Re: Преди 4 месеца; Сеул

by **SuHo.** Съб Окт 19, 2013 1:41 pm

Всъщност къде му беше акъла и цялата възпитаност на която го бяха научили родителите му и на която държаха толкова много? Точно в момента се беше изпарила. Тези неща не трябваше да стават така. До този момент трябваше да се стигне на друг етап от връзката на двамата влюбени, а не да започне по този начин. Та те дори не са имали среща.
Сценария на първата среща е познат на всички. Момчето я кани някъде, подарява й букет цветя, плаща сметката и после я изпраща до дома й. Пред входа на блока я целува нежно и я изчаква да влезе вътре след което си продължава по пътя към дома, но както винаги при Ким Джун Мьон нещата вървят на обратно. Този човек няма късмет и това е. Много хора биха го оспорили, защото има пари колкото да изхрани цяла Африка и половин Европа, но на това късмет ли му викате? Парите са просто разни хартии, които могат да ти отворят страшно много врати и разни други неща в очите на Сухо. Ако го питате него хич не му трябват би ги дал за благотворителност, но тогава всички от Ким ще повдигнат обвинение срещу него и да настане третата световна. Инициаторите на обвиненията със сигурност щяха да са сестрите му, а главен спонсор щеше да е брат му. И ако познаваше добре момчетата от групата, те също биха им помогнали, за да се отърват от лидера си.
- После ти ще плащаш сметката за вода. Никак няма да е ниска. – каза му тя.
Ето къде щеше да си вложи парите ВиК щяха да са много щастливи от това, че голямата сметка ще бъде платена и то в срок.
- Ще я платя, не е проблем! – отвърна й Сухо като й смигна палаво.
Усети, че момичето под него започна да се наслаждава от това, което правят, което означаваше, че беше време да увеличи темпото си на работа. Малкият му приятел се забърза. След известно време усети, че идва края на акта.
- Вътре или вън..? – попита Джун Мьон леко задъхан. Все пак не трябваше да прави всичко на своя глава. Трябваше да попита, защото накрая може да изяде боя, който му се полага още от както влезе в банята неканен, но по начина по който се развиха нещата показва, че не е бил нежелан.

by **Anna** Сря Окт 23, 2013 3:27 pm

Чувства, чувства и още чувства. В съществото й се смесваха толкова много емоции с чувства. Чак й идеше да си заблъска след това главата в стената на банята. Нещата се бяха развили в друга светлина, а не както следва. Първата среща всеки я идеализира по най-различни начини. Всеки знае как трябва да премине. Може би, това е едно от първите неща, които децата научават щом постъпят в детска градина докато им четат книжки. Доста млади госпожици постъпват на работа в тези места и какво ли не четат на децата. Неща, които въобще не трябва да им се вливат в тези години. Това се научава щом тръгнеш на училище. Тогава е най-вероятно да се сблъскаш с първата любов. Макар че са често срещани и влюбванията в детската градина. Но то тогава е лапешка история. Не че в началното училище не е същото, де..
Хълцането се предизвиква от неправилно дишане или от стряскане. Не искаше да продължава да хълца, мразеше това. За това задържа дъха си за няколко секунди докато се успокои. И се получи. Спря да хълца. Онези от отгоре също спряха да плачат и да стресират Анна.
Темпото все повече се усилваше. Прекалено лесно-бързо ли се беше поддала на Джун Мьон? Не, тя не беше такава. Искаше го. Той също. Какъв е проблема тогава? Не се виждаха за първи път снощи в бара. Още през онези първи дни на месец Април се бяха запознали. Някак си... усещаше, че го познава от много по-дълго. Възрастните казват, че понякога изпадаш в дежа-ву и имаш чувството, че си виждал и познавал отпреди някой човек или си изживявал и преди даден момент. Като се замислеше, тя доста често изпадаше в дежа-вута. Даже прекалено често, за да бъде реалност. Все едно не бе част от това измерение. Дори, когато учеше се чувстваше така все е учила тези неща и преди това, а главата й прегряваше от толкова много ненужна информация. Като динамит.
- Вътре или вън..? - попита Сухо.
Австралийското чедо го погледна за момент. Повдигна леко едната си вежда. Не бе ли прекалено, даже повече от това, очевиден отговорът? Ако беше с някое друго момиче на дали щеше да има желание да го забременява, я. При нея тази опасност я нямаше, но все пак реши за сега с нищо да не показва , че чакрите и хормоните й не са много наред.
- Вън - гласеше отговорът й.
И все пак си оставаше същото инатесто магаре. Не споделяше докато не й кипнеше за дето другите не забелязват. Тогава просто ставаше неудържима.
Ким си свърши работата извън нея и се отлепиха от прекрасната стена. Анна пусна краката си, така че да стъпе здраво на земята. Спря кранчето на водата.
- Разби ми всичките представи за първа среща - засмя се О. Знаеше, че мъжете обожават да бъдат хвалени, за да си вдигат самочувствието до небесата. Хм, мъже. - Беше страхотен.
Еми, не пропусна да го направи. Момчето се постара за нея. Изведнъж женското чак се почувства специално. Ехе ли, ве.
Анна се доближи до шкафа с хавлиите. Изкара две. Едната я подаде на Джун Мьон, а с другата обви себе си. Усмихна му се, след което излезе, отправяйки се към спалнята. Или към кухнята, за да си набави изхабените калории. Не, по-скоро към спалнята. На по-късен етап можеше да се закарва към Света Кухня за такива неща. За сега не.

by **SuHo.** Съб Окт 26, 2013 9:32 am

Анна му отвърна, че иска да е отвън. Напълно нормално беше да го иска. Не стига, че първата им среща изобщо не се състоя, ами и с цялата си наглост, ако й направи едно дете ще си блъска главата в стената. Все още никой от EXO не се беше изявил като майстор и беше добре да си остане така, защото никой не знаеше каква ще е реакцията на S.M и мениджъра им в това число. Като нищо бъдещия баща щеше да остане без работа, а EXO вече да не са 12, а 11 парчета и можеше да последват съдилища, защото е нарушил договора, в който лично Джун Мьон беше прочел само първите пет реда и от там нататък само разгледа останалите 7-8 листа.
Сухо изпълни желанието на момичето и изля каквото има извън нея. Внимателно я пусна, за да си стъпи на краката. Анна спря кранчето на водата.
- Разби ми всичките представи за първа среща - Сухо се почеса леко по тила и се усмихна неловко. Беше права, но как да й обяснява, че желанието в него беше по-силно от разума, който и без друго доста често му липсва според другите членове на групата, на която той беше лидер.
- Беше страхотен.
Това му дойде като гръм от ясно небе, но въпреки това го прие с леко мазна усмивка.
- Благодаря.
И вместо да й върне казаното с нещо от сорта на "и ти беше невероятна" той само й благодари. Това все пак е Джун Мьон .. кой го разбира него?
Анна извади две хавлии и едната я подаде на Сухо. Момичето се уви и излезе. Той също се уви, но преди да излезе си обра подгизналите парцали. Сега щеше да се налага да ги суши. Излезе от банята и се впусна в търсене на място където дрехите му да изсъхнат.
Влезе в една стая, която очевидно се явяваше хол. Огледа се, но не успя да намери такова място. Посети и други помещения, но там късмета му беше абсолютно същия. Накрая реши, че е по-добре да изчака Анна и тя да му каже къде да си нареди дрехите.

by **Anna** Вто Окт 29, 2013 2:29 pm

Влезе в голямата спалня. Избърса внимателно мокрите капчици от тялото си и се огледа. Толкова много място имаше в апартамента й, а живееше сама. Май наистина трябваше да си вземе кученце. Сериозно трябваше да помисли над това. Или пък някакво друго животинче. Поне щеше да си запълва дните с нещо. Не вярваше да й омръзне. Някои неща много трудно й омръзваха, колкото и труд да полагаше, за да спре да се занимава с дадено нещо.
Погледна към големия часовник. Не беше минало много време от момента, в който Джун Мьон се беше намъкнал в банята й неканен. Все още имаше време да излязат и можеха да го направят. А и доколкото знаеше, за другия ден нямаха работа. Дам, бе разгледала графика им предварително, за да знае кога, къде и защо. Но в следващия момент се усети, че дрехите му бяха мокри. Нищо. В апартамента си имаше други мъжки дрехи. Така е, когато си дизайнер и едновременно с това и стилист. Имаше всякакви дрехи в апартамента си.
Облече дрехите, които по-рано си беше приготвила. Уви косата си с друга кърпа и излезе от спалнята. Видя го да се лута из хола, държащ мокрите си дрешки.
- Дай ги на мен. След малко ще ти дам други дрехи - смигна му Анна, взе дрехите от ръцете му и отиде да ги сложи в сушилника.
Щом свърши с това, замина в спалнята за гости. От там взе други мъжки дрехи. Щяха да са му по мярка. В това бе повече от сигурна. Е, само ризата може да беше с малко по-дълги ръкави, но не е болка за умиране. Ще го преживее! А и да не е модна икона като Виктория, Джесика, Жоу Ми, Крис, Хийчол, Кий и Амбър от S.M Entertainment? Ми не. Тогава няма никакъв проблем.
Взе и сешоара. Сега можеше да мине и през кухнята, за да си намери нещо за ядене. Коремчето й след малко щеше да започне да говори, а това не предвещава нищо хубаво. Даже вече се чувстваше леко отмаляла от глад.
Влезе в кухнята. Остави сешоара и дрехите на плота. Започна да дири храна. В един от шкафовете набаря пакет с бисквити "Oreo". Можеше да издържи и без млякото. А и да си кажем честно, тя не беше най-голямата фенка на прясното мляко.
Върна се в хола натоварена със сто и едно неща. Подаде му новите дрехи, остави големият пакет на масичката.
- Искаш ли да излезем? Все още има време за това.
Усмивката, която изгря на лицето й, беше едвам-едвам забележима. Отвори синият пакет и си взе една. Изяде си я пре-спокойно. След това включи сешоара към един от контактите. Махна кърпата от косата си, седна на дивана и включи духащата машина. Тя бе безшумна и духаше силно, така че нямаше да е проблем да си говорят докато тя си суши косата.
От началното училище страдаше от бърза загуба на тегло. От тогава още я мъкнеха по доктори. А тези идиоти така и не откриха причината за тази аномалия в тялото й. Хранеше се както трябва, та дори и малко-много отгоре. Тогава започнаха да я тъпчат с разни витамини, добавки и други лекарски глупости. Благодарение на тези неща, месечните течения под формата на кръв, бяха спрели. Завинаги. А заради това беше хванала сериозна алергия, да се каже, от болници. Мразеше да ходи в тези бели сгради, пълна с хора в бели престилки. Разтреперваше се от мисълта.

by **SuHo.** Чет Окт 31, 2013 2:26 pm

Не след дълго Анна се появи облечена с други дрехи и с кърпа на главата, а Джун Мьон беше само по бельо. Срамота. Това изобщо не беше джентълменска постъпка от страна на Сухо.
- Дай ги на мен. След малко ще ти дам други дрехи.
Момичето взе мокрите парцали от ръцете на Сухо и ги понесе нанякъде. Джун Мьон си позволи лукса да огледа хола на австралийката. Разгледа внимателно наредените снимки на стената и шкафчетата. Някой от тях бяха с момичето което беше с тях в бара предната вечер. На една от снимките беше в Австралия пред операта в Сидни. Беше със семейството си или поне така си мислеше Джун Мьон. Ако наистина това бяха родителите й, определено баща й въртеше незаконен бизнес. Изглеждаше точно като типичните корейски мутри.
След малко се чу шум и Анна се озова в хола си със сто неща в ръцете. Тя да не би да беше донесла половината си апартамент в една стая?
- Искаш ли да излезем? Все още има време за това. - попита го тя и леко му се усмихна.
Джун Мьон й кимна с глава.
- Искам. По принцип това си беше първоначалната идея, ама леко се отплеснахме от нея. - Сухо погледна настрани и се почеса леко зад врата, нищо, че не го сърбеше.
Момичето започна да си суши косата и да яде едни бисквити. Звукът, който издаваше машинката не беше някой заглушителен и можеше да си говорят най-спокойно. Май щеше да е добре да обсъдят къде да отидат на разходка или пък в някой ресторант. Щеше да е най-добре да изреди всичко, което му дойде на акъла и да попита Анна.
Но първо се сети, че трябва да се облече. Сложи тъмносините дънки и черната тениска, която му беше точно по мярка. Ей, нацелила го е.
- Имаш ли някакви предпочитания къде да отидем? - започна Джун Мьон. - На кино, в парка, някъде около река Хан, в някой ресторант, в увеселителния парк...
Само това му хрумваше за сега. Доста малко като за част от Ким. Те винаги бяха с много идеи и все велики. Това беше най-ясно изразено при двете му по-малки сестри.

by **Anna** Пет Ное 01, 2013 11:31 pm

- Искам. По принцип това си беше първоначалната идея, ама леко се отплеснахме от нея.
То оставаше и друга да е първоначалната идея, де. Въобще не бяха планирали това в банята. На момичето, честно казано, му падна като гръм от ясно небе. Но май, добре, че нещата се извъртяха така. Или пък не..? Пф, все тая. Станалото - станало. Няма връщане назад. Само да не ги е снимал и да възнамерява да качи клипа в някой порно сайт като redtube или pornxxx. Ако това са му намеренията - по-добре да си стяща бохтичката и да бяга на Марс. О Анна може да е душичка човече, но ако трябва да отмъщава за собствената си личност или общото благо - run for your life! Така можеше да го закопае човечеца, а че после да се събужда посреднощ, сънуващ я като Грел от Kuroshitsuji с резачката за души или ножиците. По-добре резачката. Добре, че тези случаи са голяма рядкост. Досега само два пъти е отмъщавала така и после викаха майка й и баща й в дирекцията. В крайна сметка, за нито едно от тези неща не беше наказвана от семейството си. А и онези глупаци си го бяха заслужили. Повече не посмяха да се закачат с нея!
Проследи действията на Джун Мьон докато се обличаше. Точно по мярка му бяха дрехите. Значи добре го е нацелила и окото й е точно, въпреки лекото размазано виждане надалеко. Следователно, имаше големи шансове в най-скоро време да отвори собствена дизайнерска къща. Скиците й също бяха страхотни, а и стилът й бе различен от другите. Всеки дизайнер и стилист има свой собствен стил, който ако бъде повлиян от друг - отива по дяволите. Австралийката се беше влияла от няколко известни дизайнери, но в крайна сметка запази стила си. Само стана много по-добра от доста свои колеги.
- Имаш ли някакви предпочитания къде да отидем?На кино, в парка, някъде около река Хан, в някой ресторант, в увеселителния парк...
Девойчето го удостои с многозначителен поглед. Предложенията му бяха добри. Но определено ресторантът веднага изхвърчаше от този списък!
- Около река Хан! Живея от три години тук, но все не намирам време да обиколя там - отговорът пристигна експресно. - Но ми обещай никога да не ме водиш на ресторант. Лоши спомени просто.
Да, може да беше горд представител на всеядните, но мразеше ресторантите. Главните причини бяха едни гадни спомени свързани с разните там гадинки и такива. Извинете, ама да ви поднесат заедно със спагетите, цял плъх....
Накрая приключи със сушенето и се среса старателно. Е, вече беше готова!
- Готова съм! - оповести тя и изяде още няколко от бисквитите. - Да знаеш, че съм голяма блейка на моменти и лесно се губя. Супер дезориентирана съм.
Не след дълго вече бяха навън и крачеха по улиците на Сеул. За щастие беше вече тъмно и не се виждаше много-много. Оскъдната светлина от уличните лампи не предоставяше на хората, които минаваха покрай тях, клюкарската гледка. Хехе.. Един таен среднощен романс.

by **SuHo.** Съб Ное 02, 2013 12:50 am

Тя го погледна след което каза, че иска да отидат до река Хан. Джун Мьон леко се усмихна. Харесваше много това място и се радваше всеки път когато му се отваряше възможност да го посети. Очевидно днес щеше да е един такъв ден. Пък и тя никога не е била там. Щеше да й покаже най-интересните места.
- Но ми обещай никога да не ме водиш на ресторант. Лоши спомени просто. - каза му тя.
- Обещавам! - смигна й Джун Мьон.
След малко момичето беше готово. Сухо също беше готов. Беше си взел телефона и портмонето от дънките и ги сложи в джобовете на новите си дрешки. Това означаваше, че всичко е в него и следователно и той беше готов да тръгне.
- Да знаеш, че съм голяма блейка на моменти и лесно се губя. Супер дезориентирана съм. - предупреди го Анна.
След това двамата излязоха от апартамента й и закрачиха по улиците на Сеул. Благодарение на това, че е тъмно хората щяха да го разпознаят доста по-трудно и по този начин нямаше да забърква Анна в тези истории с папараците и сесанг феновете. Или поне се надяваше да успее да я скрие, ако нещата се задълбочат, защото фенките му със сигурност щяха да й направят нещо в пристъпа си на ярост. Все пак "техния оппа" си има приятелка, която не е някоя от тях. Що за хора бяха не стана ясно. Как може да искат да тормозят толкова много биасите си? Що за хора бяха тези?
За това доста от айдълите предпочитаха феновете си извън Азия. Те много добре знаят, че техните любими звезди, ако посетят веднъж тяхната държава не се знае дали ще го направят пак и за това правеха всичко възможно да се харесат на биасите си. Дори ЕХО скоро щяха да посетят Русия и щеше да стане ясно дали тези негови разсъждения са верни.
По едно време се огледа и видя, че Анна изостава. Отиде до нея и я хвана за ръка като преплете пръстите си в нейните. Нямаше да я остави да се изгуби, я!
Скоро вече бяха на моста. Цветните прожектори бяха включени и гледката беше още по-красива.
- Имаш късмет. - каза Джун Мьон. - Тази вечер са включили цветните прожектори и е още по-красиво.
Той я пусна и се подпря на парапета. Обичаше да наблюдава водата. Това го караше да се успокоява. А сега му беше още по-хубаво, защото Анна е до него.

by **Anna** Нед Ное 03, 2013 2:35 pm

Покрай корейските си колеги в университета, знаеше, че феновете могат да бъдат два вида: Нормални и Сасенги. Първият вид бяха или интернационалните фенове, които просто и да искат, не могат да видят своите любимци на живо ( освен ако няма концерт ). Те са примерни, добри, подкрепят биасите си. Докато сасенгите.. О, сасенгите. Те преследват, тормозят и какво ли още не. Преди години даже е имало случай на самоубийство от страна на идол заради тези хора. Това не са фенове!!! Това са просто група от хора, които се нуждаят от спешна психиатрична помощ. Най-добре да съберем пари и да им вземем един абонамент за "Курило". Сасенгите не са наред с главата. Именно и за това повечето двойки, които са айдъли или айдъл с нормален човек, правеха срещите си през нощта. За да не ги засекат, защото иначе става мамата си трака. В доста от случаите започваха да тормозят момичето, за да спре да се среща с "техния оппа" и накрая се стигаше до убийство или самоубийство. Хъх...
В този момент О Анна благодари на Шисъс и Крисъс за дето е тъмно и няма чак толкова много хора. Повечето бяха работници, които се прибират забързано в къщи при семействата си.
Двамата вървяха по моста над река Хан. Имаше доста интересни неща за гледане и момичето се стараеше да види всяко едно от тях. Никога досега не бе минавала от тук и нямаше да изпусне възможността да огледа всички подробности, които са се изпречили пред погледа й. Кой знае кога пак ще има възможността да мине през тези пътища, при това без да се изгуби и батерията на телефона й да е паднала.
По едно време се зазяпа в едно голямо куче. Сигурно като се изправеше и ставаше два метра. Голямо, пухено и най-вероятно дружелюбно. Очите й щяха да окапят по него. Дори си го снима, за да му се любува. И най-вероятно щеше да иде да си го прибере ако Джун Мьон не я беше хванал за ръчичка, за да се разбърза. Мда. Както винаги изоставаше от стадото. Типично в нейн стил.
Пръстите му бяха преплетени в нейните. Това я накара да се изчерви. Добре, че беше тъмно, а мъждивата светлина не даваше големи надежди да се види нещо такова. Хехе..
Не след дълго стигнаха до въпросния прословут мост. Бяха пуснати цветни прожектори и беше адски красиво. Погледът й остана зареян в мастиленото небе, което беше обагряно от цветовете на дъгата, излизащи от прожекторите.
- Имаш късмет. Тази вечер са включили цветните прожектори и е още по-красиво. - каза лидерът на EXO. Австралийката съвсем леко се подсмихна.
Той пусна ръката й и се подпря на парапета. О не смееше да го направи. Просто стоеше притихнала няколко крачки зад него и.. гледаше. Душевният мир отново въведе ред в съзнанието й. Бунтовете спряха. По драмите доста често хората идваха на това място и крещяха. Сигурно имаше ефект, за да го правят. Някой път можеше да пробва.
- Много е красиво.. - започна да се изтръгва от унеса си. - Как съм могла да го пропусна...?!
Ядоса се сама на себе си. И на колегите си. Явно се налагаше спешно да се сприятели с корейците от другата група. Те бяха далеч по-нормални от тези в нейната. Как успяха да я натирят при възможно най-шашавите същества в целия университет?!
Все още държеше мобилния си в ръка. Дисплеят беше отворен на снимката на огромното куче.
- Виж го какво е сладко - тя му го показа.
Огромно, пухено, миличко и сладко. Какво повече!?
- Каква ли му е породата? - попита по-скоро себе си. Впусна се в издирване в гугъл и накрая откри топлата вода - кавказка овчарка.
Определено Анна бе доста странно момиче. Имаше съвсем различни интереси от булшинството и харесваше нестандартното. Например, кой би взел някакво двуметрово на четири лапи за сладко? А и колко са случаите на такива аномалии в човешкия организъм - да тъпчеш като невидял и да си стоиш кльощав? Но, въпреки странностите си, тя бе визуално напълно нормална за австралийка с корейски корени от страна на баща си. Макар и с два атрибута доста напред, но за това съдете рода на майка й.

by **SuHo.** Съб Ное 09, 2013 11:50 am

През целия път Сухо се оглеждаше като крадец. Беше го старах. Не, че ще направят нещо на него, а че сесангите може да наранят Анна в пристъпа си на лудост. Всички момчета от EXO този страх и винаги когато си говориха за това сериозността в гласовете им беше огромна. Никога не са се шегували с това и определено никога нямаше да го направят, защото с луди шега не бива.
- Много е красиво.. Как съм могла да го пропусна...?! - попита Анна, а в гласчето й се усещаше, че е ядосана.
- Нова си в града. Нормално е да не знаеш къде да отидеш, но сега аз ще те развеждам. - предложи й Джун Мьон.
Момичето му посочи дисплея на мобилния си. На него имаше едно огромно куче, ама като казваме огромно, не преувеличаваме. Беше една голяма топка косми, която със сигурност е доста мекичка.
- Каква ли му е породата? - попита Анна и се впусна в търсене в гугъл.
- Не знам. - отговори й Джун Мьон. - Виждал съм го и преди, но не съм се интересувал от това.
Докато тя търсеше това каква порода е това куче Сухо се зазяпа в реката. Беше наистина красива по това време на годината. Беше спокойна, не беше мътна, а няколко корабчета тихо си преминаваха през нея. Обичаше го това място и когато беше тук чувстваше едно спокойствие, което рядко изпитваше на друго място.
- Искаш ли да се разходим под моста? - попита Сухо. - Там също има какво да се види.
Анна се съгласи на предложението му. Той я остави няколко минути да се полюбува на гледката. Отново хвана ръката й и я поведе към по-долната част на моста. Там имаше няколко алеи, на които може да се бяга. Имаше пейки за сядане. Имаше и няколко влюбени двойки, които се разхождаха безцелно. Джун Мьон и Анна правеха същото. След като обиколиха двамата седнаха на една пейка, която им беше най-близо до местоположението.
- Какви други места си посещавала в Сеул? Може да ти препоръчам някое, ако искаш?
Джун Мьон знаеше, че не е ходила на много места и просто искаше да я посъветва къде е най-добре да отиде.

by **Anna** Чет Ное 14, 2013 9:56 am

На това място сякаш абсолютно всички мисли изчезваха и се заменяха с необикновенно спокойствие. Определено това място щеше да се превърне в едно от любимите й и доста често щеше да започне да го посещава. Е, тя е човек с доста свободно време. По всяко време на денонощието можеше да отдели време. За това си разпределяше времето до точност. Точността беше един от добродетелите й. Мразеше закъсненията. За това и гледаше никога да не закъснява. Кофти е факта, че напоследък доста често се случваше и лекторите не бяха никак доволни от това, защото знаеха, че Анна е човек на точността.
- Искаш ли да се разходим под моста? - попита Сухо. - Там също има какво да се види.
- Разбира се, че искам - отговори тя.
Останаха още няколко минути на моста. Наистина много й харесваше. Любуваше се на успокояващата гледка, която Джун Мьон й предостави да види за първи път. Радваше се, че е дошла с него, а не с някой друг.
Отново хвана ръката й. Така вървяха през целия път по-долната част на моста над река Хан. Там също беше интересно. Имаше алеи за бягане, за каране на велосипеди. Също така имаше и няколко влюбени двойки, които се разхождаха безцелно. Сега и те двамата се присъединиха към тях. Определено доста й харесваше. Обиколиха навсякъде и накрая седнаха на една от свободните пейки.
- Какви други места си посещавала в Сеул? Може да ти препоръчам някое, ако искаш?
Анна се замисли. Наистина, къде беше ходила из цял Сеул? Напълно сериозно, не беше ходила на много места. Прекалено дезориентирана беше, за да ходи тук и там. А и колегите от курса й бяха заети с други неща, за да я развеждат из този така голям град. Е, Мелбърн е друга история. Познаваше го като петте си пръста, все пак е отраснала там. А в Южна Корея бе прекарала само две години от тийнейджърския си живот. При това не беше в Сеул.
- Посещавала съм двореца. Също така зоопаркът, аквариумът, Сеул Тауър, Евърленд.. И.. Май е това. Както ти казах, доста съм дезориентирана. Кристен почти няма време иначе досега да ме е развела из целия град - О повдигна леко раменете си. - Препоръчай ми някое място. А може, когато имаш време, да ме заведеш някъде, където не съм била. Сигурна съм, че Сеул сам по себе си е една голяма забележителност!
Австралийката го погледна и се усмихна. Облегна глава на рамото му. Очите й останаха в многото светлинки, идващи от големите сгради от другата страна на река Хан.

by **SuHo.** Съб Ное 16, 2013 9:54 am

Момичето се замисли. Джун Мьон я изчака търпеливо. Все пак имаха цяла вечер на разположение и не бързаха за никъде. Поне той, де.
Отдавна не беше ходил на моста над река Хан. Всъщност като се замисли не го беше посещавал от както се разделиха с Кристъл. Нещата между тях изобщо не потръгнаха. И двамата полагаха огромни усилия за тази връзка, но в крайна сметка не се получи нищо съществено. Разделиха се малко преди дебюта на Сухо в EXO. До ден днешен си поддържаха добри отношения, но Джун Мьон понякога го хващаше срам да е около нея. Миналото винаги го е преследвало. Той трудно можеше да заживее в настоящето или да помисли за бъдещето без да се върне назад и да си припомни какво е направил и да се опита да предотврати грешките си.
- Посещавала съм двореца. Също така зоопаркът, аквариумът, Сеул Тауър, Евърленд.. И.. Май е това. Както ти казах, доста съм дезориентирана. Кристен почти няма време иначе досега да ме е развела из целия град. Препоръчай ми някое място. А може, когато имаш време, да ме заведеш някъде, където не съм била. Сигурна съм, че Сеул сам по себе си е една голяма забележителност!
Джун Мьон я изслуша внимателно. Не беше ходила на много места, това значеше, че Сухо имаше доста възможности. Без да му мисли много той започна да изрежда това за което се сети.
- Първо ти препоръчвам да отидеш на Love-lock wall. Там може да закачиш катинарче с някакво послание. Най-често то е любовно за това е хубаво да отидеш с любим човек. Изкуственият водопад Geongyechun и Изкуственото езеро Lilly също са хубави места. Ако не си посетила Olympic Park направи го. Там цял ден може да се моташ сред дървета и зеленина. Катедралата Myeongdong също е едно много хубаво място. Доста старинна сграда е. А ако искаш да се напиеш и да разпуснеш някъде след тежък ден горещо ти препоръчвам клуб "Midnight" и клуб "Еmpphire".
Май се оля. Дали момичето щеше да запомни всичките му препоръки? Както винаги щом му дадат думата се възползва максимално и не пропуска възможност да разточи локумите си. Ех, Сухо, Сухо какво да ти кажа? Добре, че поне си богат.

by **Anna** Чет Ное 21, 2013 9:39 am

- Първо ти препоръчвам да отидеш на Love-lock wall. Там може да закачиш катинарче с някакво послание. Най-често то е любовно за това е хубаво да отидеш с любим човек. Изкуственият водопад Geongyechun и Изкуственото езеро Lilly също са хубави места. Ако не си посетила Olympic Park направи го. Там цял ден може да се моташ сред дървета и зеленина. Катедралата Myeongdong също е едно много хубаво място. Доста старинна сграда е. А ако искаш да се напиеш и да разпуснеш някъде след тежък ден горещо ти препоръчвам клуб "Midnight" и клуб "Еmpphire".
Анна го изслуша внимателно. Определено беше пропуснала много от града, но какво да се прави? На никого не му беше до нея, че да отдели няколко часа или цял ден от графика си и да я развежда. Всеки си имаше много по-важна работа и тя самата се беше примирила с факта, че живее в столицата на страната на утринната свежест без да познава града. Е, карай. Това някой ден ще се промени. Въпросът е кога ще се случи.
- Благодаря. Ще се постарая възможно най-скоро да посетя тези места. И без това имам нужда от разнообразие. С изключение на катедралата, всичко останало звучи примамливо - тя се усмихна. - А клуб, дискотека или бар в бъдещата една година няма да посетя. Това беше възможно най-голямата ми грешка.
Или пък не беше грешка? Ако не беше отишла нямаше да го срещне. Не ходеше много-много по концерти, така че тази вероятност отпада. Възможността да го беше срещнала на концерт е едно на сто. Кой го знае кога пак ще промотират? От корейчетата в класа й знаеше, че EXO вече рекордно се бавят с comeback-а си и феновете бяха много нещастни от този факт. А пък от малкото диване, което й се пишеше брат и макне на EXO знаеше, че готвят нещо фрапиращо. Бързата работа срам за майстора. Знаеше, че ще са идеални, да не кажем перфектни.
- Ще ми пуснеш ли някоя ваша песен? Слушала само "MAMA" - е, тук вече не лъжеше. Слуша само дебютната им песен, другите въобще не ги беше отразила, а и като цяло не им беше фен. Карай, че брат й е в тази група.
Хах. Нещата ставаха като Шиндонг от Super Junior и сестра му. Вместо малката да е ELF, тя е Beauty. Само дето тук вместо да е EXOtic, тя е KissMe. Е, случва се. А и О усещаше как ще се превърне в тяхна фенка. Сега имаше мотив да се заинтересова от групата, както и от другите групи на компанията. А и нали имаше вероятност да започне работа там? В такъв случай е направо наложително да се запознае с историята на S.M, с артистите и прочие.
Джун Мьон си изкара мобилния, а Анна се намести по-удобно до него. Наистина й беше любопитно да чуе още нещо от тях.

by **SuHo.** Вто Дек 03, 2013 6:42 pm

- Благодаря. Ще се постарая възможно най-скоро да посетя тези места. И без това имам нужда от разнообразие. С изключение на катедралата, всичко останало звучи примамливо. А клуб, дискотека или бар в бъдещата една година няма да посетя. Това беше възможно най-голямата ми грешка.
Трябваше да спомене и катедралата, за да не излезе някой необразован човек. Като син на професор, Джун Мьон беше изчел доста книги и беше научил много за страната си от четивата.
Сега се сети нещо много важно! Майка му и баща му искаха задължително техните деца да се обвържат с корейци. Анна беше наполовина такава и като нищо настойниците му ще се хванат за тая малка подробност и ще се опитат да го отделят от нея, но определено не бяха познали! Първо щеше да я крие доста време от тях, за да не й стъжнат живота и второ нямаше да допусне господин и госпожа Ким да се месят в отношенията му с момичето. Сестрите му трябваше да внимават, защото те още от малки са сгодени и можеше да им се наложи да живеят с онези идиоти, които бяха синове на собственика на доста проценти от акциите на автомобилната компания "Хюндай".
- Ще ми пуснеш ли някоя ваша песен? Слушала само "MAMA" - това го накара да излезе от мислите си.
- Разбира се!
Джун Мьон изкара телефона си, отключи го и започна да се ровичка из песните й. Щеше да й пусни песните на EXO-K. Натисна един от тъч бутоните и зазвуча една от техните песни.
- Това е "History" - проясни той.
Когато дойде една част, която Сухо изпълнява в песента, започна да си пее тихо.
-Break it yokmang ye banchik. Move it pagweran mideok. - на следващата него част направи абсолютно същото. - Jebal saranghae, saranghae, saranghae
Johwa roul surok wanbyeok ha janha.
След това й пусна "Two moons", "Machine" и "What is love?". Естествено й пусна и roll like a buffalo версията на песента "Two moons". Без нея просто не можеше да мине.
- Групата ни скоро ще се завърне и новият ни албум ще има много повече песни - сподели той.
Ами време беше да се завърнат на голямата сцена с гръм и трясък! Феновете ги чакаха от много време. Момчетата в знак на извинение щяха да пуснат голям албум и ще се съединят под името EXO. Всички заедно ще пеят и на корейски, и на китайски заглавната песен на албума и щяха да промотират всичките 12 парчета. Nice, a?

by Sponsored content