Къщата на призраците

by CL Пон Ное 19, 2012 9:40 pm

Носи се легенда, че тук има призраци, но истината е, че е пълно с наркомани и безделници.

Къщата на призраците 127753992_7ab6d37c32

by **Haru** Сря Авг 07, 2013 9:58 am

И Йонг вървеше по един от коридорите на Къщата на призраците. Едно от най-страшните места в Сеул след 32-ра улица, улицата на изнасилвачите и подлезът на мъртъвците.
Къщата всъщност беше изоставен триетажен стар блок. Беше минал пожар през него и така станал необитаем. Беше си страшно, а и всякакви типое се навъртаха тук. Наркомани, пияници, бездомници, изнасилвачи, убийци, сводници.. Общо взето, цялата измет на столицата на Южна Корея събрана на едно място.
А какво правеше мембърката на After School тук? Беше изгубила облог от Джуйон. Условието на по-възрастната беше И Йонг да влезе в къщата на призраците и да изкара поне един час вътре. Гаднярка. Та, ето така се беше озовала на това зловещо място. Джънг А, Юий, Нана и КаЪн я изпратиха вътре все едно отива на война и никога няма да се върне, защото вероятността да умре е 100 на 0. Сутринта кой ще ти седи в тази къща? Никой.
Певицата вървеше и при най-малкия шум замръзваше. Зловещата обстановка допринасяше за страха на момичето. За капак, беше и хладно. Нох потрепери и продължи да върви със скръстени ръце. Изведнъж се чу мъжки глас. Вокалът се скри зад една от колоните. Гласът заглъхна, но стъпките се чуваха все по-ясно. Е, сега я хвана шубето, но нямаше да се остави без битка. Огледа се и видя капак от тенджера. При това беше доста голям. Щеше да й послужи добре.
Тя го взе и причака мъжкия да дойде още по-близо. Щом стигна до колоната, зад която се беше скрила, И Йонг го цапна с капака по лицето, след което го изхвърли. Той извика, а момата остана втрещена. Това беше Бекхьон от EXO.
- Бекхьон?!

by **BaekHyun~** Сря Авг 07, 2013 2:09 pm

И ето.. БекХьон вървеше право напред към големите порти на Къщата на духовете, както бе наричана от всички.Но всъщност това не беше точно къща, а по-скоро 3-етажен стар и изоставен блок, който преди бил запален.Хаха явно общината не е искала да отпусне малко средства за поправянето му.Но това всъщност не беше работа на певеца и честно казано, слабо го интересуваше.
Единственото, което го интересуваше в момента беше това, че трябваше да прекара час и половина в тази тъпа сграда.Може да попитате един много добър въпрос - а именно "ЗАЩО??" .. ами отговора беше много прост.Тъй като Г-н Бекон беше явно доста голям карък и загуби ..БАС!!СЪс Кай се бяха хванали на бас, че ако нашият вокал не може да изяде 4 пици наведнъж ще трябва да се мотае в тази сграда час и половина.
Той влезе вътре и се огледа.Беше хладно, мрачно и миришеше гадно.Повдигна рамене и започна да се разхожда по коридорите.Слава Богу, си беше взел телефона и слушалките.Моментално мушна малките слушалки в очите си и си пусна песен.Видя пред себе си нещо като обърната щайга от онези старите и се намести на нея.
Мина около половин час и телефона издаде звук.
- О супер... - измърмори певеца.Батерията му беше паднала.
Стана и продължи по коридорите.Още един час.. как щеше да го издържи..
Вокалът си ходеше спокойно по коридорите и си мислеше някакви неща от сорта на това, че тук би трябвало да гъмжи от наркомани и всякакви такива пропаднали твари, но така като гледаше беше сам самичък.Не, че искаше да ги вижда де.
БекХьон наближи една колона и някакво момиче изскочи от там и го цапардоса с някакъв капак.Направо му разби носа.Певеца погледна ядосано женската пред него и се втрещи.А като гледаше нейната физиономия, тя също.
- Бекхьон?! - почти не извика изненадано тя.
-И Йонг?! - той също не можех да повярвам на очите си.
Какво по дяволите правеше бившата му тук?!?!
- Какво правиш тук ? И защо по дяволите ми разби фасона??

by **Haru** Сря Авг 07, 2013 2:34 pm

-И Йонг?! - изглежда и той беше изненадан колкото нея.
Е, то си имаше и защо, де. Не всеки ден бившите се срещат. Особено на места като това. И ако това не е игра на съдбата, виолетка да стана!
Не можеше да повярва на очите си. Разтърка ги, а след това се ощипа. Но не. Бекхьон си стоеше на мястото. А носът му не беше особено добре. Реши да му го спести... за сега. Тя и нейните инстинкти за самосъхранение.
- Какво правиш тук ? И защо по дяволите ми разби фасона??
Гоблен плета ако не виждаш, гений - помисли си мембърката на After School и направи физиономия.
- Аз съм момиче и не ми се ще някой долнопробен глупак да се изгаври с мен! А тук се навъртат всякакви типове. От къде мога да знам, че идваш ти, а не някой наркоман, например? - в гласът й се долавяше нотка на раздразнение..
Отметна русата си коса назад и скръсти ръце пред гърди. Чудесно. Блестящо. Направо брилянтно. Не че не го понасяше, даже напротив, но след случилото се в гимназията не му говореше. Една от съседния клас постоянно го сваляше. Заплаши И Йонг, че ще я убие ако не скъса с него. За това го излъга, че вече не изпитва нищо към него и че си е намерила нов. Направи го, защото онази познаваше хора, които наистина можеха да направят така, че да не намерят никога трупа й.
Накрая Нох се отблъсна от колоната. Осъзна, че не е отговорила на въпроса му относно какво прави тук. Ох, човек.
- Изгубих бас от Джуйон. Условието й беше ако загубя, да прекарам един час тук. И ето ме с цялото си великолепие - тежка въздишка се отдели от гърдите й.
Не й се стоеше права. Огледа се и видя някакъв диван. Отдалеч изглеждаше чист. Тя се приближи, видя, че е в добро състояние и се настани.
- Ами ти? Как свърши тук?

by **BaekHyun~** Сря Авг 07, 2013 3:14 pm

След въпроса му тя го погледна тъпо и със физиономия.Много го дразнеше когато правеше така.Сигурно пак го хулеше на ум.
- Аз съм момиче и не ми се ще някой долнопробен глупак да се изгаври с мен! А тук се навъртат всякакви типове. От къде мога да знам, че идваш ти, а не някой наркоман, например? - в гласът й се долавяше нотка на раздразнение.
Тя отметна косата си назад и скръсти ръце пред гърдите си.БекХьон издаде раздразнен звук и се въздържа да не се отяде.
Не се бяха виждали не знам колко си време и се усещаше как щяха да се скарат.Е това е.. да срещнеш бившата си в някаква изоставена сграда и да се сдърпатe веднага.
Не стига, че тя го беше зарязала и го беше заменила с кой знае какъв изрод, че на всичко от горе сега му се качваше на главата.
Тя се отблъсна от колоната.БекХьон тъкмо щеше да зададе отново въпроса си, както прави там и тя си отвори устата и заговори.
- Изгубих бас от Джуйон. Условието й беше ако загубя, да прекарам един час тук. И ето ме с цялото си великолепие - въздъхна тежно.
Огледа се и отиде към някакъв диван до тях, който изглеждаше сякаш нямаше да се разпадне ако седнат от горе му.
Той не помръдна от мястото си и само я проследи с поглед.Певицата се настани от горе и го погледна очакващо.
- Ами ти? Как свърши тук? - попита.
Вокалът реши да се приближи и седна до нея.
- По същата причина и аз съм тук.Загубих бас с Кай и от половин час съм тук.На всичко от горе ми падна батерията и дори музика не мога да слушам. - той наведе глава и въздъхна отегчено. - Ами ти от колко време си тук? - попита и я погледна в очите.
Тя му отговори, че току що е дошла.
- Явно и на двамата ни остава по един час, а ? - подсмихна се.

by **Haru** Сря Авг 07, 2013 3:50 pm

Преди да й отговори, Бекхьон се приближи, също огледа терена и се настани до нея. И Йонг го погледна. Ех. Беше си все така хубав и чаровен. Нейният Рилакума. Добре, де. Преди беше "нейният". Но си стоеше все същата Рилакума. С разликата, че сега беше известен и още по-хубав.
Сърцето я присви. Ако не беше скъсала с него, може би, сега щеше да е заровена някъде. Не искаше да рискува и да си играе с огъня.
- По същата причина и аз съм тук.Загубих бас с Кай и от половин час съм тук.На всичко от горе ми падна батерията и дори музика не мога да слушам.
Горкият Бьон Бек Хьон. Дори музика не може да слуша детето. Можеше да му услужи със своя мобилен, но гордостта й беше над всичко. Тъпа гордост. Защо не се завреш някъде и не излезеш от там в близките 50-60 години?!
- Ами ти от колко време си тук?
Не си ли много любопитен? Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре за теб, сладурче. А и се опита и да я погледне в очите. Как ли пък не?!
- Преди малко дойдох - отговори му тя и кръстоса крака.
Сега сигурно щяха да прекарат времето заедно. Е, тъкмо нямаше да са самотни и постоянно да гледат часовниците. Времето им щеше да мине по-бързо. Но даже нямаше за какво да си говорят. През изминалите 2-3 години двамата много се отдалечиха един от друг. За добро или за лошо. Абе, все тая.
- Явно и на двамата ни остава по един час, а ?
Подсмихна се, което накара краката на И Йонг да се подкосят. Отново усети онези пеперудки в стомаха, които с много мъки успя да заличи. Защо й го причиняваш, Бекхьон?!
- Така изглежда.. - изхъмка тя и се облегна назад.
Загледа се в тавана. Беше доста мръсен, а на места прогорен и счупен. Тук-таме имаше здрава мазилка, която, за съжаление, нямаше да издържи още дълго на мястото си.
- Как върви любовта, амиго?[/color]

by **BaekHyun~** Сря Авг 07, 2013 4:18 pm

- Преди малко дойдох. - отговори му тя и кръстоса крака.
БекХьон спусна очи по краката й.Аххх .. бяха толкова сексави.Направо лиги му потекоха.Определено беше станала по-сексава от преди, а той опредлено обичаше сексавите.Все пак неговата Беконка беше доста сексава!
- Явно и на двамата ни остава по един час, а ?
Сега определено щяха да прекарат времето си заедно.Колкото и да го дразнеше в момента, когато се сети за неговата бивша малка "Кити", нещо вътре в него се сви.Какво ли щеше да е ако все още бяха заедно.Щяха ли да са от една компания?
На лицето му се появи малка и нежелана усмивка, но скоро тя изчезна.БекХьон разтърси леко глава за да изкара неприятните мисли от главата си.Все пак още и беше ядосан заради това, че така го заряза със страшно тъпото си извинение, че вече нямала чувства и си била намерила друг... дрън, дрън, дрън да пляс.
- Така изглежда.. - изхъмка тя и се облегна назад.
Не и ли беше приятно с него?Е извинете ме госпожице, но няма други екстри! - помисли си той.Все пак искаше времето му да мине по-бързо и да се махне от тази дупка, а така когато са заедно определено щеше да мине по-бързо!
Тя се загледа в тавана, а Бьон беше забил поглед в някакви боклуци на земята.
Беше толкова мръсно прашно, че ако някой с астма влезеше щеше да умре на мига.Слава Богу, че той нямаше тази болест.
- Как върви любовта, амиго? - попита тя с някаква подигравателна усмивка.
Това го подразни.Подиграваше ли му се?!
- Хаха, ами бих казал, че всичко е перфектно, даже по-добре не може да бъде.Почти си имам приятелка. - е може да подслъга.. малко.. добре доста, но не му пукаше! - Ами при теб?Какво става с онзи изрод, който си беше намерила?

by **Haru** Сря Авг 07, 2013 4:48 pm

Беше си лепнала една подигравателна усмивка. Познаваше го като петте си пръста. Вероятността да си е намерил стабилно гадже беше 1 на 10. При него това ставаше адски трудно. Даже в началото бяха тръгнали на шега, а какво стана... Най-много да си беше намерил някоя, която да му топли леглото за неопределен срок от време. Бьон Бек Хьон, толкова си предвидим...
- Хаха, ами бих казал, че всичко е перфектно, даже по-добре не може да бъде.Почти си имам приятелка.
Почти си имал приятелка. А Нох И Йонг почти си има пингвин за домашен любимец. Не на нея тия, Рилакума.
Певицата го изгледа и пак направи физиономия. Мразеше да я лъжат. И тя мразеше да лъже, но онзи път се налагаше. Истината пред всичко.
- Ами при теб?Какво става с онзи изрод, който си беше намерила?
Очакваше се да й го върне тъпкано.
Йонг се изхили мрачно и се намести, така че да го гледа. Единият й крак беше на дивана, а другия стъпваше на мръсната земя.
- С онзи "изрод" не се получи. Бързо му омръзнах и тръгна подир задника на Ю Хи, която постоянно ти се натискаше - отговори с явно недоволство. - А сега ме извини. Нямам намерение да си губя времето с теб.
Нох стана от дивана и тръгна нанякъде. Нямаше представа накъде отива, но й беше все тая. Само времето да минеше по-бързо и да излезеше. Как можа да изгуби тъпия бас?! При това точно от най-големия карък - Джуйон.
Вървеше си измежду етажите и внимаваше къде стъпва. Не искаше да настъпи нещо гнусно. От време на време чуваше и други скърцания от обувки, освен своите. Оглеждаше се, но не виждаше никого. За това продължаваше уверено напред.
Започна да чува все по-очетливо стъпките. При това бяха бързи и силни. Значи приближаваше. И Йонг хукна да бяга. Стараеше се да диша през носа и възможно най-леко да стъпва. Влезе в един от "апартаментите" и се скри зад една стена. Отдъхна си облекчено.

by **BaekHyun~** Сря Авг 07, 2013 5:26 pm

- С онзи "изрод" не се получи. Бързо му омръзнах и тръгна подир задника на Ю Хи, която постоянно ти се натискаше. - отговори с явно недоволство.
Все още се дразнеше.. хмм това беше добре.Ревнуваше!Това накара вокалът да се усмихне доволно и нескрито самодоволство.
- А сега ме извини. Нямам намерение да си губя времето с теб.
Щом изръси това усмивката веднага падна от лицето на БекХьон.. отново го дразнеше!!
Ами щом не искаше да губи време с него.. прав и път!да не я е карал да се ди с него.. не си спомняше да я е молил, така, че!или пък очакваше да я гони и да и падне на колене да остане с него.. хаха не е познала!
Тя си завъртя дупето на 180 градуса и потегли напред.
- Хмм.. като се замисля не е толкова лоша идея да я гоня! - подсмихна се той и стана от дивана тръгвайки след нея.
Сложи си качулката и започна да върви.Тъй като беше тъмно не се виждаше, че това е той, което го успокояваше.
Явно малката красавица се усети, че някой върви след нея и се огледа.
БекХьон побърза да се скрие в сенките и тя не го забеляза и продължи уверено напред, но певецът не отстъпи.
Забърза крачката си и едва ли не не се затича.И Йонг също си плю на петите.
Бекхьон забеляза как зави в една от стаите и се приближи бавно и тихо натам.
След това изскочи с гръм и трясък към нея и я сграбчи за ръцете.
- Хванах те! - извика с преправен глас, а тя се разпищя.
Започна да се дърпа и да вика и успя да се изплъзне от ръцете му.Побягна с всички сили на където и видеха очите, а вокалът тръгна след нея!

by **Haru** Сря Авг 07, 2013 7:38 pm

Облегна се и започна да възстановява дишането си. Нямаше да се даде толкова лесно! Щеше да излезе цяла целеничка от тук, а не опетнена или с някой и друг изгубен крайник. Хах. Как ли пък не. Точно на някакви глупаци щеше да се остави.
От неизвестна посока изскочи някакъв и я сграбчи.
- Хванах те!
И Йонг се побърка. Буквално. Сърцето й прескочи два удара от ужас. Започна да пищи, да рита, да се дърпа, но този я държеше здраво. Още по-силно се задърпа от похитителя си и успя да му се изплъзне. Отдалечи се и пак хукна да бяга. Бягаше на посоки. Нямаше представа къде отива, а и не й пукаше. Искаше колкото се може по-бързо да изчезне от тук.
Чу стъпките му. Отново беше след нея. Ооо, я стига. Точно на нея ли трябваше? Защо не на Бекхьон, а на НЕЯ?! Тъкмо щяха да й направят услуга и да изнасилят девствения му задник.
Изведнъж просто спря да тича. Беше се уморила и не можеше повече. Дишаше тежко и на пресекулки, а онзи идваше. Да става каквото ще да става. После щеше да обвинява Джуйон.
Дойде решителния момент. Той вече беше при нея и с бавни стъпки приближаваше все повече и повече. Нох пак изпищя, а в очите й се образуваха сълзи. Клекна и изхлипа.
- Ще ти го върна тъпкано, Джуйон.. - промърмори под носа си русокосата и изтри сълзите, но те пак текнаха.
Мразеше тези моменти на слабост. Не можеше да направи нищо, за да се защити. Около нея нямаше абсолютно никакви предмети, които да използва. Ръцете и краката нямаше да й помогнат. Беше много по-силен от нея. За това се остави на произвола на съдбата - плачеща и слаба.

by **BaekHyun~** Чет Авг 08, 2013 12:53 am

Тя се разпищя и побягна, а той без да се замисля тръгна след нея.Честно казано, малко се филмира в ролята на преследвач.
Тя бягаше на посоки.БекХьон дори по едно време си помисли, че доста я е постреснал, но въпреки всичко не спря.
Тя спря по едно време и клекна на земята.Вокала се хвърли върху нея и я бутна на земята да легне.Притисна ръцете и към земята а тя се разпищя отново и плачеше едва ли не с крокодилки сълзи.
- Сега си моя тъпо кучко! - отново се чу преправения му глас.
Тя започна да рита, да удря, да се дърпа.
- Сега ще си платиш за това, че ми избяга първия път.
Тя най-сетне млъкна и стисна силно очи, а от тях се сипеха сълзи.
На Бекхьон вече му писна да я измъчва, а и явно много я беше изплашил.Той си свали качулката и я погледна.
- Спокойно, спокойно!Толкова много ли се уплаши?
Прегърна я силно, а тя с хлипове започна да се бунтува, сякаш беше толкова изплашена, че не можеше да реагира, че това е той, нейния Рилакума.По-скоро бившия ѝ.
- Хайде успокой се! - тя най-сетне спря да го удря и го стисна силно, все още плачейки без да може д аси поеме въздух.

by **Haru** Чет Авг 08, 2013 9:36 am

Онзи с качулката я бутна на земята да легне и притисна ръцете й към земята. Нох щеше да се побърка. Вие няма ли също да се побъркате ако това се случи точно на вас? Разбира се, че ще се. Не се правете на големите работи, защото не се знае къде и кога.
Йонг се разпищя на нов глас. Сълзите продължиха да се сипят. По-лошо от това не можеше да стане. Нали? Или пък можеше? Мамка му...
- Сега си моя тъпо кучко!
Вокалът на After School започна да рита, да се дърпа. Опитваше се да се отскубне по някакъв начин, но беше невъзможно. Явно качулатият беше с всичкия си.
- Сега ще си платиш за това, че ми избяга първия път.
След тези думи, И Йонг се спря. Стисна силно очи. Единствено те я издаваха със сълзите, но също така и трепереше. При това доста силно.
Тъкмо поздравяваше цялата рода на преследвача си, когато чу познат глас:
- Спокойно, спокойно!Толкова много ли се уплаши?
Бекхьон. Бьон Бек Хьон. Този.. Айш! Как можа?! Можеше да й докара някой удар и да се чуди какво да прави после. Като го знаеше колко беше "бърз". По-бавен и от 112 на спешен случай.
Вокалът на EXO я прегърна. Но тя започна да плаче още по-силно и да се бунтува. Не можеше да повярва, че точно ТОЙ го е направил. Да правеше каквото си иска с нея, само не и това.
Дърпаше му се с всичка сила, удряше го по гърдите. Викаше колкото може. Жената има глас и го използва!
- Хайде успокой се!
Момичето най-накрая спря да мърда. Прегърна го силно, продължавайки да плаче. Едвам си поемаше въздух, но той беше виновникът за всичко това.
Постояха известно време така. Нох най-накрая се успокой и погледна Рилакума в очите. В момента й беше черен. Щеше да стане цветен след като го зашлеви.
- Как можа?! - тя стисна устни, за да не поздрави гласно целия му род. Махна дясната си ръка и такъв шамар му извъртя, че дълго щеше да го помни.
Лицето й беше цялото червено. Досега от плач, а сега от гняв.
- Можеше да получа някой удар!!! Не помисли ли какво правиш?! Можеше и да се побъркам до толкова, че да ме изпратят в психиатрия! Развали достатъчно развалената ми, от теб, психика! Благодарско, оппа! - развика му се.
А това "оппа" от къде дойде, и тя не можеше да каже. Изтърси го ни в клин, ни в ръкав. Пак добре, че не каза Рилакума.

by **BaekHyun~** Пет Авг 09, 2013 12:53 pm

- Как можа?! - стина устни от гняв тя.
След това издърпа едната си ръка... и му заби уникален шамар.Направо свят му се зави.. но все пак явно си го заслужаваше.Всички знаехме, че тя ще се стресне, но БекХьон не предполагаше, че до такава степен ще ѝ изкара акълите.Така, че да - заслужи си го и затова не отвърна нищо.
- Можеше да получа някой удар!!! Не помисли ли какво правиш?! Можеше и да се побъркам до толкова, че да ме изпратят в психиатрия! Развали достатъчно развалената ми, от теб, психика! Благодарско, оппа! - развика му се.
Оппа ли?От къде дойде това оппа?
Когато вокалът чу това нещо в него .. потрепна.
Спомни си за миналото, когато бяха едва ли не неразделни.Когато постоянно се държаха за ръце.Лигавеха е по цял ден, гушкаха се, целуваха се.
Тя беше първата на която беше посветил сърцето и любовта си.Тя също му беше дала едно от най-ценните си неща - а именно целомъдрието ѝ.
На БекХьон едва ли не тогава му се въртяха мисли за семейство, деца, собствен дом и живот с нея.Мислеше си, че ще издържат цял живот заедно.Той ще и предложи по нобикновен начин, който винаги да помни.Тя да приеме - да се оженят.Да имат деца и всякакви такива, когато изведнъж... тя просто го заряза с тъпо обяснение.
БекХьон разтърси глава за да се оттърве от всички тези чувства и мисли, който се откриха в него.
- Оппа, а? - подсмихна се самодоволно.
Страните ѝ леко почервеняха и тя завъртя глава някъде на страни и погледна в земята.
В БекХьон се пробуди желанието да.. да я целуне.
Той тръгна да приближата лицето си до нейното, но се спря, когато отново се сети как го заряза.
- ..всъщност не ми пука за тази част от миналото.. - измрънка си под носа вокала, но тоналността беше достатъчно, че да може И Йонг да го чуе.
Тя объркано обърна глава към него и го погледна, а той просто долепи устни в нейните.
Започна да я целува страстно, сякаш е желал тези устни с години, а не ги е получавал и сякаш това е последния допир на неговите с нейните.

by **Haru** Съб Авг 10, 2013 1:21 am

След споменаването на тази дума, Нох И Йонг се върна назад във времето, по-точно в гимназиалните си години и в мечтите си от това време.
Докато двамата все още бяха двойка, винаги си беше представяла как ще продължат живота си заедно. Ще завършат, ще се сгодят, ще се оженят, ще си имат две деца и дом, в който да цари вечно една приятна семейна суматоха. Тя щеше да бъде невероятна съпруга, майка и домакиня, а той страхотен съпруг и баща. Децата им щяха да бъдат момче и момиче.
Бяха страхотни времена. Прекарваха дните си заедно. Бяха меко казано, неразделни. Всяко едно изпитание минаваха и претърпяваха заедно. Родителите му не й бяха фенове номер едно, но щом видяха колко е щастлив синът им с нея, се примириха с това. Също така, му беше дала това, което се дава само на този, който го е заслужил, а именно - целомъдрието си. Първият й път беше с Бекхьон, а неговия първи път с нея. Като цяло, връзката им беше изградена от доверие, уважение и, разбира се, любов. Всички очакваха след завършването да се оженят, а то какво стана... И за всичко беше виновна онази. Изглежда беше дошло времето, в което той трябваше да научи истината.
- Оппа, а?
Мембърката на After School се изчерви. Погледна настрани, след което подът й стана толкова интересен, че започна да го гледа. Сега я втасах здравата мислеше си тя. По гърбът я полазиха тръпки.
- ..всъщност не ми пука за тази част от миналото..
И Йонг вдигна глава и го погледна объркано. Какво искаше да каже с това изречение? Но той направи нещо, което спря абсолютно всичките й мисли. Целуна я. Ама така я целуна, че както казват старите хора, видя звезди посред бял. Беше така все едно това беше последната им целувка. Последно "сбогом". Нох му отвръщаше малко несигурно. Бившият й я затисна до стената. Йонг леко го избута от себе си. Погледна го право в очите. В нейните вече се образуваха сълзи. Не пак. Отново.
- Трябва да ти кажа истината - започна тя. - Скъсах с теб заради На Ри от съседния клас. Заплаши, че ще ме убие ако продължа да се виждам с теб. Не можех да ти кажа, защото ако го направех, щеше да убие първо мен, а след това теб. За това го направих.. Няма никакъв друг. Винаги си бил ти и само ти.
Отново се давеше от плач.
- Аз.. аз.. - триеше сълзите си с ръка. - Все още те обичам...

by **BaekHyun~** Нед Авг 11, 2013 4:55 pm

Както бяха седнали на земята, БекХьон без да спира да я целува я затисна към стената, но тя го отблъсна.Той я погледна в очите, които бяха насълзени.
- Трябва да ти кажа истината. - започна тя. - Скъсах с теб заради На Ри от съседния клас. Заплаши, че ще ме убие ако продължа да се виждам с теб. Не можех да ти кажа, защото ако го направех, щеше да убие първо мен, а след това теб. За това го направих.. Няма никакъв друг. Винаги си бил ти и само ти.
Тя отново заплака с глас.Едвам си поемаше въздух.
Истината е, че той все още имаше чувства, все още искаше да е с нея и сега когато злаеше истината чакаше да чуе само едно единствено нещо.
- Аз.. аз.. - триеше сълзите си с ръка. - Все още те обичам...
Точно изречението, което искаше да чуе.
БекХьон хвана лицето ѝ в ръцете си и я погледна в очите.След това не каза нищо и и се усмихна с онази негова невинна и чароввна умивка.После без дори да се замисли и за миг отново я целуна страстно.
След като и на двамата им свърши въздуха той се отдръпна от нея и допрая челото си в нейното.
- Аз също. - целуна я нежно по челото и я прегърна.
След това се изправи и си изтупя дрхите заради прахта в която се бяха въргаляли преди 10 - 15 минути.Леле какъв обрат на нещата само.
БекХьон и подаде ръка да се изправи и тя.В момента и двамата приличаха в дрехите на прошляци.
Вокалът отново я хвана за ръцете и ѝ повдигна нежно брадичката нагоре за да го погледне в очите.
- Щом така стоят нещата имам само едно нещо, което да те питам.. - той направи пауза мълчание и си пое ддълбоко дъх. - Искаш ли отново да пробваме? - погледна я настоятелно.

by **Haru** Нед Авг 11, 2013 6:41 pm

Бекхьон хвана лицето й с ръце. Погледна я право в очите, а тя дори това не можеше да направи. Толкова я беше срам от тази своя постъпка, но просто нямаше друг избор тогава. Не казваше нищо. Просто я гледаше и се усмихваше с онази своя невинна, чаровна и прекрасна усмивка, която мембърката на After School обичаше толкова много. Изгуби я веднъж. Повече нямаше да позволи това да стане. Искаше винаги, когато се събужда да я вижда или поне да не мисли за нея като за нещо, което никога повече няма да види отправено към себе си. Заради нея Бьон не я беше показвал доста дълго на лицето си. Това се промени, когато дебютира. Просто беше принуден да се усмихва, дори и да не иска.
Айдълите са актьори. Показват емоциите и чувствата, които широката публика иска. Много рядко показваха това, което наистина чувстват. После феновете и критиката им се сърдеше и ги плюеше... Кой ги разбира? Известните също са живи същества и изпитват същото, което и другите. Жалко е, че много малко хора го разбират.
Бекхьон я целуна отново. Страстно, диво, без задръжки. Докато ходеха доста често се целуваха така, докато въздухът им свърши. А щом това станеше, спираха за малко, след което продължаваха.
Въздухът им свърши. Рилакума се отдръпна от нея и допря челото си до нейното. Нох се изчерви леко.
- Аз също - каза тихо той, след което допря устните си до челото й. Прегърна я.
Значи все още двамата имаха чувства един към друг. Нещо невероятно. Джънг А често й беше казвала, че щом веднъж се разделят двама души, единият погребва чувствата й, докато другия не. Но не винаги беше така. И като доказателство за това, че теорията на лидерката е грешна, бяха те двамата.
Мина известно време и Беки стана. Изтупа прахта от дрехите си. Уф.. А само до предималко и двамата се бяха „въргаляли“ в необикновенно чистия под на изоставената сграда, пък сега се прегръщаха и целуваха. След това й подаде ръка, за да стане и тя. И Йонг я пое и се изправи. Също изтупа дрехите си. Вече можеха да минат за жители на това място. Омоо~~~ Но това не беше краят. Певецът я хвана за ръце и повдигна брадичката й, така че да го погледне.
- Щом така стоят нещатата имам само едно нещо, което да те питам.
Йонг го погледна с очакване. Какво си намислил, оппа?
- Искаш ли отново да пробваме?
Момичето беше очаквало всичко друго, но не и това. Преглътна тежко и стисна ръцете му. В стомахът й хилядите пеперуди отново се пробудиха и захвърчаха.
- Да.. искам – отговори на въпроса му уверено. Сложи ръцете му на кръста си, а тя обви неговите зад врата му. - О, Бекхьон-оппа.. Толкова съжалявам за всичко, което ти причиних. Аз.. обичам те!

by **BaekHyun~** Пет Авг 23, 2013 1:44 am

Тя стисна ръцете му и БекХьон усети как потрепери за секунда и преглътна тежко.
Певецът очакваше отговора ѝ.Всички знаехме на какъв отговор се надяваше - да му каже ДА!
От начало мислеше, че е преодолял чувствата си към нея, но щом я видя нещо в него отново се пречупи.Опитваше се да продължи да се заблуждава, че напълно я е преодолял и вече няма нищо към нея и първоначално наистина се получаваше.Постоянно се подсещаше за това как го беше зарязала и сякаш се озлобяваше към нея заради това, но сега, когато знаеше истината не можеше да пренебрегне случилото се.
- Да.. искам.
И Йонг дръпна ръцете му и ги сложи около кръста си, а обви своите около врата му.
- О, Бекхьон-оппа.. Толкова съжалявам за всичко, което ти причиних. Аз.. обичам те!
Той отново се наведе към лицето и я дари с една страстна и сладка целувка.
- Аз също.
Той отново я прегърна силно.Не икаше да я пуска, не искаше да я изпуска от ръцете си дори за секунди, но все пак не можеха да останат там, нали?
- Хайде да тръгваме! - каза и я хвана за ръката.
Докато вървяха по коридорите и слизаха по стълбите той не изпускаше ръката ѝ дори за миг.Беше толкова мъничка, мека и топличка.Ааах, мека топлина!~
След като стигнаха до изхода го прекрачиха излязох на тротоара.
Той изведнъж спря и я погледна.
- Нямам ти номера. - засмя се.
Момичето също се усмихна и извади телефона си, след което продиктува номера.
И така, така, ала бала, размениха си номерата и Бекона реши да я изпрати до мястото където я чакаха приятелките ѝ.
Тя бяха седнали в едно близко кафе и си говореха.Май дори не забелязаха, че идвахa.И Йонг викна на едната ѝ им помаха, а те все още се държаха за ръце.Стигнахме до тях и той отново я погледна.
- Чао, утре ще ти звънна.- целуна я нежно по устните и ѝ се усмихна.
Момичетата, когато видяха се втрещиха.Сякаш това беше най-неочакваното нещо на света.

by Sponsored content

Къщата на призраците

Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците

Re: Къщата на призраците