Re: Апартаментът на Hyeri & IU

by **Jack.** Нед Фев 08, 2015 11:50 pm

Може би момчето премълчаваше нещо, даже със сигурност. Какво беше казал, че така я е наплашил? Е, по принцип Джак правеше това и само с външният си вид. Ако скоро си хареса някоя и я стресне, което ще е сигурно, с чест би минал през това, през което преминава Ромеото с букета в момента. Изслуша всичко, макар че момчето не каза почти нищо, просто се зае да се извинява. По умението да преценява хора, Джак не виждаше чак такава заплаха в него, макар че все още беше скептичен. Искаше най – доброто за Хьери, а тя заслужаваше някой добър и отговорен. Под бунтарската си външност Джак криеше доста загриженост за малкото си близки хора.
След като и даде букета, Хьери го забуха с него, а фронтменът ги наблюдаваше със странна, уж непоколебима физиономия, която всъщност го прикриваше да не се изсмее. Тези двамата...ами бяха точно като...да кажем гаджета, преди да станат такива. Джак още не можеше да прецени дали одобрява този господин, но определено си подхождаха.
Момчето извади някакво пакетче от джоба си и започна да им предлага бонбони. Преди Джак да отговори, събеседниците му отново се заговориха. От колко време не се бе чувствал излишен в ситуация...Чувстваше се...странно и не на място. В същото време не знаеше къде да се забута и дали изобщо трябва да го прави. Най – приятно за чернокосия стана, когато Ромео, чийто истинско име все още не бе научил, поднесе бонбон към устата на Хьери и отвсякъде лъхаше романтика и надписи „Jack, go home”. Той леко извъртя очи и почесвайки се по рошавата глава забеляза малко картонче на земята, почти до краката на Ромео. Със неповторния си зорък поглед, певецът бе забелязъл как човекът срещу него бе измъкнал това от горкия букет и си го бе прибрал. Е, явно все пак го бе изтървал. Докато Хьери и нейният познат се бяха заблудили в приказки, Джак се приведе от едната страна на облегалката и протегна дългата си ръка, с която взе картичката.
-До...Ка...ън...-разчете на нея и сините му очи се втренчиха в момчето. То и Хьери бързо го погледнаха, вероятно чули досега смълчания му глас. Известно време всички стояха и се гледаха, през това време Джак сгъна картичката, преценявайки дали този пред него би могъл да бъде играч, разиграващ няколко жени. По погледа му, по – рано отправен към Хьери, не изглеждаше такъв. Хънтър се изправи и бързо върна картичката на момчето.
-Аз съм Джак, между другото. – беше някак невъзпитано все пак да разговаря с някого, без да си знаят имената.
- И отивам да пуша...- съобщи,след като момчето му каза и неговото. Чувстваше, че трябва да ги остави поне малко сами да се разберат и просто да се ослушва. Щеше да се върне, разбира се, но все пак щеше да им даде малко време. Усмихна се на Хьери и и смигна. Знаеше накъде е терасата и тръгна натам. За момент погледна назад преди да излезе, изваждайки кутията цигари от джоба си и тръгна към терасата.

by Hyeri Пон Фев 09, 2015 4:02 pm

Ръцете на момичето се свиха на юмруци ,но поне това успя да скрие от зорките очи на мъжете в стаята.Все още стоеше в същата си поза и се молеше всичко да свърши възможно най-бързо.Може би беше грешка да вика Би Джу тук.Още повече ,че е казала на Джак за случката.Да ,той не знаеше поне половината истоия ,но как за Бога ,Хье щеше да му я разкаже.С какви очи щеше да го гледа ?Идеше й да потъне вдън земя.Осваше й само са стиска зъби и юмруци и просто да задържи спокойното изражение на лицето си.Тази маска зад ,която криеше своето притеснение и неувереност ,бавно започваше сякаш да се топи от лицето й и със всяка една минута топнето се ускоряваше.На нея й се налагаше да впрегне всичките си актьорски заложби за да прикрие каквато и да било емоцийка от лицето си.Това едва ли щеше да убегне на Джак,но опита си струваше.Сърцето й хлопаше в гърдите ,а ударите от него оттекваха чак в главата й.Дланите й ,които отдавна бяха скрити вече се затопляха силно докато скоро не се навлажниха.Беше така нечовешки притеснена ,че направо нямаше думи с които да се опише как точно се чувстваше.Но затова пък нямаше да отстъпва.Щеше стоически да преглъне емоциите си.Така прави една дама.
Хьери твърдо бе решила да не обръща внимание на думите на Бьонг Джу затова и просто извърна главата си за да се загледа в нещо различно от неговите очи.Въздъхна тежко и се зае да мисли какво да напарви за да се оттърве и от двамата в този момент.
- Сигурна ли си, че не искаш от "дрогата" ми? Само едно бонбонче, хм?-от устните й се окъсна някакъв звук смесица от ц-кане и вдишване.Реши все пак да го погледне с периферното си зрение и когато го направи мигновено съжали.-Хайде,отвори уста.-каза момчето подавайки й бонбон насреща й.Без да губи време ,Ким се дръпна още повече настари и го изгледа невярващо.Дане би току що да беше опитал да й набута бонбон в устата??
-Яя,ти луд ли си!-каза му с лека нотка на изумление.Тонът й обаче си беше малко по-висок от нормалния.Игнорира напълно думите на Би Джу защото погледа й привлече движенето на Джак.Ама какво...да не би щее да го погъделичка по крака или?Момичето почти сключи вежди в неудомление ,когато очите й съзряха това което в действителност искаше да вземе приятелят й.Беше картичка.
-До...Ка...ън...-нямаше как да не чуе думите ,които Джак прочете.Каквото и притеснение да е таяла в себе си досега ,то просто изчезна.За миг се изпари и сякаш тя остана празна отвътре.Беше странно.Тя се обърна към Би Джу и остана вгледана в него дълго време докато приятелят й го занимаваше.Следващото което успя да осъзнае ,бе че Джак беше напуснал стаята под предтекст ,че му се пуши .Хьери се оттърси и сведе очите си от момчето.Ка Ън определено беше женско име,при това не нейното.

-Тръгвай си.-каза тихо изправи се от дивана и зае някаква поза.Все още стоеше със скръстени пред себе си ръце.-Не ,моля те не обяснявай.Не искам да знам.-прекъсна го още преди да е довършил изречението си.Не знаеше какво друго да направи затова просто се наведе за да събере едни листенца.Набързо ги събра в шепата си и се изправи .Изгледа отново Би Джу .
-Просто си тръгвай.Това беше грешка.-каза му и пое към кухнята .Там изхвърли листенцата в боклука.Без да се колебае се върна в холът от където се излизаше на терасата и там завари Джак.Отвори вратата и излезе при него.Погледна го безизразно след което го дръпна за ръката.Беше достатъчно силна за да го завлече вътре обратно,а може би той просто й се остави ,но това нямаше значение.Дърпаше го за ръката и когато стигна до Би Джу подхвана и него.Напъдстваше ги така до ходната врата срещу холът.
-И двамата си тръгвайте.-каза им със сърдит глас щом стигна до вратата,пусна ги и я отвори.