Къщата на Henry~ & Zinger

by **Park Luna** Чет Окт 11, 2012 5:22 pm

by Гост Вто Окт 23, 2012 8:25 pm

20.30 часа сутринта.

Зингер все още спеше. Днес нямаше никакви концерти, нито предавания, което да посещава, затова бе решила да спи до късно. Но някои хора `и нарушиха съня и тези някой бяха другите момичета от групата `и - СънХла, ДжиЪн и Хьосон.
- Ставай, онни! - СънХла.
- Имаме новина за теб. - ДжиЪн.
Момичето се размърда в леглото. Отвори очите си и видя трите момичета седнали с кръстосани крака на земята до леглото `и. Зингер се намръщи, защото `и бяха развалили съня и седна в леглото.
- Какво искате?
- Ще участваш в We got married. - Хьосон.
- Аз в това предаване?
- Да. В 3.00 трябва да си пред новата си къща, където ще живееш за няколко месеца. Хайде, ставай, че имаш да оправяш багаж. - Хьосон.
Певицата стана от леглото.
- Кой е съпругът ми?
- Не знаем. Сама ще разбереш. - СънХла.

2.50 часа.

Джънг Хана пътуваше към къщата. Беше нервна и постоянно си гледаше телефона. Чудеше се дали да напише съобщение на гаджето си, че ще участва в предаването...След малко чудене, най-накрая му писа. Но отговора, който получи я стъписа. Той щял да бъде водещ на предаването. Момичето осъзнаваше, че това означава, че той ще гледа това, което прави с бъдещия си съпруг. Стана още по нервна.
Колата паркира пред къщата. Тя отвори вратата и излезе. Къщата беше голяма и луксозна отвън. Нямаше никой, освен хората с камерите, които веднага дойдоха при нея. Тя се усмихна.
- Е, сега остава само да чакам. - каза тя на мениджъра си, който стоеше до нея.

by **Hyungsik.** Сря Окт 24, 2012 1:22 pm

Yesterday, China

Беше се излегнал на дивана в родната си къща, когато корема му започна да къркори. Изправи се и отиде в кухнята за малко храна, но щом видя шоколадите в хладилника. Извади ги и седна на масата. Отвори единия и тъкмо да отхапе и телефонна му звънна. Лау вдигна и веднага започна да се кара на отсрещната страна.
- Ти си за затвора .. направо си за гилотината! Как смееш да ми прекъсваш яденето на шоколад? - възмути се Хенри.
- Ще влизам в казарма .. не ти ли стига? - отговори гласа.
- Джонг Уон хьонг? - изненада се Лау. - Защо ме търсиш?
- За да ти кажа, че утре трябва да си тук!
- Объркал си се! След четири дена се връщам. Прати много поздрави на другите.
- Не ти не ме разбра! - побърза да каже Йесънг. - Утре ще започнат да снимат We got married и ти ще участваш.
- Аз ли? - изненада се Хенри.
- Да точно ти! Чао! - Джонг Уон най-нагло му затвори телефона.
Лау се заинтригува от това което му каза Йесънг и дори напълно забрави шоколада си и отиде да си стяга багажа.

Today, South Korea

Мениджъра му го чакаше на летището. Без да губят много време двамата се качиха в колата и поеха в посока, неизвестна за китайското чедо. След около 45 минути препускане в сеулските задръствания спряха пред една къща. Лау отвори врата, но пред него имаше локва и помоли да преместят колата малко напред, но мениджърът му така го удари по гърба, че Хенри се озова в локвата. По-бляскаво пристигане едва ли щеше да има. Той стана и огледа дънките си, който бяха целите във вода и кал. Видя, че "жена му" е на вратата това значеше, че нямаше никакво време да се преоблече. Той си хвана куфарчето пое дълбоко въздух и отиде до нея.
- Хенри Лау приятно ми е. - преди да подаде ръка си я огледа дали е чиста и когато се увери, че е чиста я подаде на момичето. - По принцип не изглеждам така, но мениджъри, какво да ги правиш?

by Гост Нед Окт 28, 2012 3:23 pm

Зингер се обърна и какво да види. Пред нея стоеше Хенри от Super Junior. Не можеше да повярва, че той ще е "съпруга" `и. Тя бе голяма фенка на групата им, но не смяташе точно сега да го показва, защото беше сигурна, че ще я помисли за поредната луда фенка, а не искаше да създава такова първо впечатление...Той от своя страна не показа много добро впечатление с окаляните си дрехи, но не го винеше. И тя е имала лоши дни.
- Джънг Хана, но можеш да ми казваш Зингер. На мен също ми е приятно.
Взе ръката на момчето и се здрависаха. Камерите обикаляха около тях. те все още стояха до входната врата.
- Предполагам, че ще искаш да се преоблечеш. - каза тя и му се усмихна, като погледна дрехите му.

Влязоха вътре. Къщата бе доста просторна. Докато той се оправяше, Зингер обиколи къщата и я разгледа.
Тя бе приятно обзаведена. Кухнята бе оборудвана и си имаше всичко. Общо взето всичко `и хареса. Единственото нещо, което не `и хареса е това, че имаше само една спалня. Не знаеше дали Хенри си има приятелка, но беше сигурна, че нейния приятел нямаше да реагира много добра на тази ситуация...

П.П. - Извинявай, че е малко.

by **Hyungsik.** Съб Ное 03, 2012 9:57 pm

Женското пред него също се представи. Тя пое ръката му и се здрависаха. Камерите ги наобиколиха, а Хенри им изпрати един пренебрежителен поглед. Ако имаше нещо, което мрази повече от Саманта, то това бяха камерите да се завират в лицето му!
- Предполагам, че ще искаш да се преоблечеш.
Китайското чедо само кимна и тръгнаха да влизат в къщата. След това се скри в една от стаите и извади от прекрасния си куфар новите си дънки, купени от актрисата Кембърли Чен по случай рождения му ден. Обу ги и си остави куфара в помещението, където се преобу. Нямаше намерение да му тежи, нали?
Забеляза, че Хана нещо се е умислила по средата на кухнята. Лау само си повдигна раменете и тръгна да изучава хладилника. Надяваше се да бъде обурудван с най-свещенното нещо за него - ШОКОЛАД!!!
Отвори вратата на хладилника със замах и с надежда да открие от сладкото изкушение, но уви - всичко друго, но не и неговото любимо нещо. Нацупи се и нещастно тръгна да изучава останалите части от къщата.
Всичко беше страхотно и добре обзаведено. Единственото, което го ужаси беше факта, че.. имаше само една спалня и едно легло! Това беше нечовешко! Хенри едвам спеше до Джи Хий, пък как щеше да спи до Зингър?! Тея същества наречени сценаристи или там, както бяха, въобще мислеха ли за комфорта на звездите, които щяха да участват в това малоумно предаване? Явно не!
Ужасен се върна в кухнята при Хана. Напълни си чаша с вода и я изпи на един дъх. Не можеше да повярва! Да спи до почти непозната за него! А ако госпожичката му гледаше предаването щеше да яко да побеснее и да съсипе целия екип на "We Got Married".
Между двамата настъпи тишина. И той, и Зингър се бяха задълбочили в мислите си.
- Скучно е. Искаш ли да излезем да се разходим? - прекалено дълго бяха мълчали, а и той не обичаше да има тишина.

by Гост Вто Ное 06, 2012 9:50 pm

В главата на Хана се въртеше един единствен въпрос. Как щеше да спи в едно легло с Хенри? Имаше си приятел, а и на всичкото отгоре той гледаше какво се случва в предаването и коментираше, което за нея означаваше, че трябва да внимава какво прави. Не знаеше дали Хенри си има приятелка. Надяваше се да е така, за да не бъда само тя в такова положение.

Между тях бе настъпила неловка тишина.
- Скучно е. Искаш ли да излезем да се разходим?
Момичето се усмихна.
- Добре.
Излязоха навън. Камерите веднага тръгнаха след тях. Минаха покрай градината, която бе много малка и не толкова красива, колкото си мислеше, че ще е. Тръгнаха по улицата. Къщата им бе в квартал, в който нямаше почти нищо и бе доста тихо. Доста повървяха докато стигнат до оживените улици. Хората, които минаваха покрай тях си шушукаха или пък гледаха странно към камерите. Някои им се усмихваха, даже две момичета им поискаха автографите. Зингер с радост подписа малкото листче, което `и бе подало едното от момичетата.

Отново мълчание. Разхождаха се без да си кажат нищо, защото не знаеха какво да кажат. Най-накрая тя реши да прекрати тишината.
- Как върви с групата? - попита тя.

by **Hyungsik.** Сря Ное 28, 2012 12:22 am

Хъъъмм... след като тя се съгласи да се разходим, излязохме навън следвани плътно от камерите.Тея нямаха ли си друга работа, а маха!!Не можеше човек дъх да си поеме!!
Квартала ни беше доста тих и скучен.Това не ми хареса и направих недоволна физиономия.
Докато вървяхме през главата ми прехвърчаха няколко смъртни мисли и няколко опита за самоубийство.И накрая се сетих.
Чакай малко, ами.... ами... Джи Хий също щеше да участва!!!Ококорих се.
Това не можеше да е възможно, защо по дяволите не ни бяха натресли заедно, така нямаше да има никакви проблеми.
Най-сетне стигнахме до шумните и оживени улички и мислите ми изчезнаха, защото търсех един магазин, от който да се запася със солидно количество от моето сладко изкушение!!
Оглеждах се, но отново бях прекъснат, този път от "съпругата" ми.
- Как върви с групата?- попита тя.
Личеше си, че се опитваше да завърже разговор, защото явно и тя не обичаше тишината.
- Ам.. ами добре, всичко е наред, при теб??

by Гост Пет Ное 30, 2012 9:56 pm

Усмихна се.
- Натоварено. - отговори тя.
Откакто бяха издали новия си албум, постоянно бяха заети. Ходеха по концерти, фотосесии, радиа, предавания. Нямаха край. А да не забравяме и тренировките. Те бяха най-натоварващите за Зингер. Тя бе рапърката и втория главен танцьор, затова трябваше много да се старае и да даде всичко от себе си. Откакто бе паднала на единия концерт, се стараеше още повече, защото не искаше заради нея всичко да се развали...След няколко дена беше ред на друга нова тяхна песен. И за нея трябваше да се готвят и да имат доста концерти. Зи не знаеше кога щеше да си почине от всичко това, макар че не се оплакваше много, много, защото от друга страна `и беше забавно и `и харесваше да е с другите момичета от групата. Те бяха едно семейство.

Докато се разхождаха, Зингер забеляза хранителен магазин. Имаше всичко необходимо в къщата, но не и шоколада, който Хенри обичаше. Знаеше това, защото беше фенка на групата му и беше чела разни факти за всички членове...
- Изчакай малко. - каза тя.
Отиде в магазина, а той остана да чака отвън. Разгледа и купи едни от най-вкусните шоколади. Излезе от магазина и му показа торбата.
- За теб.
Усмихна му се и продължи напред...

П.П.- Извинявай, че е скучно и малко, но музата ми я няма.

by **Hyungsik.** Вто Яну 15, 2013 2:52 pm

- Натоварено. - Отговори Хана.
Лау кимна в знак, че я разбира. Във всяка група щом се издаде нов албум, настъпва пренатоварване. Китаецът го знаеше много добре, все пак беше част от световно известните Super Junior, макар и само в под-група. Промоциите на първия им албум без Хангенг - "Perfection", бяха най-изтощителните от дебюта на M до сега.
Минаваха покрай един магазин за хранителни стоки. Зингър му каза да я изчака и влезе вътре. Хенри остана на място, но му омръзна и се заигра с едно камъче на пътя. Все още се чудеше как ще оцелее цял месец, разкъсван между предаването, репетициите за новия им албум и личния живот.
Докато се чудеше, рапърката излезе. В едната си ръка носеше торба. Подаде му я.
- За теб. - И се усмихна.
Мочи веднага завря лице в найлона. Бръкна и извади любимата си храна. Още малко и лигите му щяха да текнат по средата на улицата.
- О.. благодаря, Ха На - казай и премижа от удоволствие. Вече си представяше как шоколада се разтапя в устата му. Побърза да го отвори и да го захапе.
Докато го отваряше, отново тръгнаха. Отхапа няколко парчета и се смути. Погледна Зингър, която вървеше до него и се оглеждаше наляво и надясно. После погледът му падна върху шоколада.
- Do u want? - и й тикна сладкото под носа. Досега не го беше правил, като изключим случаите с брат му и сестра му. Лол. Имаме напредък значи.

П.С. - Извинявай, че чак сега пиша и че е толкова кратко... ^^"

by Гост Съб Яну 19, 2013 8:47 pm

Усмихна се. Радваше се, че му хареса шоколада, който му купи...Беше доста сладък, когато погледна в торбата и видя какво има вътре и когато и благодари. Настина сладък и същевременно сексапилен и...Но за какво си мислеше? Та той сигурно си имаше гадже, а тя също си имаше. Макар да не се бяха виждали от много отдавна, защото той постоянно бе извън Корея и бе зает със соловата си кариера след като групата му се разпадна. Поради тази причина въобще не го беше виждала от наистина много време. надяваше се някой ден отново да се видят и той все още да си спомня за нея...
Двамата продължаваха да се разхождат. Ха На вървеше и се оглеждаше наляво и надясно, а Хенри ходеше до нея и ядеше шоколада, който тя му ле купила.
- Do u want? - попита я той и `и сложи сладкото под носа.
Момичето се изненада от действието му.
- Не, мерси. - отговори усмихнато тя.
Не обичаше много шоколад, а и в момента беше на диета и ако си развалеше диетата щяха отново да `и изнасят лекции. Тя винаги бе на диета, за разлика от другите три момичета в групата `и. Винаги тайно бе завиждала на лидерката им. Тя почти никога не спазваше никакви диети и въпреки това си имаше нормална и добре оформена фигура. Докато Зингер беше или много слаба, или леко закръглена, но в момента поддържаше добра форма.
- Искаш ли да се прибираме? - попита тя.
Беше започнало да става хладно, а тя бе само по къси панталонки и потник...

by **Hyungsik.** Нед Яну 20, 2013 12:57 pm

Тя му отказа. Е, нищо. Нали все пак й беше предложил. Това беше важното. Беше крайно време да се научи да не се скръндза за шоколада. От малък си беше такъв. Майка му и баща му също не бяха правили нещо по въпроса. Само дето няколко пъти яде бой от брат си за дето не му даде от въглехидратите.

- Искаш ли да се прибираме?
- Да. По-добре да се приберем. Доста захладня, а ти си толкова леко облечена. Ще настинеш. - Започна да говори Лау, хващайки я без да осъзнава под ръка. - Докато се прибираме, нека минем през онзи магазин, за да купим чай. Може да настинеш.
Само за няколко минути, Хенри се беше превърнал в грижовен съпруг. Тези от We Got Married определено промиваха мъжкия мозък и мъжкото мислене. Ега ти. Самият той остана поразен от това.
Поеха по посока на дома им. Естествено, спряха, за да купят чай. Имаше толкова голям избор, а той не знаеше какъв харесва Ха На.
- Зелен, лимонов, от жасмин, плодов, лайка, ментов...? Какъв искаш? - попита я докато гледаше хилядите опаковки. - Най-добре да вземем лимонов, от лайка и от жасмин. Тези най-много ще помогнат.
Грабна няколко пакета чай и продължиха до касите. Плати ги и излязоха. Останалият път до къщата мина в пълно мълчание. Просто нямаха какво да си кажат. Явно щеше да се наложи да се опознаят по-добре.
- Имаш ли си приятел? - изведнъж изръси голямата му уста. Определено зададе въпроса прекалено директно. - Извинявай, Зингър-ши. Не трябваше да питам. Аз и моята голяма уста...

by Гост Чет Яну 24, 2013 10:59 pm

Нямаше си на представа, че Хенри може да говори толкова много. Отначало, нито един от двамата не говореше много, много. Бяха постоянно тихи и се чудеха какво да се питат един друг. Но явно бяха започнали да се опознават малко и да осъзнават, че не е страшно да си говорят нормално.
- - Да. По-добре да се приберем. Доста захладня, а ти си толкова
леко облечена. Ще настинеш. - Започна да говори Лау, хващайки я без да
осъзнава под ръка. - Докато се прибираме, нека минем през онзи магазин,
за да купим чай. Може да настинеш.
Зингер научи и още едно ново нещо за него. Беше грижовен. И това `и харесваше. Отдавна никое момче не се бе тревожило за нея, освен разбира се, момчетата от B.A.P. Но те бяха като семейство и нямаше как да не се тревожат един за друг.
Двамата тръгнаха към къщата им, като междувременно спряха да купят чай.. Влязоха в магазина и Лау започна да изрежда чайовете и я попита какъв иска. Но преди да може тя да отговори, той `и каза, че е по-добре да вземат лимонов, от лайка и от жасмин. Отидоха на касите, платиха ги и продължиха по пътя си към дома им.
По време на пътя, отново двамата нищо не си казаха. Явно трябваше по-добре да се опознаят, за да имат за какво да разговарят.
- Имаш ли си приятел?
Въпросът му беше малко... доста директен.
-Извинявай, Зингър-ши. Не трябваше да питам. Аз и моята голяма уста...
Хана се усмихна.
- Няма проблем. - каза тя. - По принцип си имам, но от много отдавна не сме се виждали, защото той е доста зает и честно казано, не знам...
Науми си, че трябва някой ден да му се обади и да си поговорят за тях.
- Ами ти? - попита тя.
Не искаше да е нахална, просто `и беше интересно.

by **Hyungsik.** Пон Яну 28, 2013 5:58 pm

- Няма проблем. - каза тя. - По принцип си имам, но от много отдавна не сме се виждали, защото той е доста зает и честно казано, не знам...
Лау поклати глава в знак, че я разбира. С Джи Хий също от доста отдавна не се бяха виждали. Тя със своите концерти, той със своите подготовки за къмбек. Абе, пълен ужас и какафония.
- Ами ти? - попита тя.
И ето, че му върна въпроса. Тъкмо беше започнал да се чуди кога ще го направи. Почеса се там, където не го сърби и се усмихна смутено.
- Имам си приятелка. Но също от доста отдавна не сме се виждали. Тя е заета със соловата си кариера, а аз само тичам между Китай и Корея. Доста сме натоварени групата.. - лека въздишка се изтръгна от гърдите му. - Искаш ли да играем на истина докато стигнем до къщата? Така можем по-добре да се опознаем. Ще си задаваме въпроси ^^
Рапърката се съгласи. Първата му добра идея от сутринта до сега. Така щяха да се опознаят по-добре и да не мълчат през цялото време като пънове и качамаци.
- Преди да стартираме играта, искам да похваля новият ви албум "Poison". Адски много ми харесва и новата ви визия е уникална. Малко ми липсват сладураните от "Shy Boy", но все пак, всяка група има своите еволюции и падения. А вие сега определено еволюирахте! - говореше Хенри и размяткваше торбата с чайовете наляво-надясно. Надяваше се и новият албум на Super Junior-M да има голям успех.
След като Хангенг напусна, доста неща се промениха, а китаецът не обичаше промените. Имаха и много проблеми. Жълтата преса пусна какви ни ле глупости за тях и за напускането на Генг. Това беше най-трудния период в живота на абсолютно всички мембъри на Super Junior и Мочи не искаше да си спомня за това време. И даже не им даваха да се виждат с бившия член, когато ходеха в Китай. Това се наричаше чист терор. Хий Чол най-много страдаше за Хангенг. Те бяха наистина близки и изведнъж ги разделиха. Пепеляшката стигна чак до скарване със Су Ман заради това.
- Е, да започваме играта. Първият въпрос е.. - той помисли за момент. - Обичаш ли фъстъци?

by Гост Чет Яну 31, 2013 11:12 pm

-Имам си приятелка. Но също от доста отдавна не сме се виждали.
Тя е заета със соловата си кариера, а аз само тичам между Китай и Корея.
Доста сме натоварени групата..
Явно не бе единствената в такова положение. Не знаеше коя е приятелката му, но явно бе известна, щом не се виждаха често, заради ангажименти.. Предполагаше, че всички двойки, известни хора, са заети и не се виждат много често. Това от една страна беше добре, защото като се видят двойките ще прекарват повече време заедно, за да наваксат пропуснатото време, но от друга не беше чак толкова добре. Може да възникнат проблеми, и доста често двойките се разделяха, ако не се виждаха дълго време. Надяваше с нея да не стане същото.
-Искаш ли да играем на истина докато стигнем до къщата? Така можем по-добре да се опознаем. Ще си задаваме въпроси ^^
Това беше доста добра идея. Наистина трябваше да се опознаят по-добре. Като да знаят най-обикновените неща един за друг, за да можеха да не са толкова резервирани и да можеха да говорят спокойно един с друг, без да се притесняват.
- Добре, съгласна съм. - каза тя.
-Преди да стартираме играта, искам да похваля новият ви албум
"Poison". Адски много ми харесва и новата ви визия е уникална. Малко ми
липсват сладураните от "Shy Boy", но все пак, всяка група има своите
еволюции и падения. А вие сега определено еволюирахте!
На нея също малко `и липсваше старата им визия, но беше добре за тяхната група, че смениха концепцията от сладурани на четири сексапилни момичета. Не можеше да реши коя повече `и допада, защото харесваше и двете визии.
- Благодаря. - каза тя. - Надявам се и вашата група да има успех, макар че винаги е имала.
Затова и беше техен фен. Те бяха прекрасни момчета и правеха наистина хубава музика...Хенри я попита дали обича фъстъци.
- Да, обичам. - отговори тя. - Хм... обичаш ли палачинки?
Хана попита този въпрос, защото ако се окажеше, че харесва, смяташе да му прави от време на време, докато траеше предаването, палачинки с шоколада, който той обожаваше.

by **Hyungsik.** Пон Фев 11, 2013 8:36 pm

- Да, обичам. - отговори тя. - Хм... обичаш ли палачинки?
Дали обича палачинки ли? Той ОБОЖАВАШЕ палачинки! Особено онези тънките, френските. Как им се викаше? Кеп ли, крап ли.. Или пък беше креп? По-късно трябваше да провери в интернет, за да не прилича на глупак, когато говори за храна.
- Обожавам палачинки! Особено онези френските, дето са супер тънки! И тъъъъничко намазани с шоколад.. - докато говореше, устата му се напълни със слюнка. Коремчето му започна да къркори и той погледна Зингър извинително.
- Може ли да ускорим темпото? Гладен съм. - Хвана Хана за ръка и я забързаха крачките си. - Такам, следващ въпрос. Имаш ли си идол, на когото искаш да приличаш?
Остатъка от пътя премина бързо. Въпроси - отговори, въпроси - отговори. Определено им беше интересно, а и разбраха доста един за друг. Неловкото мълчание между двамата беше изчезнало. Вече спокойно можеше да разговарят на всяка една тема.
Хенри спря пред къщата им и отключи входната врата. Изчака Зингър да влезе. Той влезе след нея и заключи. Събу кецовете си и влезе в кухнята. Остави торбичката на плота и изкара пакетите с чайче. Извади една кана и я напълни с вода. Сложи няколко пакетчета чай и сложи каната в микровълновата.
- След девет минути ще имаме топло чайче. - Оповести Лау и тръгна бавно към хола. Намести си задника на дивана и пусна телевизора.

by Гост Сря Фев 13, 2013 8:03 pm

- Обожавам палачинки! Особено онези френските, дето са супер тънки! И тъъъъничко намазани с шоколад..
Коремът му изкъркори и той погледна Зингер извинително.
- Може ли да ускорим темпото? Гладен съм.
Тя също беше гладна. Само сутринта беше яла като хората. Беше на диета, която и позволяваше само сутрин да яде обилно, но нямаше да има нищо напротив да я наруши за един ден и да си похапне хубаво и за вечеря. Нямаше кой знае колко да надебелее, а и не искаше много да се задълбочава в диетата, защото последния път беше изгорила много килца и беше припаднала, което не `и се беше отразило добре на здравето.
Хвана я за ръката и двамата забързаха темпото си.. Ако беше някой непознат щеше да се притесни от това, че `и хвана ръката, но те се бяха опознали добре и това `и се струваше като нещо нормално...Хенри я попита дали има идол, на който иска да прилича.
- Честно казано, нямам. - отговори тя. - Предпочитам да имам собствен стил и излъчване, отколкото да се правя на някого. Уникалното във всеки е това, което мисля, че прави човека уникален и същевременно известен.
...Остатъка от пътя премина бързо. Двамата си задаваха въпроси и отговаряха на тях. Опознаха се доста и сега можеха спокойно да говорят, без да има неловки тишини помежду им... Стигнаха до къщата. Хенри отключи вратата. Хана влезе вътре и той влезе след нея, като затвори вратата. Той отиде веднага в кухнята и сложи чая да се прави. След което оповести, че ще е готов след девет минути и отиде в хола. Рапърката се усмихна и се облегна на кухненския плот.
- Какво ти се яде? - попита тя по-високо, за да може той да я чуе.

by **Hyungsik.** Пон Фев 25, 2013 8:31 am

Хана беше в кухнята. От хола можеше да види как рапърката се обляга на кухненския плот.
- Какво ти се яде?
За момент китаецът се замисли. Какво му се ядеше? Може би лазаня. Или пък пържени картофки с наденица? Само при мислите за тези две храни, устата му се напълни с лиги. Вдигна глава и погледна към Зингър.
- Лазаня! - най-накрая оповести решението си. Картофките с наденицата и лазанята бяха провели много ожесточена борба, но накрая храната, която Гарфилд обожаваше, победи.
Смени KBS2 с една от музикалните телевизии и стана от дивана. Протегна се и се почеса зад врата. Лениво отиде в кухнята при рапърката на Secret и огледа внимателно терена. Отвори със замах хладилника и започна да вади продуктите нужни за лазаня. Дори си имаха кори за храната, която щяха да си сготвят.
Изкара доматите. Извади едно ножче и се зае с трудната задача да ги обели. Беше гледал от Джи Хий как го прави и горе-долу знаеше как се готви това ястие. Внимателно белеше, като се стараеше да не се пореже, че като се знаете какъв е сакат в ръцете... Най-накрая ги обели, сложи ги в една купа и започна да ги мачка, докато станат на пюре. След това добави останалите неща, които трябваше да се сложат. Погледна към Хана, която беше наредила един ред кори в една тавичка. Хенри заля първия ред със сместта. Зингър сложи още един ред и така, докато свършиха корите за лазаня.
- Добър екип сме - ухили й се насреща китаецът и намаза внимателно отгоре с яйце. Вече беше въпрос на време да се опече.
Лау се надяваше само да не е станало нещо взрипоопасно, че иначе щеше да седи гладен и да яде сурова пица от "Годзила". Тази мисъл никак не му се хареса. Мразеше пиците на тези пицарии. Винаги бяха сурови и с малко домати.

by Гост Сря Фев 27, 2013 6:26 pm

- Лазаня. - отговори `и той.
Това бе храна, която много харесваше, но не беше яла от почти година, заради постоянните диети, на които я подлагаха. По принцип не се оплакваше, защото и самата тя искаше фигурата `и да е хубава, но в това предаване щеше да яде от почти всички вкусни храни, като естествено продължи да поддържа формата си или поне щеше да се опита, защото бе сигурна, че Хенри обича и яде много от тях и затова тя щеше да се възползва покрай него и тя да яде от вкусотиите.
Певицата чу как сменя канала, очевидно с музикална програма, защото чу една от песните на една известна група и дойде при нея. Тя си мислеше да я направи сама, за да не го занимава и него, но той сам си дойде при нея и тя нямаше да откаже помощ... Той извади от хладилника всички продукти, които им трябваха. Хана се учуди, че имат абсолютно всичко, дори и за храната, която бяха решили да правят преди секунди. Дори в апартамента на Secret или в апартамента на родителите `и хладилника не беше толкова зареден. Явно го бяха направили заради шоуто, за да не се налага тепърва те да си купуват продукти, което щеше да бъде много изморително... Започна да прави сместа за лазанята, а тя нареди един ред от корите..
Когато стана готов, той сложи върху първата кора смес, тя сложи още една кора и така до края.
- Добър екип сме. - ухили се той.
Зингер се усмихна.
- Така е.
Сега оставаше само да чакат да се изпече. Момичето беше сигурна, че ще стане вкусна... Почистваше кухнята, където бяха изцапали, когато се сети.
- Чая! - каза тя и отиде до котлона.
Чаят им беше станал повече от врял и тя беше сигурна, че се е преварил. Махна чайника от котлона, като не съобрази, че е врял и си опари ръката...

by **Hyungsik.** Съб Мар 02, 2013 1:47 pm

Зингър се съгласи и се усмихна. Имаше хубава усмивка.
Тя започна да чисти плота на кухнята, а китаецът й помагаше. Изведнъж Хана се сети за нещо. Извика нещо за чая и хукна към котлона. Боже, съвсем го бяха забравили, докато готвеха лазанята. "- Как можах да го забравя?!" - помисли си ядно Лау и започна още по-ожесточено да чисти някакво петно от плота. Хвърли бегъл поглед върху чайника. Водата беше на мехурчета, следователно беше повече от врял. Беше преврял. Стана му още по-тъпо. Никога досега не се беше случвало да забрави за една от любимите си напитки.
Най-накрая спря да чисти и остави парцалчето, с което работеше настрана. Извади две чаши от един от шкафовете над главата си и изчака рапърката да налее чайчето. Мочи повдигна чашата към устните си и отпи внимателно малка глътка. Може да беше малка, но замалко да му изгори езика. Погледна към Зингър, която щеше да отпива.
- Недей. Много е вряло. Щеше да ми направи дупка на езика! - и извади по най-бързия начин друга чаша, която наля със студена вода. Отпи една голяма глътка и остана за малко с изплезен език, докато му мине опарването. Накрая го прибра и погледна към печката. Кльопачката след няколко минути щеше да бъде готова за нападане.
Оригиналното макне се почеса зад врата и се подпря на плота. Напоследък му беше станало като навик. Зачуди се дали Хана е по-малка или по-голяма от него. Беше фен на Secret, но не от най-големите. Не се беше интересувал от възрастта им. Знаеше само, че лидерката е негова наборка. За останалите, му беше неизвестно.
- Знам, че не е учтиво да се пита дама за възрастта й, но кога си родена? За да знам дали да ти казвам "нуна"... - Целият се зачерви от срам и погледна надолу. Печката го спаси от неловката ситуация, в която се беше поставил сам.
Лау сложи готварските ръкавици и изкара лазанята от печката. Боже, ухаеше толкова прекрасно. Чак лигите му щяха да потекат след броени секунди.
- Колко вкусно ухае - направи една от сладките си физиономии и замижа.

by Гост Пет Мар 08, 2013 5:09 pm

Хана не се бе опарила лошо. Само малко се бе зачервило мястото, затова не каза нищо и се направи, че нищо не е станало. Отдръпна се от чая, защото не искаше да стават повече инциденти и отиде да вземе ръкохватката, за да може да налее чая. Хенри извади чаши от един шкаф и тя наля чая, като внимаваше да не опръска себе си и него с врялата напитка. Китаецът отпи от чая, затова момичето също реши да пробва, но той я спря.
- Недей. Много е вряло. Щеше да ми направи дупка на езика!
Хана отдръпна чашата от устата си и я остави на плота. Явно наистина много е парило, щом се наложи той да пие студена вода и да стои с изплезен език, което `и се стори смешно и забавно. Не, не `и беше забавно това, че се е опарил, а заради физиономията, която беше направил, докато се плезеше.
Храната все още не беше готова, затова нямаше какво да правят. Погледна към Хенри и видя, че е замислен. Затова реши да не го откъсва от мислите му. Повъртя се малко из кухнята, като търсеше дали има нещо за чистене или подреждане..Като не намери нищо се спря на едно място и се загледа в прозорчето на печката...
- Знам, че не е учтиво да се пита дама за възрастта `и, но кога си родена? За да знам дали да ти казвам "нуна"...
Той се изчерви и погледна надолу. Честно казано не се бе замисляла дали той е по-голям или по-малък. Беше им фен на групата, но точно неговите години не знаеше, както явно и той не знаеше нейните.
Преди тя да му отговори той отиде и извади лазанята. Тя отиде за нож и се върна след него.
- Родена съм 1990 година. - каза тя. - Май съм по-малка от теб.
Наряза две сравнително големи парчета от лазанята и ги сложи в чинии. Занесе ги на масата, като взе чая със себе си.
- Дали е станало вкусно? - зачуди се Хана.

by **Hyungsik.** Вто Мар 19, 2013 3:51 pm

- Родена съм 1990 година. - каза тя. - Май съм по-малка от теб.
Мда, беше по-малка от него. Той беше с една година по-голям, следователно й беше "оппа". Винаги му се беше искало да участва в "We Got Married" или в някое друго предаване с някоя нуна. За съжаление, винаги участваше с по-малки от него момичета.
Зингър наряза лазанята и сложи в две чинии няколко сравнително големи парчета. Е, тъкмо щеше да има повече за похапване. А после щеше да си сипе допълнително, защото Хенри Лау с едно голямо парче не може да се наяде. Трябва да са поне две. Дам, бъдещата му съпруга трудно щеше да изхранва такъв гладник като него, но какво да се прави? Такава му беше природата...
- Да, по-малка си. Аз съм роден през 1989 година.
В момента, в който го изрече, погледът му попадна върху ръката, с която рапърката държеше ножа. Беше зачервена. На момента му стана ясно какво е станало. Как не беше забелязал по-рано?!
- Хана, изгорила си се! - писна китаецът и взе рязко ножа от нея. Постави го на плота и хукна да вади лед от хладилника.
Подаде й леда и я инструктира как да го сложи. След това тръгна да издирва аптечката. Все пак, във всяка нормална къща има аптечка, нали? Пълна с памуци, реваноли, хапчета и всякакви такива. Накрая я намери и се върна при Хана. Извади едно кремче против изгаряния и намаза изгореното място с него.
- След малко ще мине зачервеното - усмихна се той и прибра кремчето в аптечката. - А сега да ядем.
Хенри се настани на масата и повдигна вилицата си, заплашвайки лазанята, че ще бъде изядена.

by Гост Съб Апр 06, 2013 3:43 pm

- Да, по малка си. Аз съм роден през 1989 година.
Беше очаквала мъжът `и да е по-голям от нея. През целият си живот е живяла и познавала само момчета по-големи от нея, единствено групата, за която тя обичаше да се грижи и които, почти всички, бяха по-малки от нея беше B.A.P. Беше свикнала около нея да има по-големи от нея, затова нямаше проблем с общуването и съжителството с такъв, за разлика от други момичета, които се притесняваха и бяха срамежливи около тях.
- Хана, изгорила си се!
Хенри взе рязко ножа от ръката `и. Постави го на плота и отиде до хладилника. Извади малко лед и `и го подаде. Каза `и как да си го сложи на ръката и тръгна нанякъде из къщата. Хана сложи леда и зачака той да се върне...
След малко той се върна при нея с аптечка в ръка. Момичето се усмихна. Не беше предполагала, че така ще реагира само за едно малко изгаряне. Но `и хареса, че се тревожи за нея, защото от известно време нямаше много хора, които ги беше грижа.. Хенри извади едно кремче и намаза с него изгореното.
- След малко ще мине зачервеното - усмихна се той и прибра кремчето. - А сега да ядем.
Той се настани на масата.
- Мерси. - каза тя.
Хана седна на масата и започна да яде от лазанята... Момичето не беше на половината от храната, когато вдигна поглед от яденето си и видя, че рапърът си е изял всичко.
- Искаш ли още? - попита тя.
Не можеше да повярва как може да яде толкова бързо.

П.П. - Извинявай за закъснението.

by **Hyungsik.** Нед Апр 14, 2013 8:06 pm

- Пак заповядай - отвърна китаецът.
Сипа си доста от приготвената от двамата лазаня и започна да яде. Ама тя много вкусна станала бе! Съдейки по готварските си умения, беше очаквал да се натрови още на първата хапка, но на. Благодарение на Зингър беше станало невероятно вкусно. Това беше станало, защото тя беше жена. Логиката на Хенри - ако една жена не може да готви, значи няма да доживееш новият изгрев на слънцето, а ако жената може да готви - живей си живота на дивана със семките.
Не след дълго вдигна глава към Хана и устата му остана отворена. Той вече си беше изял всичко в чинията, а тя още не беше преполовила своята. Май наистина ядеше прекалено бързо...
- Искаш ли още?
Все още беше гладен. Следователно щеше да помоли за още една порция. А после и за трета... ако останеше нещо де.
- Искам - усмихна се Мочи и най-чинно изчака "съпругата" му да сипе в чинията.
Лау се облиза. Отново хвана вилицата и започна да унищожава храната.
Половин час по-късно и двамата се бяха нахранили. След такова угощение, по 10-те Заповеди на Мързеливеца, трябва да си поспиш час-два като мечките. Рапърът на SJM стриктно спазваше това ЗЛАТНО правило. Но преди това щеше да помогне на рапърката със чиниите и другите неща. Все пак, трябваше да се изтъкне като идеал за съпруг. Макар, че батко му Клинтън би се справил далеч по-добре от него.
Вдигна си китайското дупе от стола и заедно с величието си и приборите, бавно и славно се понесе към кухнята. Постави ги внимателно в миялната машина и изчака Хана да сложи и своите. След това тя пусна машината, а Лау най-нагло се прозя. Ама така се прозя, че и сливиците му да можеш да видиш.
- Доспа ми се... - измрънка той.
Не беше спал от както напусна Китай. В самолета, мениджърът му го занимаваше с разни велики простотии за някакви мийтинги в Сеул и китайското чаве не можа да си вземе от съня за красота. За това сега се надяваше да си понавакса.

by Гост Пон Апр 15, 2013 6:22 pm

- Искам. - усмихна се той.
Хана взе чинията му и отиде в кухнята. Сипа му още една обилна порция и му я занесе. На момичето напълно `и беше стигнала само едната порция от лазанята,
затова беше останало още малко в тавата, което означаваше, че ако пак
някой от тях огладнее, ще има какво да яде.. Той започна да яде втората си порция, а тя довършваше още първата си...
След половин час и двамата се бяха нахранили. Хенри стана и занесе чиниите си в кухнята. Хана също се надигна от стола и занесе чиниите си в кухнята. Сложиха ги в съдомиялната машина. Тя пусна машината, която щеше да ги е измила след половин или един час.. Момчето се прозя.
- Доспа ми се...
Честно казано и тя се беше изморила. Денят беше минал бързо, но бяха правили доста неща през целия ден, че нямаше как да не се измори. Понеже двамата бяха певци или по-точно рапъри и също като на другите известни личности, им трябваше почивка, за да могат да са здрави и свежи за работа.
- Да, аз също се изморих. - каза тя. - По-добре да си лягаме...
Хана тръгна към спалнята. Тя бе една, но лично на нея това не `и пречеше. Досега беше спала с гаджето си на едно легло, така че това за нея нямаше никакъв проблем. Надяваше се и за него да няма... Влезе в стаята. Беше просторна и добре декорирана. Куфарите им бяха на пода, близо до леглото. Намери своя куфар и го отвори. Извади пижамата си, която не беше носила от доста време, защото обикновено спеше само по една дълга и широка тениска, но понеже нямаше как да спи с нея в предаването, си беше взела пижамата. Взе я и тръгна към банята.
- Ще използвам банята за малко. - каза на Хенри, който тъкмо влизаше в стаята.

by Sponsored content

Къщата на Henry~ & Zinger

Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger

Re: Къщата на Henry~ & Zinger