Re: Парк "Hitae"

by **Hyosung** Съб Ное 17, 2012 11:45 am

Каква ирония на съдбата...
Вече сериозно започвах да си мисля, че ще си остана стара мома, без приятел, когато един ден телефона ми звънна.
На екранчето беше изписан непознат номер и аз се почудих, дали да вдигна.
От другата старана се обади мъжки глас, който се представи.За Бога, та това беше Джей Би!!!!
Той ме покани на среща, но ... аз му отказах.. бях с три години по-голяма, или може би просто си правеше шега със старица като мен -.-.Добре де не бях толкова стара, само на 21, но все пак имахме три години разлика!!
След като му затворих телефона направо щях да си изям шапката... как можах да му откажа, та нали го харесвах, още от както се срещнахме в зоо магазина!!
Тогава той беше отишъл да си търси коала, а аз панда!! ;д Ндаа, обожавах пандите!! .. за жалост нямаха какво да ми продадат, не можело да се отглежда в домашни условия.... =.= Затова от там си взех скучни рибки, Ейлън постоянно ми врънкаше за рибки.
Та да се върнем на Джей Би.
Точно когато си мислех, че е забравил за мен, бях леко отчаяна от този факт, той се яви с букет рози и падна на колене!!
Нямаше как да не приема.В рози момент се чувствах едно от най-радостните момичета на света!!
Заради тази случка, дори не спах няколко дни!!През цялото време си мислех, кога ще излеем на среща, какво прави в момента и дали си мисли за мен??

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Днес имахме среща.
Бях решила да се издокарам, и затова си облякох тесни сиви дънки и едни черни токчета на платформа.Така можеше и да съм малко по висока и да достигам по-близо до лицето му.
От горе си облякох една бяла блуза с оголени рамене и накрая сложих и едно яке.
Бях и пуснала косата да се спуска свободно по гърба и раменете ми.Накрая си сложих спирала, лек безцветен глас, колкото да не ми се напуква устата от вятъра, все пак си беше есен.Напръсках се с парфюма ми и тръгнах.
Тъй като бях леко изнервена вървях по-бързо от нормалното и постоянно стисках чантата в ръцете ми.
Срещата ни беше в парк "Hitae".Вече бях стигнала няколко минути по-рано и си мислех дали ще дойде, дали преди просто не се е шегувал със чувствата ми.
Поседях няколко минути и вече беше време да се появи.Огледах се, а сърцето ми заби ускорено, тъкмо си мислех, че няма да дойде и го видях!!На лицето ми изгря голяма усмивка и започнах да му махам.
Той също ме видя и се ухили, като замаха с двете си ръце.Засмях се и се приближих към него.
- Здравей.- казах и се усмихнах мило, като погледнах в очите му.

by Hyeri Съб Ное 17, 2012 12:26 pm

Райни се приближи към него.
-Здравей.-каза мило тя и го погледна с красивите си черни очи.
-Здрасти...-каза в транса си Джей Би.-Днес си много красива.
По бузите на момичето изби лека червенина."Преслестно..."-помисли си момчето.Той се наведе и леко целуна меката бузка на Райни.
-Хайде да се разходим и да се насладим на времето ни зедно.-предложи Джае Бум,взе чантата от ръцете на гаджето си и я хвана за ръката.Двамата тръгнаха напред.Ръчичката й беше леко студена затова той я обхвана по-добре.
-Казвал ли съм ти,че съм най-щастливи човек на земята!-попита русокосият и се усмихна на момичето.Тя тихо се засмя и отново го погледна с прекрасния си поглед.
-Как си?Как мина седмицата ти?-попита Райни.
-Супре...живеех с надеждата,че ще се видим...-ухили й се той.-Иначе както винаги...танци,песни даже напавихме един малък концерт.Малко съм уморен,но..ми е все едно.Знаеш ли какво се сетих...-изведнъж повиши тон той.Момичето леко се стресна и спря.Джей Би се обърна към нея.-Знаеш ли ккво разбрах...Джин Йонг тоест Jr. майче харесва Чен Чен.
-Така ли?-изенадано попита тя.
Русокосият кимна.Двамата отново тръгнаха напред.
-Той постоянно говори за нея..в смисъл Чен Чен каза това,Чен Чен направи онова,тя е много мила...и т.н.Представяш ли си е те да се съберат като нас.Ще се получи много яко.-говореше Джей Би докато леко полюшваше ръката си.
-Ами ти...?Какво правеше тази седмица...и миналата когато не се виждахме?-върна се отново на темата момчето.
Заради натоварените им графици двамата с Райни почти нямахе време да се виждат.Проклети мениджъри.На всичкото отгоре.Господин Чой мениджърът на JJ Project беше категорично против връзката на Джае Бум с Райни.Пресата щяла да го надуши и да го съсипе,па папараците ще го изкарат незнам си къв си....Този мъж определено си разбираше от работата,но наистина прекаляваше!Въпреки това обаче Джей Би намяше намерение да се примирява...все пак обичаше Райни.Щеше да направи всичко за нея..Всичко!!Тя все още не знаеше,че чувствата на момчето бяха наистина сериозно.той беше планирал на Свети Валентин да й каже,че я обича...но до тогава имаше доста време и искрено се надяваше до тогава чувствата му няма да се променят.Всъщност исакаше да я обича още повече...ако беше възможно.
-Ъъ...извинвай...замислих се..та какво казваше?-върна се в реалноста.

by **Hyosung** Нед Ное 18, 2012 12:37 am

-Здрасти...Днес си много красива.- поздрави ме и той, а след това комплимента му не закъсня.След това ме целуна по бузата.
Бузките ми леко поруменяха.Харесваше ми!Харесваше ми да ми прави комплименти... харесвах мили момчета, точно като него!!Това ме караше да съм готова на всичко за моя донгсенг.
-Хайде да се разходим и да се насладим на времето ни заедно.- той предложи.
След това взе чантата от ръцете ми и ме хвана за ръката.
Джей Би наистина беше голям кавалер и беше много чувствителен... ех, ако можеше всички момчета да са като него!!
По едно време вятъра започна леко да ме пронизва и ръцете ми измръзнаха.Той явно усети това и обгърна дланта ми по-силно.Беше ми много приятно в неговата компания, но за жалост не се виждахме много често заради работата.Единствено си пишехме и си говорехме по телефона, когато нямахме възможност да се видим.
-Казвал ли съм ти,че съм най-щастливи човек на земята!?- каза Дже Бум и ми се усмихна мило с неговата сладка и очарователна усмивка.Думите му ме накараха да се засмея леко, беше наистина прекрасно всичко, като в някакъв сън, който не искаш никога да свършва.
- Как си?Как мина седмицата ти?- попитах аз и му се усмихна.
-Супер...живеех с надеждата,че ще се видим...-ухили се той.-Иначе както винаги...танци,песни даже направихме един малък концерт.Малко съм уморен,но..ми е все едно.Знаеш ли какво се сетих...-изведнъж повиши тон той, което ме стресна и леко подскочих.Спрях и го погледнах, а той се обърна.-Знаеш ли какво разбрах...Джин Йонг тоест Jr. май че харесва Чен Чен.
- Така ли?- объркано попитах аз, а той кимна и след това отново продължихме напред.
-Той постоянно говори за нея..в смисъл Чен Чен каза това,Чен Чен направи онова,тя е много мила...и т.н. Представяш ли си е те да се съберат като нас.Ще се получи много яко.- говореше ми той и леко полюшхвахме ръцете си напред-назад.
Всъщност той нямаше абсолютно никакъв шанс с нея.Не, че не беше достатъчно на нивото ѝ, а просто малката ми сестричка си беше загубила ума по Бюн БекХюн от ЕХО!!От какво участва в предаването "We got Married" направо не може да мисли за нищо друго освен за него!!
-Ами ти...?Какво правеше тази седмица...и миналата когато не се виждахме?
- Ами и при мен беше същото... много натоварено, репетиции, записване на песни и всичко останало.Честно да си призная понякога тези неща буквално ми изтощават силите!!- въздъхнах аз.
Той се беше загледал в пространството пред нас, а очите му блестяха така, сякаш си мислеше нещо и се беше задълбочил много в него.
-Ъъ...извинявай...замислих се..та какво казваше?- аз се засмях.
- Ами искаш ли да отидем да хапнем нещо или ще се разхождаме?? - усмихнах се мило на среща му.
В следващия момент в главата ми изплуваха мисли, които въобще нямаха нищо общо с темата.
Мислите се свързваха с нашата първа целувка, която все още не се беше случила!!... исках да го целуна!!Много исках!!Но не бях сигурна дали да го направя.

by Hyeri Пон Ное 19, 2012 7:39 pm

- Ами искаш ли да отидем да хапнем нещо или ще се разхождаме??-усмихна се мило тя.
Джей Би се замисли за секунда
-Какво ще кажеш сега още малко да се разходим...а после ще те заведа на ресторант?-усмихнато предложи той.
Райни кимна.
-Навита съм!
Двамата отново мълчаливо вървяха напред.
-Знеш ли ...а-аз...аз научих една песен...много хубава песен...Казва се "In Your Eyes"...Мисля че я знаеш.Текста беше много труден...,но се стегнах и го научих донякъде ...заради..теб!-Дже Бум гледаше притеснено в краката си.
Райни го гледаше подканващо.
-Честно Райни..не съм много добър в пеенето на китайски и тайвански...или какъвто е там език.-започна много да се притиснява Дже Бум.
-Просто пей!-заповяда тя.-Хайде де...аз също ще пея с теб..Давай!-насърчи го тя.
Русокосият спря на място и се поколеба...
-Ще пея...-предаде се накрая той.Райни му пусна една от красивите си усмивки.Това до голяма степен му помогна.Той затвори очи...
-Ni wen wo, ni yan zhong wo kan dao shen me
wo hui da yin xing yan jing
hai you yi ge shuai dao fan de wo
Oh No~....-започна да пее.Отвори едното си очо и погледна към момичето.Тя стоеше и го гледаше изненадано.Джий Би веднага млъкна.
-Защо млъкна...хайде продължавай!-леко го побутна по рамото.-Wo wen ni, ni yan zhong ni ai wo shen me ni zong shi diao wo wei kou gu zuo shen mi ai shuo bu shuo...-запя и тя с ангелското си гласче.Направи му знак с ръка и продължи.-Nan sheng dou zhe yang ai shua huai xing wei ju zhi tiao zhan wo de ren nai...-гледаше го право в очите и му се усмихваше.Джей би си пое въздух и продължи.
-Nu sheng cai shi you gou qi guai xin li yong yuan na me duo Why~~~-гласът му секна.-Съжалавам...,но по нататъка не го знам...-оправда се се сръмежливо той.
-Нищо,нищо...все пак съм трогната.Наистина!Радвам се,че си го направил заради мен...-усмихна му се сладко Райни.
-Оххх,радвам се че ти хареса,а аз така се бях притеснил,че няма да ти...-недовърши защото бе запленен от прилестния поглед на момичето.Той премигна два пъти...после..изведнъж се почувства че не от този свят.Това момиче имаше някакъв невидим магнетизъм...който мощно привличаше неопитния Дже Бум.

by **Hyosung** Нед Ное 25, 2012 10:56 am

Предложих му да се разходим или да хапнем нещо, бях малко гладна, но все пак още беше търпимо.
-Какво ще кажеш сега още малко да се разходим...а после ще те заведа на ресторант?-усмихнато предложи той.
-Навита съм!- кимнах аз.
Ние тръгнахме мълчаливо напред, като все още се държахме за ръце.
-Знеш ли ...а-аз...аз научих една песен...много хубава песен...Казва се "In Your Eyes"...Мисля че я знаеш.Текста беше много труден...,но се стегнах и го научих донякъде ...заради..теб!-Дже Бум гледаше притеснено в краката си, беше толкова сладък, когато се притесняваше!!
Погледнах го подканващо.
-Честно Райни..не съм много добър в пеенето на китайски и тайвански...или какъвто е там език.-започна много да се притеснява Дже Бум.
Нда.. знаех песента, беше ми една от любимите!!
-Просто пей!Хайде де...аз също ще пея с теб..Давай!- заповядах аз и го насърчих.
Поколеба се, но след секунди вече се беше съгласил!!Това много ме зарадва и се усмихнах чаровно.
След това Дже Бум затвори очи и започна да пее.
-Ni wen wo, ni yan zhong wo kan dao shen me
wo hui da yin xing yan jing
hai you yi ge shuai dao fan de wo
Oh No~....
Аз седях и го гледах изненадано, наистина го беше научил!!По едно време отвори едното си око и ме погледна.Явно се обърка от развълнувания ми поглед и спря.
-Защо млъкна...хайде продължавай!- леко го побутнах по рамото.-Wo wen ni, ni yan zhong ni ai wo shen me ni zong shi diao wo wei kou gu zuo shen mi ai shuo bu shuo...- започнах да пея и аз, след това му направих знак да продължи с мен.-Nan sheng dou zhe yang ai shua huai xing wei ju zhi tiao zhan wo de ren nai...- погледнах го право в очите и му се усмихнах, а той продължи.
-Nu sheng cai shi you gou qi guai xin li yong yuan na me duo Why~~~-гласът му секна.-Съжалявам...,но по на татък не го знам...-оправда се се срамежливо той.
-Нищо,нищо...все пак съм трогната.Наистина!Радвам се,че си го направил заради мен...-усмихнах му се.
-Оххх,радвам се че ти хареса,а аз така се бях притеснил,че няма да ти...- гледаше ме замечтано и не можеше да произнесе нито една дума.Беше невероятно сладък!!
Аз се засмях... от начало си мислех, че това е някакво увлечение по него, но сега... дори н бях сигурна какво е.. май беше много по-силно.По принцип не харесвах много романтиците, но с него.. с него се чувствах идеално.Радвах се, че е толкова мил, нежен.
След двамата се отправихме към пейката пред нас и седнахме.
Пръстите ни все още бяха сплетени.Аз облегнах главата си на рамото му.Поседяхме таза замислени и изведнъж ми хрумна.Джин Йонг, наистина ли харесваше Ейлън!?
- Чакай малко!!Джин Йонг.. наистина ли харесва Чен Чен??- погледнах го аз и бях на път да се засмея.Горката донгсенг, щеше да получи удар, ако разбере.
Нямаше да може да го отреже, понеже е много мила, щеше да се чуди какво да прави с него, за да не нарани чувствата му.Ако БекХюн разбере, нямаше да я пуска да излиза без него!!Всеки момент щях да избухна в смях.

by Hyeri Вто Ное 27, 2012 9:02 am

Двамата се отправиха към една пейка близо до тях и седнаха.
Пръстите им бяха все още сплетени.Райни облегна глава на рамото му.Постояха така докато Райни не прекъсна тишината.
- Чакай малко!!Джин Йонг.. наистина ли харесва Чен Чен??- гласът й беше леко развълнуван.
-Ммхъм.-изхъмка Дже Бум и леко се усмихна.Момичето тихо се засмя после отново се облегна на рамото му.
Джей Би се беше замисли за нещо и гледаше право напред.Изведнъж се сепна при някоя неприятна мисъл и погледна към момичето до него.
-Студено ли ти е?Искаш ли да ходим вече към ресторанта?-попита.
-Ммда по добре да тръгваме,че ми става малко студено.-призна си Райни и се изправи.Двамата тръгнаха по посока изхода на парка.
-Къде ще ме водиш?-попита с любопитскто тъмнокосата.
-В едни хубав ресторант където да хапнем малко горещ рамен за да се стоплим...-обясни и той без да поглежда.
Райни очевидно беше забелзала промянана в насториението му.
-Всичко наред ли е?-внимателно попита.
Джей Би усещаше погледа й върху лицето си.Опита се умело да го избегне.Тя леко стисна ръката му и настоятелно го погледна.Той извърна глава си,а Райни веднага улови погледа му.Гледаха се поне три секунди.Накрая Джей Би се предаде пред омагьосващия й поглед.
-Нищо ми няма Райни просто се замислих за нещо непритно.-Тя вдигна красивите си вежди.Русокосият се усмихна и хвана брадичката й със свободната си ръка.
-Всико е наред любов моя.-прошепна на сантиметри от лицето й.
Момента беше идеален за първата им целувка просто перфектен!Но на момчето му хрумна една уникална идея...щеше да я заведе на ресторант после да я изпрати до тях и след като тя се качи в тях се Джей Би ще се покатери на дървотото точно до ненйната стая и да изплаши и накрая...една сладка целувка.
Въпреки това обаче запленен от прелестта на Райни Джей Би леко се приведе напред и докосна устините си съвсем лекичко до тези на момичето.Той бавно се дръпна и извително изръжение.Знаеше че е прекалил...

by **Hyosung** Чет Дек 20, 2012 9:29 pm

-Ммхъм.- измънка той, а аз леко се засмях и пак се облегнах на рамото му.
Скоро започнах да усещам студения вятър по кожата си.Той ме накара да изтръпна и ми стана студено.Не исках да си призная пред него и затова само потрих дланите в ръцете си, но изглежда той забеляза това.
-Студено ли ти е?Искаш ли да ходим вече към ресторанта?-попита, а аз кимнах.
-Ммда по добре да тръгваме,че ми става малко студено.- размислих и си признах, все пак не исках да настина, абе, не винаги мога да разбера сама себе си.Изправих се и двамата тръгнахме към изхода на парка.
-Къде ще ме водиш?- започна да ми става любопитно и не се стърпях да попитам.
-В едни хубав ресторант където да хапнем малко горещ рамен за да се стоплим...- обясни той, а аз се усмихнах.
- Звучи вкусно!!
Той не ме погледна, а просто гледаше в пространството.Веднага забелязах промяната в настроението му, но не разбирах на какво се дължеше тя.Аз ли казах нещо?!
-Всичко наред ли е?- попитах внимателно.
Той не ми отговори, нито ме погледна.Аз леко се намръщих и започнах да го гледам настоятелно, като стиснах ръката му.Най-сетне ме погледна и аз веднага улових погледа му.
-Нищо ми няма Райни просто се замислих за нещо неприятно. - ... хмм.. какво имаше предвид!?Аз повдигнах леко веждите си, а той се засмя и със свободната си ръка повдигна брадичката ми.
-Всичко е наред любов моя.- прошепна на сантиметри от лицето ми.
Преглътнах леко, надявайки се, че ще ме целуне, но той се поколеба..
Исках да ме целуне, повече от всичко исках това, но явно момента все още не беше настъпил.Да ама не..
Дже Бум леко се наведе и започна да скъсява разстоянието между лицата ни и леко докосна устните си до моите.Беше точно като в драмите.След секунди бавно се отдръпна и погледна лицето ми.
Аз се бях зачервила и отклоних погледа си към земята.След като червенината по страните ми изчезна се обърнах и се засмях.
Отново се хванахме за ръце и тръгнахме.През пътя до ресторантчето не говорехме много, то не беше и нужно.
Най-сетне стигнахме пред една средно голяма сграда.Аз я огледах и я посочих.
- Това ли е?- попитах.
- Да.- каза той и се усмихна.- Е да влизаме.- предложи и аз кимнах и влязохме в заведението.
Вътре атмосферата беше много приятна.Някак си уюутно.Седнахме на една маса и след секунди до над дойде едно нисичко момиче, което щеше да вземе поръчките ни.

by **BaekHyun~** Сря Ное 13, 2013 7:50 pm

След като и затворих телефона, реших да си взема един бърз душ.Влязох в банята и пуснах силно горещата вода.Съблякох дрехите си и останах само по кожа. (XD) Силните струи от душа се разбиха в тялото ми и се стекоха надолу.Беше освежаващо.
След като се изкупах на бързо.Си оправих косата и си облякох чисти и нови дрехи.Напръсках се с парфюм и звъннах на едно такси да доиде да ме вземе.След броени минути то спря долу и аз излязах.
- Добър вечер. - поздравих като се наместих на предната седлка.- Карайте към парк "Hitae", моля.Но преди това може ли да минете до цветарския магазин.Онзи, който се намира на две-три пресечки от тук? - попитах и се усмихнах.
- Разбира се.Ще правите подарък, за приятелката си? - попита и се засмя.
Шофьора беше доста по-възрастен от мен и явно му беше забавно да види такъв любовен жест, oт страна на младите.
- Ами да.Днес правим месец.Може времето да не е много, но тя е наистина много специална! - засмях се.
- Браво момчето ми! - той ме потупа с едната ръка по рамото и след това продължи да кара надолу по улиците.
След около минута-две вече бяхме пред цветарския магазин.Аз слязох за малко и взех розовите рози, който бях поръчал.Не беше червена, защото исках да е нещо по-нежно и някак си орегинално.Не че беше чак толкова орегинално, но по принцип момчетата винаги подаряваха червени рози, затова реших моята да е розова.А и те не бяха чак толкова много.Бях поръчал само три.. надявам се да не са малко..
Явно аз бях последния за деня, защото жената вътре беше седнала и разглеждаше нещо по телефона си.Явно ме чакаше.След като взех букета и доплатих останалото от сумата и излязох.Тя веднага след мен затвори.. може би ме беше чакала.
Точно на време пристигнах в парка и седнах на една от пейките.Както си и знаех.. Лизи закъсня.И тъй като днес бях в някакво разнежено настроение, сега щях да поискам енда много страстна и вкуууууусна целувка~ :333

by **Haru** Сря Ное 13, 2013 9:01 pm

Су Йонг остави мобилния си на масата и погледна към Джин Ах. Преди два дни се беше родило първото й дете, а вече си бяха в къщи. Принципно ги държаха по поне три дни, но... карай. Беше дошла да ги види като една добра приятелка. От всички членки на After School, си беше най-близка с нея. Да не забравяме, че вече живееше с лидерът на EXO-M в отделен апартамент. Доста щеше да й липсва, честно казано.
Но сега, обаче, трябваше да тръгва, защото имаше среща с Бек Хьон и не искаше да закъснява. Вярно, че беше модерно, ама нейното вече излизаше извън границите на модерното. Трябва да обявят това състояние за незаконно и да го забранят със закон!
- Онни, аз ще тръгвам. Дойдох, видях, тръгвам - оповести Лизи.
Обу си кецовете и понечи да отвори вратата на апартамента, когато Им пристигна с цялото си великолепие и Кристиян на ръце. Доста се беше разнежила тази жена заради детето си. Е, нищо. Прощаваше й. Само този път! Та.. тя се зафилмира, че бебето не иска леля му Су Йонг да си ходи.
- Утре пак ще дойда! - обеща му като за край на цялата дискусия, отвори и изхвърча по възможно най-бързия начин навън.
Понякога нейната онни можеше да бъде доста досадна. Особено, когато е разнежено-лигава.
Погледна към часовника на телефона си. Супер, закъсняваше. Значи щеше да се наложи да изпълнява желание на прекрасният си приятел. Е, нямаше нищо против щом е за него. Дори звездите, в пакет с Луната, от небето би свалила, за да го види щастлив!
- Таксиии! - заразмята ръце Пак, за да стопира едно от тях.
Качи се, каза адреса и автомобилът запердаши по улиците към парка, в който трябваше да се срещнат с Бекхьон. Алелуя! Десет минути по-късно вече беше там. При това елегантно закъсняла с цялата си прелест! И за да бъде по бързата процедура не си взе рестото от шофьора, който явно нямаше нищо против. С всичка сила хукна към вътрешността на парка. Знаеше точно къде ще я чака, но родителите й не са я дарили с дълги крака, за да стигне по-бързо. Важното е, че стигна.
Спря точно пред вокалът на EXO. Едвам дишаше. Наведе се и се хвана за колената. Опитваше да възстанови дишането си.
- Из.. извинявай, че... закъснях.. - едвам каза на пресекулки. - Ще... превъртя във въздуха.. направо!
Погледът й попадна върху розите, които той носеше. Погледна го въпросително.
- Ако не се лъжа, Пеперо мина преди два дена..

by **BaekHyun~** Сря Ное 13, 2013 9:35 pm

След 10 минути, ако не и повече, госпожицата най-сетне кацна пред мен - задъхана и едвам поемайки си въздух.Наведе се и опря дланите в коленете си.
- Из.. извинявай, че... закъснях.. - едвам каза на пресекулки. - Ще... превъртя във въздуха.. направо! - едвам каза.
След това погледа ѝ се премести върху розите, които държах и повдигна вежда.Тя сериозно ли...
- Ако не се лъжа, Пеперо мина преди два дена..
Е КАЖИ ЧЕСТНО!?!?
ЕСТЕСТВЕНОООООО.Как можеше да си помисли човек, че САМАТА Парк Лизи... ЩЕ СЕ СЕТИ! T-T
Беше толкова отвеяна и разсеяна, че сигурно дори веднъж не и беше минало през главата че правехме месец, от както отново сме заедно.Но, какво път.. всички много добре знаехме, че няма да мога да ѝ се сърдя и ще ми мине, само като си покаже онези кучешки очички.Щях да се размехна като желе.
Изправих се и въздъхнах.Беше малко иронично и щях да се изхиля от учудената ѝ физиономия.
- Правиме един месец от както сме заедно отново и реших, че ще е мило да ти подаря цветя, както правят другите. - усмихна ѝ се мило и ѝ ги подаде.
В този момент очите ѝ светнаха.Тя ги взе и ги помириса.В следващия момент изпища от радост и ми се хврли на врата.
Хехе.. честно да си кажа малко се възгодрях, но нищо.

by **Haru** Сря Ное 20, 2013 8:57 am

Бекхьон стана от мястото си и въздъхна. Какво беше забравила този път? Да, вярно, че бе много отвеяна и разсеяна по природа, ама това нейното минаваше всякакви граници вече. Точно сега не можеше да си спомни какво забравя. Но беше сигурна в едно - корейският Свети Валентин вече беше минал! Тогава какво е?! Или той е решил да го празнува със закъснение..
- Правиме един месец от както сме заедно отново и реших, че ще е мило да ти подаря цветя, както правят другите.
Ааааа, ето какво било! Правят един месец заедно. Ще попитате как така? Ами, бяха се скарали и скъсаха, но след това бързо се събраха наново. Не могат да дишат един без друг. Буквално! Пък да не говорим за всичките изминали години, през които даже не се поглеждаха. Това беше най-трудния й период, защото заради една лъжа какво стана.. Но все пак истината излезе наяве и те са пак заедно залепени като бисквитка Орео и мляко.
Очите на Лизи светнаха като светофари. Карай, че цвета не беше нито червено, нито жълто, пък камо ли зелено. Просто светнаха от радост. Тя взе цветята от него, помириса ги и изпищя от радост, след което му се хвърли на врата.
- Прости ми, че тотално забравих - измрънка Су Йонг. - Изключих напълно...
Е, той си знаеше, че, разбира се, тя е изключила напълно. Познаваше я супер добре и можеше да разбере веднага за какво си мисли тя. Не е лесно да си разсеян.
- Прости ми, оппа - рапърката на After School направи една от своите сладки муцунки и го погледна умолително. Беше супер лесно да изкара милата му страна на яве и да й прости. Бекхьон не можеше да устои на сладките й физиономии. Е, не беше aegyo queen като Съни от SNSD, но също беше доста добра в правенето на егьо.
- Гладен ли си? Аз съм и при това доста. Хайде, аз черпя! - Лизи не дочака отговора му, хвана го под ръчичка и го задърпа към най-близкия street food.

by **Hyuna♡** Пон Апр 06, 2015 8:07 pm

Наистина не можеш да разбереш това време. Ако днешният ден е слънчев, приветстващ пролетта, то утрешният ще е в пълен контраст - студен и дъждовен, напомнящ на зимата. Човек преди да реши да отвори гардероба си с пролетно летните дрехи, то вземе че задуха един такъв ужасен вятър или пък завали мокър сняг и айде пак се навличаш. Не че времето имаше някакво особено голямо значение за Ким Хьона. Тя винаги си е ходила и ще продължава да си ходи както на нея си ѝ харесваше, без изобщо да поглежда прогнозата на синоптиците. Нея студът не я плашеше, нещо повече тя дори го обичаше, което е странно, имайки се в предвид, че е родена през лятото, а всички знаят че родените през лятото мразят студа.

Времето през днешният ден беше добро за разходки, с изключение на вилнеещият се вятър. Точно затова Хьона реши да си оползотвори свободното време и да излезе. Напоследък беше страшно заета покрай тези концерти, реклами, интервюта, предавания и т.н. и тази почивка ѝ дойде като манна небесна. Рапърката си облече коженото яке върху потника си, колкото да прикрие голите си рамене след което излезе от апартамента си, заключвайки го. Мързеше я да чака асансьорът и затова ѝ скимна да слезе по стълбите. Докато вървеше надолу, в главата ѝ незнайно от къде изскочи мисълта за тъмнокосия похитител. Интересно ѝ беше как ли е продължил живота си, дали си е намерил нова жертва и напълно да е забравил за нея?Щеше да се радва ако беше така и никога повече не чуе за него. Заради тези натрапчиви мисли по господина, за малко да вземе следващите две последни стълби наведнъж и да се потроши долу на цимента. По дяволите защо продължава да мисли за този психопат? Как не можа да си го избие от главата през цялото време от деня, в който за последен път го видя? Как изобщо да го забрави, след като якето му още стоеше в дома ѝ?

Вече вървеше безцелно напред, отминавайки входа си. Краката ѝ сами я водеха на някъде, а това някъде беше парка, в който тя обичаше да прекарва малкото си свободно време с пухкавото си кученце. Жалко, че то сега е с Джиюн под нейните грижи. Тя също толкова го обичаше и се грижеше за него колкото Хьона. Сега обаче рапърката щеше да се чувства още по-самотна от преди и затова не ѝ се прибираше в онзи изоставен и тих апартамент. В него се чувстваше като пленница. Преди живееше с майка си, но тя си отиде и остави само празнина след себе си, а след това живееше и с Йонгджин, докато не прекрати всякакви взаимоотношения с него. В един момент беше решила да напусне апартамента си и да отиде в дорма на 4Minute, за да избегне самотата и скуката и да се затвори в себе си. Това щеше да е ужасно.

Близо до нея мина един бял и пухкав самоед с големи черни очички. Хьона много обичаше животните или по-образно казано – кучетата. Това ѝ беше най-голямата слабост в живота. Тя се усмихна като го видя и клекна близо до него, за да го погали, но не успя защото дойде стопанката му и то се скри зад нея.Странно, никой до сега не е бягал от Ким Хьона.

-Имате невероятно слад…-вдигна глава -…ко куче. –завърши едвам-едвам изречението си и се изправи вцепенена. Сивкавите ѝ зеници се разшириха, а лицето ѝ побеля като платно. Човек би казал, че видя призракът на майка си с остри зъби и това може би щеше да е по-добре. Пред нея стоеше клонингът ѝ или по друг начин казано - близначката ѝ. Хьона знаеше за съществуването ѝ, знаеше, че прилича на нея, но за бога не знаеше, че е баш същата като нея. Сякаш се гледаше в огледалото. Различаваха се само по грима, облеклото и прическата. Малко след това до момичето застана и някакъв мъж на възраст между петдесет и пет - шейсетгодишен или поне на такъв приличаше. За още по-голямо учудване на рапърката, мъжът също се изненада като я видя. Гледаше я така, сякаш я познава и не я е виждал цяла вечност. Възможно ли е този да е виновникът за създаването ѝ – така нареченият ѝ „баща”? Ким поклати леко глава и отново се втренчи в близначката си, отбивайки поглед от възрастния мъж.

-Ти си..-гърлото ѝ беше пресъхнало, а гласът ѝ сякаш изведнъж го напусна. Не можеше да повярва на очите си. Видя тази, за която хората говореха и пишеха, че била си направила кой знае колко операции, за да си докара нейното лице, но жената която стоеше пред нея нямаше вид на човек, подлаган на всевъзможни пластични операции. За първи път се срещна със сестра си, нещото което Хьона никога не би направила. Добре че е случайността.

by **Lil Chan** Пон Апр 06, 2015 9:05 pm

След цяла седмица изпълнена с промоции днес най-сетне имаше право да си отдъхне от цялата тази работа и да прекара един ден в леглото. Графикът и за утре също беше много натоварен, но сега бе решена да се отдаде изцяло на почивката си.
Щом ги нахрани малкият Хеликс стана неспокоен и доста енергичен. Едва на 4 месеца и няколко дни, той все още не беше добре научен като Бензийно да спазва заповеди. Започна да прави пакости, а това допълнително изнерви питбула, който започна да ръмжи заплашително. Търпението му беше на изчерпване. Точно както собственичката си и той имаше доста тънки нерви, които лесно се късаха.
Джимин забеляза, че няма как да остави нещата така и реши да изведе бялата топка косми навън. Преоблече се и приведе косата си в ред. Можеше да отива само до парка, който беше съвсем наблизо, но това не означаваше, че трябва да излезе с домашните дрехи. Госпожица Йонг винаги е държала на външния си вид и никога не е позволявала да се явява където и да било във вид, който да е непристоен.
Лил Чан и малкото се насочиха към парка. На входа му обаче вместо да се зарадва, че вижда едно от любимите си места , тя се начумери. Баща й и онази, на която дори не запомни името след толкова месеци. Те се отделиха един от друг и видимо се сбогуваха. Възрастния мъж, за огромно съжаление на Джимин я забеляза.
Така стана, че Лил Чан, баща й и кучето се тътреха заедно из парка. Възрастният мъж й говореше затова как с госпожа Пак обсъждали сватбата си, как би било чудесно Джимин и Сехьок да са им шафери и какви ли още не други неща. Лил просто мълчеше. Мразеше го. Винаги мислеше единствено за себе, той беше на първо място в тяхното семейство, ако изобщо можеше да се нарече така и нито веднъж не попита собствената си дъщеря от какво има нужда или дори да я попита как е минал деня й, как се справя в работата или каквото и да било друго.
Каишката на Хеликс стигаше до метър напред и това позволяваше на малкото да си ходи където му видят очите. Джимин обаче забеляза, че една госпожица беше клекнала и очевидно искаше да погали кучето й направи две крачки, дръпна каишката и малкото изприпка зад нея. Най-мразеше да пипат кучетата й. Все едно никога през живота й не са виждали такова.
-Имате невероятно слад…- момичето вдигна главата си, за да погледне Лил Чан -…ко куче. – тя се изправи и просто гледаше Джимин.
В първите 2-3 секунди дори не успя да се осъзнае какво се случва, но после шокът се изписа на лицето й. Очите й се разшириха, а лицето й пребледня. Точно това най-малко очакваше да се случи точно тук и точно сега. В цял 10 милионен (може и повече) Селу, да срещне точно нея. Не коя да е, а собствената си сестра. В повечето случаи няма нищо лошо да срещнеш сестра си, но при тях това не беше обикновена среща, а тяхната първа.
За да е пълна картината и баща им застана до тях. Той по-скоро само наблюдаваше как двете момичета се гледат. Той привлече вниманието на Хьона, но малко след това погледите на двете се засякоха отново. Джимин все още не можеше да повярва на това, което вижда.
-Ти си.. – едва излезе от устата на близначката й.
Лил Чан си пое дълбоко въздух за секунда затвори очи и отново ги отвори. Тя все още стоеше точно срещу нея.
- Да, аз съм… сестра ти– опита се да звучи сигурно, но не й се получи. Гласът й въпреки всичко трепереше. Беше й много странно да каже тази дума.
- Дъще .. – отдели се от устата на баща й, който се доближи до Хьона, без дори да поглежда дъщерята, която беше отгледал.
Колкото и винаги да се е опитвала да бъде силна този път й дойде в повече. За пореден път той я нарани. Никога не се беше обръщал към Джимин с такова обожание с каквото сега гледаше близначката й. Понякога дори я е карал да съжалява, че се е родила…

by **Hyuna♡** Вто Апр 07, 2015 2:52 pm

-Да, аз съм..сестра ти. -продължи Лил Чан изречението на Хьона с леко треперещо гласче. Ким опита да овладее чертите на лицето си и да стопи учудената си и все още шокирана физиономия, но опитът ѝ не бе един от най-успешните. Все още стоеше срещу близначката си и не знаеше какво да прави и какво да говори. Напълно загуби дар слово.

С периферията си забеляза възрастният да се доближава към нея с думите "Дъще". Тези думи накараха рапърката моментално да го стрелне с леден поглед и да сбръчка вежди. Самият начин, по който този господин се отнесе със сестра ѝ, игнорирайки напълно присъствието ѝ сякаш тя изобщо не беше там, я подразни. Да, вероятно е нормално баща да се развълнува толкова при срещата с дъщерята, която не е виждал почти двадесет и три години, което си е един цял живот, но чак така да пренебрегне другата си дъщеря? Хьона отстъпи с крачка назад, докато не спираше да го гледа с поглед, пълен с омраза.

-Стойте на страна от мен!-опита се да прояви възможно най-голямо търпение и да не избухне. - И да не сте посмели да ме наричате отново "дъще"! Другояче си представяше баща си. Някой богат и излъскан, сякаш крава го е лизала човек, а този пред нея приличаше на непознат клошар. В интерес на истината и двамата за нея бяха непознати. Още щом видя старият, ѝ се стори антипатичен и неприятен човек. В следващият миг тя отново погледна към сестра си. Милата, как ли го търпи с такова поведение?

Възрастният мъж обаче сякаш правеше напук на Хьона и продължи да си мрънка нещо под носа от рода на "как не трябвало да говори така с баща си, много му била липсвала".. и всякакви подобни глупости. Каква наглост! По сбръчканите му от старостта малки очи, Хьона видя блясъка на сдържани сълзи. Това отново я озадачи и тя повдигна вежда нагоре.

-Слушайте ме внимателно, господине! -все още му говореше на "Вие", показвайки уважението си към по-възрастните, макар че този не заслужаваше такова. -Аз не съм Ви дъщеря, няма и да бъда. Дъщеря Ви е онова момиче, което Вие така безцеремонно игнорирахте. Аз нямам баща, имах си само майка, която за мен беше и майка, и баща. Не си мислете, че с тези фалшиви сълзи ще ме трогнете. -след което отмести погледа си от него и погледна към сестра си. По лицето и погледът ѝ, с който тя гледаше към баща си, Хьона можеше да предположи как се е държал с нея и как я е отгледал. Всъщност главната вина е на майка ѝ и ако сега тя беше жива и беше при тях, щеше да я упрекне, затова че е разделила по такъв ужасен начин децата си. Хубаво, разделили са се и гледайки го разбираше майка си, но защо не е взела и другата си дъщеря, а я е оставила с баща ѝ? Мъжът е заменим, децата могат да бъдат отгледани и само от майка си, но майката никой не може да замени. Тя е единствена и неповторима за едно дете, та нали тя девет месеца го е носила под утробата си? Може ли да се отрече от едното?Това е все едно да се откаже от половината си сърце. За огромно съжаление на членката на 4MINUTE, майка ѝ отнесе всички отговори със себе си и тя никога няма да може да си отговори. Нито веднъж не ѝ беше казвала дори намекнала за това, че Хьона има сестра-близначка, и тя разбра от жълтите вестници и журналистите. Първоначално изобщо не вярваше и мислеше, че това са поредните лъжи, които измислят тези непрокопсани журналисти, но когато слуховете прераснаха в спорове, скандали и видя снимки, разбра че това не са никакви измислици и че Лил Чан е реална. Мъчно ѝ беше, че не го разбра по-рано от майка си и вероятно сега вече е късно да я опознае.

-Джимин, нали? Кажи ми защо търпиш подобно отношение?-директно я попита Хьона и направи малка крачка към нея. Наистина и представа си нямаше как да се отнася с близначката си. Дали за я заплюе и да каже и на нея, че няма сестра, или да я приеме като такава. Ето още една новост в живота ѝ, нови емоции и отново се чувстваше объркана. Толкова време си казваше, че я мрази, защото е щастлива. Но сега като вижда отношението на собствения ѝ баща към Джимин, разбра че дълбоко се е заблуждавала.

by **Lil Chan** Вто Апр 07, 2015 11:11 pm

-Стойте на страна от мен! И да не сте посмели да ме наричате отново "дъще"!
Джимин щеше да реагира по абсолютно същия начин, ако някой й беше казал нещо такова. Всъщност дори се изплаши от това колко много си приличат двете със сестра си. Въпреки, че са живели разделени една от друга, през повечето време дори на различни континенти, характерите им са останали много близки.
Баща й отново започна да се обяснява как му е липсвала, как я обичал и още един куп други глурости. Това си беше запазената му марка. Точно заради този негов навик Лил Чан все още не се беше отървала от него. Просто умееше да нахалства и желанието му да пречи на дъщеря си беше повече от нейното да го изхвърли от живота си.
-Слушайте ме внимателно, господине! Аз не съм Ви дъщеря, няма и да бъда. Дъщеря Ви е онова момиче, което Вие така безцеремонно игнорирахте. Аз нямам баща, имах си само майка, която за мен беше и майка, и баща. Не си мислете, че с тези фалшиви сълзи ще ме трогнете.
Не можеше да повярва, че тя току-що каза това. Хьона я разбира без никога пред живота си те да са общували и дори да са се виждали. Почувства се разбрана може би за пръв път в живота си и това чувство й хареса.
Всички се гледаха помежду си. Погледите, с които стреляше Джимин бяха прекалено объркани и пълни с омраза, която беше насочена за баща й. Дори не знаеше какви чувства трябва да изпитва към сестра си. Ако беше някое по-добро момиче може би се хвърлило на врата й да я прегръща й да я моли да се опознаят, но тя далеч не беше от тях. Гордостта й не й позволяваше дори да й каже „здравей“, а какво оставаше да я прегръща и да се държи мило с нея. Затова просто си стоеше и си пазеше дистанция с нея.
-Джимин, нали? – рапърката просто й кимна. - Кажи ми защо търпиш подобно отношение? – тя направи една крачка съм Лил Чан.
Въпросът й успя да я изненада. В същото време в нея се навдигна една вълна от много и различни емоции. Искаше да й се разкрещи и да й каже, че е късметлийка за живота, който е имала до сега. Да й каже всичко, което е преживяла заради това, че като малка е изтеглила късата клечка и тя е заминала за Ню Йорк с баща им, а Хьона е останала в Сеул с майка им, че тя е имала цялата майчина любов, а Джимин е била пренебрегвана още от деня, в който са останали само двамата. Точно това успя да превърне рапърката от YG в една жена, чието сърце бе обвито в дебела ледена обвивка. Макар и да не е бил перфектния баща благодарение на него тя беше тук сега и беше успяла да постигне нещо, защото можеше да я изхвърли от дома си щом стана на 18, но вместо това й позволи да се върнат в Южна Корея.
- Защото си нямам никого – в крайна сметка това се изплъзна от устата й. – Ако беше на мое място и ти би го търпяла до ден днешен - наистина беше така. Единствено можеше да разчита на най-добрата си приятелка, но нейното семейство беше само баща й. От скоро новата му евентуално бъдеща жена и Се Хьок се опитваха да се превърнат в такива, но с Пи-Тун нещата бяха доста по-сложни. Далеч не бяха типичните доведени братче и сестриче, които хората са свикнали да виждат по улиците.
- Сега аз ще те попитам нещо – започна Джимин. – Беше ли щастлива тук?
Този въпрос винаги я е мъчил. Винаги се е питала дали тя живее по-добре от нея или съдбата й не е била много по-различна. Можеше и да й се сопне, но в момента сякаш й беше все тая. Просто искаше да научи повече затова какво е изпуснала докато е била някъде там.

by **Hyuna♡** Сря Апр 08, 2015 10:42 pm

- Защото си нямам никого. Ако беше на мое място и ти би го търпяла до ден днешен - вероятно Джимин е права. Хьона до сега никога не е проявявала търпение към някого, още по-малко ако човекът е с подобно отношение. От всичко на света тя най-силно и най-много мразеше да се отнасят с нея като с парцал, с вещ и до сега на никого не бе позволявала подобно своеволие. Може би високото ѝ самочувствие и високомерие са в резултат от придобитата славата, или просто защото си е такава по рождение. Естествено, ако на мястото на близначката си беше тя и си нямаше никого освен този, със сигурност щеше да го търпи, но само докато не стане самостоятелна.

Ким Хьона кимна с глава в знак на съгласие и след това я наведе. Изненадата от тази неочаквана среща и запознанството ѝ със сестра си и нейния баща, бледо личеше на лицето ѝ. Каква ирония на съдбата, сякаш си правеше гадни шегички с нея. Цялото това напрежение доведе до един пълен хаос в главата ѝ от мисли и доста време ѝ трябваше, за да ги подреди отново на мястото им. "Защото си нямам никого" като ехо се повтаряха думите на сестра ѝ. Точно като Хьона, и тя беше сама. Заради раздялата на родителите им са живели в пълна самота и сега гледайки се, се чувстваха чужди и непознати. Две непознати сестри. Вероятно както някога Хьона си е мечтала да има баща до себе си, така и Лил - майка. За съжаление обаче мечтите на двете момичета се оказаха неосъществими. Нито Джимин щеше да има майка, нито Хьона баща. От тук нататък каквито и отношения да си изградят по между си, ще знаят, че не са сами.

– Беше ли щастлива тук? - въпросът на Лил изкараха от мисли Хьона и тя отново я погледна с някак измъчен поглед. Поглед, пълен с вина. Тя доста се чудеше дали да отговори на въпроса на Джимин или да я отреже.

-Не, никога не съм била щастлива. -реши се да отговори със закъснение Хьона. Нямаше причина да крие от двамата за нещастния си живот. Тежка въздишка напусна устните ѝ, по които нямаше и следа от усмивка, сякаш никога не се е усмихвала. Всъщност то така си и беше, никога не се бе усмихвала от сърце. Имаше толкова много въпроси към сестра си, толкова пропуснато време да наваксат и толкова кратък момент.

-Наистина ли те интересува как съм живяла през цялото това време? - думите ѝ тихо се отделиха от устните ѝ, придружени с нейния специфичен поглед. Ако наистина близначката ѝ искаше да опознае лицето не на великата Ким Хьона, а на собствената си сестра, тогава този разговор щеше доста да се задълбочи. Ким отново ще трябва да отвори стари, но все още кървави рани, които толкова време се мъчеше да затвори. Засъхналите сълзи в очите ѝ щяха да потекат с нова сила, оставяйки след себе си само горчиви и болезнени рани. Това е цената, която близначките трябваше да заплатят за грешката на родителите си.

by **Lil Chan** Чет Апр 09, 2015 11:52 pm

Цялото й същество искаше да се махне от тук и нито за миг да не погледне назад. Не си представяше този ден да мине точно по този начин. Дори не беше очаквала някога да срещне сестра си точно в парка насред зеленината и настъпващата пролет. Изненадите, които животът й поднасяше постоянно я бяха научили да се справя с всичко, но за точно това събитие тя не беше готова и никога нямаше да бъде. Цял живот си беше живяла сама само с мисълта, че някъде там има сестра, а сега тя се появи пред нея в целия си блясък, който притежаваха само те двете.
Мълчанието на Хьона показа, че се колебае дали да отговори на Джимин. Рапърката от YG я разбираше напълно. На нейно място също би се почудила дали да отговори. По-скоро би й казала нещо троснато, отколкото да й каже истината.
-Не, никога не съм била щастлива.
Отговорът й изненада Джимин. Не точно това очакваше да чуе. В нейните представи Хьона винаги е получавала всичко, което е било само в мечтите на Лил Чан, всичко онова което е било напълно недостъпно за нея. Най-вече я е боляло заради това, че Хьона се радвала на майчина обич, а в нейния живот това винаги е липсвало. Когато я е виждала по разни предавания, участия и подобни е била винаги с двадесет и четири каратова усмивка на лицето. За толкова много години това успя да порови в Джимин усещането, че тя е по-щастливата и по-голямата късметлийка от двете, но може би грешеше жестоко в тази си преценка…
- Наистина ли те интересува как съм живяла през цялото това време?
По-скоро се интересуваше заради себе си, а не заради самата Хьона .. или поне така си мислеше Джимин. Беше й любопитно какво е пропуснала далеч от тук, далеч от майка си и далеч от сестра си. Искаше да научи повече затова какво се е случило в миналото. Може би тя щеше да й каже някоя съвсем различна версия от тази на баща им за раздялата на родителите им. Беше готова да чуе какво ли не и беше сигурна, че това щеше да е истината.
- Да, интересувам се – отговори й Лил и въздъхна тежко. Този разговор не беше никак лесен за никой от присъстващите. – Ако не искаш не ми отговаряй. Твоя си работа.
Може да й отговори леко троснато, но не искаше да си признае, че й беше любопитно да разбере що за човек е близначката й. Кученцето на Джимин се престраши и мина пред стопанката си. Бялата топка косми сякаш разбираше, че нещо не е наред и оглеждаше двете сестри с любопитство.
Джимин се обърна към баща си. Той очевидно нямаше намерение да се махне, а точно той правеше ситуацията още по-напрегната.
- Нямаш ли си работа по сватбата? – по възможно най-милият за нея начин тя му намекна, че е време да си ходи.
Той се поогледа и се почуди дали да остави лудата си дъщеря Джимин с другата си дъщеря, която очевидно му е по симпатична, Хьона. Все пак ги остави сами като не пропусна да им каже "чао", гледайки сестрата на Джимин, разбира се. Щом се отдалечи достатъчно Лил Чан реши първа да наруши неловкото мълчание между тях. Все една от тях трябваше да го направи.
- Добре го подреди – искаше да й го каже по-рано, но нямаше тази възможност. - Ако искаш може да седнем на някоя пейка...
Дори не знаеше от къде й хрумна тази идея. Хьона можеше да я отсвири за нула бройки, а оправдания имаше един куп. От това, че не иска да има нищо общо със сестра си до това, че има работа.

by **Hyuna♡** Съб Апр 11, 2015 3:22 pm

- Да, интересувам се. Ако не искаш не ми отговаряй. Твоя си работа.- отговорът на Лил Чан изненада Хьона. Тя си мислеше, че изобщо не ѝ пука как е живяла преди и как ще продължи да живее и занапред. Изобщо няма да се интересува от сестра си. Следващите думи, които достигнаха до слуха на членката на 4MINUTE, отново я учудиха. Самата дума "сватба" я изуми повече, отколкото това че Лил по заобиколен начин изгони баща си. Честно казано и на Хьона не ѝ бе много приятно присъствието му. Леко се развесели, като видя погледът на възрастния и изви ъглите на устните си в сдържана усмивка. Той им каза "чао", гледайки към Ким, а това я подразни. Леката усмивка се изпари веднага щом старият се скри от погледа ѝ.

- Добре го подреди. Ако искаш може да седнем на някоя пейка? - идеята ѝ се стори добра. Предстоеше им важен разговор, който не може да се каже на крак. Недалеч от тях рапърката съзря една пейка и седнаха на нея.

-Сватба ли? - не пропусна да попита сестра си. През главата ѝ мина мисълта, че може близначката ѝ да се омъжва и баща ѝ да организира всичко. Тогава не е длъжна да отговаря на въпроса ѝ, имайки се в предвид, че за нея Хьона е непозната. След като Лил ѝ призна, че баща ѝ се готви да се жени, на Ким ѝ стана смешно, но само тихо се изкикоти. "Този е намерил кога да се жени" си помисли Хьона и овладя чертите на лицето си.

Сега трябва да разкрие за миналото си пред сестра си, което е една доста трудна задача. Това накара изражението на лицето ѝ да придобие нескрита болка и тъга. Отново дълбоко въздъхна.

-Не знам от къде да започна. Историята освен че е дълга, не е и никак приятна. - погледна в краката си и за известно време задържа погледа си върху тях. -Поне за мен. Реши да спести на Джимин историята за липсата на бащина обич в жиота си. То бе повече от ясно и сестра ѝ добре знае това или поне така мислеше Хьона. Въобще не желаеше да си припомня тези ужасни близо три години от живота си, въпреки че никога не успя да ги забрави. Никога и нямаше да го направи. Те бяха като горчив спомен от живота ѝ. Незабравим и неизбледнеем спомен, но трябва да го направи.

-Знаеш, че съм израснала без баща. Както ти си се чувствала без майка, така и аз без баща - и двете сме искали семейство. Моето истинско нещастие настъпи преди почти три години. -отново въздиша и погледна към близначката си след това продължи. -На шести юни 2012 година загубих единствения си близък човек - майка си. -споменът за ужасната ѝ смърт отново изплува като коркова тапа над вода в съзнанието на момичето и я разтърси. Скоро идваше този ужасен ден, който Хьона мразеше от дъното на душата си. Проклинаше го.

-Предполагам си чула по новините за терористите, нахлули в Сеул? В един такъв предумишлен атентат загина и майка ни. Тогава беше двадесетият ми рожден ден и тя ми бе подготвила изненада. Изненадах се, но не приятно. Една от най-ужасните изненади, правила ми някога - подари ми собствената си смърт. -очите ѝ се насълзиха, но тя си пое дълбоко въздух и не им позволи да потекат. Не иска и няма нужда някой да я съжалява или да изпитва емпатия към нея. Близо три години се бореше с мъката си сам сама и нямаше рамо, на което да си поплаче. Да сподели радостите, които дори не помни, та сега ли? В един миг престана да живее, а само съществува. За жалост обаче от сияйната ѝ усмивка зависи кариерата ѝ, а това е адски трудно за нея. Благодарение на приятелите си, които винаги са до нея, тя се съвзе. Постигна славата си благодарение на вложените усилия, но най-вече на майка си, която продължи да я подкрепя и да живее в сърцето и съзнанието ѝ. Само това я крепи от тогава до днес.

-Майка ми е в сърцето ми и това ме поддържа жива!-прошепна Хьона и отново погледна към земята. Въпреки борбата си да не заплаче, една малка солена сълза се отрони от окото ѝ и се сля с бузата ѝ.

by **Lil Chan** Съб Апр 25, 2015 4:26 pm

Близначките седнаха на една пейка, Джимин взе малкото кученце в скута си и започна да го гали по главичката.
-Сватба ли? – попита Хьона.
Реакцията на Джимин беше същата, но като се прибави малко повече учудване съпътствано от вик. И до ден днешен не вярваше, че това ще се случи някога и то точно на баща й.
- Баща ми ще се жени за някаква – тежка въздишка се отдели от гърдите й.
Видя как Хьона една се сдържа да не се изсмее. Нямаше да я обвинява, ако го направи. Случващото се си беше за подигравки. Нито му приличаше на годините, нито на положението да сключва брак. Цял живот стоя сам и сега изведнъж се появява тази жена. Ако я беше намерил преди 15 години, може би Джимин щеше да я приеме, защото точно тогава тя имаше нужда от жена, която да й стане майка и да я дари с любов, но сега беше твърде късно за това.
-Не знам от къде да започна. Историята освен че е дълга, не е и никак приятна. Поне за мен.
Любопитството в Джимин започна да надделява. Искаше да разбере кое е това събитие, но не искаше да притиска Хьона да й казва. Щеше да я изчака сама да си каже всичко.
-Знаеш, че съм израснала без баща. Както ти си се чувствала без майка, така и аз без баща - и двете сме искали семейство. Моето истинско нещастие настъпи преди почти три години. – Лил просто кимна. Това беше едно от нещата, които винаги са я карали да страда като по-малка, но сега сякаш беше свикнала с тази липса. -На шести юни 2012 година загубих единствения си близък човек - майка си.
Все едно целият й детски свят се срина. Винаги си е представяла как един ден среща майка си, как я прегръща и как стават много близки. Дори сега, когато е на почти 23 години вътре в себе си тя все още се надяваше този момент да настъпи някога, но сега и последната искрица надежда в нея изгасна. Нямаше на какво да се надява вече..
-Предполагам си чула по новините за терористите, нахлули в Сеул? В един такъв предумишлен атентат загина и майка ни. Тогава беше двадесетият ми рожден ден и тя ми бе подготвила изненада. Изненадах се, но не приятно. Една от най-ужасните изненади, правила ми някога - подари ми собствената си смърт.
За този случай знаеха сигурно и на другия край на света, а Джимин тогава вече беше в Сеул и се готвеше след няколко дни да се яви на кастинг в YG. Точно една седмица след рождения й ден й казаха, че е приета, но тя дори не е подозирала, че още от тогава шансът да получи някога майчина любов е изчезнала завинаги, а просто се радваше на успеха си.
-Майка ми е в сърцето ми и това ме поддържа жива!
- Много съжалявам за загубата. Ако можеше да те види съм сигурна щеше да се гордее с теб.. – не знаеше какво друго да каже, не знаеше какво да си мисли. Никога нямаше да усети болката й от загубата на толкова близък човек, защото такъв е липсвал винаги в живота на Джимин. Никой не я беше подготвил за подобен удар и дори не й беше минавало през главата, че нещо такова може да чуе някога.
Кученцето й скочи от нейния скут и се намести в този на Хьона. Все едно осъзнаваше болката й и искаше да я накара да се почувства по-добре. Джимин усети, че този път не трябва да дърпа кучето и да го отдалечи от нея. Просто го остави там и га наблюдаваше как върти опашка игриво.
- Това е Хеликс между другото, който очевидно много те харесва – по най-бързия начин смени темата, но не искаше да я връща повече назад в онези времена, когато е страдала най-много и когато е изгубила почва под краката си.

by **Hyuna♡** Пон Апр 27, 2015 7:43 pm

Поемайки си въздух, Хьона не позволи на следващи сълзи да потекат. Да плаче пред непознати лица не беше в стила на великата рапърка на 4Minute. Единствените свидетели на сълзите ѝ бяха онзи красив, тъмнокос похитител с дълбокия вледеняващ поглед и близначката ѝ. Думите на Лил Чан сякаш като ехо достигнаха до слуха на айдълката. Тя тайно вътре в себе си се надяваше майка ѝ да я гледа някъде отгоре и да се гордее с нея. Беше постигнала всичко до този момент благодарение на подкрепата, която винаги е получавала пряко или косвено от майка си. Тя винаги ще си остане неизменяема част от нея.

-Майка ни със сигурност щеше да се гордее и с теб, Лил. Сигурна съм, че въпреки всичко тя те е обичала не по-малко от мен. Страдала е за теб и за липсата ти. - съвсем леко разтегна устните си в усмивка. Знаеше отлично, че всяка майка я боли за детето ѝ. Обича го и бди над него въпреки разстоянието. Ким даже би се заклела, че майка ѝ е обичала повече близначката. Просто не е имала възможността да го покаже, заради всичко което ги е деляло. Хьона никога не би обвинила майка си за това. Вярно, никога преди не бе чувала за близначката си, но тя знаеше, че майка ѝ не е криела от нея умишлено. Вероятно просто е чакала подходящ момент, който момент за жалост не дойде.

Пухкавият любимец на Джимин скокна в скута на Хьона. Виждайки големите му маслинови и блестящи очички, болката в изражението на момичето се изпари и изпъкна една малка усмивка. Тя вдигна ръката си и съвсем леко докосна пухкавата му козина. Любовта ѝ към кучетата бе много силна. Нейното куче много приличаше на това, с единствената разлика във височината. След загубата, която претърпя, то ѝ бе единственият приятел. Дори повече от приятел - важна част от нея. До известна степен то бе успяло да запълни огромната празнина в душата ѝ. Тази празнина сега щеше да бъде запълнена и от Джимин и баща ѝ. Макар и категорично да го отхвърля като такъв, щеше да знае, че иска - не иска той е жив и е част от нея. Частта, която никога не е познавала и винаги е искала, сега не ѝ трябва.

- Това е Хеликс между другото, който очевидно много те харесва - "Кой не би ме харесал" веднага текна в съзнанието на рапърката. Всеки, познаващ я, би я харесал. Поне според нейните възгледи. Самочувствието и суетата ѝ бяха в много високи степени. Идеалният олицетворяващ образ беше Високомерието.

Хьона отново внимателно погали кученцето, сякаш се страхуваше да не го нарани. Толкова крехко и малко същество беше в очите ѝ.

-Ти искаш ли да споделиш с мен за живота си преди, а и след като дойде тук?-отдели поглед от пухкавата топка в скута си и погледна сестра си. -Например каква е причината за държанието ти към баща ти? -зададе ѝ буквално реторичен въпрос. Не би било трудно на никой човек да разбере в какви отношения са двамата с такова държание един към друг. Преди малко стана свидетел на държанието на възрастният човек към близначката ѝ. От това можеше да си извади изводите колко "добър" родител е бил с другата.Хьона забеляза презрение в погледа на Джимин към баща си. Сякаш го мрази. Интересно ѝ беше да разбере що за човек е така нареченият ѝ баща и защо според нея Джимин го мрази. Да се увери, че с право не е имала баща в детството си и да не съжалява за това.

Хьона си беше изкарала свое мнение за "баща си" точно след няколко секунди и бързи погледи. Антипатичен и нелицеприятен човек ѝ стана веднага, а когато я нарече "дъще" - ептен. За Джимин обаче не можеше да каже същото. Тепърва щеше да опознава сестра си и да си изкарва мнение за нея.

by **Lil Chan** Съб Май 09, 2015 10:22 pm

Думите на Хьона се забиха в съзнанието на Джимин. Дали наистина майка й я е обичала въпреки, че са били толкова далеч една от друга? Изведнъж усети нещо отляво в гърдите. Едно напълно непознато чувство. Нима така болеше..? Искаше да го чуе от нея самата, но това нямаше как да се случи.
-Ти искаш ли да споделиш с мен за живота си преди, а и след като дойде тук? – страхуваше се, че този въпрос ще дойде. Сега беше неин ред да каже за това какво е преживяла през всичките тези години. - Например каква е причината за държанието ти към баща ти?
Джимин си пое дълбоко въздух. Винаги й е било трудно да говори за миналото си и най-вече за баща си и отношението му към собствената му дъщеря. Нито той, нито тя са цвете за мирисане, но ако той беше положил някакво старание в отглеждането на Джимин нещата щяха да се развият по съвсем различен начин.
- Той винаги се е грижел за мен не по желание, а по задължение. Около 2 месеца след като са ни разделили той ме е отвел в Ню Йорк. Или поне той така твърди… – не беше сигурна на какво да вярва вече. - През тези години в Америка той хиляди пъти ми натякваше, че съм нищожество и че от мен нищо няма да излезе. Винаги ме е сравнявал с най-добрата ми приятелка и многократно ми повтаряше, че иска нея за своя дъщеря и с удоволствие би ме сменил за нея. Упрекваше всяко едно мое действие, а за един тинейджър това са много болезнени думи. Особено щом са изречени от собствения ти баща. Веднъж дори ми каза, че е имал избор на времето, но е избрал грешното същество или беше нещо такова. Не си спомням точните му думи. Тогава не го разбирах, но след като разбрах за съществуването ти всичко ми се изясни.
За момент спря да бълва дума след дума. Гледаше безцелно пред себе си как хората отминаваха по алеята. Имаше нужда да си излее всичко и знаеше, че пред нея можеше да го направи без да се притеснява. Все пак тя трябваше да разбере що за стока е баща им и сама да прецени дали иска да има нещо общо с него, защото той със сигурност щеше да се опита да я привлече към себе си.
- Дори когато са ме сравнявали с него, аз правих по някое бунтарско изпълнение, за да им докажа, че изобщо не си приличаме. Още от малка се боря с това да не заприличам на него и се надявам да съм успяла.
Студеният й характер винаги е отблъсквал хората по-далеч от нея. Този характер беше като защитен механизъм, който си беше изградила с годините действаше с повече хора. Всъщност зад тази обвивка се криеше човек, който просто искаше да бъде разбран от околните.

by **Hyuna♡** Сря Май 20, 2015 6:22 pm

- Той винаги се е грижел за мен не по желание, а по задължение. Слушайки разказът на Джимин, който не беше никак приятен за нея, Хьона присвиваше очи и сбръчкваше веждите си. Що за човек? Как е възможно през цялото това време той така да се отнасял с единствената дъщеря, която е имал до себе си? Вместо да ѝ се е радвал, да я е обичал и подкрепял във всяко едно нейно начинание, той я е стъпкал. Разбира се, бе слушала много по-ожесточени истории на "родители". Бащи, убиващи зверски родните си деца или майки, продаващи бебетата си за пари по интернет, сякаш продават някоя ненужна вещ. Това изобщо за Хьона не са хора, достойни да се наричат родители. Да създадеш дете и после собственоръчно да му отнемеш живота..

Въпреки че ситуацията при тях бе коренно различна, за рапърката възрастният също не можеше да се нарече "баща". Години наред той е сривал самочувствието на детето си, натяквайки му, че от него човек няма да излезе и го е сравнявал с нищожество. Не, определено не съжаляваше, че е нямала баща в живота си, и не желаеше да има - такава твар! И без това Хьона в мигът, в който видя стария, му лепна тикета "негоден родител" и така щеше да си остане завинаги!

-Не го познавам и не искам да го опознавам, но и без това бих се заклела, че не приличаш на него! - погледна към сестра си и за момент спря да гали бялата топка с косми в скута си. -Възхищавам ти се, знаеш ли? През всичките тези години той те е унижавал и ти е повтарял, че нищо няма да излезе от теб, но ето те. Соло рапърка си в една от най-известните звукозаписни компании, със стабилна основа. С теб наистина много си приличаме. - опита се да се усмихне, но следите от тъгата не ѝ позволяваха. - И не говоря само визуално!

Една от приликите помежду им бе, че близначките не са били щастливи, макар че за Хьона, Лил Чан е страдала повече. На другия край на света, в чужда държава, с чужд език, с чужд родител, който никога не я е подкрепял и насърчавал. Нещото, от което Ким Хьона не би могла да се оплаче. Майка ѝ винаги я е насърчавала и подкрепяла с цялата си душа, винаги се е интересувала от дъщеря си и никога не е поставяла себе си на първо място. Точно заради това, Хьона чувстваше вина. Защото Лил никога нямаше да види майка си, да я опознае и да разбере какъв прекрасен човек беше тя. Чувстваше се като егоистка, иззела майчината любов само за себе си.

Тъмнокосата, също като сестра си, се загледа в минувачите по алеите в парка. Слава богу, те бяха твърде заети със себе си и не отразяваха сестрите. Точно сега на нея изобщо не ѝ бе до фенове. Не ѝ бе до аматьорски и нелепи усмивки, ама хич. Днешното ѝ настроение беше "некво-никво". Нямаше настроение за нищо, може би защото наближаваше най-омразният ѝ ден в годината, а може би и защото с такова се бе събудила.

-Джимин! - погледна пак към сестра си и леко, даже незначително ѝ се усмихна. - Не те познавам, да, но искам да те опозная! Искам да знаеш, че ако до сега си била сама без никаква подкрепя, то от сега нататък може да разчиташ на моята. - изстреля го Хьона и продължи да гали Хеликс. Наистина ѝ се искаше да може да върне времето назад и да спаси близначката си от Ню Йорк, където съдейки по думите ѝ, е била неуважавана. Знаеше, че майка ѝ нямаше да остави другото си дете така и щеше да го вземе при себе си, но уви - не можеше.

Лек ветрец, различен от духащия, наподобяващ шепот, сякаш ги докосна и сякаш Хьона долови думите: "Обичам ви". Знаеше, че майка им в момента е с тях, защото тя живееше в сърцето ѝ и я усещаше. Може би тя ги събра в случайна среща, за да се опознаят и никога повече да не бъдат, и да не се чувстват сами. Хьона знаеше, че това е трудно, защото те току-що се запознаха, но не и невъзможно. Тя хареса сестра си, но не знаеше дали Джимин мисли като нея. Надяваше се да не е оставила лоши или грешни впечатления в сестра си, вследствие от телевизионните реалити предавания, клипове, реклами и т.н.

by **Lil Chan** Нед Май 24, 2015 6:09 pm

Когато разказваше за миналото никога не й олекваше, а напротив. Връщаше се назад в онези ужасни за нея години. Искаше с вълшебна гумичка да изтрие всички тези ужасни спомени, които й бяха останали от детството. Единственото, което искаше е да има нормално детство, както всяко нормално дете, но за това вече беше прекалено късно.
-Не го познавам и не искам да го опознавам, но и без това бих се заклела, че не приличаш на него! – знаеше, че казва истината. Нямаше идея от къде, но просто го усещаше отвътре и затова се почувства по-добре. Може би все пак Джимин успяваше да се пребори с това. Сестра й продължи - Възхищавам ти се, знаеш ли? През всичките тези години той те е унижавал и ти е повтарял, че нищо няма да излезе от теб, но ето те. Соло рапърка си в една от най-известните звукозаписни компании, със стабилна основа. С теб наистина много си приличаме. И не говоря само визуално!
Те наистина много си приличаха. Освен външния им вид, двете сестри, макар и отделени, бяха живели живот, който не всеки би могъл да издържи психически и физически. Момичетата бяха станали много силни и готови да посрещнат всеки един удар на съдбата, която със сигурност нямаше да ги остави да си живеят спокойно. Благодарение на това, че са страдали бяха станали толкова студени и предпазливи. Ако поне на едната не се беше случило всичко това може би сега щяха да се прегръщат и да се разхождат с усмивка на лице.
-Джимин! – тя обърна главата си по посока на сестра си и я погледна въпросително. - Не те познавам, да, но искам да те опозная! Искам да знаеш, че ако до сега си била сама без никаква подкрепя, то от сега нататък може да разчиташ на моята.
Лил Чан се изненада от думите на сестра си и това се изписа по лицето й. Може би си беше извадила напълно грешно впечатление за Хьона. Не беше видяла много от нея, но на сцената тя беше като човек, който има много и не се нуждае от каквото и да било. Сега отново започна да си изгражда представа за това какъв човек е сестра й. Тази представа обаче беше коренно различна от това, което си беше мислила за нея.
- Благодаря ти – каза го от сърце. Наистина се чувстваше благодарна затова, че тя я изслуша й и каза всичко това. – Аз също бих желала да се опознаем. Няма да те лъжа. Винаги до сега съм си мислила, че всичко ти е наред и че си много щастлива тук, но чак сега разбирам колко съм грешала.
Джимин си призна, защото не искаше да я лъже. Може и да е от типа лоши момичета, но в същото време е и честна с хората на които държи.
- Ако си свободна може да излезем някой път. Само двете по женски – усмихна се съвсем лекичко Лил Чан. – Какво обичаш да правиш през свободното си време? – искаше да смени темата, която караше и двете да страдат.

by **Hyuna♡** Пет Май 29, 2015 1:11 pm

- Благодаря ти! Аз също бих желала да се опознаем. Няма да те лъжа. Винаги до сега съм си мислила, че всичко ти е наред и че си много щастлива тук, но чак сега разбирам колко съм грешала.

Джимин с право си е мислела това през всичките тези години. Какъв извод да си вади човек, гледайки Хьона усмихната? Тя никога не е показвала видимо своите грижи и заради това хората са я мислели за щастлив и безгрижен човек. Точната аргументация в случая беше онази студена декемврийска вечер, когато бе отвлечена и тогава, когато се разплака пред похитителя си. Тогава съзря изумлението, изписало се на лицето му. Учуден бе, че я вижда да плаче. Да, защото никой никога не я бе виждал в такова състояние. Никой никога не бе виждал лицето на Хьона извън блясъка и сцената на една звезда. Никой никога не я бе опознал, а вече беше "осъдена" от мнозинството и дори сестра ѝ я е мислела за друг човек. Ким имаше врагове, но те не знаеха, че мразят само рапърката на 4minute, но не и нея самата, защото не я познават и нямаше никога да я опознаят. Човек не може да мрази някого без да го познава, нали?

Принципно тя не се интересуваше от това какво мнение са изградили за нея. Дали в мъжките и женските очи е просто някоя известна проститутка, спала с половин Корея или просто някоя фльорца, способна само да хвърля дрехи и да кълчи задните си части пред камери. Истината е друга и напълно различна. В нея живееха две различни жени. Известната, егоистичната, себичната, жестоката и коравосърдечната Ким Хьона, която сама избра да показва и да играе, но с времето стана много трудно. А другата - наранена, самотна и нещастна Хьона, тя заключи дълбоко в себе си, защото знаеше, че колкото по-жестока е, толкова повече ще я уважават, а слабия всеки може да го тъпче.

- Ако си свободна може да излезем някой път. Само двете по женски. Какво обичаш да правиш през свободното си време? Виждайки усмивката на сестра си, Ким Хьона също се усмихна. Може да се каже, че за първи път някой я накара да се усмихне с желание и без страхове. Може да е леко и незначително, но все пак това е началото на промяната ѝ. Всичко беше за секунда след това усмивката ѝ избледня и изчезна. Нови терзания и въпроси изникнаха в съзнанието ѝ. Ами ако след като опознае истинското лице на сестра си, Лил не я приеме? Може би Хьона се страхуваше повече да покаже и изрази себе си , отколкото маската си, защото хората вече си бяха съставили мнения за това що за човек е тя.

-Обичам да играя с кучето си в парка. -започна да изрежда любимите си хобита и отново лека усмивка разтегна ъглите на устните ѝ. - Обичам да купонясвам до зори. Много обичам да танцувам и мога да го правя постоянно. Обичаше и да се снима, но не мислеше да го споделя на глас, защото беше очевидно. С повод, без повод, сякаш бе родена с телефон в ръка. - А, ти?

by **Lil Chan** Пет Юни 05, 2015 9:01 pm

Джимин започна да си представя какво щеше да е, ако двете сестри са израснали заедно. Може би сега щяха да са в една група, а защо не и да са в дует, който да е известен в цяла Южна Корея, а и не само. Може би щяха да се разбират идеално и сега щяха да са неразделни до края на живота си. Реалността обаче беше съвсем друга и тя бързо извади Лил Чан от абсурдните мисли, които се мъдриха в красивата й глава. Тези почти двадесет и три години, през които те дори не подозираха за съществуването на другата, нямаше как да се превъзмогнат толкова лесно. Едно щракване на пръстите нямаше как да промени миналото на момичетата.
-Обичам да играя с кучето си в парка. Обичам да купонясвам до зори. Много обичам да танцувам и мога да го правя постоянно.
Джимин поклати глава едва забележимо. Изненада се от това, че всъщност те двете си приличат толкова много. Хилядите километри и напълно различните обстановки не са оказали особено влияние върху предпочитанията им и те са успели да се запазят почти еднакви. Единствено танците не бяха много голяма страст на Лил Чан. Тя просто обичаше да движи тялото си под мелодията на някоя песен, но не беше толкова пристрастена към тях както Хьона.
Лил Чан също като нея обичаше забавленията и купоноите. Прекараните години в Ню Йорк тя обичаше да бъде в баровете и дискотеките с компанията, която не можеше да се каже, че й е приятелска, а че е просто група от хора, с която Джимин се движеше, за да не е съвсем сама.
- А, ти? – върна й въпроса Хьона.
- Аз също обичам да играя с кучетата си и да купонясвам. Макар, че напоследък нямам много време.. – усмихна се съвсем лекичко. Нещо, което не се случваше особено често. – Също така обичам да пътувам и да опознавам много нови места. Понякога просто се качвам на колата и потеглям – имаше един ужасен навик, останал й от годините в Америка, да изчезва без да предупреди никой, но то си имаше едничка цел – да опознае Корея, защото и до ден днешен много от градовете са пълна мистерия за нея.
Всяко едно място, което беше посетила беше отбелязано в един тефтер, придружено от снимка и няколко реда от цялото впечатление, което е оставило въпросното място в Джимин. Едно от любимите й места винаги ще остане резервата за панди в Китай. Винаги щом разглеждаше снимките си на тях се спираше най-много. Възхищаваше се на това, че човечеството е решило да направи нещо хубаво и да спаси тези невероятни създания. Единствено за животните й пукаше една идея повече, отколкото за самите хора.

by Sponsored content