Re: Плажът

by **Uee** Нед Дек 08, 2013 8:07 pm

В последно време нямах нито една свободна минута. Беше направо ужасно на моменти. Постоянно бях или на снимки за драмата, или с групата за нещо, а сега и поредната фотосесия. Просто ми се искаше малко почивка! Обичах работата си и то много, но точно днес на почивния ми ден да ме викнат за тази фотосесия и мениджъра ми каза, че няма как да я отменя… била важна… Разбира се щях да отида там и да изглеждам страхотно като професионалист, но просто бях леко уморена и от седмица чаках този почивен ден. Нищо, нямаше да се оплаквам.
Приготвих се на време и се обадих на мениджъра, за да разбера последни подробности около фотосесията. Разбира се той имаше и лоша новина колата щяла да закъснее. Знаеше, че мразя да закъснявам и винаги бях навреме. Не можех да допусна някой или нещо да ми губи времето, беше ми прекалено ценна всяка минута, особено сега. Исках да отида, да си свърша работата и да се прибера, за да прекарам остатъка от деня в леглото мързелувайки.
Мениджърът също каза, че съм щяла да се снимам с някого и гласът му прозвуча малко странно като каза, но отказа да ми каже с кого ще съм. Е чудесно просто… мислих, че ще съм сама… Тряснах му ядосано телефона и излязох пред дорма , за да чакам колата. Този човек само ми лазеше по нервите!
След 15 минутно чакане на студа колата взе, че се появи. Качих се и дори на поздравих шофьора и на него бях ядосана сега. Чак тогава осъзнах, че все пак не знам къде е фотосесията и го попитах. Отговорът му доста ме изненада.
-Снимки… по това време…на плажа… Чудесно просто! – казах саркастично. Кой ли идиот го е измислил. По принцип не се бърках в работата на фотографите, просто отивах там, изглеждах чудесно и всичко минаваше бързо, но госта интересно място бяха избрали за фотосесия по това време. Както и да е… Преди да усетя бяхме стигнали, погледнах часовника си и установих, че съм закъсняла половин час. Само да не ме помислят за някоя примадона, която закъснява нарочно!
Слязох от колата и се огледах наоколо. Може би не бях права да съдя, май щяха да се получат интересни снимки. Докато се оглежда забелязах познато лице… О НЕ НЕ НЕ! КАКВО ПРАВИ ТОЗИ ЧОВЕК ТУК?!! Можеше ли денят ми стане по-лош?! Ето защо онзи смешник мениджъра нищо не ми каза.
Вдишах и издишах дълбоко, за да се успокоя и тръгнах с наперена походка към него. Не трябваше да ми личи, че съм ядосана. „Просто обикновена фотосесия Юий” повтарях си наум.
-Ти ли си партньорът ми за фотосесията? – попитах когато стигнах до него. Нямаше поздрав, нито нищо.. този човек не заслужаваше нищо такова. Кой нормален ще ни накара да се снимаме заедно?! Уф… Скръстих ръце и го гледах без да отмествам поглед от него. В този момент се появи момичето, което постоянно търчеше след него, за да му помага. Горкото момиче, как се е хванала на тази работа? Сигурно добре и плаща, за да го търпи този кретен.
Тя му подаде кафе и пак изчезна на някъде. Какво не бих дала и аз за чаша кафе сега ,да се стопля. Преди той да се усети какво става дръпнах чашата от ръката му и отпих. Май той се ядоса, но напълно го игнорирах. Какво пък толкова едно кафе, голяма работа.
-С малко захар щеше да е по-добре, но и така става – казах и се огледах пак наоколо. Нямах никаква идея каква ще е фотосесията. Май вместо да се ядосвам на мениджъра трябваше да го разпитам.
- Ти готов ли си? – попитах Кангнам, който все още ме гледаше гадно. Май беше заради кафето. – Ето си ти кафето, стига си се цупил. Аз отивам да се приготвям. – бутнах му чашата с наполовина изпито кафе и врътнах се демонстративно като отметнах коса и тръгнах към стилистите.

by **Hun** Нед Дек 08, 2013 8:42 pm

Още като видях че е тя, се почувствах във вихъра си. Колкото и да и се иска, тази змия няма повече отрова от мен. Тя зададе същия въпрос, а аз не си направих труда да отговоря. То със заблудени хора не си струва да се занимаваш. Много ми е интересно в какви дрехи ще я облекат. Поне едно хубаво нещо има от всичко това. Бившата е секси! И то много. Ако не беше, нямаше да ми е бивша разбира се! Хвърлих и един продължителен и таен поглед. Това че е добре изглеждаща не ме размеква и никога не ме е размеквало. Представа си нямате как си умирам да разбера дали се е хванала с някой. Просто с който и да се хване, ще мога да сипя отровата си върху двамата. Като я знам каква е разсеяна, ще хване някой пълен загубеняк и ще има за какво да ги оплювам.
Хана ми донесе кафето, и тази нахално ми го взе. Ядосах се и започнах да мърморя, но все пак не позволявах да ми види пълния яд. Нали все пак това и е целта, ако види, че е изпълнена, ще се почувства добре.
Изяви някаква претенция, а аз стиснах зъби и казах:
- Извинете - казах го със силна неприязън. Попита ме дали съм готов. Какво изобщо ме пита, след като тя самата не е готова? Не стига и че закъсня...Само я погледнах гадно и тя ми върна чашата. Ето, че ми стана топло набързо. Направо кръвчицата ми закипя. Отиде да я подготвят. Крайно време бе и аз да го направя. Вече се бях облякъл, оставаше ми да ми оправят грима и косата. Това беше добре, защото не исках да съм на едно с Юий. Седнах при гримьорите, и докато момчето си оправяше нещата, аз повиках Хана със жест, докато се усмихвах злобно. Тя се наведе, аз се понадигнах и и прошушнах.
- Госпожица Ким май има нужда от още кафе. Вземи и едно с повече захар и и го занеси. - казах заговорнически.
- Аа, и Хана....полей я с него! - тя ме погледна изненадано и преди да започне да претендира, аз я погледнах с присвити очи. Не обичах да ми се противи. Тя знаеше това, кимна и отиде да изпълни поръчката ми. Беше готова за най - много три минути. Обичах тази черта в нея, че действа бързо. Казах на гримьора да почака и се обърнах с лице към Юий и отиващата към нея Хана. Това щеше да е доста яко и аз щях да се забавлявам на първия ред. Отпих си от своето кафе, нищо че тя вече бе пила от него. Кръстосах крака пак и започнах да наблюдавам със злобната си усмивка. Чух Хана да отива при нея и с усмивка да казва:
- Господин Намекауа ме помоли да ви донеса кафе....-звучеше доста мило. Както винаги си звучи по принцип. Включи някакъв актьорски талант и престорено спъвайки се заля дрехите, с които бяха облекли бившата ми. Изкикотих се почти безшумно. Лицето, което направи бе невероятно просто. "Искаше кафе, ето ти кафе. С повече захар..."
Зачаках реакцията на онази. В действителност не ме интересуваше какво ще направи на Хана, дори това ми бе най - интересното. Ако иска да я шамароса, ако иска да я овика. Все ми е тая. Там какво си говориха не знам, но когато певицата погледна към мен и се усмихнах и и помахах нагло. Обърнах се и изпих набързо кафето си, да не реши да дойде да ме полее и тя. След това се оставих в ръцете на гримьора.

by **Uee** Нед Дек 08, 2013 10:41 pm

Ух, този кретен, как щях да го търпя… Как можаха точно него да ми сложат за партньор на тази фотосесия, която все още не знаех каква точно ще е! От всички хора в Корея… точно бившия ми. Трябваше да се справя, ако исках да се прибера по навреме и да си почина.
Облякох дебелия халат, който щях да нося докато ме гримират и ми направят прическа, а после щях да се облека с каквото ми бяха подготвили.Седнах на стола при фризьора и се оставих в ръцете му да приготви косата ми. Обичах някой да си играе с косата ми, затова спокойно се отпуснах докато човека си свърши работата. Даже за момент забравих, че снимките ще са с онова гадно същество.
Щом косата ми беше готова гримьорката се зае с грима ми. Стоях със затворени очи, когато чух нечии стъпки. Гримьорката спря и отворих очи, оказа се Хана, помощничката на Кангнам. За какво ли беше дошла? Носеше чаша с кафе и както говореше се спъна и го изля върху мен. Подскочих от стола ужасено и хора от екипа се затичаха към мен, за да видят какво става. Добре, че халата беше дебел и горещата течност почти не докосна кожата ми. Ах, този кретеноид! Знаех си, че той стой в дъното на нещата. Обърнах се към него, а той най-нагло ми се усмихваше и ми махаше. Тъпанар! Тръгнах с бърза крачка към него и спрях на сантиметри от него.
-Би ли се разкарал! – креснах на гримьора му – Тоест би ли ме оставил на сама с господин Намекауа? – смекчих тона си и погледнах мило момчето. То бързо остави нещата си и се махна.
-Ти нормален ли си? – обърнах се към Кангнам след като бяхме останали относително сами. Всъщност наоколо имаше доста хора, които ни гледаха и дори можеха да чуят какво си говорим . Не ми пукаше много за хората, но не исках да стават циркове. Дръпнах леко халата си и показах червенето петно на крака си.
-Виждаш ли това?! Заради теб е и игричките ти! Имаш късмет, че халата е дебел и е само леко червено, защото иначе лошо ти се пишеше. – говорех тихо и го гледах ядосано. На него май не му пукаше особено и още ме гледаше с усмивка. Май му беше доста забавно…
Исках само всичко това да свърши и да се махна от тук. Исках вкъщи, далеч от този и да не го виждам никога повече.
Един от фотографите дойде при нас и ни попита дали всичко е наред.
-Да, всичко е наред, просто дойдох да благодаря на господин Намекауа за кафето. Много мило от негова страна не мислите ли? –усмихнах се чаровно на фотографа като погалих Кангнам по главата и сложих ръката на рамото му. – След малко сме готови и идваме. – допълних бързо, след което човека си тръгна. Мениджърът ми казва, че трябва да съм в добри отношения с хората, с които работя, само затова се направих пред фотографа.
Дръпнах си бързо ръката от Кангнам. Ужас… повече няма да го докосвам тоя.За нищо на света! Обърнах се към него и пак го изгледах гадно.
-Слушай какво тъпак такъв, искам да се махна от тук толкова колкото и ти искаш. Хайде да спрем с номерцата и да се хващаме за работа, за да може да по скоро да се приберем и да не се видим повече. – казах му на ухото, след което се дръпнах и се върнах при стилистите. Довършиха ми грима набързо след това ме пратиха да се обличам. Естествено оказа, се ,че трябва да съм с някаква рокля… Чудесно просто… Ще измръзна и като знам партньора си, той ще е изключително доволен. Облякох се и излязох навън да видя дали всичко е готово да започваме.

by **Hun** Пон Дек 09, 2013 3:02 pm

Цял цирк настана. Юий подскочи като попарена, каквато всъщност беше, някакви от екипа се затичаха към нея, Хана не можеше да си намери място от срам и чувство за вина, мениджърът ми ми отправи укорителен поглед, на който не отвърнах. Само аз се забавлявах явно. Но на кой му пука? Не и на мен. Мисля само за себе си и не го отричам. Обичам само себе си и никога не съм обичал друг, нищо, че съм имал връзки като тази с Юий. Е, може би малко съм имал симпатии към родителите си, но дали това е било обич не знам. Много се дразня като започнат околните да ми се лигавят с тая любов и всички тези позитивни чувства. Всичко са глупости измислици, а привличането между индивидите си е чисто желание за секс. Няма друго.
Докато размишлявах, подхилквах се и се забавлявах на картинката, потърпевшата тръгна ядосано към мен, и се развика на гримьора. Тцтц, горкото момче. А за мене казват, че съм бил злобен. Та тя освен че изглеждаше зла, изглеждаше и страшна в момента. Чак аз се зачудих дали да не ставам да бягам. Не го направих, разбира се. Защото знаех, че точно тя няма да падне ниско, за да започне да ме бие. Би могла да ме удари, но не иска да го прави, защото бих станал още по - злобен, а ще я видят и околните и така тя ще изглежда лошата. Само да го направи и винаги мога да се направя на невинна жертва. Мда, стигне ли се до човешки отношения обмислям всички свои ходове и ходовете на отсрещния и гледам от какво мога да извлека изгода. Тя започна да говори, а аз слушах спокойно. Заголи единия си крак и ми показа зачервеното от кафето. След като приключи с тирадата, се направих на загрижен и състрадателен.
- О, Ю Джин...- бях доста добър актьор и звучах все едно наистина съм загрижен, но прекалената ирония в следващите думи показваше, че не съм.
- Я виж, чак червото ти се е показало! Ще поема отговорност. Кажи колко ти трябват за операцията! Каква трагедия...- погледнах за последно крака и и след това дойде единия фотограф да ни пита дали всичко е наред. Този олигофрен нормален ли е? Сякаш не знае...тъкмо щях да скоча да си поговоря с него, когато Юий започна да се прави на мила и все едно няма нищо. Аха, явно не искаше да разбират за проблемите и с мен? Хубаво бе да знам.Дори си сложи ръката на рамото ми и усещането бе все едно змия ме ухапа. След като той се извърна, тя се обърна доста мило към мен и предложи да спрем с глупостите, за да може всичко да мине гладко. Изгледах я на кръв и само изпуфтях насмешливо. Тя сериозно ли си мисли, че всичко ще е наред? Нищо няма да е наред, когато сме на едно място. По някаква причина не се разбирах с нито една от бившите си. Врътна си тя задника и отиде да я приготвят. Фотографа пак цъфна при мен да ме пита нещо, защото вероятно изглеждах като дъждовен облак.
- Ти, задник сериозно ли си мислиш, че всичко е наред???- скочих от стола и му се развиках. Ю Джин за какви иска да ни мислят изобщо не ме интересува, аз ще си се държа както си се държа.
- О, хич не ми се прави, че не знаеш нищо за нас! Ти и жълтото ти списанийце нарочно сте извикали точно нас. ТАКА ЧЕ ХИЧ НЕ МЕ ПИТАЙ ДАЛИ ВСИЧКО Е НАРЕД!!! - креснах му като гарван насреща и го оставих втрещен да обмисля казаното. Мениджъра ми и хана веднага идоха при него да се извиняват и там каквото щяха да правят. Цяла минута след това всички погледи бяха върху мен. Умея как да събирам погледите. Дооправиха ми прическата, а след избухването ми фризьорката сякаш я беше страх да ме пипне. Но нищо не и направих и стоях мирен и мълчалив през цялото време. Вече бях облечен, така че една стилистка само дойде да ми каже да се събуя и да запретна крачолите и ръкавите и да си разкопчая малко бялата риза. Панталоните ми бяха бели също. Повиках Хана със жест и тя се зае да ме запретва. Ю Джин явно беше готова, защото излезе. Аз също бях готов, така че бе време да започваме.
- Разкопчай горните копчета на ризата, Хана. - заповядах и колкото и да и беше неудобно и да се червеше, тя го направи. Аз, бившата и фотографите вече бяхме при вълните, които бяха по - силни заради сезона. Идеално, и двамата бяхме боси, и съвсем скоро и двамата щяхме да бъдем болни! Ама не мислят тези хора. Но нищо. Това са рисковете на шибаната ни професия, на кой му пука, че сме певци, и утре ще ни трябват гласовете? Застанахме с гръб към вълните и зачакахме да ни кажат как да застанем. Направиха ни някаква рандъм обща снимка за проба.
- Нека първо ви снимаме един по един! - каза единия фотограф и ни изгледа.
- Път на дамите. - казах ехидно и застанах настрани.
Макар да ми бе бивша и да беше цял змей, не се свенях да я оглеждам с тази рокля. Сега имах тази възможност. От друга страна усещах студа и потрепервах на моменти. Хана дотича и ми наметна едно яке. Загънах се, поне докато приключат със нейните самостоятелни снимки.

by **Uee** Пон Дек 09, 2013 8:24 pm

Вече наистина обмислях как да избягам с писъци от тук! Този човек не само ме ядосваше, ами сега ме и плашеше. Кой нормален кара помощничката си да залее някого с горещо кафе? Що за човек би направил такова нещо?!
Всички знаеха историята ни, защо ни тормозеха по този начин?! Тоест защо тормозена мен така?! След като излязох и видях ,че имам още няколко минути преди фотосесията, бързо набрах номера на мениджъра ми. След доста сигнали свободно той взе, че вдигна.
-Ти нормален ли? Как можа да ме набуташ в тази фотосесия? Казах ти , че в никакъв случай не искам повече ангажименти с бившия ми! Кое по-точно не разбра? А? – развиках му се по телефона. Човека замлъкна и нищо не успя да каже. – Сериозно просто повече не искамда го виждам тоя. Чуваш ли? Без повече такива неща!- казах му бързо, защото ме извикаха. Той започна да ми казва нещо, но не го чух, защото му тряснах телефона. Не ми се разправяше повече с него.
Лепнах си една усмивка и излязох навън в студа. Очевидно Кангнам се беше скарал с някого , доакто говорех или поне така шептяха хората. Този пък и той! Попитах едната от фризьорките и тя ми каза какво е станало. Човекът не можеше да си мълчи явно! И аз бях ядосана ,ама не се развиквах на всеки. Е добре де, само на него и мениджъра… но те не се броят.
Отидох при фотографите и хвърлих поглед на Кангнам и го чух как кара горкото момиче да го разкопчее. Тя милата цялата се изчерви и разтрепери. Какъв идиот! Чак ми идеше да я избутам и да го разкопчея като толкова не можеше сам да го направи. Щях да и спестя мъките поне.
Фотографът ни каза, че първо ще се снимаме един по един.
-Благодаря, колко мило. – казах саркастично като погледнах Кангнам, след като каза да съм първа. Влязох до глезените във водата. Беше настина студена и леко потръпнах, но щях да се справя. Или поне така си мисля.
Започнах да позирам и слушах инструкциите на фотограва. Гледах камерата и както винаги давах най-доброто от себе си и изглеждах страхотно. Усетих, че бившият ме наблюдава. Е какво толкова, да зяпа колкото си иска и да съжалява, че е такъв идиот. Тази мисъл ме накара да се усмихна широка и продължих да правя най-различни пози.
След малко фотографът каза, че е ред на Кангнам. Излязох от водата и тръгнах към него. Знаех, че ме зяпаше през цялото време, затова отидох при него.
-Е хареса ли ти гледката? – казах му и се засмях. Хич не ме интересуваше отговора му. Дръпнах якето от гърба му и се завих с него – Ууу стоплил си го, мерси! Заминавай, твой ред е- казах му преди да ми се развика, че му взех връхната дреха. Е какво толкова и на мен ми е студено, няма аз да настивам. Май нещо измърмори, но не му обърнах внимание.
Седях на мястото, на което беше той преди малко и го наблюдавах. Бях решила, че ще направя като него и просто ще го зяпам. Добре де можеше да е пълен идиот и глупак , но не можех да отрека, че изглежда добре. Ако характерът му не беше толкова отвратителен…
Май след фотосесията трябваше да се обадя на братята ми, да им кажа с кого ми се наложи да работя днес. Сигурно нямаше да останат особено очаровани, никак не го харесваха като бяхме заедно. Чудя се аз какво му харесах? Така де освен, че изглежда добре.
Дано по-бързо свърши със самостоятелните си снимки, че да почваме общите и да можем да се прибираме. По едно време се отнесох в мисли и изведнъж, чух гласът на фотографа да ме вика. О, значи беше време за общите снимки. Свалих якето и го хвърлих към Хана. Като леко я цапнах по лицето, защото изглежда и тя се беше забляла по Кангнам. Ех, това момиче само си търси белята.
-Не ти трябва да го зяпаш- казах силно и след това с наперена крачка тръгнах към него.

by **Hun** Вто Дек 10, 2013 12:28 am

Хмм, признавам и го справяше се страхотно, предвид обстоятелствата. Не трепваше на снимките и не изглеждаше да и е студено. Не напразно нея са избрали за лице на групата и. Иначе те от групата и са доста приятни за окото женки и май ме беше хванала на два пъти да зяпам и други докато бяхме заедно. Ама само любопитно зяпане де. Всеки мъж би зяпал. Не сме безгрешни и не съм от камък. Е, сърцето ми може и да е от камък, ама други органи не са...
Бившата дойде при мен и ме попита дали ми е харесала гледката. Усмихнах се невинно и се загледах в хоризонта пред нас:
- Да, вълните са доста хубави днес. - казах спокойно. Мда, знаех какво има в предвид, но реших да се правя на ударен. Ами какво сега? Това, че сме бивши, не значи, че тя е погрозняла изведнъж! Въобще не е грозна и няма как да не забележа това. Все пак съм ходил с нея. А и поне като ще я търпя, нека да има и някаква полза от това. Все пак се надявам да не я видя скоро, както и СоДжунг. Със сигурност не съм в добри отношения с бившите си. О, определено не съм виновен аз, никак даже...
Докато пак блеех настрани, тя ми взе якето и наметна нея си. Реших да не и правя мръсно този път. Явно просто на момичето му харесваше да ми взима нещата, и не можеше да се сдържи без да притежава нещо мое. Не мога да я виня, вероятно и аз щях да съм така на нейно място. Подсмихнах си се, като отново си помислих за това как все ми взима нещата. Незабравим съм, явно.
Отидох пред фотографите, Хана дотича да ми пооправи яката на ризата и започнах със своите снимки. Хахахахахахаххахахахахаххаха! На мен ми направиха повече снимки от на Ю Джин. Това е доста добро предимство. Това значи, че аз съм по - важния от фотосесията. Нека ти, нека ти, нека ти! Въртях се, прикляках, правих разни тежкарски стойки и накрая и аз бях готов. Дойде време за общите снимки. Юий беше захвърлила якето ми на свой ред и вече бе при мен. Ами стояхме си доста сковани. Не че не сме си били доста близки преди, но сега просто не сме били подготвени за това. А и да не забравяме, че май не се харесваме особено. Даже някаква омраза се усеща. В този момент фотографа и каза да постави ръце на рамото ми и да се облегне. Направих някаква недоволна физиономия, и едвам се сдържах да не кажа нещо саркастично.Аз застанах мирно, с ръце в джобовете, и след като ни снимаха преминахме към следващата. Този път ни накараха да се правим, че тичаме по плажа, и трябвало да бъдем хванати за ръце. Стиснах силно зъби. Ама тоя колко още простотии ще измисля? Да не би да иска и на него да се развикам като на другия? Ако иска ще си го получи! Дори може да му натопя муцуната със все фотоапарата във доста приятно студената вода. Ще му хареса. Лидера все казва, че злобата не ми се отразява добре, но аз вътрешно се забавлявах, представяйки си как оговарквам фотографите един по един във водата.
Най - сетне грабнах лапата на Ю Джин и хукнах да бягам леко. Съвсем леко, колкото да може да снима. Тъкмо малко да се пораздвижи и той, че нещо схванат ми се струва. След известни трудности, той успя да на ниправя няколко доста хубави снимки. После щяха да изберат една. Пуснах я и се почувствах по - добре. Зачакахме следващите наставления. Явно и на мен започна да ми се иска просто да направя всичко по силите си, да си свърша работата и всичко да приключи.
Да, егоистичен съм. Да, определено мисля само за себе си и как на мен да ми е добре. Но ми харесва заниманието ми, нищо че съм заобиколен от идиоти и некадърници. Харесва ми да съм част от M.I.B и да съм известен. Затова поне от време на време ще пренебрегвам собствените си прищевки, както сега.Целта оправдава средствата. Какъвто и да съм, ще си представям групата с поне малко достойнство. Е, ако натрия нечия мутра от на тези фотографи скоро, не се брои!

by **Uee** Нед Дек 15, 2013 12:24 am

Май бившия се възгордя, че му направиха няколко снимки повече. Хахаха ,това е защото не се справяше достатъчно добре. Студа не му се отразяваше добре и все пак беше доста секси докато позираше.
Щом ме повикаха побързах да отида, за да не се размрънка онзи ,че се бавя. Тайно се надявах снимките да не налагат физически контакт. Нещо не исках да го докосвам. Знам, че нямаше начин , но все пак се надявах.
Разбира се, че не беше на моето и още с първата снимки ме накараха да поставя ръце на рамото му и въпреки, че нямах особено желание го направих. Все пак това е само работа, трябва да се справя. Следващата беше бягане по плажа… що за глупости! Той изведнъж ме хвана за ръката и започнахме да тичаме и да сме „щастливи”. Май това не се получаваше особено, но така е като ни карат да се снимаме заедно. Трябва да знаят рисковете да снимаш бивши… Кой идиот ни беше събрал на едно място… Тази фотосесия трябваше да е преди много време не сега!!!
Казаха ни да спрем с тичането и очаквах с голямо „нетърпение” следващата гениална идея на фотографа. „Юий ти си професионалист, съсредоточи се, представи си, че това е някой друг, а не бившия ти” . Опитвах се всячески да се успокоя и да правя каквото кажат.
Фотографа помоли Кангнам да застане зад мен и да ме прегърне през кръста, а аз да го погледна влюбено и да изглеждаме щастливи. ТОЯ ЛУД ЛИ Е?! КАКВО ИСКА ОТ МЕН? ДА МУ СЕ РАЗВИКАМ ЛИ?!
-Ъм искам минутка почивка! –викнах и преди да почакам отговор си тръгнах като някоя примадона. Добре де по принцип не бях такава и всички обичаха да работят с мен. Казваха, че съм изключителен професионалист и аз бях, но това тук… това беше прекалено!
Отидох до съблекалнята, взех телефона си и написах СМС на мениджъра : „В момента те мразя толкова много ,че не можеш да си представиш колко! :) Мисли как ще ми се реваншираш за тая глупост!!! „ . Оставих телефона си, вдишах и издишах няколко пъти дълбоко да се успокоя , лепнах си една усмивка и бързо се върнах на мястото на снимките. Бившия си беше лепнал доста самодоволна усмивка, май си мислеше, че е победил и съм се пречупила, ама не… нямаше да се дам толкова лесно. Това ме мотивира още повече да се постарая.
-Готова съм. – казах и застанах до Кангнам. Сега ще види той какво е професионализъм. Пък и сме да твърдя, че добре се справям и с актьорската игра, имам няколко успешни драми, така ,че ще види сега фотографа „влюбено момиче”.
Застанах пред бившия и седях и чаках, а той първоначално не мръдна. Хванах му ръцете и ги дръпнах, след това се извъртях леко към него с усмивка и предизвикателен поглед. Ха! Да види той сега!
-Скъпи, няма ли да ме прегърнеш? –попитах невинно и запърхах с мигли. Усетих учудените погледи на фотографите. Ами нали това искаха! Чух само едно „ О, добре, това е перфектно!” . Кангнам май се изненада доста и доволната му усмивка никаква я нямаше вече.
-Нещо не ми изглеждаш много доволен? – казах невинно, докато следвах инструкциите за следващия кадър. Нямах идея за какво точно ни караха да се снимаме така като… влюбени. Дори тази дума сега не ми харесваше. Но пък щях да играя играта и нямаше да се предам.

by **Hun** Нед Дек 15, 2013 12:39 pm

Щях да обезкостя някой в близките пет минути. Как си позволява да ме ядосват така? Това трябва да е някаква шега, нали? Скрита камера. Ако е такова ще му навра в задника тая камера, който го е сътворил това. И без да е такова пак ще навра апаратите в задниците на фотографите ако продължават. Бях меко казано ядосан и изнервен. По принцип се стараех да избягвам какъвто и да било контакт с бившите ми, както и с целите им групи, освен ако не съм в настроение да дразня някой и да си сипя отровата отгоре му. То като цяло и съмембърките на бившите ми ме мразеха. Май се наричаше женска солидарност това. Пф, що за простотия?
Усмихвах се на снимките и псувах наум, усмихвах се на снимките и псувах на ум..
Идилия за милиони.
Последното ме остави без думи. Да я прегърна през кръста и да ме гледа влюбено? Както бях с някакъв грим, се зачервих от яд. Преди да кажа каквото и да било, на бившата ми май не и понесе. Това леко ме успокои и развесели. Беше толкова забавно. Тя се оттегли и аз започнах да си говоря с единия стилист, който беше наблизо за коли. Той беше изненадан, че съм започнал да си говоря нормално с някой и изглеждаше доволен. Бях лепнал доволна усмивка.
- ...и тогава оня отпраши с мръсна газ, преди още да са дали старта. Напсувах го няколко пъти и реших да му разкатая фамилийката...- обяснявах разпалено, когато Ю Джин се върна и застана до мен. Стилиста се дръпна, защото явно щяхме да продължим снимките. Това, което направи ми свали усмивката, подпали всяко нервче в мен и дори ме изненада. Дори нагло ме попита дали няма да я прегърна. Правеше го нарочно! Знаеше, че няма да ми хареса.
- Не ме наричай "скъпи" - просъсках злобно и тихо и се огледах. Направо щях да му подпаля седалището на някой! Поех си три пъти въздух. Не я оставяй да спечели, Ясуо! Иначе ще е доволна и то много. Ти не искаш тя да е доволна, нали? Прегърнах я през кръста, доближих я до себе си рязко. В момента повече ми се искаше да и изкарам въздуха, но се опитах това да изглежда като страст. Явно взе, че се получи, макар че хищният ми поглед не можеше да бъде променен никак. Ама наистина се беше получило, защото фотографите се разквичаха, все едно са получили оргазъм и започнаха да подскачат и да снимат. Като казах "готово" се пуснахме и в очите и на двама ни се забеляза злоба.
- Чудесно се справяте! - говореше ухилено единия фотограф. Докато бях прегърнал Ю Джин, бях погледна настрани и забелязал недоволното и леко тъжно изражение на Хана. Хмм, симпатиите на това момиче ми доставяха адско удоволствие. Наречете ме садист, но е така. Изражението все още стоеше на лицето, погледнах я и се подсмихнах. Обичам, когато момичетата се чувстват така относно мен.
- Сега да направим нещо още по - страстно. - заповяда фотограф номер едно
- Прегърнете се и се доближете един до друг все едно ще се целувате. - погледнах го все едно ми е отрязал оная работа и той ми се хилеше насреща.
- АБЕ ТИ Е*АВАШ ЛИ С С МЕН....- викнах първоначално, а последвалото бяха най - различни псувни. Стреснах и шокирах всички наоколо с цветущия си език, тръгнах към онзи и той се сащиса. Не знаеше да седи ли или да бяга. Нямаше да ги търпя повече. Какво само си играят с нас? Айде не че ми пука за Ю Джин , ама ако и двамата бяхме някакви лигльовци с нежни сърца, на такава фотосесия щяхме да страдаме доста. Аз едва ли имах сърце, сега просто бях ядосан. Нахвърлих му се със замах и паднахме на земята. Бях отгоре му, хванах го за яката и започнах да го треса. Няколко пъти си цапардоса кухата тиква в пясъка, ама нямаше какво да му стане, защото беше пясък. Онзи ревеше под мен, другите двама ги беше страх да се намесят, бълвах змии и гущери и най - различни каруцарски думи и псувни, мисля че направих деца на цялата му фамилия..
Явно вече долу горе свестени от случката, и Хана и Юий дойдоха при мен да ме дърпат, за да ни разтърват.
- ПУСНИ МЕ! ПУСНИ МЕ ВЕДНАГА - крещях измежду всичко. Цапнах един обратен цигански шамар на фотографа и писнах отново.
- Хана прегърнала ли си ме, да му таковам...???

by **Uee** Сря Дек 25, 2013 7:28 pm

На Кангнам май хич не му се нравеше фотосесията вече, а и май и моето поведение. Тоя да не си мисли, че на мен ми харесва, просто искам да свършва и да си ходя на спокойствие далеч от него! Колкото се може по-далеч! Ще е истински рай като приключим с тази фотосесия.
-Защо да не ти викам така, скъпи? – казах между снимките. Хич не ми пукаше ,че го дразня, а напротив. Нека му, дето ми тровеше така живота.
Фотографите бяха доволни от тази „страст” , но това беше по-скоро като битка за надмощие, но те не разбираха това. За нас цялата тази фотосесия явно щеше да бъде нещо като „ Кой ще си изпусне нервите пръв и ще се предаде”. Е нямаше да съм аз, а по начина , по който Кангнам ме придърпа към себе си разбрах, че и той няма да се даде лесно. Ами да видим кой кого!
-Няма да се дам лесно – казах тихо на Кангнам, докато се усмихвах и позирах.
Дойде време за нещо ново и изслушах новите инструкции. Е добре… това го очаквах вече. Знаех си, че няма как да ни се размине без „целувка” . Примирих се и бях готова за това. Обърнах се разсеяно към Кангнам и направо подскочих когато той се извика. Първо се усмихнах доволно, а ето кой кого! Знаех си ,че няма да се сдържи. В следващия момент той вървеше заплашително към един от фотографите ни. О ама това определено не влизаше в сметките ми! Знаех какво ще последва , познавах достатъчно добре Кангнам, да знам ,че се готви за бой.
-Кангнам… -викнах след него- Чакай…недей… -но беше твърде късно. Ох, този човек ще ме умори…
Двамата вече се биеха, тоест бившият ми го биеше, а онзи пищеше като малко момиченце. Ох, не ни трябваха жертви. Точно се добрах до тях и забелязах Хана, че чак е прегърнала Кангнам. Явно и той, защото и извика между ударите.
-Ох, дръпни се – хванах момичето и я дръпнах от него.Много е умна, не знам какво си мисли ,че ще постигне като само го прегръща? Ама това момиче сериозно си търси белята май. Хванах с две ръце ръката на Кангнам когато щеше да нанесе поредния удар. Имаше два варианта да ме цапардоса и мен или да се спре. Нямаше да ме удари, можеше да ме мрази и ненавижда, но не би ударил момиче, или поне така си мисля. Понякога бях доста властна и той го знаеше, май на моменти му допадаше, но понякога го и дразнеше. Знам, че сега беше момент ,в който адски го дразни, но пак това е добре за мен. Той се опита да си дръпне ръката и пак да удари онзи, но се вложих цялата си сила да го спра.
-Хайде спри! – казах сравнително меко и до дръпнах за ръката. – Ела.. Хайде ставай! Не ме карай да ти се моля, Кангнам! – казах заплашително. Добре де, ако се наложеше щях да го помоля, но това сега беше сериозно. И мен ме дразнеха с тая проклета фотосесия и не знам , защо така постъпваха, ама не беше необходимо да налита на бой. Усетих как всички са притихнали и очакват реакцията му. Те пък какво зяпат!
Погледнах ръката му и видях, че беше леко зачервена от ударите.
-Хана… досеси ми лед моля те и бързо!-казах решително. – А вие какво зяпате? Нямате ли си работа? Не ви се плаща, за да седите и да гледате просто...– викнах срещу хората. Кангнам все още седеше и гледаше на кръв фотографа, който трепереше под него. Ама този сериозно се беше уплашил, а и като не смее да отвърне... Но пък и Кангнам можеше да си довлече сериозни проблеми, а може би и на мен... Не смеех все още да му пусна ръката.
-Ей, Кангнам… погледни ме! –викнах му ,за да му привлека вниманието. Колената ми започваха да умаляват, а и с тази къса рокля не ми беше особено удобно да стоя така. Пясък, мидички и камъчета ми се забиваха по краката и не беше особено приятно.

by **Hun** Чет Мар 13, 2014 8:58 am

Не знам защо не мога да контролирам този яд. Чак глава ме заболя, добре че този път поне не се зачервих. Момчетата от групата ме наричат бомба със закъснител, макнето даже ме беше сравнило с атомна бомба. Никой не го очаква, разбира се защото...ами признавам си от всички тях изглеждам най - миловиден. Но не е така, изобщо не е така. Ако имах възможност сигурно бих разкъсал човека, който вече бия. Той не ми отвръщаше, а и да се опиташе няма да успее много. Ударите ми бяха прекалено силни и настървени. Вече не ми пукаше, че съм разчупил спокойствието си, не ми пукаше, че Ю Джин ще бъде доволна от стореното. Вероятно. На света бяхме сякаш само аз....и фотографа! Това...не прозвуча както би трябвало да бъде, но схванахте. Бях се съсредоточил да му размажа мутрата до такава степен, че просто забравих за всичко около мен.
Юий успя да се добере до мен, и спря следващите удари. Пуууу деа, беше силна като добиче, откъде я взе пък тази сила не знам. Или пък просто аз отпуснах хватката. Дали ми се искаше да я ударя? Да, определено. Но дори и аз си имам срама, и нямаше да я ударя на публично място. Е, и насаме нямаше. Може би щях да направя много глупости и номера, може би щях да скъсам нервите и с думи, но нямах навик да удрям жени. Понякога, ако съм чак много ядосан се е случвало, но......ами....извинявал съм се. Може би само с жестове, но да. Дори аз, великият Кангнам съм се извинявал. Вече не влагах в ръката си толкова сила, затова бившата ми успя да ме задържи. Погледнах я със все още палеща ярост в очите си, но тя беше виждала това и преди. Познаваше ме, знаеше, че се поддавам лесно на гнева. Което не е много подходящо за моя тип характер, защото аз самият дразня хората, а те няма как да не ми отвърнат със същото. И после става тя...
Нареди на Хана да отиде за лед, момичето я погледна с присвити очи. Вероятно не я харесваше, не и харесваше и друг да и дава нареждания. Погледнах я и и кимнах едва забележимо. Но не знам как лед би помогнал за кървавото лице на фотографа. Бях му разбил и устната и носа, сто процента. Като си върнах погледа на него, отново го погледнах на кръв. Сякаш беше враг номер едно. Дори не успях да обърна много внимание на Юий, която нареждаше околните. След това ми каза да я погледна и аз го направих. Огледах се и около себе си. Всички бяха шашнати и стреснати. Някакви момичета от екипа напреди дори се бяха разпищяли и сега ме гледаха стреснато. Свих ядно устни.Отскубнах ръката си от бившата, с което за малко да и докарам падане, но успя да се задържи. Отпуснах се назад и си седнах на задника. Целия този гняв, който изпълваше съществото ми, както и силните удари ми костваха доста енергия. Почувствах се леко отмалял. До няколко минути щях да се оправя, но сега просто седнах, облегнах се на ръцете си и въздъхнах. Фотографа с плач се изправи при това доста бързо, без дори да ме погледне. Някой започна да търси медицинско лице, наоколо трябваше да има поне едно. През това време Хана се върна с леда, и бившата май понечи да го сложи на мен. Не и обърнах много внимание, защото замислено гледах пясъка пред себе си. Отделно от това някакви хора около нас започнаха да обсъждат как може да помага на мен, когато пострадалия бил друг и така нататък. Сега остава тя да се ядоса и ще я втасаме добре.
И тогава....стана чудото. Чух отнякъде полицейски сирени...и след малко ни се изтърсиха две ченгета.
- Господине, трябва да дойдете с нас в управлението. - каза единият. Гласът му не беше суров, беше динамичен, но и предупредителен.
- Вие също, госпожице! - обърна се той към Ю Джин. Вероятно щяха да разпитат и фотографа, след като го прегледа доктор. Вдигнах поглед и видях Юий, на която очите и щяха да изскочат, защото вероятно не е очаквала някога да я приберат полицаи. Хана от друга страна беше сложила ръце пред устните си и ме гледаше разтревожено. Е, не съм чак толкова тъп да нападна полицай. А и мисля, че се успокоих малко.

by **Sehun.** Чет Окт 30, 2014 11:35 am

Мрачни облаци бяха надвиснали над цялата Южна Корея.Сеул беше притиснат от сивите небеса които подтискаха цялата атмосфра .Сехун остреми поглед към тях .Остана загледан за дълго време.Търсеше почти напразно поне един проникнал слънчев лъч .Така и нямаше да го намери.Сехун въздъхна тихо.В последно време беше почти добре.Беше ужасяващо спокоен.Често това негово спокойтвие или каквато и да е била липса на присъствие ,бяха възприемани много грешно.Беше се скарал със Лей.Със Лей!С най-добродушния ,най-честния и мил човек сред мембърите му.Но какво можеше да направи Сехун?EXO официално се разпадаха.По пътя на Крис ,беше поел и Лухан.Макнето бе нечовешки спокоен за това.Нямаше никаква реакция от негова страна.Но какво и можеше да промени той?Щеше ли да спре Лухан?Щеше ли да върне Крис.Всичко беше пред свършен факт.Не,Сехун не беше в позиция да реагира.Това и негово решение остави Лухан да си тръгне.Пусна го.И той...надали щеше да се върне.Щеше да бъде щастлив някъде другаде,щеше да си намери нови прятели и щеше да направи всичко възможно за да забрави за миналото.Момчето не му се сърдеше ни най-малко.По едно време даже ,той се задарва ,че и той се е спасил.Защото SM бяха жестоки във всяко отношение.
От устните на макнето се излъзна тих ,горчив смях.Спомените бяха твърде много за да може Лу да ги забрави и Сехун вярваше ,че той нямаше просто така да си тръгне и един ден щеше да се върне със високо вдигната глава и ще прегърне своите приятели .Да ,той върваше твърдо в това и щеше да го чака.
Съвсем очаквана мъка го поглъщаше бавно отвътре.Един ден,един ден...
-Стигнахме ли?-попита монотонно денсъра когато колата спря пред непозната кулперация.Тихия,отговор на шофьора му бе достатъчен за да изкара телефона си и да позвъни на Мина.Беше само кликване.Поредната му въздишка огласи колата и потъна в неприятната тишина .Не след дълго той видя през затъмненото стъкло идващото момиче.За момент се загледа в нея.Направи една прибързана проверка на лицето й.Дано и тя да беше добре защото нямаше признаци на лицето й да е в същото състояние в което беше миналия път .Сехун нетърпеливо се премести леко за да направи място на Мина да се настани до него на задната седалка.Осъзнавайки ,той се замръзна в действията си.Защо път се развълнува така изведнъж.При тази мисъл ,макнето се подсмихна на себе си.Беше такъв глупак на моменти.
-Здрасти.-каза с едвам овладян глас ,когато вратата се отвори и разкри красивата Мина. Опитвайки да прикрие странното вълнение в себе си Сехун просто не я погледна през целия път.По едно време ,докато слушаше музика от телефона си ,той се престраши да погледне косо към момичето до себе си.Страхувайки се ,че тя ще го хване да я гледа ,О побърза да погледне напред.Миг по късно обаче отново я погледна с крайчицето на окото си.Накрая просто извади едната си слушалка и я сложи на нейното ухо,приближавайки се към нея.Облегна се лего на рамото й .Нямаше как да не се стърпи и на лицето му разцъфтя лека ,дискретна усмивчица,която той опита да прикрие бързо

by **Bang Minah** Чет Окт 30, 2014 10:42 pm

Защо винаги следваше Сехун? Защо едно изпиукване на телефона, няколко думи на екрана и неговият глас в главата ѝ, бяха напълно достатъчни, за да захвърли всичко и сляпо да се впусне в неизвестното с него? Сехун беше като заклинание, което бе заключило Мина в сладък капан. О, как не ѝ се искаше да излиза никога! Беше ѝ приятно - да усеща онзи аромат, който изпълваше спомените ѝ; да вижда онова лице, което се явяваше в сънищата ѝ и ѝ помагаше да оцелее; да чува онзи глас на пораснало дете, който шепнеше в ухото ѝ в самотните есенни вечери. До този момент Мина имаше единствено спомените и надеждата, че ще го види поне още веднъж преди евентуално тялото ѝ да се завърне в предишното си състояние. Вярно, че лекарите вече се усмихваха при вида на изследванията, но момичето все още не можеше да си позволи да мечтае за бъдеще. Беше прекарала толкова време, борейки се със страха от смъртта и незавършените дела, че сега когато ѝ се даваше шанс, тя не можеше да го приеме. Как да си позволи лукса да гради общо бъдеще със Сехун в ума си, след като не знаеше кога животът ѝ отново ще се обърка?
Истината бе, че Мина се нуждаеше от време - време, за да разбие онази тухлена стена, която през последната година си бе изградила и която ползваше като убежище, където искаше кротко да умре; имаше нужда от време да прегърне света отново и да се научи да живее след толкова време, прекарано в учене на умирането, на живот без съществуване, на пълно нищо.
Това, което ѝ помагаше в този момент, когато бе в автомобила със Сехун? Самият Сехун - спокойните черти на лицето му, които успяваха да погалят и най-треперещите струни на сърцето ѝ; топлите му очи, в които вече не се отразяваше болката от миналото. До нея стоеше нов Сехун, който изглеждаше достатъчно силен, за да се справя сам в живота, дори след случилото се. А това можеше само да радва Мина - да знае, че той е добре и че живее като нормален човек, бе повече от достатъчно. Още повече, Сехун вече не я отблъскваше, не излъчваше онази омраза, която преди тровеше и двамата. Дали ѝ бе простил? Мина затвори очи, надявайки се да е така. Музиката се разнасяше, сякаш за да я успокои.
Пътуването беше мълчаливо, изпълнено единствено с музиката от слушалките, както и откраднати погледи. Мина усещаше очите на Сехун върху себе си, но нямаше нищо против - тя правеше същото. Имаше толкова неща, които искаше да му каже, толкова неща да направи с него, а не можеше. Не още. Можеше единствено да прокара пръсти през меката му коса като майка, успокояваща сина си. Не знаеше как, нито защо, но чувстваше Сехун като своя отговорност - сякаш бе длъжна да го пази с цената на всичко.
Нежно допря устните си до челото му, като да му засвидетелства скритите си чувства. Не беше нужно да казват нищо, защото бъзмълвните им желания крещяха и дори музиката не можеше да ги заглуши.
- Пристигнахме. - мъжът на средна възраст, с прошарена коса и непощадено от времето лице спря двигателя и се обърна назад, за да съобщи очевидното.
Мина леко се стресна, напълно загубила се някъде между музиката, гъстите сиви облаци и Сехун. Побърза да премахне слушалката от ухото си и да слезе от автомобила. Затварящите се врати се сляха в общ ритъм. Студеният бриз щипеше светлите страни на Мина, карайки я да съжалява, че не си бе взела любимия сив шал и не се бе облякла по-топло. Не особено дебели дънки, тънка бяла риза и черно есенно палто не бяха най-удачният избор.
- Доста необичайно място за това време от годината, не мислиш ли? - подкачи Мина с игрива усмивка, докато вървеше рамо до рамо със Сехун, опитвайки се да синхронизира стъпките си с неговите. Искаше да се фокусира върху сивите облаци, които ясно очертаваха границата между водата и небето; искаше да се заслуша в разбиването на вълните в скалите и превръщането им в пяна; искаше, но единственото, което съзнанието ѝ поемаше, бе Сехун и изящната му фигура, виеща се нагоре като вековно дърво. Наблюдаваше как бризът си играеше с косата му, както на нея ѝ се искаше.
- Хайде да седнем ето там! - задърпа го за ръкава на палтото Мина като малко дете, искащо от майка си да му купи сладолед, посочвайки място близо до брега.
Тупна в пясъка, дърпайки Сехун със себе си, след което уви ръка около неговата.
- Знаеш ли, радвам се, че се обади. Липсваше ми. - тихо пророни Мина след миг, загледана в хоризонта - ясната линия между небето и водата; между това, което е и това, което Мина си мечтаеше да бъде. - Сигурно ти е било тежко в последно време - всички тези скандали. Знаеш, че всичко ще се оправи, нали? - обърна се с лице към Сехун, след което погали страните му с опакото на ръката си, потъвайки в очите му, по-тъмни от буреносните облаци.
Ярка светкавица проряза небето за миг, сякаш дори природата беше против онзи път, по който двамата поемаха.

by **Sehun.** Пон Ное 03, 2014 10:03 pm

Нежна музика се лееше от слушалките на макнето.Никой не подозираше ,че такъв красив стил музика е един от любимите на О Сехун.Той наистина я обичаше.Повече дори от поп-ът и дори хип-хоп-ът.Имаше моменти в които той се затваряше и си пускаше някоя тиха балада ,която да погали нежно душата му ,да гоуспокои .Оставяйки се на мелодията ,той често задремваше потънал имежду деликатните тонове на някоя изящна песен .Сехун търпеше поредната промяна в своето поведение и съществуване.Беше прекалено спокоен.А проблема в това неочаквано спокойствие ,което го беше налегнало бе самия факт ,че той не заслужаваше тази тишина в душата си.Той даже се страхуваше ,че това беше просто затишие пред буря...За съжаление ,може би нямаше да може да преодолее следващата буря.Беше изморен да се бори и да бъде себе си,да бъде О Сехун.Онзи Сехун ,който се смееше високо ,който даваше всичко и отдаваше всичката си енергия за танците .Да ,той вече се беше уморил и имаше чувството ,че ако заспи нямаше да се събуди повече.Наистина много му се спеше.Много при това,но страхът за неизвестното бе по-голям за да му позволи да си затвори очите дори за миг ,за да си позволи лукса да се наспи.
-Пристигнахме.
В първия момент момчето не можеше да реагира даже.Просто беше забил поглед някъде в колената си.Секунда по-късно ,вдигна въздъхна и вдигна главата нагоре.Поредната песен тъкмо беше свъришила и може би защото тя беше една от любимите балади ,Сехун бе въздъхнал така .Имаше моменти като този ,който никога да не ти се иска да свърши.Беше му нужен един еднствен поглед към Мина ,за да се убеди колко истински се чувстваше и разбира се не се сдържа и отново въздъхна ,когато отби очите си.Двамата с Мина излязоха от колата и поеха напред към плажа.Преди да се отдалечат твърде много ,макнето кимна на шофьора ,който се приготвяше да чака,но това му беше работата тъй ,че нямаше да се оплаква.Сехун се извърна и погледна хоризонта.Някъде далеч ,далеч може би се вихреше буря .Сивите облаци и хладния бриз не говореха нищо друго.За секунда О бе завладян от красотата на природата.Мирисът на солената вода,бризът,шумът от разбиващите си вълни,Мина.
На думите на момичето бе подкепен от тих,сподавен смях от страна на макнето.Той погледна бегло към нея.
-Хайде да седнем ето там!-позната нежна хватка го задърпа напред.На лицето на момчето се появи лека усмивка,докато се остави госпожицата да го дърпа.Скоро двамата вече седяха на леко влажния пясък.Мина беше увила ръка около тази на Сехун,придърпвайки го.Той не се отдръпна и мисълта да го направи така и не мина през съзнанието му.Даже напротив ,той почувства едно почти непознато чувство.Скоро може би с нейна помощ щеше да ги разгадае.
-Не.-отсече спокойно Сехун.-Не ми беше тежко.Даже всъщност..чувствам се добре.
Искаше да успокои Мина защото честно казано наистина нямаше смиъл да се коси с неговите проблеми.Не си струваше след всичко което тя самата преминаваше да се нагърбва и с него.Нямаше да й го позволи.
-Чувствам се спокоен.-каза през въздишка поглеждайки отново към хоризонта после към небето което предвещаваше бурята ,която Сехун очакваше.Едва ли щеше да вали толкова,но нямаше да е лошо .Щеше само да ги навали ,да ги пречисти,да измие всичко което им се беше насъбрало и в момента напираше от едва ли не всяка пора от тялото им.Момчето обърна главата си към момичето свило се в към него.Той разтърси ръката си нарочно за да я посръчне на шега.Усмихна й се вяло.
-Ами ти?-попита я тихичко,приближавайки се леко към нея.-Ти как си?Изглеждаш добре и това ми харесва.
Сехун си позволи да плъзне очите си по изписаните й черти.Забеляза светналите й очи,порозвелите й бузи и устни.Изглеждаше жива.Предишната бледност ,която бе присъща дори и за самия него бе оставила бегли следи по хубавото й лице.

by **JB.** Сря Авг 26, 2015 12:39 am

Джей Би бе облегнал глава на рамото на Стела и през целия път дремеше. Някак си бе успял да си вземе точно един почивен ден за да може да я изведе на една свястна среща. Двамата имаха нужда да бъдат заедно защото заради натоварения график на Дже Бум , все по-рядко се виждаха. Той не искаше връзката им да се разтури затова просто щеше да се бори за нея. За него Стела си струваше. Независимо нищо. Честно казано , тя бе успяла да го промени. Малко. Двамата не се бяха променили толкова коренно ,но се виждаха проблясъците. Им Дже Бум, просто бе щастлив с нея . Тя му даваше всичко , а и той не изискваше нещо по-специално. Со Джин , бе успяла да му влезе под кожата и сега нямаше как да се оттърве от него така лесно. Може би лидера бе влюбен? Вероятно бе така.Двамата си пасваха идеално , тоест, те въобще не си пасваха и точно това ги събираше. И той и тя бяха своенравни и самонадеяни и не си поплюваха. Те не бяха сродни души ,това ще е последното нещо което те ще бъдат. Толкова се различаваха , че това ги правеше очарователни. Всичките им приятели съвсем откито си ги шипваха и подкрепяха. Дори Джаксън ,който в началото ги критикуваше сега всеки ден тупваше лидера по рамото . Но за Джей Би това нямаше значение , не му пукаше дори ,кой ги одобрява и кой им се присмива. Двамата се караха на абсолютно всяка своя среща , но винаги след великия спор в затишието след бурята изгряваше лъча на примирието. На тъмнокосия му бе нужен само един поглед в красивите й очи за да й прости всичко . Споровете им никога не са ставали сериозни ,което си е постижение за тях. Двамата дори не се бяха сбивали от толкова много време.
От устните на тъмнокосия мъж излезе една дълбока въздишка и той несъзнателно вдиша от аромата ,който се носеше от тялото на Стела. За щастие , тя се бе научила да не носи ванилия и напоследък охаеше на някакви пролетни цветя или плодове. Джей Би одобряваше избора й ,може би защото лично той й беше подарил лосиона за тяло. В колата на шофьора му , се носеше аромата на Стела и лидера си поемаше въздух с удоволствие.
-Стигнахме ли вече ?- попита тихо Дже Бум ,когато в далечината видя синьото море. Явно наистина бе успял да заспи по някое време защото бе невъзможно да стигнат до плажа за има няма един час. Той погледна към лицето на Со Джин и видя ,че и тя бе затворила очи. Джей Би я гледаше известно време ,докато накрая не се изправи бавно и внимателно и не постави нейната глава на своето рамо. Наистина опитваше да бъде внимателен защото не искаше да я събуди. В последно време му се струваше ,че Стела бе станала доста хубава и втренчените му погледи отдавна я дразеха, но на него не му пукаше . Обичаше да я гледа. В неговите очи тя цъфтеше абсолютно всеки ден , но когато той опитваше да й каже колко е прекрасна , тя или пребелваше невярващо очи или посягаше да му удари едни шамар.
Остатъка от пътуването премина тихо и спокойно. Шофьора караше право към плажа и двайсет минути по-късно колата вече се намираше на паркинга .
-Стела.- каза с мазен глас певеца и погали бузата й за да я събуди.- Стигнахме ,ставаааай.
Нежното събуждане ,което бе планувал пропадна грандиозно ,когато усети топла влага по рамото си.
-Иъл, Со Джин лигавиш ме.- измрънка той и се засмя.

by **Stella~** Сря Авг 26, 2015 12:45 pm

Погледнах леко към главата на Джей Би поставена на рамото ми и въздъхнах леко. Все още не знаех как се случи всичко това и този принц беше станал важна част от живота ми. Всъщност днес за първи път, той реши да ме заведе някъде, дори не знам защо бе избрал плажа. Не, че имах против, обичах да плувам. Надявах се само да не иска да седим и да хващаме тен. Погледах към него, хмм не, с тази бяла кожа едва ли би искал тен, а и така си беше хубав.
Малко си бях променила мнението относно звездите, но не изцяло. Просто като братовчедите ти са звезди, няма как да не се замислиш. А и те двамата си бяха същите, известността не ги променила особено. Така, че може би не всички звезди бяха толкова лоши. Ънкуанг дори ме заведе веднъж в компанията си и се запознах с някакви негови приятели. Дори се сприятелих с един от тях! Това си беше голяма крачка за мен.
Погледнах отново към Джей Би, а и си имах ето този тук. Вярно понякога беше голяма надувка и страшно много ме дразнеше, но може би точно това харесвах в него. Кавгите си бяха ежедневие при нас. Може би и затова още не бях казала на Санг Уон. Малко ме беше страх как би реагирал. Всъщност най-много да се сбием и той да изяде всичкия шоколад в къщата, като наказание срещу мен.
Една част от мен искаше да му бутне главата в момента и да му каже, че не е легло, просто за да го дразня, както обикновено. Но пътя ме уморяваше честно казано, затова просто реших да го оставя да спи и да се отпусна и аз. Щях да затворя очи само за секунда...
-Стела.Стигнахме ,ставаааай.
Изведнъж до мен долетя гласът на принца. Ох, най накрая бяхме стигнали. Точно отварях очи, когато чух мрънкането му.
-Иъл, Со Джин лигавиш ме. - окорих очи и осъзнах, че това истина. Вдигнах бързо глава и се обърнах на другата страна да извадя кърпичка. Уф, Стела, как успя пак да се изложиш! Избърсях на бързо лицето си и се обърнах пак към него. Той ме гледаше леко развеселено. Знаех си, че му харесва, като успея да се злепоставя.
-Ъ... ти си виновен! -скръстих сърдито ръце, а той ме погледна въпросително. - Ако не беше заспал в началото, на мен нямаше да ми се доспи, и да заспя и ти да сложиш главата ми на рамото си и да. - казах на един дъх. Тогава осъзнах, че шофьорът се е обърнал към нас и ни гледа с интерес.
-Да ти направя ли пуканки? - казах му войнствено, а той побърза да се обърне на пред, като само смотолеви, че сме били пристигнали. Знаехме, че сме стигнали и без неговото напомняне. Взех чантата си и излязох от колата. Лелее каква жега беше, май щях да си кисна цял ден във водата. Скръстих отново сърдито ръце и закачах Джей Би да излезе от другата страна.

by **JB.** Сря Авг 26, 2015 6:35 pm

Джей Би бе приковал очите си изцяло върху госпожицата ,която едва ли не подскочи като ожилена и се обърна за да извади кърпичките от чантата си. Усмивката не слизаше от лицето на певеца ,но когато Стела го погледна отново , той започна да крие развеселеността изписана на лицето си.
-Ъ... ти си виновен!-обвини го изведнъж тя ,успявайки да го хване неподготвен за момент. Лидера я изгледа с леко присвити очи . В първия момент не можеше да се сети аза какво точно бе виновен . - Ако не беше заспал в началото, на мен нямаше да ми се доспи, и да заспя и ти да сложиш главата ми на рамото си и да.
Усмивката на Дже Бум ставаше все по-широка. Обожаваше ,когато Стела бе в такова настроение. Беше толкова сладка ,когато му се кара ,че както обикновено спора свършваве с въпроса й защо той се хили като идиот. Но какво да направи човека? Обожаваше я такава каквато е и нищо не можеше да направи освен да й се хили ,като последния глупак като я види. Освен това Стела беше презкрайно очарователна ,като е ядосана или раздразнена. Имаше навика да присви големите си очи и несъзнателно да свива устни.
Когато Со Джин се сопна и на клетия шофьор ,който тъкмо се бе обърнал за да ги пита кога да се върне за да ги вземе. Човечеца просто измрънка нещо под носа си и се обърна отново напред. Явно му беше станало неудобно изведнъж ,защото прочити няколко пъти гърлото си. Тогава Стела взе чантата си , излезе от колата и нарочно затръшна вратата след себе си. Джей Би и шофьора се спогледаха,а миг по-късно и двамата избухнаха в смях. Дже Бум хвърли един поглед през прозореца и когато видя ,че любимата му го чака отвън ,при това сърдита и нацупена , отново се изсмя и отвори вратата . Преди да излезе се обърна към шофьора и му напомни да тръгне в 16:00 часа за да стигне навреме при тях и да ги вземе. Мъжа кимна няколко пъти и го увери ,че ще пристигне навреме.
-ОХ , колко е задушно само.- каза Джей Би, докато затръшваше вратата след себе си. Той отиде до Стела , усмихна й се и се наведе за да я целуне по бузата.- Не се цупи скъпа.- каза й с мазен глас и я сръчка леко в ребрата. - Виж какъв хубав ден е , виж аз колко съм хубав... хайде усмихни ми се. - примоли се той и прокара пръсти през дългата й коса.- Освен това ще се забавляваме, обещавам!- допълни след което се обърна погледна с присвити очи към хоризонта и морето. Наистина щяха да се забавляват. Мириса на морския въздух беше толкова освежаващ , че тъмнокосия вдиша дълбоко . Правейки си сянка с длан , той погледна към небето и видя белите пухкави облаци. Зарадва се защото това означаваше ,че от време на време ще закриват слънцето и няма да е толкова топло. Освен това ,нямаше да хване тен ,което беше най-важно!

by **Stella~** Пет Авг 28, 2015 8:00 pm

Чух смях от колата секунда след като излязох. Много зряло Им Дже Бум! Много зряло! Дано ми се отвореше възможност през деня, за да си му го върна. Знаех, че обожава да ме ядосва и понякога го прави нарочно... доста често всъщност, но честно да си призная и аз не изпусках възможност.
Последва още един смях (ама тея да не си мисля, че стъклата са звукоизолирани?!) Джей Би най сетне излезе от колата. Изказа се за времето и тръгна към мен. Естествено, аз го игнорирах, защото му бях сърдита и се правех, че гледам хоризонта.
След секунда седеше до мен и ми се мазнеше с целувка по бузата и с мазен глас. Ама номера му нямаше да мине. Не и толкова бързо. Колкото до забавлението, е определено нямаше да скучаем... Сръгах го в ребрата с лакът, за да ме пусне. Определено не очакваше такава реакция, но пък си знаеше, че не се давам лесно.
-Определено ще се забавляваме, Им Дже Бум - казах му без да го поглеждам и тръгнах с бавна крачка към плажа. Ако сръгването не му беше подсказало, че се сърдя още, то това, че използвах пълното му име беше. Никога почти не го наричах така. Казвах му Джей Би, защото така му харесваше или принца, защото на мен така ми харесваше, но много рядко Им Дже Бум.
Знаех, че сигурно сега гледа учудено след и ме псува на ум, че го сръгах. Беше ми забавно, честно казано и едвам се сдържах да не се обърна да го погледна. Сигурно в момента си мисли, че обмислям планове как да го удавя. Нямаше такова нещо (поне не за момента).
-Хайде идвай! Няма да те давя поне не за сега - викнах през рамо и се обърнах да му се усмихна мазно.
Наведох да събуя сандалите си, защото бях стигнала до пясъка. Направих 1-2 крачки и започнах да подскачам от крак на крак, защото пясъка пареше много. Сигурно изглеждах много смешно от страни, ама беше наистина горещ! Щом той дойдеше и оставихме кърпите си веднага щях да се цопна във водата!
След още 3-4 подскока се отказах да вървя по нататък по плажа ( а и не можех) и се тупнах на пясъка. Сега ми пареше на задника, но поне бях с рокля над банския и беше добре. Огледах мястото, нямаше много хора, така че се надявах на Джей Би да го одобри.
-Ако искаш да отидем на друго място ще трябва да ме носиш! - казах му щом ме настигна. -Пясъка ми пари прекалено много.

by **JB.** Нед Авг 30, 2015 2:31 pm

Стела определено продължаваше да се цупи и дори ласкавите думи и целувки на Джей Би не можаха да я размекнат. Той отново понечи да се наведе за да я целуне по носа , когато усети острия й лакът да се забива в неговите ребра. Заболя го не защото тя го бе направила с всичка сила , а защото лакътя й беше много остър понеже тя самата бе доста слабичка. Беше кожа и кости ! Честно казано Дже Бум се притесняваше за нея. Не ,че не изглеждаше добре , напротив , тялото й беше върховно , но на него просто му се струваше ,че е прекалено слаба. Веднъж я беше вдигнал и тя просто беше лека като перце в ръцете му. Единственото ,което го успокояваше бе факта , че момичето се хранеше редовно и не гладуваше.
-Определено ще се забавляваме, Им Дже Бум.- каза строго Со Джин , когато тъмнокосия се изви от атаката й и отстъпи крачка назад . Госпожицата просто тръгна към плажа ,без дори да го поглежда , оставяйки го да я гледа с разширени очи. Тя използа цялото му име !
-Оле.- беше първата му реакция.Щом тя изрече пълното му име това означаваше само и единствено , че ситуацията наистина е станала сериозна. За нейно нещастие , Дже Бум я познаваше и колкото повече време перакваше с нея ,толкова по-предсказуема му се струваше. Тя го правеше нарочно защото знаеше , че пълното му име го използваше майка му ,когато му се кара. Не му харесваше и затова Со Джин нарочно го атакуваше.
-Хайде идвай! Няма да те давя поне не за сега.- подвикна изведнъж Стела и го погледна през рамо. Съдейки по усмивката ,която му пусна тя само се будалкаше с него. Джей Би се изсмя силно и тръгна след нея. Наблюдаваше я как подскачаше по пясъка и продължаваше да се подсмихва. Нарочно опитваше да сведе колкото може глава за всеки случай , ако евентуално момичето се обърне и го спипа да й се присмива зад гърба. Тогава нямаше да има никакъв " Им Дже Бум" .
Когато лидера стигна до гаджето си огледа мястото ,което бе избрала. Имаше хора не далеч от тях , но като цяло ставаше.Той остави черната си раница на пясъка и погледна надолу към Стела ,която отново отвори уста и го насмети едно хубаво. Им Джу Бум й се усмихна чаровно и клекна до нея.
-Обожаааавам , когато си в такова настроение.- каза й той и отметна нежно косата от рамото й. Очите му не се откъсваха нея. Боже ,защо тряваше да е толкова красива? На фона на нежния пяскъ около тях ,скалите и морския бриз който тя беше просто прелестна. Без да се замисля , тъмнокосия извади телефона от джоба си и веднага го насочи към нея. Успя да я снима бързо .
-Много си хубава.- каза й без да я поглежда , защото бе зает да гледа в красивата снимка ,която се бе получила. - Виж се .- той обърна екрана на телефона си и й показа снимката.- Ще я сложа за фон.- вметна и отново погледна към екрана на айфона си. Несъзнателно се усмихна и когато постави новия си фон , се изправи и свали черния си потник ,оставайки само по леките шорти с които щеше да плува.
- Do you like the view ?- подсмихна се мазно ,когато погледна надолу и хвана Стела да го зяпа.

by **Stella~** Нед Окт 18, 2015 11:33 pm

Принцът се огледа наоколо и за мое щастие одобри мястото. Но и да не го беше одобрил както му казах щеше да се наложи да ме носи, ако иска да идем другаде.
Вдигнах поглед отново, а той ми се усмихна с онази си негова усмивка от която цялото му лице грейваше. Знаеше, че я обожавам. Все се надявах, че я пази само за мен и не я раздава наляво и надясно. Така де надявах се някоя луда фенка да не получава същите усмивки.
Щом го видях, че кляка обърнах глава все едно се сърдя още (как да се сърдиш на човек с такава прелестна усмивка) , за да усети, че съм на път да се предам. Усетих как отмята косата от рамото ми и как не отделя поглед от мен. Трябваше да вложа цялата си воля, че да не се обърна към него.
-Много си хубава. - чух го да казва, след като чух звук от снимка. Усетих как се изчервявам, лошото беше, че все още се изчервявах като той ми правеше комплименти... - Виж се -чух го да допълва, а гласът му звучеше някак странно.
-Ама ти снимка ли ми направи - обърнах се бързо. Снимката не беше нищо особено в моите очи, но той заяви, че ще си я сложи за фон, което отново ме накара да се изчервя. Добре, че беше зает да си гледа телефона и не ме видя. Просто понякога ме налягаха странни мисли, като гледах всички гримирани и направени момичета в к-попа, с които той постоянно е заобиколен. Не, че ревнувах (може би малко), просто някой от тях бяха много красиви...
-Искаш да се фукаш с мен знам аз! - опитах се да прозвуча наперено, не че ми се получи, но поне опитах. Точно в този момент принцът си съблече потника и аз несъзнателно се отплеснах. Кога му оставаше време да ходи и във фитнеса? От танците знаех, но това не беше само от тях. Тялото му беше стегнато и дори имаше плочки, които изглеждаха много добре. Неволно прехапах долната си устна, честно казано гаджето ми беше наистина секси!
- Do you like the view ?- чух като някакво далечно ехо, но после осъзнах, че идва от Джей Би.
-Ъъъ... да, морето е много синьо и... изглежда сек... прекрасно - обърнах се леко настрани и се опитах да прикрия лицето си. Беше ме хванал да го зяпам и знаех, че няма да ми се върже. Сега щеше да си лепне самодоволна усмивка пак. Чудесно просто!
-И ти от кога знаеш английски? Марк ли те е учил пак? - опитах се да прозвуча подигравателно, но все още се притеснявах от случката преди секунди, но за щастие усещах, че лицето ми вече не гори чак толкова. Взех си чантата и се заех да вадя кърпата си и шишето с вода, колкото да се намирам на работа, докато лицето ми възвърне нормалния си цвят. Сложих кърпата си до мен и отгоре сложих чантата и водата. Вдигнах предпазливо поглед към него, а той все още беше със самодоволната си усмивка.
-Стига си се усмихвал така ... - казах и се изправих, за да махна роклята си. Честно казано, малко се притеснявах, да се съблека. Знаех, че еще се чувствам гола. Ох, защо бяхме решили да дойдем точно на плажа! Точно тогава видях плажното мляко да се подава от чантата ми. Чудесно, с него можех да си спечеля още малко време преди да се наложи да остана по бански. Седнах на кърпата си и заех да си мажа краката.
-Хайде, принце, ела си намажи малко, да не хванеш тен- раздрусах шишенцето със слънце-защитен крем срещу него.

ПП Съжалявам, съжалявам, съжалявам за голямото забавяне т.т <3

by **JB.** Пон Ное 23, 2015 8:37 pm

-Ъъъ... да, морето е много синьо и... изглежда сек... прекрасно.И ти от кога знаеш английски? Марк ли те е учил пак? - след думите й на лицето на Дже Бум се появи още по-широка усмивка , която преспокойно можеше да скъса бузите му. Реакцията й беше толкова очарователна , че той заедно с нея почти се изчерви. Честно казано му идеше да я хване и да я нацелува едно хубаво , но се задоволи просто да се вгледа в нея с цялата любов в погледа си . Знаеше ,че така ще я притесни още повече и така малката му победа щеше да е по-сладка . За времето в което са заедно , Джей Би бе успял да я опознае малко или много и понякога можеше да предскаже действията или реакциите й. Напоследък ходовете му пред нея ставаха по-чести и това наистина му харесваше. Това означаваше ,че наистина я познава , но същевременно осъзнаваше , колко различа се оказваше тя. Имаше нещо специално в нея . Младият лидер изпука врата си докато наблюдаваше действията на Со Джин с които тя целеше да прикрие лицето си , което очевидно все още бе розово.

-Стига си се усмихвал така ... -каза му и в отговор идолът продължи да се хили ,но все пак извърна глава настрани. Раздвижвайки крайниците си , той се огледа наоколо ,но когато върна погледа си върху девойката завари девойката да маже краката си с плажното масло. Почти мигновено , усмивката му се смали , а той самия едва преглътна. Леко неудобство го накара да прикове очите си към своите неща. Трябваше да мисли бързо ,защото в противен случай , щеше да се чувства адски притеснен в компанията на гаджето си.

-Хайде, принце, ела си намажи малко, да не хванеш тен – подкани го Стела и му подаде шишенцето със слънце-защитен крем. Веднага щом чу думите й , Дже Бум се хвърли на земята до краката й и й предостави гърба си.

-Намажи ме ти. После и аз ще ти помогна.- каза й и се подсмихна спокоен , че тя няма да види извратената усмивка , която се изписа на лицето му. - Хайде ,де !- подкани я и се приближи още по-близо до нея. След няколко секунди усети дланите й да втриват крема по раменете му. - Оох, колко е приятноо.- избоботи шеговито , но все пак успя да си спечели едно леко шамарче по тила от Со Джин. Тих ,несдържан смях разтресе раменете му. На нея не й отне време затова приключи при това доста бързо с нанасянето на крема , но дори и когато свърши , Джей Би не се отдели от нея. Вместо това той се дръпна назад и седна на кърпата точно до нея. Първо й се усмихна ,след което извади от раницата си една чисто бяла тениска и й я подаде.

-Мама ме посъветва , да ти я дам ако ти е неудобно. Каза , да я носиш и да плуваш с нея. Освен това с нея няма да изгориш ...сещаш се защото е бяла и не привлича толкова лъчите. - обясни й леко сприхаво и я остави дрехата в скута й. Без да чака отговора й , взе слънце-защитния крем и продължи да се маже, без да я поглежда.

п.с - ....извинявай че пиша чак сега *крие се някъде *

by Sponsored content