Re: Парк "Hitae"

by **Hyuna♡** Сря Юни 10, 2015 11:49 pm

Имаше само един свободен ден, а толкова неща да свърши. Добре, че от компанията бяха така благородни, че да им дадат днешния ден за почивка, имайки се в предвид, че никога не са били такива. Бяха просто като всички останали - използвачи, виждащи златни мини в айдълите си. Всичко това изнервяше Хьона и тя отлично знаеше, че този почивен ден, ще им излезе през носа. Още на следващия ден трябваше момичетата от групата ѝ да са свежи като краставички, а един проклет ден не стига, за да си починат достатъчно.
- Аз също обичам да играя с кучетата си и да купонясвам. Макар, че напоследък нямам много време. Също така обичам да пътувам и да опознавам много нови места. Понякога просто се качвам на колата и потеглям. Значи следващата им среща вероятно ще е в някой от онези скъпи и елитните клубове и дискотеки на столицата, посещавани само от важни клечки. Изречените думи накараха рапърката да се усмихне. Имаха общи интереси, и двете имаха талант, и страшно си приличаха. Всички тези факти напълно ги оприличаваха в две сестри, две далечни и непознати, но все пак две сестри.
-Джимин, любопитно ми е –започна да говори с изнервен и леко притеснен глас. Не знаеше дали въпросът ѝ е уместен и дали няма да бъде жестоко срязана, но все пак реши да го зададе от любопитство. –Кога и по какъв начин разбра за съществуването ми? И още един въпрос, как се чувстваше, когато се върна тук? Беше чувала за скандалите, избухнали по неин адрес, но нито по вестниците, клюкарите и официалните мрежи не се говореше за чувствата на Лил Чан. Беше ѝ страшно любопитно да разбере как се е почувствала Джимин, след като е разбрала, че съществува друга като нея? Може и тя като сестра си да е помислила, че това е поредния измислен брътвеж от страна на журналистите и да не е повярвала на тази поредна клюка. Днешните журналисти какво ли не измисляха, за да спечелят по-висок рейтинг и повече пари. Разбира се, всичко е за пари. Пълна световна бъркотия. Днешно време ако нямаш пари, нямаш нищо. Затова светът се напълни с корумпирани и алчни същества, които бяха просто жалки в очите на Хьона.
Хеликс, който само до преди минути спокойно седял в скута на Хьона, се премести при собственицата си, а на нея не ѝ остана нищо друго, освен да го проследи с поглед. Това куче ѝ напомняше много за нейното, макар че беше по-голямо и бяло.
Вятърът продължи да се увеличава, а синьото лазурно до преди малко небе, започна да придобива сивкав оттенък. Явно предстоеше да вали, което щеше да е лошо и да провали плановете ѝ. Искаше ѝ се да посети гроба на майка си, защото отдавна не го бе посещавала, а днес беше и свободният ѝ ден. Вероятно щеше да го прекара половината там. Имаше толкова да си говори с нея. Когато го правеше се чувстваше по-спокойна и чувстваше, че сякаш тежък камък пада от сърцето ѝ. Чувстваше се отново разбрана, каквато винаги е била след разговор с родителката си. Освен всичко останало, на гробището не се чувстваше толкова самотна, колкото е била винаги и сякаш цялата ѝ мъка отведнъж си отива, но след като си тръгне от там, всичко се връща. Връща се реалността, от която Хьона се опитваше да избяга. Цялата тази самота и мъка, които постепенно ѝ отнемаха всичко, дори собствения ѝ живот.

-Разбира се, не си длъжна да ми отговаряш, ако не желаеш! - реши все пак да допълни към предишните си думи, гледайки колебанието, което се изписа на лицето на близначката ѝ. Щеше да я разбере ако замълчи, все пак Хьона буквално я подложи на кръстосан разпит, свързан с нейните чувства и емоции, които навярно не са били никак приятни за нея.

by **Lil Chan** Пет Юни 19, 2015 10:41 pm

-Джимин, любопитно ми е. Кога и по какъв начин разбра за съществуването ми? И още един въпрос, как се чувстваше, когато се върна тук?
Все още й беше пред очите как папараците спяха дори пред вратата й, за да й задават въпроси свързани с Хьона. Един от най-омразните й въпроси беше колко пластични операции е претърпяла, за да заприлича на нея. Никой не вярваше, че Джимин се е родила с това лице и че с него ще си умре. Всеки искаше да направи сензационна новина, за да спечели много пари, без дори да му пука какво му е на човека срещу него. В случай това беше Лил Чан. Момичето също имаше чувства. Нищо, че не ги показваше толкова често. Тя е човек преди всичко, а хората умеят да чувстват.
-Разбира се, не си длъжна да ми отговаряш, ако не желаеш! – проясни Хьона.
- За съществуването ти разбрах в Ню Йорк съвсем случайно. Група момичета ме спряха и ми поискаха автографи. Аз им обясних, че ме бъркат с някого, но те бяха повече от сигурни, че съм теб. Така се стигна още същия ден да потърся името ти и останах потресена от това, което видях. След това попитах баща ми и от там стана ясно, че е крил от мен толкова дълго време за това, че имам сестра.
От една страна се радваше, че разбра за Хьона, защото след този разговор Джимин взе решението да се завърне в Сеул. Макар, че корейският й не беше перфектен, макар че не знаеше какво изобщо е в Корея, тя се върна напук на баща си, който се опитваше да я задържи в Ню Йорк под претекст, че там е хиляди пъти по-добре, отколкото в Сеул. Още от малка Джимин си мечтаеше да излезе на голямата сцена. Плановете й бяха да го направи в Щатите и да се опита да пробие, въпреки че е от азиатски произход, но всичко рязко се промени.
- Когато дойдох тук дори не знаех от къде да изляза, за да си хвана такси. Беше ми адски объркано, но въпреки това със странния си корейски и някоя друга английска дума успях да се добера до апартамента ми. Известно време всичко си беше наред. Започнах да свиквам и да се подготвям за кастинги. След като ме приеха в YG, журналистите разбраха за мен и тогава започнаха скандалите..
Не беше нужно да споменава какви неща се изписаха по неин адрес. Беше сигурна, че и Хьона ги е прочела или поне има малка представа за това. Джимин нямаше думи, с които да изрази благодарността към шефа си, който въпреки всичко това не я изгони от компанията, а й позволи да дебютира и да бъде част от това семейство.
- Мисля, че ще завали.. – каза Джимин между другото и погледна към небето, където се бяха намърдали няколко сиви облачета.

by **Hyuna♡** Вто Юни 30, 2015 12:32 am

Гледаше небето. Небе, потънало в сиви оттенъци и мрачни облаци, заплашващи да се пръснат всеки момент. По всичко изглеждаше, че предстои да вали при това много да вали. И то точно днес. Точно в началото на почивния ѝ ден, когато имаше да свърши един куп неща. Какъв шибан късмет!

Докато близначка ѝ отговаряше на зададения ѝ въпрос, мислите на Хьона я бяха отвели в други пространства, представящи различни сцени. Сякаш е на кино и гледа живота си през очите на зрители. Вижда го през филмова лента, сякаш вече е бил изживян. Една мелодрама, трансформираща и прерастваща в трагикомедия.

- Мисля, че ще завали.

Думите на Джими върнаха съвсем за малко Хьона в реалността. Тя не осъзнаваше, че през цялото време докато близначката ѝ е говорела, е бляла в небето, върху което сякаш можеше да види себе си. Отново напълно потънала в спомени, тя бавно връщаше "лентата на живота" назад, докосвайки се до вече несъществуващото. До някогашното си щастие, до гимназиалните си години. Всичко в училището ѝ вървеше блестящо и се справяше отлично, с някои изключения, сред които бе химията. Мразеше този предмет повече от всичко, защото тези проклети формули, съединения, символи и пр, отказваха да влязат в главата ѝ, а учителката почти винаги изпитваше нея. Сякаш я беше набелязала. Едно единствено химично уравнение успя да назубри, и то колкото да го напише пред учителката, и в следващият момент от него останаха само знаците - чертички, стрелкички и т.н. Слава богу, че кариерата ѝ не се крепеше на химични формули и уравнения, че щеше да се види в чудо.

Мислено продължаваше да връща лентата назад. И ето едно малко безгрижно момиченце с рисунка в ръка и весела усмивка бърза към майка си, за да ѝ покаже какво е нарисувала и да я зарадва. Както никога до сега. И както повече няма да я види. Мамка му, как ѝ липсваше усмихнатото ѝ лице! Онези засмени очи, онези плътни и топли устни, с които докосваше дебелите бузки и чело на малката Хьона. Онези обятия, в който се топлеше и спокойно заспиваше. Ароматът на майчината любов, обгръщащ напълно сърцето ѝ. Този аромат, който повече нямаше да усети.

Хората започнаха да се разотиват, за да не ги застигне дъждът, а на Хьона ѝ бе все едно. В този момент не ѝ пукаше за нищо. Всичко около нея губеше цвета си и посивяваше, точно като небето. Всичко се сливаше в едно и ставаше безформено. Всичко изчезваше, сякаш погълнато от гъста мъгла. Искаше да крещи, да плаче и да разкрие всичко, което е таяла в себе си толкова време, но вместо това просто една силна въздишка напусна устните ѝ и тя до някъде ѝ помогна да се осъзнае и да си припомни думите, които си е повтаряла многократно: "Няма я и няма да я има вече, но ти трябва да продължиш напред!Заради нея. Заради любовта си към нея. За да намери покой душата ѝ."

-И..извинявай!

Най-накрая свали поглед от небето, а филмовата прожекция се стопи някъде в битието. - Разсеях се! - Опита се да се оправдае, заради това че изобщо не чу какво ѝ каза Джимин. Беше време вече да се върне в реалността. Отново се намираше в парка, седнала на една пейка, в компанията на сестра си. Как така все ѝ се случваше да въздиша шумно и тежко пред неподходящи хора! Хора, които тя не иска да я съжаляват.

.."Колко си жалка само" - Отново и отново се убеждаваше в автентичността на тези думи.

-Ако искаш се прибирай, за да не те настигне дъждът! - Нямаше какво повече да каже.

by **Lil Chan** Нед Юли 12, 2015 5:00 pm

Джимин просто стоеше до Хьона, която гледаше към небето, сякаш се молеше за нещо, сякаш очакваше нещо от там. Не беше в главата й, но и не искаше да бъде. Единствено там всеки можеше да бъде себе си. Макар, че при Лил Чан не беше така. Дори и пред себе си тя се опитваше да скрие някой неща и да бъде това, което иска да е, а не това, което е в действителност.
-И..извинявай! – каза й Хьона.
Джимин я погледна. Познаваше това лице, познаваше много добре когато нещо го мъчи и знаеше, че не е никак лесно да го преодолее.
- Разсеях се! – оправда се Ким.
- Няма защо да се извиняваш. На всеки може да му се случи ... – отвърна й Джимин. И тя самата не беше една от най-концентрираните личности.
Не искаше да я натоварва с присъствието си. Имаше чувството, че Хьона в момента се бори с това, че сестра й е пред нея. Джимин я накара да се върне назад във времето, да си спомни за майка си и успя да отвори една голяма и дълбока рана, която няма как да се затвори. Може би Ким беше толкова объркана, колкото и сестра си.
-Ако искаш се прибирай, за да не те настигне дъждът! – Лил Чан погледна към небето, за да види отново онези сиви облаци.
- Наистина трябва да тръгвам – погледна часовника си и за нейна изненада откри, че времето доста е напреднало.
Преди обаче да тръгне тя се сети нещо. Извади от чантата си едно тефтерче с черни корици. Тя го носеше навсякъде със себе си, защото никога не знаеше къде ще я връхлети музата за писане на текстове. Вътре си правеше записки, отбелязваше си фрази или направо пишеше текстове, който може да използва за някоя своя песен. Отгърна го на една празна страничка. Взе химикала, който беше прикрепен към кожените му корици. Изписа няколко цифри на празното място и скъса листа.
- Ето това е номера ми – остави листчето точно до Хьона на пейката. След това взе Хеликс, който се беше качил на пейката и го свали долу. – Е, ние ще тръгваме.
Нямаше какво повече да си кажат. Джимин набързо се сбогува с Хьона и потегли към дома си. Кученцето й както винаги я следваше и вървеше плътно до нея. Беше прекалено рано, за да заключи дали с Хьона ще поддържат някаква връзка или ще се държат като напълно непознати. Джимин искаше да я опознае още. Искаше да разбере повече за човека Хьона, а не за онази звезда, която всички виждат на сцената и по предаванията.
Нямаше да й се сърди, ако изхвърли номера с листа й или просто го остави там. Дори самата Джимин не знаеше защо го остави там.

by **Hyuna♡** Чет Юли 23, 2015 9:21 pm

Хьона отново се вгледа в небето, но този път не "заспа" в спомен за миналото си, а просто за да види сивите облаци, надвиснали над тях. Вятърът постепенно се увеличаваше, а денят се смрачаваше.
- Наистина трябва да тръгвам. - погледна близначката си, която си ровеше в чантата, а от там извади някакво черно тефтерче, подобно на лично дневниче, и започна да пише. На госпожица Ким ѝ беше интересно какво ли пише. Може би описваше странната среща с още по-странната си новооткрита сестра. Сестра, която е оплетена в спомени и мисли. Прекалено е отнесена и не може да обърне внимание на единствения си роднина, която днес за първи път срещна от двадесет и три години.
Въздъхна тежко, когато Джимин откъсна листчето, на което пишеше и го остави в близост до рапърката, която объркано го погледна.
- Ето това е номера ми. -все още гледаше листчето и не знаеше как да реагира. Джимин ѝ даде номера си, което означава, че иска да продължат да контактуват и това накара Хьона леко да се усмихне. Е, ние ще тръгваме. -допълни се Лил и заедно с кученцето си започнаха да вървят към изхода на парка, а Ким просто стоеше безмълвна и гледаше как сестра ѝ се отдалечава. Докато се усети тя вече се беше скрила от погледа ѝ. Проклятие, дори не можа да се сбогува с нея, кой знае дали щяха да се видят отново, а дори не се сбогува с нея. Отново дълбока въздишка излезе от гърлото на момичето и тя стана от пейката. Имаше чувството, че доста време е прекарала на нея, тъй като цялата се беше схванала. Преди да направи и крачка се сети за листчето с изписания телефонен номер на Джимин и го взе. Хвърли му последен поглед, сякаш се опитваше да наизусти цифрите, след което го сгъна на две и го прибра в джоба на кожените си панталони. Погледът ѝ отново се спря в посоката, в която близначката ѝ си тръгна и бегла усмивка се намести на мястото на обърканата ѝ физиономия.
-Няма да се отървеш от мен, сестричке! - каза през крива усмивка и тихичко, колкото никой да не я чуе и да я сметне за чалната, а след това се обърна и продължи в противоположната посока.

by Sponsored content