Преди 1 ден, Къщата на призраците

by **Bang Minah** Съб Дек 28, 2013 12:04 am

Един ден след Коледа. Празничният дух все още витаеше във въздуха на Сеул - баналните коледни песни, чуващи се от магазините, коледните украси, опасващи улиците, както и приятният аромат на сладки, изпълващ дробовете.
Разбира се, повдигнатият дух щеше да продължи до идването на новата година. Все пак икономиката процъфтяваше през това време отгодината. Трябваше да се извлече максимална полза от желанието на хората да зарадват близките си.
Светът празнуваше, учестеният му пулс се усещаше по зимните улици. И нито един удар не успя да стигне до Мина. Тя бродеше безцелно из града като коледен дух. Контрастът между нея и развълнуваните граждани бе потресаваща - като да сложиш сол в билков чай : неестествено и ненужно.
Мина беше привидение, колкото и да не искаше да признае. Макар да усещаше плътта си, знаеше, че не живее; въздухът изпълваше дробовете ѝ, но тя не дишаше; сърцето ѝ все още биеше в гърдите, но тя изпускаше живота.
Дните си летяха и не чакаха. Колкото повече време минаваше, толкова повече Мина се задушаваше. Кога щеше да дойде нейният ред? Щеше ли да посрещне Нова година? Рождения си ден? Незнанието я изпиваше, отнемайки живеца от мускулите ѝ.
Мислеше си, че ще се наслади на оставащото ѝ време - един от тъпите лозунги на поредната брошура, която бе взела от болницата.
Какъв смисъл имаше? Нямаше значение какво прави, зщаото рано или късно щеше да умре. Разбира се, всеки човек си отиваше от този свят. Естествено бе обаче първи да са по-възрастните - така гласеше неписаното правило. Е, правилата се създаваха, за да бъдат нарушавани.
Мина щеше да умре по-рано от останалите и никой и никакви скапани брошури не можеха да ѝ помогнат. Беше бясна и изморена. Цялата тази изкуствена съпричастност и предложенията за сбирки на нещастници, обречени от тумора, я измаряха. Каква полза имаше от тях, щом не можеха да премахнат проклетника и да върнат нормалния живот на тези хора? Нима потупване по рамото, състрадателна усмивка и изтъркани клишета тип "Бъди силна!" щяха да излекуват Мина или когото и да е? Не, това беше просто неудачен начин да се демонстрира "човечност". Къде беше тази "човечност", когато Мина седеше в кабинета на лекаря и усещаше как гърдите ѝ се свиват, поглъщайки целия ѝ свят?
Истината бе, че животът бе несправедлив и жесток - за да оцелееш, трябва да се бориш със зъби и нокти. Мина обаче не можеше да се бори повече - от боеца с желязна броня и остър меч бе останало жалко подобие на човек. Тъмните кръгове под очите ѝ разказваха за дълги безсънни нощи, прекарани в самосъжаление и тихо хлипане; жълтеникавото лице, придобиващо изпити и мъченически черти, ясно обрисуваше безднадеждността и празнотата, ширещи се в сърцето ѝ.
Мина щеше да умре по-рано от другите - само че тя вече бе мъртва. Бе "прегърнала" идеята за смъртта и чакаше.
С тези си мисли момичето се насочи към т.нар. "Къща на призраците". Беше забавно как хората измисляха небивали истории с духове, докато сред тях бродеха истински и много по-страшни. Не, това не бяха мъртви роднини - бяха мъртвите съзнания на милиардите мравки.
Очите ѝ шареха по инстинкт, сякаш за да засекат потенциална опасност, докато пристъпва към вътрешността на къщата. Дъските скърцаха изпод ботушите ѝ и огласяха чуждото присъствие. Мина се сгуши в палтото си, скривайки ръцете си, оглеждайки живите трупове, налягали по земята. Изглеждаха като част от интериора на къщата, не като натрапници. Може би единствената натрапница бе Мина.
Какво правеше тук? Търсеше опасност, нещо като прилив на адреналин, който да разтърси съзнанието. Някои се самонараняваха, за да се почувстват живи, а Мина търсеше опасност.
С усмивка момичето се разхождаше, изучавайки всяко кътче от къщата. Изведнъж усети здрава и болезнена хватка около китката си, което почти я събори.
- Коя си ти? - дрезгав глас достигна до ушите ѝ, смразявайки кръвта ѝ.
Щом погледна надолу, Мина се стресна - мъж с чорлава коса, кървясали очи и изопнато лице се усмихваше ехидно, сякаш очакваше поредната си жертва.
- Пусни ме! - изръмжа Мина, опитвайки се да се отскубне от лапите на нищожеството.
- Не толкова бързо! - изсмя се отрепката, дръпвайки момичето към дъските.
Чернокоската усети как главата ѝ среща пода с пукот, а миг по-късно нечие тяло се търкаше в нейното.
- Хубава си. - прошепна в ключицата на Мина онзи, спускайки ръцете си изпод дрехите ѝ.
- Пусни ме, прасе такова! - изпищя Мина, борейки се с всички сили да се измъкне от капана.
Чувстваше се омърсена и ужасена. Сърцето ѝ блъскаше бясно в гърдите, но това не беше желания адреналин.
Ръцете ѝ удряха тялото на наркомана, който обсипваше врата ѝ с проклети целувки. Мина викаше с цяло гърло в отчаян опит да се свърже с външния свят. Писъците ѝ раздираха тишината, така както омърсените ръце на нищожеството раздираха кожата ѝ.

by **Sehun.** Съб Дек 28, 2013 2:08 pm

„ Весела коледа ,миличък!Бъди все така усмихнат и успешен!Пожелавам ти еднамного успешна и пълна с хубави емоции година.Заслужаваш го ,детето ми!Толкова съм горда ,Се Хун!”
Сърцето на господин О се сви при спомена на гласа на майка му.Телефонния разговор ,който проведе с нея на Коледа беше също така болезнен.Това беше първата Коледа ,която щеше да прекара без семейството си.Нямаше да види майка си,няма да зарадва скъпата си баба ,нито пък да трогне поне малко строгото сърце на баща си ,като се появи със гордо вдигната глава.Нямаше да се закача със сестра си ,докато помагат със вечерята.Не.
„Надявам се да си прекраш прекрасно със момчетата.Забавлявайте си и не забравай ,че на Коледа стават чудеса.Отваряй си очите на четири!Да не посмял да пиеш,че ще си довлеча задника от Сеул и ще те пречукам!”
Каменното лице на момчето се пропука и на него цъфна една малка ,горчива усмивка.Мекият глас на майка му секна.Не му беше нужно чудо за да разбере ,че в момента също е разтроена.Отлично я познаваше и знеше ,че в момента от нежните й очи се стичат горещи сълзи.
„Омма...”-проломи тихо той.От другата страна на слушалката се че тихо хлипане. „Мамо ,не се притеснявай ,аз съм вече голям!Освен това кака ще до нас и ще ни следи зорко!Това е за последно обещавам ти!При първа възможност летя до Сидни!..Аз ще ти пратя подаръка по пощата.Обичам те мамо!Ъм...Весела Коледа.” Сехун стисна здраво челюста си и изглади устните си във тънка ,строга линия.
-Йо,макне,ставай!-веселяшкия ,дълбок глас на Чан Йол изтръгна момчето от дълбоките му мисли.Тежка въздишка се откъсна от устните му и той заедно с приятелите си излезе от служебния ван.Времето в Сеул беше необичайно по-топло от колкото се очакваше за края на Декември.Нямаше го онзи леден вятър ,беше сухо и студено.Слъцето надничаше изпод намръщените облаци.Същата обстановка беше й във съзнанието на русокосия.Беше пусто.Само че в него никога не изгряваше слънце.Нищо не можеше да стопли стените обградили сърцето му .Лед беше сковал всичко в него.Беше толкова болезнено.Спазми често свиваха гърдите му ,но той вече обикна тази болка.Дори Со Джунг,Лухан или пък Анна не можеша да съживят и да подбудят най-уязвимия нерв у него.Беше ли толкова невъзможно?Самият Сехун не знаеше какво да направи по въпроса.Не познаваше тялото си.За разлика от Джонг Ин, макнето не ревеше ,той страдеше безмълвно.Как не се намери никой на този свят ,който да го разбере?!Имаше незабавна нужда от сродна душа!Времето вече минаваше толкова бавно ,беше чак болезнено.
-Чакайте!-високо каза младока ,щом разпозна гърба на позната „приятелка”.Тя тъкмо пресичаше или по-скоро се носеше ,като призрак през улицата.Празният й поглед не й позволи познае вана и момчетата вътре.Какво й ставаше пък на тази пак?Шашнати всички във колата го погледнаха.Оф,моля ви се все едно не са очаквали от него и преди не са се изненадвали никога от него.Сехун изцътка , отвори вратата излезе , затръшна я зад себе си и претича през платното за да настигне Мина.Зад него се зарнесоха гневни бибиткания ,на които тийнеджъра не объран грам внимание ,той продължи да претичва след момичето.
Банг Мина.Дори нямаше обяснение защо търчеше зад нея!Та той не я понасяше.Не разбираше какво са виждали Крис ,Баози и Кай още по –малко и Чен в това момиче ,а тоя последния беше доста близък със нея!Сехун 100% беше сигурен ,че тя се е занимавала със онея тримата глупаци само и само за да намаже!А пък тоя трол Чен ...тук вече беше станало много сложно.Иъл.Що за наглост има това момиче?Ще излиза със половината от групата,а после как ще ги погледне?!С какви очи?Срамота.
„Какво по-дяволите!”-изруга на ум момчето ,докато стоеше изправен пред голямата порутена ,сграда.Наоколо беше доста тихичко и зловещо.Той стоеше смело с лице пред тази дупка на наркомани и най-вероятно севернокорейци.Мина беше влязла вътре.
-Пха,наркоманка..-измърмори О под носа си и се обръна за да си тръгне.Всъщност очакваше го от нея.Мушкайки ръце в джобовете си и помеайки си солидна глътка въздух ,той вече крачеше напред и се отчалечаваше ,когато силен жески писък смрази всичко .По инстинкт ,Сехун се извърна назад.О не това не е истина..сега трябваше да я спасява ли?
Писъците от зловещата тухлена постойка не стихваха.Колебайки се ,макнето все още стърчеше отпред.
-Ох,мамка му!Мамка му!-изтреля нови ругатни и се впусна към вратата.Проследявайки виковете на момичето ,той най- сетне застана лице в лице с ужасната глетка.Мятайки се ,уплашено Мина беше приклещена от някакъв клошар.Очите на Сехун се разшириха от шока, а тялото му застина.Сигурно стоеше ,така с часове ,но за сметка успя за секунди грабне една тръба.Погледа ръцете си леко неуверен в оръжието си ,но нов писък на госпожицата го съвзе и той замахна и стовари желязото върху главата на нападателя.Настани гробна тишина.Тая защо не викаше?Умря ли? Тихи хлипове се разнесоха от все още приклещената под отпуснатото тяло на мъжа ,Мина.Ех,жива е.
Тежката тръба се изплъзна от студените пръсти на Сехун и падна на пробития под предизвиквайки силен метален трясък.Денсъра все още гледаше с ужас ръцете си.Те трепереха. Той вдигна главата си погледна към тъмнокосата.Едвам преглътна после бързо се наведе ,бутна тежкото тяло на клошара и помогна на Мина да се изправи.Тя беше във шок.Уплашен ,О я придържаше защото ,ако я пуснеше щеше да се срути на пода.Сълзите се стичаха по лицето й.Цялото й тяло също трепереше.Щом я огледа хубаво ,русокосият забеляза кръвта по якето й.Отново очите му станаха на крушки.Той стрелна погледа си на тялото на мъжът.То беше безжизнено.Онази сълна болка в гърдите на макнето го порази ,краката му се подкосиха и то падна на колене гледайки ужасено.Какво беше сторил?

by **Bang Minah** Съб Дек 28, 2013 8:00 pm

По дяволите! Не така си представяше Мина посещението в "зловещата" къща. Надали и момчето е имало подобни планове за вечерта - убийството не бе в списъка с нощните дейности на повечето хора. Но кой беше той? Заради мъждивата светлина, както и сълзите в очите, Мина не можеше да обходи обстойно лицето му.
Ето - сноп жълта светлина от уличната лампа влезе през разбития прозорец и окъпа чертите на непознатия. Сърцето на момичето затихна в гърдите - непознатият всъщност беше много познат.
О Сехун - един от членовете на ЕХО, който май не хранеше големи симпатии към нея. Нищо чудно - бе излизала с И Фан, Минсок и Джонгин, а Джонгде беше един от най-близките ѝ приятели. Отстрани може би изглеждаше като лека жена, която се възползва от славата на мъжа до себе си, но дълбоко в сърцето си, чернокоската знаеше, че не е така. Бе създала прекрасни спомени с всеки един от тях, но разкриването на лични преживявания бе напълно излишно. Защо дължеше обяснения на когото и да е? И без това скоро от нея щеше да остане само студена надгробна плоча. Само дето това никой не го знаеше и нямаше нужда да симулират съчувствие и снизходителност.
Като стана дума за добротели, Мина не можеше да остане безразлична към станалото току - що - беше неочаквано и покъртително. И през ум не ѝ бе минавало, че точно О Сехун - човекът, който пробиваше дупки в мозъка ѝ с поглед, ще бъде именно този, който да я спаси.
Смелата постъпка обаче си имаше цена, и то висока. Дали младежът бе готов да я заплати?
Вцепененият поглед, в който играеше терор, даваше ясен отговор на Мина - Сехун не можеше да осъзнае какво се бе случило току - що. В този момент момчето приличаше на 5-годишно дете, което бе счупило любимата кристална ваза на майка си. Де да беше така!
Мина приклекна до замръзналото тяло на Сехун и хвана лицето му в шепи. Погледна го право в очите, опитвайки се да запази стоическото си изражение.
- Сехун, чуй ме! Ще се справим някак, повярвай ми! - гласът ѝ бе студен и отчетлив. Искаше всяка сричка да се забие в съзнанието на Сехун. - Всичко ще е наред. - прошепна този път нежно, придърпвайки главата на момчето върху гърдите си. - Благодаря ти.
След тези си думи Мина стисна раменете на Сехун и му помогна да се изправи - същото, което бе направил той преди минути.
С плахи стъпки момичето се насочи към бездиханното тяло на онова животно (нямаше как да се нарече "човек") и положи треперливо пръстите си срещу врата му, търсейки пулс. Не усети нищо. Разбира се, не очакваше нещо по-различно, но до последно тлееше малка искрица надежда, че може би все още не е твърде късно, че престъплението няма да е толкова голямо. Уви, напразно. Сега тежеше върху гърдите ѝ, като не ѝ позволяваше да диша.
- Сехун. - измъчено изломоти Мина, дишайки на пресекулки. - Не стой така, а ми помогни. Трябва да се отървем от тялото.
Усещаше как кръвта се отдръпваше от лицето и бузите ѝ, а предметите губеха формите си. Примигвайки в опит да разкара замайването, се наведе към трупа и хвана ръцете му.
- Сехун, хайде! - изсъска Мина, желаейки да откъсне Сехун от транса, в който бе изпаднал.
Трябваше да действат бързо, а не да оставят емоциите да ги завладеят и да изпият всяка капчица сила от телата им. Един труп бе достатъчен.

by **Sehun.** Съб Дек 28, 2013 10:03 pm

Гледайки със широко отворени от ужас ,сърцето му блъскаше силно в гърдите му и всеки удар беше болезнен.Не му достигаше въздух.Кислорода нахлуваше в сухите му добове на пресекунки.Задушаваше се.Борейки се за всяка глътка от тъй важния въздух,Сехун едвам, едвам успяваше да фокусира погледа си.Тялото на мъжа...то не помръдваше ,нито пръстите му ,нито ребрата му.Поeмайки си рязко дъх ,болка отново сви сърцето му.Той моментално постави ръка пред него и сви дланта си на юмрук.Това беше кошмар!Той не беше тук.Не беше със омразната си Мина и току що въобще не беше убил човек.Всичко беше просто сън,беше ужасен кошмар.Само че ....всичко това ...де да беше само плод на въображението.Всичко беше реалност.Току що беше ...убил!Редеше грехове след грехове!Трябваше да заплати висока цена за всичко !Беше виновен и нямаше да се оттърве от последствията.Как може да бъде такъв идиот.Защо всяко негово решиение и действие винаги е погрешно.В моменти като тези ,на русокосия му се искаше просто да умре на на секундата.Да избяга от всичко.Да отърве кожата по възможно най-лесния начин.Та той беше страхливец.Беше слабак.Нямаше да се справи.Още по-малко ,че си нямаше никой.Никой нямаше да го подкрепи.Никой нямаше да му повярва.Една ,единствена гореща сълза се отрони от уплашените му очи.Тя се спусна бързо по лицето му оставяйки влажна следа.Ето ,че великият О Сехун се пречупи.
Пред вече празния поглед на момчето се появи Мина.Хванала ,лицето му в шепи тя му говореше неща ,които така и не достигнаха до съзнанието му.Той едвам откъсна погледа си от тялото и за дълго се загледа във настойчивите очи на момичето.Дори тази убедителост не успя да го осъзнае и той отново понечи да върне очите си напоени с хорор отново върху мъжа.
- Всичко ще е наред.-прошепна нежно Мина ,придръпвайки главата му до гърдите си. Притиснати хлипове ,разтърсиха тялото му.Незнайно защо ,дали благодарение на отвратителната тишина ,Сехун успя да чуе ударите на нейното сърце.Днес беше отнел живот....но и беше спасил.
-Благодаря ти.-продължаваше да говори Мина.Господин О просто гледаше надолу и сякаш даже не можеше да мига.Шока още го беше замръзил.Въпреки това обаче ,тялото му се подчини на действието което се опитваше да направи момичето.Младока вече стоше на собствените си крака ,макар че не ги усещаше.Сякаш не беше в тялото си.Беше чужд дори и за собвствения си организъм.Навел глава на една страна и позволявайки на поредната предателска сълза да си проправи път по лицето му.Стоеше така.Само това му оставаше.С това си действие поне не нараняваше хората.Не ги нараняваше и още по-малко не отнемаше живот.
- Сехун, хайде!
За пореден път името ме беше призовано ,но този път той успя да откликне макар и доста забавено.Той примигна няколко пъти.Госпожица Банг стоеше над безжизненото мъжко тяло ,придържайки ръцете му.Досега измъченото му лъце се смени със серизната маска.Веждите му се сключиха ,а прословутия му Покер Фейс заличи всяка следа от безпомощност отпеди малко.Ето ,че О Се Хун се завърна.Без да губи дори и секунди ,той се завтече да помогне на певицата.Хвана краката на мъртвеца и задено повдигнаха трупа.
-Към мазето.-предложи Мина и двамата се запътиха на там където предполагаха ,че е мазето.Мазетата бяха под земята,под къщата така ,че път им се очертаваше надолу.Слизайки едвам, едвам по стръмните стълби точно посредата тъмнокосота изпъшка и изтърва ръцете на мътвеца.Очичките на макнето отново се разшириха и също като нея той пусна крайниците и тялото се търкули надолу.Ако не го беше пуснал щеше да го последва надолу по кекавите стълби.Звуците на чупещи се кости бяха ужасни.Момичето покри с ръце очите си за да не вижда ужасявашата гледка.Сехун проследи с вцепенен поглед мъжкото тяло и когато то стигна най-долу ,то запази мъртвешки покой (xDD) След това тийнеджъра се пресегна и хвана едната китка на Мина.Тя се престарши и откри очите си.Щом погледите им се срещнаха ,момчето й кимна и слезе надолу по стълбите.Женския вокал го последва.Двамата отново хванаха крайниците на клошара и го понесоха на някъде.Щом стигнаха до първия етаж се огледаха.Намериха още едни зловещи стълби и с мъка слязоха долу.Поставиха трупа на земята и се огледаха.Сехун обиколи подземния етаж.Зад една доста отдалечена врата ,той откри някаква гнусна, тясна стая или по –скоро килер ,който съдейки по противната миризма се е използвал за кенеф.Младежа се върна отново до тялото ,кимна на Мина и двамата отново подхванаха крайнците.Денсъра водеше към откритата от него стая и щом достигнаха до нея ,стовариха трупа вътре.Доре не е подозирал ,че през живота му ще му се налага да окрива тяло!
-Д-да то оставим така или да го...запалим..или заровим .Той нали падна по стълбите може би си е чупил кости,врат глава и и и може да изглежда като нещастен случай.Аз.Не знам.Наистина...не знам..какво да правим...-каза с доста дразгав напоен с мъка глас.Беше сякаш някой го беше стиснал здраво за гърлото.Отново щеше да ревне.Колко жалък ли изглеждаше в момента.

by **Bang Minah** Нед Дек 29, 2013 12:44 am

Гласът на Сехун го издаваше - нотките на умора и ужас, както и забързаният не особено членоразделен говор, показваха на Мина по-добре от всичко точно колко бе уплашен блондинът.
Това обаче не беше слабост. Напротив - показваше каква силна и саморазрушителна съвест притежава момчето, което по принцип би било похвално, ако ситуацията не изискваше да си коравосърдечно копеле, чието око не мигва и с лекота се отърва от трупа. Как ѝ се искаше да не усеща сърцето си, свито в болезнена топка; как искаше да успокои мислите си, които препускаха една след друга и не ѝ даваха мира; как искаше да изтръгне тежестта от гърдите си.
За нещастие, нито той, нито Мина бяха такива. Все още не бяха изгубили човечността си, макар да се бяха превърнали в чудовища. Една от любимите мисли на Мина бе "Чудовищата раждат ли се такива, или се създават?" В техния случай важеше вторият вариант - за броени минути се бяха превърнали в зверове, престъпващи човешките норми.
Беше удивително колко рязка може да бъде такава радикална промяна - един миг и сърцето спира; един миг и един живот свършва, а други два се преобръщат. Ако Мина не бе толкова безразсъдна и не беше влязла в къщата, ако Сехун не се бе отзовал на писъците за помощ, то тогава вечерта нямаше да мирише на смърт, а бъдещето - на изгаряща вина.
Може би на това му се викаше да си на кръстопът. Двамата бяха избрали своята посока и трябваше да понесат последствията от пътуването.
Едно от тях бе решението какво да правят с трупа. Мина бе гледала филми, в които героите заравяха мъртвеца и се отърваха от всички доказателства, но накрая истината излизаше наяве. Точно това не биваше да става. Не ѝ пукаше за нея самата, защото дори да я осъдеха, нямаше да доживее излежаването на присъдата. Болеше я за Сехун - за младото и неопитно момче с блестяща кариера и обещаващо бъдеще, което просто се бе оказало на грешното място в грешното време при грешни обстоятелства.
Всичко беше грешно, но нима имаше правилно? Ако Сехун си бе продължил по пътя, най-вероятно мъртвецът щеше да е друг.
- Мисля, че ще е най-добре да го изгорим. - студено заяви Мина, стряскайки се от собственото си хладнокръвие.
Не бе предполагала, че ще ѝ се наложи да изрече нещо такова. Колебливо плъзна ръце из чанатата си и напипа кибрит някъде в дъното. Сехун, който изпълняваше заръката на Мина, се върна след обстойно търсене с туба бензин в ръка.
Момичето грабна течността и побърза да я излее върху тялото, стараейки се да напои всяка частица от него.
- Е, това е. - промълви Мина, стискайки кибрита между пръстите си.
Бавно извади една клечка, драсна я срещу повърхността отстрани на кутията и освободи захвата си.
Клечката тупна върху тялото и даде начало на огнени пламъци, обвиващи изстиващата човешка плът. Мина закри очи, за да не повърне и взе ръката на Сехун в своята, за да го окуражи.
Знаеше, че той бе изплашен колкото нея, а може би и повече; знаеше, че и в неговото гърло имаше дебел възел, който го задушаваше; знаеше, че и неговата съдба се бе променила. Знаеше и единственото, което можеше да стори, бе да стисне ръката му.
Неусетно бузите на момичето се навлажниха от бистри сълзи, които не спираха. Защо плачеше? Не бе сигурна дали заради Сехун, заради мириса на изгаряща плът или заради себе си и жалкия си живот.
Какво щеше да стане сега? Утрото щеше ли да дойде така, както всеки друг ден? Сехун щеше ли да се събуди същия? Щеше ли тя да е същата? И най-важното - престъплението щеше ли да е заличено и забравено?
Остра болка прониза мозъка на Мина, изкарвайки гърлен писък от гърдите ѝ. Имаше чувството, че черепът ѝ ще се пръсне всеки момент и щеше да е вторият човек, умрял тази вечер.
Подвластни на болката, коленете ѝ поддадоха и за миг Мина се строполи на земята с ръце, притиснати към главата, сякаш се опитваше да потуши огъня, който обаче се разрастваше не из тялото на онзи мъртвец, а из нейното собствено. Дори не искаше да си помисля за изражението на Сехун в момента.
- Да се махаме оттук! - сподавено помоли момичето, борейки се с "чудовището", което не ѝ позволяваше да се изправи.

by **Sehun.** Пон Дек 30, 2013 4:36 pm

Грешка след грешка..грях след грях.Това беше окончателно.Мирният животец ,който искаше спокойно да живее тотално се срути.Нямаше да е същия Сехун .За миг просто всичко се промени.Хах,колко лесно беше да промениш нещата,но защо винаги ставаше в отрицателна посока?!Нима толкова не заслужаваше да живее?Нима всичко през ,което беше минал и всички компромиси и решения бяха напразни защото искаше да умре след всичко това.Просто нямаше друг избор.Нямаше да го понесе сам.Но защо ли да не каже на сестра си?Да, за да сипе още сол в раната ,като разочарова едни от близките си хора?Защо пък да не каже на някой от приятелите си.Да,за да може да го изостависъщо разочарован .Имаше два варианта .Първи да живее със всичко това.Да го изяжда бавно и мъчително от вътре ,докато отчаянието не го погълне тотално и просто не умре..Или още на момента да сложи край на предстоящите мъки.Боже ,колко жалко.Жалък си Сехун.Пълен страхливец.Ще избереш втория вариант ,защото не искаш да стараш,не искаш да се бориш.Глупак.Пълен ,глупак.
- Мисля, че ще е най-добре да го изгорим.-предложи съвсем сериозно Мина.Гласът й студен и хладнокръвен почти изплаши момчето ,което макар и с невярващи още очи кимна.По-добре всичко да приключи тук.Нямаше търпение да се разкара от това проклето място и да се надява ,че сутринта като се събуди то да е било просто ужасен кошмар. О колко бленуваше това да е просто лъжливото му съзнае.
Сехун в просъница отново се завъртя из стаята.Усещаше ,че тялото му се движи и нямаше контрол над него.Беше така безчувствен и лишен от емоции.Сякаш беше просто кукла.Да,колко лесно и приятно е да си кукла.Намирайки каквото му беше нужно ,той се върна при Банг със преполовена туба от бензин.Беше достатъчно за да заличи това което отчаяно двамата искаха да скрият.Де да можеше толкова лесно да заличат и спомените от него. Младото момче подаде леката бяла туба на Мина .Тя я грабна заля с течноста цялото безжизнено тяло.Сехун стоеше извисен до нея наблудаваше с безизразни очи .Скоро в тях се отрази топлата огнена светлина от пламъците ,които обгърнаха мъртвеца.Тихото изгарание не беше така спокойно.В съзнанието си момчето чуваше воплите и станенията на мъжа.Тихите писъци на изгарящата плът заглушаваха ушите му.Гледайки със широко отворени очи огъня ,всеки един миг се запечатваше в главата му.Болезнено пускаше корени в мозъка му.Не това не беше сън ,не беше и просто кошмар..това беше истината.Сехун беше чудовище.Безмилостно ,кръвожадно чудовище. Остър писък го осъзна.Той моментално извърна главата си към Мина ,която се строполяса на мръсната земя.Русокосият бавно погледна към изгарящи труп и в същия момент се озова на колената си.Ококорените му очи бяха навлажнени,но горчивите сълзи така и не преляха.
- Да се махаме оттук!-чу измъчената молба на Мина ,но не откъсна погледа от първата си жертва.Скоро пламъците намаляха разкривайки ужасяваща глетка ,която момчето не можа да понесе.Той грабна Мина в ръцете си и се изправи.Със силен ритник затвори и може би залости вратата в която тлееха останките от мъжа и носейки момичето бързешката изкачи стълбите.Скоро изкочи извън проклетата тухлена сграда и спря.Обърна се като за последно.Огледа я.Там умря стария О Сехун.Извръщайки главата си ,отгръщайки нова сраница той отвори очите си по-тъмни от ноща...очите си на убиец.

Гърдите на Мина се надигаха спокойто докато необезпокоявано спеше в леглото му.Сехун я поглеждаше от време навреме докато приготвяше храната в кухнята.Беше я довел в неизвестния си апартамент защото така й не се събуди когато падна в онази къща.Единстевното което огласяше беше тихото дишане на момичето и пукането на огъня който ги топлеше ,но така и не успваше да достигне с горещата си ръка сърцето на Сехун.Окончателно беше твърде късно.То беше вкаменено от болка,изтинало от всичките спомени от онази къща.Толкова студено...

by Sponsored content

Преди 1 ден, Къщата на призраците

Преди 1 ден, Къщата на призраците

Re: Преди 1 ден, Къщата на призраците

Re: Преди 1 ден, Къщата на призраците

Re: Преди 1 ден, Къщата на призраците

Re: Преди 1 ден, Къщата на призраците

Re: Преди 1 ден, Къщата на призраците

Re: Преди 1 ден, Къщата на призраците