Юли месец ;; Сеул

by Гост Сря Яну 01, 2014 10:16 pm

Поредният страхотен летен ден в столицата на Южна Корея. Нито едно облаче не засенчваше слънцето в синьото небе. Жегата за някои е непоносима, но не и за мен. Обичах лятото, макар да бях родена в края на зимата. Търпя на жега, даже не се потя като кон за разлика от много, много, ама наистина много хора. За това съм работя и през лятото в детската градина. Повечето възпитателки гледаха през лятото да се покриват на хладно в чужбина или някъде другаде, докато аз и още няколко жени си стояхме в "Ма Ру" и се грижехме за децата, които са записани там. Причината да работя тук е, че много обичам деца и това не е тайна за никого. И за близнаците на сестра ми се грижа, когато с ЙоСоб ми ги възложат. За мен няма по-голямо удоволствие от това да гледам деца. Разбирам се страхотно с всички, независимо какъв им е характера. Аз ги обичам, те ме обичат. Обичаме се взаимно. Затова съм и най-любимата им учителка. На празниците винаги получавам наградата "Най-добра госпожа". Макар и на такава крехка възраст, наистина си разбирам от работата. Още от дете усещах, че това е призванието ми, докато това на Джи Хьон е музиката. Майка ни очакваше и двете да се занимаваме с музика, но.. нещата не се развиха така. От гимназията се отделихме една от друга и всяка пое по своя път. Сестра ми започна да прекарва все повече време в тренировъчните зали на StarShip, а аз над учебниците. Сега, след като се родиха Га Джин и Мьонг Су, като че ли се сетихме една за друга. И то главно тя ме търсеше, за да бавя близнаците. Нямах нищо против. Дори и да нямаме време една за друга, пак си я обичам. Вярвам, че и при нея е така.
- Госпожице Канг, днес какво ще учим по английски? - приближи се до мен едно момченце от групата, за която отговарям.
Клекнах до него, за да мога да го гледам в очите докато говоря.
- Днес ще учим думичката "destiny" - обясних му бавно, пускайки една голяма и хубава усмивка.
Момчето започна да се смее, след което изтича при останалите деца от групата. Погледнах към тях.
- Искате да започваме ли? - попитах ги, а те закимаха.
- Да, искаме - казаха в един глас.
Нямах друг избор. Дадох им знак да направят столчетата в един голям кръг и да седнат на тях, а самата аз отидох до уредбата. Изкарах един от дисковете, които стояха на полицата до бюрото ми и го вкарах вътре. Настроих го да е на една точно определена песен, която ще тръгне по-късно. Седнах на големия стол в горната част на кръга.
- Думичката "destiny" означава съдба на английски. Всеки един от нас се е родил със съдба. Нека спелуваме заедно думата - огледах ги внимателно. - Едно, две, три...
- D-e-s-t-i-n-y - всички заедно я казахме.
Стоварих погледа си върху едно от момченцата.
- Че Хи, включи думата в изречение.
- Im Yoonah is my destiny - каза малко неуверено той.
Подложих и останалите на същото изпитване. Гласовете им бяха неуверени, но с времето щяха да свикнат. Нали за това учим английски? В началото всеки е така. Чуди се дали го казва правилно, дали всяка дума е на мястото си и дали е граматически правилно. Сега само поставяме основите. В училище ще се усъвършенстват напълно.
Дойде време и за песента. Отидох до уредбата и я пуснах. Известна съм с това, че съм фенка на INFINITE. При всеки удобен случай използвам техни песни във всеки един мой урок. И тъй като днешния е посветен на съдбата, "Destiny" ми се стори добър пример. Децата видимо се въодушевиха, станаха и започнаха да подскачат. Разбира се, и аз с тях. Все пак, в момента звучи любимата ми група. И щях да продължа да си подскачам ако не бях стъпила на криво... или си оплетох крака, или се спънах в килима... Е, поне не успях да стигна до пода. Някой ме хвана точно на време.

by **Sunggyu~** Чет Яну 02, 2014 1:48 am

Както обикновено и в този топъл юлски ден се прибрах страшно уморен. Добре, че днес свършихме работа по навреме и можех малко да си почина. За щастие момчетата не се лигавеха и имахме ползотворна тренировка. Толкова рядко се случваше всички да са съсредоточени и да работят, а не през 5 минути да ми се налага да викам след ДонгУ или СонгДжонг или пък СонгЙол, чак се чувствам късметлия днес. Хубав ден ,да направо прекрасен и сега ще си полегна малко. Какво щастие. На всичкото отгоре беше така жега, добре че апартамента не беше много далеч и можех да се прибера бързо. Днес беше и един от онези дни, в който се радвах, че не живея с момчетата от групата. Нямаше как да си почина наистина, докато те тичаха наоколо и правеха глупости.
Едвам се добрах до вкъщи, У Бин никакъв не се виждаше, затова реших директно да се прибера в стаята си и да легна. Утре нямаше да е така, щом днес бяха кротки, утре нямаше да е лесно и трябваше да събера сили.
Точно се излегнах и телефона ми започна да звъни на пожар. Ох, кой пък е сега? Едвам ,едвам се изправих и взех телефона.
-Кажи,Те Ун.Какво има?- казах примирено като вдигнах телефона. Ако беше друг можеше и да не отговоря, но Те Ун никога не ми се обаждаше за глупости. Може би и затова останахме толкова дълго време приятели.
-Можеш ли да вземеш Че Хи от детската градина. Много те моля, наистина съм затрупан с работа, а няма кой да го прибере. Кажи ми , че си свободен… - искаше ми да му кажа, че съм зает, но като чух отчаяния му глас нямаше просто как да кажа не. Нямах много опит с децата, разбира се понякога се грижех за малката ми сладка племенница Мин Ах понякога, когато се наложеше. Да признавам си това дете ми беше слабост, но винаги имам чувството, че ще направя нещо не както трябва и малко ме беше страх от деца. Брат ми сигурно би ми се смял, ако разбере за това.
-Ами… добре, ще го прибера, не се тревожи. – отговорих му примирено. Човекът 10 минути ми благодари и накрая се разбрахме после да мине да го вземе от нас. Затворих телефона и се отпуснах на леглото, имах половин час и след това трябваше да отида до градината на Че Хи. Все пак не се оказа много спокоен ден, май.
Реших да полежа само 10 минути да стана да се приготвя. Разбира се неусетно заспах и 30 минути по-късно скочих като подплашен в леглото. Огледах се объркано и погледнах часовника. Ужас, трябваше да побързам, нямах много време. Скочих от леглото, преоблякох се и набързо излетях от вкъщи. Малко не ми остана време да се среша и май бях малко рошав.
Градина на Че Хи се намираше на центъра и не ми беше много далеч за щастие. Бях го взимал няколко пъти и с него се разбирахме добре мисля, може би. Предните пъти взимах макнето с мен, защото с Че Хи се разбираха добре, но сега нямах време и не се сетих да се обадя на СонгДжонг пък и сигурно пак щеше да си го изкара на онази своя плюшена мечка, ако го помоля за услуга.
Влязох в градина и се насочих към стаята на групата на малкия. Интересно беше, че щом се приближих чух наша песен. Те наистина ли слушаха "Destiny" ? Еха… не бях очаквал подобно нещо… отворих тихо вратата и заварих всички танцуващи на нашата песен. Това беше ….толкова хубаво. Чувствах се много горд в момента като виждах всички как се забавляват на нея и даже си припяват. Че Хи скачаше доволно и дори учителка им поскачаше с тях.
Не исках да ги прекъсвам, затова стоя леко настрани и се усмихвах докато ги гледах, никой все още не беше усетил присъствието ми. Както ги гледах видях, че учителката нещо се спъна и веднага се засилих към нея. Точно преди на падне на пода я хванах. Чак се изненадах от себе си. Аз по принцип не правя такива героични постъпки и не се запознавам лесно с момичета, това беше по частта на СонгДжонг, той нямаше проблем в общуването с момичета.
-Добре ли сте? Нали не се ударихте? –попитах учителката като и помогнах да се изправи пак до нормално състояние. Погледнах я в лицето и ми се стори позната.
-СоЮ? –попитах объркано като я погледна. – Какво правиш тук? – допълних още по- объркано като се взирах в нея. Тя май имаше деца. Да не би децата и да са пораснали толкова? Не, не може… огледах се объркано отново и пак погледнах към момичето, което мислих за учителката, а сега за СоЮ. Почесах се нервно и така доразроших косата.

by Гост Чет Яну 02, 2014 1:04 pm

И така прекрасният под останал без основно почистване. Мистър Пропърт и парцалът отново щяха да влязат в употреба и да спасят положението! Хем по-чисто, хем по-лесно с помощта му е чудесно. Парцалът може да се замени със стирка. Някои чистачки се страхуват за маникюра си, все пак. Трябва да се мисли и за техните удобства и желания. Много е важно!
Гледах спасителя си като цапната с... мотика. Да не е парцал, че навлязохме в много тесни отношения с него, а не заслужава такова внимание. Та, гледах го и не вярвах на очите си. Някой да ме ощипе, да ме залеят с кофа студена вода или да ми повеят с ветрило. Това не можеше да е истина. Не може да съм паднала в ръцете на самият Ким Сонг Гю. Чудя се как все още не съм изпаднала в епилепстичен пристъп или пък не съм получила някой масивен сърдечен удар. А защо не и припадък с кръв от носа? Такава излагация досега не бях преживявала. Мислех, че няма какво по-страшно и излагаческо да стане след влизането в съблекалнята на U-KISS, които се преобличаха и бяха голи до кръста. Но ето че имало. Определено съм родена в черен петък. Но ако съм, то тогава и СоЮ е, а на нея й върви докато на мен не... Ами, в такъв случай просто съм се разминала с щастливата звезда. Голям съм идиот в някои случаи. Е, поне ми помогна да се изправя, за което съм му адски благодарна. Хипер спъната съм в краката.
Следващото казано от него ме накара да застана като застреляна. Май щеше да е най-добре да се направя, че не знам кой е. И как ще го направя след като досега се вихрих на песен на INFINITE и все още звучи тя?!? Затова просто пригладих тениската си със знака на Inspirits, отметнах коса назад и си придадох сериозен вид.
- Обратно на очакванията Ви, аз не съм СоЮ. По-скоро съм близначката й - скръстих ръце пред гърдите си. - Казвам се Канг Джи А.
Немощно свалих ръцете си от позицията им. Така изглеждах като човек, който всеки момент ще скочи да го бие заради едното объркване. Не е много известен факта, че СоЮ от SISTAR има сестра-близначка. Нямаше и за какво да се нервя, че ме бъркат с нея. Да, понякога става досадно, но е човешко. Плюс това, не съм от тези хора, които се сърдят за щяло и нещяло. Прекалено съм заземена.
А сега единственото, което ми оставаше, бе да гадая какво прави Сонггю тук.
- Чичо Сонг Гю! - извика Че Хи и му се хвърли отгоре с прегръдки.
Стоях като замразена на мястото си и гледах стреснато. Знаех, че лидерът на INFINITE имат брат и сестри, но не знаех да има племенник, който през цялото време е бил в групата ми. Реших да се освестя. Отидох до уредбата, изключих музиката, изкарах диска и го прибрах обратно на мястото му в албума. Другите деца го гледаха с любопитство, обожание, а аз се чудех къде е най-добре да се навра, за да остана там докато пукна от срам.
- Идвате, за да го приберете ли? - попитах с глас, който не беше мой. Бавно пристъпих към центъра на кръга от деца. - Трябва да поговорим относно Че Хи и очаквах родителите му... Ако обичате, отвън. Изчакайте ме там, докато им дам занимание.
Обърнах се с гръб към него. Усещах как бузите ми целите пламтят, а сърцето ми се вихреше в бесен галоп, все едно всеки момент ще изкочи от мястото си. Дадох им листи и моливи да си рисуват, след което излязох отвън. Както си и знаех, той беше там.
- Относно Че Хи.. - започнах, преплитайки пръсти зад себе си. Трябваше да се овладея напълно, за да не се издам, че треперя като лист. - Общуването му с другите деца е трудно, особено с момичетата. Постоянно ги удря, щипе, закача.. Днес даже захапа Со Йонг. Опитвам се да вътворя ред, но не се получава, а родителите на децата се оплакват. Говорила съм с него не веднъж или два пъти, обещава ми, че повече няма да го прави и продължава. Моля Ви, предайте на родителите му, за да вземат мерки. Децата ходят на детска градина, за да се научат да общуват с връстниците си от двата пола. А при Че Хи това... не се получава особено много. Друго няма. Ще го извикам - скрих няколко кичура от косата си зад ухото, след което влязох в стаята.

by **Sunggyu~** Вто Яну 14, 2014 8:45 pm

Момичето доста време ме гледаше като цапната. Да не би да ми има нещо? Да не съм се изцапал или олее да нямам червени следи по лицето от възглавницата?!
Като я попитах дали е СоЮ ме изгледа доста странно, което малко ме притесни. Да не я обидих? Ох, много съм зле. В следващия момент видях тениската и! Облещих се насреща и. Та тя ни беше фенка! Значи със сигурност не беше СоЮ… За да потвърди мислите ми, тя каза, че всъщност е близначката и. Не знаех , че има такава, колко съм нетактичен обаче.
-Аз наистина много с…-не можах да се доизкажа ,защото в този момент Че Хи се появи от някъде и започна да ми се радва. Хлапето ми изглеждаше от последния път, в който се видяхме преди около 2 месеца. Децата наистина са като някакви гъбки и растат доста бързо. Клекнах до него, за да сме на една височина.
-Здравей, хлапе. Този път съм сам- допълних като видях, че малкия се оглежда. Явно търсеше приятеля си СонгДжонг. – Баща ти после ще дойде да те вземе от нас. – информирах го набързо и пак погледнах госпожицата, чието име вече знаех- Канг Джи А. Хубаво име, харесваше ми. Тя ни гледаше с интерес, както и някои от другите деца. Ама какво толкова? Аз не виждах нищо странно.
Госпожицата се засили към уредбата и я гледах с интерес как я спря и прибра диска. Дали наистина я обидих като я помислих за сестра и? Не искам да оставам с лоши отношения с нея. Пък и винаги исках да се държа добре, въпреки че около момичета направо не знаех какво правя. Когато госпожицата се обърна побързах да извърна поглед и за малко да загубя равновесие, но бързо се оправих и се изправих като тя се приближи.
-Ами аз…да, баща му е зает и …- но не успях дори да и отговоря, защото тя буквално ме изгони навън. Опитах се да кажа нещо, но тя вече ми беше обърнала гръб и се занимаваше с децата.
Излязох навън примирено и зачаках да дойде. Подготвях си даже реч, как да и се извиня като дойде. Пробвах различни варианти, за да избера най-добрия. Поприглвадих леко косата си, защото знаех, че е роваша. Започнах да обикалям напред назад нервно когато тя отвори вратата и излезе.
-Първо…- започнах веднага като я чух да излиза, но тя пак ме прекъсна. Защо никога не успявах да се доизкажа в женско присъствие. Пък и не знаех защо толкова държа да и се извиня. Просто чувствах, че трябва да го направя.
Тя започна да ми говори и обяснява за Че Хи. Изглеждаше толкова уверена и спокойна, а аз се притеснявах толкова за едно „ извинявай“. Дори не усетих кога тя свърши да говори и каза, че ще викне Че Хи.
-Почакайте… -казах и не знам от къде събрах смелост я хванах за ръката и я дръпнах леко отново навън при мен. Джи А изглеждаше доста изненадана, аз бях не по-малко изненадан от нея, от своите действия. Аз така не правя, обикновено седя и си мълча и просто това е всичко. Дори да си харесам някоя пак просто стоях и мълчах. Все пак имах лоши спомени от една предишна връзка.
-Аз ..извинявайте, че ви дръпнах така – казах като се опитах да успокоя гласа си. Затворих вратата зад нея, че децата гледаха с интересен и малко ме притесняваха и те.
-От преди малко се опитвам да ви се извиня, та …госпожице Канг Джи А… аз наистина съжалявам, че ви обърках със сестра ви. Ще ми простите ли? – попитах я. Опитах се да звуча максимално спокойно и май ми се получаваше. Все пак тя беше и фенка исках да изглеждам добре пред нея, като истинска звезда, въпреки че никога не парадирах с това, че съм известен.
Уф какво да и кажа още, за да умилостивя? Изглеждаше всъщност много мило момиче.
-Ъм.. знаете ли защо Че Хи прави тези неща? Май трябва да го оставям повече време с макнето. Той мисля, че може да го научи да се държи добре с момичета.-започнах да пелтеча някакви неща, колкото да и дам време да помисли дали да ми прости. Всъщност това не бяха глупости, наистина трябваше да поговорим с хлапето да се държи добре с другите деца.

by Гост Съб Яну 25, 2014 9:17 pm

Както се обръщах, за да се отправя към стаята с децата, изведнъж усетих как нечии ръце хващат китката ми. Беше не кой да е, а лидерът на възможно най-любимата ми група, а именно INFINITE. Щях да получа масивен сърдечен удар. Но кой фен не би бил на път да получи, след като не кой да е, а собственият му любимец го е хванал за ръката? Направо ми идеше да зарева. В момента изживявах мечтата на толкова много други фенки, че направо ме хвана срам.
Усетих как кръвта прийжда в бузите му. Отново ли се изчервявах? Защо, за Бога, съм толкова срамежлива покрай мъжете? Искам да бъда отракана като сестра си, но за съжаление не съм. Джи Хьон е взела якия характер, а аз... аз едно голямо нищо. Тя намери любовта и вече деца има, а аз стоя мома и май ще си остана такава до края на живота си. С тази срамежливост съм за никъде направо. Някои мъже харесват срамежливите жени, но те са толкова малко, че чак изглежда нереален факта, че съществуват. Да ти иде да се гръмнеш направо. Трябва и аз да взема да се отракам, но.... как да го направя?! Едвам ме навиват да облека пола, а пък какво остава за рокля? Само от факта, че може да се види нещо повече от бедрата, ми иде да си повърна червата и да си изкашлям белия дроб.
- А, няма проблем... - отговорих леко объркано, когато Сонггю ми се извини, че ме е дръпнал за ръката.
Той започна да пелтечи разни неща.. Сериозно ли ми се извиняваше за дето ме обърка със СоЮ? Нито се сърдех, нито бях показала с жестове или думи, че му се сърдя. Дядо Гю, както го наричаха всички от INFINITE и феновете, наистина доста се стараеше. Изведнъж намеси и Че Хи. Колкото и да ми се искаше да знам защо го прави, не знаех. Дори и хлапето не знаеше защо го прави?! Идвало му отвътре? Ако това е отговор, то тогава аз съм тракторист без трактор и нива.
- Не знам защо Че Хи го прави. Той също не знае или поне само така ми казва. Мисля, че баща му и Вие трябва да поговорите с него относно това. Може и със Сонгджонг-ши да поговори също. Моля Ви само за едно - това да спре. Родителите и децата се оплакват. Има едно момиченце в болница зарази него.. - казах тъжно.
Наистина ми беше гадно, че това се случва, при това точно в моята група. Ако не бяха проблемите с Че Хи, всичко щеше да е безупречно и да съм най-добрата учителка, но... все някое камъче трябва да се появи на пътя, за да обърне колата. С момчетата нямаше никакъв проблем. Обаче с момичетата... с тях беше истинска мъка. Тъжно ми ставаше като гледам как се кара с тях, хапе ги, щипе ги... Разбира се, разтървавах ги, но в повечето случаи успявах да предотвратя това доста късно. Някои от родителите обвиняваха мен заради ненавременната ми намеса, но по някаква случайност нямам клонинги и не мога да бъда при всяко едно от децата по всяко време. Ще ми се да го можех, но за мое съжаление не съм джедай и не живеем в света на Междузвездни войни!
- Колкото до това, че ме объркахте със сестра ми... прощавам Ви. Уверявам Ви, че няма никакъв проблем. Свикнала съм, но и не се сърдя. Не съм от онези тънко обидливи хора, които са вманиачени на тема уважение - обясних с усмивка.
Дявол да го вземе, защо му говорех на "Ви"? Изпаднах в истинско недоумение. Какво ми стана? Защо го правех? И защо той още държи ръката му? Изчервих се и дръпнах ръката си, но той продължаваше да я държи. Май щеше да се наложи да го помоля най-учтиво да ме пусне.
- Между другото, ще ме пуснете ли? - попитах и погледнах към ръцете ни.
Харесваше ме да ме държи. Чувството беше приятно, но не е от най-учтивите неща. Живеем в държава, в която традициите и уважението са над всичко. А това млад и известен мъж, който не е обвързан да държи ръката на нежена млада жена е просто... върха на черешката. Най-малкото, че някоя възрастна възпитателка може да ни види и да плъзнат слъхове за мен и за Сонг Гю.
Той най-накрая благоволи да пусне ръката ми. Умствено му благодарих от все сърце.
- А сега, отивам да доведа Че Хи - усмихнах се неловко, поклоних се и влязох в стаята.
Че Хи подскочи до мен.
- Ще се прибирам ли, госпожице Канг?
- Да, прибираш се с чичо си - отговорих му и отидохме до шкафчето му.
Детето събу обувките си, а аз изкарах неговите. Обух му ги, завързах връзките му и му помогнах да си облече якенцето. След това го хванах за ръка и заедно излязохме отвън. Сонггю все още стоеше там и чакаше. Отидохме с Че Хи до него и го предадох на него.
- Довиждане, госпожице Канг. Благодаря за закуската и обяда, който ни направихте. Беше наистина много вкусно - благодари ми малкия като се поклони. - Нали утре ще ходим на разходка сред природата?
- Няма за какво да ми благодариш, Че Хи. Да, утре ще ви заведа на разходка. Обещала съм ви - отново се усмихнах. - Довиждане и на теб и да слушаш чичо си! Ясно?
- Тъй ясно, госпожице! - ухили ми се насреща Че Хи. След това погледна към певеца. - Чичо Сонг Гю, ти няма ли да кажеш "довиждане" на госпожица Канг?
Засмях се и отново се изчервих като божур през пролетта.
- Няма нужда. Довиждане, Че Хи. Довиждане и на Вас - поклоних се и се обърнах. Вдишах дълбоко. Доста се бях притеснила.
Бавно тръгнах към стаята. Отворих вратата, а децата ме нападнаха да ми показват рисунките си. Имахме ритуала да закачвам рисунката, която всички най-много харесат и притежателят на рисунката да получава награда - я някое десертче, я молив, я химикал...

by **Sunggyu~** Чет Мар 06, 2014 8:03 pm

Госпожицата ми разказа какво правил Че Хи. Не можех да повярвам, че говори за същото малко момченце. Така де пред мен никога не се беше дължал агресивно, даже не предполагах, че прави така. Седях и едва ли не зяпнах насреща и когато ми каза, че момиченце е в болница заради него. Как беше възможно?! Определено щях да поговоря и аз с него и щях да кажа и на баща му. Дано нещата се оправят…
-Съжалявам, че Че Хи Ви създава толкова проблеми… Обещавам да поговоря и аз с него… -измънках тихо. Даже не знам защо се опитвах да я убедя, че и аз ще направя всичко по силите си, за да не тормози момиченцата. Всъщност всички момченца го правеха като малки, но явно при него е по-сериозно.
За мое огромно щастие тя се върна на темата с объркването и каза, че ми прощава. Дано наистина беше така, не исках да остава с лошо впечатление за мен.
-Не е нужно да ми говорите на Вие…- измънках отново тихо. Абе днес нещо ми ставаше, нещо не можех да се държа нормално и да говоря като хората. Ох, защо винаги бях такъв?! Толкова с ебях замислил ,че даже не усетих ,че тя се опитва да дръпне ръката си от моята, чак като го каза, осъзнах, че още я държа. Сведох притеснено поглед и бързо я пуснах. Къде ти е ума бе Сонггю!!!
Преди да мога да кажа каквото и да е тя влезе в стаята и каза, че ще извика Че Хи. Останах отново сам в коридора и ми идеше да си блъсна някъде главата. Ама, че съм и аз един… Докато се усетя те излязоха от стаята. Че Хи беше готов да си тръгва и се сбогуваха. Тя отново се обърна към мен на “вие“.
-Довиждане…-успях само да смотолевя преди тя да се обърне и да си тръгне.
-Е, приятелче, ъм… искаш ли да ти купя сладолед и ти да ми разкажеш за разходката ви утре? – обърнах се към Че Хи като излизахме от градината. Нямах идея с какво да го занимавам докато се прибере баща му, затова това ми се стори добра идея.

***

Предния ден Че Хи успя да ми разкаже всичко за предстоящата им разходка в парка. Госпожицата била казала, че няма да е лошо и някой родител да отиде с тях и той мислеше да викне баща си. Знаех, че той не е свободен, пък и имах нужда от ден почивка, затова предложих аз да отида с тях. За моя изненада малкия направо изпадна в еуфория като го предложих. Това определено не го очаквах, но много ме зарадва.
Те Ун дойде малко по-късно да си го прибере и намерихме време да поговорим за това, което ми каза учителката. Той определено се притесни и се разбрахме да му помогна да измислим как да спре всичко това. Казах му също, че ще ходя с тях на разходка утре и той остана доста изненадан, че точно аз ще излизам с малките и даже ми се смя…, но все пак се разбрахме да доведе на другата сутрин Че Хи у нас и аз да го заведа на градина.
И ето ме станах както обикновено на време и само чаках да дойдат Те Ун и Че Хи. Не знам защо малко се притеснявах от новата среща с госпожицата и не знам кой дявол ме накара, но се обадих на Хоя.
Той разбира се спеше още и в крайна сметка се наложи да потърпя подиграване от негова страна. Накрая му се ядосах и му затворих телефона. Ще види той на следващата репетиция. АЗ СЪМ ЛИДЕРЪТ!
Все още се ядосвах на Хоя и си мислих, как вече е казал и на ДонгУ , което значеше, че всички сега ми се подиграват как ме е срам от момиче, когато се позвъни на вратата.
Бяха Те Ун и Че Хи, малко закъсняваха, затова направо тръгнахме към градината. На половина път Те Ун зави, за да отива на работа и ни остави сами.
-Вълнуваш ли се за деня сред природата? – попитах Че Хи, а той се усмихна широко и ми кимна ентусиазирано.
След малко бяхме пред градината и госпожицата вече ги нареждаше в колонка по двама и проверяваше кой е дошъл.
-Здравейте. – казах щом се приближих до нея. – Водя Че Хи! – казах весело, а малкият вече тичаше при приятелчетата си. Госпожицата вдигна изненадано поглед май не ме очакваше, а аз все още седях като глупак с някаква тъпа усмивка.
-Ъм… имате ли нещо против да дойда с вас? Ще ви помагам? Така де ще ползвам и времето да се опитам да говоря с Че Хи. – казах бързо като се почесох по главата без дори да ме сърби. Нещо пак започвах да се спичам.

by Гост Съб Мар 22, 2014 10:20 pm

Остатъкът от деня може да се каже, че премина сравнително нормално. Бях като ударена от ток след неочакваното посещение на Сонггю, който прибра Че Хи. Бях в нещо средно между кома и живот - хем виждах и чувах всичко, хем не бях на тази планета. Най-точното описание за това, в което бях изпаднала, е мъгла - най-сладката мъгла. Не че за първи път виждах някой от членовете на Infinite, но да говоря с него и... не, аз наистина не съм на себе си. Някой веднага да ми забие някой шамар, не заслужавам това щастие.
Когато падна вечерта, родителите започнаха да идват и да си прибират децата. Днес имаше сравнително малко поражения и малките ми повереници не се оплакваха много. Даже бяха много щастливи. Завиждах им за това - че могат да бъдат щастливи, когато и както си пожелаят. Светът на възрастите може да се сравни с джунгла. Щастието е почти, да не кажа напълно, забранено. Затова й към днешно време единствените усмихнати същества, които живеят на Земята, са децата. Защо не можем да сме вечно деца, точно като Питър Пан? Всеки трябва да открие своя Невърленд, който се крие в дълбините на сърцето му и да го запази. Не бива да го губим.
Вечерта също не успях да спя. Въртях се като пумпал в мекото си и удобно легло. Не беше пълнолуние, тогава какво ми имаше? Еуфория за утрешния ден, може би? Имах някакво странно усещане, че той ще бъде на разходката утре. От какъв зор? Лидерът на Infinite си има график, който трябва да спазва стриктно. Работата му е много натоварена, как ще се домъкне? Стана ми смешно на самата мен в какви болни фантазии живея. Майка ми определено е много права - болна съм.

***

Не знам как се вдигнах на сутринта. Все едно някакви невидими сили ме изритаха с ритници от топлото легло. Даже въобще как бях заспала? Въртях се до едно време, даже слушах музика от ipod-а си, но явно съм сварила да поспя, колкото и малко време да е било. Чувствах се като пребита. Все едно бях мокра кърпа, която са изтискали. И в главата на вещица приличах. Чак сама се стресирах от себе си, когато се видях на какво приличам в огледалото. 96% от жените на света изглеждат така сутрин, а аз по принцип съм от онези 4%, които не са така... но днес явно щеше да бъде различен ден. Важното е, че се приведох в приличен външен вид, облякох се и се изритах към детската градина. Срамота ще бъде ако закъснея в такъв ден. Въй, добре че живея сравнително близо до работното си място, защото иначе ми е спукана работата. Чудно ми е само как така не забравих нещо важно.
Беше още 8 часа сутринта, а в 8.20 щяха да започнат родителите да водят децата си. Имах известно време.
Като по часовник, точно в 8.20 доведоха първото дете, а в следващите 10 минути пристигнаха и половината малки човечета. Обяснявах на дълго и на широко на родителите къде ще водя децата им, какво ще правим, с каква цел е това. Разбирах притеснението им.
- Ще отидем до резервата за панди, който е на 10 километра от Сеул. Ще се разхождаме в гората, ще опознаем пандите в естествената им среда, а най-големите смелчаци даже може да си поиграят с тези дружелюбни мечета - тъкмо обяснявах на поредната майка, когато в полезрението ми влезе Че Хи и Сонг Гю.
Сърцето ми спря.
Белите ми дробове се задръстиха.
Значи не е било просто болна фантазия.
Незнайно как, въпросът му достигна до съзнанието ми. Закимах енергично с глава като някоя болна.
- Не, разбира се, че нямам нищо против - вкарах усмивката си за милиони в действие. - А и имам нужда от помощ. Сама ми е малко трудно да ги обуздавам всичките.
Автобусът, който бях наела за целта, дойде. Вкарах момченцата и момиченцата в него, след което те се настаниха по местата си. Някои се сдърпаха кой до кого да седне, но ги оправих набързо.
- Двете първи седалки пред шофьора остават свободни, ако на някого му стане лошо! - предупредих високо, минах за последен път по пътеката, за да проверя, че никой не е мръднал от мястото си и са в пълен състав. Вече най-спокойно можех да седна до Сонггю на първите седалки до вратата.
Дадох знак на шофьора да тръгва, седнах до един от най-невероятните гласове в историята на к-поп-а и си отдъхнах. Децата махаха на родителите си, а автобусът вървеше. Чувствах се някак си адски напрегната.

by **Sunggyu~** Сря Апр 02, 2014 12:01 am

Госпожицата на Че Хи май доста се изненада да ме види отново. Имах чувството, че вече ще се виждаме по често или поне се надявах. Даже и аз не знаех защо. Дано само не и се пречкам само днес и се съгласи да ме вземе да и помагам. Наистина щях да се постарая.
Нямаше да се оставя разговорът с Хоя да ме отчая тотално. Пък и аз просто исках да съм мил с Джи А. Никой не е казал, че я харесвам или нещо подобно. Може би малко….
Знаех, че Че Хи страшно се вълнува за днес, затова и за него щях да се постарая да има хубав ден, а пък после сериозно щяхме да поговорим за отношението му към другите. Незнайно защо исках да съм добър чичо, а и брат ми сигурно щеше да е доволен, че се опитвам да се разбирам с деца.
За мое щастие госпожицата се съгласи да отида с тях, даже каза, че ще съм и от помощ, което ме накара да се усмихна. А това се случваше не особено често. Даже и аз не знаех, защо се усмихвам този път, но бях доволен някакси.
Оставих я да се разпорежда и се дръпнах на страна да не преча докато се разбере с родителите и дойде автобуса. Помогнах и да качи всички деца като останах последен и просто седнах на предната седалка да я изчакам да ги нареди и преброи.
След 10 минути бяхме готови за тръгване и тя дойде и седна до мен, след като автобусът потегли. Истина беше, че бях леко притеснен и нито знаех какво да и кажа, нито нищо. Тя също изглеждаше притеснена, но реших, че просто е заради предстоящия ден. ДА носиш отговорност за толкова деца в градината е едно, а да ги водиш някъде навън съвсем друго. Надявах се наистина да мога да и помогна и да намаля поне малко грижите.
-За пръв път ли ще ги извеждаш навън? –реших да се хвана за тази мисъл и да се опитам да я заговоря. Не бях особено добър в това и това не беше тема, която да поведе в разговор още повече, че тя само кимна в знак на съгласие. Браво Сонггю, чуден си просто, знаеш как да говориш с хората… колко си общителен само.
Потънах в мисли, чудейки се за какво да се захвана и какво да кажа. Някаква тема на разговор… съвсем обикновена… каквато и да е… но мозъка ми просто отказваше. Нищо не ми идваше на ум и седях и мълчах. Очарователен събеседник съм знам… казвали са ми го…
В този момент децата нещо почнаха да се карат и видях как тя направо скочи от мястото си, за да види какво става и да реши спора им. Изведнъж ми дойде гениална идея.
-Нека аз…-казах и тихо и се разминах с нея на тясното коридорче между седалките като поставих ръце на раменете и, за да я накарам да си седне пак. – Повярвай имам идея. –казах отново, защото тя ме гледаше учудено. Направих няколко крачки и застанах между седалките и пред всички деца. Малко се притеснявах да говоря пред тях. Интересното беше, че съм излизал толкова пъти на сцена пред стотици хиляди, а сега се притеснявах да говоря пред шепа деца.
-Хей, хей деца- обърнах се към каращите се малчугани. – Искате ли да пеем заедно песнички докато стигнем? Знам много детски песнички и ми се пее, ще пеете ли с мен? –попитах децата весело и те веднага зарязаха споровете и всички кимнаха. Това не го очаквах честно казано и доста се притеснявах дали идеята ми ще сполучи, но явно децата обичаха да пеят, което много ме зарадва.
-Коя искате да пеем първо? –попитах ги и едно момиченце вдигна ръчичка и веднага започна да пее някаква песничка. Усмихнах и се и започнах и аз и с мен и всички останали. След нея продължихме с друга и се обърнах към госпожицата, за да я видя как ще реагира. Май тя беше не по-малко учудена от мен от това ,което направих.

by Гост Сря Май 21, 2014 7:47 pm

Имах чувството, че цялата съм станала червена. По-червена и от кръв направо. Или вино. Въпреки, че съм леко мургава, сега се чувствах бяла. И червена. И беше ужасно! Сякаш бях гола.. като разтворена карта пред него. Предният ден се бях изложила ужасно много, особено с тениската "Inspirit", а сега той е тук, до мен, привидно уникално спокоен и хич не му дремеше, че стои до фенка?! Ами ако бях сасенг и го изнасилех на първото възможно място?
Добре, де. Стига толкова мелодрами. Не съм сасенг, няма да го изнасилвам, нищо няма да му правя! Просто ще го гледам отдалеч и ще се радвам, че е тук, с мен и с поверениците ми. Другата госпожа беше болна и по план трябваше да съм сама, но ето, че се появи той да ми помага. Какво щастие само! Никак няма да се оплаквам и няма да ми е скучно. Не че с децата ще ми е скучно, де, все ще ми намерят какво да правя, но си е друго, когато с теб има друг, който е горе-долу на твоята възраст. Шофьорът е възрастен и изглежда подозрително... как очаквате да си дрънкам с някой, който, по дяволите, прилича на педофил?
Автобусът вече беше част от градското задръстване. Щеше да ни отнеме известно време да напуснем Сеул, а стоенето на едно място изнервя децата. Засега бяха тихи и кротки, но това щеше да бъде за кратко. След малко вече нямаше да им се седи мирно на седалките и щяха да тръгнат насам-натам. Не че имах нещо против, де, ама можеше някое да падне и да си удари нещо. Тогава родителите щяха да сочат с пръст мен и да ме обвиняват за травмата на детето им. Знам колко е гадно от колежки и определено не искам да ми се случва.
- Не.. но за първи път ще съм сама, без колежката - отговорих на въпроса му и направих опит да се усмихна. - Радвам се, че дойде с мен.
Сонггю не каза нищо повече, но и аз не си отворих устата пак. Наведох глава и започнах да си играя с крайчецата на косата ми. Децата от групата ми си говореха помежду си, шегуваха се, смееха се високо. Това накара усмивката ми пак да цъфне на лицето ми.
Облегнах се вече спокойно назад и се замислих за това колко скапана събеседница съм. Езикът ми беше вързан на морски възел, в гърлото ми имаше заседнала буца. И думичка не можех да отроня, а най-лошото е, че се притеснявах от него. Знам, че не трябва. Покрай Джи Хьон бях свикнала горе-долу да не се вълнувам и притеснявам от звездите, и те са хора като мен все пак, но... ПО АНГЕЛИТЕ, ДО МЕН СЕДИ ЧЛЕН НА НАЙ-ЛЮБИМАТА МИ ГРУПА И ПО НЯКАКВА ИРОНИЯ НА СЪДБАТА, МИ Е УЛТИМЕЙТ БИАС!
Край на живота ми.
Имам чувството, че каквото и да кажа, ще бъде глупаво и той ще ми се изсмее. Отказвам се от себе си. Това е.
Децата нещо започнаха да се карат и скокнах на момента. Две от момченцата се бяха хванали за блузките и се гледаха на кръв.
Сонггю се размина с мен на тясното пространство между седалките и сложи ръце на раменете ми, за да ме накара да седна. Имал идея? Добре... Малко се притеснявах от това, което може да му е хрумнало, но реших да не се намесвам. Да видим...
Лидерът застана на пътеката пред седалките и започна да говори. Да пеят? Омо... не стига, че пътуваме заедно, ами и частен мини концерт ще изнесе! Щях да проплача от щастие!
Едно от момичетата започна да пее. След нея започна и Сонггю да пее, а накрая и всички. Зяпнах от учудване. Групата ми не бяха от най-буйните, но когато се започнеше, ставаше страшно и аз едвам ги усмирявах. А той го постигна толкова лесно...?
По едно време Гю ме погледна. Продължавах да гледам все така учудено и слисано. Бързо се окопитих и кимнах одобрително.
Вече бяхме по пътя към резервата за панди. Пътят не беше нито дълъг, нито къс. Изкараха още няколко песнички, на които бях научила малчуганите и автобусът спря. Стреснах се леко, погледнах през прозореца и видях, че сме пристигнали. Станах от мястото си и застанах зад него. Колебливо го хванах за лакътя.
- Ами... такова.. пристигнахме - усмихнах се. Пуснах го и се обърнах към поверениците си.- Деца, стигнахме! Вземете си якетата и раничките! Ще ви раздам обяда малко по-късно.
Те закимаха и започнаха да се оправят, а ние двамата слязохме от автобуса. Мъниците си започнаха да слизат един по един.
- Изчакайте тук - кимнах им и отидох да се оправя с представителя на резервата за панди, който излезе.
Казах му коя съм и че водя децата от детската градина. Мъжът каза, че може да влизаме и им направих знак да идват.
- За ръчичка по двама ви искам. Както слушате мен, така ще слушате и Сонггю. Ясно?
- Да, госпожице Канг! - отвърнаха децата в хор и тръгнаха с другарче под ръка.

by **Sunggyu~** Вто Юни 24, 2014 7:45 pm

Още не вярвах, че толкова лесно накарах дечицата да ме слушат. Просто… мен ме беше страх по принцип от деца, а сега с лекота укротих цяла групичка. Дори Сонгджонг би бил горд с мен! Трябва непременно да му разкажа.
След като погледнах госпожицата, която видимо се удиви от това, което постигнах пак се обърнах към децата. Това определено беше една малка победа за мен самия. Всъщност идеята не беше моя, не съм открил топлата вода, като бях малък като ходехме на разходки така правехме и пеехме много песнички. Може би тогава съм знаел, че искам да стана певец.
Дечицата все повече се радваха на песничките и аз все повече се чувствах горд със себе си. Наистина не мога да повярвам, че успях. Може би трябваше да съм по-уверен в себе си около деца. Те не са чак толкова страшни или поне не сега.
Пеехме поредната песничка, когато усетих нечие присъствие зад мен и щом усетих, че госпожицата ме хвана за лакътя се обърнах към нея. Оказа се, че сме стигнали, а аз даже не бях усетил. Времето беше минало наистина бързо. Усмихнах и се искрено и след това и направих път, за да говори с децата и да им каже какво да правят. Това вече не беше за мен…
Слязох от автобуса с Джи А и изчакахме заедно децата да се приготвят за разходката из фермата за панди. Честно казано сега като бяхме дошли малко съжалявах, че не се обадих на СонгДжонг, мисля че той с удоволствие би дошъл. Толкова панди на едно място, на кого не би му харесало! Е другият път ще го взема задължително!
Щом всички слязоха , госпожицата отиде да говори с управителя и ме остави сам с тях. Някой ме гледаха все още с интерес и от време на време им се усмихвах неуверено в отговор.
-Хайде, госпожицата ни вика – накарах дечицата да тръгнем към Джи А и управителя. Тя точно им каза да се хванат за ръчичка по двама когато усетих, че някой ми дърпа панталоните. Сведох поглед и се оказа едно момченце, погледнах го въпросително.
-Ходи ми се до тоалетна, ама много… - каза ми момченцето и ме погледна тъжно. Хванах го за ръчичка и го поведох към Джи А.
-Ъ… на него му се ходи до тоалетна… - казах и тихо като и посочих дребосъчето до мен. – Знаеш ли къде са тоалетните? – чак се учудих от себе си, че питам. Първо мислих да и го оставя и тя да се оправя, но не знам защо така предложих услугите си. Тя май не беше много убедена, но нямаше как да ми каже нещо, защото управителя чух какво питам предложи мило да ни заведе до там и аз само му се усмихнах и кимнах в отговор.
-Вие влизайте, аз ще се погрижа за него и ще дойдем – опитах да звуча уверено, но ме беше страх да се оправям сам. Тръгнахме след човека и той ни остави пред тоалетните.
-Е ще се справиш сам нали? – попитах дребосъка, като той тръгна да влиза в едната кабинка.
-Аз съм голямо момче! – заяви ми той и влезна. Седях и го чаках от пред тоалетната. Дали днешния ден щеше да мине добре и без проблеми. Някакси исках да впечатля госпожицата, но ми изглеждаше сякаш никак не ми вярва, не че аз си вярвах около деца.
Бях се отнесъл в мисли, когато осъзнах, че май той се забави малко повече отколкото трябваше.
-Хей, дребосъче… -чукнах леко на вратата.
-Е, ама нали ти казах, че ще се оправя сам – каза ми весело момченцето излизайки от тоалетната и насочвайки се към вратата.
-А.. .я почакай… бързо да си измиеш ръчичките – посочих му мивката и той смутолеви нещо от рода, че приличам на госпожата им, а ме мислил за готин. Погледнах го изненадано, но не казах нищо. Хванах го за ръчичката и излязохме от тоалетните. Огледах се за кратко да се ориентирам накъде би трябвало да са отишли другите , но беше лесно да ги намерим.
След няма и минутка бяхме при госпожицата и останалите дечица.
-Е готови сме и ръчичките си измихме- казах доволно на Джи А. След това замръзнах осъзнал как звуча, ама аз наистина звучах като детска учителка…
-Имам предвид накъде ще ходим – смутолевих набързо и забих поглед в земята. Дребосъкът ми се изсмя и си отиде при приятелчетата.
Джи А им каза да се разхождат без да тичат и ние тръгнахме с бавна крачка след тях. Отново бях относително насаме с нея и пак не знаех какво да говоря. Ох, защо съм такъв пън около момичета? Толкова ли ми беше смазано самочувствието?
-Как реши да станеш детска учителка? –казах след 10 минутно мълчание. И това не беше особено добро, но ставаше май за начало на някакъв разговор.

by Sponsored content

Юли месец ;; Сеул

Юли месец ;; Сеул

Re: Юли месец ;; Сеул

Re: Юли месец ;; Сеул

Re: Юли месец ;; Сеул

Re: Юли месец ;; Сеул

Re: Юли месец ;; Сеул

Re: Юли месец ;; Сеул

Re: Юли месец ;; Сеул

Re: Юли месец ;; Сеул

Re: Юли месец ;; Сеул

Re: Юли месец ;; Сеул