Преди 2 дни пред аптеката

Чой Йонг Хак се събуди с ужасно главоболие. Всичко пред очите му се въртеше.Нормално след вчерашната напивка,дори се чудеше как се беше прибрал?Нямаше как да пропусне рожденият ден на приятел.Всички се напиха, а той не можеше просто да остане по-назад,затова и сега си патеше. Кан стана от леглото и започна да рови за някакво болкоуспокояващо. Тази болка щеше да го довърши. За бога никакво лекарство ли нямаше в тази проклета къща?Претършува цялата къща,но напразно. Реши,че трябва да се отбие до най-близката аптека и бързо да си купи нещо. Оправи се набързо,колкото да не уплаши народа с рошавата си коса и изхвръкна от апартамента си, заключвайки го. Нямаше намерение да чака асансьорът, който и без това не беше от най-бързите,нищо че кооперацията,в която живееше беше нова. Асансьорът сякаш бе от каменната ера. Вокалът се питаше как все още се движи?Започна да слиза по стълбите със скоростта на светлината. Едва не се спъна на първият етаж. Изхвърча от блока и застана с гръб към него. Огледа се за животното,наречено аптека,но такова не виждаше. Е поне не и пред погледа си. Не познаваше много това място,защото скоро се нанесе и нямаше представа кое къде се намира,но много скоро щеше да разучи. Тръгна по доверие на краката си,молейки се те да не го разочароват. Оглеждаше всяка сграда,на която попадаше,но аптека нямаше и това си е. Хрумна му да попита някой,но тази мисъл веднага се изпари от ума му. Кан все пак беше айдъл,въпреки че групата му не беше толкова известна и той дълбоко се радваше на това. Нямаше милиони луди фенки,които да го следят. Задушаващо и потискащо е да са като втора сянка. "По дяволите няма ли аптека в този забутан квартал?"-сви недоволно вежди и изсумтя.Добре определено нямаше да се справи сам без помощ. Реши да игнорира гордостта си поне за сега и да попита някой. Срещу него идваше една старица. Идеално тя трябваше да е от тук и да знае, поне на такава приличаше. 
-Извинете госпожо,къде е най-близката аптека?-спря я Кан и направи опит да се усмихне, а главата все още мега силно го цепеше. Старицата отмести чантата си на една страна и вдигна бастуна си във въздуха, обяснявайки му посоката.
-Тръгваш наляво после свиваш вдясно и продължаваш направо. Втората или петата пряка ..-певецът я прекъсна.
-Комауо. -поклони й се,колкото да я накара да млъкне. Извърна лицето си от бабката и продължи да върви. Наляво пък после надясно,направо,втора пета пряка.БО?Йонг Хак нищо не разбра от обяснението ѝ. Явно бе попаднал на склероза от класа. Продължи да разглежда сградите наоколо. Пресече главната улица и продължи да върви. Бинго.Кан съзря аптека точно срещу него. Моментално засили крачката и наби спирачки пред аптеката,преди да се паркира на цимента и да усети вкуса му. Бутна вратата,а тя изскърца след него. Връхлетя в аптеката и опули очи,когато видя опашката. Всякакви индивиди се редяха, а в ръцете им разни рецепти и се бутаха за надмощие. О не само това му липсваше. 
-Най-отзад.-обади се един човек от реещата се опашка на Кан,който се приближи към очевидно бавната аптекарка. Чой му хвърли недоволен поглед и послушно застана последен. Това чакане го изнерви.Аптекарката беше сама и действаше толкова бавно,че на Йонг му омръзна да чака. Опашката си стоеше непокътната,може би когато побелее щеше да се дореди до касата. Докато дойде неговият ред главата щеше да му е минала и преминала няколко пъти. Време е за отстъпление. Изниза се от аптеката.Недоволно постави ръка на тила си и леко издърпа косата си. Какво да прави?Имаше две решения, да остави болката  сама да отшумее или да търси нова аптека,но къде?Къде за бога беше попаднал?Само една ли е аптеката в този проклет квартал?Отчаяно започна да върви, когато някой му препречи пътя. Кан беше ядосан от неуспеха си в аптеката, а този върви като муха без глава. За бога очите са сложени за тази цел, а не за украса.Отмести се колкото да му направи път без да го поглежда, но онзи отново го засече.Вдигна глава към нахалникът.
-Махни се от пътя ми, скелет на батерии!-изсъска ядосано и го огледа. Беше висок и супер мега хипер слаб.Кан продължи да го наблюдава ядосано.

Нахалното хлапе продължаваше да му се пречка. Бил Лайт и к'во? Да не би да е някой велик човек,идващ от Леново?Най-незначителен човек с два кола забити в тялото му вместо крака. В този момент само този тип му липсваше. Не можеха да се понасят и нямаше начин да не се насолят, да си вдигнат кръвното взаимно и после кой от къде е. Поне скелета си имаше сладко куче, което явно използваше за охрана. Сменишник. Усмивка прибягна на лицето му, когато погледна кучето му красиво, сладко, пухкаво. Но тази усмивка не се задържа дълго на лицето му. Бързо я разкара, когато погледна Лайт. Момченцето се засмя гръмко, което проглуши ушите на вокалът,а главата все още го болеше. Да спука тъпанчетата му ли целеше или да засили главоболието му? Въобще не му се занимаваше с този простак, но нямаше друг избор. Изслуша го с интерес, като от време на време подигравателната му усмивка лъсваше на показ. Реши да не го прекъсва, пък и не обичаше да плямпа безсмислици. Стигна до частта с алкохола. Този за какъв се мисли, че да му се бърка?Ще пие колкото и както поиска.
-ТИ ЛИ?-засмя се злобно и шумно. - И как точно ще стане това?Гледай се бе на една слюнка живот си, алкохол ще ме учи как се пие. - продължи най-спокойно да му се смее срещу лицето, без да му пука,че са на обществено място и сигурно отстрани изглеждаше като побъркан. Сякаш нямаше проблеми и всичко му беше розоФо. Чой го огледа внимателно, а после и кучето му. Търсеше прилики, но какви прилики можеше да намери между улично превъзходно и породисто куче, като Лайт и хъскито му?Точно никакви. Разликите обаче се личаха от самолет. Кучето имаше повече мозък от стопанина си и беше къде,къде по-красиво. Този пръдльо срещу него въобще не можеше да се сравнява с никого.Седнал да му разправя за алкохола. Да го разсмее ли му беше целта?Е очевидно успя. Този бълхарник беше най-голямата грешка на природата. На лицето на Йонг отново се изписа дяволска усмивка,само като се сетеше за думите на господин скелет му идеше да избухне в смях и да го чуе дори и глухият цар. Не му се разправяше с този публично изнасилен човек (пич), не и сега. Как може в един такъв човечец, който е кожа и кости да се държи така?Не го ли е страх изобщо?Все пак всеки си намира майсторът в крайна сметка, но на Лайт далеч не беше Кан. Все някой щеше да му свърши мръсната работа и без да се налага на певецът да си цапа ръцете.Кучето му започна да се разхожда около тях и да гони гълъбите. Кан го погледна за момент. Наистина чаровно същество. Тичаше като пироговска линейка.
-Защо не последваш примера на кучето си?-кимна му с глава Хак,сочейки кучето му, погледна за малко неприятеля си и след това отново насочи поглед към сладкото хъски.Реши, че това му беше достатъчно и направи жалък опит да си тръгне, но Лайт отново препречи пътя му.Какво целеше с това?Да се сбият ли?Определено нямаше да му се отвори парашута. Нямаше никакво намерение да се бие с този. Главоболието му ту се увеличаваше, ту рязко намаляваше и това беше една от причините да не иска да се занимава с господин никой. Искаше само да намери лек за болката си, но определено не в тази аптека. Мислеше да го попита него, но щеше да му се смее докато е жив.
-По-добре изчезни от пътя ми. Мога да мина покрай теб или през теб ти сам си реши. -изскърца със зъби и му хвърли злобен поглед. Наистина не му се занимаваше с този, но ако трябваше да мине щеше да го направи.Ако само така щеше да се спаси от него, поне за сега.

Гледайки физиономията на господин скелет срещу себе си, Кан изпитваше нужда от това да се смее. Толкова малоумно изражение имаше, че дори кучето му сякаш му се подиграваше. Затова и така се въртеше около тях.Кое нормално живо същество ще се задържи с Лайт повече от час максимум два?Никое. Кучето не правеше изключение. Чой Йонг Хак очакваше брутални отговори от страна на Джин,но такива не получи, само кискащи се подигравателни физиономии,които леко дразнеха певецът. Дори и да се усмихваше не може. Тцтц. Кан направи две-три крачки назад, за да не диша задимените му от цигарен дим дрехи и ужасният му дъх. Този човек знае ли какво е паста за зъби?Или използваше цигара вместо четка?Нищо чудно. На Чой му идеше да си повърне червата, заедно с майчиното си мляко. Без майтап. Този пръч пушеше по-бетер и от комин. Нямаше място за сравнение. Коминът пасти да яде пред Дже Джин. От някъде се чуха писъци и секунди по-късно до тях вече имаше и някаква тийнейджърка,която налетя на Лайт. Дано само да не поведе със себе си и други, защото тогава наистина щеше да се наложи на вокала да бяга. За негово успокоение беше само тя. Чой хубаво огледа двойката срещу себе си и задържа смеха в себе си, а той напираше да излезе, след като чу думите й. Беше на път да падне на земята и да изпотроши костите на ръката си от срещата му със земята от смях. "Оппа ожени се за мен". Просто се ухили като тиква, въпреки че всеки момент щеше да избухне в бурен смях. Пубертетчето беше сигурно с 30 килограма над него. Провисна се на пилешкият врат на Лайт като сто каратов ланец. Само за снимка бяха. Вокалът зърна едно дърво, намиращо се недалеч от тях. Това сигурно е брат-близнак на Джин. Като две капки вода са. Ако го чукнеш, ще усетиш колко е кухо дървото,а така като гледаше момчето и то не падаше по-далеч. Е може би беше по-кух и от самото дърво, кой знае?Пуберчето се обърна към Кан и му хвърли поглед.
-Приятели ли сте?Перфектно. БО?БО?БО? Приятели с тази "мъжка" влъхла?Що за ужасен виц?О да го пази бог. Скелетчето вероятно нямаше и приятели.Как бе все някой нещастен предмет би му бил приятел. Или въображаем , но трябва да има. Йонг се съжали за момент над момичето. Какво беше видяла в Лайт?Нямаше с какво да се гордее, освен с кучето си и здравите си кости. С какво друго?Какво му пукаше на айдъла изобщо?Молеше се само тази госпожица да го разкара от погледът му и да го заведе там където и слънчев лъч не прониква. Колкото по-далеч, толкова по-добре. Тийнейджърката се отдели от Лайт (ти да видиш) и се приближи до кучето му, което продължи да тича, може би от страх?Ами да, страшна двойка бяха заедно, като съчетание от жираф-анорексик и бронтозавърско буре. Чой започна да се смее тихо, като задържаше в себе си истинският смях,който го обземаше. Момичето искаше да пипне хъскито на Дже, но той я спря. Е поне проговори. Явно не си беше глътнал езика от срещата си с фенката му. Ех, горкото куче. Не му е лесно на него с такъв стопанин и такава бъдеща стопанка..не, не разклати глава. Не може съдбата да е толкова жестока с това сладурче. Кан вече не можеше да сдържа смеха си и се изсмя високо. 
-Хахаха. Страхотна двойка сте. Взимайте се. -продължи да се смее и да им се подиграва, най-вече на Лайт. Забрави напълно за болката в главата си и на къде е тръгнал. Забрави дори кой стои срещу него. Уникален скелет повдигна му мрачното настроение и сигурно цял ден щеше да се смее, само при спомена. Трябваше да го разкаже на колегите и приятелите си, че и те малко да се посмеят.
-Да очаквам ли скоро сватбена покана?-попита певецът, като не спираше да се смее. -Трябва да се подготвя още от сега. Лайт го изгледа злобно, което допринесе за смеха му. Кучето продължаваше да тича, а момичето след него, опитвайки се да го погали. Смешна сцена от където и да погледнеш.

Кан обаче продължи да се смее шумно в лицето на врагът си, дори когато чу думите "мамка ти",които тихо излязоха от устата на Лайт. Хвърляше му кръвнишки погледи, сякаш казваше "мъртъв си" на своя език. Лайт повика момичето, за да се снима с нея и да я разкара, като хвърли поредният си гнусен злобен поглед към певецът, поклати му глава сякаш му се закани. Сега сигурно щеше да прави опити да се бие? Най-много да изпотроши костите си, без дори вокалът да го докосне.
-Донгсенг, недей, ще счупиш дисплея на момичето.-побърза да изкоментира Чой преди тийнейджърката да извади телефона си. Нея сякаш изобщо не я интересуваше с кой се снима, ако една маймуна го беше заменила, снимката щеше да излезе сто пъти по-хубава. Както и да е, момичето застана до Куак и направи селфито. Йонг Хак прекъсна за малко смеха си и после пак започна, като видя муцуната на Джин, когато се снима с фенката си.Точно като преводът на думата селфи, СЕЛска ФИзиономия. Чой продължаваше с насмешка да зяпа двойката.Тя измъкна химикал от джоба на якето си, като го подаде на Лайт. Смешникът се подписа на ръката й и й върна химикалката. Момичето я прибра обратно в джоба си и се разпищя. Може би от факта,че скелета й надраска ръката и сигурно й е причинил болка. Ами да, след като е такъв грубиян, а може би и от щастие. Изчезна по същият начин, по който беше дошла. Абракадабра, сега е тук, а после я няма. Сега ли Кан трябваше да напълни гащите си от страх, когато видя изражението на Лайт?Кисело колкото вмирисано кисело зеле?Ха ха, да определено го хвана "страх" от мини мускулчетата му. Пали фитила и дим да те няма. Бързо докато скелетчето не е побесняло.-викаше иронизирано съзнанието му. Външно просто скръсти ръце и очакваше да чуе и да види какви ще са последствията от действията на дървото насреща. Живото дърво-Лайт.
-А сега ти копеле сякаш искаш да си го получиш? -я той знаел и да обижда. Удари вокалът право в емоциите. Щял да му съсипе сватбата, ако дойде. Не, че ярваше някоя да му се върже, камо ли да свърже живота си с такъв ненормалник. Все пак ако това се случеше, Кан трябваше да знае и да присъства на провала. После чу и името на нуната си Боа, която много уважаваше. Тя му беше като по-голяма сестра и му помагаше винаги с каквото можеше. Щял да се забие с нея. Ето при тези думи на шизофреникът срещу него, на Йонг му идеше отново да избухне в смях. Сякаш тя ще го погледне. Глупости.
-Давай, пробвай се. Никога нуна няма да те погледне, скелет такъв. Не е толкова глупава, а и се съмнявам, че някоя ще те погледне по начина, по който искаш. -удари една фалшива усмивка, а после веднага я разкара от лицето си и придоби безразличен вид. Лайт продължи да му дрънка за Хиро Джеджунг и колко пластични операции си бил направил, че да прилича на него. Каква ли ще му е реакцията и всякакви балбучи. Кан не си беше направил абсолютно никакви операции, камо ли пък пластични, нито се стремеше да прилича на някого. Може би просто стилът му и този на въпросният Джеджунг бяха подобни. До сега никой не го беше питал подобно нещо, нито оприличил на Хиро. Слабо го познаваше от сферата на айдълите , но нямаше никакъв интерес в това да копира и подражава на него. 
-Сто и двадесет и всички в носа. Да изброявам ли?Четиридесет в дясната ноздра и осемдесет в лявата.-направи пауза и му се измся -Не чувах добре! -саркастично му отговори, очаквайки глупавата му физиономия. -А сега ти ми кажи кой маймунски задник ти хареса дотолкова, че реши да заприличаш на него и се подложи на операции? На вокалът вече му ставаше приятно с него и нямаше намерение да си тръгне, поне докато Лайт сам не се откаже и не го остави един път завинаги.

Естествен друг път. След зададеният въпрос от страна на русият, Лайт избухна в смях. Може би опитваше да излъже певецът, защото го беше разкрил, а може би защото здравата се беше напушил. Кой знае, имаше такъв вид.Всъщност той винаги е изглеждал такъв, дори походката му наподобява на надрусан човек. Кой знае докато Кан е редувал чашките, врагът му как е редувал тревата или кокаина в някоя забутана и забравена от бога сграда, заедно с други отрепки като него. Нищо чудно. Дже Джин извика кучето си, което между впрочем и двамата бяха заебали, тъй като бяха заети да се хранят един друг. Горкото то, бог явно го мрази, след като го е дарил с такъв маймунски изрод като собственика си. Следващото изказване на господин скелет събуди смехът на Кан, но този път го задържа вътре в себе си. 
-Искам да те питам, с женското шимпанзе в зоопарка кога ще се взимате?Искам покана за сватбата, и кум да съм-още по-добре!-Този май сериозно се беше дрогирал, себе си в Йонг Хак ли виждаше?Усмивката му приличаше на счупена и ръждясала мивка. 
-По-добре не прави опити да се усмихваш на публично място.-проговори сериозно вокалът.-Не ти се получава. Да се върнем на въпросът, който скелета му зададе. Само преди малко Йонг го попита същото. Този Лайт не е добре човекът, така е като няма до себе си кой да го командва и наставлява. 
-Извърташ моят въпрос?! Смешен си, но ще ти отговоря. Женското шимпанзе като те види, ще се влюби в теб. Приличате си, поне тя ще ти обърне внимание.-изсмя се злобно. Това му напомни да посети някой ден, когато е свободен зоопаркът и да огледа маймуните. Все пак трябваше да избере достойна булка за любимия си враг.Тя трябваше да е гнусна точно като него, също и космата. Щяха да си делят една самобръсначка, макар че Лайт нямаше толкова косми. Или пък грешеше. Може би под дрехите... Да не намесваме животните, които се отличаваха от Лайт единствено с умът си, е и с други неща, но това е главното. Всяко живо същество, че дори и мравките имаха повече мозък от Куак. Кан се запита дали скелетчето на батерии изобщо е посещавал училище, или след трети клас се е отдал на безделничеството? Горкият човек, майка му ако го беше видяла какъв е сега, щеше да поиска да се върне в матката на майка си.Чой погледна за момент хъскито му, как се казваше?А да, Ричи, което стоеше плътно до стопанинът си и го гледаше умно. Като дете Кан много искаше подобно куче, само че чисто бяло с едно синьо и едно кафяво око, с което да си играе по цял ден. Докато гледаше кучето му, на Йонг Хак му хрумна гениалната идея да вземе Лайт със себе си в зоопаркът и там да го бутне в някоя клетка. Може пък и да не му се наложи да го бута, когато се срещне с роднините си-маймуни, те сами ще си го вземат. Всеки се чувства добре в свои води. 
-Глупако, искаш ли да се срещнеш с бъдещата си жена?Обещавам да намеря празен хабитат в зоологическата градина, за да си по-близо до нея.-Кан ставаше и за сватовник.Тук обаче не можа да се сдържа и се засмя. Много хубаво се чувстваше, когато затапяше врагът си със собствените му думи. Главоболието на Кан вече утихна, но за сметка на това коремът му се раздрънка. Няма спокойствие.Червата му започнаха да си създават музика и да танцуват вътре. Гладен е. Напоследък ядеше само случайни боклуци от някоя улична сергия. Мазни, безвкусни, но както се казва, когато е гладен човек и помия да му сложат, пак ще му хареса. Е не като тази помия срещу него. Колкото да беше гладен, никога нямаше да си тръгне и да остави този недовършен. Дори фенката му избяга с писъци от него. Кой знае как ще му се присмива като се прибере. Всеки човек, когато види някой известен, независимо от това какъв е, ще се лепне за него и ще му се подмазва, дори и да е някой незначителен пикльо, като този, когото никак не харесваше.

Чой Йонг Хак се зачуди на този глупак, толкова самовлюбен беше горкият, че виждаше в себе си не един задавен прошляк, ами мъж мечта за всяка жена. Кой ли щеше да го изкара от този му розов свят? Няма лошо човек да помечтае за невъзможното, но този вече се оля.
-Ако кака ти Боа е затворена там, уреди ме, моля те!И в една клетка да сме, ще я накарам клаустрофобия да получи.-издрънка Лайт, а вокалът само го слушаше и клатеше глава. Определено този идиот няма връзка с главния мозък. Отново смени темата на нуната му Боа. Кан за миг се замисли какво ли би направила тя, ако беше чула това говедо как говори за нея. В никакъв случай нямаше да му се зарадва, нито да го търпи, както Кан. "Ох боже, дай ми сили да изтърпя този крокозъмбел".
-И да погубя живота й?Хах мечтай си, тя щом те види, ще получи пет инфаркта един след друг. Скоро оглеждал ли си се в огледало?Ох, какви ги говоря ти пръскаш огледалата още преди да си си помислил да се огледаш.-изкиска се Чой злобно в лицето му, но на този сякаш не му стигна това и продължи да лъха гнусният си цигарен дъх в лицето на Кан и да коментира Боа. Ако с това целеше да го ядоса, нямаше да му се получи. Вярно, че нуната му беше едно от слабото му място, но изобщо не се впечатляваше от думите му и гледаше само как да го затапи за пореден път. Чой много добре знаеше, че кака му не би погледнала този смешник, дори и на снимка. Даже фото хартията ще да избяга, когато ликът на Лайт се лепне за нея. Айдълът стоеше и тихичко се хихикаше на глупавите и безсмислени брътвежи на врага си.Ех, ако не беше този кръгъл кретен до сега Йонг Хак да е потънал в мрачни мисли, но благодарение на срещата си с Лайт, щеше да се смее цял ден. Несъзнателно скелетчето завъртя настроението му на триста градуса. 
-Има хубави гърди и още по-хубав задник, какво повече да искам?Ами да, има си жената. Надарена е. Както се казва на едни бог дава, а на други взема. На Боа й беше дал и красота, и талант, и ум и то доста, но за сметка на това Лайт беше лишен не само от визия, но и от акъл. Да, от него по-кух човек надали имаше.
-Но за сметка на това ти си празен като..-огледа се, за да намери нещо, с което най-добре би могъл да го сравни, но такова нещо не виждаше. -като куха лейка. Това бе единственото, което му хрумна и което най-много се доближаваше до този клоун. Една пробита, ръждясала и никому непотребна празна лейка. Кан бе чул, че  великият скелетски Куак има и сестра, която също не го иска и не го признава за брат. И беше права, шапка й сваляше. Евалата на нея, явно е хиляди пъти по-стойностна от този. Жалко, че нямаше подходяща дума, с която най-точно да го опише. Всяка една би била меко казана за този човечец. 
-Би ли ми дал телефонния и номер или искаш да си го намеря сам?-беше поредният безсмислен въпрос.Нали не очаква, че певецът ще се покори на думата му и ще му даде номера й?Само може да си мечтае, ако акълът му стига до там, в което се съмняваше. 
-А ми бъркаш се!Нуна даде телефона си на психиатър, за да не я притесняват ненормални същества като теб.Обади се да ти запазят някоя ВИП стая в лудницата и да спасиш Сеул от присъствието си. За пореден път сдържа смехът си. След като всичко това свърши и се прибере, първата му работа е да говори с нуната си и дай разкаже всичко. Тя както има връзки с медиите, да пусне този смешник на първа страница в най-известните корейски вестници и на снимката му да напишат "Опасно луд съм, моля приберете ме в някоя клиника. Спешно се нуждая от трансплантация на мозък, че съм лишен от такъв". О, това щеше да е новина с невиждан успех и тогава не една, а цели двеста и една негови фенки ще му цъфнат, коя от коя мозък да му налива. Тъкмо ще стане по-известен и сред айдълите, че сега леко е в сянка. Нали целта на Лайт беше да е център на вниманието? Е, сега щеше да стане прочут дори и извън рамките на Корея. По лицето на Кан се разля доволна подигравателна усмивка, само при тази си мисъл. Задължително трябва да говори с нуна си, след като я намесва, ще търпи последствията.