Re: Преди 4 месеца; Сеул

by **Anna** Чет Авг 29, 2013 3:13 pm

С Чен се гледаха в продължение на няколко секунди така все едно виждат майките си за първи път. Лицето на момичето се покри с алена червенина в отенъка на божурите. Той също взе, че се изчерви. Но причината беше друга. Усети ръцете му върху гърдите си. Ама сериозно ли?!
Нечии ръце я хванаха през кръста и я вдигнаха от вокала на EXO-M. Беше Сухо. Айгу. Ким Джун Мьон, най-сърдечни благодарности за стореното! А щом стъпа на краката си, я пусна. Другият мъжки стана малко след нея.
- Добре ли сте? - попита загрижено Джун Мьон и ги огледа добре. - Нещо да ви боли?
Анна се видя в шок. Изрече две въпросителни изречения за по-малко от три секунди. Този щеше да й бие рекорда! А, не! Да си ги нямаме такива.
- Повече от добре съм, даже съм доволен - отвърна Джонг Де, слагайки една самодоволна усмивка. Че даже и си стисна леко юмруците. Нагло дете!
Момичето повдигна вежда и го изгледа все едно е марсианец паднал от Нептун на Земята след тежко корабокрушение.
- Аз също съм добре. Нищо не ме боли - най-накрая благоволи да отговори австралийското девойче.
За да няма нови инциденти, тя седна на дивана. Можеше и да се опъне, но щеше да си позволи прекалено много. Не работеше тук. Все още не работеше, де.
Лоренца най-накрая благоволи да се върне. При това с две торби пълни с най-различни храни. При това само за Анна. Само и единствено за нея. И за никой друг. Имаше и две Бигмак Менюта от МакДоналдс. Всъщност, само една голяма кофа с пиле от KFC нямаше, но кафявокосата щеше да мине и без него.
Очите й отново грейнаха. Този път заради прекрасната гледка на двете меко казано огромни торби на масата пред себе си и двете хартиени торби от заведението за бързо и нездравословно хранене.
- Мое! Само мое! - показа си лудорията наяве. Можеше да се тъпче колкото си иска без да й се отрази на килограмите. Даже понякога слабееше.
Още от най-ранна детска възраст се славеше с нечувания си апетит. Можеше по цял ден да си папка нон-стоп. Родителите й доста се притесняваха в началото. Водиха я по специалисти, поставяха я на режими. Но тя винаги успяваше да се измъкне от всичко. Един вид, храната я поддържаше жива и живееше заради нея. Скоро и за друго щеше да живее, но за това по-късно.
Австралийката грабна един от сандвичите купени от Subway, след което започна да си яде най-спокойно. За отрицателно време бяха унищожени три от тях. Враговете отстъпваха.
- Няма ли да ми дадеш? - попита с опит да се подмаже травестита.
- НЕ! - отряза го/я брутално, продължавайки да си пълни коремчето. Колко стомах има, а колко побира.
След известно време осъзна, че всички я гледат. Обърна се нахално към тях с пакета с рибки.
- Какво стоите и ме зяпате? Лоренца, онези костюми дето са на закачалката между огледалото и гардероба! Дай им ги! Вие двамата заминавайте към пробната щом ви ги даде! И черните обувки дето са до манекена!
Заповеди от всякъде. Лори хукна да изпълнява командите като изтребител на военноморските служби.
- И стига сте ме зяпали! Знам, че съм красива! - отново започна да си яде рибките и да не обръща внимание на света.

by **SuHo.** Чет Авг 29, 2013 7:02 pm

- Повече от добре съм, даже съм доволен - отговори му Чен и си лепна една усмивка. Айш, този мръсник!
Той зачака отговора на Анна. След време тя му отговори, че е добре и че нищо не я боли. Това беше добре. Сухо й се усмихна в знак, че се радва, че е добре, а с Джонг Де щеше да се разправя по-късно.
Травестита пристигна с две огромни торби и ги остави на масата. Това ядене щеше да стигне за целия отбор EXO плюс мениджъра и хореографа. Тоя или тая явно е взел/а момчетата са големи прасета, поне така си мислеше Джун Мьон, обаче той и представа си нямаше за кого беше всичкото това ядене, е след малко ще разбере.
- Мое! Само мое! - Анна така се зарадва, все едно вижда майка си и баща си.
Започна да нагъва едни сандвичи и дори не попита някой дали така случайно не е гладен и дали и той не иска да си хапне. Травестита обаче беше нагло същество и я попита дали няма да й даде. Анна обаче категорично отказа да сподели храната си с едно мощно:
- Не!
И тримата не спряха да я гледат, все едно е нещо, което виждат за пръв път, но то си беше така, поне за Джун Мьон. Мистър Ким до сега не се беше сблъсквал с толкова лакомо същество. Мислеше си, че Джонг Ин и Тао ядат много, но явно се беше лъгал жестоко. Може да е странно, но го намираше за сладко, ама това да си остане между нас.
- Какво стоите и ме зяпате? - тя сериозно ли ги пита това? Няма нищо странно от това да ядеш като невидял и да си слаб, и да си от женски пол! Не, изобщо!
- Лоренца, онези костюми дето са на закачалката между огледалото и гардероба! Дай им ги! Вие двамата заминавайте към пробната щом ви ги даде! И черните обувки дето са до манекена! - издаде заповедта си О.
Лорито се разбърза и до две минути Джонг Де и Джун Мьон бяха с костюм и чифт в обувки в ръцете си. Двамата закрачиха към пробните.
- Твоята ме кефи! - реши да отбележи той, когато се отдалечиха така, че да не се чуват. - Не е като моята или по-скоро моя.
- Най-добре говори за Лоренца в среден род. - посъветва го Сухо и го тупна по гърба.
След десетина минути Сухо излезе и видя, че Джонг Де е излязъл преди него и Лоренца вече работеше по изглаждането на тоалета му. Джун Мьон отиде до него, а Анна все още ядеше. Дали щеше да му оправи костюма днес?
Мениджъра на EXO влезе в целия си блясък. Ама се беше напарфюмирал и наконтил. Двамата с Джонг Де се спогледаха уплашено. На този му имаше нещо щом изглежда така.
- Може ли за момент - обърна се той към Анна.
Тя като по чудо се съгласи и го погледна. Сухо навдигна шишето с вода и реши, че сега е момента да пие.
- Свободна ли си тази вечер? Искам да те изведа на среща. - чакай .. КВО?!
След като чу това Сухо се задави с водата си. Очите му изскочиха и започна да кашля. Джонг Де го удари няколко пъти по гърба и Джун Мьон горе-долу влезе в релси, но все още беше червен от това, че се е задавил.

by **Anna** Чет Авг 29, 2013 8:10 pm

Двете мъжки се скриха в пробните, а нашето момиче продължи да си яде. По едно време се усети, че е изплюскала доста нещо, все пак, едната торба беше преполовена. Поклати леко глава, събра си боклуците и с точния си мерник ги хвърли в коша за боклук до вратата. Разчистено без оставени следи за извършеното деяние.
Лоренца седна до нея и понечи да си вземе един пакет с шоколадови панди. Анна я изгледа сърдито. Как смееше да й пипа храната? Удари го/я по ръката и й отправи един поглед казващ: "Направи го още веднъж и ще ти търсят останките с водолази в река Ханганг". Беше достатъчно, за да държи на Лоренца влага доста дълго време и да се събужда с писъци гласящи: "Не! Недей! Не ме убивай! Повече няма да го правя!". Накрая можеше и да свърши в психиатричното отделение на болница Седжонг. Но най-добре щеше да му/й бъде в "Курило". Обслужването там е най-доброто от най-добрите, които можете да намерите.
Изпука заплашително врата си. Продължаваше да наблюдава действията на колежката. Току-виж гепала нещо от торбата. Но след тази заплаха на дали щеше да посмее да направи нещо.
Джонг Де излезе първи. Изглеждаше... много елегантен. Като джентълмените от края на деветнайсти, началото на двайсти век. С бялата риза, черното сако, черните панталони и черната вратовръзка. Само цилиндъра и часовника в джобчето липсваха, но и без тях ще минем.
Лори стана от мястото си и замина да го приглажда. О изпуфтя, хвана пакета с шоколадовите панди и започна да си ги хапва. Нямаше да стоят за украса, я.
Джун Мьон най-накрая благоволи да ги удостои с присъствието си. Щеше да почака докато пандите свършат. Плюс това, това беше шоколад, а момичето просто убиваше за него. Шокоаналитик и туй-то. Никой не можеше да я промени. Дори тя самата не можеше. Chocolate feels бяха много по-силни от нея.
Лъхна я миризма на супер евтин и силен парфюм. Момичето смръщи носа си и спря да яде, започвайки да маха с ръка пред себе си. Обърна се за малко и видя някакъв мъж. Най-вероятно мениджърът на EXO. Беше си той, де.
- Може ли за момент - обърна се той към студентката.
Анна го погледна.
- Може - отговори тя и остави шоколадовите панди на масичката.
По-добре да си беше пила хапчетата.
- Свободна ли си тази вечер? Искам да те изведа на среща - хвърли бомбата мъжът.
Май добре, че в този момент не ядеше нищо, защото много яко щеше да се задави. Само се облещи насреща му. Моля?
За капак Джун Мьон взима, че се задави. Джонг Де го удари няколко пъти по гърба, а, че момчето успя да влезе в релси и не умря.
- Ами.. да, свободна съм довечера. Ще изляза с теб. Защо не? - съгласи се Ан.
Защо пък да не се съгласеше? От доста дълго време не беше излизала с момче на среща. Пет или шест години.. От както го беше зарязала.
- Айгууу. Ще те взема довечера в седем от тук. И не бягай! - мъжът вече беше див и щастлив. Преди да излезе се спря за малко и огледа момчетата. - Добре сте изтупани.
- Вземи смени парфюма. Става ми лошо от него! Смени също така и кецовете. Цветът не подхожда на облеклото ти - даде си професионално мнението.
- Слушам, мила! - смигна й палаво и се скри зад врата.
Анна въздъхна и се изправи. Приближи се до Сухо. Започна да го оправя. И се намръщи. Беше закопчал ризата си накриво. Без никакви задръжки я откопча.
- Никога не тръгвай от средата. Или най-отгоре, или най-отдолу.
В случая, момичето започна най-отдолу. Сгреши. Да не го беше правила. Видя нещо, за което даже не беше предполагала, че мъжкото пред нея притежава.

by **SuHo.** Чет Авг 29, 2013 9:43 pm

- Ами.. да, свободна съм довечера. Ще изляза с теб. Защо не? - отговорът на Анна обаче го стресира още повече.
Изведнъж той усети нещо, което не беше изпитвал от близо три години. Или казано с други думи от както беше с Юри от SNSD. Той изревнува госпожица О от мениджъра им. Ай стига, бе! Дори и той не успя да разбере как точно стана този номер, но беше факт, че ги гледаше все едно е натровен.
- Айгууу. Ще те взема довечера в седем от тук. И не бягай! Добре сте изтупани. - каза той на Чен и Сухо.
- Мерси .. - каза на носа си Джун Мьон.
Беше супер бесен на този, а дори нямаше основание. В момента в съзнанието на Сухо беше настанал адски хаос. За това той се опита да спре да мисли, но не му се получи много, много.
- Вземи смени парфюма. Става ми лошо от него! Смени също така и кецовете. Цветът не подхожда на облеклото ти - тя му направи няколко съвета как да изглежда по добре.
Онзи й смигна и изчезна. Джун Мьон се замисли къде в дорма на EXO има лопата. Щеше да му се обади довечера към 2-3 часа, за да дойде, че уж му е лошо. Ще се скрие зад вратата и като се появи "БАМ!" с лопатата по голямата му чутура.
- Никога не тръгвай от средата. Или най-отгоре, или най-отдолу. - каза му тя и разкопча ризата му. Нашия се беше закопчал накриво. Това се случваше доста често и всеки един стилист му правеше забележка, но той не беше модната икона У Фан, за това молим ви, да не го притискате толкова много.
Тя започна отдолу със закопчаването му, но на второто копче ръцете й се разтрепериха и за това той взе нещата в свой ръце. Внимателно махна ръцете й от ризата му и от там нататък се закопча сам при това правилно. Моля за бурни аплодисменти! Та, така и не му стана ясно какво й стана, но важното беше, че всичко приключи благополучно.
Наш Сухо огледа Анна и като я видя с каква рокличка е облечена му причерня. Не, че нещо й има на роклята, просто се сети за съня си предната вечер. Изведнъж му стана горещо и взе да си вее с ръце. Напипа дистанционното за климатика и го включи.
- Лидер, нали знаеш, че съм схванат? - попита го Джонг Де.
- Знам, но тук стана прекалено горещо. Ако искаш излез. - отвърна му Сухо.
- Ей, страшен си! - заключи Чен и се дръпна по-далеч от климатика.
Джонг Де и Лоренца излязоха и отидоха да си търсят друга стая. Джун Мьон щеше да направи нещо, за което по-късно щеше да съжалява, но имаше нужда да го каже. Не, че го е яд на онзи, просто имаше чувства към това момиче. Страхуваше се твърде дълго време, заради Юри и заради това, че я заряза, но сега беше различно. Инстинктът му подсказваше да действа.
- Анна, мениджър-хьонг не е много добър и ... - за момент запецна и реши да спре с глупавите речи, които научи от баща си и да действа направо.. - Не се срещай с него! Срещай се с мен!

by **Anna** Чет Авг 29, 2013 10:42 pm

Защо тръгна отдолу, а не отгоре? Разбира се, това все пак беше О Анна - големият карък. Просто... без думи. Трябваше да се самоунищожи.
Така, де. Причината бихте я сметнали за много тъпа, ама.. тези плочки.. Е, не бяха като тези на Кай, но пак си беше гледка за умиране. Доста фенки биха убили, за да му видят притежанията. Е, тя не беше фенка на EXO и не би убила за тази гледка, но все пак..
Стигна момичето до второто копче и ръцете й започнаха много яко да треперят. Не можеше да продължи повече. Добре, че Сухо реши да продължи по пътя нагоре сам. Махна внимателно ръцете й, след което започна да се закопчава. В този момент Анна се зачуди на кой господ и на кои апостоли да се моли това да не се случи повторно.
След минута погледна към него. Беше се закопчал. Правилно при това! Нямаше никакво излизане извън пътя. Браво, браво! Аплодисменти моля! Мисията свързана с ризата завърши успешно.
Момичето започна да оглежда стаята, за да види дали не е забравила нещо. За щастие не беше забравила абсолютно нищо. Като никой път. По принцип все нещо забравяше и това създаваше големи проблеми. Но не и този път. Явно момичето най-накрая успя да преодолее периода на склерозата. Още беше млада, но това заболяване не пита хората за възрастта им и директно атакува жертвата.
Усети как в стаята нахлува вятър. Странно нямаше прозорци, че да е отворен някой от тях. Секунда по-късно се усети, че беше климатика. Видя дистанционното му в ръцете на Джун Мьон. Ясно..
- Лидер, нали знаеш, че съм схванат? - попита Джонг Де.
- Знам, но тук стана прекалено горещо. Ако искаш излез - отвърна му лидерът.
- Ей, страшен си! - извъртя очи Чен, отдръпвайки се от климатиа. Не искаше да му духа директно.
Започна да шушне нещо на Лоренца, "хвана" го/я под ръчичка и си излязоха, за да търсят друга стая. Оставиха нея и него сам самички на произвола на съдбата. Колко подло.
Имаше чувството, че всеки момент ще се пръсне. Тялото му й напомни за Чанг Сън. Е, не беше като неговото, де, имаше още доста тренировки да прави и много ориз да яде докато стигне до него. Чан Сънг... Защо го заряза така брутално вместо да му каже, самата тя не можеше да си обясни. Беше я страх да не го срещне случайно докато върви по улицата. Страхуваше се от това да не би да я е намразил. Но най-вероятно я е. Просто няма начин да не я оплюва. А доколкото го познаваше, на дали си е намерил друга.
- Анна, мениджър-хьонг не е много добър и ...
Думите на Сухо я накараха да излезе от света на размишленията. Вдигна главата си и го погледна. И какво? Продължи де.
Продължението не закъсня.
- Не се срещай с него! Срещай се с мен!
Днес определено предложенията за срещи й дойдоха в повече. Остави я с пръст в уста.
- М-моля..? - едвам изрече Анна. - Да се срещам с теб?
Имаше нужда да седне. Добре, че дивана беше близо, та си настани дупето. Стисна леко юмруците си, но бързо отпусна хватката. Прехапа нервно устните си. Пак наведе глава. Косата й закриваше лицето й.
- А защо да се срещам с теб? - причина, моля.
Не че имаше нужда от нея. Беше й достатъчно, че той й го каза, но за протокола.. Интересно й беше да чуе причината за тези речи от негова страна. Ако се шегуваше с нея, отсега трябваше да знае, че не беше никак смешно.

by **SuHo.** Съб Авг 31, 2013 12:10 am

- М-моля..? Да се срещам с теб? - едва каза австралийката.
Тя седна на дивана, а Джун Мьон не помръдна от мястото си. Сега се запита как можа да го изръси, но беше прекалено късно. Голямата му уста един път като се отвори, затваряне - няма. Май не трябваше да гони Джонг Де и прекрасната Лоренца от помещението. Ако те все още бяха тук, Джун Мьон нямаше да си позволи лукса да изрече тези думи и нямаше сега да се намира в това неловко положение, но какво да се прави? Такъв му бил късмета на Сухо. Той винаги е такъв за това може да се каже, че е свикнал.
- А защо да се срещам с теб? - попита тя, а наш Сухо се втрещи.
Много добър въпрос му зададе. Отговора все още не беше много ясен дори на самият Ким Джун Мьон. Дали наистина я харесваше? Или беше просто защото му липсва женско внимание? Или може би заради гърдите й? Или просто искаше да се докаже пред другите членове, че и той може да има приятелка и то много хубава... Определено причината беше една от по-горе изброените, но въпросът беше коя по точно е тя...?
Сухо заби погледа си в земята и така се загледа все едно отдолу е скрито съкровище за милиони, не за милиарди долари. Трябваше да й каже истината. Поне когато я изрече ще знае, че е направил нещо, а не е бил поредното страхливо момченце.
- Ами симпатична си ми .. - много зле започна, младежо. За това и спря за малко. Пое си въздух и продължи. - И не само симпатична, ако трябва да съм честен ще съм много щастлив, ако с теб .. станем нещо повече от приятели. - след дълго мотане и сукане, той най-сетне каза това, което му е на сърце.
От една страна му стана по-леко, но от друга се страхуваше, че тя ще го отреже. Щеше да е напълно нормално, ако го прати по дяволите, защото Джун Мьон не беше единствения мъж на тази земя, който иска да излиза с Анна. Имаше един куп по-красиви, но не чак толкова богати същества, които с удоволствие биха излязли с нея. Живият пример е мениджъра на EXO a.k.a новия враг на Сухо.
Другото, което се завъртя в главата на Джун Мьон беше, че е напълно възможно тя да се възползва от него заради парите му. До колкото помни не й беше споменавал за броя на кредитните си карти, които са в портмонето му, но знае ли човек? Тя може да го е проучила и да се възползва от това. Този сценарий се зароди в красивата глава на Джун Мьон заради семейството му. Те винаги му натякват да внимава и да не се обвързва с алчни мадами. Постоянно го уреждаха на някакви срещи, но благодарение на S.M той им отказва с най-голямо удоволствие.

by **Anna** Съб Авг 31, 2013 3:07 pm

Анна стискаше леко една от възглавничките на дивана, чакайки отговор от негова страна. Беше на тръни като Великденски заек набучил се в капинов храст и изпочупил яйцата след поредната пиянска вечер. Не всеки ден те канят на среща или ти казват да не се срещаш с този или онзи. Е, този ден госпожица О определено щеше да го помни доста дълго. За първи път й се случваше нещо такова.
А защо искаше да се среща с нея? Имаше няколко варианта:
1. Страда от липса на женско внимание ( което е невъзможно след като обърнем внимание на факта, че е известен ). ;
2. Наистина я харесва. ;
3. За да не е единственият останал без гадже в отбор EXO ( макар че тя не беше видяла другите да имат приятелки, но знае ли човек? ). ;
4. Заради гърдите й ( най-честата причина.... ). ;
5. Ти за мен си само секс ( също доста честа причина ). ;
На 100% причината беше някоя от изброените по-горе. Но коя е тя? Все пак, за всяко действие си има отговор и причина. Не може ей, така, да ти скимне да кажеш на някого да се среща с теб, а не с друг. Или пък да каниш на среща..
- Ами симпатична си ми .. - най-накрая Сухо си отвори устата и благоволи да й отговори.
Симпатична... Сериозно ли? Някое по-изтъркано клише не се ли сети?
Май се усети, защото спря. Пое си дълбоко въздух преди да продължи.
- И не само симпатична, ако трябва да съм честен ще съм много щастлив, ако с теб .. станем нещо повече от приятели.
Нещо повече от приятели? Някакво странно чувство се пробуди в нея. Накара бузките й да се изчервят, а сърцето й се разхлопа като кон без капаци. Ставаше й ту топло, ту студено. Двата полюса се сменяха да властват над тялото й през десет секунди. Краката й отново омекнаха като пандишпанов пудинг. Джун Мьон имаше някакво странно влияние върху нея. И тя го осъзна чак сега. Всичко беше започнало от момента, в който го беше видяла за първи път в началото на Април. Със сладоледа в ръчичка. Тогава за първи път от няколко години насам усети безтегловност заради мъжки индивид.
Досега не беше рисувала в съзнанието си картини, на които са те двамата като двойка. Но сега й се струваше повече от реално. И го виждаше. А, може би, някой ден и като съпрузи. Девойче, прекалено далеч стиган с фантазиите. Стопирай се.
Австралийката се усмихне несъзнателно и вдигна глава. Отметна косата си назад и го погледна.
- Няма да се срещам с него. Ще се срещам с теб - отговори му, така че да е близо до това, което й беше казал. Не че се получи много добре, но ставаше. - И от сега да те предупредя, че няма да чуваш често "оппа" от мен. Всъщност, на колко си и кога си роден? Аз съм на 11-ти юни, 1991. Имаш ли братя или сестри? Единствено дете съм.. Любими цветове? Филми? Книги? А домашни любимци имаш ли? Искам куче или някакво екзотично, но нямам времето и нервите, за да се грижа за него. Виждал ли си кенгуру на живо?
Така и така бяха тръгнали, защо да не се опознаят? Току-виж наистина взело станало нещо супер сериозно.

by **SuHo.** Пон Сеп 02, 2013 7:50 pm

Момичето мълча доста дълго време, Джун Мьон така и не я погледна, но беше сигурен, че все още е в стаята, защото чуваше дишането й. Дори би казал, че чува как сърцето й бие заедно с неговото, но това вече си беше плод на неговото подсъзнание.
- Няма да се срещам с него. Ще се срещам с теб - след като чу тези думи си вдигна главата, за да я види. За негова изненада беше усмихната. Джун Мьон също се усмихна леко.
- И от сега да те предупредя, че няма да чуваш често "оппа" от мен. Всъщност, на колко си и кога си роден? Аз съм на 11-ти юни, 1991. Имаш ли братя или сестри? Единствено дете съм.. Любими цветове? Филми? Книги? А домашни любимци имаш ли? Искам куче или някакво екзотично, но нямам времето и нервите, за да се грижа за него. Виждал ли си кенгуру на живо?
Джун Мьон се опита да запомни всеки един въпрос и да му отговори най-подробно, за да може да няма нещо недоразбрано.
- Аз съм роден на 22 май 1991, за това няма проблем, ако не ме наричаш "оппа". Не съм от много сръдливите и тънко обидни хора. Семейството ми е доста голямо. Имам по-голям брат, който е женен и две по-малки сестри близначки, които скоро ще дебютират в група под крилото на Pledis Ent. Любимият ми цвят е лилаво, а любимият ми филм е "Карибски пирати". Обичам да чета за това имам много любими книги. Двете ми сестри са ми достатъчни домашни любимци, нямам нужда от други. Виждал съм диво кенгуру преди 7-8 години може би. Тогава бяхме със семейството ми на почивка в Австралия. А такова в зоопарк съм виждал доста пъти. Последната ми среща с такова създание беше в Щатите. - най-сетне свърши с речите той.
- Ти каква музика слушаш? Любим цвят? Филм? Обичаш ли да четеш? Къде точно в Австралия си родена? Какво мислиш за Южна Корея? - той също й зададе няколко въпроса.
Постара се неговите въпроси да приличат на нейните. Частта с четенето му беше любима. Момичета, които четат доста му привличаха вниманието. А за музиката я попита, за да разбере дали е Екзотик, както сами се нарекоха феновете на EXO, или е нещо друго. Може някой VIP или ELF да седи пред него, а защо не и BBC?

by **Anna** Сря Сеп 04, 2013 10:59 am

Усмивката не слизаше от лицето на австралийското момиче. Преживяваше някакъв среден период между щастие и мега щастие. А и за първи път от доста време се чувстваше така. Беше чела в една книга, че са нужни 30 секунди, за да се влюбиш. И изглежда беше вярно... донякъде.
Отново погледна към лидерът на EXO. Ръцете й леко затрепериха, а тя стисна тапицерията на дивана, за да не личи много.
- Аз съм роден на 22 май 1991, за това няма проблем, ако не ме наричаш "оппа". Не съм от много сръдливите и тънко обидни хора. Семейството ми е доста голямо. Имам по-голям брат, който е женен и две по-малки сестри близначки, които скоро ще дебютират в група под крилото на Pledis Ent. Любимият ми цвят е лилаво, а любимият ми филм е "Карибски пирати". Обичам да чета за това имам много любими книги. Двете ми сестри са ми достатъчни домашни любимци, нямам нужда от други. Виждал съм диво кенгуру преди 7-8 години може би. Тогава бяхме със семейството ми на почивка в Австралия. А такова в зоопарк съм виждал доста пъти. Последната ми среща с такова създание беше в Щатите.
Уу-у, значи е с двадесет и един дена по-голям от нея. Колко сладко~ И по-добре, че нямаше да има нищо против ако не го нарича "оппа". Някои хора бяха доста обидчиви на тема уважение. Не винете момичето. Не е живяло в обкръжение на корейци. Баба й беше корейка, но тя не беше от сръдливите хора. Има и близначки. Анна винаги е искала да има братя или сестри, но родителите й така и не осъществиха този неин блян. И обича да чете. Е, не! Тук направо я застреля! О също обичаше да чете. При това много.
Е, беше негов ред да задава въпроси.
- Ти каква музика слушаш? Любим цвят? Филм? Обичаш ли да четеш? Къде точно в Австралия си родена? Какво мислиш за Южна Корея?
Момичето се намести по навътре на дивана и заклати леко краката си напред-назад.
- Като цяло, слушам всякаква музика, но главно черно. Иначе има доста артисти, на които харесвам само музиката. От корейските групи слушам Block B, EvoL, Infinite, Wonder Girls, 2NE1, SHINee, Girl's Day. Но най-големи любимци са ми U-KISS. Да си кажа честно, даже не бях чувала за EXO до снощи - кафявокосата скри внимателно усмивката си.
Досрамя я, че не беше много образована в к-поп-а, но какво да се прави? Имаше групи, които не й допадаха като например Teen Top или Miss A.
По-добре да продължеше с отговорите на въпросите.
- Любимите ми цветове са синьо, бяло и розово. За филм.. "Интервю с вампир". Но харесвам и всичките части на "Карибски пирати". Обичам да чета и също като теб имам много любими книги. Родена съм в Бризбейн, но живях в бившата столица Мелбърн. Колкото до Южна Корея... ами, красиво е. Храната е хубава - нямаше как да не пропусне този фактор. - Харесва ми и смятам да живея тук доста дълго време.
Мда. Наистина смяташе да се установи и да продължи да живее тук. Не й се връщаше в Мелбърн или островите. Макар и понякога да изпитваше носталгия по родния континент-държава. Но поне родителите й идваха един-два пъти в годината, за да я виждат. Друго не й трябваше.
Ани стана от мястото си и се доближи до него. Очичките й светеха щастливо.
- Ще кажа на мениджърът ви, че ми се е отворил ангажимент и ако искаш.. да излезем довечера? - предложи тя.
Първата среща тепърва предстоеше и зееше като огромна пропаст.

by **SuHo.** Нед Сеп 08, 2013 11:16 pm

- Като цяло, слушам всякаква музика, но главно черно. Иначе има доста артисти, на които харесвам само музиката. От корейските групи слушам Block B, EvoL, Infinite, Wonder Girls, 2NE1, SHINee, Girl's Day. Но най-големи любимци са ми U-KISS. Да си кажа честно, даже не бях чувала за EXO до снощи.
Значи все пак не е някоя луда фенка. Тя закри усмивката си с ръка. Явно доста се срамуваше от този факт, но не трябваше. Всеки си имаше неговите мании и предпочитания.
- Любимите ми цветове са синьо, бяло и розово. За филм.. "Интервю с вампир". Но харесвам и всичките части на "Карибски пирати". Обичам да чета и също като теб имам много любими книги. Родена съм в Бризбейн, но живях в бившата столица Мелбърн. Колкото до Южна Корея... ами, красиво е. Храната е хубава. Харесва ми и смятам да живея тук доста дълго време.
Със сигурност на момичето не му е лесно да вземе това решение и да се премести в Сеул за дълго време. Родната държава със сигурност ще й липсва както и приятелите, и родителите, и роднините, но и Южна Корея не беше лошо местенце. Щеше да й хареса пък и Джун Мьон щеше да й помага с ориентацията, ако се изгуби. Искаше да я попита от колко време е тук, но тя го изпревари.
- Ще кажа на мениджърът ви, че ми се е отворил ангажимент и ако искаш.. да излезем довечера?
Сухо не успя да скрие усмивката си. По-принцип той трябваше да я покани на среща, но пък ако не беше той и голямата му уста нямаше да стигнат до тук, нали?!
- Разбира се, че искам. Ще мина да те взема към 7. Добре ли е? - попита Сухо.
Тя се съгласи с него и се изправи от мястото си. Я, да не би да си тръгва?! Обясни му, че ще се върне след малко и изхвърча от стаята. Джун Мьон обиколи стаята няколко пъти в радостен танц, който се равняваше на танца на пауните когато си търсят женски. С две думи - добре, че е сам!
Реши, че има нужда от вода. Излезе от стаята и се отправи към най-близката чешма. Всички, който бяха по коридорите го гледаха странно, защото беше ухилен до уши като прасе, което е оцеляло по Коледа. Е, толкова ли е странно човек да е щастлив?
Беше се зазяпал вляво от него. Мина покрай разклонение за друг коридор и видя Анна и мениджъра им. До тук нищо странно. От чисто любопитство Джун Мьон се спря и ги загледа. Тогава стана нещо, което не искаше дори да си представя. Мениджърът се доближи и целуна Анна. Сухо се ококори, а в устата му спокойно можеше да си заживее муха. Тогава усети нещо странно отляво, там където е сърцето му..

by **Anna** Пон Сеп 09, 2013 12:30 am

- Разбира се, че искам. Ще мина да те взема към 7. Добре ли е? - попита Сухо.
Усмивката се появи за пореден път на лицето й за днес. С Кристен доста време щяха да обработват, обсъждат, разглеждат и преразглеждат този материал с клюки. Обменът щеше да се възстанови на пълен работен ден от страна на Анна. Макар че скоро време сигурно и при Хаяна щяха да се зародят доста пикантни новини. Че как иначе?
- Разбира се, че е добре! - потвърди момичето.
Тц. И питаше? А сега беше време за действия. Трябваше да отмени срещата си с мениджъра им. Щеше да е доста разочарован, но такъв му бил късмета. Хайде, със здраве.
Кафявокосата се изправи от мястото си, отметна леко косата си назад и погледна към Джун Мьон. Физиономията му издаваше, че се е стреснал леко. Спокойно, човек. О Анна няма да бяга никъде.
- Имам малко работа. Връщам се след малко! - оповести женската и изхвърча като гепард от стаята. И изостави храната си!
При мисълта за храната замръзна на място. Как можа поне солети да не си вземе за из път? На 100% доста щеше да се лута, а не можеше да стои гладна повече от 15 минути. Може и по-малко. Тя е постоянно гладна, така че няма какво да си говорим. А сега да се отправим на опасната мисия наречена "Да намерим мениджър-оппа". Което явно щеше да се окаже доста трудно за дезориентирана порода.
Но мисията се оказа лесна. Нещо наистина изненадващо. Човекът, когото издирваше й добави още 10 години живот заради улеснение.
- Здравей - хилна й се насреща мъжкият.
- Здрастиии - поздрави Ан и замаха с ръчичка. - Трябва да говоря с теб относно нещо.
Той й направи знак да говори, но преди даже да си е отворила устата да каже нещо, се случи. Случи се нещото, което не трябваше да става - а именно целувка. Този най-нагло си настани устните върху нейните. Ама с какво право се подписва там!?! И ставаше нахален.
Австралийското девойче го отблъсна. За момент й причерня. Под въздействието на гневна сви юмрука си и го запрати по мутрата на мениджъра на EXO. Намести му носа и от него шурна кръв, но в момента не й пукаше.
- КУЧКА!!! - кресна онзи, а О се огледа. Видя Джун Мьон, който зяпаше с отворена уста и изпадна в паника.
С целият си акъл и с токовете се занесе нанякъде по-възможно най-бързия начин. А даже не знаеше къде ще е крайната й дестинация. В момента искаше да си изкопае трап и да падне в него. По възможност в трапа да има капан за мечки и приспивателно за слонове. Добра се до някаква стая с огледала, в която миришеше на застоял въздух и не беше чистено от сума ти време. Явно зарязана тренировъчна зала. Пльосна се като брашнян чувал на черното диванче в ъгъла с бели плочки. Умствено вече оплакваше съдбата си. А тези оплаквания решиха да излязат наяве под формата на сълзи. Анна плачеше. За последен път го беше правила преди три години, когато напускаше Мелбърн, за да дойде в Сеул. Но сега причината беше друга. Сърдечният й орган я сви. Усети силна болка. Изгаряше я като вулканично изригване. Сви се на мястото си като сираче.

by **SuHo.** Вто Сеп 10, 2013 1:06 pm

Джун Мьон си седеше все така и не помръдваше от мястото си. Дори не можеше да си представи, че ще види нещо такова. Австралийското девойче бутна мениджъра далеч от нея и му намести доста добре носа. Това със сигурност заболя, а онзи с цялата си наглост й каза, че е кучка. С какво право я нарече така? Да не би да я познаваше?
Докато се усети и осъзнае, Анна беше хукнала на някъде. Джун Мьон тръгна в посоката, в която тръгна тя, но не успя да я настигне. Видя се в чудо и дори не знаеше къде да я търси. Реши, че сега сестрите му биха му помогнали. Звънна на Чо А и за щастие и Чан Ми беше с нея. Обясни им ситуацията на бързо и ги попита къде биха се навряли.
- Където няма никой. Някоя празна зала да речем. – каза му Уайт.
- Аз ако бях на нея бих излязла от сградата и не бих се върнала при теб. – чу се гласчето на Блек.
- И аз те обичам Чан Ми. – отвърна с ирония Сухо. – Момичета, сериозно ви питам. Поне веднъж ми отговорете като хора.
- Намери дъщерята на Сун Кю. Тя ще ти помогне в издирването. Много е бързо това дете. – сети се Чо А.
- Ъгх, добре, добре .. – Джун Мьон им затвори се огледа.
За негов късмет малкото момиченце беше с майка си на същия етаж. Сухо помоли Съни да му позволи да си поиграе с Лайм за малко. Тя се съгласи, защото очевидно имаше друга работа и Дун Мьон щеше да й помогне като занимава детето за малко. Щом се отдалечиха Лайм го застреля с въпроса си.
- Какво искаш да направя?
- Да намериш стилистката ми. – Сухо не се забави с отговора си. – Ще можеш ли?
Детето му стрелна поглед тип „Ти се ебаваш с мен, нали?“. Джун Мьон й обясни горе долу как изглежда и малкото се втурна. Тогава му просветна, че в момента изглежда супер неловко, но беше прекалено късно да върне времето назад.
Изчака детето и до след около десетина минути се върна. Ким тъкмо се беше притеснил, че е станало нещо, но се оказа, че не е.
- Тя е в залата за тренировки в края на коридора. И … плаче. – каза детето.
- Благодаря ти! – усмихна се Джун Мьон. – Ще те черпя сладолед някой път!
- Ти сладолед, Джонг Де-оппа торта, Донхе-оппа бонбони, Юри-нуна ми е обещала близалки, а Тифанни-нуна розов захарен памук. Трябва да ги напиша някъде. – въздъхна детето.
- Сладурана. – ухили се Джун Мьон и разроши леко косицата й. – А сега аз ще ..
- Да, да тръгвай и то бързо. – каза детето и се скри в една зала.
Ким се отправи към залата, която се намираше в края на коридора. Отвори плахо вратата и видя, че Анна наистина беше там. Понеже беше с гръб към него едва ли го е видяла. Хлиповете й огласяха стаята. Джун Мьон не можеше да я гледа така. Спусна се към нея и я гушна в гръб.

by **Anna** Съб Сеп 14, 2013 10:59 am

Все още не можеше да повярва, че това се е случило. Беше толкова... нереално. Невъзможно. Защо онзи го направи? Явно си мислеше, че след като я е поканил на среща, вече е с привилегии и може да прави това-онова. Да, ама не. Първо, тя не го харесваше. Второ, такива същества от мъжки пол не са мъже. Фуууу....
Сълзите продължаваха да се стичат от двете й страни. Не можеше да ги спре. Мечтаеше за момента, в който ще се прибере и ще се натъпче както подобава с шоколад и всякакви сладки изделия. Шоколадът успокоява депресията. Както и ваната с разните там етерични масла.
Гърлото й беше вързано на възел. В допълнение и някаква огромна буца се появи, която отказваше да се мръдне от там. Затрудняваше дишането й, а вече се давеше в сълзите си. Някой да звъни на 112 за всеки случай, защото може да има труп в тази зала за тренировки. Може и направо с Моргата да се свържете ако вече няма смисъл от лекарите, които да се изявят като герои.
Вратата на залата се отвори доста шумно. Чу се квачещият звук от подметка на маратонка върху паркета. Анна извърна главата си назад, за да види кой е там. Беше момиченце на около 5-6 годинки. Доста сладко, между другото.
- Ти стилистка ли си? - попита то.
О не можа да отговори. Буцата в гърлото й пречеше. За това само кимна с едното си око и поклати глава в знак на положителен отговор.
- Значи те намерих! - оповести щастливо момиченцето и се приближи до нея. - Има защо да те търси - гласът му беше закачлив.
"Какви ги говори това дете?" - помисли си Анна. Погледна я и изтри сълзите с ръка.
- Стига си плакала. Няма смисъл да плачеш заради онзи мениджър. Той не си струва сълзите - кимна хлапето, след което излезе.
Австралийката изпрати отдалечаващата се фигура с шокиран поглед. То пък от къде знаеше? Да не би да беше видяла разигралия се екшън по-рано? И да не би същият мениджър да я търсеше?! Нямаше как да е Сухо.. Просто нямаше как.
Отново се сви на мястото си и продължи с работата си - да плаче. Май щеше да е по-добре Джонг Де и Лоренца да бяха останали в стаята. Тогава нищо от онова, което се случи нямаше да стане и всичко щеше да бъде нормално. Дали?
Хлиповете й огласяха цялата зала за тренировки. А стената с облаците изглеждаше някак си по-тъмна. Сигурно заради осветлението или влагата. Май щеше да е най-добре направо да се установи тук и никога да не излезе.
Усети как две хищни ръце се обвиват около кръста й. Беше готова да удари индивида, но я лъхна познат аромат. Джун Мьон, какво правиш тук?!
Обърна главата си към него. Най-накрая успя да премахне буцата. Едвам преглътна. Не можеше да го погледне в очите.
- Съжалявам... - прошепна момичето.

by **SuHo.** Нед Сеп 15, 2013 10:12 pm

Усети, че Анна потрепна от допира му. Може би щеше да го цапардоса, защото си позволи такава близост, но в момента Джун Мьон би понесъл всичко. За щастие не му се наложи, защото тя не го удари. Извъртя главата си към него и го погледна. Лицето и беше мокро от сълзите, които се спускаха по бузите й. Очите й бяха влажни и продължаваха да пускат водица. Анна най-сетне каза нещо. Тя каза, че съжалява. И за какво съжаляваше? За това, че мениджърът на EXO е идиот и че си позволява всичко, а всъщност е едно нищо?
- Няма за какво да съжаляваш! Нищо не си направила. Ако някой трябва да съжалява сега това е мениджърът ни, не ти. - каза Сухо и я пусна от лапите си.
Изправи се и подаде ръката си към нея. Анна я пое и той й помогна да се изправи от пода на залата за тренировки. Не й отиваше да седи там и да се измъчва заради един кретен. Все още Джун Мьон не разбираше защо хьонг-а му направи това? Да не би да си е внушил, че след като тя се е съгласила на среща, двамата вече излизат? Като се замисли не откри друго логично обяснение и най-вероятно ще е това.
Сухо я пусна, за да се освободи своята ръка. Джун Мьон сложи двете си длани на бузите на Анна и изтри следите от сълзите, които се бяха спуснали по красивото й лице.
- Не плачи повече, моля те. - каза й нежно Джун Мьон и й се усмихна леко със сладката си усмивка.
Тя му кимна незабележимо, но и това му стигна. Отново обви ръцете си около нея. Не искаше да продължава да страда и се опита да я подкрепи по всякакъв начин.
След няколко секунди то отпусна хватката си и даде една крачка назад. Вгледа се в лицето й. Беше наистина красива. Косата, очите, нослето, устните .. ах, тези устни. Изведнъж го обзе желанието да се докосне до тях. Това чувство надделя и той бавно се приближи до Анна. Хвана я през кръста, погледна я в очите и в следващия момент устните му се озоваха върху нейните. С цялата си наглост я помоли за вход, който за негова изненада му бе позволен. Езикът му си шареше из устата й, изучавайки всяко едно кътче. Устните им се отлепиха едва, когато въздуха в белите им дробове свърши.
- Съжалявам .. - това го каза само за протокола. Всъщност не го мислеше наистина, но трябваше да се изяви като джентълмен и да се извини за постъпката си. Поне скъпарския и изискан живот го беше научил на това.

by **Anna** Сря Сеп 18, 2013 8:49 am

Гузната съвест понякога й идваше в повече. Наистина. Една от отрицателните черти на характера й. Искаше да се отърве от тази съвест, но не можеше. Тя беше част от нея, въпреки всичко. Понякога й изиграваше лоша шега, понякога й помагаше. Но тези случаи, в които й помагаше се брояха на пръстите на лявата ръка. Кофти тръпка.
Джун Мьон й каза, че няма за какво да съжалява и, че нищо не е направила. Как да не е направила нищо? Не спря онзи на време и й раздаде разни бактерии. Кой знае какви неща слага в устата си. Хм... може би наистина мениджърът сега трябваше да съжалява. Доста добре му намести камбата служеща за нос. Хехе...
- Щом казваш... - едва каза австралийката.
Все още се намираше в обятията му. Вече се чувстваше по-спокойна и сигурна. Но сълзите продължаваха все така да се стичат по бузките й. Познаваше се. Това щеше да продължи доста дълго време, в интерес на истината. Чувстваше се така все едно му е изневерила. Ужасно чувство.
Лидерът на EXO я пусна и й подаде ръка, за да се изправи. Анна несигурно я пое, стъпвайки здраво на краката си. Оправи задната част на роклята. Изтри с ръка сълзите, но те бяха заменени от нови. Нов хлип огласи залата за тренировки и моля ви се, той си сложи ръцете на бузите й. Изтри сълзите, които все така продължаваха да текат. Момичето направи опит да се усмихне и не успя да го направи.
- Не плачи повече, моля те - помоли я Сухо. А гласът му беше като кадифе. След това й се усмихна с възможно най-сладката усмивка, която беше виждала.
Тя му кимна едва забележимо. Очите й все още натежаваха заради слъзните канали. Искаха да продължат да вършат дейността си. Не трябваше да им позволява този лукс. Прекалено много си позволяваха.
Ръцете му се преместиха на кръста й и я притисна до себе си. Отново внесе спокойствие в нея и в емоциите й. Даваше й сила да не продължава да реве заради някакъв глупак, който си мисли, че е шейх можещ да си позволи всичко, което пожелае. Да, ама не! Не е привилегирован с нищо!
Отново я пусна. Този път даде няколко крачки назад. Ан заби поглед в земята. Душевен мир. Щастливо място. Намери своя душевен мир, но сега трябваше да открие щастливото си място. Щом стигнеше до него всичко щеше да е нормално. Но остава една мистерия - къде е то? Баща й често казваше: "Мир в теб - мир около теб". И беше много прав.
Вдигна глава, а погледът й попадна върху Ким. Беше толкова нереално сладък. Как не се е намерил, все още, някой, който да го съди за прекалена сладост? Явно тя щеше да е първата. Хахаха. NO!
Отново се приближи до нея. Хвана я през кръста, погледна я в очите и... намести устните си върху нейните. Днес целувките й дойдоха в повече, но... тази беше приятна. Някак си, желана. Позволи му и входа, който той поиска. Тя също пусна езика си в действие. И така докато не им свърши въздуха.
- Съжалявам - извини се Джун Мьон.
О го стрелна с поглед казващ "Are you serious?". Засмя се, при което трапчинките й се появиха.
- Яяя! - удари го леко по рамото му. - Ти пък за какво съжаляваш?
Все още ръцете му бяха на кръста й. Сега тя сложи своите зад врата му. Беше нейн ред да го целуне. И го направи.
Най-накрая се отдели от него.
- Благодаря ти - прошепна в ухото му. След това го погледна право в очите му и се усмихна.

by **SuHo.** Вто Окт 01, 2013 7:51 pm

След като се разделиха тя го погледна и все едно го питаше дали сериозно го каза това. Момчето си беше примерно, поне в началото, де. После щеше да си покаже магариите.
Сладките трапчинки се появиха на лицето й. Това накара едната четвърт от децата на семейство Ким да се усмихне все едно е видял шофьорската си книжка, което ако е дал Господ щеше да стане много скоро, но това не зависеше само от него. S.M, ако го мъчат по-малко ще е доста по-добре, ама няма да го издаваме, че се оплаква, защото ще изхвърчи като мръсно коте от компанията и никой няма да си мръдне пръста за него.
- Ти пък за какво съжаляваш?
"........... следващия въпрос, моля!" - помисли си Джун Мьон. Не можеше да подбери думи, с които да й отговори. Тези които се движеха из съзнанието му бяха доста непочтени така да се каже.
Ръцете му най-нагло още си стояха на кръста й. Ами никой не го гони, няма смисъл да ги маха, нали? Там си бяха много добре и нито едната, нито другата се оплакваше от нещо. Анна сложи ръцете си на врата му. Последва още една целувка. Този път не Ким, а О я започна. Вече беше ясно на къде бият нещата.
Сухо леко се прокашля и реши да се държи джентълменски:
- Госпожице, бихте ли извинили моя милост, че няма шофьорска книжка и ще се наложи да ходите пеша по улиците на Сеул? - прекалено много мълчание имаше от страна на Джун Мьон. Беше крайно време да изръси някоя простащина.
- Още ще трябва ли да висим тук? - беше следващия въпрос на Сухо. - Трябва да се прибера и да се оправя, за да не закъснея.
"И да не се изложа като кифладжия с развалени кифли още на първата среща" - допълни той наум. И идея си нямаше къде щеше да я заведе. На ресторант? Не, не това беше прекалено старомодно. На разходка в парка? Това пък още по-зле. Може би Увеселителния парк беше добър вариант за първа среща. Ами да! Щяха да се забавляват, да си купят захарен памук, да се качат на блъскащите колички... Джун Мьон реши, че трябва да спре с плановете до тук, защото може и да не се осъществят. Може нещо непредвидено да се случи ~~в банята например ;д~~

by **Anna** Сря Окт 02, 2013 12:31 am

- Госпожице, бихте ли извинили моя милост, че няма шофьорска книжка и ще се наложи да ходите пеша по улиците на Сеул?
Момичето повдигна едната си вежда. За извинен, беше извинен. Не всеки има шофьорска книжка на тази планета. Някои пък имаха страх от автомобили. Нямаше абсолютно никаква нужда от това да се извинява. Плюс това, тя си беше свикнала на кракохода и не й беше никакъв проблем. Много рядко използваше градски транспорт. Само, когато беше мега наложително!
- Извинен си - едва се сдържа да не се разсмее.
Автомобил. Мис Австралия харесваше автомобилите. Даже си мечтаеше един ден да шофира прекрасен лъскав червен Ситроен. Обожаваше марката. Точната причина за тази безкрайна любов не е много ясна, но е факт. Може би, цялата работа идваше от служебната кола на баща й. Всички, които работеха там, където и той, караха същите автомобили. Различаваха се единствено по цветовете. Семейството й имаше три автомобила, но служебния й беше най-любим! Умираше си за моментите, в които баща й я возеше в него. И миришеше на лавандула със зелена ябълка.
- Още ще трябва ли да висим тук? - беше следващия въпрос на Сухо. - Трябва да се прибера и да се оправя, за да не закъснея.
Ауууу, притеснява се да не закъснее. Това не се срещаше при всеки втори мъжки индивид. Рядко се намираха такива, но все пак ги имаше. За добро или лошо. Точността беше един от благодетелите на Анна и тя се стараеше винаги да е с разграфиран ден. До последната минута. За жалост, напоследък не й се получаваше. Не знаеше какво й става, но след случилото се със Сухо и сладоледа, нещата станаха доста различни за нея.
- Хм.. Не знам - тя погледна към часовника окачен на стената до вратата. - Сега е пет и половина.
Толкова бързо ли беше минало времето? Явно да. Сякаш точно преди една минута той й нацепи да не се среща с мениджъра, а с него. А бяха минали два часа без десет-петнадесет минути.
- Да тръгваме? - предложи Анна.
Джун Мьон се съгласи. Първо на първо обаче, трябваше да минат през стаята, която служеше за експерименти. Тя, за да си вземе чантата, а той, за да се преоблече.
Тъкмо стигнаха до тази, така важна стая, и главният стилист се изпречи насреща им. Женската замръзна на мястото си.
- Не приличаш на клоун.. - направи крайното заключение възрастният мъж. - Харесва ми!
И си продължи.
О замига на парцали. Колко значения можеше да има "харесва ми"?! Трябваше ли да скача от радост или не? Да се беше уточнил, бе, пенсийо!
Влязоха, всеки се оправи, излязоха и по живо по здраво до седем часа. Още час и половина до срещата. Девойчето получаваше мини heart attacks.
След сто и един века се добра до апартамента си. Приготви си дрехи състоящи се от тъмно сини дънки с кръпки, черна туника със сиво нарисуван череп с паднало рамо и разбира се, токове. Главно носеше токове. Рядко кецове. Чувстваше се ниска и тези обувки, един вид, компенсираха височината й.
А сега беше ред на банята.. Потопи се във ваната пълна с всички простотии за тяло. Тъкмо щеше да се отпусне напълно и се позвъни.

by **SuHo.** Чет Окт 03, 2013 4:03 pm

На въпросът му тя му отговори, че не знае. Оказа се, че сега било пет и половина. Кога стана това? Джун Мьон нямаше никакво време, ако не ги пуснат след най-много двадесет минути щеше да закъснее със сигурност. А ако в дорма започнат да го разпитват, защо се е наконтил по този начин и къде ще ходи, отиде та се не видя още половин час.
- Да тръгваме?
Сухо кимна с глава в знак на съгласие. Двамата се отправиха към стаята, в която бяха по-рано и където се разигра цирка с климатика, за да може той да се преоблече, а Анна да вземе личните си вещи. По пътя някакъв застана насреща им и огледа Джун Мьон от главата до петите.
- Не приличаш на клоун.. Харесва ми! - каза той и продължи по пътя си.
Този явно беше главния стилист, защото и О в началото видимо се притесни. Щом го харесва, значи всичко е шест точки! Сухо влезе в съблекалнята и съблече тези дрехи. Облече цивилното си облекло - сив суичър с качулка, черна тениска, тъмносини дънки и черни кецове.
Двамата излязоха и се разделиха, защото живееха в противоположни посоки. Сухо сложи качулката си, за да избегне разни инциденти с феновете до колкото е възможно, разбира се. Джун Мьон за около 15 минути успя да се добере до добре подреденият им дорм. Това разбираше нямаше да е така, ако не беше Шиумин. Той беше най-подредения от всички в групата и ги строяваше в две редици когато започнеше да става супер мръсно, връчваше им по един парцал и с общи усилия всичко ставаше чисто. Преоблече се набързо в стаята си и свали дрехите, с които беше облечен. Сложи си малко гел на косицата, облече се по-прилежно, но не с костюм разбира се, обу си белите кецовете и изхвърча навън преди другите да са се прибрали.
Стигна до апартамента на Анна, но входната врата беше заключена. Той звънна на домофона, но никой не му отговори. СУПЕР! За щастие обаче на входната врата се показа съседката на Анна, която ги взе за сгодени.
- А, ключовете ли си забрави? Ето влизай. - тя му се усмихна и остави вратата след себе си отворена.
- Благодаря Ви. - той леко се поклони и се шмугна във входа.
Влезе в асансьора и след около минута се озова на шестнадесетия етаж на сградата. Застана пред вратата на Анна и реши да влезе все едно е в тях си. Натисна дръжката и за негово щастие беше отключено. Събу обувките си, за да не цапа и започна да търси О. В кухнята я няма, в хола също, спалнята и тя е пуста, остана една врата, която беше леко открехната. Джун Мьон надникна, за да види какво има там и ченето му щеше да удари земята. Това беше банята, до тук нищо стресиращо, нали? Въпроса беше, че ваната не беше празна. Там беше Анна и част от тялото й се виждаше. Сухо преглътна тежко при тази гледка. Няколко минути просто стоеше и наблюдаваше О. В крайна сметка направи няколко крачки и влезе в банята. Усещаше как всичко в него кипи и как я искаше повече от всякога.

by **Anna** Нед Окт 06, 2013 1:02 am

Не можеше просто така да стане и да отвори на индивида, който звъни. Ако работата му е спешна, ще звънне пак. Ако ли не - здраве да е. Никак не й се излизаше от топлата вода, пяната и мехурчетата. Обичаше да стои във ваната по доста време. Това, все пак, не е море или въобще нещо свързано със солена вода. Не те дърпа навътре, когато има вълнение, не горчи, не ти дразни зрението, когато гледаш под вода с отворени очи. Е, да, можеше да се удавиш. Но това става само със специален спонсор или с психическа нагласа. Абе, с няколко думи - по-безопасно е от онези големи водни басейни, от които се състоеше по-голямата част от света.
Беше оставила входната врата отключена, но просто нямаше кой да влезе. Вероятността някой да е отключил на онзи долу е почти нищожна. Най-вероятно да е от пощата. Така че нищо страшно няма.
Девойчето се изтегна удобно във ваната. Изпълни гърдите си с аромата на ябълка и канела. Възможно най-любимият й от всички възможни, за които можете да се сетите! Дори голяма част от парфюмите й бяха с този аромат. Просто... го обожаваше. Другият й любим беше жасмин, но ябълка с канела не можеше да се сравнява с другия.
Пусна си тихо mp3-плейъра, сложи си от шампоана с екстракти от разни-там-тропически-неща и отново се върна в легнало положение. Толкова приятно и отпускащо да бе. Но не можеше да стои дълго. След малко Джун Мьон щеше да цъфне и да върже.
Вървеше U-KISS - Amazing от плейлиста. О правеше някакви опити да пее, но не й се получаваше много добре. Другите казваха, че се справя доста добре, но тя беше изключително критична към себе си, певческите и танцувалните си дарби. За нейна милост тези неща просто не бяха за нея и си имаше хора за тях. Както има хора за музиката и танците, така има и хора за различните жанрове.
Потънала в мисли, някакви звуци я стреснаха. Ама така се стресна, че чак подскочи, а водата се разплиска бурно. Май някой беше в дома й. Най-вероятно Сухо. Надяваше се да не е толкова тъп, че да нахълта в банята все едно е в тях си. За това отново кротко се отпусна във водата.
Тъкмо го направи и чу скърцащият звук на вратата. Премигна объркано и извърна глава натам. Що да види? Разбира се, че единственият и неотразим Ким Джун Мьон. Облещи се като Самара Морган. Да, определено човекът беше толкова тъп, че да си влезе тук най-нормално. А ако Анна не беше гола и във вода, щеше да му кресне, да хване нещо и да го запука от входа. Срам няма ли този човек?!
- Джун Мьон..?! - потрепери лекичко момичето.
Добре, че Шисъс е създал пияната и нищо не се виждаше. Поне за момента, де. Дано да продължеше да е така.
- Би ли излязъл? - помоли го възможно най-мило. Колкото беше възможно - толкова. Никой да не се сърди. - След малко излизам, обличам се и отиваме!
Не беше от най-бавните хора, така че ако сега излезеше, след пет минути щеше да се появи. Още пет, за да се оправи и до десет минути са тръгнали за... за където и да е. Нямаха ясно начертан план, така че каквото и да беше, й беше все тая. Нали е с него пък останалото го остави настрани.
Но Сухо продължаваше да стои в стаята и да се приближава до нея. Кръвта нахлу в лицето й и бузките й пламнаха в алено червено. Какво целеше с посещението си?! Да я унищожи още преди първата среща ли?
- Добре.. Държиш се повече от странно - О заби погледа си към бялата пяна, започвайки да си играе с нея.

by **SuHo.** Нед Окт 06, 2013 9:08 pm

От пяната, която се разстилаше от край до край във ваната нищо не се виждаше, но мисълта, че отдолу тя няма нищо или поне така се предполагаше, де, караше дяволчето в милионера да се навдига с бясна скорост. Вече не можеше да се контролира. Усещаше, че с всяка секунда губи разума си и разсъдъка си. Това момиче го караше да мисли какви ли не неща в този момент. Неща, които дори Тао и Кай не биха си помислили в този момент.
Анна изрече името му въпросително, но това влезе в едното ухо и излезе през другото излезе. Все едно вятъра го беше полъхнал лекичко, все едно е нещо нормално, но не беше така. Някъде вътре в себе си Сухо го знаеше, но разсъдъка му както казахме по-рано изчезна.
- Би ли излязъл? След малко излизам, обличам се и отиваме! - тя го помоли най-мило, но както споменахме по-рано Джун Мьон вече не беше на себе си.
По принцип не беше такъв, но границата между нормалното и това при него беше тънка. Изобщо не му личеше и дори, ако сега някой го види щеше да каже, че не само сестрите му са близначки, ами че и той самия има някой брат близнак. Това нетипично поведение за Сухо си го знаеше само той. Не веднъж по този начин е губел контрол.
1 крачка, 2 крачки, 3 крачки ..
След тези три малки крачки, Ким Джун Мьон се приближи още повече до желана от него цел. Не обелваше и дума, защото не можеше. Езикът му беше вързан, но погледа му пълен с перверзни мисли казваше всичко необходимо в тази ситуация.
- Добре.. Държиш се повече от странно - отбеляза Анна, но както и преди малко на Сухо не му пукаше.
Той направи още две крачки и вече беше до ваната на Анна. Хвана брадичката й и обърна лицето й към себе си. Бузите й бяха придобили лек розов цвят, а в тъмните й очи си личеше колко е объркана в момента. Питаше се какво му става на този пред нея. Отговора беше прост - тя го караше да прави това. Тя успя да го накара да се влюби в някой толкова силно, че да стигне до тази проява на лудост, която рядко се появява в мистър Ким.
След като се гледаха известно време в очите Джун Мьон се приближи и я целуна страстно. Устните й имаха по-добър вкус от която й да е храна на света. Би дал всичките си пари и кредитни карти, за да вкусва от тях цял живот. Не се нуждаеше от нищо друго.
Следващата стъпка, която направи е да си съблече суичера и да остане по тениска. Дали не прибързва с това, което тръгна да прави ..?

by **Anna** Пон Окт 07, 2013 12:18 am

Не я отрази.
Не че очакваше нещо по-различно, де. По принцип много рядко зачитаха мнението й. Може да беше доста нахакано, социално и мило момиче със свои странни възгледи за света и мнение за всичко заобикалящо я, но... просто не я слушаха. Явно Сухо нямаше намерение да се цепи от колектива и също я игнорира на пълна основа.
Искаше да изкрещи "WAE?!?!" като Чангмин в "Why", но нямаше сили да го направи. Моментът, обаче, не го позволяваше. Беше прекалено неловко и засрамващо, че да започне и да крещи като макнето на TVXQ. Не че щеше да е нещо ново за нея, де. Последния път, в който попадна в нещо подобно, започна да пищи така все едно е поредната жертва на онази съдистична кукла от "SAW". Просто... този път, някак си, нещата бяха различни. Мъжкото същество пред нея беше друго и не се намираше в онази двуетажна къща, в която живееше преди години. Когато живя за кратко в Сеул и разбра какво е да бъдеш влюбен като скункса на Looney Toones. Ех, Жулието.
Вече беше до нея. Приклекна и хвана брадичката й, извръщайки я към него. Бузите й пламнаха с всичка сила. Сякаш някой разпали огън, който се превъплъщава в смъртоносен пожар. Единственото нещо, което в момента показваше объркването й, беше погледът.
Имаше една много гадна част от характера си - не умееше да лъже. Дори себе си не можеше да излъже. Погледът й винаги я издаваше, както и държанието. Имаше отвратителна гузна съвест, която се обаждаше винаги, когато й е угодно. За това и докато ходеше на училище, винаги беше с написани домашни и научени уроци. Защото, така или иначе, учителите щяха да разберат, че не си е научила. А и да не разберяха, тя щеше да си признае рано или късно.
Двамата се гледаха право в очите в продължение на около минута-две. С всяка изминала секунда усещаше как адреналина в тялото й се повишава. Джун Мьон навлизаше в рядко опасна зона.
Такава яка целувка й изпращя, че както се казва, видя звезди посред бял ден. Или както тя би казала - човекът не е ял в продължение на цял следобед и е изгладнял като бик видял червено.
Вкус на зелена ябълка. Точно това усещаше в момента. Цялото й същество се преобърна. Сърцето й се разхлопа и започна да действа по-бързо и от лопатар. Искаше в момента цялото време на света да бъде тяхно и на никой друг. Но всеки момент си има своя край. Включително и този. А секунда по-късно Джун Мьон си беше махнал суичъра. Алооо, не прибързваше ли, така, малко?
- Ти какво? Да не би вече да си ми избрал мястото на гробището и надгробната плоча? - най-сетне проговори О. Изправи се леко, колкото гърдите й да са все още под водната повърхност. - Внимавай да не се опариш!
Смигна му и се усмихна. С цялата си прелест благоволи да излезе от мисис Вана. Подпомогна премахването на някои парцалки.

by **SuHo.** Вто Окт 08, 2013 4:22 pm

Хлопа ми дъската, хлопа ми сърцето~
В момента това описваше най-добре състоянието на лидера на EXO. За никой не беше тайна, че на това момче му има нещо. Когато има нещо смешно той се смее много повече от други, плюс, че се поклаща като пате.
Но като се замислиш кой от семейство Ким беше с всичкия си? Отговорът беше никой. Двете сестри на Джун Мьон бяха най-зле, следваше ги Сухо, после баща им, брата и най-накрая майка им. Жената беше много добра, но като се замислим, тя няма кръвна връзка с Ким и това от части я оправдаваше.
- Ти какво? Да не би вече да си ми избрал мястото на гробището и надгробната плоча? - Внимавай да не се опариш! - смигна му Анна.
Австралийката се благоволи да се покаже от ваната и за малко да докара някой удар на Сухо. Горкия в чудо се видя при гледката. Тя помогна за свалянето на дрехите на Джун Мьон. Свали блузата му, докато той се бореше с колана си. Ръцете му взеха да треперят от вълнение. "Пречат ми ръцете, пречат ми и двете!" - помисли си Сухо. Той най-сетне се пребори с колана си и разкопча дънките си. След броени секунди той остана както майка го е родила. Вече бяха открили всички карти. Нямаше нищо скрито и покрито.
Може би Сухо наистина прибързваше. Всъщност какво знаеше той за нея? Нека да обобщим. Идва от Австралия, по-малка е от него с месец, обича да яде, не ОБОЖАВА да яде, стилистка е ... Абе на кой му пука какво знае и какво не? Важното беше, че има чувства към нея.
Ким Джун Мьон отново се спусна в изучаване на устните на Анна. Този път не беше толкова страстен, беше нежен и мил. След като се разделиха той направи една голяма крачка, и влезе в топлата вода, която беше във ваната. Надвеси се над О и отново я целуна. Джун Мьон си умираше за тези устни. Вече му действаха като наркотик. Искаше още и още, и още.
Той допря Анна до стената и протегна ръката си, за да пусне душа. За негова изненада не пусна някоя вряла или пък ледено студена вода. От горе им започна да тече идеално топла водица. След което последва още една целувка. Хвана краката на Анна и ги качи на кръста си. Известно време се гледаха право в очите. Сухо реши, че трябва да пристъпи към по-сериозните действия.
- Ще бъда нежен. - прошепна той в ухото й.
И наистина беше така. Започна бавно да прониква в нея като се стараеше да не я наранява.

by **Anna** Чет Окт 10, 2013 11:14 pm

Джун Мьон започна да се събува. Анна започна да се чуди дали не прибързваха прекалено много. Смисъл, в началото на месеца се запознаха, три дни подред го цапа със сладолед, после за малко си изгубиха следите и накрая БАМ! снощи в бара. Пък и се бяха събудили един до друг. Кой знае какво са правили снощи??? Цялата вечер й беше мътна, следователно можеше и нещо по така да е ставало. Въх! Най-добре щеше да бъде да си пита другарчето познато още като Кристен Юн. Най-много обичаше да й разказват какво е правила докато е била пияна. И тя да разказва. Накрая всички се хилеха като луди. И си имаше защо, де. Стига да не си правил стриптийз, като Кармен Поуп, по средата на улицата, мислейки си, че някоя нещастна улична лампа ще ти плати за това. Лол.
Та, ето това знаеше тя за него - лидер е на EXO, скрита лимонка е. Кореняк кореец е. Обича да чете. И имат някои сходни интереси.
Толкова. Нищо друго не й трябваше.
Секунди по-късно пред нея се разкри гледка, която не всеки ще може да види в следващите... 20 години? Но вече нямаше нищо скрито нито от единия, нито от другия.
По бузките на О отново мина онази така позната до болка червенина. А устните му отново бяха върху нейните. С разликата, че този път целувката не беше страстна. По-скоро нежна. Изучаваща. С всяка изминала секунда, въздействието ставаше все по-голямо върху нея. Чувстваше се опиянена, нуждаеща се от него.
Отделиха се за съвсем кратко. Още една крачка и беше вътре при нея. О усети как сърцето й рязко забързва ударите си. Кръвта й кипна. Все едно беше голям балон надут с горещ въздух. Дишането й също се ускори. Сега оставаше и да се разхълца. Тогава циркът щеше да е пълен в преносния смисъл. Изведнъж едно желание се породи в гърдите й - да бъде девствена. Но онзи, който изостави й беше първия. Определено, от тогава повече не беше предоставяла вход. Дали пак щеше да я боли по онзи начин?
От приятелките си знаеше, че ако представителка на нежния пол е сексуално активна, болката отшумява. Но ако е отворена и не е - при следващите няколко пъти болката ще си я има.
Сухо отново я целуна, допря я до стената и пусна душа. Топлата вода се стече по телата и на двамата. Като от драма направо. Само че, там, по принцип показват само мъжките персонажи как се къпят и взимат съдбоносни решения! Аууу.
Краката й се озоваха обвити около кръста му, докато отново я целуваше. След това извършиха кратък очен контакт, а ръцете й бяха зад врата му. Сума ти емоции минаха през нея. А подсъзнанието й се активира още на момента. Айш! Защо по-рано не се беше появил в живота й?!
Дъхът му се заби в шията й. Цялата изтръпна.
- Ще бъда нежен.
Ако не беше реагирала на време, щеше да му хвърли поглед тих "Wut?!?". Но се осъзна навреме. Само секунди по-късно го усети в себе си. Стисна очи и прехапа устни. Болката я изгаряше, но вътрешно, с някакви невероятни мисли, осъзнаваше, че си струва. Че не прави грешка.
Ноктите й съвсем леко се забиха в кожата му. Не искаше да го надере така, че скоро да не облече потник. Можеше го, при това много добре. Но просто сърце не й даваше да го направи.
- Нека.. ти разясня някои неща - едвам каза тя. Издиша бавно. - Не съм девствена, но не съм сексуално активна. Другото ще го разбереш по-нататък.
Другото нещо бе малко, много лична информация. Най-добре щеше да бъде да го разбере след като нещата малко по малко загрубеят и имат връзка. Или да го забележи с времето? Каза, че има сестри. Следователно, рано или късно щеше да се усети ако не му кажеше.
Нов тласък я накара да изписка. На момента си прехапа отново устните.

п.с. - only one shot! *died*

by **SuHo.** Съб Окт 12, 2013 11:49 am

Момичето пред него стисна очите си. Джун Мьон беше наясно, че жените не са като мъжете. Те не изпитваха удоволствие от секса както мъжките същества. Тях нищо не ги боли при първия път, нямаха проблеми, които всеки месец да се проявяват под формата на кръвотечение. Общо взето съществата живот си живееха, а на момичетата хич не им беше лесно. Животът от всяка страна ги беше прецакал. Дори преди хиляди години жената не е имала такива права като мъжете. Била е нещо нисше, но не е трябвало да бъде така. Нежният пол винаги е бил по-силния по наблюдения на Джун Мьон. Ако зависеше от мъжете раждаемостта щеше да спадне драстично. Поне така си мислеше Сухо, защото ако него го накарат да роди няма да иска. Не е малко известен факт, че наследникът на Ким се страхува от почти всичко.
Като се замислим. Какво е един мъж без жена до себе си? Има две възможности. Първата едно голямо нищо или е просто гей. До всеки преуспяващ мъж има по една жена. Дейвид Бекъм, Барак Обама, дори Брат Пит. Какво щеше да е тоя без Анджелина? Просто един актьор от Холивуд.
(извън поста: олях са! .-. ~~все едно за сефте го правя, но това е друга тема, която не подлежи на коментар! ;д~~)
Джун Мьон усети ноктите на Анна по кожата си. Изобщо не се оплакваше. Тя дори не го дереше както трябва, но така е по-добре, че ако някоя клюкарка из S.M го види - спукана му е работата! Нямаше да спрат да го питат дали случайно сам не се е надрал. Никой нямаше вяра в него. Всички се съмняваха във възможностите на Сухо, но той рано или късно щеше да им покаже, че Ким Джун Мьон не е това за което го мислят всички.
- Нека.. ти разясня някои неща Не съм девствена, но не съм сексуално активна. Другото ще го разбереш по-нататък. - каза му Анна.
Това друго пробуди любопитството в него. Какво ли имаше в предвид? Интересно..
- Ще го имам предвид! - каза Джун Мьон леко задъхан.
Започна бавно да се движи в нея. В никакъв случай не искаше да я кара да изпитва болка. Искаше да изпитва наслада от това, което правят. Той премести едната си ръка от кръста й на едната гърда. Всеки на негово място би искал да го направи. В Корея не всеки ден се срещаха дами с подобни дадености. Мултифункционалния Сухо се прояви. Езикът му палаво започна да се разхожда по врата на Анна и в същото време я държеше, вършеше си работата долу, а ръката му масажираше гърдата й.

by **Anna** Вто Окт 15, 2013 9:30 pm

- Ще го имам предвид!
Сухо беше задъхан. Отново усети дъха му по врата си. Цялата потрепери от това за пореден път. Караше я да се чувства... неописуемо. Може би, щеше да го моли след това за Втори рунд. А после и за трети. И така до края на света. Или пък не? Ако сгафеше по някакъв уникален начин, нищо чудно да го нарита и гол пред вратата. Нали й е годеник по логиката на съседката, все пак. Бабето може да си го вземе при нея или пък да му помогне да се върне при Анна. И в двата случая е уреден на топличко.
Усети се леко забавяне в движенията. Болката бавно отшумяваше, но все пак отшумяваше. О прехапа устните си за пореден път. Не издържаше вече. Такава проява на близост за първи път се срещаше при нея. Дори не се дърпаше, а му се даде без бой. Как така?! На първата си голяма любов се дърпаше като парцалена кукла, а сега... сега просто се поддаде на чувствата и направи това, което сметна за правилно. Нима.. никога, до този момент, не беше обичала? Явно беше така. Австралийката се разочарова сама от себе си.
Едната му ръка мина от кръста на гръдта й. Разбираше го. Всеки би искал да усети какво е да държиш в ръцете си такива размери. За това просто го остави да си прави удоволствието. Не че имаше друг избор, де. Всъщност, имаше. Можеше да му зашлеви два шамара, да го избута от себе си и да избяга. Но не го направи. Носеше се по течението. Ако от това не излезеше нищо, после сама щеше да си страда от собственото сърце и чувства. В това, може би, беше най-добра. Не искаше да споделя това, което чувства в тези моменти, с никого. Това си беше нейна грижа. Следователно, тя трябва да се справи с него без да намесва чужди лица. Дори на най-добрата си приятелка не споделяше, когато душата й страдаше и я изгаряше като малка камина отвътре.
Езикът на Джун Мьон минаваше по вратлето й. Анна се облещи и за малко да се пусне от него. В дежа вю ли бе попаднала? При това за кой пореден път? Вече май спря да ги брои.
Леко го удари с ръка по гърба и се вгледа в лицето му. Беше пухкав в лице. Да го хванеш и да го намачкаш докато той не започне да вика от болка. Определено в бъдеще доста често щеше да го гушка и намачква. Поне преди Ким да е намачкал О в сексуалния смисъл на думата. ( да фък...?!? my logic XD ) Умираше си по пухчовци. Самата тя бе пухкава и това донякъде й помагаше да им съчувства след някой ги е мачкал поне час и половина.
Болката съвсем изчезна. Изпъшка тежко и заби силно ноктите си в гърба му. Стига му толкова щадене! Поне с нещо трябваше да докаже, че е овъргалял чаршафите с някоя. Или случая наводнил банята.
- После ти ще плащаш сметката за вода - прошепна в ухото му, след което му облиза бузката. - Никак няма да е ниска.
Силен бебешки плач с всичка сила и пълна мощност се зададе от горния етаж. Момичето се стресна и изхълца от изненада. Вярно, че съседите от седемнадесетия етаж имаха деца, ама бяха големи. Следователно, не би трябвало да плачат така... силно?
Стилистката отново изхълца. Браво на нея и на помощниците от последния етаж. Развалиха нацяло момента.

by Sponsored content