Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 95 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 95 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 143, на Нед Окт 13, 2024 7:49 pm
Къщата на семейство Seo
3 posters
Страница 2 от 2
Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Къщата на семейство Seo
-ИИИИИИЛ! -изпищя в лицето ми Со Джин и признавам си макар и да очаквах тази реакция ,пак се стреснах.Сериозно ,това момиче имаше висок глас!Направо ушите ми още звъняха! -Ама си и ти… ДЖЕЙ БИ!!! -ето че след писъкът последва и цял рев!Стела изтръгна хартията измежду пръстите ми и допълнително започна да се бърше.Оф,какво толкова?!Това бха само плюнки и по -лошо можеше да й се случи.Имаше късмет че не се разпровръщах от гадния й парфюм.
-Не мога да повярвам, че ми се изкиха в лицето! - развихри се госпожицата ,и да ,разбирах я ,но и моята безопасност и здраве бяха важни затова направих няколко крачки надалеч от нея.Не исках да изям някой шамар или ритник .И докато бях зает да не разкрия че бях притеснен ,доста неприятна мисъл ми мина през главата.Намирахме се в кухнята.При всичките ножове,тигани,чинии и стъкла.Беше свършено с мен...
-Това е толкова… ил… И не не съм очаквала да направиш онова за твое сведение!-продължаваше ядно братовчедката на Яно и на всичкото отгоре се доближи до мен и вместо шамарите и крушетата ,които очаквах тя започна да ръчка остро с пръст в гърдите.На няколо пъти се сгърчих защото наистина някои от сръчкванията й бяха доста силни.Погледнах надолу към нея ,хванах ръцете й за всеки случай и ги задържах.Все още не беше късно да ми залепи плесниците.Докато се гледахме забелзах нещо интересно което ме накара да се усмихна широко.Не откъсвах поглед от нейния докато се хилих като идиот насреща й.
-Ама..това да не е..Да не би да се изчервявала?-попитах едва-едвам заради голямата си усмивка.Наведох се към нея все повече за да се уверя.-Охоо,какъв е този блясък в очите ти!Харесалото ти е!-продължавах да я дразня и даже пуснах едната й ръка и посегнах да я ущипя по розовата бузата ,но тя ме плесна през пръстите.Изсмях се от сърце и се дръпнах защото имах усещането ,че ако съм толкова близо до нея аз ще съм следващия със зачервени бузи.Отидох до плота и взех плика със храната ,която бях купил одеве и се запътих към хола .Преди да изляза от кухнята без дори да се обръщам казах:
-Знам че ти беше приятно!-не пропуснах да се изкискам малко педалски ,но пак знаех ,че ще я издразня.О ,чувството беше толкова приятно!Най-голямо удоволствие ми доставяше това да дразня Джин Йонг и Йонгдже!Горките ми братя.Със Бам Бам ,моята,слабост ,Джаксън се занимаваше.Като цяло взеимно си се дразнехме ,но всичко си е любов все пак
Смеех се през целия път към хола и продължих да си се кискам като идиот докато включвах телевизора.От торбичката извадих пакетът чипс с гъби,моя любим и започнах да нагъвам чипсче след чипсче докато щраках из каналите.
-Ей, скъпа!Ела да ми правиш компания почна Weekly Idol!-подвикнах към кухнята и зачаках някакъв отговор.Ако не заради готиното шоу то заради това как я нарекох щеше да дотича.Клатех глава все още през усмивка и нагъвах от вкусния чипс.Малко диетологът ни щеше да ме утрепе ,но какво да се прави.Ядеше ми се.
-Не мога да повярвам, че ми се изкиха в лицето! - развихри се госпожицата ,и да ,разбирах я ,но и моята безопасност и здраве бяха важни затова направих няколко крачки надалеч от нея.Не исках да изям някой шамар или ритник .И докато бях зает да не разкрия че бях притеснен ,доста неприятна мисъл ми мина през главата.Намирахме се в кухнята.При всичките ножове,тигани,чинии и стъкла.Беше свършено с мен...
-Това е толкова… ил… И не не съм очаквала да направиш онова за твое сведение!-продължаваше ядно братовчедката на Яно и на всичкото отгоре се доближи до мен и вместо шамарите и крушетата ,които очаквах тя започна да ръчка остро с пръст в гърдите.На няколо пъти се сгърчих защото наистина някои от сръчкванията й бяха доста силни.Погледнах надолу към нея ,хванах ръцете й за всеки случай и ги задържах.Все още не беше късно да ми залепи плесниците.Докато се гледахме забелзах нещо интересно което ме накара да се усмихна широко.Не откъсвах поглед от нейния докато се хилих като идиот насреща й.
-Ама..това да не е..Да не би да се изчервявала?-попитах едва-едвам заради голямата си усмивка.Наведох се към нея все повече за да се уверя.-Охоо,какъв е този блясък в очите ти!Харесалото ти е!-продължавах да я дразня и даже пуснах едната й ръка и посегнах да я ущипя по розовата бузата ,но тя ме плесна през пръстите.Изсмях се от сърце и се дръпнах защото имах усещането ,че ако съм толкова близо до нея аз ще съм следващия със зачервени бузи.Отидох до плота и взех плика със храната ,която бях купил одеве и се запътих към хола .Преди да изляза от кухнята без дори да се обръщам казах:
-Знам че ти беше приятно!-не пропуснах да се изкискам малко педалски ,но пак знаех ,че ще я издразня.О ,чувството беше толкова приятно!Най-голямо удоволствие ми доставяше това да дразня Джин Йонг и Йонгдже!Горките ми братя.Със Бам Бам ,моята,слабост ,Джаксън се занимаваше.Като цяло взеимно си се дразнехме ,но всичко си е любов все пак
Смеех се през целия път към хола и продължих да си се кискам като идиот докато включвах телевизора.От торбичката извадих пакетът чипс с гъби,моя любим и започнах да нагъвам чипсче след чипсче докато щраках из каналите.
-Ей, скъпа!Ела да ми правиш компания почна Weekly Idol!-подвикнах към кухнята и зачаках някакъв отговор.Ако не заради готиното шоу то заради това как я нарекох щеше да дотича.Клатех глава все още през усмивка и нагъвах от вкусния чипс.Малко диетологът ни щеше да ме утрепе ,но какво да се прави.Ядеше ми се.
JB.- JYP Ent.
- БФФ : Bora ,Yano,
Половинка : Stella~ ♥ - но все пак ...дразниш ме -.-
Брой мнения : 243
Join date : 21.05.2012
Re: Къщата на семейство Seo
Толкова се опитвах да остана съсредоточена и да не се поддам, но принцът пак успя! Не знам как го направи или какво ми стана, но в един момент усетих как губя контрол над ситуацията.
Естествено Джей Би веднага се възползва от това и хвана ръцете ми. Малко започнах да се притеснявам какво може да последва, толкова непредсказуемо беше започнал да се държи и това адски много ме изнервяше. Започна да ме гледа някак страно и да ме хили насреща… Знаех си… знаех си, усети се, че се притесних и сега ще го използва срещу мен!
Наведе се супер близко до мен и ме зяпаше ухилен, като отбеляза, че съм се изчервила. Ужас… защо все на мен?!
-Какво? Не… - опитах се да споря с него, но той не ми обърна внимание, беше решил, че ми е харесала целувката му. Но бях прекалено шокирана от лигите му по лицето ми, за да осъзная онази целувка, така че не се брои! Да си гледа работата….
Нахалника се пресегна да ме ощипе, но успях да го ударя навреме… Какво си позволява този?! Ще полудея с него честно! Седях и го гледах като попарена и даже не можах да реагирам докато го наблюдавах как излиза от кухнята, но поредния му коментар ме върна на земята…
-Джей Би ти си тъпак! – викнах след него, но той или не ме чу или се направи, че не ме чува. Подпрях се на плота и ми идеше да се развикам, затова се опитах да се успокоя. АЙШ ТОЗИ КРЕТЕН!!!
Не трябваше да се давам толкова лесно на Джей Би. Все пак на този тъпак, идиот, кретен това му беше целта. Искаше да ме ядоса, затова го направи. Трябва… трябва да се правя, че не ми пука…
Точно започнах да се успокоявам, когато чух да ме нарича „скъпа“ … Сериозно?! Тоя нарочно ли си го просеше или просто беше адски тъп?! Останах за няколко секунди до плота обмисляйки как да постъпя. Дали да му се нахвърля, което исках страшно много в момента, защото много ме ядоса или да си правя пас и да измисля как да го затапя.
След малко нахлух с уверена крачка в хола, бях решила, че няма да ми пука и щом така иска, така ще играем. Да го видим пак…
Седнах до него на дивана съвсем кротко, усетих как леко се поотдръпна. Сигурно очакваше плесница или нещо такова.
-О, скъпи, Weekly Idol ли ще гледаме, кой е на гости тази седмица? –попитах с най-сладкото си гласче и даже пърхах с мигли. Добре, още се притеснявах и усещах как ще се изчервя и ще се усети, че се опитвам да го изиграя.
Взех си чипс от пакета, като това беше повод да се приближа и да се разсея с нещо, за да не почнах да се смея като идиот и да се издам.
-Хмм… не ми е любимия с гъби, но става, не ли много калоричен, да нямаш проблемчета после… – продължих да говоря с милото гласче и да се усмихвам. После без той да очаква се облегнах на него “съвсем небрежно“. Така нямаше как да ми вижда лицето в случай, че се изчервя. Всъщност не знам и аз какво точно целях с това? Джей Би би трябвало да знае, че не съм от този тип момичета, които пърхат с мигли, но честно да си призная, много ми беше удобно да се облегна на него. Хмм… беше много приятно, но не трябваше да се разсейвам.
-Хей, Джей Би , ти всъщност на колко си години? –попитах уж небрежно.
Естествено Джей Би веднага се възползва от това и хвана ръцете ми. Малко започнах да се притеснявам какво може да последва, толкова непредсказуемо беше започнал да се държи и това адски много ме изнервяше. Започна да ме гледа някак страно и да ме хили насреща… Знаех си… знаех си, усети се, че се притесних и сега ще го използва срещу мен!
Наведе се супер близко до мен и ме зяпаше ухилен, като отбеляза, че съм се изчервила. Ужас… защо все на мен?!
-Какво? Не… - опитах се да споря с него, но той не ми обърна внимание, беше решил, че ми е харесала целувката му. Но бях прекалено шокирана от лигите му по лицето ми, за да осъзная онази целувка, така че не се брои! Да си гледа работата….
Нахалника се пресегна да ме ощипе, но успях да го ударя навреме… Какво си позволява този?! Ще полудея с него честно! Седях и го гледах като попарена и даже не можах да реагирам докато го наблюдавах как излиза от кухнята, но поредния му коментар ме върна на земята…
-Джей Би ти си тъпак! – викнах след него, но той или не ме чу или се направи, че не ме чува. Подпрях се на плота и ми идеше да се развикам, затова се опитах да се успокоя. АЙШ ТОЗИ КРЕТЕН!!!
Не трябваше да се давам толкова лесно на Джей Би. Все пак на този тъпак, идиот, кретен това му беше целта. Искаше да ме ядоса, затова го направи. Трябва… трябва да се правя, че не ми пука…
Точно започнах да се успокоявам, когато чух да ме нарича „скъпа“ … Сериозно?! Тоя нарочно ли си го просеше или просто беше адски тъп?! Останах за няколко секунди до плота обмисляйки как да постъпя. Дали да му се нахвърля, което исках страшно много в момента, защото много ме ядоса или да си правя пас и да измисля как да го затапя.
След малко нахлух с уверена крачка в хола, бях решила, че няма да ми пука и щом така иска, така ще играем. Да го видим пак…
Седнах до него на дивана съвсем кротко, усетих как леко се поотдръпна. Сигурно очакваше плесница или нещо такова.
-О, скъпи, Weekly Idol ли ще гледаме, кой е на гости тази седмица? –попитах с най-сладкото си гласче и даже пърхах с мигли. Добре, още се притеснявах и усещах как ще се изчервя и ще се усети, че се опитвам да го изиграя.
Взех си чипс от пакета, като това беше повод да се приближа и да се разсея с нещо, за да не почнах да се смея като идиот и да се издам.
-Хмм… не ми е любимия с гъби, но става, не ли много калоричен, да нямаш проблемчета после… – продължих да говоря с милото гласче и да се усмихвам. После без той да очаква се облегнах на него “съвсем небрежно“. Така нямаше как да ми вижда лицето в случай, че се изчервя. Всъщност не знам и аз какво точно целях с това? Джей Би би трябвало да знае, че не съм от този тип момичета, които пърхат с мигли, но честно да си призная, много ми беше удобно да се облегна на него. Хмм… беше много приятно, но не трябваше да се разсейвам.
-Хей, Джей Би , ти всъщност на колко си години? –попитах уж небрежно.
Stella~- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : Anna, Ilhoon, Vernon.
Половинка : the prince JB.
Брой мнения : 95
Join date : 15.01.2014
Re: Къщата на семейство Seo
Тъкмо се бях загледал със захлас във любимите си водещи когато чух стъпките на Стела.Нова ,странна усмивка се разля по лицето ми и ми се наложи да прехапа малко устни за да не се ухиля още по-широко и идиотски.С периферното си зрение я видах да влиза в хола и щом се уверих ,че не носи някой нож или тиган малко се поотпуснах.Това спокойно чувство не трая дълго обаче.Женката се настани баш до мене и нова вълна от неспокойство ме заля.Явно беше скрила доста добре оръжието си и сега просто трябваше да ме приклещи.Опитах се тактично да се отдръпна от нея ,но беше късно.
-О, скъпи, Weekly Idol ли ще гледаме, кой е на гости тази седмица?-попита му нежно .Извънах главата си като робот към нея и я погледнах.Стела мигаше като някаква шизофреничка така бе бях длъжен да попитам тихичко:
-Нещо в окото ли ти влезе?
Може би щях да получа някакъв смислен отговор ,но тя най-нахално бръкна в пакета с любимия ми чипс и си взе.Веднага я стрелнах със поглед и проследих ръката й.
-Хмм… не ми е любимия с гъби, но става, не ли много калоричен, да нямаш проблемчета после…-усещах усмивката която се опитваше да скрие наплъно напразно.Дори и за това кратко време успях малко да опозная и в момента тя беше на ход.Така че въздъхнах и просто реших да не се впечатлявам от държанието й.Дано само не беше заразно.
Тъкмо се опитвах да се съсредоточа в шоуто и да се насладя на нова шепа чипс която натъпках в устата си когато усетих тиквата й върху рамото си.Повдигнах вежди учудено.
-Хей, Джей Би , ти всъщност на колко си години?-попита ме съвсем спокойно.Обърнах се отново към нея и с пълна уста й рекох:
-На 100!-останах загледан в нея още няколко секунди после се сетих ,че все пак трябва да сдъвча чипса .Измясках отново и приковах погледа си отново на телевизора . Посветих се изцяло на дъвченето и преглъщането.Вече почваше да ми става доста топло и не знам на какакво се дължеше това.Хъм..може бе на факта ,че в момента луда ,женка ,която беше готова да ме затрие ,се притискаше към мен!Или да ме изнасили!Опитавах се запазя самобладание ,но наистина близоста й ми идваше в повече.Играта която беше започнала наистина щеше да й донесе някакъв успех ,но аз нямаше да го позволя!
Докато опитвах да се съсредоточа над нормалното си дишане видях ,че Со Джин отново посягаше към пакета ми.Преди да го достигне ,го дръпнах рязко ,а ръката й се озова на бедрото ми.Преглътнах шумно и се отново се обърнах с лице към нея.
-Нахалитет такъв!-измърморих ,смачквайки отвора на чипса ми в случай че не реши да се бори за него.Погледа ми се спусна отново на ръката й,която все още си стоеше на крака ми.Извърнах лениво очи обратно върху нейните.
-Възбуждаш ме така.-казах й спокойно и се сдържах да запазя сериозно лицето си.
-О, скъпи, Weekly Idol ли ще гледаме, кой е на гости тази седмица?-попита му нежно .Извънах главата си като робот към нея и я погледнах.Стела мигаше като някаква шизофреничка така бе бях длъжен да попитам тихичко:
-Нещо в окото ли ти влезе?
Може би щях да получа някакъв смислен отговор ,но тя най-нахално бръкна в пакета с любимия ми чипс и си взе.Веднага я стрелнах със поглед и проследих ръката й.
-Хмм… не ми е любимия с гъби, но става, не ли много калоричен, да нямаш проблемчета после…-усещах усмивката която се опитваше да скрие наплъно напразно.Дори и за това кратко време успях малко да опозная и в момента тя беше на ход.Така че въздъхнах и просто реших да не се впечатлявам от държанието й.Дано само не беше заразно.
Тъкмо се опитвах да се съсредоточа в шоуто и да се насладя на нова шепа чипс която натъпках в устата си когато усетих тиквата й върху рамото си.Повдигнах вежди учудено.
-Хей, Джей Би , ти всъщност на колко си години?-попита ме съвсем спокойно.Обърнах се отново към нея и с пълна уста й рекох:
-На 100!-останах загледан в нея още няколко секунди после се сетих ,че все пак трябва да сдъвча чипса .Измясках отново и приковах погледа си отново на телевизора . Посветих се изцяло на дъвченето и преглъщането.Вече почваше да ми става доста топло и не знам на какакво се дължеше това.Хъм..може бе на факта ,че в момента луда ,женка ,която беше готова да ме затрие ,се притискаше към мен!Или да ме изнасили!Опитавах се запазя самобладание ,но наистина близоста й ми идваше в повече.Играта която беше започнала наистина щеше да й донесе някакъв успех ,но аз нямаше да го позволя!
Докато опитвах да се съсредоточа над нормалното си дишане видях ,че Со Джин отново посягаше към пакета ми.Преди да го достигне ,го дръпнах рязко ,а ръката й се озова на бедрото ми.Преглътнах шумно и се отново се обърнах с лице към нея.
-Нахалитет такъв!-измърморих ,смачквайки отвора на чипса ми в случай че не реши да се бори за него.Погледа ми се спусна отново на ръката й,която все още си стоеше на крака ми.Извърнах лениво очи обратно върху нейните.
-Възбуждаш ме така.-казах й спокойно и се сдържах да запазя сериозно лицето си.
JB.- JYP Ent.
- БФФ : Bora ,Yano,
Половинка : Stella~ ♥ - но все пак ...дразниш ме -.-
Брой мнения : 243
Join date : 21.05.2012
Re: Къщата на семейство Seo
Бях си се настанила толкова удобно върху Джей Би, че хич не обръщах внимание на предаването, а го харесвах по принцип. Просто се опитвах да не се разсмея и да остана сериозна, за да мога да го дразня повече време, но пък и по някакъв странен начин ми харесваше да си стоя облегната на него… Джей би се правеше на пън и хич не ме отразяваше или може би наистина не му пукаше, че така си се излегнах на него…
Ох, това ммъжките същества са много сложни, а после се оплакват, че нас не можели да ни разберат?! От къде на къде ще говорят такива глупости.
Вместо да ми отговори като нормален човек за, той ми се извика направо като го попитах на колко години е. Какво толкова? Не е акто да съм го питала нещо срамно … А може пък да ми отговори така, защото се притеснява от присъствието ми? Дали е възможно и поне малко бях изпълнила целта си? Знам , че се дразнеше, не знам точно на какво...
Вдигнах леко глава към него, за да го погледна. Той набута шепа чипс и се направи на съсредоточен в предаването. Всъщност бях толкова близко до него, че можех подробно да изуча чертите на лицето му в профил. Трябва да призная имаше хубаво носле , не бях забелязала това до сега. Незнайно защо леко се усмихнах, но щом се усетих, че го зяпам побързах отново да върна главата си на рамото му и да се опитам да скрия смущението. Мисля, че той не се усети, че го зяпах известно време или поне се надявам да е така, но беше така съсредоточен, нямаше как да е усетил…
Протегнах ръка отново към чипса, за да се опитам хем да се поуспокоя, хем отново да го ядосам. Джей Би така рязко дръпна пакета далеч от мен, че даже се изсипаха няколко парченца чипс на дивана до него, а ръката ми падна на бедрото му.
-Аз не съм нахална! – казах ядосано като вдигнах глава към него. Той лениво погледна към мен, след като смачка отвора на пакета с чипс. Отново се оказа по-близо от колкото очаквах. Опитах се да се съсредоточа върху ситуацията и съвсем забравих къде се намира ръката ми, преди той да ми напомни.
-За какво говориш? –попитах раздразнено като все още не се усещах какво има предвид. Проследих погледа му до ръка си и осъзнах как почвам да се изчервявам като осъзнах къде е. Нямаше начин да замажа положението и да не забележи смущението ми този път…
Тогава забелязах падналите чипсчета от другата му страна…
-Ъъъ… Я се виж какво си прасе, ще нацапаш дивана… -казах уж раздразнено и се пресегнах през него да махна чипса от дивана. Добре, че се разсипаха, защото кой знае каква глупост щях да изтърся иначе.
-Знаеш ли колко трудно се чистят петна от мазно? – продължих уж да му се карам като обърнах глава към него след като събрах чипса в едната си ръка. Тогава осъзнах как съм застанала и факта, че Джей Би ми зяпа задника… Може би не беше много умно от моя страна да се пресягам през него... Почувствах се хем ядосана, хем леко ме хвана срам...
-Кхъм…, задника ми гледаш? – попитах учудено като забелязах физиономията му.
Ох, това ммъжките същества са много сложни, а после се оплакват, че нас не можели да ни разберат?! От къде на къде ще говорят такива глупости.
Вместо да ми отговори като нормален човек за, той ми се извика направо като го попитах на колко години е. Какво толкова? Не е акто да съм го питала нещо срамно … А може пък да ми отговори така, защото се притеснява от присъствието ми? Дали е възможно и поне малко бях изпълнила целта си? Знам , че се дразнеше, не знам точно на какво...
Вдигнах леко глава към него, за да го погледна. Той набута шепа чипс и се направи на съсредоточен в предаването. Всъщност бях толкова близко до него, че можех подробно да изуча чертите на лицето му в профил. Трябва да призная имаше хубаво носле , не бях забелязала това до сега. Незнайно защо леко се усмихнах, но щом се усетих, че го зяпам побързах отново да върна главата си на рамото му и да се опитам да скрия смущението. Мисля, че той не се усети, че го зяпах известно време или поне се надявам да е така, но беше така съсредоточен, нямаше как да е усетил…
Протегнах ръка отново към чипса, за да се опитам хем да се поуспокоя, хем отново да го ядосам. Джей Би така рязко дръпна пакета далеч от мен, че даже се изсипаха няколко парченца чипс на дивана до него, а ръката ми падна на бедрото му.
-Аз не съм нахална! – казах ядосано като вдигнах глава към него. Той лениво погледна към мен, след като смачка отвора на пакета с чипс. Отново се оказа по-близо от колкото очаквах. Опитах се да се съсредоточа върху ситуацията и съвсем забравих къде се намира ръката ми, преди той да ми напомни.
-За какво говориш? –попитах раздразнено като все още не се усещах какво има предвид. Проследих погледа му до ръка си и осъзнах как почвам да се изчервявам като осъзнах къде е. Нямаше начин да замажа положението и да не забележи смущението ми този път…
Тогава забелязах падналите чипсчета от другата му страна…
-Ъъъ… Я се виж какво си прасе, ще нацапаш дивана… -казах уж раздразнено и се пресегнах през него да махна чипса от дивана. Добре, че се разсипаха, защото кой знае каква глупост щях да изтърся иначе.
-Знаеш ли колко трудно се чистят петна от мазно? – продължих уж да му се карам като обърнах глава към него след като събрах чипса в едната си ръка. Тогава осъзнах как съм застанала и факта, че Джей Би ми зяпа задника… Може би не беше много умно от моя страна да се пресягам през него... Почувствах се хем ядосана, хем леко ме хвана срам...
-Кхъм…, задника ми гледаш? – попитах учудено като забелязах физиономията му.
Stella~- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : Anna, Ilhoon, Vernon.
Половинка : the prince JB.
Брой мнения : 95
Join date : 15.01.2014
Re: Къщата на семейство Seo
Не била нахлна?Айде стига бе.Не стига ,че идва и най-нахално сяда до мен,едва ли не търка тялото си в моето ,ами сега и от храната ми иска!Разбирах я напълно всъщност...в момента не целеше да напарви своя ход ,а да ме свали!Сигурен съм!Тази палавница ме харесваше!
-За какво говориш? -попита ме раздразнено,явно защото не бе разбрала .Посочих й с поглед ръката й ,която все още си лежеше удобно на бедрото ми.Очите й се забиха там и за секунди цялата замръзна.Приведох се леко за да имам по-добра видимост върху лицето й .Както и очаквах ,то бе в нов нюанс на червеното.Нямаше как да се сдържа и да не се усмихна победоностно.Нова точка за мен!
-Ъъъ… Я се виж какво си прасе, ще нацапаш дивана…-каза изведнъж тя и преди да имам време да възприема думите й и да предприема някакви действи тя вече се бе пресегнала над мен.
-Знаеш ли колко трудно се чистят петна от мазно?-продължаваше Стела и чак тогава ,разбрах и видях, че става думи за чипса ,който се бе разсипал по дивана от другата ми страна.За съжаление не успях да се съсредоточа върху това и да си спомня кога о бях изсипал там защото госпожицата се бе огъзила в поза която само съпруга й трябва да вижда.Преди да успея да откъсна погледа си ,Стела ме хвана и разбира се не пропусна да ме попита дали й зяпам задника.Обърнах главата си за да я погледна в очите.
-Че на това дупище задник ли му викаш?-опулих се насреща й.-Задника на Ники Минаж е..оле ,ей това е задник!-продължих машинално и дори не разбрах какво исках да кажа преди да го изреча.Разбира се нямаше да е Со Джин ако не ми отвърне с нещо,на което аз се постарах да не обърна внимание просто отново приковах очите си върху телевизора.В главата ми все още стоеше сочния задник на Ники Минаж.Разтворих си пакета с чипса и си хапнах отново.Нямаше да й обръщам внимание дори и ако застане в поза 69 върху мен.
-Знаеш ли Со Джин...ти ме харесваш.-казах изневиделица и я погледнах с крайчицето на окото си.На лицето ми отново цъфна smirk. Побутнах я с рамо .-Нали така?
Не беше въпрос.Това беше цялостното ми заключение от всичките ситуации в които бяхме попадали.Да и аз си признавам ,че я харесвах ,но нямаше да й дам възможноста тя да ме изтезава заради това.Това сега бе моя работа.Опитвах се да хвана погледа й за да въздействам още повече.През това време което прекарахме заедно открих ,че точно очите ми я обезоръжаваха.Колко сладичко се зачервяваше от време на време!
-За какво говориш? -попита ме раздразнено,явно защото не бе разбрала .Посочих й с поглед ръката й ,която все още си лежеше удобно на бедрото ми.Очите й се забиха там и за секунди цялата замръзна.Приведох се леко за да имам по-добра видимост върху лицето й .Както и очаквах ,то бе в нов нюанс на червеното.Нямаше как да се сдържа и да не се усмихна победоностно.Нова точка за мен!
-Ъъъ… Я се виж какво си прасе, ще нацапаш дивана…-каза изведнъж тя и преди да имам време да възприема думите й и да предприема някакви действи тя вече се бе пресегнала над мен.
-Знаеш ли колко трудно се чистят петна от мазно?-продължаваше Стела и чак тогава ,разбрах и видях, че става думи за чипса ,който се бе разсипал по дивана от другата ми страна.За съжаление не успях да се съсредоточа върху това и да си спомня кога о бях изсипал там защото госпожицата се бе огъзила в поза която само съпруга й трябва да вижда.Преди да успея да откъсна погледа си ,Стела ме хвана и разбира се не пропусна да ме попита дали й зяпам задника.Обърнах главата си за да я погледна в очите.
-Че на това дупище задник ли му викаш?-опулих се насреща й.-Задника на Ники Минаж е..оле ,ей това е задник!-продължих машинално и дори не разбрах какво исках да кажа преди да го изреча.Разбира се нямаше да е Со Джин ако не ми отвърне с нещо,на което аз се постарах да не обърна внимание просто отново приковах очите си върху телевизора.В главата ми все още стоеше сочния задник на Ники Минаж.Разтворих си пакета с чипса и си хапнах отново.Нямаше да й обръщам внимание дори и ако застане в поза 69 върху мен.
-Знаеш ли Со Джин...ти ме харесваш.-казах изневиделица и я погледнах с крайчицето на окото си.На лицето ми отново цъфна smirk. Побутнах я с рамо .-Нали така?
Не беше въпрос.Това беше цялостното ми заключение от всичките ситуации в които бяхме попадали.Да и аз си признавам ,че я харесвах ,но нямаше да й дам възможноста тя да ме изтезава заради това.Това сега бе моя работа.Опитвах се да хвана погледа й за да въздействам още повече.През това време което прекарахме заедно открих ,че точно очите ми я обезоръжаваха.Колко сладичко се зачервяваше от време на време!
JB.- JYP Ent.
- БФФ : Bora ,Yano,
Половинка : Stella~ ♥ - но все пак ...дразниш ме -.-
Брой мнения : 243
Join date : 21.05.2012
Re: Къщата на семейство Seo
Айш… тоя тъпак!!! Не стига, че го хванах да ми зяпа задника, ами почна да ми говори глупости, че не ми бил хубав. Само на Ники Минаж бил хубав и някакви такива… глупости с една дума.
-Добре, щом харесваш изкуствени задници с импланти, тъпак такъв! –казах раздразнено и побързах да ме махан от него. Не исках повече да седя така и даже не знам как не се усетих като се пресегнах през него… толкова си тъпа Стела! Само давам поводи на този кретеноид да се заяжда с мен. Не трябваше да го позволявам повече! Да щях да се стегна и да се опитвам да мисля като хората… ама какво му е на моя задник… как ще ми каже, че не е хубав като на Ники Минаж…ама, защо се засягам от този коментар. Просто тъпото му мнение не трябва да ми влияе, дори да го харесвам малко… или не чак толкова малко, но не! Не ме интересува! Каквото ще да харесва, аз си имам хубав задник!
-Просто... не ми говори повече! Чу ли?! - казах ядосано като го гледах накръв. Не се влияех от хорското мнение чак толкова, е нямах и голямо самочувствие като него, но все пак... имам хубав задник!
Седнах със скръстени ръце и нацупена физиономия. Хич нямаше да му говоря повече, каквото иска да прави. Може и да го харесвам ,ама какво от това, остава си тъпак!
-Знаеш ли Со Джин...ти ме харесваш. – думите му ме изкараха от мислите му. АМА ТОЯ ДА НЕ ЧЕТЕ МИСЛИ! Ококорих очи за секунда, но успях да се осъзная и да опитах да си върна нормалното положение, но усетих как ме побутва с рамо. Усещах погледа му в мен и знаех, че в момента щом го погледна ,че ще изчервя като домат. Може би беше открил, че като срещна погледа му губя ума и дума и сега се опитваше да го ползва срещу мен.
Дишай Стела… просто дишай, успокой се и му дай на този да се разбере.
-Ако искаш да знаеш няма такова нещо – отговорих високомерно и врътнах глава на другата страна – Кой би харесал такъв идиот като теб? На всичкото отгоре се държиш като някакъв принц… -продължих да говоря уж ядосано.
Нямаше пък… нямаше да му се дам!
-Плюс това не е ли обратното, господин голяма звезда? Не харесваш ли всъщност ти мен? –опитах се да се съсредоточа и се обърнах към него.
-А? Да не е така? –допълних като отново скръстих ръце и седях нацупена. Врътнах главата си, все едно не искам да го гледам, но истината беше, че отбягвах погледа му.
-Все пак ти ме целуна ... няколко пъти! - опитах се да използвам всичко срещу него.
Знаех, че няма да ми каже нищо сега, но отговора на този въпрос малко ме вълнуваше. Може би не толкова малко колкото си мислих, но гледах да не го показвам. Все пак той е тъпак и не ме интересува дали ме харесва, нали?!
-Добре, щом харесваш изкуствени задници с импланти, тъпак такъв! –казах раздразнено и побързах да ме махан от него. Не исках повече да седя така и даже не знам как не се усетих като се пресегнах през него… толкова си тъпа Стела! Само давам поводи на този кретеноид да се заяжда с мен. Не трябваше да го позволявам повече! Да щях да се стегна и да се опитвам да мисля като хората… ама какво му е на моя задник… как ще ми каже, че не е хубав като на Ники Минаж…ама, защо се засягам от този коментар. Просто тъпото му мнение не трябва да ми влияе, дори да го харесвам малко… или не чак толкова малко, но не! Не ме интересува! Каквото ще да харесва, аз си имам хубав задник!
-Просто... не ми говори повече! Чу ли?! - казах ядосано като го гледах накръв. Не се влияех от хорското мнение чак толкова, е нямах и голямо самочувствие като него, но все пак... имам хубав задник!
Седнах със скръстени ръце и нацупена физиономия. Хич нямаше да му говоря повече, каквото иска да прави. Може и да го харесвам ,ама какво от това, остава си тъпак!
-Знаеш ли Со Джин...ти ме харесваш. – думите му ме изкараха от мислите му. АМА ТОЯ ДА НЕ ЧЕТЕ МИСЛИ! Ококорих очи за секунда, но успях да се осъзная и да опитах да си върна нормалното положение, но усетих как ме побутва с рамо. Усещах погледа му в мен и знаех, че в момента щом го погледна ,че ще изчервя като домат. Може би беше открил, че като срещна погледа му губя ума и дума и сега се опитваше да го ползва срещу мен.
Дишай Стела… просто дишай, успокой се и му дай на този да се разбере.
-Ако искаш да знаеш няма такова нещо – отговорих високомерно и врътнах глава на другата страна – Кой би харесал такъв идиот като теб? На всичкото отгоре се държиш като някакъв принц… -продължих да говоря уж ядосано.
Нямаше пък… нямаше да му се дам!
-Плюс това не е ли обратното, господин голяма звезда? Не харесваш ли всъщност ти мен? –опитах се да се съсредоточа и се обърнах към него.
-А? Да не е така? –допълних като отново скръстих ръце и седях нацупена. Врътнах главата си, все едно не искам да го гледам, но истината беше, че отбягвах погледа му.
-Все пак ти ме целуна ... няколко пъти! - опитах се да използвам всичко срещу него.
Знаех, че няма да ми каже нищо сега, но отговора на този въпрос малко ме вълнуваше. Може би не толкова малко колкото си мислих, но гледах да не го показвам. Все пак той е тъпак и не ме интересува дали ме харесва, нали?!
Stella~- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : Anna, Ilhoon, Vernon.
Половинка : the prince JB.
Брой мнения : 95
Join date : 15.01.2014
Re: Къщата на семейство Seo
Стоях и я изпитвах с поглед дори и когато не отвърщаше на очите ми.Знаех ,че вече е усетила моите.Вътрешно се смеех победоностно ,но на лицето ми изграеше само една мазна усмивка,която дълго дълго време си остана на мястото.Боже ,никога нямаше да ми омръзне да я дразя по този начин.Хормоните и емоциите които изпитваше заради мен ме зареждаха!Наистина нямаше да спра да го правя ,макар и да знаех ,че тя няма да стои със скръстени ръце.Точно това и беше якото.Всички игри се изграеха от двама!Виждайки реакцията и от думите ми още повече се вдъхнових.Игриво я побутнах с рамо и вече се усмихвах,насреща й,но тя всъщност още не можеше да види усмивката ми ,защото в момента се чудеше къде да се зарови.Отлично го знаех и това допълнително ме развесели.
-Ако искаш да знаеш няма такова нещо .-надменно ми отвърна Стела,че и врътна главата си с такава скорост ,че чак се притесних дали не й е прещипала някой нерв или прешлян.-Кой би харесал такъв идиот като теб? На всичкото отгоре се държиш като някакъв принц…
Продължаваше да дрънка Со Джин ,но никоя от думите й не ме впечатлиха.Аз най-нагло продължавах да се наслаждавам на притесненото й лице.
-Плюс това не е ли обратното, господин голяма звезда? Не харесваш ли всъщност ти мен?-ето че най-накрая събра смелост да ме погледне.Продължавах да й се усмихвам насреща й.-А? Да не е така?Все пак ти ме целуна ... няколко пъти!
Съвсем скоро тя отново откъсна поглед от моя .Тихо и съвсем дискретно се изкисках.
-Всъщност е така,но ти не се отдръпна..тъй ,че да приемам ли ,че ти е харесало?-продължавах да дълбая и дълбая.-А и какво ,ако те харесвам.-повдигнах рамене и този път и аз извърнах главата си настрани.-Не можеш нищо да напарвиш по въроса ,не можеш да спреш нито мен нито чувствата ми.Тъй,чее..-бръкнах в плика и хапнах поредното чипсче.
Докато дъфчех се замислих какви точно бяха чувствата ми.Дали аз наистина я харесвах или просто ...всъщност нямах друг вариант.Може би се самозалъгвах.Аз не съм срещал момиче като нея в интересн на истината.Честно.Може би точно заради и това ми бе станала такъв интерес.Погледнах отново към нея.Огледах всяка подробност от лицето й.Изведнъж ,твърде рязко и за мен смачках чипса ,оставих го настрана ,наведох се към нея и със свободната си ръка посегнах към лицето й.Бавно обърнах главата й държейки съвсем внимателно брадичката й.Когато вече имах видимост и на очите й се вгледах в тях.Не усетих ,че докато се оглежда в тях бях сбърчил леко вежди.Бях се замислил почти дълбоко не за друго.Несъзнателно захапах устните си докато потъвах в топлите й кафяви очи.
-Аз те харесвам.-казах й най-спокойно ,пуснах брадичката й,но не се поместих и на сантиметър.
-Ако искаш да знаеш няма такова нещо .-надменно ми отвърна Стела,че и врътна главата си с такава скорост ,че чак се притесних дали не й е прещипала някой нерв или прешлян.-Кой би харесал такъв идиот като теб? На всичкото отгоре се държиш като някакъв принц…
Продължаваше да дрънка Со Джин ,но никоя от думите й не ме впечатлиха.Аз най-нагло продължавах да се наслаждавам на притесненото й лице.
-Плюс това не е ли обратното, господин голяма звезда? Не харесваш ли всъщност ти мен?-ето че най-накрая събра смелост да ме погледне.Продължавах да й се усмихвам насреща й.-А? Да не е така?Все пак ти ме целуна ... няколко пъти!
Съвсем скоро тя отново откъсна поглед от моя .Тихо и съвсем дискретно се изкисках.
-Всъщност е така,но ти не се отдръпна..тъй ,че да приемам ли ,че ти е харесало?-продължавах да дълбая и дълбая.-А и какво ,ако те харесвам.-повдигнах рамене и този път и аз извърнах главата си настрани.-Не можеш нищо да напарвиш по въроса ,не можеш да спреш нито мен нито чувствата ми.Тъй,чее..-бръкнах в плика и хапнах поредното чипсче.
Докато дъфчех се замислих какви точно бяха чувствата ми.Дали аз наистина я харесвах или просто ...всъщност нямах друг вариант.Може би се самозалъгвах.Аз не съм срещал момиче като нея в интересн на истината.Честно.Може би точно заради и това ми бе станала такъв интерес.Погледнах отново към нея.Огледах всяка подробност от лицето й.Изведнъж ,твърде рязко и за мен смачках чипса ,оставих го настрана ,наведох се към нея и със свободната си ръка посегнах към лицето й.Бавно обърнах главата й държейки съвсем внимателно брадичката й.Когато вече имах видимост и на очите й се вгледах в тях.Не усетих ,че докато се оглежда в тях бях сбърчил леко вежди.Бях се замислил почти дълбоко не за друго.Несъзнателно захапах устните си докато потъвах в топлите й кафяви очи.
-Аз те харесвам.-казах й най-спокойно ,пуснах брадичката й,но не се поместих и на сантиметър.
JB.- JYP Ent.
- БФФ : Bora ,Yano,
Половинка : Stella~ ♥ - но все пак ...дразниш ме -.-
Брой мнения : 243
Join date : 21.05.2012
Re: Къщата на семейство Seo
Усещах как Джей Би просто седи и ме гледа и не спираше. Гледаше ме толкова настоятелно, че едвам издържах да не го погледна отново. Усещах дори леката му усмивка. Бас държа, че сее отразила и в очите ми и дори с тях е леко усмихнат. Това беше толкова сладко като го направи. В такива моменти още повече губех ума и дума като го погледна. Точно за това сега не трябваше да се обръщам и да го поглеждам.
Така си бях добре! Не ми трябваше да го гледам. Въпреки че в момента дори самото му присъствие ме притесняваше.
След като му отправих обвиненията очаквах да се ядоса или да замълчи, но той все че си призна. Направо щях да се ококоря на среща му, но се сдържах и се постарах да запазя ледено си отношение.
-Кой пък ти каза, че ми е харесало, а? –попитах го най-нагло. Всъщност ми хареса не отричам, просто нямаше да си кажа.
-А и да ми е харесало какво от това? Бяха просто целувки, нищо не доказват! – е тук вече си противоречах, но беше късно да си върна думите назад, знаех, че веднага ще усети Така като ме ядосваше отново ми идеше да му забия шамар, но и не исках… Много ме объркваше този човек! В един момент се закача и ми прави номера, опитва се да ме претрепе, а в следващия ми държи сметка дали го харесвам? Какво е това нещо? Не може да се държи така! От къде на къде?
Ох, колко много исках да се обърна сега и да го видя защо мълчи, но нямаше! Дори за секунда нямаше да го погледна!
Изведнъж той смачка опаковката от чипса, което ми изкара акъла и подскочих като подплашен заек. Щом осъзнах, че просто е смачкал опаковката пак върнах сърдито си изражение. Сега нарочно ли го смачка тоя плик? Глупак…
Преди да се усетя какво се случва той леко и внимателно обърна лицето ми към своето. Какво…какво правеше този…
И да исках да се дръпна някакси нямах сили да го направя, затова просто му позволих да обърне лицето ми съвсем към своето. Наблюдавах как изучава лицето ми и накарая погледа му спря върху моя… Забелязах как леко сбърчи чело все едно обмисля нещо, а може би наистина го правеше. А после захапа устни несъзнателно… Имах чувството, че са минали часове, а не секунди…
-Джей… -опитах се да кажа, но нищо не излезе от устните ми. В следващия момент той каза това, което се бях надявала толкова много, без дори да осъзная. „Аз те харесвам.“ … искаше ми се да му кажа и аз Джей Би и аз, но не го направих. Той пусна брадичката ми, но не се отдалечи. Колко много исках аз да го целуна в този момент, но вместо това изтърсих:
-Видя ли? Казах ти, че ме харесваш. – звучах чак леко самоуверено. Не знам и аз от къде събрах сили, за да го кажа.
Погледнах отново в хубавите му кафяви очи, които все още не ме изпускаха от поглед и пак се почувствах обезоръжена. Какво правеше този красавец, че ставаше така?
В следващата секунда без да се усетя дори какви ги върша се приближих без да мисля и го целунах леко. Бързо се дръпнах от него като попарена. Ох…толкова да съм тъпа!
-Аз… аз съжалявам – смотолевих набързо като сведох поглед и се чудех къде да потъна.
Така си бях добре! Не ми трябваше да го гледам. Въпреки че в момента дори самото му присъствие ме притесняваше.
След като му отправих обвиненията очаквах да се ядоса или да замълчи, но той все че си призна. Направо щях да се ококоря на среща му, но се сдържах и се постарах да запазя ледено си отношение.
-Кой пък ти каза, че ми е харесало, а? –попитах го най-нагло. Всъщност ми хареса не отричам, просто нямаше да си кажа.
-А и да ми е харесало какво от това? Бяха просто целувки, нищо не доказват! – е тук вече си противоречах, но беше късно да си върна думите назад, знаех, че веднага ще усети Така като ме ядосваше отново ми идеше да му забия шамар, но и не исках… Много ме объркваше този човек! В един момент се закача и ми прави номера, опитва се да ме претрепе, а в следващия ми държи сметка дали го харесвам? Какво е това нещо? Не може да се държи така! От къде на къде?
Ох, колко много исках да се обърна сега и да го видя защо мълчи, но нямаше! Дори за секунда нямаше да го погледна!
Изведнъж той смачка опаковката от чипса, което ми изкара акъла и подскочих като подплашен заек. Щом осъзнах, че просто е смачкал опаковката пак върнах сърдито си изражение. Сега нарочно ли го смачка тоя плик? Глупак…
Преди да се усетя какво се случва той леко и внимателно обърна лицето ми към своето. Какво…какво правеше този…
И да исках да се дръпна някакси нямах сили да го направя, затова просто му позволих да обърне лицето ми съвсем към своето. Наблюдавах как изучава лицето ми и накарая погледа му спря върху моя… Забелязах как леко сбърчи чело все едно обмисля нещо, а може би наистина го правеше. А после захапа устни несъзнателно… Имах чувството, че са минали часове, а не секунди…
-Джей… -опитах се да кажа, но нищо не излезе от устните ми. В следващия момент той каза това, което се бях надявала толкова много, без дори да осъзная. „Аз те харесвам.“ … искаше ми се да му кажа и аз Джей Би и аз, но не го направих. Той пусна брадичката ми, но не се отдалечи. Колко много исках аз да го целуна в този момент, но вместо това изтърсих:
-Видя ли? Казах ти, че ме харесваш. – звучах чак леко самоуверено. Не знам и аз от къде събрах сили, за да го кажа.
Погледнах отново в хубавите му кафяви очи, които все още не ме изпускаха от поглед и пак се почувствах обезоръжена. Какво правеше този красавец, че ставаше така?
В следващата секунда без да се усетя дори какви ги върша се приближих без да мисля и го целунах леко. Бързо се дръпнах от него като попарена. Ох…толкова да съм тъпа!
-Аз… аз съжалявам – смотолевих набързо като сведох поглед и се чудех къде да потъна.
Stella~- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : Anna, Ilhoon, Vernon.
Половинка : the prince JB.
Брой мнения : 95
Join date : 15.01.2014
Re: Къщата на семейство Seo
Не бях в състояние дори да обърна внимание на неспокоството ,което така лесно се четеше в тъмните й очи.Единственото което виждах в тях бях аз.Изведнъж ми се прииска ,да виждам само това там.Искаше ми се винаги да бъда в очите й.Почуствах се толкова правилно гледайки отблизо големите й очи.Не ми се мърдаше дори.Не ми се мислеше ,дори и не ми се дишаше защото имах чувството ,че ако издъшам ,Со Джин ще изчезне като приведение в някой мой сън.Тя може ли щеше да е най-красивия ми сън и разбира се най-прекрасния ми кошмар.Никога нямаше да се събуждам.Продължавайки да я съзерцавам ,започнах да осъзнавам колко глупави мисли ми минаваха през глувата.Нима я нарекох най-прекрасния ми кошмар?
-Видя ли? Казах ти, че ме харесваш.-топлият й дъх обгърна лицето ми.Не обърнах внимание на думите й.Вместо това продължих да я гледам така сякаш бях някакъв критик,оценяващ някоя картина.Тъкмо бях събрал сили да й отвърна с нещо също толкова сомоуверено когато ,меките й устни буквално откраднаха думите от устата ми.Очите ми ,сякаш от самосебе си леко се разтвориха.Тя току що..?За какво трябваше да приемам тази невинна целувка?Отговор?Не откъснах очи от нея докато тя очевидно сконфузено се дръпна ,и отбягвайки погледа ми като наведе глава надолу.Измънка едно почти сподавено "съжалявам" за което аз останах глух.Вместо това станах рязко .Излязох бързо,бързо от стаята и се запътих вече тичешком към кухнята.Пуснах студаната вода от чешмата след което се наведох и буквално започнах да пия от струята.Спиха през няколко секунди за да си поемам въздух.Повторих това поне три пъти и скоро бях напълно сигурен ,че следи от гъби нямаше в устата ми.Всичко това го свърших за не повече от минута защото се страхувах ,че мигът който планувах щеше да се изпари.Когато бях готов ,се върнах в хола.Опитах се да вложа в походката си възможно най-много важност и увереност защото не исках Со Джин да разбере ,че и аз се вълнувах в момента.Тя все още беше там.Главата й клюмна отново надолу когато погледите ни се срещнаха.Поех си дълбоко въздух уж като за последно след което заставайки на колена върху дивана се наведох към нея .Без да чакам ,много много поставих длан на брадичката й отново и насочих главата й в моя посока.Нетърпеливо устремих устните си към нейните и я целунах толкова настоятелно ,че направо си заслужих шамара отново.Преди да се усети ,момичето вече й се натисках най-безсрамно.Ако целувката с която ме дари преди малко беше отговор ,то аз исках с тази целувка да й покажа колко бях сериозен.Страста ,която вложих в целувката буквално крещеше " Твой съм!" Някъде дълбоко в себе си се колебаех.Не исках д я насилвам ,но сама си е виновна ,че ми даваше такова предимство.Освен това аз съм мъж и как да не се възползвам при положение и аз го искам.
-Видя ли? Казах ти, че ме харесваш.-топлият й дъх обгърна лицето ми.Не обърнах внимание на думите й.Вместо това продължих да я гледам така сякаш бях някакъв критик,оценяващ някоя картина.Тъкмо бях събрал сили да й отвърна с нещо също толкова сомоуверено когато ,меките й устни буквално откраднаха думите от устата ми.Очите ми ,сякаш от самосебе си леко се разтвориха.Тя току що..?За какво трябваше да приемам тази невинна целувка?Отговор?Не откъснах очи от нея докато тя очевидно сконфузено се дръпна ,и отбягвайки погледа ми като наведе глава надолу.Измънка едно почти сподавено "съжалявам" за което аз останах глух.Вместо това станах рязко .Излязох бързо,бързо от стаята и се запътих вече тичешком към кухнята.Пуснах студаната вода от чешмата след което се наведох и буквално започнах да пия от струята.Спиха през няколко секунди за да си поемам въздух.Повторих това поне три пъти и скоро бях напълно сигурен ,че следи от гъби нямаше в устата ми.Всичко това го свърших за не повече от минута защото се страхувах ,че мигът който планувах щеше да се изпари.Когато бях готов ,се върнах в хола.Опитах се да вложа в походката си възможно най-много важност и увереност защото не исках Со Джин да разбере ,че и аз се вълнувах в момента.Тя все още беше там.Главата й клюмна отново надолу когато погледите ни се срещнаха.Поех си дълбоко въздух уж като за последно след което заставайки на колена върху дивана се наведох към нея .Без да чакам ,много много поставих длан на брадичката й отново и насочих главата й в моя посока.Нетърпеливо устремих устните си към нейните и я целунах толкова настоятелно ,че направо си заслужих шамара отново.Преди да се усети ,момичето вече й се натисках най-безсрамно.Ако целувката с която ме дари преди малко беше отговор ,то аз исках с тази целувка да й покажа колко бях сериозен.Страста ,която вложих в целувката буквално крещеше " Твой съм!" Някъде дълбоко в себе си се колебаех.Не исках д я насилвам ,но сама си е виновна ,че ми даваше такова предимство.Освен това аз съм мъж и как да не се възползвам при положение и аз го искам.
JB.- JYP Ent.
- БФФ : Bora ,Yano,
Половинка : Stella~ ♥ - но все пак ...дразниш ме -.-
Брой мнения : 243
Join date : 21.05.2012
Re: Къщата на семейство Seo
След кратката ми целувка каквото и да значеше тя... Джей Би просто ме изгледа доста изненадано. Постъпката ми беше... е отговорих му, но май просто трябваше да кажа... не... той изведнъж стана и излезе от стаята. Вдигнах глава още по-изненадана от реакцията му и го проследих с поглед докато напускаше стаята. Ох, че съм тъпа... не трябваше да го целувам.
Станах права пред дивана и вървях напред-назад нервно. Какво направих? Как може да съм толкова глупава? Защо не съм като нормалните хора просто да му кажех нещо, но не! Госпожица Пак Стела реши да целуне господинчото... всъщност не го реших стана случайно, беше импулсивно... аз...
Ох... а той защо се махна? Къде отиде? Дали да не отида да видя? Не, по-добре не... не искам да знае, че се притесних така.
Тръшнах се на дивана отново и скрих лицето си в ръце. Стела... и му се извиних даже... Кой прави така? Целува някой и му се извинява?
Исках да се скрия някъде... Понякога хич не мисля.. ама тоя красавец е виновен за всичко. Той и неговия поглед! Къде ми отиде акъла?! Аз съм разумен човек...обикновено поне. Обмислям всичко преди да предприема нещо. Чувствам се пълна глупачка в момента.
Чух приближаващи се стъпки и вдигнах глава бързо. Видях наперената крачка на Джей Би и побързах да сведа отново глава все едно на пода има нещо много интересно. Явно му нямаше нищо, но не исках да срещам погледа му. Сега щях да се концентрирам и да оправя нещата.
Усетих как принцът седна до мен, но дори тогава не го погледнах. Изведнъж пръстите му пак държаха брадичката ми и ме обръщаха към него. Не знам защо и този път не се възпротивих. Преди да разбера какво се случва усетих настоятелните му устните върху своите.
Тази целувка определено не беше като предните, случайна или просто открадната...той... той наистина ме харесваше. Без дори да се усетя му отвръщах на целувката.
В един момент обаче все едно нещо ме удари по главата.Какво правех? Защо го целувах? Та той беше звезда и приятел на братовчед ми! Поставих ръце на гърдите му и го избутах леко от себе си.
Джей Би ме гледаше въпросително. Точно секунда ми трябваше да огледам лицето му. Ох... защо?
Вече бях осъзнала всичко, не ми пука, чий приятел е и дали е звезда или не и дали се държи като принц,и дали ме дразни на моменти, може би точно това ме привличаше толкова. Повтарях си, че не харесвам звезди, че са разглезени и тем подобни, а какво стана? Харесвах го! Харесвах този глупак, който седеше пред мен и ме гледаше учудено все още. И определено нямаше какво да направя по въпроса...
Свих пръстите на ръката си, която все още беше на гърдите му, и хванах блузата му. Той погледна леко объркано надолу към ръката ми, а аз само се усмихнах лукаво и след това го издърпах отново към себе си и го целунах настоятелно. С това исках да му дам да разбере, а и не само на него, а и на себе си. Реших и нямаше връщане назад.
Станах права пред дивана и вървях напред-назад нервно. Какво направих? Как може да съм толкова глупава? Защо не съм като нормалните хора просто да му кажех нещо, но не! Госпожица Пак Стела реши да целуне господинчото... всъщност не го реших стана случайно, беше импулсивно... аз...
Ох... а той защо се махна? Къде отиде? Дали да не отида да видя? Не, по-добре не... не искам да знае, че се притесних така.
Тръшнах се на дивана отново и скрих лицето си в ръце. Стела... и му се извиних даже... Кой прави така? Целува някой и му се извинява?
Исках да се скрия някъде... Понякога хич не мисля.. ама тоя красавец е виновен за всичко. Той и неговия поглед! Къде ми отиде акъла?! Аз съм разумен човек...обикновено поне. Обмислям всичко преди да предприема нещо. Чувствам се пълна глупачка в момента.
Чух приближаващи се стъпки и вдигнах глава бързо. Видях наперената крачка на Джей Би и побързах да сведа отново глава все едно на пода има нещо много интересно. Явно му нямаше нищо, но не исках да срещам погледа му. Сега щях да се концентрирам и да оправя нещата.
Усетих как принцът седна до мен, но дори тогава не го погледнах. Изведнъж пръстите му пак държаха брадичката ми и ме обръщаха към него. Не знам защо и този път не се възпротивих. Преди да разбера какво се случва усетих настоятелните му устните върху своите.
Тази целувка определено не беше като предните, случайна или просто открадната...той... той наистина ме харесваше. Без дори да се усетя му отвръщах на целувката.
В един момент обаче все едно нещо ме удари по главата.Какво правех? Защо го целувах? Та той беше звезда и приятел на братовчед ми! Поставих ръце на гърдите му и го избутах леко от себе си.
Джей Би ме гледаше въпросително. Точно секунда ми трябваше да огледам лицето му. Ох... защо?
Вече бях осъзнала всичко, не ми пука, чий приятел е и дали е звезда или не и дали се държи като принц,и дали ме дразни на моменти, може би точно това ме привличаше толкова. Повтарях си, че не харесвам звезди, че са разглезени и тем подобни, а какво стана? Харесвах го! Харесвах този глупак, който седеше пред мен и ме гледаше учудено все още. И определено нямаше какво да направя по въпроса...
Свих пръстите на ръката си, която все още беше на гърдите му, и хванах блузата му. Той погледна леко объркано надолу към ръката ми, а аз само се усмихнах лукаво и след това го издърпах отново към себе си и го целунах настоятелно. С това исках да му дам да разбере, а и не само на него, а и на себе си. Реших и нямаше връщане назад.
Stella~- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : Anna, Ilhoon, Vernon.
Половинка : the prince JB.
Брой мнения : 95
Join date : 15.01.2014
Re: Къщата на семейство Seo
Въобще не ме интересуваше!Не ми пукаше дали братовчед й ще влезе всеки моменти ,не ме интересуваше дали леля й или който и да било щеше да влезе в този момент.Не ме грееше ,дали света ще свърши!Аз и Стела.Бяхме само двамата.Един до друг.Толкова близки.Усещах я.Почти със всичките си сетива.Беше безкрано приятно.Можех съвсем спокойно да забравя себе си.За този кратък ми,всичко в мен опустя.Единственото, което беше съществено за мен бе само и единствено Со Джин.Буквално беше в обятията ми.Целувката беше безкрайно сладка.
Изневиделица ,усетих ръцете на Стела ,които опитаха да ме отблъснат.За момент се поколебах,но после се отдръпнах.Бях леко объркан.Защо?Защо сега се дърпаше??Бавно в мен се зароди лек гняв ,който вече тлееше в мен.Наистина .Бях готво заслепен от тази силна емоция да се дръпна съвсем от нея и да отида и да счупя нещо.
Но тогава усетих как Со Джин сви юмрук върху гърдите ми ,захващайки блузата ми.Погледнах надолу към пръстите й,но тогава бях дръпнат напред.Залитнах съвсем леко и когато се приготвих да се сблъскам с нея,устните ни отново се сляха.В тази нова неочаквана целувка Со Джин бе доминираща,а аз в първите няколко секунди й се оставих.Накрая просто затворих очи и се присъединх към настотелната ни целувка.Преди да се усетя ,вече се бях наместил между краката й все още коленичейки.Ръцете ми се плъзнаха внимателно по бедрата й.Нямаше да я насилвам повече от това затова просто продължих да отвръщам жадно.Не знам колко време мина,но и не ми пукаше.Дръпнах се с нежелание от устните й само за да можем и двамата да си поемем въздух.Давайки й само няколко сантиметра дистанция ,облегнах челото си върху нейното.Все още бях със затворени очи и се наслаждавах на мига.Накрая се подсмихнах.Обхванах лицето й с двете си длани и се отдалечих за да я погледна в очите.
Бях напълно безмълвен гледайки я от толкова близко.Толкова красива и почти нерална.Очите й,устните ,меката кожа.Вгледах се в големите й ,тъмни очи.
Разбира се не успях да устоя и я целунах отново, но този път с нежност толкова ,колкото само аз можех да дам.Това беше напълно присъщо за мен,колкото и да не се вярваше на Со Джин.Истината е ,че не бях такъв за какъвто претендирах ,че съм.Бях готов да се променя.Бих го направил.За някой.За нея.
Изневиделица ,усетих ръцете на Стела ,които опитаха да ме отблъснат.За момент се поколебах,но после се отдръпнах.Бях леко объркан.Защо?Защо сега се дърпаше??Бавно в мен се зароди лек гняв ,който вече тлееше в мен.Наистина .Бях готво заслепен от тази силна емоция да се дръпна съвсем от нея и да отида и да счупя нещо.
Но тогава усетих как Со Джин сви юмрук върху гърдите ми ,захващайки блузата ми.Погледнах надолу към пръстите й,но тогава бях дръпнат напред.Залитнах съвсем леко и когато се приготвих да се сблъскам с нея,устните ни отново се сляха.В тази нова неочаквана целувка Со Джин бе доминираща,а аз в първите няколко секунди й се оставих.Накрая просто затворих очи и се присъединх към настотелната ни целувка.Преди да се усетя ,вече се бях наместил между краката й все още коленичейки.Ръцете ми се плъзнаха внимателно по бедрата й.Нямаше да я насилвам повече от това затова просто продължих да отвръщам жадно.Не знам колко време мина,но и не ми пукаше.Дръпнах се с нежелание от устните й само за да можем и двамата да си поемем въздух.Давайки й само няколко сантиметра дистанция ,облегнах челото си върху нейното.Все още бях със затворени очи и се наслаждавах на мига.Накрая се подсмихнах.Обхванах лицето й с двете си длани и се отдалечих за да я погледна в очите.
Бях напълно безмълвен гледайки я от толкова близко.Толкова красива и почти нерална.Очите й,устните ,меката кожа.Вгледах се в големите й ,тъмни очи.
Разбира се не успях да устоя и я целунах отново, но този път с нежност толкова ,колкото само аз можех да дам.Това беше напълно присъщо за мен,колкото и да не се вярваше на Со Джин.Истината е ,че не бях такъв за какъвто претендирах ,че съм.Бях готов да се променя.Бих го направил.За някой.За нея.
JB.- JYP Ent.
- БФФ : Bora ,Yano,
Половинка : Stella~ ♥ - но все пак ...дразниш ме -.-
Брой мнения : 243
Join date : 21.05.2012
Re: Къщата на семейство Seo
Усетих как Джей Би се остави за няколко секунди да доминирам, но след това ми отвърна настоятелно. Не знам кога и как се бяхме наместили по-удобно и почувствах ръката му на бедрото си, аз от своя странна имах чувството, че го притеглям все по-близо до мен, ако това беше въобще възможно.
Не иска този миг да свършва. Сякаш през цялото време още от „запознаването ни“ или по точно от първият ни сблъсък бях чакала точно това. Точно този момент, в който ще го чувствам мой и аз ще съм негова…
Ако преди няма и месец някой ми беше казал, че ще харесвам корейска звезда и че ще се целувам най-безсрамно с него на дивана у братовчед ми… честно щях да му се изсмея в лицето и да му кажа, че е луд. На всичкото отгоре звезда, която многократно ме е вбесявала. Но хората са казали никога не казвай никога и са прави или поне в моя случай.
Дали не се променях? Или просто беше чиста случайност?
Не знам колко време мина дали само минути или пък часове? Колкото и да е, ми беше все едно, знаех само, че не исках да приключва.
По едно време Джей Би леко се отдръпна и чак тогава осъзнах, че съм останала буквално без дъх.
Съвсем леко отворих очи като усетих челото му в моето. Той седеше със затворени очи и изведнъж се усмихна лекичко. След няколко секунди Джей Би се отдалечи още малко и отвори очи. Срещнах погледа му и отново останах безмълвна. Този поглед, който не веднъж ме обезоръжаваше пред него. Принцът… е сега вече вече беше моя принц, моя надувко даже. Тази мисъл ме караше да се засмея, затова леко прехапах долната си устна, за да спра това.
След секунда Джей Би отново ме целуна, но този път определено успя да ме изненада. АКо предните ни целувки бяха страстни и дори леко по-груби, все едно си доказвахме нещо, тази сега беше съвсем нежна и прекрасна. В началото определено ме изненада, явно Джей Би имаше и такава страна, което беше доста интересно… Имах чувството, че не знам доста неща за него, но щях да ги науча с времето...
Оставих се да ме води и напълно се разтопявах под нежните му целувки.
Ръката ми ,която все още беше на гърдите му, но вече отпусната. Придвижих я нагоре първо до врата му и я спрях там за няколко секунди, но после вплетох пръсти в косата му. Толкова беше мека и приятна на допир, влюбих се в нея още първият път когато я докоснах, а сега можех да го правя когато си поискам. И определено щях да се възползвам от това.
Нежните му целувки все повече ме разтапяха и бавно започнах да се отпускам все по-назад. Съвсем забравих, че съм на ръба на дивана и в момента, я който щях да съм напълно легнала се строполясах на пода, като повлякох Джей Би със себе си. Добре, че дивана ни е нисък и нямаше поражения.
Щом срещнах учудения поглед на певеца се изсмях леко на глупостта ни. Явно съвсем се отнесохме, но нямах против. Не беше лошо понякога човек да не мисли за нищо, освен за човека, с когото е.
Преди да каже каквото и да е било отново прокарах пръсти през мекичката му коса и го притеглих за нова доза целувки.
Не иска този миг да свършва. Сякаш през цялото време още от „запознаването ни“ или по точно от първият ни сблъсък бях чакала точно това. Точно този момент, в който ще го чувствам мой и аз ще съм негова…
Ако преди няма и месец някой ми беше казал, че ще харесвам корейска звезда и че ще се целувам най-безсрамно с него на дивана у братовчед ми… честно щях да му се изсмея в лицето и да му кажа, че е луд. На всичкото отгоре звезда, която многократно ме е вбесявала. Но хората са казали никога не казвай никога и са прави или поне в моя случай.
Дали не се променях? Или просто беше чиста случайност?
Не знам колко време мина дали само минути или пък часове? Колкото и да е, ми беше все едно, знаех само, че не исках да приключва.
По едно време Джей Би леко се отдръпна и чак тогава осъзнах, че съм останала буквално без дъх.
Съвсем леко отворих очи като усетих челото му в моето. Той седеше със затворени очи и изведнъж се усмихна лекичко. След няколко секунди Джей Би се отдалечи още малко и отвори очи. Срещнах погледа му и отново останах безмълвна. Този поглед, който не веднъж ме обезоръжаваше пред него. Принцът… е сега вече вече беше моя принц, моя надувко даже. Тази мисъл ме караше да се засмея, затова леко прехапах долната си устна, за да спра това.
След секунда Джей Би отново ме целуна, но този път определено успя да ме изненада. АКо предните ни целувки бяха страстни и дори леко по-груби, все едно си доказвахме нещо, тази сега беше съвсем нежна и прекрасна. В началото определено ме изненада, явно Джей Би имаше и такава страна, което беше доста интересно… Имах чувството, че не знам доста неща за него, но щях да ги науча с времето...
Оставих се да ме води и напълно се разтопявах под нежните му целувки.
Ръката ми ,която все още беше на гърдите му, но вече отпусната. Придвижих я нагоре първо до врата му и я спрях там за няколко секунди, но после вплетох пръсти в косата му. Толкова беше мека и приятна на допир, влюбих се в нея още първият път когато я докоснах, а сега можех да го правя когато си поискам. И определено щях да се възползвам от това.
Нежните му целувки все повече ме разтапяха и бавно започнах да се отпускам все по-назад. Съвсем забравих, че съм на ръба на дивана и в момента, я който щях да съм напълно легнала се строполясах на пода, като повлякох Джей Би със себе си. Добре, че дивана ни е нисък и нямаше поражения.
Щом срещнах учудения поглед на певеца се изсмях леко на глупостта ни. Явно съвсем се отнесохме, но нямах против. Не беше лошо понякога човек да не мисли за нищо, освен за човека, с когото е.
Преди да каже каквото и да е било отново прокарах пръсти през мекичката му коса и го притеглих за нова доза целувки.
Stella~- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : Anna, Ilhoon, Vernon.
Половинка : the prince JB.
Брой мнения : 95
Join date : 15.01.2014
Re: Къщата на семейство Seo
Усещах ,че и Со Джин се наслаждаваше на нежната ми страна и даже се опитваше със същата нежност да отвърне в началото.Устните й бяха толкова сладки и нежни ,толкова опиянаващи.Имах чувството ,че ако продължавам ще съм близко до пияното състояние в което изпадаха всички след третата чаша.Исках да се напия със целувките на Со Джин ( ) Пожелах си да сънувам всяка вечер нейните розови устни.Да ги вкусвам.Да галя нежните й бузки.И да отнемам дъха й.Исках да бъде до мен завинаги.
Усещах ръката й която нежна като пеперуда премина по гърдите ми ,към врата ми и накрая достигна до косата ми.Незабавно цялото ми тяло настръхна .Въздишайки срещу устните й реших да не се предавам заради допирът й.Даже напротив продължих да я целувам.Дори и не усетих как Со Джин вече се потдаваше и започна да поляга назад несъзнателно я последвах и тогава изведнъж двамата се строполихме на пода .Това ме стресна защото така се бях отнесъл със горещата ни целувка.За малко да се простна изцяло върху нея затова опитах да пренеса тежеаста на тялото ми така че да не я смачкам.Не се отлепих от нея разбира се.Само малко се бях отдръпнал заради удара ни със земята.Гледах я с отворени широко очи докато тя само ми се хилна насреща след което ме придърпа отново към себе си.Отново срещнах сладките устни.Това беше раят или адът едно от двете ,но за мен нямаше значение защото и във двата случая щях да съм щастлив ако тя е до мен. В този момент щях да направи всичко за да я задържа с мен.
Спуснах ръцете си по талията й след което ги мушнах под нея,хващайки я през кръста й.Първо я притиснах повече после я повдигнах с такава лекота.Устните ни не се отдалечиха дори и за миг през това време.Седнах обратно на дивана и настаних Со Джин в скута си обгръщайки я изцяло.Не обръщах внимание на остатъците на неприятния за мен парфюм с който се беше напарфюмирала.Опредлено после щях да й кажа, че ще й купя по-хубав,който с радост да душа.По едно време прекъснах целувката ни и просто се сгуших в обятията й положил глава на гърдите й.За момент се заслушах дали ще чуя сърцето й за да я издразня как било заради мен ,тогава го и усетих.Нейното сърце.Сгуших я по-силно.Исках този миг да бъде вечност!Исках всички мигове с не да са вечност
Усещах ръката й която нежна като пеперуда премина по гърдите ми ,към врата ми и накрая достигна до косата ми.Незабавно цялото ми тяло настръхна .Въздишайки срещу устните й реших да не се предавам заради допирът й.Даже напротив продължих да я целувам.Дори и не усетих как Со Джин вече се потдаваше и започна да поляга назад несъзнателно я последвах и тогава изведнъж двамата се строполихме на пода .Това ме стресна защото така се бях отнесъл със горещата ни целувка.За малко да се простна изцяло върху нея затова опитах да пренеса тежеаста на тялото ми така че да не я смачкам.Не се отлепих от нея разбира се.Само малко се бях отдръпнал заради удара ни със земята.Гледах я с отворени широко очи докато тя само ми се хилна насреща след което ме придърпа отново към себе си.Отново срещнах сладките устни.Това беше раят или адът едно от двете ,но за мен нямаше значение защото и във двата случая щях да съм щастлив ако тя е до мен. В този момент щях да направи всичко за да я задържа с мен.
Спуснах ръцете си по талията й след което ги мушнах под нея,хващайки я през кръста й.Първо я притиснах повече после я повдигнах с такава лекота.Устните ни не се отдалечиха дори и за миг през това време.Седнах обратно на дивана и настаних Со Джин в скута си обгръщайки я изцяло.Не обръщах внимание на остатъците на неприятния за мен парфюм с който се беше напарфюмирала.Опредлено после щях да й кажа, че ще й купя по-хубав,който с радост да душа.По едно време прекъснах целувката ни и просто се сгуших в обятията й положил глава на гърдите й.За момент се заслушах дали ще чуя сърцето й за да я издразня как било заради мен ,тогава го и усетих.Нейното сърце.Сгуших я по-силно.Исках този миг да бъде вечност!Исках всички мигове с не да са вечност
JB.- JYP Ent.
- БФФ : Bora ,Yano,
Половинка : Stella~ ♥ - но все пак ...дразниш ме -.-
Брой мнения : 243
Join date : 21.05.2012
Re: Къщата на семейство Seo
Учуденият поглед на Джей Би беше толкова сладък. Незнайно защо се чувствах супер щастлива. Мястото ми беше точно тук в неговите прегръдки и не бих го заменила за нищо. Дори устните му идеално пасваха на моите, колко и странно да звучи това.
Усетих ръцете на талията ми и в следващия момент принца ме притисна по-близо до себе си. След секунда той ме повдигна лекичко и се преместихме на дивана отново, като останах да седя в скута му.
Сериозно бях изгубила всякаква представа за времето. Нямах идея дали от одеве бяха минали часове или само няколко минути.
След малко той се сгуши сладко в мен. Защо не предполагах за тази му страна? Как беше възможно да имаше онази леко надута страна и тази толкова сладичка страна, нежната, която ме караше да се разтапям в ръцете му и да исках да останем така, колкото се може повече. Това беше толкова приятно просто да сме сгушени. Джей Би ме гушна още по-силно и аз подпрях глава на неговата. Зарових нос в прекрасната му коса и усетих аромата. Това момче полагаше толкова много грижи за косата си или поне така изглеждаше, но да му призная честно струваше си…
Джей Би така се умълча, имах чувството, че се опитва да чуе сърцето ми чак и това малко ме притесни или развълнува? Не знам какво стана, но го усетих да бие малко по-бързо…
Преди го мислих за разлигавен принц, а сега исках да си стоя сгушена в него с часове.
Не знам наистина какво се случи и кога?
-Джей… - наруших мълчанието. – Как… как стана всичко това? – споделих мислите си с него.
Замислих се за всичко случило се днес, но май не ме интересуваше чак толквоа много какво се случи. Нали беше станало и сега се гушкаш в него. Защо ми беше да търся пътя водещ до тук? Тук ми харесваше и исках да остана и щях да направя всичко, за да е така. Е стига да не ме ядосва много много.
Затворих отново очи и оставих тези мисли. Изведнъж един познат образ се яви в съзнанието ми и в първият момент ме накара да се отворя стреснато очи, а в следващия да се разсмея. Санг Уон… малкият ми братовчед. Не исках да развалям момента, но смехът ми май стресна Джей Би, защото той вдигна поглед към мен. Все пак не го пуснах от прегръдките си.
-Представи си, ако приятелят ти беше влязъл преди няколко минути – споделих с Джей Би и отново прехапах устни, за да сподавя новата доза смях.
Усетих ръцете на талията ми и в следващия момент принца ме притисна по-близо до себе си. След секунда той ме повдигна лекичко и се преместихме на дивана отново, като останах да седя в скута му.
Сериозно бях изгубила всякаква представа за времето. Нямах идея дали от одеве бяха минали часове или само няколко минути.
След малко той се сгуши сладко в мен. Защо не предполагах за тази му страна? Как беше възможно да имаше онази леко надута страна и тази толкова сладичка страна, нежната, която ме караше да се разтапям в ръцете му и да исках да останем така, колкото се може повече. Това беше толкова приятно просто да сме сгушени. Джей Би ме гушна още по-силно и аз подпрях глава на неговата. Зарових нос в прекрасната му коса и усетих аромата. Това момче полагаше толкова много грижи за косата си или поне така изглеждаше, но да му призная честно струваше си…
Джей Би така се умълча, имах чувството, че се опитва да чуе сърцето ми чак и това малко ме притесни или развълнува? Не знам какво стана, но го усетих да бие малко по-бързо…
Преди го мислих за разлигавен принц, а сега исках да си стоя сгушена в него с часове.
Не знам наистина какво се случи и кога?
-Джей… - наруших мълчанието. – Как… как стана всичко това? – споделих мислите си с него.
Замислих се за всичко случило се днес, но май не ме интересуваше чак толквоа много какво се случи. Нали беше станало и сега се гушкаш в него. Защо ми беше да търся пътя водещ до тук? Тук ми харесваше и исках да остана и щях да направя всичко, за да е така. Е стига да не ме ядосва много много.
Затворих отново очи и оставих тези мисли. Изведнъж един познат образ се яви в съзнанието ми и в първият момент ме накара да се отворя стреснато очи, а в следващия да се разсмея. Санг Уон… малкият ми братовчед. Не исках да развалям момента, но смехът ми май стресна Джей Би, защото той вдигна поглед към мен. Все пак не го пуснах от прегръдките си.
-Представи си, ако приятелят ти беше влязъл преди няколко минути – споделих с Джей Би и отново прехапах устни, за да сподавя новата доза смях.
Stella~- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : Anna, Ilhoon, Vernon.
Половинка : the prince JB.
Брой мнения : 95
Join date : 15.01.2014
Re: Къщата на семейство Seo
Почувствах се много уютно в обятията на Со Джин.Не можех да поврявам ,че това се случваше в действителност.Честно не можех да осъзная ,че се намираме в пова положение и бяха свиръшили онези неща преди малко.Добреди няколко седмици аз самия щях да я изкъпя с някое прясно или кисело мляко докато тя без задръжки щеше да отскубне всеки косъм от главата ми...че и другаде!Не можех да повярвам ,че бях дал шанс на това момиче и още повече на себе си.А с Бам Бам и всички други момчета се бяхаме разбрали ,че няма да си сгаджосваме в близките години за да успеем да станем достатъчно известни и стабилни идоли.Наистина не бих си позволил да имам гадже точно сега защото знаех ,че ще искам да й обръщам много внимание ,но нямаше да мога.Трябваше ли да рискувам?Истината бе една -бих рискувал заради Со Джин.Щях да направя по силите си за да си запазим отношенията , а не да става така ,тя да се дразни ,че съм твърде уморен за да излезм.Рискът да не се получат нещата беше голям и двамата го знаехме ,но какво значение имаше?!Важното в случая беше ,че аз я харесвам и тя мен също.Така че ,лично аз щях аз да рискувам.
Обсебен от тежки мисли притворих очи ,въздъхвайки за да се отпусна още повече в рая ,който ме прегръщаше в момента.
-Джей...Как ..как стана всичко това?-дочух по едно време думите на Со Джин,но единственото което направих е да повдигна рамена след което да ги отпусна отново.Имаше ли значение,важното бе ,че сега бяхме един до друг.Пътят който бяхме извървяли си беше друга тема и история.
По едно време Стела и това веднага наостри любопитството ми затова и бързо вдигнах въпросителния си поглед към нея.Отговора й не закъсня и след няма и три секунди и аз се изсмях свеждайки глава.Не след дълго обачевирнах глава отново към нея.Извих врат и си откраднах нова целувка.
-Наах,това дете доста е видяло с неговите приятели.Доста и аз съм научил благодарение на тях.Тъй,че не смятам ,че това което ...правихме ,щеше да го впечатли много ,много.-заобяснявах докато си играех с едно китчурче от косата й.-Ее ,нямаше да му направи впечталение преди да види ,че съм аз ,де.-допълних помеждудругото през въздишка.Погледнах отново към Стела и я целунах по бузата докато се изправях.Наложи се и тя малко да стане за да мога да се измъкна .Изпуках си пръстите след което се протегнах.Боже наистина ми се беше достапало.
-Спи ми се.-измрънках по детски и щом успях да раздвижа и вкаменения си кръст .Простнах се на дивана отново докато въздишах дълго и дълбоко.Отпуснах се върху възглавниците.Затворих очи и се успокоих.Докато си лежах там най-необезпокоявано ,в един момент преди да се унеса съвсем се сетих за моята Со Джин
-Яяя,Со Джин.Ти ,ти сън ли си?Сега ли ще се събудя или сега заспивам?-попитах в просъница и се усмихнах на собствената си глупост.Когато заспивах ,винаги ми избиваше ,на дрънкане на глупости или да пея .Да, беше странно,но какво да направя аз?Бях си такъв по природа.
Обсебен от тежки мисли притворих очи ,въздъхвайки за да се отпусна още повече в рая ,който ме прегръщаше в момента.
-Джей...Как ..как стана всичко това?-дочух по едно време думите на Со Джин,но единственото което направих е да повдигна рамена след което да ги отпусна отново.Имаше ли значение,важното бе ,че сега бяхме един до друг.Пътят който бяхме извървяли си беше друга тема и история.
По едно време Стела и това веднага наостри любопитството ми затова и бързо вдигнах въпросителния си поглед към нея.Отговора й не закъсня и след няма и три секунди и аз се изсмях свеждайки глава.Не след дълго обачевирнах глава отново към нея.Извих врат и си откраднах нова целувка.
-Наах,това дете доста е видяло с неговите приятели.Доста и аз съм научил благодарение на тях.Тъй,че не смятам ,че това което ...правихме ,щеше да го впечатли много ,много.-заобяснявах докато си играех с едно китчурче от косата й.-Ее ,нямаше да му направи впечталение преди да види ,че съм аз ,де.-допълних помеждудругото през въздишка.Погледнах отново към Стела и я целунах по бузата докато се изправях.Наложи се и тя малко да стане за да мога да се измъкна .Изпуках си пръстите след което се протегнах.Боже наистина ми се беше достапало.
-Спи ми се.-измрънках по детски и щом успях да раздвижа и вкаменения си кръст .Простнах се на дивана отново докато въздишах дълго и дълбоко.Отпуснах се върху възглавниците.Затворих очи и се успокоих.Докато си лежах там най-необезпокоявано ,в един момент преди да се унеса съвсем се сетих за моята Со Джин
-Яяя,Со Джин.Ти ,ти сън ли си?Сега ли ще се събудя или сега заспивам?-попитах в просъница и се усмихнах на собствената си глупост.Когато заспивах ,винаги ми избиваше ,на дрънкане на глупости или да пея .Да, беше странно,но какво да направя аз?Бях си такъв по природа.
JB.- JYP Ent.
- БФФ : Bora ,Yano,
Половинка : Stella~ ♥ - но все пак ...дразниш ме -.-
Брой мнения : 243
Join date : 21.05.2012
Страница 2 от 2 • 1, 2
Similar topics
» Имението на семейство Юн
» 21.11.2004 ; домът на семейство Хан
» Малката книжарнца на семейство Парк
» Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак
» Къщата на BoA
» 21.11.2004 ; домът на семейство Хан
» Малката книжарнца на семейство Парк
» Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак
» Къщата на BoA
Страница 2 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Май 26, 2017 4:01 pm by Ravi.
» Talk shit with the prettiest lips. Blow a kiss. Kick a hole in your speaker, and then split
Вто Фев 28, 2017 4:15 pm by Dony
» It's all about you
Съб Фев 25, 2017 11:13 pm by CL
» @skycriessometimes
Съб Фев 25, 2017 10:22 pm by Haneul
» Търся си бивши
Съб Фев 25, 2017 8:37 pm by Dony
» Приятели на форума, станете приятел.
Пет Ное 18, 2016 7:24 pm by Takuya Terada
» Ashley's Wardrobe
Вто Ное 08, 2016 7:07 pm by ➳Ashley
» H&M
Вто Ное 08, 2016 7:01 pm by ➳Ashley
» Money+Fashion+Fame= Namekawa Rin
Пет Ное 04, 2016 10:43 am by |RIN|