече онази маймуна ТеУн. Наричаше го "маймуна", защото приличаше на такава. Аръм намираше външния му вид за сладък. Обичаше и маймунки. Използваше го, за да го дразни. Какво да се прави? Идваше й отвътре.
Но днес.. Днес щеше да е различно! Имаше нужда от ден, който да посвети на себе си и семейството си. Чусок мина. Един от малкото празници, които прекарваше със семейството си. Обаче, тази година семейство Чонг не успяха да се съберат в пълния си състав. Причината беше, че тя и Дехьон имаха графици. Не е лесно да си известен. Никак при това. Прекарваш все по-малко време със семейството си. И става още по-трудно ако родителите ти, бабите, дядовците и останалата част от родата са от онези традиционни породи.
Танцьорката вървеше по улиците на центъра. Оглеждаше витрините на магазините. Искаше да си хареса нещо и да се поглези, но нищо не й хващаше окото. Както винаги. Много рядко дрехи й харесваха. Насени я мисълта да отиде и да си купи книга. От отдавна не беше чела книги. Нямаше нужното време.
Някак си се довлече до книжарница "Rose". Нахълта като фурия. Беше с качулка на главата и с големи слънчеви очила. Придвидливо се беше маскирала.
Добра се до секцията с фентъзи четивото. Сети се за времето, когато брат й беше на 4-5 и тя му четеше приказките на Братя Грим. За съжаление вече нямаше как да му чете. Той порасна. Както и тя. А като творихме дума за малкото зайче, то беше в клетката.
Докато се разхождаше измежду редовете, се блъсна в някого. Понякога до толкова можеше да изключи, че да не осъзнае, че има човек до нея.
Обърна се, за да се извини, но онемя. Под качулката, очилата и многото дрехи, успя да разпознае Дехьон. Винаги го разпознаваше! Все пак й беше брат.
- Донгсенг?! - изписука Чонг Аръм. Плясна весело с ръце и му увисна на врата. Може и двамата да бяха по 170 и нещо, но малкият беше по-висок от нея.

by **Daehyun.** Чет Окт 03, 2013 10:05 pm

Жестокото хъркане на Негово величество господин Банг огласяше целия апартамент на зайците.Горкия Джело,беше се наплашил от накъкв сериал със много насилие и сега кротичко си спеше във стаята със Йонг Гук .Само то можеше да понесе резачката!Дехьончо спокойно си дремеше докато писъкът на рапърът не се разнесе.Мислите му за чийзкейк венага се стопиха и той рипна от леглото.Какво ставаше??Джонг Ъп се изправи като мумиите по с ръцете нагоре .В крайна сметка се оказа ,че лидерът бълнуваше нещо.Нещо за Калашников и Русия.Нищо чудно след новата си свалена игра.На тоя нещо му ставаше.ОТ GTA ,към CS сега на това .Чонг като зомби се върна във леглото си заспа като пън.Сутринта имаха фенмийтинг после трябваше да тичат до радиото.Джело щеше да ги лиши от прекрасната си компания защото трябваше да учи.Браво на детето.Някак си по някакъв доста извратен начи за обяснение Де сънивуше отново Ара.Уф пак ли тя му беше в главата?Всъщност ня никога не е напускала мислите му.Е да от време на време.Нима още я обичаше?Ух тея жениииии -.-
Сутринта настъпи както винаги сякаш за няколко секунди.Мениджър –хьонг беше във костюм и до последно разлистваше документи.В крайна сметка .Всичко се подреди отлично.Поне днес във графикът им имаше свободно време.Певецът се двуумеше дали да не звънне на ЮАра и евентуално да се видят.Но в крайна сметка се отказа.Искаше да си почине от всички.От нея,от момчетата ,от всичко!И ето че господин Чонг крачеше по сеулските улици.Разглеждаше внимателно градът.По някога наистина жадуваше за такива моменти.Скякаш беше невидим.Не беше Дехьон вокалът на Би Ей Пи ами беше само Дехьон.Толкова приятно беше това чувство.
Момчето дори не се усети кога беше пред няква книжарница.След кратко мислене и поклащане на тяло той влезе вътре .В последно време слушаше много ,много музика и се притесняваше ,че ще повреди ушите си.А й му се чете.Искаше да чете нещо ...романтично примерно.Няква драма или...беше все тая искаше да се успокои.
Това не беше книжарница,по-дяволите?!Това си беше цяла библиотека.Миризмата на стари инови книги беше толкава опияняваща.Вокала тъкмо си вървеше и оглеждаше за нкой служител да го опъти за посока и съвет за книга ,когато някой се бутна в него.Нашия дори не отрази човека и щеше да си продължи напред докато...:
-Донгсенг?!
Дехьон изнесе брадичката си напред изненадано и погледна изпод очилата.Не може да бъде?!Гледаше като гръмнат заек докато ...собстевената му нуна го прегръщаше.
-Ъ...нуна!-регира най- накрая и обви ръце около талията й.Стисна я силно нарочно.Двамата се засмяха.Гледаха се усмихнати един в в друг докато госпожицата не посегна към лицето му.
-Ааа,не!Нуна!Донтттт!-каза момчето и извърна лицето си,но както винаги Аръм докапа бузите му и като започна да ги мачка.След кратка борба певеца се отказа.
-Не те е срам,Дехьон щеше да ме подминеш!Собствената си сестра няма да разпознаеш?!
Започна да му се кара.?Ух супер.

by Гост Пет Окт 04, 2013 9:26 am

Айш! Това дете. Щеше да я подмине само както той си може. Глупчо! На доста изпълнение я беше подминавал като пътен знак. Нищо чудно и сега да го беше направил. Беше по завеян и от нея. Завеяността беше една от типичните черти на семейството им, а те двамата бяха просто уникално завеяни и разсеяни. Понякога изключваха до такова ниво, че никой не можеше да ги върне от техния собствен уникален свят. Честно казано, Аръм предпочиташе да живее в измисления си свят, отколкото в реалността. Защото реалността е груба, ужасна, отвратителна. Докато там, където живееше умствено всичко беше перфектно.
-Ъ...нуна!
Обви ръцете си около талията й, при което нарочно я стисна силно. Голямата Чонг леко сви очи и започна да се смее. След нея и вокалът на B.A.P също започна да се хили. Брат и сестра, в книжарница, се хилят лайк ъ бос. Кой като тях? Разбира се, никой! Хе-хе. Бусанските нинджи са в Сеул! Please! Bow down!
Гледаха си лицата взаимно, а усмивките бяха разтеглени по лицата им. Е, съжалявам. Време е за отмъщение! Знаеше колко много мрази да му пипат бузите и да ги щипят. И тя точно това щеше да направи. Като една добра нуна, която просто обожава да дразни брат си. И някои други мъжки индивиди, но това е отделен въпрос. Някой друг път ще говорим за това.
Беше му безкрайно сърдита, за това, че не се сещаше за нея. Грубиян! Винаги можеш да намериш две минути, за да се чуеш с кака си или с някой друг роднина, или приятел. Тя го знаеше от личен опит.
Двете й ръце хищно тръгнаха към бузките му. Време е!
-Ааа,не!Нуна!Донтттт!
Аръм направи физиономия, а той започна да си върти главата. Хахаха. Но, разбира се, тя се докопа до бузите му. Започна да ги мачка, щипе и да се радва. Най-накрая Дехьон се отказа от това дърпане. И двамата знаеха, че е напълно безсмислено.
Е, сега едно хубаво щеше да го нареди!
-Не те е срам, Дехьон! Щеше да ме подминеш!Собствената си сестра няма да разпознаеш?! - започна да си дърпа речите Ния.
- Как не те е срам?! Не си се обаждал от сума ти време! По бекстейджовете ме подминаваш като покрай турски гробища! Ще те набия, така да знаеш! - продължи с пълна пара танцьорката. - Няма само аз да се сещам за теб! Веднъж се сети за старата си нуна, която скоро ще гледаш в старчески дом. Остарявам!!!
Девойката се просълзи драматично.

by **Daehyun.** Съб Окт 05, 2013 6:10 pm

- Как не те е срам?! Не си се обаждал от сума ти време! По бекстейджовете ме подминаваш като покрай турски гробища! Ще те набия, така да знаеш! Няма само аз да се сещам за теб! Веднъж се сети за старата си нуна, която скоро ще гледаш в старчески дом.
Както винаги красивата му нуна не не сдържаше децибелите.Последния път когато се събраха за годишнината на родителите им от цялото семейство те двамата най-вдигаха шум.Е да вярно ,че три годишните им братовчеди близнаци смело се опитваха да ги застигнат.Но децата във къщата тогава бяха Аръм и Дехьон!То не бяха закачки ,смях,затапки,щипане,ръчкане,а накрая на вечерта давмана се натрскаха на дивана и заспаха един до друг.Принципно брат и сестра не се чак толкова близки един със друг.Принципно се караха заради всякакви глупости.Различни пубертети и хормони се сблъскваха и така те се отчуждаваха един от друг.Да,така беше при другите деца.Но при представителите на семейство Чонг никога не е било така.Двамата винаги са се подкрепяли и забавлвали.Дори и сега когато не бяха деца ,а така да се каже възрастни ,зрели хора двамата продължаваха да се закачат и просто...просто да показват все така любовта си един към друг.Както винаги при всеки нормален човек винаги се появаваше някоя пречка или проблем който да го подтикне към действия и думи и така че да влезе във конфликт със някой.Във историята на семейстовото има няколко сериозни спорове.Последствията от които не беше чак таколкова фатален,усп да накара членовете да мълчат повече от седмица.Това е и рекорда на Де.След точно една седмица нацупено мълчание все пак като един мъж се яви пред сестра си и й се извини поемайки вината .
Най-накаря мъжкия вокал успя да откачи хищните ръчички на Аръм.След което разтри нацупено бузките си.100% бяха зачервени защото още му бяха изтръпнали.Ух,че силна нуна!
-Нямам извинение ,сестро,за поведението си.Работа...-сви рамене
Може би щеше да продължи да дърдори докато във полизрението си видя как някакъв служител вървеше във тяхна посока.Ако сестра му не викаше нямаше да правят проблеми на всякъде където се съберат.Дехьон погледна със окорени очи Аръм и описа със устни няколко думи ,които й подсказаха или по-скоро подсетиха.И в същия момент двамата се извъртяха и си обърнаха гръб.Момчето уж се заблея по рафтовете с книги докато сестра му разсеяно разлистваше някаква книга.Често им се случваше да правят такива филми.Просто се правеха на непознати.От страни би изглеждало комично,то всъщност си беше така.Може би трябваше да ги съберат и да напрявт някой филм.Чонг се напъна да го запомни...щеше да пита шефа.Може пък да му хареса идеята.На лицето му се появи усмивка която той едва скри.Отново влезе във роля и продължи да оглежда рафтовете.
Служителя на книжарницата ги изгледа подозрително и ги подмина бавно.Щом тоя отмина Дехьон веднага се обърна към сестра си ,хвана я за рамене и започна малко грубо да й прави масаж.Това беше отмъщението му за това ,че едва не му откъсна бузите.

by Гост Сря Окт 09, 2013 11:53 pm

Може би, доста си беше повишила диапазона. Нищо. То, това го умееше най-добре от всичко, което можеше да прави. Дори и от танците. А там беше просто някакъв Бог. Като Younique Unit, ДжонгЪп, Хоя, ДонгУ, Минджи, БоА.. Мда. Биваше си я, при това доста. Радваше се, че изживява мечтата си като backup танцьорка. А сега и като халю звезда. Но това й идваше в повече и, може би, скоро щеше да напусне групата. Цялото това напрежение, крещене от страна на треньорите, феновете и сасенгите.. Психически не можеше да го понесе и се натоварваше. Плюс това, страдаше от някакво страшно главоболие, което вече втора седмица я мъчеше.
По принцип, братята и сестрите не са близки. Но те двамата бяха доказателство за точно обратното! Близки колкото бисквитки Орео - залепнали един за друг. Толкова много се обичаха и не можеха дори и секунда без другата част от любимата бисквитка на млякото. Сигурно заради малката възрастова граница. Но е всеизвестно, че когато разликата е от 1 до 8 години, караниците са просто неизбежни. Обаче, когато е много по-голяма - какво ти пука? Голямото не обръща никакво внимание на малкото. Пубертетски истории... Но те бяха единствените деца на семейство Чонг. Родителите им винаги се бяха стремяли към това да има разбиране и уважение между двамата. Мисията им беше изпълнена успешно. Дори сега, когато не бяха деца, те отново правеха глупости, подкрепяха се и се закачаха взаимно. Така показваха обичта си един към друг. Като един добър пример за кака и малко братче. Тя винаги го е защитавала, както и той нея.
И сега като го споменахме, Аръм се сети за денят, в който отиде в училището му и направи съучениците му на нищо. Буквално ги остави с пръст в устата. Защо ли? Защото си бяха позволили прекалено много. Да го бият даже. Но щом красивата му нуна се намеси, започнаха да му се мазнят ако, за да ги запознае с нея. Да, ама не.
По-голямата Чонг продължаваше да му мачка бузките. Това момче продължаваше да бъде все толкова сладко и гушкливо. Безсрамник! Но не след дълго вокалът на B.A.P успя да махне ръцете на кака си.
- Да ти имам оправданието - извъртя очи Ния, след което се забля нанякъде. Типично като една горда Чонг. Кой друг като нея?
Осъзна се чак, когато видя малкият да оформя с устни думата "служител". Жената се ококори. Задейства се на момента. Заедно се извърнаха с гръб един към друг. Все едно са напълно непознати личности, които са дошли просто, за да си купят книга.
Танцьорката грабна първото книжле, което й попадна в полезрението. Започна да я разлиства и се направи, че я чете. Онзи мина, огледа ги съмнително и си замина. Може би, ако не беше толкова гръмогласна, нямаше да им се налага всеки път да влизат в такива филми. Но какво да се прави? Природни дарби. И двамата имаха такива гласове. Само че тя го използваше доста често и в извънработно време.
Докато разбере какво става, усети ръцете на Дехьон на раменете си. Започна грубо да й прави масаж. Жената леко подскочи и стисна устни, за да не изписка.
- В кондиция ли си?! - гласът й трепереше от яд. - Да те набия по средата на книжарницата ли искаш? Ела тук!
Аръм рязко се извърна и започна да го удря, където види с книгата, която държеше. Не беше толкова дебела, че да се оплаче на майка им, че кака му го е пребила. Хе-хе. Всеки си има своите мерки за съображения, за да не бъде изказан.

by **Daehyun.** Пон Окт 14, 2013 9:43 am

В живота на близките на Дехьон имаше точно един едниствен непростим грях!.....Барнеш ли му бузите ,моментално получаваш наказанаие след което ще се разкайваш ,че си се изкушил да пипнеш бузите му!Какво да направи ,бе?!За разлика от половината идолчета,Чонг се хранеше нормално.Може да се каже ,че не пропускал ядене даже и когато може отива и се набира на лостовете във тренировъчната зала.Джонг Ъп винаги заемаше фитнес уреда ,за това на вокала му оставеше онзи разлюлян лост.Нищо то благодарение на него сега имаше плочки.Хехе
Да ,Аръм му беше сестра ,но това по никакъв начин не го спираше да й отмъсти.Може би по-добрата идея беше да й хване косата,защото това й беше слабото място ,но той за разлика от нея не беше толкова агресивен!
- В кондиция ли си?! –каза тя след като подскочи няколко пъти и размърда раменете си под силните му длани.Определено й беше неприятно и може би беше ядосана .
-Да те набия по средата на книжарницата ли искаш? Ела тук!
Жената изведнъж рязко се извъртя ,така че Де я изпусна от хватката си .Сега очакваше тя пак да му докопа бузите или да му насини ребрата докато го ръчка с онзи проклет ,наострен със маникюр пръст.Тази жена имаше толкова много оръжия!Още по гадното обаче беше ,че знае наизуст слабите точки на братчето си..Така ще е след повече от 20 гд. живот под един покрив.Обикновено ,майка му винаги го е защитавала ,защото от малък си беше малко слабичък и когато сестра му го закачаше със тези хищни сватки ,сърцето й се свиваше.Веднъж се беше разплакала докато ги гледаше как се борят.Затова пък гордоста на баща им ,беше Аръм.Перфектната дъщеря.Умна,красива,силна ,със готин характер който по природа я извисяваше на позицията лидер.Дам ,Чонг старши наистина беше много горд със нея.Не веднъж даже беше е казвал ,че тя ще отиде във казармата вместо лигавото си братче.
Аръм започна да го налага със книжката където свари.Дехьон се изненада от дейтвията й затова побърза да се измъкне от това.Той се извърна ,но така преложи на сестра си перфектна мишена за удар.Както и очакваше ,певец усети малко по-силен удра по задника си.Той си хавана дупето с две ръце и се обърна към госпожица Чонг.
-Яяяя,нуна...уеее??-измрънка докато си разтриваше задните части.
Беше си го заслужил ,мхъм
-Извинвайте ,намирате се във книжарница ...Ще е възможно ли да се успокоите или поне да напуснете ?Що за възпитание!
От някъде беше изникнал онзи подозрителен служител и ...им държеше сметка ,моля ви се!Дехьон започна да се покланя
-Ивиняваме ,се извиняваме се....-щеше да продължава да се извинява ако не беше ръката на Аръм която го спря.
-Ей,ние сме клиент ...що за държание?!Как смеете?-ето това беше старата му нуна.Обичаше когато тя почва да се разправя със някой.До такава степен го затапваше ,че човека просто не може да се включи със обяснения-Има те ли основание да ни изхвърлите ,а?Нямате!
Продължаваше и продължаваше.Дехьон леко я побутна и нервно се усмихна.След това със сигурност щяха да ги изхвърлят.Във родният им град всичко беше по същия начин.Даже се познаваха със половината хора с които са се спречквали.Чонг бяха големи поразии и вямаше как да не ги знаеш.Само ,че повечето хора ги знаеха заради баща им и негово място във обещството ,но скоро разбраха ,че китките които не трябваше да миришат ,бяха Дехьон и Аръм.
-Нуна ,нека си вървим.-проговори най-сетне певеца и започна да я дърпа към изхода.Сестра му обаче продължваше ,да наваля.Как щяла да се върне и да набие служителя ,как той смеел да коментира възпитанието им,как в днешно време отношението към клиентите е безобразно.Дам ,тя обичаше многоооо да говори.
Двамата излязоха пред книжарницата.Аръм все още се нервеше нещо ,докато Де се чудеше как да скрие усмивката си.
-Искам да ям!-каза високо той и се огледа за близки ресторанти.В мента умираше да яде и най-вече да си говори със нуната си имаше толкова много неща са кажат.

by Sponsored content