Re: Къщата на TaeYang & Yoona

by Yoona. Пон Фев 11, 2013 8:36 pm

- А ако те те обичат ще се върнат при теб. - явно каза мислите си на глас и аз се усмихнах.
Наистина донякъде беше прав.. сега отново поддържаше връзка с Юри и ТеЙон, но не беше същото!!
- Ами...в тази ситуация аз съм този, който последва Джи Ди и напусна старата си група...не мисля че имам право да се оплаквам - погледнах го.
- Но ми липсват да...много при това. Аз бях този, който обичаше да се грижи за тях макар да не съм нито най - големия, нито най - отговорния - засмя се и аз се усмихнах, докато гледах лицето му.
- Всичко ми липсва.
След това се усмихна още по-широко.Всъщност не беше за усмихване, но явно се опитваше да ни разведри, затова и аз се усмихнах.
- Ъмм..искаш ли да отидем на люлките? - предложи с усмивка.
Щом чух това очите ми светнаха.Осъзнавах, че сигурно след като се кача щях да започна да се лигавя като малко дете, но игнорирах този факт.
- Да!!- казах с усмивка, за се сдържах да показвам много емоции.
Отидохме към люлките и аз се наместих на една от тях.Слава боди, че сега нямаше никой на тях.
Той ми предложи да ме люлее и аз естествено се съгласих.Докато се люлеех се замислих отново.Напоследък тези дни постоянно размишлявах над разни теми.
Сега сигурно изглеждахме точно като в драмите!!Усмихнах се.Чувствах се като в някаква приказна или някакъв невероятен сън, който никога не бих искала да свършва!!

by **Taeyang.** Вто Фев 12, 2013 11:31 pm

Щом се съгласи с усмивка, веднага чувство на самодоволство се надигна в мен. Изглеждаше щастлива от предложението ми, а това се отразяваше и на мен. Момичето се намести на едната люлка.
- Искаш ли аз да те залюлея? - попитах и тя се съгласи.
Всъщност не само я залюлях. Започнах леко, а после малко по - силно, но не чак толкова, че да я заболят ръцете да се държи. Просто беше нормално. Всъщност последно люлях момиче за едни снимки преди години. Но тогава не беше нищо особено. Сега се чувствах добре.
И двамата се бяхме замислили. През моята глава преминаваха еднотипни мисли. Осъзнах, че тя ме кара да се усмихвам много повече, отколкото го правех напоследък. И определено не беше заради камерите, а именно заради нея. Както се бях замислил, до ушите ми долетя детски смях. Извърнах глава, като внимавах с люлката. Недалеч от нас бяха малките люлки, където малко момченце люлееше малко момиченце. Не им давах повече от 5-6 години. Ненадейно се замислих колко мило и сладко изглеждат. Типичният ми мъжки разум по принцип не криеше такива неща в мислите си. Не би трябвало да се почувствам така от толкова малко нещо. Задължах погледа си в тях и когато момченцето ме погледна му се усмихнах. Изглеждаха щастливи. За разлика от мен мъника я залюля силно и дори започна да подскача, за да може да стига люлката. Момичето се разпищя, а той започна да и се смее. Типично по детски. Той я харесваше, но нали знаете как децата се драчат като се харесват. След малко се спряха и чух момчето да казва.
- Юн Хи аз те харесвам. - повдигнах вежди. Ах, че смелчага. Почувствах се като глупак в момента. Не питайте защо. В крайна сметка се оказа, че и двамата с Юна ги бяхме зяпнали с интерес. След минута две те се отегчиха и взеха че дойдоха при нас. Спрях люлката, за да не ги ударим.
- Здравейте - казах с усмивка
Те ни поздравиха и ни се усмихваха, като спираха погледа си повече на "съпругата ми". Е, със сигурност тя беше по -сладката от двама ни, няма защо децата да гледат мен. Веднъж дори бях уплашил едно дете.

by Yoona. Съб Апр 06, 2013 12:45 pm

Както се бях замислила чух някой да вика.Забелязах пред нас две дечица - момиченце и момче, който също се люлееха.
Тя викаше силно, заради силата с който се люлееше люлката ѝ, а момчето седеше и се смееше.Ндаа.. типичното детско харесване, когато започваш да дразниш половинката си.Засмях се леко.
Изведнъж момчето каза:
- Юн Хи аз те харесвам. - лол.. доста беше смел!
Учудих се, а това накара усмивката ми да стане още по-голяма.Накрая явно се утегчиха и дойдоха до нас.Поздравиха ни и ТеЯнг твърна.
- Здравейте - каза и се усмихна.
- Забавлявате ли се? - попитах с не по малка усмивка от тяхната, а те кимнаха.
- Онни.. той гадже ли ти е?? - попита момичето, като ми се усмихна с невероятната си детска усмивка и хвана ръката ми.
Изчервих се и погледнах към "съпруга ми".
- Вие сте много сладка двойка! - продължи момичето, а аз се изчервих още повече.

П.С. - Уфф... извинявай, че е толкова кратко и че закъснях с милярд години, н нямах никаква муза... ;х ^^"

by **Taeyang.** Сря Май 01, 2013 1:50 pm

Юна ги заговори, и децата ни се усмихваха мило. Защо не ни дадат две такива в предаването и да стане "женени с деца"?
Изведнъж Юн Хи попита Юна дали съм и гадже...и след това спомена, че сме много сладка двойка. Обърнах леко глава настрани. Малко се притесних. Да, все още имам голямо притеснение от момичета. С Юна започнах да посвиквам, но това пак не ми помагаше много. "Съпругата ми" се изчерви и не отговори на мъника. Надвесих се малко и казах:
- Всъщност...ние сме женени! - хилнах се идиотски, а децата ни погледнаха изненадано.
Аз в действителност казвам истината, просто не цялата. На мен червенината не ми личеше толкова и вероятно изглеждах уверен. Момчето се обърна отново към момичето и каза:
- И ние ще сме като тях като пораснем. Дори ще сме по - сладки! - заяви и аз не се сдържах и се усмихнах широко. Те ни казаха чао и побягнаха нанякъде. Отидоха на една далечна пейка, където бяха майките им. Най - сетне свалих погледа си от тях и залюлях Юна отново.
- Според теб дали ще са си заедно след двадесет години? - попитах нежно, защото колкото и да не ми личеше, харесвах щастливия край.

п.с - няма проблем, и аз се извинявам...напълно забравих за WGM

by Yoona. Пон Юли 01, 2013 4:01 am

- Всъщност...ние сме женени! - изтропа той, а аз подскочих, щях да изпуша след малко.
Сигурно вече приличах на домат, но трябваше да се успокоя, все пак не можех да се излагам така пред камерите, които не спираха да ми се врът в лицето.
Поех си дълбоко въздух, все пак един вид наистина бяхме женени.
- И ние ще сме като тях като пораснем. Дори ще сме по - сладки! - когато го чух се засмях леко.
Бяха наистина сладки заедно.Те ни казаха чао и изтичаха при майките си.
- Според теб дали ще са си заедно след двадесет години? - попитах нежно той, а аз малко се замислих.
- Наистина се надявам да е така. - усмихнах се и си ги представих.
ТеЯнг отново ме залюля и в този момент през главата ми мина мисълта, че може да има поне един минимален шанс след като поостареем още малко да се оженим наистина.
Разтърсих леко глава и се шляпнах, как можеше да си мисля такива глупости.
Съпругът ми ме изгледа малко странно... супер вече наистина си мисли, че съм луда...
Попита какво ми е, но казах, че няма нищо.Той настоя още веднъж да му кажа и събрах цялата си смелост, която събрах вътре в себе си.
- Ами редстави си ги заедно след 20 години, женени... ще са супер сладки заедно!Или пък.. представи си ние наистина да се оженим... - едвам измрънках, дори не знам дали ме чу.
Наведох глава, защото този път, бях още по червена.

by **Taeyang.** Сря Юли 03, 2013 1:40 pm

Макар че и мен ме беше срам, имах чувството, че и Юна се червеше в момента. Дори малко подскочи. На въпроса ми отговори, че се надява да е така. Аз също се надявах. Много яко звучи да се познават от малки и накрая да се оженят. Като от филм, но още по - хубаво защото е истинско.
Няколко време мълчахме и аз я люлее леко, като си мислех разни неща. Тези неща включваха моята сватба. Винаги съм си мислел, че ще остана ерген, защото ме е срам и не мога да си представя живота си с жена. Може би това тук малко ще ми помогне. Само на едно се надявам. Бъдещата ми жена дано поне малко прилича на тази тук, защото я намирам за...идеална.
Никога не съм поглеждал известните момичета, за да си помисля коя ми допада. Е, може и да съм го правил, но е било съвсем несериозно. Мислех си, че от SNSD ми допада Jessica, но сега осъзнавам, че Юна представлява това, което винаги съм искал. Точно мой тип момиче.
В този момент тя ме разсея от мислите. Първо заговори за децата, но след това спомена за нас. Да си представя наистина да се оженим. Изненадах се и за малко да изпусна хода на люлката, но се съвзех навреме. Всъщност представих си го....но не знаех какво да отговоря.
- Ъммм...не знам как да го кажа. - измърморих и си поех дъх. Знаех, че може би не бива да казвам нещо такова, особено пред камери...но искам да го кажа.
- В такъв случай бих бил много щастлив! - усмихнах се, макара тя да беше с гръб към мен. Джи Йонг със сигурност ще ми се смее. Точно така се намеква на момиче, че я харесваш....
Не можех като глупак да не кажа нищо повече, затова застанах пред нея като спрях люлката и я погледнах сериозно. На кой му пука вече за камерите? Не и на мен. Да може да ме отреже пред цяла Южна Корея...
- Имам важен въпрос. Какъв е идеалният ти тип мъж? - запитах и зачаках отговор. Исках да знам, дали мога да се сместя поне малко с в него. Дано харесва танцьори с хубави гласове. Със слабост към кучета...Със мания да се разхождат без горнища...Да не забравяме, че и не съм много висок. Бях най - ниския от Big Bang. Защо според вас винаги ме слагат в средата на общата снимка? За да има симетрия...

by Yoona. Пет Авг 23, 2013 2:50 pm

Той млъкна за момент.Е, все пак всеки би се стъписал ако му зададът изведнъж такъв въпрос.Всички знаем какъв се надявах да е отговорът му..
Не исках да ме отреже.. сигурно в момента се чудеше какво да ми отговои и да замаже положението без да нарани чувствата ми...
- Ъммм...не знам как да го кажа. - измърмори, а аз въздъхнах.
Ето на, щях да бъда жестоко резната, като циганин медна жица.Сведох глава надолу и забих поглед в земята.Ткмо тръгнах да кажа нещо от сорта на "Спокойно, не е нужно да ми отговаряш ако не искаш" или " Честно казано и аз не мога да си го представя!", което всъщност не беше така, но щях да се чувствам жалка.. отворих си устата и всеки момент щях да издам звук и да заговоря, когато той ме прекъсна:
- В такъв случай бих бил много щастлив! - каза, а аз веднага вдигнах главата си нагоре.
Не можех да повявам, едно малко изречение ме направи страшно щастлива.Една малка усмивка се прокрадна на лицето ми, но не съм я искала, тя сама дойде, честно!
Изведнъж той дойде при мен и спря лулката.Застана пред мен и ме погледна в очите както и аз него.
- Имам важен въпрос. Какъв е идеалният ти тип мъж? - попита, като не ме изпускаше от поглед.
В началото се стъписах малко, но все пак какво толкова.Това беше един обикновен въпрос.Замислих се да не кажа, ами ти си моят тип, но щеше да звучи твърде странно...
- Амиии... честно казано, нямам определен тип.Харесвам момчета, мкойто се държат мило с мен.Който ме разсмиват, карат ме да се усмихвам постоянно, когато съм с тях и така .. сещаш се.- засмях се леко.- Ами ти имаш ли точно определен тип момиче? - усмихнах се и станах.
Бяха ме заболяли задните части от тази люлка.
- Искаш ли да тръгнем натам, защото вече не издържам на едно място ? - засмях се.

by **Taeyang.** Сря Окт 23, 2013 4:17 pm

Славата и фенките ми ми бяха дали достатъчно добро мнение за мен. Не съм грозен, само малко нисък. Е по принцип на жените това никога не им е представлявало проблем. Затова никога не съм се притеснявал, че ако си харесам някоя, тя няма да ме иска. Колкото и да не искам да си го призная, славата си беше оказала влиянието по някакъв начин. Имам си някакво его, просто за щастие не е толкова високо.
Само че сега...ами притеснявам се. Дали наистина ще спадна към "нейния тип"? Може би защото и тя е известна и вероятно може да има всеки, който поиска. Вероятно това ме притесняваше мен. Затова просто затаих дъх и я изслушах. Хмм...добре. Бих могъл да се опитам. Иначе сега до колко ще съм забавен не знам. Тя ми зададе същия въпрос и предложи да тръгнем. И на мен малко ми беше омръзнало тук, просто бях потънал в мисли и не го забелязвах. Потеглихме пак бавно и аз помислих върху въпроса и.
- Май нямам. Честно казано никога не съм изявявал претенции относно това. Но пък няма да мога да свикна с някоя надута или много груба. А и по принцип жените снобки са ми леко антипатични. - усмихнах се. Колко хубаво, че Юна съвсем не изглежда такава. Ако се бях паднал тук с някоя така или щеше да има пълен игнор, или Теянг щеше да си отива още на втория ден.

by Sponsored content