Re: Увеселителният парк

by **Mint~** Пон Фев 17, 2014 8:52 pm

- Мелъди?! - иззад игъла се дочу досадното френско произношение на мениджърката й
...Мадам, както я наричаше Минт, за да завърши напълно образа на сводничка от крайните, гадни квартали на Париж. Липсваше й госпожа Чой, която се грижеше любезно и дружелюбно за момичетата от Ниън Ем, за разлика от това клюнесто същество. Всъщност, искаше не само старата си мениджърка. Често се сещаше за палатковия лагер в средата на малката квартира, шпионирането на всички от Уай - Джи , снимките върху капака на бялото Ламбургини на Джи - Йонг. Но все пак Мелъди нямаше право на оплакване, след като тя сама взе избора да се натресе на злобарката Грийн.
- Пак ли пушиш?
Тъмнокосото момиче ловко се извърна и изхвърли цигарата зад гърба си, без Мадам да забележи, разтърсвайки бързо глава.
Стар навик, останал още от Уай-Джи. Честно казано, с момичетата не започнаха да пушат, защото бяха стресирани. Та цигарите им бяха от най -слабите. Просто им харесваше групичката, която се събираше на паркинга. Чувстваха се много "яки", "badass" ако щеш, а на всичкото от горе се сприятелиха с доста от важните клечки на компанията. И все пак ужасния навик си остана. Навярно, въпреки, че Мадам много й се караше и я наказваше за цигарите, те не вредяха на гласът й, а даже му помагаха. Така или иначе плътният тембър на Мелъди бе започнал да дрезгавее когато пее, което хич не беше зле.
- Non, не пуша. - Минт пъхна ръце в джобовете на кремавото си палто, възпирайки Мадам да ги измъкне от там и да ги подуши, както винаги най - безцеремонно правеше
- Тогава... - дамата се огледа демонстративо- Какво правиш тук?
И наистина, двете се намираха в най - затънтеното крайче на парка, обгърнато в ръждива мрежаи и надраскани мръсни стени. Шах. Не знаеше какво да отговори.
- Е, номрано ли е да чакаме някакъв групар 100 часа ? - Мелъди се нацупи недоволно, а лицето на Мадам придоби странен червен отенък
Ръцете на хилавата женица се впиха в рамото й и я завлачиха към една от белите палатки.
- И пробвай да изглеждаш мила. Писна ми от твоите селски номера. Всички те мислят за простачка, а ти се радваш. - съскаше мениджърката, тътрейки момичето напред- Гупари. Ти нормална ли си? Давай, наречи го групар. Напсувай го. Какво друго ти остава?
Най - накрая Мелъди бе настанена на един от неудобните столове, докато голяма тълпа от хора се суетяха по в страни. " Изглеждай мила. " прошепна Мадам излизайки с бърза и енергична крачка извън палатката. Минт се изправи бързо, оглеждайки фигурата около, която се въртяха всички. Зърна за няколко секунди светлокосо момче, а погледите им се срещнаха. Не можеше да се фокусира върху друга част от него самия освен вглабяващите му шоколадови очи. Губеше го измежду тълпата от хора, които оправяха косата му и нанасяха равни тонове фон-дьо-тен върху кожата му, докато най - накрая не се отказа. Нямаше къде да й избяга, нали?
Докато изчакваше гримьорите и фризьорите да приключат Мелъди се поразходи из останалите палатки констатирайки с ужас, че в една от тях имаше огромен бюфет. И тъкмо когато натъпкваше пухкава бухтичка, покрита с много пудразахар, нещо, което не бе вкусвала с месеци, някаква фльорца й я прекъсна, отнемайки изкушението от ръцете й с гаден поглед. Мадам имаше свои хора навсякъде. След около десет минути зяпане на пастички, кексчета, понички и йогурчета с най - разнообразни плодове, момичето реши, че е изминало достатъчно време и вече може да се запознае с колегата си. Набързо сипа две чаши горещо кафе и се върна в първата палатка, където вече издухваха косата на светлокосото момче. Започваше да съжалява, че не е толкова започната с к-рор-а. Щеше да е доста неудобно. Подозираше, че бе от онази група B.A.P, но Минт не си падаше много по тези неща. Преближи се неловко и му се усмихна в огледалото.
- Здрасти~!- помаха му с крайчеца на пръстите си, тъй като и двете й ръце бяха заети с картонените чаши- Аз съм Мелъди.

by **Daehyun.** Пон Фев 17, 2014 9:30 pm

Обожавах когато някой ми пипаше косата .Особено когато ми правеха прическа.така се отпусках и ми ставаше голям кеф.За разлика от мен Джело въобще не обичаше да му се дори греда косата.Горкото беше толкова чувствителен.Това му беше слабото място и често страдаше заради него.Да живееш с 5 момчета си е голям риск.Доста често го тормозех даже.Аз и Йонгдже при всяка удобна възможност тичахме да тормозим макнетата,но за разлика от Джело ,Ъп не издаваше звуци!
Стоях мирно на неудобния пласмасов стол и се опитвах да се достигна онзи вътреше мир в който изпадах ,когато ми правеха прическа.До някъде успявах ,но тази фризьорка всеки път когато да реча да се онеса ме опарваше с пресата.Знаех ,че не беше нарочно .Косата ми беше идея по-къса защото я постригах заради промоциите.Такава грива и вие няма да изтърпите,я!След прическата ,която човек да не повярва успя да се получи ,беше ред на гримьорката.Стисках палци поне тя да не се притесни защото не исках да ми избоде очите с очната линия.Бх забравил за онези магнетични очи ,които срещнах преди малко.Огледах се в огледалото и ги потърсих.Не ги намерих ,което по някаква причина ме успокои.Притежателката ,която успях да съзря одеве ,ми се видя наистина красива,а това което ми направи най-голямо впечатление беше ,че тя не беше корейка.Съвсем наскоро ,на турнето по- точно,открих ,че момичатата с европейски корени са супер красивите.Имаха пъстра гама от цветове на очите ,на косите ,че и на кожата.А пък ние корейците някакви си жълтурчета ,с черни от и коси.Намирах чужденците за доста по-красиви от нас самите.Напоследък тук в Корея полудяха по пластиката и така мааалките остатъци от натурална красота ,все повече се топяха.А пък аз,каръкът ,точно за нея се оглеждах.Пу ,че късмет.Нямах търпение да се запозная с момичето затова докато ми оправяха лице дискретно потропвах с крак.
- Здрасти~!-красив, нежен глас привлече вниманието ми.Веднага отворих очите си погледх в огледалото.Ето я!Тя стоеше точно зад мен и ми се усмихваше.По-дялволите... За момент гледах сякаш ми беше проговорила на патагонски.Освестих се бързичко.
-Здравей?-отговора ми прозвуча по-скоро на въпрос.Просто в последния момент си помислих ,че може би не знае корейски.В такива моменти ,ако господин Банг беше до мен щеше да ме удари по врата и да ми кже ,че със право съм блондинка.Тя нямаше да ме заговаря ,ако не знаеше корейски нали?НАЛИ?
-Аз съм Мелъди.-представи се
На лицето ми отново се появи онази моя ,скована ,глуповата усмивка.Гримьорката се отдръпна от мен и аз видимо си отдъхнах.Изправих се докато не изпусках красивите пъсти очи на Мелъди.Застанах пред нея и й се поклоних възпитано.
-Аз съм Дехьон ,но може да ми викаш просто Де.-представих й се и аз,а усмивката ми стана още по-широка.Отбих засрамено поглед.Ако щете вярвайте ,но съм много срамежлив ,а това момиче пред мен ми действаше доста неловко.Нямах обяснение.
-О тенк ю вери .-опитах се да сглобя някакво изречение на английски за да я впечатля,когато тя ми подаде една от чашките от които се разнасяше умайния аромат на горещо кафенце.Точно от това имах нужда.
-Знам ,че ще ме помислиш за флиртаджия ,но не мога да не отбележе ,красивите си очи!Сериозно,не са лещи нали?-наведох се леко към нея.-Уааа,страхотни са!

by **Mint~** Вто Фев 18, 2014 8:06 pm

Ко-звездата й се изправи и бързо се поклони, както гласеше етикета. Тя повтори движението му, доста неловко. Още не бе свикнала с този обичай и той даже не бе по вкуса й. Да не й бяха господари или нещо от сорта, че да се прекланяше пред великолепната им личност ? И всичките тези " оппа, они "..... Слава Богу, Джи - Йонг и Йонг - Бе не държаха на тези обръщения, за разлика от останалото цяло население на Корея, което изпадаше в шок ако не ги наречеш по този начин.
- Аз съм Дехьон, но може да ми викаш просто Де. - топлата усмивка на светлокосия се разшири, стигайки подчти до ушите му
Мелъди не бе сигурна какво друго можеше да каже, още повече на корейски. Да, пребиваваше тук от вече четири години, но хич не й бе лесно. Все още в главата й се преплитаха думи, заучени фразички и изречения. Тук таме й се налагаше и да помисли как да използва някоя дума или какво значеше в превод. Така че, за да избегне едно доста неловко мълчание, просто подаде чашата към Дехьон. Беше ужасно странна около момчета, трябваше да й се признае.
Момичето бе от онзи тип хора, които бяха smooth около собсвения си пол, но се превръщаха в пълни калпазани около противоположния. Изпускаше неща, заекваше, говореше глупости, не чуваше 90% от казаното, спъваше се, падаше, и най-вече- не знаеше какво да каже.
-О тенк ю вери. - отвърна любезно Дехьон, а на Мелъди й се наложи да прехапе устни, за да не се разсмее
Професионална деформация. Просто Мелъди бе тътрена на уроци по английски от когато се помнеше и цялата й същност се бунтуваше срещу неправилното му използване. В крайна сметка се бе превърнала в grammar nazi.
-Знам, че ще ме помислиш за флиртаджия, но не мога да не отбележе, красивите ти очи! Сериозно, не са лещи нали? Уааа, страхотни са!
Дехьон, като за връх на нервната криза на Мелъди, се наведе напред, сякаш пробвайки да провери дали това е естествения цвят на очите й. Това не ме нещо, с което Минт бе свикнала (за миг даже се зачуди дали не говореше за другите очи, тъй като това бе доста изтъркана тема, но малката Мадам в главата й бързо я шамароса за простащината). Не, не това за очите- всички постоянно я питаха за тях. Някои фенове даже ги наричаха любимия цвят на Южна Корея. Изглежда повечето азиатци ги бе страх от бели жени. Доказан факт от много анкети. Виждаше как, вървеейки по улицата, момичетата мятаха завистливи погледи, а мъжете се свиваха настрани, предпазвайки се от чужденката. На Мелъди рядко някой й пускаше комплимент, освен задължени водещи и стилисти.
- Ъммм...ами..., да, мои са си...? Смисъл естествени....Смисъл смисъл...ъъ..не са лещи. - ето, наново се започваше с глупавите изречения. Смисъл смисъл ? Сериозно ли?
Мелъди усети как цялото й лице поруменява, правопропорционално на глупавите й думи. Нещата не можеха да отидат на по - зле и тя се принуди просто да отпие от кафето, колкото да запуши глупавата си уста преди да е изпълвала още някоя тъпотия. И точно когато отделяше картонената чаша от устните си, една от заспалите фризьорки, която пробваше да измъкне пресата от мобилния контакт, я удари с лакът в ребрата. Естественно, Минт залитна напред, буквално мятайки се върху Дехьон. И не, не беше от " онзи " вид мятане като по романтичните филми. Не се бе хвърлила в обятията му, а после заключила поглед с неговия за няколко дълги секунди. Мелъди дори не погледна момчето, отдръпвайки се на момента, предусещайки какво може да се случи. Оказа се твърде късно. Цялата горна част на палтото й бе покрита с горещото кафе на Де.
- О, боже.мой. - изцвърча Минт пред объркания поглед на Дехьон
Не й пукаше толкова, че бе съсипала реквизит, а факта, че Мадам със сигурност щеше да я накара да изяде дрехата. Виновната фризьорка веднага започна да се извинява бързо, покланяйки се на всяка секунда, но пострадалата Мел съвсем я бе изключила. Трябваше да прикрие доказателствата докато още имаше време.

by **Daehyun.** Сря Фев 19, 2014 4:09 pm

Не трябваше да й говоря тези неща.Моментално съжалих за думите си.Не исках хората да ме разбират погрешно.Никога не бих си позволил да ме изкарат някакъв женкар или флиртаджия.Не съм такъв.Просто за разлика от половината свят ,оценявах и намирах красотата във абсолютно всеки.ВЪВ ВСЕКИ! На всичкото отгоре не можех да лъжа и не задържам мислите си.Кажете ми как да си държа устата затворена при положение ,че пред мен стоеше толкова хубаво момиче??Никакъв шанс да замълча.Обичах да карам хората да се усмихват ,точно за това понякога ми се налага и да се превземам малко.Примерно в ролята на шут.Обичах усмивките и блясъка в очите.
- Ъммм...ами..., да, мои са си...? Смисъл естествени....Смисъл смисъл...ъъ..не са лещи.-изпелтечи срамежливо Мелъди.Неловкото й изражение и поруменялите й бузи ме накара да стисна зъби за да не се ухиля и да си скъсам бузите .Беше сладка.Особено розовината на скулите й.На фона на бялото лице и светлите й очи ,изглеждаше още по-сладко.В днешно време всички момичета се правеха да сладички и издаваха някакви звуци и правиха муцки.Да,да ,бяха милички ,но ...аз не бях..Аз не харесвах такива момичета.Чистата невинност и натуралната красота ме привличаха.
Следващото видях беше как една от фризьорките,очевидно забързана в целта си да се бори с контакта и пресата някак си успя да удари Мелъди .Стоях и гледах и сякаш всичко беше на забавен кадър.Виждах как момичето залитна напред ,а аз някак си успях да реагирам и посегна да я прихвана за да не падне върху мен,а аз ако падна считайте ,че цлата инпровизирана палатка ще се срути точто като на филмите.Много съм тромав.
- О, боже.мой. -беше паролата която отключи нормалното време на дествията.Премигнах объркано.Видях голямото тъмно пето на бежавкото якенце на Мелъди.Погледанх към кафето си и открих ,че чашата беше почти празна.Чудесно.Съвсем скоро усетих как дясната ми ръка ,или по- скоро на ръкава на сакото ми беше беше подгизнало.Явно нейното кафе се беше лиснало върху мен ,а моето върху нея.Що за ситуация? Двамата с госпожица Красиви очи се гледахме с все още окорени очички. И точно тогава ,онази моя усмивка отново започна да се разлива по лицето ми.
-Хей,добре ли си?Хаха.-гласът ми пресепна леко защото имах малък проблем с гърлото.Малка настинка ,нищо сериозно.Прочистих гърло и сключих устните си за да скрия ухилената си физиономия.Май не беше редно да се смея.Притеснените очи на момичето наистина ме притесинха.Т-това беше само кафе..
-Мадам.-отчетливо чух прошепната дума ,която се откъсна от урозовите й устни.Чакай..кой??Погледнах я объркано докато събличах сакото си и останах само по-тънката блуза.
-Спокойно това е ..това е само кафе.Стилискта ,ще се погрижи.-направих опит да я успокоя и се огледах моментално за въпросната стилистка,която щом срещна погледа ми се сепна и тръгна да рови в някаква чанта.Върнах погледа си на Мелъди.Беше много нисичка...то не че аз бях толкова висок.
-Мелъди!-груб женски глас ме стресна.Веднага разпознах собственика.Беше някаква непозната ...страшна жена.Погледа й...змийските й очи,направо настръхнах.Минах покрай Мелъди и я скрих от погледа й. Отворих уста ,но не намерих думите които ми трбваха.
-Мелъди к-...-тръгна да говори отново онази страшна женска ,но аз реагирха бързо и когато тя направи няколко крачки в наша посока ,аз се спуснах също към нея.Исках да изглеждам като герои в очите на Мелъди ,но вместо това успях най-геройски да се се спъна в нещо и се пльоснах пред въпросната госпожа.Докато падах успях да отскубна някаква папка от хищните й ръце ,която падна върху главата ми.Чудесно Чонг Дехьон,просто идеално.Излага се,продължавай!
-Ейшш~!-изсъсках тихо докато се изправях

by **Mint~** Пет Фев 21, 2014 2:04 pm

-Спокойно това е... това е само кафе. Стилискта ,ще се погрижи.
Мелъди прегрътна тежко, все още гледайки ужасено разплисканото топло петно върху палтото. Просто петно ? Не бе голяма специалистка в прането, имаше жена, която се грижеше за тези неща (назначена от Грийн). Дори докато живееше с момичетата от Ниън Ем единственно простираше, при това доста сакато. Да, наистина нямаше никаква представа от топла, студена и кратка програма, но петно от кафе й звучеше като нещо доста сериозно. Да не говорим че Мадам щеше да подивее и една капка от топлата течност да бе попаднала върху дрехите й, камо ли цяла чаша.
Но може би Дехьон бе прав. Навярно стилистките биха могли да се погрижат за петното преди...
- Мелъди !
Oh snap. Усети как студени тръпки преминават през цялото й тяло. Това не бе беше мениджърка, а по - скоро мащеха като от приказките или ужасна учителка в девически пансион.
Мелъди преглътна тежко. Имаше чувството, че огромна ледена буца е засендала в гърлото й. Май дойде часът на страшния съд. Нямаше на къде да бяга освен да се предаде и да приеме последствията. Не бе съгласна с факта, че си ги е заслужила, но такъв е живота. Не може всичко да е розови рокли, бухтички и кафе.
Мел вдигна бъзливо поглед към триъгълната главица на Мадам, която все още не бе забелязала петното върху реквизита. Ами ако й се разминеше ?
В този момент Дехьон леко се извърна, прикривайки момичето, изглежда разбрал какво се случва. Мелъди можеше да се закълне, че главата й щеше да избухне всеки момент, и ставаше все по - зле колкото повече и повече се приближаваше Мадам. Изражението на мениджърката й се промени от, типичната за нея, ядовитост към объркване. Май не схващаше какво го прихващаше ко - звездата на клиентката й. Да не искаше да се бият ? Въщност, така й се струваше и на самата Мелъди. Нямаше да се очуди ако Де всеки момент изкрещеше " Мо йейо? " в лицето на Мадам и започнеше да скубе пършавя й кок.
О, не. О, ненене, ето, че се случваше.
-Мелъди к...
Дехьон се спусна към мениджърката й, събраяйки няколко от папките, които тя носеше, и оказвайки се на пода. Навярно ситуацията щеше да е уникално смешна и Минт щеше да си умре от смях ако Мадам не бе влючена в цялото недоразумение. Тя просто разваляше всичко с почервенялата си физиономия.
Ето че тъмните й малки очички се спускаха към палтото на Мел, разширявайки се срещайки петното.
Мамка му...
- РАНЕН! ТОЙ Е РАНЕН! - извика високо Мелъди, хвърляйки се със всичка сила върху изправящия се Дехьон, събаряйки го отново на земята. Момчето прояви известна съпротива, промълвявайки нещо като " не, не ", и пробвайки да стъпи на краката си, но Минт го натискаше здраво надолу.
- РАНЕН Е! - хора от екипа започваха да се събират около странната гледка- МНОГО Е ЗЛЕ! ВИЖДАМ КРЪВ! КРЪВ! КРЪВ! BLOOD!! SANG! Sang, Madame, sang!
Всички в палатката вече бяха организирали малък кръг и Мел се възползва от ситуацията да посочи мениджърката си, и да извика " ТЯ БЕШЕ! ".
Част от хората, които не пробваха да намерят кървящата рана по Дехьон, се заеха да обграждат жената. Искаха й сметка и я питаха какъв й е проблема с ужасно груб тон. Самодоволна усмивка се разля по лицето на певицата. Това й се падаше на тази гад.
- Мерси. - прошепна в ухото на Дехьон и се стрелна към съседната палатка
Слава Богу, стилистите й намериха същите дрехи, но един размер по - малки. Положението не бе толкова зле, а честно казано, на нея повече й харесваха стегнати дрехи. Вече минаваше единадесет часа и графика отиваше на зле.
Оглеждайки се подозрително, като таен агент от някой филм, Мел се върна в злополучната палатка. Дехьон бе въдворен на един стол в ъгъла, а Мадам липсваше.
- Yah, как е раната ?- ухили се- Съжалявам за това... Междувпрочием, знаеш ли кога започват снимките?

by **Daehyun.** Пет Фев 21, 2014 7:56 pm

Главата си залагах ,че тази жена пред мен или беше преродената Круела Девил или някаква нейна потомка или ..определено страстна почитателка.Един поглед ми беше нужден за да разбера ,че туй нещо е изпълнено със злоба.Може би затова Мелъди беше реагирала така.Не знайно защото обаче поисках да я защитя.Защо го правих?Нямах абсолютно никакво обяснение.Просто действах по инстникт.Но ако целта ми беше само да я впечатля защо не се справих,а най-грациозносе изсипах пред Круела?Охх,всичко ми беше толкова объркано в момента.
Тъкмо тръгвах да се изправям ,когато викът на Мелъди не ме стъписа.Ококорих очи.
- РАНЕН! ТОЙ Е РАНЕН! -следващото което усетих е как ,момичето ми се хвърли и отново се озовах на земята ,но този път тя беше едва ли не върху мен.
-Ама,не,не доб..-дори не успях да довърша защото до там ми стигна въздуха.Мелъди отново ме притисна здраво към земята.Бях в шок и добре че лицето ми беше точно срещу твърдата земя и никой не успя да види разтворенитени ми от изненада устни.Не се съпротивлявах и даже спрях да шавам.
- РАНЕН Е! МНОГО Е ЗЛЕ! ВИЖДАМ КРЪВ! КРЪВ! КРЪВ! BLOOD!! SANG! Sang, Madame, sang!-продължаваше да вика тъмнокосата.И точно това в онази секунда загрях!Уау,този път ми отне доста време. Паднах на коленете си и нададох нещо подобно на тихичък вопъл. Около нас вече се събираха хората от екипа,че и разни други цивилни. В онази шумотевица допринесана с нестихващи въпроси ,които давах вид че не не чувам..но тези хора едва ли не крещяха в ушите ми.Въпреки всичко това обаче успях да чуя ключовата думичка която ,Мел ми прошепна.Размърдах главата си в знак ,че съм я разбрал и продължавах да симулирам паднал на колене и скрито в шепите ми лице.Опитах да се откъсна от всичките тези гласова над мен ,но скоро нечии хищни ръце ме изправиха от раз.Беше един от бодигардите.Срещу лицето му изглеждах като мишле.Тоя беше брутален.Огледах се предпазливо и открих ,че Мелъди я нямаше до мен,но за това пък се намирах в центъра ,заобиколен от доста хора.Аз я спасих от Круеал ,а тя ме заеба? Е поне каза "мерси" .Усещах всички погледи върху мен.Смутих се моментално.Ами сега какво?
-Добре съм.Хехе ,вижте.Хах.-след всяка думичка се изкисквах нервно.Усмивката ми трепна.
Малката ни драма приключи в същи момент в който чух мощния глас на мениджъра.Виждах как тълпата се размърдваше и му правеше път и скоро до мен достигна и самия той.Избягвах очния ни контакт.

Наистина мразя да ми викат.Особено ако ще е хьонг.Серизно той без проблем можеше да изпее ,не моите ами ариите на някой оперен певец!Имаше си даже собствен рекорд с 50 думи изтреляни на минута НА ФАЛЦЕТ.Беше уникален човек.
-Що за срам,Дехьон.Ужас.Изложихме се тотално.Благодаря.Б-л-а-г-о-д-а-р-я~ -стоях със сведен към земята поглед.Хапех нервно устна и си преплитах пръстите. Добре че конското му приключи,когато някаква дама ни прекъсна.Идеше ми да разцелувам стилиската ,която идваше към мен с ново сако.Фотосесията беше пълен провал имаше ли смисъл? Въздъхнах и отново забих погледа си долу.
- Yah, как е раната ?-пред мен стеше Мелъди,напълно спокойна и даже ухилена.-Съжалявам за това... Междувпрочием, знаеш ли кога започват снимките?
Отвърнах със загадъчна усмивчица и й намигнах.Хьонг беше на метър от нас.Не исках да рискувам.
-Снимките започват!-прогърмя гласът му.Въздъхнах отново и се изправих от стола.
-Да вървим.-казах на Мелъди и я докоснах леко по рамото.Двамата излязохме от палатката.Вън беше истинска олелия.Като ни видяха към нас затичаха гримьорките.Щом ни оправиха ни насочиха към фотографите .Докато мълчаливо крачехме един до друг не спирах да хвърлям погледи към Мелъди.
-Значи деца..вие сте влюбени.Нали?Я се погледенете .-заговори разпалено един от фотографите. Бавно се обърнах и срещнах очите й.Силна светкавица ме заслепи.Тоя фотограф ни снима.Баси майката...
-А сега,застани ето там.Не,не чакай.Я си изберете някоя от атракциите.Така ще е по-вълнуващо.Айде че няма време.-наваляше мъжът и размахваше ръце.Отново потърсих погледа на Мелъди.
-Да вървим?-повторих се за втори път и повдигнах вежда.

by **Mint~** Нед Фев 23, 2014 8:22 pm

-Снимките започват!- обяви мъж от екипа преди да се стрелне навън, последван от всички останали в пълатката
Мелъди си пое дълбоко въздух. Най - накрая щяха да свършат някаква работа и след два - три часа щеше да си е вкъщи, обула шехлите си пухкави зайчета и гледайки някой сериал, хрупайки пуканки междувременно.
-Да вървим.- подкани я Дехьон
Слава Богу, времето бе хубаво, с изключение на лекия ветрец, който разрошваше така или иначе буйната коса на Минт.
-Значи деца... - започна да обяснява един от фотографите докато момичето премяташе тъмен кичур от очите си- вие сте влюбени.Нали? Я се погледенете.
Естественно. За секунда Мел се почувства доста неудобно, но съвсем скоро си припомни, че това е просто работа и няма от какво да се притеснява. Нали така? Извърна поглед, пълен с досада, към Дехьон. Не че й бе неприятно, просто се страхуваше, че ако не представи нещата по този начин, ще я помислят за свалячка или нещо от сорта. Не искаше да я наричат прекалено влюбчива.
Но пък това бе работата й, нали?
-А сега,застани ето там. Не, не чакай. Я си изберете някоя от атракциите. Така ще е по-вълнуващо. Айде, че няма време.- фотографът изглежда бе доста отдаден на професията си. Говореше разпалено и ръкомахаше доста, което Минт намираше за доста сладко. Хората винаги трябва да следват страстта в себе си.
-Да вървим? - Мелъди се усмихна леко в отговор и го подмиши
Фотографът ги следваше, заедно с осветителите и гримьорите, готови да поправят всяка малка лъскавина по кожата им ако се наложи. Честно казано, на Мел винаги й е допадъл звукът от светкавиците. Изглежда онази част, от която много звезди бягаха, бе точно за нея. Харесваше й да я молят за автографи или за снимка (въпреки, че това ставаше доста рядко тъй като корейските фенове си падаха скромни и срамежливи).
- Точно така... - продължаваше да бърбори басово фотографа, а тя се изкикоти насилено- Браво, браво.
Двамата се спряха пред едно от виенските колела и продължиха да се гледат безцелно за още няколко минути. Мелъди продължаваше да пуска досадния си пресилен смях, а Дехьон просто се усмихваше. Скоро на момичето й бе връчен огромен, розов захарен памук, който едвам се задържаше на пласмасовата си пръчка. Минт бързо откъсна голямо пухкаво парче и го натъпка в устата си. Дехьон се изсмя и тя побърза да натъпче малко захарен памук и в неговата.
- Точно така деца. - похвали ги фотографа
Още няколко снимки и ладкото изкушение в ръцете на Мелъди бе подчти попривършило.
- Защо не се качим на колелото, всъщност?
Момичето преглътна тежко, вдигна очи нагоре в небето и срещна последната, най - висока клетка. Не, не и там. Повдигаше и се само от мисълта, но ето, че вече бе побутвана нагоре по стълбите.

by **Daehyun.** Сря Фев 26, 2014 8:43 pm

Това което най ме развълнуваше ,беше човешката усмивка.Имаше моменти в които буквало жадувах за нея.Обожавах я.Беше като наркотик за мен.Светналите лице на феновете ми ме зареждаха с онова невероятно чувство за което едва ли не живеех.Беше странно ,че нещо токова просто като усмивка можеше да ме възбуди така.Не по сексуален начин разбира се.Просто беше твърде сложно за обяснение.Просто знаех ,че правех всичко възможно за да я полувам.Това беше на-могъщата сила за мен.Щастието.Това е нещо токова ,скъпоценно и неповотримо.Затова го търсех навсякъде.Други го намираха в русиването,спорта,любовта ,а аз в непознаните хора.Ама ,че чудак съм станал напоследък. Усмивката на Мелъди определно ме развълнува и аз побързах да отвърна.
Двамата бързо се заехме да вървим.Чувах как фотографа правеше снимки.Някои от екипа му тичаха и ни снимаха в лице.Толкова безгрижни и натурални ли изглеждахме?Явно беше така защото в продължение на минути ,никой не каза нищо.Явно се справяхме.Да си призная малко се притеснявах ,но сега вече се чувствах страхотно.Погледнах отново към партньроката ми.На лицето ми се изписа усмивчица ,която естествено беше заснета от фотоапаратите.Чудно.
По едно време на Мелъди й дадоха захарен памук.Ама от онези ,големи,вкусни,ухаещи на топла захар,превъзходни,меки като облък ,розови захарни памуци.Несъзнателно облизах устни.Вече си предстваях как подскачам на облак от такъв захарен памук.Превъртах се във въздуха , а после зарявах глава докато ...пасях от божествения памук.Аххх~ В просъница видях как Мелъди вече си откъсваше от розовото блаженство.За да не осатвам по-назад нетърпеливо повторих действията й и не след дълго в устата ми се изплъни с превъзходен вкус.О,колко обичах сладко~
- Точно така деца. -от някъде долиташе гласа на фотографа.Не му обърнах много внимание .То беше съсредоточено върху съкровището в ръцето на Мелъди.Двамата усърдно работехме върху елеминирането на сладкиша!
- Защо не се качим на колелото, всъщност? -успешно бяхме премахнали захарния памук и вече се мъдреше само пръчката на която беше преди...минути.Хвърлих поглед на екипа и разбрах ,че явно фотосесията не е пълне провал всъщност.Явно бяха станали хубави снимки.Не се и съмнявах.Мелъди беше наиситна красива ,което я правеше фотогенична.Мислено си сложих алармено съобщение ,като свършим да поискам снимка с нея за да я кача в инстаграм.Нямаше да забравя.Докато чаках информацията да се запамети в мозъка ми остремих поглед нагоре към виенското колело.Беше яко.Вече се бях возил на токава и гарантирах ,че ще е забавно.
-Дехьон ти седни и я гледай,даже й подай ръка.Викаш я.Представи си го.Това е любов.Искам любов!-нареждаше фотографа докато гледаше пред обектива.
Най-послушно се настаних на люката ,което беше подготвена специално за нас.Погледнах към Мелъди която вече беше пред мен.Усмихнах й се насърчително и й подадох ръка.Няколко светкавици почти ме заслепиха ,но аз продължих да я гледам.Нещо обаче в тревожните й очи ме обезпокои.Беше я страх ли?Свъсих неразбрано вежди и не свалях поглед. С периферното си зрение видях как екипа се събираше да дискутира нещо.Дочух нещо от сорта на возене.Е янво щяха наистина да ни качат.Аз нямах проблеми ,но Мел.Тя ме притесняваше.Стиснах пръката й която все още държах.
-Добре ли си?-попита я тихо така че никой да не чуе. Тя ми кимна ,но това въобще не ме убеди.
-Слагайте коланите!-провикна се фотографа и се качи при нас.Побутна Мелъди и тя тромаво се настани до мен.Все още не пусках ръката й и я гледах.Тя от своя страна беше забила поглед в земята.Бях напът да кажа ,че не искаме да се возим ,но поредната светкавица ме спря.Служителите ни сложиха коланите и някакво препазно желязо.
-Главата на рамото му.-нареди фотографа вече малко изнервено.Скоро усетих тежката главица на момичето да се подпира на мен.Насилих една усмивка докато гледах към сплетените ни пръсти.Заснеха и тази ни поза.Щом мъжът свали фотоапарата въздъхнах и внимателно наведох главата си към Мелъди.От страни може би изглеждаше ,че ще я целуна,но тези предапзни мерки с които ни оковаха ,не ми позволяваха много движение.
-Хей,Мелъди,окей ли си?Хей? Страх ли те е?-нежно я попитах докато леко раздрусвах рамото си на което все още лежеше главата й.

by **Mint~** Съб Мар 08, 2014 10:00 pm

Страхът й към височини се появи чак когато пристигна в Сеул. В родината й терасите просто я приканваха да скочи, дърпащи я неумолимо към твърдата земя, но високите небостъргачи и двадесет етажните блокове съвсем влошиха положението й. Улиците на мегаполиса накараха Мелъди съвсем да заобича сигурността на почвата под краката си. Колкото по - ниско и колкото по - здраво стъпила, толкова по - добре. Обичаше земното претегляне и искаше да го изкрещи. Изглежда високите постройки я бяха накарали да се чувства двойно по - мъничка и нищожна от нормалното и страхът се бе проявил доста силно.
Вече всичко започваше да й се губи, в някакъв вид хистерия само от мисълта за виенското колело. Целият парк и шарените му цветове бяха обвити в бяла пелена, а гласовете, независимо дали тези на екипа или на случайно преминаващите посетители, идваха сякаш от много далеч, някъде изпод вода. Мелъди не бе сигурна какво се случва, на къде върви, кой държи ръката й. Единственото което усещаше бе студеното чувство, което всякаш обливаше главата й и я караше да се замайва още повече.
-Добре ли си?- долуви гласа на Дехьон идващ от километри към нея
Момичето поклати глава, чувствайки, че ако отвори уста просто нищо не би излязло от нея. Можеше да се закълне че езикът й се бе заплел на фльонга, а по бледото й чело и изпити страни течеше студена пот.
-Слагайте коланите! -сега се обади фотографа, а всяка негова думичка се забиваше право в преобръщащия й се стомах
Въпреки, че всичко пред блуждаещия поглед на Мелъди бе размазано, бавно, без да усеща треперещите си ръце, тя закопча изтъркания черен колан.
Дори не можеше да мисли, дори да се паникьоса, нямаше начин да измисли план за спасение, дори да се помоли да я смъкнат. Нямаше контрол върху слабото си телце. В този миг през главата й прелетя кратък и странен разговор с Джи - Йонг. Той я обеждаваше колко хубаво нещо е това тревата, как губиш контрол над тялото си и всякаш душата ти се отделя от тялото, а ти ставаш просто наблюдател на случващото се. Тогава той се изкикоти, а тя остана безмълвна, чудейки се дали наистина чувството е приятно или потресаващо. Е, вече бе сигурна: ужасно е.
-Главата на рамото му.- басовият тембър я пробуди леко само, за да може Мел да усети колко много се клатеше глупавото колело
Всъщност това не бе толкова лоша идея. Мелъди тупна главата си безжизнено върху грубото рамо на Дехьон. Да, наистина се чувстваше леко по - добре по този начин и от плътните й устни се изтръгна тежка въздишка( която дори не бе забелязала, че задържа).
-Хей, Мелъди, окей ли си? Хей? Страх ли те е?
Мел усети топлия дъх на Дехьон по бялото си като платно лице и й се поиска да изкрещи, че не е окей. Искаше да му обясни, да се развика, да го разтресе силно и да го накара да я свали долу, собственоръчно ако се наложи, но не можеше. Трябваше да се съсредоточи само и само да не повърне кимчито и свинското със сладко - кисел сос, което яде на обяд, върху хубавото му сако.
За това Минт не помръдна (не че можеше), надявайки, се че това ще е достатъчен знак за ужасното й положение.
- О, деца, виждтеее~- измрънка фотографът- На върха сме.
Нещо в Мелъди прещракна точно в този момент и от устата й излезе пронизителен писък. Изправи се уживено на крака, после пак се струполи на мястото си, обвивайки ръце около врата на Дехьон, все още пищеейки с колкото глас има. Покатери краката си на неудобните червени седалки, а след това се опита и тях да овъртоли около момчето, сякаш той бе спасителен пояс.
- О, О, ТОВА Е ДОБРО!
- ЩЕ МЛЪКНЕШ ЛИ, ДА МУ СЕ НЕВИДИ!? -изкрещя тъмнокоската на фотографа преди да се премести върху скута на ко - звездата си, по - късно и претъргалвайки се зад него
- МЕЛЪЪДИИИИИ, ДРЪЖ СЕ ПРОФЕСИОНАЛНО, ЛИГЛО!- май й се причуваше, но всякаш до нея достигна гласът на Мадам, която крещеше със всичка сила от партера
Това бе най - ужасната фотосесия някога, а бе преминала през доста. Веднъж даже бе запалила косата на една стилистка без да иска. Почувства се гадно до някъде, за Дехьон и целия екип. Бе ги вкарала в сто случки в рамките на един час и не искаше да се излага повече. Седна отново на мястото си и се закопча колана наново. Пое си няколко дълбоки глъдки въздух и пробва да се усмихне.
- Нека продължим. Съжалявам за това...- гласът й трепереше
Мел отметна няколко кичура тъмна коса от очите си и погледна плахо към момчето до себе си. Сигурно го бе подлудила напълно, но не можеше да върви против себе си. Клетката се разклати изведнъж и Мелъди писна лекичко, притискайки се към Дехьон. Пусна лек кикот, пробвайки да замаже положението и се усмихна. Искаше да стъпи на земята колкото се може по - скоро.
- Гушни ме... - прошепна тя, сигруна, че няма да се чувства толкова зле и надявайки се, че той ще си помисли, че е просто част от фотосесията

by The J Пет Юни 27, 2014 3:27 pm

Джей вече бе загубил представа за времето. Почти цял ден обикаляше улиците на Сеул с камерата си и правеше снимки на градът.
Въпреки, че бе кореец по кръв бе роден и израснал в Калифорния и навиците, мисленето, стилът му... Всичко бе по различно от обичайното за хората тук. Дори имаше акцент, който нямаше как да прикрие. Понякога не можеше да каже някоя дума правилно и от притеснение започваше да говори на английски.
И днес докато се опитваше да си поръча от любимото си кафе и сандвич се оплете в думите и целият почервеня от срам. Добре, че момичето на касата бе разбрано и съобразително, и не се разсмя.
Докато кръстосваше сеулските улици стигна и до Увеселителният парк. Бе толкова цветно и оживено, че Джей не се стърпя и започна да обикаля мястото и да заснема всичко интересно. Снимка, след снимка.
Дори спираше хората, които му се струваха интересни и ги молеше да се снима с тях.
Бе стигнал Виенското колело и докато блееше към преминаващата тълпа и със забит поглед в обектива се сблъска с някой. Дори не видя кой е, защото бе зает да се притеснява за камерата си. Просто се извини вяло и понечи да си върви.

by Youngjae. Пет Юни 27, 2014 3:57 pm

Отключих вратата и влязох в дома си. От кога не бях се прибирал, този дом ми липсваше. След всички изморителни разходки нагоре-надолу и разни изтощителни снимки, сега щях поне малко да си почина. Оставих си куфарите и отидох в кухнята да пия корейска вода. От доста време само американски консерванти съм консумирал. Нещо не ми се стоеше у дома, въпреки че се нуждаех от здрав сън, нещо сякаш ме задушаваше. Сипах си вода в една чаша и я изпих на екс. Оставих я в мивката и излязох от кухнята,а после и от къщата. Заключих и тръгнах да обикалям градът. Този град ми липсваше, винаги родното място ще ми липсва. Не можех да крия, че въпреки уморителните снимки,концерти,изяви и т.н.,турнето ми се отрази добре. Вървях си доста дълго и се радвах на красотата на Сеул. Времето беше хубаво, въпреки че подухваше вятър.Минах покрай увеселителният парк и реших да вляза в него, от къв зор не знам. Огледах го, беше си същият, какъвто го видях за последен път. Разхождах си се без посока и обхождах с очи целия парк. Усетих, че някой се блъсна в мен и чух нещо да пада на земята. Обърнах се и видях едно клекнало момче, а нещото което падна бе фотоапарат. Момчето ми се струваше познато,но откъде ли?Наведох се да му помогна.
-Май е счупена. Професионална ли е? Изправих се и подадох частите от нея на момчето. Бях прав,познавам го. Запознахме се в Америка, стори ми се приятен и забавен. Не знаеше много добре корейски, въпреки че беше кореец.
-Джей, нали?Позна ли ме? -усмихнах се и очаквах отговорите му.

by The J Пет Юни 27, 2014 4:25 pm

Бе готов да се разплаче. Това бе любимата му камера, а сега се намираше разглобена на земята. Не го интересуваше, че може да се е ударил при падането му. За него камерата бе по важна.
Поизправи се и започна да намества оптиката на мястото й когато чу последните думи на момчето.
Надигна глава и го огледа.
Определено му бе познат, но от къде?
Позамисли се и тогава му светна.
- Ти беше Йонгдже, нали?!
Усмихна се приятелски на тъмнокоското срещу него и му подаде ръка за поздрав.
- Одавна не сме се виждали. Значи си се върнал?
Видя притесненият поглед на момчето и се засмя невинно.
- Не се притеснявай за камерата. Мисля, че не е повредена сериозно и ще може да се поправи. Ремонта й не е много. Ти как си? Какво те води в парка?

by Youngjae. Пет Юни 27, 2014 4:48 pm

Почувствах се виновен за камерата му, кой знае колко е важна и скъпа за него и вероятно сега щеше да ме мрази. Поне успя да ме разпознае. Виждах колко му е труден корейския и затова минах на английски.
-Да, аз съм, радвам се че ме позна. Подканих го да вървим. Гледах го как се мъчеше с камерата и ми стана жал. "Пуф какъв тъпак съм, защо не внимавах повече". Не знам на него колко му беше тегаво, но на мен ми беше супер гадно.
-Да, току-що се върнахме и реших да изляза навън. От ходене и "здрависване" с гада стигнах до тук и ти счупих камерата. Гузно ми е, ако мога да ти помогна с нещо? Погледнах си в краката, защото виждах че притеснявам Джей с погледа си. Въпреки, че ми каза, че на камерата й няма нищо сериозно и ремонта й да не е много, ми беше тъпо.
-Хм ами бях добре, смисъл добре съм, но малко се притесних. Ти как си?Как те приветсва Корея? Виждам, че все още ти е труден корейският, мога да ти помогна ако искаш, тук не всички говорят английски. - Засмях се леко насилствено. Още ми беше гузно заради камерата му, а той все още се опитваше да я сглобява.

by The J Пет Юни 27, 2014 5:04 pm

-Ако ще се почувстваш по-добре може да платиш ремонта?!
Прибра я в чантата си и се огледа.
- Знаеш ли къде наблизо поправят камери? Ще си ми нужен за преводач.
Надяваше се, че другото момче няма да му откаже.
- Другата седмица ще се запиша на уроци. Трябва да науча езика, ако ще живея тук. Направо е ужасно да не мога да си взема дори кафе сутрин.
Леко се натъжи на факта, че не знаеше родният си език, но като се имаше предвид, че живееше едва от седмица.
- После искаш ли да отидем някъде да обядваме, защото умирам от глад? Цял ден обикалям града и нямах време.

by Youngjae. Пет Юни 27, 2014 5:41 pm

-Ако ще се почувстваш по-добре може да платиш ремонта?! Може би това беше най-малкото което можех да направя. Продължихме да вървим и да си говорим.
-Ами, да знам къде се продават, но не знам дали по това време още е отворено. Нищо не пречи да проверим. До сега не съм бил преводач, така че за мен ще е чест. - засмях се, въпреки, че не ми беше смешно.
-Ако не се лъжа мисля, че до увеселителният парк има магазин. Тръгваме ли? Джей ми кимна и тръгнахме. Излязохме от увеселителният парк и малко след това видях магазина. Прав бях. Показах му го и тръгнахме натам.Влязох и казах какво искам и продавача подаде една хубава и професионална камера.Платих му и я подадох на Джей.
-Мразя да ми отказват, приеми че това е поправен дълг. - избутах момчето отвън. В този момент си спомних, че утре един приятел има рожден ден, а все още нищо не му бях избрал. Но какво да му подаря като всичко си има? Знаех, че обича плюшени играчки и затова реших това да му купя и вече знаех от къде. Засмях се и подканих момчето пак в увеселителният парк. Гладен бил ми то и аз в самолета само боклуци ядох.
-И аз съм гладен, ако искаш да отидем в някой ресторант наблизо или да си купим нещо от магазините за бързо хранене, въпреки че не обичам да ям от там.Впрочем има ли къде да живееш?

ПП.*съжалявам, малко тъпо и безсмислено стана =.=*

by **Hyuk.** Пет Авг 14, 2015 11:46 am

Хан Санг Хьок въобще не беше нервен, даже напротив -той най-спокойно си слушаше музика докато пътуваше с таксито до Увеселителния парк ,където по ирония на съдбата имаше уредена среща. Честно казано , главата на момчето едва побираше тази мисъл. Той- отново на среща. Поне три дена онзи гъз Лео му се подиграваше , но въпреки извратения смях на този темерут , Хьок искаше да отиде на тази среща. Един приятел успял да го уреди с някаква негова приятелка. Дори не знаеше как изглежда въпросното момиче ,но преди макнето да потегли към парка , бе успял да получи поне снимка на госпожицата. Тя беше толкова красива , че в един момент момчето направо препускаше по булеварда за да си хване такси по най-бързия начин. Не знаеше дори името й , но беше сигурен ,че красив човек просто върви ръка за ръка с красиво име. На снимката ,която Хьоки бе получил , се виждаше дългата коса на момичето ,красивите й очи , устни , черти. Чак не му се вярваше. Някъде по средата на пътя ,обаче се осъмни . Не беше възможно точно той да бъде уреден с такава девойка. Може би наистина беше шега? Тази мисъл го накара буквално да се намръщи и когато слезе от таксито и се отправи към виенското колело където беше инструктиран да чака , Хьок беше като същински буреносен облак. На няколко пъти се сблъска с някакви деца и едвам събра сили за да им се извини подобаващо. Когато стигна до високата атракция , Хан извади отново телефона си ,отново погледна снимката и се огледа. Часа вече беше 18:00 и той както винаги беше точно навреме. Изминаха няколко минути ,които младежа прекара почти в агония. Ситуацията му се струваше все повече ,като един брутален бъзик на който той бе клетата жертва. Дори и малката надежда ,която поддържаше тайно в себе си започна да се топи ,когато вече минаха десет минути. Хьок просто въздъхна и сви устни. Единственото ,с което се успокояваше ,бе това ,че все пак бе успял да се полюбува на прекрасната снимка на госпожицата. Боже , чувстваше се наистина жалък. Щом до уредени срещи вече ходи. Е , поне сега можеше да си извади изводи – щеше да си остане завинаги самотен. Наистина , точно така се чувстваше в тези няколко минути. И точно когато бе готов да отиде и да се наяде ,като прасе с парите ,които така или иначе бе подготвил за срещата видя едно момиче да минава точно срещу него. Разпозная я от раз ,но тя него не ! Непознатата наистина го подмина и застана на няколко метра в страни. Тя погледна към телефона си, може би за да провери колко е часа и въздъхна сякаш с недоволство.

Хан Санг Хьок не сваляше очи от нея защото просто не можеше да повярва. Тя наистина беше тук ,не е било шега ! Без да губи време , макнето се засили към нея без дори да усеща ,че се усмихваше широко. Беше наистина развълнуван. Освен това , госпожицата изглеждаше сто пъти по-красива на живо. Как да не се развълнува човек ?!

-Ъъ, здрасти!- каза Хьок когато стигна до нея и в мига в който очите й срещнаха неговите , той просто застина напълно забравил ,че трябва да й се поклони или да й се представи. - Боже наистина си красива.... - тези думи излязоха изневиделица от устата му ,но добре ,че не бяха толкова силно произнесени.

by **Songmi.** Вто Авг 25, 2015 8:02 pm

Уредена среща и увеселителен парк... Ако има неща, който мразя на този свят са уредените и увеселителните, така де тези, които излишно ми губеха време. Кой 20 годишен би се качил на блъскащи колички или на виенско колело. Хайде де, не сме на 10, големи сме. Не, че предпочитам дискотеките и клубовете, не. И те за мен си остават като излишни увеселения, където харчиш излишно пари и губиш време, което можеш да вложиш в нещо много по-добро.
Според Хена цялата идея със срещата в увеселителен парк била "много сладка" и "перфектна, защото няма как да се притеснявам излишно". Както и да е , за мен беше детинска. А и не исках да ходя на среща.
"Хайде, Сонг, ще е забавно. Искам да поизлезеш малко, да се позабавляваш. А и момчето е страхотно, мил е, джентълмен. Мисля, че и на двама ви една вечер в увеселителния парк ще ви дойде добре" беше казал един приятел преди няколко дни като се видяхме. Защо хората постоянно ми се бъркаха? Щях да му откажа на секундата, защото не мога просто да изляза с някакъв непознат, а и не ми беше до срещи, но той знаеше как да ме убеди и го направи. В крайна сметка му обещах да отида и поне да се запозная с момчето. Той ми показа снимки и ми каза, че непознатия е от някаква група. Бегло го разпознавах, бях виждала лицето му, но не му бях обръщала особено внимание.
Разбира се, се опитах да се оплача на Хена, но според нея, нямало от какво и естествено настоя да дойде да ми помогне да се приготвя. "Да не отивам на бал!" - възроптах се когато тя се опита да ме накара да облека някаква рокля.
В крайна сметка сега пътувах към парка облечена с обикновена бяла тениска и черна пола. Нищо претенциозно. Погледнах часовника си нервно, вече минаваше 18, но имахме още път. Мразех да закъснявам!
Честно казано, не се притеснявах за срещата, все още ми беше все едно. Малко го приемах като услуга или нещо подобно. Просто се надявах бързо да се отърва и да се прибера.
-Пристигнахме, госпожице. - чух шофьора да ми казва. Благодарих му, платих и слязох от колата. Застанах пред входа и погледнах голямата весела табела над него, след това се огледах наоколо и видях къде се намира виенското колело. Там трябваше да се чакаме с момчето. Закрачих уверено натам, като около мен тичаха всякакви весели хора, на какви ли не възрасти. От малки дечица понесли по-голям от тях захарен памук, през влюбени двойки, до възрастно хора, които също се радваха на атракциите. Все още не ги разбирах и не виждах смисъла във всичко това. Извадих телефона си, за да погледнах отново снимката на момчето, за да го намеря по-лесно, защото бях стигнала до виенското колело. Веселата му усмивка ме накара да въздъхна, дано само не беше от онзи тип, който не спират да говорят и да задават въпроси.

-Ъъ, здрасти! чух гласът му и се обърнах в тази посока. Високо момче седеше срещу мен и ме гледаше - Боже наистина си красива.... -възкликна той, а аз просто седях и го гледах учудено. Не знам защо така просто не знаех какво да му кажа.

-Ти трябва да си Хан Сангхьок, предполагам - отвърнах бързо като се осъзнах. Погледнах отново снимката на телефона си и после момчето срещу мен. Да определено беше той. Затворих снимката и бутнах телефона си в чантата. Вдигнах поглед към него, честно казано беше по-висок от колкото очаквах.

-Аз съм И СонгМи. Приятно ми е. - представих се на момчето без дори да ме питало. Не знаех дали е разбрал името ми, както аз знаех неговото предварително.

В този момент едно от онези дечица със захарен памук по-голям от тях прелетя покрай мен и за малко да залепи храната си по мен. За щастие успях да се дръпна на време, но се блъснах в Хьок.

-Сериозно ли?Тези деца...няма ли кой да ги контролира? - казах и побързах да се дръпна от момчето.

by Sponsored content