Преди 2 дни, Starbucks

Разбираше положението ни, това е е добре. Не исках да излизам като лошия от тази история...А самият аз така се виждам. Отблъсквам я и се правя на голямата работа. Но все пак не можеш да бъдеш с някого насила поне по две причини. Първата е, че ти не си щастлив, а втората - неговото щастие е фалшиво. Понякога е по - хубаво да кажеш на човека истината, отколкото после, когато ще е по - тежко. Затова и наговорих всичко това. Защото не съм сигурен, че ще мога да върна старите чувства.
- Радвам се, че разбираш. Ще се опитам да ти дам шанс да спечелиш доверието ми, но същите чувства едва ли ще можеш да запалиш. Но поне съм добър приятел...питай когото искаш.
Беше спряла вече да се усмихва, а аз си стоях с безизразното си лице. Наистина няма да загубя нищо ако я допусна в приятелския си кръг. Все пак като изключим болезнената раздяла, тя също е страхотен човек. Последните и думи бяха доста хубави.
- Ще ти дам шанс за това...-казах тихо, но достатъчно силно да ме чуе.
Тя отпи от кафето си, но явно не и хареса.
- Това е защото си от хората, които пият кафето си сто часа. То няма да ти стои топло цял ден! - казах твърдо, но си личеше нотката на шега

Още една характерна черта на жените - могат да плачат и в следващия момент да се смеят без да им коства много. Отдавна спрях да се обърквам от тази честа смяна на настроенията.
- Като не се концентрираш в едно определено нещо, така става. - усмихнах се многознаещо и посочих с жест моята празна чаша. И аз бях зает да си говоря с нея, но не се разсейвах толкова лесно. Все пак кафето ми беше приоритет и заради него бях дошъл тук. Това ако го кажех, щеше добре да я подразни, но реших този път да си замълча.
След секунди започна да се моли да се разходим някъде. Дори дойде до мен и аз я погледнах с периферното си зрение.
- Аз да не съм ти компаньон? - отсякох сурово и присвих устни
Иначе си беше права. Една разходка нямаше да ми се отрази зле, като се има в предвид, че последните дни изобщо не съм си показвал носа навън. Ама наистина изобщо. Като пътувам, директно в колата и толкоз. След няколко секунди въздъхнах и се изправих. Беше предложила да отидем на езерото.
- Езерото в големия парк или някое от езерата извън града? Има едно дори в покрайнините.

Тя се киселеше нещо, но след като станах се усмихна широко. Изглежда предпочиташе в покрайнините. Бях съгласен. Там имаше много по - малко хора. Не исках да ме виждат с нея, защото веднага ще тръгнат слухове за подновяването на връзката ни. А ние нищо не сме подновили. Това, че се държа долу горе добре само е знак на уважение относно факта, че е дама. Иначе все още не мога да забравя болезнените моменти, в които дори съм я мразил. И все пак начина, по който се усмихва малко затопли сърцето ми.
Фей ме дръпна за ръката и излязохме навън. Попита с какво ще стигнем до там.
- Аз съм с колата. - отсякох.
Извадих ключовете и тръгнах към единствената останала любов на живота ми - черното Camaro. Това е моето съкровище. Помагаше ми доста в забравянето на Фей. И се справяше добре. Затова си обичам колата. Красива е, мила с мен - не ми създава проблеми и не се чупи лесно, не ме пита къде съм бил и с кого, не се дразни ако пътувам с друга кола...и най - важното - не се задява с Джун или други индивиди. Цъкнах копчето и влязох на шофьорското място. Зачаках Фей да се настани.
- Липсвах ли ти, скъпа моя? - казах с нежен глас и широка усмивка изгря на лицето ми.

Докато не срещнах пак Фей и не си припомних разочарованието си от нея, не бях осъзнал колко всъщност обичам Camaro-то си. Жената се изненада и подметна въпросително, че съм прехвърлил любовта си към колата. Не обърнах внимание на това, а поставих ръце на кормилото.
След малко ми напомни да тръгваме, а аз спрях да се усмихвам и я погледнах с периферното си зрение. Ето още една точка за колата в съревнованието между колата и жената - колата мълчи и не ти дава зор за никъде. Засмях се докато си мислех това. Пъхнах ключа и запалих, след което реших да отговоря на казаното.
- Да. Колата ми няма да ме зареже като други. - казах и включих на скорост. Изглежда колкото и сериозен разговор да проведем, желанието ми да я дразня няма да премине.
Обърнах се назад и внимателно излязох от паркинга. После включих на втора и потеглихме.
- Няма да я разбереш. Има и жени, които обичат колите си, но ние сме повече.
Скоро не бях ходил на езерото, а и изобщо не го бях посещавал често....дано не объркам пътя. Но пък съм добър шофьор, така че шанса е минимален. Имам способността да запомням пътя. Пуснах радиото и зазвуча
някаква песен на 2pm. Оставих я, защото ми допадаше. Заслушах се в нея и се загледах в пътя пред нас. Не казах нищо, а само си мислех разни неща. Имаше доста трафик, но заради часа не беше чак толкова натоварено. Като излязохме от града почти нямаше коли. Хората бяха на работа. Паркирах внимателно колата под едно дърво до голяма полянка.
- Пристигнахме. От тук трябва да повървим малко пеша и ще стигнем до езерото.

Каза ми, че обича да ходи пеша.
- Знам! Познавам те. - измърморих
Излезе преди мен, а аз си измъкнах ключовете и след половинминутно туткане в колата, излязох. Заключих колата и включих алармата. Момичето ме изчака и заедно тръгнахме към езерото. Имаше някакво слънце, но за щастие не беше жарко. Въпреки това, ми блестеше в очите и затова се бях намусил леко.
-Хейде де, поне малко се усмихни. - каза тя, а аз се сепнах и я погледнах. Може би беше права. Държах се достатъчно сурово, както с никоя друга. Усмихнах се съвсем леко и продължих да ходя. Преди малко ми беше казала, че трябва да си намираме поводи за разходки по - често.
- Може някой път да си организираме пикник. Щом толкова обичаш това езеро...
За момент замълчах. Сетих се, че и бях организирал един точно по залез слънце. Тя май беше трогната. Харесвахме се, но все още ни беше срам един от друг. По едно време и стана студено, не си носех горнище и я прегърнах. Тя не ме шамароса или изгони, а напротив...от там се започна всичко.
След този спомен се намусих още повече, досущ като буреносен облак. Трябваше да си спомня затова, преди да предложа. Но...вече го бях направил.
- Но!! Ще вземем Санг Бум или някое от твоите момичета. Или и двамата! - казах предупредително. Не сме двойка, че да ходим само двамата на такива места.

Фей се ентусиазира от предложението ми, но след това май и тя се досети. По - добре беше изобщо да не споменаваме това. Смекчих малко сърдитото си лице и се огледах. Наистина едно такова излизане сред природата ми идваше добре. Чистия въздух е нещо прекрасно, може би трябва да отидем и в планината или гората.
Тя се съгласи да вземем и някой друг. Супер тогава. След секунди тя ми каза, че той може да заживее у тях.
- Бум ли? - попитах.
- Явно е пропуснал да ми го каже...
Да не би да се притесняваше, че ще му се разсърдя? Не бива. Той знае най - добре, че може да съм дребнав, но не чак толкова. Може да се сприятелява с който си иска, било то и бившата ми. А вече няма и как да ревнувам, защото чувствата ми ги няма.
- Но и ние последните дни не сме се виждали изобщо! - казах с усмивка.
Имаше минута мълчание, след което казах.
- У вас? При четири момичета? - поинтересувах се
- Много внимавайте със скъпия ми Ким Бум. - предупредих я, дори на шега.
Погледнах напред и видях езерото. Имаше поне две дръвчета до него, под които можехме да поседнем на сянка.

Изслушах внимателно какво ми казва, макар че се бях загледал някъде напред. Започна да ми обяснява, а аз си знаех, че Ким Бум отдавна иска да смени мястото. Попита ме дали имам проблем с това.
- Нямам нищо против. - казах спокойно
- Дори нямам право да имам нещо против. Ким Бом може да живее където си иска, а ти изобщо не си длъжна да се интересуваш от мнението ми.
Наистина донякъде е кофти, когато най - добрият ти приятел се пренесе при бивфата ти, но аз се опитвам да съм над тези неща. Ким Бум е последния човек, който ще ми мисли лошото. А в този случай няма нищо лошо за мен. А дали ревнувам от него? Не. Няма да ме интересува дори да се влюбят един в друг. Освен това тя не е негов тип.
Усмихнах се леко, като каза, че има с кого да гледа драмите, включително тези с мое участие.
- Имам чувството..- заговорих с нисък глас
- Че ако постои при теб няколко месеца, ще го превърнеш в гей...- много добре знам как се държат един с друг и то дори не е като между брат е сестра. Лигавят се като момичета.
Седнахме под сянката, постояхме за няма и две минути и тя попита дали искам след малко да отидем до водата. Виждах, че е доста нетърпелива, затова се изправих и и подадох ръка да стане.
- Хайде да отидем сега.

- Знам, че не го правиш нарочно. - отвърнах и
Погледна ме ядосано, когато и казах, че ще превърне приятеля ми в гей. След като отидохме до езерото, тя се досети, че съм го направил, за да я подразня. Това, че гледа драми не прави мъжа гей. И аз и Бум гледаме, нали все пак участваме в такива. Наши колеги играят в драми и филми и ние ги гледаме.
- Нямаш представа колко много! - отвърнах и и зачаках да видя какво толкова иска да прави до водата.
Времето беше хубаво, водата спокойна следователно не бе и студена. Интересно как тийнове по бански не са дошли да се плацикат тук. Аа ясно - те са на училище. Колко е хубаво и спокойно така. Не че мразя деца - напротив.
Фей се беше загледала в повърхността на водата. Риба ли търси ? Приближих се бавно, уж ей така, след което блъснах масивното си рамо в нея и тя полетя напред. Пльосването и във водата беше грандиозно, и едва сдържах гръмогласения си смях. Нали трябваше да изглежда случайно. Сега поне преспокойно може да провери температурата на водата. При това без бански.
- Усп...извинявай! - подвикнах и се обърнах леко настрани, за да мога да се изхиля.

Малко след като се пльосна, бях обвинен, че съм го направил нарочно, и бях наречен гадняр.
- Не е...нарочно....- едва успях да кажа, докато се хилех диво, но тихо. Обърнах се да я погледна и тогава още повече ми стана смешно. Прокашлях се и направих сериозна физиономия, когато ме помоли да и помогна. Постоях няколко секунди гледайки я съмнително, след което и подадох ръка. Не очаквах каквато и да било физическа сила, затова тя успя да ме изненада и издърпа. Срещнах се отблизо с водата. Тя започна да се смее, а аз се изправих и изплюх малко вода. Погледнах я.
- И сам щях да го направя. Но ти ми спести скачането. - хилнах и се насреща, и се хвърлих по - навътре в езерото. Можех да плувам добре, нищо че напоследък почти не го правя. Обърнах се и започнах да си плувам нехайно по гръб, като наблюдавах нагло Фей.
- Права беше. Тук наистина е хубаво.
Водата не беше чак толкова топла, но това беше още по - добре, защото времето е топло и разхлажда приятно. Доплувах до Фей, съблякох си блузата, метнах я някъде на тревата и отново започнах да плувам накъдето ми падне. Така определено беше по - добре.

Вероятно предизвиках дисбаланс в концентрацията на Фей, но не изчаках да видя дали е така, а отново си отплувах. Сега, като бях във водата, се сетих за риба и ми се дояде риба. Без значение каква. Просто прекрасно. Мразя, когато мислите за храна ме нападат изведнъж. Отново погледнах към Фей. Стоеше като пръчка и нито плуваше, нито дори се поклащаше. Помня, че тъкмо се бях навил да я науча да плува, и тя ме заряза. Шанс.
Върнах се бавно и славно при нея, и направих няколко кръгчета около нея, докато си подсвирквах. Иначе после ще ме обвини, че съм се отцепвал.
- Хей..- каза, за да и привлека вниманието още повече.
- Искаш ли след като се махнем от тук, да се изсушим и да идем да ядем морска храна? - попитах и зачаках отговора. Не знам как щяхме да се изсушим. Като за начало - излизаме от тук и малко на слънце. В никакъв случай с мокри дрехи в моето бебче! Дума да не става. Ако трябва ще стоим два часа на слънцето.
- Дори ако искаш можем да излизаме от тук, за да постоим малко на слънце.
Не ми е до слънце, но то доста ще ни помогне да поизсъхнем.

Харесваше ми как на всяка нейна дума, коварния ми мозък измисляше подходящ отговор. Аз самият не знам кога съм станал такъв. По принцип съм много спокойна личност и не ми харесва да се забавлявам на чужд гръб. Но сега, очевидно е различно.
В крайна сметка тя се съгласи и аз останах доволен.
- Не само огладнях, а и непременно ми се доядоха морски дарове или риба.
Тя скръсти ръце, нацупи се и ме попита кога ще я науча да плува.
- А аз какво ще получа в замяна? - попитах
Усмихнах се, при мисълта как бих могъл да я оставя да пищи по средата на езерото. Би било голямо шоу, защото тя не знае, че в момента езерото не е много дълбоко и няма как да се удави. Сигурно ще и се прииска да ме убие, ако направя такова нещо.
Тръгнах да излизам, докато тя все още мърмореше нещо и боксуваше на път към сушата.
- За никъде не бързаме. - отговорих и хем спокойно, хем с онази нотка в гласа ми, която подсказваше, че продължавам да я дразня.
Онова за тениската ме накара да се усмихна още веднъж. С големи крачки, успях да изскоча преди нея и не отидох на сянка. Изтегнах се на меката трева, точно под слънцето, като сложих тениската си до мен да съхне. Тя ме изгледа, явно очакваше да изпълня заповедта и.
- Така ми е по - добре. Ще ти се наложи да изтърпиш неприятната гледка за известно време. Просто не гледай към мен! - казах нехайно и си затворих очите, като се отпуснах напълно и почуствах слънчевата светлина като нещо приятно. След малко отново отворих едното си око и и казах:
- Съветвам те и ти да свалиш твоята блуза, за да може да изсъхне по - лесно. - искисках се тихо, защото знаех, че може да избухне като буря след малко. Отново си затворих очите и пак се отпуснах.

От доста време не се бях отпускал така на слънце. Вече не си спомнях колко е приятно. Хубаво е, и започнах да сещам как всяка една капчица по тялото ми започна да попива в кожата или да се изпарява от слънцето. Скоро и ще ожаднея.
Фей отново си мърмореше нещо, но аз почти бях забравил за нея и се бях концентрирал в лежането си. По едно време се сетих за нещо и пак си отворих едното око, като тръгнах да казвам:
- Трябва и да......- бързо отворих изненадано и двете си очи, защото тя беше започнала да се разсъблича. Ама тя сериозно ли? Поех си въздух, направих се на ударен, и отново затворих очите си. Добре, че не се зачервявам лесно. Тя се настани на тревата до мен, като започна да говори, че така наистина е по - добре.
- Виждаш ли? Аз винаги съм прав. Образно казано. - казах спокойно.
След няколко секунди се размърдах и се обърнах на другата страна, като отворих очи и се загледах в езерото. Концентрирах се да не мисля какъв цвят и беше сутиена, който не успях да фокусирам добре.
- Какво хубаво езерце....-казах спокойно.

Много добре знаех, че се опитва да ме притесни и обърка, но аз не се давам лесно. Беше се изправила и малко приближила до мен, но аз си зяпах напред и изобщо не ми пукаше. Все пак вече не съм хлапак, за да се притеснявам от нещо такова. Вече не се притеснявах от момичета, нито от близостта им с мен. Затова се сдържах да не се дръпна напред, малко по - далеч от нея. Ох, как ще ми хареса да дойде някой папарак и да я улови в точния момент. Друг е въпроса, че ще трябва да скоча в езерото, за да не ни замесят заедно. Поне мога да издържам за известно време под вода. Тя не знам дали може. Отново игнорирах плановете, в които Фей "страда" и изслушах какво казва.
- Добре. - отговорих, че ще избера какво да ядем. Ще ги накарам да сервират бейби октоподчета. Те хич не са лоши, но там където ще отидем ги правят аааадски мазни, и някой, който не е свикнал с мазно...доста ще се поизмъчи. Съмнявам се Фей да е свикнала да яде храна, от която мазнината се лее като вода.
Тя се съгласи, че езерото е хубаво. Също така предложи да идваме по - често и да я науча да плува.
- Аз да не съм ти момче за всичко? - попитах
Бързо след това добавих:
- Вече измислих къде ще отидем и какво ще ядем. Сега съхни!