Преди 2 дни, Starbucks

- На път бях..-отговорих тихо. Преди съм я наричал и ме гледаше накриво. Ама какво да правя, като се държи като майка. Да не мисли, че моята не ми е достатъчна. О, тя просто не е прекарвала нужното време с нея. Да, ама си обичам мама. Това, че съм станал вече зрял човек не ме спира да и го показвам.
След като вече пътувахме, се заговорихме относно предложението и. Беше сериозна, също така ме попита за нещо конкретно.
- По принцип не подбивам - усмихнах се, докато си гледах пътя.
- Но ще е много хубаво, ако сготвиш нещо китайско. Китайските ястия ги правиш най - хубави.
Вероятно се е научила от техните. Като ходихме на гости, и двамата бяха направили по нещичко и направо си облизах пръстите. За разлика от нея, аз пък разбирах от някои европейски кухни. Бяха ми интересни и поразучих, след това научих и някои рецепти. Няма лошо да се докоснеш поне за малко до света на чуждите култури.
Отдъхнах си ,като ме увери че тя ще готви. Ама наистина си отдъхнах. След това ме изненада с въпроса дали и аз ще сготвя нещо. Позамислих се. Не очаквах още да ми има доверие.
- Ами щом искаш, ще намеря време. Да имаш някакви предпочитания? - запитах
Някой от рецептите, които мога не съм ги правил от доста време, надявам се да не се изложа с нещо. Но едва ли. Винаги ми се получават.
- Заключваш вратата, защото Ким Бом изяжда нещата докато готвиш още. От личен опит го знам. Когато готвиш и за вас в дорма, не му позволявай достъп до кухнята. - почувствах се длъжен да я предупредя, освен ако не беше разбрала за този лош навик на Санг Бом и сама.
По радиото пуснаха една от новите ми песни. Това ме подсети да я питам.
- Слушала ли си новите ми песни? - питах от чисто любопитство, а не че е длъжна..

Усмихнах се и аз като каза, че ще направи нещо китайско. Справяше се по - добре от тия в ресторантите, признавам го.
Изчаках да каже дали има някакви предпочитания, защото щеше да е голямо улеснение за мен. Ограничи избора до нещо за десерт. Ударих леко по волана и се усмихнах.
- Това е едно от нещата, в които най - ме бива...- казах тихо.
Имах доста идеи на ум. Дори съм научил нови рецепти, която нито тя, нито Ким Бум са опитвали. Хаха. Мислят си, че нямам с какво да ги изненадам. Вероятно си мисля, че киселия Хьон Джунг е използвал времето си, за да мисли как да си отмъщава на бившата или какво да каже като се видят. Не е така. Готвенето също помага при депресия. Особено като направя нещо хубаво и после като го ям, изобщо не мисля за Фей. Също и като съм в бебчето си. Колата е нещо уникално.
- Да знаеш, че съм научил нови неща. Може да се изненадаш. - предупредих я.
Фей трябва да знае, че имам слабост към чуждестранни неща. Обичам да експериментирам. Следователно със сигурност съм научил нещо интересно.
След като я попитах дали е слушала новите ми песни, тя каза, че е слушала една част от тях и че са хубави.
- И аз си ги харесвам. - казах. Да, определено харесвах и новите си песни и новия си стил.
След няколко минути намалих скоростта и спрях на казания ми адрес.
- Пристигнахме. - осведомих я, защото нещо се беше замислила и все едно не се намираше на земята. Може да не е усетила.

Фей също изглеждаше доволна от това, че се съгласих. Всъщност така и на мен ми е по - добре, защото щеше да ми е доста неудобно да отида само за да се наям без нищо в замяна.
- Разбрахме се! -казах като спомена разпределението. Онзи тарикат Санг Бум и вероятно момичетата от групата и ще са си най - добре. Но може пък да ги хванем да подреждат масата или да мият чиниите после. Засмях се на себе си като си помислих това. Тцтц Хьон Джунг, ти наистина си станал гадина.
След като пристигнахме я извадих от унеса и тя се извини. Вероятно точи лиги в спомени за прекрасното ми тирамису. Тя тъкмо щеше да слиза, но се спря и каза, че донякъде и е било приятно.
- Ъъъ на мен също - усмихнах се. Днес бяхме минали и през хубаво и през лошо. Поне се чувствах по - добре от факта, че разрушителния ми нрав в момента е успокоен. Не ми се иска да убивам никой, не ми се иска да заколя Фей, дори не ми се иска да разфасовам Джун. Но и на него ще му дойде времето, само да ми падне маймуната мръсна.
- Лека вечер. - казах с по - мил тон докато слизаше. Не знам на нея колко ще и е лека, но аз вероятно няма да мигна цяла нощ от мислене. Задържах погледа си за няколко секунди върху Фей, докато върви, след което смених скоростта, завъртях се, оставяйки следи от гуми по улицата и с мръсна газ изчезнах.