Re: Увеселителният парк

by **Kwon Yuri** Пон Дек 17, 2012 9:39 am

Юри усети как той слага ръка на главата й.
- От какво по - точно те е страх, Юри-чан? -попита - Кажи ми, за да знам от какво да те пазя. -Шин продължаваше да говори,а Юл не го слушае по-простата причина че в момента усмисляше станалото преди малко.
-Там, където седиш е студено...- с тези думи я изправи на крака, а тя не се съпротивляваше. Повдигна брадичката и с два пръста. Сълзите вече бяха протекли.- Все още имаш да ми изпълняваш желание -допълни и се усмихна едва едва.
Тъмнокосата само кимна.
-Няма да те карам да правиш нищо, а ще те поканя на жалко подобие на вечеря, за да се успокоиш.-предложи Казешини.
Юри все още мълчеше неспособна да обели една дума.
- Преди това, искам да приемеш и това -продължи момчето и я целуна по челото.
През тялото на Юри сякаш мина ток.Тя моментално се дръпна от ръцете на Шин които все още държаха.
-Не го прави повече!Защото следващи път..ще ти..-каза и се опита да го погледне с гневен поглед.Очите й обаче все още бяха влажни и тъжни.

by **ShiN** Съб Яну 19, 2013 11:43 pm

След малката ми целувка тя се отдръпна...и дори ме заплаши. Не изглеждаше много плашеща с тези красиви, насълзени очи. По скоро ти се иска да я целунеш.
- Съжалявам ми Корасон, изкушението винаги е твърде голямо. - усмихнах се нежно
Точно това ми трябваше. Да се ядоса, или да ме обиди, или нещо такова. Предпочитах я зла, надменна, властна над мен, но не и такава, каквато беше преди малко.
- Но пък обещанието си е обещание. - заявих твърдо и сложих ръце на кръста си.
- Ти.Идваш.С.Мен.Да.Ядем - казах насечено и я погледнах в очите
Предполагам моята любов още като ме видя знаеше, че няма да се измъкне толкова лесно от мен. Беше неизбежно. На всичкото отгоре трябваше да разбера какво има, че да не ме иска. Някой по - известен ли искаше. Или харесва вече някой друг? Или мрази японци? Ооо не, дано не е последното. Избърсах и сълзите с два пръста и се усмихнах.
- Хайде, дори няма да излизаме от увеселителния парк! - хванах я за ръката и хукнах на посоки. Знаех, че все някъде ще има ресторанти. Особено тук. Беше доста голямо и трябваше да бъдат поне няколко. След няколко минути бяхме минали покрай поне три.
- Само кажи какво предпочиташ, Корасон. Макдоналдс, пицария или китайско?
Вече се бяхме спрели по средата на пътя, а аз греех от щастие, когато хората ни оглеждаха и се питаха кой е мъжът с Юри.

by **Kwon Yuri** Съб Мар 02, 2013 9:12 pm

- Съжалявам ми Корасон, изкушението винаги е твърде голямо. -той се усмихна- Но пък обещанието си е обещание. -Шин застана на буквата "Ф" Ти.Идваш.С.Мен.Да.Ядем - каза той и натърти всяка една дума.
Юри стоеше все още и гледаше с празен поглед.Искаше да си ходи и да спи!Леко се нацупи но точно тогава...
- Хайде, дори няма да излизаме от увеселителния парк! -Казешени я дръпна за ръката и хукна на някъде.Чакай бе човек!!Спри се!Юл направи опит да дръпне ръката си, но се отказа защото...беше гладна..
-Ама чакай!-тръгна да казва певицата ,но момчето продължи да я дърпа напред.Може би щеше да се ядоса много в този момент...защото тя никога не позволява някой да й казва какво да прави!Е имаше някои хора които слушаше по изключение ...например майка си ,баща си,брат си и естествен баба си и!Но сега нямаше сили да се ядоса на японеца..беше изморена и се остави да я влачи.
- Само кажи какво предпочиташ, Корасон. Макдоналдс, пицария или китайско?-попита я Шин
-Макдоналдс...това е пълно с някви изкуствени простотии...чиста химия!Пицария...много е мазна пицата!-започна хапливо тя.-Китайското..ще ядем китайско!-довърши сопнато.
Двамата с Казешени влязоха в ресторанта.Юри тръпна ръката си и се огледа за свободни маси.Имаше една наааааай-далече и в наааааай-отделечения ъгъл.Тя тръгна към нея.Япончето веднага я последва.Една грозна китайка...ама грозна...с една пършлива коса и криви зъби ги придружи и усмихнато и им подаде менютата.Юри дръпна менюто малко грубо и го разлисти..Сега следваше една трудна част-какво да яде!
-Китайска салата от краставици и меден дресинг,зелен чай с мед и една минерална вода!-поръча след като онуй нещо(сервитьорката) тя все така засмяно записа поръчката им.Шин си поръча нещо,но Юри така й не си направи усилията да чуе.Беше навела глава и правеше опити хората наоколо да не я разпознаят.
-Веднага ще донеса напитките Ви!-жизнерадостно каза грозното момиче и се отдалечи от масата.
Юл въздъхна тежко и вдига предпазливо глава.

by **Kaeun.** Пон Юни 10, 2013 11:50 pm

Той отбеляза, че предложението ми за лунапарка е чудесно. Каза, че се надява, че няма да се изплаша лесно от атракциите там.
- Аз ли? НИКОГА! - усмихнах се и обрах нещата си от масата и ги натиках в джобовете си.
Не обичах да нося чанти и за това всичко отиваше в джобчетата ми. Все пак не стояха само за красота на дрехите на хората, ами и за да вършат някаква работа, нали?
Химчан се изправи от мястото си и ме попита дали съм готова да тръгваме. След което ми подаде ръката си, а аз го погледнах като полезно изкопаемо. Е, браво!
-... Да, да. - набързо казах аз и поех ръката му.
Напуснахме магазинчето и се отправихме към увеселителния парк. По пътя ми направи впечатление, че всички възрастни ни гледаха с някаква странна усмивка. Какво му става на този народ?
Всъщност вината беше в мен. Народът не беше направил нищо. Изведнъж осъзнах, че държа ръката на Химчан още от както излязохме от магазина. Прекалено много излагаци за един ден. Дръпнах си ръката от неговата.
- Съжалявам ..
Вече се бяхме озовали пред увеселителния парк. Беше изключително трудно човек да си избере съоръжение на което да се качи. Всички изглеждаха еднакво яко. Издух бузи от недоволство.
- Имаш ли някаква идея от къде да започнем?

by **Himchan.** Пет Юни 14, 2013 9:33 pm

След като и подадох ръката си, тя ме погледна леко странно. Почувствах се малко неудобно, може би съм сгрешил, затова се ухилих малко глупаво и извъртях поглед. В крайна сметка, момичето пое ръката ми и излязохме. Забелязах, че напъха всичките си вещи в джобовете. И аз много обичам така. Доста често изглеждам двоен само заради претъпканите си джобове, но ми е малко странно мъж с чанта. Сега на мода са тия мъничките, а на мен ми изглеждат като гейски. А не ми се носи раница всеки път, заради ключове, телефон и портмоне.
Мисля, че тя не забеляза, но дълго време се държахме за ръце . Точно заради това хората по улицата едва ли не ни се радваха. Дори чух на няколко пъти, че сме много сладки.
Като минахме покрай една витрина погледнах, и установих, че наистина е така. Боже, може да звучи тъпо от моя страна, но ние сме чудесна двойка! Вероятно се чудите, защо не я пуснах, след като през цялото време се държахме за ръце. Много е просто. Един истински джентълмен, не трябва да кара дама да се чувства неудобно. А ако аз се дръпна първи, тя вероятно ще се почувства много по - неудобно, отколкото ако тя пусне ръката ми. А и да си призная никак не ми е зле. Мда, по принцип не съм такъв, и няма да се държа по този начин със всяка срещната, но усещах, че Хьона ме привлича. Мда...Вероятно и всеки друг от мъжки пол в Корея. И дори някой жени. Рядко се чувствам като недостоен за някоя. Не че имам голямо самочувствие, но никак не съм лош за гледане. Все пак съм лице на група. И все пак се чувствам така. А щом се чувствам така, значи момичето е някак...по - специално.
Тя ме извади от тия детайлни мисли, като си дръпна ръката и се извини.
- Няма проблем, всъщност вината беше моя. - още едно правило на джентълмените...не оставяй дамата да поема вина за каквото и да било. Ти си мъжа, и не те бърка да понесеш нищо!
Влязохме в лунапарка и се огледахме.
- Никога не си прекалено голям за такъв тип забавление. - казах с усмивка докато се оглеждах
Помислих малко над въпроса и. Всички атракции бяха невероятни, а по - рано разбрах, че тя не се плаши лесно. Определено съм впечатлен, мадам.
- Като за начало, едва да си вземем билети, за да можем да се качим на каквото поискаме. - предложих и заедно тръгнахме към една от близките каси. Взех билети и за двама ни, след като започнах да си изкарвам сам парите, не ми се сториха толкова скъпи. Определено си харесвам работата. Дай такава всекиму. Взех ни за половин ден, защото и без това деня почти мина. По - добре билети, които се водят леко така ВИП, отколкото онези гадни кредити, от които ти искат на всяко съоръжение. Те са досадни и ги мразя. Винаги могат да ти изпаднат от джоба, а и бързо свършват. Подадох и с усмивка билета, и отново се огледахме.
- По принцип първият избор е хубаво да се направи от дамата, но предполагам ще те улесня, ако го направя аз. Какво ще кажеш да започнем с нещо по - спокойно, като това Виенско колело? - посочих към едно доста голямо.
Увеселителният парк - Page 2 Download?unitId=100620&filename=amusement_park

Увеселителният парк - Page 2 Download?unitId=100620&filename=amusement_park

by **Kaeun.** Вто Юни 25, 2013 8:42 pm

Като за начало ми предложи да отидем да си вземем билети. Ама аз наистина съм голям идиот. Всъщност това беше обида за идиотите. Естествено, че първо трябваше да направим това и после да мисля за атракциите. Той се нареди на една от близките каси, а аз го изчаках малко зад него, за да може после и аз да си взема билет. След около минута се върна с два билета и ми подаде единия с усмивка. Нямаше да е зле, ако се усмихва по-често. Определено беше по-сладък когато го правеше.
- Благодаря. - аз също се усмихнах.
След това ми предложи да се качим на Виенското колело. Аз моментално се съгласих и като малко детенце се разбързах да стигна до там. Химчан беше някъде зад мен и го чух как се подхилква на нещо. Най-вероятно на мен и моето детинско поведение.
- Хайде де, нямам цял ден! - подканих го и се затичах към колелото.
Малко след като го стигнах крайната си цел и Химчан дойде. Изчакахме около 2-3 минути и ни позволиха да се качим. Бяхме само двамата в кабинката, един срещу друг. Колелото започна да се движи, а аз гледах околностите от високо. Когато достигна най-високата си точка това, което се виждаше спираше дъха. Доста голяма част от града се виждаше - лъскавите сгради, големите улици и големите дървета. Обожавах когато пред мен стоеше подобна гледка. Чувстваш се толкова малък и безсилен пред нещо такова, че дори не можеш да опишеш чувството, което изпитваш.
- Сеул изглежда невероятно от толкова високо. Не мислиш ли? - погледнах Химчан.

п.с. - Съжалявам за закъснението, но това училище в последните си дни реши да ми вземе акъла.

by **Himchan.** Съб Юни 29, 2013 12:16 am

Изненада ме ентусиазмът и. Тръгна напред като малко дете, а аз се изкисках. За разлика от нея, аз си вървях със обичайната тежкарска стъпка. Вероятно забелязала това, тя се обърна и ме предупреди, че няма цял ден. Докато се обръщаше успях да скрия хихикането си. Най сетне я настигнах и почакахме преди да ни пуснат в кабинка. Не бяхме чак толкова много хора, следователно може да ни спрат на върха. Като бях малък си мислех, че ще е страшно, но след като се престраших и се качих сам, разбрах че горе е яко. Друг е въпроса, че нашите отдолу ги беше страх да не се уплаша и да взема да скачам. Дори на девет...не съм чак толкова малоумен.
След като се качихме, колелото се задвижи бавно. Сетих се за мечтата си да се кача на голямото в Лондон. Може би някога ще се осъществи? Надявам се.
И двамата стояхме мълчаливи пред красивата гледка, докато тя не наруши тишината. Секунди след това спря и колелото, бяхме почти на върха.
- Определено го мисля. - казах, като не отделях погледа си.
- Има много по - желание дестинации в света, но нашият любим Сеул си остава единствен. - явно пак беше започнало да ме избива на патриотизъм.
- Особено ако има с кого да споделиш хубавите моменти...- казах и несъзнателно я погледнах. След като забелязах, че ме изгледа се сепнах и си върнах погледа напред.

*нп, и при мен беше така*

by **Kaeun.** Съб Юни 29, 2013 9:30 pm

Беше прав, че нашият Сеул си беше неповторим! Наистина и в другите градове имаше какво да се види, но родния град си остава единствен. Добави, че е още по-добре, ако има с кого да споделиш такива моменти. С тези думи привлече погледа ми. Гледах го известно време, след което той се стресна и погледна отново настрани. Аз последвах примера му и направих същото.
Колелото продължаваше да се върти и двамата мълчахме. Аз гледах напред, но по едно време леко извърнах поглед, за да го видя. Беше ми любопитно какво прави. Оказа се, че в този момент и той извърна глава към мен. На секундата върнах погледа си към невероятната гледка и най-вероятно се бях изчервила като домат. Това е да уцелиш момента.
След великото возене стана време да слизаме. Аз се изправих и тръгнах да излизам от кабинката, но в този момент Химчан също се изправи и се сблъскахме. За да не се озова на земята, увих едната си ръка около кръста му. След като се успях да си стъпя на краката, го пуснах и със сигурност бях станала червена. Беше ме срам от това колко саката може да съм на моменти.
- Аз .. наистина много съжалявам! - извиних се набързо и излязох.
Спрях се, за да го изчакам и забих поглед в земята. Сега с какви очи щях да погледна човека? Неспасяем случай съм ..

by **Himchan.** Нед Юни 30, 2013 1:42 am

Прекарахме остатъка от въртенето мълчаливо. Бях се заблеял в гледката, но по - скоро обмислях момента. Това, че съм тук. И че ми харесва да съм тук в компанията на Хьона. Притесняваше ме мисълта, че след като се разделим днес, никога няма да излезем пак така. А ми се иска.
Ето, че колелото спря и тръгнах да се изправям, за да излизам. Представете си колко погълнат в мисли съм бил. Блъснах се в момичето и тя едва не падна. Идеше ми да си ударя шамар. Кой истински мъж става първи и се блъсва в момиче. Ей, Химчан, как може да си такъв идиот? Да ти видим колко пъти ще се изложиш за един ден! Извини се набързо и побърза да излезе, а аз дори нямах време да и кажа, че вината отново не е нейна. Вероятно вече ще и стане банално да чува това. Тя ме изчака, настигнах я, но сякаш не искаше да ме погледне. Прехапах устна. Дано не проваля всичко още. Искам поне...да остане с добро впечатление от мен. А не съм сигурен дали няма да се издъня...
Огледах се. Нека да качим малко адреналина. Наоколо имаше още доста интересни атракции, повечето от които щяха да и отвлекат вниманието от мен. Няма да са толкова задушевни като виенското колело. Но тя каза, че не я е страх. Приближих се и заговорих:
- Е..? С кое искаш да продължим? Тази въртележка, грозния трол или някое от влакчетата?

by **Kaeun.** Нед Юни 30, 2013 4:34 pm

Химчан ме заговори първи. Попита ме с кое съоръжение да продължим. Огледах внимателно предложенията му. Грозното зелено нещо щеше да вдигне адреналина ни на макс. По-добре като за второ да беше нещо по-спокойно, ако въобще имаше такова де. От Виенското колело по-спокойно едва ли имаше в този увеселителен парк. Не, всъщност имаше. Ловене на патенца и стреляне с пушки, но там шанса да ти се падне нещо беше ужасно малък. Все пак оръжията бяха с такива мерници, че и най-точния ловец на земята нямаше да може да уцели нещо.
- Ако си съгласен нека се качим на въртележката? Изглежда интересно. - посочих я с поглед и след това отново се заблях в земята.
Той се съгласи с предложението ми и двамата се отправихме към въртящото се съоръжение. Изчакахме известно време, защото имаше други хора на нея в този момент. След като ги свалиха дойде и нашия ред. Служителите ни помогнаха със слагането на коланите, които лично според мен и бебе би могло да ги върже, но реших да не им преча.

by **Himchan.** Вто Юли 02, 2013 4:30 pm

Тя избра въртележката, което ми се стори добър избор.
- Разбира се, че съм съгласен. Отидохме и се наредихме на опашката с хора. Все още никой не ни беше забелязал, което е странно. Всъщност и да са ни забелязали никой не пищи. Не че се оплаквам, това е добре дошло. След като въртележката се спря, изчакахме тия преди нас да се качат и дойде и нашия ред. Настаних се на седалката след тази на Хьона. Служителят първо помогна на мен със закопчаването, а после отиде и при нея. Не ме питайте защо, ама го изгледах с присвити очи, след като се задържа при нея повече от нужното. То е ясно ю, че и сами можем да се справим с тези, колани, но пък и не е шега работа после като започне да се върти това нещо. Безопасността на първо място! Почакахме още минута-две, защото дойдоха още хора и местата на въртележката почти се напълниха. Докато чаках видях трола в действие, определено щеше да е интересно и на него. Въртележката най - сетне се завъртя, и веригите, с които беше закачена седалката ми, както и всички други започнаха да се увиват и седалката ми отсега започна да се върти. Това е едното специфично нещо на този тип люлки.

by **Kaeun.** Пон Юли 08, 2013 10:41 pm

От начало може би ме хвана малко, ама съвсем малко страх, но после бързо всичко се превърна в удоволствие. От време на време размахвах крака във въздуха като малко дете. Беше изключително яко.
След великото въртене дойде време да слизаме. Онзи служител отново ми се лепна. Този път обаче настоях, че мога и сама да се оправя и той нямаше друг избор освен да се отдръпне от мен. Може би беше фен на 4minute и искаше да се докосне до една от нас, но това определено не беше начина. Просто трябваше да каже и дори бих се снимала с него, а защо не й да му дам един автограф.
С мистър Ким отново се озовахме на земята, но това определено нямаше да е за дълго. набързо се огледах и забелязах онова зелено чудовище. Изглеждаше супер забавно.
- Сега предлагам да отидем на онзи Трол. - посочих го с пръст и без дори да дочакам отговора му хукнах натам.
Хората, които бяха на него викаха като за световно. Едва ли беше толкова страшно, нали?
Този път не ни се наложи да чакаме много, защото в момента, в който пристигнахме времето на предната група изтече. С Химчан избрахме две места и седнахме. Отново имаше разни предпазни колани, но нямаше разни луди помощници точно когато ти трябват. Моят се беше оплел супер яко и сега трябваше да го разплитам. Ама, че работа ..

by **Himchan.** Нед Юли 14, 2013 6:58 pm

Може би отстрани изглеждах все едно не се забавлявам чак толкова много, но всъщност от вътре ми идваше да подскачам като малко дете. Помня като бях по - малък как с хьонг сме идвали и сами, защото нашите или по - големите ни сестри не искаха да ни водят. Или по - скоро - нямаха време. На моменти чувствам, че имам недоизживяно детство. Не че съм бил лишаван или нещо такова, просто мина бързо. Доста често имам много носталгични мисли по темата.
А иначе колкото до външния ми вид. Изглеждам винаги по - спокоен, отколкото трябва да съм. Не си показвам чак толкова емоциите, ама като започна да се лигавя стой и гледайте простотията ми.
След като въртележката спря и Хьона предложи да се качваме вече на трола. Хукнах след нея и като пристигнахме, предишната група вече слизаше. Харесахме си две места и седнахме. Хьона се зае да разплита колана си.
- Моля, нека ти помогна. - казах и се наведох, за да го разплета. След около една минута беше готово. "Бъди кавалер преди всичко" - мотото на Хиро и Чаньо. Седнах на седалката до нея и си закопчах колана. Наоколо не се виждаше никой от персонала. Изглежда хората ни забелязаха, и местата на Трола се напълниха за по - малко от минута. Ето, че бяхме заобиколени от фенове, които ни гледаха и ни се подсмихваха. След малко дойде един мъж и смъкна още някакви предпазни железа пред нас. Като бях малък ме заболяваха ръцете да се държа на такива.
- Приятно "возене" - казах на Хьона, защото потеглихме бавно. Усетих как стомаха ми започва да се преобръща, но беше до време. Дори ми харесва това чувство. След още една минута тролът вече ни подмяташе. Почти не усещах как се озоваваме надолу с главите. Около нас всички пищяха. Искаше ми се да се отпусна и аз да започна да врещя от кеф, но нещо ме спираше. Както винаги. Погледнах певицата до мен, за да видя дали на нея и е забавно.

by **Kaeun.** Съб Юли 20, 2013 1:21 am

Химчан ми предложи помощта си. Аз естествено не отказах, защото бях с двете леви в момента. Не знам какво ми ставаше, но днес въобще не ми вървеше. Няколко човека очевидно ни разпознаха и започнаха да си шушукат и да ни се усмихват.
- Благодаря. – казах аз, след като ми помогна с колана.
Лицето на B.A.P ми пожела приятно возене. Аз му върнах със същото и купона започна. От начало беше бавно, но постепенно скоростта се увеличаваше. Щом започвахме и да се въртим от устата ми излязоха няколко вика. Те не бяха от страх, а напротив. Беше ми супер яко и просто се оставих на емоциите.
След като минаха 5 минути, а може и по-повече, или по-малко, съоръжението започна да намаля скоростта си и постепенно да спира. Щом спря нацяло, безпроблемно се оправих с колана. Да не повярва човек! Огледах се и ми хрумна нещо.
- Изчакай ме тук. Идвам след мъничко! - след което поех по посока на захарния памук.
Мда, увеселителен парк без захарен памук не струваше. Взех две клечки, все пак нямаше само аз да ям, я. Единия памук беше розов, а другия бял.
Върнах се там където бях оставила Химчан. За щастие не си беше мръднал от мястото. Щом го приближих бутнах двата памука пред лицето му.
- Белия или розовия искаш?

by **Himchan.** Съб Юли 20, 2013 3:02 am

Този трол наистина беше интересно съоръжение. И когато седалките са пълни с хора, които да пищят е по - забавно. Знаете ли защо? Защото виждат, че ни е интересно и задържат повече време. И въртят по - силно. Имам опит и познания в това. Забелязах, че нас ни задържа минута или две повече от предната група. Може пък да сме случили на някой фен да управлява съоръжението. Да си звезда има и положителни страни.
Слязохме, като усещах краката си някак леки. Обожавам това чувство. Момичето ме помоли да я изчакам. Кимнах и останах на мястото, на което бях - пред трола. Зазяпах се как местата се запълниха още по - бързо и го пуснаха в действие. Отстрани изглежда по - фрапиращо отколкото като си на него. Затова доста хора се отказваха само от един поглед. Но аз съм на принципа - пробвай и тогава преценявай.
След малко тя се върна с два захарни памука и почти ми ги навря в лицето, като попита кой си избирам. Преместих погледа си от единия на другия. Розовия беше съвсем малко по - голям, затова реших да го оставя на нея. А и не харесвам розовото като цвят.
- Предпочитам белия.- казах и го взех като ми го подаваше.
- Благодаря ти. - усмихнах се,
По принцип джентълменът не оставя дама да го черпи, но има още нещо. Сега ще я обидя ако и откажа. Ех....да си кавалер не е лесно. То и затова сме на изчезване.
Искаше ми се да нападна лакомо захарния памук, но не бе възпитано. Взех си малко и го опитах. Мммм откога не съм ял. Гледах да си късам по малко, защото иначе щях да стана на прасе. Отново нещо неподходящо за един кавалер. А сега наистина ми се иска да направя добро впечатление. Поканих я да се настаним на една пейка и след като седнахме се позачудих дали да не я питам нещо, което ме интересува.Най -стене събрах смелост и след като преглътнах попитах.
- Извинявай за въпроса...ако искаш не отговаряй. Какво трябва да представлява един мъж, за да спечели вниманието ти? - пуснах някакъв кучешки поглед в действие, за да не вземе да ме помисли за нещо. всъщност нямах никакви задни мисли. Тя не е първата, която питам. Често се интересувам от мнението на женския пол по въпроса. Един джентълмен трябва да знае какво харесват и искат жените.
След секунди се загледах някъде напред, светнаха ми очите и казах.
- Заплювам си онова влакче на ужасите за след малко! - казах с нотка на интерес. От там идваха някакви страшни звуци. Бях чул, че наоколо има и къща. Ще се постарая да я намерим и нея!

by **Kaeun.** Нед Юли 21, 2013 12:12 am

Той си избра белия. От части го разбирах. Все пак памука беше в розов цвят .. и да!
Седнахме на дена пейка и си хапвахме спокойно. Беше супер! Сега като се замисля отдавна не се бях забавлявала така. С Химчан не се познавахме, но компанията му ми беше доста приятна. Не беше никак лошо да се запозная и с други айдъли.
Докато си хапвахме той ми зададе един въпрос. Замислих се наистина добре и му отговорих:
- На първо място трябва да се усмихва доста често и ако е нисък ще е по-добре, защото както виждаш не съм много висока .. - въздъхнах тежко и пак започнах. - Това беше за външните показатели, които не са много важни. Вътрешно трябва да може да ме изслушва и да се интересува от проблемите ми. Също така да не ме ревнува много, защото това дразни. В доста от случаите следват забрани от сорта на "Не искам да се срещаш повече с този", "Няма да излизаш без мен", "Трябва да ми вдигаш всеки път когато ти звънна" и така нататък, и така нататък. И последно, но не на последно място трябва да бъде поне малко романтичен. Това се харесва на всяка жена! Цветя, рози, романтична вечеря на свещи и подобни.
След тази реч си взех малко памук и го набутах в устата си. Той каза, че за после си заплюва влакчето на ужасите. Изглеждаше интересно и доста писъци се чуваха от там.
- Там сме! - усмихнах се аз.
- А за теб как изглежда жената, която би завладяла сърцето ти? - реших да му върна въпроса от чисто любопитство.

by **Himchan.** Нед Юли 21, 2013 1:52 am

За мое щастие ми даде точен отговор на въпроса. Изслушах я внимателно и анализирах всичко казано. Да се усмихва много и да не е много висок. Аз не съм от усмихващите се. През повечето време стоя сериозен, но това не значи, че съм някакъв сноб. Аз като се отпусна ставам по - лигав и от бебе. Не съм Не съм чак толкова нисък, мисля че съм си добре така. С изслушването съм добър, в даването на съвети също. Не съм чак толкова ревнив. Дори да го правя, не го показвам. Един джентълмен има доверие на любимата си. А за романтиката...ами може да се поработи над това, но аз съм кавалер и ми е в кръвта. По едно време се осъзнах как несъзнателно съм започнал да сравнявам изискванията със себе си. Е нищо...нали трябва да изграждам личността си.
- Това е много хубаво. - само това казах, защото ме хвана неподготвен. Красавици като нея имаха много повече претенции. Още веднъж си напомних "не съди книгата по корицата".
Съгласи се за влакчето и се усмихна, аз също се усмихнах в отговор. Ето тази вечер се усмихнах доста пъти. Извода - трябва ми правилния човек. Тя ми върна въпроса и аз се позамислих съвсем за малко.
- И аз като всеки нормален човек си имам изграден образ...-започнах философски
- Може би трябва да има мека и хубава коса. Не ме бъркат други неща във външния вид. Като характер винаги съм търсил някоя, която не е надменна, но се държи като истинска дама. Момиче, което е достатъчно смело да се изправи пред огромното ми семейство, но и не някоя мъжкарана, за да мога да я защитавам. - въздъхнах. Може би аз бях този с многото претенции.
- Но смятам, че това са просто образи. Човекът в когото се влюбваме никога не е копие на нашето момиче или момче мечта. Нарича се любов, защото обичаме човека такъв, какъвто е. - запуших си устата с едно по - голямо парче захарен памук. Може би можех да разгъвам тази тема още много и скоро щях да и стана досаден. Като гледах почти бяхме приключили с яденето. Нямах търпение да тествам смелостта и във съоръженията на страха. Със сигурност нямаше да се разминем само със влакчето.

by **Kaeun.** Нед Юли 21, 2013 3:53 pm

Всяка уважаваща себе си жена поддържаше косата, кожата и ноктите си. Рядко би позволила да плаши хората, но понякога косата не те слуша и прави каквото си поиска. Стърчи наляво и надясно и е просто ужасно! Красотата изисква големи жертви. Мда, от личен опит го знам.
Да се държи като истинска дама. Определено това качество на мен ми липсваше от части .. в големи части. В повечето случаи се държа като малко дете и понякога и по-зле. Добави, че трябва да е смела, за да се изправи пред семейството му, но да не е някоя мъжкарана, за да може да я защитава. Според мен, ако е мъжко момиче има опасност да му хвърли един бой. Все пак в историята са записани и такива случаи. Не само жените са подлагани на домашен тормоз, ами и някои същества от мъжки пол. Трудно е да се повярва, ама е така. Ох, много се отплеснах от темата. От къде тръгнах и докъде стигнах само.
Финалът обаче ми хареса "Човекът в когото се влюбваме никога не е копие на нашето момиче или момче мечта. Нарича се любов, защото обичаме човека такъв, какъвто е." В един момент очакваш принца на бял кон, а в друг хлътваш по най-обикновено момче от предградията или от провинцията и в това няма нищо лошо.
Последвах примера му и взех от памука си. Доброто прасенце a.k.a. моя милост, приключи първо с яденето на лакомството. Наблизо имаше един кош и отидох да си изхвърля пръчката.

by **Himchan.** Пет Авг 09, 2013 3:27 am

Със сигурност нямаше да търся любовта на живота си по тези неща. А и дори жената да не се държи точно като дама, ако мъжът е истински джентълмен, като мен, ще я накара да се чувства като такава и ще се държи с нея като с такава.
Докато си допълвах теориите наум, тя приключи със захарния памук, а след нея и аз. Изхвърлих пръчката в същия кош и се огледах доволно.
- Крайно време е! Вече не можеш да се измъкнеш. - заявих със зловеща усмивка. Тръгнах да я хващам за ръката, но се спрях. Джентълменът не хваща една дама за ръката все едно грабва шпеков салам. Спрях се и и подадох ръка както по филмите с дланта нагоре. Тя ме погледна в началото леко изненадано, но след няколко секунди сложи своята в моята и аз се усмихнах. Тръгнахме бодро към хорър влакчето, и чак тогава усетих, че сме се хванали за лепкавите ръце. Моята лява и нейната дясна. Чувството...направо неописуемо. Толкова бързо бяхме нагъвали сладкия памук, че си бяхме олепкали целите ръце, и дори салфетките не ни бяха спасили. Спряхме се и я погледнах изненадано, но след това не се сдържах и се разсмях, защото беше леко комично.
- Дай първо да отидем да се измием. Ей там виждам чешма. - за щастие чешмички с течаща вода бяха наслагани почти навсякъде. Колко добре, че са помислили за хората, на които не им се дават пари за бутилирана вода. И за такива като нас, които се освинват след ядене. Не я пуснах, и си лепнехме заедно докато пътувахме към чешмата. Дадох и път, след което се измих и аз. Да, така определено беше по - добре.
След няколко минути бяхме пред влакчето. Звуците бяха наистина интересни, както и хората отпред, повечето от които стояха дълго време, защото не можеха да се решат дали да се качат. Ние като супер смели, само погледнахме картинките и след това се качихме. Пред нас имаше две момченца, които повтаряха, че не ги е страх. Изчакахме малко, след като кабинката им влезе, и след това потеглихме и ние. Вратата, през която преминахме представляваше някаква дяволска паст.
Вътре беше тъмно, а звуците бяха доста по - силни. Забелязах, че имаше светлини само ако преминавахме покрай нещо. Под "нещо" разбирайте мумия, зомби, скелет и всичко от този сорт. Като за начало минахме покрай някакъв рицар, под чийто шлем се подаваше разлагащо се лице. Вместо меч имаше някаква брадва и я стовари почти върху нас. Тръгнахме направо срещу някакъв кървав убиец с маска, но влакчето направи рязък завой и продължи настрани.

by **Kaeun.** Нед Авг 11, 2013 12:35 am

Химчан отбеляза, че вече е крайно време да започваме с влакчето. Той се спря и за това се обърнах към него. Дланта на ръката му сочеше нагоре. Първоначално не успях да скрия изненадата си, но бързо се съвзех и сложих ръката си в неговата. Ръката му беше една такава топла и мекичка, айгу. Романтиката беше до първите три секунди обаче. После настана идиотското чувство от лепнещите ни ръце. Той се спря и се засмя. Аз го последвах и известно време се посмяхме на идиотизма си. Не всеки може да е такъв.
Той предложи да отидем да си измием ръцете на една от чешмите, които в парка бяха доста на брой. Аз се съгласих, все пак нямаше да се превръщаме в ходещи лепки. По пътя до там не си пуснахме ръцете. Ами така и така се бяхме омацали, нямаше смисъл да се пускаме, нали? Стигнахме до желаното място. Аз се измих, а след мен и Химчан.
Около това влакче имаше доста хора, които се вайкаха дали да влязат. Нищо няма да ви стане от няколко кукли, разни хора облечени с костюми и доста звук и светлина, нали? Ние като по-смели се наредихме. Пред нас имаше две момченца, които изглеждаха доста безстрашни. Ето такива радваха окото.
Настанихме се и изчакахме първо те да влязат. Ние потеглихме малко след тях. Вътре беше тъмно, а там където имаше плашилища святкаха разни лампички. Първо минахме покрай рицар, чието лице се разлагаше. До тук нищо страшно. После се опита да стовари брадвата си върху нас. Леко се стреснах и отстъпих назад. Май щеше да е по-страшно от колкото ми мислех. След това минахме покрай някакъв убиец, който беше целия в кръв и последва рязък завой. Следващата спирка беше мумия, която беше от страната на Химчан и правеше опити да го сграбчи. Няколко секунди адска тъмнина беше и след това на няколко сантиметра от лицето ми от тавана падна глава, в която беше забита брадва. Това, че падна изневиделица ме накара да изпищя и дори не съм разбрала как се наврях в Химчан. Бях се сгушила в него все едно не гумена глава, а истинска се беше озовала насреща ми. Щом осъзнах каква съм я свършила се отлепих от него.
- Аз ... съжалявам.. - извиних се.
Ако не беше толкова тъмно щеше да види как съм станала по-червена и от флаг при бурно море.

by **Jun.K** Нед Дек 01, 2013 7:20 pm

Започнах да се подготвям от рано за срещата си с Фей. Нарочно не се разбрахме да я взема, защото знаех, че имат гости и не исках да прекъсвам нищо. И без това ходех до тях всеки ден и не исках да досаждам повече.
Не знам дали избрах правилно място, но бях 100 процента сигурен, че Фей от доста време не е ходила в увеселителния парк. И как да отиде? Не стига, че с нашите професии рядко остава време за подобен лукс, а и едва ли точно Джия ще я заведе да се лигавят в лунапарка. И все пак доколкото я познавам, ще и хареса. Нагласих се и тръгнах. След половин час бях там, и бях подранил. Фей поне няма навика да закъснява много. Което е добре за мен, защото не съм фен на чакането. Седнах на една пейка точно след входа на увеселителния парк и зачаках. Нещата се бяха подредили супер. Ето, че от риска понякога се печели. Преди да и призная всичко, нямах и представа дали тя би ме приела като нещо повече от приятел. Дори да е имала симпатии, едва ли е можела да ги осъзнае. Няма как, след като гледаше само Ким Хьон Джунг. Беше прекалено заслепена и не би могла да забележи лесно симпатиите си към когото и да било. И на мен не ми беше лесно да я гледам така толкова време. Понякога имам страх, че още мисли за него, но не мога да и се сърдя. Не се съмнявам в себе си, ще дам всичко от себе си да обича само мен. Заслужава някой най - сетне да я направи щастлива, и този някой ще бъда аз. Не исках да и казвам реалния срок, в който изпитвам такива чувства към нея. Дълъг е, и не искам да се стряска. Когато беше обвързана, си бяхме приятели, но е напълно възможно симпатиите ми да са се появили още към края на връзката им. Дори от по - рано ми харесваше, но не си позволявах да си мисля каквото и да било, защото не исках да се меся във връзката и. После ми беше адски тъжно да я гледам всеки ден тъжна. Изживя го прекалено тежко, и затова аз се стараех да съм някъде наблизо. Не бях с нея неотлъчно, като приятелките и. Аз не можех да бърша сълзи, аз можех само да се правя на маймуна в подходящия момент, за да и върна поне малко от настроението. Защото ако бях до нея в тежките моменти, щеше да се забележи колко ми е тежко и на мен.
Вече бе станало време да дойде. Погледнах си часовника и се загледах във входа.

by **Fei** Сря Дек 04, 2013 7:04 pm

Толкова се радвах, че ще се видя с пандичката днес! Направо преливах от щастие, не знам какво стана и как стана, но откакто онази вечер той ми призна чувствата си и аз реших да му дам шанс се чувствах наистина щастлива. Бях забравила какво е …
Покрай завръщането ни нямах много време да се виждам с него и само от време на време като се засечахме в компанията и честно казано доста ми липсваше, затова и чаках с нетърпение да го видя днес. Щеше да е хубаво да прекараме известно време заедно и то в лунапарка със сигурност щеше да е забавно. Само дано не беше измислил някакви номера като онзи със сатъра… още го помнех… после аз съм била лоша панда! Какви са тези работи.
Не исках да закъснявам, затова започнах да се приготвям доста по от рано, защото всички повтаряха, че със Сузи сме страшно бавни, ама не беше така! Аз бях по-бърза от нея! След около половин час туткане бях готова, погледнах часовника , точно имах време да стигна до лунапарка. Докато си обувах ботушките чух, че Ким Бом говори с някакво момиче и надникнах. Беше сестрата на Хьон Джунг… По принцип веднага бих изтичала при нея да я видя как е, но сега някакси… не ми беше удобно, а и изглежда добре се разбираха с най-добрия ми приятел, което ми напомни, че все още не му бях споменала нищо за МинДжун, а трябваше… не исках да разбере от друг. Просто не знаех как ще го приеме…
Изнизах се бързо от вкъщи и реших да си хвана такси до лунапарка беше най-добрият вариант. За няма и десет минути и бях там, за щастие не попаднахме в задръстване. Платих на шофьора и излязох от колата и ето го пандичката стоеше и ме чакаше на входа. Щастлива усмивка веднага озари лицето ми и почти забравих всички мисли, които ме измъчваха по пътя насам.
-Ей, пандичке! – казах като все още се усмихвах и веднага му се хвърлих на врата и го прегърнах. – Ух, толкова ми липсваше. – допълних тихо.
Отдръпнах се леко без да го пускам и му се усмихнах на среща. Да определено постъпих правилно като му дадох шанс и наистина щях да се постарая да бъде щастлив. Той го заслужаваше.
-Как си, пандичке? Решил ли си къде ще отидем първо? – попитах го веднага. Ако не беше той едва ли скоро щях да дойда тук. Всъщност не знам с кого друг бих могла да дойда освен с него.
-А и да знаеш ще искам захарен памук! – почти вече бях забравила нещата, за които се притеснявах до преди малко.

by **Jun.K** Пет Дек 20, 2013 1:13 am

Чаках малко, стори ми се прекалено дълго....вероятно защото бях нетърпелив. Ама много лоша панда! Прави го нарочно, защото знае, че съм нетърпелив. Ще и го върна и няма да и купя захарен памук. Ще види тя. Ама пък да не забравяме, че аз бях подранил малко...
Бях се загледал някъде напред и се бях намусил леко. Всъщност, това бе обичайната ми физиономия, не бе мусене, но така изглеждаше. Чух хубави глас на приятелката ми да ме вика и веднага станах. Тя ми се хвърли на врата и аз я прегърнах.
-Лоша панда! - измърморих, като за всеки случай си погледнах часовника.
- Закъсн! - отсякох набързо. Беше закъсняла с три минути. Разбира се, че не бях сериозен и това можеше да се разбере в гласа ми. Просто нямаше как да не я подкача. Та аз винаги го правя. Не я пуснах няколко секунди и след това смекчих тона.
_ И ти ми липсваше. Лоша панда си, но те обичам...- казах нежно и я целунах по челото. Тя ме попита как съм и дали съм решил къде да идем първо. Ами нямах и понятие от тези атракции тук. Тя е жената, нека тя да избира.
- ти си дамата, ти избирай. - смигнах и
Спомена, че искала памук. Нацупих се.
- Захарен памук? На мен не ми трябва такова нещо! Нали си имам теб? По - сладка си от него. - казах възмутено. Явно чувствата не бяха взаимни. Ухилих се на себе си и я прегърнах много силно, преди да е пожелала да ме пусне. Беше за мен като онези животни, които са толкова сладки, че искаш да ги изстискаш. При мен не се случваше с животни, а с Фей. Много яко, нали? Пуснах я най - сетне, хванах я за ръката и я поведох нанякъде.
- Добре лоша пандо. Имам предложение. Ако избереш някоя забавна атракция, която да ми хареса, ще ти купя захарен памук! Обещавам! - смигнах и пак.

by **Fei** Нед Дек 29, 2013 8:27 pm

Разбира се МинДжун се направи на нацупен, че съм закъсняла, ама аз не бях! Направих тъжна физиономия уж, че съжалявам за закъснението си. Защо имах чувството, че винаги леко се вдетенявах като бях като бях около него? Дали наистина беше така? Май това не беше лошо… имам предвид човек не трябва да е постоянно сериозен и да се прави на зрял, нали така? Понякога трябва и да се отпуска и да се позабавлява и няма нищо лошо в това.
-И аз си те обичам – прошепнах тихо, когато МинДжун ме целуна по челото. Ммм толкова добре се чувствах сега, направо исках да си взема МинДжун у нас и да знам, че ще го виждам постоянно . Щеше да е хубаво, но не беше рано за такива планове май.
-Ух, аз ли да избирам? – казах и се замислих, като все още се бях сгушила на топло в него. – Ами не знам нещо страшно предполагам ,че искаш? Но ми обещай ,че ще се качим и на голямото виенско колело, дори да ти е скучно. – помолих му се и продължих да обмислям къде бихме могли да отидем първо.
-Ооо колко си сладък- казах му докато ме прегръщаше силно. – Колкото и да си ми сладък все пак няма да откажа захарен памук – вдигнах главата си и му се усмихнах насреща. – Ти не ставаш за ядене, иначе щеше да ми стигаш – допълних, след като той ме пусна и ме хвана за ръка да влизаме в парка.
-Измислих! –казах весело и посочих една от атракциите. – Там отиваме! Ама може и да поискам и друга награда освен захарния памук, ако ти хареса. – засмях се и го погледнах закачливо. Да определено се вдетенявах около него, но не ме интересуваше. Нали се чувствах щастлива.
Стигнахме до влакчето, което избрах за първа атракция. Дано му харесаше, че ми се ядеше захарен памук. Малко ме беше страх от височини и скорости по принцип и не го обичах много това влакче, но на него би му харесало според мен.
-Кажи ми, че ще ти хареса, пандичке? –попитах го като се наредихме на опашката, за билетчета. – Това е най-бързото влакче и да ти кажа мен малко ме е страх – признах си накрая.
Взех двете билетчета и се наредихме, за да се качим на влакчето.
-Ако много пищя, съжалявам- засмях се отново. – Много ще ми дължиш, ако ти хареса да знаеш! – заканих се аз и се усмихнах доволно. Определено нямаше да мине с един захарен памук. Пък и имаше да ми компенсира още заради шока с онова сатърче.

by **Daehyun.** Пон Фев 17, 2014 3:47 pm

Служебната кола караше със пълна скорост по платното.Чуваха се яростни бибиткания на клаксони.Нито на мен нито на шофьора ни пукаше.Закъснявахме и знаехме ,че това не биваше да се допуска.Но за първи път не бях аз виновен!Честно!Да,признава онзи път нарочно се скрих в ресторанта за да мога поне да си изям десерта на спокойствие.Понякога този забързан ,превключен на пълни обороти живот ми омръзваше,но за нас,идолите нмаше чух избор или резервна вратичка.Даваш всичко от себе си всяка възможна минута и най-важното радваш другите.Това беше.Но аз бях готов на абсолютно всичко.Знаех какво е да живееш само със плоската мечта и всяка вечер да си представяш бленувания живот.Знаех го.Сега обаче..когато поглеждах назад ,не ввиждах всичките си провали и тежки моменти.Виждах грейналите лица на феновете.Виждах моите лични успехи,виждах радоста.Всичките ми спомени он онова тъмно минало се бяха изпарили .Бяха изтрити ,но чувството и следа от тях все ги усещах.Ще кажете какво пък толкова е преживяло това недоразвито момченце? Да,да бях малък и да нямах почти никакъв житайски опит,но знаех какво е да се бориш.Правех го всеки божи ден от както нахъсано последвах глупавата си мечта ,кото в крайна сметка беше станала реалост и не благодарение на който и да е било ,на мен.Успях.Постигнах това за което толкова много време се борих.
-Хьооооонг~-првикнах уморено се от задната седалка.Мениджъра ми неспокойно разлистваше разни документи,а пък телефона който стискаше с едната си ръка за малко да се строши под стиснатите му пръсти.Знаех ,че не му е до мен точно сега затова моментално млъкнах и продължих да си играя на телефона.
-Тъпа птица!-ядосах се след поредната ми жалка загуба на уникално тъпата игра Flappy Bird .Дори не разбирах след като толкова безмислено се косих ,продължавах да я играя.В крйна сметка продължих да се занимавам с проклетата птичка докато не стигнахме.
-Дехьон-ах,снимките ще продължат поне 4 часа .Договора ни е със Upstream Production и кхъм,Green Ent. Ще видиш кой ще ти е партньор.Много е сладко момичето.Хайде излизай.-наговори ми мениджъра докато запоследно преглеждаше листите в скута си.С тежка въздишка отлепих поглед от екрана и се съгласих.Сякаш имах избор.От мен се искаше просто да изпълнявам равнодушно,каквото смятах да правя.Имах надежда ,че наистина партьнорката ми за фотосесията наистина ще е готина.
Излязохме от колата и открих ,че се намираме на частния паркинг на Увеселителния парк.Юуухууу~ От доста време исках да посетя известния увеселителен парк на Сеул. Впечатлен вървях след мениджъра и се оглеждах ,като някакво малко детенце.На момента си заплюх някои от атракциите и естествено едни сергийки със храна.Обожавах храната!!
-Отивай да те опрявят стилистите и фризьорите .Бързо и без това закъсняхме.-вече не обръщах внимание на тона на хьонг.Знаех ,колко напрегнат ставаше когато нещо не вървеше по план,а в този случай-нашето закъснение.
-Аньонгхасейо~-казах и се поклоних няколко десетина пъти на хората от непознатия за мен екип.Усмихнах се и се ориентирах към белите палатки ,където явно ме очакаха гримьорите.
-Здравейте.-казах през една глупава усмивка ,когато влязох .Няколко чифта очи веднага ме стрелнаха,но един ,красиви светли очи се откроиха.За момент не можах да откъсна поглед от тях,но за щастие бързо се осъзнах.Добре де една от фризьорките ме заговори и ако не беше тя още щях да зяпам ,като пълен малоумник. Седнах на стола пред осветеното огледало и се отпуснах.Сега бях в ръцете на фризьорката.Доста често обаче отварях очи и в отражението на огледалото търсех онези очи.

by Sponsored content