Преди 1 месец, болницата

by **Simon Dominic** Съб Ное 17, 2012 11:17 pm

Майка му беше в много тежко състояние и той не можеше да направи нищо! Седеше пред болничната й стая и от време на време се изправяше, за да погледне през прозорчето как е тя, но женицата си стоеше все така неподвижно и безпомощно в леглото в бялата стая. До нея на нощното шкафче имаше букет от бели рози - любимите й. ДонХе специално ги беше купил и всеки ден ги сменяше. Искаше когато тя отвори очи да види едно от любимите й неща. Брат му го заместваше през нощта. Не я оставяха за минутка сама. ДонХе си припомни деня в който родителите му разказаха как докато майка му се е мъчила с неговото раждане и се е чудила на кой да се обади, баща му и брат му са играели баскетбол. Певецът доста се беше смял на тази история и дори сега една лека усмивка пробяга по лицето му. Отново се изправи от пейката, но този път, за да отиде до близкия автомат за кафе. Взе си възможно най-силното от изброените, за да може да се разсъни, защото доста му се спеше със средно количество захар. Разбърка го и понечи да го изпие цялото, но кафето беше много горещо и в устата му се разнесе горещина. ДонХе си отвори устата и започна да диша като кучетата. Не след дълго парещото чувство отшумя. Върна се на мястото си и седна на пейка. Отпусна главата си назад на стената и остави червената чашка от лявата си страна. Затвори очите си за момент и тогава осети че някой сяда до него, а телефона му звънеше.
Мъжът отвори очите си видя едно момиче което си беше тупнало дупето до него и усърдно търсеше звънящия си телефон в чантата си. Очите й бяха сини като морето, а косата й черна като катран. ДонХе видя, че тя изпитва трудности и реши да предложи помощта си. Все пак беше джентълмен, нали? Е, не чак такъв какъвто беше техният лидер Итък, но все пак беше нещо.
- Да ви помогна с нещо? - момичето вдигна погледа си и направо го замрази със студения си поглед. Но изведнъж цялата пребледня, а ДонХе се уплаши до смърт. - Добре ли сте? Да ви донеса ли вода?

by **Ice** Нед Ное 18, 2012 5:38 pm

Направо невероятно.. поредният гаф, на поредният концерт от страна на удивителната лидерка на Neon.M. Направо й се плачеше. Беше пълна скръб с тези 20 сантиметрови токове. И на всичкото отгоре я болеше адски много левият крак. Мениджърката й предположи, че е счупен, така че трябваше да се ходи на преглед в болница "Sejong" при "Чичковците в бяло" - както ги наричаше Керълайн.
- Не искам да ходяяяя - мрънкаше Айс на Кара, докато се излежаваше на дивана.
- Ама трябваааа - изимитира я рапърката и избухнаха в смях.
- А ако се окаже, че крачето ми е счупено? - попита лидерката.
- Ще те гледаме и със счупен крак. - усмихна се Катрин. Карли въздъхна и се обади на мениджърката си да й запише час за преглед.

Дойде и денят за прегледа. Госпожица Фиър така се надяваше да не настъпи скоро, а дойде по-бързо и от кон в галоп. Момичето се надигна някак си от прекрасното си и топло легло. Облече си сиви дънки и една черна туника. Косата я остави пусната и си сложи само гланц, без очни линии и глупости. По принцип не обичаше много-много да се гримира, но работата я принуждаваше да го прави. Прибра си в черната чанта телефона, портмонето, някое и друго червило и спирала, огледалце, слушалките и малкото си плюшено кенгуру, с което не се разделяше.
Преди да излезе написа бележка на момичетата, че отива на преглед. Залепи я на хладилника и закуцука към входната врата. Излезе и заключи. Прибра връзката с ключовете в чантата и натисна копчето за асансьора. След около минута асансьора беше на етажа и лидерката се качи. Натисна за първия етаж и машината бавно се заспуска надолу. Неслед дълго, асансьорът спря и Карли слезе.
Пътят до болницата беше супер мъчителен. Защо не си беше извикала такси, ами беше решила да ходи пешачката, след като си знае положението с крака? Ах, глупачка..
Влезе в болницата и се отправи към информационното бюро. Каза за кой лекар е и женската я упъти нанякъде из големите коридори. Фиър въздъхна и се отправи натам. Оказа се, че има опашка за този мъж в бяло, така че имаше време да се приготви физически и психически.
Сложи си дупето на едно от червените столчета пред кабинетите. В този момент телефонът й започна да издава звуците от припева на B.A.P - Warrior. Започна трескаво да си търси мобилния, не можеше да се сети в кой от всичките джобове го беше сложила и не усещаше от къде идва вибрацията.
- Да ви помогна с нещо? - попита нечии до болка познат глас. Карли леко се стресна и извърна глава назад. Погледът й срешна този на не кой да е, а на самия.. самия ДонХе!
Цялата пребледня. Ръцете й затрепераха и съвсем забрави за телефона. В момента беше в нещо като кома - хем виждаше и чуваше всичко, хем беше глуха и сляпа.
Фиши каза нещо, което не достигна до съзнанието й. Очите й се бяха втренчили в него, изучаваха всяка черта, всяка извивка от лицето му. Сърцето й заби бурно. Изведнъж клепачите й натежаха и бавно започнаха да се затварят. Сякаш невидима сила я удари яко по гърба и тя падна в безсъзнание.

by **Simon Dominic** Нед Ное 18, 2012 8:33 pm

Момичето променяше изражението си към по-лошо. ДонХе наистина много се притесни, но не можеше да каже нищо. Клепачите й започнаха да се затварят и на следващата секунда тя се озова в скута му в безсъзнание. Сякаш ток мина през тялото на певеца. Тя беше някак си красива докато спеше. В следващи момент той се усети, че тя не спи, че нещо й е станало и веднага я изправи така че да е на рамото му.
- Госпожице, добре ли сте? - попита ДонХе, като я буташе леко по бузките, но тя не му отвърна.
Вокала на Super Junior я вдигна на ръце и отиде до най-близкият кабинет на доктор. Влезе вътре без да почука, то не че имаше с какво да почука и добре, че вратата беше отворена. Докторът вътре му стрелна един поглед, който му казваше "Какво правиш бе?", но щом видя, че ДонХе носи момиче в ръцете си което в безсъзнание стана от стола си и му посочи кушетката.
- Поставете я тук!
И изпълни казаното от доктора и я остави.
- Ако обичате напуснете кабинета ми. Ще ви извикам когато приятелката ви се оправи!
- Ама .. - преди ДонХе да каже, че тя не му е приятелка доктора го беше изпъдил навън.
Той седна отново на пейката, която вече беше намразил от дъното на душата си. След десетина минути доктора излезе и го покани да влезе. Двамата влязоха вътре, а ДонХе плахо се доближи до момичето което не познаваше.
- Госпожице, приятелят ви е тук, а сега ви оставям. - каза доктора и се омете, като отново не даде възможност на И да му каже, че те дори не се познават.
Певецът бавно се приближи до момичето което го гледаше доста изплашено.
- Спокойно, нищо не си изпуснала. Не съм ти приятел просто доктора много обича да си фантазира. Ти просто припадна върху мен. Сега как си? Боли ли те нещо? .. Ако искаш може да сляза до кафенето да ти взема нещо за да се почувстваш по-добре! - ДонХе започна като развален грамофон. Не се усети кога да спре да затрупва момичето с глупавите си въпроси.

by **Ice** Нед Ное 18, 2012 9:27 pm

"- Толкова е студено..." - помисли си Карли. Кожата й ту беше топла, ту студена. Намираше се в зала, цялата с огледала. Накъдето и да се обърнеш - огледало. Очите й сменяха цвета си като хамелеони - бяха ту сини, ту зелени, ту жълти. Тръпки я побиха. "- Искам да изляза от тук! Колкото се може по-бързо!" - беше следващата мисъл. Очите й се обляха в сълзи. Озова се близо до едното от огледалата. Цветът на очите й стана бял като сняг, студен като лед, тръпки да те побиват всеки път щом ги погледнеш. По двете й страни продължиха да се стичат сълзи, които щом докоснеха пода се превръщаха в снежинки. Скоро около нея всичко побеля. Сълзите й нямаха край. Един глас отгоре говореше, не, направо си викаше "Плачи, плачи, плачи!".

- Госпожице, госпожице.. - нечии досаден глас не спираше да я вика и на всичкото отгоре някой я ръчкаше. Буквално издивя!
- ПРЕСТАНЕТЕ!!! - изкрещя Карли. Пред нея стоеше Мъж в Бяло. Повдигна й се само като видя бялата му престилка. - Досадно е!
- Само така успяхте да се събудите, госпожице Фиър. - намести очилата си доктора. - Кракът ви не е счупен. Имате късмет!
- О, наистина ли? Ами тогава защо ме боли? - повдигна едната си вежда момичето.
- След час-два ще спре да ви боли, спокойно. Бяхте си разместила леко едната кост, но я наместих. Добре, че сте припаднала. - говореше ли говореше.
- Аха... Чакайте малко, припаднала ли?
- Да. Ще отида да извикам приятелят ви. - мъжът се запъти към вратата.
- Какъв приятел..? - измрънка тихо под носа си Айс.
Изправи се и седна на кушетката. Протегна се леко и в този момент вратата се отвори. Вътре влязоха вече познатият й лекар и... олеле момиче, дръж се! За момент спря да диша. Това беше сън, нали?
- Госпожице, приятелят ви е тук, а сега ви оставям. - каза доктора и се омете.
Кръвта отново се отдръпна от бузките на Керълайн. Прехапа устните си. Погледът й незнайно защо, показваше тревога. Тревога от това, че може би, се е изложила пред идола си.
- Спокойно, нищо не си изпуснала. Не съм ти приятел, просто доктора много обича да си фантазира. Ти просто припадна върху мен. Сега как си? Боли ли те нещо? .. Ако искаш може да сляза до кафенето да ти взема нещо за да се почувстваш по-добре!
Фиър леко се ококори и едвам преглътна. Сърцето й отново затупка като полудяло. Сети се за звънящия си телефон и за това, че не е вдигнала. Ако беше мениджърката й или сестра й.. Или недай си боже, папа Уай-Джи? Леле! Когато утре стъпеше в сградата на компанията, в която работеше, щяха да я съсипят. Не й се мислеше. Само при мисълта за това й се дорева.
- Телефонът.. - измрънка Керълайн. Все още не можеше да се осъзнае като хората. - Чантата ми.. - идеше й да си забие някой шамар. Тръсна глава и разтри леко слепоочията си. - Какви глупости говоря.. Съжалявам за това, че съм припаднала върху теб. Сега съм добре и не ме боли нищо, благодаря за загрижеността.
Айс сложи най-хубавата усмивка, на която беше способна, на лицето си и стана от кушетката. Леко залитна, но успя да се осъзнае преди да докосне прекрасния под на болницата. С ДонХе излязоха от кабинета на фантасиращия си разни неща лекар.
- Керълайн Фиър, приятно ми е. - тя подаде ръката си. Самата тя не можеше да си обясни как все още не се е разпищяла и не му е увиснала на врата. Явно поученията на треньорите и мениджърите вършеха добра работа.

by **Simon Dominic** Нед Ное 18, 2012 10:14 pm

Момичето с поглед започна да търси нещо.
- Телефонът.. Чантата ми.. Какви глупости говоря.. Съжалявам за това, че съм припаднала върху теб. Сега съм добре и не ме боли нищо, благодаря за загрижеността.
- Няма проблем. - отвърна тихо ДонХе.
Синеоката красавица се изправи от кушетката и веднага стъпи на краката си. Дори ДонХе знаеше, че трябва да стой малко време седнала, ама тя да си сърба попарата в такъв случай. Ефекта от това й действие не закъсня. Тя се олюля и едва не обра праха по пода.
Двамата напуснаха кабинета като И даде път на чернокосата дама да мине преди него.
- Керълайн Фиър, приятно ми е. - представи се чужденката и подаде ръката си на азиатеца.
- Дон Хе, вокала на Super Junior, на мен също ми е приятно! - Фиши също подаде ръката си като не забрави да отбележи, че е известен.
Той отново погледна момичето и сега се сети, че я познава от някъде. Може би от някое списание на Хенри което е взел назаем или при размяната на някой филми това момиче е присъствало, защото той беше обеден, че тя не присъства в неговата колекция от порно филми и списания, която беше доста голяма.
- Може ли да те попитам нещо относно работата ти? - момичето кимна в знак на съгласие. - В кой брой на Playboy съм те виждал? Мисля, че някъде около декември 2010 или януари 2011, ама не съм много сигурен. - ДонХе каза съмненията си и погледна момичето, а тя от своя страна се беше зачервила и се чудеше как да го утрепе, защото е споменал работата й. Еми, разбираемо е! Все пак не всяко момиче от еротична корица би желало целият свят да я знае като онази от списанието, нали?! - Съжалявам, може би искаш да скриеш работата си! Няма проблем, но да знаеш излизаш хубаво с черно бельо с розови дантели! - отбеляза Фиши и й намигна закачливо.

by **Ice** Пон Ное 19, 2012 1:33 pm

- Дон Хе, вокала на Super Junior, на мен също ми е приятно! - представи се певецът.
"- Знам какъв си.. нямаше нужда да се фукляш, ДонХе." - отбеляза наум момичето и неволно се усмихна. Той пое ръката й и я раздруса. По бузките й мина бегла червенина.
- Може ли да те попитам нещо относно работата ти?
Карли помисли за момент и кимна в знак на съгласие. О, боже мой.. Да не би да я е разпознал? Не, не може да е възможно! Ама всъщност може, абе не може! Ох, все тая..
- В кой брой на Playboy съм те виждал? Мисля, че някъде около декември 2010 или януари 2011, ама не съм много сигурен. - Фиър се ококори и погледна ДонХе с поглед казващ "Моля?! Какви са тези глупости?". Изчерви се, а господинчото продължи най-смело..- Съжалявам, може би искаш да скриеш работата си! Няма проблем, но да знаеш излизаш хубаво с черно бельо с розови дантели!
Е, не! Това вече окончателно преля чашата! Така хубаво щеше да го насмели с чантата си и да обърше пода на болницата с него, че направо не е истина! Лицето й вече стана цялото червено. Присви устните.
- Имам един въпрос. - той я изгледа в очакване. - Може ли да те ударя? Не, всъщност защо питам? Направо ще го направя!
Айс се приближи до него и му заби един хубав шамар. Не се сдържа и го удари отново. Беше бясна! Повече от бясна! Порно модел ли била.. момиче от списание.. черньо бельо с розови дантели.. списание Плейбой.. Как ли пък не?!?!?
- За Ваше сведение, господин И, и аз съм в музикалния бранш като вас! Айс, лидерката на Neon.M, YG Entertainment! И имаш късмета, че все още се държа да не те ударя с нещо по-голямо и тежко! Като стол например!
ДонХе направо се сви пред нея и й стана жал. Изглеждаше един такъв миличък, невинен, пък какъв извратеняк се оказа нашия.. Тц, чак смешно й стана.
- И благодаря за комплимента, че изглеждам добре по черно бельо и розови дантели, но не съм се снимала в "Playboy". - е, с това направо му разби надеждите.
Телефонът й даде тон за СМС. Карли го запсува наум и го изкара. Оказа се от сестра й. Трябвала й спешно в YG. Ех, защо бе жено, защо бе?
- Е, аз ще тръгвам. Надявам се скоро да се.. ъм.. видим? - това прозвуча като въпрос и тръгна към изхода на болницата. - Когато дойде време да се снимам в "Playboy" непременно ще се домъкна до дорма на Super Junior, за да ти кажа! Дори ще ти подаря един брой, не се безпокой. - завърши с треперщ от бяс глас, удари му един мигач и излезе от така "любимата" й болница.
Всъщност, за какво да ходеше да оправя сестра си? Касиди трябваше да стане самостоятелна, да се научи да не разчита само на другите. Керълайн си пое дълбоко дъх. Един санитар буташе старец в количка и мина с количката през болното й краче. Както беше бясна, стана още по-бясна. Не издържа и изкрещя по адрес на санитаря на български:
- МАМКА ТИ БЕ!!! СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ВНИМАВАЙ ПРЕЗ НА КОГО КРАКА ЩЕ МИНЕШ! - е, не бяха най-подходящите думи за случая, но на кого му пукаше?

by **Simon Dominic** Пон Ное 19, 2012 10:23 pm

- Имам един въпрос. - ДонХе й направи знак да говори. Най-вероятно искаше да пита дали й е фен. - Може ли да те ударя? Не, всъщност защо питам? Направо ще го направя!
Тая сериозно ли? Фиши дори и направи комплимент пък тая щяла да го бие .. от какъв зор?! Обаче се оказа, че европейката не се шегува и дори му заби не един, а цели два шамара върху звездната кожа на ДонХе.
- За Ваше сведение, господин И, и аз съм в музикалния бранш като вас! Айс, лидерката на Neon.M, YG Entertainment! И имаш късмета, че все още се държа да не те ударя с нещо по-голямо и тежко! Като стол например! И благодаря за комплимента, че изглеждам добре по черно бельо и розови дантели, но не съм се снимала в "Playboy".
Фиши беше ОБЕДЕН, че това е момичето от списанието и никой не можеше да промени това. И пак я потърсиха по тоя телефон. Много издирвана се оказа, чак не може да си поговори с един човек на спокойствие. Може би работата на лидерите включваше такива работи, но той не беше лидер и не му пукаше много, много.
- Е, аз ще тръгвам. Надявам се скоро да се.. ъм.. видим?Когато дойде време да се снимам в "Playboy" непременно ще се домъкна до дорма на Super Junior, за да ти кажа! Дори ще ти подаря един брой, не се безпокой. - каза му тя и се запъти към изхода.
Както се фръцкаше към изхода и изведнъж един заблуден санитар премаза крачето й с инвалидна количка на която беше седнал един старец. Изрече няколко доста странни думи, а по изражението си личеше, че боли, а ако на мястото на възрастния човек беше някой по-пълен човек щеше да и счупи крака! ДонХе отиде до нея и я хвана за ръка, а с другата си ръка й помогна да се придвижи до пейката и да седне.
- Съжалявам за преди малко, просто съм се припознал! - извини се И. - Може ли един въпрос? Обещавам, че този път ще е много по-нормален! .. Какво каза санитаря? Тоест на какъв език го напсува?

by **Ice** Вто Ное 20, 2012 3:11 pm

В този момент господин Вокал-на-Супер-Джуниър отиде до нея. Хвана я за едната ръчичка, а с другата й помогна да седне на една от пейките. И моля ви се, извини се! Леле, Айс не го беше очаквала.
- Може ли един въпрос? Обещавам, че този път ще е много по-нормален! .. - Карли го изгледа със съмнение. Колко по-нормален? По-колко пъти на ден продухва матраци? Кой номер сутиен носи?
- Какво каза санитаря? Тоест на какъв език го напсува?
Е, това определено не го беше очаквала! Това бяха вече наистина нормални въпроси. Ехааа, това трябваше да си го запише.
По двете й страни мина лека червенина. Не искаше да му казва от къде е. Но.. пак ли трябваше да лъже? От както беше пристигнала от България, заедно с Катрин, Михаела, Елисавета и Емилия винаги лъжеше за родната си държава. Единствено на Ки Бум беше признала от къде е. И веднага след това съжали за това! Той й беше обещал напразно, че с другите момчета от SHINee ще отидат в родината й. Беше напуснал S.M и се преместил в Green. Такова беше говедо! И го осъзна твърде късно.
Явно беше стояла прекалено дълго на едно място, без да променя посоката на погледа си, едвам дишайки. Усети как ДонХе леко я побутва. Чак тогава се върна в реалността, а с нея и с проблема пред, който беше изпаднала. Да беше изкрещяла на санитаря на гръцки! Защо точно на български..? Определено не беше готова да се отърве от навика си да обижда на майчиния си език.
- На гръцки.. - едвам измрънка тя. - Гъркиня съм.
Някъде из болницата се разнесе мелодията на U-Kiss - Obsession. Някакво странно чувство я обля. Тя стоеше на една от пейките в болница "Sejong" и човекът, на когото толкова много се възхищава, човекът, с когото плачеше и се смееше, човекът, когото гледаше на снимки през всичките безсънни нощи стоеше до нея и говореше с нея. Точно така - той беше нейната мания. Фиши. Донхе. И Дон Хе. Много имена, но един човек. Един незаменим човек, за когото всички мислеха, че е най-срамежливото същество на света, но се оказа едно первезно човече с мръсни мисли.
- Nae jalmosiya himdeuleo hajana. Neoegen igeon sarang anin jibchagijanha. I let you down tears are falling down down down. Geujeo jinaganda. You are my obsession Cause all of my confession. It’s all about obsession all cause of my obsession. - едвам изпя тя заедно с КиСоп и ЕйДжей. Точно тази част от текста описваше това, което чувстваше тя към Фиши.
Погледна леко към мъжът до нея и извърна поглед. Чувстваше се като бомба, която е напът да избухне. Колкото по-бързо избухнеше, толкова по-добре, но не.. Тя все още не беше избухнала, за нейно голямо съжаление.
"- Защо си го причинявам? Защо още вися тук?"
Вдигна глава и погледите на двамата се срещнаха. Мразовитият, студен и замразяващ поглед на Фиър срещна неговия топъл, извинителен и нежен поглед. В този момент - всичко й се преобърна. Някакви топли вълни минаха през тялото й, искаше й се ДонХе да е нейн и само нейн! И ако трябваше, щеше да се бори със зъби и нокти, само и само да го има.

П.С - Официално, това е най-странният и несвързан пост, който съм писала

by **Simon Dominic** Вто Ное 20, 2012 6:22 pm

- На гръцки.. Гъркиня съм. - каза момичето след дълго мълчание.
Определено ДонХе знаеше къде е Гърция (до Турция на Балканският полуостров), само дето не можеше да запомни съседската й страна от южна страна, ама не сега не му трябваше.
- Nae jalmosiya himdeuleo hajana. Neoegen igeon sarang anin jibchagijanha. I let you down tears are falling down down down. Geujeo jinaganda. You are my obsession Cause all of my confession. It’s all about obsession all cause of my obsession. - бяха пуснали някаква песен, а момичето започна да си припява. ДонХе си напрегна слуха, за да я чуе по-добре. Наистина чернокосата имаше невероятни вокали и доста талант в нея. Може би, ако някой истински педагог се навие да й помогне, за да добие още малко опит от нея ще стане добра соло изпълнителка.
Момичето явно се засрами и му обърна лек гръб. Фиши се почуства леко пренебрегнат, но не можеше да иска от нея да го гледа. Все пак се познаваха едва от половин час.
В момент в който той вдигна погледа си се засече със студените й очи. Може би беше доста странно, но той искаше поне още веднъж да се срещнат, защото определено компанията й му беше приятна.
- Имаш невероятен глас! - най-сетне го каза той.
Момичето пак го изгледа учудено и нищо не каза. Фиши нали все обича да мълчи, обаче като му се отворят чакрите както днес никой не е способен да му затвори устата.
- Синеочке, я ми разкажи малко повече за твоята страна. Никога не съм я посещавал и ми е любопитно какви обичаи имате, какви са хората, как живеете .. - ДонХе направо искаше да му разкаже и историята на Гърция, обаче реши да не натоварва момичето с излишни глупости.

by **Ice** Сря Ное 21, 2012 5:07 pm

Доста дълго време мина в мълчание. Това я накара да се поизнерви, но пък и какво можеха да си кажат? Познаваха се от едва половин час и не знаеха много-много един за друг. Е, тя знаеше много за Дон Хе, но това е друг въпрос.
Фишони й направи комплимент, че имала много хубав глас. Карли го изгледа доста учудено. Направо не можа да повярва, че идеалът й за мъж й прави такъв комплимент. Сети се за първото интервю, което взеха от Neon.M и въпросът "Кой е идеалът ви за мъж?". Отговорът й беше даден след доста дълго мълчание. Естествено, това беше И Дон Хе. Навсякъде около нея беше той - в съзнанието й, в стаята й, в тренировъчната зала.. Просто беше навсякъде! Не можеше да се отърве от мислите си за него.
- Синеочке, я ми разкажи малко повече за твоята страна. Никога не съм я посещавал и ми е любопитно какви обичаи имате, какви са хората, как живеете ..
Думите му я стреснаха. Все още се намираше в болницата, седнала до него. Пое си дълбоко дъх и го изгледа леко глуповато.
- Ами, Гърция е доста хубава страна. Летата са горещи, зимите са студени. В страната ми се отглеждат маслини и е световен търговец на маслини и зехтин. Известни сме още с така нареченото узо или казано на по-прост език ракия. На корейски е известно още като соджу. Историята е доста богата. В древността сме вярвали в много богове, главният бог е бил Зевс. - тя започна да точи локуми за боговете. Може да ги беше учила в седми клас, но ги помнеше като "Отче наш.". Помнеше също така и кой на какво е бог.
Продължи да точи локуми за завоеванията, царете и другите глупости на Гърция. Даже му разказа и няколко легенди. Описа географското местоположение, кои са съседките й, какви руди и богатства има, ала-бала-портокала. Накрая все пак се усети, че е прекалила и го погледна извинително.
- Извинявай ако съм те отегчила. Понякога се увличам.. - Керълайн пусна една мила усмивка, с която казваше "Baby, I'm so soryy but don't worry!".
Момичето направи опит да си кръстоса краката, но не успя. Болката я прониза. Стисна очи и върна краката си в първоначалната им позиция.
- А ти? - ДонХе я погледна въпросително. - Би ли ми разказал нещо повече за Южна Корея?

by **Simon Dominic** Сря Ное 21, 2012 7:56 pm

- Ами, Гърция е доста хубава страна. Летата са горещи, зимите са студени. В страната ми се отглеждат маслини и е световен търговец на маслини и зехтин. Известни сме още с така нареченото узо или казано на по-прост език ракия. На корейски е известно още като соджу. Историята е доста богата. В древността сме вярвали в много богове, главният бог е бил Зевс. - започна да му разказва тя.
Продължи с нещата за гръцките богове. Че живеели на Олимп, че били страшно много, поне на ДонХе му се видяха доста, сред които успя да запомни Афродита, Атина, Посейдон и . Определено вокала хареса историята на родната страна на чернокосата. Разказа му няколко легенди една от които беше за цар Мидас. Определено тази му стана любима. След това се прехвърли на географското положение, рудни изкопаеми, какви води текат из страната.
- Извинявай ако съм те отегчила. Понякога се увличам.. - извини се момичето.
- А ти? - Фиши я погледна объркано. - Би ли ми разказал нещо повече за Южна Корея?
- Република Корея е създадена през 1948 година. - ДонХе започна да разказва са страната си.
Разказа й как през войната между днешна Северна и Южна Корея са умрели много хора. После каза колко е площта й, колко жители я населяват, какви религии се изповядват и там други подобни. Обясни й, че е доста развита икономически страна и че е в ТОП 10 на страните, които изнасят за света. Каза й кой е президента, премиера и там подобни политически глупости.
- И сега най важното! Историята на к-попа! През далечната 1996 е била отворена първата компания, а именно S.M. Ман Су доста парички е налял в нея, че да стане това което е сега, а през 1997 врати отваря и YG и от тогава тези две компании не се спогаждат! - обясни Фиши. Имаш ли още въпроси за страната?

by **Ice** Сря Ное 21, 2012 8:43 pm

- Република Корея е създадена през 1948 година. - започна с историческите локуми Дон Хе. Карли кимна с оченцата си и се загледа в лицето му, главно в устните му, които се движеха заедно с думите, които той изричаше. Странни тръпки минаха през тялото й. Захапа си от вътрешната страна долната устна.
Разказът не достигаше до съзнанието й. Беше прекалено заета да го зяпа като полезно изкопаемо. Само фактът, че той стои до нея й беше достатъчен, за да започне да фенгърлства като откачалка.
- И сега най важното! Историята на к-попа! През далечната 1996 е била отворена първата компания, а именно S.M. Ман Су доста парички е налял в нея, че да стане това което е сега, а през 1997 врати отваря и YG и от тогава тези две компании не се спогаждат!
Е, тук вече включи слуха си. Пое всичко, което той й каза за първите две компании. Е, това за годините на отваряне на S.M и YG не го знаеше, но определено беше интересно.
- Имаш ли още въпроси за страната? - Айс поклати глава и се усмихна.
- Беше интересно. Най-вече за, както ти я нарече, "историята на к-попа". - Карли се усмихна. - Как е майка ти?
Фишони я изгледа уплашено и подскочи от мястото си. Явно съвсем беше забравил защо е тук. Момичето се засмя и стана.
- Извинявай. Аз по-добре да тръгвам. Стискам палци госпожа И да се оправи скоро. - тя смигна на ДонХе.
Кракът я наболяваше, но не беше болка за умиране. Щеше да се оправи, нали така? Нямаше да танцува на няколко лийвове, а щеше да си седи на столче. Бека, Кара, Айви и Лулаби щяха да се мъчат с хореографиите, а тя щеше да си седи. Кеф голям!
- Беше ми приятно, но имам ангажименти. Надявам се пак да се видим. - тя тръгна по коридора, но се сети нещо и се обърна. Той вече беше потеглил към стаята на майка си.
- Дон Хе! Новата драма, в която участва е невероятна! - извика Керълайн. Мъжът се спря за момент. Айс се почувства леко гузно и се удари по главата с ръчичка.
"- Глупачка, глупачка, глупачка." - викаше си тя наум. Толкова беше глупава понякога, че и тя нямаше думи за себе си. Касиди не веднъж й беше повтаряла, че понякога се държи супер тъпо, направо идиотски.

by **Simon Dominic** Сря Ное 21, 2012 9:51 pm

- Беше интересно. Най-вече за, както ти я нарече, "историята на к-попа". Как е майка ти?
МАЙКА МУ!! КАК МОЖА ДА ЗАБРАВИ ЗА НЕЯ! МОЖЕ ЛИ ДА Е ТОЛКОВА ПРОСТ?!
ДонХе се видя в ужас и дори не попита момичето от къде знае, че майка му е в болницата. Карли се засмя и стана от мястото си.
- Извинявай. Аз по-добре да тръгвам. Стискам палци госпожа И да се оправи скоро. Беше ми приятно, но имам ангажименти. Надявам се пак да се видим. - смигна му тя.
- Надявам се пак да се срещнем, синеочке! - каза й ДонХе.
Момичето с бавни движения започна да се придвижва към изхода. Фиши реши да изчака тя да се скрие от погледа му и тогава да се върне при майка си, но бързо размисли при мисълта, че тя може да се е събудила стана и се запъти към стаята й, която беше в другия край на коридора.
- Дон Хе! Новата драма, в която участва е невероятна! - чу зад гърба си Фиши и се обърна.
Момичето се удари по главата с ръката си. Изглеждаше наистина сладко-глуповата. Това накара Фиши да се усмихне.
- Благодаря, синеочке! Ще чакам и ти да се снимаш в някоя драма и да я гледам! А някой ден може да се снимаме в едно драма, кой знае? - провикна се ДонХе и се усмихна на момичето което беше доста надалеч от него, но въпреки това се виждаха доста добре.
Фиши се обърна и продължи към стаята на майка си. Щом стигна погледна през голямото стъкло и видя, че тя все още си спеше и все още беше така както я остави преди около час и половина. Гледаше майка си, но мислеше за чернокосото момиче. Тя определено остави следа в съзнанието му, която щеше да трае доста дълго.

by **Ice** Чет Ное 22, 2012 2:31 pm

- Благодаря, синеочке! Ще чакам и ти да се снимаш в някоя драма и да я гледам! А някой ден може да се снимаме в едно драма, кой знае? - подвикна й ДонХе.
Карли сведе смутено глава. Не можеше да отрече - Фиши беше мъж мечта. На всяка 3-та к-поп фенка, идеалът й за мъж беше Дон Хе, включително и на мис Лед. Е, имаше защо, нали?
Фиър най-сетне се измъкна от болницата. Чувстваше се странно. Сякаш се откъсваше от нещо скъпо за нея. Лидерката си пое дълбоко дъх. Телефонът й отново зазвъня. Ега ти търсения човек се оказа!
- На вашите услуги е госпожица Керълайн Фиър. Кажете, моля. - издекламира с глас на секретарката на папа Уай-Джи. Е, оказа се, че е милата й сестричка.
- Къде си, како? - попита гласеца й.
- Пред болницата, защо?
- Трябваш ми спешно! Neon.M и Mysterie сте загазили ужасно! - отстрани се чуваха писъци.
- Какво се случва?! - замръзна на място.
След около 10-на секунди вече тичаше през сеулските улици. Не й пукаше за болката в крака, не й пукаше за погледите на хората. Пукаше й единствено за момичетата от Neon.M и за това, че могат да й прекратят договора и да я върнат в колет в България, барабар с Борислава. Не, мерси! Керълайн Фиър, или Мая, нямаше намерение да се връща в онази пропаднала държава. Не искаше да се връща на мястото, където я тормозеха постоянно. Искаше слава, искаше пари, ето - получи ги и нямаше да остави нещата току-така.
Най-накрая стигна до сградата на лейбъла на Neon.M. Едвам дишаше. На входа я чакаше малката й сестричка. Тя се беше ухилила дяволито. Голямата Фиър я изгледа неодобрително.
- Защо го направи? - гласът й беше сух и раздразнителен.
- За да дойдеш по-бързо. Май съвсем се забрави в болницата. Да не би да се натискаше с чичо доктор? Момиче, имаш фотосесия и интервю в 12:45!
Карли зяпна. Съвсем беше забравила за това. Тя погледна часовника. Часът беше 12:25.
- Ооо, не.. - проплака тя. - Онни ще ме убие!
Тя хвана сестра си за ръка и я задърпа към вътрешността на сградата. Във фойето се зададе мениджърката й.
- КЕРЪЛАЙН!!! - кресна тя и хвана Айс грубо за ръката.
- По-полека де онни.. - помоли се Карли, но нямаше милост.
- Заради теб и твоите лигавения с този крак, ще закъснеем! - извика мениджърката и я завлачи навън. - Поне, че си се облякла като хората.
Пред сградата на YG спря една от колите. Мениджърката й я натика вътре и седна до нея. Закомандва към коя сграда да пердаши автомобила и потеглиха.

След поне 15 минутни непрестанни оплаквания, най-сетне колата спря. Двете излязоха и тичайки влетяха в сградата на едно от списанията. Направо влетяха в гримьорната. В момента, в който Айс спря, за да си поеме дъх.. замръзна. Там, на единия от столовете пред огледалото, стоеше Той.. И Дон Хе.

by **Simon Dominic** Чет Ное 22, 2012 7:47 pm

След около час дремане пред стаята, пристигна негово величие брата на ДонХе. Певецът се изправи и го поздрави.
- Днес се забави .. - отбеляза той.
- Знам, съжалявам! Задържаха ме на работа .. Има ли промяна? - попита брат му като посочи майка им с поглед.
- Не .. - отговори просто ДонХе. - Аз ще се прибирам, ако има нещо звънни ми.
- Добре!
Фиши се запъти към изхода, но телефона му звънна. Видя, че го търси ЙеСънг.
- Ало .. - ДонХе вдигна телефона си.
- Хьонг, къде си? - очакваше се да чуе Джонг Уон, но чу КюХюн, което доста го изненада.
- В болницата .. а ти защо говориш от телефона на други хора? Да питам ли дали Джонг Уон знае? - попита Фиши.
- Идваме до 10 минути .. НЕ МЪРДАЙ ОТ ТАМ! - заповяда му макнето и му затвори телефона.
Не след дълго пристигна една от колите на компанията. Вратата се отвори от СънгМин и той го подкани да влезе. ДонХе не се поколеба и влезе в буса. Вътре бяха и останалите от Super Junior.
- Къде отиваме? - попита Фиши.
- Ние ще ходим на разходка, а ти ще ходиш на фотосесия с някакво маце. - каза му ШиУон и му смигна.
- Ав, много сте мили! И защо точно мен? .. Защо не ШиУон, например? - попита Фиши.
- Шефа каза така и ние само изпълняваме. Да ти вземем ли нещо от центъра? - попита го с лек смях в гласа Уок.
- Не, мерси! - отвърна му Фиши и го погледна тъпо.
След около 5 минути момчетата го изритаха от буса, като му казаха точно къде да отиде. ДонХе нямаше голям избор и се запъти натам. Влезе в гримьорната и започнаха да му оправят прическата, че беше доста рошава. Тогава някой влезе с гръм и трясък. Това най-вероятно беше партньорката му в снимките. ДонХе я погледна на огледалото и не можа да повярва на очите си. Завъртя стола си към нея и пак я погледна.
- Синеочке? - ококори се той насреща й.

by **Ice** Чет Ное 22, 2012 8:38 pm

- Синеочке? - ококори се той насреща й. Айс си пое дълбоко дъх и едвам издиша. Стоеше като препарирана на едно място. Просто.. не можеше да повярва на очите си.
- Ъъ.. Дон Хе? - най-накрая се осъзна госпожицата.
- Керълайн, нямаш време! - кресна в ухото й мениджърката.
- Добре де, добре, онни. - стисна очи Фиър и седна на стола до Дон Хе. Едната от двете стилистки се доближи до нея и започна да й оправя косата, грима, дрън-дрън.
Накъдриха черните й коси, сложиха едно яркочервено червило, малко сенки, руж, спирала. Чак й стана лошо като помисли с колко тона грим са я натоварили. Да, може вече да беше свикнала, но гримът все още й тежеше всеки път щом си отвореше сините оченца. Дойде ред на дрешките. Бяха й приготвили яркочервена рокля като червилото, някакво странно на цвят сако и черен чорпогащник. Обувките бяха чeрни на висок ток. ( дрешките - 1 , 2 )
- Вие.. сериозно ли? - облещи се насреща им Карли.
- Да, напълно сериозно! - отвърна й раздразнено стилистката й я бутна в пробната. Явно предпочиташе да оправя ДонХе, отколкото нея, но не я винеше. Все пак това беше Фиши.
- Мамка й и стилистка.. - замърмори под носа си Айс и се зае с преобличането.
Съблече с мъка черната туника и сивите панталони. Обу черният чорпогащник, а след това намъкна отгоре червения кошмар. Роклята й се оказа по мярка, чудо невиждано. По принцип почти не улучваха нейния размер. Наметна отгоре сакото и обу обувките. Полюбюва се на отражението си в огледалото и излезе.
ДонХе вече беше готов. Двамата се огледаха в огледалата и ги изритаха към мястото за снимките. Карли силно се надяваше да не е някой избухлив и досаден или извратен фотограф. Нямаше много хубави спомени с фотографите от предишните фотосесии, в които се беше снимала. Но този път беше различно! Не беше с другите 4 диви от Neon.M, а беше с Дон Хе. Всъщност, какво се случваше? Човече, което е под крилото на папа Уай-Джи и човече от гнездото на папа Ес-Ем ще се снимат ЗАЕДНО във фотосесия? Това никога не се беше случвало.
- Ам.. как си? - попита тихо Айс. В сградата беше студеничко и лидерката потрепери.

by **Simon Dominic** Нед Дек 09, 2012 6:06 pm

Настаниха момичето до него и се захванаха с нея. Имаше още малко работа по косата на Фиши, но кажи-речи той беше готов. Вече станаха от столовете и им връчиха костюмите. ДонХе хвърли бегъл поглед на нещото в чувала и видя, че преобладават тъмните цветове. Една от стилистките го натика в една съблекалня, като му даде инструкции как да го облече. Ръкавите как да са навити, ризата как да е запасана, сакото как да го държи ... бля-бля-бля! Това е просто един костюм, бе! Какво са тръгнали да се вживяват?!
Само едно не се побра в главицата на Фиши. Как стана така, че една звезда на и друга на ще се снимат в една фотосесия. Да не би шефовете да са се сдобрили?! По-вероятно беше списанието за което снимаха да се е изръсило доста и така компаниите да са се навили да се снимат. Най-странното беше, че ДонХе дори не знаеше, че ще снима. Може би сделката е станала в последният момент.
ДонХе уж изпълни инструкциите на стилистката и излезе от пробната. Естествено онази нямаше как да пропусне да се докосне до Фиши и уж да му пооправи ръкавите го хвана за ръчичката. Той се погледна в огледалото и видя това.
- Ам.. как си? - попита го Айс.
- Добре съм .. ти? - отговори Фиши.
Фотографа доста бързо дотърча при тях. Погледна ги от глава до пети и заповяда на екипа да извадят някакви си лампи, които да осветят нещо си там, светкавици и фона да сменят от сив на бял, ама честно казано ДонХе изглеждаше по-добре на бял фон, нали? След като поставиха фона, господин фотографът им нареди да застанат един до друг в готовност за снимки. Фиши отиде до синеочката и й подшушна нещо.
- Тоя фотограф го знам, ако не му изпълняваш заповедите ще те изяде жива! Приятелски съвет - слушай го! - ДонХе я погледна и й смигна.

by **Ice** Сря Дек 12, 2012 7:42 pm

- И аз така... ако може да се кажи добре де. - усмихна се срамежливо тя.
Фотографът дохвърча до тях и започна да ги оглежда сякаш са черно злато. Айс леко потрепери от погледа му и наведе глава. Възрастният нареди да се сменят фоновете, светлините, дрън-дрън. Керълайн не ги разбираше нещата, а и нямаше намерение скоро да ги научи. Като малка беше мечтала да стане фотограф, но тази мечта се изпари в мига, в който откри Super Junior, годината - 2005, песента - Twins ( Knock Out ). Още в мига, в който ги видя се влюби в онова русото". Под "онова русото" подразбирайте Фишони, който в момента беше до нея.
- Заставайте един до друг и бъдете готови за серия от снимки! - нареди им господин Фотограф. Лидерката на Neon.M и вокалът на Super Junior изпълниха заповедта.
- Тоя фотограф го знам, ако не му изпълняваш заповедите ще те изяде жива! Приятелски съвет - слушай го! - намигна й И. Карли поклати глава.
- И мисля да те послушам. - също прошепна Айс.
В същия момент гласът на фотографа пак се разнесе в празното пространство, все така стряскащ. Стилисти, гримьори, оператори - тях ги нямаше. Бяха се изпокрили някъде. В стаята бяха само двете звездички и фотографа, а фотографът от своя страна започна да ги снима, тичайки по перфектно права линия. Беше толкова бърз и старателен, че Фиър се притесни да не би да започне да капе пияна от устата му. А нарежданията му за позите и глупости се лееха от устата му като грохота на водопада в Дяволското гърло.
- Започвам да се притеснявам за г-ин Фотограф - прошепна лидерката и реши да се запаси с търпение и нерви.
- КЕРЪЛАЙН, СЕКСИ ПОЗА!!! И СВАЛИ ТОВА ВЪЛНЕНО НЕЩО НАРЕЧЕНО САКО!!! - за пореден път се разкрещя възрастният.
- Окей, окей - облещи се Айс и съблече сакото. Чувстваше се така, сякаш сваля тежък товар от раменете си. Беше останала вече само с червената рокля, която имаше неголямо деколте и беше без ръкави. Студът безжалостно заби в бледата й кожа, което я накара да потрепери.
Отново застана до Фишони и някаква женска домъкна от някъде стол. Обясни на ДонХе, че трябва да седне на него, а след това се прехвърли на Карли. Разясни й, че трябва да застане пред Суджука, да му разкопчае донякъде ризата и да я държи така все едно продължава да я разкопчава.
- Яяяя! Защо пък да го правя? - облеще й се насреща певицата.
- Защото така трябва! - сопна й се стилистката, а Керълайн изду недоволно бузи. Щеше да припадне в ръцете на ДонХе отново!
От гърдите й се изтръгна въздишка и застана с нежелание-желание пред певецът. Започна да му разкопчава ризата и сложи едното си краче на празното място, което беше оставил на стола. Беше се разкрачил. Фотографът застана отстрани им и започна да снима отново като побесняло куче.
- А сега искам една хубава целувка! - отново нареди той. Айс се обърна към камерата с леко разтворена от ужас уста.
- Няма да го направя!
- Трябва! Списанието вече се изръси с милиони, за да навие YG и S.M за тази фотосесия! Длъжна си.
- Щом кажа не, значи не! - Фиър се отдели от И и скръсти ръце пред гърдите си. В този момент мениджърката й довтаса и започна да я увещава на уше. - Оф, добре. Но го правя само заради папа Уай-Джи и теб, онни.
Отново се приближи до ДонХе и се надвесе над него. Дъртият пак започна да ги обикаля като побъркан. Сърцето й сякаш спря да бие в мига, в който устните им се докоснаха...

by **Simon Dominic** Нед Дек 30, 2012 5:15 pm

Момичето му каза, че ще го послуша и фото сесията започна. Пози, чупки, работи ... свят да ти се завие!
ДонХе беше свикнал, но определено Фиър не беше свикнала да я щракат от всички страни и то така. Този фотограф си разбираше от работата и беше наясно с всички техники, светкавици и най-различни други неща свързани със снимането. Фиши обичаше да се снима, но с телефончето пред огледалцето или някой друг да го снима, а не с такава техника, която да се чудиш в седем буса или шест камиона да тътриш.
- Започвам да се притеснявам за г-ин Фотограф - чу се гласчето на Фиър.
Той наистина се беше развихрил доста. Скачаше наляво-надясно. Направо пушилка се вдигаше от задника му.
- КЕРЪЛАЙН, СЕКСИ ПОЗА!!! И СВАЛИ ТОВА ВЪЛНЕНО НЕЩО НАРЕЧЕНО САКО!!! - за пореден път се чу крясъкът на възрастния господин.
Малко след това довтаса и стилистката със столче в ръчичка. Обясни на Фиши как точно трябва да седне, а после започна да обяснява на Карли как точно да застане до него и какво да направи. Трябваше да му разкопчае ризата и до някъде да спре, но пред обектива да стане така все едно я разкопчава в движение. Доста интересни мисли се въртяха в главицата на фотографчето.
Бялото момиче издиша и се доближи до него. Качи си крачето на мястото което й направи ДонХе. Ръчичките й започнаха да разкопчават ризата на Фиши, възрастния мъж започна да щрака с апаратчето.
- А сега искам една хубава целувка! - занарежда мъжът.
Този път обаче синеочката се възпротиви. Много ELF-чета биха убили, за да са на нейно място сега. Феновете има по принцип си бяха с доста развинтено въображение. В доста форуми е влизал от любопитство и се ставал свидетел на доста разправии между фенове, кой член на групата на кой принадлежи. Дам, ELF-чета са доста странна порода.
Мениджърката й се появи от някъде и каза нещо на ушенцето на Керълайн и момичето се нави. ДонХе през цялото време мълчеше като риба на сухо и никой не го питаше какво иска той. Не че щеше да откаже, но просто нямаше да е лошо да му поискат мнението.
Тя се надвеси над него и го целуна лекичко. Онзи започна да снима, но не беше доволен.
- Я по-диво! ИСКАМ СТРАСТНА ЦЕЛУВКА!!! - фотографа издаде поредната си заповед.
Този път инициативата беше поета от Фиши. Той хвана ръчичката на синеочката и я дръпна към себе си. Той натика езика си в устата й и започна да върти колкото се може по-страстна целувка. Възрастният мъж откачи да снима и да вика, че изглеждали невероятно.

by **Ice** Чет Яну 10, 2013 6:32 pm

Фотограф-аджуши пак започна да снима, но нещо не беше доволен. АЙШ! Какво повече искаше от тях двамата?
- Я по-диво! ИСКАМ СТРАСТНА ЦЕЛУВКА!!! - само като му чу желанието, й се дощя земята да се отвори и тя да падне в бездната. Този човек във всички случаи я отказа от мерака са живот. А още беше млада за това.
ДонХе придърпа лидерката към себе си и впи устните си в нейните. Най-нахално натика и езика си в устата й. Карли нямаше никакви варианти за спасение, освен да му отвърне, за това и тя пусна език. Целувката ставаше все по-страстна и дива, а аджушито още малко щеше да хвърли топа. А дано!
- Невероятна двойка сте! Най-страстната, която някога съм снимал! - завика зад камерата.
Това накара лицето на Фиър да пламне във вишнявочервено. Не беше свикнала на такива неща. Не стига, че уссещаше краката си меки като пудинг и че сърцето й щеше да излезе от мястото си, ами я направиха и "невероятна двойка" с И Дон Хе. Достатъчно й беше участието в "We Got Married" с ИТък, за да е щастлива цял живот. Но пък нямаше да откаже и фотосесия с някой от Super Junior. Все пак, всеки ЕЛФ би убил, за да се снима с някой от тях.
- А сега искам да изглеждате все едно ще се изядете с парцалите! - поредната команда..
- Да, и после да бъда взривена, не изкормена от E.L.F-s? No, thanks! Все още имам желание да живея! - Айс поклати глава и се отдръпна от ръцете на Фиши.
- ПОЧИВКА! - изкряска фотографът и тръгна да се разправя с хората отговорни за осветлението.
Фиър само това чакаше да чуе! Строполи се уморено на земята и сложи ръце пред лицето си. Мениджърката й изприпка до нея и й даде мобилния. Грабна го от ръцете й все едно е нещо много скъпо и рядко и се зае да звъни на Катрин Рей Блу. За нейна радост, рапърката на NEON.M благоволи да си вдигне телефона.
- Каро, Каро маааа - разпищя се на български лидерката. Гласът й трепереше от вълнение.
- Кажи, муцоооо - изпищя от другата й страна Катрин. Керълайн се усети, че ДонХе стои срещу нея на стола, пак се изчерви, стана и пое по един от многото коридори.
- ПОЗНАЙ С КОГО ИМАМ ФОТОСЕСИЯ!!!! - изкрещя тя.
- Ами... Сънгри...? - предположението й беше тъпо.
- НЕ!!!
- Джи Йонг?
- НЕ!!!
- Тъкислав?
- NOOO!!! Пак е Суджук, но имам по-спешъл отношение към него - подхвърли й жокер.
- И. Дон. Хе?!
- ДА! Позна!!! - Карли започна да подскача и да се кефи като циганче на бонбон.
- Радвам се за теб, онни~ ;3 А сега отивам да се тъпча с бонбони! - и й затвори.
Певицата продължи да подскача щастливо и реши да се върне при останалите, когато се появи проблемът. Меко казано, беше се изгубила. Така е, когато блееш и не помниш от къде си минал, за да стигнеш до дестинацията си.

by **Simon Dominic** Сря Фев 20, 2013 2:58 pm

По време на целувката Дон Хе усети нещо и по-точно привличане. Меките й устни го накараха да иска още и още. Нагла работа, нали?
- Невероятна двойка сте! Най-страстната, която някога съм снимал! - викаше фотографа, всеки момент щеше да гушне букета от кеф.
Дон Хе се радваше, че щеше да се отърве от този така противен коупъл наречен ЪнХе. Направо тръпки го побиваха, като се сети какви неща се зараждат в главици на феновете.
- А сега искам да изглеждате все едно ще се изядете с парцалите! - за пореден път той издаде някаква шантава команда, а Фиши беше в готовност да я изпълни. Вече не беше сигурен дали заради работата или заради съществото което стой пред него и го кара да изтръпва само с един поглед.
- Да, и после да бъда взривена, не изкормена от E.L.F-s? No, thanks! Все още имам желание да живея! - но очевидно тя не беше на мнението на Дон Хе.
Чичката обяви почивка и Керълайн седна на земята. И също се тупна до нея, за да си отдъхне, че се преуморил. Не е лесно да позираш, я!
Мениджърката й довтаса. В ръцете й носеше мобилното устройство на синеоката дама и й го връчи в ръцете. С няколко натискания по клавиатурата на телефона, тя набра някой. Започна да говори на друг език и определено беше развълнувана. Дон Хе я слушаше, но нито една дума не разбра. По някое време тя се усети стана и се отдалечи. Мина се доста време, но нямаше и следа от нея.
- Започваме да снимаме ... Къде е певицата? - попита той.
- Ще отида да я намеря. - каза просто Дон Хе, стана от земята и отиде да я търси.
След пет минути лутане и търсене той се блъсна доста брутално с някой. За да не падне тои някой, Фиши обви ръката си около кръста му и го притисна към себе си. След секунди разбра, че пред него е Керълайн.
- Тъкмо теб търсех ... Добре ли си? - попита загрижено той, като не се сети да я пусне ~~или не искаше.~~

by **Ice** Чет Фев 21, 2013 9:25 pm

Керълайн си пое дълбоко въздух. Не трябваше да губи самообладание и да изпада в шок, както беше станало първия път, в който се загуби в YG. Добре, че беше свети Сънгри, който случайно минаваше от мястото, на което беше, та я ориентира. Беше вече възрастна, а продължаваше да е все така дезориентирана. Колко яко, а?
Започна да диша учестено и тръгна нанякъде с надеждата това да е правилният коридор. Днешният й късмет явно я беше напуснал и беше отишъл при някой друг. Причината - беше стигнала до задънена улица. Нацупи се нещастно и тръгна назад. Скоро щеше да изпадне в шок. Как можа да тръгне така самостоятелно?! Знаеше се каква е, а тръгна сама... Поне да беше казала на мениджърката си, но не. Тя беше самостоятелна и вече "можеше" да се оправя. Да, ама не. Повече никога нямаше да прави този номер.
Както си вървеше, изведнъж някой се блъсна доста силно в нея. Керълайн тръгна назаден, още малко щеше да падне. Индивидът обви ръце около нея и предотврати падането. В следващия момент се намираше прилепена до спасителя си.
- Тъкмо теб търсех ... Добре ли си?
Това беше Дон Хе. Явно го бяха пратили да я открие. Фиър нищо не каза, просто уви ръцете си около врата му и долепи главата си до гърдите му. Имаше нужда от това някой да я гушне точно в този момент.
- Не говори... Просто ме гушни, моля те. - Измрънка безпомощно лидерката на Neon.M и се притисна още повече в И.
В този момент фотографът и останалите идиоти от екипа се замъкнаха до тях. Аджушито пак щеше да изкука от кеф, хвана си фотоапаратчето и почна да снима. Без осветление, без нищо. Чисти снимки по средата на един от многото етажи на сградата на списанието.
Сълзите се затъркулиха по лицето на младата певица. Оставяха следи по ризата на Фиши.

by Sponsored content

Преди 1 месец, болницата

Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата

Re: Преди 1 месец, болницата